София АНАЛИЗИ Политбарометър ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) Година 19, брой 2 – април-юни 2019 година n  Европейските избори затвърдиха политическото статукво и показаха, че липсва ал тернатива, на която избирателите са склонни да гласуват доверие. Компроматната кампания доведе до отлив на избиратели и потвърди тенденцията за липса на дове рие в политически елит и политическите партии като цяло. Скандалите с апарта ментите и къщите за гости повдигнаха отново въпроса за корупцията във властта. n  БСП загуби поредните избори, въпреки че имаше пред себе благоприятна поли тическа ситуация, породена от скандалите, свързани с ГЕРБ. Вместо да излезе консолидирана на тези избори, БСП затъна в тежки вътрешни борби по подреж дане на листата, което очаквано се отрази негативно в хода на кампанията. Пар тията отиде на изборите разединена и заложи на негативна кампания. Това от една страна отблъсна колебаещите се избиратели, а от друга консолидира ГЕРБ. n  Конфликтите между лидерите в„Обединени патриоти“ и обидите, които си нане соха по време на кампанията, изгоряха и последните мостове между тях. Въпре ки това едва ли може да се стигне до разпад на управляващото мнозинство, за щото това, което обединява все още и трите формации е властта и оставането там на всяка цена. Европейските избори промениха разпределението на силите между трите партии. Националистическият вот се консолидира във ВМРО и пар тията ще има двама евродепутати при самостоятелно явяване на избори, което е безспорен успех за нея. n „Демократична България“ изпълни програмата минимум да има един евродепу тат. Въпреки, че избирателната бариера бе премината заради по-ниската активност и с помощта на гласовете от чужбина, европейските избори отново върнаха на по литическата сцена либералната градска десница. Формацията продължава да има силно регионален характер- близо 40% от гласовете бяха получени в София.

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР Съдържание 1.  ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ............................................... 2 1.1  Вътрешна политика............................................ 2 1.2 В  ъншна и европейска политика.................................... 3 1.3 Б  ежанска криза................................................... 5 2.  СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ОСНОВНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ....... 6 2.1  Социалдемократически и други лявоцентристки партии............ 6 2.1.1 Б  СП............................................................... 6 2.1.2 Д  руги лявоцентристки партии...................................... 8 2.2  Други дясноцентриски партии...................................8 2.2.1 ГЕРБ.............................................................. 8 2.2.2 Д  руги десноцентристки партии.................................... 10 2.3 2.3.1 2.3.2 2.4 2.4.1  Центристки партии........................................... 10 Д  ПС............................................................. 10 „  Воля“............................................................ 11  Националистически партии.................................... 12 О  бединени патриоти.............................................. 12 2.5  Позиции на партиите по външната и европейската политика....... 13 3.  ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ.................................................... 13 4.  ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ......................................... 13 1

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР 1. Политическата ситуация 1.1 Вътрешна политика Изминалото тримесечие мина под знака на европейските избори. Отношенията между основните партии бяха крайно напрегнати, вследствие скандалите, които разтърсиха управляващите. Това предопредели и харак тера на кампанията. В нея надделяха темите свързани с вътрешнополитическата ситуация в страната, а европейският дневен ред остана на заден план. Опозицията в лицето на БСП заложи на негативна кампания и превърна изборите за Европейски парламент във вот на доверие към правителството. Скандалите с апартаментите получени по съм нителен начин от хора във властта и послед валите оставки, включително на министри, силно разклатиха доверието към управлява щата партия. През целия месец април ГЕРБ бе в отбранителна позиция, а темата с апар таментите, така нар. апартаментгейт, продъл жаваше да стои на дневен ред. В средата на април нов скандал разтърси управляващите, когато стана ясно, че служители на Държавен фонд„Земеделие“ са се възползвали от про грамата за развитие на селските райони, като близки до тях лица са получили средства за изграждане на къщи за гости, които обаче в последствие се използват за собствени нуж ди. С такава къща се оказа, че се е сдобил и зам.-министърът на икономиката от ГЕРБ Александър Манолев. Разкритията доведоха до оставката на Манолев, а прокуратурата започна проверка по случая. Уволнена бе и зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд„Земеделие“ Иванка Багдатова-Мизова след като нейния телефонен номер бе наме рен като оставен за контакт в сайт на къща за гости във велинградското село Юндола. Тези скандали показаха липса на контрол от стра на на Държавен фонд„Земеделие“ по начина, по който се разходват средствата по програ мата за развитие на селските райони. Скандалът с къщите за гости още повече поста ви под натиск управляващите. За да минимизи ра щетите за ГЕРБ в хода на предизборната кам пания, премиерът Борисов поиска оставката на министъра на земеделието Румен Порожанов. На мястото на Порожанов бе избрана Десисла ва Танева, която вече заемаше тази длъжност във второто правителство на Борисов. Последните две седмици от предизборната кампания преминаха с активното участие на премиера Борисов. От БСП подадоха жалба до ЦИК, че Борисов участва в предизборната кампания като използва държавни средства и настояха той да излезе в отпуск. ЦИК не уважи жалбата на социалистите. От своя страна ГЕРБ пък подадоха контра-жалба в ЦИК, за участие на президента Радев в кампанията на страна та на БСП. Повод за това бе посещението на Радев в Асеновград, което съвпадна с предиз борно мероприятие на БСП, в което взе учас тие и Корнелия Нинова. И при този случай ЦИК отхвърли жалбата като неоснователна. Въпреки прогнозите на някои социологически агенции за паритет между двете водещи пар тии, ГЕРБ спечели изборите със значителна преднина пред БСП. Управляващата партия получи 31,07% от действителните гласове, а БСП – 24, 26%. ДПС зае трета позиция с 16,55%. Още две партии ще имат представители в Ев ропейския парламент – ВМРО с 7,36% и Де мократична България – 6,06%. Така ГЕРБ ще има 6 евродепутати – Мария Габриел, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов и Александър Йорданов от СДС. Ма рия Габриел заяви, че ще остане еврокомисар. Така нейното място вероятно ще бъде заето от осмия в листата Емил Радев, тъй като Ли ляна Павлова, която бе преди него, е номини рана от правителството за зам.-председател на Европейската инвестиционна банка. БСП ще изпрати в европейския парламент пе тима представители- Елена Йончева, Сергей Станишев, Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Иво Христов. Президентът на ПЕС Сергей Станишев, който бе пети в листата получи вто ри по резултат брой преференции и така зае второто място. 2

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР ДПС ще има трима евродепутати. След като първите двама в листата – председателят на партията Мустафа Карадайъ и олигархът-де путат Делян Пеевски се отказаха за Брюксел ще заминат- Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева. ВМРО ще има двама представители в Евро пейския парламент – Ангел Джамбазки и режисьора Андрей Слабаков. Демократична България ще има един евродепутат – бившият лидер на ДСБ Радан Кънев. Очаквано избирателната активност бе ниска - 32,64%, като този резултат се доближава до предишните европейски избори през 2014, когато бе малко над 35%. Партия„Воля“ на Веселин Марешки остана под избирателната бариера с резултат 3,6%. Интерес предизвика резултатът на двама независими кандида ти. Бившата кметица на Младост Десисла ва Иванчева, която бе осъдена на първа ин станция на 20 години затвор заради поискан подкуп, парадоксално получи 1,55% от дейст вителните гласове. Парадокс, който може да се разглежда като реакция на унизителното отношение към Иванчева при нейния арест и породилите се съмнения за нейната вина и ниското доверие в прокуратурата и правоох ранителните органи в страната. Друг незави сим кандидат Минчо Христов, бивш депутат от „Атака“ и водещ на предаване за задкулисната страна на българската политика в телевизия Евроком получи 1,18% от действителните гла сове. Резултатите за Иванчева и Минчо Хри стов предизвикаха интерес и поради един друг факт – че надхвърлят вота на две от партиите в управляващата коалиция„Обединени патри оти“ –„ Атака“(1,07) и НФСБ(1,15%), които пре търпяха срив на тези избори. След европейските избори се разгоря дебат за размера на партийна субсидия. Повод за това стана изнесената информация, че вместо по 11 лева на глас, както е по закон, партии те са получавали 13,25 лева. Стана ясно, че тази практика съществува от 15 години, но нито една политическа партия не е реагирала до този момент. Прокуратурата образува про верка за извършено престъпление на лица от министерство на финансите, а от БСП поиска ха оставката на министър Владислав Горанов. От ГЕРБ обвиниха БСП в популизъм, тъй като и те са получавали завишена субсидия, но не са реагирали. Затова премиерът Борисов за яви, че Министерски съвет внася решения за актуализация на бюджета за 2019 г., с което държавната субсидия за партиите ще бъде намалена на 1 лев. От ДПС нарекоха това по пулизъм, защото по този начин се обричат партиите на фалит. Затова от ДПС отидоха по-далеч, като предложиха пълно премахване на субсидията и промяна в Закона за поли тическите партии, която премахва тавана за финансиране на партии от физически лица и дава на възможност за финансиране на пар тиите от фирми и юридически лица при пъл на прозрачност и контрол. От БСП реагираха остро на промените като заявиха, че това е атентат срещу демокрацията в страната и е насочена изцяло срещу опозицията с оглед предстоящите местни избори.„Демократич на България“ също възрази на предложените промени. От„Обединени патриоти“ изразиха недоволство, че този въпрос не е съгласуван с тях на коалиционен съвет. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов нарече предложението удар срещу многопартийната система в страната. Временно ГЕРБ оттегли предложението си в очакване на ново договаряне с коалиционни те им партньори. Решението за връщането на разликата между полагаемата и изплатената субсидия след 2016 г. се оценява като тежък удар срещу опозицията и най-вече срещу БСП. 1.2 Външна и европейска политика В началото на май на посещение в България бе папа Франциск. Това е втората визита на папа в България, след посещението на папа Йоан-Павел Втори през 2002 г. По време на своята визита папата отправи послание за мир, в което взеха участие и представители на други религиозни общности в страната, с из ключение на православната църква. Той при зова за хуманно отношение към бежанците и нуждаещите се. По думите му България е 3

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР страна, която винаги е била мост между Изто ка и Запада, където мирно и в хармония съжи телстват представители на различни религии и култури. Папата оцени и ролята на България за разпространение на делото на светите Бра тя Кирил и Методий. Поради канонични съображения поканата на папата за участие в молитвата за мир, не срещна разбиране от българската православ на църква. Папа Франциск се срещна с българ ския патриарх Неофит в сградата на Светия синод, като и двамата изразиха задоволство от срещата и проведения разговор. Папата от служи тържествена литургия в София, а в град Раковски, където живее най-голямата католи ческа общност в България даде първо причас тие на стотици деца. Въпреки усилията на българското правител ство за членство на страната в Шенген, на този етап трудно ще се стигне до положително решение. Това пролича от думите на външния министър на Нидерландия Стеф Блок, по вре ме на неговото посещения в София. Той заяви, че все още няма мнозинство в Съвета на ЕС за България, тъй като не само Нидерландия, но и други държави все още са настроени критично относно ситуацията в страната. Блок сподели, че разбира желанието на България и привет ства усилията, които полага страната. Съще временно обаче той подчерта, че е необходим силен и безкомпромисен контрол на външните граници. По думите му проблем остава гранич ният контрол и как правителството се справя с корупцията и с трафика на хора. Външният министър на Нидерландия посочи, че е важно реформите да не остават само на хартия, а да се видят резултати от тях. По думите му Нидер ландия много внимателно следи докладите на Европейската комисия за напредъка на Бълга рия в областта на правосъдието и вътрешния ред, а те показват все още наличие на редица дефицити по отношение реформите в съдеб ната система и борбата с корупцията. В началото на юни възникна напрежение меж ду София и Скопие по повод работата на бъл гаро-македонската смесена комисия, която прави преглед на събития и личности от обща та им история. Повод за напрежението стана предложението от страна на македонските историци за общи чествания на българския революционер Гоце Делчев не на неговата рождена дата или гибел, а на 7 октомври. Това е датата, на която комунистическата власт в България предава костите на Гоце Делчев на Скопие по разпореждане на Коминтерна. Най-остро реагира вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, който обя ви това предложение като провокация и„от кровена подигравка“. Каракачанов заяви, че от приемането на историческите факти и ис тина такава каквато е ще зависи подкрепата на България за членството на Северна Маке дония в ЕС. По време на срещата си с маке донския външен министър Никола Димитров, българският външен министър Екатерина Захариева заяви, че България никога не би приела тази дата. Захариева уточни, че исто рическата истина много ясно сочи какъв е бил Гоце Делчев – той сам се е наричал българин. Захариева сподели, че България няма да отс тъпи за историята си преди 1944 г. Дотогава в тези земи са живели българи и това е пози цията, която защитават историците в смесена та комисия. След тази година България няма претенции, защото оттогава започва изграж дането на македонската нация и идентичност с дейното участие на Белград, което води до промяна на историческата истина. Захариева напомни, че България първа е признала Маке дония за независима държава след разпада нето на Югославия. По думите й е много важно двете страни да живеят в разбирателство и диалог, но това може да стане само като се приеме историята такава каквато е. От своя страна Никола Димитров заяви, че Гоце Делчев е голяма историческа фигура, която трябва да бъде мост между България и Македония, да обединява двете страни, а не да ги разделя. Той обаче посочи, че прия телство не се гради с ултиматуми и заплахи. Димитров каза, че процесът за изграждане на разбирателство и приятелство между Бълга рия и Македония ще бъде завършен, като бъ дат затворени всички спорни теми. 4

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР В началото на юни президентът Румен Радев взе участие в Международния икономически форум в Санкт Петербург. Преди форума той се срещна с президента на Руската федерация Владимир Путин като двамата обсъдиха об щите икономически проекти между България и Русия. Радев подчерта значението на„Турски поток“ да премине през България, като част от енергийната свързаност на Централна и Юго източна Европа. Радев заяви, че българска та правителство трябва да бъде по-активно в постигане на по-ниска цена на руския газ за България. Той сподели със своя руски колега, че България съвсем скоро ще получи първата доставка на американски втечнен газ, който е на по-ниска цена от руския. Президентът Пу тин от своя страна заяви, че цената на руския газ за България е справедлива и че това е ре алната пазарна цена. Фактите обаче показват друго – години наред цената на руския газ за България е по-висока отколкото тази за Гер мания или страните от Централна Европа. По време на срещата си с Путин Румен Радев за яви, че Русия има място в реализирането на проекта АЕЦ„Белене“ независимо от това кой ще бъде основният инвеститор в него. На форума в Санкт Петербург взеха участие президентите на Русия и Китай и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Румен Ра дев заедно с премиера на Словакия Петер Пе легрини бяха единствените високопоставени представители на държавно ниво от страни членки на ЕС. В своето изказване на форума българският президент постави акцент върху преодоляване на предизвикателствата пред устойчивото развитие в световен план, кое то по думите му изисква всеобхватен подход, обединяващ широк спектър от инструменти – от политически до културни. Според Ра дев трябва да бъде използван потенциала на ООН, като се укрепят инструментите и механи змите, чрез които организацията ще може да участва по-ефективно в този процес. В своето изказване Радев открои като основно предиз викателство корупцията, която е придобила трансграничен обхват. Той подчерта необхо димостта от глобален консенсус в борбата с корупцията, прането на пари и укриването на доходи и данъци, както и ограничаване на оф шорните зони. По време на президентския панел на фору ма Владимир Путин заяви, че България не е действала суверенно при отказа от изгражда нето на Южен поток, на което българският пре зидент възрази. Радев заяви, че не може да се съгласи с подобна теза, защото Южен поток е бил европейски проект и решението за него е било общо на ЕС. На въпрос за санкциите към Русия, зададен на българския президент от модератора на форума, Радев посочи, че санк циите имат две страни – от една страна те са насочени към деескалация на напрежението, но от друга- те не са справедливи за бизнеса. Според Радев санкциите могат да продължат, но от българският опит по време на ембаргото към бивша Югославия се е видяло, че те во дят след себе си до черен пазар, организирана престъпност и други негативни последствия. В края на юни сделката по закупуване на осем американски изтребители F-16 Block 70 е пред финализиране. След няколко месечни преговори между българското правителство и американската страна, САЩ изпратиха офици алната оферта. Преди това Конгресът на САЩ одобри финансовата рамка на сделката, която не трябва да надхвърля сумата от 1,6 млрд. до лара. Пакетът включва стойността на осемте самолета с пълен комплект въоръжение„въз дух-въздух“ и„въздух-земя“, свързаните с него системи за дългосрочна експлоатация и под дръжка, както и цялостна подготовка на пило ти и помощен персонал. Стойността на офер тата още не е обявена публично, но премиерът Борисов спомена, че вероятно ще бъде около 2,2 млрд. лв. За да плати самолетите България ще вземе пари от резерва и ще пусне на паза ра емисия облигации. Предстои решение на Министерски съвет и внасяне на договора за ратификация в Народното събрание. 1.3 Бежанска криза В началото на април бежанският натиск на границата между България и Гърция се за 5

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР сили. Хиляди мигранти направиха лагер край Солун в подготовка за преминаване на север в посока България или Македония. Това дове де до предприемане на превантивни действия от страна на българските власти. На грани цата бяха изпратени допълнителни патрули с термокамери и оборудване като бе изразена готовност да се включи и армията при по-го ляма бежанска вълна. Вътрешният министър Младен Маринов заяви, че има много задър жани мигранти не само на българо-гръцката, но и на българо-сръбската граница. Обикнове но през летните месеци миграционния натиск се засилва и това лято няма да бъде изключе ние. Премиерът Борисов заяви, че споразуме нието с Турция работи и оттам не се очакват проблеми. Докато границата с Гърция остава проблемна. На този етап кризата в Гърция из глежда овладяна и натискът към българската граница остава на обичайните нива за този пе риод от годината. 2. Състояние и развитие на основните политически партии 2.1 Социалдемократически и други лявоцен тристки партии 2.1.1 БСП БСП се яви на изборите под формата на ко алиция„БСП за България“ заедно с няколко по-малки партии. Като цяло БСП заложи на негативна кампания, изцяло насочена към вътрешнополитическата проблематика, а те мите от европейския дневен ред на практика отсъстваха. Стратегията на партията бе да превърнат изборите за Европейски парламент във вот на доверие към правителството. Не колкократно бе заявявано, че победа на БСП на изборите дори и с един глас, ще означава, че гражданите са свалили своето доверие от ГЕРБ. А това според социалистите ще отвори вратата за предизвикване на предсрочни пар ламентарни избори. БСП превърна темата за корупцията във воде ща. Основен говорител в кампанията бе вода чът на листата Елена Йончева, която не спи раше с нападките към управляващите, главно заради скандалите със закупените апартамен ти на ниски цени. В последната седмица на кампанията Йончева атакува премиера Бо рисов, като отново постави на фокус, старата тема с къщата в Барселона, за която се твърди в журналистически публикации, че е купена от близки до Борисов лица. Освен това Йонче ва нападна Борисов за извършени заменки на терени от негов братовчед в столицата, по времето, когато той е бил кмет на София. Това създаде впечатление за компроматна кампа ния. Тя доведе до мобилизация на електората на ГЕРБ и до отлив на избиратели, които се ко лебаят за кого да гласуват. Елена Йончева участва в един телевизионен дебат с водача на листата на ГЕРБ Мария Га бриел, като на него пролича нейното непозна ване на европейския дневен ред и функциони рането на европейските институции. Сергей Станишев участва в единствения, посветен на Европа дебат, заедно с евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, където наистина се говори изцяло за предизвикателствата пред ЕС и решенията, за тяхното преодоляване. Потен циалът на Станишев така и не бе използван докрай, като почти липсваше медийно отра зяване в платените от партията телевизионни репортажи, от неговите участия в обиколките из страната. БСП се предовери и на социологическите про учвания, които в началото на кампанията дава ха изравнени резултати с ГЕРБ и дори лек пре вес на социалистите. В средата на кампанията обаче тенденцията се преобърна, а БСП така и не успя да намери верния път, за да компен сира своето изоставане. Така социалистите загубиха поредните избори като не успяха да се възползват от трусовете в управляващата партия. Това показва не само сгрешена стра тегия, но и системен проблем, който заслужава по-дълбок вътрешен анализ в партията. Вътрешнопартийната опозиция в БСП ата кува Нинова за загубата на изборите и поис ка нейната оставка. Реакцията на Нинова не 6

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР закъсня като заяви, че подава оставка като председател на Националния съвет на БСП. Тя допълни, че ще се яви на вътрешнопартийни избори, които трябва да определят лидера на партията съгласно промените в устава. Нино ва заяви, че този въпрос ще бъде разгледан на заседание на конгреса на партията. Националният съвет на БСП отказа да прие ме доклада за представянето на партията на изборите и на практика бламира партийното ръководство. Първоначално докладът е бил изработен от идейната комисия в партията, но Изпълнителното бюро не го е харесало и го е преработило. Докладът на идейната ко мисия е бил силно критичен. Поставянето на акцент върху вътрешнополитическа пробле матика по време на изборите и загърбване на теми от европейския дневен ред се оценяват като грешка. Освен това преекспонирането на целта- предизвикване на предсрочни пар ламентарни избори е довело до отблъскване на периферни избиратели. Идейната коми сия отхвърля и концепцията на Нинова за „левия консерватизъм“, която не се вписва в програмата на БСП,„Визия за България“ и с европейската платформа„Визия за Европа“. Тази концепция е довела до объркване сред симпатизантите и членовете на партията. Вместо тези оценки обаче Изпълнителното бюро преработва доклада, като поставя ак цент върху ниската избирателна активност като причина за неспособността на партията да спечели изборите. Освен това резултатите са оценени по-скоро позитивно, тъй като БСП има петима евродепутати- с един повече от предишните европейски избори. Позитивно е оценено представянето в определени регио ни на страната. Националният съвет реши докладът да бъде доработен, като бе отхвърлено предложението Нинова да оглави комисията. Освен това със тавът на комисията бе разширен с още трима членове – Велислава Дърева, Антон Кутев и Ана Пиринска. Взето бе решение докладът на конгреса да бъде прочетен не от лидера, а от Валери Жаблянов. По време на пленума социологът Юрий Асла нов е подал оставка като член на Националния предизборен щаб. Асланов е направил остро изказване, като е заявил, че БСП е заложила на негативна кампания, което е отблъснало периферията на партията и едновременно с това е мобилизирало допълнително разколе баните избиратели на ГЕРБ. Президентът на ПЕС Сергей Станишев отпра ви остри критики към Корнелия Нинова. Той е на мнение, че причините за загубата на из борите са комплексни- от сбъркан фокус, не точни послания, слаба организация на кампа нията, разделението в партията, наложено от Нинова. Според него през последните две го дини Нинова прави опити да превърне БСП в евроскептична и популистка партия. Това спо ред Станишев е основният въпрос, който тряб ва да реши партията. По думите му не може да има отстъпление от социалистическата идеология и проевропейския характер на БСП. Станишев заяви, че вътрешният диалог в БСП е силно нарушен. Според него се наблюдава стил на еднолично вземане на решения от партийния лидер, политика на инат и загърб ване на колективния характер в работата на партията. Станишев е на мнение, че партий ният пленум се използва да подпечатване на предварително взети решения. Като пример за това Станишев даде решението на БСП да напускане Народното събрание, което по ду мите му е тежка политическа грешка. Стани шев посочи, че докато БСП не разреши своите вътрешни проблеми, докато в партията не се възцари политика на чуваемост на различни те мнения, няма как гражданите да се доверят на партията. Румен Овчаров бе сред хората, които застана ха твърдо зад Нинова. Той каза, че оставката й е грешка и не е имало необходимост от та къв акт. Според Овчаров Нинова е успяла да промени партията и да я извади от задкули сието, в което я е вкарал Станишев по време на управлението на Орешарски. Той заяви, че БСП начело с хора като Георги Гергов, Сергей Станишев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ге орги Пирински – няма бъдеще. 7

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР Преди конгреса редица от местните структу ри на БСП отправиха призиви към Корнелия Нинова да оттегли своята оставка. Предста вители на Изпълнителното бюро в партията също окачествиха оставката ката прибърза на, ненужна и призоваха да я оттегли. Проти вниците на Нинова от своя страна защитаваха позиция, че след като оставката е подадена, тя вече не е лидер на БСП. В действителност спо ред устава на партията при подадена оставка от лидера, тя само се констатира от конгреса, а не се гласува. Заседанието на 49-ия конгрес на партията за почна с призиви към Нинова да оттегли своята оставка. Вътрешната опозиция направи опит за вкарване на точка в дневния ред на кон греса за промени в устава, което обаче бе от хвърлено. В своята реч пред конгреса Нинова заяви, че през последната седмица се правят опити от външни за партията хора и структури да я овладеят и да поставят удобно за тях ръ ководство. Тя посочи, че партията е изправе на пред хаос и е заплашено нейното бъдеще. Затова тя заяви, че ще надмогне своето его и няма да подава оставка. Нинова благодари на конгреса и не структурите на партията за под крепата. В действителност това, което напра ви впечатление, че огромното мнозинство от делегатите на конгреса подкрепят Нинова. В доклада за резултатите от изборите, проче тен от Валери Жаблянов, се посочва, че БСП не е успяла до постигне основната си цел – да спечели изборите за ЕП и да предизвика пред срочни парламентарни избори. Отчитат се раз нопосочните послания от различни кандидати на партията, което е довело до объркване у гла соподавателите. Докладът констатира, че БСП е пропуснала възможността да предложи иде ите си на българското общество, а е останала при ежедневия дебат за злоупотреби и дефор мации в държавното управление. Този акцент е довел обаче до консолидация на партийното ядро на ГЕРБ и демотивация за участие в из борите на т.нар. периферен електорат. Според авторите на доклада ключов фактор в кампа нията е била„масовата злоупотреба с адми нистративен ресурс и бюджетни средства“ в полза на ГЕРБ. Отчита се, че не са използвани пълноценно възможностите на президента на ПЕС Сергей Станишев. Като позитив е отчетен по-добрият резултат със спечелените пет ман дата, в сравнение с изборите през 2014 г., по стигнатите първи места в Монтана и Ямбол и на областно ниво в Плевен и Добрич. Според доклада тези резултати показват добър по тенциал за успешно представяне на местните избори тази есен. 2.1.2 Други лявоцентристки партии По-малките леви партии получиха изключи телно ниски резултати. АБВ се яви на избо рите като„Коалиция за България“ – име, под което БСП се явяваше на избори повече от две десетилетия. От БСП видяха в това опит да бъдат„откраднати“ гласове на партията. Затова те подеха активна разяснителна кам пания в своите структури, за да не се стигне до объркване сред избирателите. Всъщност тази опасност се оказа надценена и АБВ с„Коали ция за България“ получи 0,86% от действител ните гласове или 16 759 гласа.„Движение 21“ на Татяна Дончева получи още по-скромен ре зултат – 0,21% от действителните гласове или 4 141 гласа. Тези резултати показаха, че двете формации нямат каквато и да е електорална тежест и липсват перспективи за тяхното раз витие. 2.2 Други дясноцентристки партии 2.2.1 ГЕРБ ГЕРБ влезе в предизборната кампания с накър нен имидж. Трусовете в партията след сканда ла с апартаментите доведе до безпрецедентна вълна от оставки. След като Цветан Цветанов подаде оставка като народен представител, неговото място като председател на парла ментарната група зае Даниела Дариткова. Тя е шеф на парламентарната комисия по здраве опазване и дългогодишен народен представи тел. Цветанов обаче остана зам.-председател на партията и председател на предизборния 8

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР щаб. Той заяви, че не е извършил нищо неред но и окачестви атаката срещу себе си като част от предизборната кампания. Цветанов продължи да бъде активен в меди ите в навечерието на предизборната кампани ята, което обаче носеше по-скоро негативи за ГЕРБ. По данни на социологическата агенция „Алфа рисърч“ всеки втори избирател на ГЕРБ счита, че при казуса с апартаментите става дума за злоупотреба с влияние. Така на старта на предизборната кампания в края на април се стигна до паритет на силите между ГЕРБ и БСП. Както стана дума вече данните на някои соци ологически агенции дори показваха лека пред нина за БСП. Това наложи рязка промяна в так тиката на ГЕРБ. Цветан Цветанов бе„скрит“ от публичното внимание и медиите, а премиерът Борисов се превърна в център на предизбор ната кампания. Борисов започна обиколки из страната всеки ден, като бе ангажиран в реди ца събития- откриване на заводи, инспекции на инфраструктурни обекти и магистрали, пър ва копка на интерконектора с Гърция, съвмест но със своя колега Ципрас и др. За пръв път от много години насам Борисов толкова активно се включи в кампанията. А всички негови проя ви бяха предавани в репортажи във водещите национални телевизии. Обща е оценката на по литическите анализатори, че именно личното участие на Борисов в кампанията доведе до преобръщане на нагласите. По време на кампанията на няколко пъти Бо рисов спомена, че бъдещето на Цветан Цве танов ще зависи от резултатите на изборите. Той посочи, че Цветанов е нанесъл сериозна имиджова щета на партията. След победата на изборите Борисов обяви но вината, че Цветан Цветанов се оттегля от всич ки ръководни длъжности в ГЕРБ и остава само редови член. Борисов заяви, че резултатите са показали, че ролята, която има Цветанов в пар тията е надценена. Той посочи, че доверието между тях двамата по много теми липсва. Цветанов не скри своето огорчение. Той споде ли, че е предложил два варианта на Борисов – да остане да работи за партията за местните из бори или да напусне всички постове, които за ема. Борисов е предложил трети вариант – да остане да работи за партията в централата без публични и медийни изяви. Затова Цветанов е предпочел да напусне всички постове в парти ята. Цветанов заяви, че лоша дума за премиера няма да каже, защото през всички тези години са работели заедно и са постигнали много успе хи. Цветанов не каза с какво смята да се зани мава в бъдеще, но сподели, че временно е„за качил шпайковете на стената“, оставяйки отво рен въпроса за бъдещо участие в политиката. Едно е сигурно поне на този етап- оттеглянето на Цветанов няма до доведе до разцепление в ГЕРБ. Самият Цветанов едва ли ще предприеме подобен ход и това бе изтъкнато от редица него ви колеги в партията. Дълги години Цветанов бе дясната ръка на Борисов от времето, когато той бе главен се кретар на МВР. След това Цветанов бе и негов зам.-кмет в столицата. Той бе и първият пред седател на ГЕРБ в периода 2007-2009 г., когато съществуваше законова пречка кметовете да бъдат лидери на партии. Мнозина определяха Цветанов като моторът на ГЕРБ. Със своите организационни качества и енергия Цвета нов имаше водеща роля за организационно то изграждане на ГЕРБ и превръщането на партията в„машина“ за печелене на избори. В действителност двамата си бяха разпредели ли ролите – Борисов в изпълнителната власт, а Цветанов в партията, впоследствие и в пар ламентарната група. Ето защо със слизането на Цветанов от сцената предстоят фундамен тални промени в ГЕРБ, които по един или друг начин ще се отразят върху организационния облик на партията. Борисов заяви, че занапред Изпълнителната комисия на ГЕРБ ще има по-голяма тежест в работата на партията, защото до момента дейността й е била проформа. Той каза още, че повече задачи в бъдеще ще поеме адми нистративният секретар – Цветомир Паунов. Борисов заяви, че вече няма да има фигура, която да концентрира толкова много власт в организационен план. Той не предвижда 9

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР на мястото на Цветанов да бъде избран нов зам.-председател на партията. Така те ще ос танат двама – кметовете на София Йорданка Фандъкова и на Бургас Димитър Николов. Оставката на Цветанов като зам.-председател на ГЕРБ ще бъде гласувана от конгреса на ГЕРБ на 7 юли, както предвижда уставът на партията. Това, което направи впечатление е отказът на повечето от видните фигури в ГЕРБ да комен тират оставката на Цветанов. Коментарите се изразяваха в това да се повторят думите на премиера Борисов, или формулировки от типа „лидерът най-добре познава състоянието на партията и как е най-добре да продължи на пред“. Всичко това показа авторитарния ха рактер на ГЕРБ и водещата роля на Борисов. Въпреки че през последните години се нала гаше тезата за незаменимата роля на Цвета нов в организационно отношение и че силата на ГЕРБ се корени в„тандема Борисов-Цвета нов“. По време на кампанията Борисов в едно свое интервю посочи, че неговата цел е да изкара мандата си и след това да даде път на младите в партията. 2.2.2 Други дясноцентристки партии „Демократична България“ успя да премине избирателната бариера и така ще има един евродепутат в лицето на Радан Кънев. Той из превари почти два пъти по брой преференции втория в листата кандидат на„Да, България“ Стефан Тафров. По време на предизборната кампания повечето социологически агенции даваха малки шансове на формацията за вли зане в Европейския парламент. Всъщност за това спомогна по-ниската от очакваното из бирателна активност и„Демократична Бълга рия“ преодоля изборния праг с едва 3 500 гла са над необходимия за това минимум. За дяс ната коалиция гласуваха малко над 118 000 избиратели. Като сравнение, на парламентар ните избори през 2017 г. само за„Да, Бълга рия“ гласуваха 101 000 души, а за ДСБ 86 000. Въпреки това влизането в европарламента трябва да бъде отчетено като своеобразен ус пех и важна стъпка за новото обединение да се утвърди в партийната система на страната. „Демократична България“ получи най-голям вот сред гласувалите зад граница българи – над 6 000 гласа. Резултатите показват, че две те основни формации в нея„Да, България“ и ДСБ са с регионална обособеност, близо 40% от гласовете са в София, където се наредиха като трета политическа сила след ГЕРБ и БСП. За„Демократична България“ гласуват предим но млади, високо образовани и с високи дохо ди граждани, които са либерално ориентирани и живеят в големите градове на страната. СДС участва в листата на ГЕРБ, което доведе до спечелването на един мандат в ЕП – този на Александър Йорданов. Това решение оба че превърна„синята партия“ в придатък на ГЕРБ. Преференциалните гласове показаха на практика и реалната подкрепа за СДС – Алек сандър Йорданов получи малко над 13 000 пре ференции. От СДС все пак отчетоха изборните резултати като успех. Според председателя на СДС Румен Христов, на предстоящите местни избори най-вероятно сътрудничеството с ГЕРБ ще се запази, защото такива били нагласите на структурите на партията по места. Румен Хри стов не изключи сътрудничество и с„Демокра тична България“ в някои региони на страната. 2.3 Центристки партии 2.3.1 ДПС ДПС възвърна мястото си на трета политиче ска сила, което отстъпи на„Обединени патри оти“ на парламентарните избори през 2017 г. Резултатите от изборите за ЕП дават допъл нително самочувствие на партията и засилват претенциите й за участието във властта на централно ниво. На тези избори най-важното за ДПС бе да покаже, че партията е консоли дирана и че са преодолели щетите, които им нанесе електорално партията на Лютви Мес тан ДОСТ на парламентарните избори през 2017 г. За ДПС гласуваха малко над 320 000 избиратели, което бе оценено от ръководство 10

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР то като много добър резултат. ДОСТ получи едва 7 000 гласа, което показва, че пред този проект няма политическо бъдеще. И на тези избори ДПС концентрира своите уси лия в кампания на местно равнище, близо до своите структури, в регионите, които населява нейният традиционен електорат. Две седмици преди вота бе публикувано обръщение от по четния председател на ДПС Ахмед Доган до членовете и симпатизантите на партията. В него Доган се обърна към разсърдените и разочаро вани привърженици, като ги помоли за прошка за допуснати грешки в близкото минало. По ду мите му ДПС е носител на голяма кауза, затова не може да се позволи да бъде разделена и да води борби помежду си. Доган призова за един ство и консолидация в името на младите, които искат европейски път на развитие. Интерес предизвика появата на олигарха Де лян Пеевски в края на предизборната кампа ния. След изборите той се появи и в Народно то събрание, което доведе по силен журналис тически интерес, породен от факта, че не бе присъствал на заседание на парламента от близо две години. Пеевски заяви, че ДПС ще излезе с предложение за намаляване на ДДС върху цената на хляба, книгите и лекарствата. По-късно Йордан Цонев поясни, че в това няма нищо популистко, а е плод на задълбочен ана лиз. По думите му България се намира на ре гионален пазар, където съседите- Румъния и Гърция имат подобни диференцирани ставки за ДДС и за да бъде конкурентна на тях Бълга рия трябва да предприеме същата стъпка. След изборите ДПС продължи да отстоява тезата за необходимостта от промяна на ко алиционната формула на управлението, без това да означава непременно предсрочни парламентарни избори. От ДПС настояват за изготвяне на дългосрочна програма за до гонващо развитие на България, около която всички основни партии да се обединят неза висимо от това кой ще бъде на власт. В ос новата на тази програма според ДПС трябва да стоят три основни стъбла: преодоляване на демографската криза, ускорено развитие и образование. Това трябва да бъдат и воде щите приоритети пред управлението на стра ната, по които трябва да бъде постигнат пълен консенсус. Според ДПС България е постигала националните си цели, само когато партиите са били обединени. От ДПС дадоха за пример интеграцията на страната в НАТО и ЕС- цели, които са реализирани с усилията на всички во дещи партии. Според тях подобен консенсус и сега е възможен, стига партиите да загърбят егоизма и тясно партийните си интереси. 2.3.2„Воля“ „Воля“ проведе една от най-скъпите и агре сивни предизборни кампании. Лидерът на партията Веселин Марешки,, който бе и водач на листата на коалиция„Воля-българските родолюбци“, заложи на популистка ретори ка, като силно афишираше сближаването си с националистическите формации в Европа. Желанието на Марин Льо Пен и Матео Сал вини да изградят силна група в Европейския парламент, направи„Воля“ търсен партньор. Това се дължеше не на някакви идеологиче ски причини, а най-вече заради правилото, че за да се сформира група в ЕП е необходимо участието на партии от 7 страни членки. Весе лин Марешки взе участие на големия предиз борен митинг, организиран от Матео Салвини в Италия – събитие, което бе шумно отразено в предизборните репортажи на„Воля“. Марин Льо Пен, която посети България в навечерие то на предизборната кампания, намери място в един от предизборните клипове на партията. Основен обект на атаки по време на предиз борната кампания от страна на„Воля“ бяха „Обединени патриоти“. Целта на Марешки бе да привлече част от техните избиратели, кои то обаче във входа на кампанията се насочиха към ВМРО. Така въпреки усилията и средства та, които вложи Веселин Марешки, неговата формация получи едва 3,6% от действителни те гласове и не успя да прескочи избирателна та бариера. 11

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР 2.4 Националистически партии 2.4.1„Обединени патриоти“ Коалицията„Обединени патриоти“ се яви разе динена на изборите за европейски парламент. ВМРО стартира най-рано своята предизборна кампания, която бе изградена основно върху образа на водача в листата Ангел Джамбаз ки. По този начин ВМРО успя да консолидира около себе си националистическия вот и да спечели двама евродепутати, докато„Атака“ и „НФСБ“ получиха най-ниските си в исторически план резултати. За всяка една от двете партии гласуваха малко над 20 хил. избиратели. Валери Симеонов отказа да прави оценка на представянето на партията си. Вместо това той обърна внимание на купуването на гла сове, което по думите му са правили всички големи партии. Според Симеонов е непонятно защо няма реакции срещу масовото купуване на ромски гласове от ДПС в района на Северо западна България, което вече се е превърнало в обичана практика. По думите му полицията не си върши достатъчно добре работата или демонстрира умишлено бездействие. Волен Сидеров продължи с нападките си сре щу ВМРО и след изборите. По думите му ВМРО е получила изцяло клиентелистки и купен вот. Според Сидеров на избори ВМРО досега не са имали повече от 1%, затова и никога не са имали самостоятелна парламентарна група, за разлика от„Атака“. Сидеров направи и една конспиративна хипотеза като замеси САЩ в изборния процес у нас, обвързвайки резултата за ВМРО с ролята на министъра на отбраната Каракачанов при закупуването на американ ските изтребители. Юлиан Ангелов от ВМРО определи това като безумна теза или просто като завист от страна на Сидеров. Красимир Каракачанов заяви, че Сидеров е прекалил с хулите, лъжите и клеветите по негов адрес, за това той не вижда как занапред ще се гледат в очите. По думите му това поведение е не допустимо между партньори и не може да се продължава така. Каракачанов поиска свик ване на коалиционен съвет на„Обединени патриоти“, за да се реши веднъж завинаги въ просът как трите формации ще продължат за напред. Каракачанов обаче посочи, че дори и да се стигне до раздяла, това няма да засегне подкрепата за правителството, тъй като трите националистически партии имат отделни ко алиционни споразумения с ГЕРБ. От НФСБ и „Атака“ на няколко пъти посочиха, че отноше нията помежду им няма да се отразят върху стабилността на мнозинството и подкрепата за правителството, което трябва да изкара своя пълен мандат, за да бъдат изпълнени ан гажименти пред избирателите. Зам.-председателят на ВМРО и зам.-председа тел на парламентарната група на„Обединени патриоти“ Искрен Веселинов заяви, че трусове те в коалицията са толкова силни, че тя много трудно ще оцелее. По думите му коалицията не работи от половин година, а парламентарната група не е свиквана от нейния председател Си деров от няколко месеца. Според Веселинов има два варианта – групата да се разпадне или ВМРО и НФСБ да продължат заедно. Валери Симеонов на този етап се дистанцира от споровете между„Атака“ и ВМРО. Той за яви, че тази обстановка на обвинения упреци не е приятна, като препоръча на колегите се да намерят нормален начин за диалог. Според Симеонов в политиката няма място за лични отношения, защото това което ги е събрало са общи идеи и принципи и да изпълнят упра вленската програма, която са подписали. След изборите от ВМРО настояха да бъде раз гледано коалиционното споразумение между партньорите в управляващото мнозинство. Вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов заяви, че е съвсем нормално в средата на мандата на правителството да се направи преглед на постигнатото и да се набележат мерки, които трябва да се реали зират до края на мандата. От ВМРО посочиха, че ще настояват тяхната програма за инте грация на ромите да влезе в дневния ред на Народното събрание. 12

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР 2.5 Позиции на партиите по външната и евро пейската политика Въпреки европейските избори – темите свър зани с европейския дневен ред бяха много малко в предизборната кампания. От ГЕРБ поставиха акцент върху успехите по време на председателството миналата годи на, темата за Западните Балкани, свършено то от българския еврокомисар Мария Габри ел. Партията избягваше темите издигнати от опозицията относно корупцията, забавеното членство в Шенген, продължаването на мони торинга на България във връзка със съдебна та система и корупцията. Опозицията в лицето на БСП и„Демократична България“ обвиниха ГЕРБ, че корупцията е ос новна причина за това България все още да не е станала член на Шенген, като тези критики се засилиха след посещението в страната на холандския външен министър, за което вече стана дума. Споровете между България и Северна Маке дония относно историческото минало дове доха до реакции от страна на политическите партии. Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Кова чев реагира остро на провокацията на маке донските историци относно личността на Гоце Делчев. По думите му в Северна Македония трябва да спрат опитите да поставят ръка върху българската история, за да се стигне до истинско добросъседство и разбирателство между двата народа. Според Ковачев маке донската идентичност е изграждана години наред след Втората световна война на осно вата на антибългаризма. Той даде за пример македонските учебници по история, в които България е описана като най-големия враг на Македония. Това според Ковачев е довело до тежки изкривявания и настроения срещу Бъл гария, затова е необходимо време, за да бъдат преодолени тези нагласи. От ВМРО също реа гираха остро на започналата антибългарска кампания в Северна Македония. От„Атака“ заявиха, че ще внесат искане в Народното съ брание да бъде изготвен анекс към Договора за разбирателство и добросъседство между двете страни, в който да бъдат изяснени исто рическите въпроси. Ако македонската страна откаже да подпише анекса лидерът на„Атака“ Волен Сидеров“ предложи България да се от каже едностранно от договора. 3. Обществено мнение Проучване на изследователски център„Тренд“, проведено в средата на юни показва, че ГЕРБ запазва лидерската си позиция в обществени те нагласи. Ако се проведат парламентарни избори в този момент за ГЕРБ биха гласували 23,8% от избирателите. БСП остават втори с 18,9%, а ДПС трети с 7,1%. За ВМРО биха гла сували – 3,6% от анкетираните избиратели, за „Демократична България“ – 3,3%, Воля – 1,2%, „Атака“ – 1,1%. Проучването показва и спад в доверието към президента Радев в сравнение с месец май. В средата на юни положително отношение към президента имат 48% от избирателите, отрица телно – 33%. Парламентът се ползва с одобре нието на 20% от българските граждани, а 65% са на обратното мнение. 30% одобряват рабо тата на правителството, а 54% не я одобряват. Проучването показва, че повече от полови ната избиратели не смятат, че са необходими предсрочни парламентарни избори, а 29% са на противоположно мнение. 4. Основни изводи и прогнози 1. Европейските избори затвърдиха полити ческото статукво и показаха, че липсва алтер натива, на която избирателите са склонни да гласуват доверие. Компроматната кампания доведе до отлив на избиратели и потвърди тенденцията за нарастваща липса на доверие в политически елит и политическите партии като цяло. Българските политици и на тези избори показаха неспособност, а и липса на желание да дебатират по европейския дне вен ред. Вместо това бе поставен фокус върху 13

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР злободневни вътрешнополитически теми, кое то още повече отдръпна уморения от„битките на партиите“ избирател. Скандалите с апартаментите и къщите за гос ти повдигнаха отново въпроса за корупцията във властта. 2. Въпреки тежките имиджови щети, които по лучи ГЕРБ вследствие скандалите и последва лите оставки, партията съумя да се мобилизи ра и да спечели поредните избори. Основна роля за това изигра личното участие на пре миера Бойко Борисов в кампанията, отразено широко в близките до властта медии. Излизането на Цветанов от активната полити ката е началото на нов етап в развитието на ГЕРБ. Досега Цветанов бе дясната ръка на Бо рисов и основната фигура в партийния живот, който със своите безспорни организационни качества имаше водеща роля за електорална та мобилизация на ГЕРБ по време на избори. Оттук насетне предстои реорганизация в пар тията, като по-силни функции ще получи Из пълнителната комисия. От друга страна Бо рисов ще трябва да се ангажира по-тясно с партийните дела- роля, която до този момент бе отстъпил на Цветанов. Въпреки лидерския характер на ГЕРБ и силната централизация на партията, не бива да се изключва възмож ността вътрешнопартийните промени да се отразят на кондицията на партията по места и това да има негативен ефект за нейното пред ставяне на предстоящите местни избори. 2. БСП загуби поредните избори, въпреки че имаше пред себе благоприятна политическа ситуация, породена от скандалите, свързани с ГЕРБ. Вместо да излезе консолидирана на тези избори, БСП затъна в тежки вътрешни борби по подреждане на листата, което очак вано се отрази негативно в хода на кампани ята. Партията отиде на изборите разединена и заложи на негативна кампания. Това от една страна отблъсна колебаещите се избиратели, а от друга консолидира ГЕРБ. Водачът на листата Елена Йончева залагаше на едни и същи тези и послания, които повтаря вече близо година. А това показа безидейност и слаба тактическа преценка на ръководство то на партията относно кампанията като цяло. Въпреки че Нинова затвърди своите позиции след конгреса и показа, че няма алтернатива на поста председател на Националния съвет на партията, оттеглената оставка й нанесе имиджова щета и в бъдеще това ще й бъде постоянно напомняно от нейните опоненти, както в партията, така и от управляващите. БСП се нуждае от диалог и разбирателство, какъвто обаче на този етап едва ли е възмо жен. Конфликтите ще продължат и партията ще излезе разединена и на местните избори. 3. ДПС възстанови позицията си на трета политическа сила и преодоля кризата, в коя то изпадна след разцеплението и появата на ДОСТ. Партията се доближи до обичайните за нея електорални резултати, а това ще засили претенциите й да бъде отново политически балансьор, без който е невъзможно формира не на стабилно мнозинство. Появата на Делян Пеевски в публичното прос транство и връщането му в парламента е факт, който тепърва ще бъде обект на наблюдения и допълнителни анализи. Като цяло това тряб ва да бъде оценявано като демонстрация на ролята, която той има в партията, а и в поли тическия и икономически живот на страната. Това обаче по никакъв начин не води до подо бряване на имиджа на партията, дори напро тив затвърждава реномето й на корпоратив на-олигархическа групировка. 4. Конфликтите между лидерите в„Обедине ни патриоти“ и обидите, които си нанесоха по време на кампанията, изгоряха и последните мостове между тях. Въпреки това едва ли може да се стигне до разпад на управляващо то мнозинство, защото това, което обединява все още и трите формации е властта и оста ването там на всяка цена. Европейските из бори промениха разпределението на силите между трите партии. Националистическият вот се консолидира във ВМРО и партията ще 14

София ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) | ПОЛИТБАРОМЕТЪР има двама евродепутати при самостоятелно явяване на избори, което е безспорен успех за нея. Другите две партии-„Атака“ и НФСБ на практика изчезнаха от електоралната карта. 5. Резултатът за„Воля“ показа, че партията е на прага на политическото си оцеляване. Това е следствие на опортюнистичната политика, която води нейният лидер Марешки. Опитът му да яхне националистическата и популистка вълна не се увенча с успех. Местните избори вероятно ще затвърдят тенденцията за спад в електоралната подкрепа за„Воля“. 6.„Демократична България“ изпълни програ мата минимум да има един евродепутат. Въ преки, че бе премината избирателната барие ра заради по-ниската активност и с помощта на гласовете от чужбина, европейските избо ри отново върнаха на политическата сцена либералната градска десница. Формацията продължава да има силно регионален харак тер- близо 40% от гласовете получи в София. Вероятно именно столицата и другите по-го леми градове на страната, ще бъдат фокус в кампанията на„Демократична България на местните избори наесен. 15

За автора: Професор, доктор на философските науки, Георги Кара симеонов е преподавател в СУ„Св. Климент Охридски”, директор е на Института за политически и правни изслед вания. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. Издател Фондация Фридрих Еберт| Бюро България Ул. Княз Борис I 97| 1000 София| България Отговорен редактор: Хелене Кортлендер| Директор, ФФЕ, Бюро България тел.:+359 2 980 8747| факс:+359 2 980 2438 http://www.fes-bulgaria.org Заявки: office@fes.bg Използването с търговска цел на всички, издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации, не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.