Наближаването на изборите догодина изостри политическия дис курс между основните партии в страната. Той все повече се измества от реалната политика към персонални нападки, обвинения и компрома ти, целящи очерняне на политическия противник. Това ще продължи и през следващата година преди и по време на предизборната кампания. Въпреки колебливата политика в редица сфери, рейтингът на ГЕРБ остава висок и на този етап липсва реална политическа алтернатива, която да нанесе изборно поражение на управляващата партия. Скан далите около партията през последните месеци водят до спад на до верието към нея. Голяма част от българите подкрепиха ГЕРБ заради антикорупционната им програма и обещанията, че ще се преборят с организираната престъпност. Синята коалиция все повече се превръща в един от най-големите критици на ГЕРБ. Възможно е много скоро тя да премине официално в опозиция. Подобна тактика изглежда оправдана от вътрешнопартийна гледна точка. Социологическите проучвания показват, че голяма част от десните избиратели, подкрепили ГЕРБ на предишните избори, са разочаровани от политиката, която мнозинството води. Появата на президентския проект АБВ променя ситуацията вляво. За сега не е ясно какви са целите на АБВ в политически план и дали ще се превърне в партия. От движението се обявиха за алтернатива на управлението на ГЕРБ. В БСП има разнопосочни отношения към про екта на Първанов. Кръгът около Станишев гледа по-скоро критично на АБВ и се страхува от разцепление вляво. Има обаче кръгове в партията, който възприемат положително президентската инициатива.

4/2010 1 СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание ................................................................................................................................................ 1 1. Политическата ситуация ....................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система в България ..................................................................4 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство ............................................................................ 4 2.1.1. ГЕРБ ................................................................................................................................................... 4 2.1.2. Атака ................................................................................................................................................. 6 2.1.3. Синята коалиция .............................................................................................................................. 7 2.1.4. РЗС ................................................................................................................................................... 8 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция .......................................................................................... 8 2.2.1. БСП .................................................................................................................................................... 8 2.2.2. ДПС ................................................................................................................................................... 9 3. Общественото мнение ........................................................................................................................ 10 4. Основни изводи и прогнози ............................................................................................................... 11

2 4/2010 1. Политическата ситуация С наближаването на местните и президент ски избори през 2011 г. отношенията между политическите партии в България се изо стриха значително. В отсъствието на премиера Бойко Бо рисов премина обсъждането и гласуването на първия вот на недоверие към правител ството, внесен от БСП и ДПС, във връзка с кризата в здравеопазването. За първи път през последните двадесет години българ ски министър-председател тенденциозно отсъства от гласуване на вот на недоверие към правителството. Това предизвика сил ни критики от опозицията, които обвиниха премиера Борисов в незачитане на Народ ното събрание. Както се очакваше вотът на недоверие беше подкрепен само от опози цията в лицето на БСП и ДПС. Силен обществен и политически отзвук предизвика създаването на дълго обсъжда ния в публичното пространство политиче ски проект на президента Първанов. В сре дата на ноември бе организирана първата инициатива на гражданско движение„Ал тернатива за българско възраждане”(АБВ) с провеждането на дискусия„България – на другия ден”. За да не бъде атакуван, че нарушава конституцията, Първанов не бе организатор на форума, а гост, поканен от инициативна група, начело с кмета на Благоевград, Костадин Паскалев. Според българската конституция президентът не може да участва в ръководството на по литически партии. Независимо че АБВ не бе създадена като партия, ГЕРБ и Атака об виниха президента, че нарушава де факто конституцията. Въпреки че преди месеци Първанов обяви, че са нужни нови лица в българската политика, в новоучреденото движения фи гурират познати общественици и политици. В инициативната група са още: Борислав Китов – бивш депутат от БЗНС – Народен съюз, проф. Васил Проданов от БАН, Емил Кало – председател на сдружението на ев реите в България„Шалом”, генералът от ре зерва Михо Михов, бившият главен секре тар на МВР, Красимир Петров, спортистите – Йордан Йовчев и Валентин Йорданов, ев родепутата Ивайло Калфин. На форума Първанов остро разкритику ва управлението на ГЕРБ. Според него възраждането на българ ската нация минава през помирението и от каза да се водят битки с миналото. Според Първанов АБВ ще се бори за исторически компромис между лявото и дясното и за нов тип политическа култура, при която ре шенията се вземат от по-широк кръг партии и граждански структури. Първанов заяви, че АБВ няма да прерас не в партия и че няма да участва на местни те избори, както с листи за общински съвет ници, така и със свои кандидати за кметове. Според него обаче АБВ може да подкрепи определени кандидатури – независими или на други партии. Един от основателите на АБВ, Константин Паскалев, също заяви, че АБВ няма да става партия и ако това се слу чи, той ще напусне движението. В началото на декември беше гласуван бюджета за следващата година. Той бе приет с гласовете на ГЕРБ и Атака. БСП и ДПС гласу ваха против, а Синята коалиция се въздържа. Решението на традиционната десница да не подкрепи бюджета е знакова стъпка, която потвърждава тенденцията за все по-голямо разграничаване от политиката на ГЕРБ. Бюджетът предвижда икономически растеж от 3,6%. Заложен е бюджетен де фицит в размер на 2,16 млрд. лв., което е под 3% от БВП. Приходната част възлиза на 25,844 млрд. лв. или с 1,3 млрд. лв. повече от 2010 г. Повишават се акцизите на горива та и цигарите, като очакванията са това да донесе 65 млн. лв. Запазва се плоския данък от 10% за фирмите и доходите на граждани те. Заложената инфлация е 3,7%.

4/2010 3 Разходната част на бюджета е в размер на 27,807 млрд. лв. Максималният осигури телен доход остава 2000 лв. Не се предвиж да повишаване на минималната работна заплата и пенсиите. Най-много средства са отделени за министерствата на вътрешните работи и на отбраната. Предвижда се бюджетния дефицит да бъде запълнен чрез емитиране на държа вен дълг за 2,35 млрд. лв. и чрез постъпле ния от приватизация за 450 млн. лв. Един от спорните моменти в приемане то на бюджета беше решението на управ ляващите да прехвърлят резерва на Нацио налната здравна каса към бюджета на Ми нистерството на здравеопазването. От БСП окачествиха това като национализация. Си нята коалиция също се обяви против това решение и заяви, че ще се сезира Конститу ционния съд. От Синята коалиция предупредиха, че има реална опасност от свръхдефицит през следващата година, тъй като очакванията за ръст от 3,6% са нереални. Освен това„дес ните” обвиниха управляващите в ляв попу лизъм и липса на реформи, което възпре пятства възстановяването на икономиката. Подобни бяха и критиките на ДПС, кои то заявиха, че с този бюджет правителство то е изпуснало възможността да проведе реформаторска политика. Опозицията изрази своето недоволство и от факта, че премиерът Бойко Борисов не присъства на приемането на бюджета. Спо ред редица политически анализатори не глижирането на парламента от Борисов все повече се превръща в негов стил, което изо стря отношенията с опозицията и води до из лишна конфронтация, което има негативно отражение върху работата на институциите. В началото на месец октомври на офи циално посещение в България бе турският премиер Реджеп Ердоган. В двустранни раз говори с премиера Борисов, Ердоган заяви, че Турция очаква подкрепата на България за членството й в Европейския съюз. Тур ският премиер отбеляза, че Брюксел по ставя много пречки по пътя на Анкара към членство в ЕС, които не са били практика по отношение на други страни. Бойко Бо рисов каза, че България подкрепя европей ската перспектива на Турция. Той отхвърли възможността на този етап българската позиция за членството на Турция да бъде решена чрез референдум, като заяви, че въпросът ще се обсъжда тогава, когато Тур ция затвори всички преговорни глави. През ноември в България пристигна ру ския премиер Владимир Путин за подпис ването на споразумението по изграждането на„Южен поток”. Проектът за изграждането на АЕЦ„Бе лене” също е на прага на финализиране. България и Русия подписаха меморандум за създаване на проектна компания за изграж дането на централата. Меморандумът пред вижда българската държавна компания НЕК да има 51%, а Русия – 47% дялово участие. В проектът се включват и европейски инве ститори в лицето на френската технологич на компания Алтран и финландската компа ния Фортум, които получават по 1 процент. Основните разногласия между България и Русия през последните две години бяха свързани с цената на АЕЦ„Белене”, която по последните изчисления на„Росатом” не трябва да е под 6,4 млрд. евро. Българско то правителство настоява цената да бъде не повече от 5 млрд. евро. Въпросът за цена та остана нерешен, като яснота ще има едва при подписването на окончателния договор. Управляващите от ГЕРБ заедно с депу татите от Атака приеха обсъждания вече близо година изборен кодекс. Той обеди нява в един закон правилата за всички ви дове избори на територията на страната. Най-спорни се оказаха текстовете, касаещи местните избори. Една от промените пред вижда районните кметове в големите гра дове Софиа, Варна и Пловдив да бъдат на-

4 4/2010 значавани, а не да се избират от граждани те, както беше досега. Основният мотив на управляващите е, че районните кметове ня мат достатъчно правомощия, които да ле гитимират прекия им избор от гражданите. Най-силно на тази промяна реагира Синята коалиция, тъй като с нея се засягат пряко интересите на ДСБ и СДС, които имат районни кметове в София, Пловдив и Вар на. В столицата Синята коалиция има тради ционно силни позиции в определени райо ни и преките избори за районни кметове са важни в стратегически план. БСП също се обяви срещу тази промяна. Освен районните кметове се предвижда да бъдат назначавани и кметовете на мал ките населени места – села с население до 500 души. Тази идея също беше посрещната критично от опозицията. Друга спорна промяна е въвеждане то на принципа на отседналост в рамките на една година на територията на дадена община като изискване за гласуване на местни избори. Тази промяна цели да се избегне т.нар.„изборен туризъм”, който от години се практикува най-вече от ДПС чрез организиране на българските изселници в Турция за масово гласуване на местни из бори. Най-силни поддръжници на тази промяна са националистите от Атака. ГЕРБ и Синята коалиция също застанаха зад иде ята. От ДПС заявиха, че се отнемат права на български граждани и че ще сезират Кон ституционния съд. С изборния кодекс се дава възможност за електронно гласуване по Интернет, ко ето първоначално ще бъде само експери ментално. Въпреки широко отразяваните в медиите полицейски операции и през това тримесе чие реални резултати в борбата с организи раната престъпност и корупцията не бяха постигнати. Едно от знаковите дела – това срещу т. нар. братя Галеви, завърши с оправ дателна присъда. Оправдателни присъди получиха и обявените за магистрални обир джии„Крокодили”. Делото срещу бандата за отвличания„Наглите” бе отложено за поре ден път в съда. Под домашен арест излезе и бившия агент в ДАНС Алексей Петров, срещу когото отпаднаха редица обвинения поради липса на доказателства, като останаха само тези за рекет изнудване. Тези случаи показ ват, че България все още не може да намери верния път в борбата срещу организираната престъпност. Обвиненията на управляващи те, че проблемите са дължат изцяло на съда, изглеждат все повече неоснователни. Спо ред запознати има сериозни пропуски в раз следването и работата на полицията. 2. Състояние и развитие на партийната система 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство Синята коалиция е на път да премине в опозиция на ГЕРБ. Вероятно това ще ста не официално в началото на следващата година в навечерието на местните и пре зидентски избори. По този начин ГЕРБ ще може да разчита в парламента единствено на подкрепата на националистите от Атака. РЗС започна компроматна кампания срещу членове на правителството, което изостри политически дискурс между управляващи и опозиция. 2.1.1. ГЕРБ Последните месеци на годината ще се за помнят със серия от скандали, свързани с ГЕРБ. Излизането на Алексей Петров от за твора и оставането му под домашен арест даде началото на поредица от публични атаки срещу управляващите. РЗС – партия, която по всичко личи е близка до Петров и вероятно черпи информация от негови из точници, обвини министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов за прикриване на факти относно имотното му състояние. Ста-

4/2010 5 ва дума за закупени апартаменти, които спо ред партията на Янев надвишават като стой ност доходите на Цветанов през последните години. От БСП дори обвиниха вътрешния министър в длъжностни престъпления и конфликт на интереси, като се заканиха да сезират прокуратурата. Според социалисти те докато Цветанов е бил зам. кмет на Со фия, Столична община е сключила десетки договори с фирма, която впоследствие е продала на много ниска цена апартамент на Цветанов. Фирмата се ръководи от близък приятел на вътрешния министър. Цветанов отрече обвиненията, като зая ви, че зад тях стоят фигури от организирана та престъпност, които искат да дестабили зират управлението. Той заяви, че е закупил имотите с кредит и лични средства – спестя вания от заплати и получен хонорар за не гов анализ на криминогенната обстановка в страната. Цветанов обаче отказа да посочи кой е възложителят на анализа. Вътрешният министър потвърди, че единия от апарта ментите е закупил от свой приятел на пониска от пазарната цена, но в това не вижда нищо нередно. Националната агенция за приходи те(НАП) направи проверка на имотното състояние на Цветанов, като излезе със становище, че няма нарушения. В БСП не останаха удовлетворени от обясненията на Цветанов и позицията на НАП и дори поис каха създаване на анкетна комисия в парла мента, която да разгледа случая. Това тяхно искане беше отхвърлено от мнозинството. Обвиненията срещу Цветанов се отраз иха на неговия рейтинг, като няколко соци ологически агенции отчетоха спад в дове рието към него в порядъка на 10%. Цветанов беше замесен и в друг скандал. Той изказа мнение, че бившият главен проку рор Никола Филчев е заподозрян в поръчи телството на убийството на прокурора Нико лай Колев през 2002 г. От прокуратурата отре коха, че има подобни данни към този момент и няма образувано досъдебно производство, като Филчев е разпитван единствено като сви детел. ДСБ окачестви поведението на Цвета нов като недопустимо и непрофесионално и дори поиска неговата оставка. Въпреки поведението на Цветанов и отправените нападки към него, премиерът Бойко Борисов го подкрепи и заяви, че е доволен от работата му. Независимо от това през последните месеци упреците към Цве танов се увеличават. Критични към него са не само опозиционните партии, но и реди ца граждански организации и съсловия. За честяват случаите, в които полицията се об винява в произвол и превишаване на сво ите права. Засега Цветанов продължава да получава подкрепа от европейските страни и САЩ за усилията, които полага в борбата с организираната престъпност. РЗС отправи обвинения и към друг клю чов представител на ГЕРБ – председателя на столичния общински съвет Андрей Ива нов. Според РЗС Иванов притежава над 40 имота на обща стойност по пазарни цени над 10 млн. лева, което според тях не е в съответствие с декларацията му за имотно състояние. Андрей Иванов отхвърли напад ките и ги окачестви като политически атаки срещу управлението. Управляващите бяха въвлечени и в друг сериозен скандал, който за пореден път поставя под въпрос кадровата политика на ГЕРБ. В края на ноември стана ясно, че дипломата на доскорошния ръководител на Държавен фонд„Земеделие”, Калина Илиева, за магистърска степен, получена в Германия, е фалшива. Илиева оглави фон да миналата година едва на 29 години, като преди това е била младши експерт в същата институция. В публичното пространство от давна имаше съмнения за нейната компе тентност, а опозицията още преди година изрази съмнения за истинността на дипло мата на Илиева. Този въпрос отново поставя на дневен ред кадровата политика на ГЕРБ.

6 4/2010 Атаките срещу ГЕРБ ще продължат и в бъдеще – особено в контекста на изборите догодина. По всичко личи, че определени среди в страната ще се опитат да дестаби лизират правителството чрез компромати. Дали това ще се отрази на управлението ще зависи от способността на ГЕРБ да се спра ви с реалните политически проблеми. 2.1.2. Атака Атака реагира много остро на подкрепата на Бойко Борисов за членството на Турция в ЕС по време на посещението в София на Реджеп Ердоган. По време на парламентар но заседание депутатите от Атака облякоха черни тениски с надпис„Не на Турция в ЕС”. От парламентарната трибуна лидерът на партията Волен Сидеров изрази своето не доволство от думите на Борисов, като на стоя ГЕРБ да„поправи грешката си”. Атака организира митинг в Пловдив срещу евентуалното членство на Турция в ЕС. На митинга Сидеров обяви край на без условната си подкрепа за ГЕРБ и постави ус ловия на управляващите. Едно от тях е пра вителството да поиска от Турция обезще тение в размер на 10 млрд. долара за по томците на бежанците от Одринска Тракия. Атака настоява също да бъдат развалени сделките с електроразпределителните дру жества. Сидеров призова и за ревизия на всички приватизационни сделки и връщане на някои сфери от икономиката в собстве ност на държавата. Парламентарната група на Атака внесе в парламента проект на решение с искане за провеждане на национален референдум за членството на Турция в ЕС. Въпреки критиките на Сидеров и през това тримесечие взаимоотношенията меж ду Атака и ГЕРБ не се промениха значител но. Атака продължава да бъде най-верният партньор на управляващите, което пролича от тяхната подкрепа за редица законодател ни инициативи на ГЕРБ като приемането на бюджета и гласуването на изборния кодекс. Атака твърдо застана зад ГЕРБ и по време на вота на недоверие към правителството, въпреки че той беше дни след посещението на Ердоган в София. Вътрешнопартийните проблеми в Ата ка се изостриха през последните месеци. Общинските председатели на партията в Шуменска област подадоха оставки заради несъгласие с действията на националното партийно ръководство, което според тях блокира работата на местните организации и подменя вота на избирателите. Местните лидери поискаха оставката на Волен Сиде ров и на цялото национално ръководство. Председателят на общинската организация на Атака в Шумен, Румен Русев, изрази не доволство от авторитарния стил на своя ли дер. Според него Сидеров не се съобразява с мнението на местните структури и едно лично назначава хора на ръководни посто ве. Освен това организациите по места не получавали финансиране от централното ръководство и плащали сами всички разхо ди за дейността си. Изразено бе недовол ство и от обезличаването на Атака заради подкрепата на ГЕРБ. Представителите на Атака в Шумен не са съгласни и с назначаването на новия обла стен координатор Веселин Панайотов, тъй като това е станало без допитване до об щинските структури. Освен в Шумен недоволството към цен тралното ръководство и политиката на Во лен Сидеров има и в местните структури в Русе, Габрово, Ямбол. Центробежните процеси в Атака дове доха и до напускането на депутата Камен Петков от парламентарната група на пар тията. Петков беше единственият от Атака, който не подкрепи правителството при вота на недоверие. С неговото напускане група та на партията остава с 20 души. Петков ще стане независим народен представител. Той посочи като мотив за напускането несъгла-

4/2010 7 сието си с водената от партията политика, която според него противоречи на дадени те на избирателите обещания. 2.1.3. Синята коалиция През изминалото тримесечие настъпи очак вания прелом в отношенията на Синята ко алиция към управлението на ГЕРБ. Традици онната десница е на път да премине в опо зиция. Въпреки че това още не е обявено официално, по всичко личи, че ДСБ и СДС трайно се разграничават от политиката на ГЕРБ. Ясен знак на тази промяна е, че Синята коалиция гласува с„въздържал се” при при емането на бюджета за следващата година. В свое изказване Мартин Димитров дори не изключи възможността от пред срочни парламентарни избори догодина поради криза в управлението. Според него Синята коалиция се готви за избори и все повече ще се разпознава от избирателите като дясна алтернатива на управлението. До този момент критиките на Синята ко алиция към управлението бяха предимно в областта на икономиката, антикризисните мерки и забавянето на реформите в публич ния сектор. Наред с това обаче вече има критично отношение и към ефективността в работата на вътрешното министерство. Ли дерът на СДС Мартин Димитров обвини Цве тан Цветанов в„полицейщина” и потъпкване на граждански права. В същото време бор бата с организираната престъпност и коруп цията се води неефективно, тъй като липсата на осъдителни присъди по ключови дела се дължи на пропуски в разследването. Лидерът на ДСБ, Иван Костов, поис ка оставката на Цветан Цветанов. Освен оставката на вътрешния министър Костов заяви, че трябва да бъдат сменени още че тирима министри – на транспорта, на здра веопазването, на културата, на земеделието. Според Костов правителството се нуждае от кардинална промяна, както в персоналния състав, така и в политиките, които следва. Друга основна тема, по която традици онно има разминаване във вижданията на ГЕРБ и Синята коалиция, е тази по енер гийните проекти с руско участие. Преди пристигането на Путин в София, Синята коалиция призова да не се подписва спо разумението за„Южен поток” и да не се поемат ангажименти без икономическите последствия от тях да са публично ясни. Според Мартин Димитров това е необезпе чен и непрозрачен договор, като не са ясни ползите от него за България. Според СДС „Южен поток” не води до диверсификация, а потвърждава енергийната зависимост на България от Русия. ДСБ излезе с политическа резолюция, в която се казва, че партията ще продължи да се бори срещу„всяко връщане назад в евро атлантическата модернизация на България, срещу всеки опит да се жертват български те национални интереси в полза на Русия”. Синята коалиция разкритикува и подписа ния меморандум между България и Русия за строителството на АЕЦ„Белене”. През ноември ДСБ проведе Национал но събрание на партията. На него бе взе то решение относно стратегията на Синята коалиция за изборите догодина. Според ръководството на ДСБ на предстоящите из бори за президент и за местна власт Синята коалиция трябва да се яви в досегашния си формат, като привлече към себе си и дру ги дясноцентристки формации. Предвижда се коалицията да се яви самостоятелно със свои кандидати навсякъде и да не подкрепя чужди номинации на първия тур на предсто ящите местни и президентски избори. Спо ред Иван Костов Синята коалиция трябва да даде ясна публична заявка за самостоятелно явяване на изборите, тъй като това ще раз шири нейната електорална подкрепата. Остра реакция от страна на Синята ко алиция предизвика изказване на Бойко Бо рисов, в което той дава положителна оценка за дейността на бившия комунистически ли-

8 4/2010 дер, Тодор Живков. Според Борисов огро мен успех за всяко едно правителство ще бъде, ако успее да постигне икономическия ръст на държавата управлявана от Живков. Синята коалиция обвини Бойко Борисов в опит за реабилитация на бившия режим и промяна на ценностите.„Сините” изпратиха специална декларация до Европейската на родна партия(ЕНП), в която поискаха пори цание за тези оценки на премиера. 2.1.4. РЗС След като Алексей Петров, обвинен за връзки с организираната престъпност, беше пуснат от затвора под домашен арест, първи го посетиха представители на РЗС, начело с лидера Яне Янев. След срещата Яне Янев за яви, че бившият агент на ДАНС е склонен да оглави експертен съвет в РЗС по въпросите на националната сигурност. Янев за пореден път отрече, че неговата партия е създадена с подкрепата и финан сирането на Алексей Петров. Въпреки това последните събития около РЗС и Алексей Петров по-скоро потвърждават близостта между бившия съветник в ДАНС и партия та на Янев. Създалото се впечатление в пу бличното пространство за връзката на РЗС с една от спорните фигури на българския преход не влияе позитивно на партията. Социологическите проучвания и през това тримесечие продължават да регистрират спад в доверието и подкрепата за партията на Янев, като на този етап шансовете й да попадне отново в парламента са нищожни. РЗС внесе в Народното събрание близо 600 хил. подписа с искане за референдум за свикване на Велико народно събрание и пре кратяване правомощията на сега действащия парламент. Яне Янев посочи, че подписката представлява на практика директен вот на недоверие срещу управлението на ГЕРБ. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева заяви, че сега не е време за референдум за разпускане на парламента, тъй като страната има нужда от работещ за конодателен орган в условията на криза и провеждане на реформи. РЗС отбеляза пет години от своето създаване с провеждане на Национална конференция. На нея стана известно, че партията ще участва самостоятелно на из борите догодина. На форума Яне Янев зая ви, че неговата партията е истинската дясна алтернатива на сегашното управление, чия то основа цел е приемане на нова консти туция и установяването на един стабилен двупартиен модел. Яне Янев обяви, че в близките месеци РЗС ще създаде правителство в сянка. Не говите стратегически цели ще бъдат насо чени към образованието, икономическия растеж и борбата с корупцията. Освен това беше създадена и младежка организация към партията – Младите за ред, законност и справедливост. На конференцията бе прочетено при ветствено писмо от името на Алексей Пе тров, което за пореден път потвърждава не говата съпричастност към партията. 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция 2.2.1. БСП В средата на октомври се проведе третото заседание на 47-ия конгрес на партията. За разлика от предишните две заседания на конгреса, които протекоха напрегнато и конфронтационно, този път липсваха оби чайните атаки на вътрешнопартийната опо зиция срещу ръководството на партията. Това показва, че партията прави опити да излезе консолидирана на изборите догоди на, което не означава, че опозицията се е примирила със статуквото. По всяка веро ятност вътрешнопартийните противници на Станишев ще изчакат резултатите от избо рите и ако те са негативни за партията, то тогава отново ще поискат неговата оставка.

4/2010 9 На конгреса бяха определени основни те цели на партията – спечелване на прези дентските и местните избори догодина. Ре шено беше още най-късно до март 2011 г. да бъде изготвено коалиционно споразумение с други леви партии за явяване на изборите. Инициативата на Първанов за създава нето на АБВ беше една от основните теми, които определиха вътрешнопартийния де бат в БСП. На пленум на партията социали стите обсъдиха този въпрос, като позициите по него бяха разнопосочни. Лидерът на БСП Сергей Станишев из рази скептицизъм по отношение на вижда нето на Първанов за широко национално обединение. Според Станишев политиката е въпрос на ценности, които отличават по литическите партии и политиките, които те следват. Лидерът на БСП изрази своята убе деност, че АБВ ще прерасне в партия, като напомни, че НДСВ и ГЕРБ също са старти рали като граждански сдружения, но след това са станали партии. Станишев изказа твърдата си позиция, че ако това се случи неговите съпартийци трябва категорично да заемат страна. Той заяви още, че БСП е единствената реална алтернатива на ГЕРБ и сегашното управление. Един от представителите на лявото тече ние в БСП, Красимир Премянов, също за стана на позицията, че АБВ ще се превърне в партия, тъй като създаването на органи зационна мрежа с местни структури е ясен знак за това. Той изрази опасения, че про ектът на Първанов може да разцепи елек тората на БСП. Различна позиция зае близкият до пре зидента бивш министър на вътрешните работи, Румен Петков. Той защити инициа тивата на Първанов. Според него с цялата си дейност през последните двадесет годи ни Първанов е показал своето желание да обединява лявото, а не да го разделя. Пет ков призова БСП ясно да заяви положител но отношение към АБВ. Евродепутатът Кристиан Вигенин също взе отношение по инициативата на Първа нов, като заяви, че този въпрос не е бил обект на официални дискусии в ПЕС. Все пак Вигенин сподели, че сред европейските социалисти съществуват опасения за един ството на българската левица. Вигенин смя та, че ако АБВ прерастне в партия, ПЕС ще застане еднозначно зад БСП. Като цяло на пленума преобладаваше убеждението, че АБВ ще прерастне в полити ческа партия. Голяма част от социалистите са притеснени, че това може да разцепи гласо вете на БСП. Предложението да бъде гласува на писмена декларация, чрез която пленумът да заеме позиция по отношение на проекта на президента, бе отхвърлена от Станишев. 2.2.2. ДПС През изминалото тримесечие ДПС засили своите критики към управляващите. Пар тията не подкрепи гласуването на бюджета за следващата година и реагира остро на въвеждането на изискване за отседналост за участие на местните избори. От ДПС окаче ствиха тази мярка като опит за лишаване на гражданите от основни политически права, което е грубо нарушение на конституцията. Развръзка получи едно събитие, кое то пряко засяга ДПС. Тричленен състав на Върховният административен съд(ВАС) реши, че председателят на Движението за права и свободи Ахмед Доган не е изпаднал в конфликт на интереси заради получения хонорар от над 1 млн. евро като консултант на хидроенергийния проект„Цанков камък“. Двама от съдиите смятат, че Доган не е в кон фликт на интереси, тъй като договорите му с Института по строителство и минно дело са сключени през 2008 г., а едноименният за кон е влязъл в сила през 2009 г. Председателят на тричленния състав Марина Михайлова подписа решението с особено мнение. Според нея част от хоно рара – 1,36 млн. лв., трябва да бъде отнет

10 4/2010 в полза на държавата. Съдия Михайлова смята, че е доказано безспорно липсата на компетентност у Доган да извърши хидро геоложки проучвания и следователно дого ворите с него са сключени поради това, че той е депутат и лидер на партия, участваща в кабинета на Станишев. Мотивите на Михайлова сочат още, че една част от хонорара на Доган – в размер на 452 хил. лв., са преведени дни преди вли зането в сила на закона за конфликт на ин тереси и тези пари лидерът на ДПС може да запази. Останалата сума от 1,36 млн. лв. е платена след това и е трябвало да бъде декларирана. Това обаче не е направено и сумата трябва да се конфискува. Крайното решение ще бъде взето от пет членен състав на ВАС. От ДПС изразиха за доволство от взетото решение, което опре делиха като справедливо. Те отново повто риха тезата, че това е политическа атака срещу партията и нейния лидер от страна на управляващите, с която се цели дискре дитирането й в публичното пространство. 3. Общественото мнение Според проучване на агенция Алфа рисърч, проведено в началото на октомври, подкре пата за ГЕРБ е спаднала от 30,4% през юни на 27,5%. Отливът от ГЕРБ идва преди всичко от десни избиратели, икономически активните жители на големите градове, неудовлетво рени от отлагането на реформите в ключови публични сектори. Въпреки това разочаро ваните от управлението дясноцентристки избиратели все още не виждат друга поли тическа алтернатива и по-скоро биха пред почели да не гласуват. По този начин броя на„негласуващите” се е увеличил на 41%. Синята коалиция запазва подкрепата си от началото на лятото – 4,1%, но така и не съумява да повиши своя електорален капа цитет с оглед разколебаните десни избира тели, подкрепили ГЕРБ преди година. Рей тингите на съпредседателите на Синята ко алиция – Иван Костов и Мартин Димитров възлизат на около 10%. Одобрението към премиера Бойко Бори сов е 43%, а неодобрението – 23%. Вътреш ният министър Цветан Цветанов остава с най-висок рейтинг в правителството, но се наблюдава спад – от 45% през юни на 37% през октомври. Скандалите около Цветанов през последния месец обаче вероятно ще понижат още повече неговия рейтинг. Продължава тенденцията на спад в рей тинга на президента Първанов – от 47% през септември 2009 г. до 32% в началото на октомври. Все още не е ясно как ще се отрази на рейтинга на Първанов обявения от него политически проект. Проучването на Алфа рисърч показва, че за БСП биха гласували 13,6%, което оз начава, че спадът за партията е преодолян. Въпреки това обаче тя не се разпознава като алтернатива на управлението от много гласоподаватели в очакването на местните и президентски избори догодина. Лидерът на БСП Сергей Станишев на този етап е стабилизирал своите позиции и доверие то към него е около 13%, докато през юни възлизаше на 10%. Ако изборите бяха днес, за ДПС биха гласували 5% от избирателите, което се рав нява на твърдия електорат на партията. Атака продължава да губи подкрепа и за нея биха гласували 2,7%. РЗС регистрира поредния си спад и към този момент шансовете Ѝ да попадне в пар ламента са нулеви, като за партията биха дали гласа си едва 0,9% от избирателите. Проучването на Алфа рисърч показва, че в обществото като цяло преобладава усещането за липса на трайно подобрение на икономическата ситуация в страната. 46% от анкетираните са на мнение, че реце сията продължава. Въпреки че националната статисти ка даде индикации за стабилизиране на

4/2010 11 българската икономика, 32% от работещи те смятат, че ситуацията в техните фирми се влошава, а повече от 70% от анкетираните не виждат в обозримо бъдеще преодолява нето на кризата. 4. Основни изводи и прогнози 1. Наближаването на изборите догодина изостри политическия дискурс между ос новните партии в страната. Той все повече се измества от реалната политика към пер сонални нападки, обвинения и компромати, целящи очерняне на политическия против ник. Това ще продължи и през следващата година преди и по време на предизборната кампания. Основните политически партии градят своите тактики съобразно изборите. 2. Въпреки колебливата политика в ре дица политически сфери, рейтингът на ГЕРБ остава висок и на този етап липсва реална политическа алтернатива, която да нане се изборно поражение на управляващата партия. Скандалите около партията през последните месеци водят до спад на дове рието към нея. Лансирането в публичното пространство дори и на съмнения за неред ности и корупция сред представители на управляващите би повлияло на нагласите на избирателите. Голяма част от българите подкрепиха ГЕРБ заради антикорупцион ната им програма и обещанията, че ще се преборят с организираната престъпност. Ето защо за ГЕРБ най-голямо изпитание ще бъде именно това. Въпреки многобройни те полицейски операции, реални резултати и осъдителни присъди липсват. Все повече надделява убеждението, че проблемите не са само в съда, но и в разследващите орга ни и полицията. ГЕРБ губи подкрепата на Синята коали ция и все повече правителството ще се кре пи с гласовете на националистите от Атака. В средносрочен план за ГЕРБ особено важни са изборите догодина. Колкото по вече наближават те обаче, толкова повече вероятността за реални реформи ще се от далечава. В краткосрочен план за ГЕРБ е важно България да влезе в Шенгенското простран ство. Ако това не се случи, критиките към управлението ще се засилят. 3. За първи път от началото на мандата на ГЕРБ Атака обяви, че нейната подкре па към управлението не е безусловна. По вод за това стана посещението на турския премиер Ердоган в София, на което Бойко Борисов заяви, че България подкрепя уси лията на Турция за членство в ЕС. Острата реакция на Атака обаче беше по-скоро по казна и по нищо не личи, че отношението към ГЕРБ се е променило. Всички законода телни инициативи на управляващите бяха подкрепени от партията. Атака загуби реди ца свои местни структури, като с наближа ването на изборите тази тенденция може да стане повсеместна. Ето защо, ако не настъ пи някаква промяна, Атака ще претърпи се риозно поражение на местните избори. 4. Синята коалиция все повече се превръща в един от най-големите крити ци на ГЕРБ. Възможно е много скоро тя да премине официално в опозиция. Подобна стратегия изглежда оправдана от вътреш нопартийна гледна точка. Социологически те проучвания показват, че голяма част от десните избиратели, подкрепили ГЕРБ на предишните избори, са разочаровани от политиката, която мнозинството води. До сега Синята коалиция не се възприемаше като ясна алтернатива вдясно, поради не ясния й статут и отношение към управле нието. Заемането на категорична позиция може да привлече колебаещите се десни гласоподаватели. Това е причината, пора ди която Синята коалиция ще се яви със самостоятелни кандидати на първия тур на кметските и президентските избори. Веро ятно коалицията ще се разрасне и с други десни партии.

12 4/2010 5. РЗС започна компроматна кампания срещу управляващите. По всичко личи, че партията на Яне Янев ще продължи с тази тактика и през следващата година. Тя донесе на партията успех на миналите парламентарни избори, сега обаче ситуа цията е коренно различна. Все повече се потвърждава хипотезата за тясна връзка на РЗС с Алексей Петров. Това не влияе положително на нейния имидж. 6. Появата на президентския проект АБВ променя ситуацията вляво. За сега не е ясно какви са целите на АБВ и дали ще се превърне в партия. От движението се обя виха за алтернатива на управлението на ГЕРБ. В БСП има разнопосочни отношения към проекта на Първанов. Кръгът около Станишев гледа по-скоро критично на АБВ и се страхува от разцепление вляво. Има обаче кръгове в партията, който възприе мат положително президентската иници атива. Въпреки че вътрешнопартийната опозиция намали атаките срещу Станишев, което пролича на конгреса, това вероятно е тактически ход. До изборите в БСП едва ли ще настъпи промяна в ръководството, но след изборите при неуспех за партията, темата за оставката на партийния лидер от ново ще излезе на дневен ред. 7. ДПС е най-потърпевшата партия от въвеждането на изискването за отседналост на местните избори. Партията вероятно ще сезира Конституционния съд в последен опит това да бъде отменено. Лидерът на ДПС Ахмед Доган продължава да стои извън полезрението на медиите. Вече няколко ме сеца той не се появява в публичното про странство. Вероятно с наближаването на изборите това ще се промени и Доган ще участва активно в кампанията на партията, както го е правил винаги досега. ДПС става все по-голям критик на управляващите, без обаче да търси преко мерната конфронтация. Реториката на пар тията остава умерена и вероятно този стил на поведение ще се запази. Засега не е ясна позицията на ДПС относно участието й на президентките избори. За редакторите: Професор, доктор на философските науки Георги Карасимеонов е ръководител на ка тедра“Политология” в СУ“Св.Климент Ох ридски”, директор на Института за политиче ски и правни изследвания и главен редактор на списание“Политически изследвания”. От 1991 до 1998 г. е бил председател на Българ ската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg Доктор по политология Милен Любенов е преподавател във факултета по политиче ски науки на СУ„Св.Климент Охридски” Контакт: mlubenov@abv.bg