Георги Карасимеонов(Ред.) БАРОМЕТЪР Политическите партии в България Година 14, брой 2, Април-Юни 2014 Резултатите от изборите за ЕП предопределиха съдбата на правителството. Двете управляващи партии – БСП и ДПС не събраха достатъчно електорална подкрепа, която да бъде използвана като основание за продължаване дейността на ка бинета. Решението за провеждане на предсрочни парламентарни избори на 5 октомври е път към разрешаване на политическата и парламентарна криза, в която се намира страната вече близо година. Предизвикването на предсрочни парламентарни избори бе една от целите, кои то ГЕРБ следваше през последната година. Победата на изборите за Европейски парламент дава възможност на партията отново да се върне в управлението на страната след предсрочните избори. Най-важният въпрос, който ГЕРБ трябва да реши е за намирането на партньори за бъдещо управление. БСП понесе тежка загуба, което изправя партията пред сериозни политически изпитания в бъдеще. Решението на Станишев да стане евродепутат вероятно ще засили центробежните процеси в партията с оглед избора на нов партиен лидер. Въпреки заявката на Станишев, че ще продължи да бъде председател на партия та, това едва ли ще бъде възможно, заради ангажиментите му в Брюксел. Основ но предизвикателство пред БСП на предстоящите избори ще бъде мотивацията за участие на традиционните й привърженици. Фондация Фридрих Еберт Бюро България Анализи

2/2014 1 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Политическата ситуация.......................................................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система.............................................................................................................. 6 2.1. Тенденции в парламентарно представените политически партии................................................................ 6 2.1.1. ГЕРБ............................................................................................................................................................................................. 6 2.1.2. БСП.............................................................................................................................................................................................. 7 2.1.3. ДПС...........................................................................................................................................................................................10 2.1.4.„Атака”.....................................................................................................................................................................................11 2.2. Извънпарламентарни партии..........................................................................................................................................12 2.2.1. Реформаторски блок........................................................................................................................................................12 2.2.2.„България без цензура”...................................................................................................................................................13 3. Общественото мнение...........................................................................................................................................................14 4. Основни изводи и прогнози................................................................................................................................................15

2 2/2014 1. Политическата ситуация Изминалото тримесечие мина под знака на изборите за Европейски парламент. Очакванията за ожесточена и компро матна кампания не се състояха. Тя пре мина спокойно, без сериозен дебат по европейския дневен ред, като парти ите акцентираха преди всичко върху вътрешно-политически въпроси. Изборите бяха спечелени от ГЕРБ, като те получиха- 30,4% от действителните гла сове и по този начин ще имат 6 предста вители в ЕП. БСП останаха втори с 18,93% от гласувалите подкрепиха партията, рав няващо се на 4 мандата. ДПС се наредиха трети – с резултат близък до този на БСП (17,27%), което им осигури също 4 места в европарламента. Новата партия с лидер Николай Бареков„България без цензура“ получи 10,66% и 2 мандата. Реформатор ският блок успя да преодолее избирател ната бариера с резултат – 6,45% и ще има 1 представител в Европейския парламент. Двете националистически партии„Ата ка“ и Националния фронт за спасение на България(НФСБ) очаквано не намериха място в Брюксел. Отцепилата се от БСП „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ) водена от бившия президент Геор ги Първанов също не преодоля избира телната бариера, като взе малко над 4%. Избирателната активност бе сравнително ниска- 36,15%, но доближаваща се до средната за ЕС. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов за яви след изборите, че правителството трябва да подаде незабавно оставка. Според Борисов изборите са показа ли, че ГЕРБ са единствената алтернати ва като показателен за това е високият резултат за партията. Борисов заяви, че управляващите са довели страната до икономическа и финансова катастрофа, което ще изисква трудни реформи от следващото правителство. БСП призна изборната загуба, която бе определена като тежка. Лидерът на партията Сергей Станишев посочи, че участието на АБВ с отделна листа е раз колебало левите избиратели и много от тях са предпочели да не гласуват. ДПС изрази задоволство от постиг натия за партията резултат. Лютви Ме стан подчерта, че за ДПС като една от най-проевропейските партии в Бълга рия изборите за Европейски парламент винаги са били изключително важни и затова партията е подходила отговорно към тях. Местан посочи още, че резул татите от изборите не са показали нова ясно изявена алтернатива и затова към призивите за оставки не трябва да се подхожда прибързано. Местан заяви, че ще даде възможност на БСП като ман датоносител да направи своя анализ на изборните резултати и едва след това да се говори за бъдещето на управлението. От„Атака“ заявиха, че изборите са били опорочени и че на тях са били купу вани гласове, както никога досега. Затова партията подаде жалба до Конституци онния съд за тяхното касиране, която бе подкрепена и от някои депутати на БСП. Една от основните теми през измина лото тримесечие бе свързана с проекта „Южен поток“. Особено дискусионни ста наха готвените законодателни промени от правителството в Закона за енергетиката, които доведоха до съмнение, че се пра вят опити за заобикаляне на европейско то законодателство. Освен това управля ващите дълго време не даваха публично информация за това дали има сключен договор за изграждане на„Южен поток“. Това стана повод за напрежение между Европейската комисия и България. Брюк сел заплаши София със санкции, ако рабо-

2/2014 3 тата по„Южен поток“ бъде продължена и проектът е в нарушение на европейското законодателство. Европейската комисия поиска обяснения от България за готве ните промени в енергийния закон, кои то имат за цел да изключат българската част от„Южен поток“ от обсега на евро пейското законодателство. Комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер каза, че по отношение на България има три основни правни проблема, свързани с проекта- в областта на околната среда, на вътреш ния пазар и на конкуренцията- въпроси, обхванати от третия енергиен пакет на ЕС. Сред тези проблеми е достъпът до съоръ жението за дружества, които не участват в неговата собственост и не са собстве ници на пренасяното гориво, както и изборът на фирми за строителството на проекта. Йотингер разкритикува и търго вете за строителството, като заяви, че не може просто някой да бъде посочван за строител или проектант, а е необходимо провеждането на конкурс. За да бъдат избегнати спорове с Брюксел българският премиер Пламен Орешарски даде пълномощно на коми сар Йотингер да води директно прего вори с„Газпром“ по проекта в българ ската му част. „Южен поток“ се превърна и в тема на предизборната кампания в страната. Реформаторският блок обвини управ ляващите, че готвените промени в зако нодателството, с които се цели да бъде заобиколено европейското право, са на правени под диктовката на„Газпром“. Те дори показаха документи и кореспонден ция между Българския енергиен холдинг и„Газпром“. Премиерът Орешарски отре че обвиненията, като заяви, че в руската компания са водени единствено разго вори по теми, засягащи финализирането на договора. Темата„Южен поток“ стана повод ГЕРБ да внесе четвърти вот на не доверие- за провал на правителството в сектор„Енергетика“, който очаквано бе отхвърлен от управляващите. В началото на юни Плавен Орешар ски бе извикан в Народното събрание да даде обяснения по проекта„Южен поток“ след като стана ясно, че ЕК е започнала наказателна процедура срещу България и иска спиране на проекта. Премиерът призна, че има договор за строителство, но отказа да даде повече сведения пора ди търговска тайна. Според неофициална информация, тиражирана в медийното пространство, за основен изпълнител е определена фирмата„Стройтрансгаз” на Генадий Тимченко- близък до Путин и включен в списъка със санкции на ЕС и САЩ. В крайна сметка Орешарски разпо реди временно спиране на проекта, до като Брюксел извърши проверка по ця лостния процес. Това свое решение той обяви след среща с американски сена тори, водени от Джон Маккейн, за което стана обект на критики от страна на на ционалистически формации в страната. В средата на юни ГЕРБ внесе петия вот на недоверие към правителството – с мотив провал във финансовата поли тика на кабинета. Против вота гласуваха 114 депутати от БСП и ДПС. От„Атака“ този път гласуваха за свалянето на пра вителството. По време на дебатите по вота на недоверие премиерът Орешар ски заяви, че фискалните показатели на страната са сред най-добрите измежду държавите членки на ЕС. Той обвини бившите управляващи от ГЕРБ, че са се провалили най-много в политиките, за които сега внасят вот на недоверие. Според Орешарски правителството на ГЕРБ е увеличило държавния дълг с над 4 млрд. лева. Това е и причината, по ради която сегашното правителство се

4 2/2014 принуждава да вземем нов дълг, за да изплаща, както тези 4 млрд. лв., така и стари дългове, взети по-рано. Орешарски отрече, че има забавя не на постъпленията в приходната част на бюджета. По думите му в края на април приходите са 30,5% от планира ните, като това е най-добрият резултат за последните 5 години. Според лидера на БСП Сергей Станишев ГЕРБ няма мо рално право да внася вот на недоверие на тема фискална политика, заради по харчените 4 млрд. лв. от фискалния ре зерв и натрупания нов дълг в размер на 4 млрд. лв. Йордан Цонев от ДПС също подкрепи твърденията на Орешарски за фискалната стабилност на страната и определи мотивите на ГЕРБ за вота на недоверие като неоснователни. Резултатите от проведените избори за Европейски парламент доведоха до изостряне на отношенията между коали ционните партньори – БСП и ДПС. Лиде рите на двете партии Сергей Станишев и Лютви Местан проведоха разговори за съдбата на кабинета, за които обаче не бяха дадени публично подробности. Спо ред близки до двете партии двамата не са постигнали съгласие. Румен Овчаров от БСП заяви, че според информация, с коя то разполага, Сергей Станишев се е срещ нал с бившия лидер на ДПС Ахмед Доган и е поискал от него подкрепа, за да стане министър-председател и да извърши се риозни промени в курса на управление. Дни след срещата между Стани шев и Местан ръководството на ДПС даде пресконференция, която се оказа съдбоносна за бъдещето на правител ството. Местан заяви, че политическите реалности не позволяват на кабинета „Орешарски“ да изкара мандата си. Ме стан посочи три възможни варианта за предсрочен вот – избори през есента на следващата година заедно с местните, избори през пролетта на 2015 г. или из бори в края на тази година. Местан за яви, че ДПС предпочита изборите да се проведат в края на годината. Пресконференцията на ДПС доведе до разрив в отношенията между две те управляващи партии. На следващия ден Сергей Станишев заяви, че манда тоносителят е този, който ще определи съдбата на кабинета. Лидерът на БСП се обяви за избори в края на юли и въвеж дане на задължително гласуване. Идея та за задължителен вот бе посрещната с изненада, поради това, че БСП от дълго време забавяха да разгледат предложе нието на президента за референдум за въвеждане на задължително гласуване. Предложението на Станишев за задъ лжителен вот не срещна подкрепа и в собствената му партия. Неговата идея бе по-скоро израз на„размахване на пръст“ към ДПС, отколкото на реално намере ние. От въвеждането на задължително гласуване, най-потърпевши биха били от ДПС, заради тясно определените рамки на техния етически електорат. Политическите реакции от страна на останалите парламентарно предста вени партии не закъсняха. От ГЕРБ на стояха за незабавна оставка на прави телството и за бързи избори. От„Атака“ предложиха изборите да се проведат в средата на юли. От ДПС заявиха, че избори по-рано от края на септември са невъзможни по чисто технически и законодателни причини. От БСП кон трираха, че това е възможно, след като бъдат направени малки изменения в из борното законодателство. В опит да бъде постигнат консенсус по въпроса за изборите президентът Плевнелиев свика заседание на Консул тативния съвет за национална сигурност

2/2014 5 (КСНС), на който бе обсъдена актуалната политическа обстановка в страната. На него парламентарно представените пар тии приеха становище, в което отчитат, че изборите за Европейски парламент не са дали допълнителна сила и легитим ност на правителството за провеждане на дълбоки и цялостни реформи. По ради това лидерите на БСП, ГЕРБ, ДПС и „Атака“ се обединиха за необходимостта от провеждане на предсрочни парла ментарни избори в периода от 28 сеп тември- 12 октомври 2014 г., за което ще се проведат допълнителни консултации. В края на юни политическите партии в парламента решиха с консенсус пар ламентарните избори да се проведат на 5 октомври 2014 година. Силен резонанс в обществото пре дизвика кризата около четвъртата по го лемина банка в страната – Корпоративна търговка банка(КТБ) с мажоритарен соб ственик Цветан Василев. Банката бе поста вена под специален надзор от Българска народна банка след искане на КТБ, поради проблем с ликвидността. До тази ситуация се стигна след разразилия се конфликт на доскоро близките партньори Цветан Ва силев и депутата от ДПС Делян Пеевски. В средата на юни прокуратурата задържа трима души по подозрение, че са орга низирали опит за убийството на Пеевски, зад който стои Цветан Василев. Софийски градски съд обаче пусна задържаните на свобода с мотива, че няма никакви дока зателства за каквото и да е престъпление. Прокуратурата отказа да протестира ре шението на съда на по-горна инстанция. Нещо повече главният прокурор Сотир Цацаров призна, че прокуратурата опре делено е допуснала грешка, но прехвърли вината за това на полицията. В телевизионно интервю Цветан Василев окачестви обвиненията, че е подготвял убийството на Пеевски като несъстоятелни, но призна, че двамата се намират в конфликт от няколко месе ца. От своя страна Василев обвини Пе евски, че всички обществени поръчки в държавата през последната година ми нават през негови канали. Собственикът на КТБ заяви още, че„Булгартабак“, в който той има миноритарен дял, се из точва в особено големи размери, като парите отиват по нечии лични сметки. Той отправи въпрос към прокуратурата, защо не се интересува кой всъщност е реалният собственик на цигарения хол динг. Василев заяви, че фирми близки до Пеевски са спрели тенденциозно да обслужват кредитите си към банката. Случващото се около Цветан Васи лев доведе до спад на доверието към банката. Само за три дни пред нейните офиси в цялата страна се извиха опашки от вложители, които започнаха да теглят своите депозити. Така се стигна до на месата на БНБ. Управителят на БНБ Иван Искров успокои българските граждани като за яви, че банковата система в страната е стабилна. Той заяви още, че банката ще отвори отново врати след месец. Пре миерът Пламен Орешарски не изключи възможността банката да бъде нацио нализирана, но преди това ще бъде да дена възможност акционерите сами да възстановят нужния финансов ресурс. В средата на юни Народното събра ние се произнесе по предложения от президента референдум по въпросите на избирателната система, за което бе събрана и подписка. Парламентът отхвъ рли предложения референдум и по трите въпроса- за въвеждане на задъ лжително гласуване, за това част от на родните представители да се избират мажоритарно и да бъде въведено елек-

6 2/2014 тронно дистанционно гласуване. От ГЕРБ настояваха трите въпроса да се гласуват заедно, а не по отделно и това предопре дели крайния резултат. Референдумът бе отхвърлен с гласовете на БСП и ДПС, а от „Атака“ не участваха в гласуването. Въпреки предстоящата оставка на правителството в края на юни в него бяха направени персонални промени. Досегашният министър на околната среда и водите – Искра Михайлова от ДПС, която стана евродепутат, бе заме нена от Светослав Ангелов, от младеж ката формация на партията. Министърпредседателят Орешарски отстрани зам. министър на финансите Кирил Желев. На длъжността беше назначен досегаш ният заместник-изпълнителен директор на Националната агенция за приходите Георги Търновалийски. 2. Състояние и развитие на партийната система 2.1. Тенденции в парламентарно представените политически партии 2.1.1. ГЕРБ Несъмнено най-важното политическо събитие за ГЕРБ във вътрешнопарти ен план бяха изборите за Европейски парламент. За партията изборите бяха особено важни, поради очакванията, че успех на тях ще отвори пътя на ГЕРБ обратно към властта. За разлика от пре дишни избори този път ГЕРБ не проведе обичайната за тях активна медийна кам пания. Усилията бяха насочени към кон солидация и мобилизация на местните структури на партията. Лидерът Бори сов и водещи политици в партията на правиха предизборна обиколка в много градове на страната, като заложиха на директни срещи с хората. За председа тел на предизборния щаб на ГЕРБ бе из бран Цветан Цветанов въпреки водени те срещу него дела от прокуратурата. Дни преди изборите парламентар ната група на ГЕРБ бе напусната от още един депутат – Даниел Георгиев, който се присъедини към„България без цензу ра” на Николай Бареков. Напускането на депутати на ГЕРБ през последните месе ци обаче не доведе до сериозни сътре сения в партията и нейното единство. От ръководство й определиха това като „здравословен процес на пречистване“, след който партията ще излезе по-силна. Резултатите от изборите за ЕП показаха, че ГЕРБ се утвърждава не само като осно вен субект в дясното политическо прост ранство, но и като водеща политическа партия в страната. Очакванията на мнози на анализатори, че партията ще се дезин тегрира в опозиция не се оправдаха. ГЕРБ получи 30,4% от гласовете, ко ето й осигури 6 мандата. Това е найдобрият резултат на партията на евро пейски избори – по-висок дори от този на изборите през 2009 г. На миналите европейски избори за ГЕРБ гласуваха близо 630 хил. души, а сега – малко над 680 хил. Досега ГЕРБ имаха 5 предста вители в Европейския парламент. Зана пред депутатите от ГЕРБ в ЕП ще бъдат 6 на брой- водачът на листата Томислав Дончев, досегашните евродепутати Андрей Ковачев, Мария Габриел и Вла димир Уручев. Пети и шести съответно са Ева Паунова и депутата Емил Радев. Данните от екзит-пола показаха, че ГЕРБ печелят в големите градове на страната. За тях гласуваха предимно помладите избиратели, хората в икономиче ски активна възраст, по-високо образова ните, представителите на средната гласа. Веднага след обявяването на резул татите от изборите Бойко Борисов зая-

2/2014 7 ви, че управляващите трябва незабавно да подадат своята оставка. Той подчерта, че страната е изправена пред икономи ческа катастрофа и час по-скоро трябва да бъдат проведени парламентарни из бори – в противен случай, по думите му, държавата ще фалира и ще се стигне до „гръцки сценарий”. Борисов заяви, че страната се нуждае от силно дясно-центристко управление. На въпрос на журналисти дали би се ко алирал с Реформаторския блок след про веждането на предсрочни парламентар ни избори, той отговори, че за коалиции може да се говори едва след като се видят резултатите. Борисов поздрави Реформа торския блок с изборния резултат и заяви, че двете партии принадлежат към едно и също политическо семейство и е съвсем естествено да си партнират, дори и да се коалират помежду си, при положение, че това е волята на избирателите. През последния месец се наблюдава затопляне на отношенията между ГЕРБ и ДПС. Борисов отрече между двете партии да има каквито и да е договорки за бъдеща коалиция или общи действия в рамките на този парламент. Всички медийни публикации на тази тема Бо рисов определи като спекулация. От ГЕРБ заявиха, че твърдо застават за кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската коми сия. На среща в Брюксел на групата на ЕНП Бойко Борисов заяви, че Европей ската народна партия е спечелила из борите и е редно тя да излъчи бъдещия председател на Комисията. По отноше ние на българската кандидатура за ев рокомисар, Борисов заяви, че сегашно то правителство няма моралното право да излъчи кандидатурата, защото парти ите, които го подкрепят са загубили из борите. Той заяви, че в момента Бълга рия има отличен еврокомисар в лицето на Кристалина Георгиева и от ГЕРБ ще направят всичко възможно тя да бъде българската номинация и този път. Делата срещу Цветан Цветанов продължиха в съдебна фаза. Той бе осъ ден на първа инстанция от Софийски градски съд на 4 години затвор ефек тивно по обвинението, че въпреки ука занията на съда е отказал шест пъти да разпореди използване на специални раз узнавателни средства срещу бившия шеф на ГДБОП във Велико Търново Орлин То доров. Цветанов заяви, че върху съдията по делото е оказан политически натиск и ще обжалва присъдата. На призивите на редица политици от БСП- Цветанов да напусне парламента и ръководните ор гани в ГЕРБ, Бойко Борисов отговори, че стои твърдо зад него и също обвини съда в пристрастност. Цветанов бе оправдан на първа инстанция по делото за ощетя ване на бюджета на МВР с 50 хил. лева. 2.1.2. БСП БСП понесе тежко поражение на избо рите за Европейски парламент. Парти ята получи 18,9% от гласовете или 424 хил. гласа – равняващо се на четири мандата, толкова колкото получиха и коалиционните им партньори от ДПС. Социалистите загубиха близо половин милион избиратели в сравнение с пар ламентарните избори година по-рано. Разликата от над 11% между ГЕРБ и БСП не бе очаквана, с оглед социологиче ските проучавания няколко дни преди изборите, които показваха 5% предни на за ГЕРБ. Затова и шокът от загуба та за социалистите бе толкова голям и съвсем закономерно предизвика сътре сения- не само в партията, но и в от ношенията на БСП с партньорите им в управлението- ДПС.

8 2/2014 Причините за загубата на БСП са комплексни. Негативите на управлени ето и участието в непопулярното прави телство на Орешарски отблъснаха част от левите избиратели. Сложните отно шения с ДПС също се отразиха негатив но на мобилизацията на електората на БСП на изборите. Голяма част от сим патизантите на партията не одобряват участието й в съвместното управление с ДПС. Показателно, за това са все позасилващите се анти-ДПС настроения сред политици от БСП, което пролича и по време на предизборната камания. Участието в изборите на АБВ на бив шия президент Георги Първанов допъ лнително разколеба левите избиратели и голяма част от тях предпочетоха да не гласуват. АБВ получи общо 4,02% от гласовете на избирателите, което не бе достатъчно за спечелване на мандат в Европейския парламент. Лидерът Геор ги Първанов отбеляза след изборите, че е очаквал по-добро представяне, но подчерта, че на парламентарни избори с този резултат АБВ преодлява 4 про центовата избирателна бариера. За членове на Европейския парла мент от БСП бяха избрани Георги Пирин ски, досегашната евродепутатка Илияна Йотова, Момчил Неков и Сергей Стани шев. Изненада поднесе младият Момчил Неков, който бе на 15 място в листата, но получи близо 8% преференции, с които измести нейния водач- Сергей Стани шев. Причината за този неочакван ре зултат е, че мястото на Неков в листата дублира номера на партията в интеграл ната бюлетина и много от избирателите на БСП са попълнили номер 15 и на две те места – за партия и за кандидат. На пресконференцията след избо рите Сергей Станишев призна тежката изборна загуба. Той заяви, че резулта тите за БСП са разочароващи и че това е сигнал от избирателите, който трябва да бъде разчетен и анализиран. Стани шев оправда поражението с появата на АБВ, която, по думите му, е отнела част от левите гласове, а друга голяма част от традиционните за партията избиратели са останали разколебани и изобщо не са отишли до урните. От друга страна, Ста нишев отправи обвинения към ГЕРБ, че са използвали административния ресурс в местната власт, с който те разполагат за оказване на натиск върху избирателите. Станишев заяви, че това са все пак избо ри за Европейски парламент и че от тях не трябва да се прави генерална оценка за подкрепата към правителството. Ли дерът на БСП каза, че не възнамерява да подава оставка в този момент и че това не е най-важната за партията тема. Станишев даде оценка и на предста вянето на ПЕС на изборите като цяло. Според него ПЕС са постигнали добър резултат и са се доближили много близо като брой на мандатите до победителите от ЕНП. Това, според Станишев, е знак, че европейските граждани искат една посоциална и солидарна Европа, а не по литика на икономически органичения. Данните на социологическите аген ции показаха срив в социално-де мографския профил на избирателите на БСП. За първи път БСП се нарежда на четвърто място при най-младите (възрастовата група на 18-30 г.) и това прави социалистическата партия с найзастаряващ електорат сред основните партии в страната. Тези избори показаха още един прецедент в резултата за БСП – досега във всички проведени избори, партията получаваше винаги първо мя сто сред селското население в страна та. Този път най-много гласове в селата като процентно съотношение взе ДПС,

2/2014 9 а БСП остана втора. В 11 от 31 избира телни района БСП е трета политическа сила- Благоевград, Бургас, Добрич, Кърджали, Пазарджик, Разград, Сили стра, Смолян, София- 24 избирателен район, Търговище, Хасково, като в два от тях – Добрич и Търговище, никога не е слизала до трето място. Столичната градска организация на БСП поиска в най-кратки срокове да се свика заседание на редовния 48-и кон грес на партията, който да обсъди преди зборната й платформа и коалиционната й политика. От БСП-София настояват и за оставката на Сергей Станишев. Спо ред столичните социалисти„за успеш ното представяне на партията на избо рите е необходима цялостна промяна на ръководството и промяна в механизма, по който се взимат решения”, както и че „следващият председател на партията не трябва да се избира от делегати на кон греса, а на вътрешнопартийни избори”. Особено критичен към партийния лидер бе бившия председател на столичната организация- Румен Овчаров, който за яви, че със Сергей Станишев начело на БСП, партията няма бъдеще. Загубата на изборите за БСП и напре жението в партията доведоха до пореди ца от оставки на знакови фигури. Корне лия Нинова подаде оставка като член на Изпълнителното бюро на партията и като зам.-председател на парламентарната група. Георги Кадиев, който от години се явява отявлен критик на ръководството на партията, подаде оставка като народен представител. Той заяви, че партията се нуждае от коренна промяна – не само в нейните ръководни органи, но и като по литика. Според Кадиев, ако БСП не смени Сергей Станишев като партиен лидер, пар тията ще загуби катастрофално бъдещите парламентарни избори. За разлика от Ка диев, Корнелия Нинова подкрепи Сергей Станишев с мотива, че преди изборите смяна на лидера не бива да се прави, за щото това ще доведе до разединение в партията. Янаки Стоилов – друга знакова фигура в БСП, подаде оставка като зам.председател на парламентарната група след като народните представители от Коалиция за България подкрепиха канди датурата на ДПС- Светослав Ангелов- за министър на околната среда и водите на мястото на Искра Михайлова, който стана евродепутат. Янаки Стоилов е настоял този въпрос да не бъде подлаган на гласуване, а да бъде отложен във времето. Станишев винаги заявяваше, че няма намерение да става евродепутат. В пу бличното пространство дълго време се тиражираше информацията, че той ще бъде предложението на правителството за еврокомисар. На въпроси на журнали сти през последния месец- дали ще бъде следващия български еврокомисар, Ста нишев не даваше еднозначен отговор и отклонявеше темата. Затова решението му да напусне депутатското място в Народно то събрание и да стане евродепутат, което той обяви в края на юни, изненада мнози на и породи разнопосочни реакции. Станишев обяви, че неговото реше ние е продиктувано от новата ситуация в Европа и страната след евроизборите. Той заяви, че остава лидер на партия та, въпреки слуховете, че се готви да се оттегли от поста. Станишев изрази мне ние, че БСП има нужда от промяна, но тази промяна трябва да се случи плав но, без сътресения. След като Станишев напусна Народ ното събрание по негово предложение за председател на парламентарната група на„Коалиция за България“ бе из бран Атанас Мерджанов. Избрани бяха и нови заместник-председатели на гру-

10 2/2014 пата- Петър Кънев, Филип Попов, Заха ри Георгиев и Марияна Георгиева. След изборите за Европейски парла мент АБВ взе решение движението да бъде трансформирано в партия. Румен Петков заяви, че единствените две партии, с които АБВ няма да влезе в политически договорки са ДПС и„Атака”. Според Бой ко Радоев България има необходимост от създаването на нова лява партия като до казателство за това са резултатите от по следните европейски избори. АБВ ще се бори за промяна на политическия модел, изразяваща се във въвеждане на смесена избирателна система и мажоритарен из бор на половината народни представите ли. Формацията на Първанов ще настоява още за провеждане на референдуми по важни за страната въпроси, за реформа в съдебната система чрез промяна в на чина на избор на Висшия съдебен съвет, както и за намаляване мандата на главния прокурор. 2.1.3. ДПС Резултатите от евроизборите определиха ДПС като трета политическа сила с резул тат от 17, 27%, което й осигури и 4 места в Европейския парламент. За евродепутати бяха избрани Филиз Хюсменова, Делян Пеевски, Неджми Али и Илхан Кючюк. Вторият в листата на ДПС – Делян Пеев ски обаче обяви в пресконференцията на партията след изборите, че се отказва от мястото си в ЕП. То бе заето от досегаш ния министър на околната среда и води те Искра Михайлова. Пеевски благодари за подкрепата на структурите на ДПС и изрази желание да продължи да работи с тях, вместо да отиде в Брюксел. Това бе първото публично явяване на скандалния депутат, след неуспешния му опит да огла ви Държавна агенция„Национална сигур ност“ през лятото на миналата година. Още на пресконференцията в нощта след изборите Местан заяви, че полити ческите реалности са показали, че няма вариант правителството да изкара цял мандат. Той обаче не пожела да отговори еднозначно на въпроса докога кабинета ще продължи да работи. Местан обясни, че партията е трета политическа сила и въздържането им от решения, които се полагат на мандатоносителя, не трябва да се интерпретират като бягство от от говорност, а точно обратното – като про ява на висока политическа отговорност. Лидерът на ДПС заяви, че партията му е готова за разговори с цел стабилизация та на политическата ситуация в страната. Местан изрази задоволство от по стигнатия от ДПС резултат. По думите му ДПС е единствената политическа сила, която увеличава с 36 – 37 хил. гласа ре зултата си от миналата година. Според Местан изборите са утвърдили ДПС като трета политическа сила в Бълга рия и по този начин не са били оправда ни прогнозите, че партията може да бъде изместена от тази позиция. Той посочи още, че ДПС е партията с най-младите из биратели в страната, което показва, че в нея има много енергия и предпоставки за възходящо развитие в бъдеще. Както стана дума, ДПС предопреде ли съдбата на правителството след пре сконференцията на партията, на която Лютви Местан обяви своите предпо читания за избори в края на годината. Това крайно изостри отношенията на партията с коалиционните им партньо ри от БСП. Стигна се дотам, че депута ти от„Коалиция за България“ гласуваха заедно с„Атака“ в една от парламен тарните комисии да бъде отменена де кларацията, осъждаща Възродителния процес. Лютви Местан заяви, че е огор чен от тази позиция на депутати на БСП

2/2014 11 и поиска партията официално да се раз граничи. До отмяна на декларацията не се стигна, но постъпката на депутатите социалисти показа, че е отношенията между БСП и ДПС са крайно изострени. За сметка на това обаче през измина лото тримесечия се забеляза затопляне на отношенията между ДПС и ГЕРБ. Това по каза, че ДПС подготвят почвата за търсене на нова управленска формула с оглед раз витието на политическата ситуация след изборите за ЕП. От ДПС отрекоха, че водят разговори с ГЕРБ за формиране на ново правителство в настоящия парламент. Лютви Местан заяви, че двете партии имат нормални толерантни отношения, а всич ко друго са спекулации. Йордан Цонев от ДПС също заяви, че няма разбирателство с ГЕРБ на този етап,„въпреки че всички врати очевидно са отворени” Той бе кате горичен, че в рамките на този парламент движението няма да подкрепи друг пре миер освен Орешарски. Скандалът между Пеевски и Цветан Василев и взаимните обвинения, които двамата си отправиха за неуредени биз нес-отношения и нагласени обществени поръчки, само затвърждават ширещото се в общественото пространство мнение за силните корпоративни обвързаности, кои то стоят зад партията. На този етап ръко водството на ДПС не взе каквото е да е от ношение по конфликта между Пеевски и Цветан Василев, вероятно, за да не понесе допълнителни негативи върху имиджа си. 2.1.4.„Атака” Очаквано„Атака” не успя да намери мя сто в Европейския парламент и получи най-ниския си резултат на избори до сега. За партията гласуваха едва 66 хил. избратели или 2,9% действителните гла сове. Една от основните причини за този резултат е подкрепа, която„Атака” дава ше на БСП и ДПС в Народното сърба ние в продължение на година.„Атака” бе създадена като формация в основата, на която стоеше крайната анти–ДПС ре торика. Заставането зад правителството на Орешарски, дори и неформално, за едно с ДПС делегитимира фундамента на„Атака” и нейната същност. Затова и резкият отлив на избиратели от партията е съвсем закономерен и лесно обясним. В тази предизборна кампанията„Ата ка” опита да заложи на проруските на строения в българското общество, из ползвайки събитията в Украйна. Сидеров настояваше българското правителство да признае референдума в Крим като зако нен. Нещо повече партията откри своята кампания не другаде, а в Москва, където Волен Сидеров бе на посещение. Този по пулизъм обаче не доведе до очаквания резултат. Позицията на„Атака” по темата с Украйна и отношението към Русия не до веде до търсения от Сидеров ефект. Труд но беше да се възприеме от избирателите на„Атака” парадокса- националистическа партия, прокарваща руски национализъм. Това доведе до разпиляване на на ционалистическия вот в посока на други формации. Така например прекият кон курент на„Атака” – Националния фронт за спасение на България(НФСБ), дори из превари партията на Сидеров с получе ните 3,05% от гласовете на избирателите. Ниските резултати на двете нацио налистически партии доведе до ситуа ция, в която България няма да изпрати нито един депутат евроскептик в Ев ропейския парламент. Това се случва в момента, когато крайно десните и попу листки формации в Европа отбелязват истински пробив. На този фон българ ските националисти отбелязаха найслабото си представяне за последните девет години.

12 2/2014 Сидеров отчете като грешка реше нието да оглави листата на партията за изборите за Европейски парламент. Според него много от избирателите на „Атака“ са помислили, че той е решил да изостави партията и да отиде в ЕП и това ги е накарало да не гласуват. По партийната телевизия„Алфа Ата ка“ Сидеров обяви, че организира до питване сред своите привържениците -дали партията да продължи да съще ствува и да остане ли той начело като неин лидер. Сидеров дори даде личния си телефонен номер и имейл. Депутатът от„Атака“ Магдалена Ташева заяви, че Сидеров е получил над 600 пис ма на електронната си поща и всички те били„много окуражаващи“. Според Таше ва основният извод от допитването е, че симпатизантите на партията не са излезли да гласуват на европейските избори, защо то не ги считат за важни, но на парламен тарния вот резултатите ще са различни. Волен Сидеров остро разкритикува решението на Пламен Орешарски да спре работата по„Южен поток“. Той об вини премиера, че е взел своето реше ние непосредствено след срещата си с Джон Маккейн и това е доказателство, че се е поддал на натиск. В типичния си стил Сидеров, заяви, че България се държи като американска колония, а не като суверенна държава, която защита ва националния си интерес. Той се за кани, че ще свали правителството, ако решението не бъде преразгледано. 2.2. Извънпарламентарни партии 2.2.1. Реформаторски блок Реформаторският блок(РБ) спечели общо 6,45% от гласовете на избиратели те, което му осигури 1 мандат. Вторият в листата на РБ – Светослав Малинов от ДСБ получи достатъчен брой преферен ции, с които измести водача на листата Меглена Кунева. До този резултат се стиг на след като избирателите на ДСБ гласу ваха масово с преференция за Малинов. Още в хода на кампанията беше ясно, че твърдите симпатизантите на ДСБ не одобряват Меглена Кунева като водач на листата, заради свързаността й с номен клатурна комунистическа фамилия. Данните от екзит-пола на социоло гическите агенции показаха, че електо рата на ДСБ е бил максимално мобили зиран на тези избори и това обяснява първото място на Малинов. В същото време 32% от гласувалите на последни те парламентарни избори за партията на Меглена Кунева на евровота са под крепили„България без цензура“ на Ни колай Бареков. Тези данни потвърдиха тенденцията от последните месеци, че голяма част от структурите на„Движе ние България на гражданите“ са пре минали към новата партия на бившия журналист. От Реформаторския блок заявиха, че са удовлетворени от резултата, но са очаквали по-голяма подкрепа. Лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви, че оттук на сетне Реформаторския блок ще се раз вива възходящо, защото това е истинска та реална алтернатива на политическото статукво. Според Кънев изборите са по казали, че коалиционния формат на Бло ка е успешен и че той трябва да се разви ва и надгражда. Лидерът на ДСБ посочи още, че силата на Реформаторския блок е в неговото единство. Меглена Кунева поздрави Светослав Малинов с избирането му за евродепу тат и сподели, че двамата имат много добри лични и професионални отно шения. Тя посочи, че е дала всичко от себе си в хода на кампанията и нейната

2/2014 13 партия има основен принос за успеха на Реформаторския блок. В същото вре ме обаче Кунева демонстрира своето недоволство от създалата се ситуация и заяви, че ще чака обяснение от коали ционния си партньор. Тя заяви още, че в нейните ръце е единството на Рефор маторския блок. Реакцията на Кунева показа, че след избирането на Малинов за евродепутат напрежението в Реформаторския блок остава високо. Това може да доведе до противоречия и конфликти вътре в коа лицията с оглед подписването на спора зумение за общо явяване на предсроч ните парламентарни избори. Подобно на Кунева, Даниел Вълчев от„Движение България на гражданите“ сподели, че Реформаторският блок е „трудна, но успешна коалиция“. Според него, фактът, че в нея са обединени хора с„различни политически биографии е по-скоро положителен“. Една от актуалните теми за Рефор маторския блок в контекста на пред стоящите предсрочни избори е от ношението към ГЕРБ. От ДСБ все още имат противоречиво поведение по този въпрос. След евроизборите Радан Кънев заяви, ГЕРБ е естествен партньор на Ре форматорския блок като партия член на Европейската народна партия. В същото време обаче в редица свои последващи изказвания Кънев постави ГЕРБ на една плоскост с БСП и ДПС като част от„по литическото задкулисие“. Това стана по вод Даниел Вълчев да реагира остро и да заяви, че не му харесва на всяка пре сконференция на Реформаторския блок „всяка втора дума да е мафия и задку лисие“. Според Вълчев е редно да не се говори така общо, а да се посочат кон кретни имена, в противен случай това е празно говорене. Отношението към ГЕРБ продължава да разделя партиите в Реформаторския блок. Затова„Движение България на гражданите“ взе решение за провеж дане на вътрешнопартиен референдум сред своите членове през месец август, за да реши дали би подкрепило бъдещо правителство на ГЕРБ. Според Даниел Вълчев това решение се дължи на факта, че в партията има много хора, които са против подобна стъпка. Вълчев допълни, че„Движение България на гражданите“ се е родило като алтернатива на ГЕРБ. Резултатите от изборите доведоха до недоволство в„Движение България на гражданите“. В писмо до Националния съвет на партията, Иво Иванов- член на нейния Контролен съвет поиска остав ката на Меглена Кунева. Мотивите на искането са слабото представяне на из борите и фактът, че партията няма да има свой представител в Европейския парламент, а отговорността за това е изцяло на лидера. Искането за оставка доведе единствено до това, че Иво Ива нов бе изключен от партията. 2.2.2.„България без цензура“ На изборите за Европейски парламент „България без цензура“ успя да спече ли 10,66% от гласовете на избирателите, което й осигури и два мандата. Така за Брюксел заминават Николай Бареков и Ангел Джамбазки от ВМРО. Бареков заяви, че ще бъде евроде путат временно, но при провеждане на предсрочни парламентарни избори ще се върне в страната, за да води кампа нията на партията. Той определи сътруд ничеството на неговата партия с ВМРО, Земеделския народен съюз и Движе ния„ Гергьовден“ като изключително успешен политически проект, който ще продължи своето развитие и в бъдеще.

14 2/2014 Резултатите на„България без цензура“ се дължат на сериозен финансов и меди ен ресурс, което й позволи да направи силна кампания. След изборите Бареков получи редица обвинения в публичното пространство за неясното финансиране на кампанията и че зад неговия проект стои банкера Цветан Василев. От„Атака“ дори заявиха, че ще сезират прокурату рата за начина, по който той е финан сирал своята кампания. Бареков отхвъ рли тези обвинения, като заяви, че той е получил гласовете на толкова много българи, защото те виждат в негово лице единствената алтернатива на статуквото. Според него всички политици в момента се страхуват той да не дойде на власт, за щото ще изпълни обещанието си да раз следва целия политически елит, управ лявал през последните години. Това е и причината, по думите му, за нападките срещу него. В интервю пред национална медия обаче Цветан Василев за първи път потвърди, че е финансирал телеви зионния проект на Бареков в ТВ7 и по този начин му е дал първоначален старт. В края на юни стана ясно, че Ни колай Бареков и Ангел Джамбазки ще бъдат членове на групата на Евро пейските консерватори и реформисти в Европейския парламент. Бареков определи това като сериозно призна ние за партията. Все пак той заяви, че партията му ще се позиционира в по литическия център и ще се стреми да измести ДПС като балансьор в българ ския парламент. След изборите Бареков направи редица противоречиви изказвания. Първоначално той определи БСП като „най-демократичната партия”, с която ББЦ би се коалирала при условие, че Сергей Станишев не е лидер на партия та. В друго свое изказване Бареков ока честви БСП като част от политическото задкулисие в страната и като партия из цяло подвластна на ДПС. В началото на месец юни напусна лият парламентарната група на ГЕРБ Светлин Танчев стана един от зам.председателите на„България без цен зура“. Освен това, той ще бъде издигнат и за областен председател на партията в София. „България без цензура“ обяви, че създава правителство в сянка, което включва основните фигури в партия та – Николай Бареков, бившия телеви зионен водещ- Росен Петров, бившата депутатка от„Атака“- Калина Крумова, Светлин Танчев, Рада Коджабашева, журналистката Мирослава Кортенска. 3. Общественото мнение Проучване на агенция“Галъп” на елек торалните нагласи половин месец след провеждането на изборите за Евро пейски парламент показват 15% спад в доверието към кабинета. 47% от за питаните искат оставката на кабинета „Орешарски”, а 32% го подкрепят. Според изследването на социологи ческата агенция при предсрочни избо ри за парламент най-малко шест партии ще влязат в новото Народно събрание. Партия ГЕРБ би спечелила 22-24% под крепа, което ще я нареди на първо мя сто. Втори са БСП с 15-17%. Третата по зиция е за ДПС, което се предполага, че ще получи между 14 и 16% от гласовете на избирателите. Нови участници в пар ламента се очакват да бъдат„България без цензура“ – 6-8% и Реформаторския блок – 5%-7%. АБВ на Георги Първанов също запазва шансове за преминаване на избирателната бариера като подкре пата за движението е около 4%.

2/2014 15 4. Основни изводи и прогнози 1. Резултатите от изборите за ЕП предо пределиха съдбата на правителството. Двете управляващи партии – БСП и ДПС не събраха електорална подкрепа, която да бъде използвана като основание за продължаване дейността на кабинета. Ре шението за провеждане на предсрочни парламентарни избори изглежда е един ственият път за разрешаване на полити ческата и парламентарна криза, в която се намира страната вече близо година. В следващото тримесечие отговорността за управлението ще бъде в полето на прези дента, който за втори път в рамките на две години ще трябва да състави служебно правителство. Задачите пред него няма да бъда никак лесни с оглед проблемите в енергетиката, здравеопазването, изпъл нението на бюджета и общото състояния на публичния сектор. Ситуацията око ло Корпоративна търговска банка внесе допълнително напрежение сред обще ството, което може да се отрази негатив но на кредитния рейтинг на България. 2. Предизвикването на предсрочни парламентарни избори бе една от целите, които ГЕРБ следваше през последната го дина. Победата на изборите за Европей ски парламент дава възможност на пар тията отново да се върне в управлението на страната. Най-важният въпрос, който ГЕРБ трябва да реши е за намирането на партньори за бъдещо управление. Мина лата година след парламентарните избо ри партията изпадна в тотална изолация заради конфронтационния стил на управ ление, който наложи в продължение на четири години. Затова за партията е важ но преди всичко да покаже, че е способ на на диалог и консенсус. 3. БСП понесе изключително тежка за губа, което изправя партията пред сери озни политически изпитания в бъдеще. Решението на Станишев да стане евроде путат вероятно ще се засили центробеж ните процеси в партията с оглед избора на нов партиен лидер. Въпреки заявката на Станишев, че ще продължи да бъде председател на партията, това едва ли ще бъде възможно, заради ангажимен тите му в Брюксел и Страсбург. Основно предизвикателство пред БСП на предсто ящите избори ще бъде мотивацията за участие на традиционните й привърже ници. Причините за това се коренят пре ди всичко в негативите, които БСП понесе от управлението през последната година. Неясните договорености с ДПС създадоха усещането сред членовете и симпатизан тите на БСП, че партията се е превърнала в заложник на интересите на своя коали ционен партньор. Решението на Георги Първанов АБВ да се трансформира в пар тия и да участва самостоятелно на пред стоящите парламентарни избори прави още по-проблематично представяното на БСП на тях. Въпреки че АБВ не успя да намери място в ЕП, резултатът, който дви жението получи й дава добра основа за преминаване на избирателната бариера на изборите за национален парламент. 4. ДПС се представи изключително добре на изборите за ЕП, което за пореден път доказа способността й да мобилизира максимално своя електорат. Партията оба че се превърна в обект на засилени крити ки заради неясните корпоративни интере си, които съпътстваха управлението през последната година. Поредният скандал, свързан с депутата от ДПС Делян Пеевски и ситуацията с Корпоративна търговска банка все повече разкриват непублични те политически обвързаности около пар тията. Всичко това води до засилване на анти-ДПС настроенията в обществото и това може допълнително да нагнети пре-

16 2/2014 дизборната кампания в страната. ДПС ще опита да запази ролята си на балансьор между левите и десните сили в страната. Затова и затоплянето на отношенията с ГЕРБ не буди изненада. Партията получи много силен управленски ресурс през по следната година, който много трудно ще се запази при нова управленска конфигу рация. Ако ДПС не започне процес за дис танциране от Делян Пеевски и свързаните с него корпоративни интереси, възмож ността партията да бъде припозната за партньор в едно бъдещо управление, все повече намалява. 5.„Атака“ е най-големият губещ от проведените европейски избори. Пар тията се срина драстично в електорално отношение и много трудно ще възстано ви своите позиции. Причините за това се дължат преди всичко на неформалната подкрепа, която Сидеров даде на пра вителството. Заставането от една и съща страна, заедно с основния политически опонент- ДПС, отблъсна дори и твърдо то ядро от симпатизанти на партията. Опитите на Сидеров да използва поли тическата конюнктура около събитията в Украйна и да привлече проруски изби ратели в България се оказаха илюзорни. Дори напротив – партията загуби от по зицията си да подкрепи анексирането в Крим и да оправдае руската агресия. 6. Изборите за ЕП бяха голямо изпи тание за Реформаторския блок. Въпре ки трудностите, които имаха в хода на кампанията, те успяха да преминат из бирателната бариера. Това прави много по-добри перспективите им за влизане в следващото Народно събрание. Въпре ки това напрежението между„Движение България на гражданите“ и ДСБ остава ви соко, особено след като Светослав Мали нов успя да измести Меглена Кунева при преференциалния вот. Основният про блем пред Реформаторския блок продъ лжава да бъде нееднородния характер на партиите в коалицията и лидерските противоречия в нея. Главно предизви кателство в предстоящата предизборна кампания ще бъде определянето на из бираемите места в листите. Това може да породи конфликт, който да окаже негати вен ефект на резултата на партията. 7.„България без цензура“ на Николай Бареков постигна неочаквано висок ре зултат на евроизборите. Това се дължи преди всичко на силната медийна кампа ния на партията и финансовите средства, които бяха вложени в нея. Популисткият стил на поведение на Бареков също из игра решаваща роля. На този етап не е ясно дали проекта на Бареков би имал същия успех на предстоящите предсроч ни избори за национален парламент. За редактора: Професор, доктор на философските науки, Георги Карасимеонов е преподавател в СУ„Св. Климент Охридски”, директор е на Института за политически и правни изслед вания. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg

Издател Фондация Фридрих Еберт Бюро България ул. Княз Борис I 97 1000 София, България Отговорен редактор: Регине Шуберт, директор Заявки Използването с търговска цел на всички издадени от Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ) публикации не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Всички текстове са достъпни онлайн www.fes.bg Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.