Последните месеци от тази година ще бъдат от изключително важно значение за управлението на ГЕРБ. Правителството е изправено пред се риозни предизвикателства свързани както с преодоляване на последиците от икономическата криза, така и с реформирането на публичния сектор, който през последната година е изправен пред практически колапс. Осо бено сериозна и тежка е ситуацията в здравеопазването, тъй като редица болници в страната са изправени пред фалит. Друго основно предизвикателство пред управляващите е изпълнени ето на бюджета за тази година. Въпреки че се забелязват първите симпто ми за излизане от рецесията, размерът на бюджетния дефицит може да надхвърли предвидения от правителството, което ще се отрази неблаго приятно при приемането на бюджета за следващата година. Ако това се случи може да се очаква вълна от недоволство и протести на различни съсловия заети в публичния сектор. Атака продължава да бъде най-близкият съюзник на ГЕРБ и да подкрепя засега най-категорично правителството. Началото на новата парламентар на сесия потвърди това, след като Атака застана зад някои от най-спорните идеи на ГЕРБ, като пенсионната и здравната реформа. В същото време пар тията на Сидеров лансира крайно популистки идеи за национализация на някои сектори от икономиката. Синята коалиция все по-повече започва да се дистанцира от ГЕРБ. При откриването на новата сесия на Народното събрание съпредседателите на Синята коалиция, Мартин Димитров и Иван Костов, предупредиха, че парти ята има големи резерви към икономическата политика на ГЕРБ, което може да стане повод за преосмисляне на тяхната подкрепа за правителството. И през това тримесечие социологическите сондажи продължават да показват, че БСП е в електорален застой и все още не може да бъде разпо зната като алтернатива на управлението след мнозинството от българското население. Инициативата на БСП за инициране на вот на недоверие към управляващите е стъпка, с която се цели партията да съсредоточи публич ното внимание върху себе си.

3/2010 1 СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание ................................................................................................................................................ 1 1. Политическата ситуация ....................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система в България ..................................................................4 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство ............................................................................ 4 2.1.1. ГЕРБ ................................................................................................................................................... 5 2.1.2. Атака ................................................................................................................................................. 5 2.1.3. Синята коалиция /ДСБ и СДС/ ......................................................................................................... 6 2.1.4. РЗС ................................................................................................................................................... 7 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция .......................................................................................... 8 2.2.1. БСП .................................................................................................................................................... 8 2.2.2. ДПС ................................................................................................................................................... 8 3. Общественото мнение .......................................................................................................................... 9 4. Основни изводи и прогнози ............................................................................................................... 10

2 3/2010 1. Политическата ситуация Въпреки че летните месеци традиционно се характеризират с липсата на остри полити чески сблъсъци, новата парламентарна сесия показва, че политическото напрежение меж ду управляващи и опозиция ще расте. Преди парламентарната ваканция поли тическия дебат се съсредоточи основно върху икономическата криза и реакциите по повод публикуването на мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на Бълга рия в областта на вътрешния ред и правосъ дието. Според докладът, наблюдава се стре меж и желание за реформи в съдебната си стема, което се вижда от приетата стратегия за съдебна реформа, поправките в Наказател но-процесуалния кодекс и предложените от министерството на правосъдието промени в Закона за съдебната власт. В същото време обаче остават съществени недостатъци, видни от практиката, както в досъ дебната, така и в съдебната фаза. Част от конста тациите са, че на съдебния процес в България липсва„инициатива и професионален капаци тет, по-сложните разследвания изглеждат без посока и цел, а процедурите са твърде формал ни и дълги и често се провалят в съда”. Основните критики в доклада продъ лжават да бъдат свързани с борбата срещу корупцията и в частност срещу конфлик та на интереси в дейността на политиците. Докладът сочи още, че въпреки нарасналия брой обвинителни актове срещу предполага еми престъпници, техният по-нататъшен ход в съда продължава да е твърде забавен. Част от причините се коренят в липсата на капаци тет в разследващите органи и полицията. Ето защо една от препоръките в доклада е да се проведе реформа в МВР, която да доведе до създаване на ефективна криминална полиция. Управляващите от ГЕРБ окачествиха до клада като положителен. Според тях той по казва, че правителството действа решително и е на прав път в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Премиерът Борисов заяви, че това е най-добрия доклад досега и не говите оценки засилват още повече амбициите и мотивацията на управляващите да се справят с корупцията и организираната престъпност в страната. Това са и основните приоритети, които и занапред ще следва правителството. От Синята коалиция окачествиха доклада като обективен и излязоха с позиция, че са необходими кардинални реформи в право раздавателната система. От ръководството на Синята коалиция заявиха, че и в бъдеще ще подкрепят усилията на ГЕРБ и правителство то в борбата срещу организираната престъп ност и корупцията. Президентът Първанов също коментира доклада. Той счита, че докладът на Европей ската комисия дава ясна положителна оцен ка за политическата воля и съществения на предък на България по основните показатели в областта на правосъдието и вътрешните ра боти. Според него положителната оценка на доклада трябва да стимулира правителството за още по-решителни действия в борбата сре щу организираната престъпност и корупцията. Една от идеите на управляващите в посока по-висока ефективност в борбата с организи раната престъпност и корупцията е създава нето на специализиран съд. Проектът пред вижда специализирания съд да гледа делата за длъжностни присвоявания, измами, безсто панственост, неизгодни сделки, пране на пари, престъпления по служба и вземане на подку пи, ако са извършени от магистрати, членове на Висшия съдебния съвет и съдебни инспек тори, премиер, министри, техните заместници, областни управители и кметове, както и глав ните секретари на министерствата. В специ ализирания съд ще бъдат включени и всички процеси за отвличане, трафик на хора, пране на пари и организирани престъпни групи. Тази идея обаче бе посрещната с резерви от редица политически партии и експерти. Въпреки това, тя остава един от приоритетите на управлява щите и през новия политически сезон. И през това тримесечие отношенията между президента и изпълнителната власт останаха напрегнати. Повод за ново напреже ние между двете институции станаха разно-

3/2010 3 гласията между президента Първанов и воен ния министър Аню Ангелов във връзка с на значаването на нов ръководител на военното разузнаване. Ангелов настоява службата да бъде поета от външен за системата човек, до като Първанов подкрепя кандидатурата на се гашния заместник полк. Венцислав Истатков. Президентът отхвърли две от направените от Ангелов предложения, а военният министър обяви, че няма да прави друго. По този начин въпроса остава нерешен. В същото време продължава задочния диалог между Георги Първанов и Бойко Бо рисов. В свое изказване президентът заяви, че е необходимо да има алтернатива на управле нието на ГЕРБ. Премиерът Борисов отговори, че това изказване за пореден път потвържда ва намерението на Първанов да създаде свой политически проект след края на своя мандат. Борисов отново призова Първанов да излезе и публично да обяви своите намерения. Продължава напрежението между съдеб ната и изпълнителната власт – тенденция, коя то се наблюдава от началото на управлението на ГЕРБ. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов продължава със своите на падки и критики към съда по отношение на негови решения. И през това тримесечие продължиха широко отразяваните в медии те полицейски операции, което среща одо брението на българските граждани. В същото време обаче се забелязват и сериозни пропу ски в работата на МВР и прокуратурата, които доведоха до забавяне на някои от делата, ко ито се следят с особен интерес. От опозицията и от Синята коалиция изразиха позицията, че прокуратурата е подложена на силен поли тически натиск от страна на управляващите. Това води до бързо организирани процеси с ниска ефективност. През изминалото тримесечие бяха извъ ршени промени в правителството на ниво за местник-министри. Министър-председателят Бойко Борисов назначи Боряна Пенчева за заместник-министър на финансите. Пенчева замени на поста Ана Михайлова и ще отгова ря за външния дълг, отношенията с междуна родните финансови институции и средствата от Европейския съюз. Марий Косев е новия зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Той ще отговаря за сектора„Енер гетика”. Промени настъпиха и в министер ството на образованието. След политически скандал с поста се раздели Милка Коджаба шиева и нейното място зае Милена Дамянова. Българското правителство зае предпазли ва позиция във връзка с експулсирането на български роми от Франция. Министър-пред седателят Бойко Борисов заяви, че София няма противоречия с Париж по казуса и няма да вкара страната в скандал, който би попре чил за приемането й в Шенген. Борисов се разграничи от острата позиция на Букурещ по спорния въпрос. Президентът Първанов обаче зае различ на позиция от тази на Бойко Борисов. По вре ме на разговорите си в София с румънският президент Траян Бъсеску, Първанов заяви, че България и Румъния ще си взаимодействат за влизане в Шенгенското пространство, което е регламентирано в двустранни документи. Спо ред Първанов двете държави могат да постиг нат повече, ако си взаимодействат. Първанов осъди връщането на ромите като противоре чаща на европейските ценности практика. По време на разговорите в София пре зидентът Траян Бъсеску предложи Румъния и България заедно да настояват до края на следващата година да отпадне механизмът за проверка и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Въпреки че през това тримесечие се на блюдаваха първите симптоми за излизане от кризата като намаляване на безработица та, нарастване на износа и ръст в сферата на услугите и туризма, основни икономически проблеми в страната остават нерешени. Министърът на финансите Симеон Дянков показа разчетите на проектобюджета за 2011 г. В него е заложен ръст на икономиката от 3,6%. Очаква се още износът да нарасне с 10%. В бюджета се предвижа и дефицит от 2,5% или 1,963 млрд. лв. Минималната заплата в стра ната ще запази сегашния си размер от 240 лв.

4 3/2010 Мнозина икономически експерти в стра ната определиха като твърде оптимистична прогнозата за ръст от 3,6%. Освен това не са заложени допълнителни буфери срещу евен туално ново задълбочаване на кризата. Кри тики среща и идеята да бъде заложен бюдже тен дефицит от 2,5%. Управляващите започнаха някои от бавени те досега реформи в публичния сектор. Пенси онната реформа предвижда увеличаване, как то на пенсионната възраст, така и на необходи мия трудов стаж за пенсиониране. Предложе ните от правителството реформи предвиждат в следващите три години пенсионната възраст да се увеличава с една година. Така през 2013 г. мъжете ще могат да се пенсионират след 40 години стаж и навършени 63 г., а жените – след 37 години стаж и навършени 60 г. С три години се увеличава и стажът за по лицията и военните. В момента те могат да се пенсионират независимо от възрастта при 25 години стаж, от които две трети трябва да са изслужени в съответната служба. С три го дини се повишава и осигурителния стаж при пенсиониране на учителите, при запазване възрастта за пенсиониране – 57 г. при жените и 60 г. при мъжете. Тези предложения доведоха до критична реакция от страна на синдикатите и опозици ята. Синдикатите заплашиха с протести и това накара правителството да се откаже от своя за мисъл за повишаване на пенсионната възраст за хора с по-тежък труд. Това за пореден път показа, че правителството се поддава лесно на общественото мнение и синдикалния натиск, което води до забавяне на реформите. Реформата в здравеопазването продължава да бъде синтез от неясни идея, свързани със закриване на болници и липсата на други по-съществени изменения във връзка с фи нансирането на болниците и дейността на На ционалната здравноосигурителна каса. Ситуацията в системата на здравеопаз ването е изключително тежка. Национална та здравноосигурителна каса дължи над 125 млн. лева на болниците. Правителството обе ща парите да бъдат платени през март 2011. Българският лекарски съюз(БЛС) обаче не се съгласи с това предложение и планира наци онален протест, който ще започне на 15 ок томври. Ако исканията не бъдат изпълнени лекарския съюз и синдиката на лекарите е готов на безсрочни стачни действия. От БЛС поискаха оставката на министъра на здраве опазването Ана-Мария Борисова, на финан совия министър Симеон Дянков и на неговия заместник Владислав Горанов. Синята коали ция също изрази позиция, че Ана-Мария Бо рисова трябва да подаде оставка. Ситуацията на напрежение в здравеопаз ването доведе до оставката на Ана-Мария Борисова, който премиерът прие. Бойко Бо рисов предложи за нов министър на здраве опазването д-р Стефан Константинов – зам. председател на БЛС. Това е третия министър на този пост в рамките на 1 година, което е поредното доказателство за слабата кадрова политика на българския премиер и на ГЕРБ като цяло. С назначението на д-р Стефан Константи нов, Борисов цели на намали напрежението в системата на здравеопазването. Това обаче е само временно решение, тъй като пробле мите остават нерешени, а управляващите не предлагат ясен план за реформи. 2. Състояние и развитие на партийната система в България 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство Въпреки икономическите проблеми в стра ната ГЕРБ продължава да бъде без реална алтернатива на електоралното поле. Атака продължава да бъде най-верния съюзник на ГЕРБ и да подкрепя управляващите без условно. Синята коалиция трайно се разгра ничава от икономическата политика на ГЕРБ и дори се превръща в един от най-големите й критици. РЗС се върна съм традиционния за нея популизъм като организира подписка за свикване на референдум за нова консти туция на страната.

3/2010 5 2.1.1. ГЕРБ Въпреки че през изминалото тримесечие се забеляза първия по-осезаем спад в доверието към ГЕРБ и правителството, към настоящия пе риод не се наблюдават съществени изменения в електоралната подкрепа за управляващите. ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила и все още липсва реална алтернатива, ко ято да застрашава нейната хегемония. През септември ГЕРБ определи своите за конодателни приоритети за новата парламен тарна сесия. До края на годината ще се пред ложат законопроекти в областта здравната и съдебната реформа, също така ще бъде вне сен за гласуване бюджета за следващата годи на, предложен от правителството. Съпредседателят на парламентарната гру па на ГЕРБ Тодор Димитров заяви, че още в началото на есенната сесия ще бъдат внесени проекта за избирателен кодекс, а също така ще бъдат направени промени в Закона за здравето и в Закона за лекарствените продук ти. Димитров заяви, че приоритет за ГЕРБ са промени в Закона за здравното осигуряване, които да дадат началото на здравната рефор ма. Ще бъдат регламентирани начина на фи нансиране на лечебните заведения, мерките срещу несъбираемостта на здравните вноски, както и въвеждането на електронната здравна карта на пациента. Изминалото тримесечие беше насите но с вътрешнопартийни скандали в ГЕРБ. След сериозен политически скандал зам.председателят на Народното събрание Лъче зар Иванов подаде оставка от всички заемани от него постове, включително и като региона лен ръководител на областната организация на ГЕРБ в София. Причина за това е опита на Иванов да спре журналистически репортаж в една от националните частни телевизии. След като това стана публично достояние Иванов подаде своята оставка. На мястото на Иванов като зам.-председател на Народното събра ние бе избран Анастас Анастасов, след реше ние на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Премиерът Борисов заяви, че партията ще действа така и занапред и няма да позволи на нейни представители с поведението си да подкопават доверието в ГЕРБ. Сериозен отзвук предизвика и изключва нето от партията на председателят на групата на ГЕРБ в Общинския съвет на Пловдив, Дани Каназирева. От ръководството на партията мотивираха своето решение с това, че със своето поведение, критично къв ГЕРБ, Кана зирева е уронила престижа на партията. Ка назирева отхвърли нападките и обвини ГЕРБ, че се е превърнала в партия, в която„властва страха и вътрешнопартийните интриги”. През изминалото тримесечие бяха смене ни областните координатори на ГЕРБ в Габро во, Плевен, Ловеч, Стара Загора, Търговище и Пазарджик. От ръководството на ГЕРБ заяви ха, че смяната на регионалните координато ри се дължи на сериозни вътрешнопартийни конфликти. Засега централното ръководство съумява да тушира конфликтите. Твърде ве роятно е обаче конфликтите в ГЕРБ на реги онално ниво да се задълбочават още повече с оглед наближаването на местните избори и определянето на номинациите за кметове и общински съветници. 2.1.2 Атака В своето встъпително слово по повод от криването на новата пленарна сесия на На родното събрание, председателят на Атака, Волен Сидеров показа, че и през новия по литически сезон Атака ще бъде най-верния съюзник на ГЕРБ. Сидеров заяви, че неговата партия ще подкрепя и в бъдеще„реформа торките усилия на ГЕРБ”, като това е един ствения възможен начин страната да излезе от кризата и да бъде пресечена корупцията и организираната престъпност. Сидеров обяви, че Атака ще започне опе рация„Възмездие”, чиято цел е да бъдат на казани„тези, които са ограбили държавата в последните двадесет години”. В типичния си популистки стил, Сидеров определи като глав ни виновници за сегашната икономическа кризата целия политически елит в годините на прехода, като особено място отдели на ли дера на ДСБ Иван Костов. Това за пореден път

6 3/2010 показа традиционно враждебното отношение на Атака към Синята коалиция и по специално към Иван Костов. В средата на септември Волен Сидеров лансира идеята за реприватизация и нацио нализация на сектори от българската иконо мика. Според Сидеров трябва да бъдат пре разгледани сделките за Българската телеко муникационна компания(БТК), а също така и сделките за другите два мобилни оператори – Глобул и М-Тел. Лидерът на Атака възнаме рява да предложи създаването на постоянна комисия в парламента, която да преразгледа цялостно извършената приватизация в стра ната. Това не е нова идея за Атака. В преди шното Народно събрание партията на Сиде ров дори внесе подобен законопроект, който така и не бе взет насериозно. Тези схващания на Атака противоре чат на икономическата линия на ГЕРБ. Това обаче едва ли ще доведе до противоречия между двете партии. Атака използва подобна социално-популистка реторика като реакция на икономическите проблеми в страната. Партията на Сидеров продължава да изпит ва дефицит на работещи идея в сферата на икономиката и тясно се придържа към зако нодателните предложения на ГЕРБ. Така на пример именно с гласовете на Атака, на за седание на социалната комисия в Народното събрание, бяха гласувани предложенията на ГЕРБ за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се увеличава стажът и възрастта за пенсиониране. 2.1.3. Синята коалиция /ДСБ и СДС/ Синята коалиция става все по-критична към ГЕРБ и правителството. Тази тенденция се на блюдава вече няколко месеца и по-всичко личи ще се превърне в трайна черта на от ношение на традиционната десница към ГЕРБ. Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че до края на годината се очертават недостиг на приходи в бюджета и превишаване на за ложените разходи. Това според него може да доведе до нова актуализация на държав ния бюджет. При такава ситуация от ДСБ ще потърсят персонална отговорност от члено ве на правителството. От ДСБ заявиха, че ще настояват ръково дителите на Националната агенция по про ходите(НАП), митниците, осигурителния ин ститут, здравната каса и министърът на фи нансите да предоставят в парламентарната бюджетна комисия всички актуални данни за изпълнението на своите бюджети. ДСБ няма да подкрепи бюджета на Наци оналната здравноосигурителна каса(НЗОК) за 2011 г., защото парите от здравни осигуровки продължават да се използват за неясни цели. Според Петър Москов подкрепата на ДСБ към управляващите вече се изчерпва заради лип сата на реформи в основните социални секто ри. От Синята коалиция заявиха, че ще поискат изслушване в парламента на ръководителите на Националния осигурителен институт(НОИ) и здравната каса за нарастващите дефицити и дълговете на болниците. Лидерът на СДС Мартин Димитров лан сира идеята за въвеждане на т.нар. фиска лен борд, чрез който в бюджета да се до пуска дефицит над 3% само при условие, че 2/3 от депутатите гласуват за това. Според Мартин Димитров по този начин страната ще се придържа към балансиран бюджет и правителството ще харчи толкова, колкото позволява бюджета. Споразумение за създаване на политиче ски съюз подписаха председателите на СДС, ДСБ и ВМРО в Русе. Този съюз е част от ре шението на Синята коалиция да разширят формата на коалицията с оглед местните из бори догодина. Целите на съюза са издигане на обща кандидатура за кмет и листа за об щински съветници в Русе. Форматът е отво рен и е възможно към него да се присъединят и други десни партии. Идеята е одобрена от националните ръководства, които се надяват този пример да бъде последван и в останали те градове на страната. Ръководствата на СДС и ДСБ излязоха с изявление, което показва, че ще бъдат търсени варианти за подобно пошироко обединение на десни политически формации и на национално ниво с оглед на

3/2010 7 това, че местните избори догодина ще бъдат заедно с президентските. Политическото дистанциране на Синята коалиция от ГЕРБ пролича и в едно изявление на лидера на СДС Мартин Димитров, който призова да бъде създадено широко дясно центристко обединение, изключващо ГЕРБ, което да застане зад общ кандидат на прези дентските избори догодина. Столичната организация на ДСБ пък обя ви, че изборите в София трябва да бъдат спе челени от десницата, като се лансира идеята за издигане на кандидатура на Синята коали ция, отделна от тази на ГЕРБ. 2.1.4. РЗС На 6 септември РЗС започна национална под писка за организиране на референдум за свик ване на Велико народно събрание и изготвя не на нова конституция на страната. Идеята за нова конституция беше издигната от Яне Янев още в началото на мандата на настоящото На родно събрание като до този момент не бяха известни детайлите на конституционния про ект, който РЗС предлага. Стартирането на под писката донесе повече яснота по този въпрос. Предложенията за нова конституция са силно популистки и радикални, някои от ко ито противоречат на основните принципи на представителната демокрация. Така напри мер се предлага процедура за отзоваване на народните представители по инициатива на избирателите от даден избирателен район. Предложението, депутати, кметове и общин ски съветници да бъдат избирани за не повече от два последователни мандата, изцяло проти воречи на обичайната европейска практика. Най-радикални са предложенията, които поставят под въпрос парламентарната фор ма на управление и преминаване към пре зидентска република с изключително силни прерогативите на президента. Така например се предлага президентът да бъде ръководи тел на изпълнителната власт като назначава правителството с одобрението на Народно то събрание. Засилването на президентските прерогативи включва още: право на законо дателна инициатива на президента, засилва не на президентското вето, право на само стоятелно насрочване на референдуми от страна на държавния глава, право на прези дента да назначава и освобождава от длъж ност главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Проектът на РЗС предвижда още намаля ване броя на депутатите от 240 на 100 като по ловината от тях се избират мажоритарно. По отношения на съдебната система се предлага намаляване числеността на Висшия съдебен съвет(ВСС) и премахване на политическата квота в него. Освен това е издигната идеята прокуратурата да бъде независима от съдеб ната и изпълнителната власт. Друго предло жение е свързано с даване правото народа да избира пряко административните ръководи тели в съда и прокуратурата. До този момент няма ясно изразена реак ция от страна на политическите партии в стра ната по отношение на идеите на РЗС за нова конституция. Липсва и сериозно публично и медийно внимание по този въпрос. Причини те за това се дължат на съвсем различния по литически дневен ред на обществото. Иконо мическата криза, тежките финансови трудно сти, които изпитват редица публични сектори, поставят като нецелесъобразен и ирациона лен въпроса за свикване на Велико народно събрание и изработване на нова конституция. Целите на РЗС с подписката за референ дума са по-скоро партийно-стратегически. В продължение на няколко месеца партията остана встрани от медийното и обществено внимание и с този ход цели отново да стане обект на публични дискусии. Само преди ня колко месеца подписка за свикване на рефе рендум, който да се произнесе за членството на Турция в ЕС, бе свикана от ВМРО – партия, която след последните парламентарни избо ри загуби своето дългогодишно парламентар но представителство. Този пример показва, че политически партии, губещи обществена под крепа, използват подобни популистки теми с чисто конюнктурни цели, които се вписват в тяхната моментна, тясно партийна стратегия с

8 3/2010 оглед на подготовката им за наближаващите местни избори догодина. 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция С началото на новата парламентарна сесия, по инициатива на БСП започнаха разговори с ДПС за свикване на вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов. Това са първите реални общи опозиционни действия, който двете партии предприемат. Въпреки че отношенията между двете партии се градят по-скоро на прагматизъм, по всичко личи, че този ход е опит за слагане началото на нов етап в отношенията помежду им, които бяха в застой след загубата на парламентарните из бори миналата година. 2.2.1. БСП Въпреки тежката икономическа ситуация БСП не може да бъде разпозната като реална ал тернатива на управляващите. Нещо повече – и през това тримесечие електоралната под крепа за партията остава много ниска. Въпре ки това БСП остава втора политическа сила, като на този етап липсва реален субект в ляво, който да конкурира партията за гласовете на левите избиратели. За разлика от миналото тримесечие, което беше наситено със словесни сблъсъци и остри пререкания между основните лагери в парти ята, през този период имаше затишие. Затова в навечерието на конгреса на партията не се наблюдава сериозно напрежение в партията. Това не означава, че конфликтите са разре шени – напротив, те и занапред ще определят вътрешнополитическия живот в БСП. В средата на юли прокуратурата повдигна обвинение срещу Сергей Станишев, за това, че в качеството си на министър-председател е за губил по невнимание квалифицирана инфор мация от тайните служби. Тази тема се диску тираше няколко месеца, преди обвинението да стане факт. Станишев окачестви обвинението като политическа поръчка на изпълнителната власт. Станишев за пореден път изрази пози ция, че прокуратурата в страната е подложена на силен, безпрецедентен за годните на прехо да натиск от страна на управляващите. БСП започна новия парламентарен сезон с предложение за внасяне на вот на недоверие срещу правителството. От партията предложи ха три основни теми за вота. Това са тежкия колапс в здравеопазването, провала на анти кризисните мерки, замразените доходи и каче ството на живот на българите. Лидерът на БСП определи като най-тежка ситуацията в сфера та на здравеопазването. Според Станишев се наблюдава тотален провал на антикризисната политика на кабинета и прогнозира, че тази го дина ще има нулев или отрицателен растеж на икономиката. Станишев счита, че всяка една от темите дава повод на партията да внесе вот на недоверие към правителството. Първите консултации между БСП и ДПС по повод вота на недоверие не доведоха до ре зултат. Двете партии така и не успяха да опре делят темата за вота. От БСП предложиха вота да бъде внесен по повод кризата в здравео пазването, докато ДПС настояха това да бъде образованието и културата. Всъщност, според запознати, основна причина за непостигането на консенсус е това, че ДПС иска вота да бъде отложен след конгреса на БСП, за да не бъде използван от партията за вътрешнопартийни цели. Въпреки това, след дълги разговори, двете партии се спряха на темата за кризата в здравеопазването и искането за вот на недо верие беше внесено в парламента. От БСП направиха опит да бъде създаде на анкетна комисия, която да провери състо янието на резерва на здравната каса, тъй като изразиха съмнение, че парите се харчат за други цели. Синята коалиция подкрепи тази идея, но тя бе отхвърлена от мнозин ството. От БСП заявиха, че ще се сезират про куратурата по този въпрос. 2.2.2. ДПС През изминалото тримесечие ДПС засили своите критики към правителството. Това дава основание за предположението, че партията ще бъде много по-активна през но вия политически сезон. Основата причина за

3/2010 9 това са предстоящите местни и президентски избори, които са ключови за бъдещето на партията. Особено важни за ДПС са местните избори, тъй като това остана основния поли тически ресурс на партията след преминава нето й в опозиция. Всичко това променя тактиката и страте гията на ДПС. Това пролича и по време на от риването на новата пленарна сесия в Народ ното събрание, на което ДПС призова за фор миране на управленска алтернатива на ГЕРБ. Зам.- председателят на ДПС Лютви Местан за яви, че е необходимо политическите партии в България, които се дистанцират от управля ващите популистки формации – ГЕРБ и Атака, да насочат потенциала си към изграждане на алтернатива на популисткото управление. Ме стан отправи апел и към Синята коалиция да се включи в този процес, тъй като на страна та е необходима автентична дясна политика. Местан изтъкна, че няма по-значимо полити ческо предизвикателство от изграждането на алтернатива на днешното управление. Според Лютви Местан приемането на бюджета за следващата година ще постави на изпитание управленския потенциал на ГЕРБ и до голяма степен ще даде отговор на въпроса дали мандата на това Народно събрание ще бъде пълен или ще се стигне до предсрочни парламентарни избори. Местан разкритикува ГЕРБ по отношение на антикризисните мерки, които определи като„прокризисни”. Местан обяви, че ДПС ще бъде сериозен коректив на управлението и ще засили сво ята критика, като е възможно да прибегне и до инициране на вот на недоверие към пра вителство, какъвто вече е налице. БСП и ДПС внесоха в парламента първия вот на недове рие към управлението. В началото на септември започна делото за конфликт на интереси срещу Ахмед До ган във връзка с получения от него хонорар от 1,5 млн. лева за консултантска дейност по изграждането на язовир„Цанков камък” и каскадата„Горна Арда”. На свое заседание Върховният административен съд постанови Доган да представи информация, какви дей ности е извършил като консултант, а също така и да докаже, че е експерт в областта на геодезията и хидроинженерството. Ахмед Доган не се яви на делото, а из прати адвокат. Като цяло през изминалото тримесечие Ахмед Доган избягва публичните и медийни изяви и така и не бе открит за ко ментар по повод получения от него хонорар. Доган не се появи и на откриването на новата парламентарна сесия. Ръководството на партията обаче взе по зиция по спорния казус. Те определиха делото срещу Ахмед Доган като политическо, целящо да дискредитира партията и нейния лидер. От ДПС заявиха, че тяхната толерантност се из черпва и партията ще предприеме правови действия, за да се защити. Стъпка в тази посока е решението на ръководството на ДПС да сезира съда в Страс бург за касираните резултатите от парламен тарните избори в няколко избиратели секции в Турция, които доведоха до отнемане на един депутатски мандат на партията. ДПС смятат, че обявяването за недействителни на близо осемнадесет хиляди гласа в Турция само за ради това, че протоколите не са подписани, нарушава правото на свободен избор. 3. Общественото мнение Проучване на социологическа агенция МБМД, проведено в началото на септември показва, че ГЕРБ запазва електоралната си подкрепа и води убедително пред останали те политически партии. Ако парламентарни те избори биха се провели през септември, партията на Бойко Борисов би получила 32,3% от гласовете на избирателите. На вто ро място след ГЕРБ се нарежда БСП, за която биха гласували 10,4%, което е спад в сравне ние с юли, когато социалистите получиха 12 % подкрепа. За ДПС възнамеряват да гласу ват 5,1% от избиралите. Останалите парла ментарно представени партии като Атака, Синята коалиция и РЗС са с близки резултати около границата на четири процентовата из бирателна бариера. Най-осезаем спад се на-

10 3/2010 блюдава при Атака, за която биха гласували около 2% от избирателите. Проучването на МБМД показва, че дове рието към правителството на ГЕРБ се повиша ва с 3% спрямо юли т.г. 39,7% от анкетираните казват, че имат доверие на правителството, а през юли те са били 36,2%. 51,6% обаче декла рират, че по-скоро нямат доверие към каби нета на Бойко Борисов. От политиците вицепремиерът и вътре шен министър Цветан Цветанов има найвисок рейтинг(55,9%) и отново надминава този на премиера Бойко Борисов, който полу чава 52,4 процента доверие. Тенденцията за спадащо доверие в прези дента Първанов се запазва и през това триме сечие. Първанов получава одобрение на една трета от анкетираните(36,1%), като неодобре нието срещу него е над 50%. Висок обаче е и процентът на недоверие към ключови министри – вицепремиерът и финансов министър не е одобряван от 59,1 процента от анкетираните, а доверието към него е едва 12,3%. Министърът на здравеопаз ването Анна-Мария Борисова получава не одобрението на 65.4% от избирателите. При чините за високото неодобрение към двамата министри са икономическата криза и тежката ситуация в здравеопазването. Опозиционните лидери Сергей Станишев и Ахмед Доган са с ниско ниво на подкрепа. Доверие на Станишев имат 12,5 процента от анкетираните, а недоверие – 75,2%. Ахмед До ган запазва традиционно високо неодобре ние – 83,7 процента, като доверието към него е едва 7,2 процента. С ниска подкрепа са и лидерите на оста налите парламентарно представени партии. Лидерът на Атака Волен Сидеров получава 9% подкрепа срещу 78,7% недоверие. 80,3 про цента от анкетираните заявяват, че по-скоро нямат доверие на лидера на ДСБ Иван Костов, а 8,9% му гласуват доверие. Проучването на МБМД показва още, че сред институциите в страната с най-високо доверие се ползва полицията – 41,6% и църквата с 48% доверие. 4. Основни изводи и прогнози 1. Последните месеци от тази година ще бъдат от изключително важно значение за управлението на ГЕРБ. Правителството е из правено пред сериозни предизвикателства свързани, както с преодоляване на после диците от икономическата криза, така и с реформирането на публичния сектор, кой то през последната година е изправен пред практически колапс. Особено сериозна и тежка е ситуацията в здравеопазването, тъй като редица болници в страната са изправе ни пред фалит. Националната здравната каса има задължения към болниците в размер от над 125 млн. лева, което даде повод на здравните работници и лекарите да започнат стачни действия в средата на октомври. Оставката на министъра на здравео пазването Ана-Мария Борисова не решава проблемите в сферата на здравеопазването, тъй като все още липсва ясен план за ре форми в сектора. Редица университети в страната са изпра вени пред сериозна криза, поради липсата на средства. Това за пореден път показва необхо димостта от продължаване на образователна та реформа, която през последните месеци бе практически спряна. Правителството започна и пенсионна реформа, в която се залага идеята за вдигане на пенсионната възраст и стажа за пенсиониране. При първите по-сериозни про тиводействия на синдикати и опозиция обаче, управляващите са на път да променят частич но идеите си за реформиране на сектора. Това за пореден път доказва липсата на ясна стра тегия и политическа воля за реформи. Друго основно предизвикателство пред управляващите е изпълнението на бюджета за тази година. Въпреки че се забелязват първите симптоми за излизане от кризата, размера на бюджетния дефицит може да надхвърли пред видения от правителството, което ще се отрази неблагоприятно при приемането на бюджета за следващата година. Ако това се случи може да се очаква вълна от недоволство и протести на различни съсловия заети в публичния сек-

3/2010 11 тор. Това ще доведе и до спадане на доверие то към ГЕРБ и правителството. Възможни са и други промени в кабинета и смяна на мини стри с цел да се тушира напрежението. 2. Във вътрешнопартиен план се забеляза ха първите по-сериозни противоречия в ГЕРБ, свързани преди всичко с клиентелни борби в местните партийни структури. Това стана повод за смяна на областни координатори. Въпреки това обаче напрежението и проти воборствата в местните партийни структури ще се засилват с оглед предстоящите местни избори. Засега централното ръководство се справя с тези проблеми и с някои свои дей ствия за пореден път показа силно централи зирания и авторитарен характер на партията, от гледна точка на начина на вземане на ре шения и вътрешнопартийната демокрация. Изключването от партията на председател ката на групата на общинските съветници на ГЕРБ в Пловдив Дани Каназирева е ярко потвърждение на тази констатация. Решени ята в партията се взимат от един много тесен кръг около премиера Борисов, твърде често непрозрачно за широката членска маса и регионалните структури. За лидерска партия като ГЕРБ обаче това е обичайния начин на функциониране на партията. В бъдеще не се очакват промени в тази насока. 3. Атака продължава да бъде най-близкия съюзник на ГЕРБ и да подкрепя засега найкатегорично правителството. Началото на но вата парламентарна сесия потвърди това, след като Атака застана зад някои от най-спорните идеи на ГЕРБ като пенсионната и здравната реформа. В същото време партията на Сиде ров лансира крайно популистки идеи за наци онализация на някои сектори от икономиката. Този ход е насочен към крайно леви и ностал гично настроени националисти, които през 90-те години на XX в. традиционно гласуваха за БСП и които Атака привлече като избирате ли през 2005 г. Подобни идеи обаче трудно ще възвърнат загубените електорални позиции на Атака и едва ли са вярното решение за пре одоляване на политическото обезличаване на партията в резултат на подкрепата й към ГЕРБ. 4. Синята коалиция все по-повече започва да се дистанцира от ГЕРБ. При откриването на новата сесия на Народното събрание съпред седателите на Синята коалиция Мартин Дими тров и Иван Костов предупредиха, че партията има големи резерви към икономическата по литика на ГЕРБ, което може да стане повод за преосмисляне на тяхната подкрепа. В кратко срочен план подкрепата на Синята коалиция към ГЕРБ ще зависи от изпълнението на бюд жета за тази година. Мартин Димитров ясно заяви, че е възможна нова актуализация на бюджета, която Синята коалиция много труд но ще подкрепи. Въпреки това обаче Синята коалиция изрази ясната позиция, че няма да гласува за вота на недоверие срещу правител ството. Това е принципна позиция, тъй като БСП продължава да бъде основен идеен про тивник на традиционната десница в България. Синята коалиция показа, че вече прак тически е започнала своята подготовка за местните избори догодина. Идеята за раз ширяване формата на коалицията, с включ ването на по-малки десни партии, вече има реални измерения в Русе. Твърде вероятно е идеята за формата –„Синята коалиция плюс” да бъде реализирана и на национално ниво с издигането на общ кандидат за президент, различен от този на ГЕРБ. 5. Загубата на електорална подкрепа нака ра РЗС отново да заложи на популизма, харак терен за партията от самото й създаване. За почналата подписка за свикване на референ дум за нова конституция на България показва, че партията на Яне Янев не разполага с други политически ресурси, с които да спечели дове рието и подкрепата на избирателите. Липсата на кадрови потенциал и на рационални поли тически решения, съобразени с политическия дневен ред, водят до подобни крайно неце лесъобразни и неуместни с оглед настоящата политическа ситуация в страната идеи. Целта на РЗС е да привлече отново общественото внимание върху себе си, но това обаче едва ли ще доведе до търсения резултат. 6. И през това тримесечие социологически те сондажи продължават да показват, че БСП е в

12 3/2010 електорален застой и все още не може да бъде разпозната като алтернатива на управлението. Инициативата на БСП за инициране на вот на недоверие към управляващите е стъпка, с коя то се цели партията да съсредоточи публичното внимание върху себе си. Този ход обаче едва ли ще доведе до съществени резултати за парти ята. Съмнението на ДПС, че БСП се опитва да използва вота на недоверие за чисто вътреш нопартийни цели, с оглед предстоящия конгрес през октомври, изглежда основателно в контек ста на моментната политическа конюнктура. Липсата на вътрешнопартийна консоли дация и неспособността за обновление на партийния елит са сред водещите причини за слабата подкрепа, която БСП получава. Предстоящото заседание на конгреса през октомври едва ли ще доведе до съществени промени, които да поставят нов етап от раз витието на партията. Реформите и консоли дацията в БСП обаче са наложителни с оглед предстоящите местни и президентски избори догодина, тъй като те ще се окажат възлов тест за перспективите на партията. 7. Началото на новата парламентарна сесия показа, че през новия политически се зон ДПС ще засили опозиционното си пове дение. Въпреки че партията започна пред пазливи консултации с БСП по отношение на инициативата на социалистите за вот на недоверие срещу правителството на Бори сов, може да се очаква, че в бъдеще ДПС ще става все по-критична към управлението. Това ще зависи преди всичко от начина по който управляващите се справят с текущите политически приоритети, като реформира нето на публичния сектор, изпълнението на бюджета и преодоляване последиците от икономическата криза. Предстоящите до година местни и президентски избори ще определят до голяма степен политическата стратегия на ДПС. За партия като ДПС мест ните избори винаги са били основен при оритет. Поради това партията отрано ще за почне подготовката си за тези избори. На мерението на ГЕРБ да въведе изискването на местни избори да могат да гласуват лица, който имат постоянен адрес в България в рамките на една година преди изборите, за сяга пряко ДПС. Ето защо партията открито ще се противопостави на тази идея, ако тя бъде внесена за гласуване в парламента. За авторите: Професор доктор на философските науки Георги Карасимеонов е ръководител на кате дра“Политология” в СУ“Св.Климент Охрид ски”, директор на Института за политически и правни изследвания и главен редактор на списание“Политически изследвания”. От 1991 до 1998 г. е бил председател на Българската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg Доктор по политология Милен Любенов е преподавател във факултета по политически науки на СУ„Св.Климент Охридски” Контакт: mlubenov@abv.bg