1/2008 СЪДЪРЖАНИЕ съдържание ................................................................................................................................................ 1 1. Политическата ситуация ....................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система .................................................................................... 4 2.1. Процесите в управляващата коалиция ............................................................................................. 4 2.1.1. БСП ................................................................................................................................................... 5 2.1.2. НДСВ ................................................................................................................................................. 6 2.1.3. ДПС ................................................................................................................................................... 6 2.2. Процесите в дясното политическо пространство ............................................................................ 7 2.2.1. СДС ................................................................................................................................................... 7 2.2.2. ДСБ ................................................................................................................................................... 7 2.2.3. Българска нова демокрация(БНД) ................................................................................................. 8 2.2.4. ГЕРБ .................................................................................................................................................. 8 2.2.5. Атака .................................................................................................................................................. 9 3. Общественото мнение .......................................................................................................................... 9 4. Основни изводи и прогнози .............................................................................................................. 11

1/2008 1. Политическата ситуация През изминалото тримесечие, политическата ситуация в България се определяше от няколко ключови вътрешно и външнополитически съби тия, които до голяма степен предопределиха политическия дневен ред в страната. Сред тези събития са: вотът на недоверие към правителс твото, внесен от опозицията, с мотив несправяне в борбата с корупцията; посещението на Влади мир Путин в България в средата на януари и ре акциите на това; пресконференцията на прези дента Първанов по повод една година от втория му мандат, където бяха направени редица пред ложения за реформи в политическата система в страната; обявяването на независимост на Косо во и българската позиция по този въпрос. Сериозен политически скандал предиз вика арестуването на двама директори от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, поради корупция и злоупотреба със служебно положе ние. Това са директорът на Дирекция„Усвоява не на средства от Европейския съюз” Любомир Лилов, както и началникът на отдел„Подготов ка на търгове към фонда” Иван Владимиров. В резултат на скандалът с подкупите и конфликта на интереси във фонд“Републикан ска пътна инфраструктура” беше ограничено ев рофинансирането на инфраструктурни проекти като Европейската комисия поиска от България да спре и всички плащания по програмата ФАР. Корупционият скандал във Фонд“Репуб ликанска пътна мрежа” стана повод парламен тарната опозиция да внесе поредния вот на не доверие към правителството. Вотът на недове рие беше отхвърлен от парламента с гласовете на управляващото мнозинство. За сваляне на правителството гласуваха всички депутати от опозицията, независимите народни предста вители, а също така и Николай Камов от Поли тическо движение„Социалдемократи”. Въпреки, че опозицията беше заявила готовност, да изнесе по време на дебатите за вота на недоверие редица данни за корупция по върховете на властта, тя не успя да пред стави убедителни факти.. Лидерът на ДСБ Иван Костов посочи три предпоставки за корупция в страната. Първата от тях е, че БСП и президентът Георги Първанов, са“овладели” и трите власти, с цел да ги парализират и направят“безконтролни”. Втората предпоставка се обуславя от това, че над изпълнителната и законодателната власт действа Съветът на Тройната коалиция, а тре тата – че премиерът Станишев не съумява да контролира своите министри. Атанас Атанасов от ДСБ каза, че днешно то правителство е изградило стройна система за прикриването на корупцията. Според Ата насов, основният проводник на корупцията на правителствено ниво е ДПС, която„дейс тва като мафиотска организация”. Любен Дилов от ОДС, от своя страна заяви, че управляващите са доказали, че не се интересуват от темата за корупцията в България като доказателство за това е отхвърляният на ня колко пъти законопроект за конфликт на интере си, предложен от Филип Димитров. Депутатът от отцепилата се от НДСВ нова парламентарна гру па“Българска нова демокрация” Атанас Щерев посочи като особено тревожни корупционните практики в системата на здравеопазването. Спо ред него източник на корупция са държавните поръчки и търгове за лекарствата, както и регу лацията на цените на лекарствата на пазара. Николай Камов от парламентарната гру па на Коалиция за България посочи, че ДПС е партията, която допринася за корупцията в страната, като се аргументира с обръчите от фирми около ДПС, определянето на купува нето на гласове като“европейска практика” от Ахмед Доган и други. По време на дебатите за вота на недове рие, премиерът Станишев разкритикува опози цията, че повтаря старата си теза, че управлява щата коалиция е несъвместима и се ръководи единствено от лични интереси. Премиерът ока честви нападките от страна на опозицията за корупция при усвояване на европейските фон дове като неоснователни и некомпетентни. Станимир Илчев изрази позицията на НДСВ като заяви, че би искал след този вот в България да започне да се формира общ алианс срещу корупцията, в който да участват всички компоненти на гражданското общество, изпъл нителната и законодателната власт. И още Депутатът от НДСВ Христина Христова посочи, че не вижда ясни и точни аргументи за корупцията в държавата, тъй като последните две правителства са направили изключително

1/2008 много, за да премахнат корупцията, с предпри ети мерки най-вече в данъчната реформа. Отхвърлянето на вота на недоверие пока за, че управляващата коалиция остава стабилна, въпреки сътресенията в нея след напускането на НДСВ на 17 народни представители, които образуваха опозиционна парламентарна група. По повод навършването на една година от началото на вторият му президентски ман дат, Георги Първанов свика пресконференция, на която изрази редица идеи за политически и институционални реформи, което срещна се риозен политически отзвук. Първанов изведе като приоритет необходимостта от кардинал ни промени в избирателния закон като поис ка да се въведе смесена избирателна система, при която част от кандидатите за депутати да се избират мажоритарно, и обяви, че ще ини циира подписка за допитване към народа, ако депутатите не приемат идеята му. Държавният глава застъпи още идеята за промени в конституцията, които да позволят на президента да насрочва референдуми, а също така и възможност президентското вето да бъде преодолявано в парламента с по-голямо мно зинство от сегашното. Той поиска и нов закон за политическите партии, с който да бъдат за вишени критериите за регистрацията им. Едно от изискванията според него е формациите да имат структури в 2/3 от районите в страната. Предложенията на президента пре дизвикаха множество реакции от страна на партиите като неговата идея за промяна в из бирателната система срещна най-голяма под крепа. Така например, лидерът на СДС Пламен Юруков заяви, че подкрепя идеята за засилва не на мажоритарният елемент в избирателна та система. Юруков изрази мнение, че новата избирателна система трябва да бъде гласува на до средата на юни тази година, за да могат партиите да имат достатъчно време за подго товка за следващите парламентарни избори. Освен това, той даде още положителна оценка и към искането на Първанов за разширяване на президентски правомощия и иницииране на референдуми от държавния глава. Сергей Станишев разкри, че БСП от много години подкрепя идеята за засилване на мажоритарния елемент при изборите като заяви, че оглавяваната от него партия ще ини циира дебат в тази насока, чиито резултат да бъде изработване на нов избирателен закон. От ДПС бяха по-скептични към напра вените предложения. Общата позиция на пар тията е, че президентът е поставил началото на дебат за избирателната система, но ланси раните от него идеи не са проект с готови ре шения като е нужно време и сериозни диску сии сред политическите партии в страната. НДСВ заявиха, че са категорично про тив искането на президента сам да инициира референдуми, тъй като това може да доведе до двувластие и конфликт между институциите. Говорителят на НДСВ Станимир Илчев заяви, че неговата партия подкрепя силно промяна в избирателната система като е на мнение, че е необходимо преференциално гласуване без процентна бариера, което би довело до за силване на мажоритарния елемент при вота. Сериозен политически отзвук и проти воречиви оценки, предизвика посещението на Владимир Путин в България, провело се в сре дата на януари. В резултат на това бяха прове дени редица протестни прояви, организирани от няколко неправителствени организации и български опозиционни партии, сред които основно се открои ДСБ на Иван Костов. Особена полемика в политическите среди, предизвикаха подписаните договорености меж ду руското и българското правителство. Въпреки първоначалните очаквания, че при посещение то на Путин в България няма да се стигне до спо разумение за газопровода“Южен поток”, такова беше подписано. Освен това бяха подписани и други двустранни споразумения в областта на енергетиката като например, за строителството на АЕЦ“Белене” и относно създаването на меж дународната проектна компания за изграждане то на нефтопровода“Бургас-Александруполис”. “Южен поток” е руско-италиански про ект за газопровод по дъното на Черно море от руската станция“Береговая” до крайбре жието на България в гр. Варна. На българска територия газопроводът ще се разклонява по 2 трасета- северно и южно. Северното ще пренася газ до Румъния, Унгария, Словения и Австрия, а южното- до Гърция и Италия. От опозицията окачествиха подписани те споразумения като такива, ощетяващи Бълга рия, която попада под енергийната, а оттук и по-

1/2008 литическа зависимост от Русия. Така например, Иван Иванов от ДСБ заяви, че това е поредното тежко предателство на правителството спря мо българските национални интереси. Според Иванов, правителството е трябвало да отстоява позицията, България да има мажоритарен дял в частта от газопровода, която минава през тери торията на страната. Защото. От управляващото мнозинство отхвър лиха категорично нападките на опозицията като заявиха, че проектът за изграждане на газопровода“Южен поток” защитава напълно българския национален интерес. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димит ров изрази мнение, че България е защитила своите интереси. Според него, това най-точ но се изразява в извоюваната договореност, смесеното българо-руско дружество, което ще експлоатира газопровода, да бъде регистрира но в България, а схемата на участие на двете страни да бъде 50 на 50 – нещо, което Русия първоначално е отхвърляла като възможност, настоявайки тя да има мажоритарно участие. Проектът за нефтопровода БургасАлександропулис също предизвика оживена дискусия между управляващи и опозиция. Ли дерът на Атака Волен Сидеров заяви, че него вата партията е категорично против проекта Бургас-Александруполис, защото той представ лява голяма екологична опасност за България, което може да се отрази катастрофално, както на околната среда, така и на българската ико номика и туризъм, които биха пострадали сери озно, при условие, че този проект бъде реали зиран. Подобна позиция защитиха и партиите ГЕРБ, СДС и ДСБ. Кулминация на това, беше проведения местен референдум в Бургас по инициатива на дясната опозиция, организиран от избрания от ГЕРБ кмет на града Димитър Ни колов. Референдумът обаче не предизвика же лания от опозицията ефект, тъй като на него се явиха едва 27% от имащите право на глас граж дани на Бургас, при необходими повече от 50% гласове, за да бъде референдума легитимен. Резултатите показаха, че 98% от гласувалите са против изграждането на нефтопровода. Обявяването на едностранна независи мост от страна на Косово се превърна в основ ното външнополитическо събития, пряко зася гащо България като съседна на Сърбия държа ва. Това беше и причината, поради която въз никна голяма обществена дискусия, особено в публичното и медийно пространство. В медии и дискусионни предавания бяха отразени по зициите на редица общественици, интелекту алци и политически ангажирани фигури, които изразиха различни аргументи. В общественото мнение доминираща се оказа позицията, че независимостта на Косово е стъпка ощетяваща Сърбия, поради което и официалната българс ката позиция трябва да се съобрази с това. Деликатната за България ситуация като съседна страна доведе и до изчаквател на позиция по отношение признаването на косовската независимост. Позицията на пра вителството беше, че страната по принцип признава този акт с оглед реалностите, но ще изчака да види как в Косово ще започнат да функционират институциите след обявената независимост и дали новата държава ще из пълни международните договорености. Един месец след обявената от Косово независимост България призна този акт с ко лективна декларация, подписана още от пра вителствата на Хърватска и Унгария. Единстве ната парламентарна партия, която се противо постави на обявената независимост и осъди позицията на българското правителство беше на националистите от Атака. Останалите опо зиционни партии подкрепиха признаването. 2. Състояние и развитие на партийната система в България 2.1. Процесите в управляващата коалиция Изминалите три месеца бяха тест за стабил ността на управляващата коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. Напрежението от края на мина лата година, когато група депутати от НДСВ напуснаха парламентарната група и сформи раха собствена такава, стана повод за очаква ния сред политическите и обществени среди, че правителството постепенно може да загуби своето мнозинство, което да предизвика пред срочни парламентарни избори. Поне до този момент, тези очаквания не се оправдаха, което се потвърди от отхвърления вот на недоверие от страна на мнозинството. Нещо повече – на проведената среща в Хисаря на Съвета на лиде рите на управляващата коалиция, трите партии

1/2008 в нея в специална декларация заявиха свои те намерения за нов управленски мандат след парламентарните избори догодина. Въпреки тези намерения, процесите между трите партии остават сложни и предмет на множество комп ромиси и договорки. В същото време, и в трите партии поотделно текат различни вътрешно партийни процеси, които ще предопределят и в бъдеще динамиката на процесите в тях. 2.1.1. БСП Най-голямата управляваща партия БСП започ на подготовка за своя партиен конгрес, който ще се проведе през лятото. В тази връзка се готви приемане на нов устав на партията, за което работи специално избрана вътрешно партийна комисия. Промените в устава предвиждат въвеждането на нов статут в партията – този на„съратниците”, наред с тези на„членовете” и„симпатизантите”,„Съратници” ще се нари чат предизборните съюзници на БСП, които участват като кандидати на партията, без да са нейни членове. В тази категория влизат още и безпартийните представители в избирателни те комисии, както и наблюдателите и застъп ниците по време на избори.„Съратниците” ще имат възможност, да се регистрират като такива към дадена общинска партийна орга низация като по този начин ще могат да учас тват и във вътрешнопартийни избори. Проектът за нов устав предвижда зана пред гласуването за изборните длъжности на партията да бъде задължително с тайно гла суване, като по-широко ще бъде застъпена практиката това да става на вътрешнопартий ни референдуми. Новият устав ще предвижда въвеждане на мандатен принцип за ръководи телите на местните партийни организации, ко ито ще могат да управляват по два четири го дишни мандата. Най-сериозен спор и противо речия, поражда идеята за разделение на посто вете в изпълнителната и партийната власт като най-вероятно новия устав ще редуцира броя на позициите, които едновременно ще могат да бъдат заемани от едно и също лице. По този на чин министри, депутати, областни управители и общински съветници, избрани от БСП, няма да могат да съвместяват работата си в изпълни телната или законодателна власт с индивидуа лен ръководен пост в партията. Изключения ще бъде направено само за нейният лидер. Новият устав предвижда и промяна в наименованието на Висшия съвет на партия та, който вече ще се нарича Национален пар тиен съвет. Проектът за нов устав ще бъде предмет на дискусии и обсъждане в партийните орга низации като се очаква да бъде приет на за седание на 46-ия конгрес на партията, който ще се проведе това лято. Вътрешнопартийните критици на ръко водството на партията и правителството и през изминалото тримесечие бяха активни. По по вод приетата от съвета на тройната коалиция, актуализирана управленска програма, лявото крило заяви, че не е съгласно с промяната в пенсионната система, която води до поредното намаляване на дела на работодателите в оси гурителните вноски за сметка на работниците и на увеличаване на бюджетните разходи. От„лявото крило” в БСП направиха пред ложение, партията да се яви самостоятелно на следващите парламентарни избори през 2009 г., а не в коалиция с други партии, каквато е практиката през последните няколко години. Като мотиви за това предложение, лидерът на фракцията Янаки Стоилов изтъкна, че по този начин ще може да се открои по-ясно собстве ният политически облик на партията. Лявото крило в БСП излезе и с няколко предложения към правителството за промяна в социално-икономическата политика до края на мандата му. Сред тях са поддържане на ви сок и устойчив икономически растеж, про веждане на политика“антибедност”, противо действие срещу корупцията и сивата иконо мика. Друго предложение на„лявото крило” е, че е необходимо по-ранно определяне на приоритетните области, в които да се насоч ват средства от бюджетния излишък като това може да става още в средата на годината. По този начин ще бъдат преодолени съмненията в непрозрачни практики, които бяха отправе ни към управляващите от опозицията. Друг от обичайните критици на кабине та и ръководството на БСП – Татяна Дончева изрази позиция, че партията губи доверието на хората, поради нарушена комуникация със своите членове и симпатизанти.

1/2008 Взаимоотношенията на БСП с нейните партьори от Коалиция за България също претър пяха развитие. Конфликтът, който назряваше от близо година между БСП и лидерът на Полити ческо движение„Социалдемократи” Николай Камов достигна своята очаквана развръзка. Ка мов беше изключен от парламентарната група на„Коалиция за България” след като подкрепи със своя глас, внесения от опозицията вот на не доверие към правителството. Малко след това, партията на Камов сама напусна Коалиция за Бъ лгария. Камов заяви, че ще продължи да работи като независим депутат до края на мандата на това Народно събрание. Това поставя отворен въпроса за бъдещите политически партньори на Камов за следващите парламентарни избори. Още повече, че министърът на външните работи Ивайло Калфин, член на партията на Камов из глежда се дистанцира от своя лидер, запазвайки поста си и добрите взаимоотношения с премие ра и лидер на БСП Станишев. 2.1.2. НДСВ Процесите на разцепление в НДСВ, както спа дащото доверие в партията от страна на елек тората продължават да поставят на дневен ред въпроса за нейното бъдеще. В тази връзка пар тията започна подготовка за следващите пар ламентарни избори като основна нейна цел е да възстанови загубеното доверие сред своите симпатизанти, подобрявайки своя политичес кия облик, а също така да търси и евентуални бъдещи предизборни коалиционни партньори. На заседание на Политическият съвет на партията беше изразена позицията, че участието на НДСВ в тройната коалиция е по лезно. В подкрепа на това, бяха оповестени резултати от вътрешнопартийно проучване на нагласите в местните партийни организа ции на партията. Според говорителят на НДСВ Станимир Илчев, членовете и симпатизанти те на партията разбират, че конфигурацията на бъдещо управление на страната ще бъде много по-сложна, ето защо много от тях сти гат до разбирането, че сегашната трипартий на коалиция е много по-добра и ефективна. На заседанието беше заявено още, че НДСВ започва подготовка за парламентарни те избори през 2009 г. От партията изразиха позицията, че ще настояват парламентарните избори да бъдат съчетани с изборите за Евро пейски парламент. Беше взето още решение, на следващото заседание на политическия съвет да бъде избрано ръководство на пре дизборния щаб и да бъде разработена пре дизборната стратегия на партията. НДСВ започва създаването на 12 експер тни консултантски съвета, които ще подпомагат дейността на партията като изработват програм ни позиции и политики. Задачата на тези съвети още е да осигурят по-висока степен на комуни кация на различните нива в партията, както и да дадат възможност за по-голяма прозрачност в партийната работа и въвличане на членовете и симпатизантите в дискусии по актуални полити чески и обществени теми. Ръководителите на отделните съвети са следните: съвета по външ на политика се оглавява от Соломон Паси, по въпросите на духовността и науката от Огнян Герджиков, по здравеопазването от Антония Първанова, по икономика и финанси от Влади мир Каролев, по социална политика – от членът на партийното ръководство Румяна Денева, по въпросите за младежта и спорта от Калоян Да мянов от младежката организация на партията, по култура и туризъм от Нина Чилова, по околна среда и земеделие от шефа на парламентарната група на партията Пламен Моллов, по въпро сите на енергетиката от Деница Димитрова, за местното самоуправление ще отговаря Тодор Върбанов, по въпросите за съдебната система и вътрешния ред и сигурност – зам. областния уп равител на Пловдив Меглена Русенова, а Олим пи Кътев – за транспорта и съобщенията. Въпреки, че на срещата в Хисаря на Съвета на тройната коалиция не беше дискути ран и решен въпроса за смяна на министри от НДСВ, за което според запознати настоява Си меон Сакскобургготски, тази възможност ос тава като потенциална и занапред. Сред тези, които лидерът на партията настоява да бъдат отстранени според запознати е най вече ми нистърът на отбраната Веселин Близнаков. 2.1.3. ДПС През изминалото тримесечие по отношение на ДПС не се случиха особени вътрешнопартийни събития, които да окажат влияние на нейното развитие. Партията все повече затвърждава своите позиции в управляващата коалиция,

1/2008 където нейната тежест нарасна след разцепле нието в парламентарната група на НДСВ. И през този период ДПС беше партия та, която понесе най-много критики не само от опозицията, но и от някои ключови фигури в БСП. Така например, бившия министър на ико номиката и енергетиката Румен Овчаров заяви, че правителството става все по-зависимо от икономическите интереси на ДПС. От опозици ята продължиха своите нападките към ДПС, ко ито продължават през целия мандат на прави телството. Лидерът на ДСБ Иван Костов, който е сред най-големите политически противници на ДПС заяви, че партията на Доган запазва своето влияние в обществото благодарение на политическия патронаж и клиентелизъм, който осигурява на своите членове и спонсори като по този начин е развила голяма мрежа от ко рупционни практики. По повод признаването на Косово от страна на българското правител ство, от ДСБ заеха една доста крайна позиция засягаща ДПС като призоваха нейното ръко водство да подпише декларация, че няма да работи за автономизация на територии от Бъ лгария, в които живеят преобладаващо турско население. От ДПС заявиха в отговор, че това са несериозни провокации от Иван Костов, които целят единствено създаване на неоснователни отрицателни настроения срещу ДПС. Според запознати източници ДПС са започнали подготовка за парламентарните избори догодина като разработват различни варианти за участие на тях. Един от най-об съжданите варианти е явяване на изборите под формата на коалиция в общ Либерален алианс заедно с НДСВ. Според запознати та кива разговори вече се водят с лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски. 2.2. Процесите в дясното политическо пространство 2.2.1. СДС През изминалото тримесечие от ръководството на СДС бяха особено активни по отношение от варяне на партията към други десни политичес ки сили и засилване на диалога между тях, с цел обединяване на десницата. Така например, СДС предложи на партия“Радикали”, ръководена от един от бившите силни политици в СДС и ви цепремиер в кабинета на Иван Костов, Евгений Бакърджиев, Съюза на свободните демократи, Български демократически форум, Съюза на репресираните и Радикалдемократическата пар тия да започнат стъпки по обединение на десни цата като изработят общ устав. За целта, работна група с представители на горепосочените партии ще обсъди възможността и формата на бъдещо то сътрудничество между тях. Представителите на ССД засега запазват сдържана позиция като нейния настоящ лидер Иван Антикаджиев, кой то наследи Стефан Софиански след неговата ос тавка заяви, че неговата партия внимателно ще обсъди предложението, но за момента повечето от членовете на ръководството на партията из разяват резервирана позиция. През изминалото тримесечие проли ча, че СДС е готова за диалог с всички десни партии за общи действия, целящи връщане на доверието на гражданите към десницата. От партията заявиха, че ще работят активно с ГЕРБ на Борисов като излязоха с предложение за необходимостта от експертен диалог, който да оформи сферите на сътрудничество меж ду двете партии по конкретни политики. СДС призоваха и останалите десни партии, включи телно и ДСБ да се включат в тази инициатива. 2.2.2 ДСБ През изминалото тримесечие ДСБ продължиха със своята резервираност към останалите партии от десницата, въпреки, че подкрепиха съвместно с останалите опозиционни партии вотът на не доверие към правителството. ДСБ запази своето недоверие към ГЕРБ, което най-ярко пролича при гласуване приемането на партията на Бори сов за член на ЕНП. Иван Костов заяви, че ГЕРБ не е доказала, че е дясна партия, поради което за ДСБ е невъзможно сътрудничеството с нея. По повод обединителните процеси, на които стана инициатор СДС, Костов също изрази резервира ност като заяви, че ДСБ няма да се обедини със СДС и ще участва самостоятелно на следващите парламентарни избори. Костов вижда напредък в развитието на СДС, но за него остават опасе нията, че партията би си сътрудничела с ДПС в бъдеще, поради близките отношения на Пламен Юруков с Йордан Цонев и Христо Бисеров от ДПС, които бяха членове на СДС, когато парти ята се оглавяваше от Костов.

1/2008 ДСБ бяха особено критични към посе щението на Владимир Путин в страната като се включиха активно в протестите по време на визитата. Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че протестите са насочени не срещу руския народ, а срещу един недемократичен, дори то талитарен режим, какъвто Путин е установил в Русия. Костов беше особено краен в свои те оценки по повод сътрудничеството между България и Русия в областта на енергетиката. Според него това ще задълбочава едностран ната зависимост и почти“васалния характер на икономическите отношения”, тъй като Бълга рия под управлението на тристранната коали ция се превръща в“руски придатък и сателит на руската енергийна и политическа орбита”. Същевременно се засилиха противоречи ята между верните на Костов дейци и неговите критици в партията. Лидерът на софийската ор ганизация на ДСБ Атанасов обвини критиците на Костов в нелоялност и властнически амбиции. Те от своя страна/ Димов и Михайлов/ контри раха, че Костов е превърнал партията в инстру мент на защита на личните интереси и я довел до изолация от другите партии и гражданите. 2.2.3. Българска нова демокрация(БНД) Отцепилите се 17 депутати от НДСВ, които об разуваха самостоятелна парламентарна група с името“Българска нова демокрация”(БНД) заявиха, че до лятото ще свикат учредителен конгрес, на който ще създадат партия със същото име. От ръководството на БНД заявиха, че бъдещата партия ще бъде с дясноцентрис тка ориентация и ще се стреми към сътрудни чество с останалите десни партии в страната, с цел съвместно бъдещо управление. В тази насока от БНД вече започнаха консултации с други десни партии. Така например, в начало то на февруари се състоя среща между БНД и ГЕРБ, на която бяха изразени принципите на евентуалното бъдещо сътрудничество между двете партии. След срещата Лидия Шулева от БНД заяви, че е обсъждана идеята за силно дясно управление след следващите парламен тарни избори като и двете партии са изразили мнение, че са необходими предсрочни такива. От ГЕРБ изразиха позицията, че партиите могат да си сътрудничат след изборите, но ГЕРБ кате горично ще се яви самостоятелно на тях. Негативното отношение на БНД към трой ната коалиция пролича при гласуването на вота на недоверие, на който от новата парламентарна група гласуваха за свалянето на правителството. 2.2.4. ГЕРБ ГЕРБ бе приета за член на ЕНП като по-този на чин получи международна легитимация на дяс на политическа партия. Председателят на ЕНП Уилфред Мартенс определи ГЕРБ като абсолю тен лидер на десните партии в България, доказа телство за което са високите изборни резултати за партията на местните избори и тези за Евро пейски парламент. Мартенс изрази увереност, че ГЕРБ ще съумее да обедини дясното полити ческо пространство в България и ще формира следващото правителство на страната. Борисов окачестви приемането на него вата партия за член на ЕНП като огромно при знание за свършената от партията работа, но и като голяма отговорност. Борисов заяви, че ГЕРБ ще изпълни поетите към ЕНП ангажимен ти като целта на партията е да обедини българ ската десница около общата цел спечелване на следващите парламентарни избори и фор миране на дясноцентристко правителство. От българските партии членки на ЕНП, подкрепа за членството на ГЕРБ дадоха деле гатите на СДС, Демократическата партия и Зе меделския народен съюз на Анастасия Мозер, докато от ДСБ на Иван Костов се въздържаха. От ДСБ оправдаха своя вот с мотива, че ГЕРБ е партия, която не е доказала своя дясноцент ристки профил. Според ДСБ, ГЕРБ трябва да се разграничи политически от всички сътрудници и служители на бившата Държавна сигурност, които бяха в листите на кандидатите на ГЕРБ на местните избори, а сега са сред общински те съветници и кметове. Освен това ГЕРБ не са заели категорична позиция по отношение на президента Първанов, а също така и не са осъдили престъпленията на комунизма. ГЕРБ беше един от съорганизаторите на митинга пред Народното събрание по време на гласуването на вотът на недоверие към прави телството наред с партиите от парламентарната опозиция. От ръководството на партията заяви ха, че въпреки неуспехът на вота на недоверие партията ще продължава да прави всички уси лия, за да бъдат предизвикани предсрочни пар-

1/2008 ламентарни избори. Лидерът на партията Бойко Борисов заяви, че правителството носи отго ворността за спрените пари по програмата ФАР на ЕС, поради корупцията и невъзможността кабинета да се справи с нея. Борисов коменти ра и ареста на зам. шефа на Главна дирекция за борба с организираната престъпност(ГДБОП) Иван Иванов като ясен сигнал, че премиерът Станишев е неспособен да се справи с корум пираните лица в подчинените му министерства и ведомства, поради това, че е с ограничен по литически ресурс в рамките на тройната коали ция, където се преплитат множество интереси, които пречат на провеждането на каквато и да е рационална политика. В края на февруари се проведе учредите лен конгрес на младежката организация на ГЕРБ, на който участваха над 600 делегати. Конгресът избра на председател на младежката организа ция 24-годишната Моника Панайотова – завър шила международни икономически отношения. 2.2.5. Атака През изминалото тримесечие се забеляза про мяна в реториката на Атака и нейният лидер Во лен Сидеров по отношение търсене на диалог с останалите опозиционни формации. Чрез това партията се стреми да излезе от политическата изолация, в която изпадна след влизането им в парламента и с оглед наближаващите парламен тарни избори догодина. Сидеров направи реди ца изказвания в медиите, на които призова всич ки национално отговорни партии да се обединят около идеята за изработване на дългосрочна на ционална стратегия и програма, която да бъде в основата на политиката на българската държава за години напред. Това според Сидеров е необхо димо с оглед очертаващата се демографска кри за в страната, която много скоро ще се превърне в заплаха за националната сигурност на страната в условията на все по глобализиращия се свят. Атака беше единствената парламентар на група, която гласува против ратификацията на Договора от Лисабон от Народното събра ние. Против бяха и независимите народни представители, които преди това напуснаха Атака. Мотивите за това са, че чрез този до говор страната е загубила своя национален суверенитет и занапред всички важни поли тически решения ще се взимат от Брюксел. 3. Общественото мнение През изминалото тримесечие, електоралните нагласи в обществото показаха промяна в тен денцията от края на миналата година, когато се наблюдаваше относителен паритет между двете основни партии в момента – ГЕРБ и БСП. Проучване на НЦИОМ от края на февруари сочи сериозен ръст в заявена подкрепа за ГЕРБ, коя то се очертава като първа политическа сила. На въпросът:“Ако изборите бяха днес, за коя по литическа партия ще гласувате?”, 30,3% от анке тираните заявяват, че ще дадат своя вот за ГЕРБ, докато БСП, която се нарежда втора в анетата, получава два пъти по-малка подкрепа- 15,4% от избирателите. Партиите, които със сигурност биха преминали изборния праг, са ДПС(9,3%) и Атака(5,4). От останалите десни партии, поне на този етап, единствено СДС имат шанс да влязат в парламента, събирайки 4%, подкрепа. ДСБ по лучава едва 2,6% от гласовете на анкетираните, а БЗНС – НС по-малко от 1%. Явявайки се са мостоятелно, НДСВ почти сигурно няма да по падне в следващия парламент, тъй като данните от проучването ѝ дават подкрепата на 1,6% от анкетираните избиратели. Според проучването на НЦИОМ в об ществото доминира убеждението, че прави телството на Станишев ще изкара целия си уп равленски мандат. На такова мнение са 61% от анкетираните лица, докато едва 15% считат, че ще има предсрочни парламентарни избори. Проучването разглежда нагласите на гражданите към процесите, които се развиват в дясното политическо пространство. 36% от анкетираните смятат, че в близко бъдеще стра ната може да се управлява от дясна коалиция. Най-често такава оценка дават хората между 40 и 60 години, високообразованите, жите лите на областните градове и симпатизантите на ГЕРБ и Атака. 32% от българските граждани са на мнение, че ГЕРБ е партията, способна да обедини дясното политическо пространство, а едва 5% считат, че това може да направи СДС. Близо ¼ от анкетираните смятат, че в момента няма партия, която да бъде двигател на обеди нението на десницата в страната. Анкетата на НЦИОМ съдържа въпрос и за това, каква трябва да бъде следващата уп равленска коалиция в страната, което очерта ва друга важна тенденция сред избирателите.

10 1/2008 Най-голяма подкрепа печели самостоятелно управление на ГЕРБ като на такова мнение са 9% от избирателите. Евентуална коалиция между сегашните политически опоненти БСП и ГЕРБ заема втора позиция с 3,7% от всички анкетирани, изпреварвайки по подкрепа въз можен съюз между СДС и ГЕРБ, който получа ва 3,2%. Едва 3,1% от избирателите подкрепят втори мандат на сегашната коалиция. Симпатизантите на БСП предпочитат да управляват повече с ГЕРБ(13,3%), отколкото със сегашните си коалиционни партньори от НДСВ и ДПС(6,5%). Най-много привърженици за нов мандат на сегашната тройна коалиция има сред симпатизантите на ДПС(13,9%). Мно зинството от електората на ДПС(19,3%) обаче смята, че бъдещото правителство трябва да бъде между тяхната партия и социалистите. 1/3 от електората на НДСВ е на мнение, че тяхна та партия трябва да управлява с ГЕРБ – срещу 5,3% подкрепа за коалиция само с БСП и 7,4% за нов мандат на сегашното правителство. Все ки четвърти от привържениците на ГЕРБ счита, че тяхната партия трябва да управлява само стоятелно, докато 10% от тях дават предпочи тание за коалиция с партиите от традиционна та българска десница, а само 4% с БСП. Привържениците на Атака залагат на две алтернативи с приблизително равно разпреде ление на гласовете – по около 25% от анкети раните симпатизанти на партията предпочитат или да управляват сами или в коалиция с ГЕРБ. Сред симпатизантите на СДС се наблю дава следното: 18% искат страната да бъде управлявана от дясна коалиция като 13% предпочитат коалиция между СДС и ГЕРБ, а 8% желаят съвместно управление с ДСБ. Най-много обаче – над 52% от всички бъ лгари не могат да посочат, или са убедени, че няма добра алтернатива за възможни коалиции, които да поемат управлението на страната. Проучването на НЦИОМ показава, че расте броят на избирателите, които искат в страната да бъде въведено задължително гла суване – от 34,7 през 2007 г. до 45,2% сега. По отношение на вотът на недоверие – 52% от българите одобряват тази инициа тива на опозицията, именно поради високите нива на корупция в страната. Най-голяма под крепа на вотът на недоверие има сред симпа тизантите на СДС и Атака – по 87% и за две те партии, следвани от привържениците на ДСБ с 80% и тези на ГЕРБ с 72%. Одобрението на мотивите за вота е по-високо от средно то сред жителите на столицата и областните градове, хората с висше образование и наймладите избиратели. Близо 25% от българите не одобряват вотът на недоверие като това са предимно симпатизантите на тройната коали ция, най-възрастните и жителите на селата. Друго едно проучване, направено от Галъп показа някои оценки в обществото по отноше ние на безработица, тенденциите в икономика та и инфлацията. В оценките си за икономиката в страната, общественото мнение по традиция от последните 15 години продължава да вижда предимно спад или най-малкото непрекъсната заплаха от такъв. Най-чувствителният показател за икономическите настроения на практика ос тават мненията за това, което ще се случва с це ните, след като безработицата престана да бъде първият фактор в класацията на обществените проблеми. Близо 40% от българите показват като основен проблем в страната инфлацията, следвана от ниските доходи с около 29% като очакванията за в бъдеще са по-оптимистични сравнени с тези от миналата година. Изслелдване на НЦИОМ отчете настро енията в българското общество по повод не зависимостта на Косово и последиците, които произтичат от това за стабилността в региона. Допитването сочи, че основните страхове от обявената независимост не са свързани с на ционалната сигурност на България. Много поголеми са опасенията от външнополитическите последствия след подкрепата от страна на Бъ лгария на независимостта на бившата сръбска провинция. 61% се страхуват от повишаване на напрежението в Сърбия, а 52% – от усложня ване нa отношенията на България със Сърбия. Над половината от анкетираните се притесняват на възможни бъдещи конфликти в Македония. 43% от българите очакват да последва“косови зация” на други държави в региона. 22% от анкетираните категорично не одобряват позицията на правителството за признаване на Косово, 30% не могат да пре ценят, а 14% са съгласни с решението на бъл гарската държава.

1/2008 11 4. Основни изводи и прогнози 1. Около една година преди редовните пар ламентарни избори политическата ситуация в страната е белязана от две основни тенденции. От една страна, засилване на вътрешната неста билност вследствие нарастване на корупционни те разкрития във възлови структури на изпълни телната власт. Най- засегнати са министерството на вътрешните работи и структурите свързани с изпълнението на редица важни програми на Европейския съюз. Стигна се до суспендиране на редица финансови потоци по тези програми следствие на корупция или неспособност да се изпълнят критериите за тяхното усвояване. От друга страна, има нарастване на не доволството и натиска на определени социал ни и професионални групи недоволни от за плащането на техния труд или затруднени да реализират продукцията си в новите условия на членство на страната в ЕС. Същевременно икономическата ситуация като цяло е стабилна с изключение на обезпокои телно високата инфлация /около 12%/ и растящия дефицит в текущата сметка. Същевременно има симптоми, че българската икономика ще понесе определени негативни последици от финансова та криза в САЩ и частично в ЕС, което е видно в спадащите цени на акциите на фондовата борса и затягане на условията за отпускане на кредити. Въпреки тези негативни процеси, управ ляваща коалиция вероятно ще може да довър ши мандата си, независимо от спадащото обще ствено доверие. В нея се открояват симптоми на напрежение породени от кризата в отделни партии част от нея, особено в НДСВ, която не отдавна се разцепи. Също така, в най-голямата партия в коалицията, БСП, ситуацията е напре гната вследствие сблъсъка между основни крила в нея. Най стабилна остава ДПС, която засега се очертава като основен гарант за стабилността на коалицията. Не е изключено да има определени правителствени промени в близко време. През последно време се активизира и президентът Първанов, който излезе със серия от предложения за реформи в политическата система. Те, макар и нееднозначно, получиха одобрението на основни политически сили и гражданското общество. Същевременно само част от тях, напр. предложението за реформа в избирателната система, с цел усилване на мажо ритарния елемент, може да получат практичес ка реализация. Всичко предложения свързани с увеличаване на президентските правомощия едва ли ще получат подкрепа в парламента. С наближаване на изборите може да се очаква засилване на присъствието на президента в по литическия живот, особено на конструктивната му критика към слабостите на правителството. 2. Партийната система и повечето поли тически партии част от нея се намират в тежка криза на доверието. Това ражда две тенден ции – оттегляне на гражданите от политичес кия и в частност изборния процес или ориен тация към популистики алтернативи, типичен пример за които са Атака и в частност ГЕРБ. В БСП като основна партия в левия спектър протичат сложни процеси на вътрешна диферен циация, някои наследство от миналото, а други, продукт на сериозни идеологически различия, подхранени от политиката на правителството. Те се изразяват както в междукланови битки/ гру пата около Овчаров, Петков и Станишев/, така и в сблъсъци между лявото и дясно-центристко то крило, асоциирано със Станишев. Те набират скорост и под натиска на обществените процеси, особено корупционните скандали и във връзка с дискусиите за промяна на устава, който трябва да засили демокрацията в БСП. Самата партия се на мира под острата критика на опозицията, особено на ГЕРБ, която настоява за предсрочни избори. Лявото крило критикува правителство то, че се е ориентирало към нео-либерална политика, особено с приемането на плоския данък, и отказ от социалните цели на парти ята. Ново напрежение създаде позицията на правителство към Косово, която не се приема от значителна част от членовете на БСП. Друг фронт се очертава между част от ръководството около лидера Станишев, и по млади негови членове, които се конфронтират с представители на“тежката артилерия”, които до неотдавна играеха доминираща роля. Тези процеси водят до спад на електо ралното влияние на БСП, която според пос ледни проучвания получава подкрепата на около 17% от избирателите. Ако премиерът и лидер на БСП не овла дее вътрешните конфликти и те ще се отразят

12 1/2008 пряко на способността му да ръководи прави телството. Обществото очаква решителни дейс твия в овладяването на корупцията и преодо ляване на негативните процеси възпрепятству ващи усвояването но европейските фондове. Засилващата се представа на нерешителност от премиера подкопава позициите на правителс твото и води до загуба на обществено доверие. Това поставя на изпитание самата позиция на премиера и качествата му на ръководител. 3. Основната опозиционна партия, ГЕРБ, продължава да печели популярност на фона на кризата на доверието към управляващата коали ция и конфликтите, които я съпътствуват. Тя про дължава да жъне успех от популисткия дискурс на лидера Борисов, чийто основен рефрен са ис канията за предсрочни избори. Същевременно се появяват симптоми на вътрешни противоре чия в някои среди на партията, което доведе до серия от изключване на активисти от нея. Има и брожение сред част от поддръжниците на ГЕРБ срещу новите дейци получили властови пози ции. Част от тях биват критикувани, че слабо се справят с работата си – напр. част от кметовете. Определен международен успех на ГЕРБ беше приемането й в ЕНП, която я легитимира като дясна партия, въпреки неяснотите в нейна та ценностна ориентация и критиките от специ алисти към програмата, особено икономичес ката й част. Същевременно, въпреки стремежа да се представя за непримирима опозиция, ГЕРБ участвува в местната власт в основни градове и гражданите все по често ще сравняват нейната риторика с конкретната управленска дейност. Самият Борисов е все по-често критикуван за слабостите му като кмет на София. С течение на времето ще нарастват и вътрешно-партийните разногласия в ГЕРБ. Засега Борисов като безспо рен лидер ги овладява, но авторитарния му стил на ръководство вече предизвиква определени негативни реакции сред активисти на ГЕРБ. Стабилизирането на електоралното й вли яние на около 25-27% не дава гаранции, че тя ще получи абсолютно мнозинство на следващите избори, цел която ГЕРБ преследва. Засега тя из бягва да се обвързва с предизборни коалиции, и обявява, че няма да управлява в коалиция с БСП, ДПС и Атака. Това я поставя в сложно положе ние, ако само четири партии влязат в следващия парламент, според днешните прогнози. 4. Процесите в дясното пространство про дължават да се характеризират с противоречи вост породено от силно отслабналото влияние на СДС и ДСБ. От както стана лидер на СДС, Юру ков се стреми да промени тренда на спадащото влияние на партията, но засега няма успех. Пос ледната му инициатива целяща да възстанови в партията бивши дейци свързани със СДС, но по ради една или друга причина го напуснали, едва ли ще постигна искания ефект. Може да се полу чи точно обратното, да се стигне до оттегляне на още граждани от СДС, които имат негативни реакции към част от“новоприетите” ДСБ продължава да е капсулирана в край ния си опозиционен курс, наложен от лидера Кос тов. Самият той е все повече оспорван в рамките на партията – било от открити опозиционери/ Димов, Михайлов/ или от мълчаливи противни ци/ Малинов/. Въпреки, че е подкрепян от верни поддръжници и крайни антикомунисти, Костов и ДСБ нямат перспектива при сегашния курс. Ли дерът Костов носи твърде много негативи за пар тията, подложен е на постоянни атаки от медиите и враждебни нему политически дейци и сили. 5. Крайно дясната и националистическа Атака се стабилизира напоследък, след опреде лен спад на влиянието. Това е и резултат на фак та, че беше легитимирана от други десни партии, които я включиха в общи протестни действия срещу правителството при вота на недоверие. Самият лидер Сидеров залага на по- конструкти вен тон с цел да не се изключи от бъдещи прави телствени коалиции след следващите избори. 6. Според последните прогнози, на едни следващи избори в парламента ще попаднат си гурно четири партии – БСП, ДПС ГЕРБ и Атака. Има минимални шансове и за СДС. Това създава една безпрецедентна ситуация в България и ще затрудни формирането на бъдещо правителство, ако фронтовете се запазят и не се намерят комп ромисни решения. При всички случаи, трансфор мациите в пост-преходната партийна система ще продължават и вероятно ще предизвикат нови конфигурации на правителствено равнище. Не са изключени и изненади – като абсолютно мнозинс тво в парламента на ГЕРБ. Или нов тип комбина ции между ГЕРБ и БСП за съвместно правителство, въпреки заканите на Борисов. Има твърде общи интереси между двете партии от миналото и днес за да се отхвърли тази алтернатива.