Георги Карасимеонов(Ред.) БАРОМЕТЪР Политическите партии в България Година 14, брой 1, Януари-Mарт 2014 Политическата ситуация в началото на годината бе динамична и напрегната. Отношенията между основните политически партии в страната остават крайно изострени, като тази тенденция вероятно ще се задълбочава в навечерието на изборите за Европейски парламент. Въпреки спирането на анти-правителствените протести общественото доверие към кабинета на Орешарски продължава да бъде ниско. Парламентарната подкрепа за него на този етап остава стабилна, въпреки епизодичните пререкания между БСП и ДПС. Решенията на Националната конференция на ГЕРБ с избора на двама нови зам.председатели в лицето на Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, показват опит за ограничаване влиянието на Цветан Цветанов в партията. От друга страна, с този ход Бойко Борисов прави опит за промяна в облика на ГЕРБ, която e възприемана като лидерска и авторитарна. БСП е изправена пред сериозни вътрешнопартийни изпитания в навечерието на предстоящите избори. Решението на Георги Първанов да издигне алтернативна листа, оглавена от Ивайло Калфин, води до отлив на симпатизанти от БСП. Този отлив засега не е съществен, но може да се окаже решаващ за това кой ще спечели първото място на изборите. Фондация Фридрих Еберт Бюро България Анализи

1/2014 1 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Политическата ситуация.......................................................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система.............................................................................................................. 6 2.1. Тенденции в парламентарно представените политически партии................................................................ 6 2.1.1. ГЕРБ............................................................................................................................................................................................. 6 2.1.2. БСП.............................................................................................................................................................................................. 8 2.1.3. ДПС...........................................................................................................................................................................................10 2.1.4.„Атака”.....................................................................................................................................................................................11 2.2. Извънпарламентарни партии..........................................................................................................................................12 2.2.1. Реформаторски блок........................................................................................................................................................12 2.2.2.„България без цензура”...................................................................................................................................................13 3. Общественото мнение...........................................................................................................................................................14 4. Основни изводи и прогнози................................................................................................................................................15

2 1/2014 1. Политическата ситуация През изминалото тримесечие полити ческата ситуация в страната бе силно изострена. Анти-правителствените про тести бяха преустановени, но напреже нието между управляващи и опозиция остана високо. Отношенията на пре зидента с правителството и Народното събрание продължават да бъдат обтег нати и сложни. Една от причините за това е активизацията на президента. В началото на годината Росен Плевнели ев инициира референдум за изборни те правила в страната, като предложи той да се проведе заедно с изборите за Европейски парламент. Президентът предлага в допитването да бъде даден отговор на три въпроса – за въвеждане на задължително гласуване, за въвеж дане на електронно дистанционно гласуване по интернет, и за даване на възможност част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно. Според Плев нелиев въвеждането на задължително гласуване ще елиминира тежестта на контролирания вот в страната, а елек тронното гласуване ще даде възможност на българите в чужбина да упражнят по-лесно правото си на глас. Въвежда нето на мажоритарен елемент в изби рателната система, според президента, ще даде възможност на гражданите да гласуват за личности. Президентът счи та, че референдумът трябва да се про веде заедно с изборите за Европейски парламент, защото по този начин би се повишила избирателната активност. Съгласно конституцията на страна та президентът има право да инициира референдум, но крайното решение се взима от Народното събрание. Управ ляващото мнозинство в лицето на БСП и ДПС обвини президента, че с този ход той цели да се превърне в активен участник в предстоящата предизборна кампания, помагайки на опозицията. От друга страна, според управляващите, въпросите за задължителното и елек тронното гласуване са противоконсти туционни. Според зам. председателя на Народното събрание Мая Манолова (БСП) има решение на Конституцион ния съд, че гласуването по Интернет не може да гарантира тайната на вота. Председателят на правната комисия в Народното събрание Четин Казак(ДПС) подкрепи думите на Манолова и допъ лни, че въвеждането на задължително гласуване изисква промяна на Консти туцията, защото избирателното право е сред основните права на гражданите и не е задължение. Народното събрание не се задължа ва със срок, в който да гласува пред ложението на президента, поради това управляващите забавиха неговото раз глеждане. Законът за прякото участие на гражданите дава възможност при събиране на 500 000 подписа с иска не за референдум- той да се проведе задължително. За тази цел бе създаден Инициативен комитет, който да органи зира подписка с въпросите, предложени от президента. Инициативният комитет бе оглавен от проф. Георги Близнашки и в него се включиха редица интелекту алци, които подкрепяха анти-правител ствените протести. Опозицията в лицето на ГЕРБ и Реформаторският блок също подкрепиха подписката. Главно със съдействието на ГЕРБ за кратко време бяха събрани над 570 000 подписа, кои то бяха внесени в Народното събрание. Предстои проверка на валидността на подписите, която по закон може да трае до 3 месеца. На практика идеята рефе рендумът да се проведе заедно с избо-

1/2014 3 рите за Европейски парламент няма да се осъществи заради сроковете по не говото организиране. През февруари, след 9 месечна ра бота, бе приет новият Изборен кодекс. Той предвижда създаване на постоян но действаща Централна избирателна комисия(ЦИК) с 19 члена с 5 годишен мандат. Ръководството на комисията, състоящо се от председател, двама зам. председатели и секретар, се избира от Народното събрание, а останалите 15 души се назначават от президента по предложение на парламентарно пред ставените партии. Право на по един член в ЦИК получават и партии, които имат депутати в Европейския парла мент, но не са представени в Народното събрание. Новият Изборен кодекс дава възможност за преференциално гла суване, с което избирателите ще могат да пренареждат листата. Досега така ва възможност имаше единствено при миналите избори за Европейски парла мент, но преференцията бе твърде ви сока – 15%. С новия кодекс този праг е намален на 5%. За първи път се въвежда преференциално гласуване при избори за Народно събрание и за общински съветници с праг на преференцията от 7%. От БСП заявиха, че с тези промени се въвежда на практика мажоритарен елемент, за който настоява и прези дентът и го призоваха да не налага вето. От опозицията обвиниха управляващи те, че новият кодекс почти изцяло напо добява предишния, приет от ГЕРБ. Президентът наложи вето на някои текстове в Изборния кодекс. Според Плевнелиев въпреки безспорно по ложителните стъпки, Кодексът не по стига устойчива регламентация, която да отразява обществените очаквания. Управляващите упрекнаха президента, че ветото му е чисто политическо и без агрументи. То бе преодоляно с гласовете на БСП, ДПС,„Атака” и независимите на родни представители, напуснали ГЕРБ. Назначаването на членовете на ЦИК стана повод за нови противоречия меж ду президента и управляващите. По един представител в ЦИК ще имат от НДСВ и Синята коалиция, като партии с депутати в Европейския парламент. От БСП и ДПС настояваха останалите 13 представители, предложени от партиите в Народното събрание да бъдат назначени от пре зидента в пропорцията – 5 за ГЕРБ, 5 за БСП, ДПС – 2,„Атака” – 1. Президентът Плевнелиев обаче раз предели пропорцията за целия 19 чле нен състав на ЦИК. ГЕРБ получи 6 пред ставители от квотата на президента, а ДПС един, колкото имат и„Атака”. От ДПС и БСП реагираха остро и обвини ха президента, че е нарушил Изборния кодекс. Мая Манолова дори заяви, че с това свое действие„президентът е обявил война на Народното събрание”. Лидерът на ДПС Лютви Местан обвини президента, че е„подарил един мандат на ГЕРБ, като го е взел от ДПС”. Местан заяви, че няма как ДПС да има толкова членове в ЦИК, колкото има и„Атака”, при положение, че неговата партия има 13 депутати повече. Като контра-реакция на решението на президента мнозинството в Народ ното събрание не гласува предложения от ГЕРБ кандидат за зам. председател на ЦИК. Така ЦИК временно остана с 18, вместо с 19 души. Управляващите заяви ха, че ЦИК може да заседава и в непъ лен състав, тъй като неговите решения се взимат с мнозинство от 2/3. Казусът бе решен след като ДПС се съгласи да подкрепи предложението на ГЕРБ за зам.председател на ЦИК и то бе пре-

4 1/2014 гласувано. От БСП и ДПС заявиха, че ще обжалват указа на президента в Консти туционния съд. В началото на февруари ГЕРБ внесе третия вот на недоверие към прави телството, заради политиката на управ ляващите в сектор„Сигурност“. Като мотиви за вота от ГЕРБ посочиха три основни аргумента- неуспехи на пра вителството в борбата с контрабандата, незадоволителни резултати по пробле мите с бежанците и цялостен провал на реформата в сектора. Вотът бе отхвърлен със 116 гласа на депутатите от БСП и ДПС. Депутатите от „Атака“ гласуваха с„въздържал се“. По време на дебатите премиерът Пламен Орешарски декларира, че кабинетът ще продължи изпълнението на политики по подобряване на системите за сигур ност, като правителството ще продължи с реформите в сектора. Той определи мотивите на вота като несъстоятелни и „по-скоро като самокритика при пред ходни мандати“, визирайки управлени ето на ГЕРБ. Лидерът на БСП Сергей Станишев за яви, че ГЕРБ нямат моралното право да внасят вот на тази тема, защото имен но сферата на сигурността се е оказала най-големият провал на ГЕРБ. Станишев даде висока оценка на свършеното до момента от правителството в сектора, ак центирайки върху рязкото намаляване на използването на СРС и спиране на репре сивните методи от страна на полицията. Председателят на ДПС Лютви Ме стан окачестви вота на недоверие като несъстоятелен. Според него обаче той е бил полезен, тъй като българското общество е получило възможност да сравни две принципно различни кон цепции за ролята на МВР и на силовите структури – тази на бившия вътрешен министър Цветанов и сегашната при Цветлин Йовчев. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов за яви, че вотът е постигнал успех, защото за пореден път е доказал, че правител ството е зависимо от„Атака“. Той обя ви, че съвсем скоро ГЕРБ ще инициират нов вот на недоверие, защото прави телството не се справя добре в нито една сфера. В началото на февруари президентът Росен Плевнелиев свика на заседание Консултативния съвет за национална сигурност(КСНС), на което бе обсъдено предстоящото подписване на Споразу мението за партньорство с ЕС в след ващия програмен период. Лидерите на парламентарни партии се обединиха за необходимостта от максимално усвоя ване на еврофондовете в периода 2014 - 2020 г. Членовете на КСНС приемат, че изпълнението на Споразумението за партньорство с Европейската коми сия през следващия програмен период в максимален размер е от важно зна чение за развитието на страната. Сред основните приоритети в следващия програмен период са: подобряване на достъпа до образованието, намаляване на бедността, постигане на устойчиво развитие, развитие на аграрния отрасъл, подкрепа на иновациите, укрепване на институционалната среда, енергийна сигурност и подобряване на транспорта. КСНС излезе с решение препоръчващо на Министерския съвет да организира и проведе информационна програма за запознаване на гражданите с параме трите за следващия програмен период. Събитията в Украйна и последвалата криза в Крим бяха сред водещите теми, които рефлектираха върху политиче ската ситуация в България. Като страна от Черноморския регион, зависима от

1/2014 5 доставките на газ от Русия, за България ескалация на кризата би имала теж ки икономически последици. От друга страна, в южните региони на Украйна живеят над 300 000 българи, което уве личава допълнително отговорностите на българската държава. В тази връзка бе и посещението в Киев на българ ския външен министър Кристиан Ви генин, където той потърси гаранции от новото украинско правителство за без опасността и правата на българското малцинство. Вигенин се срещна с изпъ лняващия длъжността президент на Украйна Александър Турчинов. По вре ме на разговорите българският външен министър заяви, че България подкрепя суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна, като очаква новото правителство заедно с между народната общност да създаде необ ходимите условия за намаляване на напрежението и трайна стабилизация на страната. Вигенин изрази удовлетво реност от отказа на Турчинов да под пише решението на Върховната рада на Украйна за отмяна на закона, чрез който се отнема статута на регионални езици на руския език и други езици. По време на престоя си в Киев Вигенин се срещна с представители на българската общност в страната. В началото на март премиерът Пла мен Орешарски свика Съвета по сигур ността към Министерски съвет, на който бе обсъдена ситуацията в Крим, както и рисковете за България. На заседани ето бе взето решение да бъде създаден кризисен щаб, който да следи отблизо развитието на ситуацията. Опасност та от спиране на газовите доставки бе определена като най-сериозната непо средствена икономическа заплаха за България. Орешарски заяви, че Бълга рия подкрепя суверенитета и територи алната цялост на Украйна. Събитията в Крим бяха една от теми те в обръщението на президента Росен Плевнелиев към Народното събрание в началото на март. Президентът заяви, че военната намеса в една суверенна държава е неприемлива. В изказването си той изрази опасения от възможност та Русия да анексира Крим на базата на противоконституционен местен рефе рендум. Плевнелиев заяви, че трябва да се даде път на дипломацията, в про тивен случай светът рискува да влезе в нова Студена война. Събитията в Крим доведоха до сил на политизация на темата във вътреш но- политически план и до полярни позиции сред основните партии. Наци оналистите от„Атака” заявиха, че група фашисти е извършила държавен пре врат в Украйна, като е свалила от власт законно избран президент. Сидеров видя зад тези събития„дългата ръка на САЩ”, която по думите му иска да поста ви„под васална зависимост” Украйна. В БСП също се чуха различни оценки. Депутатът Николай Малинов – издател на партийния вестник„Дума” и предсе дател на Движение„Русофили”„честити на всички православни славяни побе дата в Третата кримска война”, като под черта, че това е лична позиция, с която не ангажира партията. Депутатът от БСП Георги Кадиев от своя страна заяви, че България трябва да има„балансирана позиция” като се води от принципа „никога срещу ЕС, никога срещу Русия”. Тези изявления доведоха до остри реакции от страна на десните партии. От Реформаторския блок бяха най-крайни и заявиха, че БСП доказва за пореден път, че е„проруска партия” и„слуга на Кремъл”. От Реформаторския блок се

6 1/2014 обявиха за силна реакция от страна на ЕС, включително и за икономически санкции срещу Русия. От ГЕРБ заеха побалансирана позиция по отношение на санкциите, защото това може да засег не негативно България. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че резултатите от референдума са нелегитимни и че тряб ва да се намерят пътища за намаляване на напрежението. От ДПС заявиха, че ситуацията в Украйна ще се нормализира, само то гава когато бъдат отчетени правата на всички малцинства в страната. Според Лютви Местан България трябва да се придържа стриктно към общата пози ция на ЕС. В края на март президентът Плев нелиев свика Консултативния съвет за национална сигурност(КСНС), на кой то бе обсъдена развитието на кризата в Украйна и произтичащите рискове за България. Лидерът на„Атака” Волен Сидеров напусна заседанието в знак на несъгласие с обсъжданото становище, като заяви, че България трябва да при знае резултатите от референдума, кой то, по думите му, е бил легитимен. Останалите участници в КСНС изля зоха с единна позиция. В нея се посо чва, че България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март 2014 г. референдум в Крим е в нарушение на международното право и България не го признава за легитимен. Членовете на КСНС призовават всички страни, които имат участие в кризата, да преустановят провокациите. Изпращането на мисия на ОССЕ в Украйна е важна стъпка за га рантиране на мирното разрешаване на конфликта. България подкрепя подпис ването на политическата част на спора зумението за асоцииране на Украйна с ЕС. КСНС смята, че диверсификацията на доставките на газ, ускоряването на интерконекторните връзки със съседни те страни и газовите находища в Черно морския шелф са безалтернативен на ционален приоритет. КСНС препоръчва Съветът за сигурност към Министерски съвет да следи процесите и рисковете за страната, а българските институции да поддържат активен диалог с българ ските общности в Украйна. 2. Състояние и развитие на партийната система 2.1. Тенденции в парламентарно представените политически партии 2.1.1. ГЕРБ През февруари бе проведена трета та Национална конференция на ГЕРБ. Очаквано делегатите преизбраха еди нодушно Бойко Борисов за лидер на партията с 1102 гласа„за”, без гласове „против” и„въздържал се”. В органи зационно отношение бяха извършени няколко съществени промени. Пар тията вече ще има не един, а трима заместник-председатели. По предло жение на лидера Борисов за зам.пред седатели бяха избрани кмета на София Йорданка Фандъкова и кмета на Бур гас Димитър Николов. Двамата са сред най-успешните кметове в страната и се радват на широка обществена подкре па в градовете, които управляват. С тех ния избор Борисов се стреми да отвори партията към по-широк кръг избирате ли и да промени нейния досегашен об лик на лидерска партия. Досегашният зам.председател Цве тан Цветанов запази своя пост. Всъщ ност това бе един от основните залози на Националната конференция. Цвета-

1/2014 7 нов продължава да бъде една от найнегативно възприеманите фигури в ГЕРБ- не само от обществото, но и сред членовете и симпатизантите на партия та. Въпреки това очакванията, че Бори сов ще се раздели с Цветанов, логично не се оправдаха. Цветанов продължава да бъде важен за ГЕРБ в организацион но отношение. Той бе човекът, който ра ботеше най-активно за изграждането на структурите на партията по места. Смята се, че болшинството от ръководители те на местните партийни организации са му лично лоялни, поради това, че са получили постовете си благодарение на него. Ето защо едно евентуално отстра няване на Цветанов от ръководството на партията неминуемо щеше да се от рази негативно на ГЕРБ в навечерието на изборите за Европейски парламент. Затова и Борисов не предприе такава рискована стъпка, въпреки многоброй ните призиви в публичното простран ство да направи това. Изборът на двамата нови зам.председатели обаче е достатъчно крас норечив и показателен сигнал за про мяната в отношението към Цветанов. В бъдеще неговите правомощия в органи зационен план ще бъдат по-стеснени. В тази връзка са и промените в партийния устав, който предвиждат по-сериозни отговорности за Изпълнителната коми сия. Бойко Борисов заяви, че вече няма да се говори за ГЕРБ като за лидерска партия, а за една демократична орга низация, в която водещо място ще има Изпълнителната комисия. Съставът на Изпълнителната коми сия бе увеличен от 9 на 11 члена, като в нея бяха избрани лоялни на Борисов лица. Сред тях са и социологът Румяна Бъчварова, която бе началник на ка бинета в Министерски съвет по време на управлението на ГЕРБ. За членове на изпълнителния орган на партията освен новите зам.председатели Йор данка Фандъкова и Димитър Николов, които влизат по право, бяха избрани също така и кмета на Стара Загора Жив ко Тодоров, заместник-председателят на парламентарната група на партията Цецка Цачева, депутатите Менда Стоя нова, Пламен Нунев, Красимир Велчев и Томислав Дончев – все хора от тясно то обкръжение на Борисов. От досегашния състав на комисията отпадат пловдивският кмет Иван Тотев и депутатът Румен Иванов. Още мина лата година ръководството напуснаха бившите депутати Павел Димитров и Искра Фидосова, както и бившият ли дер на благоевградската организация Костадин Хаджигаев, който заедно с Па вел Димитров се включи в новата пар тия БАСТА. На конференцията бе избран и състав на Контролната комисия на ГЕРБ. В нея влизат депутатите Емил Радев, Десис лава Танева, Александър Ненков, Цвета Караянчева, Димитър Главчев, Даниела Савеклиева, Николай Мелемов. Делегатите на националната конфе ренция излязоха с резолюция, с която се обявиха за провеждане на предсроч ни парламентарни избори и в подкрепа на референдума за изборните правила, предложен от президента. През февруари парламентарната група на ГЕРБ бе напусната от депутати те Светлин Танчев и Красимир Стефанов – бивш ръководител на Националната агенция по проходите. Двамата обявиха, че ще останат в парламента като неза висими депутати, така както направи тех ния колега Георги Марков, който напусна групата на ГЕРБ през декември миналата година. Като мотиви за напускането бяха

8 1/2014 изтъкнати авторитарния стил на работа на парламентарната група и пренебрег ването на техните експертни становища. В последствие стана ясно, че двамата ще подпомагат като експерти партията на Николай Бареков„България без цензура” и ще представляват нейните интереси в Народното събрание. Ръководството на ГЕРБ окачестви действията на своите досегашни колеги като„непочтени”. Зам.председателят на парламентарната група Красимир Вел чев заяви, че би било редно двамата да напуснат парламента и да отстъпят мя стото си на следващите ги в партийна та листа. Цецка Цачева от своя страна определи напускането на Танчев и Сте фанов като поредния акт на„задкули сие” в българската политика. Неочаквано парламентарната група на ГЕРБ се раздели с още двама депута ти- Доброслав Димитров и Владислав Горанов, които за разлика от Танчев и Стефанов напуснаха Народното събра ние. Бившият зам.министър на финан сите в кабинета на ГЕРБ Владислав Го ранов изтъкна като причина желанието си да запази профила си на експерт, ко ето би било невъзможно, по думите му, ако остане в политиката. Според него в 42-то Народно събрание не може да се прави реална политика и той не може да бъде полезен с експертните си каче ства. От своя страна Доброслав Дими тров заяви, че напуска парламента по лични причини. В края на март ГЕРБ обяви и първите четирима души от листата си за избори те за Европейски парламент. Това са То мислав Дончев, Андрей Ковачев, Мария Габриел и Владимир Уручев. Водачът на листата Томислав Дончев бе министър по управление на европейските фондо ве в кабинета на ГЕРБ. Дончев познава в детайли функционирането на евро пейските институции и управлението на европейските средства. С неговата номинация се цели да бъде привлечена по-широка периферия в дясното прост ранство. Андрей Ковачев, Мария Габриел и Владимир Уручев са досегашни евро депутати от ГЕРБ в групата на ЕНП. И тримата са изключително активни и се ползват с добра репутация в Европей ския парламент. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов за яви, че целта на партията е спечелва не на евроизборите, като това ще бъде стъпка към предсрочни парламентарни избори. Цялата листа на ГЕРБ ще стане известна до средата на април. Борисов заяви, че партията залага на експерти и професионалисти, които не само ще за щитават българските интереси, но и ще работят активно за развитието на ЕС. 2.1.2. БСП Изминалото тримесечие бе изключител но напрегнато за БСП във вътрешнопар тиен план. Основна причина за това бе обявеното намерение на бившия прези дент Първанов да възобнови дейността на сдружението АБВ, което ще се яви с отделна листа на евроизборите с водач Ивайло Калфин. Първанов определи това решение като важна стъпка за раз витието на левицата в бъдеще. Бившият президент за пореден път разкритику ва ръководството на БСП за ситуация та, в която се намира партията. Според Първанов БСП е загубила изборите през 2013 г., но това не е довело до адекватен анализ на причините за този резултат. Вместо това БСП е поела риска да под крепи правителство на малцинството, превръщайки се в заложник на неяс ни икономически интереси с цената на

1/2014 9 подкрепа от една антиевропейска попу листка партия като„Атака”. Първанов за яви, че АБВ няма за цел да разцепи БСП, а да привлече леви избиратели, които левицата е загубила през годините. Той заяви, че в лицето на АБВ БСП ще има естествен партньор вляво и няма да се налага да бъде заложник на партии като ДПС и„Атака”. Първанов разкритику ва неясната основа, на която се градят отношенията между БСП и ДПС. Двете партии, по думите му, управляват без ко алиционно споразумение, което разми ва отговорностите и прави коалицията безпринципна, а от това най-големият губещ е БСП. Според Първанов ДПС за пореден път„преяжда с власт” и това за силва анти-БСП настроенията. Той заяви, че една от най-важните задачи, които си поставя АБВ е да покаже, че не е вре менна формация, която се създава само за евроизборите, а дългосрочен проект. Първанов отбеляза, че АБВ е проевро пейски насочена и ще работи за нов тип политика в България, която да се основа ва на консенсуса и националния интерес. Зад проекта на Първанов, освен Ивайло Калфин, застанаха още – бив шия вътрешен министър Румен Петков, проф. Борислав Борисов от Универси тета за национално и световно стопан ство, кмета на Перник Росица Янакиева, бившия министър на здравеопазването Евгений Желев. Редица членове на БСП в областите – Монтана, Враца, Плевен и Стара Загора, преминаха към АБВ. Решението на Първанов и Калфин доведе до остра реакция от БСП. От ръководството на партията обвиниха Първанов, че следва единствено свои те лични амбиции и че с действията си цели да разцепи БСП. Първанов и хора та около него бяха обвинени, че работят срещу интересите на партията. Сергей Станишев призова Първанов и Калфин да преосмислят своето решение, защо то единственото, което ще постигнат е да„подарят победата” на ГЕРБ на пред стоящите евроизбори. Напрежението в БСП се изостри още повече след като бяха огласени проуч вания на редица социологически аген ции, които показват резултат за АБВ между 2% и 7%. Като последица ГЕРБ задмина БСП в електоралните нагласи, което преобърна тенденцията от края на миналата година, която показваше известен превес за социалистите. В БСП започна вътрешна дискусия какви мерки да предприемат срещу АБВ. Ръководството се обяви за изключ ване от партията на групата на Първа нов, тъй като устава не позволява ней ните членове да работят за други листи. Това решение бе забавено във времето поради опасения, че може да има буме рангов ефект за БСП, тъй като Първа нов продължава да бъде една от найавторитетните фигури не само в БСП, но и в българската политика като цяло, по казателно за което е и високият му рей тинг в социологическите класации. Едва в началото на март Национал ният съвет на БСП излезе с решение за изключване на Георги Първанов от пар тията. Заедно с бившия президент бяха изключени още – Румен Петков, кметът на Перник Росица Янакиева, Евгений Желев, Емил Константинов(бивш об ластен и общински председател на БСП в Монтана), Владимир Калчев(бивш общински председател на БСП в До брич), Бойка Арабаджиева(бивш об щински председател на БСП в община Кирково). В началото на февруари се проведе 48-я конгрес на БСП. На него лидерът на партията Сергей Станишев определи като

10 1/2014 основна задача пред партията спечелва нето на изборите, а пред правителството – реиндустриализацията на страната. Като основни приоритети на управлението той посочи: индустриализация, модерни зация и социална държава. Очаквано една от основните теми на конгреса бе свързана с проекта АБВ. Станишев за пореден път обвини Първанов и Калфин, че работят срещу интересите на левицата. Според него от самото си създаване АБВ е замислено не като дискусионен форум за управ ленски идеи или инструмент за разши ряване на политическото влияние на левицата, а като ясен политически про ект, конкурентен на БСП. Според Стани шев предстоящите европейски избори са с голямо значение. Причина за това е сравнителното изравняване на силите между ПЕС и ЕНП. Ето защо всеки глас е от особено значение и затова, по думи те на Станишев, е„грехота да се разпи ляват” леви гласове. Той заяви, че всеки, който гласува за АБВ, гласува срещу ин тересите на левицата, а всеки отнет глас от БСП е глас за ГЕРБ. В средата на месец март Национал ният съвет на БСП утвърди и представи листата на левицата за европейските из бори. Тя ще бъде оглавена от лидера на партията Сергей Станишев. Следващите позиции са заети съответно от настоящия евродепутат Илияна Йотова, заместникпредседателят на партията Георги Пи рински, народният представител Петър Курумбашев, Достена Лаверн, която е предложена от леви интелектуалци. Самият Станишев отбеляза, че няма да става евродепутат. Той заема челно то място в листата поради две основни причини – от една страна, според него, това ще има мобилизиращ ефект за чле новете и симпатизантите на партията, от друга- този ход показва неговата анга жираност като лидер на ПЕС към кампа нията на европейските социалисти. 2.1.3 ДПС Наближаващите избори за Европей ски парламент доведоха до засилване на критиките към ДПС- като опит на опозиционните формации да привле кат протестния вот. Тези критики се из повядват и от политици в БСП, което стана повод за напрежение между ко алиционните партньори. Йордан Цо нев заяви, че категорично не приема твърденията, че ДПС преяжда с власт и отправи апел към БСП да спрат с тези спекулации. Според него подобни тези затвърждават анти-ДПС настроенията в обществото. Цонев заяви, че ДПС и БСП имат ясна цел в управлението и трябва да я следват. Напрежение между двете партии пре дизвика и несъгласието на БСП да под крепи предложението на ДПС за про мяна в Изборния кодекс, която да даде възможност предизборните кампании да се водят на друг език, освен на български. Председателят на ДПС Лютви Местан за яви, че това е явна дискриминация, която не само, че не защитава българския език, но и откровено го застрашава. Според него така се дава право в други държа ви, в които живее българско национално малцинство, то да бъде обект на дискри минационно отношение. Лютви Местан реагира остро и на приета декларация от Националния съвет на БСП за осъждане на езика на омразата, в която ДПС бе поставена ре дом до ГЕРБ и„Атака”, като партии, кои то използват подобна реторика. Въпреки епизодичните изблици на напрежение отношенията между БСП и ДПС остават стабилни.

1/2014 11 В средата на февруари в Пловдив се проведе митинг срещу възстановя ването на вакъфските имоти, за което Главното мюфтийство в България води съдебни дела. Организирани футболни хулигани счупиха прозорците на Джу мая джамия в града. От ДПС окачестви ха това като вандалска проява и поли тическа провокация, която застрашава етно-религиозния мир в страната. Ръко водството на ДПС смята, че отговор ност за противозаконните прояви носи пловдивския кмет Иван Тотев от ГЕРБ, който е отказал да се съобрази с пре поръката на МВР да не разрешава проя вата. От ДПС призоваха правителството и правоохранителната система да пред приемат всички необходими действия за разкриване на подбудителите и орга низаторите на проявата. От ДПС отправиха призив към всич ки участници в предстоящите европей ски избори- вътрешнополитическото противопоставяне да не измества ев ропейската проблематика. Лидерът на партията Лютви Местан призова за по зитивна кампания като посочи, че ДПС няма да занимават с„черен пиар”, но ще отговарят на провокациите срещу тях. Според него внушението, че той и партията, която оглавява„държат кор милото на властта”, цели да отпуши анти-ДПС настроенията като през 2009 г., когато ГЕРБ спечели изборите. Местан заяви, че ДПС е готова за ев роизборите и че ще се стреми към спе челване на 4 депутатски мандата. Очак ва се партията да обяви окончателно листата със своите кандидати за избо рите около 20 април. Най-вероятно ли стата ще бъде оглавена от евродепутата Филиз Хюсменова. В началото на март Октай Енимехме дов, който се опита да простреля Ахмед Доган бе пуснат под домашен арест от съда. Това предизвика остра реакция от страна на ДПС. В декларация пред Народ ното събрание Лютви Местан определи решението на съда като„облечено в прав ни тоги пристрастие”. Той обвини съдиите в поръчково правосъдие, без да назове поръчителите. Октай Енимехмедов полу чи 3 години и половина затвор на първа инстанция за закана за убийство, след като прокуратурата не успя да докаже, че той е извършил опит за убийство. Съюзът на съдиите в България(ССБ) осъди изказването на Лютви Местан. Съдиите намират като„абсолютно не допустимо от парламентарната три буна да се коментира правилността на съдебни актове, каквито са невлязла в сила първоинстанционна присъда и окончателното определение, решава що въпроса за мярката за неотклонение на подсъдим по същото висящо дело”. От съюза припомнят, че принципите на правовата държава и разделение то на властите изключват възможност та представители на законодателната власт и политически фигури да се про изнасят по въпроси, които са от изклю чителната компетентност на съда. Висшият съдебен съвет(ВСС) също осъди изказването на Местан, като призова представителите на законода телната и изпълнителната власт, както и всички политици в България, да се въздържат от непремерени изявления, чрез които се поставя под съмнение правораздаването и се внушава недо верие към съда. 2.1.4„Атака” В началото на годината Волен Сидеров се забърка в скандал след като влезе в пререкание с френския културен аташе Стефани Дюмортие по време на полет

12 1/2014 от София до Варна. Сидеров е влязъл и в словесен спор с един от пътниците, който се е опитал да защити френския дипломат. Скандалът между двамата е продължил и след приземяването на самолета, като на летището Сидеров е нанесъл удар на полицай, който се е опитвал да успокои депутата. В отговор на тези деяния от прокура турата поискаха сваляне на депутатския имунитет на Волен Сидеров. Лидерът на Атака ще бъде разследван за нана сяне на лека телесна повреда на по лицай при изпълнение на служебните му задължения, както и за непристой ни действия и съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. В средата на февруари Волен Сиде ров постави ултиматум на правителство то като заяви, че подкрепата на„Атака” ще зависи от изпълнението на десет ос новни искания. Някои от тях са с явна анти-ДПС насоченост и са били поставя ни многократно като тематика от„Атака” през последните години. Като напри мер- настояването за премахване на новините на турски език по Българска та национална телевизия; предявяване на претенции към Турция от страна на българското правителство за финансови компенсации за загубените тракийски имоти; отмяна на декларацията от 2012 г., осъждаща Възродителния процес; На родното събрание да признае Осман ското робство като геноцид. От„Атака” настояват още да не се облагат с ДДС лекарствата и учебни ците; да се премахне плоският данък; да се развалят договорите с ЕРП-ата и договорите за концесия на злато; да се направи поправка в Закона за бюдже та, според която от 1 юли 2014 г. мини малната пенсия да стане 500 лв., а ми нималната заплата да се изравни със средноевропейската. „Атака” предложи промени в Наказа телния кодекс, с които да се криминали зира публичната демонстрация на хора с хомосексуална ориентация. Предло жението предвижда наказание лиша ване от свобода и глоба за всеки, който „манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или принадлежност, чрез организация или участие в митинги, шествия и паради или чрез средствата за масова инфор мация и Интернет.” Предложението бе отхвърлено от Народното събрание и определено единодушно като крайно хомофобско. „Атака” е единствена от основните партии в страната, която се обяви за признаване на резултатите от проведе ния в Крим референдум. Партията из прати петима представители от парла ментарната си група като наблюдатели по време на референдума. От партията се обявиха категорично„против“ какви то и да било санкции срещу Русия, тъй като според тях това ще доведе до го леми икономически загуби за България. 2.2 Извънпарламентарни партии 2.2.1 Реформаторски блок Социологическите изследвания сочат спад в доверието към Реформаторския блок, което намалява шансовете им да изпратят депутат в Европейския парла мент. Причините за това са комплексни. От Реформаторския блок залагаха мно го на анти-правителствените протести, но не успяха да формулират достатъчно ясни послания към десните избирате ли.„Дежурната” анти-комунистическа реторика отдавна е изчерпана като по тенциал и трудно може да бъде моби-

1/2014 13 лизационен фактор. От друга страна, латентните противоречия между отдел ните партии в Блока стават все по ви дими. Отношението към Меглена Куне ва на голяма част от симпатизантите на ДСБ е силно негативно заради това, че бе част от правителството на Станишев, което впоследствие я предложи за ев рокомисар. Отношението на Реформаторския блок към ГЕРБ продължава да бъде противоречиво. Неясните и разнопо сочни сигнали – веднъж определящи ГЕРБ като потенциален партньор, а след това – като конкурент и противник, объ ркват допълнително потенциалните из биратели на Блока. В края на март Реформаторският блок също представи листата с канди дати за членове на Европейския пар ламент. Очаквано тя бе оглавена от председателя на Движение„България на гражданите” Меглена Кунева. Втори в листата на реформаторите е Светос лав Малинов- заместник-председател на ДСБ и настоящ евродепутат. Трети е председателят на СДС Божидар Лукар ски. След него в листата се нареждат лидерите на останалите партии в Бло ка- Корман Исмаилов(НПСД), Николай Ненчев(БЗНС) и Радан Кънев(ДСБ). От ДСБ призоваха техните симпа тизанти да гласуват преференциално – ясен знак за резервите, които имат към Меглена Кунева. Бившият лидер на ДСБ Иван Костов също заяви, че ще използ ва преференцията. Страховете в ръко водството на ДСБ, че ще загубят изби ратели поставяйки на първото място Кунева са основателни, затова призивът да се гласува преференциално е опит тези гласове да бъдат задържани. Това обаче вероятно ще засили разнобоя между Движение„България на гражда ните” и ДСБ, което може да повлияе не гативно на предизборната кампания на Блока и на неговия резултат. 2.2.2 България без цензура(ББЦ) Социологическите проучвания на во дещи в страната агенции показват на растваща подкрепа за„България без цензура”(ББЦ) на бившия журналист, телевизионен водещ и директор на ТВ 7 Николай Бареков. Сондажите показват, че ББЦ има шанс да намери място в Ев ропейския парламент. Бареков доби по пулярност в периода 2005-2009 г. като во дещ в сутрешния блок на БТВ- едно от най-гледаните телевизионни предавания. След напускането на БТВ, той започна ра бота в ТВ 7- телевизия, която се свързва в имената на Цветан Василев и Делян Пе евски. В края на миналата година Бареков напусна директорския пост в телевизията и обяви влизането си политиката. Бареков определя партията си като центристка, но популизмът е найхарактерната й черта. Подобно на други популистки партии в България, които се радваха на успех през последните го дини, ББЦ критикува целия политиче ски елит в страната и издига идеята за генерална промяна на политическата система. Тази промяна според ББЦ ще се случи след провеждане на мащабна кампания за борба с корупцията, наре чена от новата партия операция„Чисти ръце”, търсейки аналогия с Италия в на чалото на 90-те години на миналия век. Финансирането на ББЦ е един от неудобните за Бареков въпроси. Той отхвърля обвиненията, че партията му е изцяло корпоративна и се финансира от Пеевски и Цветан Василев. В края на миналата година ББЦ за почна интензивни разговори с ВМРО на Красимир Каракачанов и с лидера

14 1/2014 на Земеделски народен съюз(ЗНС)- Ру мен Йончев за създаване на коалиция. ВМРО е консервативна патриотична формация с добре развити партийни структури. Партията се яви самостоя телно на парламентарните избори през 2013 г. и спечели 1,9% от гласовете. ЗНС бе коалиционен партньор в„Коалиция за България” на парламентарните из бори през 2013 г, а Йончев доскоро и депутат от парламентарната група на левицата. През февруари той напус на групата и стана независим народен представител. В края на март между трите форма ции бе подписано коалиционно спора зумение за общо явяване на избори те за Европейски парламент. Към него впоследствие се присъедини и Движе ние„Гергьовден”. Бареков все още не е обявил листата си за изборите за европейски парламент, но на няколко пъти даде заявка, че той лично ще я оглави. Той заяви, че няма да става евродепутат, а ще отстъпи място то си на следващия в листата. Основната цел, която си поставя Бареков е участие в изпълнителната власт в бъдеще. Той се закани да предизвика предсрочни пар ламентарни избори, ако„България без цензура” спечели достатъчно висока подкрепа на евроизборите през май. 3. Общественото мнение Проучване на агенция„Галъп“ на елек торалните нагласи за европейските из бори за месец март показва изравнява не на силите между двете най-големи партии в страната – ГЕРБ и БСП. За бившите управляващи биха гласували 20,7%, а за социалистите 19,5% от из бирателите. На трето място се нарежда ДПС с 6% подкрепа. За новата партия на Николай Бареков„България без цензу ра“ биха гласували 5% от избирателите. Реформаторският блок получава 3,1%, което е с близо 2% по-малко в сравне ние с последното изследване на„Галъп”, проведено в началото на януари. За на ционалистите от„Атака” биха гласува ли- 2,5%, което на този етап изключва възможността партията отново да има представители в Европейския парла мент. Конкурентите на„Атака” за наци оналистическия вот от НФСБ на Валери Симеонов получават 1,9% подкрепа. За АБВ на Георги Първанов биха гласували 2% от избирателите. В проучването на„Галъп” са изслед вани и нагласите към посочените от президента предложения за промени в изборните правила. Според резултати те половината от запитаните биха гла сували„за“ дистанционно гласуване по електронен път, докато 25% отговарят отрицателно. Мажоритарният избор на част от народните представители полу чава две трети положителни отговори, а 9% са против. Въпросът за задължител ното гласуване е доста по-дискусионен - 47% от отговорилите биха гласували с„да”, докато 31% не биха подкрепили предложението. 54% от анкетираните подкрепят идеята на президента с всич ки бъдещи избори да се провеждат и национални референдуми. Изследването показва продължаваща тенденция на спад в доверието към пра вителството – едва 23% одобряват него вата работа, а 70% изпитват недоверие. Доверието в президента Плевнели ев остава на предишните нива от около 30%. Приблизително толкова има и пре миерът Орешарски. Лидерите на двете най-големи партии – Бойко Борисов и Сегрей Станишев се ползват с одобре нието на около 20% от избирателите. В

1/2014 15 сравнение с месец януари се наблюдава спад в доверието към Гeорги Първанов, който се дължи на промяната в мнени ето на мнозина от привържениците на БСП след решението му за явяване на из борите с отделна листа. Първанов обаче остава сред политическите личности с най-високо одобрение – 25%. Подобна е ситуацията и с другата основна фигура в АБВ- Ивайло Калфин, който се ползва с доверието на 22% от избирателите. 4. Основни изводи и прогнози 1. Политическата ситуация в началото на годината бе динамична и напрегната. Отношенията между основните полити чески партии в страната остават крайно изострени, като тази тенденция веро ятно ще се задълбочава в навечерието на изборите за Европейски парламент. Въпреки спирането на анти-правител ствените протести общественото дове рие към кабинета на Орешарски продъ лжава да бъде ниско. Парламентарната подкрепа за него на този етап остава стабилна, въпреки епизодичните пре рекания между БСП и ДПС. Появата на нови политически субекти като АБВ и «България без цензура» правят още понепредсказуеми изборите на 25 май. Активизацията на президента Плевне лиев с инициирания от него референ дум за изборните правила стана поред ния повод за конфликт с управляващото мнозинство. 2. Решенията на Националната кон ференция на ГЕРБ с избора на двама нови зам.-председатели в лицето на Йорданка Фандъкова и Димитър Ни колов, показват опит за ограничаване влиянието на Цветан Цветанов в пар тията. Двамата са популярни кмето ве, които се ползват с одобрението на широк кръг избиратели, а това може да придаде допълнителен авторитет на партията. От друга страна, с този ход Бойко Борисов прави опит за промяна в облика на ГЕРБ, която е възприемана като лидерска и авторитарна. Напуска нето на няколко депутати от ГЕРБ по казва, че в партията съществуват скрити противоречия и вътрешни борби, които на този етап не излизат на повърхност та, вероятно заради наближаващите из бори. Въпреки това партията изглежда консолидирана и готова за предизбор на битка. Това се дължи и на факта, че липсва друга сериозна алтернатива в дясното пространство. 3. БСП е изправена пред сериозни вътрешнопартийни изпитания в на вечерието на предстоящите избори. Решението на Георги Първанов да из дигне алтернативна листа, оглавена от Ивайло Калфин, води до отлив на сим птизанти от БСП. Този отлив засега не е съществен, но може да се окаже реша ващ за първото място на изборите. А те са изключително важни за БСП, защо то могат да предопределят съдбата на правителството. Изразителна победа за ГЕРБ би могла да доведе до предсрочни парламентарни избори. Ако БСП загуби изборите това ще бъде поредния удар върху лидера Станишев и отново ще постави на дневен ред темата за пред седателството в партията. В опит да по стигне максимална степен на консоли дация Станишев реши да оглави лично листата на БСП. Така обаче той поема лична отговорност, която при загуба още повече ще го делегитимра като ли дер. За Първанов и АБВ успех ще бъде спечелване на място в Европейския парламент. Ако това не се случи обаче Първанов рискува завинаги да остане извън голямата политика в бъдеще.

16 1/2014 4. Обвиненията към ДПС, че«преяж да с властта» засилиха анти–ДПС настро енията в обществото. Освен опозицията към тази теза се присъединиха активно АБВ и«България без цензура». Все пове че стават и гласовете в БСП, които спо делят тази теза. Това доведе до напреже ние между коалиционните партньори, което обаче на този етап не се отразява върху подкрепата към правителството. Както винаги досега движението използ ва анти–ДПС настроенията за да сплоти предизборно своя електорат. 5. С наближаването на изборите«Ата ка» засили радикалната си популистка реторика. Волен Сидеров за пореден път се замеси в скандал, за което прокура турата му повдигна обвинения.«Атака» бе единствената от основните партии в страната, която подкрепи резултатите от референдума в Крим. Това само затвъ рждава битуващите от години съмнения за тесните връзки на партията с полити чески кръгове в Русия. От друга страна, с този свой ход Волен Сидеров се надява да привлече избиратели, които изпитват симпатии към Русия, поради историче ските връзки между двата народа. Веро ятно казусът«Крим» ще бъде една от те мите, върху които ще акцентира«Атака» в предизборната кампания – особено, ако се стигне до по-сериозни санкции от страна на ЕС към Москва. 6. Реформаторският блок загуби инер ция след спирането на анти-правител ствените протести. Вече няколко месеца социологическите проучвания показват, че Блокът върви надолу. Слабата медий на и ПР политика маргинализира допъ лнително«реформаторите» и те останаха встрани от медийното внимание. Оглавя ването на листата от Меглена Кунева сре ща неодобрение сред членската маса и симпатизантите на ДСБ. 7. За разлика от Реформаторския блок новата партия на Николай Бареков«Бълга рия без цензура» показва по-големи шан сове за влизане в ЕП. Бареков разчита на силната подкрепа на медиите свързани с Цветан Василев и Делян Пеевски. Партията на Бареков, подобно на други популистки формации в миналото, е насочила своите усилия към привличане на протестния вот в страната. Реториката на партията напо добява много на тази, която използваше Яне Янев и партията му РЗС, като борба та срещу корупцията и острата критика на политиците на прехода. За редактора: Професор, доктор на философските науки, Ге орги Карасимеонов е преподавател в СУ„Св. Климент Охридски”, директор е на Институ та за политически и правни изследвания. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg

Издател Фондация Фридрих Еберт Бюро България ул. Княз Борис I 97 1000 София, България Отговорен редактор: Регине Шуберт, директор Заявки Използването с търговска цел на всички издадени от Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ) публикации не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Всички текстове са достъпни онлайн www.fes.bg Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.