Победата на ГЕРБ на президентските и местните избори може да бъде определена като вот на доверие към правителството. Една от причините за успеха на ГЕРБ е слабостта на другите политически алтернативи. Страната се нуждае от спешни реформи в публичния сектор, но ГЕРБ проявяват досега стихийност и непоследователност в тяхното осъществяване. Новият президент Плевнелиев дава заявка, че ще бъде активен и диалогичен президент. Бъдещето обаче ще покаже дали той ще може да се еманципира политически от своя патрон Борисов. БСП продължава да бъде втора политическа сила в страната, като резултатите на изборите показаха, че партията е регистри рала известно, макар и незначително покачване на подкрепата в сравнение с парламентарните избори през 2009 г. БСП обаче продължава да бъде партия, която се подкрепя преди всичко от по-възрастното население и изпитва трудности за привличане на по-млади симпатизанти. Резултатът за Меглена Кунева показва, че има потенциал за оформянето на нова центристка формация, което обаче ще зави си от желанието на бившия еврокомисар да създаде политическа партия. Въпреки че създаде гражданско сдружение засега нейните бъдещи намерения все още не са известни.

4/2011 1 СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание ................................................................................................................................................ 1 1. Политическата ситуация ....................................................................................................................... 2 2. Състояние и развитие на партийната система ..................................................................................... 5 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство ............................................................................ 5 2.1.1. ГЕРБ ................................................................................................................................................... 6 2.1.2. Синята коалиция(СДС и ДСБ) ......................................................................................................... 7 2.1.3. Атака ................................................................................................................................................. 9 2.1.4. РЗС ................................................................................................................................................. 10 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция ......................................................................................... 10 2.2.1. БСП .................................................................................................................................................. 11 2.2.2. ДПС ................................................................................................................................................. 12 3. Общественото мнение ........................................................................................................................ 13 4. Основни изводи и прогнози ............................................................................................................... 14

2 4/2011 1. Политическата ситуация Очакванията за силен протестен вот сре щу управляващите не се състояха и ГЕРБ спечели президентските и местните из бори. Изборите за президент преминаха в два тура. На първия тур Росен Плевне лиев получи 40,11% или 1 349 380 гласа. След него се нареди Ивайло Калфин, като за него гласуваха 28,96% или 974 300 от избирателите. При този резултат канди датите на ГЕРБ и БСП отидоха на бало таж. Меглена Кунева зае трета позиция с подкрепата на 470 808 гласоподавате ли(14%). Останалите участници останаха далеч зад тях. Избирателната активност на първия тур на президентските избори беше 51,83%. Местните избори протекоха при малко по-ниска активност – 48,53% На балотажа ДПС даде своята подкре па за Ивайло Калфин, а Меглена Кунева призова избирателите й да гласуват по съвест. Подкрепата на ДПС не бе достатъ чна за стопяване на разликата межу два мата претенденти на балотажа. Плевне лиев спечели изборите с 1 698 136 гласа (52,58%), а за Калфин гласуваха –1 531 193 избиратели(47,42%). Избирателната ак тивност на втория тур на президентските избори беше 48,04%. Първият тур на изборите протече в условията на безпрецедентен хаос, което стана повод за критики не само от страна на участвалите в изборите кандидати и политически партии, но и от редица на блюдатели. Въпреки сравнително слаба та избирателна активност пред повечето избирателни секции в страната се изви ха опашки, което доведе до напрежение пред урните. Стигна се дори до удължа ване на изборния ден с един час в раз рез с разпоредбите на Изборния кодекс. Постъпването на протоколите от сек ционните избирателни комисии в ЦИК също беше съпътствано с трудности. В резултат на това беше забавено опове стяването на окончателните официални резултати извън срока, постановен от Изборния кодекс. Оказа се също така, че броят на не валидните бюлетини е рекордно висок. Общият им брой в трите избора- за кме тове, за общински съвети и за президент бе 700 000. Недействителните бюлетини само от първия тур на президентските из бори бяха над 220 000. Всички политически партии освен ГЕРБ изразиха силно недоволство и кри тики от начина на провеждане на избори те. От БСП определиха изборите за пре зидент и местна власт като най-лошо ор ганизираните за последните 20 години. От ДПС заявиха, че стотици хиляди българ ски граждани бяха лишени от правото да гласуват с въвеждането на принципа на уседналост и изработването на забрани телните списъци. Управляващите признаха за определе ни организационни проблеми и трудно сти по време на изборите, но според тях те се дължали на съчетаването на избори те за президент и местна власт в един ден. Критична оценка на изборите напра виха редица международни наблюдатели и български неправителствени организа ции. Наблюдателите от ПАСЕ определиха работата на ЦИК като лошо организирана и непрозрачна. Според представители на огранизацията е необходимо България да създаде по-професионална избирателна комисия, която да бъде съставена от ек сперти, които не са партийно обвързани. От ПАСЕ заявиха още, че е нарушена рав нопоставеността на кандидатите в пре-

4/2011 3 зидентските избори, тъй като не са имали равен достъп до медиите. Наблюдателите от ОССЕ са установи ли сериозен административен проблем с „небалансирания състав в избирателните комисии на всички нива и доминиращото участие на хора на управляващата партия в тях”. Освен това са констатирани редица организационни недостатъци, което е до вело до стълпотворения пред избирател ните секции. Безпокойство бе изразено и по отношение на сигналите за купуване на гласове и контролиран вот. Според Български хелзински комитет (БХК) членовете на избирателните коми сии не са били наясно с правилата на из борния ден и са проявявали много ниска компетентност. Създадените изборни сек ции са били недостатъчни и това довело до опорочаване на изборите на много места, лишавайки от право на глас хиля ди граждани. Струпването на множество хора пред секциите е довело до чакане с часове, поради което много избиратели се отказали да гласуват. БХК изрази съмнение и за опороча ване тайната на вота, тъй като бюлети ните са били прозрачни. Освен това на много места застъпниците на отделните партии открито агитирали пред избира телните секции. В резултат на многобройните сигна ли за нарушения се стигна и до рекорден брой жалби до съда за касиране на избо рите. Дела за касиране на изборите бяха образувани в София, Варна, Пловдив, Кърджали, Кюстендил, Плевен и в редица други по-малки градове на страната. До този момент единствено админи стративният съд във Велико Търново ка сира изборите за общински съветници в Горна Оряховица. Съдът е приел, че на рушенията по време на вота са опоро чили крайния резултат. Констатирани са множество съществени несъответствия между протоколите на секционните из бирателни комисии и реалния брой на недействителните бюлетини по време на изборите. За първи път от началото на демокра тичните промени основни партии в стра ната практически не признаха резултати те от президентските избори и поискаха тяхното касиране. Седемдесет и един де путати от БСП, ДПС и„Атака” внесоха ис кане в Конституционния съд за обявяване за незаконосъобразен избора на Росен Плевнелиев за президент и на Маргарита Попова за вицепрезидент. Сред мотиви те за касиране на вота са забранителните списъци, прозрачните бюлетини, участи ето на министъра на вътрешните работи в изборния процес, законово необоснова ното удължаване на изборния ден. Съдът прие, че искането е допустимо и следва да бъде допуснато до разглеждане по същество. В крайна сметка обаче Консти туционният съд не касира изборите, с ос новен мотив – липса на достатъчно прав ни аргументи за подобно решение. След избирането на Плевнелиев и Попова настъпиха нови промени в Ми нистерския съвет. Плевнелиев бе подал оставка като министър веднага след но минацията си в началото на септември и бе заменен от неговата заместничка в ми нистерството на регионалното развитие Лиляна Попова. Мястото на Маргарита Попова като нов министър на правосъди ето зае Диана Ковачева, до този момент изпълнителен директор на Трансперънси Интернешънъл за България. Дебатите и гласуването на бюдже та за следващата година беше второто

4 4/2011 по значимост събитие, което определя ше политическата ситуация в страната през това тримесечие. Бюджетът беше гласуван с гласовете на депутатите от ГЕРБ и независимите депутати, включи телно тези на РЗС. В бюджета са пред видени реален растеж на икономиката от 2,9% и дефицит по консолидираната фискална програма от 1,3%. Очакваната средногодишна инфлация е от порядъка на 3,2%. Преките чуждестранни инве стиции са предвидени да бъдат 2,8% от БВП. Планираните приходи в републи канския бюджет са малко над 17 млрд. лв., като от данъци ще постъпят около 15 млрд. лв, а неданъчните приходи са в размер на 1,6 млрд. лв. Предвижда се минималната работна заплата от 1 януа ри догодина за най-ниската длъжност на държавен служител да бъде 335 лв. За пазва се максималният осигурителен до ход от 2000 лв. Минималният размер на пенсията се увеличава с 9 лв. от 136 лв. на 145 лв. Максималната пенсия запазва тавана си от 700 лв. Дефицитът в НОИ се изчислява на около 2 млрд. лв. и ще бъде покрит от държавния бюджет. През 2012 г. правителството залага да изхарчи 5,5 млрд. лв. от еврофондовете. Това е трудно изпълнима задача, тъй като през последните четири години общо до сега са усвоени едва 2,3 млрд. евро. Синята коалиция разкритикува макро рамката на бюджета и заложените пара метри на бюджетите на НОИ и НЗОК. Иван Костов заяви, че финансовият министър е загубил доверието на неговата партия за ради увеличаването на държавния дълг с над 4 милиарда лева. Лидерът на СДС Мартин Димитров заяви, че този бюджет ще задълбочи допълнително кризата и ще се стигне до нови фалити на фирми и ръст на безработицата. Правителството предложи да увеличи пенсионната възраст с една година още от 2012 г., за да започне реална пенсион на реформа и постепенно бъде преодо лян дефицита в НОИ. Това обаче доведе до протести на синдикатите, които напус наха тристранния съвет. След натиска на синдикатите управляващите решиха вди гането на пенсионната възраст да става плавно. Решението за това обаче беше прехвърлено на Народното събрание и мнозинството от ГЕРБ. Това доведе до нов разрив в отношенията между управлява щи и синдикати. В крайна сметка от 2012 г. възрастта за пенсиониране ще се увеличава с по 4 месеца всяка година докато за жените нарасне от сегашните 60 г. на 63 г., а за мъжете- от 63 г. на 65 г., гласят приетите текстове. Променя се редът за пенсиониране за хората, които са навършили съответната възраст, но през годините не са успели да натрупат необходимия осигурителен стаж. Сега те получават право на пенсия, когато станат на 65 г., при условие, че са се осигурявали в продължение поне на 15 години. От догодина обаче и за тях възрастта ще започне да расте плавно с по 4 месеца до навършването на 67 г. и за двата пола. По-рестриктивни стават и изисквани ята за пенсиониране на работилите при тежки условия. Нарастването на възрастта за пенсиониране с по 4 месеца всяка го дина ще се прилага и за тях докато в края на 2014 г. достигне 48 г. – за жените и 53 г. – за мъжете, работили при първа кате гория труд и съответно 53 г. – за жените и 58 г. – за мъжете от втора категория труд.

4/2011 5 Военните и работещите в МВР ще могат да се пенсионират при 27 г. общ осигу рителен стаж, ако две трети от него са на трупали в тези служби. Сега изискването е за 25 г. стаж. От Синята коалиция не подкрепиха промените, като изразиха позиция, че това не са реформи. Те предложиха модел на пенсионна система, при който всеки получава пенсия съобразно вноските си. От БСП остро разкритикуваха проме ните и заявиха, че ще сезират Конститу ционния съд. ДПС зае сходна позиция. Синдикатите от своя страна заявиха, че промените са незаконни, тъй като не са станали след одобрение на тристран ния съвет с тяхно участие. Двата синди ката –„Подкрепа” и КНСБ изразиха го товност за организиране на общонаци онална стачка. Президентът Георги Първанов наложи вето на промените в пенсионната систе ма. Според него законът съдържа съще ствени и непреодолими законодателни недостатъци, засягащи основни и неот меними права на гражданите, и е приет при съществени процедурни нарушения. Наред с протестите свързани с увели чаването на пенсионната възраст в стра ната се проведе стачка на железничари те, която продължи повече от 20 дни. До стачката се стигна след като кабинетът реши да започне съкращения в компани ята БДЖ, която е изправена пред фалит. Заради намалени субсидии се стигна и до протести на зърнопроизводители. В началото на месец декември българ ското правителство взе окончателно ре шение за излизане на страната от проекта за изграждане на петролопровода под Черно море –„Бургас-Александруполис”. Мотивите за това решение са чисто ико номически. Предложението на България е тристранното споразумение с Гърция и Русия да бъде прекратено по взаимно съгласие. Ако не се постигне такава дого ворка, българската страна ще се оттегли самостоятелно. Все още няма окончател но решение по другия спорен енергиен проект – АЕЦ„Белене”. На Европейския съвет взел важни ре шения за спасяването на еврото, българ ското правителство подкрепи предложе нията на Германия и Франция за затягане на фискалната дисциплина. Премиерът Борисов заяви, че управляващите ще за почнат консултации с останалите поли тически партии в Народното събрание за промени в конституцията, с които да бъдат въведени механизмите на фиска лен борд в страната. 2. Състояние и развитие на партийната система Изборите показаха, че ГЕРБ запазва пози циите си на най-силна партия в страната. БСП затвърди своите позиции на втора политическа сила и остава без алтерна тива в лявото пространство. Атака и РЗС получиха слаби резултати, с които не биха преминали избирателната бариера на евентуални парламентарни избори. Пред Синята коалиция също стои въпросът за политическото оцеляване. Резултатът за Меглена Кунева показа, че има потенци ал за създаване на центристка партия под нейно ръководство. 2.1. Тенденции в дясното политическо пространство Десните партии в Народното събрание са в процес на политическа преориентация.

6 4/2011 РЗС претърпя коренна трансформация след изборите, като обяви, че ще пома га на ГЕРБ по ключови теми и политики, свързани с преодоляване на икономи ческата криза. След изборите Атака пре осмисли своята подкрепа за ГЕРБ и по всичко личи, че вече ще бъде опозиция на управлението. Партията обаче все по вече изпада в изолация, като процесите на разцепление в парламентарната група могат да застрашат нейното понататъшно съществуване. ДСБ и СДС запазват опози ционното поведение и критиките си към правителството. Отношенията между тях обаче остават напрегнати и влошени за ради разделението, което настъпи по вре ме на президентската кампания. 2.1.1. ГЕРБ Успехът за ГЕРБ на президентските и местните избори затвърждава позици ите на правителството и управляващото мнозинство. За първи път след началото на демократичните промени в България управляващата партия печели избори по средата на своя мандат. Въпреки иконо мическата криза, увеличаването на без работицата и обедняването, не се сбъдна ха очакванията за наказателен вот срещу управляващите. Една от причините за успеха на ГЕРБ е липсата на реална алтернатива на управ лението, която да се подкрепя от мнозин ството българи. Традиционната десница остава слаба и фрагментирана, а БСП все още не може да бъде разпозната като управленска алтернатива. От друга страна, управляващите вече повече от две години след спечелването на парламентарните избори се радват на медиен комфорт. По време на предизборната кампания ГЕРБ доминираше като медийно присъствие, което създаде известна неравнопоставе ност между отделните кандидати. Спечелването на президентските из бори от Росен Плевнелиев практически дава на ГЕРБ властови ресурс в основните политически институции. След победата Плевнелиев заяви, че ще бъде диалоги чен президент и ще направи прозрачна дейността на президентската институция. Въпреки че няма реални прерогативи в изпълнителната власт, той се ангажира, че ще подрепя усилията за реформи в съдебната система, администрацията и развитието на регионите. Привличане то на чужди инвестиции остава основен приоритет за страната и новия прези дент обеща, че ще работи усилено в това направление. Основната въпросителна, която остава да стои пред Плевнелиев е дали той ще съумее да се еманципира от Бойко Бори сов и да бъде достатъчно независим в от стояването на своите решения. Това беше и най-често задаваният въпрос на Плев нелиев, както по време на предизборната кампания, така и след изборите. Успехът на ГЕРБ на местните избори също засилва концентрацията на власт в партията и дава възможност партията да се развива на местно ниво чрез за силване на политическия патронаж. Още по време на предизборната кампания се видя как на много места в страната мест ният бизнес се ориентира към ГЕРБ, като дори редица така наречени бизнес пар тии, които имаха присъствие в общински те съвети по места се сляха с управлява щата партия. ГЕРБ спечели кметските избори в че тирите най-големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Бургас. Йордан-

4/2011 7 ка Фандъкова спечели кметките избори в София още на първия тур, като за нея гласуваха 53,3%. ГЕРБ ще има и мнозин ство в общинския съвет в столицата със своите 33 съветници. Очаквано в Бур гас досегашният кмет Димитър Николов постигна убедителна победа на първия тур с над 70% от гласовете. И тук ГЕРБ ще има мнозинство в общинския съвет. В Пловдив кандидатът на ГЕРБ Иван То тев победи на балотаж досегашния кмет Славчо Атанасов. Във Варна досегашни ят кмет на града Кирил Йорданов, който бе подрепен от ГЕРБ, спечели изборите след балотаж. ГЕРБ победи и в още 10 областни града. Това са: Благоевград, Русе, Велико Търново, Ямбол, Плевен, Габрово, Сили стра, Добрич, Смолян и Стара Загора. ГЕРБ претърпяха загуба в три област ни града, в който до този момент имаше кметове – Видин, Враца, Сливен. Ръководството на ГЕРБ определи по бедата на изборите като вот на доверие за правителството. Бойко Борисов заяви, че тези избори са голям успех за партията, тъй като досега нито една управляваща партия в България не е получавала такова доверие по средата на своя мандат. Спо ред премиера съсредоточаването на та кава власт в ГЕРБ е огромна отговорност, което означава, че са необходими още по-големи усилия за реформи и модер низация на страната. 2.1.2. Синята коалиция(СДС и ДСБ) СДС и ДСБ участваха разединени на пре зидентските избори, което се отрази не гативно на цялостното представяне на Синята коалиция. Кандидатът за прези дент на СДС, Румен Христов, получи едва 1,95% от вота на избирателите. Разединението между СДС и ДСБ на президентските избори се отрази не гативно на кампанията на кандидата за кмет на София Прошко Прошков, който получи 11,5% от гласовете. За листата за общински съветници на Синята коалиция в София гласуваха 10,8% от избирателите, което се равнява на 8 мандата в столич ния общински съвет. Една от емблематичните фигури на СДС, Найден Зеленогорски, загуби след балотаж кметските избори в Плевен само с 289 гласа разлика от победителя Ди митър Стойков(ГЕРБ). Плевен беше из бирателния район, в който имаше данни за най-много нарушения, включително и директна подмяна на бюлетини в една от избирателните секции. Зеленогорски не призна резултатите и заведе дело за каси ране на изборите. СДС спечели кметските избори в Кю стендил в коалиция с други десни партии. Там досегашния кмет на града Петър Па унов спечели изборите на първи тур. В Монтана спечели Златко Живков с коали цията„Вяра, морал, родолюбие”, в която участваха СДС и ДСБ. След изборите критиките към лидера Мартин Димитров се засилиха. Редица партийни организации поискаха неговата оставка. Димитров отказа да направи това и поиска вот на доверие от Националния съвет на СДС. Членове на съвета заяви ха, че няма такава процедура в устава на партията и е безмислено да се участва в подобно гласуване. Мартин Димитров призна, че в действителност вота на до верие, няма правна сила, но той държи да получи оценка от партийното ръковод ство за дейността си като лидер. Димитров получи вот на доверие от Националния съвет(НС) на партията, като

8 4/2011 45 гласуваха –„за”, 9 –„против”, а трима са се въздържаха. Близо 20 души от чле новете на НС обаче отказаха да участват в гласуването с мотива, че такава проце дура в устава на партията няма. 27 от чле новете на съвета изобщо не присъстваха на заседанието. Резултатите показаха, че доверието в Мартин Димитров е твърде крехко и опо зиционните настроения в партията се уве личават. Противници на Димитров в СДС са представителите на софийската орга низация на партията. Бившият й предсе дател Стефан Иванов поиска Мартин Ди митров незабавно да подаде оставка, за да поеме политическата отговорност за „катастрофалното представяне” на СДС на местните и президентските избори, което е резултат на неудачни коалиционни и ка дрови решения. Иван Сотиров от софий ската организация на партията заяви, че на практика лидерът е загубил подкрепа та на партийното ръководство, защото е получил по-малко от половината гласове от всички членове на Националния съвет. Подобна позиция зае и бившият ли дер на партията и външен министър в правителството на ОДС(1997-2001) На дежда Нейнски, която определи вота на доверие като служебна победа. В края на ноември ДСБ проведе На ционално събрание, което избра партий но ръководство и направи равносметка на изборите. Иван Костов бе преизбран единодушно за лидер на партията. В поли тическото ръководство влизат трима нови представители – Прошко Прошков, Све тослав Малинов и Димитър Сяров. Те за емат местата на депутата Иван Иванов, Цв. Цветков и Петър Николов. Като членовe на Националното ръководство остават Екате рина Михайлова, Даниел Митов, Димитър Бъчваров, Калин Янакиев, Петър Москов, Даниела Желязкова, Радан Кънев и Иван Костов. За зам.-председатели Костов по сочи Светослав Малинов и Радан Кънев. Досега зам.председателите бяха четирима. Иван Костов заяви, че изборите са протекли в атмосфера на страх и напре жение. Основната причина за това е сил ният административен и политически натиск, който са оказали управляващите. Според Костов слабият резултат на прези дентските избори се дължи на подмяната на„Синята коалиция” в резултат на не агрументираните коалиционни действия на СДС. Въпреки това Костов защити по зицията, че неговата партия ще направи всичко възможно да запази Синята коа лиция и в бъдеще. Пред Националното събрание Иван Костов заяви още, че неговата партия е оттеглила доверието си към ГЕРБ заради това, че управляващите водят агресив на политика и рушат държавността. Ос вен това ГЕРБ са се отказали от своите предизборни обещания да водят бор ба с организраната престръпност и ко рупцията и да извършат икономически реформи. Нещо повече, политиката на ГЕРБ, според Костов, задълбочава кри зата в страната. По време на дискусията делегатите се обединиха около мнението, че резултати те от президентските и местните избори са много по-скромни от очакваните. Те се обявиха против коалиции с партиите на Софиянски и Бакърджиев и за запазване на Синята коалиция. Прошко Прошков обвини СДС за загубата на вота в София, защото са„разкъсали националната от местната кампания”.

4/2011 9 2.1.3. Атака Представянето на Волен Сидеров и Ата ка на тези избори потвърди установе ната през последните две години тен денция на спадащо доверие в партията и нейния лидер. Волен Сидеров получи 3,64% от вота на избирателите, което е далеч под резултата, който получи на предишните президентски избори, кога то бе на балотаж. Този резултат показа, че Атака трудно би преодоляла избира телната бариера на парламентарните избори. Причините за слабите резултати са комлексни. От една страна, силната обвързаност на Атака с ГЕРБ доведе до постепенното обезличаване на наци оналистите. От друга страна, процеси те на разцепление в партията, които се случиха на няколко етапа през послед ните години, стесниха още повече ней ния електорален потенциал. Също така партията„Национален фронт за спасе ние на България”, която учреди шефът на телевизия СКАТ, Валери Симеонов, разцепи националистическия вот. Така например кандидатът за президент на партията Стефан Солаков получи 1,31% от гласовете. Валери Симеонов се наре ди втори на кметските избори в Бургас (11,25%), докато кандидатът на Атака, Димчо Грудев, получи едва 1,26%.„На ционален фронт за спасение на Бълга рия” получи по-добри резулати от Атака и в Ямбол. В градове като Стара Загора и Шумен, в които Атака получаваше до бри резултати до този момент, също се наблюдава спад в подкрепата. Изборите показаха, че потенциалът на националистическия вот се запазва на равнището от около 5%, но Волен Сидеров вече не е фактора, който го консолидира. Волен Сидеров не призна резултати те от изборите. Той заяви, че това не е реалния резултат, който е получил, тъй като изборите са фалшифицирани. Сиде ров дори настоя за повторно броене на бюлетините, което според него щяло да докаже извършените фалшификации. В крайна сметка Атака подкрепи внесената подписка от БСП и ДПС за касиране на из борите в Конституционния съд. Неочаквано за мнозина, седмица след втория тур на президентските избори ев родепутатът и зам. председател на Ата ка, Димитър Стоянов, поиска оставката на Волен Сидеров. Стоянов, който е до веден син на Сидеров, заяви, че лидерът на партията трябва да подаде оставка за ради слабото представяне на изборите. Димитър Стоянов не е съгласен още и с участието на Атака в подписката до Кон ституционния съд за касиране на прези дентските избори съвместно с БСП и ДПС. Оказа се всъщност, че зад мотивите на Димитър Стоянов стоят лични при чини, свързани с отношенията между неговата майка Капка Сидерова и Волен Сидеров. Сидеров призна, че от извест но време не живее със съпругата си, но заяви, че това е въпрос, който касае тях двамата и няма нищо общо с политиче ското развитие на партията. Волен Сидеров определи атаките сре щу него, като част от сценарий за разби ването на партията, зад който стоят ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов. Разразилият се скандал в Атака завъ рши с изключването на Димитър Стоянов от партията и отстраняването на Капка Сидерова от поста главен редактор на партийния вестник„Атака”. От ръковод ството на партията призоваха Капка Си дерова да се оттегли и от Столичния об-

10 4/2011 щински съвет, в който тя беше избрана за общински съветник на местните избори. Скандалите в Атака засилиха центро бежните процеси в партията. Парламен тарната група беше напусната от депутат ката Цвета Георгиева. Мотив за напуска нето е подкрепата на Атака на подписката на БСП и ДПС до Конституционния съд за обявяване на президентския вот за неза конен. В същото време Георгиева подкре пи бюджета за следващата година, пред ложен от правителството и декларира своята бъдеща подкрепа за ГЕРБ. Групата на Атака беше напусната и от Калина Крумова, която заяви, че не среща подкрепа от своите съпартийци за зако нопроектите, които предлага. По този на чин групата на Атака остана с 14 народни представители, докато в началото на ман дата на настоящия парламент наброява ше 21 души. Изискването за съществува не на парламентарна група е 10 депутати. 2.1.4. РЗС РЗС заложи на негативна кампания, коя то протече с непрестанни публични атаки срещу управляващите и техните кандида ти. Основният лозунг в кампанията на кан дидата за президент Атанас Семов беше, „Ще уволня Бойко Борисов”. Яне Янев пък от своя страна заплашваше, че ще изнесе информация, касаеща нерегламентирани бизнес връзки на Росен Плевнелиев, кое то така и не се случи. Въпреки тази крайно негативна кам пания насочена срещу ГЕРБ и премиера Бойко Борисов, след първия тур на пре зидентските избори РЗС зае диаметрал но противоположна позиция. След като Атанас Семов получи едва 1,84% от гла совете на избирателите, Яне Янев заяви, че неговата партия ще подкрепи на вто рия тур Росен Плевнелиев и занапред ще бъде конструктивна опозиция, която ще подкрепя работата на кабинета по важни политически теми. С това РЗС за пореден път показа, че е опортюнистична партия, движена от политическата конюнктура. Основната причина, която РЗС изтъкна като мотив за тази промяна е задълбочаването на ико номическата криза и необходимостта от общи усилия от страна на политическите партии за преодоляване на негативните последици от нея. Въпреки слабите резултати, РЗС оцени положително представянето си на мест ните избори. Яне Янев заяви, че парти ята има 122 общински съветници, което затвърждава позициите й на местно ниво. Според него партията е удвоила резултата си от местните избори през 2007 г., когато РЗС са имали 55 общински съветници. Яне Янев отчете като грешка, че партията не е издигнала кандидат за кмет на София, с което РЗС са изгубили около 25 000 гласа. Освен това Янев констатира организаци онни проблеми в Пловдив, Варна, Разград и Кърджали. Заради слабите резултати се очаква много от партийните лидери по места да бъдат сменени. След изборите Атанас Семов додаде оставка като зам. председател на парти ята, заради слабите резултати на избо рите. Управителният съвет на РЗС обаче отхвърли оставката с мотива, че Семов се е представил достойно по време на пре дизборната си кампания. 2.2. Тенденции в парламентарната опозиция Изборите показаха, че БСП и ДПС все по вече ще действат заедно като опозиция

4/2011 11 на управлението. Подкрепата на ДПС за Ивайло Калфин на втория тур на пре зидентските избори и партньорството между двете партии в различни региони по време на кметските избори затвържа ват тенденцията за сътрудничество. От друга страна, ДПС на този етап е партия, която не се припознава за потенциален партньор от останалите десни партии и ГЕРБ. Поради това за ДПС по-тясното сътрудничество с БСП остава на този етап единствената възможна перспекти ва пред партията. 2.2.1. БСП След първия тур на президентските из бори БСП призова всички граждани, кои то не искат съсредоточаването на цялата власт в ръцете на Бойко Борисов, неза висимо от техните партийни симпатии, да подкрепят Ивайло Калфин на втория тур на изборите. От политическите партии само ДПС даде своята официална под репа за Калфин. Въпреки че това доведе до скъсяване на разликата между двамата претенденти на балотажа, Ивайло Калфин загуби изборите. БСП определиха резултатите от из борите като добри за партията. Според Сергей Станишев, БСП е спечелила с бли зо 200 хил. гласа повече на първия тур на президентските избори в сравнение в парламентарните през 2009 г. Според него БСП остава единствената сериозна алтернатива на управлението. Социалистите определиха изборите като нечестни и проведени под знака на фалшификациите и силния администра тивен и политически натиск на управ ляващите. Според Сергей Станишев из борите са показали, че се потъпкват основни демократични принципи, като отнетото правото на глас на хиляди граж дани, които неправомерно са попаднали в забранителните списъци, заради въве дения принцип на уседналост. Станишев визира факта, че много граждани са се оплакали, че от години живеят постоян но в страната, а им е отказано правото да гласуват, защото са записани в забрани телните списъци. БСП спечели кметските избори пре димно в средни по население и по-малки общини. Сред областните градове парти ята спечели изборите в Перник, Ловеч, Сливен, Шумен. В София Георги Кадиев не успя да стигне до балотаж. В Пловдив, Бургас и Варна кандидатите на БСП оста наха трети. БСП загуби изборите в региони, в кои то партията имаше знакови кметове и по пулярни партийни фигури. Така например Дора Янкова, която управляваше Смолян два мандата, загуби на балотаж изборите от кандидата на ГЕРБ, Николай Мелемов. След загубата на изборите в София, Ге орги Кадиев стана обект на силни критики на част от неговите съпартийци. Столич ната организация на БСП обвини Кадиев за загубата в София, тъй като очакванията са били да стигне до балотаж. Въпреки че не прие критиките за основателни Кадиев подаде оставка от изпълнителното бюро на градския съвет на партията, но остана в националното партийно ръководство. Все по-актуална става темата за бъде щата роля на Геори Първанов след изти чане на неговия мандат в края на януа ри 2012 г. Настоящият президент отново заяви своето намерение да се върне в партията, като каза, че ще присъства на следващия партиен конгрес. Мнозина окачествиха това като амбиция за лидер ския пост. Първанов не отговори обаче

12 4/2011 еднозначно на въпроса дали ще се кан дидатира за партиен лидер. Темата за бъдещето на Първанов не беше подмината без коментар от Сергей Станишев. Той заяви, че ще се кандидати ра за председател на следващия конгрес на партията, дори и Георги Първанов да се кандидатира. Станишев заяви, че през последните години е постигнал много като лидер на БСП и желанието му е да работи и в бъдеще за утвърждаване на партията като водеща сила в страната. Избирането на Станишев за прези дент на ПЕС затвърди неговите позиции в БСП и на практика обезмисля интригата за лидерския пост в партията. Станишев заяви, че избирането му на този така пре стижен пост е голямо признание за Бълга рия и израз на доверие към БСП. Според него този пост му дава възможност за по-ефективна защита на интересите на България в европейските институции. Като лидер на ПЕС, Станишев пое анга жимент, че ще работи за формулирането на икономическа и социална алтернатива на политиката на десните правителства в ЕС. Според лидера на БСП политиката, която водят десните правителства на на ционално и на европейско ниво, не ре шава проблемите на кризата, а ги задъ лбочава. Друга основна задача пред Ста нишев е по-тясната ангажираност на ПЕС по посока на отстояването на основните демократични ценности. Според него на стоящата криза не е само икономическа и социална, но и криза на демократичните ценности на Европа. Особено тревожна е ситуацията в страни като Унгария и Бълга рия, където се нарушават основни демо кратични принципи. 2.2.2. ДПС ДПС аргументира подкрепата за Ивайло Калфин на балотажа на президенстките избори с опастността ГЕРБ да концентри ра прекалено много власт, което би имало има негативен ефект върху демокрацията в страната. Освен това, според ДПС, Кал фин е политик от кариерата, има нужната подготовка за този пост и е добре познат на международното поле. За разлика от него Плевнелиев нямал нужните качества и ще бъде под пълното влияние на пре миера Бойко Борисов. Подкрепата на ДПС за Калфин дове де до значително скъсяване на разликата между двамата претенденти, но не беше достатъчна за обрат. ДПС концентрира своето внимание преди всичко на местните избори, които винаги са били важни за партията. Една от въпросителните на тези избори беше дали след отстраняването на Касим Дал от ДПС ще се стигне до отлив на гласо ве към Единната народна партия(ЕНП) на Мария Капон, към която Дал се присъе дини. Другото предизвикателство пред ДПС беше заявката на ГЕРБ за пробив в региони, в които досега ДПС е печелила категорично. Резултатите от местните из бори показаха, че ДПС съумя да консоли дира своите редици и да отстои на тези предизвикателства. На първия тур на местните избори ДПС получи близо 7% от гласовете. Дан ните от екзит-половете на социологи ческите агенции показаха, че за Мария Капон като кандидат-президент са гла сували около 8% от етническите турци. Кандидати за кметове и листи за общин ски съветници на Единната народна пар тия в традиционно управлявани от ДПС общини направиха известен пробив и

4/2011 13 ще имат общински съветници. Такива са например общини като Дулово и Глави ница в Силистренска област, Самуил и Цар Калоян в Разградска област, и част от общините в Кърджали, където ЕНП по лучава между 5% и 10% от вота на изби рателите. В Цар Калоян кандидата на ЕНП Исмаил Касабов дори стигна до балотаж, където обаче загуби от представителя на ДПС, Ахмед Ахмедов. В община Кирково(Област Кърджа ли) досегашния кмет Шукран Идриз бе номинирана като кандидат за кмет за трети мандат, но този път от ЕНП. Това стана след като Идриз застана на страна та на Касим Дал след неговото изключ ване от партията. Изненадващо Идриз получи малко над 900 гласа, а излъчени ят от ДПС за първи мандат Сали Рамадан спечели още на първи тур. Тук опита да ГЕРБ да направи пробив не се състоя след като техния кандидат Есат Садък остана втори. ДПС ще има мнозинство и в общинския съвет на тази така важна за партията община. Единствено в Доспат ГЕРБ направи известен провив с избирането на досе гашния кмет Антим Пържанов, издигнат от ГЕРБ. До сега Пържанов беше кмет, избран с мандата на ДПС. На тези избо ри той успя победи претендента на ДПС Пламен Айвазов с близо 10% разлика. В общинския съвет в Доспат ГЕРБ и ДПС ще имат по 4 съветници. В Разградска област ДПС спечели по вечето общини на първи тур с изключе ние на самия Разград, където партията е традиционно по-слаба и претендентът им депутата Хасан Адемов остана трети. На втория тур ДПС застана зад независимия кандидат Денчо Бояджиев, подкрепен от БСП. Подрепата на ДПС се оказа решава ща за победата на Бояджиев над кандида та на ГЕРБ Валентин Василев. БСП и ДПС заедно ще имат мнозинство и в общин ския съвет в Разград, въпреки че ГЕРБ ще има най-много съветници. ДПС успя да спечели и редица общи ни от Благоевградска област като Гърмен, Якоруда, Белица, Сатовча. Ръководството на ДПС определи ре зултатите на местните избори като вто рите най-успешни за партията до сега с избраните 34 кметове на общини, 753 общински съветници и 615 кметовете на кметства. В национален мащаб за ДПС са гласували над 320 000 избиратели, което е съизмеримо с резултатите, които пар тията традиционно получава на избори. Разбира се това е далеч под рекордните 610 000 гласа, които ДПС получи на пар ламентарните избори през 2009 г., но този резултат се дължеше на партонажния вот, който партията акумулира към себе си в резултат на участието си в управлението на страната. След изборите през 2009 г. ДПС съвсем нормално се сви до традици оните си електорални граници, характер ни със своя регионално обособен етни чески електорат. Доган заяви, че за ДПС основен по литически приоритет остава„отстоява нето на гражданските права и свободи, които бяха грубо потъпкани по недопу стим за една демократична страна на чин от управляващата партия в избор ния процес”. 3. Общественото мнение Резултатите от изборите очертаха няколко интересни тенденции. Изборите показаха, че за ГЕРБ гласуват предимно хората от големите градове в страната, по-високо

14 4/2011 образованите, по-младите и хората със сравнително по-високи доходи. Този про фил отговаря в голяма степен на десния избирател в България. За БСП пордължават да гласуват повъзрастни избиратели и пенсионери, хората с по-ниско образование и живее щите в малките населени места и селата. Този профил на избирателя на БСП неиз менно съпътства партията след демокра тичните промени. ДПС продължава да бъде регионално обособена политическа партия, като за нея гласуват предимно етническите турци и помаците. Екзит-половете на социологическите агенции показаха, че за Меглена Кунева са гласували предимно млади и центристки орентирани гласоподаватели, по-високо образованите, представители на свобод ните професии и интелигенцията. За Ку нева гласуваха и не малка част от десните избиратели, които симпатизират на ДСБ и СДС. Това се дължи преди всичко на не популярността на кандидата на десницата Румен Христов. На втория тур на президентските из бори две трети от електората, подкрепил Кунева е гласувал отново, като Калфин и Плевнелив са поделили тези гласове. 4. Основни изводи и прогнози 1. Изборите показаха наличието на сери озни организационни слабости по време на изборния процес. Порочните практики за купуване на гласове и контролиран вот съпътстваха и тази изборна кампания. Все по-видна става необходимостта от създава не на професионална и постоянно действу ваща избирателна комисия, съставена от експерти, които не са партийно обвързани. 2. Победата на ГЕРБ на президентските и местните избори може да бъде опреде лена като вот на доверие към правител ството. Една от причините за успеха на ГЕРБ е слабостта на другите политиче ски алтернативи. Традиционната десни ца остава слаба и фрагментирана, а БСП все още не може да надхвърли твърдия си партиен електорат и да привлече нови избиратели. От друга страна, по време на предизборната кампания ГЕРБ доми нираше като медийно присъствие, което създаде известна неравнопоставеност между отделните кандидати. Засега бъдещият президент Плевне лиев дава заявка, че ще бъде активен и диалогичен президент. Бъдещето обаче ще покаже дали той ще може да се еман ципира политически от своя патрон Бо рисов. Победата на изборите увеличава политическата отговорност на ГЕРБ, като през следващите години бъде много потрудно на партията да се оправдава с ло шото наследство от предишното управ ление. Страната се нуждае от спешни ре форми в публичния сектор, но ГЕРБ про явява стихийност и непоследователност в тяхното осъществаване. Управляващите все повече се изолират, като се наблюда ва липса на диалогичност, както с остана лите партии в страната, така и със синди катите и работодателските съюзи. 3. Резултатите за партиите от Синя та коалиция показаха, че традиционна та десница продължава да бъде слаба и фрагментирана. СДС и ДСБ изостриха отношенията помежду си заради прези дентските избори, което се отрази нега тивно и на двете партии. Бъдещите отно шения между СДС и ДСБ остават неясни. Отделното явяване на следващите парла ментарни избори ще затрудни преодоля-

4/2011 15 ването на избирателната бариера. Затова двете партии ще опитат да изгладят не разбирателствата помежду си, които са не толкова политически и идейни, а пред ставляват по-скоро тактически сблъсък на лидерски групи за влияние и позиции. Доверието към Мартин Димитров като лидер на СДС все повече се изчерпва и е възможно много скоро да има смяна на партийния връх. 4. Слабото представяне на Волен Си деров и Атака на тези избори потвърди тенденцията за намаляваща подкрепа на партията и нейния лидер. Доскорошна та безрезервна подкрепа на партията за ГЕРБ доведе до постепенното обезлича ване на Атака, а последвалото й радика лизиране още повече отблъсна нейните избиратели. Резултатът за Стефан Солаков на пре зидентските избори и на подкрепилата го партия свързана с телевизия СКАТ пока за, че потенциалът на националистиче ския вот остава на приблизително същите нива като през 2009 г., но вече Атака не е силата, която може да го консолидира. „Семейният скандал” в Атака ще се от рази още по-негативно на нейното бъде ще. Волен Сидеров изпада все повече в изолация, като процесите на разцепление в парламентарната група могат да застра шат нейното съществуване. 5. РЗС и Яне Янев направиха поредния си„политически пирует”, като от крайна опозиция на управлението, заявиха сво ята подкрепа за правителството непо средствено след първия тур на изборите. Това за пореден път затвърди схващането, че партията се ръководи от конюнктурни фактори и е типична популистко-опортю нистическа формация. Резултатите на РЗС на изборите бяха очаквано слаби, като партията едва ли ще съумее да възстано ви подкрепата, която получи през 2009 г. 6. БСП продължава да бъде втора по литическа сила, като резултатите на из борите показаха, че партията е регистри рала известно, макар и незначително покачване на подкрепата в сравнение с парламентарните избори през 2009 г. БСП обаче продължава да бъде партия, която се подкрепя преди всичко от повъзрастното население и изпитва труд ности за привличане на по-млади симпа тизанти. Въпреки икономическата криза в страната, нарастването на безработицата и намаляването на покупателната спо собост на все по-широк кръг граждани, партията не може да намери успешната формула и политическа тактика, която да накара мнозинството от избирателите да видят в нея реална политическа алтерна тива на ГЕРБ. На президенските избори кандидати те подкрепени от БСП се представиха по добре отколкото БСП на местните избори. Това се дължи до голяма степен на техни те лични качества и харизма, особено на Стефан Данаилов. Въпреки завръщането на Георги Първанов в БСП, лидерската позиция на Сергей Станишев изглежда стабилна след избирането му за председател на ПЕС. Завръщането на Първанов обаче със си гурност ще се отрази на дебатите в пар тията и ще доведе до прегрупиране на основните сили в нея. 7. ДПС насочи своето внимание пре ди всичко към местните избори, кои то винаги са били важни за партията с оглед на нейния специфичен регионален характер. Едно от предизвикателствата пред ДПС на тези избори беше свърза но с това дали ще се стигне до значим

16 4/2011 отлив на гласове заради опозицията на бившия активист Касим Дал. Резултати те показаха, че влиянието на Касим Дал не е достатъчно, за да настъпи някакво значимо и видимо разместване сред из бирателите, сред които ДПС традицион но доминира. В национален мащаб за ДПС гласуваха над 320 000 избиратели, което е съизмеримо с резултатите, които партията традиционно получава на из бори, макар и по – малко от рекордните 610 000 гласа, които ДПС получи на пар ламентарните избори през 2009 година. 8. Резултатът за Меглена Кунева по казва, че има потенциал за оформяне то на нова центристка формация, което обаче ще зависи от желанието на бив шия еврокомисар да създаде политиче ска партия. Засега нейните намерения все още не са известни. За редакторите: Професор, доктор на философските на уки Георги Карасимеонов е директор на Института за политически и правни из следвания и главен редактор на списание “Политически изследвания”. От 1991 до 1998 г. е бил председател на Българската асоциация за политически науки. Контакт: ipls@dir.bg Доктор по политология Милен Любенов е преподавател в катедрата по политоло гия на СУ„Св.Климент Охридски” Контакт: mlubenov@abv.bg