Изборите ще се проведат в напрегната обстановка, поради силно изострените отношения между управляващи и опозиция. Предизборната кампания на местно и особено национално ниво ще мине под знака на противопоставянето на ГЕРБ от всички пар ламентарно представени партии, които с изключение на ДПС, из дигнаха свои кандидати за президент. Президентските избори са много важни за ГЕРБ, тъй като ще представляват де факто оценка на тяхното управление. Победа за кандидатите на партията ще затвърди позициите на правителство то. Загуба на изборите обаче може да доведе до засилване на на тиска от страна на опозицията и до ново прегрупиране на полити ческите партии в страната по линията подкрепа-опозиция на ГЕРБ. Социологическите проучвания показват, че на този етап Плев нелиев има преднина пред останалите кандидати. Това обаче съвсем не означава, че изборите са предрешени. Големият въпрос пред Плевнелиев е дали ще съумее да изгради имидж на национален по литик по време на кратката предизборна кампания, на човек спосо бен да се справи с предизвикателствата на президентския пост. Президентските избори ще очертаят перспективите за развитие на БСП през следващата година и са особено важни във вътрешно партиен план. Ивайло Калфин е фигура, която не среща еднозначна оценка сред електората на БСП. С номинирането на Стефан Данаи лов за вицепрезидент обаче консолидирането на левия електорат изглежда изпълнима задача. Негативен резултат за БСП, особено загуба от Кунева, ще засили вътрешните противоборства в партията и ще стане повод за надигане на опонентите на Станишев.

3/2011 1 СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание ................................................................................................................................................ 1 1. Политическата ситуация ....................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система ..................................................................................... 3 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство ............................................................................ 4 2.1.1. ГЕРБ ................................................................................................................................................... 4 2.1.2. Атака ................................................................................................................................................. 5 2.1.3. Синята коалиция .............................................................................................................................. 6 2.1.4. РЗС ................................................................................................................................................... 7 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция .......................................................................................... 8 2.2.1. БСП .................................................................................................................................................... 8 2.2.2. ДПС ................................................................................................................................................... 9 3. Общественото мнение ........................................................................................................................ 10 4. Основни изводи и прогнози ............................................................................................................... 10

2 3/2011 1. Политическата ситуация Политическата ситуация през изминало то тримесечие се определяше главно от наближаващите местни и президентски избори. Вече са ясни основните претен денти за президентския пост. В Централ ната избирателна комисия(ЦИК) бяха ре гистрирани общо 18 кандидат-президент ски двойки. Най-големи шансове имат канди датите на ГЕРБ – Росен Плевнелиев, на БСП- Ивайло Калфин, и Меглена Кунева, участваща на изборите като независим кандидат. По-всяка вероятност нито един от кандидатите няма да може да спечели на първи тур и вота ще се реши на бало таж. Росен Плевнелиев води класацията във всички социологически проучвания и изглежда сигурен участник в балотажа. Засега Калфин и Кунева са с близки пози ции, което прави борбата между двамата много оспорвана. Кунева продължава да налага образа си на надпартиен кандидат и цялата й ре торика е насочена към критика на парти ите, независимо от нейната доскорошна обвързаност с НДСВ. Нееднократно тя за явяваше, че не търси партийна подкрепа, въпреки че досега в страната изборите винаги са се печелели от партийни канди дати. Кунева обаче разчита на крайното разочарование на българите от партиите и се надява стратегията й като независим кандидат да й донесе упех. На този етап тя залага на срещи с избирателите из цяла та страна. В хода на кампанията Меглена Кунева получи подкрепата и на Симеон Сакскобургготски, който заяви, че изби рателите трябва да гласуват за личности, а не за партиите и техните кадри. Президентските избори станаха за пореден път повод за размисъл за пре рогативите на държавния глава и ве роятно това ще бъде една от темите на предизборната кампания. Подобно на своя предшественик Желю Желев, прези дентът Първанов се обяви за увеличаване на президентските прерогативи. Според него е необходима конституционна про мяна, чрез която президентът да може да свиква референдуми. Освен това той счи та, че трябва да бъде увеличена тежеста на президентското вето. И тези избори поставиха на дневен ред темата с купуването на гласове. Раз следващи журналисти разкриха редица схеми за купуване на гласове в няколко региона на страната. Това показва, че и на тези местни избори тази порочна практи ка няма да бъде прекратена, въпреки кри минализирането на тези деяния в Нака зателния кодекс. За първи път на избори досега се създава съвместно звено между МВР, ДАНС и прокуратурата с цел да бъде гарантирана законността на изборите и предотвратяване купуването на гласове. Опасенията за злоупотреби на избо рите стават все по-големи. От опозиция та дори отидоха по-далеч, като изразиха съмнения за възможни фалшификации и натиск по време на изборите поради това, че министърът на вътрешните рабо ти Цветан Цветанов е шеф на предизбор ния щаб на ГЕРБ. Изразени бяха опасения, че полицията може да бъде използвана политически с цел манипулиране на вота. От ДПС дори призоваха за участието на чуждестранни наблюдатели на изборите. Лидерът на БСП Станишев окачестви работата на общинските избирателни комисии като непрозрачна и в разрез с разпоредбите на Изборния кодекс. Спо ред него тяхната работа се дирижира от партийните централи на ГЕРБ и Атака. По думите му общинските избирателни ко мисии са подчинени на местните ръко водства на ГЕРБ. Според Станишев посто янно се създават пречки за регистрация на листи на партии от опозицията и на кандидати за кметове – независими или на други политически сили. От Синята коалиция също обвиниха управляващите в опити да влияят на вота.

3/2011 3 Повод за това стана решението на общин ските избирателни комисии в Монтана и Добрич, където отказаха регистрация на техните кандидати. В Плевен Найден Зе леногорски се наложи да се кандидатира с регистрацията на Българска нова демо крация. Без неговото знание в общинска та избирателна комисия негови опоненти регистрираха коалиция„За Зеленогор ски”. Зеленогорски заяви, че ще си потъ рси правата в Страсбург. В средата на юли парламентът отхвъ рли внесения от БСП и ДПС вот на недо верие към кабинета„Борисов” насочен към„провалите” във вътрешната полити ка. Със 143 гласа„против”, 91„за” и един „въздържал се” третият вот на недоверие не успя да„свали” правителството. В под крепа на управляващите гласуваха де путатите от ГЕРБ, Атака и 12 независими народни представители. Опозицията раз критикува политиката по вътрешна сигур ност и обществен ред, отложеното при съединяване към Шенгенското простран ство, полицейщината и нарушаването на основните човешки права. Поредният доклад на Европейската комисия, публикуван през юли, констати ра за пореден път липсата на убедителни резултати в борбата с корупцията по ви соките етажи на властта и липсата на про зрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. В доклада е изразено сериозно безпокойство от отчетността на съдебната власт и се прави препоръка за създаване на механизми за подобряване на борбата с организираната престъп ност. Обект на критики стана и практиката МВР да получава дарения от физически лица и фирми. След критиките в доклада на Евро пейската комисия за даренията в МВР, бе взето решение тази практика да бъде прекратена. Остава обаче възможността общините да правят такива дарения. От опозицията заявиха, че това ще бъде за обиколен начин, чрез който физически лица и бизнесмени ще продължат да фи нансират полицията. Въпреки критиките на Европейска та комисия за назначенията в съдебна та власт, с гласовете на ГЕРБ и Атака във Висшия съдебен съвет бяха назначени спорни фигури като Кирил Гогов и Не стор Несторов. Въпреки че България изпълни техни ческите критерии за влизане в Шенген, проблемите с корупцията станаха повод Холандия и Финландия да наложат вето на приемането на страната в шенгенското пространство.. Отлагането на членството на България в Шенген стана повод за вза имни нападки между управляващи и опо зиция и изглежда ще бъде използвано в хода на предизборната кампания. Румен Петков от БСП заяви, че отла гането на членството в Шенген е преди всичко провал на българската дипло мация и отговорността за това е на ми нистъра на вътрешните работи Николай Младенов. Меглена Кунева призова за поемане на политическата отговорност и подаване на оставки. Николай Младенов отговори на кри тиките с обяснението, че отлагането на членството е„изключително неспра ведливо”. Според него то се дължи на вътрешнополитическата ситуация в Хо ландия и Финландия и на несвършена ра бота на предишните правителства. 2. Състояние и развитие на партийната система Развитието на партийната система в стра ната ще зависи изключително много от резултатите на президентските и местните избори. Преструктурирането на отноше нията между основните политически сили вече е в ход и след изборите ще бъдат очертани много по-ясно новите съюзи и блокове между партиите.

4 3/2011 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство Ситуацията в дясното пространство става все по-динамична. Изборите превърнаха десните партии в конкуренти не само на национално, но и на местно ниво. Голяма промяна се очертава в Синята коалиция, чието бъдеще е поставено под въпрос след изостряне на отношенията между СДС и ДСБ. 2.1.1. ГЕРБ Номинирането на Росен Плевнелиев за кандидат-президент на ГЕРБ изглежда логично с оглед развитието на политиче ската ситуация през последните месеци. Плевнелиев е човекът с най-висок рей тинг сред всички министри в правител ството и от партията се надяват, че това ще им донесе успех. Преди да стане ми нистър на регионалното развитие и бла гоустройство Плевнелиев се е занимавал със строителен бизнес в България и Гер мания. От 2007 г. е член на управителния съвет на Конфедерацията на работода телите и индустриалците в България. От 2008 г. е член на борда на директорите на Американската търговска камара. Пре ди да влезе в правителството на Борисов Плевнелиев никога не се е занимавал с политика. Дори и като министър той вина ги е повтарял, че не е политик, а експерт, който разбира от строителен бизнес. За вицепрезидент от ГЕРБ бе номини рана Маргарита Попова – министър на правосъдието. Плевнелиев заяви, че като президент би работил усилено за привличане на чужди инвестиции в страната в рамките на Съвета за икономическа политика към президента. За да се случи това обаче според него е необходимо в страната да има работещо правораздаване. На второ място, Плевнелиев сочи подобряването на административното обслужване чрез създаване на електронно правителство. По думите му електронното правителство е едно от ефективните средства за пре сичане на корупцията в ниските етажи на властта и в администрацията Ако бъдат приложени всички тези мерки ще се стиг не до подобряване на бизнес-средата. Непосредствено след като кандидату рата на Плевнелиев бе обявена, неговото име бе замесено в скандал. Повод за това стана публично изказване на Цветан Цве танов, че през 2007 г. трима тогавашни общински съветници в София са поискали от Плевнелиев 500 хил. евро, за решение, свързано с„Бизнес парк София”. По това време Плевнелиев е бил представител на немската фирма„Линднер”, отговаряща за изграждането на бизнес парка. Инфор мацията, огласена от Цветанов, постави въпроса защо нито той, нито Плевнелиев са съобщили за поискания подкуп на пра вораздавателните органи. Прокуратурата заяви, че ще се самосезира и ще направи проверка по случая. Тази тема веднага беше подета от БСП, откъдето заявиха, че в случая са за месени настоящи общински съветници от ГЕРБ. Кандидатът за кмет на София от БСП, Георги Кадиев оповести имената на тримата, като заяви, че те са казани от са мия Плевнелиев на Петър Курумбашев, депутат от БСП и тогавашен съветник в Столична община. Имената, които опове сти Кадиев са на общинските съветници – Орлин Иванов(зам.председател на Сто личния общински съвет), Радослав Тошев и настоящият областен управител на Со фия Данаил Кирилов. Тримата отхвърлиха изнесената информация и заявиха, че ще съдят Кадиев за клевета. Плевнелиев заяви, че на него лично никой не му е искал подкуп, а е чул за това от трети лица. Цветанов така и не даде ясен отговор по случая, като един ствено заяви, че постъпката му е била грешка. Бойко Борисов обвини опозици ята, че създава компромати, но в същото време определи казаното от Цветанов

3/2011 5 като гаф. Основният въпрос, на който така и не бе даден ясен отговор е защо тримата са получили възможност за ка риерно развитие в ГЕРБ, след като е има ло данни за подобен случай. ГЕРБ направиха и две други спорни номинации на местните избори. В Ям бол партията застана зад кмета на града – Георги Славов от ГЕРБ, който има две осъдителни присъди на първа инстан ция. Славов обжалва присъдите и това му позволява да се кандидатира отново. Подобна е и ситуацията в Сливен, където ГЕРБ подкрепи Йордан Лечков – по-късно осъден на три години условно на първа инстанция за извършени престъпления по служба с цел облага в полза на други лица, като щетите за бюджета на община та са за над 670 хил. лева. От ГЕРБ направиха заявка, че на тези местни избори ще опитат да направят пробив в смесените райони – бастиони на ДПС. Това вероятно ще засили напре жението между ДПС и ГЕРБ не само на местно, но и на национално ниво. Една от целите на ГЕРБ на тези местни избори е да спечели кметската надпрева ра в трите най-големи градове на страната – София, Пловдив и Варна. Очаквано Йор данка Фандъкова бе номинирана от ГЕРБ за втори мандат в столицата. В Пловдив кандидат-кмет ще бъде областния управи тел Иван Тодев, където ще се изправи сре щу натоящия кмет Славчо Атанасов – на миналите избори подкрепен от ГЕРБ. Във Варна ГЕРБ подкрепиха кмета на града Ки рил Йорданов, дългогодишен градоначал ник, подрепян винаги досега от БСП. В Бургас сегашният кмет на ГЕРБ Ди митър Николов е с най-големи шансове за победа. Той се подкрепя и от Синята коалиция в града. ГЕРБ издигна за кметове някои от сво ите депутати. Във Велинград кандидаткмет е депутатът от партията Ангел Да скалов, участвал в предишните местни избори като независим кандидат. Друг народен представител – Иван Алексиев е кандидатът за Поморие. В Гоце Делчев кандидатът на партията ще е депутатът Георги Андонов, а колегата му Светомир Михайлов – в Балчик. В Стара Загора кан дидат ще е Живко Тодоров. Сред областните управители, номини рани от ГЕРБ за кметове са русенският Пла мен Стоилов, разградският Валентин Васи лев и шуменският Димитър Александров. 2.1.2. Атака В началото на месец юли още един де путат напусна парламентарната група на Атака. Депутатът Стоян Иванов заяви, че прави това за да се разграничи от поли тиката, която води Волен Сидеров. Преди това парламентарната група беше напус ната от други трима депутати – Валентин Николов, Кирил Гумнеров и Огнян Пей чев, които се разграничиха от действията на партията по повод сблъсъка между на ционалисти и мюсюлмани пред столич ната джамия Баня Башъ. През това тримесечие Атака направи опити за разграничение от политиката на управляващите. Впечатлението, което остана обаче е, че това е част от преди зборната тактика на партията, а реално подкрепата за ГЕРБ остава непроменена. Волен Сидеров прочете декларация в Народното събрание, с която обяви пре минаването на Атака в опозиция. Сидеров заяви, че неговата партия е дала подкре пата си за правителството на Бойко Бори сов с идеята„да бъдат доброжелателен партньор” на ГЕРБ, но това не се е случи ло. Сидеров е на мнение, че управление то на ГЕРБ е застрашено от провал, ако не отговаря на националните интереси. Според лидера на Атака икономиче ската ситуация в България се влошава, а голяма част от населението е изправена на прага на бедността. Той посочи, че по конституция България е социална държа ва, а това означава да не бъде разслоена на много бедни и малко богати, а да има

6 3/2011 баланс на доходи и стабилен стандарт на живот сред всички българи. Според Сиде ров, ако политиката, която води ГЕРБ не се промени, ако данъчната система не започ не да работи за гражданите, а не за едрия капитал, ако не се прекратят договорите с чуждите монополи, които източват парите на България, то сривът на ГЕРБ ще бъде га рантиран така, както се е случило и с НДСВ. В същото време обаче Атака подкрепи кабинета при гласуването на вота на не доверие през юли. По време на своята предизборна кам пания Волен Сидеров посочи национа лизма като единствената доктрина, която може да управлява страната в интерес на народа. Според него в България на нацио нализма се гледа с недоверие, но практи ката е показала, че в Европа подобни на строения се засилват, тъй като хората ис кат повече суверенитет и национализъм. Докато в съвременна Европа вече преоб ладават настроенията против отварянето на континента за бежанци и емигранти, в България се говори за неолиберализъм, за по-малко държава и пазарна икономи ка,„превърната в престъпно заграбване”, според Сидеров. Затова от„Атака” ще на стояват да има повече държавна наме са в интерес на хората. Сидеров отново лансира тезата за връщане на държавна та собственост върху основни отрасли на икономиката като енергетика и др. Едно събитие изглежда ще промени политическата кампания на Атака. В края на месец септември в с. Катуница(Плов дивска област) роднини на известния ромски лидер т.нар. Цар Киро прегазиха с автомобила си българин, което стана повод за сблъсъци и безредици в селото. Този случай веднага бе използван от Во лен Сидеров по време на предизборната кампания за извличане на политически дивиденти. Сидеров призова своите опо ненти на президентските избори да из лязат на дебат за ромската престъпност и мерките за нейното разрешаване. 2.1.3. Синята коалиция В навечерието на президентските и мест ните избори отношенията между СДС и ДСБ се изостриха. Въпреки че определиха на предварителни избори кандидатурата си за президент, СДС и ДСБ няма да уча стват във формата„Синята коалиция” на президентските избори. До това се стигна, след като СДС започна преговори с но восъздаденото ОДС(Общност на демо кратичните сили), където влизат Съюз„Ра дикали” на Евгений Бакърджиев,„Гергьов ден” на Любен Дилов, Съюз на свободните демократи(ССД) на Стефан Софиянски и Демократическата партия на Александър Праматарски, за подкрепа на техния кан дидат-президент Румен Христов. От ДСБ обвиниха СДС, че нарушават предварителните договорености между двете партии и настояха, че ако формата на коалицията за участие в президент ските избори се разшири, то тогава ОДС трябва да оттегли Стефан Софиянски като кандидат кмет на София и застане зад Прошко Прошков, който спечели вътреш ните избори на Синята коалиция в столи цата. ОДС отказа да направи това. Според ДСБ участието на Софиянски на изборите в София на практика е насочено срещу Прошко Прошков, тъй като това ще дове де до разцеление на десните гласове. От СДС така и не дадоха ясен коментар по казуса„Софиянски”, въпреки че фактиче ски Прошко Прошков се явява и кандидат на СДС, съгласно подписаното споразу мение с ДСБ и резултатите от вътрешните избори, които двете партии проведоха. В резулатат на това ДСБ отказа да уча ства при регистрацията на Румен Христов за кандидат-президент в Централната избирателна комиисия(ЦИК). По този начин се стигна до регистрация на нова коалиция – Съюз на десните сили. В нея влязоха няколко малки десни формации, начело със СДС. Сред тях са членовете на ОДС, Български демократически форум и Обединени земеделци с лидер Петя Став-

3/2011 7 рева, Радикалдемократическата партия, Българската социалдемократическа пар тия и Българска нова демокрация. От ДСБ заявиха, че ще изпълнят спо разумението със СДС, няма да регистрират свой кандидат за участие в президентските избори, и ще подкрепят Румен Христов. Новосъздадената коалиция излезе с декларация, че президентските избори са реална възможност за възстановяване на истинското дясно пространство в българ ската политика. Стефан Софиянски отпра ви обвинения към лидера на ДСБ Иван Костов, че с поведението си за пореден път разделял десницата в България, но така и не даде отговор защо отказа да из тегли кандидатурата си за кмет на София. Лидерът на СДС Мартин Димитров ока честви дясната коалиция за президентски те избори като безпрецедентно обедине ние на автентичната десница в България. Обективният анализ обаче показва, че СДС ще си партнира с партии, кои то имат крайно ограничен електорален потенциал и едва ли ще допренесат за по-висок резултат на Румен Христов на изборите. В същото време избирателите на ДСБ едва ли ще подкрепят Румен Хри стов, въпреки декларацията на ръковод ството на партията. Като кандидат за вицепрезидент, под гласник на Румен Христов, бе определен Емануил Йорданов от СДС – бивш министър на вътрешните работи в кабинета на Иван Костов. През последните години Йорданов бе излязал от активната политика. Ситуацията около СДС и ДСБ ще се отрази като цяло и на представянето на Синята коалиция на местните избори. От ношенията между двете партии в много райони на страната остават напрегнати. В редица областни градове СДС и ДСБ под крепиха различни кандидати за кметове и няма да участват в общи листи за общин ски съветници. На други места, като Варна например, също има серизоно напреже ние между двете партии. Всичко това може да доведе до една неефективна кампания и ниски резултати за техните кандидати. Разпределението на местата и подреж дането на листата за общински съветници на Синята коалиция в София също доведе до напрежение между двете партии. ДСБ настояваше разпределението на местата в листите да отговаря на резултатите от предварителните избори в София, които бяха спечелени от партията на Костов. От СДС застъпиха идеята за паритетно пред ставителство. Едва в последния ден от сро ка за регистрация на листите в ЦИК, ръко водствата на столичните организации на двете партии постигнаха консенсус, след като СДС се съгласи с исканията на ДСБ. 2.1.4. РЗС След като издигна Атанас Семов за канди дат-президент, РЗС номинира Поля Стан чева, бивш директор на Българското на ционално радио и общински съветник в София от ГЕРБ за вицепрезидент. Станчева не е член на ГЕРБ, но бе избрана от листата на партията. В момента е сред критиците на ГЕРБ и на управлението му. Станчева заяви, че е приела номинацията на РЗС, защото е убедена, че на България е нужна нова конституция и промяна на модела на управление. Тя изрази разочарованието си от ГЕРБ с мотива, че управляващите не са имали нито волята, нито желанието да променят модела на управление. Според нея ГЕРБ са продължили недопустимите корупционни практики, като типичен при мер за това Столичната община. Изненадващо листата на РЗС за об щински съветници в София бе оглавена от Мартин Заимов, кандидат за кмет на Со фия, издигнат от ДСБ и СДС на миналите избори и настоящ общински съветник в столицата. РЗС заяви, че ще подкрепи кан дидатурата на Прошко Прошков за кмет на София, а Мартин Заимов сподели, че именно тази подрепа е причината, поради която е приел да бъде водач на листата.

8 3/2011 На проведената Национална конфе ренция на партията в средата на месец септември лидерът на РЗС, Яне Янев, за пореден път заяви, че основната цел на партията е приемането на нова консти туция. РЗС предлага редица промени, повечето от които са популистки. Сред промените, за които ще се бори партията, са намаляване броя на депутатите от 240 на 100; премахване на техния имунитет и привилегии; създаване на механизъм за тяхното отзоваване. РЗС настоява без имунитет да бъдат и съдиите и прокуро рите в страната. Проектът на РЗС предвижда и рефор ми в съдебната власт с цел повишаване на нейната ефективност и независимост. Така например една от промените е пре махване на политическата квота във Вис шия съдебен съвет. РЗС ще се бори и за по-големи правомощия на президента, като право на законодателна инициати ва, силно президентско вето, право за на срочване на референдуми. 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция Отношенията между БСП и ДСП ще зависят преди всичко от това, дали ДПС ще под крепи Ивайло Калфин и Стефан Данаилов на президентските избори. Подкрепата на ДПС е важна за БСП, тъй като тя може да наклони везните за отиването на балотаж. 2.2.1. БСП След продължителен процес на вътреш ни номинации, БСП издигна за кандидатпрезидент Ивайло Калфин. Той е настоящ евродепутат, бивш вицепремиер и ми нистър на външните работи в кабинета „Станишев”(2005-2009). Калфин получи подкрепата на близо 60% от членовете на Националния съвет на БСП. При тайния вот за него гласуваха 72 души, а за другия основен конкурент за номинацията – Яна ки Стоилов – 35. Калфин заяви, че дебатът в предсто ящите президентски избори трябва да бъде съсредоточен около функциите на държавния глава и върху това с какво той може да допринесе за развитието на об ществото. Калфин изрази опасение, че ако се продължава със стила, наложен от ГЕРБ на„потъпкване на независимостта на ин ституциите”, има опасност президентската институция„да се смачка и да се превърне в една второстепенна институция”. Калфин е на мнение, че не трябва да се разширяват правомощията на прези дента. Той смята, че„бъдещият президент трябва да потърси национално съгласие по дългосрочните проблеми, по основни те им рамки, на които смяната на властта да не влияе. На президента трябва да се гледа като на човек, който търси съгласие по сериозни въпроси между основни те политически сили, но е изключително важно той да потърси мнението на граж данското общество, било то с референ дум, било с всички други форми.” Отношението в БСП към Калфин не е еднозначно. През 1997 г. той напусна пар тията и се присъедини към Българската евролевица на Александър Томов. Дори и в момента той не е член на БСП. Поради това част от твърдия електорат на партия та не изпитва големи симпатии към него. Освен това Калфин взе участие в създава нето на президентския проект АБВ, което не срещна одобрението на определени групи в БСП. Именно поради това в БСП съществу ваха опасения, че Калфин няма да може да привлече целия електорат на левица та и може дори да не стигне до балотаж. Последните социологически проучвания показват, че дистанцията между него и Меглена Кунева е много малка. Това стана и причина за номиниране то на Стефан Данаилов за вицепрезидент. Бившият министър на културата в каби нета на Станишев беше едно от пред ложенията в БСП за президентския пост,

3/2011 9 но той категорично отказа да се канди датира. Стефан Данаилов е един от найпопулярните български актьори и една от емблематичните фигури в БСП. С негова та кандидатура се цели консолидиране на целия електорат на левицата. През изминалото тримесечие се из ясниха въпросителните относно полити ческото бъдеще на президента Първанов след края на мандата му като държавен глава. Първанов заяви, че възнамерява да се завърне обратно в БСП. Президентът отбеляза, че няма да става отново лидер на партията, нито ще се кандидатира за депутат, а ще помага на БСП за консоли дацията на левицата в България. Връщането на Първанов в БСП озна чава, че в партията могат да възникнат вътрешнопартийни борби между раз личните групи в нея. Кръгът около лидера Станишев е скептичен в намерението на Първанов да се върне в партията и раз глежда това като заявка и претенция за лидерския пост. В същото време групата около Румен Петков, близък до президен та, се надява да възстанови позиции. Първанов не случайно обяви свои те намерения в навечерието на избори те. Създаването на АБВ и подозренията, че след края на неговия мандат той ще създаде нова партия, разколебаваха сим патизантите на левицата. Със заявката за връщане в БСП, Първанов консолидира левия електорат преди изборите. 2.2.2. ДПС Очаквано ДПС не издигна свой кандидат на президентските избори. От партията все още не са обявили публично дали ще под крепят някой от останалите кандидати. От ръководството на ДПС обявиха, че за тях основен приоритет са местните избори, а президентските остават на заден план. В София ДПС ще се яви на избори те заедно с„бизнес-партията” на Христо Ковачки„Лидер”. Двете партии регистри раха в Общинската избирателна комисия коалицията„Либерален алианс за София”. Още на миналите парламентарни избори се коментираше близостта между двете формации и това, че ДПС всъщност стои зад идеята за създаването на„Лидер”. Сега чрез този съюз в София, ДПС прави опит за първи път да получи представителство в Столичния общински съвет. В повечето от смесените райони на страната ДПС традиционно издигна свои кандидати за кметове. В някой региони ДПС подкрепи кандидатите на левицата. Така например във Варна ДПС застана зад кандидатa за кмет на БСП, Борислав Гуцанов. Във втория по големина град в страната – Пловдив, ДПС издигна за кандидат-кмет депутатката от движение то, Петя Раева. ДПС се споразумя за сътрудничество и със Софиянски и Бакърджиев от но восъздаденото ОДС. В някои региони на страната двете формации ще имат общи кандидати. Възможна е дори и подкрепа на структури на ДПС за кандидата за пре зидент Румен Христов в някои региони на страната, поради близостта на кандидата за президент на десницата и зам.предсе дателя на ДПС, Христо Бисеров. ДПС гледа с голямо внимание на мест ните избори, защото продължават опасе нията сред кръгове в партията, че е възмо жен отлив на гласове заради действията на Касим Дал и Корман Исмаилов. В сре дата на август стана известно, че Касим Дал започва сътрудничество с Единната народна партия(ЕНП) на Мария Капон за президентските и местните избори. Дал и Капон заявиха, че тяхното сътрудничество ще бъде дългосрочен проект, чиято цел е създаване на нова дясна алтернатива в България. Двамата обявиха, че във всички 264 общини на страната ще регистрират листи на ЕНП, а на някои места ще под крепят други десни кандидати за кметове.

10 3/2011 3. Общественото мнение Проучване на социологическата агенция Алфа рисърч, проведено между 8-15 сеп тември, показва, че кандидатът за прези дент на ГЕРБ Росен Плевнелиев на този етап получава най-голяма подкрепа. За него биха дали гласа си 38,5% от обяви лите, че ще гласуват на изборите. След него се нареждат кандидатът на левицата Ивайло Калфин с 23,5% и независимата Меглена Кунева – 18,4%. Останалите кандидати за президент нямат шансове за стигане до балотаж. По около 4% подкрепа получават лидера на Атака, Волен Сидеров и кандидатът на СДС, Румен Христов. За Атанас Семов от РЗС биха гласували 2,5%, а за Красимир Каракачанов от ВМРО – 2,2%. На този етап 59% от избирателите из разяват намерение да гласуват за прези дент, а 62% – за местна власт. Проучването на Алфа рисърч показва, че потенциалът на Росен Плевнелиев се доближава до профила на симпатизанти те на ГЕРБ. Забелязва се обаче, че Плевне лиев получава подкрепа сред интелекту алците и хората със свободни професии, където управляващите губят позиции. Освен това Плевнелиев привлича и хора, определящи се като десни, докато ГЕРБ стои повече в центъра. Подкрепата за Ивайло Калфин до го ляма степен се припокрива с електората на левицата. Очаква се кандидатурата на Стефан Данаилов за вицепрезидент още повече да консолидира и сплоти левия електорат. Най-разнородна, но и най-неопределена е подкрепата за Меглена Кунева. Около 14% от подкрепящите я се определят за центристи, 19 на сто – за леви, а 24 на сто – за десни. Проучването на Алфа рисърч показва безпрецедентно слабо доверие към На родното събрание – едва 5% от българи те оценяват положително дейността на парламента. Агенцията отчита това като най-ниската точка на доверие, измерена през последните 15 години. Ниско остава доверието и към ос новните политически партии в страната и техните лидери. Премиерът Бойко Бо рисов продължава да има най-висока подкрепа от 30% сред лидерите на пар ламентарно представените партии, след ван от лидера на БСП Сергей Станишев с одобрение от 16% от избирателите. До верието на останалите политически ли дери е в рамките на 6-7%. Без промяна от началото на годината остава отношението към президента Ге орги Първанов в края на втория му ман дат. Той получава доверието на 28% от гражданите, докато 27% са тези, който го оценяват негативно. 45% от хората дават неутрална оценка. Отношението към правителството продължава да е доминирано от отрицателни оценки – 36% неодобрение срещу 20% одо брение, което показва, че няма съществена промяна в сравнение с началото на лятото. 4. Основни изводи и прогнози 1. Изборите ще се проведат в напрегна та обстановка, поради силно изостре ните отношения между управляващи и опозиция. Предизборната кампания на национално ниво ще мине под знака на противопоставянето на ГЕРБ от всички парламентарно представени партии, кои то с изключение на ДПС, издигнаха свои кандидати за президент. Провеждането на местните и прези дентските избори на една дата вероятно ще повиши избирателната активност. Съмненията за злоупотреби на избори те и купуването на гласове ще съпътстват предизборната кампания. На този етап лисват ефективни механизми и достатъчно политическа воля за отстраняване на това крайно негативно явление.

3/2011 11 2. Президентските избори са много важни за ГЕРБ, тъй като ще представляват де факто оценка на тяхното управление. Победа за кандидатите на партията ще затвърди позициите на правителството. Загуба на изборите обаче може да доведе до засилване на натиска от страна на опо зицията и до ново прегрупиране на по литическите партии в страната по линията подкрепа-опозиция на ГЕРБ. Социологическите проучвания по казват, че на този етап Плевнелиев има преднина пред останалите кандидати. Това обаче съвсем не означава, че из борите са предрешени. Основното пре дизвикателство пред Плевнелиев е дали ще съумее да изгради имидж на нацио нален политик по време на кратката пре дизборна кампания, като човек способен да се справи с предизвикателствата на президентския пост. Плевнелиев няма политически опит, винаги е определял себе си като експерт, който разбира от строителен бизнес. Поради това се нуж дае от сериозна подготовка по време на кампанията и особено на предизборните дебати, където ще се изправи срещу да леч по-подготвените политически Кунева и Калфин. Именно кампанията ще бъде основния фактор, който може да наклони везните в една или друга посока. Основната цел на ГЕРБ на местните избори е да спечели големите градове на страната и голяма част от областните центрове. В София Фандъкова е фаворит за кметкия стол, но вероятно ГЕРБ ще за губи мнозинството си в Столичния об щински съвет. 3. В сравнение с предходните местни избори, Атака ще загуби позиции. Сканда лите около партията и напускането на цели партийни структури в редица градове на страната неминуемо ще окажат своя ефект. В Бургас, където Атака получаваше едни от най-високите си изборни резултати, зара ди подкрепата на телевизия СКАТ и нейния собственик Валери Симеонов, вероятно ще претърпи провал. Симеонов създаде своя политическа партия, която по-всичко личи ще има по-голямо предствителство в Об щинския съвет на Бургас от Атака. Волен Сидеров също ще бъде мно го далеч от резултата, който постигна на предишните президентски избори, когато бе на балотаж. На тези избори подкрепа та за него е в рамките на 3-4%. В навечерието на изборите Атака все повече се затваря в кръга около лидера Сидеров и не може да намери пътя към спиране на спада на подкрепа за парти ята. Въпреки колебливите опити за еман ципация и критики към правителството през последните месеци, Атака продъ лжава да подкрепя ГЕРБ, а това обезли чава политически партията. 4. Договореностите между СДС и но вото ОДС силно изостриха отношенията в Синята коалиция. Решението на Мар тин Димитров да потърси подкрепата на Софиянски и Бакърджиев не изглежда оправдана, въпреки заявения стремеж за получаване на по-широка подкрепа и обединение на дясното. Електоралният потенциал на партиите, които влязоха в новото ОДС е незначителен и едва ли ще допринесе за по-доброто представяне на кандидата за президент Румен Христов. Дори напротив, постъпката на СДС ще демотивира избирателите на ДСБ да под крепят Румен Христов. Това, което се случва в Синята коали ция изглежда има един друг по-дълбок замисъл – изолация на ДСБ и Иван Ко стов. Интерес от това има ГЕРБ, тъй като през последните месеци, Костов е един от най-големите критици на Борисов и управлението. На няколко пъти със свои изказвания през последните месеци Цве тан Цветанов и Бойко Борисов показваха приятелско отношение към СДС и Мартин Димитров и атакуваха словесно Костов. Не е изключено между СДС и ГЕРБ да има споразумение за бъдещо сътрудничество, като цената на това е СДС да се дистанци-

12 3/2011 ра от Костов. Възможно е тези разговори вече да са започнали. 5. РЗС прави опити за сближаване с десните формаци и излизане от полити ческата изолация, в която изпадна от на чалото на годината. Подкрепата за Про шко Прошков на кметските избори в Со фия трябва да бъде разглеждана в тази посока. Целта на партията на тези избори е да стабилизира разклатените си пози ции. На този етап обаче перспективите за развитие на РЗС са негативни. Партията на Яне Янев все още не може да се отъ рси от имиджа, който си създаде, заради близостта си с Алексей Петров. 6. Президентските избори ще очерта ят перспективите за развитие на БСП през следващата година и са особено важни във вътрешнопартиен план. Ивайло Кал фин е фигура, която не среща еднозначна оценка сред електората на БСП. С номи нирането на Стефан Данаилов за вице президент обаче консолидирането на ле вия електорат изглежда изпълнима зада ча. Негативен резултат за БСП ще засили вътрешните противоборства в партията и ще стане повод за надигане на опоненти те на Станишев. Намерението на Първа нов да се завърне в БСП след изтичане на мандата му като държавен глава ще доведе до разместване на пластовете в БСП и до ново прегрупиране на силите в партията. Загуба на изборите от Плевне лиев едва ли ще доведе до драми в БСП. Стигането до балотаж на Кунева, вместо на Калфин, обаче със сигурност ще има сериозни последници и вероятно ще до веде до промяна на лидерството в БСП. 7. Като регионална партия приори тетни за ДПС са местните избори, тъй като фундаментът на партията са местни те структури. Те са основния механизъм, чрез който партията контролира своя електорат и създава солидна мрежа от патронажни структури. ДПС не само ще опита да запази позициите си в смесени те райони, но и насочва своите стреме жи към разширяване на влиянието си. В тази връзка ДПС потърси сътрудничество с„Лидер” в София, където двете партии се явяват в обща листа. На този етап възмож ността Касим Дал да отцепи гласове от ДПС изглежда минимална. Въпреки това от ДПС гледат с повишено внимание на новия съюз на Касим Дал и Мария Капон. От ДПС още не са заявили кого ще подкрепят на първия тур на президент ските избори, но по всичко личи, че ос новна цел за партията е Плевлениев и ГЕРБ да не спечелят. Затова на евентуален балотаж те ще подкрепят кандидата, кой то ще се изправи срещу Плевнелиев. За редакторите: Професор, доктор на философските на уки Георги Карасимеонов е директор на Института за политически и правни из следвания и главен редактор на списание “Политически изследвания”. От 1991 до 1998 г. е бил председател на Българската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg Доктор по политология Милен Любенов е преподавател във катедрата по полито логия на СУ„Св.Климент Охридски” Контакт: mlubenov@abv.bg