АНАЛИЗИ ДЕМОКРАЦИЯ И ЧОВЕШКИ ПРАВА ПОЛИТБАРОМЕТЪР Година 21, брой 5 1 юни – 12 юли 2021 Предсрочните парламентарни избори, проведени на 11 юли, записаха рекордно ниска избирателна активност. Георги Карасимеонов(Ред.) За първи път след 2009 г. ГЕРБ не са първа политическа сила. След слабо представяне БСП остава трета сила.

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР ДЕМОКРАЦИЯ И ЧОВЕШКИ ПРАВА ПОЛИТБАРОМЕТЪР Година 21, брой 5 1 юни – 12 юли 2021

СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание 1. ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ 2 2. СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА 5 3. ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ 7 4. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ 8 1

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР 1 ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В началото на юни финансовото министерство на САЩ наложи санкции на шестима българи по глобалния закон„Магнитски“. Сред тях са бившият депутат от ДПС Делян Пеевски, укриващият се в Дубай хазартен бос Васил Божков, Илко Желязков, зам. председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, бившият зам. министър на икономиката от ГЕРБ Александър Манолев, бившият председател на Държавната агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев, както и главният секретар на същата агенция Петър Томов. В публикуваното съобщение на финансовото министерство на САЩ се казва, че Васил Божков„неколкократно е подкупвал държавни служители. Тези служители включват един настоящ политически лидер, както и бившия председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта(ДКХ). Божков също е планирал да осигури парична сума за бивше българско длъжностно лице и за български политик за да създаде канал, през който руски политически лидери да оказват влияние върху български правителствени служители. Според американските власти, Делян Пеевски е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи за да се предпази от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество. През септември 2019 г. бившият депутат от ДПС е работил активно за оказването на отрицателно въздействие върху политическия процес в България по време на местните избори на 27 октомври 2019 г. Пеевски се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно разследване. Според съобщението на американското финансово министерство, Пеевски също така е участвал в корупционни действия чрез своето подставено лице Илко Желязков, бивш заместник председател в Държавна агенция за технически операции (ДАТО) и бивш служител в Държавната агенция за национална сигурност(ДАНС), който е назначен за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства през 2018 г. Пеевски използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна. Американските власти разполагат с данни, че Желязков е предлагал подкупи на високопоставени държавни служители от българското правителство, от които се е очаквало да му предоставят информация, която да бъде предавана на Пеевски. В замяна Желязков е„имал грижата лицата, приели предложението му, да бъдат назначени на влиятелни длъжности и им е осигурявал месечен подкуп.“ Пеевски и Желязков също така са разполагали с длъжностно лице на ръководен пост, което през 2019 г. незаконно присвоявало средства в тяхна полза. Според американските власти, Желязков е изнудвал кандидат за български министър чрез заплаха от повдигане на наказателни обвинения от прокуратурата, ако след назначаването си министърът не окажел по-нататъшно съдействие на Желязков. Александър Манолев от ГЕРБ е санкциониран заради скандала с къщата за гости, която е строена с пари от европроекти за селски туризъм, но той я ползва като частна резиденция. Харалампиев и Томов са санкционирани заради скандала с продажбата на българско гражданство и други длъжностни престъпления, за което са обвиняеми. Васил Божков първоначално благодари на Съединените щати, че са разгледали сигнала му, но изрази учудване защо и той е сред санкционираните лица, след като сам е свидетелствал за корупционните схеми на предишното управление. Божков заяви, че сред санкционираните лица е трябвало да присъства и Борисов тъй като той е обект на неговия сигнал. Делян Пеевски излезе със съобщение до медиите, в което заявява, че ще обжалва наложените санкции пред американския съд. Той заяви, че не е бил длъжностно лице, за да попада в обхвата на подобни санкции. Илко Желязков отказа коментар като първоначално излезе в отпуск, но след това подаде оставка като зам. председател на 2

ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. Освен шестте лица, санкционирани бяха и 68 свързани с тях фирми. Под санкции могат да попаднат и всички, свързани с тях лица и фирми, които в бъдеще осъществят бизнес с тях или каквато и да е финансова дейност. Политическите реакции бяха диаметрално противоположни. От ДПС застанаха зад Делян Пеевски като заявиха, че докато не бъдат дадени доказателства за корупция, те не могат да вземат отношение. От движението обаче напомниха, че Пеевски не е член на партията, а е бил депутат от гражданската квота. ГЕРБ дадоха пресконференция, на която взеха отношение само по санкциите към Александър Манолев, който е бил техен член, като заявиха, че партията е реагирала веднага и той е бил освободен като зам.-министър. Борисов обаче отрече да има връзка с Делян Пеевски, въпреки многобройните доказателства през изминалите години за симбиозата между двамата при управлението на държавата и в редица кадрови назначения. Борисов заяви, че се е срещал с Пеевски единствено за да обсъждат въпроси, засягащи регионите с мюсюлманското население в страната. Борисов отхвърли появилите се предположения, че той е политическият лидер и високопоставено длъжностно лице, което многократно е подкупвано от Божков. Партиите опоненти на ГЕРБ и Борисов единодушно определиха санкциите като оценка за предишното управление и системната корупция в страната. Те определиха решението на американските власти като добронамерена подкрепа за България в решаването на проблема с корупцията. Според представители на„Има такъв народ и„Демократична България“ това може да бъде променено единствено от българските власти и съдебна система, за което са необходими дълбоки реформи. Президентът Радев определи санкциите като силен знак в подкрепа на стремежа на българските граждани за утвърждаване на демокрацията, справедливостта и прозрачността. Радев зададе въпроса защо се е стигнало отвън да ни посочват проблемите, които ние добре знаем, но не сме могли да ги разрешим. По думите на президента основна вина за това имат предишните управляващи с порочния корупционен модел, който са създали. Служебното правителство започна да изготвя списък на свързани лица и фирми със санкционираните лица. Основното опасение на правителството е да не попаднат под санкции държавни и общински предприятия, ако са имали бизнес взаимоотношения със санкционираните. От правителството заявиха, че в следващия парламент може да се помисли за приемане на законодателство, което да уреди въпроса по отношение на казуси с налагане на санкции на български граждани и фирми от друга държава. От американското посолство обявиха наложените санкции като най-мащабното еднократно действие по Глобалния закон„Магнитски“. По време на обявяването на санкциите в София на посещение бе високопоставен представител на финансовото министерство на САЩ, който проведе срещи с президента и премиера Стефан Янев. Съвсем целенасочено не бе проведена среща с главния прокурор Иван Гешев. На въпрос на журналисти към посланик Херо Мустафа дали ще проведат и разговори с Гешев, тя отговори, че в програмата не се предвижда подобна среща. Като цяло, болшинството експерти и общественици се обединиха около извода, че санкциите по закона„Магнитски“ са тежък репутационен удар по България, защото показват, че в страната има системна политическа корупция, а това отблъсква потенциални чужди инвеститори. Редица анализатори определиха санкциите и като шамар за Брюксел, защото години наред европейските институции си затваряха очите за проблемите с върховенството на закона в България и дори подкрепяха Бойко Борисов и ГЕРБ, особено от ръководството на Европейската народна партия, въпреки че имаше информация за корупцията в страната. Служебното правителство извади на показ редица злоупотреби и нарушения, извършени от предишното управление. Българската банка за развитие, която е създадена за да насърчава дребния и среден бизнес в страната, е била използвана като „касичка“ на олигарси, близки до властта, които са били финансирани със стотици милиони кредити. Сред тях са фирми, свързани с Делян Пеевски, близкия до ГЕРБ олигарх Кирил Домусчиев и Румен Гайтански, за които се твърди, че е близък до Ахмед Доган и ДПС. Икономическият министър Кирил Петков уволни целия надзорен съвет на банката и назначи нов екип, като промени регламента да бъдат отпускани кредити до 5 млн. лева. В държавното дружество„Автомагистрали“ е бил заобикалян законът за обществените поръчки, като са били плащани авансово стотици милиони на фирми, които все още не са извършили никаква дейност. По този казус излезе доклад на Сметната палата, след който се самосезира Софийска градска прокуратура. Министърът на регионалното развитие Комитова уволни управителния съвет на дружеството и назначи ново ръководство. Нарушения бяха открити и в редица държавни болници като най-фрапиращият случай е с болница„Лозенец“, където са извършвани незаконни трансплантации. Служебното правителство предложи на президента да освободи ръководителите на Държавна агенция„Национална сигурност“(ДАНС) и Държавна агенция„Разузнаване“, което беше очаквано след като двамата решиха да излязат в четиримесечен неплатен отпуск преди служебното правителство да встъпи в длъжност. Освободен беше и зам. ди3

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР ректорът на ДАНС Недялко Недялков, за който в редица медийни публикации запознати с работата на службите експерти твърдят, че е бил довереното лице на Пеевски в службата и чрез него е оказвал влияние на нейната работа. Сериозен скандал предизвика твърдението на ген. Атанас Атанасов – съпредседател на Демократична България, че бившите управляващи са подслушвали политици от опозицията по време на предизборната кампания, а също така и протестиращи граждани. Тази информация беше потвърдена от премиера Стефан Янев и служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Стефан Янев заяви, че разполага с информация, че той също е бил сред подслушваните лица. От ГЕРБ заявиха, че тези твърдения са предизборна манипулация, целят дискредитиране на партията и поискаха да бъдат предоставени доказателства. От прокуратурата и Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства започнаха проверка и в крайна сметка излязоха с позиция, че не са открили данни за незаконно подслушване. От коалицията„Изправи се! Мутри вън!“ показаха документи, че техни членове са били подслушвани по време на протестите миналата година. Вицепремиерът и вътрешен министър Бойко Рашков опроверга бившите управляващи от ГЕРБ и заяви категорично, че е имало подслушване на стотици лица и че ще предостави цялата информация за това на следващото Народно събрание. Лидерът на„Изправи се! Мутри вън!“ Мая Манолова обяви, че по време на протестите е бил подслушван целият офис на организацията и обеща да бъде сформирана анкетна комисия в Народното събрание след изборите, което да извърши проверка. Около идеята за анкетна комисия се обявиха още партиите –„Има такъв народ“,„Демократична България“ и БСП. Това ще бъде една от първите задачи на бъдещите депутати. В края на португалското председателство на Съвета на ЕС България отново не даде зелена светлина за започване на преговори за присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз. Спорните теми остават. София настоява за спиране на езика на омразата към България и решаване на историческите спорове. Президентът Румен Радев заяви, че е провел многобройни разговори с редица европейски лидери по темата, на които е изяснил българската позиция. Президентът не скри, че върху страната е упражнен сериозен натиск, но България не може да отстъпи от позициите си, противното би означавало пренасяне на нерешени двустранни теми в ЕС, а това не е в интерес на никого. Стъпка в посока на намаляване на напрежението между двете страни бе съвместното посещение във Ватикана на президентите на България и Република Северна Македония по случай честванията на светите братя Кирил и Методий. Без резултат завърши и посещението на премиера Зоран Заев в София, по време на което и двете страни останаха на предишните си позиции. Редица анализатори обясниха неотстъпчивостта на София с предизборната кампания в страната и с приетата декларация от 44-то Народно събрание. Намирането на решение по казуса ще бъде много трудно с оглед на общественото мнение и в двете страни, където хората не са склонни на компромис. В средата на юни на посещение в България беше европейският главен прокурор Лаура Кьовеши, което предизвика силен журналистически интерес. Повод за посещението е попълване на квотата за европейски делегирани прокурори от България. До момента само четирима прокурори бяха одобрени, а останалите шест отхвърлени. Кьовеши проведе разговори с прокурорската колегия на ВСС, след които стана ясно, че ще бъде проведена нова процедура за останалите шест места. Европейският главен прокурор даде двучасова пресконференция като отклони въпроси от вътрешен характер. По отношение на желанието на партиите на протеста да закрият специализираните съд и прокуратура, Кьовеши заяви, че това е вътрешен въпрос и че има различни модели в Европа – има страни с наличие на такива специализирани институции и такива, в които няма. Седмица преди изборите на 11 юли Конституционният съд се произнесе по искането на ГЕРБ, че с въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели е нарушено равното избирателно право. Конституционният съд се произнесе, че няма нарушение на конституцията, тъй като машинното гласуване е техническо средство за упражняване на вота, като няма различна тежест на гласовете при гласуване с машина или с хартиена бюлетина. В тази връзка, говорителят на ЦИК Цветозар Томов определи като обезпокоително поведението на ГЕРБ, с което се насажда недоверие към изборния процес. На 8 и 9 юли България бе домакин на срещата на върха на инициативата„Три морета“, която обединява 12 държави от ЕС в регионите на Балтийско, Адриатическо и Черно море с цел по-голяма свързаност между тях. Гост на форума бе и германския президент Франк-Валтер Щайнмайер. Видео обръщение направи президентът на САЩ Джо Байдън. Инициативата е важна за България, защото открива възможности за привличане на нови инвестиции. 4

СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА 2 СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА Разкритията на служебното правителство за оставеното наследство от предишната власт изостриха предизборната кампания. ГЕРБ изпадна в кръгова отбрана. Ежедневните разкрития за злоупотреби в различни държавни ведомства и санкциите по закона„Магнитски“ поставиха ГЕРБ в много трудна позиция. Това доведе до електорална ерозия като в хода на предизборната кампания редица социологически агенции показаха, че партия„Има такъв народ“ изпреварва ГЕРБ като първа политическа сила. Показателни за тази електорална промяна бяха частичните избори за кмет в областния център Благоевград, където кандидатът на ГЕРБ дори не достигна до балотаж като остана трети. Балотажът бе спечелен от подкрепения от „Има такъв народ“ кандидат Илко Стоянов. Предизборната кампания на ГЕРБ-СДС премина в нападки към служебното правителство, което бе наричано от бившите управляващи с определението„предизборен щаб на президента Радев“. От ГЕРБ обвиниха кабинета на Янев за реваншистки действия с десетките смени на ръководствата на редица държавни ведомства. Седмица преди кампанията Бойко Борисов посети президента на Турция Ердоган – визита, която стана повод за различни интерпретации. Преобладаващото мнение на мнозинството анализатори и политици бе, че Борисов е отишъл при Ердоган да потърси подкрепа за част от гласовете на българските граждани изселници в Турция. Някои български политици определиха срещата като унизителна. Според инсайдери, в самата партия имало несъгласие с крайно агресивния тон на Борисов към служебното правителство, който стигнал дотам да го сравнява с комунистите от 1944 година. Борисов не се посвени да използва откровени манипулации, за да защити своите позиции. Редица представители на демократичните среди са изненадани от подкрепата на ЕНП за Борисов, след като излязоха множество разкрития за огромна корупция по време на неговото управление. „Има такъв народ“ се превърна във формацията, натоварена с най-много очаквания, от която се очаква да бъде в основата на бъдещото управление на страната. Този път новата партия промени стратегията от предишната кампания и редица нейни представители се включиха в предизборните дебати с редица телевизионни участия. Слави Трифонов взе решение този път да не бъде в листите за народните представители, като заяви, че може да бъде полезен и от друга институция. Последното породи спекулация дали не смята да се кандидатира за президент или да бъде предложението на партията за министър-председател. И двете хипотези обаче изглеждат неправдоподобни, тъй като Трифонов няма желания да се включи пряко в оперативната политика, а по-скоро разглежда своя политически проект като инструмент за промяна на модела на управление. От„Има такъв народ“ дадоха положителна оценка на служебното правителство, особено на икономическия екип. На тези избори БСП с яви в коалиция с редица по-малки леви и центристки партии и организации, с цел да увеличи подкрепата за партията по време на предизборната кампания. БСП пропагандираше тезата, че ще бъде незаобиколим фактор при формиране на правителство в следващия парламент. Същевременно представители на социалистите атакуваха формациите, които се очакваше да бъдат в основата на следващото парламентарно мнозинство –„Има такъв народ“, Демократична България и„Изправи се! Мутри вън“, определяйки ги като формации, които няма да донесат промяна, а подмяна. Тези словесни престрелки само засилиха напрежението между новите партии и БСП, а това ще затрудни разговорите за намиране на работеща коалиционна формула след изборите. От„Има такъв народ“ категорично заявиха, че в коалиция с БСП няма да влязат при никакви обстоятелства. От БСП отхвърлиха нападките, че са партия на статуквото, тъй като, според тях, те са били единствената парламентарна опозиция на ГЕРБ в 44то Народно събрание, която е извадила на светло редица корупционни практики в управлението. Единствено в„Демократична България“ се въздържаха от крайни изказвания. Съпредседателят на обединението и лидер на„Да, България“ Христо Иванов дори поздрави БСП за подкрепата им за 5

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР провеждане на реформа в прокуратурата и Висшия съдебен съвет чрез промени в конституцията, позиция каквото всъщност БСП изрази още миналата година в разгара на протестите. „Демократична България“ трайно изпревари ДПС в хода на кампанията като социологическите проучвания показваха, че увеличава резултата си. Обединението проведе много активна кампания както на терен, така и във фейсбук, на което се дължи ръста в подкрепата. Санкциите срещу Пеевски потвърдиха неговата задкулисна роля в политиката и управлението на страната. Въпреки това, ДПС застана зад Пеевски, което само показва силното влияние, което той има над партията и издава зависимости на политиците в ДПС от санкционирания олигарх. ДПС заеха опозиционна линия на поведение срещу ГЕРБ в кратката работа на предишния парламент, като целта е да изчистят своя имидж. Това обаче ще бъде много трудно без партията да се разграничи от Пеевски и признае своите грешки. Случайно или не само ден след обявяването на санкциите по закона„Магнитски“ делегация на ДПС, начело с Мустафа Карадайъ, посети Турция и се срещна с президента Ердоган. Тази визита бе свързана с предстоящите избори и мобилизацията на турските изселници за вота. „Българските патриоти“ – ВМРО, НФСБ и Воля по време на цялата кампания показваха резултати под четири процентовата избирателна бариера. Те обаче имаха силен конкурент за националистическия вот – партия„Възраждане“, която още на миналите избори показа изненадващо добри резултати – с потенциал за преминаване на бариерата. Интерес по време на кампанията предизвикваше и партията на санкционирания бизнесмен Васил Божков –„Българско лято“, която на предишните избори макар и под друго име получи почти 3% от вота. Парадоксално партия„Българско лято“ също беше включена в списъка със санкциите по закона„Магнитски“, въпреки че Божков нито е лидер на партията, нито неин член, което бе изрично посочено от ръководството на формацията. Божков направи активна кампания във фейсбук, като заяви че след изборите ще се върне в България. Резултати от парламентарните избори проведени на 11 юли 2021 г.: Партия/Коалиция Има такъв народ ГЕРБ/СДС БСП за България Проценти(%) 23,91 23,69 13,51 „Изправи се! Мутри вън!“ направиха активна кампания и затвърдиха електоралната си подкрепата от предишните избори. От коалицията потвърдиха своята ангажираност да участват в правителство на промяната с останалите протестни партии. В редица свои медийни изяви лидерът на движението Мая Манолова наричаше Слави Трифонов приятел, а Христо Иванов – партньор. Тя посочи, че те са в постоянен диалог и напълно осъзнават своята мисия за промяна на порочния модел на управление в страната. Демократична България 12,56 ДПС 10,66 Изправи се! Мутри вън! 5,03 Българските патриоти 3,16 Възраждане 2,97 Българското лято 1,81 Забележка: При обработени 98,92% от изборните протоколи 6

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ 3 ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ Проучване на Галъп, проведено в средата на юни показва висока степен на обществено одобрение към служебното правителство на Стефан Янев. 58% от анкетираните дават положителна оценка за работата на кабинета, а 33,2% – отрицателна. Отношението към предишното правителството на Борисов е негативно – 26,9% от анкетираните го определят като напълно неуспешно, 22,8% като „по-скоро неуспешно“, а 22% като„нито успешно, нито неуспешно“. Едва 7,1% от българските граждани са на мнение, че предишното правителство е било напълно успешно, а 19,8% като„по-скоро успешно“. Позитивните оценки са дадени до голяма степен от избирателите на ГЕРБ и патриотичните формации, които бяха част от правителството. Проучването на Галъп показва, че няма промяна в нагласите по казуса с Република Северна Македония. 70% от респондентите са против отстъпки при преговорите между София и Скопие, а 19,3% са на противоположното мнение. По отношение на наложените санкции по Глобалния закон„Магнитски“ проучването показва, че 49,2% от българите одобряват санкциите, а 31,6% не ги одобряват. По-детайлна картина във връзка със санкциите дава представителното проучване на Talk Online Panels, проведено в края на юни. На въпроса„Защо Делян Пеевски не е разследван за корупция досега от главния прокурор Иван Гешев и неговия предшественик Сотир Цацаров?“ 53% считат, че причината е в тяхната зависимост от санкционирания олигарх, а 25% са на мнение, че двамата са били назначени на постовете си благодарение на лобито на Пеевски във Висшия съдебен съвет. Над 50% от анкетираните не вярват, че ще има обективно разследване на прокуратурата срещу Пеевски, а 41% са на мнение, че ще има симулиране на някакво разследване. Над 62% от българите смятат, че мандатът на Иван Гешев като главен прокурор трябва да бъде предсрочно прекратен, а само 15% изразяват позиция, че той трябва да остане на поста си. 60% от респондентите считат, че председателят на Комисията по противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество(КПКОНПИ) Сотир Цацаров трябва да бъде освободен от поста срещу 13%, които са на обратното мнение. 7

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПОЛИТБАРОМЕТЪР 4 ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ Предсрочните парламентарни избори, проведени на 11 юли, записаха рекордно ниска избирателна активност – 38%. В сравнение с изборите на 4 април, само„Има такъв народ“ и„Демократична България“ повишиха своя резултат. От 75 депутата в миналия парламент, сега ГЕРБ пада на 61-62 мандата. Отново 6 партии и коалиции намират място в Народното събрание. Слабо се представи БСП. Продължава негативния тренд на загуба на влияние. В национален мащаб Коалиция“БСП за България” губи 26.1% от гласовете си. Това е и тежък удар за лидерката Корнелия Нинова. икономически министър в правителството на Симеон Сакскобурготски и едва ли е приемлив за други демократични партии. Трифонов заяви, че няма да прави коалиция с други партии. Първите реакции на това предложение са негативни. Според експерти, това е целенасочена провокация към политическата система, зад която стоят заинтересувани среди, особено от висшата олигархия. Де факто, с това негово предложение Трифонов целенасочено торпилира дейността на новия парламент, където се очакваше неговата партия и другите партии на промяната да подкрепят правителство за дълбоки реформи в страната. Партиите на протеста –„Има такъв народ“,„Демократична България“ и„Изправи се! Мутри вън!“ няма да имат абсолютно мнозинство от 121 народни представители. Това налага подкрепа на някоя от останалите партии за формиране на правителство. Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че този път подкрепата на БСП за правителство на партиите на протеста няма да бъде безусловна, а ще очакват покана за разговори по конкретни политики. Слави Трифонов, лидер на„Има такъв народ“ в специално интервю, преди още да има окончателни резултати, без да спазва елементарни парламентарни и политически процедури, предложи свое„лично“ правителство с няколко приоритета, начело с икономиста Николай Василев. Той е бивш ГЕРБ загуби над 200 000 гласа в сравнение с изборите през април. Партията се намира в тотална политическа изолация след разкритите многобройни нередности и корупционни сигнали. По време на кампанията от ГЕРБ постоянно твърдяха, че вотът с машини може да бъде манипулиран и че ще доведе до хаос. Тези опасения не се оправдаха, машинното гласуване протечи безпроблемно, като намали степента на така нар. контролиран и купен вот. Не е изключено ГЕРБ да обжалват изборите до Конституционния съд и да поискат тяхното касиране. Това обаче ще доведе до още по-голяма изолация на партията. След инициативата на Трифонов, не е изключено ГЕРБ отново да се„съвземе“ и на евентуални следващи нови избори да разшири своите позиции. 8

ЗА АВТОРА ИЗДАТЕЛ Професор, доктор на философските науки, Георги Карасимеонов е преподавател в СУ„Св. Климент Охридски”, директор е на Института за политически и правни изследвания. От 1991 до 1998 г. е председател на Българската асоциация за политически науки. От 2008 до 2012 г. е ръководител на катедрата по политология в СУ„Св. Климент Охридски“. karasimeonovg@gmail.com Фондация Фридрих Еберт| Бюро България Ул. Княз Борис I 97| 1000 София| България Отговорен редактор: Жак Папаро| Директор, ФФЕ, Бюро България тел.:+359 2 980 8747| факс:+359 2 980 2438 https://bulgaria.fes.de Заявки/ Контакт: office@fes.bg Използването с търговска цел на всички, издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации, не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО Фондация Фридрих Еберт България издава„ПОЛИТБАРОМЕТЪР“ от 2000 година насам, анализирайки актуалните и дългосрочни политически процеси и идентифицирайки тенденциите в българската политика със специален фокус върху политически партии като главни актьори на демокрацията. В ситуация, в която качеството и безпристрастността на българските медии са под въпрос, имаме за цел да предоставим на българските и чуждестранните читатели научна основа за по-нататъшна политическа дискусия. https://bulgaria.fes.de Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/ авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.

ПОЛИТБАРОМЕТЪР Година 21, брой 5 1 юни – 12 юли 2021 Предсрочните парламентарни избори, проведени на 11 юли, записаха рекордно ниска избирателна активност. а първи път след 2009 г. ГЕРБ не са първа политическа сила След слабо представяне БСП остава трета сила. Повече информация по темата ще намерите тук: https://bulgaria.fes.de