Георги Карасимеонов(Ред.) Б АРОМЕТЪ Р Политическите партии в България Година 13, брой 4 Октомври- Декември 2013 Политическата ситуация в страната продължава да бъде напрегната. Диа логът между управляващи и опозиция е все така изострен и конфронтационен. Въпреки това правителството успя да устои на протестната вълна и на този етап укрепи своите позиции. Затихването на протестите доведоха до постепен на нормализация на обстановката в страната. ГЕРБ продължава да губи обществена подкрепа. Непоследователните действия на партията като опозиция водят до отдръпване на гласоподаватели от нея. Предизвикателство пред партията е дали ще успее да запази целостта на пар ламентарната си група след като един депутат я напусна. Протестите доведоха до консолидация на електората на БСП. В момента според проучванията партията е първа политическа сила, макар и с малка преднина пред ГЕРБ. Въпреки вътрешнопартийните критики към Станишев от различни групи в партията, загубили позиции през последните години, ръководството на БСП и нейната парламентарна група стоят твърдо зад своя лидер. Фондация Фридрих Еберт Бюро България Анализи

4/2013 1 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Политическата ситуация.......................................................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система.............................................................................................................. 5 2.1. Тенденции в парламентарно представените политически партии................................................................ 5 2.1.1. ГЕРБ............................................................................................................................................................................................. 5 2.1.2. БСП.............................................................................................................................................................................................. 6 2.1.3. ДПС............................................................................................................................................................................................. 7 2.1.4.„Атака”....................................................................................................................................................................................... 8 2.2. Извънпарламентарни партии............................................................................................................................................ 9 2.2.1. Реформаторски блок.......................................................................................................................................................... 9 3. Общественото мнение...........................................................................................................................................................10 4. Основни изводи и прогнози................................................................................................................................................11

2 4/2013 1. Политическата ситуация Политическата ситуация през послед ните месеци на 2013 г. продължи да бъде напрегната. В края на октомври затихналите протести отново ескали раха. Повод за това стана решението на Конституционния съд, че Делян Пе евски ще продължи да бъде народен представител. Няколко студенти окупи раха най-голямата аудитория в Софий ския университет за да потърсят отго вор за решението на Конституционния съд от неговия председател проф. Ди митър Токушев, който изнасяше лекция там. Впоследствие тази група, назовала себе си„Ранобудните студенти”, оку пира Ректората на Софийския универ ситет с основно искане – оставка на правителството и предсрочни избори. Ректоратът на най-големия универси тет в България остана окупиран за три седмици. В подкрепа на студентите за станаха редица преподаватели. В други университети в страната също започна ха подобни акции на окупация, които обаче се изразяха единствено в епизо дични случаи на заемане на аудитории и прекъсване на лекции в тях. Съветът на ректорите на висши те учебни заведения осъди действията на студентите, като излезе с позиция, че уважава правото на протест на все ки, но не и методите на окупация, ко ито възпрепятстват учебния процес. В подобен тон беше и разпространената декларация на Академическия съвет на Софийския университет. Пикът на новата протестна вълна беше на 11-12 ноември, когато парла ментът отново бе блокиран. Група от протестиращи направи неуспешен опит да разбие загражденията пред парла мента. Опозицията обвини управлява щите в прояви на полицейско насилие над протестиращите, което категорич но беше отречено от министъра на вътрешните работи. Цветлин Йовчев посочи още, че в МВР е имало данни за предварително подготвяно нахлуване в парламента, което органите на реда не са допуснали. След тези събития от ГЕРБ обявиха, че ще направят протестен митинг в Плов див на 16 ноември и призоваха техните членове и симпатизанти от цялата стра на да се включат в проявата. По същото време БСП и ДПС организираха контрамитинг в подкрепа на правителството в София, в който взеха участие десетки хиляди техни привърженици. Една от най-сериозните теми, опре деляща развитието на политическата ситуация в страната в последното три месечие на годината, бе засиленият миграционен поток към България. Към края на месец ноември в страната са влезли над 11 хил. бежанци и нелегал ни имигранти. Бежанската вълна заси ли страховете в обществото и доведе до надигане на националистически и ксенофобски настроения. Няколко ин цидента, свързани с грабеж с опит за убийство и нападения над български граждани от чужденци в центъра на Со фия, предизвикаха ответни реакции от националистически групи, които започ наха да преследват и бият имигранти. Партии като„Атака” и ВМРО на Краси мир Каракачанов, организираха митин ги и шествия по улиците на столицата, призовавайки за затваряне на граница та с Турция и експулсиране на всички нелегални имигранти. Бежанската вълна от Сирия е ново предизвикателство за страната. Това на ложи правителството да вземе спешни мерки, с цел ограничаване на мигра-

4/2013 3 ционния поток. България започна дву странни разговори с Турция с цел по добряване охраната на общата граница между двете държави. Поставен бе и въпросът за необходимостта от спора зумение за реадмисия между Турция и ЕС, което се очаква да бъде сключено през декември 2013 г. България получи финансова помощ от редица европей ски държави, а така също и от европей ския фонд за бежанците. Сериозен проблем се оказаха опи тите на правителството да осигури допълнителни сгради, в които да на станява бежанците и нелегалните ими гранти. За такива се използват изоста вени бивши поделения на българската армия в различни места на територията на страната. Това обаче срещна съпро тивата на местното население. Така на пример решението на правителството да настани близо 1000 бежанци в Те лиш, Плевенска област, доведе до про тести сред местните жители, които бло кираха пътища в района на бившото военно поделение там. Такива проте сти имаше и на други места в страната и това на практика затрудни работата на правителството по осигуряване на допълнителни условия за настаняване на бежанците. Редица правозащитни организации в страната отправиха критики към управ ляващите за лошите условия, в които се настаняват бежанците. Причините за това са няколко, между които форс мажорните обстоятелства свързани с големия наплив от имигранти, слабата подготвеност и липсата на администра тивен капацитет на Държавна агенция за бежанците. Въпреки че нейния щат бе увеличен с близо 50%, трудностите пред агенцията продължават да стоят на дневен ред. С цел ограничаване на имигрантския поток, влизащ през т.нар.„зелена гра ница”, правителството реши да започ не изграждане на защитно-преградно съоръжение с телена мрежа по подо бие на Гърция. Става дума за 30 кило метрова пресечена местност по грани цата с Турция, трудна за охрана поради планинския й характер. В тази част на границата на практика минава целия имигрантски поток, насочван там от организирани групи каналджии. Съоръ жението трябва да бъде изградено до два месеца. Правителството предприе и друга мярка- командирова допълните лен брой полицаи по охрана на грани цата в този участък. Кризата, предизвикана от бежан ската вълна, засили призивите на пар тиите от целия политически спектър към президента с искане за свикване на Консултативния съвет за национал на сигурност(КСНС), за да бъде обсъден въпросът на най-високо политическо ниво. Президентът Плевнелиев дълго бавеше вземането на такова решение, което стана повод на засилване на кри тиките към него. Въпреки това КСНС бе свикан на 20 ноември и на него бяха обсъдени мерките, свързани с бежан ската вълна. На заседанието на консул тативния орган, съгласно закона присъ стват министър-председателят, членове на правителството, председателят на Народното събрание, представители на парламентарните групи, както и пред ставители на службите за сигурност. За разлика от предишното заседа ние на съвета, което завърши скандал но, заради поведението на лидера на „Атака” Волен Сидеров, това протече при конструктивен диалог. На заседа нието на съвета бе обсъдена и полити ческата ситуация в страната, вследствие

4 4/2013 продължаващите протести. Резултатът от КСНС бе постигането на общо стано вище, подкрепено единодушно от всич ки членове на съвета. В становището бяха осъдени опи тите за насаждане на омраза към бе жанците и проявите на ксенофобия. Посочено бе още, че гражданите имат конституционно гарантирано право на протест, който обаче трябва да се про вежда в рамките на закона. Деклари рано бе също така, че плуралистичната многопартийна система стои в основа та на демокрацията и това не бива да бъде поставяно под съмнение от нико го. По отношение на бежанците КСНС задължава правителството да работи по начертания от него план и да го ак туализира периодично с отчети. Заседанието на КСНС бе първият опит от месеци за възстановяване на диалога между основните политически сили в страната. Постигането на кон сенсус показа, че когато става дума за националните интереси и търсенето на общи решения, такъв диалог е възмо жен. Доказателство за това е и общата декларация, с която излязоха прези дентът Плевнелиев и министър-пред седателят Орешарски, осъждаща заче стилите прояви на ксенофобия в стра ната. Въпреки тези примери за диалог и единомислие, острата политическа конфронтация между партиите и инсти туциите не е отминала и ще продължи да бъде основно предизвикателство за страната в следващите месеци. В началото на октомври ГЕРБ внесе втория вот на недоверие към правител ството. Мотив за вота бе създаденото ново министерство на инвестиционно то проектиране, което според партията не функционира и по този начин са за бавени редица инфраструктурни про екти. Очаквано вотът на недоверие не успя да мине. Първоначално от ГЕРБ обявиха, че ще внасят поредица от по добни вотове, но впоследствие се отка заха от тази идея. И това тримесечие енергетиката бе във фокуса на публичното внимание. Премиерът Орешарски за пореден път заяви, че проектът за изграждането на АЕЦ„Белене“ може да бъде подновен, ако се докаже, че е икономически из годен за страната. Министърът на икономиката и енер гетиката Драгомир Стойнев бе на посе щение в САЩ, където води разговори в„Уестингхаус“ за изграждане на 7 ре актор в АЕЦ„Козлодуй“. Стойнев заяви, че технологията, която предлага амери канската компания е най-модерната от гледна точка на сигурността. Друг основен енергиен проект, като Южен поток обаче, е поставен под въпрос, след като в началото на де кември Европейската комисия излезе с позиция, че двустранните междупра вителствени споразумения на редица държави-членки на ЕС с Русия са в про тиворечие с европейското законодател ство. Затова тези страни, в това число и България, трябва да поискат от Русия предоговаряне на споразуменията. В началото на декември Народното събрание гласува държавния бюджет за следващата година. Планира се ръст на постъпленията от данъчни прихо ди в размер на 1,5 млрд. лв. повече в сравнение с 2013 г. Този ефект трябва да дойде най-вече от косвените данъ ци, като заложените допълнително 600 млн. лв. от ДДС и 250 млн. лв. от акцизи. От финансовото министерство залагат на 1.8% ръст на БВП през 2014 г. 1,8% е очакваната инфлация. Според повече то икономисти обаче правителствената

4/2013 5 прогноза е доста оптимистична – на пример очакванията на ЕК са за 1.5% ръст на БВП догодина, Уникредит Бул банк пък очаква 1.3%. Иновация в бюджета за следващата година е създаването на фонд за про ектно финансиране на стойност от 500 млн. лв., наречен: публична инвести ционна програма“Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Финансовият министър Петър Чо банов обясни, че фондът ще отпуска до 15 млн. лв. за общински проекти и до 30 млн. лв. за проекти на министерства та. Класирането им ще се извършва от междуведомствен съвет с участието на министри и представители на сдруже нието на общините. Предвижда се и въвеждането на не облагаем минимум за доходи от тру дови правоотношения до размера на минималната работна заплата. Някои икономисти и работодателски органи зации определиха подобно решение като вредно, тъй като ще увеличи сива та икономика и е първа крачка в посока на промяна на плоския данък. 2. Състояние и развитие на партийната система 2.1. Тенденции в парламентарно представените политически партии 2.1.1. ГЕРБ И през изминалите месеци ГЕРБ продъ лжи с тактиката си да проваля някои от заседанията на Народното събрание, като парламентарната група не се ре гистрираше. От партията заявяваха, че задължение на мнозинството е да осигу рява кворума в пленарна зала. Въпреки тези случаи ГЕРБ постепенно започнаха да възприемат ролята си на парламен тарна опозиция, като противодействаха на мнозинството чрез политически ар гументи и участите в дебатите. В парламента беше създадена вре менна анкетна комисия, която отново ще се занимава със случая с изтеклите разговори по т.нар. случай„Мишо Би рата“. Скандалът избухна в началото на 2011 г., когато в публичното простран ство се появиха разговори, записани със специални разузнавателни средства между Бойко Борисов и тогавашния шеф на Агенция„Митници“ Ваньо Та нов, в които се говори за прекратяване на митническа проверка в бирената фа брика на Михаил Михов. Този случай отново ще бъде про веряван от прокуратурата, въпреки че през 2011 г. тя прекрати разследване то и не се стигна до внасяне на обви нителен акт срещу длъжностни лица. Главният прокурор Сотир Цацаров за яви, че отново ще бъдат разпитани за месените в разговорите лица, тъй като досъдебното производство е поднове но. От ГЕРБ окачествиха това като по литическа поръчка на опозицията, тъй като според тях този казус е решен и е било доказано, че разговорите са ма нипулирани. Прокуратурата повдигна трето об винение на Цветан Цветанов – този път за длъжностно присвояване в големи размери. Според обвинението бившият вътрешен министър е ощетил държава та с 50 хил. лв. от бюджета на МВР. Па рите са били изплатени неправомерно като обезщетение за освобождаването на бившия шеф на ГДБОП във Велико Търново Орлин Тодоров. В края на ноември бе даден ход на съдебното дело срещу Цветанов за това, че е отказал да подпише при лагането на специални разузнавател-

6 4/2013 ни средства срещу споменатия Орлин Тодоров. Третото обвинение, по което тече досъдебно производство срещу зам.-председателят на ГЕРБ, по думите на главния прокурор, скоро ще вле зе в съда. Става дума за неупражнен контрол, в резултат, на което са извъ ршвани незаконните подслушвания. Сотир Цацаров заяви, че незаконно са подслушвани над 800 номера. Цвета нов отхвърля обвиненията срещу себе си и ги определя като политическа ре пресия. В началото на декември депутатът от ГЕРБ Георги Марков напусна парла ментарната група на партията и стана независим народен представител. Това е първият случай на подобно напуска не за ГЕРБ. Марков заяви, че е стигнал до това решение в знак на несъгласие с авторитарния стил на управление на парламентарната група и превръща нето на депутатите от партията в ста тични изпълнители на партийни поръ чения. Марков е на мнение, че ако ГЕРБ продължи с този стил на ръководство, партията може да загуби и други де путати. Той сподели още, че в бъдеще ще гласува по съвест, като не е изклю чено да подкрепя законодателни ини циативи и решения на управляващите, когато те са разумни. От ръководство то на ГЕРБ заявиха, че не са били уве домени предварително за напускане то му. Марков бе призован от своите съпартийци да напусне парламента, а не да остане като независим народен представител. На въпрос от журнали сти дали от ГЕРБ очакват Марков да бъде последван и от други депутати от партията, зам.-председателят на пар ламентарната група Красимир Велчев заяви, че„това няма да е чак такава изненада“. 2.1.2. БСП Във вътрешнополитически план основ ните усилия, който направи БСП, бяха насочени към запазване на властта и парламентарната подкрепа за прави телството. Въпреки протестите и опи тите на опозицията в лицето на ГЕРБ да блокират работата на парламента, парламентарната група на„Коалиция за България” остана единна. Като цяло протестите срещу управ лението сплотиха електората на БСП и вече трети месец партията продължава да бъде първа политическа сила, спо ред всички социологически проучва ния. Този резултат се дължи не толкова на увеличаване на подкрепата за БСП, колкото на намаляването на електорал ния потенциал на ГЕРБ. Отношенията между БСП и ДПС остават стабилни, въпреки че се наблю дават случаи на напрежение в структу ри на БСП по отношение на назначения, свързани с ДПС. Заговори се дори и нуждата от изработване на коалицион но споразумение между двете партии. Това остава засега обаче само идея, за която намекна Янаки Стоилов в свое интервю. Йордан Цонев от ДПС заяви, че подобна идея не е обсъждана офи циално между двете партии. Общинската структура на БСП в кърджалийската община Кирково не е съгласна с кадровата политика на пра вителството в районите със смесено население. Поради тази причина об щинският зам.-председател Димитър Манчев е подал оставка от всички пар тийни постове, но тя не е била приета. Според Манчев водената от кабинета кадрова политика„дава много власт на ДПС”, а националното ръководство на БСП„е в тежка обвързаност с движе нието”. Манчев заяви, че драстично е

4/2013 7 нарушен балансът при кадруване в об ласт Кърджали и в регионалните служ би. Той обвини Сергей Станишев за „реверанса” към ДПС. И през това тримесечие бившият президент Георги Първанов продължи обиколката си в страната и да органи зира дискусионни клубове, в които да бъдат въвлечени широк кръг от граж дани. Ръководството на БСП разглеж да тази инициатива на Първанов като опит за създаване на нова лява партия или като желание от негова страна за лидерския пост в партията, нещо, което засега бившият президент отрича. Първанов за пореден път заяви, че е необходимо ново ръководство на БСП, което да„събере подкрепата на всич ки различни позиции и да консолиди ра ляво мислещите“. Той обаче изрази скептицизъм, че това ще се случи, ако БСП се ръководи от Сергей Станишев. Бившият президент подчерта, че, ако ръководството на партията не осъзнае нуждата от неизбежна промяна, ще от иде в„ъгъла на политическата сцена“. Според него БСП върви по пътя на Иван Костов и на СДС. Ако партията не пре осмисли своята политика„лявото про странство със сигурност ще потърси други решения и те ще са извън моно пола на една партия“. Първанов заяви, че БСП са загубили последните парламентарни избори и разкритикува партията за„безпринцип ния компромис“, който са направили с „Атака“ в името на властта. Подкрепата на„Атака” за правител ството продължават да влияят негатив но на международния имидж на БСП и на нейния лидер. Като лидер на Парти ята на европейските социалисти Стани шев продължава да бъде критикуван за отношенията с„Атака”, не само в стра ната, но и в Европа. От БСП продължа ват да настояват, че„Атака” не участва в правителството и не го подкрепя. 2.1.3. ДПС В началото на ноември ДПС бе разтъ рсено от скандал, свързан със зам.председателя на ДПС и зам. председа тел на Народното събрание Христо Би серов, на когото прокуратурата повдиг на обвинения за пране на пари. Случаят„Бисеров” започна след като пред медиите бе обявено, че той е подал оставка като депутат и зам.-председател на партията и същевременно напуска политиката. Първоначалната информа ция разпространена от лидера на ДПС Лютви Местан бе, че Бисеров е взел това решение по лични причини. На въпроси на журналисти към депутати от ДПС за повече информация, те показ ваха изненада и заявяваха, че не знаят причините за оставката. Няколко дни по-късно прокуратура та излезе с информация, че е получен сигнал от Държавна агенция„Нацио нална сигурност” за парични преводи от сметки на Бисеров в швейцарски банки към сметки на доведения му син – Ивайло Главинков. Става дума за суми, които не са декларирани пред Сметната палата в България. В средата на ноември прокуратурата повдигна обвинение на Бисеров за пра не на пари и деклариране на неверни данни пред Сметната палата. Наложе на му е мярка за неотклонение парич на гаранция от 25 хиляди лева, както и забрана да напуска страната. Бисеров е обвинен, че през 2012 г. в декларацията си пред Сметната палата не е посочил, че има сметки в Швейцария. Обвинени ето в пране на пари се дължи на извъ ршени финансови операции в размер

8 4/2013 на близо 315 хиляди долара и 117 хиля ди евро, за които, според прокуратура та, Бисеров е знаел, че са придобити по престъпен начин. На Ивайло Главинков е повдигнато обвинение, че е участвал в изпирането на тези суми. Засега Бисеров отказва да направи коментар пред медиите във връзка с повдигнатите му обвинения. От ръко водството на ДПС също се въздържат от обяснения по случая. Лютви Ме стан направи опит за разграничение от Христо Бисеров, като заяви, че тук става дума„не за политика, която зася га ДПС”, а за действията на„една пер сона” и казус, който сега е в„полето на съдебната власт”. В публичното пространство усиле но започна да се коментира тезата, че Бисеров е подал оставка предварител но, поради изтичане на информация от службите към Ахмед Доган. За да минимизира скандала за партията До ган е принудил Бисеров да се оттегли. Тази теза беше развита и от опозицията в лицето на ГЕРБ. Лютви Местан кате горично отрече, че двамата с Доган са знаели предварително за обвиненията към Бисеров. По настояване на ГЕРБ беше създа дена временна парламентарна анкетна комисия по случая„Бисеров”. Пред ложението беше подкрепено от ДПС, откъдето заявиха, че няма от какво да се притесняват като партия по този казус и държат на неговото изясняване. На мястото на Бисеров като зам.председател на Народното събрание бе назначен Алиосман Имамов от ДПС, а на мястото му като шеф на Правната ко мисия в парламента – Четин Казак. Повдигането на обвинения на една от най-влиятелните фигури в ДПС и в българската политика изобщо, на този етап не се отразява на партията. Ръко водството на ДПС успя да тушира скан дала и насочи разговора по темата на принципна основа. Развита бе тезата, че настоящата власт е доказала, че не разпъва„политически чадър” за никого и политиците, които са част от управля ващото мнозинство не са изключение. Освен това Лютви Местан повдигна въпроса за необходимостта от публич ното оповестяване на всички сметки на политици чрез разкриване на банко вата тайна, като този проблем, според него, трябва да бъде решен на европей ско ниво в рамките на ЕС. Във вътрешно-политически план на няколко пъти ръководството на ДПС изрази своята твърда и категорична подкрепа за кабинета на Орешарски, а Лютви Местан дори определи насто ящото правителство като„най-силното правителство” от началото на демокра тичните промени досега. 2.1.4„Атака” Бежанската вълна през последните два месеца се превърна в основна тема, артикулирана от„Атака”. От партия та на Сидеров видяха, че това е добра възможност за извличане на тяснопар тийни дивиденти и повишаване на тях ната популярност. Ако само допреди два месеца социологическите проучва ния показваха траен спад в подкрепата за„Атака”, то в края на ноември почти всички основни агенции представиха резултати, в които се вижда се, че макар и минимално на този етап, доверието в партията расте. Волен Сидеров започна обиколка в редица градове в Югоизточна Бълга рия, в които бяха организирани про тестни митинги срещу бежанците и не легалните имигранти. Сидеров призова

4/2013 9 правителството да затвори границата и да бъдат експулсирани всички неле гални имигранти. Според него бежан ската вълна е заплаха за националната сигурност на страната, най-вече поради опасността от навлизане на територията на България на радикални ислямисти. Партийната телевизия на Атака „Алфа ТВ” дори започна системна кам пания, насочена срещу бежанците чрез организирането на десетки дискусион ни предавания, които пропагандират „заплахата от бежанците”. Сидеров се обяви за отзоваването на Кристалина Георгиева като евроко мисар, тъй като според него тя до този момент не е направила нищо за осигу ряване на финансова подкрепа от ЕС за бежанците в България. И през тези месеци„Атака” подкре пяше правителството при гласуванията на редица закони. Партията не подкре пи и внесените от ГЕРБ вотове на не доверие към правителството, като при тях депутатите от„Атака” гласуваха с „въздържал се”. Същевременно на ня колко пъти Сидеров разкритикува ми нистъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, за това, че полицията не дей ства достатъчно твърдо по отношение на протестите. Лидерът на„Атака” е на мнение, че протестите са незаконни и платени от олигарси близки до ГЕРБ и Реформаторския блок, и че МВР трябва да стигне до организаторите, които из пращат ултраси и провокатори да пре дизвикват безредици и насилие. 2.2. Извънпарламентарни политически партии 2.2.1. Реформаторски блок Социологическите проучвания показ ват, че поне засега при предсрочни парламентарни избори„реформатори те” ще влязат в Народното събрание. Същевременно обаче се наблюдва из вестен спад в подкрепата за партиите от Блока. Причините за това се дължат, от една страна на прекалено големите идейни различия на партиите, а от дру га, на невъзможността да се излъчат разпознаваеми политически послания. Вътрешно-партийните лидерски проти воборства, неизменна слабост на дес ните партии през последните 10 години, е основно предизвикателство пред кон солидацията им. Не случайно„Зелените” напуснаха Реформаторския блок. Причините за това са идейните различия между пар тиите.„Зелените” се обявиха срещу под писването на коалиционно споразуме ние за общо явяване на изборите за ЕП и заявиха, че ще участват самостоятел но на тях. Друга причина за напускане то, която остана встрани от публичното внимание, са все по-силните опити за доминация от страна на„България на гражданите” начело с Меглена Кунева и изтласкване на по-малките партии на заден план. На свое заседание във Велико Търново, проведено в началото на но ември, бе взето решение Реформатор ският блок да участва в бъдещи избори като коалиция с активното участие на създаващите се граждански съвети към формацията. Според председателя на ДСБ Радан Кънев, новият политически съюз ще бъде дългосрочен. Той уточ ни, че предстои да се оформят услови ята на коалиционното споразумение и принципът, по който ще бъдат съставе ни бъдещите листи. В началото на декември Реформа торският блок излезе с декларация, представяща техните виждания за из-

10 4/2013 лизане от кризата в страната. В нея се посочва, че политическата система се нуждае от дълбока промяна и първа стъпка към това е оставката на прави телството. Реформаторите предлагат спешни промени в Изборния кодекс, разпускане на Народното събрание и провеждане на предсрочни избори - не по-късно от изборите за ЕП през май 2014 г. Те считат, че след изборите трябва да бъде съставено реформатор ско правителство с ограничен мандат, което да работи по важни и неотложни решения за подобряване на живота на гражданите, оптимизиране на дейност та на държавните институции и прила гане на ефективни мерки за борба с ко рупцията. Според Реформаторския блок “бъдещото правителството трябва да установи справедливи отношения меж ду банките и кредитополучателите, нор мален бизнес климат, ограничаване на монополите, благоприятни условия за съживяване на малкия и средния биз нес, нови работни места и повишаване на доходите”. Последната стъпка, която предлагат реформаторите, е провежда нето на широк обществен и политиче ски дебат за конституционни промени, който да завърши с решение за свиква не на Велико народно събрание и при емане на нова конституция. 3. Общественото мнение Проучване на агенция„Галъп“ на елек торалните нагласи за месец ноември по казва, че БСП има преднина пред ГЕРБ. За социалистите биха гласували – 21,4% от избирателите, а за бившите управ ляващи – 18,1%. С трети резултат са Ре форматорския блок – 6,7%, следвани от ДПС – 5,9%. След първоначалния спад в подкрепата за Атака, тенденция, която се наблюдаваше след изборите, през ноем ври националистите получават – 2,4%. Доверието към институциите в страната продължава да намалява. Правителството и Народното събрание са с критични прагове на доверие. Едва 26% от избирателите имат доверие в правителството, а 65%- нямат. Наблю дава се и тенденция на растящо недо верие към президента. Президентът Росен Плевнелиев получава 30% одо брение и 53%- неодобрение. Довери ето към премиера Орешарски продъ лжава да спада – 27% от гражданите го подкрепят, а 57%- не. Лидерите на основните партии също са с изключително ниско доверие, из разяващо се в подкрепата само на най-верните им привърженици. Сергей Станишев е одобряван от 24% от изби рателите, Бойко Борисов от 21%, Лют ви Местан от 9%, Волен Сидеров – 4%, Меглена Кунева – 10%. За разлика от тях бившият президент Георги Първанов продължава да бъде с високо доверие 31% от избирателите изпитват симпатии към него като политик. Изследване на социологическа агенция„Медиана“ показва засилените страхове и опасения в обществото в ре зултат на бежанската вълна. 33% от ан кетираните са на мнение, че в страната не трябва да се допускат бежанци и не легални имигранти, а 20% считат, че те трябва да бъдат изгонени. Според 78% от участниците в проучването България е прекалено бедна държава, за да може да си позволи да издържа бежанци. 42% са на мнение, че бежанците трябва да стоят затворени в центровете за на станяване. Засилването на ксенофобските на строения в страната са показателни от данните в проучването. Те сочат че

4/2013 11 15% от гражданите одобряват нападе нията над имигранти. Същевременно голямото мнозинство от хората показ ват съпричастност и солидарност към бежанците. 65% от българите смятат, че това са хора изпаднали в беда, които се нуждаят от помощ и закрила и осигуря ване на нормални условия на живот. 4. Основни изводи и прогнози 1. Политическата ситуация в страната продължава да бъде напрегната. Диа логът между управляващи и опозиция е все така изострен и конфронтаци онен. Въпреки това правителството успя да устои на протестната вълна и на този етап укрепи своите позиции. Затихването на протестите доведоха до постепенна нормализация на об становката в страната. Отношенията между президента и правителство продължават да бъдат сложни и вероятно тази тенденция ще се запази в краткосрочен и среднос рочен план. Основното предизвика телство пред кабинета продължава да бъде крехката парламентарна подкрепа и слабото обществено доверие в него. Кризата с бежанската вълна отправя допълнително предизвикателство към страната, най-вече поради опасността от нарастване на ксенофобията и изо стряне на социалното напрежение. 2. ГЕРБ продължава да губи обще ствена подкрепа. Непоследователните действия на партията като опозиция водят до все по-голямо отдръпване на гласоподаватели от нея. Предизвика телство пред партията е дали ще успее да запази целостта на парламентарната си група. Напускането на депутата Ге орги Марков може да бъде последвано и от други народни представители, ко ето още повече ще наруши единството в партията. На този етап формацията„БАСТА” около Мирослав Найденов и Емил Ди митров не създава заплаха за отцепване на електорат от ГЕРБ. Десните избирате ли обаче са разколебани в подкрепата си за ГЕРБ и ще продължат да търсят други политически субекти, към които да насочат своята подкрепа. 3. Протестите доведоха до консоли дация на електората на БСП. В момента според проучванията партията е първа политическа сила, макар и с малка преднина пред ГЕРБ. Въпреки вътреш нопартийните критики към Станишев от различни групи в партията, загубили позиции през последните години, ръко водството на БСП и нейната парламен тарна група стоят твърдо зад своя лидер. Георги Първанов продължава да бъде един от политиците в страната с най-високо доверие. Неговата актив ност напоследък показва, че не е из ключено той да се опита отново да се превърне във водещ политически фак тор в средите на левицата. 4. Скандалът с повдигнатите обви нения на Христо Бисеров от прокура турата и напускането му на политиката не доведоха до съществени трусове в ДПС. Партията успя да тушира скандала и остави развитието по този казус в по лето на правораздавателната система. За ДПС основен приоритет остава стабилността на правителството. Партия та е насочила всички свои усилия в утвъ рждаване на позициите си във властта. 5. Бежанската вълна към България засили позициите на„Атака”. Парти ята засили популистката си реторика, виждайки в кризата с бежанците и нелегалните имигранти възможност за извличане на тясно-партийни ди-

12 4/2013 виденти. Сидеров започна масирана кампания срещу бежанците, възполз вайки се от страховете в обществото. „Атака” се обяви за затваряне на гра ницата с Турция и за прогонване на нелегалните имигранти от страната. Ако бежанската вълна към България продължи, подкрепата за„Атака” ве роятно ще нарасне. 6. Отношенията в Реформаторския блок продължават да бъдат сложни. На пускането на партията на„Зелените” по каза, че партиите в блока все още не са изяснили напълно своите бъдещи коа лиционни действия. Идейните различия между партиите в Реформаторския блок са значими. Това, което ги обединява е желанието за бързи предсрочни парла ментарни избори. Лидерските амбиции на председа телите на отделните партии са едно от предизвикателствата пред успешната консолидация на Реформаторския блок. Отношението към ГЕРБ също остава не ясно. Сигналите за бъдещо сътрудни чество с бившите управляващи продъ лжават да бъдат противоречиви. Първият сериозен тест пред Рефор маторски блок ще бъде готвеното коа лиционно споразумение и механизми те, по които ще се взимат политически те решения в него. За редактора: Професор, доктор на философските науки, Георги Карасимеонов е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, директор е на Ин ститута за политически и правни изслед вания и главен редактор на списание“По литически изследвания”. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg

Издател Фондация Фридрих Еберт Бюро България ул. Княз Борис I 97 1000 София, България Отговорен редактор: Регине Шуберт, директор Заявки e-mail: office@fes.bg Използването с търговска цел на всички издадени от Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ) публикации не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Всички текстове са достъпни онлайн www.fes.bg Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.