Георги Карасимеонов(Ред.) Б АРОМЕТЪ Р Политическите партии в България Година 13, брой 3 Юли- Септември 2013 Политическата ситуация в страната продължава да бъде напрегната. Въпреки че протестите постепенно стихнаха, политическият диалог между управляващи и опозиция продължава да бъде силно конфронтационен. Президентът се кон фронтира с Народното събрание и правителството, което внася допълнително напрежение в сложната политическа и обществена среда. ГЕРБ продължава с непоследователното си поведение като парламентарна опозиция. Партията все още не може да се впише в тази нова за нея роля. За губата на електорална подкрепа, която бе регистрирана от водещи социологи чески агенции, вероятно ще се увеличава вследствие на това поведение. Протестите консолидираха БСП и партията в момента е първа политиче ска сила според проучванията на електоралните нагласи. Същевременно в БСП има сериозни вътрешни напрежения. Те се пораждат от една страна от стила на ръководство, а от друга, от нейния политически курс и кадро ви решения. Редица членове на БСП обвиняват ръководството, че взима решения в тесен кръг и не се допитва до легитимните органи на партията, като Националния съвет. Фондация Фридрих Еберт Бюро България Анализи

3/2012 1 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Политическата ситуация.......................................................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система.............................................................................................................. 4 2.1. Тенденции в парламентарно представените политически партии................................................................ 4 2.1.1. ГЕРБ............................................................................................................................................................................................. 4 2.1.2. БСП.............................................................................................................................................................................................. 5 2.1.3. ДПС............................................................................................................................................................................................. 6 2.1.4.„Атака”....................................................................................................................................................................................... 7 2.2. Извънпарламентарни партии............................................................................................................................................ 8 2.2.1. Реформаторски блок.......................................................................................................................................................... 8 3. Общественото мнение............................................................................................................................................................. 9 4. Основни изводи и прогнози................................................................................................................................................10

2 3/2012 1. Политическата ситуация Политическата ситуация през измина лото тримесечие бе белязана от нестих ващите антиправителствени протести, както и от контрапротести в подкрепа на кабинета„Орешарски”. Като основни характеристики на протестите може да се изтъкнат продължителността им, тях ната надпартийност, активно присъствие на млади хора и значимата роля на со циалните мрежи при тяхното организи ране. Тази начална характеристика на протестите претърпя промяна в хода на тримесечието, когато някои политически партии от десния спектър, вкл. ГЕРБ се опитаха да използуват протестите в те хен партиен интерес. Мирният характер на протестите бе нарушен в края на юли. В нощта на 23 срещу 24 юли събралите се пред парламента демонстранти попречи ха на депутати, министри, експерти и журналисти да излязат от сградата на Народното събрание. Демонстранти те влязоха в сблъсъци с полицейските части за борба с безредици. След ча сове на блокада протестиращите бяха разпръснати, а затворените в парла мента политици бяха изведени навън. Събитията от тази нощ доведоха до бърза реакция на опозицията. ГЕРБ, дес ницата и синдикатите поискаха остав ката на правителството. От партията на Бойко Борисов поискаха и незабавно свикване на Консултативния съвет по национална сигурност, който да опре дели дата за предсрочни парламентар ни избори до края на годината. През август се стигна до затишие на протестите. Тяхната нова фаза започна на 16 август, когато по повод на извъ нредно заседание на Народното събра ние в София пристигнаха десетки авто буси от страната с подкрепящи кабинета граждани. През септември протестите срещу правителството продължиха, но с много по-малко участници. Успоредно с протестите за оставка на кабинета„Орешарски” ежедневно продължават да се провеждат и кон трапротестите в негова защита. Освен за подкрепа на премиера, протести ращите се изказват и срещу президен та Росен Плевнелиев. Президентът бе обвинен от управляващите и от граж даните подкрепящи правителството, че е заел страната на протестиращите и че е„излязал от ролята си на обеди нител на нацията“. Това стана повод и за събиране на подписка с искане за неговото отстраняване. През септември премиерът Оре шарски направи отчет за първите 100 дни на управление на кабинета под наслов –„100 мерки за 100 дни”. Като най-голям успех той посочи, че страна та е освободена от страха, наложен от предишните управляващи. Основните задачи на управлението през първи те 100 дни са били провеждането на стабилизационни мерки; коригиране на политики с доказани неблагопри ятни ефекти върху икономическото и социално развитие; започване на ре форми в редица области; формиране на екипи и обществени съвети с цел осъществяване на диалог с граждан ското общество. БСП и ДПС подкрепиха правител ството. От ДПС обявиха, че правител ството ще се ползва с неговата под крепа докато е социално ефективно. Лидерът на„Атака“ Волен Сидеров посочи като слабост в отчета липсата на анализ и ревизия на предишното управление, но се изказа положител но относно действията на правител-

3/2012 3 ството за развалянето на някои кон цесии и предприемането на редица социални мерки. Опозицията в лицето на партия ГЕРБ остро разкритикува правителството и нарече отчета –„100 мерки – 100 лъжи”. През настоящето тримесечие пре зидентът Росен Плевнелиев наложи вето на актуализацията на бюджета. Ветото на президента обаче бе отхвъ рлено на извънредно заседание на парламента със 130 гласа. Срещу вето то на държавния глава бяха депутатите от БСП, ДПС и„Атака“, докато 93- мата народни представители от ГЕРБ заста наха зад президента. Налагането на вето върху бюд жета на страната е прецедент и това доведе до изостряне на отношения та между институциите. Досега един ствено президентът Желев е налагал вето върху бюджета, но тогава е ста вало дума за противоконституционни тестове в него. Управляващите партии обвиниха президента, че грубо се е намесил в работата на изпълнител ната власт, защото изработването на бюджета и неговото внасяне в Народ ното събрание е изключителен пре рогатив на правителството. Лидерът на БСП Сергей Станишев за яви, че ветото на Росен Плевнелиев е част от опитите да се попречи на възста новяването на парламентаризма и на нормална демократична държавност. Според лидера на ДПС Лютви Ме стан ветото на президента е полити чески акт, който цели политически цели – да се подчертае зависимостта на кабинета„Орешарски” от гласове те на„Атака”. По този начин той иска да влее нова енергия в протестите и да заеме ролята на морален съдник в българската политика. Лидерът на„Атака” Волен Сидеров заяви, че това действие на президента е вид„заяждане“ и изпълнява партий на задача на ГЕРБ. Вследствие на влошаването на си туацията в Сирия нарасна бежанската вълна, която все повече засяга Бълга рия. Вътрешният министър Цветлин Йовчев представи информация, спо ред която вероятно в страната до края на годината ще пристигнат между 6 и 10 хиляди бежанци от Близкия Изток. Прогнозата на Агенцията за управле ние на оперативното сътрудничество по външните граници на държави те от Европейския съюз(ФРОНТЕКС) обаче е много по-песимистична като дава числото от 40 хиляди бежанци. В края на септември броят на влезли те от началото на годината бежанци е около 4200 и остават само 800 човека, за да достигне критичния максимум. Поради липсата на повече места за настаняване, както и малкият опит, кой то има страната в ситуации с бежанци, България се обърна за помощ към ЕС. Освен това бе създаден и Национален оперативен щаб, който е оглавен лич но от министър Йовчев. Той работи в посока на създаване на нови места за настаняване на бежанците, особено с оглед на настъпващите студени месеци от годината. Събитията в Сирия наложиха свик ване на Съвета за сигурност към Мини стерския съвет. На него бяха обсъдени опасностите от терористични заплахи, както и икономическите и финансови рискове за България. Макар да е отче тено, че към момента няма повод за притеснения от терористични заплахи, във връзка с променената ситуация в Близкия изток ще се предприемат дей ствия по оценка и актуализиране на

4 3/2012 националния план за противодействие на тероризма. Като най-голям про блем е отчетен приливът на бежанци и възможността от повишаване на кри миногенната обстановка и социалното недоволство по местата, където те ще бъдат настанени. Националната разуз навателна служба определи ситуацията като опасна за националната сигурност. Военният министър Ангел Найде нов отхвърли възможността за участие на България във военна кампания в Сирия още повече, че страната няма възможност за преки бойни действия. Министър Найденов, както и външният министър Кристян Вигенин се обявиха за политическо решение на проблема. Президентът Росен Плевнелиев и премиерът Пламен Орешарски излязоха с обща позиция, в която осъдиха хими ческата атака срещу граждани в пред градията на Дамаск от 21 август. Двама та призоваха за политическо решение на кризата с водеща роля на ООН. 2. Състояние и развитие на партийната система 2.1. Тенденции в парламентарно представените политически партии 2.1.1. ГЕРБ През изминалото тримесечие ГЕРБ из падна в политическа изолация и за почна да губи електорална подкрепа. Позицията на бойкот на парламента не даде търсения резултат. Партията не успя да се„съюзи” с протестиращите, които я причислиха към партиите на статуквото. Целият период юли – септември бе труден за ГЕРБ от гледна точка на опитите и да намери съюзници. Ня колкократно от партията опитаха без успешно да протегнат ръка за общи действия с новоформирания десен Реформаторски блок. Лидерът на ДСБ, една от партиите основателки на Ре форматорския блок, Радан Кънев за яви, че двете формации имат полити чески различия, а обединение между ГЕРБ и Реформаторския блок е невъ зможно и никой няма интерес от това. Според него единствената обща зада ча между двете формации е отстраня ване на сегашното правителство. През изминалия период част от на пусналите партия ГЕРБ членове, сред които Емил Димитров, Иван Петров, Павел Димитров, както и бившият зе меделски министър Мирослав Найде нов учредиха нова партия-„България за алтернатива на страха, тероризма и апатия“(БАСТА). Мирослав Найде нов обяви, че партията няма да има лидер, като посочиха че основна при чина за тяхното напускане на ГЕРБ са били стилът и начинът на управле ние на зам. председателя на партия та- Цветан Цветанов. Мирослав Най денов заяви, че БАСТА няма да бъде ГЕРБ 2, и в нея ще членуват не само хора напуснали ГЕРБ. Той обяви, че се водят преговори за общи действия с някои движения като„Модерна България” и някои патриотични пар тии като ВМРО. Бойко Борисов призова граждани те на протест в деня на откриването на новия политически сезон. ГЕРБ органи зира извозване с автобуси на граждани от провинцията, които да се включат в протеста. Това обаче допълнително дискредитира спонтанните протести на гражданите и стана повод управлява щите да обвинят ГЕРБ, че стоят зад ор ганизацията на протестите. Самият про тест остана в ограничени рамки.

3/2012 5 В началото на новия политически сезон ГЕРБ обяви връщането си в пар ламентарните комисии. От партията обаче не предложиха депутати за пред седатели или заместник-председатели на комисии с мотива, че по този начин биха легитимирали парламента. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Бойко Борисов използва началото на парламентарния сезон от ново да подчертае, че ГЕРБ е формал ният победител в изборите и че счита настоящия парламент за нелегитимен. Като най-важен приоритет лидерът на ГЕРБ посочи незабавната оставка на ка бинета и провеждането на нови избори. Според Бойко Борисов държавата е в политическа и институционална кри за. Той заяви, че ГЕРБ отхвърля предло жението на Сергей Станишев за пости гане на съгласие по предложените от мнозинството национални приоритети. През септември ГЕРБ инициираха и вот на недоверие на правителството. Повод за него бе създаването на ми нистерство на инвестиционното про ектиране. Според Бойко Борисов в него са вложени сериозни средства, а то реално не е заработило. От партията заявиха, че не се води инвестиционна политика, независимо от декларациите на правителството, че инвестициите и строителството са важни приоритети. Същевременно ГЕРБ провали дискуси ята по вота на недоверие и гласуването му. Това стана вследствие на бойкота от страна на ГЕРБ на парламентарни те заседания, на които трябваше да се проведе вота. Според лидера на ГЕРБ парламентарната група е постъпила по този начин с цел да дискредитира ДПС и БСП, които при отсъствието на Атака не успяха да съберат кворум за про веждане на заседанието. Вследствие на скандалът, който пре дизвика намереното от прокуратурата „тефтерче” на председателя на Коми сията за конфликт на интереси Филип Златанов, Бойко Борисов поиска от зам. председателя на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова да на пусне парламента и ръководството на партия ГЕРБ. Тя бе обвинена в задку лисна намеса в кадровата политика на ГЕРБ, когато партията бе на власт. 2.1.2. БСП Летните протести до голяма степен до ведоха до вътрешна консолидация, как то в ръководството на БСП, така и сред нейните избиратели. Сергей Станишев подчерта още веднъж подкрепата на БСП за прави телството на Пламен Орешарски, кое то според него продължава да работи за промяна на статуквото. Лидерът на БСП посочи също така, че няма да се допусне под външен натиск за пред срочни избори правителството да бъде превърнато в един„служебен кабинет”. От ПГ на Коалиция за България представиха и декларация с основните приоритети. Сред тях са: прекъсване на порочните зависимости между бизнес и политика и отстояване на национал ните интереси; защита на българските производители от нелоялна конку ренция, както на потребителите, чрез предотвратяване на злоупотребите с монополни позиции; създаване на ус ловия за намаляване на бедността, по вишаване на степента на образованост, подкрепа на науката, технологичните иновации и на българската култура; ов ладяване на демографския срив като се съдейства за подобряване на здра веопазването; повишаване на заетост та; увеличаване на възможностите за

6 3/2012 гражданското участие в управлението и за разширяване на гражданския кон трол в него; приемане на нов Изборен кодекс в съответствие с всички демо кратични стандарти преди провеждане на избори за Европейски парламент. В началото на политическия сезон се засилиха и разногласията в БСП. Пре зидентът Георги Първанов(2002 – 2012 г.) поиска смяна в ръководство на БСП. Той заяви, че управленските решения в партията се взимат в много тесен кръг, а някои от първите действия в началото на работата на кабинета свидетелстват за влиянието на определени икономически кръгове. Според Първанов, БСП трябва да последва примера на европейската левица и да се обърне към нови соци ални слоеве. Той подчерта, че реален проблем на партията е, че вече десети летия активните хора не припознават БСП, а партията не може да разчита само на пенсионерите. Допълнително напре жение в партията внесе и намерението на Първанов да създаде мрежа от диску сионни клубове, където да се обсъждат актуални политически проблеми и да се предлагат стратегически решения. Преди началото на новия полити чески сезон освен Георги Първанов, за нуждата от„ново ляво“ заговори и председателят на Движение Д21 Татяна Дончева. Тя подчерта необходимостта от нов политически проект в ляво, кой то да не бъде свързан с близкото мина ло и настоящето на БСП, нито с олигар хичните кръгове около партията. Друго свидетелство за разнобоя в БСП е позицията на депутата на ле вицата Георги Кадиев, който настоява партията да понесе отговорността за избора на Делян Пеевски за предсе дател на ДАНС. Кадиев обяви, че ще работи за промени вътре в БСП, които могат да започнат още през октомври с изборите на няколко областни пред седатели на партията, включително на софийската градска организация. Според него БСП се развива в посока на„лидерска партия”, което в никакъв случай не е добре за левицата. Нега тиви според Кадиев ще донесе и нало женото сътрудничество с„Атака”. 2.1.3. ДПС През настоящото тримесечие ДПС следваше плътно линията на подкрепа на правителството на премиера Пламен Орешарски. ДПС използва позициите си за да предожи кадри за назначения на раз лични нива в публичната администра ция. Някои от тези назначения прово кираха негативна обществена реакция. Председателят на ДПС Лютви Ме стан обърна внимание на няколко клю чови момента при откриването на но вия политически сезон. По думите му животът на кабинета Орешарски зави си не от това кой протестира по-силно, а от социалната му ангажираност. Ме стан заяви категорично, че ДПС има ясен ангажимент да води антимоно полна политика и отбеляза, че монопо лите са тежко наследство за кабинета Орешарски. Тази си позиция партията ще отрази в новия закон за обществе ните поръчки. ДПС ще работи активно за промени и в Закона за бюджета, как то и за Изборния кодекс. Лютви Местан посочи също така желанието на ДПС за широки парламентарни и публични дебати по съдържанието на Споразу мението на България с ЕС за следващия 7-годишен програмен период. Лидерът на ДПС изказа мнение, че е тежка заблуда да се мисли, че кон фликтът в страната е между протести-

3/2012 7 ращите и кабинета. Според него става дума за много по-дълбок конфликт между протестиращите и политиче ската класа като цяло. Местан заяви, че е въпрос на политическа отговор ност да се спре процеса на делегити миране на политическата система в България, и е необходимо дебатите да се пренесат от улицата в парламента. През разглеждания период се наблю даваше нееднократно размяна на остри реплики между лидера на ДПС Лютви Местан и депутати от ГЕРБ. В пленарна та зала се разменяха взаимни обвинения относно професионализма на личности, назначени наскоро или по време на пре дишното управление. Не остана незасег нат и въпросът чие е било предложени ето за назначение на Делян Пеевски за председател на ДАНС. До този момент и от ДПС, и от БСП отказват да дадат кон кретен отговор. Лютви Местан посочи, че това е било„общополитическо“ ре шение и съответно и отговорността за него е„общополитическа“. Друга пресечна точка за спор меж ду ДПС и ГЕРБ са изборите за кмет на община Гърмен, до които се стиг на след като досегашния кмет Ахмед Башев бе избран за народен пред ставител. За поста се съревноваваха само двама кандидати – един от ДПС и един от ГЕРБ. Бойко Борисов заложи на личния контакт и направи голяма обиколка в района като заяви, че на селението там живее в страх от ДПС. Нещо повече той обяви, че масово се уволняват хора на ГЕРБ, които отказ ват да бъдат в структурите на ДПС или да гласуват за ДПС. Изборите спечели кандидата на ДПС. Основната разделителна линия меж ду ДПС и БСП е темата за АЕЦ„Белене”, като ДПС е противник на нейното стро ителство. По тази тема обаче ДПС засе га не взима активно отношение за да не предизвика конфликт със своя съюзник. Все още няма и решение на Конститу ционния съд по случая Пеевски след като депутати от ГЕРБ внесоха искане за уста новяване на несъвместимост и за пре кратяване пълномощията на депутата от ДПС още през юни. Този казус възникна след като Пеевски бе избран за предсе дател на ДАНС на 14 юни, а няколко дни по-късно парламентът гласува отмяна на решението си. Още тогава от ДПС съоб щиха, че Пеевски няма да присъства в Народното събрание и няма да получава заплата като депутат до произнасянето на Конституционния съд. 2.1.4. Атака Последното тримесечие бе период на кратко оттегляне на партия„Атака” и на лидерът й Волен Сидеров от активно участие в политически живот. Сидеров предприе този ход след нарасналото не доволство на поддръжниците от поведе нието на партията, която де факто под крепи правителството на Орешарски. Това доведе до спад на влиянието й за сметка на друга националистическа пар тия, НФСБ, начело с Валери Симеонов. При откриването на новата парла ментарна сесия лидерът на„Атака“ по сочи, че в парламента трябва по актив но да се обсъждат темите свързани с бедността, безработицата и жизнения стандарт на българите, както и преди звикателствата пред България, свързани със събитията в Сирия. Сидеров заяви още, че той и него вата партия ще бъдат оценени от исто рията заради това, че са спрели ГЕРБ да се върне във властта. Според него за сега няма аргументи за провеждане на предсрочни избори. Сидеров разкри-

8 3/2012 тикува протестите, които според него са организирани от ГЕРБ и от партиите, останали извън парламента. През това тримесечие се наблюдава нарастване на конфликта между„Атака” и НФСБ. В началото на юли се наблюда ваха сблъсъци между привържениците на двете формации. През август формацията ГОРД на ев родепутата Слави Бинев се вля в НФСБ като заедно формираха обща партия, която ще следва политическата про грама на Фронта. Двете партии подчер таха, че съюзът им е изграден на общи принципи и позиции. Те се явяват про тивници на Атака. Зависимостта на правителството от Атака, се посреща с неодобрение от ЕНП и ПЕС. От ПЕС отправиха пожелание за прекратяване на тази неформална ко алиция в парламента като подчертаха разликата в ценностите на„Атака” и со циалистите. От своя страна ръководство то на ЕНП в лицето на Дорис Пак(член на Управителния съвет) изрази тревогата си от това, че правителството разчита на подкрепата на партия„Атака“, която тя счита за антиевропейска партия. 2.2. Извънпарламентарни политически партии 2.2.1. Реформаторски блок В хода на протестите се създаде ново партийно сдружение, което претенди ра за гласовете на десните избиратели. В него влизат седем партии- ДСБ, СДС, БЗНС,„Движение България на граждани те“,„Зелените“,„Свобода и достойнство“ и„Синьо единство“. Според председа теля на ДСБ Радан Кънев Реформатор ският блок е политическо обединение с няколко важни задачи: да покаже на избирателите, че БСП и ГЕРБ не са един ствената алтернатива; да обедини десни те привърженици и симпатизанти след дванадесет години на ерозия на дясното пространство; да отговори на нуждите на едно цяло ново поколение граждани, да влезе в диалог с тях, за да им покаже, че има смисъл да бъдат и избиратели, и политици; да представлява градска та средна класа; да сложи началото на устойчива коалиция в десноцентристко то пространство, която да представлява интересите на различни обществени, а и етнически групи от обществото, да от стоява мястото на България в един все по-единен Европейски съюз. Към Реформаторския блок се създа де и Граждански съвет с експертни ко мисии. Гражданският съвет ще изра ботва актуалните политически позиции на Реформаторския блок, ще решава дали да се разширява блокът и с кои партии да си взаимодейства в бъдеще. Освен това той ще има за задача да изработва управленските политики на блока и да създава платформа за вза имодействието с гражданското обще ство в страната. Работата на съвета ще бъде разделена на групи по тематични области, в които ще се обсъждат пред ложения за конкретни политики. Реше нията ще се взимат с единодушие и ще важат за всички партии в сдружение то. Сред приоритетите на групите ще са- реформа в съдебната система и в държавната администрация, постигане на по-голяма икономическа свобода и налагане на законността, повишаване на жизнения стандарт, пенсионна ре форма, защита на потребителите. Основен въпрос пред новия Рефор маторски блок е отношението му към ГЕРБ. ГЕРБ и лично лидера Борисов не колкократно показаха своето желание за общи действия с РБ. Според един от

3/2012 9 лидерите в РБ, Меглена Кунева, блока не води преговори с ГЕРБ. Тя счита, че една истинска конкуренция в дясното пространство би имала оздравителен ефект. Според нея в момента не трябва да се мисли за коалиция с ГЕРБ, а силите да бъдат фокусирани върху изгражда нето на РБ и предлаганите от него поли тики. Радан Кънев, лидер на ДСБ от своя страна отбеляза, че обединение между ГЕРБ и Реформаторския блок е невъ зможно и никой няма интерес от него. 3. Общественото мнение Общественото мнение за настоящия период е представено в проучването на агенция Алфа Рисърч за първите 100 дни на управление на кабинета „Орешарски“. Данните показват, че той се ползва с ниска обществена под крепа. Макар броят на протестиращи те срещу правителството да бе видимо по-малък през летните месеци, проуч ването показва, че това не е проме нило нарастващите негативни нагла си сред мълчаливото мнозинство от гражданите. 23% са удовлетворени от дейността на правителството, на дру гия полюс са 21%- крайно недовол ни от управляващите. Най-значителен дял е този на разочарованите- 55%. Подкрепата за правителството и премиера през изминалото тримесечие не претърпя промяна и остава съответ но 23% и 29%. Почти двойно обаче на растват отрицателните оценки за дей ността им. Ако в началото на юни близо половината от пълнолетните българи нямаха определено мнение за тяхната работа, а критичните оценки бяха око ло една четвърт, в края на август хората с негативно отношение към кабинета се увеличават от 28% на 47%, а тези към министър-председателя – от 25% на 44%. Неутралитет запазват една четвърт от анкетираните. Наблюдава се и спад в привържениците на тезата, че дей ността на кабинета е в полза на обще ството – от 39% на 26%, като успоред но с това с почти 20%(от 53% на 70%) се увеличава делът на хората убедени, че кабинетът работи в полза на близки до него икономически кръгове. 84% от анкетираните не смятат, че„на високи държавни длъжности са издигани найкомпетентните и почтени личности“. Обществените нагласи по отноше ние на протестите са следните: 51% от пълнолетните граждани на стра ната подкрепят исканията за оставка на правителството, 33%- подкрепят контрапротестите в негова полза, а 16%- не подкрепят нито едните, нито другите. Протестната вълна в страната дове де до промени в подкрепата за партии те и политическите формации. В нача лото на новия политически сезон БСП има 18.4% подкрепа и води пред ГЕРБ (15.6%), а на трето място е новосъзда дения Реформаторски блок(7.6%). Четвърта политическа сила е ДПС, която поддържа традиционните си по зиции с 5.8% електорална подкрепа. Партия„Атака” губи позиции сред националистически настроените изби ратели като за нея биха гласували 1,5% от избирателите. Нейните привържени ци се преориентират към Националния фронт за спасение на България(НФСБ), който събира 3.1%. Делът на привържениците за бърза оставка на правителството и нови из бори се запазва в рамките на 40%, като 38% подкрепят провеждането на пар ламентарни избори заедно с европей ските през май следващата година.

10 3/2012 Много висок е делът на„търсе щите“ избиратели – около 20%. Те не виждат в нито една от съществуващи те партии алтернатива на досегашно то статукво. Към момента е трудно да се прогнозира коя или кои политиче ски сили ще успеят да привлекат този колебаещ се вот. Възможно е той да отиде при някоя от съществуващите и утвърдени партии, както и да бъде спечелен от изцяло нова формация. Президентът Росен Плевнелиев успява да събере повече одобрение (37%), отколкото неодобрение(25%), като това го нарежда на трето място в рейтинговата класация. В сравнение с предходното тримесечие се наблюдава обаче спад в одобрението към прези дента с близо 7%. На първо място сред четиримата политици, които събират повече дове рие, отколкото недоверие е еврокоми сарят Кристалина Георгиева с 47% по ложителни оценки и 15% отрицателни. Второто място заема столичният кмет Йорданка Фандъкова с 43% положи телни и 22% отрицателни настроения. Лидерите на всички парламентарно представени партии получават пове че негативни, отколкото положителни оценки за своята работа. Бившият пре миер Бойко Борисов събира доверие от 26% от анкетираните и 49% недове рие. Лидерът на БСП Сергей Станишев има 23% доверие срещу 56% недове рие. Отрицателно продължава да е от ношението към лидерите и на другите две парламентарни партии. Председа телят на ДПС Лютви Местан има одо брението на 12% и неодобрението на 67% от избирателите в страната. Оцен ките за лидера на„Атака“ Волен Сиде ров са още по-негативни – 4% положи телни срещу 85% отрицателни. 4. Основни изводи и прогнози 1. Политическата ситуация в страната продължава да бъде напрегната. Въпре ки че протестите постепенно стихнаха, политическият диалог между управля ващи и опозиция продължава да бъде силно конфронтационен. Президентът се конфронтира с Народното събрание и правителството, което внася допълни телно напрежение в сложната полити ческа и обществена среда. Основно предизвикателство пред правителството в следващите месеци ще бъде възстановяване и разширява не на общественото доверие. Без него правителството трудно ще реализира важни реформи в редица сектори. В краткосрочен план изгледите за предсрочни парламентарни избори стават все по-малки. Възможна е оба че нова вълна на социално напреже ние през есента и зимата отново да създаде трудности за дейността на правителството. 2. ГЕРБ продължава с непоследова телното си поведение като парламен тарна опозиция. Партията все още не може да се впише в тази нова за нея роля. Честите напускания на парламен та, провалянето на кворумите на пар ламентарните заседания, включително и отказването да се регистрират за де батите в Народното събрание по вне сения от тях самите вот на недоверие, все повече превръщат ГЕРБ в една не предвидима партия, следваща конюн ктурно решенията на своя лидер. За губата на електорална подкрепа, която бе регистрирана от водещи социологи чески агенции, вероятно ще се увели чава вследствие на това поведение. 3. Протестите консолидираха БСП и партията в момента е първа поли-

3/2012 11 тическа сила според проучванията на общественото мнение. Същевременно в БСП има сериозни вътрешни напре жения. Те се пораждат от една страна от стила на ръководство, от друга, от нейния политически курс и кадрови решения. Редица членове на БСП об виняват ръководството, че взима ре шения в тесен кръг и не се допитва до легитимните органи на партията, като Националния съвет. Излизането отново на сцената на бившия прези дент Първанов и намерението му да създаде мрежа от дискусионни клубо ве, показват, че той отново ще опита да се върне в активната политика. Това вероятно ще изостри за пореден път лидерския сблъсък в партията. 4. Въпреки напрежението около ка зуса Пеевски ДПС продължава да съби ра традиционната за нея електорална подкрепа. На този етап правителството на Орешарски разчита на подкрепата на ДПС. Въпреки съществуването на антиДПС настроения в БСП, отношенията между двете партии остават стабилни и парламентарните им групи действат консолидирано и единно. 5. Заради неформалната подкрепа за правителството доверието към„Атака“ продължава да спада. Основен конкурент на партията за националистическия вот продължава да бъде НФСБ на Валери Си меонов. Това показват последните социо логически проучвания, от които е видно, че се наблюдава значителен отлив на гла соподаватели на„Атака“ в посока НФСБ. Въпреки че„Атака“ губи електорално за ради подкрепата си за правителството, партията на Волен Сидеров продължава да„помага” на управляващите при важни гласувания в Народното събрание. Съще ствуващите очаквания, че парламен тарната група на„Атака“ ще се разцепи, вследствие политиката, която води парти ята, засега не се оправдават. 6. Реформаторският блок има шан сове да привлече недоволни от управ лението на ГЕРБ десни избиратели. На този етап новата дясна формация има добър електорален потенциал. Въпро сителните около неговото бъдеще обаче са много. Основно предизвикателство пред Реформаторския блок е как парти ите в него ще надмогнат тясно-партий ните си интереси и личните амбиции на отделните лидери. В ДСБ продължава да има голяма група от хора, дори и в ръководството на партията, които имат негативно отношение към Меглена Ку нева. Резерви в по-консервативно на строените избиратели на ДСБ има към партията„Свобода и достойнство“ наче ло с Корман Исмаилов и Касим Дал. За редактора: Професор, доктор на философските науки, Георги Карасимеонов е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, директор е на Ин ститута за политически и правни изслед вания и главен редактор на списание“По литически изследвания”. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg

12 3/2012

Издател Фондация Фридрих Еберт Бюро България ул. Княз Борис I 97 1000 София, България Отговорен редактор: Регине Шуберт, директор Заявки e-mail: office@fes.bg Използването с търговска цел на всички издадени от Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ) публикации не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Всички текстове са достъпни онлайн www.fes.bg Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.