Политическата ситуация в страната ще става все по-динамична и напрегната с оглед наближаващите избори. Политическите партии вече се намират в предизборна кампания, въпреки че нейния официален старт ще започе през есента. Продължаващата тенденция на спад в електоралната подкрепа за ГЕРБ прави предстоящите местни и президентски избори изключително важни за партията, тъй като до голяма степен ще покажат реалната подкрепа за управлението. Това обстоятелство прави ГЕРБ особено предпазлива по отношение на президентските избори. Номинацията на партията за президент ще стане ясна едва в началото на септември, което показва, че партията е изправена пред сериозна дилема при намирането на печеливша формула за участие в изборите. Скандалното поведение на Атака през изминалите месеци потвърди прогнозите, че партията ще проведе една агресивна предизборна кампания. Действията пред джамията в София противоречат на основни демократични ценности и накърняват основни граждански права. С наближаването на изборите не са изключени и други провокации от страна на партията. Президентските избори са от изключително значение за БСП – важен тест за бъдещето на партията и нейното ръководство. След загубата на парламентарните избори през 2009 г., сега БСП има възможност да покаже, че е партия, която отново може да получи доверието на избирателите. Основната цел на БСП е ГЕРБ да не спечели президентските избори, поради което партията е готова на различни варианти в посока на намиране на печелившата формула за реализирането на тази задача.

2/2011 1 СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание ................................................................................................................................................ 1 1. Политическата ситуация ....................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система ..................................................................................... 6 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство ............................................................................ 6 2.1.1. ГЕРБ ................................................................................................................................................... 6 2.1.2. Синята коалиция(СДС и ДСБ) ......................................................................................................... 7 2.1.3. Атака ................................................................................................................................................. 8 2.1.4. РЗС ................................................................................................................................................. 10 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция ........................................................................................ 11 2.2.1. БСП .................................................................................................................................................. 11 2.2.2. ДПС ................................................................................................................................................. 12 3. Общественото мнение ........................................................................................................................ 13 4. Основни изводи и прогнози ............................................................................................................... 14

2 2/2011 1. Политическата ситуация И през изминалите месеци главен при оритет за ГЕРБ и правителството бяха ин фраструктурните проекти и строежите на пътища и магистрали. Многократно в сво ите изявления премиерът Борисов заявя ваше, че това ще бъде основен приоритет на кабинета до края на неговия мандат. Само допреди година основен приори тет беше борбата с корупцията и орга низираната престъпност, проблем който продължава да стои на дневен ред. Въпреки че Европейският парламент гласува приемането на България и Румъ ния в Шенген, перспективите за членство засега остават неясни. България изпълни техническите критерии, но остават про блемите свързани със сигурността, ко рупцията и борбата с организираната престъпност. Независимо от препоръките в послед ния междинен доклад на Европейската комисия, че няма да бъдат толерирани непрозрачни назначения в съдебната власт, Висшия съдебен съвет(ВСС) напра ви поредното назначение, предизвикало недоволство. За шеф на най-големия съд в България – Софийски градски съд, беше назначена Владимира Янева, съдия с 4 години ефективен съдийски стаж, пред почетена пред съдийки с далеч по-голям опит и брой на решените дела. Янева е близка с вътрешния министър Цветанов, затова мнозина видяха в на значението политически натиск от страна на управляващите. Стана ясно още, че Янева е била съдия по знаковото делото за Софийски имоти, въпреки че е била в конфликт на интере си, тъй като нейният баща е закупил имо ти от дружеството. Проверка на инспек тората към ВСС доказа, че Янева е бавила неоснователно въпросното дело. Назначението на Янева доведе до оставки във ВСС в знак на несъгласие и до протести в съдийската общност. Засега Янева отказва да подаде оставка. Нейното назначение се обжалва пред Върховния административен съд. През изминалите месеци ГЕРБ напра ви опит да намери подкрепа за промяна в конституцията, в която да бъде регламен тирано, че само с решение на парламента с мнозинство от две трети ще е възмож но приемането на бюджет с повече от 2% бюджетен дефицит. Тази идея обаче не се възприема, както от БСП и ДПС, така също и от ДСБ. За да бъде извършена промяна в конституцията е необходимо мнозин ство от две трети. Друг въпрос, който предизвика поле мика сред партиите и обществото беше свързан с отзоваването на посланици те, които са сътрудничели на бившата Държавна сигурност. Този въпрос изле зе на дневен ред в края на март, когато беше оповестен списъка за дипломати те, свързани с комунистическите тайни служби. Президентът Първанов отказа да отзове посланиците, поради което каби нетът реши този въпрос, като заобиколи президента, отзовавайки посланиците със заповеди за служебно пътуване до Бълга рия. На тяхно място се назначават вре менно изпълняващи длъжността, за което не се изисква указ на президента. В тази връзка беше и промяната в за кона за дипломатическата служба, приет на първо четене в края на юни, в който се забранява бивши сътрудници на Държав на сигурност да заемат дипломатически постове. На това решение са противопо ставиха от БСП, като заявиха, че ще сези рат Конституционния съд. Няколко събития през този период по казаха, че в сектора на енергетиката има сериозни лобита, които се опитват да вли яят на работата на правителството. Още в началото на април министърът на иконо миката и енергетиката Трайчо Трайков се противопостави на решението на кабине-

2/2011 3 та да замрази цените на горивата за срок от един месец. Това решение беше взето след масовите протести на граждани, за ради повишаването на цените на горива та. Министър Трайков поиска от„Лукойл”, дружество в което държавата има дял, да предостави информация на правителство то за своите производствени разходи, тъй като няма информация каква роля имат те в определянето на цените за бензина и ди зела. Това изявление на министъра срещ на острата реакция на премиера Борисов, който разкритикува Трайков за това, че тази информация би следвало да е публична за кабинета, тъй като държавата има свой представител в дружеството. Публична тайна са приятелските отношения на Бори сов с директора на„Лукойл”, Валентин Зла тев, ето защо мнозина видяха в реакцията на премиера намеса от страна Златев. Темата с горивата беше дискутира на и от основните политически партии в страната. От БСП заявиха, че държавата трябва да се намеси по-сериозно в регу лирането на пазара на горивата, тъй като от сегашната ситуация най-потърпевши са обикновените потребители. Лидерът на ДСБ, Иван Костов, обърна внимание на монополното положение в този сек тор. Той определи„Лукойл” като една от монополните структури, която задушава конкуренцията и гони чуждестранните инвеститори от България. Според него само„Лукойл” има нужните акцизни складове за съхранение на внесени течни горива, което прави практически невъ зможно внасянето на тази стока и прода ването й на конкурентни цени. В действителност„Лукойл” се явява практически монополист на пазара, тъй като държи най-голям дял на пазара на горивата в България. Негови конкурен ти са по-малки фирми вносители. По този начин цените на бензина и дизела в България са далеч по-високи от редица европейски държави. Темата с построяването на АЕЦ„Бе лене” беше една от актуалните и през из миналото тримесечие и стана повод за сблъсъци в правителството. Министър Трайков обвини изпълнителния директор на Националната електрическа компания (НЕК) Красимир Първанов, че е подписал споразумение за АЕЦ„Белене” с руската страна, касаещо удължаване на прегово рите с три месеца, като е направена пре поръка, че след изтичане на този срок преговорите трябва да завършват с па рафиране на сделката. Трайков заяви, че Първанов е извършил това след неговата изрична забрана. Впоследствие се ока за, че министърът на финансите Симеон Дянков е дал разрешение на Първанов за подписване на споразумението. Стана ясно, че това споразумение няма задъ лжаващ характер за подписване на окон чателен договор с руската страна. Създа лата се ситуация обаче показа, че липсва комуникация между отделните министри в правителството, като не са ясни отго ворностите, които те имат по отношение на конкретни политики и ресори. От дру га страна се наблюдава все по-голяма изолация на министър Трайков, като част от неговите отговорности се прехвърлят на Симеон Дянков. В крайна сметка Кра симир Първанов беше уволнен след ре шение на Българския енергиен холдинг. По отношение на Белене премиерът Борисов заяви, че проектът ще се реа лизира само, ако цената на тока, по ко ято ще се продава за износ е изгодна за държавата. Експерти по темата обаче са категорични, че токът не може да се про дава на печалба, тъй като, за да стане това цената трябва да бъде 10-12 евро цента на киловатчас. От друга страна, по данни на български експерти страната не се нуждае от изграждане на такива мощ ности. Според тях, зад този проект стоят лобистки интереси, които не отговарят на българските национални интереси.

4 2/2011 Правителството подписа договор с консултантската група HSBC, която тряб ва да анализира дали проектът„Белене” е икономически ефективен. От правител ството заявиха, че крайното решение за съдбата на проекта ще бъде взето въз ос нова на заключението на консултанта. По всичко личи, че стратегията на ка бинета е да протака във времето проекта, докато излязат новите изисквания за без опасност на ЕС. Тогава страната ще има основание да откаже проекта, без да има опасност да изгуби евентуален арбитраж и да плаща компенсации на руската стра на. Така например кабинетът поиска ново замразяване на преговорите по проекта за три месеца след 30 юни, за да може британската банка HSBС, да приключи с експертизите си. През това тримесечие бяха напра вени редица промени в правителството. Министърът на транспорта Александър Цветков подаде оставка, като изтъкна лични причини. В същото време обаче тази оставка беше очаквана и се обсъ ждаше в публичното пространство от ня колко месеца. Сред причините са изклю чително тежкото финансово положение на Българските държавни железници, а така също и слабото усвояване на сред ствата от европейските фондове по про грама„Транспорт”. Мястото на Цветков зае депутатът от ГЕРБ, Ивайло Московски. Това назначение беше подкрепено само от депутатите на ГЕРБ и Атака. Едно от най-проблемните министер ства с най-много промени от началото на мандата на правителството продължава да бъде министерството на здравеопаз ването. Там беше извършена поредната смяна- зам.-министър Михаил Зортев по даде оставка. Въпреки всички направени досега промени, проблемите в здравео пазването остават, а реформите се заба вят във времето. С поста си се раздели и зам.-министърът на икономиката и енергетиката Марий Ко сев, отговарящ за сектора на енергетиката. Косев ще се запомни като един от найголемите скептици на проекта Белене, а така също и с позицията си, че България не трябва да се обвързва с дългосрочни договори с Газпром. Марий Косев първи потвърди официално, че шефът на„Лу койл България“ Валентин Златев е участвал в преговорите по АЕЦ„Белене“ в Москва, като консултант на„Росатом”. Отстранени ят зам.-министър коментира, че е възмож но отстраняването му да е свързано с про екта„Белене“ и предположи, че е засег нал определени интереси в енергетиката. Официалните мотиви за смяната обаче са съвсем различни. Според министър Трай чо Трайков Марий Косев е бил по-скоро експерт, а за поста, който заема е необ ходимо политическо лице. На мястото на Марий Косев бе назначен депутата от ГЕРБ, Делян Добрев. Уволнен беше и директорът на Наци оналния осигурителен институт, Христи на Митрева, заради слабата събираемост на осигуровките. Финансовият министър Дянков заяви, че е възможна и смяната на директора на Националната агенция за приходите(НАП) Красимир Стефанов, ако не се подобри работата на агенцията. За сега с постовете си се разделиха няколко директори на регионалните подразделе ния на НАП, включително в София. Въпреки направените промени про блемите в секторите образование, здра веопазване, земеделие остават. Според експерти слабото усвояване на средства та от еврофондовете едва ли може да се реши в средносрочен план, тъй като е видно, че страната няма нужните знания и капацитет за това. Продължават фа литите на фирми, като нараства тяхната задлъжнялост. Най-голям процент от не обслужваните кредити към банките са от страна на бизнеса. През това тримесечие

2/2011 5 бяха отчетени нива на безработица от 12%, въпреки че традиционно през лет ния сезон, заради сезонната работа, без работицата намалява. Въпреки тези проблеми банковата си стема остава стабилна, страната има един от най-ниските в Европа външни дългове и нисък бюджетен дефицит. Това обаче не намалява критиките на опозицията към правителството. В сре дата на юни БСП и ДПС внесоха вот на недоверие към правителството за про вал на антикризисните мерки. Очаквано, вотът на недоверие беше отхвърлен с гла совете на 124 народни представители от ГЕРБ и независими депутати, които преди това бяха част от парламентарните групи на РЗС, Атака и ДПС. Представителите на Синята коалиция и Атака не участваха в гласуването. Вотът на недоверие показ ва, че ГЕРБ вече на практика има само стоятелно мнозинство, тъй като може да разчита на подкрепата на независимите депутати. Това променя политическата ситуация в страната и вероятно ще има по-дълготрайни последици за характера на взаимоотношенията между основните парламентарно представени партии. Дебатите около вота минаха бързо и със слаба активност, като премиерът Бо рисов не присъства в залата, без да има уважителна причина за това. На въпрос на журналисти, защо не е отишъл в Народно то събрание Борисов отговори„че не са му приятни да ги гледа”, визирайки депу татите от опозицията. Политически наблю датели определиха това поведение като неуважение към българския парламент. В края на юни кабинетът взе решение да увеличи минималната работна запла та от 240 на 270 лева от 1 септември т.г. Опозицията определи тази мярка като закъсняла и като предизборен ход на управляващите. Изборният кодекс отново излезе на дневен ред след като Конституционният съд обяви за противоконституционни ня колко негови текста. Това стана след сези рането му от страна на депутатите на БСП и ДПС. Така например се отменя текстът, според който общинските съветници и кметовете могат да се избират само от български граждани, живели през послед ните 12 месеца в съответното населено мя сто. Отпада и условието за 12 месеца усед налост за всеки жител на държава-членка на ЕС, който не е български гражданин, да избира общински съветници и кметове. Обявено за противоконституционно е и изискването кандидатите за евродепутати да са живели през последните две годи ни преди изборите в България или в друга държава-членка на ЕС. Отменен беше и текстът за експерименталното електронно гласуване, което се предвиждаше за първи път на предстоящите избори през есента. Сред противоконституционните текстове са и тези, които предвиждат намаляване на броя на общинските съветници, както и това, че общински съветник, напуснал или изключен от група, става независим об щински съветник и не може да бъде приет за член на друга група. В средата на юни бе взето решение изборите за президент и местни органи на властта да се проведат на 23 октомври. През юни бившият еврокомисар Ме глена Кунева обяви, че ще се кандидатира за президент. Нейната кандидатура беше издигната от инициативен комитет, в кой то участват популярни личности и полити ци. Кунева заяви, че няма да търси партий на подкрепа, а ще разчита на българските избиратели. Въпреки че през последните години тя беше тясно свързана с НДСВ, сега прави опит да представи себе си като надпартиен кандидат. В екипа на Кунева влизат и дейци, свързани с НДСВ. Подкре па за нейната кандидатура даде и бившия лидер на НДСВ, Симеон Сакскобургготски. Въпреки че изборите наближават все още не са известни кандидатите за прези-

6 2/2011 дент на двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП. Това показва, че залогът на тези из бори ще бъде голям, въпреки че по кон ституция президента има по-скоро пред ставителни функции. 2. Състояние и развитие на партийната система Развитието на партийната система през следващите месеци ще се определя от електоралната конкуренция между ос новните партии в страната с оглед набли жаващите местни и президентски избори. Стратегиите на партиите за конкуренция и сътрудничество, които ще оформят харак тера на изборите, могат да очертаят бъде щите модели на взаимодействие между тях на национално ниво. 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство С наближаването на изборите отношени ята в дясното политическо пространство стават силно конкурентни. Желанието на по-малките десни партии за еманципация от ГЕРБ, ги прави особено критични към управлението. За първи път от началото на мандата на правителството се наблю дава изостряне в отношенията между до скорошния най-верен съюзник на ГЕРБ – Атака и управляващите. 2.1.1. ГЕРБ Основната дилема пред ГЕРБ във вътреш нопартиен план продължава да бъде но минацията на партията за президентски те избори. През изминалото тримесечие този въпрос така и не беше решен и стана обект на различни коментари и спеку лации. Дълго време името на премиера Бойко Борисов беше едно от най-често обсъжданите в публичното пространство. Повод за това стана едно изявление пред медиите на вицепремиера Цветан Цвета нов, който заяви, че Бойко Борисов е една от обсъжданите кандидатури вътре в пар тията. Самият Борисов първоначално зая ви, че е нормално като лидер на партията неговата кандидатура да е сред възмож ните номинации. По конституция българският прези дент има ограничена власт. В този смисъл кандидатурата на премиера Борисов, ли дер на най-голямата партия в страната, която има солидно парламентарно мно зинство не изглежда оправдана. Мнозина окачествиха това като бягство от отговор ностите на управлението. В същото вре ме кандидатурата на Борисов носи мно го рискове за ГЕРБ във вътрешнопартиен план и при двата възможни сценария – при победа и загуба на изборите. В ситуа ция, при която Борисов спечели изборите за президент, това би могло да означава неминуеми сътресения в партията и пра вителството. Ако Борисов загуби избори те, това би отворило път за предсрочни парламентарни избори. Тези възможности са анализирани в ГЕРБ и партията изглежда се отказа от този рискован вариант. В началото на юни Бойко Борисов направи изявление, с което обяви, че няма да се кандидатира за президент. Изглежда ГЕРБ ще заложат на по-широко приемлива, надпартийна кандидатура. Засега все още няма яснота дори по отношение на възможните номинации. В края на юни Борисов каза, че вече е ре шил кой ще бъде кандидат-президентът на ГЕРБ, но ще обяви кандидатурата на партията в началото на септември. Сред възможните кандидати е министъра с най-висок рейтинг, Росен Плевнелиев. Той обаче засега отказва да потвърди, че е сред обсъжданите кандидатури. ГЕРБ заяви, че за партията по-важни са местните избори, и техните усилия ще бъдат насочени в тази посока. Кандидату рите на партията ще станат ясни до края

2/2011 7 на юли. Бойко Бориосов вече потвърди, че в София кандидат на ГЕРБ ще бъде на стоящият кмет, Йорданка Фандъкова. 2.1.2. Синята коалиция(СДС и ДСБ) Изминалото тримесечие мина под зна ка на предизборната надпревара между СДС и ДСБ с оглед проведените вътреш ни избори, които трябваше да определят общите кандидатури на двете партии за президент и кмет на София. СДС и ДСБ постигнаха съгласие кан дидатът за президент на Синята коалиция да бъде определен на открити избори, на които могат да гласуват всички избира тели. Кандидатурата за кмет на София бе определена на вътрешни избори, в които участваха регистрираните членове и сим патизанти на двете партии. Кандидатурата на ДСБ за президент ските избори беше Светослав Малинов – евродепутат в групата на ЕНП, полито лог и университетски преподавател. На ционалният съвет на СДС от своя страна издигна зам.-председателят на партията, Румен Христов. Той победи след тайно гласуване евродепутатът Надежда Нейн ски, бивш министър на външните работи в кабинета на Иван Костов(1997-2001). Румен Христов е бивш заместник-ми нистър на земеделието в кабинета на Лю бен Беров(1992-1994), министър на земе делието в служебните кабинети на Ренета Инджова и Стефан Софиянски, съветник на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов. Той беше основния опонент на Мартин Димитров по време на изборите за лидерския пост в СДС през 2009 година. Тогава неговите противници го обви няваха за връзки с ДПС. Мартин Дими тров, който сега твърдо застана зад Румен Христов, също използваше тези подозре ния по време на своята кампания за ли дерския пост преди две години. В основата на тези нападки стоеше факта, че Христов поддържаше по това време много добри отношения с бившия главен секретар на СДС Пламен Радонов, който от своя страна е близък с депутата от ДПС, Христо Бисеров(бивш главен се кретар на СДС в периода 1997-2000). Именно заради съмненията за връзки на Румен Христов с ДПС, Надежда Нейн ски окачестви резултатите като предре шени и не скри своето огорчение след номинацията. Нейнски заяви, че е„уча ствала в уреден мач” на кръгове около ръководството на СДС и ДПС. Лидерът на СДС Мартин Димитров отхвърли обвине нията на Нейнски. На вътрешните избори за кмет на Со фия като опоненти застанаха кметът на столичния район Лозенец Прошко Про шков от ДСБ и Владимир Кисьов от СДС, съветник в Столичния общински съвет. Кандидатурата на Прошков бе опре делена след като той спечели вътрешните избори сред членската маса на ДСБ в сто лицата. Негов опонент беше общинския съветник в София, Петър Москов. Кандидатите имаха около месец за предизборна кампания. Съществуваха опасения в средите и на двете партии, че заради отворения характер на вота за президентската номинация е възможна намеса от други партии и организации. На изборите гласуваха малко над 75 000 избиратели. Румен Христов беше определен за кандидат-президент на Си нята коалиция след като получи 42 230. За Светослав Малинов гласуваха 33 532. Изборите в София бяха спечелени убе дително от Прошко Прошков. В София Светослав Малинов получи с близо 7 хиляди гласа повече от своя опонент Румен Христов. Извън София, СДС отчете сравнително слаби резулта ти във Варна и Стара Загора. Като цяло в страната Христов спечели в 20 области, а Малинов в 8. Тези резултати потвърдиха по-силните позиции на ДСВ в столицата и в някои

8 2/2011 от големите градове на страната. СДС от своя страна се представи по-добре в про винцията, най-вече поради по-добре ор ганизираните си структури. Въпреки това обаче двете партии продължават да бъдат с ограничени електорални ресурси. В този смисъл шансовете на Румен Христов в президентските избори са минимални. Според Мартин Димитров предвари телните избори са показали задоволите лен резултат. Пред Националния съвет на СДС той отчете, че потенциалът на Синята коалиция на очакваните парламентарни избори е над 300 000 избиратели. В следващите месеци ще бъдат опре делени кандидатите за кметове на Синя та коалиция и в останалите региони на страната. Двете партии ще предоставят възможност на структурите си по места да решават, както начина на коалиране, така и номинирането на кандатите за кме тове. В листите за общински съвети СДС и ДСБ ще имат по-равен брой кандидати. СДС излъчи своите канидати за общински съветници на вътрешни избори в местни те партийни организации. Местните орга низации на ДСБ ще направят това в след ващия месец. Въпреки че една от целите на Синя та коалиция беше разширяване формата на коалицията с оглед местните избори, изглежда, че разнобоя в традиционната десница няма да бъде решен и на тези из бори. Основание за този извод е фактът, че няколко десни извънпарламентарни сили създадоха политическо обединение - Общност на демократичните сили(ОДС). В структурата се включиха познати лица и партии – ССД на Стефан Софиянски, Демо кратическата партия на Александър Пра матарски, Гергьовден, Съюз“Радикали” на Евгений Бакърджиев. От новото обедине ние заявиха, че са избрали абревиатурата ОДС, защото времето на Обединените де мократични сили са били най-успешни за десницата в България. ОДС изглежда ще конкурира Синята коалиция за десните избиратели на избо рите наесен, въпреки че беше отправен апел към СДС и ДСБ за издигане на общи кандидати на местните избори. По всичко личи обаче, че двете формации ще бъдат конкуренти. Така например в София бив шия кмет на столицата Стефан Софиянски бе обявен като кандидат за кмет, издигнат ОДС, където ще влезе в сблъсък с Прошко Прошков от Синята коалиция. Въпреки че през последните месеци от Синята коалиция многократно заявя ваха, че ще подкрепят вот на недоверие срещу правителството, ако е в областта на антикризисната политика, депутатите на СДС и ДСБ предпочетоха да напуснат пленарната зала на Народното събрание по време на гласуването на вота на не доверие внесен от БСП и ДПС. От Синята коалиция заявиха, че с този ход са пока зали, че еднакво се разграничават, както от управлението на ГЕРБ, така и от преди шното управление на БСП и ДПС. В тази връзка Мартин Димитров при зова ДСБ да оттегли зам.-министрите си Евдокия Манева и Константин Димитров, тъй като Синята коалиция не трябвало да носи отговорност за това управление. От ДСБ заявиха, че Манева и Димитров са в правителството в качеството си на ек сперти и това не е свързано със санкция или подкрепа на партията, а израз на лич но решение на двамата. 2.1.3. Атака Редовната петъчна молитва в софийската джамия доведе до сблъсъци между анга жирани с Атака активисти и молещите се пред джамията мюсюлмани. До побоя се стига след като Атака бяха организирали протест пред джамията, на който присъ стваше Волен Сидеров и други политици от партията. След побоя имаше мнозина пострадали, сред които и депутатка от Атака. Протестиращите разгониха моле-

2/2011 9 щите се пред джамията мюсюлмани и за палиха религиозните им килимчета. Посериозните инциденти бяха предотврате ни след намесата на полицията. Волен Сидеров обвини мюсюлманите, че са провокирали сблъсъците, тъй като са започнали да замерят с камъни про тестиращите. Според него в джамията от години се проповядва радикален ислям и това е била причината Атака да излезе на улицата. Сидеров обвини полицията, че е арестувала само активисти на Атака и нито един мюсюлманин. Той дори за плаши вътрешния министър, че ако задъ ржаните не бъдат освободени, ще поиска неговата оставка. Конфликтът пред джамията в Со фия доведе до незабавна реакция от страна на политическите партии, ре дица неправителствени организации и граждански структури, които остро за клеймиха тази провокация. Твърди в критичния тон бяха още президентът Първанов и председателят на Народно то събрание, Цецка Цачева. Народното събрание излезе с декларация, с която се осъждат тези действия. Декларацията беше подкрепена от всички депутати, с изключение на тези от Атака. Прокура турата от своя страна започна провер ка по случая. Някои политици и граж дански организации отправиха призиви за забрана на Атака, тъй като според българката конституция се забраняват организации и партии, които разпалват етническа омраза и напрежение и за страшават вътрешния ред в страната. Сблъсъците пред джамията в София доведоха и до критична реакция от страна на правителството. Премиерът Борисов заяви, че подобни действия са недопу стими и че правителството няма да бъде заложник на Атака, като търси нейната подкрепа на всяка цена. Тези събития до ведоха до напрежение между доскорош ните съюзници, като е твърде вероятно противоречията между ГЕРБ и Атака да се задълбочат в следващите месеци. Няколко събития през последния ме сец дават основания за такава прогноза. С гласовете на ГЕРБ беше отхвърлена канди датурата на Сидеров за председателското място в Комисията за борба с корупцията в Народното събрание на мястото на до сегашния й председател – напусналия Ата ка, Валентин Николов. В ответна реакция Сидеров заяви, че с тези действия ГЕРБ са на път да загубят подкрепата на Атака. В доказателство на това, Атака напусна пле нарната зала по време на гласуването на вота на недоверие към правителството. Все още е рано да се каже обаче дали с това се слага край на подкрепата на Атака за ГЕРБ. До голяма степен Волен Сидеров се ръководи от конюнктурни фактори, в основата на които стоят преди всичко тяс нопартийни сметки, с оглед наближава щите избори. В същото време обаче ГЕРБ и правителството едва ли ще търсят под крепата на Атака на всяка цена, тъй като могат да разчитат на гласовете на незави симите депутати, които по всичко личи и занапред ще подкрепят правителството. Събитията пред джамията могат да бъдат окачествени като опасна провокация на Атака. През изминалите години Бълга рия показваше висока степен на толерант ност към малцинствата и беше давана като един от примерите за страна, в която лисва етническо напрежение. Мнозина полити ци и анализатори определиха, че не само Атака, но и ДПС има интерес от подобни провокации, тъй като двете партии черпят легитимност от противопоставянето една на друга. Възможно е с наближаването на изборите Атака да засили провокациите и радикалния тон. Още няколко събития през изминалите месеци са ярко доказателство на това. Така например Волен Сидеров прекъсна вечерята на американския посла ник в България, Джеймс Уорлик в столично заведение, връчвайки му лист хартия с на-

10 2/2011 писана сума, която според Сидеров, САЩ трябва да платят на България за американ ските бази на нейна територия. Скандалните действия на Атака не бяха посрещнати еднозначно от нейните народни представители. Депутатите Ва лентин Николов, Кирил Гумнеров и Огнян Пейчев напуснаха парламентарната група на партията. С тази стъпка те заявиха, че се разграничават от действията на Атака, които са„недопустими за цивилизована страна” и обясниха, че напускането на групата е дълго обмисляно решение. След напускането си, тримата депутати изнесоха информация, която отдавна се ти ражираше в публичното пространство, но до този момент така и не бе потвърдена. Депутатите обявиха, че малко преди пар ламентарните избори през 2009 г. кандида тите за депутати на партията са подписвали договори за поръчителство по кредити в размер на 150 000 евро за пет компании, регистрирани на Сейшелските острови. Валентин Николов заяви, че е бил под веден да подпише документ, за който му е било обяснено, че няма юридическа стойност. Той уточни, че документите са били подписвани в централата на партия та на 12 юни 2009 г.- ден преди да бъдат готови листите за парламентарните из бори с кандидатите на Атака. Поставяйки подписите си под документа, всеки един от подписаните е станал гарант за теглен кредит от 150 000 евро. По този начин де путатите на Атака са били държани като заложници на лидера и партийното ръко водство. Думите на тримата депутатите бяха потвърдени и от колегата им Стоян Иванов, който каза, че подобен документ е бил подписан не само от членовете на парламентарната група, но и от дей ци, които са останали извън Народното събрание. Иванов уточни, че става дума за два договора – индивидуален и общ. Напусналите Атака депутати заявиха, че ще внесат тези данни в прокуратурата. Освен това Николов, Гумнеров и Пейчев споделиха, че имат намерение през следва щите месеци да основат нова партия. 2.1.4. РЗС През изминалия период РЗС излезе от по лезрението на общественото внимание. До голяма степен това се дължи на липса та на нова компрометираща информация за управляващите, с която партията на Яне Янев заливаше публичното пространство. Във вътрешнопартиен план най-значи мо събитие се явява издигането на зам.председателят на партията Атанас Семов за кандидат-президент. Той беше избран единодушно на Четвъртия конгрес на пар тията в края на месец юни. Атанас Семов е един от основателите на РЗС, за кратко беше зам.-председател на 41-ото Народно събрание. След касиране на изборите от Конституционния съд на резултатите от 23 секции в Турция, той напусна парламента, тъй като настъпи преподреждане на ман датите за партиите. Семов преподава ев ропейско право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Конгресът на РЗС избра също така и кандидатите за кметове в някои областни градове на страната. Кандидатът за кмет на Велико Търново е депутатът Емил Ва силев, на Пловдив- Кирил Кирилов, на Русе- Пламен Цветков, на Стара Загора - Любомир Весов. Кандидат-кметовете за някои от найголемите градове- София, Варна, Бур гас, Благоевград ще бъдат обявени ид ния месец. До края на юли ще бъдат обявени претенденти във всички общини, както и подгласникът на Семов за вицепрезидент. На конгреса Яне Янев отново издигна идеята на партията за нова конституция. В неговото изказване пред конгреса се от кроиха и някои чисто популистки посла ния, като например идеята за минимална пенсия от 500 лева, шоково увеличение

2/2011 11 за заплатите и 50% съкращения в държав ната администрация. На партийния форум Янев за пореден път отправи нападки към управляващите, окачествявайки правителството на Бори сов, като най-корумпираното в България след демократичните промени и свързано с организираната престъпност и мафията. В края на месец юни от РЗС обявиха, че започват подписка за провеждане на нов вот на недоверие към кабинета, който ще бъде заради провала в борбата с корупци ята и организираната престъпност. 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция БСП и ДПС внесоха съвместно искането за вот на недоверие към правителството. Двете партии имат редица общи опозици онни инициативи в Народното събрание. В същото време обаче все още няма яснота дали ще си сътрудничат по време на пре зидентските избори. ДПС така и не дава сигнали, за своето поведение и стратегия за президентския вот. БСП от своя страна пък все още не е излъчила своя кандидат. 2.2.1. БСП За БСП изборите за президент ще бъдат от изключително значение за бъдещата роля на партията в политическия живот на страната. Това са първите избори след загубата на парламентарните избори през 2009 г., които дават възможност на БСП да излезе от кризата, в която изпадна. Имен но поради това изборите се превръщат в много важен тест за влиянието на парти ята и нейното ръководство. На този етап лидерът Станишев консолидира партията около себе си, но един негативен резултат за БСП на изборите може отново да из вади на дневен ред въпроса за неговата оставка, към която опозицията в партията продължава да се стреми. За БСП е важно да не допусне ГЕРБ да спечели президентските местни избори. След заседание на партийното ръковод ство в края на май, Сергей Станишев зая ви, че в партията обмисляли да подкрепят кандидат, който ще успее да мобилизира максимален брой гласоподаватели. По ради това социалистите търсят широко приета, консенсусна фигура, която да е в състояние да получи подкрепата и на из бирателите от други партии. Влиятелни кръгове в БСП обаче насто яват да бъде издигната ясна партийна кан дидатура. В такъв случай обаче партията ще привлече само твърдото си ядро и по този начин шансовете за успех намаляват. Кръгове в БСП обмислят подкрепа на Меглена Кунева- вариант, който изглежда допада и на лидера Станишев. Такъв ва риант обаче няма да се хареса на твърдо линейните кръгове в партията, за които издигане на собствен кандидат е въпрос на престиж, а не на партийна стратегия. Всички тези дилеми показват, че в БСП предстои труден избор. На този етап общинските организа ции на партията правят своите номина ции, които вече са над 40. Това едва ли има някакво значение, тъй като крайното решение ще вземе политическия съвет и партийното ръководство. От БСП обявиха, че ще оповестят кандидатура си за пре зидент на традиционния събор на връх Бузлуджа, който се организира ежегодно по случай създаването на партията. Една от кандидатурите, които се обсъ ждаше – тази на едно от най-популярните лица в партията и страната като цяло Сте фан Данаилов, вече не е на дневен ред, след като той самия обяви, че категорично отказва да се кандидатира. Сред обсъжда ните кандидатури са още Пламен Орешар ски, Петър Курумбашев, Янаки Стоилов. Националният съвет на БСП утвърди кандидатите за кметове на 47 общини. Сред тях са Бургас, Пазарджик, Перник,

12 2/2011 Благоевград, Горна Оряховица и Созо пол, Гоце Делчев. Кандидат-кмет на БСП в Бургас ще бъде Павел Маринов, об щински съветник в местния общински съвет. Кметът на Перник Росица Янакиева е номинирана за втори мандат, в Белене и Гоце Делчев също са номинирани досе гашните кметове – Петър Дулев и Влади мир Москов. Кандидатурата на партията за Благоевград е Емил Костадинов. В Горна Оряховица е издигнат Георги Рачев – директор на транспортна фирма, а в Созопол – банкерът Тихомир Янакиев. Кандидатурата на БСП в Пазарджик ще бъде адвокатът Румен Петков. Утвърждаването на тези имена доведе до вътрешни напрежения в партията. Така например възникнаха спорове около но минацията на Емил Костадинов за кмет на Благоевград, който не получи подкрепата на сегашния кмет Костадин Паскалев, ини циатор на президентското движение АБВ. Градската конференция на БСП-София определи кандидат-кмета на партията в София, Георги Кадиев, да бъде водач на листата за общински съветници. Секретарят на БСП Евгений Узунов съобщи, че в средата на юли ще се про ведат и други заседания на Националния съвет на партията, на които да бъдат утвъ рдени останалите кандидати за кметове. 2.2.2. ДПС След изключването на Касим Дал от ДПС се стигна до още едно знаково изключва не на политик от ръководството на парти ята – това на депутата Корман Исмаилов, бивш лидер за младежката организация. Корман Исмаилов беше един от мал кото политици от ДПС, които подкрепиха Касим Дал. Срещу отстраняването на Дал гласуваха и трима от представителите на изселниците в Турция. Това стана повод да бъде освободен и представителят на ДПС в Турция, Енвер Хатипоглу. Формален повод за отстраняването на Исмаилов послужи участието му на сре щата на Касим Дал със симпатизанти на ДПС в Търговище. Исмаилов не се съобра зи с инструкциите на централното ръко водство, представители на партията да не присъстват на организираните от Дал раз говори. На срещата в Търговище Корман Исмаилов заяви, че ДПС се нуждае от се риозна реформа вътре в партията. На заседанието на Централният съвет (ЦС) на партията, на което беше изключен, Исмаилов е представил декларация, коя то след това стана публично достояние. В нея се посочва, че ДПС има„спешна нуж да от демократизиране и модернизиране”. Според Исмаилов партията днес е поцентрализирана и капсулирана, откогато и да било през последните десет години. Той смята, че ЦС се е превърнал в орган, който„предимно докладва организацион ни въпроси и приема формални решения”. В своята декларация Исмаилов отпра ви изключително критични бележки към Ахмед Доган. Според него Доган не спазва устава и програмните документи на ДПС, уронва престижа на партията, а това, че не изпълнява задълженията си на народен представител, е довело до силно ерозира не на доверието не само към лидера, но и към партията като цяло. Исмаилов е на мнение, че Доган няма моралното право за нов мандат като председател на партията. След сблъсъците пред софийската джамия от ДПС направиха предложение за промяна в Наказателния кодекс на страната, което предвижда лишаване от свобода от една до четири години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и обществено порицание за престъпле ние срещу вероизповеданията. Мотивите на вносителите са, че в сегашния Наказа телен кодекс текстовете са без минимален праг на наказанията. Законопроектът ще бъде разгледан в Комисията по правни въпроси и в Комиси-

2/2011 13 ята по правата на човека, вероизповедани ята, жалбите и петициите на гражданите. Ахмед Доган започна обиколка из страната с цел сплотяване на партийните редици. По време на едно от тези посе щения Доган коментира темата с прези дентските избори, като направи поредно то си провокативно обръщение, с което заяви, че без подкрепата на ДПС не може да бъде избран следващия президент на страната. В действителност през послед ните години изборът на президент до го ляма степен се е решавал с подкрепата на ДПС, тъй като партията има твърд елек торат, който мобилизира с добре отрабо тената си клиентелна структура. В същото време обаче подобни изявление се по срещат критично от националистически формации като Атака например и по този начин се изостря още повече политиче ския диалог в страната. Засега не е ясно обаче каква стратегия ще предприеме ДПС на тези избори, като е възможно и да излъчи своя кандидатура, така както направи през 2001 г., когато беше номинирана Ренета Инджова, а на евенту ален балотаж да реши кого да подкрепи съобразно политическата конюнктура. 3. Общественото мнение През изминалото тримесечие продължа ва тенденцията на спад в доверието към правителството на ГЕРБ и към премиера Борисов. Това показват данните от наци онално представително проучване на со циологическа агенция Алфа Рисърч, про ведено в края на май. Положителните оценки за премиера намаляват с 5%(40% през февруари, 35% в края на май), а отрицателните се увелича ват с 6% до 35% в края на май. Нагласите на гражданите на евентуални парламен тарни избори също показват промяна. ГЕРБ продължава да губи електорална подкрепа, но остава първа политическа сила с 24% одобрение(26% през февру ари). БСП стабилизира и дори леко подо брява позициите си- от 16.6% през февру ари до 17.5% в края на май. Скандалите в ДПС, последвани от изключването на Ка сим Дал и Корман Исмаилов водят до на маляване на подкрепата за ДПС- от 4.9% на 4.3%. Синята коалиция запазва своите позиции, като има лек ръст в доверието от 3.4% през февруари на 3.9% в края на май. Атака запазва дела си от 2.5%, кое то показва, че партията е на границата на преминаване на избирателната бариера. Проучването на Алфа рисърч показ ва значим ръст на евентуален вот в пол за на„друга партия”, който достига 9.8% от всички избиратели. Изглежда това е свързано с желанието на тези избиратели да дадат своята подкрепа за нови полити чески субекти с цел търсене на политиче ска алтернатива на управлението. Продължава тенденцията на спад в подкрепата за кабинета. Кабинетът съби ра 19% положителни оценки, 41%- отри цателни и 40%- неутрални. По данни на Алфа рисърч най-критични към работата на правителството са избиратели с пониски доходи, по-възрастното неселение и жителите на по-малките населени ме ста, където безработицата традиционно е по-висока. Негативните нагласи към пра вителството се увеличават и сред пред ставители на други социални групи, като: заетите в частния бизнес дребни и средни собственици, хората със свободни профе сии и представителите на средната класа в областните градове на страната. ГЕРБ запазва подкрепата си сред из бирателите, които отчитат подобрение в материалното състояние. И през изминалото тримесечие песи мизмът сред гражданите по отношение на икономическата ситуация в страната продължава да бъде изключително ви сок. Голяма част от българските граждани не очакват подобряване на икономиче-

14 2/2011 ското положение, както в страната като цяло, така и в личен план. Проучването на Алфа рисърч показва, че 73% от анкети раните не виждат икономическо оживле ние, а 78% продължават да ограничават потреблението си. По отношение на нагласите свързани с президентските избори все още не могат се правят генерални оценки и да се очер тае някаква тенденция – главно поради това, че все още не са известни кандида тите на основни партии като ГЕРБ и БСП. Проучването на Алфа рисърч показ ва, че едва 28% от анкетираните израз яват положителна оценка по отношение на възможността Бойко Борисов да се кандидатира за президент, докато 66% са на мнение, че той трябва да остане министър-председател. 33% разглеждат неговата кандидатура като начин за по емане на нови по-високи отговорности, но 60% квалифицират една такава стъпка като бягство от отговорностите на пре миер в страната. Меглена Кунева вече официално обя ви своята кандидатура и на този етап из глежда ще бъде един от сериозните пре тенденти за президентския пост. Меглена Кунева влиза в кандидат-президентската кампания с относително висока подкрепа: 34% изразяват положително отношение, 46% заемат неутрална позиция, а 20% има негативна оценка за нея като личност и политик. Данните на Алфа рисърч сочат, че позитивните нагласи идват в значител на степен от симпатизанти на политиче ски партии като БСП и ГЕРБ, и в по-малка степен- на Синята коалиция. Лидерите на всички основни поли тически сили бележат по-голям или помалък спад в доверието. Изключение в тази тенденция прави лидерът на БСП Станишев, който има лек ръст в личния си рейтинг- от 15% през февруари на 16% през юни. Това показва консолидиране на партията в навечерието на изборите. Най-значим спад се наблюдава при Волен Сидеров, чиято подкрепа намалява от 10% на 6%. До голяма степен това се дължи на скандалното поведение на Си деров по време на сблъсъците пред джа мията в центъра на София. Твърде нисък остава и рейтингът на Ахмед Доган – 4%, към когото от февру ари насам нарастват критичните настрое ния сред избирателите на ДПС, свързано най-вече с действията на Касим Дал. 4. Основни изводи и прогнози 1. Политическата ситуация в страната ще става все по-динамична и напрегната с оглед наближаващите избори. Полити ческите партии вече се намират в пре дизборна кампания, въпреки че нейния официален старт ще започе през есента. Действията на Атака от последния месец дават индикации за възможни прово кации в навечерието на изборите, което може да изостри допълнително отноше нията между партиите и да се отрази на нагласите на гражданите и тяхната мо тивация за подкрепа за една или друга партия. По всичко личи, че опозицията все повече ще засилва критиките си към управлението и вероятно до изборите ще бъдат внесени нови вотове на недоверие. 2. Продължаващата тенденция на спад в електоралната подкрепа за ГЕРБ прави предстоящите местни и президентски из бори изключително важни за партията, тъй като до голяма степен ще покажат реалната подкрепа за управлението. Това обстоятелство прави партия ГЕРБ особе но предпазлива по отношение на прези дентските избори. Номинацията на пар тията за президент ще стане ясна едва в началото на септември, което показва, че партията е изправена пред сериозна ди лема при намирането на печеливша фор мула за участие в изборите.

2/2011 15 Засега кандидатурата на ГЕРБ е плод на множество спекулации. Сред обсъжда ните имена в публичното пространство е и това на премиера Бойко Борисов, което обаче не изглежда оправдано от вътреш нопартиен план. Мнозина окачествиха този вариант като бягство от политиче ска и управленска отговорност. В също то време кандидатурата на Борисов носи много рискове за ГЕРБ, тъй като победа на Борисов на изборите може да доведе до сътресения в партията и правителсто то, а евентуална загуба би отворила път за предсрочни парламентарни избори. Ето защо вероятно ГЕРБ ще заложи на надпартийна кандидатура, което може би е най-добрата тактика, тъй като при евентуа лен неуспех ще бъдат минимизирани нега тивните ефекти върху партията от загубата. 3. Партиите от Синята коалиция вля зоха в пряк сблъсък за вота на десните избиратели, което обаче не доведе до разгръщане на ефективна кампания. Но минацията на Румен Христов за канди дат-президент по-скоро раздели коали ционните партньори от СДС и ДСБ и едва ли ще доведе до обединяване на техните усилия за увеличаване на подкрепата за традиционната десница. Като цяло Румен Христов не се ползва с доверието и сим патиите, както сред избирателите на ДСБ, така и сред кръгове в СДС. Не случайно част от привържениците на СДС в София подкрепиха Светослав Малинов на канди дат-президентските избори. Напрежени ето между двете партии, което се засили по време на изборната кампания, на този етап изглежда преодоляно. Въпреки това обаче са възможни разногласия по повод определянето на кандидатурите на кмето ве в някои населени места в страната. 4. Скандалото поведение на Атака от изминалите месеци потвърди прогнозите, че партията ще проведе една агресивна предизборна кампания. Действията пред джамията в София противоречат на ос новни демократични ценности и накърня ват основни граждански права. С набли жаването на изборите не са изключени и други провокации от страна на партията. Напускането на трима депутати от Ата ка може да бъде последвано и от други. Последните социологически проучвания показват, че Атака губи влияние. Разцепле нията в редица регионални организации продължават и през последните месеци, като част от местните структури се присъе диняват към други политически партии. Това може да доведе до слаби резултати за Атака на предстоящите местни избори. Волен Сидеров също е с много ниска популярност и вероятно на президент ските избори ще бъде далеч от резултата, който постигна преди пет години. 5. През последните месеци РЗС излезе от полезрението на общественото внима ние, като до голяма степен това бе целена сочен ход от страна на партийното ръко водство в опит за минимизиране на натру паните негативи през последната година. С поведението си досега РЗС изгради публи чен образ на партия, зад която стоят не ясни икономически структури, които имат свой собствен дневен ред. Причина за това станаха съмненията за тясна обвързаност на партията с Алексей Петров. Всичко това доведе до значително намаляване на до верието и подкрепата за партията. Набли жаващите избори са от важно значение за нейното бъдеще. Издигането на Атанас Се мов за кандидат-президент е ход, с който партията прави опит да възвърне част от загубеното си доверие дотолкова, докол кото Семов е добър публичен оратор и би могъл да спечели симпатиите на опреде лени слоеве избиратели. 6. Президентските избори са от из ключително значение за БСП – важен тест за бъдещето на партията и нейното ръководство. След загубата на парламен тарните избори през 2009 г., на идващите избори БСП има възможност да покаже,

16 2/2011 че е партия, която отново може да получи доверието на избирателите. Основната цел на БСП е ГЕРБ да не спе чели президентските избори, поради кое то партията е готова на различни варианти в посока намиране на печелившата фор мула за реализирането на тази задача. БСП са изправени пред сложната ди лема дали да подкрепят Меглена Кунева или да излязат със свой кандидат-пре зидент. Засега има аргументи и в двете посоки. Подкрепа за Кунева ще означа ва сигурен балотаж, на който може да се търси и по-широка подкрепа на базата на анти-ГЕРБ гласуване. Подкрепа за Кунева обаче ще доведе до критични реакции на вътрешнопартийните опоненти на Стани шев и на твърдолинейните социалисти, които държат да бъде издигната кандида тура, свързана с левицата. 7. ДПС в момента решава вътрешно партийни проблеми, свързани с действи ята, които предприема Касим Дал. През последния месец Дал обикаля провинци ята и структурите на партията в опит да разбунтува членовете и симпатизантите на движението срещу ръководството и лидера Доган. Това е изключително труд на задача, тъй като през последните годи ни ДПС се превърна в клиентелна партия, изграждайки структури на икономическо влияние в отделните региони, чрез които контролира своя електорат. За ДПС местните избори са от по-важно знание сравнение с президентските, ето защо партията ще насочи своите усилия именно там. Целта е да запази позициите си в местната власт, които имаше досега. Подкрепата на ДПС може да се окаже решаваща при евентуален балотаж на пре зидентските избори. Те са важни за партията дотолкова, доколкото тя може да влезе в раз говори и да постигне договорки с други по литически партии, като гарантира за себе си изгодна позиция с оглед бъдещо преструк туриране на партийната система в страната и формиране на нова управленска алтерна тива в следващите две години до редовните парламентарни избори. Тази стратегия ДПС вече използва през 2001 г., когато подкрепи Първанов, а през 2005 г. заедно с БСП стояха в основата на тройната коалиция. За редакторите: Професор, доктор на философските на уки Георги Карасимеонов е ръководител на катедра“Политология” в СУ“Св.Кли мент Охридски”, директор на Института за политически и правни изследвания и главен редактор на списание“Политиче ски изследвания”. От 1991 до 1998 г. е бил председател на Българската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg Доктор по политология Милен Любенов е преподавател във катедрата по полито логия на СУ„Св.Климент Охридски” Контакт: mlubenov@abv.bg