Правителството получи вот на доверие, като за него освен депутатите на ГЕРБ гласуваха Атака и независими народни представители, напуснали РЗС и Синята коалиция. Синята коалиция гласува с„въздържал се”, което бе поредното доказателство за сваляне на доверието от правителството – тен денция, която се наблюдаваше още от края на миналата година. БСП и ДПС гласуваха за вота на недоверие към правителството. Подкрепата на Атака за ГЕРБ все по-негативно се отразява на партията. Атака не само се обезличава, но дава противоречиви сигнали към своите симпатизанти, тъй като на практика показва отстъпление от така характер ния за нея антикорупционен дискурс. Синята коалиция оттегли своята подкрепа за правителството и на прак тика премина в опозиция. Вероятно на следващия вот на недоверие, който ще бъде иницииран от БСП и ДПС, Синята коалиция ще гласува за сваляне на правителството. БСП вече се е отърсила от тежкото изборно поражение, което понесе през 2009 г. и сега все по-открито предявява претенции към управлението. Организираните социални протести показват, че БСП се стреми да овладее социалното недоволство, което да трансформира в политически искания срещу управлението.

1/2011 1 СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание ................................................................................................................................................ 1 1. Политическата ситуация ....................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система в България ..................................................................5 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство ............................................................................ 5 2.1.1. ГЕРБ ................................................................................................................................................... 5 2.1.2. Атака ................................................................................................................................................. 7 2.1.3. Синята коалиция .............................................................................................................................. 8 2.1.4. РЗС ................................................................................................................................................... 9 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция ........................................................................................ 10 2.2.1. БСП .................................................................................................................................................. 10 2.2.2. ДПС ................................................................................................................................................. 11 3. Общественото мнение ........................................................................................................................ 12 4. Основни изводи и прогнози ............................................................................................................... 13

2 1/2011 1. Политическата ситуация Изминалото тримесечие мина под зна ка на скандала с изтеклите разговори от специални разузнавателни средства, в които се чува как премиерът Бойко Бо рисов нарежда на шефа на митниците Ваньо Танов да спре митническа про верка в бирена фабрика на Леденика, тъй като е дал обещание на един от соб ствениците – Михаил Михов(Мишо Би рата),„да не го закача”. Разговорите са правени в началото на 2010 г., а по това време бирената фабрика е била с отнет лиценз за производствена дейност. Освен този разговор изтекоха и дру ги два, касаещи тази проверка – между Ваньо Танов и неговия тогавашен за местник Антоний Странджев и между Ваньо Танов и министъра на финансите Симеон Дянков. В тези разговори Ваньо Танов споделя на министъра и на своя заместник за това, което му е наредил премиера и търси консултация какво да прави. Министър Дянков му казва да продължи с проверката. Тези разговори станаха публично до стояние след като бяха оповестени от близкия до бившия сътрудник на ДАНС и обвиняем по съдебни дела за престъпна дейност, Алексей Петров, вестник„Гале рия”. Зам. главният редактор на вестни ка Явор Дачков заяви, че разговорите са му били дадени от неизвестно лице. Първоначалната реакция на Бойко Бориосов беше, че съдържанието на разговорите е манипулирано и че зад тях стои организираната престъпност, която иска да дискредитира правител ството. От участниците в записите само Антоний Странджев, бивш заместник началник на митниците, потвърди, че разговорът между него и Ваньо Танов е автентичен и че действително шефът на митниците му е разказал, как премиера му е наредил да спре проверката в би рената фабрика. Едва две седмици след изтичането на разговорите Ваньо Танов даде изявление пред медиите и обя ви записите за фалшификат. Министър Дянков отказа коментар по случая. Опозиционните партии реагира ха изключително остро и започнаха консултации за внасяне на вот на не доверие към кабинета. Бойко Борисов обаче изпревари опозицията и поиска вот на доверие за цялостната полити ка на правителството, който се състоя няколко дни след като записите стана ха достояние. Една от целите на този вот на дове рие беше правителството да си гаранти ра подкрепата на Народното събрание и по този начин да избегне политиче ска криза. Правителството получи вот на доверие, като за него освен депута тите на ГЕРБ гласуваха тези от Атака и независими народни представители, напуснали РЗС и Синята коалиция. Си нята коалиция гласува с„въздържал се”, което бе поредното доказателство за сваляне на доверието от правителство то – тенденция, която се наблюдаваше още от края на миналата година. БСП и ДПС гласуваха за вота на недоверие към правителството. Дълго време не бяха дадени отго вори на въпросите дали става дума за разговори от специални разузнавател ни средства, кой е бил подслушван и поради каква причина, кой е наредил подслушването и т.н. Управляващи те чрез вътрешният министър Цветан Цветанов лансираха различни версии, включително и че подслушването е ор ганизирано от престъпни структури или че разговорите са изтекли след пробив в мрежата на мобилните оператори.

1/2011 3 Впоследствие стана ясно, че разго ворите са от специални разузнавателни средства, с които е бил подслушван Ва ньо Танов. Проверка на прокуратурата установи, че подслушването е станало по законен път по искане на службите. По официална позиция на прокуратура та стана известно обаче, че Танов е бил подслушван с мотива, че хора занима ващи се с контрабандна дейност могат да осъществят контакт с него, а не защо то има съмнения, че самия той участва в нерегламентирана дейност. Експертизи за достоверността на разговорите на премиера Борисов бяха извършени от Института по криминоло гия на МВР и Българската академия на науките(БАН). Техните анализи показа ха, че записите са презаписвани и им е оказван различен вид шумова манипу лация, но ясен отговор на въпроса дали има манипулация на съдържанието така и не бе даден. Като мотив беше изтъ кнато, че за да се установи автентич ността на съдържанието е необходимо да се прослушат истинските записи, ко ито обаче са унищожени. Комисията за контрол на специални те разузнавателни средства в Народното събрание излезе с официално станови ще по случая, като главното заключение е, че не е оказан контрол при работата със СРС и че е необходима промяна в нормативната база, за да бъде регули ран този въпрос по-добре. От прокура турата заявиха, че до тях не са достиг нали разговорите от изтеклите записи. Съгласно закона прокурорът поръчал подслушването трябва да получи всич ки разговори на хартиен носител. От опозицията обвиниха управ ляващите, че е създадена практика за филтриране на разговорите от под слушванията, които след това се полз ват с политически цели. От опозицията и Синята коалиция заявиха, че основна отговорност за това носи министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и той незабавно трябва да подаде остав ка. Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че изтичането на записите нанася не само щети на националната сигурност, но и са доказателство, че тя не може да бъде гарантирана от управляващи те. Според Костов това показва и не способността на правителството да се бори с организираната престъпност. Скандалите с подслушванията дове доха до кадрови промени в сектора за сигурност. Ръководителят на ДАНС Цве телин Йовчев бе освободен от поста, който заемаше. Мотивите на Бойко Бо рисов са, че той не се е справил с кон трола в службата. Освен това беше отне то правото на министъра на вътрешните работи Цветанов да подписва искания за специални разузнавателни средства, като занапред това ще бъде правено от главния секретар на МВР. Създадена беше и нова агенция към правителството за борба срещу коруп цията – БОРКОР, чиито статут е твърде неясен и противоречив. Това поставя доста въпросителни относно ефектив ността на нейната бъдеща работа. Синя та коалиция отправи остри критики към Бойко Борисов по повод назначаването на бившия ръководител на ДАНС Пет ко Сертов за зам. директор на БОРКОР. От ръководството на коалицията заяви ха, че това назначение е недопустимо, тъй като Сертов е ръководил ДАНС при тройната коалиция и носи отговорност за провала в борбата с организираната престъпност и корупцията. Премиерът Борисов заяви, че Сертов се е ползвал с доверието на предишни те управляващи, поради което е взел

4 1/2011 това решение. По този начин според него ще бъдат защитени интересите на опозицията в новата служба към пра вителството. Тази позиция още повече засили недоволството на Синята коали ция, откъдето заявиха, че при вот на не доверие към кабинета, ще гласуват„за”. Скандалът с подслушванията беше отразен и в междинния доклад на ЕК за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните рабо ти. В доклада се отправя препоръката България да гарантира спазването на законовите разпоредби за използване то на специални разузнавателни сред ства. Оценките и в този доклад не се отличаваха съществено от предходните. Констатацията, че страната провежда активна политика за справяне с органи зираната престъпност чрез полицейски проверки и арести, но има малко по вдигнати обвинения, е отдавна извест на. Липсата на достатъчно присъди по знаковите дела също за пореден път са отчетени като недостатък. Препоръчва се подобряване на разпоредбите в На казателния кодекс, свързани с корупци онни престъпления. С подкрепа от„Атака” мнозинството от ГЕРБ гласува създаването на специали зиран наказателен съд и прокуратура. Те ще се занимават само с делата срещу ор ганизираната престъпност. Специалният съд ще има две инстанции и ще бъде с национален обхват. Последна инстанция ще бъде Върховният касационен съд. Опозицията определи съда като средство на управляващите да се са моразправят с опонентите им и изрази съмнение за неговата безпристрастност. От БСП и ДПС заявиха, че ще сезират Конституционния съд, тъй като според тях създаването на специален съд нару шава конституцията. През изминалото тримесечие пре зидентът Първанов беше по-пасивен от обикновеното. Неговият проект АБВ отсъстваше от полезрението на обще ственото внимание, като вероятно това е целенасочена стратегия на изчакване. На този етап перспективите пред дви жението остават неясни. Стои открит въпроса каква тактика и стратегия ще следва АБВ на предстоящите избори. Социологическите проучвания показ ват, че движението остава неразпозна ваемо за гражданите и на този етап без сериозна подкрепа. Икономическата ситуация в страната продължава да бъде нестабилна. По дан ни на Евростат България е една от стра ните в ЕС с най-висока инфлация през месец февруари. Инфлацията се е уве личила с 4,6% в сравнение с година порано. Единствено Румъния и Естония из преварват България с по-висока годишна инфлация съответно от 7,6% и 5,5%. Повишаването на цените на горива та доведе до масови протести спонтан но организирани във Фейсбук. България е страната с най-ниски доходи в ЕС и ръстът на цените увеличава още повече равнището на бедност. Възможно е тези протести да се засилят през следващи те месеци, ако повишаването на цените продължи. Правителството заяви, че е невъ зможно намаляване на акцизите на го ривата и че причина за инфлацията е ситуацията в Либия и повишаването на цената на петрола на международните пазари. Опозицията и синдикатите по искаха повишаване на минималната ра ботна заплата, за да бъдат компенсира ни гражданите. Правителството заяви, че ако една такава стъпка се предпри еме, това може да повлияе върху ста билността на бюджета.

1/2011 5 Наред с инфлацията в страната се уве личава и безработицата, което още по вече засилва социалното недоволство от правителството. Тази тенденция вероят но ще продължи, тъй като се увеличават и фалитите на фирми. Правителството остава пасивно и не предлага адекватни мерки за стабилизиране на икономиче ската ситуация в страната. Това се отраз ява на доверието към кабинета и води до спад в подкрепата за ГЕРБ. Земетресението в Япония и кризата с атомната централа във Фукушима по ставят пред нова ситуация перспекти вите за изграждане на проекта за АЕЦ „Белене”. Европейската комисия даде ясен сигнал, че проектът трябва да се преразгледа. По този начин съдбата на спорния проект става все по-неясна. Този регион на страната се намира в близост до сеизмични райони. От Роса том заявиха, че могат да бъдат включе ни допълнителни системи за сигурност, но това ще оскъпи цената на проекта. Всичко това прави неясна крайната до говореност между българското прави телство и Русия. В България защитни ци на проекта продължават да бъдат БСП и президента Първанов, докато противници на идеята са партиите от Синята коалиция. До този момент пра вителството продължава да бъде непо следователно по отношение на край ното решение. Официалната позиция на министъра на икономиката Трайчо Трайков е, че не трябва да се бърза с крайното споразумение, а да се пре ценят всички рискове. В телевизионно интервю в една от националните теле визии министър-председателят Бори сов заяви, че АЕЦ„Белене” със сигур ност ще се строи. Кризата в Либия беше една от те мите, които се следяха с особен инте рес в България. След известни колеба ния правителството заяви, че в бъдеще България може да участва с фрегата по налагането на оръжейното ембарго и с хуманитарна помощ, но не и в започна лата военна операция. 2. Състояние и развитие на партийната система 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство 2.1.1. ГЕРБ Изминалото тримесечие беше найтрудното за ГЕРБ от началото на нейното управление. Скандалите около партията с изтеклите в публичното пространство разговори от специални разузнавателни средства се отразиха негативно на дове рието към ГЕРБ и нейното правителство. В същото време при гласуването на вота на доверие се видя, че ГЕРБ вече има самостоятелно мнозинство, тъй като може да разчита на твърдата под крепа на независимите народни пред ставители, които преди това бяха част от РЗС и Синята коалиция. Тази нова ситуация може да доведе до прегрупи ране на силите в Народното събрание и да се отрази на поведението на ГЕРБ към останалите партии, които до този момент я подкрепяха – Атака и частич но Синята коалиция. Преминаването на Синята коалиция де факто в опози ция изостри диалога на СДС и ДСБ с ГЕРБ. Премиерът Бойко Борисов също втвърди тона към„сините”. Скандалите в ГЕРБ доведоха до ка дрови промени в ръководството на парламентарната група. До сега групата имаше трима съпредседатели – Искра Фидосова, Красимир Велчев и Тодор Димитров. В бъдеще председател на

6 1/2011 групата ще бъде единствено Красимир Велчев. От ГЕРБ мотивираха смяната с идеята за по-добро разпределение на задълженията в партията, както и допъ лнителните ангажименти на досегашни те съпредседатели Искра Фидосова и Тодор Димитров, свързани с подготов ката на партията за предстоящите из бори. Според запознати обаче проме ните се правят заради скандалите около Фидосова, която е близка до вътрешния министър Цветанов. За първи път от идването на ГЕРБ на власт парламентарното мнозинство на партията гласува разединено. Това се случи по време на гласуването за създаване на временна анкетна коми сия, която да проучи обстоятелствата около огласените специални разузнава телни средства в Народното събрание от вътрешния министър Цветан Цвета нов по повод инцидента в болницата в Горна Оряховица. Тогава той обвини лекари, че са умъртвили умишлено но вородено на базата на подслушани раз говори, без да бъде направена експер тиза по случая. След ареста на лекарите и последвалата експертиза стана ясно, че става дума за аборт. 16 депутати от ГЕРБ се въздържаха при гласуването, което може да бъде окачествено като разклащане на дове рието към Цветанов от страна на пар ламентарната група на неговата партия. Това кореспондира и със засилването на негативните обществени нагласи към вътрешния министър, който вече е един от най-неодобряваните министри, за което свидетелстват редица социологи чески проучвания(повече за това виж в глава„Общественото мнение”). Оста налата част от мнозинството отхвърли създаването на анкетната комисия, ини циирано от опозицията. ГЕРБ представи националния пре дизборен щаб за изборите през есен та. Въпреки сериозните негативи, които понесе, председател на щаба ще бъде Цветан Цветанов. Заместник-председа тел е секретаря на партията Цветомир Паунов, а по юридическите въпроси и методологията на кампанията ще отго варят Искра Фидосова, Димитър Лаза ров и Цвета Караянчева. Връзката меж ду щаба и парламентарната група ще осъществява Красимир Велчев. Опозицията реагира остро на назна чението на Цветанов с мотива, че като вътрешен министър той може да повли яе на начина на провеждането на избо рите. От БСП и ДПС дори заявиха, че ще повикат международни наблюдатели по време на изборите. Цветанов заяви, че ще излезе в отпуск по време на кам панията и няма основание за опасения та на опозицията. По отношение на местните избори Цветан Цветанов обяви, че партията ще се стреми да постигне резултата си от 2007 г., когато спечели 10 кметски места в областните градове и общо 993 общински съветници. Кандидатът на ГЕРБ за президент ските избори ще стане ясен през лято то. Това стана известно след изявление на Цветан Цветанов. На този етап няма яснота по отношение на номинацията. Преди скандалите Цветанов беше по тенциален кандидат. Към този момент обаче ситуацията е коренно различна. Назначаването на Цветанов за предсе дател на предизборния щаб показва, че вероятно той няма да бъде номинация та на ГЕРБ. Друг вариант, който можеше да бъде удачен за ГЕРБ, е еврокомисаря Кристалина Георгиева, която обаче не може да се кандидатира за президент, тъй като не е живяла последните пет

1/2011 7 години в България, каквото изискване има в българската конституция. Канди датурата на Бойко Борисов винаги се тиражира в публичното пространство през последните години като една от възможните. Според запознати той още не е решил да се кандидатира, но нати ска в партията върху него нараства. С наближаването на местните избо ри противоречията в определени мест ни структури на ГЕРБ все повече се за силват. Това се дължи на борби между отделни лобита за позиции и влияние по отношение на избираемите места в листите. Ако тези процеси не бъдат преодолени това може да се отрази не гативно на резултата на ГЕРБ в опреде лени райони. 2.1.2. Атака Подкрепата на Атака за ГЕРБ, дори и след гръмките скандали, все по-негативно се отразява на партията. Атака не само се обезличава, но дава противоречиви сигнали към своите симпатизанти, тъй като на практика показва отстъпление от така характерния за нея антикоруп ционен дискурс. Съмненията за коруп ция и злоупотреби с власт, които тегнат над ГЕРБ, не доведоха до реакция от Атака. Нещо повече,м партията твърдо застана зад правителството. Позицията на лидерът на партията Волен Сидеров е, че тези скандали са провокирани от структури свързани с Алексей Петров и целят да попречат на кабинета в бор бата му с организираната престъпност чрез дестабилизиране на управление то. В този смисъл Атака ще продължи да дава своята подкрепа за кабинета в борбата срещу корупцията и организи раната престъпност. Различна от тази на ръководство то позиция зае евродепутатът Слави Бинев, който заяви, че Бойко Борисов трябва да поеме лична отговорност за подслушаните разговори, които е водил. Според Бинев няма никакво съмнение в автентичността на разговорите, но скандалът е бил потулен, въпреки теж кия„морален казус”, пред който е из правен Борисов. Според запознати тази позиция на Слави Бинев се дължи на противоречи ята между него и Волен Сидеров. Бинев не споделя подкрепата на Атака за пра вителството и това засилва напрежени ето между двамата. Този конфликт може да доведе до разцепление в Атака, тъй като Бинев има няколко близки до него депутати, които отдавна негодуват сре щу политиката на Сидеров. Подкрепата за ГЕРБ продължава да води до противоречия с местните структури на партията и до увеличава не на центробежните сили там. С на ближаването на изборите през есента тези процеси вероятно ще се заси лят. Атака ще се яви самостоятелно на местните избори, като до два месе ца ще станат известни кандидатите на партията за кметове и общински съвет ници. Сидеров заяви, че коалиции ще бъдат правени единствено в районите със смесено население, докато в оста налите общини кметските кандидатури ще бъдат самостоятелни. Обезличаването на Атака и спада в подкрепата за нея засили радикалното говорене на нейния лидер и типични те за партията популистки инициативи. Така например Атака поиска Народното събрание да приеме декларация, с коя то обявява, че над българския народ е извършен геноцид по време на осман ското робство в страната. Острият дис курс, който използваха представители на Атака по време на обсъждането на

8 1/2011 декларацията, противоречеше на до брия тон и напомни за най-радикалните и изяви като стил на поведение на пар тията. Тази идея беше отхвърлена от парламента, но за пореден път доказа, че Атака ще продължи да залага и в бъдеще на крайно-популистки теми – особено в навечерието на изборите. В този смисъл трябва да бъде интер претирана и друга инициатива на Ата ка. Партията започна национална под писка за сваляне на новините на турски език от ефира на националната телеви зия. Едновременно с това активисти на партията започнаха протести пред теле визията. Тази идея обаче не получи одо брението на ГЕРБ и премиера Бойко Бо рисов. ГЕРБ прехвърли отговорността за решението на телевизията с позицията, че за да бъде уреден този въпрос не е необходима законодателна инициатива или постановление на правителството. Ръководството на телевизията обя ви, че се подготвя регионален канал за предавания на различни етнически групи, който ще заработи през есента. Едва тогава могат да бъдат свалени но вините на турски език и преместени в програмата на новия канал. Сидеров обяви, че не е съгласен с това и иска незабавно сваляне на новините. Дока то това не се случи Атака ще продължи с подписката и протестите. Тези радикални инициативи трябва да бъдат интерпретирани като част от предизборната кампания на Атака, ко ято на практика започна за партията, особено след като Волен Сидеров обя ви, че ще се кандидатира за президент на предстоящите избори. 2.1.3. Синята коалиция През изминалото тримесечие настъпи дългоочаквания прелом в отношението на Синята коалиция към управлението на ГЕРБ. Партиите от дясната коалиция не подкрепиха правителството при искания от Бойко Борисов вот на доверие. При чините за това са комплексни. От една страна скандалите с изтеклите разговори от специални разузнавателни средства бяха оценени нееднозначно от Синята коалиция, като пробив в националната сигурност на страната и като неспособ ност на правителството да се справи с организираната престъпност. В тази връзка са и критиките в нарушаване на гражданските права и основни ценности на демокрацията в страната, свързани както с прекомерното подслушване с не ясни цели, така и със зачестилите случаи на полицейски произвол. В резултат на тази оценка, Синята коалиция зае категоричната позиция, че вътрешния министър Цветан Цве танов трябва да подаде оставка. Нещо повече лидерът на ДСБ Иван Костов за яви, че Синята коалиция ще гласува за сваляне на правителството при следва щия вот на недоверие, който ще бъде внесен от БСП и ДПС. Друга съществена причина за отте глянето на подкрепата си към управля ващите се дължат на икономическата ситуация в страната. Синята коалиция вече повече от година системно кри тикува кабинета за липсата на реални реформи в публичния сектор. Иван Ко стов окачестви икономическата ситуа ция в страната като тревожна с оглед повишената инфлацията и безрабо тицата от началото на годината. Спо ред него България се намира в тежка депресия и стагфлация, а кабинета не провежда необходимите мерки за ней ното преодоляване. Една от причините за повишаването на инфлацията, спо ред Костов, са монополите в редица

1/2011 9 сектори на икономиката. Нещо повече Костов изрази съмнения, че правител ството на ГЕРБ има негласно споразу мение с монополите. С наближаването на изборите Синя та коалиция ще става все по-критична към управлението. Това е свързано и с вътрешнопартийните стратегии на пар тиите от коалицията, тъй като слабо стите в управлението на ГЕРБ им дава възможност да представят алтернатива на десните избиратели. Поради това предстоящите избори са от голямо зна чение за Синята коалиция. Това проли ча и от думите на лидерът на СДС Мар тин Димитров, който заяви, че основна цел е разширяване формата на коали цията с участието други десни партии, без това да включва ГЕРБ. Идеята е по този начин да се консолидира автен тичната десница на национално ниво, която да се превърне в основна дясна управленска алтернатива. СДС и ДСБ са пред финализиране на преговорите за подписване на споразу мение за издигане на общ кандидат за президент на изборите наесен. Засега не е ясна номинацията на двете партии от коалицията. Тяхната цел е да при влекат максимално широк кръг десни партии, които да застанат за обща кан дидатура. Като възможни кандидати се споменават имената на евродепутата Надежда Нейнски – бивш лидер на СДС и външен министър в кабинета на Иван Костов(1997-2001), кмета на Плевен Найден Зеленогорски, депутатите Весе лин Методиев и Димо Гяуров. На местните избори СДС и ДСБ също ще търсят партньори, като местните организации на двете партии ще имат пълната свобода и право на избор за съставяне на десни коалиции и издига не на кандидати за кметове. 2.1.4. РЗС РЗС активно участваше в кампанията с изнасянето на специални разузнава телни средства съдържащи дискреди тиращи разговори на управляващите. Партията отдавна се подозира в тесни връзки с Алексей Петров и това увели чава негативните обществени нагласи към нея. Поведението на Янев доведе до засилване и на критиките към него вътре в партията. Така например един от основателите на РЗС, който вече не членува в партията, Атанас Железчев, поиска оставката на Янев. Железчев на стоя Янев да напусне и мястото си на на роден представител. Освен оставката на Янев бяха поискани и тези на Атанас Се мов и депутата Емил Василев. Зад тази идея застана и напусналия парламен тарната група на РЗС, Тодор Великов, който е сред тези, които подкрепиха ка бинета по време на вота на доверие. Железчев и Великов изпратиха де кларация до Политическия съвет на РЗС. В нея се посочва, че оставката на Янев е единственото средство партията да излезе от кризата и да възвърне до верието на избирателите. В призива се посочва още, че поведението на Янев през последните години и особено през последните месеци е в пълно противо речие с програмата и устава на партия та. Сред мотивите за исканите оставки е още, че Яне Янев е вземал самостоя телно решения, без да се консултира с ръководството на партията. В декларацията се споменават ин директно и връзките на Янев с Алек сей Петров. Янев се обвинява, че е поставил партията„в услуга на субек ти, които нямат куража да се покажат пред обществото и разпространява материали със съмнителна доказател ствена стойност”.

10 1/2011 Янев реагира не тези искания и за едно с Атанас Семов подадоха оставки, които управителният съвет на партията трябваше да гласува. Целта на Янев с тази стъпка беше да затвърди позициите си в партията и да пресече засилващото се недоволство сред някои групи в нея. Очаквано управителният съвет на партията не прие оставките. За това гласуваха единодушно всички присъ стващи на заседанието, което се про веде в разширен формат с участието на всички председатели на общински партийни организации. Това показа, че партията е изцяло зависима от Янев и че всъщност вътрешнопартийния жи вот в нея е ограничен до лидера и найблизкото му обкръжение. След края на заседанието РЗС се обяви за незабавна оставка на прави телството и предсрочни парламентарни избори през есента, заедно с президент ските и местните. Партията отново излезе с искане за свикване на Велико народно събрание и промяна на конституцията. Управителният съвет взе решение депутатите на партията да не присъстват на заседанията на парламента с изклю чение на парламентарния контрол, като в останалото време обикалят страната на срещи с избирателите. Яне Янев заяви, че ще продължи да изнася информация за корупционните практики на управляващите до падане то на правителството. Той определи това като основен приоритет за партията. 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция 2.2.1. БСП През изминалото тримесечие БСП за сили своите критики към управлението. Като водеща опозиционна партия БСП се опитва да се възползва от слабости те в управлението на ГЕРБ. Скандалите свързани с управляващите дават на со циалистите възможност да излязат от кризата, в която се намираха след загу бата на изборите през 2009 г. Икономическата ситуация с повиша ването на инфлацията и безработицата засилиха социалните искания на БСП към мнозинството. Партията излезе с позиция, че ще застане зад социални протести, чи ято цел ще бъде сваляне на кабинета. В края на месец март се състоя на ционален протест в София под егидата на социалистите, който събра близо 18 хиляди души. На него лидерът на БСП Станишев заяви, че колкото по-бързо си отиде сегашното управление, толко ва по-добре за всички граждани. Спо ред него песимизма на българите се засилва, като основна причина за това е политиката, която води ГЕРБ. Нейни основни характеристики според лиде ра на БСП са„социалната безчувстве ност, разграждането на държавността и репресията срещу всички несъгласни”. Станишев обяви, че алтернативата на днешното състояние на страната може да бъде само социална и тя може да бъде реализирана единствено от БСП и Коалиция за България. БСП започна своята подготовка за предстоящите избори. Кандидатурата на партията за президентските избо ри все още не е ясна. Засега е известна единствено номинацията на преподава телят по конституционно право и бивш депутат от Коалиция за България Георги Близнашки. Тази кандидатура беше из дигната от районния съвет на БСП в сто личния квартал Слатина. Едно от лицата, които се обсъждаха през последните месеци – Стефан Да наилов, отхвърли възможността да се

1/2011 11 кандидатира на президентските избори. Евродепутатът Ивайло Калфин засега отказва коментар по този въпрос, но и той е един от потенциалните кандидати. Калфин е близък до президента и евен туална негова номинация ще получи подкрепата на Първанов. Предизборният щаб на БСП обаче обмисля и друга стратегия – да издигне надпартиен кандидат с цел да се намери максимално широк консенсус и подкре пата на други партии с единствената цел – победа над кандидата на ГЕРБ. Според запознати в БСП се обсъжда евентуална подкрепа за Меглена Кунева, бивш ев рокомисар, която да бъде издигната от инициативен комитет. Дали това ще се случи ще зависи от преговорите с НДСВ. БСП продължава да бъде втората по електорална подкрепа партия в страна та, ето защо нейната роля в борбата за президентските избори ще бъде ключо ва за крайния резултат. 2.2.2. ДПС Изключването на Касим Дал от ДПС, бивш зам.председател на партията, беше най-важното събитие за партията във вътрешнопартиен план. Всичко за почна след като Дал подаде оставка от Централното оперативно бюро на пар тията. Едновременно с това К. Дал из прати писмо до областните структури, в което остро разкритикува ДПС и лидерът Ахмед Доган. В писмото К. Дал сочи, че „ДПС е изпаднала в тежък вътрешно партиен колапс и небивала изолация”, като вина за това носи Доган. Според Касим Дал със своето поведение Доган е довел партията до изчезването на„об щата кауза – ДПС”, която е отстъпила място на„лични каузи за бързото мате риално обогатяване, без съобразяване с когото и каквото и да било”. През изминалите години Касим Дал беше една от главните фигури в ДПС. Дълго време той беше дясната ръка на Доган и се занимаваше със структури те на партията, като успехите на ДПС се дължаха и на изключителната му работа по места. През последната година оба че се стигна до конфликт с Ахмед Доган, поради изолацията на партията след из борите през 2009 г. Още през минала та година Касим Дал беше отстранен от зам.-председателския пост в партията, което беше първия сериозен сигнал, че в ДПС тече преструктуриране на групи те на влияние в партията. От ръководството на ДПС едино душно осъдиха поведението на Касим Дал, като общата оценка беше, че това е доказателство за неговите амбиции да заеме лидерския пост в партията. От друга страна изявленията на Касим Дал бяха окачествени като накърняващи имиджа и интересите на партията, а от правените критики като неоснователни и неуместни. В края на февруари, на заседание на Централния съвет на ДПС, на което присъства и Ахмед Доган, К. Дал бе из ключен от партията. Против изключва нето се обявиха трима представители на изселниците в Турция и бившият пред седател на младежката организация на ДПС, Корман Исмаилов, който сега е де путат. Доган, който дълго време стоеше „скрит” от публичното полезрение на медиите, за пореден път отказа да даде какъвто и да е коментар и отново се скри от„светлините на прожекторите”. В защита на Касим Дал се обявиха представители на българските изсел нически дружества в Турция – членове на Централния съвет на ДПС. В декла рация до медиите, те поискаха оставка та на Доган и на хората в ръководство-

12 1/2011 то, които са били агенти на комунисти ческите тайни служби. В декларацията се посочва, че ДПС се е„превърнало в модел на една посттоталитарна партия, където страхът и личните интереси на членовете на Централния съвет са за личили каузата ДПС”. Битката на Касим Дал с ръководство то продължи и след неговото изключва не. Той организира група в социалната мрежа Фейсбук, чрез която приканва членовете и симпатизантите на ДПС сами да станат инициатори на промени и реформи в партията –„отдолу – наго ре” и да променят статуквото. В момента групата наброява над 3 500 души. Ахмед Доган беше окончателно оправдан от Върховния администрати вен съд(ВАС) по делото за конфликт на интереси и получения от него хонорар за над 1 млн. лева. Това беше едно от делата, което се гледаше с особен инте рес от ЕК и намери място в публикува ния междинен доклад за напредъка на страната в борбата с корупцията и орга низираната престъпност. Народното събрание бе осъдено да плати разноските по делото. Тезата на парламентарната комисия за конфликт на интереси, която беше страна по де лото, бе, че с получаването на хонорара Доган се е поставил съзнателно в ико номическа и политическа зависимост при взимане на управленски решения за проекта„Цанков камък”. Той е взел парите от„Института по строителство и минно дело“, който е дъщерно дру жество на компанията„Минстрой“. Според депутатите е налице конфликт на интереси, защото„Минстрой“ е по дизпълнител на държавната Национал на електрическа компания в проекта „Цанков камък“, а през това време До ган се явява мандатоносител и част от управляващата тройна коалиция. В сво ето решение съдът обаче отхвърли тези твърдения и заключи, че Ахмед Доган е сключил договорите за консултантски услуги преди влизането в сила на Зако на за конфликта на интереси. 3. Общественото мнение Политическите скандали свързани с управляващите доведоха до съществе на промяна в нагласите на гражданите. Друг основен фактор, който определя ше динамиката на общественото мне ние бе свързан с повишаването на ин флацията в страната. Проучване на агенция„Алфа рисърч” в края на месец февруари показва, че събитията, които са оценени найнегативно от анкетираните, са ръстът на цените на хранителните стоки(80%) и скандалите с разпространените в пу бличното пространство записи на раз говори на Ваньо Танов с Бойко Борисов. Проучването регистрира спад в до верието към правителството. Едва 37% от анкетираните смятат, че кабинета се справя успешно с предизвикателствата пред управлението; 79% от запитаните не са съгласни с твърдението, че то се грижи за обикновените хора; 63% смя тат, че се покровителстват близки до властта групировки; 56% са на мнение, че действа хаотично и няма начертани приоритети, а 67% не виждат резултат от борбата с корупцията и организира ната престъпност. Като цяло от началото на годината има спад в доверието към правител ството от 24% през декември на 22% през януари. Неодобрението за цялост ната му дейност е 39%, което е почти двойно по-високо от одобрението.

1/2011 13 Сериозен спад има и в доверието и рейтингите на ключови министри. Най-силен обрат се наблюдава при ми нистъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. През декември той беше найодобряваният министър и политикът с най-висок рейтинг – 35% положителни оценки. През февруари одобрението към него е 23% и Цветанов вече заема второ място след Симеон Дянков в кла сацията на най-неуспешните министри. Това безспорно се дължи на скандалите около него, свързани с подслушването и неяснотите около неговото имотно състояние и данъчна декларация. Ми нистърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев продължава да е най-одобряваният сред членовете на кабинета(37%). След него се нареждат министърът на земеделието Мирослав Найденов и външният министър Нико лай Младенов. Одобрението към пре миера Бойко Борисов бележи незначи телен спад от 42% на 40%. Въпреки сериозния спад в доверие то към управляващите ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила. Потен циалът на партията спада от 27,0% през декември до 26,1% в края на февруари. Подкрепата си от нея оттеглят предимно хората с по-ниски доходи и в по-тежко материално положение. Скандалите в управлението водят до ръст – макар и незначителен, в под крепата за БСП – от 15,2% до 16,6%, а лидерът й Сергей Станишев запазва до верие от 15%. Въпреки конфликтите в ДПС, партия та запазва традиционното си равнище на електорална подкрепа от 4,9%. Наблюда ва се обаче спад в доверието към лидера на партията Ахмед Доган – от 7% през де кември до 4% в края на февруари. За Синята коалиция биха гласували 3,4%, като близо една пета от симпа тизантите на СДС и ДСБ се колебаят за това как биха гласували, ако в момента се провеждат избори. Атака се ползва с доверието са 2,5% от електората, което прави проблема тично преминаването на 4 процентова та бариера към този момент. Доверието към лидера на партията Волен Сидеров е около 10%. Категорично становище, че няма да гласуват заявяват 38,9% от избирателите. Проучването на Алфа рисърч засяга и въпроси свързани с президентските и местните избори наесен. Около 63% от анкетираните искат президент от друга политическа сила, а 33% са на мнение, че президентът трябва да е от ГЕРБ. Това показва, че е възможно канализиране на алтернативен вот срещу управлява щите на един евентуален втори тур на изборите. Тези данни са поредния сиг нал, че ГЕРБ все повече губи способ ност да бъде безалтернативен фактор в българската политика. По отношение на местните избори 51% от анкетираните биха желали да имат нов кмет в тяхната община. В об ластните центрове това мнение достига до още по-високи равнища – 60%. 56% от анкетираните изразяват притеснение, че върху избирателите може да бъде оказан натиск как да гласуват. Тези подозрения се засилват още повече в малките насе лени места, където делът им е над 60%. 4. Основни изводи и прогнози 1. Скандалите около изтеклите записи със специални разузнавателни средства водят до няколко основни извода: На първо място се наблюдава серио зен пробив в структурите на национал-

14 1/2011 ната сигурност, което поставя на дневен ред въпроса за реорганизация на служ бите и методите за събиране на доказа телства. Това налага необходимостта от нормативни промени в сектора за си гурност и по-специално по отношение на контрола и използването на специ ални разузнавателни средства. Надделява впечатлението, че ин формацията от специални разузнава телни средства не отива в пълен вид до нейния адресат – прокуратурата, което стана ясно от случая с подслушването на Ваньо Танов. Това засилва опасността от злоупотреби и използване на инфор мацията за лични или групови цели на определени структури от службите. Второ, в публичното пространство се създаде впечатление, че случая така и не е изяснен докрай и че управля ващите имат интерес от неговото по тулване. Това определено не влияе положително върху имиджа на прави телството и на лицата замесени в раз говорите. Най-потърпевш от събитията е вътрешния министър Цветанов, който от най-одобряван министър и политик на 2010 г. се превърна в един от найнеодобряваните министри. Трето, изтеклите записи показват, че определени неформални структури имат интерес да дискредитират прави телството и определени негови пред ставители, използвайки ресурси и мето ди типични за секретните служби. Политическата ситуация до края на годината ще се определя главно от на ближаващите избори. Повишаването на инфлацията и безработицата в страната ще бъдат във фокуса на предизборния дебат и ще бъдат използвани от опози цията като аргумент срещу управлява щите. Скандалите от началото на годи ната показват, че предизборната кампа ния в страната ще бъде изключително изострена и наситена с компромати. 2. Скандалите около ГЕРБ доведоха до намаляване на подкрепата за партия та. Засега Бойко Борисов успя да овладее атаките срещу управлението и с вота на доверие предотврати възникването на политическа криза. Извършените про мени в ръководството на парламентар ната група показват, че има размества не на пластовете в групите на влияние в партията. Близката до Цветан Цветанов, Искра Фидосова, губи позиции. Скан далите около нея вероятно ще намерят развръзка през идните месеци. За сметка на това близките до Бойко Борисов, Цец ка Цачева и Красимир Велчев, държат контрола над парламентарната група. Засега Бойко Борисов се въздържа да уволни вътрешния министър Цветанов, въпреки многобройните грешки, които той допусна в ресора, който оглавява. Ако скандалите около Цветанов продъ лжат може да се стигне и до неговата оставка, тъй като те влияят върху имид жа на цялото правителство. 3. Атака продължава да бъде верен съюзник на ГЕРБ, а това не се отразява положително на електоралната подкре па за партията. В същото време се на блюдава недоволство в редица местни партийни структури, които не одобря ват подкрепата, която ръководството дава на управляващите. Критична по зиция показва и евродепутатът Слави Бинев, а това може да има отношение към стабилността и единството на пар ламентарната група на Атака, тъй като в нея има близки до Бинев депутати. Засилването на популистките и ра дикални инициативи на Атака показват промяна в нейната генерална страте гия в навечерието на изборите. Пар тията на Волен Сидеров ще заложи на

1/2011 15 агресивна кампания, която ще изостри допълнително политическия дебат в страната. Тази стратегия обаче едва ли би била печеливша, тъй като с цялото си поведение Атака показва, че е част от настоящото управление на страната, въпреки че формално не участва в него със свои представители. 4. Синята коалиция оттегли своята подкрепа за правителството и на прак тика премина в опозиция. Вероятно на следващия вот на недоверие, който ще бъде иницииран от БСП и ДПС, Синята коалиция ще гласува за сваляне на пра вителството. Причините за това трябва се търсят в две основни насоки – от една страна се наблюдава все по-голямо раз минаване между провежданата от ГЕРБ политика в редица сфери и вижданията на Синята коалиция, а от друга страна „сините” целят да представят себе си като истинската дясна алтернатива в страната и да привлекат разочаровани те от ГЕРБ десни избиратели. Засега обаче отлива на избиратели от ГЕРБ не се трансформира в подкре па за Синята коалиция. СДС и ДСБ имат стабилни електорални позиции, но те все още нямат нужния електорален ре сурс, за да получат по- широка подкре па за управлението на страната. Затова Синята коалиция ще се стре ми и в бъдеще да разширява своя фор мат в опит да обедини около себе си някои други традиционни десни партии. Местните и президентските избори през тази година дават такава възможност. 5. РЗС все повече се капсулира. Оста налите партии и от ляво и от дясно из бягват диалога с партията на Янев. До голяма степен това се дължи на създа дения негативен публичен имидж, по ради съмненията за връзки на партията с Алексей Петров. Вероятно и в бъдеще Яне Янев ще продължи с изнасянето на данни и ком промати срещу управляващите. 6. Скандалите около ГЕРБ и иконо мическата ситуация в страната свързана с повишаването на инфлацията и без работицата стабилизираха подкрепата за БСП. Партията изглежда вече се е отърсила от тежкото изборно пораже ние, което понесе през 2009 г. и сега все по-открито предявява претенции към управлението. Организираните социал ни протести показват, че БСП се стреми да овладее социалното недоволство, което да трансформира в политически искания срещу управлението. Вътрешнопартийните противобор ства все повече избледняват или от иват на заден план. Това стабилизира и позициите на лидера Станишев вътре в партията. Изборите през есента са особено важни за БСП, тъй като те ще бъдат ба рометър за политическите нагласи в страната и оценка за работата на прави телството и ГЕРБ. Засега не е ясен канди датът на Коалиция за България на пре зидентските избори. Не е ясно дали ще се заложи на кандидатура, която може да привлече по-широка подкрепа или на теснопартийна кандидатура. Почти сигурно обаче е, че изборите ще бъдат решени на балотаж. В този смисъл на мирането на кандидатура, която да бъде приемлива за по-широк кръг избирате ли може би е по-удачна като вариант. В този смисъл са и започналите разгово ри на БСП с НДСВ и ДПС. 7. Отстраняването на Касим Дал от ДПС показа за пореден път автори тарния характер на движението във вътрешнопартиен план. Касим Дал бе една от водещите фигури на ДПС от създаването на партията досега. Въпре-

16 1/2011 ки че ръководните органи на партията показаха единна и консолидирана по зиция, отстраняването на Дал може да доведе до известни сътресения в опре делени структури на ДПС. Това може да се отрази на резултата на партията на местните избори в общини близки до Касим Дал. Започналата инициатива на Дал във Фейсбук, в която призовава чле новете и симпатизантите на ДПС да станат инициатори на промяна в пар тията„отдолу- нагоре” показва, че той ще продължи с опитите за промени в партията. Вероятността Касим Дал да започне дейност по създаване на нова партия е малко вероятна, което не изключва стремежа му в привлича не към себе си на определени местни структури в опити за влияние в парти ята отвън. Силно централизираният и клиентелистки начин на управление на партията правят обаче шансовете му за успех малко вероятни. За редакторите: Професор, доктор на философските на уки Георги Карасимеонов е ръководител на катедра“Политология” в СУ“Св.Кли мент Охридски”, директор на Института за политически и правни изследвания и главен редактор на списание“Полити чески изследвания”. От 1991 до 1998 г. е бил председател на Българската асоциа ция за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg Доктор по политология Милен Любенов е преподавател във катедрата по поли тология на СУ„Св.Климент Охридски” Контакт: mlubenov@abv.bg