Резултатите от изборите за Народно събрание доведоха до по редната трансформация на партийната система в България. В новия парламент се наблюдава качествено нова конфигурация на силите, като доминация имат десните партии. ГЕРБ спечели убедително парламентарните избори и ще поеме политическата отговорност за съставяне на следващото правител ство, което ще оглави лидера на партията Бойко Борисов. БСП понесе тежка изборна загуба на парламентарните избо ри. Партията постигна един от най-слабите си резултати на всички проведени избори досега. Това ще доведе до сериозни вътрешно партийни последици в БСП, а и до възможна трансформация на лявото политическо пространство.

2/2009 1 СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание ............................................................................................................................................... 1 1. Политическата ситуация ....................................................................................................................... 2 2. Състояние на политическите партии и развитие на партийната система в България ....................... 4 2.1. Партиите от управляващата коалиция .............................................................................................. 4 2.1.1. БСП ................................................................................................................................................... 4 2.1.2. НДСВ ................................................................................................................................................. 6 2.1.3. ДПС ................................................................................................................................................... 7 2.2. Партиите в дясното политическо пространство ............................................................................... 8 2.2.1. ГЕРБ .................................................................................................................................................. 8 2.2.2.„Синята коалиция“ ........................................................................................................................... 9 2.2.3. Малките десни партии ................................................................................................................... 11 2.2.4.„Атака“ ............................................................................................................................................ 12 3. Общественото мнение ........................................................................................................................ 12 4. Основни изводи и прогнози .............................................................................................................. 13

2 2/2009 1. Политическата ситуация Изборите за Европейския парламент/ЕП/ и за Народно събрание бяха основните събития, които оказаха първостепенно влияние върху политическата ситуация в България. Това предопредели динамиката на процесите в развитието на партийната система в страната. Изборите за ЕП бяха спечелени от пар тия ГЕРБ, която получи 24.36%. Коалиция за България зае второто с 18.5% от вота на избирателите. ДПС са трети с 14.14%, следвани от„Атака” с 11, 96%, НДСВ – 7,96% и„Синята коалиция” – 7,95%. Това са и партиите, които ще имат свои пред ставители в ЕП. Разпределението на ман датите е както следва: ГЕРБ – пет предста вители, които ще бъдат в групата на ЕНП; Коалиция за България – четири(ПЕС), ДПС – три(АЛДЕ); НДСВ – два(АЛДЕ) и„Синя та коалиция” – един(ЕНП). При приемане на Лисабонския договор България ще има 18-ти представител в Европейския парла мент. Мандатът ще получи„Синята коали ция” и Светослав Малинов. Избирателна та активност на изборите бе 38.9%. Предизборната ситуация в страната силно изостри отношенията между отдел ните политически партии. Така например промените в избирателния закон бяха едни от най-спорните и дискутирани в публичното пространство въпроси. БСП и ДПС с подкрепата на депутатите от„Ата ка” и„Ред, законност и справедливост” гласуваха закон, с който се увеличава из бирателния праг за коалиции от 4% на 8% и се въвеждат 31 мажоритарни избира телни райони, съвпадащи териториално със съществуващите многомандатни из бирателни райони. Част от дясната опозицията и НДСВ остро се противопоставиха и разкрити куваха промените, единодушно обвиня вайки БСП и ДПС, че целят да си осигурят предимство на парламентарните избори. По отношение на мажоритарните райони критиките бяха в две основни направле ния: от една страна, че по този начин се увеличава възможността за купуване на гласове и от друга, че се изкривяват из борните резултати поради разликите в големината на отделните райони. Зам. председателят на НДСВ Марина Дикова заяви, че въвеждането на 31 мажоритар ните едномандатни райони ще увеличи купуването на гласове, тъй като ще се засили влиянието на определени бизнес партии и икономически кръгове над из бирателите, които контролират. От„Синята коалиция” заявиха, че избирането на 31 мажоритарни депута ти в един тур е в полза на БСП и ДПС. Поради това от парламентарните групи на СДС и ДСБ направиха предложение мажоритарните кандидати да бъдат из бирани на два тура, което беше отхвъ рлено от мнозинството. Най-големи критики имаше по от ношение увеличаването на избирател ната бариера за коалиции на 8%. Спо ред Екатерина Михайлова от ДСБ„найголямата цел на тези поправки е да бъде възможно най-много притисната и уни щожена автентичната десница”. В подо бен тон беше и реакцията на лидерът на СДС Мартин Димитров, който обвини управляващите, че с поправките целят да спечелят„служебна победа”. Депутатът от Коалиция за България Георги Близнашки беше един от малци ната в БСП, които се противопоставеха на повишаването на избирателната бариера. Според него принципно погледнато цел та на по-високата бариера е да се спре възходът на екстремистки партии, насо чени срещу конституционния правов ред. В случая обаче„покачването на бариера та се превръща в средство за разправа с политически противници”. Тези решения промениха електорал ната ситуация в страната и стратегиите на отделните партии. Заради по-високата избирателна бариера някои партии пре осмислиха своята коалиционна политика. Така например партия„Лидер” напусна коалиция„Напред”, в която обмисляха ва рианти за явяване с регистрация на една от партиите, за да избегнат непосилната за тях избирателна бариера. Президентът Първанов също разкри тикува повишаването на избирателния праг и наложи вето над спорния текст, което Народното събрание отхвърли. Опозицията сезира Конституционния съд, който обяви повишаването на из бирателната бариера за коалиции на 8% за противоконституционно. Основният

2/2009 3 аргумент на съдиите е, че тези промени нарушават принципите на партиен плура лизъм в страната. По отношение на въве дените мажоритарни избирателни райо ни конституционните съдии отхвърлиха възражението на опозицията. В хода на предизборната кампания се очерта една изключително негатив на тенденция, накърняваща имиджа на страната. Става дума за явлението подсъ дими лица да се кандидатират за народ ни представители с цел получаване на имунитет, водещо до спиране на дела та срещу тях. Това се дължи на несъвъ ршенствата в българското законодател ство, които позволяват обвиняеми да придобиват имунитет, кандидатирайки са за народни представители. Така например бе прекратено делото срещу лидера на партия„Българска со циалдемокрация” и бивш вицепремиер в правителството на Димитър Попов Алек сандър Томов, подсъдим за източване на 29 млн. лева от металургичния комбинат „Кремиковци”. Други две лица, обвиняе ми за организиране на престъпна група, склоняване към проституция и пране на пари – общинските съветници във Варна Веселин и Христо Данови първоначално бяха включени в листите на„Обединени български патриоти” на изборите за На родно събрание. В последствие обаче те се признаха за виновни като подписаха споразумение с прокуратурата и по този начин бяха осъдени- Веселин Данов на три години затвор, а сина му Христо на една година затвор. Най-сериозен обществен отзвук пре дизвика кандидатирането за народни представители на дупнишките бизнесме ни Пламен Галев и Ангел Христов, кои то придобиха имунитет и по този начин мярката им за неотклонение задържане под стража бе променена в парична га ранция. Известните повече в публичното пространство като„братя Галеви” са об виняеми за рекет, изнудване и организи ране на престъпна група. Друго ключово дело наблюдавано от Европейската комисия – това за източва не на 7,5 млн. евро по програма САПАРД, по което основен обвиняем е Марио Ни колов, също бе прекратено поради кан дидатирането на един от обвиняемите Иван Иванов за народен представител от партия„Лидер”. Опит да получи имунитет и да излезе на свобода заради това, че е регистри ран като застъпник на мажоритарния кандидат Ивайло Дражев, направи Зла томир Иванов, по-известен като Златко Баретата – обвиняем за организиране на престъпна група с цел разпространение на наркотици. Друга особено негативна тенденция в българския политически живот е свързана с купуването на гласове и принуждаване то избиратели да гласуват за дадена пар тия, чрез корпоративен контрол на опре делени работодатели – тенденция, която се наблюдаваше и на миналите местни избори. Това показва, че държавата не съумява да противодейства ефективно на това така вредно и недемократично яв ление. Нещо повече, редица авторитетни неправителствени организация остават с впечатлението, че правителството няма желание да се противопостави на това ру шащо имиджа на България явление. Така например по данни на„Прозрачност без граници” купените гласове и контроли раният вот представляват 16.4% от всички гласували на изборите за ЕП гласове или 415 хиляди гласа. Купуването на гласове е ставало под формата на плащане на пари пред избирателните секции(45%), изпла щане на дълго забавени заплати и възна граждения в самия изборен ден(20%) и раздаване на храни(15%). Сред другите форми на контролиран вот са пряк контрол на гласоподавателите чрез предварително подготвени списъ ци(36%), групово гласуване(27%), преки или косвени заплахи са уволнение(4.5%). Най-ярък пример за корпоративен вот беше свързан с партия„Лидер”. Световната икономическа криза вече сериозно се усеща в България. Правител ството официално обяви, че страната се намира в рецесия. Вече второ поредно тримесечие се наблюдава спад в растежа в сравнение със същия период за минала та година. Като основен проблем се очер тава повишаването на безработицата. По данни на социалното министерство към месец март безработицата в страната е около 7%. Вероятно обаче тя е по-голяма, тъй като практиката показва, че не всички

4 2/2009 безработни се регистрират като такива. По информация на Българската стопанска камара над 160 предприятия вече са обя вили фалит, а редица компании и фирми ще последват тези участ през идните ме сеци. Националният бюджет регистрира обезпокоителни понижения в приходната си част, което ще бъде основно предизви кателство пред бъдещото правителство. Най-силно засегнати от икономиче ската криза са промишлеността и строи телството. Именно в тези сектори на ико номиката са реализирани и най-големи съкращения на персонал. Очаква се и спад в постъпленията от туризма. Притокът на чуждестранни капитали също е значител но под стойностите от миналата година. Правителството бе остро критикува но от дясната опозиция, че не е актуа лизирало държавния бюджет, тъй като заложените параметри в приходна част едва ли ще бъдат изпълнени. От ГЕРБ заявиха, че веднага след изборите при условие, че формират правителство една от първите стъпки, която ще предприе мат ще бъде да преразгледат и направят актуализация на бюджета. Икономическата криза в България ще бъде основното предизвикателство пред бъдещото правителство, което трябва да вземе адекватни мерки, за да защити българската икономика. В този смисъл е особено важно да бъде формирана ста билна и работеща коалиция в следващото Народно събрания, което ще започне сво ята работа непосредствено след изборите. ГЕРБ спечели убедително парламен тарните избори получавайки подкрепата на 39,71% от гласовете на избирателите. Партиите от досега управляващата тройна коалиция претърпяха поражение – БСП получи най-слабия си резултат след де мократичните промени – 17,71%, а НДСВ не успя да преодолее избирателната ба риера, получавайки 3,01%. Останалите партии, които получават парламентар но представителство са ДПС с резултат – 14,46%, Атака – 9,36%,„Синята коалиция” – 6,76% и„Ред, законност и справедли вост” – 4,13%. Избирателната активност на парламентарните избори се повиши значително в сравнение с изборите за ЕП като достигна 60%./ Оценките за пред ставянето на партиите на парламентар ните избори са направени в последната част на Барометър в Основни изводи и прогнози/ 2. Състояние на политическите партии и развитие на партийната система 2.1. Партиите от управляващата коалиция 2.1.1. БСП Като най-голямата партия в управляваща та коалиция, за БСП изборите за ЕП бяха особено важни. На тях партията затвърди позицията си на втора политическа сила със спечелените от Коалиция за Бълга рия 18,50% от вота на избирателите. В аб солютен брой гласове това се равнява на 476 618- малко над 60 000 гласа повече от миналите избори за ЕП. По този начин БСП ще има четирима представители в ЕП – външния министър Ивайло Калфин и до сегашните евродепутати Илияна Йотова, Кристиан Вигенин и Евени Кирилов, които ще се присъединят към групата на ПЕС. Основната оценка на БСП за резулта та й на изборите за ЕП беше по-скоро по ложителна. От ръководството заявиха, че очакванията за голяма победа на ГЕРБ не са се състояли, което само показва, че го ляма част от избирателите не дават своята подкрепа за партията, ръководена от Бой ко Борисов. От БСП заявиха, че при един силно фрагментиран парламент ще бъде трудно създаването на стабилна коалиция, а това ще се отрази негативно на страната в условията на разрастваща се икономи ческа криза. Поради това, от партията при зоваха останалите политически сили за отговорно поведение и намиране на кон сенсус в името на националните интереси. БСП заложи на една кампания, в която водещо място имаше премиера и лидер на партията Станишев. Станишев взе уча стие в редица предизборни срещи и ме роприятия в различни населени места на страната. Основната цел на БСП в хода на кампанията, както за изборите за ЕП, така и за Народно събрание бе да мотивира своя твърд електорат да подкрепи партията. Въпреки че изхожда от позициите на управляваща партия, БСП заложи на една негативна кампания по отношение на ГЕРБ и„Синята коалиция”, показателни за

2/2009 5 което бяха редица предизборни клипо ве, които твърдяха, че коалиция между Бойко Борисов и Иван Костов ще бъде пагубна за държавата. Безспорно целта на БСП бе да мотивира своите твърди из биратели, връщайки спомените на своите привърженици назад във времето, когато управляваше правителството на Иван Ко стов, което за мнозина твърди последо ватели на социалистическата партия носи негативна символика. Опозиционните десни партии също заложиха на една негативна кампания, в основата на която бяха силните критики към правителството ръководено от лиде ра на БСП Станишев. В тази така напрегната и изострена предизборна кампания в БСП се забеля заха определени противоречия между отделните групировки в партията, които могат да ескалират след изборите при по ложение, че БСП остане в опозиция. Един от конфликтните моменти беше свързан с подреждането на партийните листи в Коалиция за България. Листите на изборите за ЕП предизвикаха напре жение в партията. Под силното влияние на Сергей Станишев, за водач на листа та на Коалиция за България бе опреде лен Ивайло Калфин, който не е член на БСП. Това предизвика негодувание сред част от партийното ръководство. Татяна Дончева, един от критиците на Станишев през последните години заяви, че напуска политиката. Повод за това стана именно начина на подреждане на листите на БСП за ЕП, където на Дончева бе предложена по-задна и неизбираема позиция. Донче ва заяви, че не това е причината да напус не политиката, а това защото решенията в партията се вземат от един много тесен кръг около Станишев. Подобна ситуация се получи и при листите за национален парламент, къде то Станишев наложи на избираеми места близки до него политици от по-младата генерация в партията като Антон Кутев, Мая Манолова, Корнелия Нинова, Мегле на Плугчиева, Кирил Добрев и др. Основ на фигура в партията като Иво Атанасов беше издигнат единствено като мажо ритарен кандидат в Пазарджик, където БСП не е водеща политическа сила. Иво Атанасов, който дълги години беше депу тат от Кюстендилски избирателен район, където оглавяваше местната партийна организация бе изместен от приближена та до премиера Станишев Мая Манолова. Подреждането на партийните листи доведе до напускане на други знакови фигури в БСП, които бяха част от нейната гражданска квота. Така например Евгения Живкова – внучка на Тодор Живков и кон ституционалиста Георги Близнашки, който мнозина определят като човек от обкръ жението на президента Първанов, заяви ха че се оттеглят от политиката. Официално партията напусна и исто рика Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, който се присъедини към ГЕРБ и стана мажори тарен кандидат на партията в Бургас. Силен спор в БСП предизвика възмож ността лидера на партия„Евророма” Цве телин Кънчев да бъде включен в партий ните листи, каквато стъпка обмисляше партийното ръководство. Редица местни организации се противопоставиха на тази идея, поради което Кънчев не бе включен в листите. Ромският лидер Кънчев, който преди години лежа в затвора за побой и отвличане, водеше преговори с БСП не говата партия„Евророма” да бъде вклю чена в Коалиция за България. В своята предизборна програма БСП залага като приоритети запазване на фи нансовата стабилност и повишаване на благосъстояние на българските гражда ни. Програмата предвижда запазване на валутния борд и влизане в еврозоната при сегашния фиксиран курс на лева към еврото. Забелязват се и големи сериоз ни социално-популистки обещания като увеличаване на минималната пенсия на 200 лева, а минималната работна заплата на 400-450 лева- два пъти повече от се гашните нива. Средната заплата също се предвижда да нарасне двойно – на 900950 лева в края на следващия четири го дишен мандат. Програмата на БСП показва, че енер гетиката е един от основните приоритети за партията. В този смисъл се предвижда създаване на функциониращ и ефективен национален пазар за електроенергия; га рантиране на доставките на енергия за индустрията и населението; инвестиции в ТЕЦ„Марица изток“ 1 и 2 и завършване на

6 2/2009 АЕЦ Белене до 2013-2014 година. Като за дачи са заложени и развитието и старти рането на редица електроенергийни про екти, които бяха посочени и в предишните програми на партията. Такива са изграж дането на LNG терминал на Егейско море; реализация на големите проекти Набуко и Южен поток; реорганизацията на находи щето от природен газ край Галата 2.1.2. НДСВ Въпреки социологическите проучвания, които през последните две години посто янно сочеха, че НДСВ няма да успее да преодолее избирателната бариера, избо рите за ЕП се оказаха един своеобразен успех за водената от Симеон Сакскобург готски партия. НДСВ спечели близо 8% от вота или 205 146 гласа. По този начин партията ще има двама представители в ЕП – еврокомисарят Меглена Кунева и Антония Първанова. Причините за това са комплексни. От една страна НДСВ успя да проведе една активна предизборна кампания, раз читайки на политическия маркетинг и реклама с използването на модерните средства за масова информация. От дру га страна обаче основна причина за този висок и дори неочакван от самото пар тийно ръководство резултат е кандида турата на еврокомисаря Меглена Кунева, оглавила листата на партията. Това по каза, че един силен мажоритарен канди дат, какъвто Кунева неминуемо е, може да промени обществените нагласи и да мотивира колебаещите се избиратели да гласуват за НДСВ. Не случайно тя беше кандидатът получил най-много префе ренции на изборите – 28,5% от избира телите на НДСВ посочиха Кунева като предпочитан кандидат. Кунева още не е обявила своето реше ние дали ще остане еврокомисар или ще бъде евродепутат. Тя заяви, че крайното ре шение, което ще вземе ще зависи от резул татите на изборите за Народно събрание. По време на кампанията НДСВ беше една от малкото партии, която се опитваше да води дебат, акцентиращ върху европей ската проблематика и ролята на България в ЕС. Това определено отличаваше НДСВ от останалите партии, които акцентираха върху вътрешнополитически въпроси. От НДСВ не скриха своето задовол ство от постигнатия успех. Лидерът Си меон Сакскобургготски заяви, че този ре зултат не е случаен, а е плод на усилията, които НДСВ полага за развитието на стра ната през последните осем години. Спо ред него това е и оценка на избирателите за работата на партията, която показва, че перспективите за развитие на НДСВ в бъдеще са големи. Сакскобургготски очаква НДСВ да разширява своята под крепа и на парламентарните избори да получи още по-висок резултат. За участието си на парламентарни те избори НДСВ подписа споразумение със„Зелената партия – българските зеле ни”. По този начин от НДСВ се надяваха да получат допълнителна подкрепа на изборите, акцентирайки в предизбор ната кампания върху темата, свързана с опазване на околната среда, която среща подкрепа сред младите избиратели. От ръководството на партията заявиха, че това споразумение не е самоцел, а зад него стоят общи политически принципи, свързани с необходимостта от адекватна екологична политика. НДСВ заложи на своите водещите фи гури и министри, които бяха номинирани като мажоритарните кандидати и водачи на листите на партията в отделните много мандатни избирателни райони. Така на пример, Николай Василев ще води про порционалната листа на партията и ще бъде мажоритарен кандидат във Варна; Милен Велчев е водач на листата на пар тията и мажоритарен кандидат в Пловдив – град; министърът на образованието Да ниел Вълчев е водач на листата и мажо ритарен кандидат в 24-и многомандатен избирателен район в София; правосъдния министър Меглена Тачева е водач на ли стата в Добрич. Освен на своите водещи политици, НДСВ заложи и на популярни лица като капитанът на националния от бор по волейбол Пламен Константинов например, който е мажоритарен канди дат и водач на листата в 23-и многоман датен избирателен район в София. 2.1.3. ДПС На изборите за ЕП ДПС спечели под крепата на 14,14% от избирателите и зае традиционното за нея място на трета по-

2/2009 7 литическа сила. Партията ще има трима представители в ЕП като това са: Филиз Хюсменова, Владко Панайотов и Метин Казак. По този начин заедно с двама та представители на НДСВ, България ще има петима представители в групата на Алианса на либералите и демократите за Европа(АЛДЕ). В абсолютен брой гласове партията спечели 30 хил. гласа по-малко в сравне ние с миналите избори за ЕП. Това стана повод за редица спекулации и нападки от страна на десните опозиционни пар тии, че от ДПС са преливали гласове към НДСВ и коалицията на„Лидер” и„Новото време”, чрез механизмите за политически контрол над определени прослойки от електората. Според опозицията по този начин ДПС цели да подпомогне близки до нея партии, с които в бъдеще тя отново да управлява. От ДПС отрекоха това, като обявиха подобни нападки за спекулатив ни и безпочвени. Изборите за ЕП послужиха като под готовка на партията за участието й на парламентарните избори. В този смисъл резултатите на изборите за ЕП, които до някъде са под електоралните възможно стите на ДПС, могат да бъдат разглеж дани като част от партийната стратегия и подготовка за„по-важните” избори за национален парламент. Резултат за ДПС, подобен на този или по-висок от мина лите избори за ЕП, можеше да послужи като силно мобилизационно средство на партиите, които черпят легитимация от силното анти-ДПС говорене. Вероятно поради подобни опасения ДПС не мо билизира докрай потенциала си. Не случайно в хода на предизборната кампания, както за изборите за ЕП, така и за Народно събрание партии като ГЕРБ, Атака и„Ред, законност и справедливост” остро критикуваха ДПС. Така например, основно мото в кампанията на„Атака” на изборите за ЕП беше лозунга„Не на Турция в ЕС”. От„Ред, законност и спра ведливост”(РЗС) се противопоставиха на откриването на големия брой сек ции в Турция за изборите за национален парламент, организирайки протест пред Външно министерство. От РЗС дори за плашиха, че ще блокират граничния пункт„Капитан Андреево”, за да спрат автобусите с избиратели от Турция, кои то традиционно и организирано идват в България по време на избори. В хода на предизборната кампания, в Интернет беше пуснато едно изказва не на Доган на партийно мероприятие в с. Кочан, община Сатовча, което стана повод на сериозно публично внимание. Пред симпатизанти на ДПС Доган заявява: „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансиране в държавата” и че депутатите нямат реал на власт да правят това. От гледна точка на предизборната кампания, съвсем есте ствено това изказване срещна сериозна реакция от представители на опозицион ните партии, които остро разкритикуваха думите на Доган. Доган заяви, че неговите думи са из вадени от контекста и че опозиционните партии правят елементарни предизбор ни спекулации. Той сподели, че е обясня вал на избирателите си какви са право мощията на народния представител- на практика„той може само да лобира за отпускането на субсидии и средства от еврофондовете, но няма власт да ги от пуска”. Тук според Доган лидерът на пар тията има изключително голяма роля, тъй като той трябва да съблюдава за справедливото разпределение на сред ствата, за редуциране на проектите от гледна точка на ефективно инвестиране в съответната община. Изказването на Доган още повече за сили негативната кампания срещу ДПС, която се превърна в най-атакуваната партия от тройната коалиция. По този начин редица опозиционни партии ле гитимираха своята кампания, градена на базата на основното мото – отстраня ване на ДПС от властта.„Доганизация” бе едно от най-често употребяваните определения от опозицията по време на предизборната кампания. Този термин според опозицията описва най-точно ситуацията в България в резултат на управлението, в което участва ДПС. Според Доган тези нападки от страна на опозицията показват единствено ней ната идейна слабост и визия за развитието на страната. Доган счита, че ДПС е партия продукт на демокрацията, която винаги е работила за националите интереси и до

8 2/2009 голяма степен постиженията на България до момента не биха се осъществили без участието и подкрепата на ДПС. В тази така напрегната обстановка на критики и силни нападки към себе си, от ДПС заложиха на една динамична преди зборна кампания с организиране много бройни мероприятия в страната, в които активно се включи лидера Ахмед Доган. Доган постави като основна задача пред симпатизантите на партията спечелване то на половин милион гласа на парламен тарните избори. Според лидера на ДПС това е съвсем изпълнима цел, необходи ма на партията, за да може да разширява своето присъствие във властта. По време на предизборната кам пания на изборите за ЕП направи впе чатление позицията на ДПС по отно шение на членството на Турция в ЕС. Този въпрос беше поставен по време на няколко телевизионни дебата. С оглед на анти-ДПС кампанията на някои по литически партии, представителите на ДПС бяха особено предпазливи в свои те отговори. Според тях тази тема не е актуална и не стои на дневен ред. Така например, евродепутата Филиз Хюсме нова счита, че на този етап Турция не е готова за членството. Според нея в стра ната съществуват редица проблемни области, като например тези свързани с опазването на човешките права. Хюс менова изрази позицията, че ако Турция не изпълни критериите на ЕС, то страна та няма как да стане член на съюза. 2.2. Партиите в дясното политическо пространство 2.2.1. ГЕРБ Изборите за ЕП бяха спечелени от ГЕРБ и по този начин партията на Бойко Бори сов се утвърди като първа политическа сила в страната. ГЕРБ получи 24,36% от действителните гласове или 627 693 гласа. В сравнение с предходните избори за ЕП ГЕРБ разширява своята подкрепа с мал ко повече от 200 000 гласа. По този начин партията ще има петима представители в ЕП, които ще се присъединят към групата на ЕНП. Това са: настоящите евродепутати Румяна Желева и Владимир Уручев, ико номиста Илиана Иванова, Емил Стоянов – брат на бившия президент Петър Стоянов и политолога Мария Неделчева. На официалната пресконференция та след изборите, лидерът на партията Бойко Борисов благодари на привърже ниците на ГЕРБ като заяви, че партията е постигнала един голям успех. Този успех според Борисов би бил по-голям при една по-висока избирателна активност, която не се е състояла поради това, че от БСП и ДПС не са пожелали да проведат изборите за ЕП и Народно събрание на една дата. Борисов призова избирателите да отидат масово до урните на парламентарните из бори и да дадат своята подкрепа за ГЕРБ. Столичният кмет заяви, че неговата партия е алтернативата на тройната коалиция и доказателство за това е острата и негатив на кампания проведена срещу него и ГЕРБ от страна на БСП и ДПС. В хода на предизборната кампания на изборите за ЕП Борисов счупи крака си и получи разкъсване на мускулни връзки, по ради което не можа да се включи активно в организираните от партията мероприятия. Интерес представляват кандидатите на ГЕРБ за народни представители. Сред тях личат имената на художника Вежди Рашидов – издигнат в бастиона на ДПС Кърджали; Божидар Димитров – мажо ритарен кандидат и водач на листата във Варна; Красимир Петров – мажоритарен кандидат във Варна, където водач на пар тийна листа е председателя на партията Цветан Цветанов; Цветанов е и мажори тарен кандидат във Велико Търново. ГЕРБ заложи и на редица координатори на партията, които оглавиха партийните ли сти в своите избирателни райони. Самия Бойко Борисов не взе участие в листите на партията. На многобройни те въпроси дали ще бъде премиер при условие, че ГЕРБ спечели изборите Бо рисов остави този отговор след избо рите като заяви, че това е в ръцете на българските избиратели. След изборите за ЕП от„Синята коа лиция” издигнаха идеята за общи мажо ритарни кандидати с ГЕРБ, за да бъдат спечелени максимален брой депутати на десницата. От„ Синята коалиция“ пред ложиха на ГЕРБ на базата на изборните резултати, партията на Борисов да пред-

2/2009 9 ложи кандидати в три четвърти от изби рателните райони, а„Синята коалиция” в останалите. Според„Синята коалиция” при положение, че ГЕРБ се яви със само стоятелни мажоритарни кандидати на из борите ще спечели 7 депутати, а те – един. При общи кандидати обаче двете партии биха спечелили общо 20 депутати. От ГЕРБ отхвърлиха това преложение и призоваха„Синята коалиция” да подкре пи техните кандидати. СДС и ДСБ опреде лиха това предложение като неприемли во и опит за асимилация от страна ГЕРБ. По този начин двете десни политически сили издигнаха самостоятелни мажори тарни кандидати. Това обаче може да до веде до разсейване на гласовете, от което да се възползват БСП и ДПС. През последните месеци ГЕРБ бе об винявана, дори и от„Синята коалиция”, че има противоречиви виждания за раз витие на българската икономика. Послед ната програма на партията обаче показ ва някои ясни и конкретни приоритети в духа на дясната политика. В икономическата програма на ГЕРБ се обръща внимание на три основни из ходни позиции като намаляване на оси гуровките, намаляване на необходимия капитал за регистриране на нови фирми и избягването и ограничаване на излишни публични разходи. Според ГЕРБ е необхо димо осигуровките в страната да паднат с пет пункта като основната цел е рабо тодателите да запазват работните места в условията на икономическа криза. Целта на ГЕРБ е по този начин да бъде стимулиран бизнеса, на който държавата да освободи повече пространство за дей ствие. В този смисъл се предвижда нама ляване на лицензионните режими. Приоритет в политиката на ГЕРБ е за пазването на валутния борд до приема нето на България във валутния режим ERM2. Поради тази причина от партията заявяват, че няма да допуснат бюджетен дефицит, тъй като това е едно от основни те изисквания за членство в еврозоната. От„Синята коалиция” коментираха, че новата програма на ГЕРБ се доближава до техните виждания за развитие на иконо миката, което може да бъде една добра основа за бъдещо съвместно управление. 2.2.2.„Синята коалиция” Коалицията между СДС и ДСБ, към която се присъединиха и други по-малки десни партии, получи името„Синята коалиция”, с което тя бе регистрирана за участие в изборите за ЕП и Народно събрание. За„Синята коалиция” изминалото тримесечие беше особено динамично и наситено с противоречия. До голяма сте пен това се дължеше на вътрешнопартий ните противоборства в СДС, което затруд ни като цяло коалицията в провеждането на една ефективна предизборна кампа ния на изборите за ЕП. Проблемите в СДС се дължаха на поведението на бившия лидер на партия та Пламен Юруков, който заедно с Пламен Радонов регистрира СДС като самостояте лен участник на изборите за ЕП. Това ста на възможно след като Мартин Димитров бе обявен от Софийски градски съд за не легитимно избран председател на СДС с мотива, че вътрешните избори за лидер на партията не са проведени според уста ва на партията. От ръководството на СДС обявиха решението на съда като полити ческа поръчка на тройната коалиция, це ляща да спре тяхното участие на изборите за ЕП. По този начин ЦИК първоначално отказа да впише СДС с лидер Мартин Ди митров като част от„Синята коалиция”. От„Синята коалиция” обвиниха Пла мен Юруков, че изпълнява поръчение на ДПС и БСП. Юруков отхвърли нападките и мотивира решението си да впише СДС за самостоятелно участие в изборите за ЕП като опит да се противопостави на поглъ щането на партията от Иван Костов. Спо ред него едно участие на СДС в коалиции с ДСБ ще доведе единствено до заличава не на партията. На пръв поглед поведението на Пла мен Юруков изглеждаше парадоксално и противоречиво. Самият той преди по вече от половин година се отказа от ли дерския пост в СДС с мотива, че партията не стои зад него. В навечерието на избо рите обаче той отново„припозна” себе си като лидер, който се бори и защитава интересите на СДС. От СДС обжалваха решението на ЦИК за регистрацията на Юруков пред Софийски градски съд като на няколко пъти съдии си правиха самоотвод. Про-

10 2/2009 блемите с регистрацията на СДС се про точиха повече от месец до самия ден, в който изтича крайния срок за регистра циите на партии и коалиции в ЦИК за участие на изборите за ЕП. Накрая са мия председател на Върховния адми нистративен съд Константин Пенчев се зае с казуса и излезе с решение, с което беше дадено правото на СДС с лидер Мартин Димитров да бъде регистрира но за участие в изборите като част от „Синята коалиция”. Към„Синята коалиция” се присъедини ха още„Обединените земеделци” на Ана стасия Мозер, социалдемократите на Них ризов и Радикалдемократическата партия. Проблеми с регистрацията на СДС се отразиха негативно на предизборната кампания на цялата коалиция. Вместо да се води предизборна кампания ръковод ството на СДС се занимаваше със съдебни дела. Това доведе до демотивация и раз колебаване на избирателите на партията. Въпреки това обаче„Синята коали ция” спечели 7,95% от вота на избирате лите или 204 817 гласа като по този начин ще има един представител в ЕП – бившия външен министър в кабинет на Иван Ко стов(1997-2001) и бивш лидер на СДС На дежда Михайлова. Малко повече от 300 гласа не достигнаха на СДС да има втори депутат в ЕП. След ратифициране на Ли сабонския договор обаче България ще има още един свой представител в Страс бург и това ще бъде Светослав Малинов от„Синята коалиция”. От„Синята коалиция” заявиха, че са доволни от резултатите с оглед на проблемите, които са съпътствали пре дизборната им кампания. От ръковод ството изразиха увереност, че на из борите за национален парламент ще постигнат още по-висок резултат и по този начин ще бъдат фактор при съста вяне на дясноцентристко правителство. Въпреки тези оценки на ръководство то, резултатите от изборите за ЕП на„Си нята коалиция” са приблизително същите, каквито двете партии СДС и ДСБ имаха поотделно на предишните европейски избори преди две години. По време на предизборната кампания от„Синята коа лиция” заявяваха, че тяхната цел е трето то място на изборите, а накрая завършиха шести дори след НДСВ. Вероятно за този резултат оказаха влияние проблемите с регистрацията, а също така и вътрешни те противоречия в СДС по отношение на реденото на партийните листи за нацио нален парламент. Именно листите доведоха до се риозен вътрешно политически скан дал свързан с лидера на партията Мар тин Димитров. Въпреки решението на партията да бъдат взети под внимание вътрешните избори като определящи за номинациите за народни представите ли, листите бяха пренаредени. Това доведе до остро негодуване на представители на софийската организа ция на партията, които обвиниха Мартин Димитров, че е нарушил устава на пар тията. Мартин Димитров оглави листата в 24-и многомандатен избирателен район в София, въпреки че беше избран да води листата в Пловдив. Областната организация на СДС в Русе също възнегодува за листите в техния из бирателен район. От местното ръковод ство обвиниха Мартин Димитров, че ед нолично е сменил от първото място спе челилия единодушното вътрешните избо ри в региона Румен Христов, заменен от Михаил Михайлов. Въпреки протестите листите останаха във вида гласуван от Националния изпъ лнителен съвет на СДС. Тези противоре чия обаче могат да се отразят негативно на резултатите на„Синята коалиция” на изборите за Народно събрание. По време на предизборната кампа ния„Синята коалиция” представи своята управленска програма, която очерта ней ните основните приоритети. В програма та са очертани трите най-големи риска пред българската икономика в условията на криза – бюджетният дефицит, фали тите на фирми и увеличаване на безра ботицата. Ето защо като най-важен ико номически приоритет в първите дни на следващия кабинет е актуализацията на бюджета. От„Синята коалиция” заявиха, че една от най-важните задачи на управ лението на страната е възстановяване на доверието на ЕС към България. Това може да стане чрез спиране на политическата корупция и засилване на механизмите за превенция и контрол.

2/2009 11 В областта на здравеопазването от „Синята коалиция” предлагат демонопо лизация на Националната здравна каса и създаване на конкуриращи се помежду си здравни каси. Сред другите стъпки, които от„Синя та коалиция” обещават да предприемат в случай, че участват в следващото управ ление е да преструктурират държавната администрация с цел нейната оптимиза ция. Предвижда се закриване на няколко министерства като тези на държавната администрация, извънредните ситуации, евроинтеграцията и на културата. Според Иван Костов споразумение с МВФ може да бъде сключено само при не обходимост, тъй като ако това се направи би било лош сигнал за инвеститорите. По отношение на инфраструктурните проекти, приоритетни са изграждането на магистралите„Тракия“,„Хемус“ и„Струма“. От„Синята коалиция” заявиха, че ще работят усилено за съставяне на дясно центристко правителство, което един ствено е в състояние да изведе страната от кризата и да върне доверието на ЕС към България. 2.2.3. Малките десни партии Резултатите от изборите за ЕП показаха, че нараства електоралното влияние на по-малките десни партии и коалиции. Така например коалицията„Лидер” и „Новото време” получи 5,7% от гласо вете на избирателите като малко не й достигна да изпрати представител в ЕП. Партия„Ред, законност и справедливост” на Яне Янев също показа един сравни телно добър резултат от 4,67%, което разкрива нейния потенциал с оглед из борите за Народно събрание. За други от малките десни партии ре зултатите бяха разочароващи. Това дове де до разпадане на партии и коалиции и до прегрупирането им в нови – с цел по литическо оцеляване и влизане в след ващия парламент. Така например след изборите за ЕП движение„Напред”, по лучило 2,25% от гласовете на избирате лите, се разпадна като отделните партии потърсиха други съюзници за парламен тарните избори. ВМРО се присъедини към„Ред, законност и справедливост” (РЗС), а Гергьовден на Любен Дилов се отказа изобщо от участие като от партия та заявиха, че дават своята подкрепа за „Синята коалиция”. На практика се разпадна и партия Българска нова демокрация(БНД) на от цепилите се от НДСВ депутати в 40-то На родно събрание. Партията получи 0,45% от вота на избирателите. Отделни фигури на БНД бяха издигнати като мажоритарни кандидати на други партии. Така напри мер водачът на листата на БНД на избо рите за ЕП Борислав Великов стана ма жоритарен кандидат на„Лидер” и„Ново то време” в Монтана.„Синята коалиция” пък подкрепи народния представител от БНД Валентин Милтенов, който се явява на изборите като независим кандидат из дигнат от инициативен комитет. Резултатът на„Лидер” и„Новото вре ме” на изборите за ЕП беше един от найдискутираните в публичното простран ство. За пръв път от началото на демокра тичните промени в България се открои един до голяма степен корпоративен по своя характер вот за дадена политическа партия. Партия„Лидер” получи този ре зултат вследствие контрола над хилядите работници на бизнесмена Христо Ковач ки срещу когото тече досъдебно произ водство за източване на ДДС в особено големи размери.„Лидер” получава найвисоки резултати в райони, в които гласу ват работници на Ковачки. Секционните избирателни протоколи на Централната избирателна комисия показват, че в Бобов дол за Лидер са гласували 74,45% от из бирателите; в кв. Рудничар в избирателен район Перник – 75,2%; в с. Рудник – 73,5%. Самият Ковачки отрече да е принуж давал неговите работници да гласуват за „Лидер” като заяви, че само ги е„помо лил” за това, в което не вижда нищо не редно. Партия„Лидер” бе обвинена от други десни партии, че е получила и гла сове, които контролира Доган. По отношение резултата на„Лидер” не бива да се омаловажава и приноса на коалиционния й партньор„Новото време” и водача на листата Емил Кошлу ков. По време на кампанията Кошлуков държеше един от най-високите рейтинги на политици в България и не случайно по лучи над 32 хил. гласа в преференциално то гласуване в листата на„Лидер”.

12 2/2009 За разлика от„Лидер”, резултата на РЗС се дължи на други причини. Лидерът на партията Яне Янев заложи на една изцяло популистка кампания, като по този начин привлече протестен електорат. Основният лозунг в предизборната кампания на РЗС беше„Спри корупцията”. Популярността на Янев се увеличаваше постоянно през последните месеци поради многоброй ните данни, които изнесе за корупционни практики в страната, които се превърнаха във водещи новини. От друга страна Янев заложи на остра анти–ДПС реторика и на твърдения, че в Западните Родопи, насе лени с етнически турци и българомоха медани, тече процес на ислямизация. 2.2.4.„Атака” Изборите за ЕП утвърдиха електоралните позиции на„Атака” като една от водещи те партии в българската политика. Наци оналистите на Волен Сидеров получиха 11, 96% от действителните гласове или 308 052 гласа. По този начин„Атака” по вишава своя резултат от преходните из бори за ЕП с над 30 000 гласа. Партията ще има двама представители в Страсбург – досегашните евродепутати Димитър Стоянов и Слави Бинев. Волен Сидеров даде положителна оценка на резултатите за партията. Спо ред него„Атака” е затвърдила своите по зиции и е показала, че разполага с твърд електорат и разширява своето влияние. Кампанията на„Атака” на изборите за ЕП мина под мотото„Не на Турция в ЕС”. Според Сидеров, Турция е заплаха за ЕС и националния суверенитет на България. Той счита, че вместо да бъдат водени пре говори за присъединяване на Турция към ЕС, по-скоро трябва да се работи в посо ка на бъдеща интеграция с християнски държави като Украйна и Беларус. Един от основните акценти в кампа нията на„Атака” бе свързан с искането за изплащане на компенсации в размер на 15 млрд. долара от страна на Турция за българските бежанци от Тракия, избягали в България след Първата световна война. Освен това, от„Атака” ще настояват пред ЕП османското робство в България да бъде признато за геноцид от страна на Турция. По отношение на формиране на бъде щата управляваща коалиция Сидеров заявява, че„Атака” ще„подходи с кон структивизъм и национална отговорност” като е готова да си сътрудничи с„всички български партии”. В реториката на лидера на партията продължава да личи характерното от по следните две години смекчаване на ра дикалното говорене като в тази насока трябва да бъдат разглеждани и призиви те му към останалите политически пар тии за национално съгласие по ключови за развитието на страната въпроси. Сред тях са развитие на икономиката и борба та с корупцията. Едно от предизборните предложения на„Атака” е съкращаването на държав ната администрация и закриване на определени агенции, които по думите на Волен Сидеров„служат единствено за партийно назначения”. В края ма мандата на 40-ото Народ но събрание парламентарната група на „Атака” се разпадна след като беше на пусната от депутатите Ваньо Хърков и Георги Димитров. По този начин„Атака” остана с девет народни представители при необходими десет за съществуване на парламентарна група. Причините за напускането на двамата е свързано с това, че не бяха включени в партийните листи. Хърков и Димитров обвиниха Волен Си деров, че напълно самостоятелно и ав торитарно е подредил листите – без да е съобразява със структурите на партията. 3. Общественото мнение Резултатите от изборите за ЕП показват тенденцията на развитие на електорал ните нагласи в България. Особено лю бопитни са социалните портрети на из бирателите на отделните партии. Показа телни за това са данните от проведения екзит пол на социологическите агенции по време на гласуването. Тук ще бъдат представени резултатите на социологи ческа агенция Алфа Рисърч. Социалният профил на избиратели те на спечелилата изборите партия ГЕРБ показва, че за нея гласуват предимно младите и хората до 50 годишна възраст. По отношение размера на населеното мя сто, ГЕРБ получава най-голяма подкрепа в областните градове на страната. В Со-

2/2009 13 фия и малките градове, партията също се радва на добра подкрепа. Това показва, че ГЕРБ е относително равномерно пред ставена на територията на страната. От гледна точка на образователното равни ще за ГЕРБ гласуват хората със средно и по-високо образование. И на тези избори за ЕП, социалния профил на избирателите на БСП продъ лжава да показва приблизително същите характеристики, каквито имаше през по следните години. За БСП все още гласу ва по-възрастното население като близо 40% са хора над 60 години, живеещи пре димно в селата и малките градове. Близо 20% от избирателите на партията живеят в София като също толкова са и тези в областните градове на страната. Това по казва, че БСП все още не може да се на ложи като привлекателна за по-младото поколение партия. Резултатите от екзит пола на Алфа Рисърч показват, че близо една трета от гласоподавателите на НДСВ са предста вители на средната класа и преди всичко служители в държавната и общинска ад министрация или частни фирми. Това са социалните групи, които в най-голяма сте пен спечелиха от икономическия растеж и финансова стабилност през последните няколко години, през които НДСВ беше в управлението. Възрастовият състав на из бирателите на партията показва, че преоб ладават хората на средна възраст. В мате риален план привържениците на НДСВ са хора със средни и по-високи доходи, като близо две трети от тях живеят в столицата и областните центрове. По отношение на образователното равнище преобладават лицата с висше или средно образование. Екзит пола на Алфа Рисърч показва още една интересна тенденция, която до голяма степен обяснява силната под крепа, която получиха на изборите за ЕП Меглена Кунева и Антония Първанова, а именно – две трети от избирателите на НДСВ са жени. Социалният профил на избирателите на„Синята коалиция” не показва големи изненади, а само затвърждава тенден цията от последните няколко години що се отнася до привържениците на двете основни партии в коалицията – СДС и ДСБ. Така например близо три четвърти от избирателите на„Синята коалиция” живеят в големите градове, а над полови ната от тях в София. В сравнение с останалите партии, из бирателите на Синята коалиция се харак теризират с най-високия образователен статус. Близо 60% от тях са хора с висше образование, а едва 4% имат основно. Донякъде подобен профил се наблюдава при НДСВ, но при Синята коалиция е покатегорично изразен. Демографският състав на електора та на Синята коалиция показва, че пре обладават хората на средна и по-голяма възраст като делът на младите привърже ници бавно, но устойчиво намалява. Социалният профил на избиратели те на ДПС потвърждава тенденцията ре гистрирана на всички избори в страната след промените. Над 80% от гласувалите за ДПС са жители на селата, 46% са с основно и по-ниско образование, а 83% са пред ставители на турското малцинство. И на тези избори се наблюдават опитите за от варяне на ДПС към българския етнос. Ако на изборите през 2001 г. за ДПС са гласу вали едва 2% от българите, то сега това са направили 9%. Това се дължи на участието на ДПС в управлението, поради което ре дица българи, а и представители на биз неса, търсят възможност за политическа кариера, получаване на постове и иконо мически дивиденти, чрез политическия патронаж, който партията осигурява. Избирателите на Атака са хора със средно и по-ниско образование, жители на малки населени места и областни гра дове. Данните на Алфа Рисърч сочат, че в демографски план се наблюдава откроя ването на две специфични възрастови групи – тази между 18 и 30 години, и тази с хора над 50 години. По-младите вероят но са привлечени от патриотичната рито рика и политическо поведение на Атака, докато избирателите над средна възраст отдават приоритет на теми като корупция и социално-икономическите проблеми в страната и обедняването. 4. Основни изводи и прогнози 1. Резултатите от изборите за Народно събрание доведоха до поредната транс формация на партийната система в Бълга-

14 2/2009 рия. В новия парламент се наблюдава качествено нова конфигурация на сили те като доминация имат десните партии. Освен ГЕРБ, която спечели категорично парламентарните избори, други десни партии/ главно СДС и ДСБ/ в„Синята коа лиция” – наследник на автентичната дес ница и„Ред, законност и справедливост” с лидер Яне Янев- консервативна и дясно центристка формация, влязоха в следва щия парламент и могат да гарантират едно солидно и широко дясно мнозинство. Левицата в лицето на БСП премина ва в опозиция след тежката загуба, която понесе на изборите. Либералния център, който се утвърди през последните години след появата на НДСВ практически вече не съществува, тъй като партията на Сак скобургготски не успя да премине изби рателната бариера. И тези избори потвърдиха изкю чително нестабилния характер на пар тийната система в България – тенденция което се наблюдава през последните 10 години. За втори път след НДСВ, нова политическа партия печели убедително парламентарни избори. Друг видим бе лег на тази нестабилност е, че нито една партия в страната след демократичните промени не е печелила последователно парламентарни избори. 2. ГЕРБ спечели убедително парламен тарните избори и ще поеме политическа та отговорност за съставяне на следва щото правителство, което ще оглави ли дера на партията Бойко Борисов. На ГЕРБ малко не й достигна, за да спечели аб солютно мнозинство, поради което сега ще потърси подкрепата на останалите десни партии. Вариантите пред Борисов са няколко. Най-вероятно той ще форми ра правителство с участието на„Синята коалиция”, тъй като двете партии, СДС и ДСБ, са членки на ЕНП. От друга страна обаче Борисов вероятно ще получи и поширока подкрепа при самото гласуване на правителството. Яне Янев от РЗС вече заяви, че ще даде своята безусловна под крепа за Борисов без това да означава задължително участие в правителството. Възможно е и„Атака” да подкрепи ГЕРБ при гласуването на кабината. Причините за категоричната победа на Борисов, които се разминаваха с пред варителните очаквания на социолозите, се дължат на няколко фактори. От една страна изострената предизборна обста новка, с постоянните сигнали в медиите за очертаващо се купуване на гласове в големи размери и за контролиран вот от корпоративни партии като Лидер, засили обществената чувствителност в посока по-висока избирателна активност и про тестен вот, който ГЕРБ успя да привлече. От друга срана, изказванията на Доган и последвалите реакции в публичното про странство засилиха интересът към избо рите и мотивираха избирателите да гласу ват срещу цялата тройна коалиция. Сега ГЕРБ и Бойко Борисов са изпра вени пред предизвикателството да от говорят на големите очаквания на из бирателите, които подкрепиха партията – свързани най-вече с борбата срещу ко рупцията и организираната престъпност. От друга страна ГЕРБ ще поеме управ лението в една изключително тежка си туация с оглед разрастващата се ико номическата криза в страната. Това ще бъде и най-голямото изпитание за ГЕРБ и неговото правителство в краткосрочен и средносрочен план. Една от първите очаквани стъпки е да бъде направена актуализация на бюджета. 3. За„Синята коалиция” резултатите от изборите са възможност автентичната десница отново да се върне в управлени ето на страната. Тези резултати обаче се разминават с очакванията на лидерите на коалицията, които бяха поставили пред себе си по-високи цели. Една от причини те за това са, че голяма част от водещите фигури в„Синята коалиция” като Костов и Екатерина Михайлова се възприемат от избирателите като„политици на прехода”, каквито негативи носят всъщност и поли тици от други партии, участвали в полити ческия живот на страната през 90-те го дини. Показателно за това, че българските избиратели търсят нови фигури, които не са свързани с болезнения за мнозина пре ход, е и резултата за новата партия ГЕРБ. От друга страна за резултата на„Си нята коалиция” повлияха и вътрешно партийните противоречия в СДС. След изборите, проблемите в СДС могат от ново да получат ново развитие, тъй като някои от влиятелните фигури в партията

2/2009 15 не попаднаха в парламента, поради това, че лидера Мартин Димитров пренаре ди изборните листи. Възможно е някои представители на СДС, които бяха про тив участието на партията в„Синята ко алиция”, да направят опит да отстранят Мартин Димитров от лидерския пост на предстоящите вътрешнопартийни избори наесен. Едно участие на Синята коалиция в бъдещото правителство обаче може да укрепи позициите на Мартин Димитров и партията да се консолидира около него, изолирайки недоволните. 4. РЗС успя да преодолее избирателна та бариера благодарение на популистката реторика и поведение на своя лидер Яне Янев. През изминалите месеци популяр ността на Яне Янев постоянно растеше в резултат на неговата анти-корупционна реторика. Той се запомни с поредицата от разкрития за корупция, които станаха достояние на медиите. Това определено засили вниманието на обществото към Янев, който само допреди година беше един от непопулярните политици и част от парламентарната група на ОДС. 5. БСП понесе тежка изборна загуба на парламентарните избори. Партията по стигна един от най-слабите си резултати на всички проведени избори досега. Това ще доведе до сериозни вътрешнопар тийни последици в БСП, а и до възможна трансформация на лявото политическо пространство. Причините за това изборно пора жение са различни – някои от тях подълбоки, а други конкретно-ситуационни. Една от причините е свързана с ниската популярност на тройната коалиция и го лемите проблеми с корупцията в Бълга рия. Симпатизантите на левицата оста наха разочаровани от политиката на БСП поради големите социални очаквания, които се разминаваха с прагматичната политика следвана от партията. През последните няколко години, за да затвърди своите позиции, Станишев се са мозатвори в един тесен кръг от приближе ни, което доведе до„капсулиране” на БСП и нарушаване на диалога с членовете и сим патизантите на партията. Последните скан дали с пренареждане на партийните листи, на което се възпротивиха редица местни организации само потвърждава това. От друга страна БСП сгреши със своя та стратегия за изборите. Партията очак ваше, че ще се повторят резултатите от изборите за ЕП, където разликата между ГЕРБ и БСП не бе толкова голяма. Това доведе до едно подценяване и високоме рие от страна на партийното ръководство и най-вече от премиера и лидер на БСП Станишев, който водеше една крайно не гативна кампания срещу десницата. Възможно са процеси на активизация на групировките около Румен Овчаров и Румен Петков в посока търсене на отго ворност от Станишев. Вероятно и прези дента Първанов ще повлияе на бъдещите процеси в БСП, с лостовете на влияние над партията, с които разполага. 6. След парламентарните избори ДПС ще остане в политическа изолация. При чините за това са силните обществени настроения срещу партията, която беше част от две поредни правителства на страната. Партията си създаде обществен образ на организация, която прави по литика„на тъмно” и„задкулисно”, не без „помощта” на редицата изявления на ли дера Ахмед Доган. Последното изказване на Доган, че той„разпределя порциите на финансиране в държавата” беше особе но скандално и предизвика силно обще ствено недоволство. Именно високомер ното и арогантно на моменти поведение на Доган, изостри силно предизборната кампания. Доган целеше да мотивира до край своите избиратели, което и постигна – ДПС спечели най-високия си изборен резултат досега, но с цената на политиче ска изолация. ДПС разширяваше посто янно своето електорално присъствие към български региони в годините, в които беше в управлението – най-вече поради клиентелистките практики, които упраж няваше. В опозиции вероятно партията ще се„свие” отново в рамките на тради ционния си етнически електорат. 7. НДСВ не успя да преодолее изби рателната бариера, което вероятно ще означава политическа гибел за партията. Тези резултати само потвърдиха тезата, че успеха на НДСВ на изборите за ЕП се дължи на кандидатурата на Меглена Ку нева, която получи силен мажоритарен вот като личност. Оттук нататък на НДСВ й предстои трудното изпитание да оце-

16 2/2009 лее като извънпарламентарна партия. Това би било особено трудно, тъй като до голяма степен партията разчиташе на своето участие във властта, а и самата тя бе изградена като електорална партия, която мобилизира своите ресурси само по време на избори. Лидерът на НДСВ Симеон Сакскобург готски подаде оставка и вероятно ще се оттегли от активната политика. Това ще доведе до вътрешнопартийни борби за лидерския пост между отделните гру пировки в партията. Твърде възможно е редица влиятелни политици да напуснат партията или да се оттеглят от политиката като своя лидер. Мнозина от тях дойдо ха в партията от академичните среди или бизнеса и сега отново могат да се върнат на предишното си поприще. 8.„Атака” затвърди и на тези парла ментарни избори своите позиции, но не успя да разшири своето електорално влияние. Причините за това са, че дру ги политически партии, най-вече ГЕРБ и РЗС на Яне Янев, използваха послания характерни за реториката на„Атака” като например анти-ДПС говоренето и при зивите за борба с корупцията. От„Ата ка” се надяваха, че в ситуация на един фрагментиран парламент двете основ ни партии при необходимост могат да я поканят за коалиционен партньор. При сегашната ситуация обаче пред„Атака” има две възможности – да подкрепя бъдещото дясноцентристко правител ство без да участва в него или да бъде негова опозиция. Ако„Атака” предпоче те да бъде опозиция на ГЕРБ и десница та, то това ще доведе до„завой” наляво и използване на социално-популистка лява реторика, каквато партията де монстрира напоследък. Показателно за това е предизборната й програма в коя то има редица крайно леви икономиче ски виждания. Засега ръководството на „Атака” избра първия ваяриант. За редактора: Проф. доктор на философските науки Георги Карасимеонов е ръководител на катедра“Политология” в СУ“Св.Климент Охридски”, директор на Института за по литически и правни изследвания и главен редактор на списание“Политически из следвания”. От 1991 до 1998 г. е бил пред седател на Българската асоциация за по литически науки. Контакт: ipls@dir.bg