АНАЛИЗИ ДЕМОКРАЦИЯ И ЧОВЕШКИ ПРАВА ПОЛИТБАРОМЕТЪР Октомври 2020, брой 8 Георги Карасимеонов(Ред.) Налице са все повече индикации, че на предстоящите избори всички основни партии ще базират своята кампания на анти-ГЕРБ реторика. Организаторите на протестите от„Отровното трио“, партията на Слави Трифонов и„Изправи се.БГ“ се обединиха за изграждане на обща мрежа от наблюдатели, която да бъде гарант за провеждане на честни избори в страната. Конфликтите в БСП не затихват и това може да се отрази негативно на партията на предстоящите избори.

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР ДЕМОКРАЦИЯ И ЧОВЕШКИ ПРАВА ПОЛИТБАРОМЕТЪР Октомври 2020, брой 8

СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание 1. ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ 2 2. СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА 5 3. ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ 7 4. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ 8 1

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР 1 ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ Протестите в страната продължават, но броят на протестиращите намаля значително през октомври. Въпреки това протестите постигнаха една от целите си – България стана тема на дебат в Европейския парламент, който гласува резолюция за състоянието на върховенството на правото в страната. По време на изслушването в Европейския парламент силно критични изказвания за ситуацията в България и състоянието на върховенството на правото и борбата с корупцията бяха направени от групите на социалистите и демократите, зелените, европейските либерали и крайната левица. От ЕНП защитиха правителството, като заявиха, че уважават протестите на българските граждани, но редовните избори ще бъдат тези, които ще решат кой ще управлява България. Лошо впечатление, което бе широко дискутирано в България, направи решението на ЕНП да не даде възможност на Радан Кънев от Демократична България да се изкаже по време на дебата. Това наложи Кънев да изпрати писмена позиция. Протестиращите в България посрещнаха с недоволство и възмущение изказването на лидера на групата на ЕНП Манфред Вебер, който заяви, че правителството е напреднало по много теми, които доближават България до Шенген и членството в еврозоната и че страната е на прав път. Тази позиция показа дълбоко неразбиране на същината на проблемите в България свързани с корупцията по високите етажа на властта и липсата на ефективно противодействие от страна на прокуратурата. Последваха стотици коментари на страниците на Манфред Вебер във Фейсбук и Туитър, които показаха възмущението на българските граждани. От ЕНП направиха опит да внесат редица промени към проекта на резолюция внесен от Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи – LIBE. По време на дебата еврокомисарят Вера Йоурова заяви, че България остава под двойно наблюдение – по Механизма за сътрудничество и проверка и новия механизъм за върховенство на правото за всички страни членки. Резолюцията бе гласувана няколко дни след дебата в Европейския парламент. Нито едно от предложенията за промени от ЕНП и българските евродепутати от ГЕРБ не бе прието. Резолюцията бе приета с гласовете на 358 депутати, 277 бяха против, а 56 гласуваха с„въздържал се“. В нея се изразява„недвусмислената подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“. Резолюцията осъжда насилствената и непропорционална намеса на полицията както и твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, а също така и„незаконните и прекомерни одити“ на частни предприятия, изразили своята подкрепа за протестите. В текста се отбелязва„значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите“. Посочени са и системните проблеми в дейността на главния прокурор и липсата на законодателна рамка с която да му бъде потърсена отговорност от Висшия съдебен съвет. Резолюцията изразява дълбока загриженост от влошаването на свободата на медиите, прозрачността в собствеността на медиите, както и от твърденията за отпускане на европейски средства за приятелски настроени към правителството медии. Отразена е необходимостта от по-строг контрол върху начина, по който се изразходват европейските средства и от незабавна реакция на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на близки до управляващата партия лица. В резолюцията бе изразено съжаление, че България не е приела Истанбулската конвенция заради решение на Конституционния съд. 23 евродепутати от ЕНП се въздържаха, а 7 подкрепиха резолюцията и така не се съобразиха с партийната дисциплина. Това показа, че ЕНП не е единна в подкрепата си за ГЕРБ. По повод резолюцията управляващите в България отправиха остри критики към българските евродепутати от опозицията, като ги обвиниха в „национално предателство“. Премиерът Борисов посочи, че в резолюцията са попаднали опасни 2

ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ теми като тази за македонско малцинство, каквато обаче няма в текста. В нея единствено се споменава, че България е осъдена от Европейския съд за правата на човека във връзка с отказа за регистрация на промакедонската партия ОМО „Илинден“. Радан Кънев отхвърли обвиненията на управляващите, като заяви, че този проблем е възникнал, защото държавата не е успяла да се защити аргументирано в Страсбург. По думите на Кънев българският съд основателно не е регистрирал преди повече от 15 години ОМО Илинден, тъй като организацията противоречи на конституцията, защото призовава за сепаратизъм. Евродепутатът Андрей Ковачев от ГЕРБ определи резолюцията като„партиен текст и злоупотреба с Европейския парламент с предизборна цел“. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева също видя в резолюцията пренасяне на предизборната кампания в България в европейските институции, като посочи че документът няма правна стойност, а е само препоръчителен. Опозиционните партии в България бяха единодушни, че резолюцията е оценка за управленията на премиера Борисов през последните 10 години, които са довели до„завладяване“ на държавата от олигархичните кръгове. В средата на октомври БСП и ДПС внесоха искане за освобождаване от поста председател на Народното събрание на Цвета Караянчева. Мотивите за искането се базираха на системното нарушаване на правилника за дейността на Народното събрание и невъзможността то да изпълнява ефективен парламентарен контрол по отношение на премиера. Обвиненията на опозицията към Караянчева са, че тя отклонява въпросите и питанията към ресорните министри, вместо на тях да отговаря премиера в случаите, които засягат общата политика на правителството. Друг мотив за исканата оставка е новият вътрешен регламент на Народното събрание, който ограничава достъпа на журналисти до кулоарите на парламента. До отстраняването на Цвета Караянчева не се стигна – ГЕРБ, Обединени патриоти и Воля гласуваха срещу решението. Мнозинството в Народното събрание създаде временна парламентарна комисия, която да разгледа и обсъди проекта за нова Конституция внесен от управляващите и Воля. От БСП и ДПС отказаха да участват в нея, тъй като двете партии ясно заявиха, че са против този проект и ще гласуват срещу свикване на Велико народно събрание. Въпреки че на управляващите е ясно, че не могат да съберат 160 депутати, за да бъде свикано Велико народно събрание те продължават с процедурата, което цели според анализаторите, печелене на време до редовните парламентарни избори през март следващата година. ГЕРБ се обърна с покана към експерти по конституционно право да се включат в работата на комисията, но на този етап никой не е откликнал на техния призив. Всички авторитетни конституционалисти в страната окачествиха този проект като много слаб. Президентът Радев сезира Конституционният съд с искане тази парламентарна комисия да бъде обявена за противоконституционна с мотива, че само Велико народно събрание може да обсъжда и внася промени към вече внесения проект. Конституционният съд обяви искането за допустимо и посочи, че ще излезе с решение до края на декември. В средата на октомври главният прокурор Иван Гешев бе изслушван в Народното събрание, но не успя да даде убедителни отговори защо се бави проверката със записите и снимките на премиера Борисов, които го уличават в съмнително поведение. Гешев бе подложен на остра критика от БСП, която потвърди, че продължава да иска неговата оставка. Докладът на Гешев бе гласуван от ГЕРБ, Обединени патриоти и ДПС. Съюзът на съдиите- най-голямата съдийска организация в страната, внесе искане до Висшия съдебен съвет за отстраняване на главния прокурор. Очаквано това искане обаче не срещна подкрепата на мнозинството във ВСС, което не реагира на системните нарушения, които Иван Гешев извърши от началото на своя мандат. Магистратската общност в страната става все по-разединена, което се отразява негативно върху работата на правораздавателната система. Редица адвокатски колегии в страната се присъединиха към искането за отстраняването на Иван Гешев и заявиха, че са готови да преминат към стачни действия и да спрат да се явяват по дела. Друга тема широко дискутирана в публичното пространство бе строежа на Турски поток или като го нарича правителството, Балкански поток, през територията на България. САЩ обявиха, че подготвят санкции срещу фирмите, които участват в Турски поток, като им дават един месец да преустановят работа. През октомври стана публичен факт, че зад саудитската фирма Аркад стоят руски фирми подизпълнители. От анекса към договора между Аркад и Булгартрансгаз стана ясно, че саудитската фирма вече се представлява от руски гражданин. Нещо което правителството старателно прикриваше. От Демократична България обявиха, че това е проект, който изцяло обслужва руските интереси и страната ни няма да има никаква печалба от транзитни такси, а това ще струва на бюджета 3 млрд. лв., които де факто ще бъдат платени на Русия. Правителството твърди, че това не е продължение на турски поток, а български проект, който се опира на европейските правила. В навечерието на срещата на Европейския съвет в началото на ноември, на която трябва да се вземе 3

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР решение дали да се започнат преговори с Албания и Република Северна Македония за членство в ЕС, отношенията между София и Скопие стават все по-изострени. Българското правителство заплаши с налагане на вето. В македонската преса антибългарската пропаганда се засили през последния месец. Македонското правителство заяви, че няма да отстъпи от въпроса с езика и признанието, че революционерът Гоце Делчев е бил българин. Гоце Делчев(1872-1903) е национален герой и за двете страни, но особено важен за македонския национален етнос. Българските историци от смесената експертна комисия, която разглежда исторически въпроси от общата история между двете страни, настояват да се съблюдават само историческите факти, които категорично показват, че Гоце Делчев сам е определял себе си за българин в редица документи и свои писма. Лидерът на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че ако България отстъпи и направи компромис, той ще напусне правителството. Според него историческите факти са ясни и по тях не може да се спори. Каракачанов посочи, че в момента България е подложена на натиск от Европа и преди всичко от Германия. Той заяви, че правителството не може да си позволи да прави отстъпки и компромиси с българската история, защото това ще бъде национално предателство. Така че ако не се стигне до някакъв компромисен вариант, най-вероятно България ще наложи вето. Междувременно македонското правителство предложи компромисен текст като анекс към Българо-македонския договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, който да успокои страстите и възстанови добрия тон между двете държави. Македония ще заяви, че няма териториални претенции спрямо съседите. Правителството бе остро разкритикувано за проекта за държавен бюджет, който увеличава силно дефицита за следващата година. Кабинетът не спира да харчи средства с предизборни цели – увеличаване с 30% на заплатите в държавата администрация, повишаване на заплати на учители, на университетски преподавалите, надбавки към всички пенсии от 50 лева да края на мандата на правителството; увеличаване на социални плащания като детски надбавки за всички деца за следващата година. Опозицията и от ляво и от дясно определи това като предизборно харчене на пари, с чиито последици ще се справя следващото правителство. Проектобюджетът предвижда бюджетният дефицит за тази година да достигне до 5,2 млрд. лв., а за 2021 да бъде 4,9 млрд. лв. или 3,9% от БВП. Така дефицитът за двете кризисни години ще нарасне до 10 млрд. лв. Правителството вече изтегли заем в размер на 5 млрд. лв., който обаче няма да бъде достатъчен при огромните харчове, които кабинетът прави предизборно и догодина ще се наложи да бъде емитиран нов дълг. Към края на 2020 дългът на страната е 28 млрд. лв. или 23,5% от БВП. През следващата година обаче се очаква да достигне до 28%. През октомври ситуацията с корона вируса в страната се усложни, като нарасна броят на хората с положителни тестове, като в края на октомври надмина 2 500 души дневно. Въпреки това правителството продължава с хаотичните и противоречиви мерки. Доста време кабинетът не се решаваше на по-строги мерки, защото това ще засили недоволството и ще доведе до нова вълна на протести. Едва в края на октомври правителството се реши да въведе по-строги мерки, подобни на тези в други европейски държави. В края на октомври премиера Борисов също даде положителен тест за коронавирус. Той съобщи, че има общо неразположение, ще бъде на домашно лечение, но продължава да работи. Карантинирани бяха и други министри, с които премиера е контактувал. Конфронтацията между президента и правителството продължи и през този месец по повод посещението на Румен Радев в Естония. Президентът застана зад инициативата„Три морета“, към която България се присъедини и която включва 12 страни от районите на Балтийско, Адриатическо и Черно море.„Три морета“ цели да засили транспортната и енергийна свързаност между държавите, които членуват в инициативата. Тази инициатива бе създадена под егидата на държания секретар на Съединените щати Майк Помпео, като САЩ внесе 1 млрд. долара в общия фонд на инициативата. Президентът Радев отиде в Естония и прие домакинството на България на инициативата през следващата година. Правителството винаги досега се е изказвало резервирано към„Три морета“ и участието на България. Според някои анализатори това се дължи на опасенията, че по този начин ще бъде подразнена Русия. От външно министерство настояваха председателството на България на срещата на върха през следващата година да бъде отложено с аргумента, че 2021 е изборна година за страната и тя няма да може да се подготви добре за домакинството. На втория ден от посещението на Румен Радев в Естония неговата визита бе прекратена, поради това, че е бил контактен със заразен с коронавирус. Става дума за командира на Военновъздушните сили на България, с когото Радев е имал контакт няколко дни по-рано по време на честванията на Деня на българската авиация. Президентът обвини правителството, че стои зад провала на неговата визита. Радев заяви, че си е направил тест при пристигането в Естония, който е отрицателен. Ден по-късно Радев си направи втори тест, който също беше отрицателен. Борисов отхвърли обвиненията на Радев и посочи, че той винаги е подкрепял инициативата„Три морета“. 4

СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА 2 СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА ГЕРБ все повече губи позиции не само в страната, но и сред ЕНП. Въпреки подкрепата на Манфред Вебер и на голяма част от групата на ЕНП, все повече се чуват критични гласове за управлението на Борисов. Доказателство за това са 30 евродепутати от ЕНП, които или се въздържаха или подкрепиха резолюцията на Европейския парламент. На пръв поглед ГЕРБ изглежда консолидиран, но широката електорална периферия на партията все повече изтънява. На този етап новата партия на бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов„Републиканци за България“ събира под 1% електорална подкрепа. Въпреки това напускането на членове на ГЕРБ, които се присъединяват към партията на Цветанов продължава. избрани – депутатът Кристиян Вигенин, който ще отговаря за международната дейност; кметът на Гоце Делчев – Владимир Москов, с ресор„местно самоуправление“; Ирена Анастасова – публични политики; депутатът Атанас Зафиров – коалиционна политика; Янаки Стоилов – идеологически въпроси. Секретари на партията ще бъдат Вяра Емилова и Христо Проданов. Членове на Изпълнителното бюро са- Асен Гагаузов, Бриго Аспарухов, Борислав Гуцанов, Боян Иванов, Георги Свиленски, Иван Иванов, Катя Георгиева, Крум Зарков, Манол Генов, проф. Радослав Гайдарски, Стефан Бурджев, Стоян Мирчев, Стойко Танков и Трифон Панчев. Те бяха избрани със 136 гласа, нито един против, а 9 души се въздържаха. Противоречията в БСП остават, въпреки победата на Нинова на прекия избор за председател на партията. Тя консолидира своите позиции, но недоволството от страна на опозицията в партията продължава. Напусналите парламентарната група шестима депутати, бяха последвани от още двама. Те заявиха, че мотивите им са същите като при останалите им колеги – непреодолими ценностни различия с политиката на партията, начинът на ръководство и стил на работа в парламентарната група. Силно обтегнати станаха отношенията между Нинова и евродепутата Елена Йончева, която работи най-активно за това върховенството на закона в България да стане тема на дебат в Европейския парламент. Йончева обвини Нинова, че прави задкулисни договорки с Бойко Борисов и това води до оставане на власт на правителството. Според Йончева БСП е трябвало да напусне парламента и да се включи активно в протестите. Стигна се дотам организацията на БСП в Сливен да оттегли доверието си от Йончева. Всички тези противоречия водят до разделения в партията, което може да окаже негативен ефект върху представянето на БСП на предстоящите парламентарни избори. Националният съвет на БСП прие предложения от Корнелия Нинова състав на новото Изпълнително бюро на партията. За нейни заместници бяха Националният съвет на БСП избра председателите на 17 Съвета по секторни политики, които трябва да изработят предизборната програма на партията. Съветът по управление, който включва всички съвети се оглавява от председателят на партията Корнелия Нинова. Съветите ще осъществяват преглед на изпълнението на стратегическите документи приети и прилагани в министерствата; ще изработват становища и препоръки; разработване на алтернативни секторни политики; изготвяне на проекти за политически позиции на партията и др. В публичното пространство и медиите редица анализатори определиха тези съвети като правителство в сянка на БСП. Янаки Стоилов оглави Комисията по идейно и програмно развитие, а Анна Янева Комисията по партийна дейност. За ръководител на предизборния щаб бе избран Георги Свиленски. Обединени патриоти и по-специално ВМРО подеха темата за българо-македонските спорове около историята и езика. Това е опит за консолидиране на националистически ориентираните избиратели в навечерието на парламентарните избори. Лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов заплаши, че ще напусне правителството, ако бъде направен компромис и Република Северна Македония започне преговори с ЕС без да бъдат решени споровете по историческите въпроси. 5

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР ДПС подновиха отчетно-изборните си конференции, като подготовка за партийния конгрес, който трябва да избере нов лидер на партията. Това трябваше да стане през април, но заради корона вируса, конгресът бе отложен. Засега се планира конгресът на се проведе в края на ноември или началото на декември. На този етап не е ясно дали ще има конкуренти за поста, който сега се заема от Мустафа Карадайъ. Появи се информация, че съперници на сегашния председател ще бъдат евродепутатът и лидер на младежката организация Илхан Кючук и бившият евродепутат Филиз Хюсменова. Депутатът от ДПС Халил Летифов заяви, че Мустафа Карадайъ ще бъде преизбран на поста председател на ДПС. Демократична България консолидира и разшири своето влияние като остава с електорален дял около 6% от всички избиратели. Формацията продължава да бъде активен участник в протестите с настояването за сериозна реформа на прокуратурата. Лидерът на Да, България отхвърли възможността за коалиция с ГЕРБ и изрази мнение, че следващото правителство трябва да бъде формирано с ясен мандат за съдебна реформа и премахване на олигархично-мафиотския модел на управление. Партията на шоумена Слави Трифонов„Има такъв народ“ продължава да бъде трета политическа сила според последните социологически проучвания. И през този месец Трифонов не се включва активно в политическия дебат, остава неясно каква ще бъде политическата програма на партията и на какъв експертен екип ще разчита. Основен инструмент на партията е телевизията на Слави Трифонов-„7/8“ и вечерното едноименно шоу, което се превърна в основна опозиционна трибуна на„Има такъв народ“. Гражданската платформа на бившия омбудсман Мая Манолова„Изправи се.БГ“ и през този месец запазва шансовете си за влизане в следващия парламент. Манолова заяви, че няма да създава политическа партия, като„Изправи се.БГ“ ще бъде гражданско обединение, което ще обедини няколко партии- социалдемократи, България на гражданите, европейска партия„ВОЛТ“ и„Движение 21“ на Татяна Дончева. Манолова посочи, че ще разчита на широко гражданско обединение, такова каквото бе формирано в кампанията й за кмет на София миналата година. 6

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ 3 ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ Проучване на Галъп, проведено между 1 и 9 октомври показва актуалните електорални нагласи. БСП изпреварва с малко ГЕРБ. За социалистите биха гласували 13,5%, а за ГЕРБ 13% от всички избиратели. Тези резултати показват свиване и при двете големи партии. БСП изпреварва ГЕРБ не защото расте, а защото при управляващата партия се наблюдава значим електорален отлив. Трета продължава да бъде партията на Слави Трифонов„Има такъв народ“ с 8,6%. Следват ДПС с 6,9% и Демократична България с 6%. С шанс да попаднат в следващия парламент са още„Изправи се.БГ“ на бившия омбудсман Мая Манолова с 2,5% и Обединени патриоти с 2,3%. Така шанс за влизане в парламента имат 7 партии. За Воля биха гласували 1,8% от избирателите, а новата партия на Цветан Цветанов е под 1%, което показва, че шансовете и за преминаване на избирателната бариера са изключително ниски. Проучването на Галъп показва, че доверието в изборния процес е много ниско- 19,2% очакват предстоящите избори да са честни, а 52,6% да не са. Негативните нагласи към изборния процес се засилват в резултат на честите промени в начина на гласуване, свързано както с колебанията на управляващите за въвеждане на машинен вот, така и с оставката на шефа на Централната избирателна комисия. Съмненията към ГЕРБ в голяма част на обществото за манипулации на изборите и купуване на гласове съществуваха на всички предходни избори. Това води до отдръпване на избирателите през последните години и до намаляване на избирателната активност. 7

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР 4 ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ Ситуацията с пандемията в страната се задълбочава. Правителството продължава с хаотичните и непоследователни мерки, което среща негативни реакции от гражданите. Икономическата криза в страната се задълбочава, което може да доведе до нова вълна на социални протести през зимата. Кабинетът извърша безконтролни харчения от държавния бюджет като впечатлението, което остава е, че това се прави с предизборни цели. Налице са все повече индикации, че на предстоящите избори всички основни партии ще базират своята кампания на анти-ГЕРБ реторика. Това отваря перспективата за създаване на по-широка коалиция от партии след изборите, която да управлява страната. Това, което може да обедини тези партии, въпреки идейните им различия, е реформата в прокуратурата и започване на решителна борба с корупцията. Организаторите на протестите от„Отровното трио“, партията на Слави Трифонов и„Изправи се.БГ“ се обединиха за изграждане на обща мрежа от наблюдатели, която да бъде гарант за провеждане на честни избори в страната. Демократична България се обяви за паралелно преброяване на гласовете. Сблъсъците в БСП не затихват и това може се отрази негативно на партията на предстоящите избори. Въпреки това социалистите са склонни на диалог с останалите опозиционни партии за формиране на коалиция на по-широка основа, която да изпрати ГЕРБ в опозиция. 8

ЗА АВТОРА ИЗДАТЕЛ Професор, доктор на философските науки, Георги Карасимеонов е преподавател в СУ„Св. Климент Охридски”, директор е на Института за политически и правни изследвания. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. От 2008 до 2012 г. е ръководител на катедрата по политология в СУ„Св. Климент Охридски“. karasimeonovg@gmail.com Фондация Фридрих Еберт| Бюро България Ул. Княз Борис I 97| 1000 София| България Отговорен редактор: Хелене Кортлендер| Директор, ФФЕ, Бюро България тел.:+359 2 980 8747| факс:+359 2 980 2438 http://www.fes-bulgaria.org Заявки/ Контакт: office@fes.bg Използването с търговска цел на всички, издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации, не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО Фондация Фридрих Еберт България издава„ПОЛИТБАРОМЕТЪР“ от 2000 година насам, анализирайки актуалните и дългосрочни политически процеси и идентифицирайки тенденциите в българската политика със специален фокус върху политически партии като главни актьори на демокрацията. В ситуация, в която качеството и безпристрастността на българските медии са под въпрос, имаме за цел да предоставим на българските и чуждестранните читатели научна основа за по-нататъшна политическа дискусия. http://www.fes-bulgaria.org Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/ авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.

ПОЛИТБАРОМЕТЪР Октомври 2020, брой 8 Налице са все повече индикации, че на предстоящите избори всички основни партии ще базират своята кампания на анти-ГЕРБ реторика. Това отваря перспективата за създаване на по-широка коалиция от партии след изборите, която да управлява страната. Организаторите на протестите от „Отровното трио“, партията на Слави Трифонов и„Изправи се.БГ“ се обединиха за изграждане на обща мрежа от наблюдатели, която да бъде гарант за провеждане на честни избори в страната. Конфликтите в БСП не затихват и това може се отрази негативно на партията на предстоящите избори. Въпреки това социалистите са склонни на диалог с останалите опозиционни партии за формиране на коалиция на по-широка основа, която да изпрати ГЕРБ в опозиция. Повече информация по темата ще намерите тук: http://www.fes-bulgaria.org