АНАЛИЗИ ДЕМОКРАЦИЯ И ЧОВЕШКИ ПРАВА ПОЛИТБАРОМЕТЪР Май 2020, брой 4 Георги Карасимеонов(Ред.) Краят на извънредното положение доведе до нормализация на политическия и обществен живот в страната. България има тежки проблеми не само с върховенството на закона, но и със свободата на медиите и не е изключено в средносрочен план да последва и по-остра реакция на Брюксел към София. Партийната система е пред ново преструктуриране в контекста на наближаващите парламентарни избори в началото на следващата година.

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР ДЕМОКРАЦИЯ И ЧОВЕШКИ ПРАВА ПОЛИТБАРОМЕТЪР Май 2020, брой 4

СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание 1. ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ 2 2. СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА 5 3. ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ 7 4. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ 8 1

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР 1 ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ След изтичането на срока на извънредното положение в средата на май, България започна да възстановява нормалния си живот. Противоепидемичните мерки ще продължат, като бяха направени промени в Закона за здравето, които предвиждат Министерски съвет да може да обявява„извънредна епидемична обстановка“. Тези промени предизвикаха дебат доколко това отговаря на конституцията с оглед на това, че само Народното събрание може да обявява извънредно положение. Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд по този въпрос. България се справи сравнително добре с овладяването на епидемичната криза, като е сред трите страни в Европа с най-малко смъртни случаи на 1 милион население, както и с най-нисък брой на заразените. След края на извънредното положение бяха отворени ресторантите и заведенията на открито, а също така и бе възстановена работата на големите търговски обекти и моловете. Хотелите започнаха да се връщат към нормален ритъм на работа. В края на месеца отвориха и детските градини, като само училищата и университетите ще завършат учебната година дистанционно. Преодоляването на икономическите проследици от кризата бе основна тема на политическите дискусии. Редица браншове и отрасли засилиха натиска към правителството за мерки, които да стимулират по-бързото им възстановяване. Особено остри дебати предизвика решението на премиера Борисов да бъде намален ДДС в ресторантьорството на 9% по настояване на бранша. Министърът на финансите, Владислав Горанов и председателят на бюджетната комисия в парламента, Менда Стоянова от ГЕРБ изказаха несъгласие с това предложение. Премиерът Борисов заяви, че той е готов политически да поеме този риск. Владислав Горанов заяви, че е време да се започне дебат за цялостно преосмисляне на данъчната политика в страната. От БСП приветстваха такъв дебат, като излязоха с позиция, че е време да се премине към прогресивно подоходно облагане. БСП настояха да бъде намален на 9% и ДДС върху храните и лекарствата, но това предложение бе отхвърлено. Освен ресторантьорите, по-нисък ДДС ще има и за книгите. Тези решения придизвикаха оживени дискусии сред експертите, които изказаха опасения, че това са противоречиви мерки, които ще имат по-скоро негативни последици. Изненада предизвика и намерението на управляващите за създаването на Държавна петролна компания и изграждането на държавни бензиностанции в страната. Мотивът е, че това ще създаде конкуренция в отрасъла и ще доведе до падане на цените за крайния потребител. Според експерти, това решение де факто признава, че държавата не може да се справи със ситуацията на пазара и съществуващия картел, за който се споменава от запознати. Политическите и криминални сюжети, които определяха развитието на обществено-политическата ситуация преди пандемията се завърнаха с пълна сила след края на извънредното положение. Бизнесменът Васил Божков, който избяга в Дубай поради повдигнатите му обвинения даде телефонно интервю по една от водещите национални телевизии – БТВ, което предизвика силен обществено-политически резонанс. Самият Божков е един от най-богатите олигарси, свързан с престъпните структури от самото начало на прехода, счита се, че е много добре информиран за задкулисните действия на властта. Божков отправи тежки обвинения към премиера Борисов и министъра на финансите Владислав Горанов. Той заяви, че за хазартния си бизнес е контактувал лично с министър Горанов и може да го докаже. По думите му, ако той е плащал по-ниска такса, така, както твърди обвинението, и с това е ощетил бюджета за 700 млн. лв, то това означава, че министър Горанов, трябва да си подаде оставката„поради некадърност“ и особено, ако е знаел, че е вършено нещо нередно. Божков заяви, че разликата между 90-те години в страната, когато криминалните структури рекетираха бизнеса и сега е, че днес новите„бухалки“ са прокуратурата, Държавна агенция„Национална сигурност“(ДАНС) и Националната агенция по приходите(НАП). Божков зададе и риторичния въпрос: какво е общото между бандитите /“мутрите“/ по време на прехода и днешните„мутри“ и отговори, че общото е – Бойко Борисов, който и тогава, и днес е бил на сцената, а различното е Делян Пеев2

ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ ски, когото тогава не го е имало, а днес„седи като паяк в сянка и дърпа конците“. Божков заяви още, че е публична тайна, че Пеевски е„назначил“ Иван Гешев за главен прокурор. По време на интервюто бе коментирана темата и за акциите на изпадналия в тежка финансова криза футболен отбор„Левски“. Мажоритарният пакет акции се държи от близкия до Божков Георги Попов, който също се намира с него в Дубай и е с повдигнати обвинения. Този въпрос бе поставен, тъй като премиерът Борисов обеща лично, че държавата ще помогне на отбора, но затова първо трябва да се смени собствеността. Божков заяви, че виновен за състоянието на„Левски“ е Бойко Борисов и че обмисля какво да направи с акциите, като един от вариантите е„да ги върне там, откъдето ги е взел“. Няколко дни по-късно акциите бяха прехвърлени с джиро на премиера Борисов и бяха занесени в сградата на Министерския съвет от известния журналист Сашо Диков. В пост във Фейсбук Божков заяви, че дава възможност на премиера публично да поеме отговорност за„Левски“, като показа джирата по прехвърляне на собствеността на отбора през последните години. По думите му, от тях се вижда, че „Борисов от 10 години прехвърля акциите на отбора тайно и задкулисно“, което изглежда е препратка към 2015 година, когато отборът бе прехвърлен на близкия до Делян Пеевски адвокат Алексанър Ангелов, а акционер стана изпълнителният директор на „Левски“, Иво Тонев, близък до премира Борисов. Борисов отказа да приеме акциите, заявявайки, че това е провокация. Оформи се, обаче, юридически казус, след като редица авторитетни юристи заявиха, че джирото е еднократен акт, за което не се иска съгласие от ответната страна. Така те защитиха тезата, че собствеността на акциите е на Борисов, но за да има формално прехвърляне трябва да се запише в книгата на акционерите. На репортерски въпрос по темата Бойко Борисов нападна БТВ, наричайки телевизията „Божков ТВ“. Това доведе до реакция от страна на телевизията. От БТВ публикуваха официална позиция, в която заявяват, че намират за тревожна подобна реакция от страна на премиера към телевизия с доказано висока репутация, която работи по най-високите журналистически стандарти, като отразява новините и събитията по обективен и безпристрастен начин. „Казусът Левски“ изглежда, че намери решение, след като Божков заяви, че Георги Попов ще прехвърли акциите на футболиста ветеран Наско Сираков. Божков продължи с атаките си като публикува скрийншотове, в които твърди, че са от телефонна кореспонденция с Владислав Горанов. В нея става дума за хазартния му бизнес и организиране на срещи между двамата. В един от разговорите обвиняемият бизнесмен пише, че„няма връзка с девойката(според Божков става дума за Мария Филипова – бивш шеф на Комисията по хазарта), на което неговият събеседник (Горанов – според Божков) отговоря, че са се видели и тя е„получила ценни указания“. Наред с това, той публикува и снимка на„паметна записка“ от среща в кабинета на бизнесмена Кирил Домусчиев, собственик на Нова телевизия, която се е провела на 10 юли 2019 г. Божков твърди, че тази среща е проведена под натиска на премиера Борисов и министъра на финансите Горанов. В паметната бележка, под която стоят подписите на Божков и Домусчиев, става дума за договор за реклама на хазартните игри в Нова телевизия за 10 години, като една от точките, под която са се подписали двамата е –„пълен съпорт в ДХК (Държавната комисия по хазарта) с цел урегулиране на бизнеса“. Домусчиев отхвърли обвиненията на Божков като посочи, че договори за реклама с Нова телевизия има преди той да стане нейн собственик. Премиерът Борисов заяви, че няма да коментира защитната реакция на обвиняемо лице и че всяка квалифакация от Божков по негов адрес приема за комплимент. Борисов заяви, че няма нищо общо с „Левски“ и че е нормално Владислав Горанов и той да се срещат с бизнесмени. Горанов също заяви, че това е защитна стратегия от страна на Васил Божков, но отказа да каже категорично дали е водил такава чат кореспонденция, като заяви, че„не си спомня“. Главният прокурор бе запитан от журналисти дали ще се самосезира по изнесените от Божков разговори, а той заяви, че не ги е чел, но негови колеги са казали, че няма данни в тях, които да изискват наказателно производство или проверка. Въпреки това, неправителствената организация„Антикорупционен фонд“ внесе сигнал в прокуратурата по този въпрос. От БСП коментираха темата с изнесените от Божков данни в политическа декларация от парламентарната трибуна. В нея се посочва, че този случай е„пример как задкулисието е обвило в пашкул държавата“. Лидерът на БСП, Корнелия Нинова, която прочете декларацията заяви, че е време премиерът да даде отговори. По думите ѝ, ако той не е знаел какво се случва в държавата, не е за този пост. А ако е знаел и не е взел мерки, е съучастник и трябва да отговаря лично. Българският външен министър, Екатерина Захариева се присъедини към разпространената декларация по повод 75-та годишнина от края на Втората световна война, подписана от министрите на външните работи на Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и САЩ. В декларацията се посочва, че след войната Съветският съюз е сграбчил Източна и Централна Европа„в желязна хватка чрез неимоверна военна сила, репресии и идеологически контрол“ и гражданите на тези страни са били лишени от права и свободи, като са подлагани на насилие и мъчения. Декларацията стана повод от БСП да поискат оставката на министър Захариева. От БСП са на мнение, че подобни декларации омаловажават милионите жертви, които слагат край на„най-човеконенавистния режим в историята на света“. Според БСП, твърденията в декларацията са направени без съдържателни аргументи и не допринасят за устано3

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР вяването на историческата истина както за събитията, довели до Втората световна война, така и за нейния ход и резултат. Най-остро срещу тази позиция на БСП реагираха от СДС, които призоваха БСП и Корнелия Нинова да преустановят опитите си да теглят България извън границите на Европейския съюз. От ГЕРБ заявиха, че не биха коментирали тази позиция на БСП, която за тях не е изненада. Политическият сблъсък между президента и управляващите продължи и през този месец. Румен Радев не спря с критиките си към правителството по отношение на икономическите мерки за излизане от кризата в резултат на пандемията. Така размяната на реплики между двамата първи мъже в държавата продължи. Премиерът Борисов заяви, че българите са извадили късмет, че той е начело на правителството, защото ако са били хора като Румен Радев, Владимир Путин или Борис Джонсън, са щели да умрат много хора. По този повод Радев репликира, че той отдавна е снел доверие от правителството. Той припомни, че от години апелира да се пресекат корупционните схеми и че ако той управлява страната„няма да се краде“. Радев заяви, че е недостойно премиерът да си присвоява достиженията на българските медици. Политически отглас предизвика и решението на управляващите в Украйна да извършат административно-териториална реформа, която засяга Одеска област и Болград, където живеят етнически българи. По настояване на националистите българският парламент прие декларация, в която се посочва тревогата на България от тази реформа и опасенията, че тя ще засегне правата на българското малцинство. Украинското външно министерство изрази протест по приетата декларация, като излезе с позиция, че това е намеса във вътрешните работи на страната. Отношенията между България и Северна Македония също се изостриха след медийни публикации, свързани с темата за македонския език. В Северна Македония, която се намира в предизборна кампания, отношенията със София и историческото минало са сред основните теми на дебат, от които опитва да се възползва националистическата опозиция в лицето на ВМРО-ДПМНЕ. Премиерът Борисов подчерта, че не приема провокациите в македонските медии към България, някои от които определи като откровени лъжи. Борисов заяви, че България подкрепя Северна Македония, но и че държи всичко, записано в договора за добросъседство, да бъде изпълнено. Напрежението в съдебната власт продължи и този месец, като все повече се засилват атаките към председателя на Върховния касационен съд, Лозан Панов – един от радетелите за реформа в прокуратурата и за намаляване на политическото влияние върху съдебната система. Повод за атаките към Панов стана публикуването на музикален клип в Съдебната палата, където се развива гангстерски сюжет, а в песента става дума за наркотици и насилие. Това бе повод мнозинството във Висшия съдебен съвет да обвини Панов, че е дал разрешение за клипа, като е сключил договор, без да знае за съдържанието на видеото, което ще се заснема. Панов бе обвинен, че така е уронил престижа на съдебната власт. Лозан Панов заяви, че това е активно мероприятие и сценарий за неговото дискредитиране. В резултат на всичко това, ВСС отне от Панов стопанисването на сградата на Съдебната палата, като това задължение бе предоставено на председателя на Софийския апелативен съд. Атаките срещу Панов продължиха, след като бивши членове на ВСС се подписаха с призив за неговата оставка. Всичко това изважда на показ състоянието на съдебната система в страната. Най-тревожното е, че по този начин България върви към„полски сценарий“, където политическите опити за овладяване на съдебната система доведоха до остри реакции от страна на ЕС и възможност за налагане на санкции. В този контекст, заключенията от доклада на Европейската комисия в т.нар. Европейски семестър потвърждават проблемите на България с върховенството на правото и корупцията по високите етажи на властта, като се посочва, че няма реални резултати. Въпреки че бе решено мониторингът за България по Механизма за сътрудничество и проверка да отпадне, все още няма официално решение по този въпрос. България продължава да изпитва сериозни дефицити по отношение на върховенството на правото, които неминуемо ще бъдат отразени в новия механизъм, който ще се отнася за всички страни членки. 4

СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА 2 СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА ГЕРБ запазва стабилна електорална подкрепа, което показват данните от проведените социологически проучвания в края на извънредното положение. Същевременно, обаче, предизвикателствата, свързани с преодоляването на икономическите проблеми, породени от кризата, ще се засилват. Основно предизвикателство пред партията в следващите месеци е дали ще съумее да запази своето единство, защото все повече се засилват сигналите, че бившият„втори човек“ в ГЕРБ, Цветан Цветанов ще прави свой политически проект. В края на май стана ясно, че 48 души от общинската партийна структура на ГЕРБ във Видин, сред които и бившият кмет на града, Огнян Ценков и бившият областен управител, Албена Георгиева, напускат партията. Огнян Ценков заяви, че причината за това решение е несъгласие с партийната политика на местно ниво. Според областния координатор на ГЕРБ в областния град и народен представител, Владимир Тошев съществували слухове, че напусналите ще се включат към нов политически проект, без коментар кой е този проект и кой стои зад него. Появи се информация, че пред разцепление са и други структури в страната, като тези в Русе и Ямбол, където бяха извършени реорганизации след напускането на Цветанов. Цветанов разполагаше със силни позиции и в Благоевград и във Велико Търново, затова и в тези структури на ГЕРБ може да се очаква разцепление. И през този месец направи впечатление една медийна изява на Цветанов, където той отправи критики към ГЕРБ и правителството за действията му за справяне с кризата по време на епидемията. Според Цветанов, извънредното положение завършва с тежка политическа конфронтация и институционална криза. Според него, правителството е трябвало да разговаря с президента за провеждането на Консултативен съвет за национална сигурност(КСНС), а вместо това е подходило конфронтационно към Румен Радев. На въпроса дали ще прави политическа партия, Цветанов отговори, че на бъдещите парламентарни избори ще се търсят нови субекти, а дали той ще прави нов проект, времето ще покаже. По думите му, всичко ще зависи от това какви са настроенията в страната, но е очевидно неодобрението към политиката, която днес се води от всички парламентарни групи. БСП претъпря електорален срив в месеците на извънредното положение. Противоречивите сигнали, които изпращаше партията по отношение на мерките срещу пандемията, а и все по-засилващите се вътрешни битки в контекста на изборите за нов председател, са сред основните причини за този резултат. Все още няма яснота кога ще се проведат вътрешнопартийните избори, но вероятно това ще е през септември. Очакванията са, че предстои силна и оспорвана битка, чийто резултат може да отслаби допълнително партията. Бившият председател на БСП, Михаил Миков заяви, че партията се намира в изключително тежко състояние, което по думите му се вижда и от социологическите проучвания. Той сподели, че партията е раздирана от тежки скандали, като много хора в централата са били съкратени през този месец. Причината за това е, по думите му, че Корнелия Нинова се опасява, че тези хора работят за конкурентите ѝ за лидерския пост. Според Миков, БСП се намира в практически фалит, като в подобно тежко състояние партията никога не е била през последните 30 години. На противоположния полюс като позиция бе Румен Овчаров, който защити политиката, водена от Нинова. Според него, през последните три месеца ГЕРБ са възприели много от идеите на БСП, което прави необясними атаките срещу Корнелия Нинова, които идват, както от партията, така и извън нея. Овчаров заяви, че ако Нинова е толкова слаб лидер, от ГЕРБ няма да полагат такива усилия да я свалят с неспирните атаки срещу нея. Според Овчаров, вътрешната опозиция срещу Нинова има за цел да отслаби партията, а така само се помага на ГЕРБ отново да спечели изборите. Проблемите в БСП отварят път за преструктуриране на лявото пространство, особено след намерението на бившия омбудсман и кандидат-кмет на София, Мая Манолова да застане начело на нов политически проект. Манолова обяви това решение на организиран протест пред Министерски съвет от нейното движение„Изправи се БГ“. Тя заяви, че амбицията на този проект е да стане първа политическа сила на предстоящите избори, като ще бъде следван модела за изборите в София – търсене на широка гражданска подкрепа. На протеста бяха забелязани и бивши членове на Реформаторския блок – ДБГ и Нестимир Ананиев, лидер на ВОЛТ, както и фигури близки до някои 5

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР социалдемократически формации, като тези свързани с Александър Томов. Всъщност, тези партии подкрепиха Манолова и на кметските избори в София. ДПС също отложи своята национална конференция, на която трябваше да бъде избран нов председател. Засега не е ясно кога ще се проведе тя и дали има друг претендент, освен сегашния председател Мустафа Карадайъ. ДПС плътно стоеше зад ГЕРБ при всички инициативи и мерки, предложени от управляващите. Това сближаване прави силно впечатление и може да се разглежда като път към официализиране на партьорството във формална коалиция след изборите догодина. Йордан Цонев от ДПС не изключи подобен вариант. И през този месец направи впечатление дарителството на депутата от ДПС Делян Пеевски, който дари милиони лева на болници. Дарителството беше шумно пропагандирано в близките до властта медии, като редица анализатори определиха този жест на Пеевски като опит за изчистване на негативния му публичен имидж. В средата на месеца в „новините влезе“ и почетният председател на ДПС, Ахмед Доган, след като избухна пожар в резиденцията му в Росенец, близо до Бургас. Това много бързо се превърна в новина. Още същия ден, обаче, бе оповестено, че става дума за късо съединение в резиденцията където Ахмед Доган е бил по време на пожара. ВМРО и НФСБ все повече губят своя облик в управлението. Отношенията между тях и ГЕРБ остават сложни, без това да води до заплаха за управлението. Двете националистически формации излязоха с различни предложения през този месец за облекчаване на положението на хората, изпаднали в затруднение, а също така и към туристическия бранш, повечето от които, обаче, не бяха подкрепени от ГЕРБ. Сред тях са гарантирани от държавата ваучери за море в размер на 210 лв. за 7 дневна почивка на социално осигуряващи се работници и служители; възможности за намаляване или отмяна на туристическия данък от Общинските съвети на курортните общини и др. И през този месец извънпарламентарната опозиция в лицето на„Демократична България“ продължи с критиките си по отношение на корупцията и състоянието с върховенството на закона в страната. Те поиската оставката на финансовия министър Владислав Горанов в контекста на скандалите, свързани с Васил Божков. От формацията заявиха, че ако Горанов не бъде сменен, това само ще докаже зависимостта на премиера Борисов от Делян Пеевски и чий министър е всъщност Горанов. Последното е в контекста на битуващата от години вече теза в публичното и медийно пространство, че финансовият министър е силно приближен до кръга на Делян Пеевски. 6

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ 3 ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ Проучване на Алфа рисърч, проведено в началото на май показва, че епидемията и реакцията на политиците към нея се отразяват чувствително на електоралните нагласи – особено към водещата опозиционна партия БСП. ГЕРБ запазва позиции на първа политическа сила, като за партията биха гласували 20,8% от избирателите. Това са сходни нива с подкрепата за партията през месец декември 2019 г., когато тя бе 21,7%. При БСП се наблюдава значителен електорален спад – за партията биха гласували 12,2% от избирателите спрямо с 18,2% в края на миналата година. Лидерът на БСП, Корнелия Нинова губи 6 пункта подкрепа и рейтингът ѝ спада до ниво от 15%. С трети резултат продължава да бъде партията на Слави Трифонов, която все още е в процес на регистрация, с 9,1%. ДПС се нарежда на четвърта позиция с 6,4%(спад от 1,4% спрямо декември миналата година). Отлив се наблюдава и при ВМРО-НФСБ. Актуалното проучване показва, че за тях биха гласували 3,9% от избирателите, спрямо 5,1% в края а годината. Все пак, този резултат би бил достатъчен за влизане в парламента. За извъпарламентарната„Демократична България“ биха гласували 3,7% от избирателите, което също им дава добри шансове за преодоляване на избирателна бариера. Атака биха подкрепили 1,4%, а Воля – 1,5% Позициите на президента Румен Радев по отношение на пандемията и постоянните пререкания с управляващите водят до ерозия в доверието към него. Положителните оценки към президента намаляват с 8% като сега той се ползва с доверието на 40% от избирателите. Наблюдава се 10% скок на отрицателните оценки – от 15% в края на миналата година до 25% в момента. За първи път от встъпването в длъжност на държавния глава президент и премиер се изравняват по доверие (40% за Радев, 40% за Борисов). Това засилва интригата пред предстоящите през есента на следващата година президентски избори, за които до момента Радев се очертаваше като най-силният кандидат. Извънредното положение и реакцията на кризата от страна на правителството са основна причина за повишаване на цялостния рейтинг на Бойко Борисов. Така той достига вторите относително най-високи стойности от 2010 година по време на първия му мандат. В момента положителните оценки за дейността му са 40% – ръст от 10% спрямо декември 2019 г. 31% са отрицателните оценки, но и тук има спад с 8% Тези данни са относителни, защото навсякъде в Европа подкрепата за управляващите се повиши, особено в страни, които се справиха по-добре с емидемията. Дали тези нива ще се запазят, ще зависи преди всичко от икономическото възстановянане, което предстои. 7

4 ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ Краят на извънредното положение доведе до нормализация на политическия и обществен живот в страната. България се справи сравнително добре със здравните аспекти на кризата, предстои обаче по-трудната част – икономическото възстановяване. На този етап правителството дава противоречиви сигнали, като липсва системен подход от мерки за преодоляване на икономическите последици. Залитането към промени на данъчно-осигурителния модел крие рискове, а идеята за създаване на държавни бензиностанции повдига много въпроси без отговор. Скандалите, свързани с изнесените данни от Васил Божков са негова защитна стратегия, но същевременно те могат да разклатят управлението ако бъде доказано, че неговият бизнес се е ползвал с политически чадър на най-високо ниво в ГЕРБ, което става все по-очевидно. Вероятно Божков ще продължи със своите разкрития, което прави ситуацията непредвидима. Всички тези данни за зависимости отново повдигат темата за корупцията в България, на която ЕС вероятно ще обърне за пореден път внимание в предстоящите доклади по новия механизъм за върховенството на правото в страните членки. България има тежки проблеми не само с върховенството на закона, но и със свободата на медиите и не е изключено в средносрочен план да последва и по-остра реакция на Брюксел към София. Партийната система е пред ново преструктуриране в контекста на наближаващите парламентарни избори в началото на следващата година и заявките за нови политически партии, като например тази на Мая Манолова и евентуално на Цветан Цветанов. Партията на Слави Трифонов, която все още не е официално регистрирана, за пореден месец заема трета позиция в електоралните нагласи. Ето защо, нейното развитие и първи стъпки трябва да се наблюдават с повишено внимание. Всички тези нови партии ще разместят значително електоралните пластове, а това ще отвори път за нови политически съюзи. Острите предстоящи сблъсъци между всички участници на политическия терен – нови и стари, а и на икономическите фактори, които стоят зад тях по един или друг начин, вероятно ще доведат до сериозни изменения в партийната система в страната. 8

ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ ЗА АВТОРА ИЗДАТЕЛ Професор, доктор на философските науки, Георги Карасимеонов е преподавател в СУ„Св. Климент Охридски”, директор е на Института за политически и правни изследвания. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. От 2008 до 2012 г. е ръководител на катедрата по политология в СУ„Св. Климент Охридски“. karasimeonovg@gmail.com Фондация Фридрих Еберт| Бюро България Ул. Княз Борис I 97| 1000 София| България Отговорен редактор: Хелене Кортлендер| Директор, ФФЕ, Бюро България тел.:+359 2 980 8747| факс:+359 2 980 2438 http://www.fes-bulgaria.org Заявки/ Контакт: office@fes.bg Използването с търговска цел на всички, издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации, не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО Фондация Фридрих Еберт България издава„ПОЛИТБАРОМЕТЪР“ от 2000 година насам, анализирайки актуалните и дългосрочни политически процеси и идентифицирайки тенденциите в българската политика със специален фокус върху политически партии като главни актьори на демокрацията. В ситуация, в която качеството и безпристрастността на българските медии са под въпрос, имаме за цел да предоставим на българските и чуждестранните читатели научна основа за по-нататъшна политическа дискусия. http://www.fes-bulgaria.org Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/ авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.

ПОЛИТБАРОМЕТЪР Май 2020, брой 4 Краят на извънредното положение доведе до нормализация на политическия и обществен живот в страната. България се справи сравнително добре със здравните аспекти на кризата, предстои, обаче, по-трудната част – икономическото възстановяване. България има тежки проблеми не само с върховенството на закона, но и със свободата на медиите и не е изключено в средносрочен план да последва и по-остра реакция на Брюксел към София. Партийната система е пред ново преструктуриране в контекста на наближаващите парламентарни избори в началото на следващата година. Повече информация по темата ще намерите тук: http://www.fes-bulgaria.org