Георги Карасимеонов(Ред.) БАРОМЕТЪР Политическите партии в България Година 14, брой 3, Юли-Септември 2014 Проведените на 5 октомври предсрочни парламентарни избори доведоха до влизането в парламента на 8 партии и коалиции. 32,6% от упражнилите правото си на вот гласуваха за ГЕРБ, 15,29%- за коалиция„БСП-Лява България”, 14,91% от избирателите подкрепиха ДПС, 8,91%- Реформаторския блок, 7,29%- Патриотичния фронт. В Народното събрание влизат още и„България без цензура“, за която гласуваха 5,65% от избирателите,“Атака“ с 4,54% и АБВ с 4,18%. Този резултат води до силна фрагментация на парламента и ще направи трудни преговорите по сформиране на следващо правителство на страната. ГЕРБ спечели изборите с убедителна преднина пред БСП, но с резултат далеч под очаквания като брой народни представители. Партията ще има под 90 депутата, което прави невъзможна дясно-центристка коалиция единствено с Реформаторския блок. Затова от ГЕРБ ще потърсят и други коалиционни партньори. От партията оставиха отворена вратата към всички с изключение на„Атака“ и ББЦ. Радан Кънев от „реформаторите“ заяви, че няма да подкрепи кабинет на ГЕРБ с премиер Борисов. Вероятно този въпрос ще бъде крайъгълен камък за съставяне на правителство. БСП претърпя тежка загуба. Партията получи около половин милион гласа – найслабият й резултат на парламентарни избори. Това поставя въпроса за необходимостта от спешни реформи и промени в партията. Влизането на АБВ в Народното събрание разбива доскорошния монопол на БСП в лявото пространство и показва, че левицата се намира в нова фаза на своето развитие. Дали този път ще бъде на разцеплението и фрагментацията или на обединението ще зависи от лидерите на левицата. Фондация Фридрих Еберт Бюро България Анализи

3/2014 1 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Политическата ситуация.......................................................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на основните политически партии..................................................................................... 6 2.1. ГЕРБ................................................................................................................................................................................................. 6 2.2. БСП.................................................................................................................................................................................................. 8 2.3. ДПС................................................................................................................................................................................................. 9 2.4.„България без цензура”.......................................................................................................................................................10 2.5. Реформаторски блок............................................................................................................................................................12 2.6.„Атака”.........................................................................................................................................................................................13 3. Общественото мнение...........................................................................................................................................................14 4. Основни изводи и прогнози................................................................................................................................................15

2 3/2014 1. Политическата ситуация През изминалото тримесечие политиче ската ситуация се определяше от две ос новни теми- предизборната кампания и кризата около Корпоративна търговска банка(КТБ). Банковата система в страна та бе поставена пред сериозно предиз викателство след като в края на месец юни, малко след като КТБ бе поставена под особен надзор, третата по-големина банка в страната – Първа инвестицион на банка(ПИБ), изпадна във временна ликвидна криза. Това се случи след като вложители на банката започнаха масово теглене на депозити, поддавайки се на паника, след разпространение на слу хове в медиите и социалните мрежи за проблеми в банката. От банката обяви ха, че са подложени на безпрецедент на криминална атака, че само за ден са изтеглени 800 млн. лв. и поискаха под крепа от страна на Българска народна банка(БНБ). Ситуацията с ПИБ доведе до спешни политически консултации при президента, в които взеха участие основните политически партии в стра ната и управителя на БНБ Иван Искров - в търсене на решение за овладяване на кризата. Участниците в консултации те излязоха с обща декларация, в която заявиха, че банковата система в страната е стабилна и че държавата ще направи всичко необходимо, за да подкрепи из правената пред временна трудност бан ка. Случилото се с ПИБ бе окачествено като криминална атака, чийто подбуди тели ще бъдат наказани с цялата строгост на закона. Декларацията доведе до успо коение сред гражданите и на следващия ден опашки пред банката нямаше. ПИБ получи помощ от страна на държавата след разрешение на Европейската коми сия, като сумата трябва да бъде върната в рамките на година и половина, след изготвяне на план на преструктуриране. Проблемът около КТБ остава нерешен вече четвърти месец. Банката остава за творена след като на два пъти бе удължа ван срока от БНБ за отваряне на банката. Последното решение на БНБ е банката да остане под особен надзор до 20 ноември. Заради кризата с КТБ сериозни упреци понесе ръководството на БНБ. Мнозина експерти-финансисти обвиниха управи теля на централната банка Иван Искров и целия управителен съвет за случилото се с КТБ и за неупражнения надзор. Само две седмици преди КТБ да бъде затворе на от БНБ разрешиха на мажоритарния й собственик Цветан Василев да купи Креди Агрикол банк, понастоящем Банка Викто рия, като бе обявено, че купувачът е с от лични финансови показатели. След поста вянето под специален надзор на КТБ и на Банка Виктория Иван Искров предложи добрите активи на КТБ да бъдат прехвъ рлени в Банка Виктория, която да бъде оздравена, а лошите кредити да останат в КТБ и тя да бъде фалирана. Това решение обаче не бе подкрепено от основните по литически партии. Нещо повече мнозина експерти и политици видяха в това пред ложение опит да бъдат придобити активи те на банката на ниска цена от определени икономически кръгове. Иван Искров и управителният съвет на БНБ бяха обвине ни също така, че не са оказали ликвидна подкрепа за КТБ, такава каквато бе даде на на ПИБ и че не са дали възможност на акционерите да оздравят банката, каквито са изискванията на закона. Голяма част от основните политически партии в страната поискаха оставката на Искров и вероятно тя ще стане факт след формиране на новия парламент след изборите на 5 октомври. Вече четвърти месец няма окончате лен доклад за истинското състояние на

3/2014 3 КТБ. Междинният доклад на квесторите, публикуван в края на юли, показва, че банката е с добра капиталова адекват ност към 30 юни т.г., а нейните активи надвишават пасивите й. Това стана повод за различни интерпретации от различни икономически анализатори и политици – от една страна, че банката е източвана и че наподобява пирамида, и от друга, че е атакувана заради икономически инте реси, свързани с Делян Пеевски. Прокуратурата повдигна обвинения на главната касиерката и изпълнителния директор на КТБ за източване на 206 млн. лв. Прокуратурата поиска и ареста на ма жоритарния собственик Цветан Василев, който бе обявен за международно издир ване от Интерпол. Близо два месеца не бе ясно местонахождението на собстве ника на КТБ. В средата на септември той се предаде на властите в Сърбия и сега се намира в процедура за екстрадиция. Въпреки че не бе ясно неговото ме стонахождение, Цветан Василев изпра ти няколко писма до медиите, в които обвини редица държавни институции шефа на БНБ, прокуратурата, правител ството на Орешарски, че са обслужили интересите на лица, които се опитват да се придобият активите на банката. Обвинения в медийното простран ство бяха отправени и към прокуратура та заради това, че със своите първона чални действия по отношение на фирми на собственика на КТБ Цветан Василев са допринесли за банковата паника и маси раното теглене на пари от КТБ. Случило то се около КТБ доведе до спад в рейтин га на главния прокурор Сотир Цацаров и изведе на преден план въпроса за определени задкулисни зависимости и връзки около аферата с банката. Ситуацията около КТБ стана основна тема на предизборната кампания. Вло жители в банката проведоха поредица от протести, а политическите партии се обви няваха една друга за кризата. ГЕРБ застана зад тезата, че когато„БСП са на власт бан ките рухват”, правейки аналогии с банко вата криза в края на 1996 г. БСП обвиниха от своя страна ГЕРБ и ДПС, че са предла гали„банкова ваканция” на консултациите при президента, след кризата около Първа инвестиционна банка, която е предвижда ла ограничаване на банковите транзакции за определен период от време. В края на септември Европейската ко мисия откри наказателна процедура сре щу България, поради това, че не е транспо нирана европейска директива, съгласно която на вложителите с влогове до 100 хил. евро да бъдат изплатени сумите в срок до 20 дни при условие, че банката е поставена под специален надзор. Според сега действащия Закон за гарантиране на влоговете в България, гарантираните де позити се изплащат в срок до два месе ца единствено при положение, че дадена банка е с отнет лиценз. Към момента КТБ е поставена под особен надзор, но не е с отнет лиценз, поради което граждани те не могат да получат вложените в нея средства гарантирани по закон. На 5 август президентът Росен Плев нелиев издаде указ, с който назначи служебно правителство, което ще ра боти до сформиране на нов кабинет от следващото Народно събрание. За служебен министър-председател бе на значен професорът по конституционно право Георги Близнашки. Близнашки бе член на БСП допреди няколко месе ца, но бе изключен от партията, заради крайните му критики към ръководство то и открито опозиционно поведение. Той бе активен участник в протестите срещу правителството на Орешарски и подкрепи студентската окупация на

4 3/2014 Софийския университет в началото на годината. Служебният министър-пред седател има четирима вицепремиери, за разлика от служебното правителство на Марин Райков, когато бяха трима. Екатерина Захариева бе назначена за вицепремиер по икономическата поли тика и министър на регионално развитие и министър на инвестиционно проекти ране. До това назначение Захариева бе началник на кабинета на президента. Тя бе вицепремиер и министър на регионал ното развитие и в предходното служеб но правителство. Илияна Цанова отново стана вицепремиер, отговарящ за евро фондовете – позиция, която тя заемаше и в предишното служебно правителство, назначено от Плевнелиев. Вицепремиер по социална политика и социален минис тър е бившият шеф на Националния оси гурителен институт Йордан Христосков – доказан професионалист и авторитет в тази област. Христо Иванов бе назначен за вицепремиер по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъ дието. Той е юрист, който идва от непра вителствения сектор. Преди влизането си в служебното правителство Христо Ива нов бе програмен директор на Българския институт за правни инициативи(БИПИ). Румен Порожанов е новият министър на финансите. В правителството на ГЕРБ той бе председател на Държавен фонд„Земе делие“. Бившият депутат от СДС Йордан Бакалов стана министър на вътрешните работи. Дълги години Бакалов бе член на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност. Велизар Шаламанов пое министерството на отбраната. Той бе зам.министър на отбраната в правителството на Иван Костов(1997-2001). До момента е бил директор по сътрудничество с потре бителите в обединената Агенция за кому никации и информация на НАТО(NCIA). Служебен министър на здравеопазването е анестезиологът от Военно-медицинска академия д-р Мирослав Ненков. В пре дишния служебен кабинет той бе зам.-ми нистър в този ресор. Секретарят на прези дента за връзки в гражданското общество и университетски преподавател Румяна Коларова бе новият министър на образо ванието. Министър на външните работи стана младият политолог Даниел Митов. Той е членувал последователно в ДСБ, къде то е бил и зам.-председател на партията и в Движение„България на гражданите“ на Меглена Кунева. До назначаването му за министър Митов е бил представител на Националния демократичен институт на САЩ в Брюксел. Васил Щонов – едно напълно непознато за широката публика лице пое министерството на икономика та и енергетиката. Той е бил маркетингов директор на телекомуникационния опе ратор„Близу“. Васил Грудев оглави Ми нистерството на земеделието и храните. Преди това той е бил зам.-директор на Държавен фонд„Земеделие“ при прави телството на ГЕРБ. През 2013 г. за кратко е бил и директор на фонда. За министърът на транспорта съобщенията бе назначе на съветничката на президента Николина Ангелкова. Тя бе зам.-министър на реги оналното развитие в правителството на ГЕРБ. Министър на околната среда и во дите стана Светлана Жекова. Тя е заемала различни длъжности в Постоянното пред ставителство на България в ЕС. Секретарят на президента по култура и образование Мартин Иванов поема министерството на културата. Шампионката по шортрек Евге ния Раданова стана министър на спорта. При представянето на състава на служебното правителство президентът Плевнелиев обяви задачите и приори тетите, които ще стоят пред новите ми-

3/2014 5 нистри. Провеждането на свободни и честни избори е основна задача пред служебния кабинет. По отношение на фи нансовото състояние на държавата Плев нелиев посочи, че правителството следва да изготви пълен анализ на изпълнението на бюджета за 2014 г. и да направи про гноза за неговото изпълнение в края на годината. Той заяви, че при нужда пра вителството ще подготви актуализация на бюджета, която ще бъде внесена в първите дни от работата на следващото Народно събрание. Плевнелиев възложи на служебното правителство да започне процедура за присъединяване на Бълга рия към единния банков надзорен ме ханизъм на Европейския съюз с оглед на кризата в банковия сектор през послед ните месеци. Сред обявените приорите ти на служебното правителство са също така и възстановяване на плащанията по спряната Оперативна програма„Околна среда“ и по частично замразената Опера тивна програма„Регионално развитие“, както и подписването на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за следващия програмен период- 2014 – 2020 г. Освен това правителството трябва да предприеми спешни мерки за стаби лизиране на сектор„Енергетика“. Служебното правителство започна своята работа с масови смени в реди ца държавни ведомства и учреждения. Бяха уволнени голяма част от областните управители. Сменени бяха всички шефо ве на държавните енергийни дружества. Сменен бе и състава на Държавната ко мисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), ръководствата на Агенция„Пътна инфраструктура” и на Държавен фонд „Земеделие“. Промени бяха извърше ни и в редица местни подразделения на държавни учреждения – ВиК-дружества, инспекторати по образование и др. На тяхно място бяха назначени кадри пре димно на ГЕРБ и заемали съответните по стове преди идването на правителството на Орешарски. Това предизвика остра реакция от страна на редица политиче ски партии, които обвиниха служебно то правителство в политическа чистка в интерес ГЕРБ. Синдикатите на енергети ците в България подписаха декларация, с която се обявиха срещу промените в ръководството н АЕЦ„Козлодуй“. Едно от най-скандалните назначения бе връща нето на Ваньо Танов като шеф на митни ците. Танов остана известен с прослову тия телефонен запис с Бойко Борисов, в който бившият премиер му нарежда да спре митническа проверка в пивоварна та фабрика на покойния Михаил Михов – Мишо Бирата. Служебното правителство са зае с амбициозна програма, включваща из готвянето на стратегии в различни сек тори, като стратегия за съдебна рефор ма, стратегия за развитие на висшето образование, както и подготвяне на законопроекти в различни области. За всичко това правителството на Близ нашки също понесе критики с оглед на факта, че то има преди всичко техни чески характер и не е негова работа да чертае дългосрочни приоритети. Служебното правителството се зае с изготвянето на актуализация на бюджета, като идеята е да бъде внесена за гласуване в следващото Народно събрание веднага след изборите. Актуализацията предвиж да бюджетният дефицит да бъде от 4,5% и емитиране на нов дълг в размер на 5 млрд. лв. Така предложената актуализация не бе одобрена от синдикатите и работодател ските организации. Те единодушно заяви ха, че не е работа на служебното прави телство да предлага промени в бюджета, а това трябва да бъде направено от след-

6 3/2014 ващото легитимно избрано от парламента правителство. Всички основни партии с изключение на ГЕРБ осъдиха намерението на кабинета„Близнашки” да предлага ак туализация на бюджета. По отношение на енергийните про екти служебното правителство опове сти част от договорите по Южен поток. Кабинетът на Орешарски е подписал договор за строеж, като бе обвинен в това, че няма яснота какви транзитни такси ще получава България. Служебни ят министър на икономиката и енерге тиката Васил Щонов заяви, че проектът ще остане замразен, докато не бъде гарантирано съответствието му с ев ропейското законодателство. По отно шение на подписаното от кабинета на Орешарски споразумение с Уестингхаус за изграждане на нов реактор в Козло дуй, служебният кабинет заяви, че ще остави крайното решение на следващо то редовно избрано правителство. В средата на септември Държавната комисия за енергийно и водно регулира не(ДКEВР) взе решение за повишаване цената на тока от 1 октомври с близо 10%. Това решение бе защитено и от служеб ното правителство. Министърът на ико номиката и енергетиката Васил Щонов заяви, че увеличението на цената на тока е неизбежно, заради изкуственото му задържане от предишното правителство, което е довело да увеличаване на загуби те в сектора. Решението за повишаване цената на тока доведе до остра реакция от страна на редица политически партии като БСП,„Атака“,„Патриотичен фронт“ и„България без цензура“. Участниците в протестите срещу монополите през фев руари миналата година заплашиха с нови протести, ако цената на тока се повиши и не бъдат предприети мерки в борба сре щу монополите в сектора. Висшият съдебен съвет(ВСС) не успя да избере нов председател на Върховния касационен съд(ВКС) и ще открие нова процедура след изборите. За поста бяха номинирани заместничките на досегаш ния председател на съда Лазар Груев – Павлина Панова и Таня Райковска. Нито една от двете кандидатки не успя да събе ре необходимите за избора 17 гласа(ква лифицирано мнозинство 2/3). За съдия Райковска гласуваха 15 от членовете на ВСС, а за съдия Панова – 9. Мандатът на сегашния председател на ВКС Лазар Гру ев изтича през ноември и ако дотогава не бъде избран нов председател ще бъде назначен временно изпълняващ длъж ността от неговите заместници. Проведените на 5 октомври пред срочни парламентарни избори доведоха до влизането в парламента на 8 партии и коалции. 32,6% от упражнилите правото си на вот гласуваха за ГЕРБ, 15,29%- за коалиция„БСП-Лява България”, 14,91% от избирателите подкрепиха ДПС, 8,91% - Реформаторския блок, 7,29%- Патри отичния фронт. В Народното събрание влизат още и„България без цензура“, за която гласуваха 5,65% от избирателите, “Атака“ с 4,54% и АБВ е с 4,18%. Този ре зултат води до силна фрагментация на парламента и ще направи трудни пре говорите по сформиране на следващо правителство на страната. 2. Състояние и развитие на основните политически партии 2.1. ГЕРБ След победата на изборите за Европей ски парламент ГЕРБ постепенно увеличи електоралната си преднина пред БСП. Всички водещи социологически агенции в страната по време на цялата преди зборна кампания показваха значителна

3/2014 7 разлика между двете партии в порядъ ка между 10 и 15%. Причините за тази дистанция се дължат до голяма степен на слабото управление на кабинета Оре шарски, от което най-голям потърпевш се оказа БСП. ГЕРБ съумя да се възползва от политическата ситуацията и да консоли дира предизборно своя електорат. Лип сата на сериозна алтернатива в дясно, с изключение на Реформаторския блок, също допринесе за повишаване на под крепата за партията на Бойко Борисов. Водещите фигури от правителството на ГЕРБ и на политическото ръководство на партията оглавиха изборните листи. Привлечени бяха и лица от традиционна та десница в страната като бившия шеф на Комисията по досиетата – Методи Андре ев, който оглави листата на ГЕРБ в Плов дивска област, а хора, свързани със СДС като Едвин Сугарев и Евгений Михайлов се ангажираха с подкрепа в предизбор ната кампания на партията. По този на чин ГЕРБ опита да привлече избиратели от традиционната десница с цел разши ряване на своето електорално влияние в дясното политическо пространство. По време на предизборната кампания ГЕРБ заложи преди всичко на критики към предишното управляващо мнозинство. От партията лансираха тезата, че страната е изправена пред финансова катастрофа и че ако не бъде изтеглен голям външен заем, дори няма да има пари за заплати към края на годината. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов многократно в публични те си изяви описваше кризисна картина във всички публични сектори – здравео пазване, енергетика, пенсионна система. Според него ще бъдат необходими тежки и непопулярни реформи, които от ГЕРБ са готови да извършат, стига да получат под крепата на гражданите за самостоятелно управление. Един от основните въпроси пред ГЕРБ по време на предизборната кампания бе свързан с евентуалните му партньори в управлението след изборите. Реформа торският блок се явява естествен парт ньор на партията. Зам.-председателят на партията Цветан Цветанов заяви, че най-естествената коалиция след избори те е между ГЕРБ и Реформаторския блок. От Блока обаче даваха противоречиви оценки за ГЕРБ, като твърде често кри тикуваха партията и лидера й Борисов. Това на няколко пъти предизвика остра та реакция от страна на Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ остави открит въпроса за коалиционен партньор заявявайки, че на страната е необходимо стабилно правителство и по-широко национално съгласие. Според редица експерти това е знак за евентуална бъдеща широка коа лиция между ГЕРБ и БСП, но което Бори сов отричаше публично. В предизборната си програма ГЕРБ разглежда икономическия растеж като основен фактор за ефективна иконо мика. От партията предвиждат облек чаване на административната тежест и намаляване на данъците за малките и средни предприятия. Привличането на чуждестранни инвестиции е очертано като важен приоритет. ГЕРБ разглежда борбата с безработицата и социалното включване на хора от уязвимите групи като своя основна задача в областта на социалната политика. Програмата предвижда увеличаване на средствата за образование и въвеждане на дуална та система – обучение чрез работа. Що се отнася до бюджетната поли тика и финансите в програмата се за лага на ниска преразпределителна роля на държавата през бюджета. Друга важ на реформа е административната. За повишаване на качеството на админи-

8 3/2014 стративните услуги се разчита на при оритетното въвеждане на електронното управление. Платформата включва и редица мер ки в сферата на сигурността. Тук основ ните акценти касаят противодействието на битовата и на тежката организирана престъпност. От ГЕРБ планират и въвеж дане на задължително гласуване при наличие на обществена подкрепа. 2.2. БСП Настоящото тримесечие започна със сериозни промени в БСП, породени от слабото представяне на партията на изборите за Европейски парламент. Това доведе до оставката на Станишев, който заяви, че се оттегля от председа телския пост, тъй като не желае заради негови грешки партията да търпи не гативи. Според него в очите на хора та левицата отдавна е спряла да води битки за идеи, а води битки помежду си. Вътрешните проблеми и между личностни вражди бяха посочени като основен проблем в левицата от Стани шев. След оттеглянето си от поста Ста нишев съсредоточи своята работа като депутат в ЕП и лидер на ПЕС. В края на юли се проведе конгрес на БСП, на който бе избран новият предсе дател на партията. Номинирани за пос та бяха 29 души като 20 от тях направи ха отвод пред конгреса. Така в избора участваха общо 9 кандидата- бившият депутат и опозиционер Георги Кадиев, бизнесменът и лидер на БСП в Пловдив Георги Гергов, енергийният министър в кабинета на Орешарски- Драгомир Стойнев, депутатът Корнелия Нинова, председателят на тракийското друже ство Красимир Премянов, депутатът и организационен секретар на БСП Краси мир Янков, заместник-председателят на 42-то Народно събрание Мая Манолова, председателят на 42-то Народното съ брание Михаил Миков, заместник-пред седателят на БСП и лидер на лявото кри ло Янаки Стоилов. Стигна се до балотаж между Михаил Миков и Драгомир Стойнев, като Миков получи 167 гласа, а Стойнев- 126. На трето място се нареди Корнелия Нино ва, следвана от Янаки Стоилов. Михаил Миков бе избран за лидер на партията, като от общо 726 гласували делегати на балотажа- 377 подкрепиха неговата кандидатура, докато Драгомир Стойнев получи 333 гласа. На изборите БСП се яви с ново име на коалицията- досегашното„Коали ция за България” бе заменено с„БСПЛява България”, за да бъде подчертано водещото място на БСП в левицата в страната. От БСП представиха своята платфор ма, която отстоява„12 червени линии“, от които партията няма да отстъпи. По въпросите на енергийната политика програмата предвижда продължаване на проекта„Южен поток” и развитие на ядрената енергетика чрез предпри емане на активни действия за строител ството на АЕЦ„Белене”, както и отказ от проучване и добив на шистов газ. Социалистите настояват за цялостен преглед на дейността на БНБ, която пъл ноценно и отговорно да изпълнява роля та си за поддържане на стабилността на банковата система. От БСП се обявявиха за„законови промени по отношение на търговските банки и на банковия надзор, за да се повиши отговорността на основ ните акционери и да се намали рискът за вложителите, както и да се премахнат таксите за гражданите при плащания към бюджета и да получат равни права с бан ките пред съдебната власт”.

3/2014 9 В програмата си БСП обръщат вни мание и на друг важен момент – растя щото недоверието на гражданите в дър жавните институциии. Решение на този проблем от партията виждат в премах ването на корпоративната власт върху държавните и общинските институции. От левицата настояват, че искат открита, а не задкулисна политика, което пред полага противопоставяне на користна та употреба на властта и на богатство то, което купува власт. Ключова цел на партията остава да върне държавата на хората. БСП декларира също така, че роля та й е„да защитава труда, да осигуря ва условия за икономически растеж и да подобрява социалната политика”. В предизборната платформа е залегнал и ангажимент за преминаване към про гресивно облагане на доходите на физи ческите лица и към семейно подоходно облагане – принцип, който БСП не успя да прокара при управлението на каби нета„Орешарски”. Партията се обявава за„икономи чески активна държава”, която„освен регулатор, е собственик и инвеститор”. В програмата се дават обещания за „продължане усилията за повишаване на доходите” чрез активна социална по литика, която да стимулира образовани ето, придобиването на трудови умения и социална интеграция. Като цел е по ставено и постъпателното увеличаване на минималната заплата, пенсиите и со циалните плащания съобразно с пови шаване на производителността на труда и на реалната издръжка на живота. По отношение на конфликта в Ук райна от БСП се обявиха против раз ширяването на санкциите срещу Русия и полагане на усилия за търсене поли тическо решение на кризата. 2.3. ДПС След падането на правителството на Орешарски ДПС изпадна в политическа изолация. От БСП признаха, че по време на техния мандат с ДПС са имали сложно партньорство, което в бъдеще едва ли ще повторят. В публичното пространство моделът„Пеевски” стана нарицателно на клиентелната политиката на ДПС и нейната задкулисна власт. Въпреки това обаче и на тези избори Пеевски намери място в листите на партията. В средата на септември в резиден цията на турския президент се проведе среща между новоизбрания държавен глава на Турция Ердоган и лидера на ДПС Лютви Местан, която предизвика редица коментари в публичното прост ранство в страната. Информация за тази среща не бе обявена предварително и нейното огласяване предизвика изне нада в общественото пространство. Ме стан заяви, че срещата няма нищо общо с предизборната кампания на ДПС и не бива да се спекулира с търсене на по добна връзка. Според лидерът на ДПС диалогът между него и президента на Турция е„нещо съвършено естестве но, противоестествено е да няма такъв диалог“. Местан определи тази среща като„неизбежна, необходима и полез на най-вече за България”. На нея той е поставил въпроса за това, че„ДПС като българска национална партия е страте гически ресурс за България”. Лютви Местан счита, че България няма„нужда занапред да се връща към отречени модели на управление, били те „проблематични” коалиции или залита ния към авторитаризма“. Вместо тях, спо ред него, е нужно широко национално съгласие, като политическите сили тряб ва да са в състояние да жертват властта в името на ценностите и националния

10 3/2014 интерес. Местан е не мнение, че след ващото българско правителство трябва да получи не традиционните 100 дни, а поне 300 дни обществен и политически толеранс, за да може да свърши нещо полезно. Лидерът на ДПС припомни, че кабинетът на Орешарски не е имал дори „100 секунди толеранс за работа.“ Местан разкритикува опитът на оп ределени политически партии за изо лиране на ДПС от политическия живот, окачествявайки това явление като„отри цание на мултикултурната демокрация“. Според него България, Балканите и Ев ропа нямат друг път на развитие освен мултикултурната демокрация, която по думите му е„цивилизационният избор на Европа и сърцевината на европейска та идея. И всеки, който я отрича, изваж да себе си от ценностната система на Ев ропейския съюз”. В този смисъл, според Местан, ДПС трябва да бъде разглежда на като стратегически ресурс и предим ство на България с модела, който носи. Председателят на ДПС изтъкна, че акту алните етнорелигиозни предизвикател ства, пред които са изправени регионът, Европа и светът, подчертават още по-яр ко геополитическата стойност на българ ския етнически модел, който съвместява принципите на националната държава с правата и свободите на човека. В програмата си ДПС залага на мерки за подобряването на икономическата среда и привличане на преки чуждес транни инвестиции. Основни приори тети за партията са финансовата ста билност; запазване на валутния борд, поддържане на ниски нива на дефицит и на държавен дъл; поетапно въвежда не на програмно бюджетиране и влиза не в Еврозоната. Сериозен акцент в програмата се поставя върху социалната политика и най- вече върху постигане на по-висо ки нива на заетост, борба с младежката безработица, увеличаване на доходите и равнопоставеност на хората с увреж дания. Относно пенсиите като дълго срочна цел се поставя изравняване на пенсионната възраст за мъже и жени и ежегодно осъвременяване на всички пенсии по швейцарското правило. В сферата на образованието ДПС залагат на промени в системата на фи нансиране на училищата и развитие на професионалното образование, а в здра веопазването- достъп до качествена здравна помощ, протекционизъм по отно шение на човешките ресурси и въвеждане на електронно здравеопазване на основа та на единна информационна система. В сектор„Сигурност” програмата ак центира основно върху борбата с бито вата престъпност в малките населени места и координация на службите за защита както във вътрешен, така и във външен план. Важен аспект в програмата е при общаването на малцинствените групи в гражданското общество и в инсти туциите на държавата, елиминиране на всякакви опити за скрити форми на дискриминация и превенция на ксено фобията и крайния национализъм. 2.4. ББЦ След високия резултат на изборите за Европейски парламент„България без цензура“ постепенно започна да губи електорално доверие. Причините за това са тиражиращите се в медийното пространство тези за връзки на парти ята с олигархичните кръгове на Цветан Василев и Делян Пеевски. Политически те противници на Бареков от различни цветове на политическото пространство атакуваха партията и нейния лидер, об-

3/2014 11 винявайки го, че е проводник на скрити икономически интереси. Всичко това доведе до напрежение и конфликти в коалицията, оглавявана от „България без цензура“. Разцеплението в нея не закъсня. Малко след изборите за Европейски парламент ВМРО пре крати взаимоотношенията си с„Бълга рия без цензура“ и се присъедини към коалицията, водена от НФСБ-„Патри отичен фронт.“ Николай Бареков зая ви, че избраният за евродепутат Ангел Джамбазки от ВМРО трябва да напусне Европейския парламент, тъй като е там благодарение на неговата партия. Баре ков изрази мнение, че ВМРО и НФСБ са заедно, за да подкрепят Бойко Борисов в следващото управление. Стана ясно оба че, че седмица по-рано Бареков е водил разговори с НФСБ за присъединяване на националистите към„България без цен зура“, които не са довели до резултат. Търсенето на нови партньори от Ба реков вероятно се дължат на желанието му да потърси нови ресурси за своята кампания. Кризата в КТБ се отрази нега тивно на ББЦ. Въпреки че Бареков отри ча, неговата формация се финансираше от кръга на Цветан Василев. Не случай но ББЦ направи една от най-скъпите предизборни кампании за европейски те избори. След напускането на ВМРО Бареков намери нов партньор – партия „Лидер“ на бизнесмена Христо Ковач ки.„Лидер“ е формация, която разчита преди всичко на корпоративен вот. В навечерието на изборите„България без цензура“ бе напусната от две от сво ите най-разпознаваеми фигури – Ангел Славчев и Калина Крумова, което затвъ рди усещането за вътрешен разнобой в организацията. Зам.-председателят на ББЦ Ангел Славчев се оттегли в края на месец юли, като отправи остри обвине ния към Николай Бареков. По думите му Николай Бареков„не е истинският лидер на ББЦ, а просто една марионетка, задействана и ръководена всекидневно от депутата от ДПС- Делян Пеевски. Ангел Славчев заяви, че е бил свидетел на редица телефонни разговори между Бареков и Пеевски. Именно това разви тие на ситуацията в партията е накарало Славчев да я напусне. Бареков отрече нападките на Славчев и го обвини, че изпълнява други интереси, целящи да разбият и дискредитират партията. В средата на септември ББЦ бе напус ната и от Калина Крумова, председател на сдружението„Евромайки“. Причините за напускането на Крумова се дължат на несъгласието й, че вземането на реше ния в ББЦ се изместват в посока на други формации като„Лидер“. Крумова заяви още, че в партията няма чуваемост и че голяма част от структурите са демотиви рани да работят само като изпълнители на спуснати от ръководството решения. Седмица преди изборите партията на Бареков бе напусната от редица местни структури. Председателят на ББЦ в Плов див Хари Гарабедян заяви, че напуска партията, а заедно с него и структурите в Смолян, Девин, Доспат. Гражданско сдру жение„Сила“, което участваше в проте стите срещу монополите, също излезе от коалицията. Сред причините за напуска нето са: липсата на ясна кауза, еднолич ното вземане на решения от страна на Бареков, както и коалицията с„Лидер“. Посланията на Бареков по време на предизборната кампания не се разли чаваха по същество от тези, които арти кулираше и на изборите за Европейски парламент. Идеята му за операция„Чи сти ръце“, която да разследва политиче ската власт през годините на прехода в България, съпътстваха и тази кампания.

12 3/2014 Друг основен акцент в неговата кам пания е използването на социално по пулистки обещания, типични за крайно левите формации – като въвеждане на напълно безплатно здравеопазване и образование. Една от необичайните му идеи е връщане на наборната военна служба, както трудовата повинност. Бареков даваше противоречиви из явления за това с кого би се коалирал след изборите – от това, че би работил с всички национално отговорни партии без ДПС, до заявки, че би управлявал, както с БСП, така и с ГЕРБ, но без Бори сов и Цветанов. Бареков се противопо стави остро на разкриването на рекор ден брой секции за гласуване в Турция, както е на очаквания поток на изселници към България за изборите по повод мю сюлманския празник- Курбан байрам. Бареков и негови привърженици блоки раха границата с Турция в знак на про тест, което бе оценено като популистки ход, целящ създаване на напрежение. 2.5. „ Реформаторски блок“ В края на август към Реформаторския блок се присъединиха още две партии - Българска нова демокрация(БНД) на бившите членове на НДСВ Борислав Великов и Николай Свинаров и Хрис тияндемократическата партия на Бъл гария на Ирина Абаджиева-Репуц. Решението за присъединяването на партията на Борислав Великов не бе прието еднозначно от партиите в Бло ка. Особено остри реакции имаше след като Великов оглави листата на РБ в Монтана. Местните структури на СДС и ДСБ в града възнегодуваха за тази кан дидатура и дори и изпратиха протестно писмо до своите лидери. Реформаторският блок водеше пре говори и за присъединяване на партия „Зелените“ към коалицията, които оба че се провалиха.„Зелените“ обвиниха реформаторите, че по време на разго ворите се е говорило преди всичко за финансиране на кампанията и кой как ви пари ще отдели, а не за това какви политики ще бъдат отстоявани. Кънев подаде оставка от поста си гово рител на Блока с мотивите, че единството на коалицията е силно разколебано, че тя не може да формира обща политика и че различни представители на РБ се„дого ворят поединично и тайно с ГЕРБ“. Напрежението в партиите от Реформа торския блок доведе до отпадане на точ ката за избор на председател на Блока по време на насрочения на 14 септември кон грес. Часове преди той да се състои Дви жение„България на гражданите”(ДБГ) на Меглена Кунева и СДС поискаха неговото отлагане за 10 ноември. Двете партии из лязоха с декларация, че с избора на пред седател на Блока„ще се стигне единствено до конфликти и впоследствие до по-слаби резултати на вота. В така създалата се си туация, изборът на когото и да било, би довел само до демотивация на голяма част на членовете и симпатизантите на партиите в блока.“ Двете партии посочват, че”безусловно подкрепят коалиция Реформаторски блок и с всички сили ще се борят за постигане на добри резултати на извънредните парламентарни избори”, но призовават”всички да се съберем на 10 ноември, когато се отбелязват 25 години демокрация в България, за да потвърдим единството на Реформаторския блок и да вземем отговорни решения за бъдещото на блока и страната”. За да тушира напрежението и за да не се стигне до разцепление в РБ три седмици преди изборите Радан Кънев официално оттегли своята кандидатура и по този начин конгресът на практика се

3/2014 13 обезсмисли. В своята реч пред делегатите на конгреса Кънев заяви, че дали той ще бъде лидер не е важно, а„лидерството на Реформаторския блок в българската политика“. Той посочи също така, че нищо не е по-важно за обществения интерес от победата на РБ на изборите” и че „избирателите им искат радикална, смела промяна, която само Реформаторският блок може да им даде“. Според него е необходимо дясно реформаторско пра вителство с кратък мандат на управление, което да„върне властта на суверена“ и да поиска промяна в конституцията.“ Приоритет за РБ е постигането на ста билност в икономиката и бюджетните политики. Мерки в тази насока са поддъ ржане на ниско ниво на дефицит, държа вен дълг и инфлация. Според Реформа торския блок подобряване на бизнес климата е възможно чрез намаляване на административната тежест, стимулиране на инвестициите и реформа на условията и критериите за стартиране на бизнес и премахване на монополното влияние. В социалната политика се подчер тава необходимостта от интеграция на малцинствата, подпомагане на енер гийно бедните граждани, насърчаване на младежката трудова заетост и обвъ рзване на социалното подпомагане със система от социални отговорности и задължения, а също и закон регламен тиращ почасовото заплащане. Относно пенсиите се обявяват за постигане на съответствие между размера на вноски те и получаваните пенсии. Предвижда се промяна в модела на финансиране на висшите училища въз основа на рейтинга им, съобразяване на учебните програми с изискванията на бизнеса и активизиране на образо вателната политика сред малцинстве ните общности. В сектор„Здравеопазване“, спо ред коалицията, има нужда от про мяна на статута на здравната каса с цел превръщането й в инструмент на държавата за осигуряване на базов пакет от медицински услуги. Също така трябва да се планира въвеждане на втори доброволен стълб от конку риращи се частни фондове, покри ващ сегашните дефицити на касата и въвеждане на индивидуална елек тронна здравна карта. 2.6.„Атака“ При откриването на предизборната кам пания на партията Волен Сидеров заяви, че“Атака“ е останала единствената пар тия, която е опора на българския народ и защитник на обикновените гражда ни. Най-важният приоритет за него и партията е да бъдат повишени доходите на българите, които да бъдат такива, каквито са в останалите страни в Европейския съюз. За да случи това според Сидеров трябва да се развива българска индустрия с национален капитал и всички нацио нални богатства да бъдат в„български ръце, а не чужди“. Лидерът на„Атака“ за пореден път потчерта, че чужди фирми изнасят националното богатство на стра ната и извличат големи печалби за смет ка на ниските заплати на българските ра ботници. И в тази предизборна кампания Сидеров заложи на проруските настрое ния в страната, като подкрепи политиката на Русия и осъди налагането на санкции срещу страната. Волен Сидеров реагира остро на ре шението на ДКЕВР за увеличение на це ната на тока и организира поредица от протести в столицата и други градове на страната в опит да извлече дивиденти в навечерието на изборите. На миналого дишните протести през февруари, които

14 3/2014 бяха за високите цени на тока,„Атака“ също бе особено активна и тогава това и донесе успех на изборите. Основен конкурент на„Атака“ за националистическия вот и на тези из бори ще бъде Националният фронт за спасение на България(НФСБ) на Валери Симеонов, които на тези избори се явя ват в коалицията„Патриотичен фронт“ с други националистически партии като ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов и ВМРО- НИЕ на бившия кмет на Пловдив Славчо Атанасов. По време на предизборната кам пания социологическите проучвания даваха предимство на„Патриотичният фронт“ пред„Атака“ и шансове за пар тията на Валери Симеонов да преодо лее четири процентната избирателна бариера и да намери място в следващия парламент. Въпреки че„Атака“ старти ра от ниски електорални позиции след резултата си на изборите за Европейски парламент в хода на кампанията тя по степенно увеличи своя резултат според проучванията на различни социологи чески агенции. 3. Общественото мнение Проучване на Галъп за обществено-по литическите нагласи в страната, проведе но в средата на септември, показва нара стване на песимистичните очаквания за бъдещото развитие на страната. Над 70% от хората смятат, че България върви към по-лошо. Безспорно за този резултат до принася продължаващата вече втора го дина политическа криза и слабото иконо мическо развитие. Песимизмът доминира и по отношение на резултатите от избо рите. 54% от анкетираните са на мнение, че вотът няма да промени нищо, което се дължи до голяма степен и на липсата на доверие към политическия елит на стра ната като цяло. Проучването показва, че ситуаци ята около КТБ се е отразила на оцен ката на обществото по отношение на финансовата стабилност в държавата. Мнозинството българи- 61%, споделят мнението, че страната се намира във финансова криза като надделяват очак ванията, че тя ще се задълбочава неза висимо от резултатите от изборите. Служебното правителство като цяло не среща доверието на болшинството от гражданите. Малко над 70% от анке тираните заявяват, че нямат доверие на служебния премиер проф. Георги Близ нашки, а едва 18% му имат доверие. Като цяло доверието и недоверието в служебното правителство са сходни с тези към кабинета„Орешарски” в по следния месец от неговия мандат. 15% от избирателите декларират доверие в служебното правителство, а 70% не му се доверяват. Мнозинството от респонденти в ан кетата на Галъп смятат този кабинет за зависим от ГЕРБ. 54% считат,че прези дента Росен Плевнелиев също е зави сим в действията си. На противополож ното мнение тук са привържениците на ГЕРБ. Мнозинство запитани споделят също така мнението, че служебното правителство трябва да потърси отго ворност от кабинета на Пламен Оре шарски. Тук изключение правят при вържениците на БСП. По правило при политическите фигу ри недоверието превишава доверието, а с най-висок дял положителни оценки са личности, които не участват толкова пряко във всекидневния политически процес като българския еврокомисар Кристалина Георгиева и националният омбудсман Константин Пенчев.

3/2014 15 56 процента от избирателите пред почитат след изборите страната да се управлява от коалиционно правител ство, а едва12% се обявяват за едно партийно. 4. Основни изводи и прогнози 1. Резултатите от изборите показаха ня колко основни тенденции. Доверието към политиците и към изборите, като инструмент на демокрацията остават на ниски нива, доказателство за което е най-ниската избирателна активност на парламентарни избори от началото на демократичните промени досега. 43то Народно събрание ще бъде изклю чително фрагментирано като състав, заради влизането на по-малки форма ции. Това ще затрудни преговорите по формиране на правителство и е пред поставка за бъдеща политическа неста билност. Страната се намира в иконо мическа и социална криза, което налага провеждане на редица реформи, кои то изискват широко съгласие и прави телство с парламентарно мнозинство с по-широка подкрепа. Ако това не се случи страната е заплашена от нова по литическа и парламентарна криза и из бухване на нови улични протести през зимата, заради бедността и делегитими рането на политическия елит като цяло. 2. ГЕРБ спечели изборите с убеди телна преднина пред БСП, но с резултат далеч под очаквания като брой народ ни представители. Партията ще има под 90 депутата, което прави невъзможна дясно-центристка коалиция единствено с Реформаторския блок. Затова от ГЕРБ ще потърсят и други коалиционни парт ньори. От партията оставиха отворена вратата към всички с изключение на „Атака“ и ББЦ. Радан Кънев от„рефор маторите“ заяви, че няма да подкрепи кабинет на ГЕРБ с премиер Борисов. Вероятно този въпрос ще бъде крайъгъ лен камък за съставяне на правителство. 3. БСП претърпя изключително тежка загуба. Партията получи около половин милион гласа – най-слабият й резултат на парламентарни избори. Това поставя въпроса за необходимостта от спешни реформи и промени в партията. Влизане то на АБВ в Народното събрание разбива доскорошния монопол на БСП в лявото пространство и показва, че левицата се намира в нова фаза на своето развитие. Дали този път ще бъде на разцеплението и фрагментацията или на обединението ще зависи от лидерите на левицата. Друга лява формация –„Движение 21“ на Татя на Дончева взе над 1% от гласовете, кое то и дава право на държавна субсидия. И този резултат показва, че има и други су бекти, които имат претенция за гласовете в ляво. Социологическите данни от ек зит-пола показаха, че БСП е застаряваща партия. При най-младите и при средното във възрастовото отношение поколение партията се нарежда на 5то място. Това всъщност е най-сериозното предизвика телство на партията във средносрочен и дългосрочен план. 4. ДПС се доближи по резултат до БСП. Партията се представи традиционно сил но в районите със смесено население. Ос вен това обаче ДПС навлиза и в райони с ромско население, което за пореден път породи съмнението, че това е резултат от купуване на гласове. 44% от българските роми са гласували за ДПС. ДПС изпадна в политическа изолация, заради клиен телисткия модел на политическо поведе ние и корупционни практики свързани с дейността на партията.. Въпреки това оба че тя вероятно ще играе основна роля в този парламент независимо от това дали

16 3/2014 ще бъде в опозиция или ще подкрепя по определени въпроси управляващото мнозинство, което и да е то. 5. Реформаторският блок удвои резул тата си от изборите за ЕП. Причините за това са, че коалицията бе подкрепена от по-младите избиратели, които видяха в нейно лице шанс за промяна.„Реформа торите“ вероятно ще бъдат част от след ващата коалиция, оглавена от ГЕРБ, но изключително сложен ще бъде компро миса за министър-председателския пост. Блокът остава раздвоен по отношение на Борисов, което се видя и в нощта след из борите, когато лидерът на СДС Божидар Лукарски заяви, че не вижда проблем в това Борисов да е премиер, докато ли дерът на ДСБ Радан Кънев е на мнение, че бившият премиер трябва да отстъпи. Ос новно предизвикателство пред„рефор маторите“ продължава да бъде това, че са съставени от няколко партийни субекта с амбициозни лидери, всеки от които иска да бъде начело. Това може да породи сътресение в коалицията, независимо, че с резултата си на изборите показаха про грес и възможност за развитие в бъдеще. 6. За първи път в българския парла мент ще има две националистически формации – коалицията„Патриотичен фронт“ и партия„Атака“. Причините за това се дължат на протестния вот на българските граждани и силната фраг ментация в политическото простран ство. За разлика от„Атака“, с която никой не иска да си партнира, Патрио тичен фронт е умерено националисти ческа формация, която ще бъде търсена за партньор при формиране на пра вителство. След изборите за Европей ски парламент изглеждаше, че„Атака“ върви към маргинализация, но по вре ме на предизборната кампания парти ята отново успя да се мобилизира, като привлече към себе си леви избиратели, заради подкрепата на Русия и на по зитивното отношение към социализма преди 1989 година. 7.„България без цензура“ успя да влезе в парламента, въпреки че отче те спад в сравнение с изборите за ЕП. Бъдещето пред партията на Бареков обаче изглежда неясно поради попу листкия и корпоративен характер на партията. Дали тя ще се утвърди като дълготраен субект ще зависи много от стъпките, които ще предприеме в след ващия парламент. За редактора: Професор, доктор на философските науки, Георги Карасимеонов е преподавател в СУ„Св. Климент Охридски”, директор е на Института за политически и правни изслед вания. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg

Издател Фондация Фридрих Еберт Бюро България ул. Княз Борис I 97 1000 София, България Отговорен редактор: Регине Шуберт, директор Заявки Използването с търговска цел на всички издадени от Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ) публикации не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Всички текстове са достъпни онлайн www.fes.bg Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.