Георги Карасимеонов(Ред.) БАРОМЕТЪР Политическите партии в България Година 16, брой 2, Април-юни 2016 Политическата ситуация в страната става все по-динамична. Основни причини за това са наближаващите президентски избори и подготовката на основните политически партии за тях. Въпреки че все още не са ясни кандидатите на водещите политически сили, изборите се очертават да бъдат изключително напрегнати. ГЕРБ продължава да бъде електорален лидер. Прогнозите, че партията ще бъде сигурен победител на предстоящите президентски избори на този етап изглеждат реални, но това ще зависи преди всичко от кандидатите и от това какви съюзи ще възникнат за подкрепа на един или друг кандидат. Въпреки оттеглената подкрепа на АБВ към правителството, на този етап няма индикации за предсрочен вот. Реформаторският блок и през това тримесечие се характеризира с неспирен низ от противоречия и скандали. Непоследователната политика на Радан Кънев и ДСБ – бидейки от една страна част от РБ, а от друга – в опозиция, продължава да провокира конфликти в блока. На този етап е трудно да се каже дали партиите от РБ ще излязат с общ кандидат за президент. С избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП партията е изправена пред нов етап в своето развитие. Новият лидер може да бъде фактор за подем, но това ще зависи и от цялостната политика и поведение на партията. БСП трябва да решава редица организационни и кадрови въпроси, натрупвани през годините, но от друга страна да обнови своя идеен облик, политическа програма и визия. Фондация Фридрих Еберт Бюро България Анализи

2/2016 1 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Политическата ситуация................................................................................................................................................2 1.1 Вътрешна политика................................................................................................................................................2 1.2 Външна и европейска политика......................................................................................................................3 1.3. Бежанска криза.......................................................................................................................................................7 2. Състояние и развитие на основните политически партии......................................................................... 8 2.1. Тенденции в парламентарно представените партии, подкрепящи правителството.................… 8 2.1.1. ГЕРБ.......................................................................................................................................................................... 8 2.1.2. Реформаторски блок....................................................................................................................................... 9 2.1.3. Патриотичен фронт........................................................................................................................................ 10 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция.............................................................................................. 10 2.2.1. БСП-лява България......................................................................................................................................... 10 2.2.2. ДПС......................................................................................................................................................................... 11 2.2.3. БДЦ......................................................................................................................................................................... 13 2.2.4. Атака...................................................................................................................................................................... 13 2.2.5. АБВ...........................................................................................................................................................................14 2.3. Позиции на партиите по външната и европейската политика..................................................... 15 3. Обществено мнение....................................................................................................................................................16 4. Основни изводи и прогнози.................................................................................................................................... 17

2 2/2016 1. Политическата ситуация 1.1 Вътрешна политика През изминалото тримесечие политическа ситуация в страната бе особена динамична и напрегната, както във вътрешно-политически, така и във външно-политически план. В началото на май партия АБВ оттегли своята подкрепа за правителството и премина в опозиция. Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин подаде оставка и заяви, че напуска правителството, за да изпълни решението на партията. Той изрази задоволство от това, което е постигнал и сподели, че през последната година и половина е положил много усилия за това в България да„има по-високи доходи, повече работни места и повече справедливост и предвидимост в социалните системи“. Калфин изказа благодарност към премиера Бойко Борисов за подкрепата, която му е оказвал винаги досега. Борисов изрази съжаление за решението на Калфин, но заяви, че ще се съобрази с него и решението на АБВ. По думите му Калфин е бил едни от найдобрите министри, винаги е бил коректен в отношенията си към него и останалите членове на Министерски съвет. От АБВ заявиха, че причините за излизането им в опозиция са комплексни. Тяхното недоволство е продиктувано от начина на вземане на решения в правителството. Не са били съгласувани с тях важни законопроекти, като промените в Изборния кодекс например. От АБВ обявиха, че решението им е обмислено, не е спонтанно и не е свързано с резултатите от конгреса на БСП. След оставката на Ивайло Калфин за нов министър на труда и социалната политика бе избрана неговата заместничка – Зорница Русинова. Нейната номинация направи премиерът Бойко Борисов, който мотивира предложението си с факта, че тя повече от 15 години е работила в министерството и по този начин ще бъде осигурена приемственост между нея и Ивайло Калфин. Този път ресорът на социалното министерство ще бъде от квотата на ГЕРБ. Промените в изборното законодателство, внесени от Патриотичен фронт и подкрепени от ГЕРБ в края на април доведоха да изостряне на политическото напрежение в страната. С измененията в Изборния кодекс се ограничи създаването на изборни секции зад граница. Разкриване на секции в страни от Европейския съюз може да става при сегашния режим – освен в консулствата и посолствата на страната, могат да се разкриват секции и на места, когато 100 български граждани подадат заявление. За страните извън Европейския съюз разкриването на секции извън дипломатическите представителства на страната може да става само в градове с над 1 млн. жители, ако има 100 желаещи да гласуват, като секцията може да бъде само една. Вносителите от Патриотичен фронт не скриха, че тези изменения се правят, за да може да се ограничат манипулациите при организиране на изборите в съседна Турция. Председателят на парламентната група на ПФ Валери Симеонов заяви, че с тези промени изпълняват едно от своите предизборни обещания, които са включени в предизборната програма на Фронта. От ГЕРБ заявиха, че подкрепят предложенията, за да запазят единството на мнозинството и да не се стигне до падане на правителството и предсрочни парламентарни избори. От ДПС и новоучредената партия

2/2016 3 ДОСТ начело с Лютви Местан реагираха остро като заявиха, че по този начин се ограничават основни права на български граждани. Спорните промени в Изборния кодекс доведоха до вълна от недоволство на българи, живеещи в чужбина. В различни точки на света се организираха кампании в социалните мрежи с призив президента на Републиката да наложи вето. В страната също бяха организирани протестни прояви и това изостри политическото напрежение. Президентът Росен Плевнелиев наложи вето на промените с мотива, че са противоконституционни, защото ограничават основни права на български граждани. В мотивите се посочва, че всички български граждани са равни пред закона и имат еднакви права, а със създадения различен режим за гласуване в страни от ЕС и извън ЕС е нарушен този основен конституционен принцип. От Патриотичен фронт реагираха остро на президентското вето и заплашиха, че ако ветото мине ще оттеглят своята подкрепа за управлението. След серия от разговори и срещи между парламентарните групи, подкрепящи правителството и ГЕРБ се стигна до решение – да бъдат внесени нови изменения, които разширяват кръга на възможности за разкриване на секции в страни извън ЕС, но ветото на президента да бъде отхвърлено. Новите промени предвиждат във всяка държава да се откриват най-много 35 секции, при подаване на поне 60 заявления от желаещи да гласуват. С мотива, че целта им е да запазят политическата стабилност в страната ГЕРБ гласуваха в пленарна зала заедно с ПФ и отхвърлиха ветото на президента. Политически полемики предизвика и предстоящия референдум, за който бе събрана подписка на близо 700 000 граждани, организирана от шоумена Слави Трифонов. Въпросите, които се предлагат за допитване са за това: да бъде въведена мажоритарна избирателна система в два тура; намаляване броя на народните представители на 120; въвеждане на задължително гласуване; въвеждане на електронно гласуване по интернет; намаляване на държавната субсидия за партиите на 1 лев за получен глас; полицейските началници на районните и областни дирекции на МВР да се избират от гражданите. Съгласно закона за референдумите, ако са събрани над 400 000 подписа Народното събрание е длъжно да подкрепи провеждането на референдума. Някои от въпросите повдигнаха спорове сред политическите сили и конституционалисти дали са допустими и съобразени с Конституцията. В крайна сметка Народното събрание реши да допусне и шестте въпроса на референдума, въпреки че и най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ изрази резерви, че част от въпросите са от компетенциите на Велико народно събрание, затова не могат да бъда подлагани на референдум. Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд по въпроса за намаляване броя на народните представители на 120 и за избора на полицейските началници от гражданите с мотива, че са противоконституционни. Президентът се обърна към Конституционния съд и във връзка с въпроса за въвеждане на електронно дистанционно гласуване, поради това, че този въпрос бе поставен на референдум миналата година и Народното събрание взе решение за неговото въвеждане, първоначално експериментално.

4 2/2016 Президентските избори, които ще се проведат в край на октомври оказват все по-съществено влияние върху политическата ситуация в страната. Въпреки това все още не са ясни кандидатите на основните политически партии и по всичко личи, че това ще се случи едва в самото навечерие на предизборната кампания. В началото на май изненадващо лидерът на ДСБ Радан Кънев отправи апел към ГЕРБ десните партии в страната да застанат зад кандидатурата на настоящия президент Росен Плевнелиев. Последва остра реакция от страна на президента, който заяви, че позицията на Кънев не е съгласувана с него. От ГЕРБ също реагираха с раздразнение на предложението на Кънев, като заявиха, че те сами ще определят своя кандидат за президент. В края на май президентът Плевнелиев обяви, че няма да се кандидатира за нов мандат на президентските избери тази есен поради лични причини. Той посочи, че няма да излезе от политиката, но няма да участва в политически партии. Той отбеляза, че обявява решението си пет месеца преди изборите, защото не иска да се спекулира с тази тема. Президентът отбеляза, че вече е информирал премиера Бойко Борисов за решението си, като заяви, че ще довърши мандата си отговорно и на пълни обороти. Президентът посочи още, че е работил добре с ГЕРБ и премиера Борисов, като са запазили коректни отношения през целия президентски мандат. 1.2 Външна и европейска политика В началото на юни в България се проведе срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа(ПСЮИЕ). Участие взеха държавни и правителствени ръководители и министри на външните работи на 13те страни от Югоизточна Европа, участващи в процеса. Срещата бе уважена от президентите на Албания, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Молдова, както и от премиера на Румъния. Домакинът на срещата- президентът Росен Плевнелиев заяви, че Югоизточна Европа може да е сред първите десет световни икономики след пет години. По думите му тогава БВП на региона ще достигне 1600 млрд. евро. Той отбеляза още, че преди 20 години БВП на всички страни в Югоизточна Европа е бил 440 млрд. евро. Според президента в миналото държавите от региона са били разделени, а сега вървят заедно напред. По думите му само заедно можем да гарантираме своята енергийна независимост и само заедно представляваме пазар, който е достатъчно голям, за да бъде интересен за стратегически инвеститори. Плевнелиев припомни, че преди две десетилетия регионът е бил разкъсван от недоверие, напрежение и конфликти. Според него никога досега в историята държавите от региона не са били толкова добре свързани с останалите страни от Европа. Страните от ПСЮИЕ приеха декларация, с която потвърдиха, че политиката на разширяване на Югоизточна Европа трябва да остане приоритетна в дневния ред на ЕС. С приетия документ се призовава ЕС да насърчава напредъка на преговорите, при условие че всяка една страна кандидат изпълни необходимите условия и критерии. В заключителния документ се изразява също така твърда подкрепа за запазване на политиката на НАТО на

2/2016 5 „отворени врати“ за страните от Югоизточна Европа, които могат да поемат отговорностите и задълженията за членство и изпълнят необходимите условия. Декларацията поставя акцент върху сигурността в региона и сътрудничеството в борбата с организираната престъпност и с корупцията, както и върху противодействието на тероризма. Срещата в София отбеляза края на българското председателство за периода юли 2015- юни 2016 година. Хърватия ще поеме от България председателството на регионалния форум за политически диалог през следващата година. Силен обществен и международен отзвук предизвика речта на президента Плевнелиев пред Европейския парламент, произнесена на 8 юни. В 30 минутна реч той очерта предизвикателствата пред Европейския съюз като постави акцент върху ценностите, които трябва да бъдат отстоявани, за да бъдат запазени неговото единство и сила. В своята реч президентът засегна и темата за предстоящия референдум във Великобритания относно членството на Обединеното кралство в ЕС. Той изрази увереност, че Великобритания ще направи верния избор и ще остане член на Съюза. Плевнелиев обясни, че„богатството на Европа е в разнообразието. Разнообразието не би трябвало да е причина за Европа на две или повече скорости.“ По думите му„днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили“. Президентът коментира и темата за тероризма и екстремизма в Европа. Според него„тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци“, заяви Плевнелиев.„Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите”, каза още той.„Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете. Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи“, заключи президентът. Плевнелиев заяви също така, че„Русия не подкрепя принципите на международния ред и подкопава доверието в основни демократични ценности“. По думите му„Москва започна широкомащабна пропаганда в Европа, която посява недоверие. Целта е да се подкопае доверието в ЕС.“ Плевнелиев заяви, че за него„Крим е Украйна, а Украйна е Европа“, теза който той е отстоявал многократно в свои публични изяви. По време на посещението на президента на Румъния Клаус Йоханис в България –бе направено предложение от румънска страна за общи действия на флотилиите на Румъния, България и Турция в Черно море. Йоханис изтъкна, че тази инициатива в Черно море се развива в„стратегическия контекст на

6 2/2016 Черноморския регион за цялата архитектура на НАТО в тази част на света.“ По думите му инициативата е отбранителна и„естествено и правилно е в тази инициатива да участват крайбрежните държави от Черно море.“ Той изтъкна, че очаква към инициативата да се присъедини и Турция. Първоначалното сътрудничество ще бъде под шапката на НАТО. Плевнелиев също така изтъкна, че НАТО е изцяло отбранителен съюз на демократични държави. По думите му не може да има никакво съмнение, че действията на НАТО са изцяло в подкрепа на държавите по Източния фланг в техните абсолютно обективни и добре обосновани притеснения, свързани с действията на Русия. Премиерът Борисов от своя страна заяви, че България няма да участва в подобна инициатива за съвместна флотилия. Борисов заяви, че страната ни може да участва в съвместни учения в рамките на НАТО, но не иска да се създават предпоставки за излишна конфронтация. Стигна се до съвместно изявление на президента, премиера и министъра на отбраната, в което и тримата отрекоха, че е ставало дума за създаване на обща флотилия. Те поясняха, че страната, като част от Алианса може да участва в съвместни учения, както го е правила досега. В крайна сметка пред журналисти румънският президент заяви, че не е бил разбран правилно и не е ставало дума за общ флот, а за съвместни инициативи в рамките на НАТО. По време на посещението на румънския президент президентът Плевнелиев заяви, че България ще подкрепи създаването на щабна структура и многонационална бригада на НАТО в Румъния. Президентът Плевнелиев бе категоричен, че страната ни не само на думи, но и на дела ще подкрепи всяко усилие за подобряване на сигурността в региона.„Очакваме да се вземе такова решение на срещата на върха на НАТО във Варшава и заедно работим за това”, заяви още президентът. Той припомни позицията на България, изразена от министъра на отбраната, че страната ни ще участва с до 400 военни за подготовка и учение на ротационен принцип. В край на юни Арбитражният съд при международната търговска палата в Женева взе решение в полза на„Атомстройекспорт“ в спор с Националната енергийна компания(НЕК) на България по спиране на проекта за АЕЦ„Белене“. Съдът постанови„Атомстройекспорт“ да бъде компенсиран за щети в размер 620 милиона евро. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че решението на арбитража за АЕЦ„Белене“ може да бъде определено като обективно, защото е логично„да си платиш това, което си поръчал“. Общият размер на иска, който„Атомстройекспорт“ бе предявил, е в размер 1,2 милиарда евро. Петкова обясни, че предстои решението да се връчи официално на НЕК съгласно процедурата. По думите й арбитражът е преценил, че НЕК има ангажимент да плати и да се сдобие с активи- ядрено оборудване за около 550 милиона. Според нея НЕК възнамерява да се запознае детайлно с всички обстоятелства и да се срещне с„Атомстройекспорт“, за да изяснят позициите си двете дружества и да стигнат до взаимноизгодни решения. По покана на президента Росен Плевнелиев от 22 до 24 юни на държавно посещение в България бе президентът на Федерална република Германия Йоа-

2/2016 7 хим Гаук. Увеличаването на германските инвестиции в България и засилването на двустранния търговски обмен, развитието на културните връзки, както и партньорството между двете държави в ЕС и НАТО бяха сред акцентите в разговора на двамата президенти. Президентът Росен Плевнелиев бе удостоен с„Особена степен на Големия кръст на Ордена за заслуги на Федерална република Германия“, а президентът Йоахим Гаук – с орден„Стара планина“ с лента. 1.3 Бежанската криза Бежанската криза бе една от основните теми на проведената в средата на май в Истанбул Световна среща на най-високо равнище по хуманитарните въпроси. На първия по рода си форум, премиерът Борисов потвърди ангажимента на България към усилията на глобално и регионално ниво, насочени към превенция и разрешаване на съществуващите конфликти. Той посочи, че като настоящ председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа България е предложила конкретни инициативи за укрепването на сигурността и стабилността на региона. По време на срещата Бойко Борисов обсъди ситуацията с бежанците с редица европейски лидери. В разговор с германския канцлер Ангела Меркел и със зам.-председателя на ЕК Кристалина Георгиева премиерът е напомнил, че България е една от малкото страни, които регистрират всеки емигрант преминал държавните граници, като по този начин държавата е доказала, че добре охранява външните граници на ЕС. Борисов заяви, че е запознал и холандския си колега Марк Рюте със смисъла на преградното съоръжение българотурската граница. Борисов подчерта, че тази ограда е„скъпа, ненужна, ако всичко в света е нормално, но ние инвестираме за спокойствие на гражданите, да ни помага съвместно с Турция да се спре бежанският поток по Балканския път.“ Две години след началото на строежа на оградата по границата с Турция, от която се очаква да възпрепятства наплива на бежанци към страната, стойността й възлиза на 102.3 млн. лв. Това обаче не е окончателната сума, тъй като предстои изграждането на още километри, цената за което ще се разбере след изготвяне на проектите. Общата дължина на оградата по границата с Турция е над 132 км. Очаква се преди есента да бъдат готови още 119 км. За настоящото тримесечие обстановката по българската граница е спокойна, като не са наблюдава засилване на бежанският поток. В края на май близо 90 мигранти бяха заловени на българска територия, малко след като са преминали границата с Гърция. В съответствие с предварително разработения план за съвместни действия с Министерството на вътрешните работи военнослужещи от българската армия се включиха да подпомагат работата на Гранична полиция по охрана на държавната граница с Гърция. В края на юни стана ясно, че Турция не спазва подписаното споразумение за реадмисия. Премиерът Борисов изрази безпокойство, че от 200 бежанци, които са върнати през последно време, от турска страна има 200 отказа. На този етап от турска страна не са обявили официална позиция. Ако Турция обаче в действителност денонсира споразумението, предизвикателствата пред България по отношение на мигрантската вълна ще се засилят значително.

8 2/2016 2. Състояние и развитие на основ ните политически партии 2.1 Тенденции в парламентарно представените партии, подкрепящи правителството 2.1.1 ГЕРБ ГЕРБ продължава да бъде водеща политическа сила в електоралните нагласи на българските граждани. Като основна партия в управляващата коалиция съвсем закономерно и през това тримесечие върху нея падаше фокусът на публичното внимание. Наближаващите президентски избори все повече засилват обществено-политическите очаквания по отношение на това – кой ще бъде кандидатът на партията за президент. След отказа на настоящия държавен глава Росен Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат стана ясно, че ГЕРБ ще издигне нов кандидат за президент на предстоящите избори. Премиерът Бойко Борисов заяви, че уважава решението на президента да не се кандидатира за нов мандат. Той даде висока оценка на Плевнелиев, като заяви, че двамата са работили отлично през изминалите години и ще останат приятели и занапред. Борисов посочи, че Плевнелиев е имал много труден мандат с тежки политически кризи, които са наложили на два пъти да състави служебно правителство. Затова той изказа благодарност на президента, че в трудни времена е работил за запазване на политическата стабилност и демократичните устои в страната. Засега все още не е ясно кой ще бъде кандидатът за президент на ГЕРБ. От партията заявиха, че ще обявят своето решение в края на август или началото на септември. Това означава на практика, че кандидатът на ГЕРБ ще бъде обявен преди самия старт на предизборната кампания, която ще започне в края на септември. През изминалото тримесечие в публичното пространство се споменаваха различни варианти за потенциалните кандидати на ГЕРБ. Сред тях са кметът на София Йорданка Фандъкова и кметът на Бургас Димитър Николов, които са и зам.-председатели на партията. Двамата са успешни кметове, които се радват на висок рейтинг сред обществото. В медийното пространство се завъртя и името на Цветан Цветанов – председател на парламентарната група на ГЕРБ и бивш министър на вътрешните работи в първия кабинет на Борисов. Тази информация бързо бе опровергана от самия Борисов, който заяви, че Цветанов няма да бъде кандидат за президент, защото„няма да бъде избран.“ След изявлението на премиера, Цветанов също сподели, че няма да се кандидатира за президент. Острият тон в думите на премиера Борисов обаче по-скоро потвърдиха слуховете за напрежение между първите две фигури в ГЕРБ, за което се говори от години. Сред възможните номинации на ГЕРБ за президент е и еврокомисарят Кристалина Георгиева, която продължава да бъде политикът с най-високо одобрение в страната. На този етап Георгиева отклонява тази тема, но продължава да бъде един от сериозните потенциални кандидати. Мнозина не изключват възможността и самият Борисов да реши да се кандидатира. Засега на няколко пъти той отхвърли тази вероятност, като заяви, че се чувства по-полезен в изпълнителната власт, а и не иска да бяга от ангажиментите, които е поел като премиер.

2/2016 9 По всичко личи, че кандидатът на ГЕРБ ще стане ясен в последния момент преди самия старт на предизборната кампания. Като най-голяма партия в страната тя може да си позволи подобна изчаквателна стратегия. От ГЕРБ заявиха, че нищо не налага да обявят своята кандидат-президентска двойка, след като нито една от другите основни партии в страната все още не го е направила. 2.1.2 Реформаторски блок Напрежението в Реформаторския блок продължава да бъде високо и отношенията между ДСБ- от една страна и ДБГ и СДС – от друга, продължават да бъдат крайно обтегнати. Несъгласуваният призив на Радан Канев към ГЕРБ и останалите партии от РБ да застанат зад кандидатурата на настоящия президент Росен Плевнелиев за втори мандат срещна силни критики от представители на ДБГ. От партията на Меглена Кунева обявиха този ход за необмислен защото не е съгласуван дори с президента. След отказа на Плевнелиев от ДСБ издигнаха идеята за единен кандидат на всички демократични и проевропейски партии. Според Радан Кънев такъв кандидат може да спечели още на първия тур. В противен случай по думите му „опасността кандидат на проруските и антиевропейски сили да стане президент би била реална”. Ако това се случи, според Кънев, основната вина ще бъде на ГЕРБ, които открито се противопоставят на идеята за общ кандидат на десницата. Радан Кънев лансира и една друга идея – издигане на общ кандидат на Реформаторския блок, който да бъде утвърден на общ конгрес, в който да вземат участие формациите от блока. Мнозина видяха в тази идея на Кънев нов опит за обединителен конгрес, който се обсъжда вече близо две години, но до него така и не се стига. Причина за това са различията между партии от блока за това каква структура да има той. ОТ ДСБ настояват да се върви към единна партия, докато от СДС и ДБГ поскоро са на мнение, че трябва да се запази конфедеративния характер на обединението. От СДС издигнаха идеята лидерството на блока да бъде на ротационен принцип. Националният съвет на Движение „България на гражданите“(ДБГ) отхвърли официално настояването на ДСБ за провеждане на обединителен конгрес на Реформаторския блок преди президентския вот, на който да бъде определена общата кандидатура на блока за държавен глава. Партиите от дясната коалиция водят от няколко седмици разговори за излъчване на единна номинация и наскоро излязоха с позиция, че ще се явят с единна номинация на предстоящите през есента избори. Покъсно обаче от ДСБ уточниха, че имат изрично условие- Реформаторският блок да свика преди това съюзен конгрес, на който да се издигне кандидатпрезидентската двойка. В отговор от ДБГ заподозряха, че лидерът на ДСБ Радан Кънев се опитва да„изтъргува“ общата кандидатура за държавен глава срещу това да оглави блока и декларираха, че няма да участват в подобна игра. Според лидера на ДБГ Меглена Кунева партиите от Блока имат споразумение, че към„ново политическо тяло ще се върви след пълен цикъл избори“, което означава, че това може да бъде тема едва след президентските избори. По думите на Кунева е неприемливо от страна на ДСБ да настояват за обедини-

10 2/2016 телен конгрес и да използват това като оправдание, ако се стигне до неиздигане на обща кандидатура на РБ за президент. От ДБГ са убедени, че Реформаторският блок трябва да се яви с единен кандидат за президентските избори. Меглена Кунева заяви, че кандидатурата на блока за президент трябва да е личност с европейски авторитет. По думите й ще се търси„стабилен кандидат, който ще надхвърли тесните партийни ядра“. Меглена Кунева заяви, че няма да се кандидатира за президент, тъй като не искала да изоставя работата си в Министерството на образованието. 2.1.3 Патриотичен фронт В средата на април, ВМРО- една от двете основни партии в Патриотичен фронт проведе редовен конгрес. На него дългогодишния лидер на ВМРО Красимир Каракачанов очаквано бе преизбран единодушно за председател на партията. За негови заместници бяха избрани евродепутатът Ангел Джамбазки и народните представители Искрен Веселинов, Милен Михов и Атанас Стоянов. Депутатът Юлиан Ангелов бе преизбран за организационен секретар на партията. Членове на националното ръководство още са Султанка Петрова, Красимир Богданов, Борис Вангелов, Васил Христов, Георги Дракалиев, Антон Андонов и Александър Сиди. На конгреса стана ясно, че от ВМРО са подготвили сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, с който искат прокуратурата да протестира регистрацията на новата партия на Лютви Местан - ДОСТ. Според Ангел Джамбазки ДОСТ противоречи на българското законодателство и конституцията на страната, тъй като партията е„етническа“ и„религиозна“. По думите му„над 80 процента от учредителите й са духовници и служители на чужда държава, а при учредяването й са били правени заявки, застрашаващи националната сигурност“. През изминалото тримесечие депутатът от ПФ Полина Карастоянова бе отстранена от всички парламентарни комисии, в които участва. По думите на Валери Симеонов Карастоянова е защитавала лобистки интереси, като даде за пример Закона за акцизите и данъчните складове, а също така и дейност с дружествата, управляващи авторски права. Полина Карастоянова отхвърли обвиненията на Симеонов, напусна парламентарната група и стана независим депутат. На мястото на Карастоянова като председател на комисията по културата и медиите бе избран Славчо Атанасов. 2.2 Тенденции в парламентарната опозиция 2.2.1 БСП За БСП изминалото тримесечие премина под знака на провелия се конгрес, който избра Корнелия Нинова за нов лидер на партията. Изборът се проведе в два тура. На първия тур Михаил Миков спечели 329 гласа, а Корнелия Нинова – 280. Останалите трима кандидати получиха съответно- 77 гласа за Красимир Янков, 55 – за Георги Гергов и 10 делегати подкрепиха Валери Жаблянов. На балотажа Нинова спечели с 395 гласа срещу 349 на втория тур за досегашния лидер Михаил Миков. По този начин Нинова става първата жена-лидер на партията в нейната 125-годишна история. До последно не бе ясно кого ще подкрепят тримата кандидати, които отпаднаха на първи

2/2016 11 тур. В последните няколко часа преди финалното гласуване Георги Гергов обяви пред журналисти, че ще призове неговите гласоподаватели да гласуват за Корнелия Нинова. Бившият дългогодишен ръководител на столичната организация на БСП- Румен Овчаров от своя страна призова делегатите„да гласуват за промяната“. По думите му промяната в БСП е въпрос на политика, а„не е въпрос на лични емоции, защото за две години сегашното ръководство не е променило тенденциите за спад в подкрепата към партията, не е формулирало опозиционност“. Същото направи и депутатът Кирил Добрев, който се оттегли от надпреварата още преди гласуването в полза на Корнелия Нинова. След конгреса Михаил Миков подаде оставка като председател на парламентарната група на партията. Той пожела успех на новия председател. След като спечели лидерския пост Нинова заяви, че ще целта й е да превърне БСП в силна опозиционна партията и реална алтернатива на управлението. По думите й на страната са необходими предсрочни парламентарни избори, които да сложат край на лошото управление на държавата. Нинова счита, че политическата нестабилност, и постоянните пазарлъци между управляващите партии водят до загуба на ценно време и забавят провеждането на истински реформи. След конгреса бе променен състава на тясното партийно ръководство. Националният съвет на БСП одобри всички предложения на председателя си Корнелия Нинова за членове на Изпълнителното бюро. В новия състав влизат: Александър Симов, Бриго Аспарухов, Валери Жаблянов, Весела Лечева, Георги Гергов, Деница Златева, Драгомир Стойнев, Илияна Йотова, Калоян Паргов, Кирил Добрев, Костадин Паскалев, Красимир Янков, Крум Зарков, Радослав Гайдарски и Юрий Асланов. За заместник-председател на БСП беше избран актьорът Стефан Данаилов, който бе кандидат за вицепрезидент на БСП на предишните президентски избори през 2011 г. Нинова заяви, че„се е опитала в това Изпълнително бюро да съчетае това богатство на партията“ и че„умишлено е търсила хора, които могат да бъдат коректив, които са я критикували в години и се надява да продължат да го правят.“ Първото предизвикателство пред новото ръководство на БСП ще бъде представянето на президентските избори. Стратегията на БСП за участието й на тези избори все още не е ясна. Апелите на АБВ за издигане на обща лява кандидатира на този етап не срещат еднозначната подкрепа на БСП. Все още няма ясно ядро от потенциални кандидати. Стъпка към намиране на решение за участието на БСП на президентските избори ще бъде вътрешнопартийното допитване по въпроса, което ще се проведе между 27 юни и 3 юли, обяви лидерът Корнелия Нинова. От партийния референдум ще се разбере и дали социалистите ще участват сами на вота, или ще се търси коалиране с формации като с АБВ,„Атака“, ВМРО,„Движение 21“, ДПС и други центристки формации. 2.2.2 ДПС В края на април се проведе Националната конференция на ДПС, чиято цел бе да избере нов председател на партията след отстраняването на Лютви Местан. На конгреса бе предложена една единствена кандидатура – на Мустафа Карадайъ и очаквано той бе избран за

12 2/2016 нов лидер. За него съпартийците му гласуваха единодушно. На Националната конференция на партията присъства и почетния председател Ахмед Доган. Той се появи на публично събитие за първи път след опита за покушение срещу него. Доган не бе на трибуната, а остана в ложата за гости. Неговото приветствие прочете евродепутатът Филиз Хюсменова. Почетният председател определи ДПС като стратегическа инвестиция за стабилността и мира в България. По думите му българският етнически модел е уникален либерален проект, който тепърва ще бъде оценяван от Европа и света. В приветствието си той призова съпартийците си да бъдат силни и добронамерени и да не се поддават на езика на омразата. Централният съвет на ДПС избра на свое заседание състава на Централното оперативно бюро /ЦОБ/ на партията. Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ ще има петима заместници – кмета на Кърджали-Хасан Азис, зам.председателя на Народното събрание - Алиосман Имамов, евродепутата Филиз Хюсменова и народните представители- Янко Янков и Ахмед Ахмедов. Останалите членове на ЦОБ са Джевдет Чакъров, Дурхан Мустафа, Емел Етем, Ердинч Хайрула, Илхан Кючюк, Йордан Цонев, Камен Костадинов, Нигяр Джафер, Рамадан Аталай, Рушен Риза, Станислав Анастасов, Тунчер Кърджалиев, Четин Казак, Юнал Лютфи. В Парламентарната група на ДПС също настъпиха промени. Председател на групата ще е Мустафа Карадайъ, а негови заместници ще са Йордан Цонев, Рушен Риза, Станислав Анастасов, Тунчер Кърджалиев и Четин Казак. Секретар на групата ще е Ферихан Ахмедова. Новият председател Мустафа Карадайъ заяви, че ръководството на партията е„от изключително опитни и сериозни хора“ и ДПС ще продължи да бъде ефективна и добре работеща структура. По думите му силата на партията ще проличи още на президентските избори и на тях ДПС ще докаже, че е незаобиколим фактор в националната политика. Според новия лидер на ДПС настоящата власт е нестабилна и непрекъснато генерира нестабилност. По думите му, чрез президентските избори обществото трябва да получи успокоение и стабилност в политиката в страната. Карадайъ сподели, че ДПС ще анализира ситуацията и ще вземе най-правилните решения- дали да издига свои кандидати, дали да подкрепи други и кои да са те. По отношение на новоизбрания лидер на БСП Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ заяви, че ДПС ще комуникира с всички системни партии, включително и с БСП, за възстановяване на нормалността в политиката. „С всяка една от системните парти ние бихме могли да работим, независимо дали сме на власт, или в опозиция, в името на стабилността и сигурността в страната”, заяви той. По отношение на единството на партията кметът на Кърджали Хасан Азис заяви, че не се притеснява от разцепление. Той е на мнение, че структурата в неговия град е единна и показва абсолютно единодействие. По думите му новият проект на Лютви Местан е предизвикателство за ДПС, но Азис припомни появата и на друг подобен проект –„Партия на демократичните промени“, който бил завършил с„фиаско“.

2/2016 13 2.2.3 Български демократичен център През изминалото тримесечие парламентарната група на БДЦ премина през различни перипетии. В началото на юни депутатите от Народен съюз Румен Йончев, Явор Хайтов, Борислав Иглев, Георги Ковачев и Светлин Танчев заявиха, че напускат парламентарната група поради несъгласие при гласуването на промяна в състава на парламентарните комисии. До напускането на петимата се стигна, след като по предложение на БДЦ и Красимира Ковачка беше пренаредено представителството на депутатите в парламентарните комисии. Това стана с гласовете на ГЕРБ. Румен Йончев беше сменен като председател на Комисията по политиките за българите в чужбина. Впоследствие обаче въпросните депутати оттеглиха заявленията си за напускане. Ако петимата наистина бяха напуснали, то цялата група щеше да спре да съществува, защото минимумът членове на една парламентарна група според парламентарния правилник е 10 души. На заседание на парламентната група на БДЦ бе решено, че групата ще се казва БДЦ- Народен съюз. Това са имената на двете партии, които влизат в състава й. Взето бе решение Румен Йончев да отиде във външната парламентарна комисия на мястото на Кънчо Филипов, а Георги Ковачев да се върне като член на комисията за борба с корупцията. По вътрешна за парламентарната група договорка решенията в нея ще се взимат вече с две трети мнозинство най-малко 10 депутати, с които партията БДЦ не разполага. Росен Петров(БДЦ) и Явор Хайтов(НС) заявиха, че запазването на групата не означава, че двете партии губят своята самостоятелност. Така 9-те депутати на БДЦ ще продължават да подкрепят управляващото мнозинство, а петимата от НС ще запазят парламентарния съюз с АБВ, който наскоро бе обявен и чиято цел е обединяване на усилията за общи законодателни инициативи. Става дума политически и парламентарен съвет между АБВ, Народен съюз и Гергьовден, който ще подготвя общи законодателни инициативи и ще контролира изпълнителната власт. Основните сфери на взаимодействие между трите формации щели да бъдат борбата с корупцията, съдебната реформа, социалната политика, демографското развитие, външната политика и националната сигурност. 2.2.4 Атака През изминалото тримесечие лидерът на„Атака“ Волен Сидеров протегна ръка за обединение с ПФ или поне за издигане на общ кандидат за президент. По думите на Сидеров страната има нужда от единение на патриотичните сили в името на доброта на страната. От ПФ заявиха, че още по време на предизборната кампания са изразявали готовност да работят с всички – без ДПС, сега и без ДОСТ. Съпредседателят на ПФ и лидер на НФСБ Валери Симеонов заяви, че„няма причина да не разговаряме със Сидеров, въпреки че имаме много неприятни спомени от неговите атаки срещу мен лично и моето семейство включително”. По думите му, това са неща, които могат да бъдат преодолени. Симеонов поясни, че разривът между НСФБ и„Атака” настъпил заради подмяната на принципите, които„Атака” е имала, тогава, когато още през 2009 г. са подкрепили управлението на ГЕРБ при

14 2/2016 първия мандат на Бойко Борисов. Подобна позиция споделя и коалиционният партньор на Симеонов – лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Той припомни, че още през 2013 година е призовал за обединение на патриотичните формации срещу разделението в обществото и политическата класа на- леви и десни, на – русофили и русофоби, на консерватори и либерали. Ако постигнат диалог с„Атака”, Каракачанов смята, че по този начин патриотичните организации ще покажат, че действително са прочели и разбрали надписа, който седи на фасадата на Народното събрание –„Съединението прави силата” Лидерът на„Атака” Волен Сидеров заяви, че би си помислил, ако му гласуват доверие да се кандидатира за президент, но смята, че има и по-добри варианти. Той подчерта, че с НФСБ и ВМРО предстои да обсъждат кандидатури, за да се намери най-доброта решение за издигане на единен кандидат на всички патриотични сили в страната. Сидеров заяви, че президентските избори трябва да бъдат разглеждани като възможност на следващите парламентарни избори да се появи нов патриотичен блок и той да може да влияе на изпълнителната власт. Сидеров сподели, че с Валери Симеонов са се срещнали за първи път след 7 години – период, в който не са имали никаква комуникация. От срещата е станало ясно, че двамата биха могли да превъзмогнат различията и личните си отношения в името на общи цели и политики, по които могат да разговарят и да си сътрудничат. 2.2.5 АБВ Излизането на АБВ в опозиция бе основно събитие за партията през изминалото тримесечие. След като подаде оставка като министър, Ивайло Калфин взе решение да не се свръща в парламента като народен представител. Той заяви, че ще насочи своята дейност към вътрешнопартийна работа. От АБВ заявиха, че тяхна основна цел е спечелване на президентските избори на основата на обща кандидатура в левия център, който може да привлече и по-широка подкрепа от патриотични формации. Не случайно на конгреса на ВМРО лидерът на АБВ Георги Първанов призова за търсене решения в посока на единна кандидатура на президентските избори с участието на широк спектър от политически формации. След конгреса на БСП от АБВ отправиха призив към социалистите за намиране на пътища за издигане на обща кандидатура на президентските избори. Въпреки това на този етап от БСП остават по-скоро резервирани към това предложение. Новият лидер на БСП Корнелия Нинова определи АБВ като част от политическото статукво. По думите й БСП е за промяната на това статукво, защото са опозиция на управлението, в което АБВ досега са участвали. Според Нинова те са готови да разговарят с всички вляво,„но категорично не приемаме менторски тон, водачество в ляво, към което БСП да се присламчва“. По думите й, механичния сбор с малки партии няма да донесе по-голяма сила на БСП. През това тримесечие на няколко пъти Георги Първанов в свои медийни изяви твърдеше, че конституцията не му забранява да се кандидатира на нов мандат. По думите му конституцията му

2/2016 15 позволява трети мандат, тъй като записаната разпоредба„ президентът може да бъде преизбран само за още едни мандат“ означава, че след като е пропуснал мандат след два поредни, отново може да се кандидатира. Тази интерпретация на Първанов обаче бе оспорена от повечето конституционалисти в страната, които категорично застъпиха становището, че един президент има право само на два мандата и това много ясно може да се види в стенограмите на Великото народно събрание при приемането на настоящата конституция. 2.3 Позиции на политическите пар тии по външната и европейска по литика В края на април Михаил Миков – тогава още председател на БСП посети Москва, където бе подписано споразумение между БСП и партия„Справедлива Русия”. По думите му то ще създаде по-стабилна основа за развитието на дългогодишните отношения на БСП с една социалдемократическа партия, член на Социалистическия интернационал. След посещението Миков заяви, че„Русия разглежда дружески България и много я боли тогава, когато някои български политици се правят на поголеми ястреби от най-големите ястреби в света“. По думите му става дума конкретно за президента, външния министър и министъра на отбраната. Той добави, че сред основните разисквани въпроси с представители както на „Справедлива Русия”, така и на„Единна Русия” са били големите възможности, откриващи се пред българския туризъм, както и въпроси, отнасящи се до двустранните отношения между България и Русия. В началото на юни БСП внесе за гласуване в Народното събрание проекторешение за отпадане на санкциите, наложени на Русия. То бе отхвърлено от управляващото мнозинство. Проектът на БСП бе подкрепен от АБВ и„Атака“. По време ва обсъжданията в пленарната зала на Народното събрание Михаил Миков изрази мнение, че налагането на санкции срещу народни представители от Русия е„едно глупаво решение на Европа“. Неговият съпартиец Кристиан Вигенин заяви, че санкциите нанасят икономически щети, както на Русия, така и на ЕС и не постигнат политическата цел, заради която са били въведени. Според Вигенин един от възможните компромиси, който може да бъде постигнат през юли, е да се „тръгне към поетапна отмяна на санкциите“. Депутатът Валери Жаблянов от БСП счита, че българското общество не подкрепя санкциите срещу Русия от момента на тяхното налагане. Десислав Чуколов от„Атака“ призова за нормализиране на отношенията с Русия. По думите му„българският народ традиционно има добро отношение към Русия, но в момента отношението на Русия към България е отрицателно.“ Георги Кючуков от АБВ посочи, че партията подкрепя проекторешението, внесено от БСП за отпадане на санкциите към Русия. Според него санкциите служат единствено да се „посочи виновника“, но не и да се разреши конфликта. Председателят на комисията по външна политика и народен представител от ГЕРБ Джема Грозданова от своя страна посочи, че нейната партия има последователна позиция по темата за санкциите. По думите й нито една европейска държава, въпреки заявените по-

16 2/2016 зиции, не е наложила вето върху санкциите, и причината за това била общата политика на ЕС в областта на външните работи и сигурността. Лидерът на АБВ Георги Първанов нарече позицията на Турция и Румъния за общ флот в Черно море„дрънчене на оръжие“, което впоследствие да легитимира навлизането на Турция в Черно море и действията й срещу Русия. Той призова, Народното събрание да приеме декларация за ненамеса на България във военни действия и неизползване на територията й за действия срещу нейни съседки, включително и срещу Русия. Депутатът от АБВ ген. Михо Михов пък подчерта, че идеите за включването на България в бригадата Юг-Изток не е обсъждано в парламентарната комисия по отбрана и изрази съмнения, че това ще бъде просто учение, както беше обяснено. Съвместното изявление на президента, премиера Бойко Борисов и военния министър Николай Ненчев беше наречено от Първанов„имитационно» и„заучени комбинация, в която двамата играят доброто и лошото ченге, като единият се опитва да поддържа отношенията ни с Изтока, другият- със Запада, но„от два стола се пада на земята“. От АБВ заявиха, че ще предложат обща декларация на Народното събрание, която ясно и категорично да заяви, че„България не би допуснала нейната територия да бъде източник на враждебна политика и действия по отношение на нейните съседи“. По думите на зам.-председателят на АБВ Ивайло Калфин България не трябва„да бъде ястреб в региона“, не следва да се намесва и да заема„страна между Турция и Русия и между Русия и Украйна.“ Евродепутатът от БСП Илияна Йотова заяви, че нейната партия ще подкрепи искането на партия АБВ. Лидерът на ДСБ Радан Кънев обвини премиера Бойко Борисов по повод инициативата за сформиране на флотилия в Черно море, че е заел недържавническа позиция и е действал популистки. От своя страна заместник-председателката на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева защити премиера Бойко Борисов за реакцията му като заяви, че„той е действал изключително отговорно, защитавайки националните интереси“. 3. Общественото мнение Проучване на агенция Екзакта, проведено в края на май, показва, че при провеждане на парламентарни избори ГЕРБ биха спечелили с 26,5%. След тях се нареждат БСП с 15,4%, РБ са трети с 5,6%, ДПС- 5,4%, ПФ има подкрепата на 4,5%. АБВ е на границата на влизане в парламента,„Атака“ на този етап има малки шансове за преминаване на 4 процентната бариера. Непосредствено след своя конгрес, социалистите се връщат до найвисоките си електорални стойности от последните три години, което показва, че при тях протича процес на мобилизация на твърдото ядро. РБ запазва без значими промени електоралния си дял от последната година. Същото важи и за ПФ, за които в момента биха гласували 4,5% от пълнолетните българи. След учредяването на ДОСТ се регистрира леко свиване на електората на ДПС. Вторичният прочит на данните показва, че повечето партии са запазили в немалка степен избирателите си от парламентарния вот през 2014 г. Наймного свои бивши избиратели са запазили БСП, ГЕРБ и ДПС- по над 80%. ПФ,

2/2016 17 АБВ и РБ са запазили по около две трети от избирателите си. Политическият календар през месец май беше наситен със събития, сред които конгреса на БСП и оттеглянето на АБВ от управлението. 31% от интервюираните посочват, че са следили работата на 49-тия конгрес на БСП, а 69% не са проявили интерес към работата му. 34% от анкетираните одобряват избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП. Двойно по-нисък е делът на неодобряващите този избор. 79% от избирателите на БСП одобряват избирането на К. Нинова за председател на партията. Значимо е общественото внимание и по повод на излизането на АБВ в опозиция и напускането на Ивайло Калфин на поста вицепремиер и министър на труда и социалната политика. 54% от българите заявяват, че са проследили с интерес тези събития. Одобрението за излизането на АБВ от управленската конфигурация е по-високо от неодобрението(35% срещу 27%). По отношение на президентските избори 69% от анкетираните са на мнение, че ще гласуват за президент, който да е коректив на управлението. 51% от заявяват, че определящото в техния избор за президент са качествата на кандидата. За 31% от избирателите е важно кандидатът, за когото ще гласуват да бъде партийно подкрепен, а 19% предпочитат да гласуват за независим кандидат. 4. Основни изводи и прогнози 1. Политическата ситуация в страната става все по-динамична и напрегната. Причините за това са наближаващите президентски избори и подготовката на основните политически партии за тях. Въпреки че все още не са ясни кандидатите на водещите политически сили, изборите се очертава да бъдат изключително напрегнати. Една от темите, по които ще се позиционират кандидатите е външната политика на страната и по-конкретно – санкциите срещу Русия, мигрантската криза, отношенията Турция –ЕС и ролята и мястото на България в тези процеси. 2. ГЕРБ продължава да бъде електорален лидер. Прогнозите, че партията ще бъде сигурен победител на предстоящите президентски избори на този етап изглеждат реални, но това ще зависи преди всичко от кандидатите и от това какви съюзи ще възникнат за подкрепа на един или друг кандидат. Въпреки оттеглената подкрепа на АБВ към правителството на този етап няма индикации за предсрочен вот. Парламентарната група на ГЕРБ при решаващи гласувания успява да събере да формира ситуационни мнозинства с гласовете и на други формации – извън подкрепящите правителството партии, като БДЦ и независими депутати. 3. Реформаторският блок и през това тримесечие се характеризира с неспирен низ от противоречия и скандали. Непоследователната политика на Радан Кънев и ДСБ – бидейки от една страна част от РБ, а от друга – опозиция, продължава да провокира конфликти в блока. На този етап е трудно да се каже дали партиите от РБ ще излязат с общ кандидат за президент. Заявките, че техен кандидат може да отиде на балотаж срещу кандидата на ГЕРБ изглеждат илюзорни. 4. Патриотичен фронт засилва своята тежест в управлението след като от АБВ преминаха в опозиция. Въпреки че не участва пряко със свои представители в изпълнителната власт, неговата

18 2/2016 роля нараства. Не случайно вицепремиерът Румяна Бъчварова от ГЕРБ нарече ПФ предвидим и лоялен съюзник. Стратегията на ПФ за парламентарно поведение на този етап дава резултати. Доказателство за това са социологическите проучвания, които показват, че ПФ запазва своите електорални позиции. 5. С избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП партията е изправена пред нов етап в своето развитие. Новият лидер може да бъде фактор за подем, но това ще зависи и от цялостната политика и поведение на партията. БСП трябва да решава редица организационни и кадрови въпроси, натрупвани през годините, но от друга страна да обнови своя идеен облик, политическа програма и визия. Наближаващите президентски избори дават такава възможност. Основният въпрос е дали БСП ще съумее да намери път към останалите леви формации за общи политически действия и решения в бъдеще. 6. ДПС избра нов председател и ново ръководство. Присъствието на Ахмед Доган на Националната конференция на партията целеше да покаже, че той в действителност остава истинският лидер на партията – нещо, което признават публично неговите съпартийци. В същото време новата партия ДОСТ на Лютви Местан, която все още не е получила съдебна регистрация продължава да бъде предизвикателство за ДПС и неговото единство. На този етап социологическите проучвания показват известен отлив на електорат от ДПС. По всичко личи, че това се дължи на събитията след отстраняването на Местан от лидерския пост на ДПС. 7. БДЦ все повече е разделен на две ядра. Едното- около бизнесмена Христо Ковачки- подкрепя управляващото мнозинство, а другото- към което се числят депутатите от Народен съюз на Р. Йончев и Св. Танчев, сближи позиции с АБВ и прави опити за самостоятелна опозиционна политика. 8.„Атака“ предприе курс на общи политически действия с ПФ с оглед предстоящите президентски избори. Това бе изненадващо на фона на скандалите между Валери Симеонов и Волен Сидеров през последните години, но изглежда, че в името на общи политически цели и интереси, може да бъде превъзмогнат личния момент в отношенията им. По всичко личи, че това е свързано с президентските избори и стратегията за участие в тях на националистическите формации. 9. АБВ излезе в опозиция непосредствено след конгреса на БСП. Това изглежда е плануван ход с оглед наближаващите президентски избори и опитите на АБВ и нейният лидер Първанов да засилят влиянието си в лявото пространство. На този етап призивите на бившия президент за общи действия с БСП за президентския вот не среща подкрепа. Това обаче може да се промени, ако бъдат загърбени личните отношения, които изглежда все още пречат. За редактора: Професор, доктор на философските науки, Георги Карасимеонов е преподавател в СУ„Св. Климент Охридски”, директор е на Института за политически и правни изследвания. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg

Издател Фондация Фридрих Еберт Бюро България ул. Княз Борис I 97 1000 София, България Отговорен редактор: Регине Шуберт, директор Заявки Използването с търговска цел на всички издадени от Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ) публикации не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Всички текстове са достъпни онлайн www.fes.bg Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.