Политическата ситуация в България се определяше от силния об ществен и политически ефект, който предизвикаха докладите на ОЛАФ и Европейската комисия за ситуацията и напредъка на страната в об ластите на правосъдието и вътрешния ред. Те поставиха на дневен ред въпроса, не само за намиране на механизми за преодоляване на кри тиките на европейските институции, но и за търсенето на политическа отговорност за неизпълнените ангажименти към ЕС. Отношенията между трите партии в управляващата коалиция оста ват сложни, но на този етап не може да се очаква нейното разпадане. Отхвърлянето на вота на недоверие, внесен от опозицията потвържда ва това. До голяма степен, бъдещето на тройната коалиция ще зависи от политическите стратегии на отделните партии в нея, с оглед набли жаващите избори догодина. Въпреки общите действия с ДСБ и СДС от ГЕРБ са категорични, че ще участват самостоятелно на следващите парламентарни избори. На изборите за Европейски парламент, които също ще се проведат дого дина е възможно общо явяване, но това все още е в сферата на прего ворите и още няма категорично решение на ръководството на ГЕРБ.

3/2008 СЪДЪРЖАНИЕ съдържание ................................................................................................................................................ 1 1. Политическата ситуация ....................................................................................................................... 2 2. Състояние на политическите партии и развитие на партийната система в България ...................... 4 2.1. Партиите от управляващата коалиция .............................................................................................. 4 2.1.1. БСП ................................................................................................................................................... 4 2.1.2. НДСВ ................................................................................................................................................. 5 2.1.3. ДПС ................................................................................................................................................... 6 2.2. Опозиционните партии в дясното политическо пространство ....................................................... 7 2.2.1. СДС ................................................................................................................................................... 7 2.2.2. ДСБ ................................................................................................................................................... 8 2.2.3. БНД ................................................................................................................................................... 9 2.2.4. ГЕРБ .................................................................................................................................................. 9 2.2.5. “ Атака” ........................................................................................................................................... 11 3. Общественото мнение ....................................................................................................................... 12 4. Основни изводи и прогнози ............................................................................................................. 14

3/2008 1.Политическата ситуация Политическата ситуация в България се опре деляше от силния обществен и политичес ки ефект, който предизвикаха докладите на ОЛАФ и Европейската комисия за ситуаци ята и напредъка на страната в областите на правосъдието и вътрешния ред. Всичко това постави на дневен ред въпроса не само за намиране на механизми за преодоляване на критиките на европейските институции, но и за търсенето на политическа отговорност за неизпълнените ангажименти към ЕС. В този контекст за пореден път на преден план бе изведена необходимостта от промяна на политическия модел в България и нуждата от спешни реформи, за които обаче е необходим политически консенсус. Такъв обаче на този етап трудно може да се наме ри, показателно за което беше поведението на основните политически партии в страната през изминалите три месеца. Това, което пра ви впечатление вече години наред, е, че лип сва ясно изразен консенсус между основните партии за провеждането на институционални реформи. Водещият мотив, диктуващ поли тическото поведение на отделните партии, е в много по-голяма степен свързан с техни те партийни интереси, отколкото осъзнатата потребност от реформи с оглед дългосрочна та перспектива за развитие на страната. Огласяването в българските медии на доклада на ОЛАФ предизвика силен об ществен и медиен отзвук, който още повече разклати доверието на гражданите в полити ците и институциите на страната. На преден план излязоха съмненията за корупция по високите етажи на властта, което се отразява крайно негативно на международния облик на България. В докладa на ОЛАФ се изброяват про екти за над 32 млн. евро, по които са устано вени злоупотреби и източване на средства от еврофондовете. Най-голямо внимание бе отделено на случая с бизнесмените Людмил Стойков и Марио Николов. Според ОЛАФ групата Николов-Стойков е“престъпна мре жа от компании, която включва повече от 50 български, европейски и офшорни фирми”. В доклада пише още, че тази мрежа има“близ ки връзки с настоящото българско правител ство”. Особено тревожна е констатацията на ОЛАФ, която гласи, че“в българското прави телство и държавните служби има влиятелни сили, които нямат интерес да бъде наказано нито едно лице от групата на Людмил Стой ков, разследван за източване на 6.5 млн. евро от САПАРД”. В доклада се сочи още, че Людмил Стойков е финансирал кампанията на пре зидента Георги Първанов. В отговор на това Първанов заяви, че неговата кампания е проведена прозрачно и средствата по нея са огласени публично, поради което той не се притеснява от направените разкрития. Първанов дори изрази съмнения върху до стоверността на доклада и поиска официал но становище на ОЛАФ по случая, тъй като се засяга престижът на български институции. От ОЛАФ отговориха, че категорично заста ват зад написаното. Реакцията на опозиция та не закъсня, като болшинството от десните партии поискаха незабавна оставка на пра вителството и президента. Политическото напрежение се изост ри още повече след оповестяването на ре довния доклад на Европейската комисия за напредъка на България. С доклада се оповес тява решението на Комисията за отнемане на акредитациите на две агенции по програма ФАР – в Министерството на финансите и в това на регионалното развитие и благоуст ройство, а също така и за замразяването на финансирането по предприсъединителните фондове по програмите ФАР, ИСПА и СА ПАРД. Докладът на ЕК сочи още, че страната не бележи напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. Реакцията на управляващите се със тоеше в общата констатация, че докладът е тревожен, но в същото време е обективен. За пореден път правителството заяви, че ще

3/2008 предприеме спешни мерки по отношение на постигане на конкретни резултати. От проку ратурата също излязоха с позиция, че въпре ки критиките и липсата все още на реални резултати в борбата с корупцията и организи раната престъпност тяхната работа се движи в правилната посока и много скоро това ще проличи с конкретни присъди. От опозицията реагираха очаквано, като внесоха за пореден път вот на недове рие към правителството, който не доведе до желания от тях резултат. Някои от опозицион ните партии дори призоваха за напускане на парламента на цялата опозиция, но тази идея бързо беше изоставена. Поведението, което демонстрираха партиите както от управляващата коалиция, така и от опозицията след докладите, показва, че българските партии като цяло не оценяват реално случващото се и не разчитат сигнали те на европейските институции. Нещо повече, партиите търсят по-скоро извличането на по литически дивиденти за себе си от създалата се кризисна ситуация, отколкото желание и конкретни действия за нейното решаване. Показателно за това поведение на българските партии е и тяхното отношение към предложените реформи за промени на избирателната система и в Закона за полити ческите партии. Така и не бе намерен консен сус за промяната в избирателната система, което пролича от проведен дебат по инициа тива на президента Първанов с участието на всички водещи партии в страната и експер ти. Георги Първанов настоя пред форума за въвеждане на смесена избирателна система, където част от депутатите да се избират в ед номандатни избирателни райони. Повечето партии оспориха тази идея, изтъквайки раз лични доводи. Все пак бе постигнато извест но съгласие за необходимостта от въвеждане на мажоритарен елемент, целта на който е от една страна да бъде засилена мотивацията на гражданите да гласуват, а от друга пови шаване на доверието към партиите от страна на избирателите. Реализирането на промяна в избира телната система предстои, но тя със сигурност няма да бъде кардинална, показателно за ко ето са нагласите на основните политически партии в сегашния парламент. Политическата ситуация през измина лото тримесечие беше повлияна от продъл жителните протести на фермери и млекопро изводители, които искаха от правителството изплащане на обещаните субсидии от евро фондовете. Такива протести бяха проведени на много места в страната, като дори се стигна до сблъсъци с полицията. Друг особено дискутиран въпрос беше този за разпределението на средствата от бюджетния излишък. От опозицията за явиха, че отново ще бъдат облагодетелствани групи и икономически интереси, близки до управляващите. Самите партии от управля ващата коалиция също имаха различни идеи. От БСП поставиха акцента върху социалната сфера и пенсиите, от НДСВ настояваха пове чето средства да отидат в Сребърния фонд за пенсии, а също така и за здравната каса. ДПС от своя страна отделят по-важно значение на това повече средствата да послужат за инф раструктурни проекти. Към края на месец септември се раз горя нов скандал, свързан с неотдавна съз дадената Държавна агенция за национална сигурност(ДАНС). Нейни служители бяха об винени, че злоупотребяват с правата си при използване на специални разузнавателни средства и други методи за подслушване на политици и журналисти. Въпреки че ръко водството на ДАНС опроверга обвиненията за злоупотреба с власт, този скандал стана повод за нови атаки срещу правителството и призиви за оставката му. Ударите срещу но вата агенция са особено болезнени, тъй като тя трябва да е нов инструмент за борба срещу корупцията по високите етажи на властта и при тази ситуация може да намалее нейната ефективност в интерес на заинтересувани по литически и икономически среди.

3/2008 2. Състояние на политическите партии и развитие на партийната система в България 2.1. Партиите от управляващата коалиция Докладите на ОЛАФ и Европейката комисия поставиха за пореден път на изпитания ра ботата на правителството и стабилността на тройната коалиция. Отношенията между три те партии в нея остават сложни, което обаче не поставя въпроса за стабилността на коа лицията поне на този етап. Отхвърлянето на вота на недоверие, внесен от опозицията пот върждава това. До голяма степен, бъдещето на тройната коалиция ще зависи от полити ческите стратегии на отделните партии в нея с оглед наближаващите избори догодина. 2.1.1. БСП Поведението на най-голямата партия от уп равляващата коалиция, БСП, се определяше до голяма степен от критичния доклад на Ев ропейската комисия и засиления натиск на опозицията за сваляне на правителството, оглавявано от лидера на социалистите Ста нишев. Поради това за ръководството на БСП основен приоритет е запазване стабилността на коалицията и недопускане на възможност та за предсрочни парламентарни избори. За тази цел социалистите са изправе ни пред задачата да съумеят да запазят це лостта на коалицията, което зависи до голяма степен от поведението на коалиционните им партньори, а не толкова от действията на опо зицията, които до този момент се оказват не ефективни с цел провокиране на предсрочни избори. ДПС твърдо поддържа цялостта на правителството, поради което отношенията на БСП с тази партия остават стабилни и пред сказуеми. По-различна е ситуацията с другия коалиционен партньор, НДСВ, където все по вече се засилва желанието за излизане от ко алицията. Това предизвиква известно напре жения между БСП и НДСВ, които все по-често влизат в спор по различни теми, свързани с дейността на коалицията и правителството. Като партия, излъчила министърпредседателя, отговорността, която носи БСП за работата на правителството, е най-голяма. Ето защо основната насока на дейността на БСП през този период беше да намери реше ния за преодоляване на негативните после дици, които стоят пред страната и правителс твото след доклада на Европейската комисия. Премиерът Станишев заяви, че правителство то ще направи всичко възможно в най-крат ки срокове да бъдат изпълнени препоръките на Европейската комисия, за да може да бъде възстановено получаването на субсидиите от еврофондовете за страната. Наближаващите догодина избори изправят БСП в ситуация, в която партията трябва да отчете резултатите от своето уп равление пред своя електорат. Тенденцията от последните избори, за местни органи на властта и за Европейски парламент, показва свиване в традиционния за партията електо рат. Дори по-възрастното население и пенси онерите, които неизменно в голямата си част гласуваха за БСП през всичките години след рухването на комунистическия режим, сега се въздържат от гласуване. Причина за това е разочарованието от партията, спечелила изборите с програма, съдържаща редица социални обещания. Това води до промяна в стратегията на партията с цел възстановя ване доверието на нейните избиратели. Осо бено показателни за това са последните три месеца, в които БСП започна да предприема реални стъпки, характерни за левите партии. Така например Висшият съвет на БСП излезе с предложение за учредяване на Движение на ветераните социалисти, част от проекта на партията за политики насочени към възрас тните хора. В документа, в който се описват целите на организацията, се посочва необ ходимостта от по-голяма ангажираност на БСП с проблемите на възрастните хора. В ре ализацията на тази цел от БСП се ангажират в прилагането на различни идеи, като: разши ряване на домашния патронаж; създаване на центрове за грижи и престой на възрастни

3/2008 хора, като се предвиждат данъчни стимули за инвеститорите, и др. Наред с това от БСП застъпиха идея та за изразходване на част от парите от бюд жетния излишък в посока на подпомагане на пенсионерите и възрастните и предложиха сума от близо 500 млн. лева за тази цел. Тази сума включва еднократна добавка към пенси ята в края на годината в размер на около 150 лева. Значителни средства са предвидени за социално подпомагане, включващо енергий ни помощи за социално слабите и еднократ ни помощи за компенсиране на хората с найниски доходи. Особено дискусионна беше идеята на БСП за изпращане на 5 хил. пенсионери безплатно на море със средства от бюджет ния излишък. Тази идея бе обявена не само от опозиционните партии, но и от НДСВ, за предизборен популизъм. На тази идея се про тивопоставиха и редица организации на пен сионерите, които я определиха като неумест на. Все пак правителството взе решение и на безплатна почивка заминаха стотици пенсио нери, предимно от домове за възрастни. Всичко това показва, че до края на мандата на правителството БСП ще продъ лжава да демонстрира характера си на лява партия. През изминалото тримесечие отново беше хвърлена сянка на съмнение за влошените отношения между президента Първанов и премиера Станишев. Това стана след изказ ване на кмета на Благоевград от БСП Коста дин Паскалев, че президентът Първанов цели свалянето на Станишев от премиерския пост. Президентът и премиерът отрекоха инфор мацията, като заявиха, че отношенията между тях са много добри. 2.1.2. НДСВ И през изминалото тримесечие НДСВ про дължи своята тактика на разграничаване от тройната коалиция, към която принадлежи. Въпреки това НДСВ подкрепи правителство то при поредния вот на недоверие, внесен от опозицията в Народното събрание. Паралел но с това НДСВ отправи критики към кабине та и по-специално към редица инициативи на БСП в социалната сфера. Всичко това показва стремежа на НДСВ да се дистанцира от някои действия на правителството, които безспорно се отразяват негативно на партията. От друга страна обаче действията на партията показват непоследователност – от една страна опит да се държи като опозиция на управлението, от което е част, а от друга да подкрепя целостта на правителството. Това поведение на пар тията има своето обяснение. В НДСВ все поясно се очертават две групи – едната настоява за излизане от правителството, тъй като счита, че това би повдигнало рейтинга на партията. Мотивът е, че по-този начин НДСВ ще увели чи своите шансове за влизане в следващия парламент, а оставането в коалицията със сигурност обрича партията на гибел. Другата група има противоположно мнение – да ос тане докрай в коалицията, като печели вре ме, в което да търси коалиционна формула за участие в изборите догодина. Втората група се подкрепя от лидера Симеон Сакскобург готски, поради което за момента тя има над мощие. Всичко това обаче води до двойстве ност и определено рефлектира върху образа на партията, като не води до търсения от ръ ководството ефект. Показателни за това са со циологическите проучвания, които за момен та не дават шансове на партията за самостоя телно влизане в следващия парламент. Това поставя все по-силно въпроса за търсене и намиране на подходяща форма и стратегия за участие на партията в парламентарните избо ри догодина. Част от тази нова тактика на НДСВ е решението на ръководството за по-голямо присъствие в медийното пространство на во дещите политици от партията. Особено силни са изявите на председателя на парламентар ната комисия по вътрешен ред и сигурност Минчо Спасов, който става все по-популярен след критичните позиции, които зае по вре-

3/2008 ме на скандала в МВР. Според Спасов са из разходвани неоснователно високи средства за използване на специални разузнавателни средства и подслушване, които на практика не са довели до никакъв резултат. Това засили напрежението между НДСВ и БСП, след като бившият министър Румен Петков отговори остро на нападките по негов адрес. Друг повод за напрежение между НДСВ и БСП беше икономическата политика на правителството. НДСВ се противопостави на идеята на БСП за повишаване на преките данъци, чрез въвеждане на прогресивно по доходно облагане, и премахване на сегашния плосък данък след изчерпване на неговата необходимост. Министърът на държавната администрация Николай Василев заяви, че ако един подобен ход се реализира, това ще означава излизане от коалицията на НДСВ. Според Василев това е един популистки ход на БСП, защото наближават следващите парламентарни избори, и с подобни ходове социалистите смятат да мотивират левия си електорат да подкрепи партията. Важно предстоящо събитие за НДСВ е конгресът на партията, който ще се проведе в средата на октомври. На него до голяма сте пен ще станат ясни бъдещите ходове на пар тията. На форума ще се дебатира дали парти ята да се яви на следващите парламентарни избори самостоятелно или в коалиция. Веро ятно ще се дискутира оставането на НДСВ в коалицията. Групата, която е за напускане на управлението, се очаква да предложи това да се случи след поредния доклад на Европейс ката комисия в средата на ноември, който ве роятно също ще бъде негативен и критичен. Най-важната задача на Четвъртия редовен конгрес на партията е да избере ново ръко водство, да гласува промените в устава и но вото име на партията, които така и не бяха регистрирани в съда поради обжалването на част от делегатите за извършени нарушения при процедурата на миналия конгрес. Веро ятно името на партията ще бъде това, което предишният конгрес гласува, но което не вле зе в сила – Национално движение за стабил ност и възход. На конгреса ще бъде обсъжда на и предизборната програма на партията. 2.1.3. ДПС Като партия от управляващата коалиция, ДПС понесе много критики от опозицията след до клада на Европейската комисия. Тенденцията на неспирни атаки срещу ДПС се запази и през този период, като освен от“Атака” към напад ките се присъедини и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Борисов заяви, че негова основна цел е отстраняването на ДПС от властта. Последва реакция на лидера на ДПС Ахмед Доган, който изрази мнение, че по добна реторика създава предпоставки за изкуствено напрежение в държавата, от която българското общество няма нужда. Доган заяви, че опозицията не предлага ре ална алтернатива на сегашното управление, а шумните й протестни акции и поредицата от вотове на недоверие издават единстве но безсилие. Според Доган това, че дясната опозиция е слаба, не се отразява положи телно на функционирането на политическа та система, тъй като всяка една държава има нужда от силна десница, която да предлага алтернативна политика. По повод критиките на Европейската комисия Доган изрази мнение, че те са на пълно основателни. За проблемите с усво яването на европейските фондове обаче не е виновно единствено правителството, което според лидера на ДПС полага максимални усилия, за да може страната да отговори на реалните предизвикателства на членство то в ЕС. Основният проблем според Доган е липсата в страната на административен ка пацитет, който да е подготвен и да работи в новите условия и реалности след членството в ЕС. На преден план възниква необходи мостта от подготвена държавна админист рация, която да осъществява управлението, наблюдението и контрола по усвояването на еврофондовете, а такава в България липсва. Това според лидера на ДПС е особено трево-

3/2008 жен проблем, който показва, че държавата трябва да положи допълнителни усилия, за да привлече в управлението компетентни и подготвени кадри, пречка за което са обаче изключително ниските заплати в сферата на държавната администрация. В средата на месец август ДПС загуби своето мнозинство в общинския съвет на Ар дино – община, която винаги се е числяла към бастионите на партията. След като ДПС труд но спечели местните избори там след напус кането на партията от Мехмед Дикме, който се присъедини към“Новото време”, мнозинс твото на ДПС в общинския съвет беше осо бено крехко. ДПС загуби своето мнозинство, след като двама от съветниците, избрани от листата на партията, преминаха към групата на“Новото време”. Последица от това беше свалянето на председателя на общинския съвет Айдън Серкан(ДПС), като неговото място зае един от преминалите към“Новото време” отцепници, Гюнер Осман. След тази промяна последва реакция на областния уп равител на Кърджали Ангел Коджаманов, който обяви избора за нелегитимен поради нарушения при начина на избор. От“Новото време” заявиха, че дори и да има прегласува не, резултатът ще бъде същият. 2.2. Опозиционните партии в дясното политическо пространство 2.2.1. СДС Най-важното вътрешнопартийно събитие за СДС през изминалото тримесечие беше про ведената национална конференция на пар тията, която се състоя във Велико Търново в края на месец юли. На конференцията бяха направени промени в устава на партията, повечето от които бяха обект на множество дискусии месеци преди форума. Най-ключо ви са промените, който дават възможност за преки избори за лидер на партията и ръко водни органи, а също така и провеждане на вътрешнопартийни избори за номиниране на кандидати за изборни длъжности – депутати, кметове и общински съветници. Според ли дера на партията Пламен Юруков промени те правят СДС най-демократичната партия в страната, което ще има изключително пози тивен ефект върху развитието на партията и най-вече на доверието на нейните членове и симпатизанти. Тази промяна в устава е показателна за намеренията на СДС за по-голямо отва ряне към своите симпатизанти и към граж даните като цяло. С оглед наближаващите парламентарни избори от партията търсят удачни механизми за своя политически ус пех. Моментните проучвания на обществе ното мнение по отношение на нагласите на избирателите сочат ниска степен на доверие към партията и проблематични шансове за влизане в следващото Народно събрание. Ето защо с действия като промяната в устава на СДС в посока по-голяма вътрешнопартий на демокрация се цели именно преодолява нето на тенденцията на спад в електоралната подкрепа за партията. Друга от промените в устава е, че в партията няма да се допускат сътрудници на сегашните разузнавателни служби. До този момент забраната беше само за хора сътруд ници на бившата Държавна сигурност. От СДС заявиха, че ще направят предложения тяхната идея да бъде реализирана и на национално ниво с промени в Закона за политическите партии, където всички кандидати за кметове, общински съветници, депутати, президентът и вицепрезидентът да бъдат проверявани дали сътрудничат на сегашните служби. От СДС предлагат забрана за участие в политиката на такива хора. Тази идея на СДС за промяна в устава на партията дойде в момент, когато към ли дера на СДС Пламен Юруков бяха отправени обвинения от изключения от парламентарна та група на ОДС лидер на партия“Ред, закон ност и справедливост” Яне Янев, че Юруков е сътрудник на новата агенция за национална сигурност, ДАНС. Юруков окачестви инфор мацията като клевета и лъжа. Според него,

3/2008 това са опити на противници на СДС да дис кредитират партията в момент, когато всички виждат, че тя възстановява доверието на из бирателите и върви прогресивно напред. Тези съмнения доведоха до недовол ство на противници на Юруков в СДС, като дори се очакваше на конференцията да бъде повдигнат въпросът за неговата оставка. Това обаче не се случи. Според запознати промя ната в устава на партията, непозволяваща чле нове на сегашните служби да членуват в СДС, направена от един от водещите политици на СДС в началото на прехода и бивш председа тел на Народното събрание Александър Йор данов, е направена именно заради Юруков, в случай, че обвиненията срещу него се окажат истина. Това би означавало, че той трябва да напусне лидерския си пост. Тези обвинения обаче се оказаха ком промат, тъй като ДАНС опроверга информа цията след настояване на Юруков този казус да се изясни. На Националната конференция на СДС беше решено да се започне подготовка за изработване на новата предизборна про грама на партията. Освен това беше гласува на специална декларация за необходимост от предсрочни парламентарни избори и искане на оставката на президента заради това, че неговата кандидат президентска кампания е финансирана от хора, източвали еврофондо ве със свои фирми. След доклада на ОЛАФ и този на Ев ропейската комисия СДС започна общи опо зиционни действия с ГЕРБ и ДСБ за сваляне на правителството. Въпреки това обаче СДС най-вероятно ще се яви самостоятелно на следващите парламентарни избори. От пар тията заявиха, че тяхната основна цел е фор миране на силно дясноцентристко правителс тво след изборите догодина на базата на пар тиите членки на ЕНП. Според ръководството на СДС само такова правителство може да промени негативната посока на развитие, по която в момента върви България в резултат на управлението на тройната коалиция. 2.2.2. ДСБ През изминалото тримесечие в ДСБ преос мислиха своето отношение към ГЕРБ и ней ния лидер Бойко Борисов, което постави началото на общи опозиционни действия между двете партии. Тази промяна в поведе нието на ДСБ е продиктувана от общата цел на партиите, членки на Европейската народ на партия(ЕНП) за сваляне на правителство то на тройната коалиция поради спирането на средствата от европейските фондове за България. ДСБ беше една от опозиционните партии, които най-настоятелно отстояват не обходимостта от провеждане на предсрочни парламентарни избори. От ръководството на партията считат, че правителството е пока зало своята неспособност и некомпетентност да ръководи страната в условията на реално членство в ЕС. От друга страна според ръко водството на ДСБ корупцията във висшите етажи на властта е взела застрашителни раз мери, което води до влошаване на имиджа на България сред нейните партньори в ЕС и до последици, които нанасят силни вре ди на страната като цяло. Според лидера на ДСБ Иван Костов до този момент България е пропуснала да се възползва от предимства та, които дава членството в ЕС, от което найпотърпевши са българските граждани. ДСБ бяха особено критични и по от ношение на разпределението на средствата от бюджетния излишък, което смята да из върши правителството. От ДСБ за поред път се обявиха срещу залагането на голям бюд жетен излишък. Според ДСБ това се прави от управляващите с една-единствена цел – да се облагодетелстват фирми и групи, близки до партиите от тройната коалиция, както се е случило и през миналата година. Сближаването на отношенията меж ду ДСБ и ГЕРБ обаче показа, че в партията, ръководена от Иван Костов, не са единни в оценката за предприемането на общи дейс твия с партията на Борисов. Според запозна ти някои от водещите политици в партията не са съгласни с решението за сътрудничество с

3/2008 ГЕРБ. Това за пореден път доказва, че недо волството в партията по отношение на лиде ра Костов расте. Въпреки това обаче Костов запазва стабилните си позиции и едва ли ще има промяна в лидерството на партията пре ди парламентарните избори през следваща та година. Една от водещите теми за ДСБ е стра тегията на партията за следващите парламен тарни избори. По всичко личи, че поне за мо мента ДСБ ще участва на изборите самосто ятелно. Социологическите проучвания оба че сочат, че партията може да не попадне в следващия парламент(виж глава“Обществе ното мнение”). Ето защо, следващите месеци ще са решаващи за бъдещето на партията. Поради това ДСБ ще засилва своята опозици онна реторика и критики към кабинета. Това, което се наблюдава до момента е че от парти ята акцентират върху развитие на конкретни политики и предложения, които представят на гражданите. 2.2.3. БНД Новоучредената от напусналите парламен тарната група на НДСВ депутати партия Бъл гарска нова демокрация(БНД) за първи път попадна в социологическите проучвания. Те показаха, че партията за момента има отно сително ниска електорална подкрепа и при едно самостоятелно участие на изборите шансовете й за влизане в парламента са ни щожни(за повече виж глава“Общественото мнение”). Това поставя на дневен ред въпро са за търсене на удачна и успешна формула за участие на партията на следващите пар ламентарни избори. За момента възможните варианти изглеждат ограничени, като евен туални партньори могат да се търсят сред помалки десни и либерални партии като“Ново то време” например. От БНД подкрепиха вота на недоверие към правителството, с което за пореден път по казаха, че са опозиция на тройната коалиция. Лидерът на партията Николай Свинаров заяви, че страната се нуждае от спешни реформи за преодоляване на проблемите, поради които получава постоянни критики от ЕС. Според Свинаров част от проблемите в страната са ин ституционални и те могат да се решат с карди нални промени в конституцията, но това може да стане единствено чрез свикване на Велико народно събрание. С промените е необходим по-добър баланс между властите и най-вече реформи в съдебната власт. През изминалото тримесечие БНД се запомниха с няколко инициативи, които пар тията предприе. Една от тях беше идеята за уч редяване на независим граждански комитет, в който да влизат общественици, икономисти и неправителствени организации, който да кон тролира използването на средствата от фон довете на ЕС. От БНД заявиха, че през есента ще внесат проектозакон, чрез който да бъде регламентиран юридически този комитет. Преди това от БНД заявиха, че ще проведат консултации с всички политически партии, президента и премиера. Друга от инициативите на партията е във връзка със създаването на нова посто янна парламентарна комисия, която да кон тролира Държавната агенция“Национална сигурност”(ДАНС). По този начин от БНД се противопоставиха на идеята на управлява щите ДАНС да се контролира в рамките на сегашната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. 2.2.4. ГЕРБ И през изминалото тримесечие ГЕРБ продъл жи да води в сондажите за електоралното по ведение на избирателите. Това само по себе си засилва вниманието към партията от глед на точка на перспективите пред управление то на страната след парламентарните избори догодина. За ГЕРБ от особено важно значение е да бъде припозната от избирателите като алтернатива на сегашното управление, спо собна да възвърне загубения облик и влияние на десницата в България. В тази връзка са и инициативите на партията през последните месеци. ГЕРБ залага на легитимността, която

10 3/2008 й дава членството в Европейската народна партия, за да представи себе си като дясната алтернатива на управлението. В тази насока важни за отбелязване са първите стъпки на реално взаимодействие на ГЕРБ с двете основни десни партии, предста вени в парламента, СДС и ДСБ, за което вече стана дума. Целта на ГЕРБ по отношение на общите действия със СДС и ДСБ във връзка с желанието и търсенето на механизми за сва ляне на правителството е по-скоро опит за засилване на общественото внимание върху проблемите на управлението, отколкото ре ална възможност за постигане на поставената от опозицията цел – предсрочни парламен тарни избори. От друга страна с общите действия с двете партии от“старата” десница в България, ГЕРБ цели да се легитимира като дясна пар тия. В тази връзка заслужава да се отбележи промяната в отношенията между ГЕРБ и ДСБ, за което вече стана дума. Особено красно речив сигнал за това беше едно интервю на Бойко Борисов във в.“Труд” от средата на ав густ, където той заяви, че се извинява на Иван Костов за острите реплики и обиди, които е отправил по негов адрес. Това свое предиш но поведение Борисов окачестви, като своя “груба грешка” и заяви, че в бъдеще е готов да работи с Костов в името на успеха на бъл гарската десница. Тази нова политическа линия на по ведения на ГЕРБ показа и началото на нов етап от развитието на партията с оглед набли жаващите парламентарни избори догодина. ГЕРБ засили своята дейност като извънпар ламентарна опозиция, показателно за което са редица нейни ходове. Така например съв местната подписка от името на ГЕРБ, СДС и ДСБ за сваляне на правителството, която се разпространява из улиците на страната е по казателна в това отношение. От трите партии обявиха, че към края на септември са събра ни повече от 1 млн. подписа. Въпреки общите действия с ДСБ и СДС от ГЕРБ са категорични, че ще участват самостоятелно на следващите парламентарни избори. На изборите за Европейски парла мент, които също ще се проведат догодина, е възможно общо явяване, но това все още е в сферата на преговорите и още няма катего рично решение на ръководството на ГЕРБ. Освен това от ГЕРБ бяха особено кри тични след доклада на Европейската коми сия и отнемането на акредитациите на двете агенции за разплащане със средства на ЕС. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов нееднократ но призова премиера Сергей Станишев сам да предизвика предсрочни избори, като по даде оставката на кабинета. Според Борисов единственият начин за справяне с проблеми те, за които България търпи критики от ЕС, са предсрочните парламентарни избори и фор мирането на дясноцентристко управление. Особено интересен момент в еволю цията на ГЕРБ е заявената позиция на лидера Борисов, че негов основен приоритет е из важдането на ДПС от управлението на стра ната – тема, която до този момент беше ос новна в политическото говорене на радикал но дясната“Атака”. Това показва, че ГЕРБ раз ширява спектъра от послания, насочвайки се не само към умерения десен избирател, но и към крайния полюс на политическия спектър. Показателно за това е реториката на Борисов по отношение на ДПС, проявена в много от публичните му изяви и интервюта в медиите, която през изминалите три месеца дори над минава крайния тон на Сидеров. Критиките на лидера на ГЕРБ към правителството предизвикаха и реакция та на управляващите, които насочиха сво ите нападки към Борисов по отношение на дейността му като столичен кмет. Особено проблематичен за Борисов е проблемът със складирането на столичния боклук, за което България е заплашена със санкции от страна на ЕС. Този проблем съществува вече от ня колко години, като до този момент се пред приемат само временни стъпки за неговото разрешаване. По този въпрос започна задо чен спор между премиера и столичния кмет

3/2008 11 за това, чия е отговорността – на общината или на държавата в лицето на правителство то. Според Станишев Бойко Борисов не се справя с управлението на столицата, поради което все повече губи влияние. Именно това е причината според премиера Борисов да настоява толкова силно за предсрочни избо ри, тъй като с времето той все повече доказ ва своя провал като кмет на София. Друг въпрос, свързан с ГЕРБ и Бори сов, заслужаващ коментар, е промяната във взаимоотношенията между столичния кмет и президента Първанов. До този момент нито един от двамата не беше отправял нападки към другия. Поради това дори Борисов тър пеше критики от лидера на ДСБ Иван Костов, който го подозираше за съюзник на Първа нов и постоянно го приканваше да се разгра ничи от него, за да могат двете партии – ГЕРБ и ДСБ, да водят диалог и сътрудничество по между си. След доклада на ОЛАФ, в кой то беше споменато, че кампанията на пре зидента е била финансирана от групата на бизнесмените Николов-Стойков, отговорни за източване на еврофондове по програмата САПАРД, Борисов се присъедини към иници ативата на опозицията за искане на оставка та на Георги Първанов. От своя страна Първанов отправи критики към Борисов за столичния боклук, като заяви, че вече толкова години не е успял да намери решение за него. Борисов заяви, че няма да води спор с президента, тъй като Първанов е показал, че е част от управлява щата тройна коалиция и е в негов интерес тя да оцелее. Именно поради това нападките са отправени към него като столичен кмет. В действителност проблемите на сто лицата, свързани не само с боклука, но и с трафика вследствие липсата на удачна инфра структура, са едно от слабите места на Бори сов, които му носят негативи. Това ще бъде използвано и в бъдеще от неговите полити чески опоненти. В края на август и началото на септем ври ГЕРБ прекрати своите коалиционни взаи моотношения с ВМРО в общинския съвет на Пловдив и кмета на града, избран с подкре пата на ГЕРБ, Славчо Атанасов(ВМРО). Повод за това стана фактът, че общинска фирма с ак тиви над 5 млн. лева премина в частни ръце заради неизплатен дълг в размер на 50 хил. лева. От ГЕРБ обвиниха за това кмета на града. Въпреки че от ГЕРБ опитаха да формират ново мнозинство в общинския съвет с партиите, членки на Европейската народна партия, това не се случи. Напротив, общинските съветни ци от ВМРО,“Атака”, БСП и ДПС успяха да свалят председателя на общинския съвет от ГЕРБ Йордан Кюмюрджиев и на негово място избраха Илко Илиев от ВМРО. Това е един се риозен удар върху политическото влияние на ГЕРБ в Пловдив, което вероятно ще доведе до преосмисляне на взаимоотношенията на ГЕРБ с ВМРО не само на местно, но и на на ционално ниво. 2.2.5.“Атака” През изминалото тримесечие партия“Атака” беше особено активна в своите изяви. Дейс твията на партията и най-вече на нейния ли дер показаха две различни и противоречиви лица. В част от своите изяви Волен Сидеров се опитваше да смекчи своята радикална ре торика, потвърждавайки тенденция, която се наблюдава през последните месеци. Много кратно в свои публични изяви Сидеров при зоваваше политическите партии към общи действия в посока изработване на единна национална доктрина, която да осигури наци онален консенсус по основните приоритети за България, които страната трябва да следва в следващите години. Сред тези приоритети Сидеров очерта търсене на пътища и намира не на мерки за разрешаване на проблемни области като демографския баланс на населе нието, очертаване на национална стратегия за развитие на образованието, а също така и перспективите пред икономическото разви тие на страната и повишаване жизнения стан дарт на гражданите. За да се изработи такава национална стратегия, Сидеров призова всич-

12 3/2008 ки национално отговорни партии да приемат неговото предложение за свикване на наци онална кръгла маса подобно на тази, свикана след падането на комунистическия режим. Сидеров обвини останалите партии, че досега не са отговорили на неговия при зив. Това според лидера на Атака е нацио нално безотговорно поведение, показващо, че партиите в България мислят единствено за своите тяснопартийни и групови интереси. Тези действия на Сидеров, въпре ки че се вписват в обичайния и характерен популистки политически стил на парти ята, показаха едно друго лице на“Атака”, различно от това, представено от партията през последните няколко години. Изглежда част от новата стратегия на партията е де монстриране на по-умерен характер с оглед наближаващите избори догодина, в които партията се очертава да получи добър елек торален резултат, който би засилил нейната роля и политическа тежест. В същото време партията се забърка в няколко скандала, свързани с нейни предста вители. Така например по време на протестите на млекопроизводителите в София депутатът в Европейския парламент, представител на“Ата ка”, Димитър Стоянов, след пререкания с по лицията беше арестуван. Стоянов твърдеше, че е бит от полицията, като показа своите рани, за които му е изготвено медицинско свиде телство. Това предизвика протестни акции на “Атака” пред сградата на Районното полицей ско управление, в което беше задържан Стоя нов. Сидеров поиска обяснение от премиера и министъра на вътрешните работи, за това как е възможно да бъде бит от полицията депутат в Европейския парламент. Министър Михаил Миков заяви, че проверката не е показала, че полицията е превишила своите прерогативи, а само са извършени“дребни административни нарушения”. От“Атака” се заканиха да сезират европейките институции. По време на честванията на национал ния празник на България по случай Съедине нието на 6 септември в Пловдив активисти на “Атака” бяха арестувани след техния протест срещу правителството. Сидеров защити сво ите последователи, като заяви, че за пореден път полицията е превишила своите правомо щия, което според него показва, че“България се е превърнала в полицейска държава, къде то не се спазват правата на гражданите”. Сред протестните акции на“Атака” е и постоянният палатков лагер пред прези дентството, който функционира вече пове че от два месеца. На него от партията съби рат подписка за оставката на президента и правителството. Развитието на“Атака” през последни те три месеца показва, че партията и зана пред ще демонстрира двойствено лице – от една страна ще се опитва да излезе от своя имидж на радикална партия, каквато по всич ко личи е стратегията на нейния лидер, а от друга ще използва своя радикализъм и показ ни протестни акции тогава, когато има усло вия за извличане на ползи от увеличаване на общото политическо и социално напрежение в страната. 3. Общественото мнение През изминалото тримесечие общественото мнение и нагласите на гражданите в страна та бяха повлияни от огласените доклади на ОЛАФ и Европейската комисия, които за по реден път изведоха на преден план пробле мите на България по отношение на корупци ята, организираната престъпност и липсата на адекватни мерки за тяхното ограничава не. Това засили очерталата се вече от години тенденция на растящо недоверие от страна на българските граждани както в политическия елит на страната, така и върху българските ин ституции като цяло. Този проблем се отразява върху състоянието и функционирането на по литическата система в страната, тъй като спа дащото доверие в институциите рефлектира върху тяхната легитимност. Показателно за това са редица про учвания на общественото мнение за периода

3/2008 13 обект на този анализ. Така например проучва не на Маркет ЛИНКС, проведено в края на ав густ, показва, че гражданите оценяват изклю чително слабо работата на институциите. В скала, която ранжира оценките от 2(слаб) до 6(отличен), най-ниска оценка получава пар ламентът – 2,56, следван от правителството – 2,76. Парламентарната опозиция в страна та също е оценена слабо – 2,7, което показва нейната неефективност въпреки постоянните вотове на недоверие, които внася за гласува не в парламента. Тази оценка е показателна и за доверието на избирателите към опозици онните партии в българския парламент. Президентът Първанов, чиято работа обикновено се оценява по-високо от граж даните през последните години, получава оценка 3,64, което е по-малко в сравнение с месец февруари т.г.(4,02). Това показва, че в общия контекст на работа на институциите в страната, към президента също се наблюдава спад в доверието на гражданите. Показател но за това е спадът в рейтинга на президента, който в сравнение с началото на годината е по-нисък с 12%, като за месец август е 56%. Това измести Първанов от първото място в класацията по рейтинг на политиците, коя то той държеше неизменно през последните няколко години. Това се дължи на цялостния спад в доверието към политиците от страна на гражданите. Интерес представлява дали тази тенденция ще се запази и в бъдеще. Тогава именно ще могат да се коментират по-точно причините за този спад – дали той се дължи на самата работа на Първанов, или това е ко нюнктурно явление. Столичният кмет и лидер на ГЕРБ Бой ко Борисов заема първото място в рейтинго вата класация на политиците. Интересното в случая е, че и при него се забелязва известен спад в доверието от 2% в сравнение с началото на годината, като за август неговият рейтинг е 66%. Причината за този макар и незначителен спад вероятно трябва да се търси в дейност та му като кмет на София, чиито проблеми, свързани с трафика и боклука, се задълбоча ват, като това предизвиква недоволството на голяма част от жителите на столицата. Сред всички останали политици, ли дери на водещи партии, се забелязва спад в доверието, като единствено при лидера на “Атака” Волен Сидеров има нарастване на не говия рейтинг от 20% в началото на годината на 26% за месец август. Острият тон на Сиде ров по отношение на управляващите както и многобройните му протестни акции през този период изглежда се отразяват положително на неговия рейтинг. Най-нисък рейтинг сред лидерите на парламентарно представените партии имат Иван Костов(ДСБ) – 9%, Пламен Юруков(СДС) – 10%, Симеон Сакскобургготски(НДСВ) – 11% и Ахмед Доган(ДПС) – 12%. Спадът в доверието в управляващата тройна коалиция нараства все повече през изминалите месеци. Влияние върху това оказ ват множество фактори като например пос тоянните съмнения за корупция, които бяха основен акцент и в доклада на ОЛАФ, повисоката инфлация в сравнение с миналата година, както и липсата на положителна про мяна в жизнения стандарт на голяма част от българите. Така например близо 58% считат, че правителството трябва да подаде оставка заради критиките на ЕС, срещу 22,4%, които смятат противното. 48,5% са на мнение, че в страната трябва да се проведат предсрочни избори, като с това не са съгласни 38,3%. В контекста на наближаващите пар ламентарни избори през следващата година все по-голям интерес представлява, каква ще бъде конфигурацията на политическите пар тии в Народното събрание. Проучването на Маркет ЛИНКС показва, че ГЕРБ продължава да бъде лидер в социологичеките проучва ния, като за партията биха гласували 28% от избирателите(ръст от 1,2% от началото на годината). БСП получава 15,4% подкрепа, като бележи известен спад с малко повече от 2% в сравнение с месец февруари.“Ата ка” се нарежда на трето място с 8,4%, което показва увеличаване на подкрепата за тази

14 3/2008 радикално дясна популистка партия с близо 2% в сравнение с предишното проучване на Маркет ЛИНКС през февруари. За ДПС биха гласували малко над 5% от избирателите, което показва, че партията държи стабилни електорални позиции. И това проучване показва тенденция та от последните две години, че шансовете на НДСВ за самостоятелно влизане в Народното събрание са нищожни, тъй като подкрепата за партията е достигнала критични нива – 0,6%. Партиите от дясната опозиция също имат ниска електорална подкрепа, което поста вя под въпрос тяхното влизане в следващия парламент. ДСБ получава 2,1%, което озна чава известен ръст в сравнение с месец фев руари, когато има 1,6% подкрепа. Това обаче все още прави проблематично участието на партията в парламента след изборите догоди на. Подобна е и ситуацията при СДС, за която биха гласували 1,9% от избирателите. Формации като ВМРО, новата партия БНД,“Новото време”, Демократическа партия нямат шансове за самостоятелно влизане в парламента. 4. Основни изводи и прогнози 1. Политическата ситуация се характеризира с растящо напрежение между политическите партии от управляващата коалиция и опози цията. Водещо място в този сблъсък заемат БСП и основната опозиционна партия – ГЕРБ. Фактически есенният сезон ще сложи начало то на предизборната кампания – почти годи на преди редовните избори. Върху остротата на сблъсъка влияят както редица вътрешни проблеми, така и външни фактори. Сред пос ледните се откроява растящият натиск от ЕС върху страната за елиминиране на корупция та в редица институции и световната ситуация след събитията в Грузия. Не е без значение и световната финансова криза, която се отразя ва в по-ограничен мащаб върху България. От ношенията с Русия отново стават централна тема на вътрешния дебат. Нарастващите цени на газа и изобщо инфлацията провокират кон фликти между държавни институции, синди кати и работодателски организации. Очакват се нови стачки и протести на засегнати про фесионални групи през идващите месеци. 2. Въпреки че напрежението в политическия живот се пренася и вътре в управляващата коалиция, няма основания да се счита, че те ще доведат до нейното разпадане и евентуал но до предсрочни избори въпреки засиления натиск на опозицията. Най-несигурният парт ньор в коалицията остава НДСВ, в която има среди, недоволни от присъствието на партия та в тройната коалиция, а и са обезпокоени от спадналото електорално влияние на партията (около 1% при избори днес). Същевременно лидерът на партията Симеон Сакскобурготски не дава индикации, че НДСВ ще напусне коа лицията, въпреки че на предстоящия конгрес на партията се очакват сблъсъци по темата. 3. Засилват се вътрешните конфликти и в основната партия в управляващата коалиция – БСП. От една страна те резонират в сблъсъка между лявото крило(Стоилов, Лилов и др.) и партийното ръководство около лидера Стани шев. Той е обвиняван от левите за либералния икономически курс на правителството и на стоява за засилване на социалната политика. От друга има и разногласия между по-младите и сравнително нови членове на ръководството и“старата гвардия”(Овчаров, Петков), свързано с разместване на пластове те в БСП и нейното подмладяване. Като цяло БСП остава сложен конгломерат от противо речиви интереси вследствие на еволюцията на партията от посткомунистическа формация към модерна социалдемократическа партия. Но в навечерието на изборите едва ли може да се очаква разцепление на БСП. 4. В опозицията продължават процесите на преструктуриране. В последните месеци се очертава групиране на по-малките партии – СДС и ДСБ около утвърдилата се като во деща опозиционна партия, ГЕРБ. Под натиска на ЕНП трите партии сключиха неформален съюз с цел провокиране на предсрочни избо-

3/2008 15 ри. Тяхната основна инициатива напоследък е подписка сред гражданите за искане оставка на правителството. Според данни от опозици ята тя е събрала около един милион подписа. Но като цяло това остава политическа иници атива без реална възможност да предизвика предсрочни избори и по-скоро показва го товност за единни действия на опозицията. Същевременно всяка от трите партии заявява засега, че ще се яви самостоятелно на следващите избори и едва след тях ще се търсят възможности за формиране на общо правителство. Крайно дясната партия“Атака” про дължава с радикалната си опозиция извън парламента, съчетана с опити за сближаване с ГЕРБ. Неформалният лидер на ГЕРБ Борисов не крие симпатиите си към“Атака” и я тласка към по-умерен курс, който да позволи евен туално сътрудничество с нея, тъй като засега срещу това се противопоставят от ЕНП. След последните избори в Австрия, на които край но десните партии получиха значителна под крепа, ЕНП вероятно още по-категорично ще иска разграничаване на ГЕРБ от“Атака”. 5. Електоралните нагласи към настоящия мо мент предвещават сложна конфигурация в следващия парламент между два блока – БСП и ДПС от една страна и ГЕРБ от друга. Ако ГЕРБ не получи абсолютно мнозинство и другите по-малки партии останат извън него, парти ята ще бъде затруднена да формира прави телство. ГЕРБ засега изключва коалиция с БСП и ДПС, а с“Атака”, която вероятно ще влезе в следващия парламент, също няма да може, защото пречи отрицателната позиция към нея на ЕНП. БСП и ДПС също няма да полу чат мнозинство според сегашните данни. Това предвещава“блокиран” парламент и сложни преговори за формиране на правителство, в което безспорно важна роля ще играе пре зидентът Първанов. Но наситената със съби тия напрегната обстановка през следващите месеци може да промени сегашните нагласи сред гражданите и затова днешните прогнози имат само относителен характер.

16 3/2008 За редактора: Проф. д-р Георги Карасимеонов е ръководи тел на катедра„Политология” в Софийския университет, директор на института за Поли тически и правни изследвания и гл. редактор на списание„Политически изследвания”. От 1991 до 1998 г. е бил председател на Българс ката асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg