Георги Карасимеонов(Ред.) Б АРОМЕТЪ Р Политическите партии в България Година 13, брой 1 Януари- Март 2013 Протестите в страната показаха, че недоволството на гражданите не е само заради високите сметки за ток – те са поводът за социалното напрежение, но не и причината. Проблемите са много по-сложни и комплексни и са свързани с цялостното обедняване, безработицата, намаляването на доверието на гражданите към политиците и институциите. ГЕРБ се намира в нова и неочаквана ситуация, свързана с предизборната обстановка. Високите нива на безработица, ниските доходи, фалитите на стотици малки и средни предприятия, съществуването на монополи в редица сектори на икономиката, слабите резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност са теми, които опозицията ще повдигне по време на кампанията и ще потърси отговори от ГЕРБ. Главното предизвикателство пред БСП е дали ще съумее да оглави протестната вълна в страната. Исканията на избирателите могат да бъдат определени като леви, но това, което тежи на БСП в момента, е, че мнозина я определят като партия на статуквото. Станишев полага усилия да обнови партийните редици, като заложи на нови и млади лица, а политиците на прехода да минат на заден план. От днешна гледна точка е трудно да се даде ясна прогноза за резултата от изборите. Протестите в страната внесоха нов елемент в политическата ситуация. Не се знае дали и доколко протестният вот на гражданите ще се ориентира към някоя от новите формации, създадени от лидери на протестите. Но за това има потенциал. Засега е сигурно, че в парламента ще влязат пет партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, Движение България на гражданите и„Атака”. Фондация Фридрих Еберт Бюро България Анализи

1/2013 1 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Политическата ситуация.......................................................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система.............................................................................................................. 5 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство................................................................................................... 5 2.1.1. ГЕРБ ............................................................................................................................................................................................. 5 2.1.2. Синята коалиция(СДС и ДСБ)........................................................................................................................................ 6 2.1.3.„Атака” ....................................................................................................................................................................................... 6 2.1.4. РЗС............................................................................................................................................................................................... 7 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция: левоцентристкият спектър........................................................ 8 2.2.1. БСП.............................................................................................................................................................................................. 8 2.2.2. ДПС............................................................................................................................................................................................. 9 3. Общественото мнение...........................................................................................................................................................10 4. Основни изводи и прогнози ................................................................................................................................................11

2 1/2013 1. Политическата ситуация През първото тримесечие на 2013 г. Бълга рия изпадна в политическа и социална кри за. Тя започна с първите протести на граж даните в Благоевград и Сандански на 28 януари с искания за по-ниска цена на тока. През следващите две седмици протестите започнаха да разширяват обхвата си, а на 10 февруари бяха първите масови демон страции. Повод за недоволството бяха ви соките сметки за електроенергия. Първият национален протест срещу мо нополите и политическата система се състоя на 17 февруари. Гражданите блокираха пъти ща и възлови кръстовища, гориха сметки за ток, замеряха сградите на електроразпреде лителните дружества, скандираха“Мафия!” и “Монополите – вън!”. Общо 33 града се вклю чиха в демонстрациите, като най-масови бяха те във Варна, София, Благоевград и Пловдив. От този ден нататък протестите в страната станаха ежедневни. Във Варна млад мъж от протестиращите, Пламен Горанов, се самозапали в знак на про тест срещу кмета на града Кирил Йорданов. Този прецедент, който няма аналог в истори ята на България, подтикна и други самозапал вания в страната. Хора в знак на отчаяние от бедността и мизерията, в която живеят, посег наха на живота си и това още повече засили политическото напрежение в страната. Под натиска на протестиращите на 13 фев руари Министерският съвет избра нов пред седател на Държавната комисия за енерго- и водно регулиране(ДКЕВР) – Юлиана Иванова, която зае поста на подалия две седмици порано оставка Ангел Семерджиев. По-късно и тя бе освободена, тъй като излезе информа ция, че е участвала във фирма, която е разви вала незаконна търговска дейност. Прокурату рата образува досъдебно производство срещу Ангел Семерджиев за злоупотреба с власт. Бойко Борисов направи промени в правителството. На 18 февруари вицепре миерът и министър на финансите Симеон Дянков подаде оставка. Премиерът Бойко Борисов обяви, че неговото място като вицепремиер ще бъде заето от министъра на регионалното развитие и благоустрой ството Лиляна Павлова, а досегашният министър по управление на европейски те фондове Томислав Дончев ще поеме задълженията и на финансов министър. Президентът Росен Плевнелиев напра ви извънредно изявление по повод на на растващото социално напрежение в стра ната. Той заяви, че застава на страната на гражданите, и гарантира, че техният глас ще бъде чут. Освен това настоя за проверки не само на ЕРП-тата, но и на ДКЕВР, Българския енергиен холдинг и Националната електри ческа компания. На 19 февруари премиерът Бойко Бори сов категорично заяви, че няма да подава оставка. Но след поредните демонстрации, при които имаше остри сблъсъци между протестиращи и полиция, Борисов подаде оставката на своя кабинет. При създалата се ситуация в страната БСП се обяви за предсрочни избори, тъй като според нея настоящият парламент е изчерпан и не би могъл да формира ново правителство. ДПС от своя страна призова всички парламентарни групи да декларират пред президента, че това Народно събра ние е изчерпало капацитета си и трябва да се върви към служебен кабинет и пред срочни парламентарни избори. „Атака” заяви, че с този ход Бойко Бори сов е спасил себе си и ГЕРБ от пълен срив. Партията призовава всички организатори на протестите и парламентарните партии да направят план-програма за действие на служебен кабинет. Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов коментира, че Бойко Бори сов бяга от гнева на хората и с този си ход връчва управлението на БСП и ДПС. На 21 февруари бе гласувана оставка та на кабинета„Борисов” с 209 гласа„за”, 5 гласа„против” и един въздържал се. След оставката на правителството пре зидентът Росен Плевнелиев проведе кон-

1/2013 3 султации с парламентарно представените групи с изключение на„Атака”, която бой котира срещата. След края на консултаци ите президентът обяви, че страната върви към служебно правителство. На 23 февруари масовите протести в стра ната продължиха. Президентът Плевнелиев отиде при протестиращите, които му връчиха своите искания. В областта на енергетиката те включват искания за незабавно прекратява не на всички съдебни дела срещу клиентите на ЕРП-тата, Топлофикация и ВиК до устано вяване легитимността на сметките; 100% от евтиния ток, произвеждан от АЕЦ„Козло дуй”, да се ползва за задоволяване нуждите на вътрешния пазар; преминаване на ЕРПтата в ръцете на държавата; разсекретява не на всички договори на производителите на електрическа енергия за вътрешния па зар; разтрогване на договорите, ощетяващи държавата и българските граждани; търсене на съдебна и наказателна отговорност за на несени вреди на държавата от лицата, подпи сали съответните договори. Протестиращите издигнаха и други разно посочни искания – да не се разпуска Народ ното събрание; да бъде създаден Обществен съвет от експерти с гражданска квота в него, който да изработи програма за изпълнение на исканията на гражданите; да бъде сфор миран програмен кабинет; да бъде променен изборният закон, като се премине към мажо ритарна избирателна система; гражданите да имат право да отзовават народните предста вители; да бъде осигурена 50% гражданска квота във всички държавни регулаторни ор гани; да бъде свикано Велико народно събра ние, което да изработи нова конституция. На 3 март се проведе поредният голям национален протест. Той съвпадна с нацио налния празник на България. Над 130 хиля ди българи излязоха по улиците в различни градове на страната. Във Варна протестите бяха най-многолюдни. Основните искания там бяха насочени освен срещу монополите, и срещу кмета на града Кирил Йорданов и групировката ТИМ. След неколкоседмични протести и след смъртта на самозапалилия се пред общината Пламен Горанов Кирил Йорданов подаде оставка. В рамките на една седмица президентът Плевнелиев връчи последователно мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, БСП и ДПС. Те върнаха мандатите и така се стигна до назначаване на служебно правителство. Един от ангажиментите на президента по отноше ние на служебното правителство бе то да бъде съставено от експерти и професионалисти с доказан опит, които не са партийно обвърза ни. За това настояваха както основните партии в страната, така и протестиращите граждани. На 13 март президентът назначи служе бен кабинет, разпусна Народното събрание и насрочи дата за извънредни парламен тарни избори на 12 май. За служебен премиер бе назначен досе гашният посланик на България във Франция Марин Райков. Той ще съвместява поста за едно с този на министър на външните рабо ти. Марин Райков е дипломат от кариерата, бил е зам.-министър на външните работи в правителството на ОДС(1997-2001) и зам.министър на външните работи в правител ството на ГЕРБ в периода 2009-2010. В служебното правителство има трима вицепремиери. Това са Екатерина Захари ева, която е и министър на регионалното развитие, Деяна Костадинова- министър на труда и социалната политика, и Илияна Цанова- министър по управление на сред ствата от Европейския съюз. Екатерина Захариева до този момент бе главен секретар на президента Плевнелиев. Преди това тя беше заместник на Плевнелиев, докато той беше министър на регионалното развитие и благоустройството. Деяна Костади нова също е от екипа на президента – до мо мента тя бе секретар по социалните политики. За кратко е била зам.-министър на труда и со циалната политика в правителството на ГЕРБ. В състава на новото правителство е ми нистърът на земеделието и храните проф. Иван Станков, министърът на здравеопазва нето проф. Николай Петров и на образовани-

4 1/2013 ето, младежта и науката – проф. Николай Ми лошев. За министър на вътрешните работи бе назначена Петя Първанова – до момента тя бе директор на дирекция„Международ но сътрудничество” в МВР. Другите мини стри са: Драгомир Йорданов- министър на правосъдието; Калин Христов- министър на финансите; Кристиан Кръстев- министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Петър Стойчев- министър на физическото възпитание и спорта; Тодор Та гарев- министър на отбраната; Владимир Пе нев- министър на културата; Юлиан Попов - министър на околната среда и водите; Асен Василев- министър на икономиката, енерге тиката и туризма; Роман Василев – министър за развитието на електронното правителство. Президентът постави на служебното правителство три основни задачи – да га рантира финансовата стабилност; да отго вори на очакванията на протестиращите, като бъде направен одит в целия сектор на енергетиката; да подготви провеждането на честни и демократични избори. Съставът на служебния кабинет бе при ет по различен начин от отделните поли тически сили в страната. Лютви Местан от ДПС и Сергей Станишев от БСП изразиха съмнения в партийния неутралитет на но вото правителство, заявявайки, че в него има фигури, близки до ГЕРБ. ДСБ изрази своето одобрение за новия кабинет и особено за премиера Райков. Бив шият лидер на СДС Мартин Димитров също се изказа положително за новия кабинет, като даде висока оценка на икономическия екип. Политическата ситуация през първото тримесечие на 2013 г. бе белязана и от други важни събития, които впоследствие остана ха в периферията на публичното внимание заради разразилата се политическа криза в страната. В края на януари бе проведен първият референдум след демократичните промени в България. Българските избирате ли бяха запитани:„Да се развива ли ядрена енергетика в Република България чрез из граждане на нова ядрена електроцентрала?”. Избирателната активност беше ниска – само 20,22% от българите с право на глас участва ха в референдума. 60,6% от тях отговориха с„да”, а 37,96% с„не”. С този резултат /над 20%/ въпросът бе върнат за разглеждане от депутатите в парламента. В края на февруари депутатите взеха ре шение за окончателно спиране на проекта АЕЦ„Белене”. Участие в гласуването взеха 154 народни представители. От тях своя глас „за” дадоха 114 депутати, а 40 бяха„против”. В началото на февруари беше свикан и Консултативният съвет за национална си гурност към президента. На него бяха обсъ ждани теми, свързани с атентата на летище Сарафово, както и заплахите за България от гражданската война в Сирия. След заседа нието Росен Плевнелиев заяви, че България подкрепя международните усилия за стаби лизиране на Близкия Изток и особено за пре одоляване на кризата в Сирия, вследствие на която се е засилил миграционният поток към България. Що се отнася до атентата в Сара фово, президентът обобщи, че е осъществен голям прогрес при разследването. Вътрешният министър Цветан Цветанов обаче обяви, че има данни за обосновано предположение, че зад атентата в Сарафо во стои военното крило на Хизбула. Това провокира САЩ и Израел отново да при зоват Европейския съюз да включи Хизбула в списъка на терористичните организации. Опозиционните партии в страната видя ха заплаха за националната сигурност в изяв лението на вътрешния министър Цветанов. Лидерът на БСП Сергей Станишев коменти ра, че изявлението е направено под външен натиск. В същата посока бяха и изказванията на депутатите от„Атака” и Синята коалиция. Прокуратурата също се дистанцира от категоричното посочване на Хизбула за извършител, тъй като разследването все още продължава. Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че делото все още е далеч от съдебна фаза и внасяне на обвинение от страна на прокуратурата, тъй като са необ ходими солидни доказателства за това.

1/2013 5 2. Състояние и развитие на партийната система 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство 2.1.1. ГЕРБ Оставката на правителството под натиска на уличните протести се отрази негативно на ГЕРБ. Последните социологически проучва ния сочат, че 70% от избирателите определят оставката на правителството като бягство от отговорност. Това е първото правителство в страната след 1997 г., което не успя да завърши своя четиригодишен мандат. Изненадващият ход на премиера Борисов постави партия та в нова политическа ситуация. Стратегията на ГЕРБ досега беше свързана с умелото из ползване на властовите ресурси като управ ляваща партия. От ГЕРБ разчитаха да изградят своята предизборна кампания, акцентирайки върху един от безспорните успехи на прави телството – развитието на инфраструктурата. Сега ситуацията е различна. Оставайки извън управлението, ГЕРБ ще трябва да разчита на друг тип кампания. Широкото обществено недоволство към целия политически елит в страната поставя за ГЕРБ на дневен ред при оритета да обнови партийните си редици и да смени акцентите в пропагандната си дейност. От някои министри се чуха критики към фи нансовата политика на Симеон Дянков. Партията определи критериите, на които трябва да отговарят всички нейните канди дати за народни представители. Според ней ното решение на изборите могат да бъдат номинирани членове и симпатизанти на ГЕРБ, които са лоялни към партията и са до казали, че работят както за„авторитета, така и за решаване на проблемите на български те граждани”. За народни представители от ГЕРБ могат да бъдат номинирани и издигна ти кандидати, които не са нейни членове, но се ползват с безспорен обществен авторитет и имат активна гражданска позиция. От ГЕРБ заявиха, че ще включат в своите листи доказани общественици, професио налисти и популярни личности. За народ ни представители са номинирани известни български спортисти – световната шампионка по борба Станка Златева, олимпийският шам пион по бокс Ивайло Маринов и олимпий ската шампионка по гребане Румяна Нейкова. Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цве танов, който ще оглавява предизборния щаб на партията, заяви, че бившият финансов министър Симеон Дянков няма да бъде кан дидат за народен представител на предсроч ните парламентарни избори. Нито една от местните структури на ГЕРБ не е номинирала Дянков. Цветанов сподели още, че повече от половината от министрите на ГЕРБ няма да бъдат издигани за кандидат-депутати. Една от най-спорните фигури в ГЕРБ – Емил Димитров, обвиняван многократно от опозицията в прокарване на лобистки зако ни, също няма да се кандидатира на изборите. Стана ясно още, че лидерът на партията Бойко Борисов ще води две листи на ГЕРБ, едната от които ще бъде в София. След оставката на правителството ГЕРБ призна за допуснати грешки в управлението. Според Бойко Борисов най-голямата грешка е замразяването на доходите. Директни обви нения понесе бившият финансов министър Симеон Дянков, който според Борисов е по ставял като приоритет финансовата стабил ност за сметка на увеличението на доходите. Поради тази причина в своята програ ма за предстоящите избори ГЕРБ ще зало жат на политики в посока на увеличаване на доходите и заетостта. Сред другите при оритети в програмата са разработването на политики за насърчаване на малкия и средния бизнес, реформа в енергийния сектор, подпомагане на експортно ориен тирани компании и привличане на външни инвестиции – все области, в които прави телството не успя да се справи. От ГЕРБ заявиха категорично, че ще за пазят 10-процентния плосък данък. В пар тията ще обмислят варианти за повишаване на минималната работна заплата на 350 лв, за което настояват синдикатите.

6 1/2013 От Европейската народна партия(ЕНП) заявиха, че имат доверие на ГЕРБ и ще под крепят партията на предстоящите парла ментарни избори. За своята подкрепа оба че ЕНП постави три условия на ГЕРБ ако е отново на власт. Да осъществи реформи в енергийния сектор в посока либерализа ция, политики за заетост и борба с младеж ката безработица, мерки за насърчаване на малките и средните предприятия. ГЕРБ стана първата политическа пар тия, която се регистрира в ЦИК за участие в изборите. 2.1.2. Синята коалиция(СДС и ДСБ) Традиционната десница в лицето на СДС и ДСБ ще се яви разединена на предстоящите избори. След разпадането на Синята коали ция ДСБ и напусналите СДС депутати, които формираха Национален съюз„Единство”, ще се явят заедно на изборите. Гравитиращият около ГЕРБ Съюз на демократичните сили (СДС) начело с Емил Кабаиванов потърси нови съюзници. В средата на март стана ясно, че СДС ще обедини около себе си няколко по-малки десни партии, с които ще се яви на предсрочните парламентарни избори. В но вата коалиция ще влязат„Обединени земе делци”, Движение„Гергьовден”, Радикалдемо кратическата партия в България, Българската социалдемократическа партия и Гражданско сдружение„Патриот”, в което членуват трима отцепници от„Атака”, за известно време под крепящи ГЕРБ като независими депутати. Към тази коалиция вероятно ще се присъедини и ВМРО–БНД начело с Красимир Каракачанов, което през последните месеци действаше съвместно с„Атака”. Ръстът в подкрепата за „Атака” през последния месец обаче накара Волен Сидеров да преомисли своите отно шения с ВМРО и да прекрати разговорите за общо явяване на изборите на двете партии. ДСБ и Национален съюз„Единство” на чело с Надежда Нейнски и Мартин Дими тров ще се явят заедно на изборите. На 20 януари Надежда Нейнски и Иван Костов подписаха Единна платформа, с която се поставя началото на бъдещо общо поли тическо обединение. Двамата заявиха, че съзнават необходимостта от присъствие то на силна реформаторска десница, която да изведе България от тежката политическа и социална криза. Крайната цел пред това обединение е създаването на единна дясна партия на основата на двете формации. Този процес трябва да приключи до есента. Двете формации поемат ангажимент да защитават десните избиратели, като осигурят устойчи во икономическо развитие, което да създаде реални условия за повишаване на доходите на гражданите. Сред приоритетите на но вата формация са провеждане на реформи в здравеопазването и в съдебната система, както и противодействие на едностранното енергийно обвързване с Русия. По думите на лидера на ДСБ Иван Костов новата формация е отворена за всички, кои то са против управлението на ГЕРБ. Национален съюз„Единство” няма ре гистрация като политическа партия, затова на изборите ще бъде използвана регистра цията на ДСБ. 2.1.3.„Атака” „Атака” е партията, която на този етап из влича най-големи политически дивиденти от кризата в страната. Последните социоло гически проучвания, проведени непосред ствено след протестите в страната, показват, че партията увеличава електоралната си подкрепа. Популизмът и радикалното гово рене по време на политически и социални кризи винаги печели привърженици, дока зателство за което е случващото се и в реди ца други европейски държави. Поради това и ръстът в подкрепата за„Атака” е обясним. По време на протестите„Атака” засили радикалната си популистка и национали стическа реторика. Сидеров от години гово ри за необходимостта от национализация на енергоразпределителните дружества в България, които по думите му„изнасят на ционалното богатство зад граница” и пе челят„на гърба на обикновените българи”.

1/2013 7 Многократно заявяваните тези на Сиде ров, че българският политически елит през всичките години на демокрация води„ко лониална политика на зависимост”, звучат убедително за мнозина български граждани въпреки тяхната несъстоятелност. Само допреди месец шансовете на „Атака” за влизане в следващото Народно събрание бяха нищожни. Сега голяма част от исканията й вървят в съзвучие с тези на протестиращите, въпреки че повечето от тях са реално неизпълними. С цел извлича не на тяснопартийни политически дивиден ти Волен Сидеров напусна Консултативния съвет по национална сигурност при прези дента, свикан в края на февруари. Сидеров отказа да участва и на свиканите консулта ции от президента с парламентарно пред ставените групи за проучване на възмож ността за сформиране на правителство в рамките на 41-вото Народно събрание. На националния празник на България 3 март бе свикан първият извънреден Нацио нален сбор на„Атака”. На него единодушно за председател на партията бе преизбран Волен Сидеров. Той посочи някои незабав ни мерки, които ще бъдат предприети от партията при бъдещо управление на„Ата ка”. Сред тях са повишаване доходите на българите; незабавно прекратяване на до говорите с ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про; отваряне на 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ„Козлодуй“ и строеж на нова атомна електроцентрала в най-кратки срокове. На форума на партия та Волен Сидеров за пореден път се обяви срещу членството на Турция в ЕС и заяви необходимостта България да се ориентира икономически към нови пазари и страни като Китай, Русия, Индия, Бразилия. В своята реч пред националния партиен форум Волен Сидеров отново издигна на преден план крайно леви популистки пред ложения за рязко повишаване на доходите на гражданите. Той заяви, че„напълно реа листично” е минималната работна заплата в страната да бъде 1000 лв., а минимална та пенсия – 500 лв. Призова България да си върне обратно предоставени за ползване на концесия икономически ресурси и про изводства на чужди компании в областта на рудодобива, златодобива и др. Партийният форум даде мандат на Волен Сидеров да провежда преговори и да сключ ва евентуални споразумения за коалиции за предстоящите избори. Делегати от различни градове заявиха, че ще подкрепят тези право мощия на председателя, но не виждат партия, достойна да застане до„Атака”. 2.1.4. Ред, законност и справедливост(РЗС) В разгара на протестите коалицията между РЗС и Либералния алианс на бизнесмена Веселин Марешки се разпадна. Марешки бе една от фигурите, която беше най-остро заклеймена от протестиращите във Варна. Това стана формален повод Яне Янев да се откаже от подписаното споразумение с Ли берален алианс. Марешки заяви, че не Яне Янев е развалил споразумението, а самият той, след като лидерът на РЗС настоявал съюзът им да плаща на социолози, полито лози и журналисти във връзка с предизбор ната кампания, за което той не се съгласил. Освен това Янев настоявал към тяхната коалиция да бъде включена и партията на бизнесмена Христо Ковачки„Лидер”, тъй като тя разполагала с„мрежа за гласове” в Кюстендил и Перник, където има фирми и предприятия на Ковачки. В началото на март РЗС започна популист ка кампания, с която, по думите на Яне Янев, се дава възможност на всеки един български гражданин, на неправителствени, браншови, съсловни и други организации да предложат свои кандидати за народни представители. Янев заяви, че неговата партия е широко от ворена към всички български граждани. Според лидера на РЗС над 70% от по далите вече документи за участие в листите граждани са с висше образование, между които има юристи, икономисти, IT специа листи и счетоводители. Сред кандидатства лите има българи, които живеят в САЩ, Ка нада и Германия, но желаят да се завърнат в

8 1/2013 родината и да помагат за нейното развитие. Янев посочи, че средната възраст на канди датите е 35 години, като голяма част от тях споделят идеята на партията за свикване на Велико народно събрание(ВНС) с цел при емане на нова конституция и декларират, че това е водещият им мотив да се включат в политиката чрез листите на РЗС. РЗС подкрепи исканията на протести ращите за свикване на Велико народно събрание, което да промени Конституцията в посока намаляване на броя на депутатите, както и да бъде въведена възможността те да бъдат отзовавани. Янев предлага още про мяна в Конституцията, с която президентът да бъде отзоваван чрез референдум. Спо ред Яне Янев допитването до гражданите за свикване на ВНС може да стане успоредно с предсрочните парламентарни избори. Лидерът на РЗС продължава да подкре пя ГЕРБ и желае обща коалиция между две те партии след изборите. 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция: левоцентристкият спектър 2.2.1. Българската социалистическа партия (БСП) В средата на февруари бе проведено заседа ние на конгреса на БСП. Мотото на форума бе „За нова социална България”. На него БСП се обяви за нова лява политика, срещу неоли берализма и абсолютизирането на ролята на пазара. Новата лява политика според БСП ще се характеризира с„регулиране и контрол на пазара, включително на финансовите пазари, с държавни инвестиции в икономиката, в об разованието и науката, в здравеопазването, в иновации и култура. Нейната радикалност се състои в амбициозните цели – цялостна мо дернизация на икономиката и обществото, изкореняване на бедността и премахване на крайното неравенство, преодоляване на де мографската криза и завръщане на значител на част от младите в България; в категоричното противопоставяне срещу социалната неспра ведливост, срещу унищожаването на природа та и погазването на човешкото достойнство и права; в активността и решителността на при лаганите от държавата мерки”. В политическа та рамка на конгреса се заявява още, че БСП е на страната на протестиращите и максимално ще се стреми да представя техните интереси. БСП се обяви за ляв завой в 16 стъпки. Сред тях е данъчна реформа за отмяна на пло ския данък и връщане на прогресивното об лагане, като се определи праг за най-ниските доходи. Социалистите предлагат модел за финансиране на здравеопазването – държав но финансиране за държавни заведения, га рантиращи безплатна медицинска помощ за всички, паралелно с осигурителния модел за останалите заведения и обекти на системата. В проекта са заложени и„спешни мерки в здра веопазването – цените на лекарствата трябва да се върнат в поносимите им граници” и да се възстановят държавният контрол и системата за ценообразуване от периода на тройната коалиция. БСП поема ангажимент за 250 000 нови работни места, връщане на предишните норми за възраст при пенсиониране и възста новяване на ежегодното индексиране на пен сиите, както и увеличение на майчинските за втората година от отглеждането на детето до нивото на минималната работна заплата, ко ято в края на следващия мандат да е 450 лв. Обещават се също така и„решителни законо ви и управленски действия” за ограничаване и регулиране на монополите и ликвидация на картелите, както и за насърчаване и ресурсно подпомагане на дребния и средния бизнес. Целта, която си поставя партията, е убе дителна победа на парламентарните из бори. Като свои партньори социалистите приемат патриотичните и други леви орга низации. От партията заявиха, че ще рабо тят и с гражданските организации. На кон греса на БСП бе заявено, че партията няма да се коалира с ГЕРБ след изборите. В средата на март БСП проведе и пар тиен пленум. На него бе взето решение, че на предстоящите избори партията ще се яви в обичайния си формат като„Коалиция за България”.

1/2013 9 На пленума бе изготвен и 100-дневен спешен план, който ще следва БСП, ако спе чели изборите. Основните точки, които той включва, са промяна в работата на Народ ното събрание и въвеждане на график за парламентарен контрол, който да позволи системното отчитане на властта; интензив но подпомагане на общините в най-тежко положение; оздравяване на бизнес среда та в България и подкрепа за държавните фирми; борба с младежката безработица; въвеждане на антимонополно законода телство и разсекретяване на договорите за приватизация, които са от голям обществен интерес, както и въвеждане на прогресивно подоходно облагане. В навечерието на предизборната кампа ния БСП започна процес на обновление на своите редици. Дългогодишни депутати на партията решиха да се оттеглят от активната политика и да не се кандидатират на предсто ящите избори. Сред тях са: Георги Пирински, Любен Корнезов, Петър Димитров, Емилия Масларова, Бойко Великов, Асен Гагаузов. Лидерът на партията Сергей Станишев прави опити да наложи близки до него помлади политици и по този начин да„отвори” партията към нови групи избиратели. От БСП заявиха още, че в тяхната граж данска квота ще привлекат авторитетни об щественици и експерти. Предсрочните избори и недоволството на гражданите към политическия елит да ват допълнителни аргументи на Станишев да реализира своите планове да изолира политици, натрупали недоверие и негативи сред обществото, като Румен Овчаров и Ру мен Петков. Румен Петков реагира остро на опитите на определени кръгове в БСП да по вдигнат темата за оттеглянето на политиците от по-старото поколение в партията. Стани шев отхвърли обвиненията, че прави чистка в БСП, като заяви, че случващото се е есте ствен процес на обновление на партията. В този дух е заявлението на Станишев, че дори партията му да спечели парламентар ните избори, той няма да бъде министърпредседател. Той заяви, че след изборите страната се нуждае от програмно прави телство на националното съгласие, което да бъде подкрепено от по-широк кръг демо кратични партии, изключващ ГЕРБ. 2.2.2. ДПС Изминалото тримесечие беше особено бурно и драматично за ДПС. На 19 януари се състоя осмата национална конференция на Движението. На нея бе направен опит за покушение срещу лидера Ахмед Доган. До като той произнасяше реч пред делегатите на конференцията, въоръжен с пистолет на падател се приближи на крачка от него и се опита да възпроизведе изстрел. Пистолетът засече и в последвалото стълкновение на падателят бе обезвреден. Това се случи в присъствието на лидера на Партията на ев ропейските либерали Греъм Уотсън и пре зидента на Либералния интернационал Ханс ван Баален. Нападателят се оказа млад мъж, студент от турски произход. Впослед ствие се разбра, че пистолетът е газов. Нападението срещу Доган бе остро осъ дено от политиците. ГЕРБ обяви, че подобни действия са неприемливи. Според партията нападението срещу който и да е лидер е опасност за демокрацията в страната. СДС посочи в декларация, че насилието с каквито и да било мотиви и под каквато и да било форма не е приемливо, не е до пустимо и не е оправдано. БСП също кате горично осъди този акт. Според левицата нападението е последица от„дълго разпал ваната омраза, агресията срещу политиче ския опонент и враждебността”. Според лидера на ДСБ Иван Костов тряб ва да има тежки санкции за служителите от Националната служба за охрана, които са до пуснали да се случи инцидентът. От ДСБ за явиха обаче, че не може да се говори за опит за атентат, тъй като с газов пистолет не може да се причини смърт. РЗС определи опита за покушение като „театрална постановка”, с която се цели да се затегнат редиците на избирателите на

10 1/2013 ДПС. От партията определят случилото се като„рискована пиар акция”. ДПС реагира остро на случилото се. Партията обвини управляващите, че под тяхно давление прокуратурата е промени ла квалификацията на деянието от„опит за убийство” в„закана за убийство”. Това ста на, след като бе установено, че пистолетът е газов. От ДПС заклеймиха и последвали те опити в социалните мрежи деянието на нападателя да бъде героизирано. Според Лютви Местан тези действия могат да на несат трайни и непоправими последици на демократичните ценности и устои на българското общество, на етническия мир, толерантността и търпимостта в страната. До този момент се установи, че напада телят е действал сам. Въпреки това от про куратурата заявиха, че версията за помагачи и съучастници все още не е напълно изклю чена. Нападателят е изтъкнал като мотив, че според него Доган е вреден за развитието на демокрацията в страната, затова е искал да го сплаши. Процесът и разследването по нападението продължават. Въпреки временното прекъсване зара ди нападението конференцията продължи своята работа. Речта на Доган, която беше прекъсната от нападателя, бе прочетена три часа по-късно в негово присъствие. Речта потвърди изтеклата информация, че Доган ще се оттегли от лидерския пост. Той посочи за свой наследник Лютви Местан. Със спе циално решение Доган бе обявен за поче тен председател на ДПС. Според приетите изменения в партийния устав, като почетен председател той ще може да участва във всички форуми и заседания на движението. Лютви Местан бе избран с пълно едино душие. В следващите няколко години имен но той ще е лицето на партията пред обще ството. Лютви Местан е сочен като пример за диалогичен и умерен политик, добър оратор и парламентарист. На конференцията бяха избрани още съставите на Централния съвет и на Цен тралната контролна комисия. Освен това беше приета политическа декларация на Осмата национална конференция. В нея се казва, че„след три и половина години управление на ГЕРБ фундаменталният про блем на българското общество, на страната като цяло днес е необходимостта от катего ричното възстановяване на демокрацията”. В началото на февруари бяха избрани четирима нови заместник-председатели на ДПС. Това са Филиз Хюсменова, Алиос ман Имамов, Рушен Риза и Христо Бисе ров. Заместник-председател на партията ще продължи да бъде и Юнал Лютви. 3. Общественото мнение Политическата и социална криза в страната прави непредсказуеми предстоящите пред срочни парламентарни избори. Силните ан типартийни и антисистемни настроения сред гражданите правят проблематични прогно зите на социолозите. Още повече че близо 70% от избирателите се колебаят коя поли тическа сила да подкрепят. Затова и редица социологически агенции в страната предста вят своите изследвания с редица условности. Според проучване на ББСС„Галъп интер нешънъл“ от началото на март БСП и ГЕРБ са с приблизително изравнени позиции на този етап – около 20% от избирателите заявяват, че ще гласуват за една от двете партии. За ДПС биха гласували 5,2% избирателите. Според проучването на Галъп„Атака” бележи найсериозен ръст- 5% от гласоподвателите за явяват, че ще гласуват за партията, при 1,2 на сто през февруари. Ръст в електоралната под крепа бележат и другите националистически формации- Националният фронт за спасение на България(1,5% спрямо 0,9 на сто месец порано) и ВМРО(0,9 на сто при 0,4 през февру ари). Партията на Меглена Кунева Движение България на гражданите губи позиции през последното тримесечие, като към момента на проучването е под прага на бариерата за вли зане в парламента – 3% през март, докато през февруари получава 4,8%. В дъното на класаци ята са РЗС(0,5%), ДСБ(1,2%) и СДС(0,8%).

1/2013 11 Интересно е да се отбележи, че двама от всеки пет гласоподаватели биха искали да се появи нова значима партия на протести ращите, като един от всеки пет декларира готовност да гласува за нея. Проучването показва, че 92% от анкети раните подкрепят протестите в страната. По отношение на един от найнаболелите проблеми през последното тримесечие – ЕРП-тата и монополите – съществува почти пълен консенсус.„За” на ционализацията им са 73% от анкетираните, а само 10% са„против“. Що се отнася до на гласите за изборите- 42% са на мнение, че „нищо няма да се промени съществено“. Оставката на кабинета„Борисов” е одо брявана от 58% от анкетираните, а 62% от тях смятат, че протестите трябва да продължат. В класацията на рейтингите на политици те продължава да води еврокомисарят Кри сталина Георгиева с 50% одобрение, следва на от президента Росен Плевнелиев с 44% и столичният кмет Йорданка Фандъкова с 39%. 4. Основни изводи и прогнози 1. Протестите в страната показаха, че недо волството на гражданите не се дължи само на високите сметки за ток – те са поводът за социалното напрежение, но не и причината. Проблемите са много по-сложни и комплек сни и са свързани с цялостното обедняване, безработицата, намаляването на доверието на гражданите към политиците и институци ите. Политическият елит в страната е силно делегитимиран, а доверието към държавни те институции е изключително ниско. Това създава опасности за демократичния про цес в страната. На този етап се очертават няколко формации, които ще бъдат оглаве ни от протестиращите. Шансовете им за по падане в парламента засега са неясни и ще зависят до голяма степен от предизборната кампания и политическата конюнктура. Протестите затихват и ситуацията върви към нормализиране. Дали това обаче ще бъде по-трайна тенденция, ще зависи и от работата на служебното правителство. Важ на ще бъде и ролята на партиите. По всичко личи, че те ще заложат на остра и конфрон тационна предизборна кампания, което още повече може да изостри политическо то и социалното напрежение в страната. 2. ГЕРБ се намира в нова и неочаквана си туация. Политическият и медиен комфорт, с който партията разполагаше през последните три години и половина, е поставен на изпи тание. Основно предизвикателство пред пар тията ще бъде самата предизборна кампания. Всички основни опозиционни партии, било то леви или десни, ще обвиняват ГЕРБ за теж кото икономическо и социално положение в страната. Високите нива на безработица, ниските доходи, фалитите на стотици малки и средни предприятия, съществуването на монополи в редица сектори на икономиката, слабите резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност са теми, които опозицията ще повдигне по време на кампа нията и ще потърси отговори от ГЕРБ. 3. Традиционната десница в България е из правена пред съдбоносно изпитание. Очаква но СДС и ДСБ отиват разединени на изборите. По-големи шансове за попадане в парламента на този етап имат ДСБ и партньорите им от На ционален съюз„Единство” начело с Надежда Нейнски и Мартин Димитров. СДС на Кабаи ванов има малки шансове, защото голяма част от симпатизантите на партията преминаха на страната на„Единство”, а други се вляха в ре диците на Движение България на гражданите начело с Меглена Кунева. 4.„Атака” печели най-много от протести те. Партията има всички шансове да повтори резултата си от 2005 г., дори може да го над мине. Практиката в други европейски държа ви показва, че печеливши при подобни кри зисни ситуации са антисистемните партии на радикалното политическо говорене. Можем да очакваме, че и тук вотът за подобни пар тии ще расте.„Атака” ще заложи на силен популизъм, който отразява гласа на улицата, като партията на Сидеров ще се възползва максимално от създалата се ситуация.

12 1/2013 5. Социологическите проучвания дават на РЗС под 1% подкрепа. Опортюнизмът на Яне Янев, обезличаването на неговата партия и превръщането й в креатура на ГЕРБ ограни чават до минимум шансовете за попадане на РЗС в следващия парламент. Безпринципните договорки на Янев с Марешки и последвали ят разрив в отношенията между двамата още повече отблъскват избирателите от РЗС. 6. Главното предизвикателство пред БСП е дали ще съумее да оглави лявата про тестна вълна в страната. Исканията на изби рателите могат да бъдат определени като леви, но това, което тежи на БСП в момента, е, че мнозина я определят като партия на статуквото. Станишев полага усилия да об нови партийните редици, като заложи на нови млади лица, а политиците на прехода да минат на заден план. БСП залага на типи чен ляв популизъм в своята програма. Това обаче може да бъде пречка за намиране на партньори след изборите за формиране на коалиция с участието на партията. 7. ДПС е единствената партия, която е добре подготвена за изборите. Промяната на върха, от една страна, консолидира ней ните редици, но, от друга, я„отвори” към другите партии. През последните години ДПС изпадна в изолация, причина за което беше личността на Ахмед Доган. Оттегляне то на Доган преди изборите не е случайно. Това е ход, чрез който партията прави опит да излезе от политическата изолация и по този начин да се върне отново в управле нието. Новият лидер Лютви Местан е диа логична и консенсусна фигура и това опре делено прави ДПС по-приемлив партньор за останалите партии. Неслучайно Лютви Местан заяви, че след изборите на България ще е необходимо програмно надпартийно правителство, което да бъде подкрепено от проевропейски демократични партии. 8. Движение България на гражданите на Меглена Кунева засега не успява да наложи своя специфичен облик. Социологическите проучвания показват, че партията губи под крепа. По време на протестите Кунева не успя да изведе адекватни послания, с които да намери място в дневния ред по време на кризата. От партията предложиха про грамен документ от 31 точки, който има поскоро декларативен характер и не предлага достатъчно реални и конкретни стъпки за преодоляване на икономическата и соци алната криза в страната. 9. От днешна гледна точка е трудно да се даде ясна прогноза за резултата от изборите. Протестите в страната внесоха нов елемент в политическата ситуация. Не се знае дали и доколко протестният вот на гражданите ще се ориентира към някоя от новите форма ции, създадени от лидери на протестите. Но за това има потенциал. Засега е сигурно, че в парламента ще влязат пет партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, Движение„България на гражда ните” и„Атака”. Вероятно никоя от тях няма да има абсолютно мнозинство, което ще за трудни формирането на коалиционно пра вителство. Не е изключено да се стигне и до„блокиран парламент” и до нови избори. За редактора: Професор, доктор на философските науки Георги Карасимеонов е преподавател в СУ„Св.Климент Ох ридски”, директор е на Института за политичeски и правни изследвания и главен редактор на списа ние“Политически изследвания”. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за по литически науки. Контакт: ipls@dir.bg

Издател Фондация Фридрих Еберт Бюро България ул. Княз Борис I 97 1000 София, България Отговорен редактор: Регине Шуберт, директор Заявки e-mail: office@fes.bg Емилия Бургазлиева Всички текстове са достъпни онлайн www.fes.bg Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.