Изследване на младежта България Оптимизъм за личността, песимизъм за обществото: Българската младеж във времена на несигурност 2024

Автори Борис Попиванов, Първан Симеонов, Стефан Георгиев, Лилия Еленкова, Яница Петкова, Юлиана Гальова За изследванията на младежта на Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) От какво се страхуват и на какво се надя­ ват младите хора? В един бурно променящ се свят и предизвикателствата на клима­ тичната криза, неравенства и застарява­ щи на много места общества и упадък на демокрацията, изследванията на младеж­ та на ФФ Е проучват как младите поко­ ления възприемат развитието на своите ­общества и личното си бъдеще. Нашата цел е да инициираме информиран дебат относно възгледите на младите хора за ­политиката и демокрацията в контекста на техните житейски обстоятелства и ­ценности. Това включва ключови въпроси като образование, заетост и мобилност, семейство и приятели, и техните цялост­ ни ­нагласи и възприятия. Фокусираме се върху младежи от 14 до 29 години и се опитваме да разберем техните възгледи по тези критични теми. ФФЕ е реализирала многобройни изследва­ ния на младежта в целия цвят от 2009 г. ­насам. През 2024 г. младите хора в България бяха обект на изследване наред с младежта и в други държави от Централна и Югоиз­ точна Европа.

Обобщено изложение 4 Ключови факти 6 1. Увод 8 2. Методология 9 3. Основни демографски характеристики и тенденции 12 4. Образование 15 5. Заетост и мобилност на младите хора 20 6. Семейството и плановете за него 28 7. Базови ценности, нагласи и възприятия 34 8. Политически нагласи и участие на младите хора 41 9. Специфични теми и проблеми пред българската младеж 51 Заключение 55 Библиография 57 Бележки 59 Фигури 60 За авторите 61

Изследване на младежта България Обобщено изложение Изследването на младежта в Югоизточна Анализът на събраните данни дава основа­ Европа на Фондация Фридрих Еберт е ма­ ния да се обобщи, че днешните български щабна регионална инициатива, която поз­ млади са по-образовани от поколението на волява да се проследят жизнените преходи своите родители. Същевременно изследва­ на младите хора от различни перспективи. нето установява ниски нива на удовлетво­ През 2024 г. е реализирана третата вълна реност от качеството на придобитото от това изследване с участието на България образование(21 %) и високи възприятия на след две предходни вълни, осъществени със корупция в образователната система(57 %). сходни индикатори през 2014 и 2018 г. Това Мнозинството от респондентите намира създава възможност да сравним тенденци­ за важно завършването на висше образова­ ите в развитието на младите български ние(56 %), но не и инвестицията на време в поколения както с техните предшествени­ образователна подготовка. Образователна­ ци назад в годините, така и с връстниците та мобилност не е широко разпространена им в съседни страни. Времето на самото из­ и не предизвиква интерес. следване съвпада с поредица от кризи, обхва­ нали света, Европа и България. Последиците Проблемите на образованието се очерта­ от безпрецедентна пандемия, икономиче­ ват по-релефно заради впечатлението за ски и финансови сътресения, бушуващи вой­ несъответствие с пазара на труда. Прак­ ни в Украйна и в Близкия Изток, миграционни тически половината(48 %) от работещите потоци, перманентна политическа неста­ млади българи декларират, че не работят билност в България изграждат един общ по специалността си, като техният дял контекст на несигурност, в чиито рамки е надвишава средния за региона и е нараснал особено важно да се ситуират проблемите многократно в сравнение с 2018 г. От данни­ и предизвикателствата пред новите граж­ те може да се предположи, че става дума не дани на страната. само за откъсване на образователната сис­ тема от потребностите на трудовия па­ Предложеният тук доклад интерпретира зар, но и за ориентацията на младите към данните от емпирично социологическо про­ по-бърза и по-доходоносна работа там, къ­ учване, което е осъществено от агенцията дето има такава. Като фактор за намира­ IPSOS онлайн в периода 9 февруари – 25 март не на работа експертните умения се посоч­ 2024 г. Използваният метод на компютърно ват на първо място, но техният дял(51 %) асистирани уеб интервюта(CAWI) е адап­ не говори за масово убеждение, че собстве­ тиран така, че да осигури представител­ ната компетентност е единствено условие ност за българското население между 14 и за пълноценна трудова реализация. 29 години по пол, възраст, регион и образо­ вание. Обемът на реализираната извадка е В сравнение с предходната вълна на изслед­ 750 ефективни интервюта. ване, личи значителен ръст на намерения­ та за емиграция. Едва 26 % от младите хора декларират, че не смятат да емигрират, в сравнение с цели 61 % през 2018 г. Фактът е тревожен и намира обяснения в общата кризисна обстановка в страната, но също и в желанието за по-ефективно възползване от натрупани в България възможности. От­ ново в структурата на потенциалните еми­ гранти расте броят на висококвалифицира­ ните младежи. 4 Обобщено изложение

Изследване на младежта България Трябва да се отбележи обаче, че голяма част от планиращите да емигрират нямат ясни планове, нито са предприели стъпки в тази посока. Запазва се тенденцията към относител­ но добри отношения между младите хора и техните родители. Както и по-рано, напус­ кането на родителския дом често пъти е отложено, макар и не само заради удобство, но и заради финансова неизбежност. 40 % от респондентите, живеещи с родителите си, декларират, че биха живели сами, ако финан­ совите условия позволят(на фона на 28 % през 2018 г.). В плановете си за бъдещето младите хора по-често говорят за официа­ лен брак и за предпочитание към две деца, въпреки че и двете по-скоро противоречат на съществуващите в момента практики. Индивидуалните ценности надделяват в съзнанието на младите българи пред колек­ тивните. Човешките права(24 %) и сигур­ ността(20 %) заемат челни позиции. Равен­ ството(7 %) и демокрацията(5 %) остават назад сред посочените на първо място цен­ ности. Младите българи са все повече толе­ рантни към другите, но и понякога склонни да се примиряват с незаконни или непрес­ тижни практики като даването на подку­ пи или укриването на данъци. Усещането за тревожност е относително високо. Стра­ ховете на респондентите са най-често екз­ истенциални – за живота, за здравето, за бъдещето. Водещи места в тревогите им получават притесненията от здравната система(47 %), от евентуална война(44 %), от климатичните промени(42 %). Изслед­ ването показва, че личният оптимизъм, ха­ рактерен за младия човек, съжителства с обществен песимизъм. Младите са повече оптимисти за собственото си бъдеще, от­ колкото за бъдещето на българското обще­ ство. Наблюдава се ръст в интереса към полити­ ката(21 % на фона на едва 7 % през 2018 г.). Готовността за политическо участие оба­ че не е висока и издава недоверие към инсти­ туционализираните форми на действие за сметка на индивидуалните(бойкоти, под­ писки, доброволчество). Осезаем е спадът в доверието към всички основни институции, включително към ЕС, който получава нива на доверие от 24 %. Това не означава непремен­ но прилив на евроскептицизъм, колкото от­ лив на убеждението, че ЕС предлага в този момент необходимите за България решения. Българските млади са повече десни(24 %), отколкото леви(15 %) в своята идеологиче­ ска самоидентификация. Съществуват и се­ риозни дялове от близо една трета от рес­ пондентите, които изповядват една чисто етнонационалистическа политическа визия, разграничаваща понякога българската иден­ тичност от европейската. В нагласите си към актуални теми и про­ блеми младите хора са по-скоро предпазли­ ви. Отсъстват категоричност по въпроси като климатичните промени, както и ен­ тусиазъм спрямо изкуствения интелект. Материални съображения диктуват често отношението към бежанците или към ра­ ботата от вкъщи. Изпъква широкото раз­ пространение на хазартните игри(22 % спо­ делят, че всички или повечето им приятели редовно ги практикуват). Търсенето на ал­ тернативи на трудовите доходи е трево­ жен симптом, който трябва да бъде взет под внимание. Като цяло, данните от изследването раз­ криват тенденции към повече индивидуали­ зъм и към по-голямо усещане за несигурност сред днешните млади българи, но и към са­ мостоятелност и готовност за независими решения. Прагматизмът, обусловен от соци­ алната среда, се превръща в характерна чер­ та на поколението. 5 Обобщено изложение

Изследване на младежта България Ключови факти Близополовинатаот работещите млади хора декларират, че не работят по специалността си. За 6 години този дял е нараснал драстично(от 18 % на 48 %) и е чувствително по-висок от средния за региона. Едва 51 % от младите смятат, че експертните им умения ще им помогнат да си намерят работа. Повечето млади българи(56 %) смятат за важно да завършат университет, но едва една пета(21 %) са удовлетво­ рени от качеството на образованието у нас. Цели 74 % ­обмислят, повече или по-малко сериозно, идеята за еми­ грация в чужбина. Последни­ те години бележат пореден ръст в емиграционните намерения. Само 19 % подкрепят тезата, че диктату­ рата може да е по-добра форма на управление от демокрацията. 6 Ключови факти

Изследване на младежта България Мнозинството млади хора(70 %) вярват, че ги чака по-добро бъдеще. От друга страна, малцинство от 29 % вярва в по-доброто бъдеще на българското общество. Като своя водеща ценност младите хора посочват на първо място най-често човешките права (24 %), сигурността(20 %) и икономиче­ ското благосъстояние(14 %). Най-сериоз­ ните притеснения за младите българи са свързани с лошото здравеопазване в страната(47 %), рисковете от вой­ на(44 %) и климатичните проме­ ни(42 %). Има осезаем ръст в интереса към политиката – от 7 % през 2018 г. на 21 % сега. Дясната ­самоидентификация(24 %) води пред ­лявата(15 %), като ­по-голямата част(41 %) се определят в ­центъра. Едва 15 % от младите българи виждат себе си напълно като европейци, докато 16 % изобщо не се смятат за такива. 7 Ключови факти

1. Изследване на младежта България Увод През последните шест десетилетия младеж­ ките изследвания в България се утвържда­ ват като важен елемент от развитието на националната социология. Интердисципли­ нарните подходи, апробирани в тях, про­ карват мостове към много други области на познанието и позволяват да се преценят критично политиката, икономиката, култу­ рата на страната, а в по-общ план – и перс­ пективите на обществото. През 2024 г. България за трети път участ­ ва в мащабното регионално изследване на младежта, организирано и финансирано от Фондация„Фридрих Еберт“. След две успеш­ ни вълни на изследването, проведени през 2014 и 2018 г., имаме възможност да просле­ дим динамиката на настъпващите проме­ ни в нагласите на младите хора в България по съпоставими индикатори и да ситуира­ ме тази динамика в широка регионална перс­ пектива и адекватен европейски контекст (Митев, Ковачева, 2014; Митев и др., 2019). Основна цел на анализа е да очертаем соци­ ологическия портрет на младия човек в Бъл­ гария и да установим как този портрет се е трансформирал в рамките на едно десе­ тилетие, натоварено с бурни промени и съ­ тресения както за света и Европа, така и в частност за Югоизточна Европа и Бълга­ рия. Изследването е шанс да обхванем почти всички по-важни сфери от живота на млади­ те, или иначе казано, от онова, което нари­ чаме в съвкупност„жизнени преходи“(Кова­ чева, 2020) – образованието, семейството, ценностните ориентации, трудовата реа­ лизация, мобилността, обществените и по­ литическите нагласи, очакванията за бъде­ щето. Докладът, който представяме, е разрабо­ тен на базата на емпирично национално проучване на младите хора във възрасто­ вата група от 14 до 29 години, осъществе­ но от агенцията IPSOS в периода февруари – март 2024 г. Амбицията ни е да предложим ясна, точна и сбита интерпретация на ко­ личествените данни, които разглеждаме в тяхната взаимовръзка и в опит постоянно да ги сравняваме с други данни във времето и пространството. Намерението ни е да ус­ тановим тенденции, а не толкова момент­ ни проявления. Надеждата ни с този анализ е да продължим традицията на пионера на младежките изследвания в България проф. Петър-Емил Митев, взел водещо участие в предишните две вълни на изследвания. Текстът на доклада е структуриран по глави, които съответстват на структурата на въпросника на емпиричното проучване. Пър­ во накратко ще коментираме методологи­ ята на изследването, след това ще се спрем на някои основни демографски характерис­ тики на българската младеж, а после ще пристъпим към конкретния анализ по те­ мите на образование; заетост и мобилност; семейство и планове за бъдещето; ценност­ ни нагласи и възприятия; политически нагла­ си и политическо участие; специфични теми и предизвикателства пред българските мла­ ди. Накрая ще опитаме да обобщим най-съ­ ществените изводи и заключения от пред­ ложения анализ. Докладът е дело на екип от академични из­ следователи и експерти от практиката под общата научна редакция на доц. д-р Бо­ рис Попиванов. В екипа участват още д-р Първан Симеонов, д-р Лилия Еленкова, Сте­ фан Георгиев, Яница Петкова и Юлиана Гальо­ ва. Авторите държат да изкажат специал­ ната си благодарност на Фондация Фридрих Еберт България и най-вече на Мария Петро­ ва за ефективната организация на работа­ та, както и на Елена Аврамовска и Кристи­ на Стефан от виенския офис„Демокрация на бъдещето“ на фондацията за добрата коор­ динация и ползотворното сътрудничество. 8 1. Увод

2. Изследване на младежта България Методология Емпиричното изследване, което е обект на анализ в настоящия доклад, е проведено онлайн по специална панелна методика от IPSOS в 12 държави от Югоизточна Европа в периода 9 февруари – 25 март 2024 г. Във вся­ ка страна са интервюирани между 500 и 1233 респонденти на възраст 14–29 г. Българска­ та извадка се състои от 750 респонденти. Извадката е представителна за възрасто­ вата група на младежите в страната по пол, възраст, регион и образование. Използваният метод(Computer Assisted Web Interviews – CAWI) по принцип проявява оп­ ределени недостатъци. Той таргетира рес­ понденти, които имат интернет достъп, които предварително са се регистрира­ ли в онлайн панела на агенцията и които са изместени в посока на по-високо образова­ ние. Ето защо са осигурени квоти на недос­ татъчно представените младежки групи, а след приключване на теренната работа е осъществено претегляне на данните, за да се гарантира представителността. В извадката са попаднали 55,5 % мъже и 44,3 % жени. Малцина от запитаните са отказали да дадат информация за пола си. Минимален е делът на младите българи, които са посо­ чили пол, различен от мъжки/женски. Най-голям дял от младежите, попаднали в из­ вадката, са със средно образование(60,6 %), като интервюираните висшисти възлизат на една трета от всички, участвали в из­ следването. Около 6 % имат основно или пониско от основното образование. Възрастовата структура на извадката е представителна за разпределението по възраст на младежите в страната. Разпре­ делението по тип населено място отговаря на условията за страната – с повече младе­ жи, живеещи в градовете и по-малко в села­ та(Фиг. 1). Подходът на интерпретация на данните се базира на многофакторен анализ на полу­ чените относителни дялове в отговорите на въпросите, съпоставен и уточнен с от­ носителните дялове на отговорите, раз­ пределени по ключови социално-демограф­ ски характеристики на респондентите: пол, възрастова група, тип населено място, оби­ таван регион от страната, образование, жизнен стандарт, семеен статус. Заедно с това анализът групира респонден­ тите и на основата на сегментация на ти­ пове, разработена и приложена в хода на из­ следването за целия регион на Югоизточна Европа. България 9 2. Методология

Изследване на младежта България Tabelle 10 Фиг. Структура на извадката на изследваните младежи в България (%) Пол Образование Възраст Градско и селско население Мъж 55 ,5 Жена 44 ,3 Друго 0 ,1 Отказ 0 ,1 Основно и по-ниско 5 ,9 Средно 60 ,6 Висше 33 ,0 Без отговор 0 ,5 14–15 14 ,9 16–19 21 ,3 20–24 30 ,8 25–29 33 ,0 Селско 7 ,8 По-скоро селско 6 ,1 Някъде по средата 13 ,5 По-скоро градско 10 ,7 Градско 56 ,2 Не знам 5 ,7 Очертани са шест различни обществени сег­ мента с устойчиви характеристики, нагласи и модели на поведение, които дават по-яс­ на характеристика на особеностите на мла­ дежката съвкупност в различните държави от региона. Според направения анализ в България няма един преобладаващ тип младежи. Групата на младите у нас изглежда разнообразна, раз­ слоена и нееднородна. Изпъкват няколко ос­ новни типа. Можем да започнем със сегмента на„кон­ сервативните млади жени от Югоизточна Европа“(Сегмент 1: Консервативни млади жени от Югоизточна Европа). Там попадат жени, определящи се по-скоро като религи­ озни. Често са омъжени или заявяващи же­ лание да се омъжат. Приоритети за тях са семейството, финансовата стабилност и традициите. Групата се свързва с по-скоро изразено желание за работа или образование в чужбина, продиктувано от желание за по­ добряване на жизнените условия. 2. Методология

Изследване на младежта България Страховете на тази група са свързани със си­ гурността на работното място, достъп до здравеопазване и материални затруднения. Политическите възгледи са по-скоро десни, придружени със силно недоверие в институ­ циите на политическата власт. На следващо място е групата на„задово­ лените минималисти“(Сегмент 2: Задово­ лени минималисти). Този сегмент сред мла­ дежите се характеризира с ниско ниво на образование. Те често са безработни или търсещи работа. Основните им стремежи гравитират около семейството, здравето и личното благополучие. Сключване на брак, създаване на деца, занимания със спорт и поддържане на здравословен начин на живот формират хоризонта на техните намере­ ния. Кариерните амбиции и стремежите за преместване в чужбина изглеждат по-малко изявени. По-скоро имат доверие в институ­ ции като парламент, правителство, медии, армия и полиция, но не са привърженици на сериозно политическо участие. Фокусът им попада върху лични цели, а не толкова върху промяна и прогрес в обществото. Следва сегментът на„материално затруд­ нените младежи, стремящи се към подобря­ ване на своето благосъстояние“(Сегмент 3: Материално затруднени младежи, стремя­ щи се към подобряване на своето благосъс­ тояние). Това са най-вече младежи в по-до­ лната възрастова група с ниско образование, които изпитват финансови затруднения. Имат доверие към политически партии и институции и желание да се включат в по­ литическите процеси, но са критични към НАТО и ЕС, както и към демокрацията като форма на управление. Нямат силно изразе­ ни йерархични ценности, нито склонност към защита на собствената си култура. Ос­ новните им страхове са свързани с несигур­ ността за бъдещето. Ценностите им са материалистични, а стремежите – по-ско­ ро насочени към подобряване на социалния им статус. „Активните традиционалисти“(Сегмент 4: Активни традиционалисти) са главно мъже в по-скоро горната възрастова група на мла­ дежите с висше образование. Значителна част от тях са семейни и/или родители. Политическите им възгледи са по-скоро де­ сни и консервативни, често с националисти­ чески проекции. Доверието им в институ­ циите е слабо, но са политически активни. Характерни за групата са силно изразени на­ гласи към защита на собствената култура и негативно отношение към разширяването на правата на хора с различна сексуална ори­ ентация. Притесненията им се пораждат от възприятията за корупция, демографска криза, липса на работни места, имиграция. Сегментът на„разнородната градска мла­ деж“(Сегмент 5: Разнородна градска мла­ деж) включва по-често мъже, пълнолетни, но по-скоро в по-младата възрастова гру­ па със сравнително ниски доходи, живеещи в големите населени места. Ниските доходи поставят икономическата стабилност на водещо място за тях. Значителна част изра­ зяват силно желание да пътуват или живе­ ят в чужбина, което надхвърля обикновения стремеж към икономическо благосъстояние. Прагматизмът им към различни съмнител­ ни практики е ясно застъпен. Имат твърдо мнение по политически въпроси, демонстри­ райки високо ниво на политически познания и интерес. Проявяват ясно предпочитание към традиционните социални йерархии. По­ литически понякога имат склонност към автократични решения. Сегментът на„образованите градски про­ гресисти“(Сегмент 6: Образовани градски прогресисти) включва най-вече високообра­ зовани млади жени, живеещи в градска среда, вероятно идващи от семейства със силно образование и известна финансова стабил­ ност. Ценност за тях са образованието и кариерното развитие. Убедени са, че ин­ ституциите трябва да осигурят благосъс­ тоянието на всички, и изпитват притесне­ ния от проблеми като изтичане на мозъци, качество на обществените услуги, демо­ графски спад, корупция, неравенство и от­ слабване на демокрацията. Имат силно чув­ ство за европейска идентичност. Отдават приоритет на независимостта и отговор­ ността. Често се вълнуват от глобални въ­ проси като климатичните промени. 11 2. Методология

3. Изследване на младежта България Основни демографски харак­ теристики и тенденции Демографска динамика По данни на Националния статистически институт на Република България към 2023 г. младежите в страната(15–29 г.) са 872 339 и се равняват на 13,5 % от населението на страната. През 2018 г., при предишната въл­ на на изследването, делът на младежите е 15,4 % от населението на страната. Още че­ тири години по-рано(2014 г.) младите хора са били 17 % от населението. Така регистрира­ ният в предишните вълни на изследвания де­ мографски срив у нас се задълбочава. Тенден­ циите и цифрите са онагледени във Фиг. 2 и Фиг. 3. Сравнителният анализ показва също така, че делът на младежите в България се запаз­ ва по-нисък от относителните дялове на младежко население в държавите от реги­ она, които варират между 22–23 %(най-ви­ соки дялове, регистрирани в Албания и Бос­ на и Херцеговина) и 15–16 %(в държави като Сърбия и Хърватия). Средно за ЕС делът на младите хора е 16,3 %(към 2021 г.) и се е свил от 18,4 % през 2010 г. Прогнози за демограф­ ската картина на Съюза очертават допъл­ нително задълбочаване на тази негативна тенденция – очакваният дял на младежите в ЕС от общото население през 2025 г. да дос­ тигне 14,9 %. България е част от общата тенденция на застаряване на населението на ЕС, но се от­ личава със своята драстичност, особено в рамките на Югоизточна Европа. Държави като Албания, Косово, Черна Гора изпъкват сред страните с относително по-висок дял младежко население, но дори и в тях през последното десетилетие не е регистриран ръст на дела на младежите от общото на­ селение на страната. Социално-демографски разпределения Данните, събрани в рамките на настоящо­ то изследване, позволяват да се идентифи­ цират основните демографски характерис­ тики на младежката съвкупност в България. Интерес представлява разпределението на младите хора по тип населено място. До­ миниращата част от тях живее в по-голе­ мите градове(56,2 %). Този дял е най-висок в най-ниската възрастова група, тази на 14–18-годишните(67,2 %), и свидетелства за продължаващото с бързи темпове обезлю­ дяване на селата и малките градове в стра­ ната. Закономерно очертаната тенденция е придружена с концентрация на население­ то в столицата и големите градове. Едва 7,8 % от младежите в извадката живеят в села, като там е значителен и делът на оне­ зи, които имат ниско образование – 13,4 %. Всичко това поражда тревоги за възпроиз­ водството на работната сила, но най-вече за бъдещето на селските райони в България, където намаляващият брой млади хора ко­ респондира и на намаляваща квалификация. Мнозинството от младите българи(56 %) живее в големите градове. Малките населени места са свързани и с по-ниско образо­ вание и по-ограничени житейски шансове. Икономическата ситуация на домакинства­ та е важен компонент от живота на младия човек. Ако изследователят търси обектив­ ни цифри, би могъл да прибегне до данните от националната статистика. 12 3. Основни демографски характеристики и тенденции

Изследване на младежта България Tabelle 13 Фиг. Население и младежко население в България към.. Източник: Национален статистически институт Общо за страната Общо 6,445,481 15–19 години 313,235 20–24 години 279,466 25–29 години 279,638 Общо младежи 15–29 години 872,339 г. Мъже 3,097,698 161,945 143,596 139,114 444,655 Жени 3,347,783 151,29 135,87 131,524 418,684 В случая за нас обаче най-съществена е су­ бективната преценка на респондента, която безспорно има ключова роля за от­ ношението му към обществото и света. Най-голям дял от попадналите в извадка­ та млади хора(33,7 %) на практика опреде­ лят себе си като„горна средна класа“, де­ кларирайки, че домакинството им може да си позволи скъпи неща, но не и толкова скъ­ пи като нов лек автомобил или нов апарта­ мент. Други 19,7 % по-скоро се намират по су­ бективната си преценка в„долната средна класа“, защото твърдят, че нямат проблем с осигуряването на храна, дрехи и обувки, а само с по-скъпите неща. Очевидна е връзка­ та на тези дялове със степента на получе­ ното образование. 40,4 % от младите хора с високо образование попадат в горната средна класа, а 16,6 % – сред богатите, или с други думи – сред онези, които декларират, че могат да си купят всичко, от което имат нужда за добър живот. От гледна точка на възрастовото разпределение, 25–29-годиш­ ните като цяло имат по-нисък стандарт на живот от по-ниските възрастови групи. Мо­ жем да предположим, че те постепенно се отделят от своите родители в самостоя­ телни домакинства и поне първоначално фи­ нансовата картина при тях е по-несигурна. Два извода излизат на преден план. Млади­ те хора в България по-скоро се ползват със среден материален стандарт, а образова­ нието, въпреки всички критики и разочаро­ вания, обикновено е предиктор за по-добра икономическа ситуация. Образованието на родителите е друг пока­ зател, който открива възможности за диа­ хронен анализ на демографските тенденции при младежта. По традиция образованието на майката има по-голямо значение за жи­ тейската и образователна траектория на младия човек. Младите българи най-често(53 %) определят себе си в категориите на средната класа. От данните в изследването е видно, че май­ ките на респондентите най-често имат средно(34,2 %) или висше бакалавърско (18,1 %) образование. Възрастовата струк­ тура на самата младежка извадка се оказва важна променлива. Бакалаври и магистри на­ пример са майките на 39,3 % от 14–18-годиш­ ните на фона на едва 24,6 % от 25–29-годиш­ ните. Без всякакво съмнение, излизането на жените от патриархалния стереотип на по-малка нужда от образователна квали­ фикация отдавна е факт. По-високата об­ разованост на майките на най-младите респонденти говори за все по-широкото разпространение на висшето образование в България през последните години. Както ще може да се види по-нататък, образование­ то става все по-достъпно, но и все по-мал­ ко се цени. Бащите, на свой ред, изглеждат с по-ниски равнища на образование, но и там наблюдаваме ръст, когато става дума за бащи на най-младите респонденти. 3. Основни демографски характеристики и тенденции

Изследване на младежта България Donuts oder Tabelle? Фиг. Дял на младите хора на възраст – г. от населението на България (%) ,5 ,3 ,1 Млади хора Остатък от населението Сегментацията, възприета в настоящото изследване като подход за типологизация на младите хора, също показва интересни ре­ зултати. Най-големи в България са сегмен­ тите на„консервативните млади жени“ (23 %) и„материално затруднените младе­ жи“(22 %). Образователното равнище на семействата на младите хора все повече се повишава, като близо 40 % от майките на най-младите респонденти имат висше образо­ вание. Доверието в политическите институции е ниско, участието в политическия процес е активно сред малки общности от мла­ дежи и по-скоро спорадично сред мнозин­ ството. Близки до българската картина из­ глеждат държави като Хърватия, Северна Македония, Сърбия. Значително различие в разпределението на сегментите показват Албания, Косово, Босна и Херцеговина – с от­ носително високи дялове на„задоволени ми­ нималисти“ и„консервативни млади жени“. Словения и Гърция също отчетливо се раз­ минават от България поради високи дялове „образовани градски прогресисти“. Основни изводи Следват„активните традиционалисти“ (21 %) и„разнородната градска младеж“ (18 %). Най-слабо застъпени са„образовани­ те градски прогресисти“(10 %) и„задово­ лените минималисти“(6 %). Профилът на младия човек в този смисъл демонстрира колебания между традицията и прогреса и ориентация към лични усилия за подобрява­ не на собственото материално положение. 1.  Мнозинството от младите ­българи живее в големите градове(56 %). ­Малките населени места са свързани и с по-ниско образование и по-ограничени ­житейски шансове 2.  Младите българи най-често определят себе си в категориите на средната класа(53 %). Сегментацията на младите българи сочи колебание между традицията и прогреса. 3.  Образователното равнище на семействата на младите хора все повече се повишава, като близо 40 % от майките на най-младите респонденти имат висше ­образование. Според разпределението на различните сег­ менти сред младите в България младежта у нас е по-скоро дясна и консервативна, но без да достига крайности. 4.  Сегментацията на младите българи сочи колебание между традицията и прогреса. 14 3. Основни демографски характеристики и тенденции

4. Изследване на младежта България Образование Образованието е един от основните под­ ходи за постигане на добри нива на социа­ лизация на младите хора в дадена страна чрез придобиване на съвкупни знания, уме­ ния, ценности, социални убеждения, потреб­ ности, навици и нагласи. Изследванията со­ чат, че през последните години в България има систематични усилия за провеждане на политика, която доближава формалното образование до потребностите на пазара на труда и поставя специален акцент върху нагласите и оценките на самите млади хора (Hristova, 2022; Preshlenova, 2016). Същевремен­ но данните сочат за растящи несъответ­ ствия между образователната квалифика­ ция на младите поколения и системата на трудова реализация(Milenkova& Kovacheva, 2020). От анализите е видно, че устойчи­ во намалява участието в образователни и обучителни практики на хората в по-късна младежка възраст, и то независимо от со­ циално-демографските им характеристи­ ки, а мерките за ограничаване на феномена на неработещи и неучещи младежи продъл­ жават да бъдат недостатъчно ефективни (Atanassova& Borissova-Marinova, 2018; Pennoni & Bal-Domanska, 2022). Настоящото изследване позволява да се уточнят предимствата и недостатъците на образователната подготовка през погле­ да на самите„потребители“. Отношение към обра­ зователната система и образованието Проблемът с корупцията в сферата на об­ разованието заслужава специално внимание. Направеното изследване показва, че спрямо 2018 г. се запазват нивата на възприятие на значимостта на този проблем, и то с леко повишение(Фигура 4). Ниското удовлетво­ рение и отчетените високи нива на коруп­ ция сред запитаните са основание за кри­ тични оценки към цялостното състояние на образованието в България. Над половината(56 %) от младите хора приемат важността на образованието, но предимно на декларативно равнище. Доминират ниско удовлетворение от качеството на българското образование и високи корупционни подозрения. Проблемът с корупцията не само има пряко отношение към нагласите на младите хора за получаваното от тях образование, но и пряко може да влияе върху мотивацията за пълноценно участие в учебния процес, а от­ тук и върху качеството на постигнатите резултати. Въпреки критичните бележки завършване­ то на висше образование има важно значе­ ние за мнозинството от анкетираните млади хора. Запазват се съвкупните нива от 59 %, установени през 2018 г.(Фигура 5). Би могло обаче да се приеме, че тук роля иг­ рае и инструменталният характер на ви­ сшето образование като условие за високи кариерни позиции, а не само оценката за не­ говите качества. 15 4. Образование

Изследване на младежта България Balken vertikal Фиг. Възприятия сред младежта в България относно корупцията в образователната система (%) Съгласни ли сте, че има случаи, в които се„купуват“ оценки и изпити в институти/университети в България? Категорично несъгласен По-скоро несъгласен По средата По-скоро съгласен Напълно съгласен Не знам Заедно с това, от данните е видно, че об­ разованието се възприема и като израз на статус, който би могъл да улеснява парт­ ньорските отношения. Едва 13 % от жите­ лите на градовете споделят, че нивото на образование на партньора им за тях няма никакво значение. В селата този дял е дос­ та по-висок(35,5 %), но това се обяснява и с обективните ограничения при избора на партньор в малките населени места. В край­ на сметка, основен демотивиращ фактор за пълноценната интеграция на младите хора в образователната система са ниски­ те оценки за нейното качество. Въпреки че най-сериозните дялове от отговорите по­ падат по средата, не бива да се подценява мнението на всеки трети респондент, че качеството на образованието е изобщо или по-скоро неудовлетворително(Фигура 6). Тревожно е, че съзнанието за неудовлетво­ реност расте при 25–29-годишните(35 %), които в голямата си част се намират извън сферата на формалното образование и мо­ гат критично да оценят получените знания и умения в практиката. Най-неудовлетворените са висшистите (39 %), чиято квалификация е най-специа­ лизирана, и най-заможните(37 %), които са имали най-широк възможен достъп до обра­ зователни услуги. Разбира се, би следвало да се предположи наличието на нереалистич­ ни очаквания в много случаи, но не може да се говори за изолиран проблем, а за ключов аспект от жизнените преходи на младите хора. Младежката мобилност Създаване и утвърждаване на европейско пространство за образование е ангажимент на държавите членки на ЕС, който почива на правото на качествено и приобщаващо об­ разование, на обучение и учене през целия живот. Функционирането на Програма„Ера­ зъм+“ и на разнообразни други инструменти за обмен би следвало да„отворят“ българ­ ските младежи към нови възможности с не­ съмнена добавена стойност за тяхната ква­ лификация и самореализация. 16 4. Образование

Изследване на младежта България Balken vertikal Фиг. Важност на образованието сред младежта в България (%) В каква степен е важно за вас да имате висше образование/да завършите университет? Изобщо не е важно По-скоро не е важно По средата По-скоро е важно Много е важно Не знам/ без отговор Стои въпросът как политиките за образо­ вателна мобилност успяват да въздейст­ ват върху нагласите и мотивациите на младите хора в страната. Данните от на­ правеното проучване дават основания за критично вглеждане. Образователната мобилност е слабо позната и не предизвиква значителен интерес. Изглежда сякаш цялостната представа за образование е формализирана и сведена до задължителните елементи на обучителния процес. Може да се каже, че става въпрос не толкова за географски или материални ограничения, колкото за неразбиране или непознаване на ползите, които един млад човек може да има от мобилността. Целите, които институ­ циите залагат в тези дейности, като пови­ шено чувство за инициативност, по-голяма увереност в собствения потенциал, усъвър­ шенстване на чуждоезикови компетент­ ности, повишаване на междукултурната осведоменост, разширяване на перспекти­ вите за професионална реализация, повише­ на мотивация за участие в различни форми на обучение и пр., остават встрани от съз­ нанието на голяма част от младите хора в страната. Над 90 % от респондентите декларират, че нямат опит с образователна мобилност в сферата на висшето и средното образова­ ние. За над 85 % същото важи и в сферата на професионалното образование. Субектив­ ните намерения допълват обективните факти. 72,8 % заявяват, че нямат намерение да се възползват от възможности за преби­ ваване в друга страна с учебна или обучител­ на цел. Стойностите не варират чувстви­ телно според това в какво населено място живеят респондентите, нито дали могат самостоятелно да си позволят мобилност или имат нужда от подкрепа. Времето за самоподготовка Образованието не опира само до хорари­ ум от учебни дисциплини, който трябва да бъде покрит. В не по-малка степен то е свър­ зано със самостоятелната работа на инди­ вида. 17 4. Образование

Изследване на младежта България Balken vertikal Фиг. Удовлетвореност от качеството на образованието сред младежта в България (%) Доколко сте удовлетворени като цяло от качеството на образованието в България? Изобщо не съм удовлетворен По-скоро неудовлетворен По средата По-скоро удовлетворен Много удовлетворен Не знам Това важи не само за онези, които са инте­ грирани в системата на формалното обра­ зование, но и за всички онези, които получа­ ват някакъв тип неформално образование, които се обучават за придобиване на опре­ делена квалификация или които търсят за себе си някакви знания и се стремят да раз­ вият уменията си. Около половината(49 %) от младите хора практически не отделят време за образователна самоподготовка. Данните сочат широко разпространено недове­ рие на младежите в прагматич­ ната полза от образователната квалификация за житейските им преходи. В изследването е заложен важен индикатор за отчитане на образователната самопод­ готовка. Става дума за приблизителното време, което човек отделя всеки ден за дей­ ности, свързани по някакъв начин с неговото образование или обучение. Веднага прави впечатление, че 26,6 % от рес­ пондентите изобщо не отделят никакво време за това, а за други 22 % отделеното време не достига и половин час на ден. 1 Де­ мографските профили на посочилите тези отговори подсказват притеснителни тен­ денции. Двете позиции(„изобщо не от­ делям време“ и„отделям до половин час“) имат стойности съответно 15,3 % и 25 % във възрастовата група на 14–18-годишни­ те, 39 % и 33,4 % за живеещите в селата и 39,3 % при младите хора с най-нисък мате­ риален стандарт. В първия случай е пред­ ставено мнението на респонденти, които в огромната си част са включени в образова­ телната система като ученици в гимназии или професионални училища, а в другите два случая – мнението на представители на гру­ пи, които в най-голяма степен би следвало да имат полза от образователна подготовка за преодоляване на обективните ограниче­ ния на географската или социалната си сре­ да.Комбинация от фактори може да обясни получените данни. Част от тях се отнасят до общите нагласи към системата и нейни­ те предполагаеми дефицити. 18 4. Образование

Изследване на младежта България Със сигурност въздействие има предста­ вата за ниско качество на достъпното об­ разование или на други налични форми на обучение. Ранното отпадане от образова­ телната система често пъти рязко прекъс­ ва връзката на младежите с всякакви прак­ тики на образователна подготовка. От друга страна, трайно негативните иконо­ мически перспективи на домакинството и/или населеното място могат да доведат до самокапсулиране. Всичко изброено дейст­ вително не предполага и не мотивира са­ моподготовката. Социално-икономическите обяснения не са единствени. Макар и относително по-ни­ ски, не са за подценяване дяловете на млади хора, които не отделят никакво или почти никакво време за самоподготовка и които произхождат от големи градове или бога­ ти семейства. Възрастовото разпределе­ ние насочва и към други проблеми. 40,2 % от 25–29-годишните на свой ред съобщават, че не отделят никакво време. Вероятно тук влиза в сила разбирането, че образованието и квалификацията са свързани само с училищ­ ния чин или университетската банка, а не са дейност за целия активен живот. Вероятно във все по-голяма степен влияние упражнява и интернет културата, възпри­ емана ограничено като заместваща образо­ вателното усилие. Убеждението, че всички необходими знания могат да се придобият „наготово“ и се намират„на един клик раз­ стояние“, се радва на все по-широко разпрос­ транение. В крайна сметка стигаме до извода за отно­ сително ниска ценност на възможностите за образование. В такъв контекст образо­ ванието е нещо, което се„дава“ от някак­ ви институции(училища, университети, други структури), но не гарантира(вж. Гла­ ва 5) професионална реализация по специал­ ността и по тази причина прагматичният му смисъл е подложен на съмнение. Знанието или не се възприема в значителна част от случаите като ценност сама по себе си, из­ искваща време за усвояване и осмисляне, но и за търсене, или се разглежда изолирано от официалните институционални канали за придобиването му. Основни изводи 1.  Над половината(56 %) от младите хора приемат важността на образованието, но предимно на декларативно равнище. Доминират ниско удовлетворение от качеството на българското образование и високи корупционни подозрения. 2.  Образователната мобилност е слабо позната и не предизвиква значителен интерес. Изглежда сякаш цялостната представа за образование е формализирана и сведена до задължителните елементи на обучителния процес. 3.  Около половината(49 %) от младите хора практически не отделят време за образователна самоподготовка. Данните сочат широко разпространено недоверие на младежите в прагматичната полза от образователната квалификация за житейските им преходи. 19 4. Образование

5. Изследване на младежта България Заетост и мобилност на младите хора От образование към заетост Преходите на младите хора от училище към заетост съставляват един от най-важни­ те компоненти на обществената инте­ грация на младежта и дават своите отра­ жения върху практически всички сфери на обществото и икономиката. През послед­ ните години са публикувани редица изслед­ вания, засягащи българската ситуация. Пра­ ви впечатление фокусът върху бариерите, възпиращи пълноценната и ефективна мла­ дежка заетост. Ролята на сивата икономи­ ка, непочтеността на някои работодате­ ли, ниското заплащане на труда формират очаквани обяснения на този феномен, но сега към тях се присъединяват ограниче­ нията, произтичащи от икономическата структура на населявания район от стра­ ната. На тази основа е установено сериоз­ но несъответствие между образователна­ та квалификация на младите хора и профила на упражняваната от тях заетост(Vutsova, Arabadzhieva, 2021; Krasteva, 2023). Регионални­ те дисбаланси се очертават и като ключов фактор за относително високите дялове, в сравнение със средното за ЕС, на младите хора, които не се обучават и не работят (Caroleo et al., 2022). Изследването на младежта в Югоизточ­ на Европа през 2018 г. фиксира сходни тен­ денции. Шест години по-късно разполагаме с данни от новата вълна на изследването, които ни позволяват да уточним и развием направените тогава изводи. Групата на т.нар. NEETs(онези, които не работят и не се намират в процес на обу­ чение 2 ) през 2024 г. достига до 11,5 % от ге­ нералната съвкупност на младите хора в България на възраст между 14 и 29 г. По този показател страната определено не заема водещи позиции в региона на Югоизточна Европа, където средната стойност клони към 19,6 %. Стойността все пак не е за под­ ценяване. Тя би трябвало да служи като сери­ озно предупреждение за съществуващи де­ фицити на държавната политика както по отношение на образованието, така и спря­ мо пазара на труда. Ако погледнем диференциацията по тип на­ селено място, ще забележим, че делът на NEETs в големите български градове дости­ га 13,8 %, повече от средната стойност. Из­ глежда парадоксално, че именно в големите градове, където възможностите за придо­ биване на разнообразна образователна ква­ лификация и за намиране на разнородна ра­ бота са най-големи, младите хора извън училище и извън икономиката относително са най-много. Първоначалната хипотеза би била, че става дума за гетата с компактно население от етнически малцинства, къде­ то ранното отпадане от училище и масова­ та безработица са широко разпространени. Данните обаче навеждат и на друго обясне­ ние, свързано с пределно ниската образова­ телна и трудова мотивация и цялостната социална алиенация на немалък брой млади хора. Значително по-съществен проблем за Бълга­ рия, а и за целия регион, е несъответстви­ ето между образование и заетост, с дру­ ги думи – внушителните дялове млади хора, които работят в различна сфера от тази, за която са придобили квалификация в хода на своето обучение(Фигура 7). 20 5. Заетост и мобилност на младите хора

Изследване на младежта България Balken vertikal Фиг. Дял на младите хора, деклариращи, че не работят по специалността си (%) Заемате ли понастоящем работна позиция в сферата на вашата професия(за която сте получили обучение/образование)? България Югоизточна Европа Тенденцията за ръст при тази група е съвсем видима и дори стряскаща. Само преди 6 годи­ ни България е стояла най-добре в Югоизточ­ на Европа по този показател, докато днес не само е загубила относителното си пре­ димство, но и е регистрирала нарастване близо 2,5 пъти. Имаме предвид динамични­ те промени в българската икономика, отчи­ таме и сътресенията и трансформациите, настъпили като последица на кризата с КО­ ВИД-19. Независимо от това, необходими са и други обяснения. Демографията на данни­ те през 2024 г. представя допълнителни по­ лета за анализ. През последните години расте пропастта между образователна квалификация и професионална заетост на младите хора. Само за 6 години, делът на тези, които не работят по специалността си, се е увеличил трикратно – от 18 на 48 %. Делът на младите хора в селата, които не работят по специалността си, достига до 66,3 %. Допустимо е да заключим, че страте­ гиите и политиките за ускорено развитие на тези райони не дават убедителен резул­ тат. В много случаи в селата може да се ра­ боти единствено това, което има, без зна­ чение какво образование е получил младият човек. Продължаващото обезлюдяване на най-мал­ ките населени места е фактор, който не­ избежно свива и предлагането на работа. Примерите за обратното са ограничени и са неравномерно разпределени в страната. Тревожно също така е обстоятелството, че в по-високите възрастови кохорти дялове­ те на младите, неработещи по своята спе­ циалност, нарастват, вместо да намаля­ ват. Предполага се, че пред младия човек с годините се отварят повече възможности да упражнява квалификацията си, отколко­ то при първия досег с пазара на труда. Да­ нните водят в противоположната посока. Неработещите по своята специалност със­ тавляват 43 % във възрастовата група 14– 18 години и нарастват като дялове еднопос­ очно до 52,6 % във възрастовата група 25–29 години. Трябва да се отнесем с известна предпазли­ вост към цифрите, защото в изследването става дума за декларативни нагласи. Респон­ дентите на възраст до 18 години по обясни­ ми причини имат по-ограничен набор от образователни компетентности, а следо­ вателно и по-малко възможности за разми­ наване с упражняваната от тях професия. Вероятно за част от тях е и по-трудно да преценят в какво точно би се състояло по­ добно разминаване. Въпреки направените уговорки тенденцията следва да се отбеле­ жи. Би могло да се очаква също така, че рес­ пондентите с по-висок жизнен стандарт ще имат по-големи шансове да работят по спе­ циалността си в сравнение с онези с по-ни­ сък стандарт. 21 5. Заетост и мобилност на младите хора

Изследване на младежта България Balken horizontal einfach Фиг. Важност на факторите за намиране на работа сред младежта в България (%) Колко важни са, според вас, следните фактори, когато млад човек си търси работа във вашата страна? Обединени отговори„важно“ и„много важно“ Експертност Връзки с властимащите Членство в политическа партия Опит в чужбина По-добрите финансови възможности по пра­ вило водят и до по-висок социален капитал, подлежащ на трансфериране и на пазара на труда. Разлики между двете най-крайни по отношение на материалния си стандарт групи 3 действително съществуват, но те не са големи. Работят по професия, която не отговаря на квалификацията им, 48,5 % от най-бедните респонденти и 43,8 % от най-богатите. Географската перспектива нюансира, но не опровергава горното наблюдение. Същи­ ят показател има стойности от 49,2 % за най-изостаналия икономически Северозапа­ ден регион на България и 46,4 % за най-разви­ тия Югозападен регион, в който се намира и столицата София. Отново разликата не е чувствителна. Интересно е да се проследи и как младите хора си представят условията за намиране на работа в страната. С помощта на тези данни можем да разберем субективното значение, което респондентите приписват на различни фактори на средата. И тъй като един от тези фактори несъмнено е квалифи­ кацията, или експертизата, на кандидата за работа, можем да добием и повече информа­ ция за(де)мотивацията при търсене на зае­ тост, отговаряща на придобитите компе­ тентности(Фигура 8). Търсенето на работа в много слу­ чаи е ориентирано към по-високи доходи и по-бърза реализация, не толкова към последователна ка­ риера и професионално развитие. Изглежда, че ориентацията към заетост в много случаи не изразява разбиране за кари­ ерно развитие, прилагащо и задълбочаващо компетентностите на придобитото об­ разование, а за по-доходоносна работа или работа, позволяваща по-бърза реализация. Като цяло, можем да откроим два фактора за растящата дистанция между образова­ ние и професия: структурни ограничения на пазара на труда(които могат основно да се разглеждат през призмата на увеличаващи се регионални дисбаланси) и материални ас­ пирации(които акцентират на краткосроч­ ния хоризонт на по-високия доход, доколко­ то е постижим тук и сега). Наличието на квалификация държи първо място сред всички потенциални фактори за намиране на работа. Това несъмнено е до­ брата новина. Лошата е, че тенденцията за спад по този показател в сравнение със си­ туацията през 2018 г. е драстична: от 87 % тогава, днес малко над половината респон­ денти определят собствените си умения като важни или много важни в личния си пре­ ход към пазара на труда. Спад се наблюдава и по отношение на образователния и трудов опит от чужди страни. В своята цялост да­ нните от изследването не показват, че об­ разованието в чужбина и образованието в България се разглеждат като своеобразни ал­ тернативи на качеството. 22 5. Заетост и мобилност на младите хора

Изследване на младежта България По-точно би било да заключим, че намалява изобщо значението на образованието като условие за добра работа. Съвсем крехка е до­ минацията на тезата, че човек ще бъде оце­ нен според доказаните си с диплома умения. Съпоставителният поглед върху целия реги­ он на Югоизточна Европа сочи по-ниска оцен­ ка на българските млади за политическите фактори за трудова реализация в сравнение с мнозинството от връстниците им. Дока­ то средно за региона 49,3 % от младите на­ мират за важни или много важни връзките с властимащите, а 35,3 % смятат същото за членството в политическа партия, в Бълга­ рия стойностите са чувствителни по-ни­ ски, макар и не пренебрежими. В българския контекст и на двата фактора социално-ико­ номическата ситуация на респондента има значение. Сред младите хора с най-нисък ма­ териален стандарт 45,4 % разглеждат поли­ тическите връзки като важни или много ва­ жни(на фона на 36 % средно за младежта), а 24,5 % подчертават важността на партий­ ната принадлежност(на фона на 16,7 % сред­ но за младежта). Регионалните различия допълват социални­ те. В по-изостаналите региони на страна­ та са по-склонни да приемат посреднически­ те функции на политиката. Вероятно това може да се обясни с популярни характерис­ тики на българския демократичен процес. В по-бедните райони и в по-малките населени места в страната често се случва местна­ та власт, пряко или чрез разпределение на обществени поръчки, да създава заетост, но също и да се формира срастване между мест­ ните политически елити и местния бизнес. Ето защо е логично много млади хора да оце­ няват тази конюнктура като неизбежна среда при търсене на работа. Фактите обаче пораждат и по-дългосроч­ ни възприятия. Ако разгледаме най-ниската възрастова група сред изследваната младеж­ ка съвкупност(кохортата в диапазона 14–18 г.), установяваме, че при нея положителните отговори за значението на политическите връзки и партийното членство са най-мно­ гобройни като относителни дялове и посте­ пенно намаляват с възрастта към най-висо­ ката група(25–29-годишните). Ясно е, че най-възрастните млади в най-ви­ сока степен са се сблъскали с пазара на труда и имат най-реалистична преценка за негово­ то функциониране, докато при най-младите става дума много повече за представа, от­ колкото за личен опит. По тази причина из­ следователят трябва да се отнесе с голямо внимание към очакванията на 14–18-годиш­ ните. Те са конструирани в рамките на въз­ действието на някаква среда(семейна, при­ ятелска, медийна, друга) и вероятно биха рефлектирали в по-обща нагласа към поли­ тическата система, демокрацията и бъде­ щето на страната. Представата за трудова реали­ зация е свързана със спонтанност и краткосрочност, а не с дълго­ срочна инвестиция в собствените умения и социален капитал. В обобщение, анализът на посочените че­ тири фактора отвежда към онова, което изследването не разкрива – случайните съ­ бития или внезапните възможности като предпоставка за намиране на работа. Ма­ кар и твърде различни, четирите споме­ нати фактора въплъщават фактически ус­ ловия, които могат да бъдат рационално калкулирани. Би могло да се допусне, че за не­ малка част от представителите на днеш­ ните млади поколения в България предста­ вата за трудова реализация е филтрирана през очакване за спонтанност, а не за усвоя­ ване на натрупан социален капитал. От България към ­чужбина Още от началото на демократичните про­ мени в България масовата емиграция към западни страни се разглежда в публичния дискурс като един от рисковете за демо­ графското бъдеще на страната. Наблюде­ нието, че напускат предимно млади хора и хора в активна възраст, както и най-вече високообразовани и квалифицирани, пораж­ да допълнителни тревоги. 23 5. Заетост и мобилност на младите хора

Изследване на младежта България Donut(größer Nordmaze) Фиг. Намерения за емиграция сред младежта в България (%) Много силно Силно Умерено Намерение за емиграция Не възнамерявам да емигрирам Слабо През последните години младежката еми­ грация продължава да се анализира в конте­ кста на демографската криза(Буджева, 2020). Членството на България в ЕС през 2007 г., но преди всичко окончателното отваряне на трудовите пазари на държавите членки за български граждани през 2014 г., е фактор, който улеснява миграционните процеси, но същевременно им придава ново качество. Мотивацията остава преобладаващо ико­ номическа, свързана с жизнения стандарт и по-високите доходи в предпочитаните за емиграция страни, но известно място зае­ ма и търсенето на повече социална и прав­ на сигурност в страни, различни от България (Ковачева& Попиванов, 2021). Новите възможности за мобилност, откри­ ти пред младите българи, водят до проме­ ни в самата представа за емиграцията. Тя вече не се възприема толкова като финално решение, разделящо завинаги„живота пре­ ди“ от„живота след това“, колкото като прагматичен и гъвкав избор, който може да бъде ревизиран неведнъж в бъдеще. Млади­ те емигранти, заминаващи за други евро­ пейски страни, често пъти усилват едно­ временно българската и европейската си идентичности(Kovacheva& Hristozova, 2019; Glorius, 2021). Наблюдава се и ясна връзка меж­ ду заетостта и миграцията. В много случаи миграцията се привижда като единствен вариант за реализация на рано отпадналите от училище и на нискоквали­ фицираните. Изглежда сякаш различна ста­ ва структурата на миграционния поток от България, с все по-голяма тежест на нискок­ валифицираните и по-бедните. Всичко това се развива на фона на общо взето намалява­ що желание за емиграция сред младите хора (Митев и др., 2019; Kovacheva& Hristozova, 2022). Настоящото проучване изважда на показ може би неочаквани резултати, измерва­ щи се в рязък ръст на нагласите за емигра­ ция и завръщане на високите дялове на висо­ коквалифицирани кандидат-мигранти. Това е онагледено в следната таблица, изразява­ ща в процентни стойности колко силно е же­ ланието на респондентите да емигрират (Фиг. 9). Съпоставителният анализ на данните от региона сочи, че най-драстичен ръст на миг­ рационните намерения в сравнение с пре­ дходната вълна на изследването през 2018 г. се отчита в България, Румъния и Хърватия. Това са и най-новите страни членки на ЕС. Обосновано е да допуснем, че именно по-го­ лемите възможности за мобилност, с които разполагат гражданите на тези страни, на­ сърчават тази тенденция. 24 5. Заетост и мобилност на младите хора

Изследване на младежта България Balken vertikal Фиг. Отказ от емиграция сред младежта в България (%) Дял на„Не възнамерявам да емигрирам“ – отговори на въпроса„Колко силно е желанието ви да се преместите в друга държава за повече от шест месеца?“ Изминало е и достатъчно време след присъе­ диняването към ЕС(в българския и румънския случаи това са над 15 години), за да отшу­ мят първоначалните еуфорични очаквания за бързопостижимо икономическо благоден­ ствие. В своята съвкупност двата фактора (улеснен изход навън и разочарование от бав­ ния прогрес вътре) вероятно съдържат част от обяснението за новия емиграционен им­ пулс. Динамиката на дяловете на онези мла­ ди хора, които не възнамеряват да напуснат родината, показва тенденция на доближава­ не до стойностите от времената преди ев­ ропейското членство(Фигура 10). Социално-демографските характеристи­ ки на респондентите в изследването по­ магат да уточним профилите и на потен­ циалните мигранти, и на нежелаещите да емигрират. Така например отказът от еми­ грация е по-чувствително представен в се­ лата(32,2 %), отколкото в големите градо­ ве(24,7 %). Традицията на малките населени места навярно упражнява своето влияние. Икономическата перспектива също играе несъмнена роля. В най-развитите регио­ ни на страната нежеланието за емиграция е най-широко застъпено явно защото мла­ дите хора от тези места виждат повече шансове за реализация в регионите, в кои­ то живеят(не планират емиграция 27,1 % от респондентите в Югозападния регион и 33,7 % в Южния централен). Противоположна е тенденцията в слаборазвитите Североза­ паден и Североизточен региони, където де­ лът на твърдо решилите да останат е за­ бележимо по-малък(съответно 18 и 14,6 %). Прибързано обаче би било заключението, че само най-бедните са склонни да търсят реа­ лизация в чужбина. От данните личи, че же­ ланието за напускане характеризира по-ско­ ро младите от средната класа, онези, които поддържат определен стандарт, но са да­ леч от охолство, и които същевременно са в най-висока степен изложени на кризисни про­ цеси и икономически обрати. Сред нежелае­ щите да емигрират са едва 20 % от младите българи със средни възможности и успоред­ но с това – 31,6 % от най-бедните и 32,3 % от най-богатите. Можем да предположим, че за най-бедните процесът на емиграция изглеж­ да твърде сложен и ресурсоемък, докато за най-богатите той не е в такава степен не­ обходим за собственото благополучие. Едва 26 % от младите хора не възнамеряват да емигрират. Заедно с емиграционните планове се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в структурата на потенциалните емигранти. Горните разсъждения почиват на презумпци­ ята, че за мнозинството млади българи еми­ грацията е икономически шанс. Данните от изследването го потвърждават(Фигура 11). Сравнението между водещите мотивации за емиграция през 2018 и 2024 г. установя­ ва относителна стабилизация на нагласи­ те, при отчетливо водеща позиция на ико­ номическите стимули(стандарт на живот и доходи). 25 5. Заетост и мобилност на младите хора

Изследване на младежта България Balken horizontal doppelt ausprobieren Фиг. Главни причини за емиграция за младежта в България (%) За онези, които планират да емигрират: Коя е главната причина, поради която бихте се преместили в друга държава? Подобряване на стандарта на живот 27 36 По-голямо културно многообразие 3 1 6 По-добро образование 15 По-високи заплати 23 25 По-добри възможности за работна заетост По-добри възможности за започване на собствен бизнес Да бъда близо до скъпи за мен хора 1 2 3 10 7 7 Опит в различна културна среда Социална и политическа стабилност в страната домакин 3 1 4 5 Различията обаче не бива да се подценяват. В сегашното изследване индикаторите „по-добър стандарт на живот“ и„по-добро образование“ бележат спад като причини за емиграция. Компенсира ги ръстът на стой­ ностите за„по-лесно намиране на рабо­ та“ и„по-добра възможност за стартира­ не на бизнес“. Тези четири флуктуации имат обща основа в тенденцията към индивидуа­ лизация и повече прагматизъм в житейски­ те преходи на младите хора в България. Не толкова общите условия на живота или об­ разователното израстване(предполагащи дългосрочност и интеграция) определят же­ ланата от мнозина лична перспектива, кол­ кото непосредствените сценарии на бър­ зо постъпване на работа, висока заплата и собствен бизнес(подчертаващи индиви­ дуалистичната представа за успеха). Желанието за емиграция може допълнител­ но да се провери и квалифицира с помощта на други три въпроса от изследването, тре­ тиращи времето на напускане, проектира­ ната продължителност на престоя в чужби­ на и предприетите досега действия за тази цел. Още основният въпрос – за емиграцион­ ното намерение – подсказва, че в много слу­ чаи то се възприема просто като неопреде­ лена идея. Над 80 % от желаещите да емигри­ рат нямат ясни планове и подго­ товка. Формира се прагматичен възглед за емиграцията като въз­ можен и временен, а не единствен и постоянен път към бъдещето. Едва 17,9 % от респондентите определят стремежа си да напуснат страната като „силен“ или„много силен“. 26 5. Заетост и мобилност на младите хора

Изследване на младежта България Успоредно на това, запитани кога смятат да осъществят своята мобилност зад гра­ ница, една значителна част от тях отгова­ рят„след 2 до 5 години“(20,8 %) или че не мо­ гат да преценят(28,3 %). Другите възможни опции получават по-малки дялове от тези двете. Липсата на конкретност излиза на преден план. Нагласите за предпочитания пе­ риод на престой в чужбина може би изненад­ ващо разкриват най-голям интерес към ва­ рианта за завръщане в България в рамките на една година(20,5 %). Обратно, едва 11,8 % (при средно за Югоизточна Европа 18,8 %) си представят, че ще заминат завинаги. Погледнато през призмата на демограф­ ските характеристики на планиращите емиграция, намерение да емигрират зави­ наги декларират 18,3 % от живеещите в селата и 6,9 % от живеещите в средного­ леми градове, както и 28,8 % от най-бедни­ те и 6,5 % от младите хора с умерено бла­ госъстояние. Разбирането, че перспектива за по-добър живот може да има само извън България, е застъпено най-силно при най-не­ облагодетелстваните млади, вероятно оч­ аквано, но има най-слабо разпространение не при най-заможните, а при групата с малко по-нисък стандарт. Идеята, че премества­ не завинаги в по-развита страна от Бълга­ рия представлява естествено продължение на добрите възможности в България, харак­ теризира в по-висока степен младите от най-заможните семейства. Това е свидетелство не само за многоброй­ ността и широкото разпространение на българската диаспора зад граница, но и за предпочитание към неформални канали за информация и ориентация. В своята съвкупност коментираните данни демонстрират, че високото желание за еми­ грация сред младите българи обикновено не кореспондира с ясни планове. Предполагаема­ та леснота, с която може да се емигрира в друга държава членка на ЕС, отвежда към лес­ нота и гъвкавост в решенията. Основни изводи 1.  През последните години расте пропастта между образователна квалификация и професионална заетост на младите хора. Само за 6 години, делът на тези, които не работят по специалността си, се е увеличил трикратно – от 18 на 48 %. 2.  Търсенето на работа в много случаи е ориентирано към по-високи доходи и по-бърза реализация, не толкова към последователна кариера и професионално развитие. 3.  Представата за трудова реализация е свързана със спонтанност и краткосрочност, а не с дългосрочна инвестиция в собствените умения и социален капитал. Анализът на предприетите стъпки за на­ пускане на страната ясно подсказва, че за огромното мнозинство от младите потен­ циални емигранти емиграцията или не изис­ ква подготовка, или тази подготовка може да бъде отложена за някой удобен момент. Над 80 % от планиращите да емигрират не са направили нищо – не са се свързали с бъл­ гарски институции зад граница, нито с чуж­ ди университети, нито с евентуални рабо­ тодатели, нито с близки и познати. Все пак прави впечатление относително най-висо­ кият дял на онези, които са направили кон­ такти със свои роднини или приятели в чуж­ бина(19,7 %). 4.  Едва 26 % от младите хора не възнамеряват да емигрират. Заедно с емиграционните планове се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в структурата на потенциалните емигранти. 5.  Над 80 % от желаещите да емигрират нямат ясни планове и подготовка. Формира се прагматичен възглед за емиграцията като възможен и временен, а не единствен и постоянен път към бъдещето. 27 5. Заетост и мобилност на младите хора

6. Изследване на младежта България Семейството и плановете за него Преминаването от обобщеното понятие за дом към свой дом е структурен маркер в изучаването на младите хора. Семейните и жилищните преходи са един от същност­ ните проблеми на младежта. Приема се, че в Южна Европа, в това число и България, те в по-висока степен се отлагат. 4 Това е част от по-обща тенденция на удължаване, услож­ няване и индивидуализиране на младежките преходи в Западния свят, която включва и нашата страна(Ковачева, 2020) и се вписва като съществена част от проблематиката на онова, което в западен контекст се на­ рича emerging adulthood или young adulthood (Konstam, 2007, Arnett, 2011). 5 Междупоколенският диалог е особено важен изследователски фокус на ниво„семейство“. Семейната среда е закономерно поле на ин­ терес в скорошни изследвания в България, за­ едно с въпросите на брака и раждаемостта (Колчева, 2023; Стоенчев, 2023; Илиева, Бър­ даров, 2021; Кинева, 2021; Моралийска-Нико­ лова, 2020; Куков, 2020). Настоящото изследване добавя някои свои щрихи към темите за дом, родители, семей­ ство и деца в мисленето на младия човек. Наблюденията в това поле уточняват до­ сегашния изследователски опит и кон­ текстуализират българските тенденции в общата картина на Югоизточна Европа, но същевременно добиват допълнителен сми­ съл на фона на демографската ситуация в България, социалните неравенства, гетои­ зацията и различията в развитието на ре­ гионите. Тези проблеми в своята съвкупност повлияват на жизнените шансове и възмож­ ностите за житейска мобилност. Поколенски съвместявания в семейната среда И към 2014 г., и към 2018 г., и сега, в проведе­ ните с подкрепата на Фондация„Фридрих Еберт“ изследвания на младите хора 6 в Бъл­ гария, видимо е преимуществото на отго­ вори, свидетелстващи за добро разбирател­ ство с родителите. Сега този дял надминава 90 %. Картината почти се повтаря в трите последни изследователски вълни в рамките на десетилетие, макар и с известни нюанси във вътрешната пропорция между„Разбира­ ме се много добре“ и„Разбираме се добре, въ­ преки че понякога имаме различия в мнения­ та“ – сега и преди десет години тези дялове са почти еднакви, докато през 2018 г. разби­ рателството изглежда по-изразено. Ситуа­ цията у нас сега изглежда и почти идентич­ на с общата ситуация в региона. При най-младите като че ли структурата на мненията включва повече различия с роди­ телите, но в по-горните възрастови групи тя вече проявява по-силен акцент към раз­ бирателство, за да се уравновесят двете опции в най-горните възрастови категории млади хора. Като че ли по-градските групи показват и повече нюанси. Вероятно селски­ те райони доказват и по-традиционалист­ ко отношение към родителите. Групата на отговорилите, че живеят с майка си, баща си, баба и дядо, братя и сестри и т.н., надделява, както и в предходните години, над отговорите от типа„живея сам“,„живея с децата си“,„живея с партньор“. Най-общо­ то сравнение с данните от 2018 г. и от 2014 г. 28 6. Семейството и плановете за него

Изследване на младежта България Balken horizonal doppelt? Фиг. Фактори за оставане в родителския дом за младежта в България (%) За онези, които живеят с родителите си: Кое описва най-добре вашата ситуация? Живея с родителите си, защото това е най-простото и най-удобно решение. Бих живял сам, ако финансовите обстоятелства го позволяваха. 41 61 40 28 Бих искал да живея сам, но родителите ми не са съгласни. 7 4 Друго 11 4 все пак като че ли сочи известно увеличава­ не на тежестта на отговорите, свързани с отделяне от родители и роднини. Последно­ то се потвърждава и от динамиката спрямо предходната вълна в дяловете, деклариращи, че са женени или живеят във форма на съжи­ телство с партньор – с лек превес на нефор­ малните съжителства и тогава, и сега. Продължаващият живот с родителското се­ мейство обикновено се обяснява с практи­ ческото удобство и финансовата неизбеж­ ност(Фигура 12). Напускането на родителския дом често се оказва отложено в дневния ред на младите. Наред с инерцията на удобството (за 41 %) ясно личи и известна финансова неизбежност на това отлагане(за други 40 %). През 2018 г., а и 2014 г., в много по-висока сте­ пен е било споменавано удобството. В об­ общената картина на Югоизточна Европа съотношението в момента е такова: над 50 % от живеещите с родителите изтък­ ват простото удобство, докато под една трета говорят за финансова принуда. Така страната ни е в известна степен в по-раз­ лична ситуация на фона на региона си и на фона на предишните години – известна праг­ матичност като че ли идва на мястото на инерцията. Фактори на обвързване с другия Религиозните вярвания се оказват малова­ жни в 32,4 % от отговорите по отноше­ ние на факторите за съвместимост с брач­ ния партньор. На другия полюс по петобална скала между„никак не е важно“(1) и„много е важно“(5) са мненията на 18,7 %. Любопит­ но е, че в по-селските райони и по-ниските подоходни страти религията не показва предполагаемото по-високо значение, даже напротив. Преди шест години картината е изглеждала реципрочна, а преди десет годи­ ни крайностите са били в равни дялове, при надмощие в скалата по-скоро на важността. В обобщената структура на мненията в це­ лия регион ролята на религиозната идентич­ ност сега е по-висока, до степен на почти изравнена тежест на крайностите и пълен баланс на скалата. Така българската младеж показва намаляващо значение на религиоз­ ното – като добавка към и бездруго по-дис­ танцираното отношение спрямо религия­ та в България на фона на Югоизточна Европа. Като че ли при жените все пак наблюдаваме малко по-сериозно значение на религията. Разлика спрямо предишни вълни на изследва­ не се забелязва и по отношение на икономи­ ческото положение. Сега и то, както по те­ мата с религията, в по-малка степен влияе на избора на брачен партньор. 29 6. Семейството и плановете за него

Изследване на младежта България Ако се съди по отговорите: преди няколко години 7 % 7 го намират за маловажно, пре­ ди десетилетие делът е сходен – 6 %, а сега са 23,3 %. При жените материалното поло­ жение е видимо по-важно при брака и това вероятно се дължи и на инерционното вли­ яние на търсенето на сигурност. Липсва обаче ясно изразено търсене за материал­ ни ориентири при най-бедните например. Всъщност влиянието на материалното личи най-видимо при групите с най-високи доходи. Като цяло, в крайна сметка, по този показа­ тел сега България не контрастира на обоб­ щения фон на региона. В България родителското одобрение има по-малка тежест като фактор на фона на съседните страни. Нещо повече, ако през 2018 г. скалата е била решително отместе­ на към важност(и постепенно стъпаловид­ но водеща към тежестта на тази важност), то сега е балансирана. През 2014 г. пък делът на заявяващите сериозна важност е бил 22 %, т.е. близък на сегашния. Видно е, че в послед­ ното десетилетие този критерий е пре­ търпял динамика. Сега сегментът на младите в затруднено положение например отдава на родителско­ то одобрение видимо по-мащабно значение в сравнение със сегмента на образованите прогресивни градски слоеве. По-горните въз­ растови групи очаквано неглижират този фактор в по-висока степен. И отново, пове­ че тежест личи при жените. Селските райо­ ни и тук всъщност, оказва се, не предпола­ гат по-традиционалистко отношение. Затвърждава се по-ниската важ­ ност на ценностни ориентири от традиционалистки тип. Отноше­ нието към семейните ценности е централно, но по-скоро утили­ тарно. Близка до тази през 2018 г., а и на тази през 2014 г., остава картината по отношение на важността на образователното ниво като фактор за привличане. Сега 31 % са в полюса„много важно“. По пе­ тобалната скала има солидни натрупвания и в 4 и 3, а натрупването в 1 –„никак не е ва­ жно“ – е 13 %. С вдигането на образователно­ то ниво закономерно се повишава и негово­ то декларирано значение като фактор, респ. в групата на образованите прогресивистки настроени градски млади хора дяловете на настояващи на образователното равнище са в сериозна степен изявени. Най-ниските подоходни групи и младите в селските райо­ ни са и най-непридирчиви по отношение на образователното ниво на отсрещния човек. Когато става дума за девственост пре­ ди брака като фактор при избора на парт­ ньор, 45,5 % попадат в крайността„никак не е важно“, докато едва 10,6 % – в другата крайност. И към този момент, очаквано, де­ вствеността преди брака се оказва фак­ тор с маловажно значение. Това е отчетено и през 2018 г., и 2014 г., и очевидно тук може да се заключи, че става дума за трайно въз­ приятие за анахронизъм. Подобно заключе­ ние, макар и не чак с такава твърдост, може да се направи и за общото усещане сред мла­ дите в региона като цяло. Личи, че този фак­ тор влияе в още по-малка степен на избора на жените и в по-горните възрастови групи. Националността като фактор за връзка у нас също е оценена осезаемо по-различно през 2018 г. Тогава за 6 % тя не е никак ва­ жна, натрупванията в категориите с на­ растване на важността стават все по-ви­ соки, докато накрая в категорията„много важна“ стигат 32 %. Макар и не толкова из­ разено, но и към 2014 г. важността на фак­ тора също натежава. Сега двата полюса са в съотношение 29,9 % срещу 21,5 % в пол­ за на„никак не е важно“ срещу„много е ва­ жно“. Вижда се обаче, че преди десетилетие натрупването в самия дял„много важно“ е било 19 %, т.е. практически сходно на сегаш­ ното. Тази динамика в структурата през го­ дините е осезаема. Затова е любопитно да се види къде е България и на общия фон. Оказ­ ва се, че българските млади хора са по-скоро представителни за сумарния профил на ре­ гиона си. България е далеч от крайностите. Оказва се също, че етническата принадлеж­ ност е важна най-вече в сегмента на т.нар. „задоволени минималисти“. 30 6. Семейството и плановете за него

Изследване на младежта България Balken horizontal Фиг. Важни фактори сред младежта в България при избора на партньор (%) Колко важни за вас са следните фактори, когато избирате партньор? Обединени отговори„важно“ и„много важно“ Ниво на образование 56 63 67 Семейно одобрение 39 61 59 Икономическа ситуация 38 55 40 Национална принадлежност 34 58 38 Религиозна принадлежност 30 48 39 Девственост 17 14 20 На другия полюс са образованите градски кръгове. Живеещите в селските райони от­ ново са най-непридирчиви. Като че ли се до­ казва, че най-ниските доходи и селските райони показват по-ниска степен на консис­ тентност на декларираните позиции като цяло. Възможно е допускането за маргина­ лизация и за ефекти на гетоизация, чиито проявления можем да очакваме най-вече при ромските общности. А ето как би изглеждала подредбата и ней­ ното развитие в годините, ако за критерий се вземат събраните натрупвания в кате­ гориите„много важно“ и„важно“, т.е. пета­ та и четвъртата степен в скалата(Фигура 13). Разбира се, следва да се отчитат извест­ ни разлики в контекста на задаване на въ­ просите. В крайна сметка, ако се опитаме да степе­ нуваме изредените фактори, то с най-се­ риозна тежест е образователното ниво, следвани от семейното одобрение и мате­ риалното ниво, после националността, след нея религията, а аутсайдер остава девстве­ ността. През 2024 г. кръгът от подобни индикатори е всъщност стеснен в още по-голяма степен в сравнение с тези от 2018 г. и спрямо тези през 2014 г., което прави съпоставимостта твърде условна. Настоящото изследване не търси цялостна операционализация на при­ вличането между младите хора, а най-вече измерване на значимостта на прагматични или възпиращи условия. Емоционалните фак­ тори в известен смисъл са изведени„пред скоби“. Трябва да направим уговорки също така, че в отговорите за образователното ниво може да се установи декларативност, а в тези за материалното положение – не­ престижност, както и че формулировките невинаги съвпадат изцяло. Въпреки всичко изводът сякаш е, че религиозно-традицио­ налистките фактори остават на заден план за сметка на интелекта и утилитарните фактори като семейна и материална среда. Етническата принадлежност също не е без значение. И тук, както при въпроса за фак­ торите за ненапускане на родителския дом, в крайна сметка личи известна прагматиза­ ция, без непременно тя да е меркантилна. 31 6. Семейството и плановете за него

Изследване на младежта България А колко важен тогава е самият брак? 2018 г. показва хармонично натрупване на от­ говорите от маловажен към много важен, респ. от 4 до 44 %. Сега като че ли катего­ ричността намалява и средните опции съ­ бират повече натрупвания, макар и пак с „отместване“ към важност. За илюстрация негативният полюс събира 10 % от отгово­ рите, а позитивният – 21,6 %. Днес важност­ та на брака остава най-подчертана при най-консервативно настроената и женска част от младежкото население. Вероятно, влияние оказват и условията в някои от ет­ ническите групи, различни от българската. Така може да се заключи намаляване на об­ вързващата сила на брака. Последното обаче е само привидно в противоречие с по-горни­ те хипотези за възможно„връщане на бра­ ка“. Ситуацията кореспондира с наскоро оп­ исван в теоретичната дискусия„парадокс на брака“(Willoughby& James, 2017). Валидна е хи­ потезата, че като че ли намалява не толкова ценността, колкото съдбовността на брач­ ното решение. Деца – дали, кога и колко На декларативно ниво да имаш дете е мно­ го важно за 50 % от запитаните млади хора. Делът обаче не се доближава до осемдесет­ те процента от предходното младежко из­ следване. И по този критерий, закономерно, женската и по-традиционалистката част на извадката е по-отдадена. Как конкретизираме картината? В това из­ следване са отчетени 13,4 %, които отгова­ рят на критерия без деца и без представа за деца. Сред тях като че ли най-често личат по-заможни групи, млади хора от градски­ те прослойки, които обаче не са в най-перс­ пективните по отношение на образование, респ. реализация, слоеве. Възможно е пробле­ мите или пък въпросите на текущото про­ фесионално израстване да съставляват при­ оритет за тях пред децата. И обратно: сегментът на прогресивните образовани маси в градовете показва по­ вече афинитет към важност на родител­ ството – близък дори до този на консер­ вативните жени или традиционалистите като цяло. Така в известна степен децата се оказват атрибут на крайните варианти: или най-„затворените“(традиционни) гру­ пи, или най-„отворените“(вече успели, респ. с открит хоризонт за родителство) групи. Двудетният модел се очертава като автоматично предпочита­ ние на младите хора в България. Посочват го 64 %, но е спорно доколко това ще се отрази в прак­ тиката им или тя ще потегли към вече утвърдения еднодетен модел. Допълнителният анализ на подоходното разпределение показва, че при по-нискостоя­ щите групи се регистрират и по-ниски дяло­ ве на отхвърляне на перспективата за деца. Изследователският опит показва, че именно в тези страти се помества и немалка част от младите роми. Нужни са, разбира се, и на­ рочни изследвания в това отношение. В близо две трети от случаите личи пред­ почитание към двудетния модел. Видимо е, че тридетният модел дори не е в сериозна степен в сферата на желаното и е като че ли съвсем леко по-застъпен единствено сред споменатите групи с по-нисък жизнен стан­ дарт. Фигура 14 показва най-общо ситуацията сред младите в България и обобщената картина за Югоизточна Европа. Вижда се, че страна­ та остава с още по-изявено предпочитание към двудетна формация на фона на и бездру­ го изявеното в региона предпочитание. Като най-често посочвана подходяща въз­ раст за дете или възраст на вече родено първо дете изпъкват 26-ата и 30-ата годи­ на, и диапазонът преди 30 г. като цяло. След 30 г. дяловете осезаемо намаляват. При же­ ните се открояват отговори около и най-ве­ че 25, 26-годишна възраст. 32 6. Семейството и плановете за него

Изследване на младежта България Balken horizontal Фиг. Брой на планирани деца сред младежта в България (%) Колко деца планирате да имате или си представяте, че ще имате в живота? Едно Две Три Четири Пет и повече 3 5 1 2 18 19 14 21 64 53 България Югоизточна Европа При мъжете отговорите са в известна сте­ пен„отместени“ в посока на по-горните ин­ тервали години, а най-видимо е натрупва­ нето при 30-годишната възраст, както и донякъде 26 г. Данните кореспондират с подобен индика­ тор в Европейското социално изследване, проведено през 2018 г. Индикаторът там е свързан по-скоро с общата представа, а не с личен опит или идея, но позволява най-обща съпоставимост. Изследването показва ръст на„идеалната“ възраст при младите жени в България между 2006 и 2018 г., съответно пре­ минаване от малко под към малко над 24-го­ дишна възраст, а при мъжете – от 26 към над 26-годишна възраст, като се отбелязва, че „идеалната“ и реалната възраст за първо ро­ дителство закономерно се различават. А ако се потърсят средните стойности – като възможно сравнение с Европейското социално изследване преди няколко години, те са съответно близки под 26 за жените и 27 за мъжете. Можем да очертаем хипотеза­ та за действително отдалечаване на пред­ ставата за деца при българската младеж. Като че ли и по този критерий страната все пак показва малко по-ниски възрасти на фона на общите данни за региона.. Основни изводи 1.  Напускането на родителския дом често се оказва отложено в дневния ред на младите. Наред с инерцията на удобството(за 41 %) ясно личи и известна финансова неизбежност на това отлагане (за други 40 %). На този фон можем да допуснем още по-сери­ озно увеличаване на предпочитаната роди­ телска възраст в България сега. Според Евро­ пейското социално изследване България обаче все пак остава на едно от крайните места – с най-ниски посочвани възрасти в Европа. 8 За да опитаме допълнително да проверим последното, можем да филтрираме онези, които действително нямат деца. Така оста­ ваме само на„идеален“ вариант. Най-сериоз­ ните натрупвания при жените се оказват в 27-годишната възраст, при мъжете – 30-го­ дишна. 2.  Затвърждава се по-ниската важност на ценностни ориентири от традиционалистки тип. Отношението към семейните ценности е централно, но по-скоро утилитарно. 3.  Двудетният модел се очертава като автоматично предпочитание на младите хора в България. Посочват го 64 %, но е спорно доколко това ще се отрази в практиката им или тя ще потегли към вече утвърдения еднодетен модел. 33 6. Семейството и плановете за него

7. Изследване на младежта България Базови ценности, нагласи и възприятия Какво е важно за младите българи? Проведеното изследване позволява да на­ правим обзор на основните ценности и нагласи на младите хора в България, така както те се споделят на декларативно рав­ нище, и да проследим тяхната динамика как­ то във времето, спрямо предишни вълни на изследвания, така и в пространството, по отношение на данните от целия регион на Югоизточна Европа. Да бъдеш независим(74 % сбор от отгово­ рите в категориите„важно“ или„много ва­ жно“) и да поемеш отговорност за действи­ ята си(73 %) са сред най-важните ценности на младите българи. Следват желанието за деца(70 %) и реализирането на успешна ка­ риера(68 %). Така, изглежда, младите бъл­ гари клонят по-скоро към индивидуализъм (Humphrey, Bliuc, 2022), свързващ се с ориента­ ция към независимост, самоувереност, сво­ бодата да изразяваш целите си, преследване на лични цели и често поддържане на взаимо­ отношения тогава, когато цената не надви­ шава ползата(Triandis, Gelfland, 1998). В потвърждение на горните стойности ид­ ват и значението на това да изглеждаш добре(63 %), както и да се храниш здраво­ словно и да спортуваш(62 %). Контрастира относително по-ниската тежест на колек­ тивистичните ценности, свързани със спо­ делени идентичности, цели и задължения в обществото. Сред важните неща за млади­ те българи са тези, свързани с признание и самоутвърждаване в обществото, без обаче непременно това да изразява материализъм и консумеризъм. Ако например да имаш ус­ пешна кариера, се позиционира сред най-ва­ жните цели на младия българин(68 %), да бъ­ деш богат(52 %) или пък особено да носиш маркови дрехи(20 %) се класират значително на по-долни места в приоритетите на мла­ дежите. Също създаването на семейство (деца) – 70 % – попада в топ три по важност за младите българи, но сключването на брак (46 %) остава доста по-назад в техните при­ оритети(вж. Глава 6). Изследването през 2018 г. фиксира на пръв по­ глед по-различна тенденция. Регистрирани­ те тогава нагласи говорят за повече социа­ лизация и напускане на свръхиндивидуализма, характерен за годините на прехода към де­ мокрация и първото десетилетие на XXI в. Тенденции към повече индивидуа­ лизъм, тревожност и затваряне в тясното обкръжение характери­ зират ценностните ориентации на младите българи през последни­ те години. Водещо място добиват защитата на правата(24 %) и сигурността(20 %). Както тогава, така и сега независимостта, личната отговорност за постъпките, ка­ риерното развитие и децата съхраняват водещи позиции сред ценностните ориен­ тации на младите българи. Социалността има роля, но продължава да засяга по-ско­ ро най-близкия кръг на респондентите. Об­ щественото признание също е важно, но не във връзка със създаването на общности и преследването на общи каузи, а по отноше­ ние на себеутвърждаването на индивида като успешен сред групата. 34 7. Базови ценности, нагласи и възприятия

Изследване на младежта България Balken horizontal einfach Фиг. Важни ценности сред младежта в България (%) Кои(от изброените по-долу) са най-важните ценности лично за вас? Дялове на посочените на първо място Демокрация Върховенство на закона Права на човека Икономическо благосъстояние на гражданите Трудова заетост Социално равенство Равенство на половете Сигурност Индивидуална свобода За това говорят регистрираните и през 2018 г., и сега нагласи, свързани с ниска степен на важност на ценности като това да си ак­ тивен в политиката(23 %) или да участ­ ваш в граждански инициативи или дейнос­ ти(30 %). Въпросните ценности не само че се класират ниско, но заемат и последни мес­ та в подредбата на анкетираните младежи. Ценностите на младите Помолени да посочат от предварително за­ даден списък само три най-важни за тях цен­ ности, свързани с демокрацията, младите българи определят най-често на първо мяс­ то по важност човешките права, следвани от сигурността и свободното предприе­ мачество. Тези нагласи търпят забележима промяна сред изследваната съвкупност през последните години. През 2018 г. свободата категорично заема първо място в класаци­ ята на ценностите сред младите българи, следват печалбата и демокрацията. Още четири години по-рано(през 2014 г.) класаци­ ята на първи избор изглежда така: свобода, демокрация, пазарна икономика. Близо две десетилетия сравнителни дан­ ни показват, че свободата обаче винаги е била в топ 3 на ценностите за младежите в страната. Сега индивидуалните свободи из­ падат на четвърто място(Фиг. 15). Отговорите на младите българи са повли­ яни от обществения и политически кон­ текст в страната и региона през послед­ ните години. Свободата, демокрацията, пазарната икономика и печалбата, домини­ ращи доскоро като ценности сред младите, говорят за идеалите, изповядвани от тях, стремежите, страховете и до известна степен дефицитите, с които са се сблъсква­ ли. Без да са отпаднали от ценностната ска­ ла на младежите в България, тези приорите­ ти отстъпват на желанието за сигурност и защитата на човешките права като воде­ щи ценности. Темите представляват клю­ чова част не само от националния, но и от европейския обществен дневен ред и раз­ криват(освен интересна трансформация) все по-явна синхронизация на нагласите на българските млади с тези на връстниците им от други държави членки на ЕС. Поне на декларативно равнище българската младеж във все по-голяма степен е ценностно инте­ грирана при младите поколения на Европа. 35 7. Базови ценности, нагласи и възприятия

Изследване на младежта България Отместването на ценностите от свобо­ да и печалба към защита на правата и си­ гурност подсказва дълбока промяна на об­ ществената среда и нови нужди, които тя провокира. Тези нужди отговарят на стре­ межите, страховете и дефицитите, из­ питвани от младите хора през последните години. Пандемията от КОВИД-19, икономи­ ческа нестабилност, политически сътресе­ ния в страната и в рамките на ЕС, военни конфликти определят условията, в които новото поколение съзрява. Годините на пан­ демията например упражняват значително влияние върху възприятията на младите за ценности, демокрация, гражданска актив­ ност(Петкова, 2022). Колективните и донякъде по-абстрактни ценности минават на втори план, без да изчезват. Демокрацията е първа ценност за 5 % от младежите. Регистрираните стойности на показате­ лите за двете водещи ценности„човешки права“ и„сигурност“ разкриват потенциал за разделение и напрежение между различни­ те социално-демографски групи в младежка­ та съвкупност. Високообразованите градски младежи, тези с по-добри доходи и по-бла­ гоприятни житейски условия ценят сигур­ ността в много по-малка степен. В тяхната лична класация предприемачеството, инди­ видуалните свободи и защитата на права­ та окупират челни места. Много по-голямо ударение на сигурността поставят тези с по-ниско образование, по-консервативните общности и младежите от по-малките на­ селени места. Приемливо и неприемливо Въпросът за мястото на определени дис­ кусионни практики в съзнанието на млади­ те българи заслужава специално внимание (Фиг. 16). ­Избягване на данъци и даване/при­ емане на подкуп изглеждат в най-малка сте­ пен приемливи в очите на младежите. Тези индикатори показват стабилни равни­ ща на отрицателно отношение през годи­ ните въпреки известна тенденция към по­ вече толерантност. Двете практики през 2018 г. са отхвърлени от около две трети от запитаните тогава младежи. Около една де­ сета са били склонни да ги приемат. Промя­ ната днес увеличава„сивата“ зона между приемливо и неприемливо и дава индикации за процес на отместване на ценности, кои­ то поне на декларативно ниво имат ясни очертания през последното десетилетие. Не бива обаче да се забравя, че и в двата слу­ чая става дума за криминални действия, по­ падащи под ударите на закона. Ето защо из­ следването мери не само реалните нагласи на новите поколения в България към тях, но и степента на непрестижност, с която те се ползват в средата на респондентите. Нарастващият индивидуализъм сред младите усилва толерант­ ността към поведението на другите, независимо дали това поведение се оценява положител­ но или отрицателно. По-висока толерантност в текущата вълна на изследване се отчита и по отношение на други две често предизвикващи полемика в обществото практики. Хомосексуалността например често провокира социални напре­ жения, видими и в младежките общности. В последните години темата се утвърждава в българския дневен ред през европейския дебат, и макар разделението по въпроса да не е ново за националния дебат, придобива допълнителна актуалност с възхода на кон­ сервативни партии и идеологии и популя­ ризирането на дебата за правата на мал­ цинства с различна сексуална ориентация в противовес на„традиционните“ ценности. Доминиращо отрицателно отношение към хомосексуалността се отчита и сега, както и през 2018 г. и 2014 г. При предишните въл­ ни на изследването обаче отхвърлянето е по-категорично и характеризира близо една втора от младежите. Сега делът на отхвър­ лящите е намалял за сметка на по-балансира­ ните и положителните позиции. 36 7. Базови ценности, нагласи и възприятия

Изследване на младежта България Stapel horizontal Фиг. Приемливи практики сред младежта в България (%) Смятате ли, че следните практики/нагласи са приемливи винаги, никога или някъде по средата? Аборти Хомосексуалност Избягване на данъци, ако имате такава възможност Приемане/даване на подкуп Използване на връзки, за да се „постигне целта“ 1 1 1 1 3 1 2 6 10 7 5 6 8 5 9 8 15 14 Отхвърляне Балансирано отношение Приемане Не знам 20 27 Отношението към абортите също, макар и минимално, се е отместило към по-голяма толерантност. Темата няма такава акту­ алност за националния дебат, както в някои европейски държави и САЩ, а българските млади по-скоро приемат абортите, но не и с крайни положителни нагласи. Сега на практи­ ка еднакви дялове приемат, отхвърлят или са някъде по средата в отношението си към аборта. Разбира се, отговорите варират в различните сегменти сред групата на младе­ жите, а нагласите зависят най-вече от фак­ тори като политически убеждения, образо­ вание и религиозност. Интерес предизвиква темата с използване­ то на„връзки“ за постигане на различни цели в живота. През 2018 г. малко повече от мла­ дите българи са били склонни да приемат из­ ползването на„връзки“ – както за намиране на работа, така и за достъп до услуги. 9 Раз­ ликата в дела на отхвърлящи и приемащи тогава е минимална, но от гледна точка на резултатите през 2024 г. промяната в на­ гласите е значителна. 10 пункта повече е де­ лът на младите, които отхвърлят подобни практики сега. Вероятно тенденциите към индивидуализация и себеутвърждаване уп­ ражняват въздействие и по този показател. Страхове и тревоги Страховете се свързани най-вече с лично­ то здраве и благополучие. Проблеми, отна­ сящи се до общността, също будят тревога, но„Аз“-ът най-често е в центъра на прите­ сненията. Основните тревоги на младежи­ те у нас могат да бъдат условно групирани в следните категории: социални страхове – свързани със социалната система, социални­ те неравенства, здравеопазването; военни страхове – породени от рисковете от по­ тенциални въоръжени конфликти; екологич­ ни страхове – провокирани от климатич­ ните промени. По-назад минават тревоги, произтичащи от опасностите за човек да стане жертва на насилие и тероризъм, опа­ сенията от мигрантите, рисковете от без­ работицата. Притеснения около новите технологии, и най-вече възхода на изкустве­ ния интелект, сякаш все още не стигнали до дневния ред за българските младежи(Фиг. 17). 37 7. Базови ценности, нагласи и възприятия

Изследване на младежта България Balken horizontal einfach Фиг. Страхове и тревоги сред младежта в България (%) В каква степен изпитвате страх или тревога по отношение на следните неща? Дял на отговорите„много“ Жертва на физическо насилие Жертва на сексуално насилие Да бъда ограбен Да се разболея сериозно Да нямам работа Терористична атака Замърсяване и климатични промени Твърде много имигранти и бежанци Глобална пандемия Домашно насилие Война Лошо здравеопазване Изкуствен интелект Да нямам прилична пенсия Жилищни проблеми В най-голяма степен младите българи се тревожат от лошото състояние на систе­ мата на здравеопазване у нас. Навярно по тази причина страхът от разболяване, ма­ кар и не съвсем очакван в младежка възраст, е посочван на трето място по честота сред изследваните. Ефект върху тези нагла­ си, разбира се, оказва и кризата с КОВИД-19 през 2020–2022 г., която обостри важност­ та на съществуващи проблеми в системата на здравеопазването и засили тревожност­ та в обществото. Друг елемент на социалната система също повдига сериозни притеснения сред млади­ те –„недостатъчна пенсия“. Подобна тре­ вога отново буди учудване, когато става дума за младежко изследване. Страхът оба­ че навярно не е свързан толкова с представи за далечното бъдеще, колкото с притесне­ ния, концентрирани в непосредственото настояще. Бедност, социални неравенства, несигурност на работното място, полити­ ческа нестабилност и колеблива социална политика пораждат очаквания за по-голя­ ма уязвимост в годините, когато доходите ще зависят от социалната система, а не от личните усилия. 38 7. Базови ценности, нагласи и възприятия

Изследване на младежта България Страхът от война, от друга страна, законо­ мерно се явява вторият по честота на по­ сочване. Инвазията на Русия в Украйна през последните две години и широкоразпрос­ транените дискусии за възможна ескалация няма как да заобиколят младежкото съзна­ ние дори когато то не е силно ангажирано с политически теми. През 2018 г. например по-малко от 20 на сто от всички запитани младежи са посочили, че възможността от военен конфликт много ги безпокои. Темата със замърсяването на околната сре­ да и климатичните промени запазва ста­ билно присъствие в тревогите на младите у нас, с тенденция към нарастване. Срав­ нителни изследвания показват, че този страх е типично„младежки“ и се засилва сред по-ниските възрастови групи(Петко­ ва, 2023). През 2018 г. екологичните трево­ ги събират около 35 на сто от отговорите „тревожа се много“. В структурата на страховете на младите хора водещи места заемат екзистенциалните стра­ хове, свързани със здравето(за 47 %), живота(за 44 %) и бъдещето (за 42 %). Тревожността расте при по-активните, по-заможните, по-прогресивните и по-образова­ ните групи младежи. Към изключенията могат да се причислят притесненията от изменения на климата и от бежанци, където дяловете на мъже и жени са сходни. Динамиката от последните години проме­ ня почти изцяло картината на страховете на младежите в страната. Младото поколе­ ние през 2018 г. се страхува най-вече от соци­ ална несправедливост, корупция и бедност. Младите днес са притеснени за здравето си (болест; здравна система), живота си(вой­ на) и бъдещето си(климат; пенсия). Отчи­ таме същевременно, на фона на предишни вълни на изследването, сравнително ниски­ те нива на тази тревожност. Нито един по­ казател не събира над половината от отго­ ворите„тревожи ме много“. Бъдещето Младите българи имат по-скоро оптимис­ тичен поглед към бъдещето. Оптимизмът се запазва през последните години, навярно като характерна черта на младостта и въ­ преки новите тревоги и сътресения, оказа­ ли ефект върху ценностната система и на­ гласите на младите българи. Песимизмът все пак е нараснал – от 4 % на 8 % за периода 2018–2024 г. Младите мъже сега са малко по-оптимистични. Живеещите в големите градове, по-ниско образованите, групата на 19–24-годишните също изпъкват с малко по­ вече оптимизъм(Фиг. 18). Прави впечатление, че възприятията за страховете не са равномерно разпределени в различните групи на младежката съвкуп­ ност. Най-значими статистически са раз­ личията в отговорите по признака„пол“. Страховете при жените са много по-ясно изразени по почти всички въпроси, особе­ но свързаните с насилието или социални­ те теми. 43 % от жените и 26 % от мъжете декларират, че„се страхуват много“ да не станат жертва на физическо насилие. Съот­ ношението за същия отговор е 51 % от же­ ните и 37 % от мъжете на въпроса за стра­ ха от сериозно заболяване; 43 % от жените и 32 % от мъжете за липсата на работа; 50 % от жените и 39 % от мъжете за опасност­ та от война. В очакванията за бъдещето 70 % са оптимисти за себе си и едва 29 % за обществото. Личният оп­ тимизъм категорично надделява над колективния. За респондентите обаче бъдещето на стра­ ната най-често е нарисувано в по-черни краски. 36 % смятат, че като цяло то ще е по-лошо от сега, една четвърт не очакват промяна, а 29 % имат позитивен поглед. 39 7. Базови ценности, нагласи и възприятия

Donut Изследване на младежта България Фиг. Оптимизъм сред младежта в България (%) Не знам По-лошо от сега По-добре от сега Как виждате живота си след години? Същия като сега Нагласите до голяма степен дават оценка за текущото развитие на страната и изразя­ ват отношение към политическите инсти­ туции и решения и цялостното качество на живот. Позитивните нагласи за развитие­ то на българското общество като цяло са по-ниски и при предишната вълна на изслед­ ване(47 % тогава смятат, че ще се подобри; 11 % очакват влошаване). Разликата в отго­ ворите сега обаче изглежда значителна, а фактът, че песимистите надвишават оп­ тимистите, е показателен за цялостното влияние на последните години върху фор­ миращото се ново поколение млади бълга­ ри. Усещането за перманентна обществена, икономическа и политическа криза, кулмини­ рало в социални и здравни сътресения, висо­ ки нива на инфлация, безкрайна спирала от предсрочни избори, неизбежно редуцира по­ ложителните очаквания. Основни изводи 1.  Тенденции към повече индивидуализъм, тревожност и затваряне в тясното обкръжение характеризират ценностните ориентации на младите българи през последните години. Водещо място добиват защитата на правата (24 %) и сигурността(20 %). 2.  Колективните и донякъде по-абстрактни ценности минават на втори план, без да изчезват. Демокрацията е първа ценност за 5 % от младежите. 3.  Нарастващият индивидуализъм сред младите усилва толерантността към поведението на другите, независимо дали това поведение се оценява положително или отрицателно. 4.  В структурата на страховете на младите хора водещи места заемат екзистенциалните страхове, свързани със здравето(за 47 %), живота(за 44 %) и бъдещето(за 42 %). Тревожността расте при по-активните, по-заможните, по-прогресивните и по-образованите групи младежи. 5.  В очакванията за бъдещето 70 % са оптимисти за себе си и едва 29 % за обществото. Личният оптимизъм категорично надделява над колективния. 40 7. Базови ценности, нагласи и възприятия

8. Изследване на младежта България Политически нагласи и ­участие на младите хора В тази глава предмет на анализ са няколко направления, свързани със сумарната пред­ става на българската младеж за политика­ та – идейно-политическите схващания, об­ щата нагласа и интерес към политическия процес, готовността за включване в различ­ ни форми на политическо участие и отно­ шението към демократичното управление. Ниските нива на политическа ангажираност на младите хора в България са се превърнали в традиционна констатация на изследова­ телите, с уговорката, че българският случай е сред най-слабо изучените в региона(Kiisel et al., 2015; Ilić& Markov, 2024). На политиче­ ско равнище съществува тенденция на до­ ближаване на младите хора към процеса на вземане на решения чрез разнообразни ин­ ституционални механизми(Becquet et al., 2019; Еленкова, 2023). Като цяло обаче се при­ ема, че отношението на българските мла­ дежи към политиката е белязано от ниско доверие към факторите извън непосред­ ствената семейно-приятелска среда, леко нарастващо в групите с по-висок социален и образователен статус, и растяща под­ крепа за авторитарни практики(Kovacheva & Kabaivanov, 2016; Stoykova, 2021; KrzywoszRynkiewicz& Kennedy, 2022). Общи нагласи и интерес към политиката Интересуват ли се младите от политика? От изследването излиза, че съотношението между интересуващи се(повече или по-мал­ ко) и неинтересуващи се е приблизително 1:2. Данните сякаш свидетелстват за сериозен ръст на общия интерес към политиката в сравнение с предходната вълна на изследва­ не през 2018 г., когато относителният дял на положителните отговори е бил едва 7 % (Фигура 19). Интересът към политиката предполага някаква информираност за политически­ те процеси. Това е видимо и от изследване­ то. Голяма част от младите хора оценяват своето собствено знание като значително, що се касае до политически въпроси. 11 % по­ ставят максимална оценка„знам много за политиката“, а други 20 % се самооценяват на степента под максималната. В българското общество присъства осеза­ емо очакване за„активни млади хора“ и„по­ литически ангажирано младо поколение“. То често доминира в публичния дискурс, но не кореспондира напълно с реалностите и по-скоро се явява пожелателно. Можем да положим тази декларация в призмата на оценката доколко добре са представени ин­ тересите на младите хора в националната политика. Цифрите са категорични. Значително мно­ зинство от над 70 % са на мнение, че в бъл­ гарската политика интересите на младите хора са представени слабо или изобщо не са представени. На обратното мнение сумар­ но(„много добре“ или„в известна степен“) са едва 11 на сто(един от девет младежа). Нещо повече, в проучването са изключения тези, които заявяват, че младежкият ин­ терес е репрезентиран по добър начин(те съставляват едва 2 % от отговорилите рес­ понденти). 41 8. Политически нагласи и ­участие на младите хора

Изследване на младежта България großer Donut Фиг. Общ интерес към политиката сред младежта в България (%) Изобщо не се интересувам Силно се интересувам По-скоро не се интересувам В каква степен вие лично се интересувате от политика? По-скоро се интересувам По средата Критичният ракурс към актуалната по­ литическа ситуация няма как да подмине факта, че през последните няколко години наблюдаваме и осезаемо„подмладяване“ на националния политически елит в личностен и партиен план, и то в различните сектори на политическото пространство. Въпреки това данните от изследването обрисуват по-скоро негативна оценка на политическо­ то представителство към днешна дата. Интересът на младите хора към политиката е нараснал от 7 % на 21 % за 6 години. Трайно обаче е убеждението, че политическата система е отчуждена от пробле­ мите на младите хора. Сегментацията на респондентите позволя­ ва да заключим, че повече положителни от­ говори(в посока на това, че интересите на младите са представени в политиката) сре­ щаме сред младите мъже между 19 и 24 годи­ ни, които са жители на градовете и които често имат по-високо образование. Съще­ временно, спрямо същите сегменти, обра­ тното мнение за непредставеност под­ държат в по-голяма степен младите жени, отново предимно живеещи в градове. Като цяло, картината е по-скоро критична, съответства напълно на общия контекст на Югоизточна Европа и поставя въпроси­ телен знак върху отношенията между пред­ ставлявани и представители. 10 Може би не толкова изненадващо на фона на гореопи­ саните тенденции отчитаме немалка част от младите хора, които декларират готов­ ност за заемане на пост, предполагащ бора­ вене с власт. На въпроса„Склонни ли сте да поемете политически пост?“ цели 30 % от респондентите отговарят положително. Интересен е разрезът на данните. По-го­ ляма готовност за влизане в управлението заявяват мъжете(особено живеещите в градска среда) в сравнение с жените(обезпо­ коителна разлика, която обаче може да бъде обяснена и през все още силни патерналист­ ки стереотипи у нас), както и най-младите сред младите(между 14 и 18 години). Видима е положителната динамика спрямо предход­ ната вълна от 2018 г., когато тази готов­ ност обхваща двойно по-малко респонден­ ти, едва 15 %. 11 Донякъде данните, поне на декларатив­ но ниво, могат да се четат и като готов­ ност за„вземане на нещата в собствените ръце“, но в същото време те не кореспонди­ рат с поредица от индикатори, свързани с доверието в институциите, както и готов­ ността за политическо участие. 42 8. Политически нагласи и ­участие на младите хора

Изследване на младежта България Възможна е хипотезата, че не политически­ те постове са станали по-привлекателни за младите, а съзнанието за отговорност при влизане в политиката е намаляло. Идеологическо ­самоопределение Идеологическата самоидентификация на младите българи е важна тема, конкретизи­ раща интереса им към политиката и оцен­ ката за представителство на възрастова­ та им група. Въпросът за самоопределение на респондентите по десетстепенна скала, където 1 означава„крайно ляво“, а 10 –„край­ но дясно“, произвежда следните разпределе­ ния. Като крайно леви се самоопределят 4 % от младежите, а умерено леви – 11 на сто. В десния спектър отговорите са по-популярни – умерено десни са 18 на сто, а крайно десни – 6 %. Центристите, на база самооценка, са цели 41 %, а не е малък и делът на тези, кои­ то не посочват отговор на въпроса – 21 %. Изследователският опит всъщност ни поз­ волява да предположим, че често пъти цен­ тристкото самоопределение разкрива не осъзната позиция, а липса на отношение. Какво ни казва това? На първо място, можем да заключим че българската младеж по отно­ шение на своето идеологическо самоопреде­ ление е„изместена“ леко в дясната част на спектъра. 12 Изводът е валиден както по от­ ношение на по-умерената опозиция между леви и десни, така и по отношение на край­ ните фракции – и в двата случая преоблада­ ват определящите се като„десни“ младежи. България не прави изключение от дясната доминация в региона на Югоизточна Европа. Съотношението между лява и дясна самои­ дентификации в страната се доближава до стойностите в други две държави членки на ЕС – Хърватия и Словения. Струва си да се вгледаме в тези резултати от две призми: 1) кои са повече леви и кои са повече десни; 2) как тази самоидентифика­ ция се е развила във времето(на базата на предходните вълни на изследване). Направената сегментация позволява да за­ ключим, че лявата идеология е по-често припозната от жените, които са по-чес­ то семейни, с високо образование или пък живеещите в градска среда, споделящи чес­ то по-прогресивни виждания(сегменти­ те на„консервативните млади жени“ и на „образованите млади прогресисти“). Дока­ то десният спектър се изпълва по-често от тийнейджъри, с по-ниско образование и в по-трудно финансово положение, млади­ те мъже между 19 и 24 г., живеещи в градо­ вете. Социално-икономическите показатели не са водещи за формирането на политиче­ ски възгледи. България се вписва в х­ арактерната за региона доминация на дясната политическа самоидентификация: 24 % от младите хора са десни, а 15 % леви. Обясненията са по-скоро културни, отколкото социал­ но-икономически. Във Фигура 20 е илюстрирана динамиката за последните десет години, които са обхвана­ ти от трите периодични вълни на изследва­ нето. 13 Като цяло, повече млади хора се са­ моопределят в левия идеологически спектър, но наблюдаваме и ръст при центристите. Всичко това се случва за сметка на непосочи­ лите отговор(през 2018 г. почти всеки вто­ ри млад човек отказва да се самоопредели). Наблюдаваме и стабилно и последователно присъствие в десния спектър без съществе­ на промяна за последното десетилетие. Освен декларацията за идеологическо само­ определение изследването апробира някол­ ко твърдения, свързани с държавното упра­ вление, и общи политически въпроси, които също имат своя идеен заряд в спектъра„ля­ во-дясно“. 43 8. Политически нагласи и ­участие на младите хора

Изследване на младежта България Balken horizontal dreifach Фиг. Идеологически убеждения – самоидентификация сред младежта в България (%) Как бихте позиционирали себе си в скалата„ляво-дясно“? Дясно 24 24 23 Център 41 23 57 Ляво 15 7 12 Видно от резултатите е, че преобладаваща част от българската младеж(57 %) вярва, че разликата в доходите между бедните и бо­ гатите следва да се намали; по-балансирани са мненията по отношение на увеличението на държавната собственост в икономиче­ ските процеси(35 % са съгласни, докато дру­ ги 30 % изразяват несъгласие), но най-кате­ горични са по отношение на твърдението, че общото благосъстояние следва да е пре­ рогатив на правителството(съгласие от 64 % или всеки двама от трима запитани). Натрупванията на отговори сякаш подсказ­ ват тенденция към по-скоро ляво политиче­ ско мислене у респондентите. При липса на достатъчни ясни идеологически и партийни ориентири за ляво и дясно обаче, вероятно е нормално отношението по конкретни по­ литически твърдения да се разминава със су­ бективната самоидентификация. Лявото и дясното се явяват по-скоро маркери на кул­ тура и социализация, а не толкова на консис­ тентна политическа ориентация. Отношение към ­институциите Пряко свързана с готовността за включване в политическия процес е нагласата към ин­ ституциите, които съставляват държав­ ното управление, и обществените отноше­ ния като цяло. Не е изненада, че доверието към трите власти е около критичния мини­ мум, и тази тенденция е дългосрочна, извън конюнктурните причини, свързани с дадено правителство. Низходящ тренд наблюдава­ ме и в общото отношение към международ­ ни организации и съюзи като ЕС и НАТО. Данните от сегашната вълна на младеж­ кото изследване напълно потвърждават описаната по-горе тенденция. Видимо от Фигура 21 е, че преобладаваща част от ин­ ституциите инкасират по-ниски дялове на доверие в сравнение с предходната вълна през 2018 г., но дори донякъде и в сравнение с общите нагласи в обществото. 14 Усещането за обща несигурност и политическа криза задълбочава спада на доверието към основни­ те институции. Българската младеж запазва негативните си нагласи спрямо традиционно критично при­ еманите национални институции почти без промяна. Това важи с пълна сила за трите власти – парламент, правителство и съдеб­ на власт, и за политическите партии. Ар­ мията и полицията, които преди 6 години акумулираха повече доверие и пораждаха хи­ потези за ориентация на част от младите към„реда“ и„твърдата ръка“, днес осезаемо отстъпват назад. Структурите на граж­ данското общество стабилизират нивата си на доверие, но както и преди те са най-ви­ соки в относително ограничени„елитар­ ни“ групи от младежката съвкупност(20 % от младите с висше образование, 21 % от най-богатите, 19 % от„образованите град­ ски прогресисти“). Най-забележим е сривът в доверието към международните структури, от които България е част – по отношение на ЕС за шест години спадът е двоен, а до­ верието в НАТО отличава едва всеки пети млад човек. 44 8. Политически нагласи и ­участие на младите хора

Изследване на младежта България Balken horizontal doppelt Фиг. Доверие в институциите сред младежта в България (%) В каква степен като цяло имате доверие в долуизброените структури? Обединени отговори„напълно“ и„до голяма степен“ 24 ЕС 50 Армия 22 34 Полиция 19 35 Организации на гражданското общество 16 17 НАТО 20 31 Съдебна власт (съдилища) 15 18 Правителство 12 19 Парламент 11 13 Политически партии 10 6 Други институции, които не са включени в графиката, но си струва да се отбележат – медиите и синдикалните организации у нас също се ползват с доста слабо доверие сред българската младеж – респективно с 12 % и 10 % по същата обединена скала от отговори. Кризата на доверието в институциите не е нов феномен, включително и при младите хора. Ясната тенденция надолу обаче изис­ ква допълнителни обяснения. Политическите кризи у нас и военните кон­ фликти около нас логично ерозират усещане­ то за стабилност и предвидимост. Същественият спад на доверието в ЕС до нива от 24 % се дължи поне отчасти на накърнения образ на Съюза като източник на решения за българските проблеми. Трябва да се вземе предвид нарастващият общ скептицизъм на българската младеж към средата на живот. Експанзиращите в младежкото съзнание индивидуалистични нагласи отчуждават от колективните ин­ ституционални решения и практики. Оцен­ ките за лошо функциониране на социалните системи неизбежно се пренасят под форма­ та на недоверие към институциите, призва­ ни да изграждат и развиват тези системи. Ето защо несигурността се превръща в цен­ трален фактор, обясняващ спада на доверие в институциите, произвеждащи сигурност – от международните като НАТО до нацио­ налните като армия и полиция. И не на по­ следно място, видно е, че през последните години ЕС променя образа си в очите на бъл­ гарската младеж. 45 8. Политически нагласи и ­участие на младите хора

Изследване на младежта България Ако през 2014 и 2018 г. регистрирахме един почти идеален образ на ЕС, който е източ­ ник на решения за голяма част от пробле­ мите на българското общество, то сега са­ мият ЕС като че ли е източник на проблеми. Би било пресилено, ако относително неви­ соките нива на доверие се отъждествят с евроскептични настроения. Става дума не толкова за осъзната критична позиция спря­ мо ЕС, колкото за слизане на ЕС от по-ранния му пиедестал в очите на младите хора. Пъ­ тят към евроскептицизъм е отворен, но не и извървян. Не бива да забравяме, че въпре­ ки всичко доверието на българските младе­ жи към ЕС надвишава двукратно доверието към националното правителство. По-висо­ ко доверие към ЕС, отколкото към нацио­ налното правителство, наблюдаваме и във всички обхванати от изследването стра­ ни в региона, без изключение. Накрая трябва да добавим, че немалките дялове отговори „Имам доверие в известна степен“, които изключихме от нашия анализ, представля­ ват резерв за обръщане на тенденцията и за възвръщане на по-сериозното доверие от миналото. Отношение към демокрацията и нейните ценности Ако отношението към демократичните ин­ ституции е белязано от недоверие, по-ши­ рокият въпрос засяга отношението на мла­ дите към демократичната система. В апробирани поредица от твърдения на­ мираме отговор на това какви тенденции и доминиращи представи битуват сред младите българи. За целите на анализа тук петстепенната скала е сведена до три оп­ ции – съгласие, неутралност, несъгласие, а ре­ зултатите са, както следва: Горните данни разкриват определени про­ тиворечия в мисленето за демокрацията. От една страна виждаме преобладаващото мнение„демокрацията е добра, докато га­ рантира икономическа сигурност“, както и че като цяло„демокрацията е добра форма на управление“, но същевременно„силният лидер“ е нужен именно за да отхвърли демо­ кратичните институции като парламент и демократичните процедури като избори. Притеснително висок е делът на съглас­ ните с твърдението, че„диктатурата е по-добра форма на управление“ при опреде­ лени обстоятелства – все пак това е отго­ вор на всеки пети запитан млад човек. Съ­ щевременно всеки четвърти би пожертвал граждански свободи в името на висок жиз­ нен стандарт. Във времена на избухнали бли­ зо до България войни си струва да обърнем внимание на тежестта на положителни от­ говори относно ограничаването на свободи в името на сигурността и заплахата от те­ роризъм. Предпочитанието към сигурност за сметка на свобода впрочем е класически избор в кризисни условия. Индикации, че той съответства на ценностните ориентации на част от младите хора в България, устано­ вяваме и в това изследване. Демокрацията не се нарежда сред водещите ценности, по­ сочени от респондентите(вж. Глава 7). Можем да допуснем, че българската младеж на декларативно ниво припознава демокра­ цията като оптимална форма на управле­ ние, но при конкретни условия и достатъч­ но„основателна“ причина този идеал може да бъде заобиколен. Политическото участие Практиките, свързани с участие на младите хора в обществено-политическите проце­ си, дават възможност за разкриване на до­ сегашния опит на българските младежи, но и потенциала за бъдеща мобилизация през по­ добни примери. 46 8. Политически нагласи и ­участие на младите хора

Изследване на младежта България Tabelle Tabelle Фиг. Отношение към демокрацията и нейните ценности сред младежта в България (%) Младите хора трябва да имат повече възможности да се изявяват в политиката. Демокрацията е най-добрата възможна система на управление само, когато може да гарантира икономическа сигурност на хората. Трябва да имаме силен лидер, който не се съобразява с парламент или избори. Като цяло, демокрацията е добра форма на управление. Демокрацията винаги и при всички обстоятелства е за предпочитане пред всяка друга форма на управление. Понякога гражданските свободи трябва да бъдат ограничавани, за да се защитят по-добре гражданите от тероризъм или други заплахи. Бих пожертвал някои граждански свободи, за да си осигуря по-висок стандарт на живот. При определени обстоятелства диктатурата е по-добра форма на управление от демокрацията. Съгласие 50 40 39 37 36 32 26 19 Неутрално мнение 26 26 24 30 29 33 29 27 Несъгласие 16 23 27 22 24 25 34 42 Фиг. Политическа активност сред младежта в България (%) Да, Все още не съм, правил съм го но бих Не Участвали сте в дейности на доброволчески или граждански организации. 27 27 45 Подписвали сте списък с политически искания/ Подкрепили сте онлайн петиция. 26 20 52 Спрели сте да купувате неща по политически или екологични причини. 21 26 52 Участвали сте в демонстрация. 18 22 59 Участвали сте в политически дейности онлайн/в социалните мрежи. 14 22 63 Работили сте в политическа партия или политическа група. 9 19 72 Видимо от таблицата долу е, че към момен­ та на проучването мнозинството от рес­ пондентите не се припознават като деяте­ ли на нито една от апробираните практики. Регистрираните дялове говорят за оскъден опит. Вероятно той е и още по-оскъден за­ ради предполагаемата престижност на по­ ложителните отговори. Интерес представлява потенциалът за бъ­ деща мобилизация, заложен в отговорите „не съм участвал в нещо такова, но при да­ дени условия бих го направил“. Поне на декла­ ративно ниво включването в доброволческа или гражданска организация и бойкотът на стоки по политически и екологични причини изглеждат най-примамливи. 47 8. Политически нагласи и ­участие на младите хора

Изследване на младежта България Balken horizontal doppelt Като че ли изпъкват практики, които не из­ искват висока степен на организация и за­ пазват индивидуалната свобода на поведе­ ние на отделния участник. Дистанцията от конвенционални форми на политическо учас­ тие може да изразява дезинтересираност, в противовес на декларациите за интерес към политиката, но и по-цялостно непри­ емане на установените, и вероятно компро­ метирани за мнозина, канали за включване. На този фон не е изненада делът от едва 7 % от запитаните, който заявява, че членува в синдикат. Според направената сегмента­ ция това много по-често са мъже, предим­ но градско население, във възрастовия диа­ пазон 19–24 години. Налице е потенциал за включване на младите хора по-скоро в инди­ видуални и неорганизирани форми на политическа активност, от­ колкото в установените конвен­ ционални канали за участие. Въпреки всичко, ако се направи бегло сравне­ ние с предходната вълна от 2018 г., за зна­ чителна част от изследваните практики наблюдаваме ръст в придобития опит, до­ като декларацията за бъдещо участие се запазва на стабилни нива. Пасивността в политическата сфера, както и по-рано, до­ минира. Добра новина сякаш е уговорката за бъдещи намерения за участие, но няма данни, соче­ щи към еднозначна тенденция на реполити­ зация. Национализъм срещу европейска ­идентичност Стряскащо висок процент от българските младежи са на мнение, че България следва да напусне ЕС. Това е отговор, посочен от всеки трети запитан. Все пак мнозинството от 51 % отговарят отрицателно. Социологи­ ческият профил на евроскептиците обхва­ ща младите българи с по-ниско образование, с по-ниски доходи, притеснени за своето бъ­ деще(често повече от своите връстници), националистически настроени. Същевре­ менно забелязваме, че в по-голяма степен привърженици на ЕС са жените, с по-високо образование и живеещите в градовете, как­ то и възрастовата група от 19 до 24 годи­ ни. Намираме косвено потвърждение на те­ зата, че уязвимото социално-икономическо положение на респондентите води до разо­ чарование от ЕС като източник на решения. В немалко случаи българската идентичност се мисли в противовес на европейската, а не като нейна основа. Фиг. Национална спрямо европейска идентичност сред младежта в България (%) В каква степен виждате себе си като българин и европеец? Напълно Много Умерено 5 Малко 5 Изобщо не 15 20 20 9 24 20 16 58 български европейски 48 8. Политически нагласи и ­участие на младите хора

Изследване на младежта България Българската младеж мисли себе си много по­ вече през българска идентичност, отколко­ то през европейска. 78 % от всички запита­ ни отговарят, че виждат себе си изцяло или в голяма степен като българи, докато делът на посочилите европейска идентичност е 34 %. Друг важен момент в тази връзка – 35 % от младежта изобщо или в малка степен ми­ сли за себе си като за европейци. Тук е редно да се отбележи, че въпросите не принужда­ ват респондента да избира между нацио­ налното и европейското и допускат двете идентичности да се мислят заедно, без да противоречат една на друга. Именно пора­ ди тази причина цитираните данни са обез­ покоителни, защото говорят за„отваряне на ножицата“ между националноцентрично­ то и европоцентричното себевъзприятие. Допълнителен лакмус за засилващата се въл­ на на национално доминирана представа за себе си, като контрапункт на европейската, откриваме в големите дялове на съгласие със следните твърдения: → Хората, които не са българи, но живеещи в България, трябва да приемат обичаите и ценностите на България. – общо съгласие с твърдението изразяват 39 %; → Най-добре е, ако България е населена само с истински българи. – изцяло или почти съгласни са общо 32 %; → Истинският българин е просто човек, който има българска кръв. – съгласие срещаме при 32 %. Въпреки че част от цитираните твър­ дения не събира одобрението на мнозин­ ството запитани, то значителният дял на съгласие подсказва за оформена силна нацио­ налистическа и дори враждебна към„небъл­ гарите“ представа за света. 17 години след пълноправното членство в ЕС наблюдава­ ме сериозни групи сред новите„европейски“ поколения на страната, които изповядват концепция за затваряне в себе си. Идеята за нация, прозираща от апробирани­ те твърдения, е откровено етническа(бъл­ гарската принадлежност се определя от българската„кръв“), нативистка(българ­ ската държава е ексклузивна територия на българите) и традиционалистка(не спазва­ нето на законите, а спазването на тради­ циите изгражда националния ред). Както и в много други случаи, подобни схващания съ­ жителстват с декларативна подкрепа за де­ мокрацията. Основни изводи 1.  Интересът на младите хора към политиката е нараснал от 7 % на 21 % за 6 години. Трайно обаче е убеждението, че политическата система е отчуждена от проблемите на младите хора. 2.  България се вписва в характерната за региона доминация на дясната политическа самоидентификация: 24 % от младите хора са десни, а 15 % леви. Обясненията са по-скоро културни, отколкото социално-икономически. 3.  Усещането за обща несигурност и политическа криза задълбочава спада на доверието към основните институции. 4.  Същественият спад на доверието в ЕС до нива от 24 % се дължи поне отчасти на накърнения образ на Съюза като източник на решения за българските проблеми. 5.  Налице е потенциал за включване на младите хора по-скоро в индивидуални и неорганизирани форми на политическа активност, отколкото в установените конвенционални канали за участие. 6.  В немалко случаи българската идентичност се мисли в противовес на европейската, а не като нейна основа. 49 8. Политически нагласи и ­участие на младите хора

9. Изследване на младежта България Специфични теми и пробле­ ми пред българската младеж В настоящата вълна на изследването са за­ стъпени въпроси, които по мнението на из­ следователския екип имат важно значение за дневния ред на българското общество и българските млади хора. Тази глава предста­ вя анализа на отговорите на респонденти­ те, разпределен по теми. Отношение към бежанците Темата, засягаща бежанците, винаги, а осо­ бено в последните години, вълнува изклю­ чително много. Не са рядкост случаите, в които бежанците биват възприемани като заплаха, което до голяма степен се потвърждава и от резултатите, които ни дава проведеното проучване. Сравнително близки са дяловете на хората, които смя­ тат, че България не трябва да приема бежа­ нци поради рискове за сигурността(30,5 %) и поради икономически ограничения(29,8 %). Ясно личи, че сред най-младите респонденти на възраст от 14 до 18 години водеща за не­ гативното отношение към приема на бежа­ нци е сигурността. Докато за респондентите в по-късна мла­ дежка възраст причината по-скоро се корени във финансовите възможности, зад което прозира и по-скоро ниска оценка за стан­ дарта на живот в страната. Едва 18,2 % са на мнение, че България трябва да приема бе­ жанци, защото те са хора в нужда и трябва да им помогнем. Жените(20,7 %) в по-голяма степен са склонни да подкрепят това твър­ дение от мъжете(15,8 %). На фона на оста­ налите данни сравнително малък дял(9,2 %) от младежите са на мнение, че приемането на бежанци ще допринесе за икономическото развитие на България. Оказва се, най-съглас­ ни са и най-младите(12,4 %), което до голяма степен се дължи на факта, че са малко по-от­ далечени от пазара на труда в този етап от житейския си път и не разпознават„внася­ нето“ на работна ръка като проблем. В обра­ тна посока влияе по-лошото позициониране на трудовия пазар, респективно по-лошите икономически възможности, произтичащи нерядко и от по-ниската степен на образо­ вание. Така респондентите с по-ниско обра­ зование се открояват като най-малко пози­ тивно настроени, че приемът на бежанци ще подпомогне икономиката на страната. В мнозинството си българските младежи(61 %) по-скоро са отри­ цателно настроени към приема на бежанци. Чувството за съпри­ частност съществува, но често е поставено под материални или други уговорки. Данните от изследването сочат, че емпа­ тията към търсещите закрила е най-силно изразена, когато е представена в абстракт­ ни термини и се отнася до неопределеното „всички“(41,8 % посочват, че„всички хора, които бягат в резултат на конфликт и бед­ ствия“, трябва да бъдат приети в България), и намалява при всяка конкретизация на про­ изхода на бежанците. 50 9. Специфични теми и проблеми пред българската младеж

Изследване на младежта България Balken horizontal einfach Фиг. Нагласи сред младежта в България относно приемането на бежанци (%) Когато става дума за бежанци, кое от следните твърдения представя най-добре вашето мнение? България не трябва да приема бежанци, защото са заплаха за сигурността на страната. България не трябва да приема бежанци, защото сме бедна страна и не можем да си позволим да им помагаме. България трябва да приема бежанци, защото са хора в нужда и трябва да им помогнем. България трябва да приема бежанци, защото могат да допринесат за нашата икономика. Не знам 20,1 % одобряват приемането на бягащи от войната между Русия и Украйна, а 12,1 % са за приемането на бежанци в резултат на кон­ фликти и бедствия в Близкия Изток и Север­ на Африка. В тези отговори вероятно кул­ турната и религиозната близост оказва своето влияние.Интересно е да се просле­ ди как респондентите, обединили се около твърдението, че е редно страната да при­ ема всички, които търсят нов дом вслед­ ствие на конфликти и бедствия, се разпре­ делят по въпроса за приема на бежанци в страната. При 29,1 % се регистрира припо­ криване между„България трябва да приема бежанци, защото те са хора в нужда и тряб­ ва да им помогнем“ и„Всички хора, бягащи в резултат на конфликти и бедствия“. Схо­ ден дял от 29,2 % от посочилите, че е редно всички хора, бягащи от неблагоприятни при­ родни и други фактори, да се приемат, смя­ тат, че страната ни по-скоро не разполага в достатъчна степен с ресурси, за да си поз­ воли да приема бежанци. Така и тук пролича­ ва несигурността на младежите и липсата на усещане за икономическа и финансова ста­ билност. Желание за помощ има, но е поста­ вено под материални уговорки. Възрастта и правото на гласуване Разширяване на политическото представи­ телство или задълбочаване на кризата му? Тезата за намаляване на възрастовата гра­ ница на активното избирателно право от 18 на 16 години не среща ентусиазма на мла­ дежката съвкупност. Според 48,6 % от учас­ тниците в проучването това ще увеличи дела на неориентираните избиратели. При­ близително същите дялове(47,2 %) пък са мнение, че по-ниската възраст ще е пред­ поставка за злоупотреби с вота на млади­ те хора и партиите и политиците ще мо­ гат по-лесно да манипулират най-младите избиратели. Налице е скептицизъм към собст­ веното поколение. За голяма част от младите по-ниска възраст за гласуване значи повече неориенти­ рани и манипулирани избиратели. В отговорите може ясно да се усети скеп­ тицизъм от една страна, а от друга прозира дистанцираност от политическия процес. 51 9. Специфични теми и проблеми пред българската младеж

Изследване на младежта България Все пак 35,8 % от най-младите респонден­ ти, попадащи в групата на 14–18-годишни­ те, най-силно вярват, че намаляването на възрастовата бариера ще повлияе така, че повече млади хора да гласуват, респектив­ но повече млади хора ще се интересуват от политическия живот в страната. Консер­ вативните млади жени(30 %) и образова­ ните градски прогресисти(29,5 %) в най-го­ ляма степен са съгласни, че намаляването на възрастовата граница всъщност ще увеличи младежката избирателна активност. Новото модерно – работа от вкъщи В последните години и особено след панде­ мията от КОВИД-19 все повече хора рабо­ тят от вкъщи, когато естеството на тру­ довата им дейност го позволява. Оказва се, че не е малък делът на младежите в страна­ та(47,4 %), които при подобно предложение биха приели да започнат работа от вкъщи. Аргументът им е свързан с възможността да управляват графика си и условията на ра­ бота. 20,4 % също биха приели, като изборът им е пряко свързан с бъдещото развитие на пазара на труда. Те очакват, че висококвали­ фицираната работна ръка ще упражнява за­ дълженията си от дома. Работата от вкъщи се възприема по-скоро позитивно(сред 68 % от младите) поради асоциациите с по-висококвалифициран и запла­ тен труд. И при двете опции ясно се очертава разлика­ та между респондентите, за които се очак­ ва, че вече работят, и тези, за които започ­ ването на работа предстои. При едните, на възраст между 25 и 29 години, прозира опи­ тът, който имат, и за тях свободата в гра­ фика и условията на работа са водещи. За по-младите респонденти, особено тези, навлизащи сега на пазара на труда, от по-го­ лямо значение се оказва връзката на рабо­ тата от вкъщи с по-високо квалифицирания труд. Така най-младите свързват работата от дома с по-високи доходи и по-добър стан­ дарт на живот. Само 9,9 % биха отказали ра­ бота от вкъщи, защото тя би ограничила личните и професионалните им контакти. Респондентите от сегмента„разнородна градска младеж“, изглежда, в най-голяма сте­ пен са на мнение, че ако работят от вкъщи, ще нарушат баланса между личното и про­ фесионалното. Младежите и изкуственият интелект С бързи темпове изкуственият интелект става все по-актуална тема в съвремен­ ния свят и в България. В допълнение на това именно младите поколения са тези, които живо се интересуват от новите техноло­ гии и възможностите, които им предоста­ вят те, независимо дали става дума за раз­ влечение, учене или работа. Изкуственият интелект очаквано е по-скоро приветстван от млади­ те поколения, но без ентусиазъм. В отношението си към развитието на из­ куствения интелект младите отново на­ сочват отговорите си към по-умерени и средни позиции. 28,5 % предпочитат да по­ зиционират мнението някъде по средата между крайностите на оптимизма и песи­ мизма. Най-вероятно в по-голямата си част виждат безброй възможности, но в крайна сметка развитието на изкуствения инте­ лект води след себе си и усещане за несигур­ ност и доза притеснение от новото и не­ познатото. 52 9. Специфични теми и проблеми пред българската младеж

Изследване на младежта България В известна степен това се потвърждава и от близките дялове в двете опции, про­ тивостоящи си от двете страни на отно­ шението към развитието на изкуствения интелект. 18,3 % са изцяло отрицателно на­ строени, докато с изцяло положително от­ ношение са 17,9 %. Това общо разпределение е донякъде, на пръв поглед, изненадващо, имайки предвид, че младежите са силно об­ вързани с технологиите и виртуалността, в която живеят и прекарват голяма част от времето си. Генерално обаче изкуственият интелект се приема с положителна нагласа в два основни случая. Единият е при най-младите до 18- го­ дишна възраст, където промяната навярно изглежда най-интересна и вълнуваща. Прием­ ан е добре и там, където вече носи със себе си позитиви за начина на живот и работа – при респондентите с по-високо образова­ ние, чието всекидневие най-вероятно до го­ ляма степен се улеснява от предимствата на изкуствения интелект. Климатични промени Климатичната катастрофа се очертава като един от най-сериозните проблеми пред младото поколение. Притесненията от за­ мърсяването и климатичните промени зае­ мат едно от водещите места сред страхо­ вете на респондентите. В ъпросът се вписва в популярното разде­ ление между хората, които оспорват реал­ ността на климатичните промени или смя­ тат, че те не са предизвикани от човешка дейност, и привържениците на научния кон­ сенсус, че промяната в климата и повиша­ ването на средната земна температура са продукт на индустриализацията, глобалния капитализъм и човешкото поведение. Водещо схващане сред българската младеж е, че човекът е основната причина за кли­ матичните промени – точно половината (50 %) са на мнение, че в основата стои„пре­ димно“ или„изцяло“ човешка дейност. Стъп­ вайки на предварително подготвената сег­ ментация, може да се обобщи, че по-често такова мнение изразяват по-образованите градски младежи, по-често жените, както и младите мъже, живеещи в по-малки населени, често селски райони. На обратното мнение са значително по-ма­ лък дял българи – сумарно това са 9 %, спо­ ред които климатичните промени са изцяло или основно следствие на природни феноме­ ни и процеси, без дейността на нашата ци­ вилизация да е оказала някакво влияние вър­ ху наблюдаваните промени. Интересно е, че това мнение е по-често изразявано от мла­ ди мъже между 19 и 24 г., предимно живеещи в града. Съотношението между едната и другата група младежи е 5:1. На този фон изследването се опитва да про­ вери какво е доминиращото разбиране на младите българи по отношение на основни­ те причини за климатичните промени. Младите хора се притесняват от климатичните промени, но са предпазливи в оценките си за техните причини. 53 9. Специфични теми и проблеми пред българската младеж

Изследване на младежта България Не е за подценяване делът на респонденти­ те, които приемат едновременното и рав­ но въздействие на човешка дейност и при­ родни феномени(28 %). Пренебрежим обаче е делът на убедените, че климатични проме­ ни не съществуват(2 %). В този смисъл, кли­ матичните скептици са категорично мал­ цинство сред българската младеж. Въпреки това, нужно е да обърнем внимание на меж­ динните дялове и техния обем, на ориента­ цията към средни и балансирани позиции, на недоверието в категоричните оценки, ве­ роятно породени от други сфери на младеж­ кия жизнен и социален опит. Логичен, но важен извод е, че тези отговори са присъщи по-често на младежи от по-ни­ ски социални страти, обаче не са изключение и сред представителите на високите стра­ ти. Тези разрези, както и визуализираните във Фигура 26 дялове всъщност подсказват, че практиката има по-скоро голям мащаб, не се концентрира само до една страта от обществото и, преди всичко, не е практи­ ка, капсулирана от географски, демограф­ ски, социални или други предпоставки. С го­ ляма степен на увереност можем да заявим, че е широко разпространена сред значител­ на част от младото население на България. Игри на късмета и хазарт Темата за хазартните игри, известни и като „игри на късмета“ или„игри на щастието“, присъства през последните години по-скоро периферно в българската публичност. Въпре­ ки опити за законови ограничения на тези практики в България и на предупреждения от световни организации за вредата от ха­ зарта върху младите поколения, наблюдава се бум от казина и платформи за онлайн за­ лагания. Изследването показва, че малцина са рес­ пондентите, които нямат редовно играе­ щи хазарт познати. Макар и статистически малка, социално значима е групата на младе­ жите, чийто приятелски кръг като цяло ре­ довно играе хазарт(Фигура 26). Разрезът на данните, както и предварител­ но подготвената сегментация сочат, че „всички мои познати“ и„повечето мои по­ знати“ са по-чести отговори сред по-ниско образованите, донякъде мъжете(особено тези между 19 и 24 години), живеещи в села­ та, но и по-малките градове, младежите в по-трудни материални условия. Хазартните игри добиват не­ малка популярност сред младите. ­Съществува и тенденция сред някои да ги приемат като алтер­ натива на трудовите доходи. Причините за масовата популярност на ха­ зартните игри в България са много и ком­ плексни – от агресивната реклама и нейния мащаб, липсата или слабите държавни регу­ лации(особено що се касае до онлайн зала­ гания), материалните нужди на играещите, чисто психическата зависимост и пробле­ мите, свързани с психично здраве, наред с много други. В проучването се опитваме да надникнем в общата нагласа на младите хора, адресирайки част от всички изброени предпоставки, а именно – материалните, доколкото те са предпоставка за въвлича­ не в практиката. Тествана е хипотезата, която допуска, че хазартът е ключ към фи­ нансов успех, какъвто не може да се постиг­ не с почтен труд и работа. Това допуска­ не представя алтернативата, че въпреки трудолюбивостта и желанието за почте­ но заработване на доходи хазартните игри „отварят врата“, която иначе остава за­ творена. 54 9. Специфични теми и проблеми пред българската младеж

Donut Изследване на младежта България Фиг. Хазартът сред младежта в България (%) Не знам Всички Никой Малко от тях Приблизително какъв дял от вашите познати(връстници, приятели) редовно участват в някакъв вид хазарт? Много от тях Някои от тях При директно зададено твърдение„Игрите на късмета предоставят възможности за печелене на пари, които не можем да постиг­ нем с честен труд“ съгласните са сумарно 24 %, а несъгласните общо 40 %. 15 Доколкото обаче мнозинството изразяват несъгласие, не е за пренебрегване групата, която счита, че хазартът е легитимна и реална алтерна­ тива на труда. На база на направената сег­ ментация можем да заключим, че тази нагла­ са е заявявана много по-често от по-ниско образованите младежи, докато по-често не­ съгласни са по-образованите жени, живеещи в градове. Основни изводи 1.  В мнозинството си българските младежи(61 %) по-скоро са отрицателно настроени към приема на бежанци. Чувството за съпричастност съществува, но често е поставено под материални или други уговорки. 3.  Работата от вкъщи се възприема по-скоро позитивно(сред 68 % от младите) поради асоциациите с по-висококвалифициран и заплатен труд. 4.  Изкуственият интелект очаквано е по-скоро приветстван от младите поколения, но без ентусиазъм 5.  Младите хора се притесняват от климатичните промени, но са предпазливи в оценките си за техните причини. 6.  Хазартните игри добиват немалка популярност сред младите. Съществува и тенденция сред някои да ги приемат като алтернатива на трудовите доходи. 2.  Налице е скептицизъм към собственото поколение. За голяма част от младите по-ниска възраст за гласуване значи повече неориентирани и манипулирани избиратели. 55 Специфични теми и проблеми пред българската младеж

Изследване на младежта България Заключение Анализът на изследването на българската младеж позволява да се очертаят по-дъл­ готрайни тенденции, разкриващи пробле­ мите и предизвикателствата пред жизне­ ните преходи на младите хора. Дългосрочният социален контекст на по­ лучените данни несъмнено е свързан с де­ мографската криза. Става дума за проце­ си, които в по-голяма или по-малка степен са валидни за почти целия регион на Югоиз­ точна Европа, но в България се усещат и въз­ приемат особено чувствително. Групата на българската младеж устойчиво намалява и като относителен дял от съвкупността на цялото население, и в абсолютни стой­ ности. Младите хора са все повече концен­ трирани в големите градове. Обезлюдява­ нето на селата и малките населени места се отразява на възприятията на живеещи­ те в тях респонденти за икономическите им шансове и перспективи. Младите хора, на следващо място, са по-скоро склонни да се самоопределят в категориите на средна­ та класа, с умерени материални възможнос­ ти, което вероятно има своя ефект и върху сравнително по-ограниченото разпростра­ нение на крайни ценности и позиции. Млади­ те хора, също така, все по-често произлизат от семейства с по-високо образовани роди­ тели, което не само е фактор за формира­ не на собствените им нагласи за света, но и повишава декларативните равнища на за­ познатост и информираност за разнообраз­ ни теми. По-краткосрочният социален контекст на изследването се конструира от глобалния ръст на напрежение през последните годи­ ни, контрастиращ с относително по-спо­ койната ситуация при предишната вълна на изследване 6 години по-рано. Жизненият път на новите млади поколения в България е съпътстван от разнообразните проявления на кризата с КОВИД-19, финансовите и миг­ рационните кризи на ЕС, войните в Украйна и Близкия Изток, инфлационните процеси в България, както и почти перманентната по­ литическа нестабилност в страната. Всич­ ко това няма как да не повлияе на общия фон на младежките нагласи. Ето защо първата по-видима тенденция се състои в повишеното усещане за несигур­ ност при младите хора. Изследването поз­ волява да го установим при ценностните ориентации, и особено при приоритета на човешките права и сигурността като свое­ образна защита на индивида, в широко раз­ пространения песимизъм за бъдещето на българското общество, при ръста на стра­ ховете за живота и здравето, както и на страховете от война, но също така и при предпазливостта по теми като климатич­ ните промени или изкуствения интелект, събиращи в други общества значително по-висока младежка ангажираност. Неси­ гурността рефлектира и върху констата­ циите за консерватизъм в семейните от­ ношения, където отложеното напускане на родителския дом все по-често се моти­ вира с финансова неизбежност, а не само с удобството и споделените възгледи. Разгра­ ничението, което немалка част от респон­ дентите правят между национална и евро­ пейска идентичност, може да се тълкува и като стремеж за повече сигурност в рамки­ те на националното. Друга тенденция е тази към повече инди­ видуализъм. Ако в предишната вълна на из­ следването се наблюдава развитие към по­ вече социалност, сега акцентът определено попада повече върху индивидуалните цен­ ности за сметка на колективните. При­ знанието и самоутвърждаването излизат на преден план, солидарността се свива до по-тясното обкръжение на младия човек, докато толерантността се свежда не тол­ кова до разбиране на другите, а до приема­ не на правото им да постъпват, както на­ мерят за добре. Различната идентичност и различното материално положение повече от преди се схващат като бариера в избора на партньор. От друга страна, големите ка­ узи изглеждат във все по-голяма степен аб­ страктни. Дори готовността за полити­ ческо участие разкрива предпочитания към самостоятелни и не толкова организирани действия. В много случаи става възможно личната перспектива да се мисли като от­ делна от обществената. 56 Заключение

Изследване на младежта България Във връзка с последното идва и тенденция­ та към по-голяма недоверчивост. Осезаемо спадат нивата на доверие в основните ин­ ституции, но успоредно с тях и доверието в международни структури като ЕС и НАТО. Притесненията на младежите, фиксирани в изследването, подсказват недоверие в со­ циалните системи: здравна, образователна, пенсионна. Младите хора са недоверчиви и към своето собствено поколение и в широ­ ка степен споделят виждането, че сваляне­ то на възрастта за гласуване до 16 години ще изведе преди урните по-неориентирани и по-лесно манипулирани избиратели. Откроява се тенденцията към повече ути­ литаризъм. Изследването извежда на пре­ ден план едно по-скоро материално отно­ шение към живота. Търсенето на работа често е свързано със стремеж към бърза ре­ ализация и високи доходи. За мнозина е под въпрос смисълът от образованието и са­ мостоятелната образователна подготовка от гледна точка на интеграцията в пазара на труда. За определени групи от младите хора са приемливи практики като избягване на данъци, даване на подкупи или използване на връзки. В някои случаи дори печалбата от хазартни игри се разглежда като легитимна алтернатива на труда. Утилитарната на­ гласа засяга и политиката, където за значи­ телен дял респонденти демокрацията е по­ лезна само когато гарантира икономическа сигурност. На базата на изследването може да се за­ ключи, че генерационната промяна е в ход, и тя води към повече прагматизъм, обусло­ вен от несигурната среда на живот на мла­ дите хора. Българската младеж като цяло не е апатична, антидемократична или ан­ тиевропейска, в ценностно отношение не се различава драстично от връстниците си в региона и в Европа, не е и радикализи­ рана. Стремежът към независимост и са­ мостоятелност, който установяваме в мнозинството случаи, е ключов положите­ лен фактор за успех на житейските пре­ ходи на младите. Съзнанието за необхо­ димостта от интеграция в обществото, също наблюдавано повечето пъти, редуци­ ра опасностите от асоциалност, отчужде­ ние и сегрегация. Независимо от това, тре­ вожните индикации не са за подценяване и изискват много по-ефективен, цялостен и дългосрочен ангажимент на политическите институции за ограничаване на съществува­ щите рискове. Трябва да се спомене и тенденцията към по­ вече спонтанност. Тя обхваща решенията и изборите на младите хора в редица житей­ ски сфери. В по-малка степен се разчита само и единствено на собствената компетент­ ност при търсенето на работа, а повече на ситуационни фактори. Това се отнася и до готовността за заемане на политиче­ ски пост, макар и в отсъствие на полити­ чески опит и на по-съществено включване в политическия процес. Ръстът на намерени­ ята за емиграция не кореспондира с по-сери­ озна подготовка и по-ясни планове. Дори по отношение на намеренията за брак може да се твърди, че не намаляват, а губят от своя­ та съдбовност. 57 Заключение

Изследване на младежта България Библиография Банков, П., Георгиев, С.& Додов, С.(2024): Непредставителна демокрация. Кои не са представени в българския парламент? Фондация “Фридрих Еберт”, Бюро“България” Буджева, Р.(2020): Актуални демографски и емиграционни процеси в България. Knowledge: International Journal, 42(5) Еленкова, Л.(2023): Развитие на младежката политика в България след 1989 година. Фондация “Фридрих Еберт”, Бюро“България” Илиева, Н.& Бърдаров, Г.(2021): Регионалните демографски дисбаланси в България. Фондация “Фридрих Еберт”, Бюро“България” Кинева, T.(2021): Проблеми и предизвикателства пред съвременното българско семейство с деца. Проблеми на постмодерността, 11(2), 124–136 Петкова, Я.(2022): Новата(не)нормалност – ефекти на пандемията от КОВИД-19 и политическата нестабилност върху младежкото политическо участие в България(2020–2021). В: Докторантски четения. УИ“Св. Климент Охридски” Петкова, Я.(2023): Бъдещето на Европа според различните поколения. В: Осма съвместна докторантска конференция. Фондация“Фридрих Науман”. Стоенчев, Н.(2023): Влияние на трудовата заетост върху равнището на раждаемост в България. Диалог,(2), 1–14. Христозова, Д.(2022): Жизнените преходи към зрялост на българската младеж в контекста на съвременните социални промени. Население, 40(2), 253–287 Ковачева, С.(2020): Преходите в жизнения път на младите хора. УИ“Паисий Хилендарски” Ковачева, С.& Попиванов, Б.(съст.)(2021): На път. Миграцията в жизнения опит на българските емигранти в Европейския съюз. УИ“Св. Климент Охридски” Колчева, Н.(2023): Себеоценка, обща себеефективност и отношения с родителите при българи в периода на възникващата зрялост. В 30 години специалност“Психология” на ВТУ(с. 521–532) Куков, Н.(2020): Социално-икономически фактори, обуславящи процеса на раждаемост в Република България. ВСУ Моралийска-Николова, С.(2020): Кохортна раждаемост в България – динамика и основни характеристики. Население, 38(2), 5–34 Папазова, E.& Минева, K.(2021): Критерии за преход към възрастност, характеристики на развитието и възприеман статус на възрастен при студенти в България. Psychological Thought, 14(2) Arnett, J.J.(2011): New horizons in research on emerging and young adulthood. In: Early adulthood in a family context(pp. 231–244). New York, NY: Springer New York Atanassova, M.& Borissova-Marinova, K.(2018). Population aged 25–34 years in Bulgaria: Structural changes and participation in education and training. Papers of BAS, 5(1), 73–88 Becquet, V., Kovacheva, S., Popivanov, B.& Forkby, T. (2019): Discourses of youth participation in Europe. In: Young People and the Struggle for Participation (pp. 34–48). Routledge Caroleo, F. E., Rocca, A., Neagu, G.& Keranova, D.(2022): NEETs and the process of transition from school to the labor market: a comparative analysis of Italy, Romania and Bulgaria. Youth& Society, 54(2_suppl), 109–129 Glorius, B.(2021): Social innovation within transnational flows of knowledge: The example of student mobility from Bulgaria. Population, Space and Place, 27(5), e2452 Hristova, A.(2022): Arising Need of Changes in Professional Education and Training System in Bulgaria. Naselenie, 40(2), 187–210 58 Библиография

Изследване на младежта България Humphrey, A.; Bliuc, A.-M.(2022): Western Individualism and the Psychological Wellbeing of Young People: A Systematic Review of Their Associations. Youth, 2(1), 1–11 Ilić, V.; Markov, Č.(2024): Political Participation in Southeast Europe: A Scoping Review. In Participatory Democratic Innovations in Southeast Europe(pp. 58–88). Routledge Kiisel, M.; Leppik, M.; Seppel, K.(2015): Engaged and critical? The young generation’s political participation in EU countries. Studies of Transition States and Societies, 7(3), 52–66 Konstam, V.(2007): Emerging and young adulthood. Multiple perspectives, diverse narratives. Springer Kovacheva, S.& Hristozova, D.(2019): Youth migration and life course transitions: Comparing the impact of women’s mobility across generations in Bulgaria. Sociologija, 61(2), 210–226 Kovacheva, S.; Hristozova, D.(2022): Striding on a winding road: Young people’s transitions from education to work in Bulgaria. Societies, 12(4), 97 Kovacheva, S.; Kabaivanov, S.(2016): Differences and inequalities in civic participation among Bulgarian Youth. Sociology and Anthropology, 4(4), 228–240 Krasteva, V.(2023): School-to-work transition in Bulgaria: smooth for some, precarious for many. In School-toWork Transition in Comparative Perspective(pp. 200–225). Edward Elgar Publishing Mitev, P.-E.; Kovacheva, S.(2014): Young People in European Bulgaria. Friedrich Ebert Foundation Mitev, P.-E., Popivanov, B., Kovacheva, S.& Simeonov, P.(2019): Youth Study Bulgaria 2018/2019. Friedrich Ebert Foundation Pennoni, F.;Bal-Domańska, B.(2022): NEETs and youth unemployment: A longitudinal comparison across European countries. Social Indicators Research, 162(2), 739–761 Preshlenova, M.(2016): A Generation in Distress: Perspectives of Young People in Bulgaria and Southeast Europe. Südosteuropa Mitteilungen,(05–06), 58–66 Stoykova, P.(2021): Education as a cause for participation in politics: A case study in Bulgaria. Balkan Social Science Review, 18(18), 299–323 Triandis, H.C.; Gelfand, M.J.(1998): Converging measurement of horizontal and vertical individualism and collectivism. Journal of personality and social psychology, 74(1), 118–128 Vutsova, A.; Arabadzhieva, M.(2021): Youth unemployment in Bulgaria and the path forward. Economics and management, 18(1), 54–71 Willoughby, B.J.; James, S.L.(2017): The marriage paradox: Why emerging adults love marriage yet push it aside. Oxford University Press Krzywosz-Rynkiewicz, B.; Kennedy, K.J.(2022): De-Europeanization, populism and illiberalism: Young people and democracy in Central and Eastern Europe. In: Reconstructing Democracy and Citizenship Education (pp. 1–11). Routledge Milenkova, V.; Kovacheva, S.(2020): Youth and the skills system in Bulgaria. Can lifelong learning policies on the regional level compensate for the mismatches in the national skill system? International Journal of Cognitive Research in Science, Engineering and Education, 8(1), 49–60 59 Библиография

Изследване на младежта България Бележки 1 В скалата на възможните отговори тук са обединени позициите„по-малко от 15 минути“ и„между 15 и 30 минути“. 2 От английски –„Not in Employment, Education or Training“(фраза, използвана от британското правителство по отношение на млад човек, ­който вече не е в образователната система, но още няма работа и не се обучава за придоби­ ване на работа – бел. прев.) 3 Условно и не съвсем точно ги наричаме „най-бедни“ и„най-богати“. 4 https://ec.europa.eu/eurostat/web/productseurostat-news/w/ddn-20230904-1, посетен послед­ но на 29 май 2024 г. 5 По-общата тема за поколенските преходи е видим фокус и в скорошната българска изследо­ вателска дискусия в изследванията на младе­ жта(Христозова, 2022; Папазова, Минева, 2021; ­Ковачева, 2020). 6 През 2014 г. целевата група на изследването е 14–27-годишна възраст; през 2018 и 2024 г. – 14–29 г. 11 По отношение на 2018 г. са обединени позициите„да“ и„може би“. 12 Средната величина на всички отговори е 5,81 при десетстепенната скала, описана по-горе. 13 За по-добра сравнимост на данните от трите вълни на изследване, в тази графика позиции 1–4 по десетстепенната скала са обединени като „леви“, позиции 5–6 като„центристи“, а позиции 7–10 като„десни“. 14 В случая за целите на анализа са обединени двете позиции„Напълно имам доверие“ и„До голяма степен имам доверие“. Подходът е същият, както при анализа на данните от предишната вълна на изследването от 2018 г. Позицията „Имам доверие до известна степен“ не е вклю­ чена в съвкупната оценка на доверието като междинна и по-скоро изразяваща колебание 15 Обединени са позициите„категорично несъг­ ласен“ и„по-скоро несъгласен“, както и„напълно съгласен“ и„по-скоро съгласен“. 7 Закръгляваме данните от предходни години до цели процентни стойности. 8 www.europeansocialsurvey.org/sites/default/ files/2023-06/TL11_Timing_of_Life-English.pdf 9 Тогава позициите са били две отделни: „използване на връзки за намиране на работа“ и „използване на връзки за достъп до услуги“. 10 Данните съответстват на изводите от друго скорошно изследване, което е посветено на непредставените в българската демокрация и установява, че връзката между представители и представлявани е най-крехка именно при мла­ дите кохорти и в уязвимите икономически групи (Банков и др., 2024) 60 Бележки

Изследване на младежта България Фигури 10 Фиг. 1  Структура на извадката на изследваните младежи в България(in%) 13 Фиг. 2  Население и младежко население в България към 31.12.2023 г. 14 Фиг. 3  Дял на младите хора на възраст 15–29 г. от населението на България(%) 16 Фиг. 4  Възприятия сред младежта в България относно корупцията в образователната система(%) 17 Фиг. 5  Важност на образованието сред младежта в България(%) 18 Фиг. 6  Удовлетвореност от качеството на образованието сред младежта в България(%) 21 Фиг. 7  Дял на младите хора, деклариращи, че не работят по специалността си(%) 22 Фиг. 8  Важност на факторите за намиране на работа сред младежта в България(%) 24 Фиг. 9  Намерения за емиграция сред младежта в България(%) 25 Фиг. 10  Отказ от емиграция сред младежта в България(%) 26 Фиг. 11  Главни причини за емиграция за младежта в България(%) 29 Фиг. 12  Фактори за оставане в родителския дом за младежта в България(%) 31 Фиг. 13  Важни фактори сред младежта в България при избора на партньор(%) 33 Фиг. 14  Брой на планирани деца сред младежта в България(%) 35 Фиг. 15  Важни ценности сред младежта в България(%) 37 Фиг. 16  Приемливи практики сред младежта в България(%) 38 Фиг. 17  Страхове и тревоги сред младежта в България(%) 40 Фиг. 18  Оптимизъм сред младежта в България(%) 42 Фиг. 19  Общ интерес към политиката сред младежта в България(%) 44 Фиг. 20  Идеологически убеждения – самоидентификация сред младежта в България(%) 45 Фиг. 21  Доверие в институциите сред младежта в България(%) 47 Фиг. 22  Отношение към демокрацията и нейните ценности сред младежта в България(%) 47 Фиг. 23  Политическа активност сред младежта в България(%) 48 Фиг. 24  Национална спрямо европейска идентичност сред младежта в България(%) 51 Фиг. 25  Нагласи сред младежта в България относно приемането на бежанци(%) 53 Фиг. 26  Хазартът сред младежта в България(%) 61 Фигури

Изследване на младежта България За авторите Д-р Борис Попиванов е доцент в Катедра Политология на Софийски университет„Св. Климент Охридски“ в България. Бил е също и дългогодишен експерт в Института по со­ циология„Иван Хаджийски“ със специали­ зация в провеждане и анализ на младежки проучвания. Бил е член на екипите на някол­ ко международни изследователски проек­ ти върху младежкото участие, сред кои­ то два финансирани по Програма Хоризонт 2020. Автор и съавтор е на статии и книги, посветени на младежкото участие, поли­ тическите идеологии и съвременната миг­ рация. Борис Попиванов участва в предиш­ ната вълна на Младежкото изследване в Югоизточна Европа на Фондация Фридрих Еберт през 2018 г. и е съредактор на докла­ да за България. Д-р Първан Симеонов , доктор по поли­ тология, магистър по политически ме­ ниджмънт, бакалавър по журналистика, e изследовател, публицист и граждански ак­ тивист. Преподава в магистърски програ­ ми в Софийски университет„Св. Климент Охридски“ и Великотърновския универси­ тет„Св. св. Кирил и Методий“. Заемал е различни ръководни позиции в„Галъп ин­ тернешънъл“ в България, включително из­ пълнителен директор на„Галъп интерне­ шънъл болкан“. Основател е и понастоящем управител на социологическа агенция “Мяра”. Участник в различни изследовател­ ски мрежи, като например Института по социология„Иван Хаджийски“ и Пула на ев­ ропейските изследователи на младежта, 2021–2023. Автор на книги, научни публика­ ции и на многобройни текстове в медиите. Съавтор в„Българската младеж 2018/2019 г.“. Участник в научните колективи на ня­ колко младежки изследвания. Стефан Георгиев e социолог, асистент и докторант в Софийски университет„Св. Климент Охридски“. Работи в полето на младежката политика, младежките изслед­ вания и свързаната с тях практика. На­ ционален изследовател за RAY Network за България. В портфолиото си комбинира из­ следователска и обучителна дейност в сферата на неформалното образование по теми, свързани с младежката политика и младежко участие. Участвал в редица изследователски проек­ ти в същата сфера. Съавтор на публика­ ции, свързани с демократичните практики, популизма, младежкото участие, младеж­ ка политика и неформалното учене. Раз­ работвал десетки обучителни и тренинг програми за млади хора, младежки работ­ ници и лидери в полето на неформалното учене. Д-р Лилия Еленкова е асистент в кате­ дра„Индустриален бизнес“ в Универси­ тет за национално и световно стопан­ ство. Води упражнения по„Управление на човешките ресурси“. Също така е хо­ норуван преподавател в катедра Публич­ на администрация на Философски факул­ тет, Софийски университет„Св. Климент Охридски“ с дисциплина„Младежко учас­ тие и младежки проекти“. Изследовател е в два научни европейски проекти на кате­ дра ПА, респективно“Measuring impact in youth work- mission(im)possible!” и“No Excuse International”, в областта на младежта. Ав­ тор на книгата„Развитие на младежката политика в България след 1989 г.“ Яница Петкова е докторант по политоло­ гия в Софийски университет„Св. Климент Охридски“ с тема на дисертационния труд „Динамика на младежкото политическо участие в избори и протести в периода 2013–2023 г“. Магистър по политическо кон­ султиране и бакалавър по политология в Софийски университет„Св. Климент Ох­ ридски“. Работила е като изследовател в „Галъп интернешънъл болкан“, а понастоя­ щем е част от изследователския екип на социологическа агенция“Мяра”. Участва като експерт в множество проекти на Ин­ ститут„Иван Хаджийски“ в областта на младежката политика и младежкото учас­ тие. Юлиана Гальова е социолог в„Галъп интер­ нешънъл болкан” от 2018 до 2024 г., а по­ настоящем работи в социологическа аген­ ция“Мяра”. Магистър по бизнес психология и социология и бакалавър по социология в Университета за национално и световно стопанство. Експерт в множество проек­ ти на Институт„Иван Хаджийски“. 62 За авторите

Издател Фондация Фридрих Еберт България Ул. Княз Борис I 97, София 1000 България Отговорен редактор Жак Папаро Фондация Фридрих Еберт България тел.+359 2 980 87 47 bulgaria.fes.de Изследване на младежта България 2024 Координатор на проекта: Мария Петрова Научен редактор: Борис Попиванов Коректор: Емилия Бургазлиева Поредица от изследвания на младежта 2024 Демокрация на бъдещето – Виена, ФФЕ Директор: Йохана Луц Главен изследовател: Елена Аврамовска Координатор за Европа: Маргаретe Ленгер Ръководител на проекта: Кристина Стефан ФФЕ Югоизточна Европа – Сараево Координатор на проекта: Саша Васич Комуникация за ЮИЕ: Ема Джейна Смоло-Зукан Поръчки / контакт office.sofia@fes.de Графичен дизайн René Andritsch& Heidrun Kogler Предпечат 4S Design Печат Симолини 94 ISBN 978-619-7666-54-0 Използването с търговска цел на всички издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Мнения­ та, изразени в тази публикация, принадлежат на авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт. © 2024

Сканирайте кода и прочетете онлайн: