София АНАЛИЗИ Политбарометър Политическите партии в България ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) Година 18, брой 2 – април-юни 2018 година n  Председателството на България на Съвета на ЕС може да бъде оценено като ус пешно в политически, логистичен и комуникационен план. Темата„Западни Бал кани“, която отсъстваше дълго време от най-високите европейски форуми, отно во се върна на дневен ред. Въпреки трудностите и предизвикателствата, които стоят пред страните от региона, перспективите за интеграция отварят нови хори зонти за разрешаване на дългогодишни противоречия. Решаването на спора за името на Македония, който постигнаха Скопие и Атина, показа, че диалогът е възможен в името на общото европейско бъдеще. n  С внесения от БСП вот на недоверие към правителството, социалистите правят опит отново да поемат инициативата като опозиция, диктувайки политическия дневен ред в контекста на свършващото председателство. Проблемите в сектор „Сигурност“, особено борбата с престъпността, са област, в която правителството показва сериозни дефицити и е подходяща тема, по която може да бъде атакува но. По всичко личи, че с края на председателството БСП ще засили натискът към правителството по редица обществено чувствителни теми. n  П рез изминалите месеци ГЕРБ като партия насочи своите усилия преди всичко в осигуряване на подкрепа и вътрешнополитически комфорт за правителството по работата, свързана с председателството. От ГЕРБ съумяваха бързо да потушават възникналите противоречия със своите коалиционни партньори от Обединените патриоти. Те останаха на заден план, изместени от основните външнополитически събития, които бяха във фокуса на публичното внимание. С края на председател ството нерешените проблеми във вътрешен план отново ще излязат на дневен ред и ГЕРБ ще се изправи пред трудната задача да търси пътища за тяхното решение.

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР Съдържание 1.  ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ............................................... 3 1.1  Вътрешна политика............................................ 3 1.2 В  ъншна и европейска политика.................................... 4 1.3 Б  ежанска криза................................................... 7 2.  СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ОСНОВНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ....... 8 2.1  Социалдемократически и други лявоцентристки партии............ 8 2.1.1 Б  СП............................................................... 8 2.1.2 Д  руги лявоцентристки партии...................................... 9 2.2  Десноцентристки партии.......................................... 10 2.2.1 Г  ЕРБ............................................................. 10 2.2.2 Д  руги десноцентристки партии.................................... 11 2.3  Центристки партии........................................... 12 2.3.1 Д  ПС............................................................. 12 2.3.2„  Воля“............................................................ 12 2.4  Националистически партии.................................... 13 2.4.1 О  бединени патриоти.............................................. 13 2.5  Позиции на партиите по външната и европейската политика....... 14 3.  ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ.................................................... 15 4.  ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ......................................... 15 2

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР 1. Политическата ситуация 1.1 Вътрешна политика В хода на председателството на България на Съвета на ЕС вътрешнополитическите теми, които диктуваха политическата ситуация и об щественото внимание в предишното тримесе чие като Истанбулската конвенция и сделката с ЧЕЗ, отстъпиха на заден план. В началото на май временната парламентната анкетна ко мисия, която трябваше да проучи сделката на Инерком с ЧЕЗ приключи своята работа без да изясни основните въпроси – кой стои зад Инерком и Гинка Върбакова и какъв е произ хода на средствата за закупуване на активи те на дружеството. Срокът, в който Инерком трябва да плати на ЧЕЗ за финализиране на сделката продължава да тече и не е ясно дали Инерком ще може да плати сумата. През това тримесечие от Инерком се въздържаха от ме дийни изяви, а натискът към правителството и премиера Борисов за отговори заглъхна, тъй като фокусът бе изместен от други събития, свързани най-вече с ротационното председа телство на България на Съвета на ЕС. Въпреки продължаващото напрежение между управляващи и опозиция, бе постигнат широк парламентарен консенсус по отношение на внесения от правителството проект за модер низация на българската армия. Народното съ брание подкрепи проекта в размер на 3 млрд. и 300 млн. лв. за закупуване на бойни самолети и нови бронирани машини. Планът предвижда закупуване на 150 бронирани машини на стой ност 1,5 млрд. лв. за три батальона от Сухопът ните сили, които трябва да бъдат придобити в срок от 12 години, и 1,8 млрд. лв. за придоби ване на най-малко 8 бойни самолета. Минис търът на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че ще бъдат изпратени оферти за придо биване на нов изтребител за бойната авиация до Съединените щати за F-16 и F-18, до Израел и Португалия за употребявани самолети F-16, а също така и оферти за нови самолети- Грипен, Юрофайтър, Рафал. Проектът на правителство то бе подкрепен почти единодушно, като един ствено депутатите от„Воля“ се обявиха против. Въпреки постигнатия консенсус темата за мо дернизацията на българската армия доведе до нови политически престрелки между пре зидента Румен Радев и управляващите. Повод за това стана инцидент край летище Пловдив, при който военен хеликоптер Ми-17 падна при учение, при което загинаха двамата пилоти. Президентът Радев заяви, че причините за това са забавената модернизация и закупува не на нова техника, за което обвини управля ващите. Радев припомни, че и преди е изра зявал опасения, че ще се стигне до трагични инциденти, заради остарялата техника и нама лената до критични нива подготовка на летци те като прекарани часове във въздуха. Пре зидентът заяви, че причините за провалената сделка за закупуване на нов боен самолет се дължи на лобистки интереси, визирайки хора от управляващата партия, без да назовава имена. От управляващото мнозинство ведна га отговориха на критиките, като обвиниха Ра дев в политизация на проблема и че действа като партиен президент на БСП. Тази теза все по-често се налага от управляващите, заради критиките на президента, свързани с различ ни сфери от управлението. В средата на юни оставка подаде министърът на труда и социалната политика Бисер Пет ков във връзка с протестите на родителите на деца с увреждания. Родителите настояват за промяна в законодателството, която да бъде адекватна на нуждите и потребностите на техните деца. Тази оставка изненада и сами те протестиращи, които заявиха, че диалогът с министъра е вървял в посока на намиране на решения, а ден преди оставката той е обе щал да бъдат внесени законодателни проме ни. Протестиращите заявиха, че ако оставката на министъра бъде гласувана, те ще засилят своите протести и ще поискат оставката на цялото правителство. Те излязоха с деклара ция, в която обвиниха премиера Борисов, че е оказал натиск на министър Петков да по даде оставка, за да запази своя имидж пред европейските си колеги с оглед на председа телството на Съвета на ЕС. Според протести ращите министър Петков е един от малкото работещи министри, с когото може да се води 3

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР диалог. Зад министъра застанаха и синдика тите, които заявиха, че ще настояват пред пре миера Борисов оставката да бъде оттеглена. След тази реакция само ден, след като приме рът Борисов бе приел оставката, той заяви, че министър Петков ще остане на поста си. Това е втория случай тази година, при който преми ерът променя своето решение. Само преди ня колко месеца Борисов прие оставката на ми нистъра на енергетиката Теменужка Петкова, след като стана ясно, че Инерком купува ЧЕЗ. Впоследствие оставката бе оттеглена. С началото на юни Народното събрание прие решение, с което отмени наложения морато риум за строежа на АЕЦ„Белене“. Единствено ДПС гласува против с мотива, че това е нену жен от икономическа гледна точка проект. Уп равляващите отдавна търсят решение за заку пените реактори за централата и реализация на проекта на пазарен принцип с намиране на стратегически инвеститор. Стана ясно, че китайiка компания проявява интерес към про екта. Основният проблем за решаване, който налага търсене на спешни решения е, че ако проектът не се реализира, това означава На ционалната електрическа компания(НЕК) да отпише 3 млрд. лв. вложени в проекта, които в момента се изчисляват като актив, а когато те станат пасив, държавната компания на прак тика ще фалира, заради натрупани дългове. До 2023 г. НЕК трябва да върне в държавния бюджет отпуснатия заем, с който плати за обо рудването на„Росатом“ след като държавата загуби арбитражното дело за 1,17 млрд. лв. От правителството заявиха, че на този етап няма възобновяване на проекта, а единствено се търсят решения как той да бъде реализиран и да бъде икономически целесъобразен. Тази тема от години поляризира политическите партии в страната. Поставянето на дневен ред отново на темата ще засили политическото напрежение в страната в следващите месеци. Въпреки председателството политическите про тиворечия и изострения тон между управлява щи и опозиция и най-вече между ГЕРБ и БСП продължиха и през това тримесечие. В края на юни БСП внесе вот на недоверие към правител ството по темата сектор„Сигурност“ най-вече поради неспособността на МВР да се справи със засилващата се престъпност в страната през последните месеци. Дебатът за вота на недоверие премина за рекордно кратко време. Депутатите на ГЕРБ не взеха думата при раз искванията. Същото направи и министърът на вътрешните работи Валентин Радев. Вместо в плeнарна зала след закриването на дебатите по вота, от ГЕРБ дадоха пресконференция, на коя то заявиха, че не са участвали в дебата, защото БСП не са посочили аргументи. При гласуването вотът не мина защото беше подкрепен само от парламентарните групи на БСП и ДПС. Всички останали гласуваха против. 1.2 Външна и европейска политика На 17 май в София бе кулминацията на бъл гарското председателство – срещата на върха ЕС-Западни Балкани. На нея присъстваха пра вителствените ръководители на държавите членки и на шест страни от Западните Балка ни – Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово и Македония. От форума отсъства единствено премиера на Испания Мариано Рахой, заради присъствието на пре зидента на Косово и проблемите с Каталуня. Председателят Доналд Туск заяви, че срещата е препотвърдила ангажимента към европей ската перспектива на целия регион. По думи те му няма друга алтернатива за Западните Балкани, освен членство в ЕС, няма план Б. За разлика от Туск, президентът на Франция Ема нюел Макрон бе по-резервиран. Той заяви, че не трябва да се бърза с разширяването на ЕС към Западните Балкани. По думите му Запад ните Балкани трябва да имат стратегия, която да следват, за която ще бъдат окуражени. Фран ция подкрепя присъединяването на страните от региона в ЕС, но е необходимо по-голяма предпазливост към процеса на разширяване. Премиерът Бойко Борисов изрази своето за доволство от срещата на върха, като подчер та, че Западните Балкани отново излизат на преден план в европейския дневен ред, а от 4

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР тук нататък страните ги очаква много работа. Борисов заяви, че темата ще бъде и сред при оритетите на австрийското председателство, което потвърждава трайния ангажимент на ЕС към региона. Като резултат от форума лидерите на страни те членки на ЕС и на страните от Западните Балкани излязоха с обща декларация. В нея се посочва, че ЕС приветства споделения анга жимент на партньорите от Западните Балкани към европейските ценности и принципи, като е готов да засили ангажимента си към стра ните от региона на всички равнища като под крепи тяхната политическа, икономическа и социална трансформация и препотвърждава тяхната перспектива за интеграция. Сред другите теми на срещата в София беше тази за подобряване на връзките между стра ните от Западните Балкани в рамките на целия регион. ЕС пое ангажимент за допълнително укрепване на свързаността във всичките й измерения като транспортните връзки, енер гийната сигурност, цифровизацията, бизнес климата, възможности за младите, чрез раз ширяване на програмата„Еразъм+“ и нейното финансиране. Участниците на форума обсъди ха и предизвикателствата в сферата на сигур ността, тероризма, миграцията. В края на май в рамките на седмица посе щение в Русия направиха президентът Ра дев и премиерът Борисов, като се срещнаха с президента Владимир Путин. Тези срещи възобновиха диалога с Русия на най-високо ниво, който в продължение на няколко години бе нарушен. Първото посещение бе на прези дента Радев, който се срещна със своя руски колега в Сочи. Двамата подчертаха близките духовни и културни връзки между двата наро да, необходимостта от по-тясно икономическо сътрудничество в областта на енергетиката, търговията, туризма. На срещата президентът Путин обяви, че скоро при него на посещение ще бъде и премиерът Борисов, което не бе из вестно до този момент. Новината предизвика поредица от коментари, като основният въ прос бе защо българското общество разбира от Русия за тази среща, а не от българското правителство и дали тя не е организирана в спешен порядък. От българското министер ство на външните работи заявиха, че срещата е подготвяна от дълго време и няма нищо нео бичайно и извънредно. Президентът Радев пристигна в Русия без представители на българското правителство то, дори и на ниво заместник министри, пора ди явен бойкот от страна на правителството – поредно доказателство, че отношенията меж ду президент и правителство са достигнали до най-ниската си точка. Седмица след президента Радев, на посеще ние в Москва замина правителствена деле гация водена от премиера Бойко Борисов. В делегацията бяха включени министрите – на енергетиката- Теменужка Петкова, на туризма - Николина Ангелкова, министъра на културата Боил Банов и вицепремиера Томислав Дончев, както и директорът на„Булгартрансгаз“ Влади мир Малинов. Борисов и Путин разговаряха за засилване на икономическото сътрудничество между двете страни, както и за енергийните проекти. Премиерът Борисов изрази съжале ние, че проектът Южен поток не се е реализи рал, като по думите му за това са допринесли непрозрачните практики при правителството на Орешарски. След разговорите с Путин, Бой ко Борисов заяви, че е постигнато съгласие га зът от„Турски поток“ да идва и до България, за което по думите му нямат нищо против, както Русия, така и Турция. Тази информация по-къс но бе опровергана от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, който заяви, че са водени разговори и българската страна е изявила по добно желание, но договореност не е постиг ната. Песков посочи, че към момента това не би могло да се осъществи, защото са нужни гаранции от страна на Европейската комисия. Дясната извънпарламентарна опозиция по иска оставката на премиера Борисов заради извинението на Борисов към Путин по повод Южен поток, което бе окачествено от тяхна страна като унизително за България. Лявата опозиция в лицето на БСП на парламентарен 5

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР контрол отправи въпрос към Бойко Борисов за резултатите от посещението. От БСП по питаха защо сега позицията на Борисов по отношение на руските енергийни проекти се е променила в положителна посока. Борисов заяви, че е имал тричасова среща с президен та Путин, като разговорът е преминал кон структивно и в добър тон. Борисов заяви, че страната има договор за газ с Русия до 2030 г. По отношение на Турски поток става дума за допълнително количество газ, който да влезе в България и по третия либерализационен па кет да бъдат намерени варианти как да бъде транспортиран през газопреносната ни сис тема до Сърбия, Унгария, Македония, Гърция. Борисов посочи, че това е въпрос между Ев ропейската комисия и Русия. Той информира Народното събрание, че на 13 юни в Белград ще се проведе среща между министри, пред ставител на Европейската комисия и Газпром, как газът да се търгува на територията на Бъл гария, а друга част от него да бъде с директни договори със Сърбия и Унгария. В началото на юни президентът Румен Радев взе участие на срещата на високо равнище на т.нар. Букурещка група, на която домакин бе Варшава и полският президент Анджей Дуда. Тази регионална инициатива възникна през 2015 г. в Букурещ и включва девет държави от Източна Европа, членове на НАТО. Целта на срещата е постигане на единна и по силна позиция на страните от Източна Европа преди срещата на върха на страните членки на Али анса в Брюксел. Президентите на тези страни излязоха с обща декларация, в която се насто ява за по-силно присъствие на НАТО в Източна Европа. Президентът Радев заяви на форума, че България подкрепя усилията на НАТО за изграждане на съвременни отбранителни спо собности и модернизацията на българската армия е част от този процес. По думите на пре зидента, политиката на разширяване трябва да се запази и България ще продължи да под крепя страните, които се стремят към пълно правно членство в НАТО. Румен Радев открои укрепването на стабилността, продължава нето на реформите, изграждането на добро съседски отношения и насърчаването на ев роатлантическата перспектива за Западните Балкани като ключов приоритет за България. Отношенията на Алианса с Русия трябва да бъ дат водени от позицията на реализъм и праг матизъм в съответствие с подхода на НАТО за едновременно развитие на отбранителните способности и провеждането на диалог. Българското правителство приветства реша ването на спора за името между Македония и Гърция. Постигнатата договореност обаче доведе до противоречиви реакции в България. Името„Република Северна Македония“ изведе на преден план някои стари страхове в Бълга рия, че по този начин в бъдеще Македония би изразила териториални претенции към стра ната, тъй като Югозападна България е част от Пиринска Македония т.е. на север от гръцката административна област Македония. Бълга рия до този момент не се бе включвала с пре тенции към името на югозападната си съсед ка, тъй като още през 1992 г. страната първа призна Македония за независима държава с името„Република Македония“. Създалото се впечатление, че България има претенции към името, в спора между Гърция и Македония, се породи от противоречивите изказания на бъл гарския министър на външните работи Екате рина Захариева, която миналата година пред македонски медии, заяви, че България катего рично няма да подкрепи име, което съдържа географски означения, особено Северна Маке дония. Тази позиция бе крайно изненадваща, още повече, че бе изразена след подписания Договор за добросъседство между Бълга рия и Македония, а по време на преговорите по неговото подписване, България не отвори и дума по тази тема. В края на май, когато се заговори, че Илинденска Македония е възмо жен компромис, министър Захариева заяви, че България би подкрепила това име, защото то доказва общата ни история, а само някол ко дни по-късно, когато то бе отхвърлено от гръцка страна, тя заяви, че тази идея не е била толкова добра. След като бе обявено, че има подписана договореност по името„Република Северна Македония“ Захариева приветства това решение, като забрави за своите комен тари от миналата година. Ситуацията придо 6

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР би скандални измерения, след като премие рът Бойко Борисов изненадващо отказа да се срещне с президента на Македония Георге Иванов по време на неговото посещение в Со фия по покана на българския президент Радев. Борисов отказа плануваната среща с Иванов, която бе оттеглена в последния момент, тъй като предната вечер македонският президент бе заявил, че няма да подпише договора с Гър ция. Българското правителство мотивира своя отказ с това, че не иска да се меси във вътреш ните работи на Македония, въпреки че с отка за си Борисов постигна точно обратното. Македонският президент Георге Иванов изра зи своята изненада от реакцията на Борисов. Той посочи, че Борисов освен премиер на Бъл гария е и председател на Съвета на ЕС, че той винаги е бил за намиране на консенсус и кол ко важна за него е интеграцията на Западни те Балкани, която е поставил като приоритет по време на председателството. А сега с това свое действие, по думите на Иванов, българ ският премиер е заел страна. Президентът Радев също коментира създалата се нелов ка от дипломатическа гледна точка ситуация за България. Той заяви, че това е решение на Борисов, но звучи нелогично този, който при зовава за диалог, да бяга от него. По-късно премиерът Борисов оправда своето решение с мотива, че Георге Иванов много добре знае, че България искрено желае членството на Ма кедония в ЕС и НАТО. По думите му, македон ският президент спъва усилията не само на двете правителства – македонското и гръц кото, ангажирани в решаването на спора по името, но и на страните от ЕС. Борисов заяви, че би било предателство към тези усилия, ако приема Иванов в този момент. На прескон ференцията след срещата си с македонския президент, Румен Радев сподели, че двамата са имали тежък разговор. Радев приветства споразумението за името между Македония и Гърция като заяви, че то е стъпка към интегра цията на Македония в ЕС и НАТО. С наближаването на края на председателство то започнаха оценките и равносметката за работата на правителството. Министърът за европредседателството Лиляна Павлова оце ни високо свършената работа, като заяви, че това е оценка, която е била дадена еднознач но от всички. По думите й България е доказа ла, че е подготвена не само на професионално и експертно ниво, но също така и организа ционно и логистично. Въпреки изострените отношения между президента и управлява щите, Румен Радев даде положителна оценка на българското председателство. По думите му правителството е показало кураж като е избрало за водещ приоритет трудна тема като интеграцията на Западните Балкани. Според Радев стабилността в региона е крехка, но е важно, че е поета отговорността да бъдат по сочени проблемите и че Западните Балкани отново са във фокуса на вниманието. Според Радев правителството е успяло да управлява дневния ред на Европа, като е създало атмос фера на честен и откровен диалог в търсене на напредък в различни сфери- сигурността, цифровия пазар, кохезията. Опозицията все още не е дала своята оценка за председател ството. Корнелия Нинова заяви, че от БСП ще направят това едва, когато председателство то приключи и то след обстоен анализ. 1.3 Бежанска криза Една от темите на българското председател ство бе свързана с миграцията и бежанската криза. Първоначално българското правител ство правеше опити отново на дневен ред да бъде изведена темата с квотното разпределе ние на бежанците, въпрос, по който обаче има твърдата съпротива на страните от Вишеград ската група. На няколко пъти премиерите на Унгария, Полша, Чехия и Словакия заявиха, че няма да подкрепят българското предложение. Променената обстановка в Европа след из борите в Италия, проблемите в коалицията в Германия и разногласията по темата с мигран тите между канцлера Меркел и вътрешния ми нистър Зеехофер, доведе до ново българско предложение. Премиерът Борисов заяви, че ще предложи на срещата на върха в Брюксел в края на юни затварянето на външните граници на ЕС и преминаване на мигрантите единстве 7

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР но през контролно-пропускателните пунктове. А икономическите мигранти и тези, които не отговарят на критериите за бежанец, да бъдат обратно връщани в техните страни. Според премиера Европа се е превърнала в разграден двор и е груба грешка страните членки да из дигат граници по между си, което на практика торпилира идеята за свобода на придвижва нето. Затова е много важно външните граници да бъдат затворени и пазени добре. По отно шение на ситуацията с бежанците в България, Бойко Борисов заяви, че от година и половина, бежанският натиск към България е сведен до нула. По думите му страната е доказала, че охранява стриктно външната граница на ЕС. В действителност миграционният натиск към страната е незначителен. Данните на МВР по казват, че от началото на годината до май по българската граница са задържани 610 неле гално преминали граждани. Бежанските цен трове са празни – при капацитет 5190 места в тях са настанени 691 души. Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че ще настоява Бойко Борисов да се яви в пар ламента и да информира Народното събрание с каква позиция отива на срещата на върха в Брюксел по темата с миграцията и бежанците. Според Нинова 44 282 души са регистрирани в България като първа страна на влизане в Съ юза, хора които са заминали за други страни в ЕС. Тя е на мнение, че ако предложенията на германския вътрешен министър Зеехофер бъдат приети, тези хора ще бъдат върнати в България. Позицията на БСП е за връщане на бежанците в държавите, от които са дошли. 2. Състояние и развитие на основните политически партии 2.1 Социалдемократически и други лявоцентристки партии 2.1.1 БСП И през това тримесечие БСП продължи с ак тивната си опозиционна дейност. Партията се опитваше да бъде максимално ангажирана с дневния ред, не само по отношение на вътреш но-политическите въпроси, но и по външнопо литически теми, включително и такива, свър зани с председателството на ЕС. Лидерът на БСП Корнелия Нинова засили своята външнополитическа дейност. Тя посе ти Братислава, по покана на бившия преми ер на Словакия Роберт Фицо, където участва на среща със сродни партии от страните във Вишеградската четворка. Срещата завърши с приемането на обща декларация за бъдещо сътрудничество, в рамките на което партиите да развиват общи позиции по различни про блеми в Европа. След срещата Нинова зая ви, че този формат ще стане постоянен, като идеята е лидерите на партиите да се срещат на всеки шест месеца. Следващата среща ще бъде в София, като темата предложена от ли дера на БСП и приета от колегите й, ще бъде за отношенията между ЕС и Русия. Натискът на ПЕС към БСП за промяна на по зицията на партията по отношение Истанбул ската конвенция продължи и през това триме сечие. Това стана причина Корнелия Нинова отново да постави този въпрос на пленум на партията, проведен през юни, като позицията на партията бе препотвърдена срещу приема не на конвенцията в този й вид. След пленума на БСП стана ясно, че партията ще отдели 2 млн. лв. от партийната субсидия за старта на партийна телевизия. Целта на партията е телевизията да започне излъчване в началото на октомври. Идеята е това да не бъде чисто партийна телевизия като темати ка, а да бъде политематична, за да могат да се привличат по-широк кръг зрители, а не само от партийните симпатизанти. От пресцентъра на БСП съобщиха, че предстои внасяне на до кументите в СЕМ за получаване на лиценз за телевизията, като тогава ще стане ясно и име то на бъдещата медия. По отношение на актуалната тема, свързана с решаване на проблемите на хората с уврежда ния и протестите на майките на деца с увреж дания, Корнелия Нинова заяви, че докато не 8

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР бъдат приети законодателни промени, депута тите не трябва да излизат в лятна ваканция. Според Нинова е необходим нов модел за гри жата за хората с увреждания. Тя изрази трево га, че противоречията между различните орга низации, които представляват хората с увреж дания и правителството се задълбочават. В средата на юни от БСП обяви, че внася вот на недоверие към правителството по темата „Сигурност. От партията заявиха, че този път ще внесат искането самостоятелно. Мотиви те за вота са свързани с неспособността на правителството да гарантира сигурността на гражданите. От БСП заявиха, че събитията от последните месеци са показали, че правител ството и Министерството на вътрешните рабо ти са се провалили в осъществяване на една от основните си функции. От партията припом ниха случаите с двамата избягали затворни ци и последвалото убийство на единия от тях, сред като те се укриваха близо два месеца. Този случай е част от поредицата инциденти от началото на годината, които показват систем ни слабости в работата на полицията. Убий ствата на данъчния служител и на бизнесмена от Велико Търново, близък до ГЕРБ, остават неразкрити. Социалистите поискаха оставката на вътрешния министър Валентин Радев. В края на юни от парламентарната група на „БСП за България“ бе изключен лидерът на Зе меделски съюз„Александър Стамболийски“ Спас Панчев. Земеделците са една от формаци ите, коалиционни партньори на БСП. Причини те за изключването на Панчев е решението на земеделците на местните избори догодина да участват самостоятелно, а не в коалиция с БСП. Изключването на Панчев е на основание чл.22 от Коалиционния договор, който гласи:„пар тия, член на коалицията, взела решение за са мостоятелно участие в избори за народни пред ставители, за президент и вицепрезидент, както и в избори за общински съветници и кметове и за членове на ЕП, се изключва от коалицията.“ Другият депутат от земеделската партия – Ди митър Георгиев реши да замрази членството си в партията, поради което остана в парламен тарната група. От БСП призоваха Спас Панчев да напусне парламента като морален жест към избирателите, гласували за„БСП за България“. Панчев заяви, че ще остане в парламента и ще бъде независим народен представител. В края на юни изненадващо Желю Бойчев по даде оставка като зам.-председател на парла ментарната група на БСП. Той обяви, че скоро ще напусне парламента и ще се оттегли от по литиката. Мотивите са това решение са лични. Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че съжалява за решението на Бойчев и че няма конфликт или проблем вътре в партията, кой то да е довел до това решение. Бойчев е един от младите, активни и посветени политици в БСП, които през последните години придадоха нов облик в партията, затова и неговото отте гляне ще бъде загуба за БСП. Той оглавяваше временната анкетна комисия, която проучва ше сделката на ЧЕЗ с Инерком. Въпреки за явените позиции от Ниново и Бойчев остава усещането, че зад това решение има други мо тиви, които засега остават скрити. 2.1.2 Други лявоцентристки партии В края на май на своя редовен конгрес АБВ избра за свой нов лидер Румен Петков. Преди парламентарните избори миналата година АБВ даде път на младия председател на партията в лицето на Константин Проданов, сега обаче изглежда има промяна в стратегията на парти ята. Петков получи доверието на 579 от общо 591 делегати на форума. Преди вота Констан тин Проданов се обяви за смяна на курса и ръководството на партията, които според него трябвало да се радикализират. За радикал на промяна и действия призова основателят на партията и бивш президент Георги Първа нов. Според него АБВ трябвало да има ясна и действена концепция по многобройните об ществени конфликти. По думите му АБВ трябва да може да води истински политически битки, а не да бъде академичен клуб. Това изисква про мяна на тактиката – по-голяма активност, ясни позиции по всеки обществен проблем. Първа нов призова конгреса на АБВ да даде мандат на ръководството на партията за преговори 9

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР със сродни политически формации и за форми ране на нова лявоцентристка коалиция. От АБВ подкрепиха решението на парламента за отмяна на мораториума за строителството на АЕЦ„Белене“, като отново защитиха своята позиция, че проектът ще бъде печеливш и би създал 30 000 работни места. Румен Петков заяви, че са загубени много години за реализа цията на проекта, сега обаче е по-важен край ният резултат – централата да бъде постро ена. По отношение на състоянието на сектор „Сигурност“ Румен Петков, който бе министър на вътрешните работи в кабинета на Сергей Станишев, заяви, че в МВР цари деморализа ция на състава, която през последните годи ни се е засилила, поради липса на адекватна реформа и постоянните преструктурирания в сектора. Той посочи, че има лоши кадрови ре шения, голяма част от които са чисто полити чески, има напускане на професионалисти от системата и разрушаване на агентурния апа рат. Румен Петков прогнозира, че оставката на министъра на вътрешните работи Валентин Радев е неизбежна. Лидерът на„Движение 21“ Татяна Дончева също разкритикува работата на МВР и на ми нистъра на вътрешните работи, като определи неговото поведение и изказвания в последни те месеци като„неадекватни“. Дончева заяви още, че като цяло в правителството липсва ка пацитет, затова и няма как хората да очакват положителни резултати и реформи. Особено критична бе Дончева към външния министър Екатерина Захариева, която по думите й няма компетентност да ръководи българската ди пломация, показателни за което са непоследо вателните и противоречивите й изказвания по отношение на новото име на Македония. 2.2 Десноцентристки партии 2.2.1 ГЕРБ В края на май ГЕРБ спечели частичните избори за кмет с. Галиче след като победи на балота жа кандидата на БСП. Галиче близо 20 години се управляваше от скандалния Ценко Чоков, който в момента излежава присъда. От БСП оспориха резултата от изборите, като обявиха, че те са спечелени от ГЕРБ с манипулации, тъй като в списъка за гласуване са включени хора, които не живеят в селото. Освен в Галиче, ГЕРБ спечели кметските из бори в селата Лясково в Добричка област и Беден в Смолянска област. Тези резултати окуражиха ГЕРБ в навечерието на местните избори догодина, като Цветан Цветанов зая ви, че успехът дори в такива малки населени места показват, че избирателите припознават ГЕРБ като партията, способна да управлява и да откликва на нуждите на хората. По отношение на инициирания от БСП вот на недоверие за сектор„Сигурност“ Цветан Цвета нов заяви, че БСП се стремят за извличат пар тийни дивиденти в края на председателството на ЕС. Според Цветанов БСП не се държи като национално отговорна опозиция, а действа партизански, тъй като не може да приеме ус пешното председателство, което реализира правителството. По думите на Цветанов БСП няма моралното право да иска вот на недове рие в тази сфера и се върна далеч назад във времето – преди 2009 г., когото БСП бе на власт. Цветанов припомни, че тогава в страна та е имало рекорден брой отвличания и убий ства на организирани престъпни групи, които с идването на ГЕРБ на власт са били разкрити и се е стигнало до осъдителни присъди. Цвета нов заяви, че вотът на недоверие е абсолютно неуместен. Според него обществото очаква пъ лен управленски мандат. Цветанов посочи, че МВР прави всичко възможно да отстрани сла бостите в своята работа и напомни, че са били освободени служители на високи позиции. Той е на мнение, че не може след всяко извърше но престъпление веднага да се иска оставката на министъра. По думите на Цветанов няма алтернатива на сегашното управление. Стабил ността на държавата е позволила да се извър шат реформи в различни сектори и да бъдат отпускани допълнителни средства в резултат на икономическия растеж. Цветанов посочи увеличаването на учителските заплати от след 10

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР ващата година, като стартовата заплата за учи тел ще бъде 900 лв. С това ГЕРБ са доказали, че изпълняват своите предизборни обещания. При своя обиколка из структурите на ГЕРБ в Югозападна България Цветан Цветанов за яви, че вече до голяма степен са ясни канди датите на партията за местните избори през следващата година. Някои от кандидатурите, по думите на Цветанов, ще изненадат БСП, тъй като действащи кметове, избрани с под крепата на социалистите, са готови да бъдат издигнати от ГЕРБ, защото са разочаровани от политиката, която водят социалистите. Цве тан Цветанов заяви, че за нов кметски мандат ще бъдат номинирани досегашните кмето ве на София Йорданка Фандъкова, на Бургас Димитър Николов, на Варна Иван Портних, на Пловдив Иван Тотев, на Стара Загора Живко Тодоров, на Велико Търново Даниел Панов, на Благоевград Атанас Камбитов. 2.2.2 Други десноцентристки партии В средата на април ДСБ,„Да, България“ и„Зеле ните“ се обединиха в коалиция„Демократична България“, като идеята е към новата коалиция да се присъединят и други опозиционни партии. „Демократична България“ реагира остро на решението на Народното събрание за падане на мораториума за изграждането на АЕЦ„Бе лене“, като организира по този повод протест пред парламента, който обаче бе малоброен. От формацията заявиха, че ще изнесат съ противата срещу това решение в европейски те институции, откъдето ще бъде потърсена подкрепа срещу реализирането на проекта. Мотивите за това са изтъквани многократно от представители на партиите в„Демократич на България“, а те са: че проектът не е ико номически рентабилен, че е корупционен по своята същност и поставя България под ру ска зависимост.„Демократична България“ излезе с декларация, с която осъди посеще нието на Бойко Борисов в Москва, което бе окачествено като предателство към нацио налните интереси. В средата на април„Движение България на Гражданите“(ДБГ) напусна окончателно Ре форматорският блок, след като месец по рано размрази своето членство в него. Лидерът на ДБГ ,Делчев, заяви като причина за решение то, нежеланието на някои от партиите в РБ да бъдат опозиция на„прокорупционното“, по не говите думи, управление на ГЕРБ и Обедине ните патриоти. По този начин РБ на практика престава да съществува, тъй като в него оста наха само СДС и Българска нова демокрация на Борислав Великов. Делчев заяви, че ДБГ е готова да си сътрудничи с други десни партии, които споделят тяхната цел – промяна на мо дела на управление. СДС изпадна в сериозен вътрешен конфликт, който показва, че партията се намира в тежко състояние, от което много трудно ще излезе. В средата на април на заседание на Нацио налния съвет на партията, който трябваше да реши по какъв път ще поеме тя занапред, се стигна до сблъсъци, заради опита на една от фракциите в партията да отстрани лидера на СДС Лукарски. В средата май на заседание на Националния съвет на СДС бе взето решения на 7 юли да бъде проведена отчетно-избор на конференция на партията, която да избере ново ръководство. Лукарски заяви, че няма да се кандидатира за лидер на партията. По ду мите му СДС се нуждае от обновяване, което да даде нови сили на партията, а това минава през смяна на ръководството. Националният съвет взе решение, че на местните избори пър вичните организации на СДС ще имат свобода за коалиране на местно ниво по тяхна прецен ка. По време на това заседания фракция в СДС около зам.-председателите на партията Емил Кабаиванов и Румен Христов свикаха алтерна тивен Национален съвет в Пловдив, който гла сува оставката на Божидар Лукарски. По всич ко личи, че този казус ще доведе до съдебни битки за легитимността на взетите решения и спора между враждуващите фракции. 11

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР 2.3 Центристки партии 2.3.1 ДПС В края на април ДПС бе домакин за срещата на Партията на европейските либерали и демокра ти за Европа(АЛДЕ). На форума лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че ЕС е на кръстопът и ДПС ще бъде активен участник в дебата за бъдещето на Съюза и ще настоява за реформа, която да доведе до по-тясна интеграция в него вите рамки. Той се обяви за превръщане на ЕС в зона свободна от радикализъм и срещу Европа на различни скорости. За ДПС сценария, по кой то ЕС ще се развива на няколко скорости не е решение на общите проблеми, а само ще ги за дълбочи. По думите му ЕС има нужда от обща отбранителна политика в рамките на НАТО, коя то да гарантира просперитета и сигурността на европейските граждани в променящата се ге ополитическа среда за сигурност. На форума Карадайъ призова ЕНП да даде от говор дали споделя коалиционната политика и култура на ГЕРБ, включително националис тическата ориентация на техните партньори в правителството и дали има промяна в евро атлантическата ориентация на ГЕРБ. Повод за това бяха проруските изявления на Волен Сидеров направени на форум в Крим, както и декларацията на ВМРО против влизането на Сърбия в ЕС. Това според Карадайъ се пре връща в тенденция, която подкопава не само евроатлантическата ориентация на България, но и внася разделение в ЕС. ДПС реагира остро на решението на общин ския съвет в Стара Загора да преименува 838 местности, които носят турско-арабски име на. До това се стигна след предложение на националистическите партии – ВМРО,„Атака“ и НФСБ, което бе подкрепено и от общински съветниците на ГЕРБ и БСП, като само тези от ДПС гласуваха против. В края на юни се очак ва подобно предложение да бъде разгледано и от общинския съвет в Шумен. В декларация от името на партията по повод решението но общинския съвет в Стара Загора, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обвини ГЕРБ, че са се провалили в твърдението си, че ще опитомят националистите и вместо това са превърнали национализма в основна държавна политика. Той призова отговорните институции да осъдят този акт, защото той създава напрежение и не сигурност, подкопава доверието в обществото и е провокация към националната сигурност. Йордан Цонев призова премиера Борисов да нареди на областния управител на Стара Заго ра да отмени решението на общинския съвет в града за промяна на имената на 838 местности в областта, които съдържат турско-арабски имена. Според него само така Борисов ще до каже на дело, че е гарант на етническия мир в страната, както не веднъж е подчертавал. Ос вен това Цонев призова премиера, да разпоре ди на структурите на ГЕРБ и техните общински съветници да не предприемат занапред подоб ни действия, които застрашават етническия мир в страната и спокойствието на гражданите. По отношение на внесения от БСП вот на недо верие, ДПС изрази готовност да го подкрепи. От партията напомниха, че в края на минала та година, когато се обсъждаше внасянето на първия вот на недоверие срещу кабинета, те бяха предложили на БСП вота да бъде именно в тази област, защото това е един от най-про блемните сектори, показателно, за което са събитията от последните месеци. 2.3.2„Воля“ През това тримесечие„Воля“ на Веселин Ма решки претърпя поредната си метаморфоза. Партията която имаше претенции да бъде ли берална в предизборната кампания миналата година, се присъедини към„Движение за Евро па на нациите и свободите“. В началото на май Марешки участва в среща на крайната десни ца във френския град Ница, където домакин бе лидера на Националния фронт Марин льо Пен. След форума Марешки заяви, че ЕС се нуждае от радикална промяна, защото„Европа умира и се ограбва от шепа наднационални елити“. Затова е нужно силно представяне на парти ите от тяхното семейство, за да има голяма и 12

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР силна група в Европейския парламент, която да стане носител на промяната. По думите на Марешки ЕС прилича на Съветския съюз„ с един феодал отгоре, някакъв диктатор и отдо лу послушни републики, послушни поданици“. Идеята на тяхното движение е точно обратно то – силни европейски народи, които да обра зуват силна обединена Европа. По думите Европа е ограбила българския на род, тъй като са забранили изграждане на нова АЕЦ, а са ни накарали да затворим реак торите на АЕЦ„Козлодуй, като условие за вли зане в Съюза. Освен това ЕС е отговорна за решението на българското правителство да се откаже от проекта„Южен поток“, за сметка на това Германия сега изгражда Северен поток, което е доказателство, до думите му, за двой ните стандарти на Европа. Марешки лансира и друга своя неочаквана идея – организираното на референдум за излизане на България от НАТО, като това ще бъде една от основните инициативи на парти ята в кампанията за изборите за Европейски парламент догодина. По думите на Марешки, НАТО„нищо не давал на страната, а я ограбва“, защото сега се изисквало страната да похар чи няколко милиарда за„безсмислена купчи на желязо“, визирайки изтребителите, които България възнамерява да закупи. По думите му, ако НАТО наистина е партньор, може да по дари на България няколко самолета. Идеята за излизане от НАТО бе приета с насмешка от останалите политически партии в страната и държавни институции, като общата оценка бе, че това е откровен популизъм. „Воля“ бе единствената парламентарна пар тия, която не подкрепи проекта за модерниза ция на българската армия и закупуването на ново въоръжение. От парламентарната трибу на лидерът на„Воля“ Веселин Марешки заяви, че това е ненужно харчене на средства, които могат да бъдат използвани за увеличаване на пенсии, заплати, социални плащания. Марешки поиска оставката на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, като го обвини, че не се справя със своите задълже ния, без обаче да посочва конкретни причини. Зачестилите атаки от страна на„Воля“ срещу Обединените патриоти, показват, че това се дължи по-скоро на тактически съображения. Марешки насочва критиките си към по-мал кия партньор в управлението, а не към ГЕРБ, в опит от една страна да демонстрира някаква опозиционност с оглед предстоящите избори за ЕП и местни органи на властта, а от друга - да покачи своята цена при евентуално препо зициониране на силите в парламента. Интересен момент, за който стана ясно от Фей сбук профила на Марешки, бе неговото при съствие на парада в Москва на 9 май за Деня на победата, откъдето той отправи поздрав за празника на Европа. Не стана ясно какъв е бил характера на визитата и дали Марешки е имал официални или партийни срещи в Москва. 2.4 Националистически партии 2.4.1 Обединени патриоти В средата на април лидерът на„Атака“ Волен Сидеров, заедно с депутатите Десислав Чуко лов и Явор Нотев, който е зам.-председател на Народното събрание, посетиха Крим, като взеха участие на икономическия форум„Гло балното бъдеще. Бъдещето на Русия.“ В Крим Сидеров заяви, че Крим не е анексиран или окупиран и че всеки, който посети региона ще види какъв напредък има там през последни те две години. По думите му ЕС трябва да се еманципира от САЩ и да стопли отношенията си с Русия. Такава промяна, според Сидеров, ще настъпи скоро, след изборите за ЕП след ващата година. Тогава според него се очаква да влязат повече патриотични формации в ЕП като„Атака“, които държат на националните и консервативни ценности, и това ще повлияе на политиките на Европа спрямо Русия. Коалиционните партньори на„Атака“ в пра вителството се разграничиха от думите на Сидеров. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ и зам.-председател на партия 13

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР та Цветан Цветанов заяви, че страната има ясна позиция по отношения на Крим и негово то анексиране от Русия и че посещението на Сидеров няма отношение към позицията на правителството. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов, част от Обединени патриоти, заяви, че не одобрява това посещение и се разграничава от него. Въ преки различията, които имат с„Атака“ Валери Симеонов заяви, че това по никакъв начин не пречи да бъдат заедно в коалиция и да защи тават българските национални интереси. През изминалото тримесечие продължи на прежението между вицепремиера Валери Си меонов и министъра на туризма Николина Ан гелкова от ГЕРБ, по повод акциите на лидера на НФСБ по българското Черноморие, в които прави опит да ограничи шума в заведенията, както и по отношение на въпроса с концеси ите на плажовете. Стигна се дотам, че Валери Симеонов изпрати сигнал до прокуратурата срещу Ангелкова и Министерството на тури зма, във връзка със строежи на южния плаж на Слънчев бряг. През изминалото тримесечие Валери Симе онов поде и друга инициатива- за нови регу лации в хазартния бизнес, което предизвика широк обществен и политически отзвук. Той внесе промени в Закона за хазарта, които пред виждат забрана на масовото разпространение на билети, фишове и талони, за ограничаване то на продажбите до обекти с издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта, а също и ограничаване на рекламата на хазартните игри. И през това тримесечие имаше размяна на реплики между лидерите на трите формации в„Обединение патриоти“ по един или друг по вод, които се превърнаха в нещо обичайно. Така например Волен Сидеров реагира остро след решението на неговите партньори в„Обе динените патриоти“ Красимир Каракачанов и Валери Симеонов да проведат разговори с БСП, без той да бъде уведомен за това и без решение на коалиционния съвет. Каракачанов и Симеонов отхвърлиха спекулациите, че раз говорите показват каквото и да е политическа преориентация и сближаване с опозицията, а са били обсъждани приоритетни законопроек ти. Каракачанов е потърсил подкрепа от БСП за превъоръжаването на армията, което зася га общия национален интерес, а Валери Симе онов във връзка с Закона за хазарта. Въпреки съществуващите разногласия по оп ределени въпроси между отделните лидери, коалицията остава стабилна, защото партиите нямат интерес от напускане на управлението или предизвикване на предсрочни избори. 2.5 Позиции на партиите по външната и европейската политика По отношение на подписаното споразумение между Македония и Гърция за името„Репу блика Северна Македония“ основните партии в България очаквано излязоха с позиции. От БСП заявиха, че страната трябва да се при държа към позицията, която са заемали бъл гарски президенти и премиери до сега, която изразява резерви за добавяне към името на географски наименования. Кристиан Вигенин от БСП заяви, че Македония трябва да предос тави допълнителни гаранции, че новото име няма да бъде предпоставка за териториални претенции към България. Той обясни, че БСП иска позицията на България за началото на преговорите за членство на Македония в ЕС да бъде обвързана с такива гаранции. Подобна позиция заеха и от АБВ. От партията приветстваха решаването на спора за името и изразиха подкрепа за кандидатурата на Ма кедония за членство в ЕС и НАТО, но„това не трябва да става за сметка на България“. От АБВ припомниха изказване на Бойко Борисов от 2012 г., който заявява тогава, че„вариантът Северна Македония е абсолютно неприем лив”. Новоизбраният лидер на партията Румен Петков заяви, че географски част от Северна Македония е Пиринска Македония в Бълга рия, а това може да бъде потенциална терито риална претенция към страната. 14

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР Обединени патриоти приветстваха новината за постигнатия компромис между правител ствата на Македония и Гърция. Според тях така се решава един проблем, които ще зат върди стабилността на Балканите. Правата и интересите на повече от 100 хил. български граждани в Македония, както и не македон ските граждани с българско самосъзнание трябва да бъдат защитени и спазвани, съглас но подписания Договор за добросъседство. От ДПС заявиха, че всяко разбирателство за името на Македония в спора им с Гърция след ва да се подкрепи, тъй като това ще отвори пътя на страната за членство в евроатлантиче ските структури. Зам.-председателят на ГЕРБ и лидер на парла ментарната група на партията Цветан Цвета нов оцени подписаното споразумение за име то между Македония и Гърция като изключи телно важно за сигурността в региона. 3. Обществено мнение Проучване на изследователски център Тренд, проведено в началото на юни, показва оцен ките на българските граждани за председател ството на България на Съвета на ЕС. 56% от анкетираните декларират, че не следят новини, свързани с председателството срещу 40%, кои то го правят. 41% от избирателите са на мнение, че България се справя добре с председател ството, докато 19% са на обратното мнение. Проучването тества и нагласите на граждани те по отношение на членството на страната в ЕС и НАТО. 59% от българите биха гласували за оставането на България в Европейския съюз при евентуален референдум, а една пета за на пускане. При идентичен въпрос за НАТО близо половината(49%) ще гласуват за оставането на България в Северноатлантическия алианс срещу 24%, които смятат, че страната ни тряб ва да го напусне. 40% от българите смятат, че ЕС има нужда от съществена промяна в начина си на функцио ниране, а 29% – от малка промяна. Само 7% от всички интервюирани са на мнение, че ЕС няма нужда от промяна. Проучването показва, че няма съществена промяна по отношение на електоралните на гласи. ГЕРБ продължава да бъде първа поли тическа сила като за партията биха гласували 23,1%. Втора политическа сила е основната опозиционна партия БСП с 19, 8%. Следват ДПС – 6,6%, Обединени патриоти – 5,5%. Това са и четирите формации, които прескачат че тири процентовата електорална бариера. За „Воля“ биха гласували 1,9% от анкетираните. Новото обединение„Демократична България“ получава 2,1%, а разпадащия се Реформатор ски блок – 1,2%. 4. Основни изводи и прогнози 1.Председателството на България на Съвета на ЕС може да бъде оценено като успешно в политически, логистичен и комуникационен план. Темата„Западни Балкани“, която отсъст ваше дълго време от най-високите европей ски форуми, отново се върна на дневен ред. Въпреки трудностите и предизвикателствата, които стоят пред страните от региона, перс пективите за интеграция, отварят нови хори зонти за разрешаване на дългогодишни про тиворечия. Решаването на спора за името на Македония, който постигнаха Скопие и Атина, показа, че диалогът е възможен в името на об щото европейско бъдеще. Трябва да се отчете, че принос за този резултат има и българското правителство. Договорът за добросъседство между България и Македония, подписан ми налата година, даде началото на този процес. 2. С внесения от БСП вот на недоверие към пра вителството, социалистите правят опит отново да поемат инициативата като опозиция, дикту вайки политическия дневен ред в контекста на свършващото председателство. Проблемите в сектор„Сигурност“, особено борбата с престъп ността, са област, в която правителството по казва сериозни дефицити и е подходяща тема, по която може да бъде атакувано. По всичко 15

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР личи, че с края на председателството БСП ще засили натискът към правителството по реди ца обществено чувствителни теми. 3. Наближаването на изборите за местни орга ни на властта и за Европейски парламент през следващата година доведе до активизация на по-малките леви партии и вероятно ще даде тласък в търсенето на нови коалиционни фор мули. Пример за това е промяната на лидер ството в АБВ. С опитна и разпознаваема фи гура като Румен Петков, АБВ се опитва да за сили своята дейност и политическите си ини циативи, които през последните месеци бяха силно ограничени. Този ход обаче показа, че опитът за обновление на партията, с даването на път на политици от младата генерация, се е оказал неуспешен. 4. През изминалите месеци ГЕРБ като партия насочиха своите усилия преди всичко в осигу ряване на подкрепа и вътрешнополитически комфорт за правителството по работата, свър зана с председателството. От ГЕРБ съумяваха бързо да потушават възникналите противоре чия със своите коалиционни партньори от Обе динените патриоти. Те останаха на заден план, изместени от основните външнополитически събития, които бяха във фокуса на публичното внимание. С края на председателството нере шените проблеми във вътрешен план отново ще излязат на дневен ред и ГЕРБ ще се изпра ви пред трудната задача да търси пътища за тяхното решение. Проблемите в някои от сек торите показват, че освен промяна на полити ките, са наложителни и промени в правител ството, като е твърде вероятно много скоро да станем свидетели на министерски рокади. 5. Въпреки моментните пререкания между ли дерите на трите партии в„Обединени патриоти“, коалицията остава единна и запазва своята електорална подкрепа. Трите партии са наясно, че разделени шансовете им за парламентарно представителство ще бъдат минимални, а и успешното представяне на изборите догодина, изисква единство. 6. ДПС подкрепи вота на недоверие към пра вителството, внесен от БСП. Партията про дължава с критиките си към правителството, заради участието на националистите в него. След разцеплението миналата година, парти ята изглежда поне на пръв поглед консолиди рана вътрешно. Това всъщност е едно от ос новните предизвикателства пред нея с оглед наближаващите избори следващата година. Като подчертано регионална партия, за ДПС местните избори винаги са били от първо степенна важност, а през последните години ГЕРБ съумяха да направят пробив на редица места в смесените райони, на което ДПС все по-трудно може да отговори. 7.„Воля“ се превърна в открито популистка фор мация с подчертано антиевропейска реторика след присъединяването си към формацията на европейските националисти. Идеята за органи зиране на референдум за излизане на страната от НАТО бе посрещнато повече с ирония, заради поредната метаморфоза на партията, но всъщ ност показва добре премислена стратегия за участия на изборите за европейски парламент през 2019. 8. Извънпарламентарната десница направи по реден опит за консолидация със създаването на „Демократична България“. Въпреки това обаче последните социологически проучвания не й да ват шанс на този етап за влизане в парламента. Формацията се противопостави остро на реше нието за премахване на мораториума за строеж на АЕЦ„Белене“ и тази тема изглежда ще се пре върне в една от основните в хода на предизбор ната кампанията догодина. СДС от своя страна затъна в тежки вътрешни борби, като с очакване се следи изборът на нов лидер, което ще покаже посоката, по която ще тръгне партията занапред. 16

За автора: Професор, доктор на философските науки, Георги Кара симеонов е преподавател в СУ„Св. Климент Охридски”, директор е на Института за политически и правни изслед вания. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. Издател Фондация Фридрих Еберт| Бюро България Ул. Княз Борис I 97| 1000 София| България Отговорен редактор: Хелене Кортлендер| Директор, ФФЕ, Бюро България тел.:+359 2 980 8747| факс:+359 2 980 2438 http://www.fes-bulgaria.org Заявки: office@fes.bg Използването с търговска цел на всички, издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации, не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.