ЦЕНТЪР ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И ПОЛИТОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ФОНДАЦИЯ“ФРИДРИХ ЕБЕРТ” МОДЕРНАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ПРОГРАМНОТО ОБНОВЛЕНИЕ СОФИЯ 2006 1 © Център за исторически и полито логически изследвания © Фондация“Фридрих Еберт” Реда кционен екип Съставителство: Максим Мизов Р е д а кц и я : Т аня Ту рлакова Ху д о жн и к : Еман у ил Манолов К о мпю тъ р е н н а б о р : Евгени й К андиларов © Г ра ф им акс ОО Д, 2006 г. ISBN – 1 0: 954-908 1 6-7-2 ISBN – 1 3: 978-954-908 1 6-7- 1 2 СЪДЪР Ж АНИЕ ПР Е ДГ О В О Р.................................................................................5 Х ан с Шум а х е р ЕДИНСТВО НА ЦЕННОСТИ , ИДЕИ И ПОЛИТИКИ В ПРОГРАМНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА МОДЕРНАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ Г ео рг и П и р ин с ки ......................................................................... 9 Ед и н ството н а ц е нн ости, и д еи и п олити к а- ос н ов н о и з ис к ва н е к ъ м н овата пр о г р а м а н а Б С П К л а ус -Ю рг ен Ш е р е р.................................................................. 26 О с н ов н и ц е нн ости , и д еи и п олити к а в пр о г р а м ати к ата н а м о д е р н ата со ц иал д е м о к р а ц и я Б о й ко В е л ико в ............................................................................55 З а р е ф о рм и р а н ето и м о д е р н и з а ц и я та н а Б С П в н овите р еал н ости Н о р а А нание в а ........................................................................... 6 5 К о н стит у ц ио нн ата р а м к а н а пр о г р а м н ото р а з витие н а Б С П М ак с и м М и з о в ............................................................................97 П р е д и з ви к ателства пр е д пр о г р а м н ото о б н овле н ие н а леви ц ите И с к р а Б ае в а .............................................................................. 1 4 6 Со ц иал н и и д еи и пр а к ти к и в н а ч алото н а ХХ І ве к Д и м и тъ р С и р ко в ...................................................................... 1 5 6 Д а у п лът н и м д ис к у си я та з а н овата пр о г р а м а н а Б С П Б ен ж а м ен В а р он ....................................................................... 166 Р а з м и ш ле н и я п о п ово д н а н овата пр о г р а м а н а Б С П Ц в я т ко Ц в е т ко в ........................................................................ 1 7 2 Н еи з б е жн ата к о н ве р г е н ц и я 3 Ю р и й Б о р и с о в .......................................................................... 1 82 П р а г м атиз ъ м и пр о г р а м н ост Т ан я Т ур л ако в а ........................................................................ 1 89 Р ав н о п оставе н остта н а п оловете к ато пр о г р а м н о и з ис к ва н е Ж у л ие т а А в д ж ие в а .................................................................. 1 99 М ла д ите и пр е д и з ви к ателствата н а в р е м ето СПРАВЕДЛИВОСТ И СОЦИАЛНА ДЪР Ж АВА МОДЕРНИ РЕ Ш ЕНИЯ Г о р ан Б анко в ............................................................................ 2 1 0 П р е д и з ви к ателства пр е д п олити к ата н а д о х о д ите в Б ъл г а р и я – п ости г а н е н а у сто й ч ив р ъст пр и от ч ита н е р асте ж а н а Б В П, ста б ил н остта н а ц е н овото р ав н и щ е , пр ои зво д ител н остта н а т р у д а и к о н к у р е н тос п осо б н остта н а и к о н о м и к ата У л р и х Х а й де р ............................................................................240 С пр аве д ливост , м о д е р н а со ц иал н а д ъ р ж ава и со ц иал д е м о к р ати ч ес к а п олити к а Е в г ени я С па с о в а ......................................................................278 Соли д а р н ост и с пр аве д ливост пр и со ц иал н ото пр е р а зпр е д еле н ие н а р ес у р сите С т е ф ан С т ои л о в .......................................................................289 З а сил н а и е ф и к ас н а и к о н о м и ч ес к а п олити к а И в ка Ц ако в а ..............................................................................294 З ависи м ости м е ж д у п олити к ата и б и з н еса в Б ъл г а р и я ( л я в п о г ле д к ъ м пр о б ле м а ) А в т о р и т е ....................................................................................308 Summary .....................................................................................3 1 0 Contents ......................................................................................3 1 6 4 ПРЕДГОВОР Н а пръв поглед изгле ж да сега не е точно времето за теоретични дебати и програмни разисквания. Б у рните политически и теоретически диск у сии в З ападна Европа и в С АЩ през 60- те и 7 0- те години на ХХ век за по- мла дото поколение отдавна са история без отно ш ение към настоя щ ето. П олитическите партии започват да се у ед наквяват , разликите и противоречията се размиват . В се повече избиратели стигат до у бе ж дението , че в кра й на сметка няма значение за коя партия щ е глас у ват. И затова правят погре ш ното и политически опасното закл ю чение, че на й- добре би било въоб щ е да не глас у ват. З а това ва ж на роля играе развитието на медиите към все по- голямо комерсиализиране, към забавното развлече ние и дистанциране от политиката. Малко време и място остават за съзерцание и размисъл. И ако на хората все пак им се налага да се занимават с политика, то това поне да става занимателно- писанията за де й ствителни и измис лени скандали заместват представянето на политически позиции и замисли. Са м о в изкл ю чителни сл у чаи партиите в Европа съ у м яват да накарат своите привър ж еници и об щ ественост та да разберат къ м какво се стре м ят и по какъв начин те искат да по стигнат целите си. Т ова е така не само заради ток у -щ о характеризираните обстоятелства, а и поради ф акта, че не щ ата са станали по- сло ж ни, по- интернаци 5 онални и по- глобални. Мо ж е сбли ж аването на света да ги е минимизирало, но заради това те не са станали по разбираеми. Много нови проблеми възникват паралелно със старите, като глобализацията на производството на стоки и на икономиката като цяло е само един от тях. Мо ж е ли поради тази причина политическото ре ш е ние да гласи – у силията да се концентрират само върх у следва щ ия и съответно точно на й- акт у алния проблем? П оп у лизъм като заместител за теоретично и мисловно задълбочаване , т . е . отказ от политическа програма , из лиза щ а извън е ж едневието и на й- малкото опитва щ а се да ориентира злободневната политика към основните ценности? П оне за социалдемократите такъв , привидно лесен , път за бягство е забранен .(В прочем това ва ж и и за консерватори и за либерали , но както мо ж ем сами да се у бедим , т у к рискът при отказ от теорията и програма тиката е много по голям и опасното изк уш ение от поп улизъм е по близко до у ма .) Основните ценности на социалде м окрацията като свобода , справедливост и солидарност се интерпретират различно в различните об щ ества , но те с еднаква сила са валидни за всички социалде м ократически партии . А тяхното осъ щ ествяване на практика в различни вре м е на и при различни обстоятелства несъ м нено на лага съ ответно напасване на политиките . Т ова означава да се извър ш ва непрестанна проверка на програмите , за да се види дали досега ш ните политически средства все о щ е 6 са пригодни да променят об щ еството в посока към ос новните ценности. П одобен програмен процес освен нага ж дане на пар ти й ната политика спрямо реалността има два много ж ела телни допълнителни е ф екта – от една страна, то й спомага за у крепване на сплотеността в рамките на една партия. Интензивната програмна диск у сия в една партия, при всички различия в политическите разбирания, води до дета й лно открояване на сходствата. От др у га страна, ако за у частие в програмната диск у сия у спе ш но се привле кат много хора, тогава такава една диск у сия е подходя щ а да въоръ ж и парти й ните членове със сили за е ж едневния политически дисп у т на работното място и в социалната среда. От своя страна това е о т голямо значение тогава, когато партията има работа с недр у ж ел ю бно настроена меди й на среда или с медии, които са далеч от политиката. Ето за щ о мо ж е да се ка ж е, че процесът на разработване на програма за социалдемократическата партия е почти толкова ва ж ен, колкото накрая и готовата програма. От казаното дот у к естествено се на лага изводът, че програмната диск у сия не бива да се води откъснато и академично, а по- скоро ясно и разбираемо. Социалде м ократическите основни ценности като сво бода, справедливост и солидарност са взаи м но свързани и об у словени. Н е е въз м о ж но едно об щ ество да по стигне прогрес по посока на една от тези ценности, без нали чието на др у гите две. Н о в различните политически пе 7 риоди хората в едно об щ ество подчертават по различен начин значи м остта на основните ценности. В съвре м ен на Б ългария очевидно ценността“справедливост” е тази, при която хората у прекват политиката, че не предприема достатъчно мерки по въпроса. В ъв вечерта на неговото преизбиране президентът Г еорги П ърванов каза : “Има де ф ицит на справедливост в тази страна“ . Д а се намали ч у вствително този де ф ицит е неотло ж ната задача днес на социалдемократическата програматика и произтича щ ата от нея практическа социалдемократическа политика . Х ан с Шум а х е р Д иректор на Р егионално б ю ро Со ф ия Фондация“Фридрих Еберт” 8 ЕДИНСТВО НА ЦЕННОСТИ , ИДЕИ И ПОЛИТИКИ В ПРОГРАМНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА МОДЕРНАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ ЕДИНСТВОТО НА ЦЕННОСТИ , ИДЕИ И ПОЛИТИКА ОСНОВНО ИЗИСКВАНЕ КЪМ НОВАТА ПРОГРАМА НА БСП Георги Пирински Четиридесет и ш естият конгрес на Б С П от деке м ври м иналата година взе ре ш ение да се постави началото на подготовката и приемането на нова програма на партия та . З а целта в края на ян у ари т . г . В ис ш ият съвет на Б С П у твърди състава на ко м исията по новата пр ограма , като ре ш и тя да работи в тясно взаимоде й ствие с комисията по новия у став на партията. Д нес моята задача т у к като основен докладчик на тази несъмнено особено акт у ална кон ф еренция е твърде облек чена. П ричината е , че в рез у лтат на интензивната си работа в периода ф евр у ари ма й т. г. програмната комисия израбо ти и прие своя позиция по основното изискване, на което новата програма трябва да отговаря- тя следва да осиг у рява единството на ценностите и идеите, които партията отстоява, с политиката, която прове ж да на практика. П осочената позиция бе у твърдена от Изпълнителното б ю ро в началото на този месец като материал за обсъ ждане на предстоя щ о заседание на В ис ш ия съвет на пар 9 тията. К ато активен у частник в изработването на този материал по- нататък щ е се придър ж ам към основните констатации и предло ж ения, съдър ж а щ и се в него. З а но в и т е р еа л но с т и но в а п р о гр а м а Н овите р еал н ости П рограмата на Б С П от 1 994 г . бе синтез на ви ж дани ята на Б С П къ м онзи м о м ент“ з а де м ок р ат и з аци я т а на с ъ в р е м енна т а б ъ л г а рс ка д ъ р ж а в а и о бщ е с т в ена ур ед б а , з а и з в е ж дане на с т р ана т а о т к р и з а т а и з а м о де р ни з аци я на на ш е т о иконо м и ч е с ко р а з в и т ие п р ед п р а г а на ХХ І в ек ” / П рограма на Б С П, с. 3/. Б езспорно осн овните цели и ценности , както и много от анализа в нея запазват значението си като основни програмни опо ри и постановки . Съ щ евре м енно из миналото десетилетие ни изправи пред нови реалности и предизвикателства и в Б ълга рия , и в Европа , и в света . Т акива са не у спе ш ното соци алистическо у правление от 1 9951 99 6 г . и последвалото го различно от очакваното развитие на страната , както и качествено новият етап на европе й ска интеграция и но вата ф аза на глобализация в световен ма щ аб в началото на новия век. П реходът в Б ългария доведе до дълбоко социално раз слоение , което пора ж да новите социални кон ф ликти бедността и безработицата , неграмотността и болестите се превръ щ ат в те ж ки проблеми с дълготра й ни послед 1 0 ствия. М изерните равни щ а на доходите днес- заплати и пенсии- са те ж ката социална цена, която хората на тр у да от града и селото, бол ш инството специалисти и сл у ж и тели платиха и продъл ж ават да пла щ ат за м акроиконо м ическата стабилизация след 1 997 година. В политиката де м окрацията се про ф анира, основни де м ократични права на гра ж даните на практика се обез с м ислят. Скокообразно расте“партията на протеста” на отвратените от дър ж ава и по литици- подходя щ а среда за на й- безотговорен поп у лизъ м- както кра й но десен и крес лив, така и по- пригл у ш ен, но затова и толкова по- опасен. В об щ еството се налага все м огъ щ еството на безкон тролните пазарни сили, пазарният радикализъ м, ко й то под м еня основни етични нор м и на взаи м оотно ш ения в п у бличната с ф ера. В рез у лтат на практика са зачеркнати признанието за честно поло ж ен тр у д, равните права за достъп до основни п у блични у сл у ги и т. н. Т е ж ък у падък из ж ивява и д у ховността, човечност та. Т ра й ните сто й ности на чове ш ката к у лт у ра отпадат пред всепрониква щ ия напор на“ ж ивите реалности” на “голе м ия брат”. Н а й- об щ о м о ж е да се ка ж е, че сега ш ната програ м а бе приета къ м края на един първи етап от прехода, когато в страната бяха ф ор м ирани стр у кт у рите на де м ократич ната политическа систе м а съгласно К онстит у цията. Н о в нея не м о ж еха да бъдат отчетени реалностите на новия етап на у твърдили се в страната капиталистически отно ш ения с недостатъчно конк у рентна иконо м ика, огро м на социална ди ф еренциация и невероятно обедняване, как 11 то и на членството в Европе й ския съ ю з при неблагопри ятни у словия и в променена среда. З а н овата пр о г р а м а Н а й- ва ж ната политическа задача, която 4 6- ият конгрес на Б С П постави пред партията, бе да се обоснове и реа лизира на практика левият проект за Б ългария проектът , “ с ко й то т р я б в а да з апо ч не и з гр а ж дане т о на с оциа лна д ъ р ж а в а по е в р опе й с ки м оде л и и но в и т е з на ч и м и т р ан с ф о рм ации в т я х, ка т о с е о т ч и т а б ъ л г а рс ка т а с пеци ф ика . Т о в а е с оциа л на д ъ р ж а в а на ак т и в ни т е и инициа т и в ни т е , п р едп р ие м ч и в и т е и по о б р а з о в ани т е по з и т и в на с оциа л на д ъ р ж а в а , ко я т о м о ж е да с ъ з даде ус л о в и я з а на м а л я в ане на б едно с тт а и не р а в ен с т в о т о , з а подк р епа на на й з а с е г на т и т е с оциа л ни с л ое в е , з а едно по с п р а в ед л и в о и по с о л ида р но о бщ е с т в о ” / П о литическа резол ю ция на 4 6 ия конгрес , с . 1 0 /. Именно във връзка с тази определя щ а задача конгре сът ре ш и “ да с е даде р еа л ен т л а с ъ к на р а б о т а т а по но в а п р о гр а м а на па р т и я т а , ко я т о да б ъ де о б с ъ дена ш и р око с не й ни я ак т и в и с л ед допи т в ане до в с и ч ки ч л ено в е т я да б ъ де у т в ъ р дена ” / П олитическа резол юция , с . 1 0 /. Н езависимо от цялата сло ж ност и противоре чивост на процесите в съвременния свят и на отпечатъка им върх у страната , “БСП не м о ж е да о т с тъ пи о т с в о я т а с оциа л на иден т и ч но с т, о т с в о я т а с оциа л на с ъ щ но с т ка т о па р т и я на де м ок р а т и ч ни я с оциа л и з ъ м ” / П оли тическа резол ю ция , с . 1 0 /. 1 2 З атова и съ щ ностното съдър ж ание на новата програ ма следва да бъде подчинено на основополага щ ата цел: з а щ и т а т а на ин т е р е с и т е на т ру да , де м ок р аци я т а и с оциа л на т а с п р а в ед л и в о с т ч р е з д ъ л б оки п р о м ени в о бщ е с т в ено иконо м и ч е с ки т е с т ру к т ур и по е в о л ю ци онен п ът. Именно програма, подчинена на тази осново полага щ а задача, мо ж е да стане наде ж дна основа за ре ализиране на левия проект в Б ългария през следва щ ите 1 0- 1 5 години. П о у ки т е о т р а з м ина в ане т о м е ж д у идеи и по л и т ика Сега ш ната програ м а на партията недвус мислено кон статира: “ о бщ е с т в а т а на а в т о р и т а р ни я с оциа л и з ъ м в б и в ш и я С ъ в е т с ки с ъ ю з и в И з т о ч на Е в р опа и з в едо х а с в ои т е с т р ани о т в еко в на иконо м и ч е с ка и з о с т ана л о с т, но не ус п я х а да о с ъ щ е с т в я т по в и с ока с т епен на с в о б ода и де м ок р аци я ; г а р ан т и р а х а с оциа л ни т е , о б а ч е доп ус на х а с е р ио з ни на ру ш ени я на л и ч ни т е п р а в а на ч о в ека . Т е х ни я т п р о в а л не е р е з у л т а т о т по б еда т а на капи т а л и з м а . В о с но в а т а му с т о я т п р инципни с л а б о с т и на с ъ з дадена т а по л и т и ч е с ка и иконо м и ч е с ка с и с т е м а з а р еа л и з и р ане на с оциа л и з м а , а с ъ щ о т ака т я х но т о в ко с т ен я в ане , л ип с а т а на р а з в и т ие с ъ о б р а з но но в и т е ус л о в и я и п р еди з в ика т е л с т в а ” / П рограма на Б С П, с. 1 9/. Освен достатъчно у бедително свидетелство сре щ у ил ю зорни носта лгични те ж нения , тази недв у смислена оценка сочи и ф аталните последици от базисното разми 1 3 наване ме ж д у ценности, идеи и политика. З а щ ото имен но това разминаване е в корена на провала на об щ ества та на авторитарния социализъм. В програмата си от 1 994 г. партията заяви, че “ опр еде л я щ и з а м оде р ни з аци я т а и п р о с пе р и т е т а на Б ъ л г а р и я с а с ъ з да в ане т о на п р а в о в а д ъ р ж а в а и п р е х од ът к ъ м гр а ж дан с ко о бщ е с т в о с ъ с с оциа л но и еко л о г и ч е с ки о р иен т и р ано па з а р но с т опан с т в о ” / П рограма на Б С П, с. 33/. Р азграничава й ки се от допуснатите извра щ ения на социа листическите идеи, партията заяви ре ш имост та си “ о щ е по ка т е г о р и ч но / да / с е п р о т и в опо с т а в я на ус и л и я т а на к р а й но де с ни т е по л и т и ч е с ки с и л и у на с да в ъ р на т Б ъ л г а р и я в пе р иода на ди в и я капи т а л и з ъ м ” / П рограма на Б С П, с. 2 1 /. Р авнос м етката на прехода, която партията направи о щ е преди четири години на 45- ия си конгрес, обаче се изрази в констатацията, че “ р е з у л т а тът е капи т а л и з ъ м в не г о в и т е на й ур од л и в и ф о рм и , кое т о до в еде до у па д ъ к с оциа л ен , иконо м и ч е с ки и д ух о в ен ” / П олити ческа плат ф орма на 45ия конгрес , с . 1 9/. М акар и да не отразява постигнатото в де м ократизацията на об щ ество то и дър ж авата , тази равнос м етка отразява реалностите в ж ивота на м илиони български гра ж дани . Г лавната причина , посочена тогава от конгреса , е , “ ч е СДС о т с а м о т о на ч а л о на п р о м ени т е на т р апи ш око в о м оне т а р ни я в м е с т о п р о в е ж дане на с оциа л но па з а р ни я м оде л на р е ф о рм а , ко й т о б е о т с т о я в ан о т БСП . Н ео б х оди м а п р едпо с т а в ка на т о з и м оде л с т ана к р а й на т а по л и т и ч е с ка кон ф р он т аци я ка т о у до б но п р ик 1 4 р и т ие з а о в л адя в ане на иконо м и ч е с ка т а в л а с т и д ъ р ж а в ни т е ин с т и т у ции ” / П олитическа плат ф орма , с . 20 /. Съ щ о тогава ясно бе назована и отговорността на пар тията “БСП но с и о гр о м на о т г о в о р но с т з а т о в а , ч е не ус п я да о т с т ои и да р еа л и з и р а с оциа л ни я м оде л на п р е х ода , не з а в и с и м о ч е д в а п ът и с пе ч е л и а б с о л ю т но па р л а м ен т а р но м но з ин с т в о . Н а БСП не до с т и г на х а по л и т и ч е с ка т а в о л я и по с л едо в а т е л но с т да р еа л и з и р а нео б х оди м и т е иконо м и ч е с ки р е ф о рм и , не з а в и с и м о о т по л и т и ч е с ка т а цена . Б ъ л г а рс ки т е гр а ж дани м о ж е х а да оцен я т т о з и по л и т и ч е с ки р и с к и о т г о в о р но с т ” / П олитическа плат ф орма , с . 2 1 /. Н о главният политически извод с на й- съ щ ествено значение за бъде щ ето, ко й то партията тогава изведе от равносметката на изминалия период, бе, че “ г о л я м о т о з а в ое в ание в на ч а л о т о на п р е х ода б е п р ие м ане т о на но в а т а К он с т и т у ци я на Р еп у б л ика Б ъ л г а р и я ка т о о с но в а з а по на т а тъ ш но т о р а з в и т ие на с т р ана т а ка т о де м ок р а т и ч на , п р а в о в а и с оциа л на д ъ р ж а в а ” / П оли тическа плат ф орма , с . 1 9/. Д нес този извод придобива нова акт у алност като практическа основа за по л и т ика т а на па р т и я т а в п р ед с т о я щ и я пе р иод : п р еодо л я в ане на к р и з а т а на де м ок р аци я т а и на в ъ рх о в ен с т в о т о на з акона и у т в ъ р ж да в ане на с оциа л на т а с и гур но с т в ж и в о т а на х о р а т а т. е . по л и т ика на по с л едо в а т е л на с оциа л на де м ок р аци я , с о л идно о б о с но в ана в с ъ в р е м енни т е б ъ л г а рс ки ус л о в и я . 1 5 К р и з а т а на с ъ в р е м енни т е по л и т и ч е с ки м оде л и О щ е преди столетие и половина в К о м у нистическия м ани ф ест М аркс и Енгелс разкриха по м ита щ ата всякак ви прегради м о щ на глобализира щ ата се капиталисти ческа систе м а: “ ч р е з ек с п л оа т аци я т а на с в е т о в ни я па з а р б ур ж оа з и я т а п р е в ъ р на п р ои з в од с т в о т о и по т р е б л ение т о на в с и ч ки с т р ани в ко см опо л и т и ч е с ки … Н а м я с т о т о на с т а р о т о м е с т но и национа л но с а м о з адо в о л я в ане и з а т в о р ено с т с е по я в я в а в с е с т р анна р а з м я на и в с е с т р анна з а в и с и м о с т на нации т е една о т д руг а . ” Чрез дълбоки ре ф ор м и и внасянето на съ щ ествени соци ални рег у латори капитализ м ът от втората половина на м иналия век съ у м я да овладее колосалните противоре чия, непрестанно пора ж дани от този всеобхватен процес на капитализация, да постигне нов непознат ръст на про изводството, на у ката и технологиите. Н овите дълбоки кризисни процеси, обхванали на йразвитите инд у стриални дър ж ави през последното де сетилетие, обаче свидетелстват за това, че както консер вативният, така и либералният м одел не са в състояние вече да предло ж ат необходи м ата концепт у ална основа за у спе ш но рег у лиране на световната иконо м ика на новия етап на не й ната глобализация. Н е щ о повече, политиката, основана на кра й ните ф ор м и на тези м одели- либерта рианството и т. нар. неоконсерватизъ м- на практика води до допълнително изостряне на базисните противоречия на съвре м енния капитализъ м. В западноевропе й ските страни търсенето на работе 1 6 щ и баланси ме ж д у императивите на пазарната конк у рен ция и изискванията за социална справедливост доведе до политика, у словно характеризирана като европе й ски социален модел. Н езависимо че в следвоенния период в много от страните такава политика бе следвана от десни правителства, тя носе ш е и носи отпечатъка на европе й с кия социалдемократически политически модел. Н о новият етап на глобализация постави на кра й но из питание и този модел, намерил реализация в съвремен ната социална дър ж ава. В западноевропе й ските страни социалната дър ж ава из ж ивя дълбока криза, предизви кана от непознатата досега сила на глобалната пазарна конк у ренция и особено от деноно щ ното и безконтролно глобално цирк у лиране на спек у лативния капитал. П ряка и особено съ щ ествена последица от кризата на политическите модели е новата криза на политическото представителство . П олитиката и представителството са в сега ш ната си на й- ниска точка на доверие от страна на гра ж даните поради комплекс от причини, но централна та е, че реалностите в съвременните об щ ества принизя ват или направо потъпкват мястото на човека като пъл ноценна личност със сво й глас в развитието на об щ ест вото, с възмо ж ност да води сво й достоен ж ивот. Историческото предизвикателство пред съвремен ната социална демокрация следователно е да осмисли дълбочината на промяната, която е н у ж на, за да надде лее х у манистичната алтернатива за у сто й чиво чове ш ко развитие и да предло ж и адекватен на новите реалности модел за политика, подчинена и последователно изгра 1 7 дена върх у ценностите на демократическия социализъм. З атова дне с и де м ок р а т и ч на т а л е в ица ка т о ц я л о , и с оциа л де м ок р аци я т а в ч а с т но с т ус и л ено р а з р а б о т в а т и конк р е т и з и р а т п р о гр а м ни т е с и р а з б и р ани я з а ценно с т и и идеи , з а по л и т ика и у п р а в л ение ка т о в з а и м о с в ъ р з ани и доп ъ л в а щ и с е е л е м ен т и на ц я л о с т на а л т е р на т и в а на с е г а ш на т а г л о б а л и з аци я , под ч инена на в с е в л а с т ие т о на па з а р а . Ц енно с т и , идеи и по л и т ика в един с т в о ! Н у ж но е да си дадем ясна сметка, че без програмно обоснована политика партията не мо ж е да раз ш ири дове рието и подкрепата към себе си, не мо ж е да бъде у беди телна и настъпателна при у частието си в политическия ж ивот и във властта. Ето за щ о пред нас днес възниква дво й ното предизвикателство- да се постараем да дадем солидна интерпретация на основополага щ ите за левица та ценности в съвременните български у словия, като съ щ евременно ги обвър ж ем в единно цяло с програмните идеи и практическата политика, която предлагаме. Ц енн ости В своята програма о щ е преди повече от десет годи ни партията високо заяви, че “ е па р т и я на де м ок р а т и ч ни я с оциа л и з ъ м, на на м и р а щ и я с е в п р оце с на о б но в л ение де м ок р а т и ч ен с оциа л и з ъ м … в с ъ о т в е т с т в ие с но в и т е р еа л но с т и и п р еди з в ика т е л с т в а на 1 8 з а в ър ш в а щ и я ХХ в ек и на с тъп в а щ и я ХХ І в ек . Б ъ лг а рс ка т а с оциа л и с т и ч е с ка па р т и я в ъ з п р ие м а к л а с и ч е с ка т а ценно с т на т р иада на де м ок р а т и ч ни я с о циа л и з ъ м, к р и с т а л и з и р а л а в п р о гр а м ни т е док ум ен т и и в п р ак т ика т а на с оциа л де м ок р а т и ч е с ки т е па р т ии на С оциа л и с т и ч е с ки я ин т е р национа л : с в о б ода , с п р а в ед л и в о с т и с о л ида р но с т ” / П рограма на Б С П, с. 22/. К акто и че “ дне с з а на с п р идо б и в а т о с о б ено г о л я м о з на ч ение и ак т у а л но с т и с л едни т е ценно с т и : м и р ът, еко л о г и ч на т а с и гур но с т, но в о т о ка ч е с т в о на ж и в о т а , но в а т а хум ани з аци я на о бщ е с т в о т о , р еа л и з и р ане т о на в с я ка ч о в е ш ка инди в ид у а л но с т ” / П рог ра м а на Б С П, с. 2 3- 2 4/. З атова първата ни задача днес е както да акту ализира ме , така и да“приземим” представите си за комплекса от ценности , които искаме да вградим в политиката си за реализация на левия проект в Б ългария през следва щ ите 1 0 1 5 години . Б ез такава първа стъпка риск у ваме да ос танем на територията на т . нар . лява идея , която , незави симо от емоционалния си заряд , не мо ж е да бъде замес тител на солидната теоретична и концепт у ална основа , необходима за у спе ш на политика . С в о б ода т а е определена в програмата на партията като присъ щ а и на индивида , и на народа . “В с еки ч о в ек и в с еки на р од т р я б в а да б ъ де с в о б оден как т о о т по л и т и ч е с ко на с и л ие , т ака и в р еа л и з аци я т а на с в ои т е т в о р ч е с ки с по с о б но с т и ” / П рограма на Б С П, с. 22/. Съв ре м енното разбиране за свободата надхв ърля индивид у алната свобода на избора принципът е равна свобода за 1 9 всички, а не само за икономически и социално силните, както и съчетаването на отговорността за др у гите с по вече лична отговорност. С пра в ед л и в о с тта в сега ш ната програма се разгле жда като “ р а в ен с т в о на в ъ з м о ж но с т и т е , ка т о о с и гур я в ане на б л а г о с ъ с т о я ние на в с и ч ки гр а ж дани , ка т о п р е м а х в ане на в с я как в а ди с к р и м инаци я ср е щ у х о р а и с оциа л ни гру пи , ка т о еднак в а ценно с т на в с и ч ки ч о в е ш ки с ъ щ е с т в а и ка т о ус л о в и я з а с в о б одно р а з в и т ие на ч о в е ш ка т а л и ч но с т ” . Д нес справедливостта надхвърля простото равенство пред закона, като обхва щ а и равенството на политическото у частие, и равенството на стартовите възмо ж ности, доколкото пазарът оптими зира икономическите ре ш ения, но съвсем не мо ж е да бъде“последна инстанция”, определя щ а ж изнените ш ан сове на отделната личност. С о л ида р но с тт а е определена в програмата като “ и з р а з на о бщ но с тт а на ч о в е ч е с т в о т о , на в з аи м о з а в и с и м о с тт а м е ж д у х о р а т а и на р оди т е , на нео б х оди м о с тт а о т в з аи м оде й с т в ие з а по с т и г ане на ч о в е ш ки т е идеа л и ” . В съвременното си разбиране тя надхвърля солидарността в рамките на гр у пата и обхва щ а понятието за об щ ото благо. В този смисъл солидарността представлява она зи непреходна ценност, която ф ормира етичното ядро на европе й ския социален проект и която на й- пряко се про тивопоставя на господството на комерсиализацията на всевластието на пазара. 20 И д еи В дне ш ните у словия определенията за вис ш и ценнос ти драстично се разминават с ж ите й ските реалности; на сво й ред това прави всяка възви ш ено ф орм у лирана ми съл неадекватна на ж ивия ж ивот. Н е така е обаче, кога то ценностите намерят израз чрез програмни послания, които са способни да задоволят н у ж дата на съвременния човек от идеен хоризонт, от д у ховен контекст, в ко й то да разполо ж и собствения си ж ивот. С в о б одни гр а ж дани . З а човека днес абстракцията свобода мо ж е да придобие реална сто й ност, ако досто верно се свър ж е с битието м у на гра ж данин със свое място и права в об щ еството. Н а практика това означава личните и гра ж данските права на всеки българин, зало ж ени в К онстит у цията и законите на страната, да бъдат потвърдени с реални у словия и гаранции за осъ щ ествя ването им. Н аред с личните и гра ж данските, не по- малко необ ходими за свободата на човека днес са и политическите и икономическите м у права; реалното им у пра ж няване изисква и предполага всеки да мо ж е да пол у чи н у ж ното образование, медицинска помо щ и социална сиг у рност, както и да има реален глас в политическия ж ивот. В гра дена в разбираемата и привлекателна идея за свободния гра ж данин, свободата като ценност в социалната си ин терпретация мо ж е и трябва да стане основна опорна точ ка на програмно обоснована политика на партията. С п р а в ед л и в а д ъ р ж а в а . Справе дливостта като реал 2 1 на ценност в у словията на е ж едневието ни съ щ о зв у чи едва ли не като не у местна подигравка, о щ е повече когато се свързва с поведението на дър ж авата. Н езависимо от дълбокото разочарование от инстит у ции и практика оба че дне ш ният гра ж данин продъл ж ава да очаква и да търси присъствието и съде й ствието на съвременна дър ж ава, за да мо ж е да ре ш ава проблемите си- да пол у чи за щ ита чрез закона, да намира работа сре щ у досто й но запла щ ане и безопасни у словия на тр у д, да създава дом и семе й ство. З атова не бива да се боим да заявим, че поддър ж ане то на необходимата справедливост в об щ еството- като изравнени възмо ж ности за развитие на всеки, както и като гаранции за достъпа до основни п у блични блага и у сл у ги, н у ж ни за достоен ж ивот- следва да бъде гри ж а и отговорност на съвременната демократична и правова дър ж ава. Социалната й съ щ ност и роля са насъ щ на пот ребност за гра ж даните и именно Б С П е п олитическата сила , която е длъ ж на да обоснове и дока ж е способността си да гради такава дър ж ава . С о л ида р но о бщ е с т в о. М о ж е би на й- подло ж ената на у дарите на съвре м енните глобални реалности е ценност та на чове ш ката солидарност- в дне ш ния свят на абсо л ю тизиране на индивид у алните предпочитания и изяви, подчинени на и м перативите на пазара, представите за взаи м ност и съпричастност търпят на й- драстична девал вация. Н о и в този сл у ча й зад е ж едневната отч у ж деност и съперничество прозира, а в м о м енти на екстре м на зап лаха дори взе м а връх колективното начало у хората, пот ребността и готовността да се у сетят част от сплотената 22 об щ ност, в която се ч у встват не само по- сиг у рни, но и по- пълноценни като личности, ж ивее щ и и за др у гите. З атова Б С П следва да обоснове идеята , че гра ж данс кото об щ ество , което съвременниците ни приемат като ж елана цел , на практика остава недовър ш ено и половин чато , ако не е и солидарно т . е . об щ ество на самостоятел ни и отговорни у частници , които търсят собствената си реализация и чрез взаимопомо щ та , чрез кооперативния принцип като ж изнено необходим компонент за досто ен ж ивот в модерното об щ ество . Именно солидарността е онази ценност , която , пол у чила плът и достоверност чрез реализ у еми идеи , мо ж е да даде реално предимство на левия проект пред конк у рентите м у отдясно . П оли ти к а Б ез де й ствена политика, способна да спечели необ ходимата об щ ествена подкрепа, идеите и ценностите в тях си остават благи по ж елания. Т ова не означава гр у бо прагматизиране и опорт ю низъм, а напротив- отговорен политически к у рс, предлага щ осъ щ ествими ре ш ения на проблемите на страната, ко й то последователно се изгра жда въз основа на ясни ценности и работе щ и идеи. З а съвременната социална демокрация предизвика телството е дво й но по- голямо, тъ й като тя е призвана да очертае политически проект за алтернативна глоба лизация, съчетава щ пазарната икономика с непазарно об щ ество. Т акава свръхцел изисква дълбоки промени в икономическите основи и п у бличните стр у кт у ри на съв 2 3 ременните об щ ества, способни да насърчат производи телната конк у ренция и едновременно да осиг у рят нарас тва щ а сиг у рност и справедливост. Р еализацията на такава цел в български у словия става о щ е по- сло ж на- очевидно е, че готови социалдемократи чески модели и ре ш ения, които пряко да бъдат прило ж ени в Б ългария, не мо ж е и да има. Н о това не мо ж е да означава отказ от необходимостта политиката, която Б С П пр едла га , да отразява съвременната лява социалдемократическа алтернатива , насочена към за щ итата и реализацията на основните права на всеки гра ж данин за достоен ж ивот . Н а сега ш ния етап е целесъобразно програмните тър сения да се съчетаят с разработката и приемането на по литически позиции на Б С П по ня колко остро акт у ални проблеми пред страната днес , които да отразяват акт у а лизираните ни разбирания за ценности и идеи напри мер инвестиционната политика и у свояването на евро ф ондовете; п у бличната собственост и следприватизаци онния контрол; б ю д ж етното програмиране и данъчната политика . Т акова съчетание на теоретични постановки с практически алтернативи би било на й- сериозното изпи тание за идеи и концепции и съ щ евременно- доказател ство за възмо ж ностите за реализация на лява политика в съвременна Б ългария. *** Б СП следва да остане и да се у твър ж дава като прог рамна партия в новите реалности, за щ ото само като такава щ е бъде в състояние да разработва и прове ж да 2 4 последователна политика на социална демокрация, спо собна да реализира левия проект в съвременна Б ълга рия. Т ова съвсем не означава просто да се преповтарят веднъ ж приети програмни постановки, а напротив- да се обновява програмната основа на партията и паралел но да се подготвят и реализират политически проекти и у правленски алтернативи, изградени въз основа на цен ностите и идеите, за щ итавани от партията. 2 5 ОСНОВНИ ЦЕННОСТИ , ИДЕИ И ПОЛИТИКА В ПРОГРАМАТИКАТА НА МОДЕРНАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ Клау с -Ю рген Ш ерер 1. Г ерманската социалдемократическа партия( Г СДП) ви наги се е разбирала като про гр а м на па р т и я . Ощ е от началото не й ните програми трябва ш е да бъдат не щ о повече от краткосрочно или средносрочно поставяне на целите на политическото де й ствие. Н аред с това трябва ш е да бъде представена и картина на опита, на гри ж ите, на потребностите, на ж еланията и очаквани ята на обединената в социалдемокрацията об щ ност от хора. К ато тръгва ш е от на у чно обоснован об щ ествен анализ, Г СДП насочва ш е наде ж дите си към об щ ество без експлоатация, без у ни ж ения, без ли ш ения. Х арак терно за социалдемократическите програми е било винаги намерението да се ориентират политическите цели и политическите де й ствия по об щ и ценностни критерии и основни нравствени ценности. От зора та на работническото дви ж ение до днес ва ж и едно и съ щ о: става д у м а за онова м нозинство от хора, които не биха спечелили без обединение на силите си. Осо бено това се отнася за концентрацията на иконо м ичес ката власт, за логиката в развитието на производство то и социално- икономическите стр у кт у ри. Г олемите ди с к урс и на р а б о т ни ч е с кото д в и ж ение се отразява ха и в социалдемократическите програми и намира 26 ха там своите ре ш ения. Става ду м а за отно ш ението къ м капита листическата икономика и към пазарното стопанство, за взаимоотно ш енията ме ж д у об щ ество и дър ж ава, за въпроса ре ф орма или револ ю ция, за про тиворечието ме ж д у демокрация и диктат у ра. 2. От систе м ати чна гледна точка трябва да се прави раз лика ме ж д у програми на принципите, програми за де й ствие, предизборни програми или програмни ко алиционни спораз у мения. П ървите трябва“от висо тата на времето” да дават представа за целите, които си поставя ГСДП в обозримо бъде щ е, и за начина, по ко й то възнамерява да ги осъ щ естви. П оследните две обхва щ ат на й- много четири години и представляват – при необходимост с много компромиси – конкретно договорени проекти, които в сл у ча й на поемане на у п равлението, трябва да се реализират в сътр у дничество с( на й- малко) др у га партия – коалиционен партн ь ор. П р и м а тът на по л и т ика т а п р ед иконо м ика т а е не мислим без програматика. К о й то иска да промени света, на й- напред трябва да бъде в състояние да го интерпрети ра. П артия , която не преосмисля целите на политическо то де й ствие, не мо ж е да бъде ре ф орматорска партия, а би била само организация за рекр у тиране на политическия елит, би била“комитет за избор на канцлер”. В една на ция бъде щ ето се определя от онзи, ко й то оползотворява спомена, интерпретира миналото и мо ж е да у бе ж дава с реалистични концепции. Са м о когато доведе теория и 2 7 практика до съзв у чие , Г С ДП щ е мо ж е да посре щ не со циалния поврат и да м у повлияе поло ж ително , щ е мо ж е сама да твори не щ ата . З адъл ж ителен е с ъ в р е м енен с о циа л де м ок р а т и ч е с ки п р о ч и т. Единствено програмна та партия е в състояние да не г у би от поглед целите на собствената си политика и в е ж едневието , и в борбата за компромиси и възмо ж ни ре ш ения . Д а се поддър ж а напре ж ение ме ж д у цели , малки стъпки и компромиси – това е противополо ж ната страна на опорт ю нистичното изоставяне на собствената идентичност , това е механич но изпълнение на нало ж ени потребности , ориентация единствено към запазване на властта . 3. От вре м ето , когато през 1 8 6 3 г . Фердинанд Л асал ос нова в Л а й пциг Об щ ия гер м ански работнически съ ю з, всичките 1 43 години социалде м ократическа история са отразени в принципните програ м и на Г С ДП. Т е маркират спирките в развитието на ранносоциалис тическата ласалианска триада “ а с оциации , о б р а з о в ание , п р ои з в од с т в ени коопе р ации ” , п р е з п р о л е т а рс ка т а к л а с о в а па р т и я с р е в о л ю ционен о б л ик до о р иен т и р ана т а к ъ м р е ф о рм и л я в а на р одна па р т и я и накрая , след 1 999 г ., ние отново сме обърнати към въпросите на акт у алното програмно обновяване , кое то се свързва с понятия като г л о б а л и з аци я , о бщ е с т в о на з нание т о и де м о гр а ф с ки по в р а т. П о необходи мост принципните програми винаги са“деца на сво ето време” , възникват в диск у рс със социалната сре да , носят в себе си отра ж енията на близкостоя щ ите 28 социални дви ж ения и на критичните на у чни анализи . От една страна , де й ства щ ите 20- 2 5 години програми на принципите насочват към позицията на партията спрямо дър ж авата и об щ еството ; от др у га страна, те носят в себе си изведени от анализа на времето отго вори на поврата в икономическите и политическите отно ш ения. От какво се пора ж дат централните поли тически пробле м и пред Г С ДП, къ м какви про м ени се стре м и тя не са м о чрез правителствено политическо де й ствие, но и чрез об щ ествена м обилизация – от разгърнатата к у л т ур а на т ру да до анга ж имента към гр а ж дан с ко т о о бщ е с т в о? 4. З нанието за това в каква степен с оциа л ни т е п р а в а и де м ок р ат и ч ни т е с в о б оди са взаимнозависими, беле ж и приемствеността в социалдемократическата прог раматика. “Свобода , справе дливост, солидарност” са основните ценности на Г С ДП, които са с еднакъв ранг и взаимно се об у славят . Т ова , което очертава различи ето на Г С ДП от либералите и либералконсерваторите , не е поставянето на свободата в не й ния смисъл на сво бода на пазара над социалното. Социалната справедли вост и равенството ( добре де ф инирано ) – са ядрото на идентичността на социалде м окрацията. В се пак, през 1 987 г . В или Б ранд ф орм у лира следното:“ А ко тряб ва да ка ж а какво наред с мира за мен е по- ва ж но от всичко останало, моят отговор, без каквито и да било колебания, е Свободата ... ” И м а се предвид социа лна та демокрация като демокрация на равенството ; това 29 става ясно от цитат на В или Б ранд от 1 978 г .: “ К ога то към предците на Г С ДП постоянно се причисляват Фердинанд Л асал , Б ебел и Л ибкнехт , М аркс и Енгелс , всички те са знаели , че борбата на обезправените , на ш ироките слоеве за социална е м анципация би м огла да и м а у спех са м о в недели м а връзка с борбата за де м окрация . Б орбата сре щу насилието над човека и за неговите свободи , битката за справедливост и солидар ност в м е ж д у чове ш ките отно ш ения пронизват всички програ м и . В свободния , в де м ократичния социализъ м през цялото м у развитие ж ивее у бе ж дението , че е въз м о ж ен об щ ествен стро й, ко й то да даде на всички хора еднакви ш ансове свободно и с досто й нство да у ре ждат ж ивота си. Н е, ня м а прекъсване в определянето на ценностите и целите на социалде м окрацията”. Т ази обвързаност с ценностите продъл ж ава да бъде акт у алното яд р о на с оциа л де м ок р ат и ч е с кото р а з б и р ане на и с т о р и я т а , което очертава различието на Г С ДП от влиятелното ко м у нистическо писане на историята до 1 989 / 1 99 0 година . В ъпреки всички критични въпроси къ м отделните де й ствия на социалде м ократическото ръководство, и м акар че ня м а политическо ре ш ение без алтернатива, за пазва се едно основно у бе ж дение: Г С ДП в никакъв сл у ча й не е“предала” изначалната идея на работническото дви ж ение – об щ еството на свободните и равноправните. Г С ДП не е опорт ю нистическо дясно отклонение от един вечно валиден , с претенция за на у чнообоснован м ирог 30 лед на М аркс – Енгелс – Л енин ( и Ста лин ). Обратното , Г С ДП ви наги е реагирала на историческите про м ени и на новите предизвикателства на европе й ския капитали зъ м в д у ха на основополага щ ите искания на работничес кото дви ж ение за де м окрация, справедливост и солидар ност. Д овоенната социалде м окрация с основание не се стре м е ш е къ м диктат у ра на м алцинството, а къ м легити м ирано чрез об щ и избори м нозинство, не търсе ш е гра жданска во й на, а ре ш ение на кон ф ликта в цивилизовани и законови ф ор м и. Н о едновре м енно с това в“неделните речи” и в п у бли кациите ( в т. ч. при А вг у ст Б ебел ) до м инира ш е стилизи раният като на у ка м есиянски м арксизъ м. Т ова означава ш е, че социалистическата народна дър ж ава би м огла да възникне единствено чрез пролетариата и чрез обоб щ ес твяването. Т ази радикална теория залага ш е основите на процеса на радикализиране на едно протестно дви ж ение на м ладия пролетариат, което се вдъхновява ш е от систе м ата на Съветите и в кра й на с м етка – от диктат у рата на пролетариата и от новос ъздадения Съветски съ ю з . Социалде м окрацията на м нозинството при практика та на В а й м арската реп у блика, естествено, бе ш е прека лено изискване и това направи разбирае м и реакциите на отч у ж дените работници. Н о т у к е н у ж но да се конста тира: не социалде м ократическият подход, а лениниз м ът означава ш е разрив със съ щ ественото в гер м анското ра ботническо дви ж ение. З а щ ото м арксиз м ът- лениниз м ът обяви всеоб щ ото избирателно право, парла м ентариз м а, разделението на властите и де м ократичната констит у 3 1 ция за б у р ж оазни измами . Основният п у нкт , от ко й то тръ гна историческото разцепление на работническото дви ж ение, не бе ш е въпросът с какви инстр у менти да се х у манизира капиталистическата икономика, а принцип ната позиция по съотно ш ението ме ж д у демокрация и диктат у ра. М алко пресилено м о ж е да се добави: в този спор за Г С ДП верността къ м принципите на де м окраци ята бе ш е по ва ж на от единството на социалистическото работническо дви ж ение . 5. П рогра м ите винаги и м ат връзка с две не щ а : с теорията , с воде щ ите у бе ж дения , с об щ ествения анализ – от една страна , и с практиката , с властта , влиянието , волята за съзидание – от др у га . “ К о й то ви ж да в парти й ната ис тория на Г С ДП не са м о история на идеите , но и ис тория на борбата за власт , то й знае, че преди въпроса “ К ак ? ” винаги се поставя въпросът“ З а какво ? ” И м ен но това“ З а какво ? ” е етичното оправдание на въпроса “ К ак ? ” – как да се до й де на власт, как да се задър ж и властта ? ” ( В или Б ранд ) . Една програ м атика, която и м а за цел де й ствието, м о ж е да даде ориентация, да сти м у лира взаи м оде й ствие и да подкрепи легити м ирането на властта. К огато липсва програ м атика или тя е отда лечена от реалностите, и м а опасност де й ствието без посока да се праг м атизира прекалено, да се сведе до избора и кариерата на“политическата класа”. В идеалния сл у ча й в м одерните де м окрации на дне шното м еди й но об щ ество си противостоят два м одела: а ) 32 м оде л на п р ед л а г ане т о , при ко й то борбата се води за спе челване на мнозинството от избирателите за собствената програмна алтернатива за постигане на об щ ото благо ; б ) м оде л на тъ рс ене т о , при ко й то в известна степен програ матиката мо ж е да е всякаква, а програмните изявления са предназначени единствено за оптимизиране на гласовете на пазара на избирателите. В ъв втория сл у ча й търсенето на истината би било подменено с изследователи на об щ ественото мнение, политически съветници и комерси ални рекламни агенции. 6. В сички принципни програми на Г С ДП преди Г одес бергската програма ( 1 959) се състояха , според ф ор мата си , от д в е ч а с т и : един принципен теоретичен анализ и един свързан с практиката набор от искания . П ротиворечието ме ж д у двете части на й- често не би ва ш е преодоляно. Особено това се отнася за Ер ф у р тската пр ограма ( 1 89 1 ) , която за Г С ДП символизира до началото на 60 те години именно противоречието ме ж д у револ ю ционните очаквания и ре ф ормистката практика . В тази програма ф илосо ф ията на историята на К арл К а у цки противостои на прагматично- ре ф ор мисткия набор от мерки на Ед у ард Б ерн щ а й н. П оп уляризираният преди всичко от Фридрих Енгелс и от К арл К а у цки м а р к с и с т ки м и р о г л ед бе ш е едновре менно исторически детерминизъм и исторически оп тимизъм. Н егови елементи бяха: дър ж авата като класова дър ж ава, цялата история като история на класовите борби, 33 неизбе ж ната победа на пролетариата над б у р ж оазията , постигането на свободно от експлоатация об щ ество на ра венството чрез отнемане на собствеността на б у р ж оазията , икономическата концепция за социализма –“С оциали зъм = обоб щ ествяване пл ю с планово стопанство” . Р азбира се , тази у беденост отделя ш е категорично от б у р ж оазния свят организационния и к у лт у рния подем в средата на собствения солидарен социализъм . В сеобх ватната тотална алтернатива и изве ж дането на целите на социалдемокрацията от непроменимите идеолого дог матични ф орм у ли пречеха на партията наистина да се ориентира към стр у кт у рни промени на об щ еството . Н о до времето , когато Г С ДП щ е ш е да постигне коалицион но сътр у дничество и мнозинство , когато демократична та дър ж ава щ е ш е да се възприеме като вътре ш но у бе ждение , когато тя щ е ш е да се отвори към об щ еството и би могла да изведе на преден план политическото де й ствие, този проблем на револ ю ционния атентизъм ясно се ви жда ш е в цитата от К арл К а у цки:“ Г С ДП е револ ю ционна партия , но не партия , която прави револ ю ция” . 7. Р е ш ителна крачка на традиционната теоретична линия към модерната социалдемокрация безспорно предс тавлява ш е р е в и з иони з м ът на Ед у ард Б ерн щ а й н. Има се предвид подходът, ко й то казва: А ко моите теории или моите де й ствия, изведени от теоретични разсъ ждения, се опровергаят от де й ствителността, трябва да проверя дали и доколко моите теоретични разсъ ж де ния са били правилни или погре ш ни. П ри Б ерн щ а й н 34 това се отнася ш е до подле ж а щ ата на емпирично ко ригиране теория за катастро ф ите , за вече не съвсем безспорната класова теория и теория за обедняването пред лицето на динамиката на капитализма , за кон цепцията за практическа об щ ествена ре ф орма ( вместо за тоталното преобръ щ ане с опора върх у един п у нкт на А рхимед ), както и за неговото теоретично освет ляване на взаимоотно ш ението ме ж д у социализъм и демокрация : “ Д емокрацията е едновременно средст во и цел . Т я е средство за изво ю ване на социализма и тя е ф ормата на осъ щ ествяване на социализма” ( на мястото на лоз у нга“ Р еп у бликата не е достатъчна , со циализмът е целта” ). 8. Г оде с б е ргс ка т а п р о гр а м а на п р инципи т е о т 1959 г. символизира ре ш ителния поврат в програмната исто рия на Г С ДП. З а пръв път теорията и практиката бяха в съзв у чие , което бе ш е изненадва щ о гледна точка на истинността , рационалността на де й ствието и силата на у бедителността. Н а мястото на у бе ж дението в един затворен мироглед бе ш е поставена съпрово ж да щ ата х у манизма и просве щ ението трезва ценностна триада на Френската револ ю ция. Н а мястото на претенция та за последна д у ма на истината до й де мирогледна та откритост и изискването за практически стъпки в интерес на по- добрата организация на ж изнените от но ш ения. Социализ м ът вече не се ра згле ж да ш е като кра й на цел, като светски ра й, а като компас по един път, именно като“постоянна задача”: отказ от кра й ни 35 въпроси , а прибли ж аване към предпоставките за щ ас тлив ж ивот ; социализмът като“демократизация на всички ж изнени с ф ери” . П рагматичните дебати върх у инстр у ментите на икономическата политика намери ха наред с контрола върх у икономическата власт мяс тото и на пазара , и на конк у ренцията , и на свободното предприемачество . К ласовата партия се превръ щ а в лява народна партия, открита за всички слоеве. Социалде м окрациите от Г оде с б е ргс ки т ип , т. е. м но го социалдемократически партии в Европа през 5 0- те, 60- те, отчасти през 7 0- те години се отличаваха с пет ос новни представи и воде щ и идеи, които беле ж ат и разли ката от др у гите демократични течения и дви ж ения. Т е могат да се обоб щ ят по следния начин: първо, те искаха либерална демокрация за политическата система и това ги отличава ш е от ком у нистите и от някои др у ги части на левицата ; второ, те искаха смесена пазарна икономи ка, елементи на пазара и планирането, различни ф орми на собственост ; трето, те искаха ке й нсиянско глобално рег у лиране, за да се отстранят чрез политическо де й с твие на й- ло ш ите недостатъци на капиталистическата икономика ; четвърто, те искаха социална дър ж ава със социални гра ж дански права, при което ва ж ни основни въпроси на гарантирането на досто й нството на човека трябва ш е да се извадят от пазара, да се гарантират и отстояват ; и пето, те искаха политика на изравняване на ж изнените ш ансове ; в това отно ш ение те отстояваха егалитарно отно ш ение към справедливостта. 36 9. Сег а де й ства щ ата Бе р л ин с ка п р о гр а м а на п р инци пи т е от 1989 г . стъпи върх у това и разработи нови въпроси като екологията, на у чно- техническия прог рес, равнопоставеността на ж ените, стр у кт у рната безработица. Т я съдър ж а раз ш ирено понятие за по литика, анга ж имент към гра ж данското об щ ество, има за цел ш ироко разклонено и активно гра ж данско об щ ество.“ К апиталът трябва да сл у ж и на човека, а не човекът – на капитала” ( Б ерлинска програма ) . П ри променените у словия на един глобално променя щ се капитализъм на ин ф ормационната и ре ф лективна мо дернизация този принцип налага нови разсъ ж дения , ако Г С ДП иска да остане вярна на своите ценности . В ъв връзка с това след 1 999 г . Г С ДП започна обновени дебати върх у принципната програма . От петте ф ази на тази диск у сия вече се появиха редица тезисни раз работки , програмни отчети , диск у сионни проекти и принципни насоки . 1 ) П од възде й ствие на реториката на модернизацията на Н овите ле й бъристи през 1 999 г. се появи много оспор ваният в Г С ДП Д ок ум ен т Шр ь оде р – Б л е ъ р. 2 ) С ъздадена бе ш е комисия за принципната програма , чи й то председател Р у дол ф Ш арпинг през ноември 200 1 г. направи ме ж динен отчет. 3 ) Г ерхард Ш р ь оде р и Ола ф Ш у лц организираха ф азата до 2002/ 200 3 г., по време на която различните доклади поставиха различни акценти, от проекта “И м п у л с и ” на младите деп у тати в Б у ндестага от Б ерлинската мре 37 ж а до отговора с у дарение върх у “п у бличните блага” от страна на о ф ициалната парти й на левица. 4 ) П од ръководството на Франц М ю нте ф еринг през зи м а та на 200 4 / 200 5 г . се разработиха м атериали за разгръ щ ане на диск у сията върх у на й- ва ж ните с ф ери на по литиката на съгласие. Н акрая се появи проект за прог ра м а, ко й то обаче не стана п у блично достояние, както това се сл у чи с проекта от ф азата на Ш р ь одер/ Ш у лц. 5 ) Н акрая, от април 2006 г. чрез Те з и с и т е за нова прин ципна програ м а, които К у рт Б ек прие от М атиас П ла цек и преработи , се очерта началото на ф иналната програ м на ф аза ; през ное м ври 200 7 г . тя трябва да за вър ш и с нова принципна програ м а . В хода на програ м ните дебати често се сблъскваха“ м о дернизатори” и“традиционалисти” , което бе ш е свързано с близостта на ф едералното правителство на Ш р ь одер до е ж едневната политика и с влиянието на м еди й ното об щ ество. В ъв ф азите, които протичаха добре, и м а ш е въз м о ж ност за цялостна диск у сия върх у пробле м ите, очерта се процес на взаи м но об у чение, диск у сията върх у прин ципната програ м а прояви своето сплотява щ о възде й ст вие ( както стана през 200 1 и 200 5 г. ) . 1 0. След провала на съветско- източноевропе й ския ко м у низъ м Г С ДП у потребява преди всичко понятието с оциа л на де м ок р аци я и м ного рядко става д у м а за де м ок р ат и ч ен с оциа л и з ъ м. В акт у алните тезиси се казва : “ В историята на гер м анската социалде м окрация 38 демократичният социализъм бе ш е противополо ж ният модел на диктаторския социализъм” ; към това би след вало да се прибави – и на чистата пазарна свобода , на необ у здания капитализъм , на либералната демокра ция . В новите дебати върх у програмата , съ щ о както и в Б ерлинската програма , на й- често като идентични се използват и двете понятия – демократичен социализъм и социална демокрация ; и това е, за щ ото в историческа перспектива с понятието за демократичен социализъм се свързват у силията на поколения за повече свобода, справедливост и солидарност. “Сиг у рно е едно : ако социалдемокрацията днес трябва ш е да тръгва отново от една имагинерна н у лева точка ( каквато няма в ис торията ) , тя едва ли щ е ш е да свър ж е своите ж елания с понятия, които завър ш ват на“изъм”. Т ова се казва в материалите на комисията по основните ценности от 1 99 0 г., очевидно с идеята, че в социалдемократичес кото мислене не мо ж е да става д у ма за окончателна ал тернатива на системата, о щ е по- малко – за обвързана с идеологически догми и сек у ларизирани всецелебни рецепти алтернатива. Ето за щ о през 9 0- те години се дебатира ш е преди всичко семантичният въпрос- дали не е изчерпан демок ратичният социализъм като контрапонятие на провали лия се реално съ щ еств у ва щ социализъм. Т ака например Т омас М а й ер казва:“ Д е м ократичният социализъ м и м а бъде щ е като социална де м окрация”. Н а обратното м не ние е Х орст Х а й м ан. Според него понятието в никакъв 39 сл у ча й не е изчерпано като алтернатива на револ ю цион но- марксистката и на неоконсервативно- старолиберал ната позиция. Именно отказът от такова воде щ о понятие би направил по- тр у дно разпространението на основната позиция, която продъл ж ава да бъде съ щ ата- не помире ние с принципа на печалбата, а борба с него, но не с цел то й да бъде премахнат, а за отво ю ване от него на соци ални у сл у ги, каквито то й никога не би предоставил доб роволно. В место да се противопоставят демократичният социализъм и социалната демокрация, ре ш ава щ о е раз граничаването от разновидностите на неолиберализма, от дър ж авното рег у лиране на разр у ш ителната негативна глобализация. 11. Именно тези два конк у рира щ и се модели на цялост но об щ ествено у стро й ство в рамките на л и б е р а л ната де м ок р аци я – с основни права, народен с у веренитет, представителна демокрация, политически пл у рали зъм – бяха представени в на й- ново време от Т омас М а й ер в неговата разгърната Т ео р и я на с оциа л на т а де м ок р аци я . Л и б е р т а р и с т ка т а де м ок р аци я и с о циа л на т а де м ок р аци я , естествено, не като идеал но чисти типове де м окрация, си противостоят като програ м и за целенасочено политическо де й ствие във всички свободни об щ ества и на глобалната арена. Из ходен п у нкт е претенцията за у ниверсална валидност на свободата, както във вида на негативна свобода от произвол, така и като въз м о ж ност за позитивно де й с твие, като равенство в свободата за всички. В оде щ ата 40 идея на с оциа л на т а , за разлика от л и б е р т а р и с т ка т а , демокрация , е тази , че дър ж авата трябва да г а р ан т и р а равнопоставено де й ствие на материалните пра ва и свободи, т. е. на гра ж данските, политическите, социалните, икономическите и к у лт у рните основни права. Д окато л и б е р т а р и с т ка т а демокрация заедно с гра ж данските и политическите основни права, как то и наред с принципа на мнозинството, комбинира само свободата на договаряне, на собствеността и на пазара, при това – като саморег у лира щ се пазар с ог раничена социална дър ж авност,“констит у ира щ белег на социалната демокрация ( ... ) , наред с гра ж данските и политическите, са и социалните и икономическите основни права ; те трябва да осиг у рят на гра ж даните достъп до материалните средства, от които се н у ж да ят, за да отидат от в ъ д ф о рм а л но п р о в ъ з г л а с ени т е гра ж дански и политически права, и за да се постигне във всяка страна възмо ж ният ма щ аб на тяхното р е а л но де й ствие”. И нак р а я , с оциа л на т а де м ок р аци я ко м б ини р а един в а р иан т на коо р дини р ано па з а р но с т опан с т в о с оп р еде л ен т ип с оциа л на д ъ р ж а в но с т, и з гр адена в ъ рху о с но в ни т е п р а в а . Става д у м а за за щ ита на правата и за всеобхватно об щ ествено у стро й ство , което вкл ю чва следното: К ато политическа организация на об щ еството дър ж а вата е задъл ж ена чрез рег у лативни, разпределителни и констит у ира щ и политиката права да се гри ж и за пости гане на равенство на ш ансовете и справедливост в ико номическия, и в об щ ествения ж ивот. Основните ж из 4 1 нени ш ансове на човека са политическа отговорност на демократичната дър ж ава . - Д ър ж авата е социална дър ж ава , която се опира на ос новните права . Чрез отчита щ а всички ж ите й ски рискове на човека социална сиг у рност тя е задъл ж ена да се гри ж и за това, нико й да не попада в отнема щ а досто й нст вото м у зависимост и беда. З а щ итата на досто й нството на отделната личност не обхва щ а политическата роля на човека, а неговото социално съ щ еств у ване. - П ринципите на организиране на демократичната и правовата дър ж ава трябва да ва ж ат не само за полити ческата , но и за икономическата и об щ ествената с ф ера . Н авсякъде , където се вземат неизбе ж ни и задъл ж ителни за др у гите хора ре ш ения , на засегнатите трябва да се га рантира ш ансът за съ у частие и свое мнение . - В у словията на икономическа глобализация една поли тика на global governance трябва да създаде препостав ките за възстановяване на с у веренното вземане на демок ратични ре ш ения на глобално равни щ е и за вкл ю чване на пазарите в стр у кт у рите за политическа , екологична и социална отговорност . Н а не г а т и в на т а глобализация на простото събаряне на границите при раз ш иряването на пазара трябва да съответства по з и т и в на т а глобали зация на изгра ж дане на политическата отговорност и демокрацията . Т ова са централни организационни принципи на на ш ето дне ш но разбиране за социална демокрация , макар че на практика равни щ ето и видът на социалната дър ж ава и на об щ ествената демократизация са различни и 42 зависят от икономическото развитие и к у лт у рните тра диции на дадена страна . 1 2 . А кт у алните германски дебати върх у нова програма на принципите се вкл ю чват в об щ оевропе й ските дебати, които, свързани и с практическия ре ф ормистки опит, имат за цел да обновят социалдемократическите кон цепции за централните зони на политиката в името на това, да съхранят при новите у словия основните цен ности като социалната справедливост и проекта за ев ропе й ска социална дър ж ава. П ри това е особено ва ж но , че кон ф ликтите в целите вече не могат да се разре ш ават чрез преразпределение на средствата от високия иконо мически расте ж. М огат да се обозначат ш ест централ ни предизвикателства , за които трябва да се разработят програ м ни отговори и стратегически подходи . • П ро б л е м и на не г а т и в на т а г л о б а л и з аци я : м е ж д у в ре м енно части на м е ж д у народните иконо м ически отно ш ения и на м е ж д у народните ф инасови пазари се из м ъкват от рег у лиране чрез националните дър ж ави . Т ази основополага щ а ко м петентност тряб ва да се възстанови чрез позитивна глобализация , чрез м е ж д у народна дерег у лация . Европеизацията е ва ж на част от отговора : гарантирането на м ира и на екологичното равновесие , съхраняването на де м окрацията и социалната сиг у рност , у правлени ето на м е ж д у народната м играция , сти м у лирането на благоприятни за заетостта ра м кови у словия и на честна , стабилна систе м а на световната търговия 43 – всичко това се превърна в съ щ ествени европе й с ки задачи. • П ро б л е м и на о бщ е с т в ена т а инди в ид у а л и з аци я : модерното об щ ество се развива като пълна проти вополо ж ност на онова, към което се стреме ш е ня кога к у лт у рата на тр у да – да изгради контрак у лт у ра на б у р ж оазно- капиталистическия свят, основана на сътр у дничество и солидарност, за да се даде ж и вот на нов социалистически човек с неиндивид у алистична етика. З а политиката на об щ ото благо, за целите на социалната и к у лт у рната интеграция възникват нови организационни задачи:“гъвкавият човек” ( Р ихар д Сенет) , нарастването на“ prekaerer” тр у д от срочна и с частично работно вре м е заетост , с на малява щ и ш ансове за у частие, с пре ж ивява нето на реално или като непосредствена опасност изкл ю чване от социалните, националнодър ж авните и к у лт у рните взаимоотно ш ения. В сичко това има своите последици не само за г у бе щ ите в социал но и к у лт у рно отно ш ение, но засяга и об щ еството като цяло.“ Н овите страхове влияят разр у ш ително върх у доверието, което е свързва щ о звено на всяко чове ш ко съ щ еств у ване” – казва З игм у нд Б а у ман, ко й то говори дори за“к у лт у ра на у падъка”. • П р о б л е м и на п р о м енена т а с оциа л на с т ру к т ур а . Социалната стр у кт у ра се ди ф еренцира коренно раз лично в сравнение с М арксовото противопоставяне на организираната работническа класа и на експло ататорите- капиталисти. П робле м атично се развива 44 състоянието на съзнанието при завоя към изкл ю ч ване . В кра й ните долни и в кра й ните горни слоеве се набл ю дава изоставяне на националната отговор ност. П ромени се ролята на семе й ството. Социал ните отно ш ения, партн ь орствата и об щ ествените инициативи се избират по- свободно в сравнение с преди. Н араства значението на социок у лт у рните ориентации. П о специално политиката трябва да се на у чи да се справя с де могра ф ския поврат , със застаряването на населението и с процесите на не говото свиване . • П ро б л е м и на но в и т е ин ф о рм ационни и ко му ни кационни т е х но л о г ии . “ Д игиталният капитали зъм” ( П етер Г лоц ) револ ю ционизира организа ционните принципи на икономическата стр у кт у ра , на света на тр у да , на образованието , на системите за социално осиг у ряване и свободното време . П о вече гъвкавост , с у веренно използване на времето и самостоятелност , но и по голяма несиг у рност , по голяма про ф есионална мобилност , готовност за у чение през целия ж ивот – това са само някои от на й- сериозните последици. Об щ ото равни щ е на благосъстоянието се определя от конк у ренцията на базираното в инд у стрията об щ ество на знанието. • П р о б л е м и на м едиа л и з и р ане т о на по л и т ика т а . В меди й ното об щ ество стана по- тр у дно да се постига разбирателство върх у подкрепени от мнозинството проекти за ре ф орми. Инсценировките запла ш ват да захл у пят ре ш аването на проблемите. Ориентираните 45 към основните ценности анализи , обмислените прог рами и демократичната ком у никация се загл уш ават от повърхностни , прости за разбиране , персонализи рани , атрактивни и символни политически послания , натоварени с “ Infotainment ” и б у л е в а р дно с т. • П р о б л е м и на к у л т ур ната п л ур а л и з аци я . В на ш ето об щ ество на при ш ълци , в което расте относителни ят дял на хората с миграционен произход ( не само във връзка с предизвикателствата на исляма ), все по ва ж на става задачата за интеграция , за подго товката на новите гра ж дани за западните ценности , традиции и езика на страната . К ато се изхо ж да от правата и задъл ж енията на отделната личност, от х у манитарния индивид у ализъм, днес к у лт у рата е централният интегрира щ елемент на об щ ественото взаимоде й ствие, на ком у никацията и сътр у дничест вото, ориентирани към разбирателство и об щ и пра вила при ре ш аване на кон ф ликтите. С ог лед на тази перспектива от ж изнено значение за об щ ествената консолидация е вътре ш нооб щ ественият к у лт у рен диалог. Са м о основаното едновре м енно върх у цен ности и върх у то лерантност разбиране за к у лт у ра мо ж е да се у твърди сре щ у базираната на к у лт у ра та политика на идентичност, сре щ у едноизмерното понятие за к у лт у ра, което зло у потребява с к у лт у ра и религия за обосноваване на капс у лирането. П ри това интеграцията означава спораз у мение върх у ясно де ф инирани права и задъл ж ения и за двете страни . 46 1 3. В представените Т езиси по пътя към нова програма на принципите се описват ш ест цели на социалната демокрация : 1. С в е то в ен м и р ен р ед – със стратегия , която залага на ОО Н и на вън ш нополитически обединена Европа . 2. Ч е с т на ( faire) г л о б а л и з аци я – с модела на глобално социално пазарно стопанство , ме ж д у народна ф инансова архитект у ра , социални и екологични стандарти . 3. Б л а г о с ъ с т о я ние и з ае т о с т – при това благосъстояние за всички и у частие на всички хора в тр у довия процес ( пълна заетост ). 4. С о л ида р но с т на поко л ени я т а в едно о б ъ р на т о к ъ м деца т а о бщ е с т в о – подобряване на демогра ф ското раз витие чрез нова политика за децата и семе й ството, въз мо ж ности за заетост на възрастните, у чение през целия ж ивот, имиграционна политика. 5. С оциа л но у ч а с т ие на в с и ч ки – сре щ у новото об щ ес твено разделение чрез продъл ж ителна безработица, из кл ю чване от образователната с ф ера, к у лт у рна изолация. 6. У с т о й ч и в п р о гр е с – об щ ият начин на ж ивот и иконо мическото развитие трябва да отговарят на модела на у с то й чивостта, като се започне от е ф ективното използване на рес у рсите и се стигне до бъде щ ето на енерги й ните източници отвъд атома и петрола. Целта е да се постигне ново социално спораз у мение – върх у основата на една дееспособна дър ж ава, която е обвързана с активно гра ж данско об щ ество. С ог лед на това промяната и сиг у рността трябва да бъдат свързани в три първостепенни проекта: 47 1. М оде л и р ане на г л о б а л и з аци я т а чрез политическо у к репване и по нататъ ш но социално развитие на Европа . 2. О б но в я в ане на с оциа л но т о па з а р но с т опан с т в о върх у базата на свободната конк у ренция и иновациите : т . е . социално об у здан модел на капитализъм с по добри прод у кти , дългосрочен расте ж, засилени инвестиции в образование , изследвания , ин ф растр у кт у ра , с изведени те от пазарния принцип п у б л и ч ни б л а г а – да споменем само образование , здравеопазване , сиг у рност . 3. Н о в и я т м оде л на п р едпа з в а щ а т а с оциа л на д ъ р ж а в а трябва по сериозно да предотвратява болести , безра ботица , недостиг на образование и бедност , като насочи погледа си от транс ф ера на у сл у ги до стим у лирането на активно у частие . “Социалната дър ж ава трябва да активи зира хората , за да у стро й ват от говорно и сами ж ивота си” ; това изискване се ил ю стрира чрез превантивната гри ж а за старите хора, тъ й като засилената лична отговорност означава едновременно и предпазва щ а гри ж а. 1 4. П реобръ щ а щ ата традиционния социалдемократи чески про ф ил програматика на модернизацията , така както бе ш е налагана в продъл ж ение на 7 години от правителството на Ш р ь одер и която бе ш е описвана по различен начин в Г С ДП след Д ок у мента Ш р ь одер – Б леър , не се изкл ю чва от Т езисите : • вместо да се преследва политика на по нататъ ш но у в е л и ч ение на с оциа л ни т е и ин ф р а с т ру к т ур ни т е п у б л и ч ни р а з х оди , на й- напред да се зало ж и на б ю д ж етната дисциплина ; така щ е се създаде дове 48 рие на ф инансовите пазари и щ е бъде спрян мар ш ът към по нататъ ш на дър ж авна задлъ ж нялост , при която изпла щ ането на лихви се е превърнало в на й- високия б ю д ж етен разход ; • вместо да се гони политика на пр е р а з пр еде л ение ч р е з дан ъ ч но о б л а г ане и на р а з х оди з а к р а й но не с п р а в ед л и в о р а з п р еде л я не на п р и х оди т е , в центъра на вниманието да се постави като цел, възмо ж но на й- много хора да се вкл ю чат в пазара на тр у да ; чрез икономически расте ж въз основа на данъчни облекчения и стим у ли за расте ж и чрез ак тивна политика на пазара на тр у да ( законите Х арц ) намалява щ ите числа за безработицата би следвало да станат ре ш ава щ индикатор за у спеха ; • вместо да се цели политика на у в е л и ч а в ане на дан ъ ци т е п р и ек с п л оди р а щ и пе ч а л б и и р еко р дни п р и х оди , достатъчните приходи от данъци да се постигат чрез висока заетост, расте ж и данъчни облекчения, особено за лицата със средни доходи ; така щ е се га рантират и при глобалните у словия на конк у ренция п у бличните у сл у ги и социалните пла щ ания ; • вместо да се преследва политика на м ак р оиконо м и ч е с ко р е гу л и р ане и на по л и т и ч е с ко у п р а в л е ние , дър ж авата да се разгле ж да преди всичко като иновационна и инвестиционна дър ж ава ( с особени приоритети за образованието, изследванията и ин ф растр у кт у рата ) и да се изхо ж да от идеята за парт н ь орските отно ш ения и компромиса на интересите на политика и икономика ; 49 • вместо вниманието да се концентрира върх у от б раната и в ъ рху з апа з в ане т о на о б е м а на де й но с т и т е на с оциа л на т а д ъ р ж а в а , то да се пренасочи към обновяването на организационните подходи и ф ор мите на де й ност на дър ж авата, с цел да се постигне активизира щ а и предпазва щ а социална дър ж ава. Г ра ж данското об щ ество трябва да се стим у лира като противоте ж ест както на прекалената дър ж ав на намеса, така и на неограничената власт на па зарите. Систе м ите за социа лна сиг у рност, особено гри ж ата за възрастните и здравеопазването, трябва да бъдат ре ф ормирани по такъв начин, за да оста нат и в бъде щ е стабилни и поносими при новите у словия на глобалната конк у ренция. Фактически ре ф ормите досега носеха не толкова белега на ре организацията на гра ж данското об щ ество, колкото на приватизацията на рисковете и на напредъка на пазарните стр у кт у ри. 1 5. Д ебатите в Г С ДП върх у Т езисите започнаха и щ е се водят на ш ирок ф ронт в цялата партия . Отдавна вече ня м а противопоставени едно на др у го организирани течения в партията ; но от балансираните ф орм у лиров ки на Т езисите въоб щ е не следва , както бе отбелязано , че не са възмо ж ни противополо ж ни закл ю чения . О т една с т р ана , би могло да се постави като цел по нататъ ш ното възстановяване на дър ж авната отговорност , по нататъ ш ното въве ж дане на либерални елементи в со 50 циалдемократическата програматика . К ато изхо ж да от анализа, че“социалната дър ж ава от стария вид г у би ос новите на своето ф инансиране”, П иър Щ а й нбр ю к поста вя въпроса:“ К акви са съ щ инските задачи на дър ж авата ? К акво щ е оставим на др у гите механизми за рег у лиране ? К акви нови задачи трябва да изпълни дър ж авата пред ли цето на повратните об щ ествени и икономически проце си ? К акво трябва да направи дър ж авата, за да гарантира социалната връзка и справедливостта на ш ансовете ? П о какъв начин дър ж авата мо ж е да подкрепи своите гра ждани , за да поемат те отговорността за собствения си ж и вот ? К ак трябва да се ре ф ормират системите за социална сиг у рност, за да се съхранят за в бъде щ е ? ” П о принцип това не са ф ал ш иви , подве ж да щ и въпроси , но вече не би трябвало да се напомня за взаимовръзката ме ж д у п у блич ни блага и активност на гра ж данското об щ ество . Т рябва ли да се изоставят претенциите за права на класическото социално осиг у ряване ? К ато приоритети на принципа на солидарността вече се сочат само“борбата с бедността” и “помо щ та при бедствие и н у ж да”, наред с равните и доб ри ш ансове за образование, наред с у частието на пазара на тр у да и разпределението на те ж естите според доходите. О т д руг а с т р ана , погледнато от противополо ж ен зри телен ъгъл, на критика е подло ж ена една рядка нере ш и телност ( “банална истина” ) . Един пример:“ З а солидар ността четем, че тя била готовност за доброволна взаим на за щ ита, извън законовите задъл ж ения. Г отовността за солидарност не мо ж ела да се нало ж и, а трябвало ден след ден да се постига в един процес на об щ ествено разби 5 1 рателство . Н о солидарността мо ж ела да се организира ; социалната дър ж ава била организираната солидарност . Д вете твърдения обаче се разминават . Д а , социалната дър ж ава е организирана солидарност . Н о това значи , че тя не е доброволна , а правно задъл ж ителна , нало ж е на взаимоза щ ита . П енсионери , инвалиди и болни биха били благодарни , ако солидарността , при която ж ивеят , предстои да се постига ден след ден в процес на об щ ес твено разбирателство . Сиг у рно и м а и добров олна соли дарност . Т ова няма да отрече нито един капиталист , нито един либерал ; не щ о повече , то й щ е иска да разчита пове че на доброволна, об щ ествена, и по- малко – на нало ж е на, дър ж авна солидарност. Н е дъл ж и ли социалдемокра цията отговор на въпроса доколко трябва да се залага на доброволна и доколко на нало ж ена солидарност, вместо нере ш ително и необвързва щ о да се смесват двете поня тия ? ” ( Б ернхард Ш линк ) . От синдикалн а гледна точка към Т езисите бе ш е отправена следната беле ж ка: и една активизира щ а социална дър ж ава, естествено, не бива да изкл ю чва от социалната дър ж ава и не й ните у сл у ги оне зи, които въпреки всички стим у ли не са в състояние да поемат собствена отговорност.“ А ко социалната дър ж а ва трябва да поеме допълнителни задачи в областта на предварителната гри ж а, без да изоставя необходимите последва щ и социални у сл у ги, тя не би могла да направи това без допълнителни отговорности. З атова се поставя въпросът как щ е бъдат ф инансирани тези допълнителни задачи” ( К ла у с В и й зех ю гел ) . 52 В и ж даме , че Т езисите са едва отваряне на страницата . Остава си задачата да с е организира вътре ш ноинтегри ран и вън ш ноатрактивен диск у сионен процес . А ко става въпрос за не щ о повече от простото приспособяване към модернизацията , тогава на дневен ред се поставя въпро сът какво трябва да стим у лира и да постигне една лява политика в у словията на победния мар ш на глобалния капитализъм и как левицата мо ж е да си върне обратно лидерството в интелект у алното об щ ествено мнение . 1 6 . Г С ДП и днес си остава про гр а м на па р т и я . К акто вече бе ш е казано, трябва да се прави разлика ме ж д у , от една страна, изборни програми на различните рав ни щ а ( Европа, нация, провинции ) , правителствени програми на различни у правлява щ и коалиции и при различни съотно ш ения на силите, и от др у га страна – програма на принципите на всеки 1 5- 2 5 години. Със своите 58 0 000 членове Г С ДП е една демократична м а с о в а па р т и я ; тя е на р одна па р т ия , която се обръ щ а към пл у рализма на избиратели , целеви гр у пи , со циална среда и поколения ; тя е л я в а народна партия , с което се бори преди всичко за“идеала на равенството” (Н орберто Б обио ); а в кра й на сметка това е основният критери й за различаването на ляво и дясно. К ъм всич ко това се прибавят нови предизвикателства – чрез това, че в меди й ното об щ ество тя трябва да бъде и мо дерна м еди й на па р т и я . Д нес политиката означава и бърза меди й на ком у никация от страна на централното ръководство, с помо щ та на PR – експерти, конс у лтан 53 ти , специалисти по рекламата и по др у ги про ф или на политиката ; тази политика изисква о щ е да не се г у бят от погледа акт у алните социологически изследвания , да се инсценират меди й ни събития, да се изявяват по литическите личности. Н о чрез всичко това съвсем не става изли ш но постоянното ре ф ормиране на масова та партия. П арт и я т а на мр е ж и т е не би следвало да е само вирт у ален Интернет – проект. В разбирането за нея като демократична ко му никационна па р т и я тя трябва да се у твър ж дава като съставна част от дис к у рса на гра ж данската об щ ественост. П о този начин Г С ДП мо ж е да присъства и извън у частието си в пра вителството на голямата коалиция – децентрализира но , с ориентация към у частието , като пл у ралистична об щ ност ; тя трябва и в бъде щ е да у частва в приемане то на ре ш ения за съдър ж ателните диск у рси , визии и концепции на об щ ествената ре ф орма . С ог лед на това не й на на й- ва ж на тема днес е изработването на нова програма на принципите. 54 ЗА РЕФОРМИРАНЕТО И МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БСП В НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ Б о й ко В е л ико в Б С П навлиза в един ва ж ен и отговорен етап от своето ре ф ормиране и модернизация . Т ози политически етап се характеризира с някои ва ж ни особености , които засл у ж ават специално внимание и анализ : • Б С П е основна част от у правлението на страната в тристранна коалиция с НД С В и ДП С , коалиция , която е без прецедент в исторически и политически план , коалиция на“необходимия политически компромис в името на страната , на националните ни интереси и европе й ското ни бъде щ е” (П олитическа резол ю ция на 4 6 ия конгрес на Б С П); • Б С П носи отговорност за реализирането на социал но – либералния модел на политика , така както е за писано в У правленската програма , разработена от правителството на Р еп у блика Б ългария ; • Б С П има своята отговорност за подготовката за присъ единяване и за посре щ ане на тр у дностите от първите години на членството ни в Е С , които се отразиха нега тивно на левицата в др у ги страни от Н ова Европа ; • Б С П е пред много ва ж ни избори , чиито рез у лтати щ е имат своите сериозни последици и перспективи както в поло ж ителен , така и в отрицателен смисъл . Т ова са пре зидентските избори – 2006 г ., местните избори – 200 7 г ., предстоя щ ите парламентарни избори – 200 9 г . и новите 55 избори за евродеп у тати . В този сло ж ен етап на у частие в едно различно по своя характер у правление на ф ормации , които са от дяс ноцентристката част на политическия спектър , Б С П про дъл ж ава и то в у скорени темпове своето ре ф ормиране и модернизация . В напреднала ф аза са и разработките по нова програма и нов у став на партията . Съвсе м це лена сочено посочих тези те ж ки отговорности , които парти ята има , за да подчертая и тр у дностите , пред които сме изправени в процеса на цялостна ре ф орма – програмна и у ставна . И това не е самоцелна ре ф орма , която има де монстративен характер , а ре ф орма , която е необходима , ако Б С П иска да отговори на предизвикателствата на дне ш ния и у тре ш ния ден на Б ългария и да запази пози циите си на воде щ а политическа сила не само в лявото политическо пространство . Н еобходимостта от прове ждането на тази ре ф орма се определя и от обективни ф ак тори , които ние сме определили в П олитическата резо л ю ция на 4 6 ия конгрес : • ин ф ормационното об щ ество и глобализацията , които поставят нови изисквания … към класическите ф ор ми на политически ж ивот ; • новата ме ж д у народна идентичност на Б С П, която изисква об щ ествен стат у т на партия с ясно и конкрет но политическо представителство на интересите на наемния тр у д , на дребното и средното предприема чество , на социално слабите просло й ки и на предста вителите на изгра ж да щ ата се средна класа ; • про ф есионалното анга ж иране с политическа де й56 ност , което налага ре ф ормирането и на стр у кт у рите на партията . Н е мо ж ем да не отчитаме и някои негативни тенден ции по отно ш ение на принципите на фу нкциониране на партията , които по различни причини се развиха през последните години : • все повече се пренебрегват преките избори и постепен но се преминава към явни избори , които ограничават израза на свободна воля на членовете на партията ; • недостатъчно е обновлението в съставите на някои ръ ководни органи на различни нива , а несменяемостта в много стр у кт у ри задър ж а политическото им развитие ; • в епизодични сл у чаи се развиват алтернативни поли тически идеи и проекти , които да станат обект на ш и рока диск у сия в партията и в левицата . А след 1 994 г . ре ф еренд у м в партията нито като цяло , нито в отдел ни стр у кт у ри е прове ж дан ; • на местно ниво анга ж ираността с парти й ната полити ка все повече отстъпва на самостоятелността и неза висимостта на кметове, съветници и деп у тати, издиг нати или подкрепени от Б С П, което в немалко сл у чаи води до за щ ита на частни и корпоративни интереси ; • както на национално ниво , така и на местно ниво е ограничен прекият диалог с членовете и симпатизан тите на партията ; • недостатъчно пряко и близко е взаимоде й ствието със стр у кт у рите на гра ж данското об щ ество, въпреки че промяната е значителна ; • все по- тесен става кръгът на тези, които вземат отго 57 ворните политически и кадрови ре ш ения на различ ните нива в партията . Обективните ф актори на съвре м енното развитие и проявява щ ите с е негативни тенденции налагат необхо димостта от продъл ж аване и задълбочаване на процеси те на обновление и ре ф ормиране на Б С П. Н е козметич на промяна за приспособяване , а реална промяна , която съответства на потребностите на дне ш ния и у тре ш ния ден на Б ългария , в ко й то щ е оцелеят и щ е се у твърдят ф ормации, които имат солидна иде й на основа и ф у нк ционални механизми, осиг у рява щ и ж изненост и конк у рентоспособност в новите у словия. Съ щ ествено трябва да се раз ш иряват у менията в партията не само да разра ботва, но и у бедително да предлага и на й- ва ж ното у бе дително да реализира политика, която е в съответствие с не й ната социална идентичност като съвременна партия на демократичния социализъм. Г олямата задача пред Б С П е у спе ш ното осъ щ ествява не на идеите на левия проект , чиито параметри ние сме очертали в П олитическата резол ю ция от 4 6 ия конгрес : “ Л евият проект е този , с ко й то трябва да започне изгра ждането на социална дър ж ава по европе й ските модели и новите значими транс ф ормации в тях, като се отчита българската специ ф ика. Т ова е социална дър ж ава на ак тивните и инициативните, на предприемчивите и обра зованите – позитивна социална дър ж ава, която мо ж е да създаде у словия за намаляване на бедността и неравенс твото, за подкрепа на на й- засегнатите социални слоеве, за едно по- справедливо и по- социално об щ ество”. 58 Н е мо ж ем да постигнем тази основна политическа цел , ако не преодолеем кризисните явления в политическата демокрация в страната . Щ е очертая само някои по- ва ж ни причини за развитието на тези кризисни явления, част от които са пряко свързани и с Б С П: • недоволството от прехода и рез у лтатите от него за го леми социални гр у пи , които оценяват тези рез у лтати като несправедливи ; • недоверие и висока степен на отрицание на тради ционните и новите партии в прехода и тяхната отго ворност за те ж кото социално разслоение , довело до липса на възмо ж ности за индивид у ално развитие и перспективи ; • търсенето на нови идеи и нови политически ре ш ения , съответства щ и на ж еланото и очакваното от различни социални гр у пи ; • кра й но недостатъчни ре ш ения на социалните пробле ми, което доведе до постепенно изместване на соци алното от националното, което откри възмо ж ности за развитие и на кра й ния национализъм ; • развива щ а се потребност от личности, които да напра вят реалност очакваната промяна ; • засилва щ и се антиглобалистки тенденции, които има ха твърде слабо представителство в Б ългария. К ризисните явления в политическата демокрация явно показват необходимостта от ре ф орми както по от но ш ение на пълноценното ф у нкциониране на дър ж авни те инстит у ции, така и в конкретните ф орми и в методите на парти й на работа, за да мо ж е партията да отговори на 59 високите изисквания в новите социални и политически реалности . Т ези ре ф орми за Б С П, естествено , преминават през по у ките от разминаването ме ж д у идеи и политика , раз минаване , което логично доведе до кризата на идентич ност , която мо ж е да се задълбочи , ако не бъде отчетен не й ният стратегически характер. Н е сл у ча й но К омиси ята за разработване на новата програма на Б С П изведе като основно изискване към новата програма единството на ценности , идеи и политика , което се определя от со циалната идентичност , от социалната съ щ ност на Б С П като партия на демократичния социализъм . В подготве ните направления за разработка на новата програма като определя щ а задача е ф орм у лирана : “за щ ита на интереси те на тр у да , демокрацията и социалната справедливост чрез дълбоки промени в об щ ествено – икономическите стр у кт у ри по евол ю ционен път” . В съответствие с основните цели и задачи , пред които партията е изправена , отчита й ки обективните ф актори на влияние и някои негативни тенденции, които се раз виха в партията, бяха разрабо тени“Основни поло ж ения на концепцията за нов у став на Б С П ” , по които започна ха първите диск у сии . Т ези основни поло ж ения се осно вават преди всичко на : традициите , които партията е натр у пала в своето надвековно съ щ еств у ване ; открития диа лог със стр у кт у рите на партията през последните няколко години , в които се подготвя ш е новият у став ; 60 разработваните нови идеи от на у чните звена , дис к у сионните кл у бове , от стр у кт у ри на гра ж данското об щ ество ; и не на последно място , на про у чения многостра нен опит на леви партии о т СИ и П ЕС, доказа ли своята ж изненост в демократични у словия както в опозиция , така и в у правлението на страната . Б С П у спя да постигне висока степен на демократи зиране на основата на принципите на демократично единство и иде й ния пл у рализъм. Сег а на партията е не обходима следва щ ата ре ш ителна стъпка на качествена промяна, свързана с необходимата политика и ф у нкцио нирането на стр у кт у рите за не й ното прове ж дане. К акво искаме да постигнем с тази промяна: ▪ ново качество на представителността на всички нива в Б С П. Т ази представителност мо ж е да бъде гарантирана във висока степен с раз ш иряване на ръководните органи и чрез въве ж дане на прекия вътре ш нопартиен избор , което осиг у рява много по висока политическа легитимност на избрания при ограничаване на възмо ж ностите за възде й ствие на вътре ш ната кон ю нкт у ра и апаратния натиск ; ▪ осиг у ряване на постоянно де й ства щ конгрес и об щ ински кон ф еренции, които щ е бъдат гаранти тази представителност да не бъде самоцелна, а да създа ва у словията за обратна връзка – за системен отчет и контрол на избраните както на парти й ни, така и на дър ж авни постове и длъ ж ности ; ▪ на трето място, искаме да изработим система за об 6 1 новление по естествен път на ръководните органи чрез регламентиране , от една страна , и чрез въве ждането на мандатност и несъвместяване на парти йни и дър ж авни постове и длъ ж ности в местната и в изпълнителната власт ; ▪ ф ормирането на единна младе ж ка и ж енска орга низация щ е открие нови възмо ж ности за разгръ щ а не на по- цялостна политическа де й ност, в която те щ е имат своето място и значение. Н овият подход за пряк избор не мо ж е да ограничи тяхното предста вителство в ръководните органи ; ▪ отчита й ки раз ш ирява щ ото се влияние и възде й ст вието на гра ж данските организации, ние искаме не само да регламентираме своите отно ш ения и сът р у дничество с тези организации, но и да развиваме това сътр у дничество в бъде щ е. Н ачалният период на на ш ето у правление е категорич но доказателство за изгра ж дането на цялостна кадро ва система, а в бъде щ е и концепция, която да вкл ю чва не само издигането и развитието, но и у твър ж даването и съхраняването на парти й ните кадри на всички нива. К адровият ни потенциал не е неизчерпаем и гри ж ата за всеки е отговорност на партията не само когато“асан с ь орът на властта се дви ж и нагоре”. В тази връзка стои открит въпросът и за изгра ж дането на система за политическо образование в партията, сис тема, която мо ж е да осиг у ри: ▪ овладяването на основите на политическото знание на всички равни щ а ; 62 ▪ ф ормирането на про ф есионални екипи за у частие в у правлението ; ▪ изгра ж дане на политически у мения в новото поколе ние членове и симпатизанти , което израства в партията . П реодоляването на кризата на политическото пред ставителство мо ж е да се осъ щ естви при ограничаване на възмо ж ностите да се възпроизве ж дат самоцелно пар ти й ни елити, които са изчерпали политическия си по тенциал. М еханиз м ите на новия у став трябва да прег радят пътя на парти й ната клиентела, която е подвластна единствено на своите частни и корпоративни интереси, но не и на интересите на голе м и социални гр у пи, които свързват своите очаквания и наде ж ди с политиката, ко ято щ е предло ж и, но и щ е реализира Б С П. З а щ итата на социалната идентичност е свързана пряко с м еханиз м и те за пресичане на клиентелиз м а , за щ ото последиците от него са те ж ки за всички партии , но те са о щ е по те жки за левите партии , за които м оралните ценности и м ат воде щ о значение . Т ози въпрос придобива о щ е по голя м о значение , когато у частва м е в у правлението на страната и с м е пред м ет на сравнение както с тези , които са у п равлявали преди нас , така и с тези , които у правляват с нас . Д ълбоката криза на българската десница и м а свои те сериозни основания в липсата на ясна идентичност и надделяването на клиентелистките тенденции , които са свързани с властта и у правлението , а не с опозицията . М о ж е би на й- тр у дното вре м е за изработването на нова програ м а и нов у став е вре м ето, когато партията е у прав лява щ а, но предизвикателствата и отговорностите са та 63 кива , че не мо ж ем дълго да отлагаме ре ш аването на тези проблеми във времето . У правлението на страната непре къснато ни изправя пред нови ре ш ения , които трябва да съответстват на иде й ната идентичност на партията и на предизвикателствата на новите реалности в началото на новия век. Б С П мо ж е да се у твърди като воде щ а поли тическа сила , ако продъл ж и процеса на ре ф ормиране и модернизация , независимо от тр у дните у словия за това . 64 КОНСТИТ У ЦИОННАТА РАМКА НА ПРОГРАМНОТО РАЗВИТИЕ НА БСП Н ор а А н а ние в а В ъ в еде ние П онятието“констит у ционна партия” има едно об щ оприето и редица по дискретни значения . В на ш и дни това понятие се свързва с чл . 11 , ал .4 на де й ства щ ата К онстит у ция, т. е. с констит у ционната забрана да се обра з у ват“политически партии на етническа, расова или вер ска основа, както и партии, които си поставят за цел на силствено завземане на дър ж авната власт”. В компетен тността на К онстит у ционния съд е да се произнася“по спорове за констит у ционността на политическите партии и сдр у ж ения” ( чл. 1 49, ал. 1, т.5 ) . П о силата на този текст в самото начало на прехода К онстит у ционният съд бе ш е сезиран и трябва ш е да се произнесе върх у констит у ци онността ( или противоконстит у ционността ) на ДП С . Съ дът не събра необходимия бро й гласове, за да провъзгла си ДП С за противоконстит у ционна партия. Оценките за това“ м ълчаливо констит у ционализиране” днес варират от“политическа сделка” до“тър ж ество на раз у м а” . От констит у ционна гледна точка обаче съ щ ествено значение имаха програмните док у менти на ДП С , които не“затва ряха” партията в етноса , не съдър ж аха противоконсти т у ционни цели и бяха насочени към възстановяване на нар уш ени от преди ш ната система права и свободи . 65 Н е толкова с позоваване на втората хипотеза на цити раната ал .4 на чл . 11 , колкото при неконстит у ционното до п у скане на възмо ж ността за“обратно де й ствие” на забра ната, в о ж есточената политическа диск у сия от началната ф аза на прехода многократно бе ш е отправяна заплахата за забрана на Б С П като“противоконстит у ционна” пар тия . Л ипсата на каквито и да било констит у ционни ос нования не доведе заплахите до К онстит у ционния съд, а по- скоро ги транс ф ормира в реални политически чистки, дискриминация и дори репресии. П о силата на изцяло политически мотиви не бе ш е призната транс ф ормация та на Б С П в съвременна парламентарна партия , и до ден дне ш ен отвреме навреме отекват закъснели и хаотични изстрели в посока на“нере ф ормираната” Б С П, които не са в състояние да ока ж ат търсеното възде й ствие. Д нес за никого не е та й на, че на практ ика БСП с е дока з а ка т о кон с т и т у ционна па р т ия не с л ед , а п р еди п р ие м ане т о , в п р оце с а на и з р а б о т в ане на по л и т и ч е с ки т е и иконо м и ч е с ки т е п р инципи на п р о м я на т а ч р е з кон с ен сус ни т е р е ш ени я на “К р ъ г л а т а м а с а ” , п р и в на с я не т о на т е з и п р инципи о щ е в на с л едена т а К он с т и т у ци я о т 1971 г. и на й в е ч е – ч р е з ак т и в но т о с и у ч а с т ие в р а з р а б о т ка т а , ч р е з г л а су в ане т о и подпи с в ане т о на но в а т а ни К он с т и т у ци я . В този смисъл, пре ди изоб щ о да се ф орм у лира констит у ционно- правното понятие за констит у ционност на партиите, Б С П се бе ш е доказала в много по -ш ирок , и политически , и об щ ествен , план като констит у ционна партия . К азано с др у ги д у ми, въпросът бе ш е прикл ю чил политически, което направи 66 ю ридическото м у поставяне несъстоятелно . З атова не толкова отзв у чава щ ите политически“изст рели” на опонентите , колкото ф актори от об щ ополити ческото развитие , от перипетиите в историята на бъл гарската левица и от собствените на Б С П приоритети оставиха на заден план потребността да се погледне с нови очи , от съвременни позиции на създаването и 11 5годи ш ното развитие на партията . Т ази потребност при добива нов смисъл в процеса на работата върх у нова програма на Б С П. П ри това не става д у ма за констит у ци онността в не й ния тесен смисъл, а з а пр е г л ед и ана л и з на е в о л ю ци я т а на па р т и я т а о т г л една т о ч ка на о т но ш ение т о к ъ м кон с т и т у циона л и з м а и не г о в и т е в оде щ и п р инципи , о т р а з ено в п р о гр а м ни т е док ум ен т и , в па р л а м ен т а р на т а де й но с т и в б о р б и т е з а з а щ и т а на К он с т и т у ци я т а . Става д у м а и за визията на Б С П за раз витието на съвре м енния б ългарски констит у ционализъм като постоянно дви ж ение от констит у ционни ре ш ения към реалности , и обратно – от оценка на реалното де й ст вие на констит у ционните ре ш ения към у съвър ш енстване на констит у ционния договор. К ато се прибави към всичко това и новото измерение, новата като равни щ е и обхват констит у ционна рамка – на проекта за Европе й ска констит у ция, програмното развитие на Б С П задъл ж ително трябва да отчете не само пълноправното членство на Б ългария в Европе й ския съ ю з от 1. 0 1. 200 7 г., но и мястото и ролята на Б С П като европе й ска програмна партия. 67 1. М а л ко и с т о р и я . З а щ и т а т а на Т ъ р но в с ка т а кон с т и т у ци я – ф ок ус на с оциа л ни т е и по л и т и ч е с ки т е б о р б и в с т р ана т а . В ът р е ш ната п р от и в о р е ч и в о с т на п р окон с т и т у ционна т а по з ици я на па р т и я т а . Т ърновската констит у ция е приета на 1 6 април 1 879 г ., а Б ългарската социалдемократическа партия е създадена в началото на авг у ст 1 89 1 г . Т ова незначително от исто рическа гледна точка разминаване има своите обяснения и последици . Част от обясненията са свързани с бързата промяна в“д у ха на времето” . У чредителното събрание се доминира от възро ж денския порив , от искрения стреме ж на“ба щ ите” на К онстит у цията, а и на цялото об щ ество за изгра ж дане на една сравнима с европе й ските образци констит у ционна дър ж ава, за ре ш ението на т. нар. об щ о народен въпрос. Н о о щ е по време на констит у ционните дебати се очертават социални и политически линии на ди ф еренциация. Т ази ди ф еренциация има своите основи не само в българското об щ ество, но и в ме ж д у народния контекст, от ко й то се ра ж да Т ретата българска дър ж ава. Н е без значение е и обстоятелството, че о щ е Б атен берг, възпитан в абсол ю тистката монархическа традиция, оценява К онстит у цията ни като“пол у реп у бликанска” ; за него са неприемливи и компромисните опити за де мократично у правление и парламентаризъм ; затова, о щ е преди да се е заклел именно в Т ърновската констит у ция, то й лансира идеи за не й ната промяна. П о нататъ ш ното развитие на констит у ционната монархия е белязано от постоянни опити ( и у спе ш ни , и не у спе ш ни ) да се изт 68 ръгне демократичното ядро от съдър ж анието й, с цел да се у станови в страната едноличен политически ре ж им. Н аред с констит у ционното противоборство, което в някои отно ш ения е мотивирано и от геостратегически мотиви на В еликите сили, в страната протича процес на социална ди ф еренциация, която съпътства модерниза цията на новата българска дър ж ава. Именно социалното разслоение създава почвата за появата на организира ното ляво дви ж ение, което е вече у твърдена в З ападна Европа ф орма на социална и политическа борба за ин тересите на наемния тр у д. К ато цяло, в течение само на две години консолидира щ ият нацията“д у х на времето” отстъпва място на разделя щ ата борба за за щ ита на раз личните, в т. ч. и противополо ж ни икономически и со циални интереси. И тази борба логично се пренася на почвата на К онстит у цията. Т ърновската констит у ция – като вис ш а нормативна основа на Т ретата българска дър ж ава – е велико демок ратично завоевание и едновременно- гигантски истори чески компромис. Изработена преди всичко по модела на Б елги й ската констит у ция, тя отразява състоянието на тогава ш ния европе й ски констит у ционализъм с присъ щ ите за онази преходна епоха белези на дв у властие, ра нен парламентаризъм, провъзгласени, но не на всеоб щ а и равна основа права и свободи на гра ж даните, липса на сериозни икономически и правни гаранции за правата и прочее.“ Б а щ ите” на Т ърновската констит у ция отхвър лят им у щ ествения ценз за избирателно право, ко й то се съдър ж а в Б елги й ската констит у ция, не приемат първо 69 началното предло ж ение за три категории народни пред ставители ( изборни , назначаеми и по право ), безапела ционно изоставят идеята за дв у палатен парламент като легитимира щ а аристократични привилегии . Н о стреме ж ът за изгра ж дане на пълноценен парла ментаризъм се спъва от нало ж ената от В еликите сили компромисна ф орма на констит у ционна монархия , при която дори законодателната власт на парламента е раз делена ме ж д у монарха и народното представителство . В К онстит у цията се съдър ж а тър ж ественото заявление: “ В сяко й роб, щ ом стъпи на българска земя, става свобо ден!” Н о ограниченията на свободата са на всяка крачка – констит у ционни ( ж ените са ли ш ени от избирателни права почти 5 0 години ) и неписани, прод у кт на процеса на модернизация, на реалното икономическо и социално развитие в у словията на първоначалното натр у пване на капитала, което неизбе ж но пора ж да силна ди ф еренциа ция и остри социални противоречия. Н а този ф он но в о в ъ з никна л а т а па рт и я на б ъ л г а рс ки т е с оциа л де м ок р ат и е по с та в ена п р ед м но ж е с т в ена з ада ч а : да с е в к л ю ч и в з а щ и т а на де м ок р а т и ч ни т е з а в ое в ани я на Т ъ р но в с ка т а кон с т и т у ци я , да и з р а б о т и с в ое в и ж дане з а м оде р ни з аци я т а на с т р ана т а и едно в р е м енно – да с е п р о т и в опо с т а в и на по на т а тъ ш но т о з ад ъ л б о ч а в ане на с оциа л ни т е р а з л и ч и я , на о б р и ч ане т о на нае м ни я т ру д на м и з е р но с ъ щ е с т в у в ане . В своя анализ о щ е на началния етап от ж ивота на Т ърновска та констит у ция академик Илчо Д имитров не сл у ча й но пи ш е:“Фок у сът, около ко й то се развиха политически 70 те борби в К ня ж еството през първите следосвобо ж ден ски години, бе Т ърновската констит у ция. Б орбата за или против Т ърновската констит у ция се превърна в основна ф орма на класовата борба...” ( Д им ит р ов , И . К нязът, К он стит у цията и народът. Со ф ия , 1 97 2 , с . 11 ) . П ородените от социа лно икономическото развитие политически противоречия , динамичните промени в съотно ш ението на политическите сили , перипетиите ме ж д у подем и срив на българския парламентаризъм – всичко това дава отра ж ение върх у констит у ционализ ма , преве ж да политическите борби на езика на за щ итата или зачеркването на Т ърновската констит у ция . Н е й ният близо 60- годи ш ен ж ивот е белязан от тези тр у сове, а по литическите позиции открито или прикрито се изявяват като проконстит у ционни или противоконстит у ционни. Интерес в това отно ш ение представляват позициите на българската социалдемокрация. В ъпреки драматич ните преходи в програматиката, въпреки настъпилото на определен етап дълбоко разделение по въпроса за це лите и средствата на политическата борба, при ясното обособяване на револ ю ционно и ре ф ормистко течение, в б ъ л г а рс ката л е в ица с е с ъ хр ан я в а п р окон с т и т у ци онна т а л ини я на кон с о л идация . Т я не е компромети рана чрез отстояването на реп у бликанизма. П о скоро ви ж дането за бъде щ ата реп у бликанска ф орма на у прав ление не изкл ю чва , а предполага съхраняване , за щ ита и развитие на демократичното ядро на Т ърновската конс тит у ция . В ярно е , че“провъзгласените с К онстит у цията демократични свободи – на всеоб щ о избирателно право, 7 1 на политически организации , на събрания , на сдр уж а вания , неприкосновеност на личността , на словото и на печата – при прилагането си търпят кога по силно , кога по слабо де ф ормира щ ото влияние на сблъсъците и сът ресенията като характерна проява на представителната система” ( М а н олова , М . П арламентаризмът в Б ългария 1 879 – 1 894. Со ф ия, 200 3, с. 8). Н о въпреки своята ог раниченост и недостатъчна гарантираност, въпреки опи тите да се изпо лзват социалните и политическите борби като алиби за с у спендиране на К онстит у цията, тя си ос тава почва на демократични възмо ж ности. И съвсем не сл у ча й но тезата за възстановяване на пълноценното де й ствие на Т ърновската констит у ция присъства в програмата на Отечествения ф ронт, като централен п у нкт на обединението на де м ократичните и прогресивни сили в анти ф а ш истката борба. К онсолида цията не само на тези сили, но и на цялото българско об щ ество се ви ж да на й- вече върх у почвата на констит у ционната дър ж ава. Д ори преходът към съвър ш ено раз лична по природата си политическа власт се обосновава като констит у ционен. De jure Т ърновската констит у ция съхранява своето де й ствие до прове ж дането на ре ф ерен д у ма за ф ормата на у правление през 1 94 6 г., чрез ко й то се у твър ж дава реп у бликата и се въве ж да нов, коренно различен етап в българския констит у ционализъм. Извън полето на тези разсъ ж дения съзнателно изоста вям очевидното противоречие ме ж д у парламентарни и насилствени средства на политическа борба. Са м о м арки ра м то талното разминаване ме ж д у проконстит у ционните 72 позиции и догматиката на класовата борба и диктат у рата на пролетариата , както и историческата отговорност на револ ю ционното течение на българската левица за леги тимиране , колкото и не у местно да зв у чи понятието , на ан тиконстит у ционните репресии на про ф а ш исткия ре ж им . М о ж е да се спори по въпроса доколко съхраняването на де й ствието на някои части от Т ърновската констит у ция след 1 944 г. е било стратегия или тактика. Обоб щ ено трябва да се ка ж е обаче, че прокон с т и т у ционна т а по з ици я на па р т и я т а е з а р еде на с ъ с с е р ио з ни в ът р е ш ни п р о т и в о р е ч и я . В п р о гр а м ат ика т а в ина г и п р и с ъ с т в а в и з и я т а з а п р еодо л я в ане на кон с т и т у ционна т а д ъ р ж а в а на Т ъ р но в с ка т а кон с т и т у ци я и м но г о ч е с т о т а з и в и з и я е оп р еде л я щ а з а це л и т е и м е т оди т е на по л и т и ч е с ка т а б о р б а . Т акова отно ш ение напо м ня за народната м ъдрост, която пред у пре ж дава“с м ръсната вода от коритото да не се изхвърли бебето”. От др у га страна, са м а по себе си всяка констит у ция е своего рода об щ ествен договор. П о силата на съ щ ност та й и отразените в нея интереси тя предполага ш ирок об щ ествен ко м про м ис и не би м огла да бъде“парти й на” ( освен при псевдоконстит у ционализ м а на авторитарната и тоталитарна дър ж ава ) , да се превръ щ а в инстр у м ент за отстояване са м о на частични социални интереси. Съ поставянето на това об щ оприето разбиране за К онсти т у цията дори са м о с програ м ните парти й ни ви ж дания за коалиционна политика влиза в противоречие с об щ ата проконстит у ционна позиция. П очти цялата парти й на ис тория се до м инира от гледна точка, отразена в м аса ре 73 зол ю ции , която не доп у ска“никакви компромиси , нито с някаква партия , нито с отделни личности” . Т ова е и една от разделителните линии ме ж д у тесни и ш ироки социалисти . Д ори тактиката на единния ф ронт , възприе та под влияние на К оминтерна след 1 9 1 9 г., задъл ж ител но вкл ю чва отхвърляне на политиката на коалиции като израз на“класово сътр у дничество”. Т ази историческа традиция се отразява и върх у цели те и задачите, а на й- вече – върх у кра й ните рез у лтати от създаването на Отечествения ф ронт. Основа на програ мата на това замислено като ш ироко анти ф а ш истко, про констит у ционно обединение от 1 94 2 г. са“об щ онацио нални и освободителни задачи, спасението на Б ългария, в перспектива – демократичното пре у стро й ство на об щ еството”. Т ази основа дава възмо ж ност да се консоли дират ш ироки социални интереси, да се взаимоде й ства с ш ирок спектър от политически ф ормации, а след 1 944 г. за известно време – и да се у правлява съвместно. Извес тно е обаче, че и в на й- благоприятния период не изчезва повелята за“ръководната роля”, стреме ж ът за претопя ване, по съ щ ество – за ликвидиране на коалицията. Р а з с ъ ж дени я т а в т а з и по с ока с а м о о щ е в едн ъ ж под ч е р т а в а т по т р е б но с тт а о т но в, с ъ в р е м енен п р о ч и т на и с т о р и я т а на б ъ л г а рс ка т а л е в ица , ко я т о т р я б в а да на м е р и с в ое т о м я с т о в но в а т а ни п р о гр а м а . В а ж но място би следвало да се отдели и на констит у ционната рамка. З а щ ото и в на й- новата ни история на практика се сре щ нахме и продъл ж аваме да се сре щ аме с подобно яв ление – търсене на констит у ционна основа на радикални 74 об щ ествени и политически промени при постоянни опа сения от заг у ба на парти й на идентичност. К онсенс у с ните ре ш ения на“ К ръглата маса” от 1 989/ 1 99 0 г., чрез които в текста на К онстит у цията от 1 97 1 г., т. е. на нас ледената от авторитарната система К онстит у ция, бяха въведени текстове, отразява щ и параметрите на една ра дикална констит у ционна, икономическа и политическа промяна, в някои парти й ни среди и до днес се оценяват като“предателство”. От подобни позиции процесът на изработване и прове ж дане на една о тговаря щ а на вота на избирателите, модерна коалиционна политика се смята за“размиване” на парти й ната идентичност. 2. П ро гр а м ното р е ф о рм и р ане на БСП и с ъ з да в ане т о на де м ок р а т и ч на кон с т и т у ционна д ъ р ж а в а . С дне ш на дата едва ли няко й щ е отрече, че Б С П не само е констит у ционна партия , но изигра и съ щ ествена роля в създаването на модерните , европе й ски консти т у ционни основи на българската дър ж ава след проме ните от 1 989/ 1 99 0 година. Н о днес като че ли вече не се помни, че о щ е с п ъ р в и т е с и п р о гр а м ни док ум ен т и па р т и я т а с тъ пи на п ът я на едно но в о кон с т и т у цион но р а з в и т ие : със самото си преимен у ване, с М ани ф ес та за де м ократичен социализъ м, с ре ш ението за тотал но преодоляване на последиците от т. нар. възродителен процес, с възприе м ането на стратегията и тактиката на парла м ентарна партия, с у частието си в“ К ръглата м аса” и с постигнатите на нея ре ш ения на“об щ онационалния 75 въпрос” , със своето вкл ю чване в първите свободни и де мократични избори , с програмите на първите две соци алистически правителства , със своята позиция и работа във В еликото Н ародно събрание , с активността си при изработването и безкомпромисната подкрепа на новата ни К онстит у ция и прочее. К азано с др у ги д у ми, партията много бързо намери новата си ориентация, бе ш е осмислила собствения си противоречив опит и опита на левицата от др у ги страни в Централна и Източна Европа. З атова, колкото и тр у дно да се признава това от на ш ите опоненти, Б С П има ш е като стим у ли в своето ре ф ормиране не само вътре ш нополи тически , но и по -ш ироки , европе й ски стим у ли. Н е й ното об щ у ване с партиите – чл енки на Социа листическия ин тернационал, както и със самата световна организация на социалистическите и социалдемократическите пар тии, започна доста време преди в Б ългарската социалис тическа партия да бе ш е“преглътнато” понятието“соци алдемокрация”. П ромяната след 1 0 ноември 1 989 г ., която доведе и до стратегическа преориентация на партията , означава ш е и кор енна п р о м я на в ъ в в и ж дане т о з а кон с т и т у цио на л и з м а и в з а щ и т а т а на кон с т и т у ционни я до г о в о р, п р и т о в а не с а м о на р а в ни щ е на по л и т и ч е с ко т о р ъ ко в од с т в о , а и на па р т и я т а ка т о ц я л о . Т акова“преоб ръ щ ане” на мисленето не мо ж е ш е , разбира се , да стане за една но щ. И на двете равни щ а дълго продъл ж иха , в някои отно ш ения продъл ж ават и до днес колебания , кои то обясняват някои сериозни гре ш ки от началния етап на 76 прехода и непресеква щ ите съмнения от дне ш ния ден . В самото начало на прехода наслоената от миналото догматика ни попречи да изберем за президент един пос ледователен , традиционен социалдемократ ; дадохме гла совете си във В еликото Н ародно събрание за либерал . Н а ф она на постоянно лансираната от партията теза за наци онално съгласие като“задъл ж ително у словие” за бързо разре ш аване на сло ж ните задачи на прехода в този избор няма ни щ о ло ш о . Л о ш ото е , че чрез него нито постигнах ме обединение на нацията , нито предотвратихме погро мите над икономиката . К ато се прибави към това и непос ледователната ни позиция към онези среди в дясното и дясноцентристкото пространство, които не бо й котираха, а приеха да работят за и подписаха К онстит у цията, Б С П не у спя да съхрани за целите на изгра ж дането на модер на , демократична констит у ционна дър ж ава вече създаде ната прокон с т и т у ционна коа л ици я . К ъм това следва да се прибави и до голяма степен псевдокоалиционната по литика, белязана от у силията да се приоб щ ят ф ормации без никаква или с незначителна те ж ест в об щ еството, с идеята да се дока ж е, че не сме в изолация. Р азбира се, една последователна проконстит у ционна позиция не означава“всеядност”, не би следвало да води до апология на безграничните коалиции, о щ е по- малко – до заг у бата на иде й на ориентация и програмна иден тичност на партия, която е част не само от сло ж ната ис тория, но и от дне ш ния ден и бъде щ ето на страната. Ясно е обаче, че л у танията от началото на прехода забавиха необходимия за европе й ското политическо възра ж дане 77 на Б ългария процес на консолидация на българската ле вица . К ато краен рез у лтат от това, без да се премълчават гре ш ките на всички у частници в този процес, партн ь ор ството при изработването на новата българска К онсти т у ция не се транс ф ормира в партн ь орство на лявоцент ристка основа за материализация на констит у ционните принципи в реалностите на съвременна Б ългария. П ричините за всичко това не би следвало да се търсят в пр ие т а т а с о бщ опа р т иен р е ф е р енд ум п р е з 1994 г. па р т и й на п р о гр а м а . П р о гр а м а т а и з и гр а г и г ан т с ка и с т о р и ч е с ка р о л я в р е ф о рм и р ане т о на па р т и я т а . Н о причини те за непоследователното политическо де й ствие трябва да се анализират и осмислят в процеса на новото програмно развитие, за да се очертаят ясно измеренията на дне ш ната и у тре ш ната политика на Б С П, чрез които прагматиката като реализъм на политиката да не оставя на заден план програматиката като парти й на идентичност. В това отно ш ение ва ж ен ориентир е констит у ционна та рамка. П ри това кон с т и т у ционна т а р а м ка , ко л ко т о и па р адок с а л но да з в у ч и т о в а , о з на ч а в а не о гр ани ч а в ане , а п р о с т о р з а по л и т ика т а на една по с л едо в а т е лно кон с т и т у ционна па р т и я . К онстит у ционната харак теристика на дър ж авата и на не й ната ф орма, констит у ционните принципи на политическата и икономическата система, констит у ционните механизми за за щ ита на чо ве ш ките права в тяхното единство на лични, социални и политически – всичко това очертава об ш ирни и перспек тивни програми за де й ствие. В преамб ю ла на К онстит у цията се заявява р е ш и м о с т 78 та да с е с ъ з даде“де м ок р ат и ч на , п р а в о в а и с оциа л на д ъ р ж а в а ” . Н ие сме се подписали под това намерение , а следователно сме заявили готовността си да работим за пълнотата на тази характеристика на модерната конс тит у ционна дър ж ава . Н е само за специалистите , но и за гра ж даните е ясно обаче , че постигането на тази трие динна характеристика е дългосрочен процес . В теоретично основание де м ок р ат и ч ни я т х а р ак т е р на д ъ р ж а в а т а с е г а р ант и р а ч р е з д в е т е о с но в ни ф о р м и на и з р а з я в ане на на р одни я су в е р ени т е т – п р я ка и п р ед с т а в и т е л на , чрез тяхното съчетаване и взаимно допълване , а преди всичко – чрез всеоб щ ото и равноп равно политическо у частие на гра ж даните . А ко тръгнем от пряката демокрация , у нас тя е в зароди ш ен вид , неза висимо от констит у ционната възмо ж ност за прове ж дане на ре ф еренд у ми и на др у ги преки ф орми на демокрация и на национално , и на об щ инско равни щ е . З а национал ни ре ф еренд у ми на политиците не достигна к у ра ж или бе ш е в изли ш ък самоч у вствието , че те по добре знаят какво е полезно за народа . В някои сл у чаи ( смъртно то наказание , отчасти – присъединяването към НА Т О , затварянето на ядрените реактори ) има ш е основателни опасения за разминаване ме ж д у народния вот и поли тическото ре ш ение . П ри др у ги , като присъединяването към Европе й ския съ ю з, съпротивата остава необяснима. В Б ългария се съхраняват висока степен на об щ ествена подкрепа и позитивни очаквания от присъединяването към Европе й ския съ ю з. Един ре ф еренд у м по този въп рос, каквито бяха проведени в голяма част от дър ж ави 79 те членки на Европе й ския съ ю з, би изиграл ролята и на пряка мотивация и анга ж ираност на народа в един ж из нен за развитието на страната процес. Една от на й- ва ж ните насоки в програмното обновле ние на модерната социалдемокрация е свързана с т. нар. партиципаторна демокрация, с постоянното анга ж иране на хората в процеса на вземане на ре ш ения – и на дър ж авно или регионално равни щ е, и във вътре ш нопарти йния ж ивот. П ри програмната разработка на този въпрос трябва да се имат предвид поне две констит у ционни рав ни щ а – на ролята на пряката демокрация за изразяване на народния с у веренитет и на констит у ционната фу нк ция на политическите партии“да съде й стват за ф орми ране и изразяване на политическата воля на гра ж даните” ( чл. 11, ал.3 от К онстит у цията ) . Д ори въздър ж аността на инстит у циите да има логично обяснение, което е доста спорно, нелогично, несъстоятелно, дори опасно за една модерна лява партия е да не се допитва постоянно до своя членски състав и избиратели, да не следи п у лса на настроенията, да не ин ф ормира постоянно и да разяс нява достъпно политиката, да не съобразява полити ческите си ре ш ения с волята на хората. К ра й ният е ф ект от подобно поведение във всички сл у чаи граничи с по литическа апатия, с атро ф ия на местните стр у кт у ри, с подкопаване на масовия характер на партията, със силно ограничаване на не й ните възмо ж ности за у частие в дър ж авния и политическия ж ивот. Н е по- малко проблеми са свързани с пр ед с т а в и т е лната де м ок р аци я , с работата за и вътре в изборните 80 дър ж авни органи . След е уф орията от началото на де м ок рацията за въз м о ж ностите на изборите и на изборните дър ж авни органи , днес се говори отчетливо за криза на представителството . П реодоляването на тази криза е свързано със сериозния анализ на не й ните причини. И те не могат да се търсят само в ср у тените от реалността ил ю зии или в разочарованието на хората от липсата на пряко отра ж ение на законодателната де й ност върх у со циалното им битие. К ризата на представителството, спадът на об щ естве ното доверие в изборните инстит у ции и масовата поли тическа апатия, отразена в не ж еланието да се глас у ва или в постоянното л юш кане на избирателите при неиз бе ж но последва щ о разочарование, има непосредствена връзка с ролята на политическите партии. Н е сл у ча й но в една или др у га ф орма новопоявили се и поп у листки ориентирани лидери, като залагат на разочарованието от партиите, апелират за тотална промяна на политико- пар ти й ната система. К ато партия, която мъчително тр у дно възроди своя първоначален парламентарен характер, като неи з м е нен у ч а с т ник в па р л а м ен т а на с т р ана т а с л ед п р о м я на т а , БСП трябва да разработи и оценка за кризата на представителството, както и свое дългосрочно ви ж дане за представителната демокрация като цяло и за парла ментарната в частност. От об ш ирната пробле м атика засл у ж ава да се спо м енат: развитието на парла м ента като ф ор у м на нацията, осъзнаването на парла м ентар ната де й ност като вис ш политически про ф есионализъ м, 8 1 ко й то изисква наред със специализираната подготовка и развитието на мре ж а от контакти с различни стр у кт у ри на гра ж данското об щ ество, измеренията и пределите на свободния мандат, ви ж дането за селекцията на кандида тите, за развитието на избирателната система, за много образните ф орми и е ф ективността на парламентарната де й ност и прочее. В традициите на партията е силното парламентарно присъствие, не толкова като количество, а като яркост, като пълноценност в изявата и за щ итата на интересите на избирателите, като отстояване на нацио налната и едновременно – на иде й но мотивираната ка у за и прочее. П овече от 1 5годи ш ния опит в парламентарна та де й ност върх у новата констит у ционна основа задъл ж ава към осмисляне и оценка на собствения“принос” и за кризата на представителството, и за спада в об щ естве ното доверие към парламента. П ра в о в ата д ър ж а в а се свързва както с независимата и е ф ективно де й ства щ а съдебна власт, така и със за щ и тата на правото и на с у бективните права на гра ж даните. Н а ш ата позиция по време на работата върх у констит у ционния проект бе ш е солидно арг у ментирана чрез раз делението на властите, чрез стреме ж а радикално да се отрече централизираната авторитарна власт. Н о дори в оригиналната теория разделението на властите не оз начава“кита й ска стена” ме ж д у различните власти, а взаимоде й ствие и дори – взаимно възспиране. В този смисъл независимостта на съдебната власт, гарантира на по констит у ционен път, не би следвало да означава безконтролност и абдикиране на останалите власти при 82 явно нее ф ективното де й ствие на съдебната. В това отно ш ение като че ли и ние, наред с останалите у частници в приемането на К онстит у цията, се л юш нахме главно към независимостта, при това разбирана като липса на ка къвто и да било вън ш ен контрол. Д нес и за об щ еството, и за политиците, а в на й- ново време – и за европе й ските ни партн ь ори е ясно, че има н у ж да от промяна. И първите, а и някои от последва лите констит у ционни промени засегнаха на й- вече глава та в К онстит у цията, посветена на съдебната власт. Н о именно при измененията и допълненията на тази глава се прояви липсата на концепт у ална рамка, на собствена оценка и ви ж дане за развитието на тази материя. От гледна точка на социалде м ократическите ценности такова ви ж дане задъл ж ително трябва да се свър ж е с м а териализацията на принципа за равенството пред закона, с осъ щ ествяването на справедливо правосъдие, с без у с ловната за щ ита на чове ш ките права. В ярно е, че такова разбиране за де й ствието на съдебната власт не м о ж е да бъде“парти й но” ; то е вътре ш но присъ щ о на са м ата пра воза щ итна ф у нкция на дър ж авата. Н о е вярно съ щ о така, че отклоненията от тези цели и принципи засягат преди всичко на й- слабите, на йу язви м ите слоеве на население то, онези, които не м огат да си позволят рота от адвокати, непосилни с у м и за гаранция, а и пла щ ане на кор у м пира ни м агистрати. От др у га страна, борбата сре щ у престъп ността във всичките й разновидности е от изкл ю чител но значение за сиг у рността на гра ж даните, без която не м о ж е да и м а пълноценно чове ш ко съ щ еств у ване. 83 С оциа л на т а д ър ж а в а бе ш е оспорвана като понятие о щ е при работата върх у К онстит у цията, а днес продъл ж ава да бъде зало ж ник на едно ограничено и от ж ивяло разбиране, което я све ж да до“чисто преразпределение” на произведените блага. М акар че днес социалната дър ж ава е част от програ м атиката на всички политически партии, тя е критери й и ориентир преди всичко за левите партии, за партиите на социалното равенство и справед ливост. В ъв връзка с това, а и като анализ и оценка на безрадостния национален опит от годините на прехода, социалната дър ж ава и м а н у ж да от програ м на разработка и на об щ о равни щ е, и на равни щ ето на отделните соци ални права на гра ж даните. В програ м ното развитие на м одерната социалде м окрация вече е вкл ю чено понятието за“активна, позитивна социална дър ж ава”, което далеч надхвърля старото разбиране за преразпределя щ ата дър ж ава. От позициите на новото съдър ж ание и насоченост на социалната дър ж ава трябва да се търсят и из м ерения та, и м еханиз м ите за по стигане на пълнотата на социал ните права – на тр у д, на всеоб щ о образование, на достъп ни здравни у сл у ги, на социално осиг у ряване и прочее. К онстит у ционно гарантираната ф о рм а на д ъ р ж а в но у п р а в л ение – па р л а м ен т а р на р еп у б л ика – стана от ра ж ение на до м инира щ ите в об щ еството от началото на прехода реп у бликански позиции. И м а достатъчно осно вания да се ка ж е, че реп у бликаниз м ът се е у твърдил като стабилен еле м ент на националната политическа к у лт у ра. Едновре м енно с това стана ясно, че една политическа нестабилност, предизвикана от м асово об щ ествено ра 84 зочарование , е в състояние да подкопае реп у бликанизма чрез наивна вяра в“спасителя” . П оследователният , без у словен реп у бликанизъм на со циалистическата партия означава и дълг към разработка та на съвременното зв у чене , и гаранции към пълнотата в съдър ж анието на реп у бликанската ф орма . З а съ ж аление , като че ли останаха в миналото и оригиналното значе ние на“ res publica ” , и идва щ ият от националноосвобо дителната борба идеал за“чиста и свята реп у блика” . А именно по тази линия следва да се търсят повелите за у правление , посветено на об щ ествените дела , на об щ ото благо , разбирането за неподк у пното , справедливо у прав ление , както и измеренията на един идва щ от миналото , но отива щ в бъде щ ето национален идеал . 3. Е в р опе й с ка т а кон с т и т у ционна р а м ка и р а з в и т ие т о на БСП ка т о е в р опе й с ка па р т и я . Н а 2 9 октомври 200 4 г . дър ж авните и правителствени те ръководители на Европе й ския съ ю з подписаха в Р им безпрецедентната за цялата констит у ционна история Ев ропе й ска констит у ция. П од констит у ционния текст пос тавиха подписите си представителите на 2 5те дър ж ави – пълноправни членки на Европе й ския съ ю з. Н о под зак л ю чителния акт на М е ж д у правителствената кон ф еренция, която прие Европе й ската констит у ция, бе ш е поло ж ен и подписът на Б ългария. Т ова бе ш е предвестник на послед ва щ ото развитие, в рез у лтат на което от 1 ян у ари 200 7 г. страната ни вече щ е бъде член на Европе й ския съ ю з. 85 П роектът за Европе й ска констит у ция е в процес на рати ф икация, преди да стане ю ридически ф акт. Т о й се роди от у силията на специализираното констит у ционно тяло – К онвента – да отговори на серия от акт у ални и изостря щ и се въпроси от битието и развитието на Ев ропе й ския съ ю з. Сред на йва ж ните бяха въпросите за принципите и пре делите на бъде щ ото раз ш иряване, как то и за последиците от това раз ш иряване за благосъсто янието, сиг у рността и геополитическата ро ля на Обеди нена Европа. И с то р и ч е с ки ш ан с з а БСП стана влизането на стра ната в Европе й ския съ ю з при президент и м инистър председател, излъчени от нея. Н о този ш анс м о ж е да се оползотвори, м о ж е и да с е проиграе. Т ова в на й- голяма степен зависи от разбирането и осъзнаването на възмо жностите, от способността чрез собственото програмно развитие и политическа целенасоченост да се постави Б С П в европе й ския контекст. Европе й ската констит у ци онна рамка дава достатъчно ориентири за тази цел. П ъ р в о, то в а е ценно с т ни я т о р иен т и р. В преамб юла на проекта за Европе й ска констит у ция Европа се определя като“континент, ко й то носи цивилизация”, провъзгласява се привързаността към такива основни за х у манизма ценности като равенството ме ж д у хората, свободата и зачитането на правото, изказва се у вере нието, че бъде щ а Обединена Европа щ е се посвети на добр у ването на всички не й ни ж ители, вкл ю чително и на на й- слабите и онеправданите.“ У бедени, че народите на Европа, горди със своята идентичност и национална ис 86 тория , са ре ш ени да преодолеят старите си деления и , обединява щ и се по един все по тесен начин , да градят своето бъде щ е ... ” се казва в мотивите на преамб ю ла за приемане на Евроконстит у цията (П роект на Д оговора за приемане на К О Н С Т И Т У ЦИЯ ЗА Е ВР О ПА, изготвен от Европе й ския конвент. Со ф ия , 200 4 ) . И по нататък : “Си г у рни , че“обединена в своето м ногообразие” , Европа и м предоставя на йдобрия ш анс , като зачитат правата на всеки и осъзнават отговорността си пред бъде щ ите по коления и планетата, да продъл ж ат великата авант ю ра, която я превръ щ а в специална територия на чове ш ката наде ж да.... членовете на Европе й ския конвент... се спора з у мяха за следното...” А о щ е в чл. 2 на Д ял І от К онсти т у цията ценностите на Съ ю за са опре делени по следния начин:“Съ ю зът се основава на ценностите на зачитане на чове ш кото досто й нство, свободата, демокрацията, равенството, правовата дър ж ава, както и на зачитането на правата на човека”. Ценностният ориентир е ф иксиран и при определяне на целите на Европе й ския съ ю з. В това отно ш ение осо бено показателен е текстът на чл.3, т.3:“ Т о й се бори сре щ у социалната неправда и дискриминация и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството ме жд у ж ените и мъ ж ете, солидарността ме ж д у поколенията и за щ итата на правата на детето”. В торо, ор иен т и рът на в з аи м о з а в и с и м о с тт а м е ж д у иконо м и ч е с ка и с оциа л на по л и т ика , очертан ярко в текст на съ щ ия чл.3:“Съ ю зът допринася за стабилното развитие на Европа, основава щ о се на балансиран ико 87 номически расте ж, висококонк у рентна социална пазарна икономика , целя щ а висока степен на заетост и социален прогрес , и високо равни щ е на за щ ита и подобряване на качеството на околната среда . Т о й насърчава на у чния и техническия прогрес”. Т р е то, ор иен т и рът на п р а в а т а на ч о в ека като превод на ценностите на езика на политиката. Обвър заността на политиката с провъзгласените ценности е проведена пос ледователно във В тория дял на К онстит у цията, озаглавен “ Х арта на основните прав а на Съ ю за” . Т ози дял съдър ж а преамб ю л и няколко обособени части, озаглавени съот ветно:“ Д осто й нство”, “Свободи” , “ Р авенство” ,“Соли дарност”,“ Г ра ж данство”,“ П равосъдие” . Т ака напри м ер под тит у ла“Солидарност” са ф икси рани правата на работниците на ин ф ор м ация и конс у л тации , правото на колекти вно договаряне , правото на достъп до у сл у ги в с ф ерата на заетостта , за щ итата при неправомерно у волнение , забраната на детския тр у д и за щ итата на младите хора на работното им място , за щ и тата на семе й ството и на про ф есионалния ж ивот, соци алната сиг у рност и социалното подпомагане, гри ж ата за здравето, за щ итата на околната среда, на потребителите и прочее. П од тит у ла“ П равосъдие” са разработени таки ва въпроси като : правото на е ф ективно у довлетворяване чрез справедлив съд , през у мпцията за невинност и пра вото на за щ ита , принципът на законност и на пропорцио налност ме ж д у криминално деяние и наказание и др у ги . А в частта“ Г ра ж дански права” са вкл ю чени : активното и пасивно избирателно право в изборите за Европе й ски 88 парламент при де й ствието на принципите на всеоб щ о, пряко, свободно и та й но глас у ване, активното и пасивно избирателно право при местни избори, правото на добра администрация, правото на достъп до док у менти, евро пе й ският омб у дсман, правото на петиции, свободсата на дви ж ение и на заселване на територията на всяка дър ж а ва- членка, дипломатическата и конс у лската за щ ита. Че т в ърто, ор иен т и рът на р а з в и т ие т о на п р ед с т а в и т е л на т а де м ок р аци я на т е р и т о р и я т а на О б единена Е в р опа . В това отно ш ение не става д у ма само за избо рите за Европе й ски парламент, а и за редица др у ги въп роси като: необходимото разпределение на компетенци ите ме ж д у европе й ските и националните инстит у ции ( разграничаването ме ж д у изкл ю чителна и споделена компетентност ) , ф ормирането на об щ оевропе й ска вън ш на политика и политика на сиг у рност, б ю д ж етната по литика на Съ ю за , у частието на гра ж даните – пряко или чрез избраните от тях представителни органи- в контро ла върх у европе й ските инстит у ции и прочее. К ъм всичко това трябва да се прибави обстоятелство то, че както днес, о щ е повече в у тре ш ния ден, Б С П щ е представлява интересите на своите избиратели не само на национално , но и на европе й ско равни щ е, чрез избра ните си представители в Европе й ския парламент. К ато се има предвид, че за страната ни, по силата на принципа на пропорционалното представителство, са определени об щ о 1 8 деп у татски места, от особено значение е силното ни у частие в изборите и активното вкл ю чване на на ш ите представители в работата на П артията на европе й ските 89 социалисти – парламентарната ф ракция на представите лите на социалистическите и социалдемократическите партии от дър ж авите членки на Европе й ския съ ю з. Пе то, ор иен т и рът на Е в р опе й с ки я с оциа л ен м оде л . К онстит у цията съдър ж а ценности и цели, които мотиви рат цялостно ви ж дане за необходимата социална поли тика. Т ази политика има своите конкретни разработки в Л исабонската стратегия и в др у ги док у м енти на Съ ю за . В тях социа лната политика се разбира като прод у ктивен ф актор, ко й то създава социална, политическа и иконо мическа стабилност, а сред целите й са“постигането на пълна заетост на мъ ж е и ж ени, адекватно реагиране на промените в социалните и семе й ните стр у кт у ри, преход към на у чнобазирана икономика”, при което се залага на “инвестиции в чове ш кия капитал, на насърчаване вкл ю ч ването на всички в икономическия и социалния ж ивот, на борбата с бедността и изолацията” и др у ги. В сичко това дава ш ирок простор з а у т в ъ р ж да в ане т о и р а з в и т ие т о на БСП ка т о е в р опе й с ка с оциа л и с т и ч е с ка па р т и я . Т ова развитие е в синхрон с природата на създадената преди 11 5 години Б ългарска социалде мократическа партия, с обстоятелството, че при не й ното основаване ре ш ава щ а роля са играли образовани в за падноевропе й ски у ниверситети интелект у алци, че сама та партия е била ш ироко отгворена към Европа и е взела активно у частие при у чредяването на Социа листичес кия интернационал и прочее. К азано обоб щ ено, парти ята има“европе й ска мая”, независимо от исторически те преме ж дия и перипетии. П ри това от своеобразното 90 връ щ ане на първоначалния европе й ски път изминаха повече от 1 5 години, един период, ко й то даде достатъч но доказателства за необратимостта на поврата. Отразените в К онстит у цията и в др у ги основопола га щ и док у менти на Европе й ския съ ю з ориентири не са ни щ о др у го, освен синтез на констит у ционния опит ( като принципи и конкретни констит у ционни ре ш ения, но и като политическа практика ) на дър ж авите- членки на Европе й ския съ ю з. П ри това историята недв у смисле но доказва , че преобладава щ ата част от пости ж енията в политическата и в социалната област са завоевание на политическите и социалните борби на тр у довите хора от Европа , те са постигнати чрез непосредственото у час тие на социалистическите и социалдемократическите партии , на синдикалните и др у ги леви гра ж дански орга низации в тези борби . К олкото и различни да са все о щ е равни щ ата в икономическото и социалното развитие на З ападна и Източна Европа, днес нико й не оспорва пос ти ж енията на Източна Европа в с ф ерата на социалната сиг у рност, макар и на една недостатъчно развита иконо мическа основа. В този смисъл констит у ционните ори ентири могат да се интерпретират и в об щ оевропе й ски смисъл- като синтез на пости ж енията и стреме ж ите на всички европе й ски народи. В какви направления би следвало да протече програм ното развитие на Б С П като европе й ска партия, като със тавна част на П артията на европе й ските социалисти ? П ър в о, къ м не й но т о в и ж дане з а м оде р ни з аци я т а и з а с о б с т в ено т о ак т и в но у ч а с т ие в не я . Д нес не става д у ма 9 1 за европе й ската ориентация, не сме поставени пред из бор ме ж д у носталгията и неясното бъде щ е, задачата ни не е да ф орм у лираме принципите на политическата и икономическата система, чрез което да станем съвмес тими с европе й ската политическа цивилизация. К азано с др у ги д у ми, ние трябва да се оттласнем от първоначал ните задачи на прехода, независимо от продъл ж ава щ ата диск у сия дали то й е завър ш ил, или не. П роблемът вече не е в оцеляването на една силна лява партия , а в кон солидацията около целите на модернизацията , за да се измъкне страната ни от незавидното последно място в рамките на Европе й ския съ ю з, за да се осиг у ри силен старт о щ е от самото влизане в Европе й ския съ ю з чрез максимално оползотворяване на собствените рес у рси и на възмо ж ностите на силното европе й ско обединение. В торо, в про гр а м но отно ш ение БСП т р я б в а да в ъ з п р ие м е м оде р ни т е , у т в ъ р дени в р а з в и т и т е е вр опе й с ки д ъ р ж а в и , р е ш ени я на с оциа л ни я в ъ п р о с , да осмисли не само позитивите, но и негативите, свързани с някои кризисни явления на социалната дър ж ава. Сравнението м е ж д у на ш ата собствена и европе й ската констит у цион на ра м ка в някои отно ш ения доказва по - голям радика лизъм на европе й ските социални ви ж дания в сравнение с на ш ата предпазливост и компромисност. К ато ил ю с трация мо ж е да се посочи европе й ската плат ф орма за “пълна заетост” на ф она на на ш ите абстрактни консти т у ционни ре ш ения за“за щ ита на тр у да” и на“право на тр у д”, съпроводени със законодателни мерки за“борба сре щ у безработицата”. Д нес, когато няма опасност ра 92 дикалните ре ш ения да се интерпретират като носталгия , а правото на тр у д излиза върх у европе й ското икономи ческо и социално пространство, партията има н у ж да от нови ре ш ения върх у взаимозависимостта ме ж д у иконо мическа и социална политика, от по- ма щ абна програма за използване на чове ш кия потенциал. В а ж но място в тази нова програма би следвало да заеме изва ж дането на ж изнено ва ж ните с ф ери на социалната, образователната и к у лт у рната политика от“ ж елезните окови”, от неиз бе ж ните ограничители на свободния пазар. Т р е то, е в р опеи з аци я т а о з на ч а в а и но в и и з м е р ени я на с оциа л на т а б а з а , и но в и ус и л и я з а у т в ъ р ж да в ане на па р т и й на т а иден т и ч но с т; при това става д у ма не за затваряне, а за отваряне на партията към нови социал ни слоеве, към стр у кт у рите на гра ж данското об щ ество, към образованото младо поколение, от чиято енергия и интелект у ални у силия зависи в на й- голяма степен евро пе й ското бъде щ е на страната. П о силата на свободното дви ж ение , на бързото оползотворяване на ин ф ормацията в у словията на безграничност на меди й ното пространс тво, на достъпност на европе й ското образование и про чее младите хора вече имат европе й ско съзнание. Т е са ва ж ни ф актори в европеизацията на масовото съзнание и тази им роля следва да се признае и оползотвори. Ч е т в ъ р т о , п р о гр а м но т о р а з в и т ие на БСП ка т о е в р о пе й с ка па р т и я и м а с в ои т е с ъ щ но с т ни и о рг ани з аци онни и з м е р ени я . Х арактерна особеност на европе й ските и особено на левите партии в Европа е програмният им характер, мирогледната им ориентация в ш ирокото раз 93 биране на това понятие , което предполага об щ а ценнос тна основа , без опора върх у един единствен мирогледен източник . Т ова не са американските , чисто електорални партии , не са“партиите – ма ш ини” . В ъв връзка с това е погре ш на разпространяваната в някои среди на партия та теза , че социалдемократизацията на партията означава “чист прагматизъм” , че Б С П едва ли не трябва да бъде “деидеологизирана партия” . Т ова нихилистично отно ш е ние към теорията , с което се сблъскваме на всяка крачка , в кра й на сметка, както показва историческият опит, мо ж е да доведе до“сляпа” политика, до политика, в която“няма ляво, няма дясно”, както е поп у лярно да се казва днес. Т акова отно ш ение на й- малкото означава непознаване на теоретичните и програмните търсения на съвременната социалдемокрация. Т о означава размиване, изличаване на алтернативния характер на на ш ите представи за све товните, европе й ските и националните процеси. В ъв връзка с това на ш ето програмно развитие тряб ва да се разгле ж да като неразривна част от програмното развитие на модерната социалдемокрация. Т ова се отнася както за природата, така и за съответната организацион на стр у кт у ра на партията. От нова разработка се н у ж дае развитието на Б С П като де м ократична европе й ска пар тия, едновре м енно м асова и парла м ентарна. Ясно е, че об щ ата криза на представителството не от м ина и на ш ия организъм. Н емалка част от избирателите ни глас у ват за Б С П по традиция и по инерция , др у га част са готови да последват поп у листки плат ф орми . Т олкова по ч у встви телна би следвало да е реакцията ни на обосновано разо 94 чарование и недоволство , по почтени – отно ш енията ни с хората . Н е мо ж е повече от половината от избиратели те ти и половината от членския състав да са ж ени , а да се съпротивлява ш на европе й ския принцип за паритета. Н яма ш право да отива ш на избори с анга ж именти, които не си в състояние да изпълни ш. Н е мо ж е ш и не бива да противопоставя ш поколенията, а си длъ ж ен ясно и чест но да обясни ш ш ансовете и приоритетите, които трябва да се дадат на младите, без о щ е днес да ги заразява ш с познатия от миналото комсомолски кариеризъм. К олкото и далеч да си оти ш ъл по социалдемократическия път на търсене на необходимия компромис ме ж д у тр у да и капи тала, не мо ж е ш да дава ш предимство на ясно изразени корпоративни интереси, без каквито и да било гаранции, че по този път щ е се“социализира” капиталът. И така нататък, и така нататък... В организационно отно ш ение трябва да се отговори на осъзнатите де ф ицити и на новите задачи в национа лен и в европе й ски контекст. А кт у ален е въпросът за пределите на масовизиране на партията в контекста на необходимата организационна ре ф орма. М акар и евро пе й ските леви партии да са м асови, с разгърната, пос тоянно де й ства щ а стр у кт у ра, по членски състав в абсо л ю тни числа ние надхвърля м е напри м ер една Френска социалистическа партия. Т ова не значи, че изк у ствено трябва да се налагат предели. П о скоро става д у м а за на м иране на ф ор м и и средства за е ф ективно ф у нкционира не на м естните стр у кт у ри , за налагане м еханиз м ите на де м окрацията на парти й ното у частие, за изгра ж дане на 95 постоянни и отворени връзки с гра ж данското об щ ество . В з ак л ю ч ение . Н ие се вкл ю чваме на пълноправна ос нова в П артията на европе й ските социалисти, т. е. в пар ламентарната ф ракция на евродеп у татите от социалис тическите и социалдемократическите партии. О щ е днес сме призвани да се занимаваме с европе й ски теми и да оползотворяваме възмо ж ностите на европе й ската пар ти й на солидарност. В съ щ ото врем е в Обединена Европа е кате горично разбирането, че европе й ските партии са не щ о като ор ганизационни“ ш апки”, без да образ у ват ново ниво на й ерархия ; те съ щ еств у ват по- скоро паралелно на наци оналното равни щ е и по този начин се потвър ж дава ав тономията на националните партии от страните- членки. В сичко това означава, че програмното развитие на Б С П щ е следва и щ е отразява националната специ ф ика , соб ствения ни богат и тр у ден опит , предизвикателствата на собствената социална , икономическа и к у лт у рна среда . Н о това развитие щ е протича едновременно в българска та национална и в европе й ската констит у ционна рамка. И колкото по- добре намерим своето място и роля в тази дв у измерна рамка, толкова по у спе ш но щ е бъде на ш ето у частие в ре ш аването на европе й ските задачи. 96 ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ПРОГРАМНОТО ОБНОВЛЕНИЕ НА ЛЕВИЦИТЕ М а кси м М и з о в Изборът ме ж д у класически парти й ни програми и възприемането на по- съвременни версии за програмни прод у кти не трябва да се прави според сантиментална та дъл ж имост към миналото на лявата партия, а спрямо изиск у емите ( от об щ ествено- историческите реалности ) ф орми. Исторически дъл ж имият поклон на у ва ж ение, почит и благодарност към първооснователите и техни те предани следовници не бива да се експлоатират като единствено основание/ инстр у мент за селекция на типа на парти й на програма, ко й то мо ж ем/ трябва днес и т у к да сторим. П отребността от съответно парти й но- програмно иденти ф ициране е об у словена от нат у рата, характера и специ ф иките на историческите епохи, от типа на об щ ес твата или к у лт у рите, в които те се пора ж дат, развиват и сл у ж ат. В сяка историческа епоха ознамен у ва своята поява и развитие с някакви присъствия в иде й но- поли тическите ориентири, арсенали, тактики и стратегии на с у бектите, у частва щ и в об щ ествените или исторически възловите събития, тенденции, процеси и явления. К ласическите леви програми са белег, прод у кт и ин стр у мент на политически и гра ж дански рационалности, сензитивности, технологии и прагматики, които са обек тивно присъ щ и, валидни и легитимни за епохата на М о дерността и на инд у стриалното об щ ество. Т ова не значи, 97 че програмите на левите партии от тази епоха си прили чат напълно . В ъв всички тях мо ж е/ трябва да се открият об щ и , у ниверсални черти , проблематизации , тематиза ции , арг у ментации , интерпретации и експлоатация на сходни инстр у ментари у ми за практическото постигане на иманентните им исторически ценности , цели и планове . В досега ш ните програми на Б С П се отразяват/ възп роизве ж дат съ щ ността и специ ф иките на епохата , в ко ято характерът , обликът , моди ф икациите и превратнос тите на тази партия , не й ните идеологии и политически практики се ра ж дат, и етосът на която отразяват, или се опитват ( иде й но и практически ) да надмогнат, или някак си завинаги да отстранят. Т ези програми съ щ о са знаци, ро ж би, отра ж ения и оръ ж ия на инд у стриалното об щ ес тво и на М одерността в Европа през Х І Х и ХХ век и у нас. К о м пликацията, която е забеле ж и м а в сега ш ната парти й на програ м а на Б С П, е производна и присъ щ а на твърде сло ж ния преход м е ж д у две исторически епохи , два различни типа об щ ества , два съ щ ествено раз м инава щ и се политически м анталитета и м аниера на възприя тие , ч у встване , ос м исляне , оценка и оползотворяване на реалностите . Т ова предпоставя и провокира у се щ ането спря м о тази програ м а на лявата партия като къ м прод у кт , ко й то отразява във и чрез себе си основанията, у повани ята и дори дра м атиз м а за известна конвергентност м е ж д у две епохи, два контрастира щ и си м одела на об щ ествено/ дър ж авно развитие, две съвсе м различни иде й но- поли тически рационалности, техните техники и праг м атики. Т ази об у словеност, зависи м ост и обвързаност на прог 98 рамите на левите и левоцентристките партии у нас пред поставя ( и обяснява ) обстоятелството , че и след истори ческата промяна през късната есен на 1 989 г . немалко от тези политически ф ормации не съ у мяха да се откъснат от гравитацията на модерните ментални , сентизитивни и практически тра ф арети или да се адаптират към дъл ж имите ориентири , произтича щ и от новите исторически реалности и предизвикателства . Т ова се отнася не само за клониралите се ком у нистически партии , но и за различни те социалдемократически или подобни на тях ф ормации . Д нес историята , епохата , демокрацията , об щ еството и политиката са осезаемо по различни . В лизаме у скорено в епоха на постмодерните , постинд у стриалните време на , об щ ества , реалии , нрави и обстоятелства . П робивите и разривите във или на историята предпоставят неви ждани комбинации за стат у са и патоса , пребъдността или обречеността на конкретни дър ж ави , об щ ества и к у лт у ри . Т ова драматично и ма щ абно се отразява и върх у тех ните политически инстит у ции , с у бекти , техники и прак тики . Н алице са явно разнородни възмо ж ности за хипер модерно , постмодерно , модерно , предмодерно , контра модерно или др у го битие на тези с у бекти . Н якои страни , прите ж авали доскоро модерен стат у с , етос и патос , днес поради превратностите или заради иронията на истори ята са върнати доста назад , дори към предмодерни или поне първоначално модерни състояния . З абавеното и догонва щ ото развитие са съдбоносни за историческото настоя щ е или за бъде щ ето на такива дър ж ави и об щ ес тва . Т о има съвсем др у га логика , различни траектории 99 в пределите или в атмос ф ерата на глобализира щ ата се постмодерност . З а щ ото модернизацията в променените глобални у словия провокира и стим у лира и исторически непознати контрамодернизационни варианти за битие то , състоянието и перспективите на отделни страни или об щ ности . П оне ж е ценностите , нормите , принципите , идеологемите , критериите , инстр у ментари у мите и тех нологиите на“модернизацията” в постмодерното време са различни от валидните , легитимните или пък типич ните за М одерността . Т е вече не бива да се обвързват ф атално и са м о с“вестернизацията” . В глобалния свят стре м ително се задават и о ф ор м ят нови типове цивили зационни и др у ги сблъсъци , регионални капс у лирания или до м инирания ; о ф ор м ят се дра м атично радикално различни планетарни пе й за ж и, про м енят се реле ф и на властови до м инации и на съпротиви. П реди ш ните конк у ренции , или стре м е ж поне къ м блоков паритет , съградени върх у основата на идеологически иденти ф икации , почти липсват от иде й но- д у ховната, политическата ат м ос ф ера/ дра м ат у ргия. Т ази скоротечно и м а щ абно про м еня щ а се панора м а изисква нови типове на политическа/ социална ос м исленост и трактовка, които досега ш ните, класичес ките леви парти й ни програ м и не дават като съвре м енен пробле м ен и инстр у м ентален арсенал/ заряд. Н овата историческа епоха об у славя и катализира дра м атични събития в с ф ерата на идеологията и идеологи ческите кон ф ронтации. С по следните две десетилетия на ХХ век в Европа настъпват те ж ки вре м ена и изпитания за левите ценности, идеи или идеологии. В ярно, началото 1 00 на тези процеси и тенденции се крие о щ е в края на 60 те години на ХХ век. З а Източна Европа обаче те се разрази ха близо две десетилетия по- късно. Истина е, че огл у ш и телното оповестяване на“края на идеологиите” се оказва съ щ о идеологизиран ман ь овър, ко й то прикрива прокарва нето, борбата и легитимацията на едни за сметка на др у ги идеологии под натрапчиво- прокламирано размахвани ф лагове на деидеологизацията. Идеологията на деидео логизацията, доминацията на претенциите и очакванията за политическа лоялност, коректност или за ценностна не у тралност, категоричното изоставяне на ф ормационния подход, за сметка на аксиологическия такъв, вече при добиват особени, исторически непознати, размери или нови роли. Н а мястото на преди пре ф ерирани, дискретно толерирани класови, идеологически подходи и инстр у ментари у ми, новата историческа среда об у славя у потре бата или зло у потребата с ф ормални, технократически и прагматични средства, при й оми, техники и у правленски практики. О щ е А лексис д ь о Т оквил пред у пре ж дава, че прекомерната прагматизация на политическите и у прав ленските ре ш ения винаги води до някаква деинтелект у ализация, до известна херметизация и измамна изолация на съответни чове ш ки маси в някакви целеви й ерархии, които изоставят или смаляват патоса и стат у са на т. нар. об щ о благо. З а щ ото приоритетите на всекидневието пом рачават ореола на Идеала, а оцеляването в един“свят д ж у нгла” не се н у ж дае от благородство и съвър ш енство, от възви ш ени истини и красота на чове ш ките обноски! А нима и днес няма такова не щ о ? 1 0 1 Т ова хвърля сянка или отзв у к върх у логиката , проб лематиката , тематиката , арг у ментацията , тълк у вателни те методи или техниките , арсеналите , стилистиката и ф ормата на обновява щ ите се леви програми . Т о спе ш но изисква да бъдат у мело разкрити , дълбоко поч у вствани и задълбочено разбрани коренните потребности и основа ния за неговите ( възмо ж ни и дори разнолики ) у потреби , както и тези на вероятните зло у потреби с него в тяхната смислова или др у га тъкан . П ромененият идеологически про ф ил или диза й н на парти й ните програми детерми нира, провокира, налага и стим у лира неотвратимо цели, съвсем различни и нови вери ж ни реакции, съответни по редици от всевъзмо ж ни др у ги промени и особености в цялостното констр у иране, в обосновката, и дори в плас мента или конс у мацията на новите леви идеи. Н еолибералната идеология пол у чава явно историчес ки ш ансове и възмо ж ности за своето доминира щ о при съствие и проява, за пряко или косвено проникване и превземане на смисловите пространства, които преди са били об щ ествено резервирани и дълготра й но обитавани от различни вариации на лявата мисловност, сетивност и прагматика. Т я се оказва на й- адаптивна и на й- печелив ш а в съвременната кон ю нкт у ра. Н е й ната диск у рсивност става ре ш ава щ а в една епоха на драматични об щ ествено исторически преобраз у вания, които у скорено и масивно полагат върх у прокр у стовото ло ж е на историческия съд дълга редица от различни характеристики на идеологи ческото и идеологизираното, на политическото и влас тово у правленското мислене и де й ствие, които пък са 1 02 прод у кт , отра ж ение , средство или стим у лант на всичко онова , което ни е заве щ ано от епохата на М одерността и инд у стриалната ера . Н езависи м о от разг у ла на неолиберализ м а и налагане то на един хиперкапитализъ м , базиран върх у глобалния пазар ; възкресението на едно нов о Средновек овие или на нов тип социалдарвинизъ м ; опитите за планетарното господство или за хеге м онизъ м от една свръхдър ж ава ; лявото и м а своите основания и задъл ж ения да ко м ентира и де й ства за про м яна на п у лса и орбитата на историчес кото развитие. Д не ш ният притеснен стат у с/ патос на Л я вото изисква спе ш но да се даде ново и съвре м енно тъл к у вание на пробле м атиката или те м атиката, свързани със съ щ ността, особеностите, ф у нкционалните м а щ аби и ка пацитети на социализ м а изоб щ о, а и на де м ократическия социализъ м по- конкретно. Т акъв анализ е потребен във връзка с диск у тирането и на техните релации и потенции къ м портрета на социалната де м окрация, относно еколо гическия или етическия социализ м и и прочее. Т ова съв се м не са абстрактни и схоластични, а ф у нда м ентални пробле м и за лявото днес. Н апри м ер негласната или пък огл у ш ителната конк у ренция за до м инация или ели м инация на всеки един от двата тер м ина реално се свързва с остро противопоста вяне на“социалната де м окрация” спря м о“де м ократи ческия социализъ м”. (П одобна баталия е доста валид на и за биогра ф ията и релациите на иде й ните течения или плат ф ор м и в Б С П.) Т ова е реле ф но видно , от една страна . Обаче е явно погре ш но , вредно и нен у ж но да 1 03 кон ф ронтираме поме ж д у им тези ф еномени и терми ни . От др у га страна обаче , реално фу нкционират идеи , представи и опити за поставяне на двата термина ( или ф еномена ) под об щ ия знаменател на някакво единство , тъ ж дество , на съответна синонимна присъственост или да ж е фу нкционална неразличимост . Един трети аспект пригл уш ено говори , че“демократическият социализъм” е бил само прин у дителен ман ь овър , инстр у ментален ва риант за противопоставяне и омекотяване на влиянията/ възде й ствията на ком у нистическите версии/ практики и социалистическите модели на у топично“идеологическо визионерство”,“историческо ин ж енерство”,“дър ж ав но- об щ ествено градинарство” или на разнолико“ ф ор мационно строителство” в Източна Европа. След като исторически те се дискредитират и провалят, вече ня м а потребност и от лансиранет о или“заиграването” ( в по литически и идеологически диск у рс ) с проблемно- тема тичната материя относно демократическия социализъм, или социализма изоб щ о. Д ори само амортизацията или девалвацията на понятията, които ги означават и възве личават, са вече достатъчен повод или причина за отказ и бягство от подобна диск у сия. Единствено социалната демокрация остава все о щ е някакъв модел, а и темати чен репертоар, които дават някакви възмо ж ности за оце ляване на левите ценности и идеи в глобалния/ хиперка питалистическия свят. Естествено, това внася съответни обърквания и недо волства в членските състави или в електоралните кохор ти на партията, поради което се н у ж дае от на у чно- теоре 1 04 тическо и пропагандно осветление . Една нова програма следва ясно и недв у смислено да пока ж е и дока ж е об щ о то и различното , възмо ж ните демаркационни линии или припокривания ме ж д у тези два термина ( или ф еномена ). З а щ ото няма демократически социализъм без социална демокрация , но и не всяка социална демокрация винаги ( мо ж е или трябва да ) гарантира или катализира истори ческо проявление , при ш ествие и дори въз ш ествие на де мократическия социализъм . Т я има много свои лица или роли , невинаги интимно свързани и обезпечава щ и на личието и проявлението на демократичния социализъм , при това разбиран съвсем не като някаква историческа ф ормация , а предимно като съответен демократичен , правово легитимен , евол ю ционно ре ф ормистки път за дадена проява . Социално либералният м одел напри м ер съвсе м не изкл ю чва , а тък м о напротив , вкл ю чва опреде лени варианти , при й о м и и черти на социална де м окра ция, на не й ното политическ о и гра ж данско обосноваване или у правленско осъ щ ествяване в об щ еството. Т е обаче невинаги могат или пък трябва да се свързват иманентно с представите и визиите, а и с преобраз у ванията, които са присъ щ и за демократическия социализъм. К ом у нистическите идеи, идеали, инстр у менти, идео логически или идеологизирани етатистко у правленски, или партизирани социални практики се оказват п у блич но дискредитирани и ма щ абно дезав у ирани. Д е ф орма цията на ценностите, принципите и инстр у ментари у ма на свободното гра ж данско об щ ество, на правовата дър ж ава и прочее вече търси своите исторически корекции, 1 05 реван ш и , покрития и реализации отвъд пределите на собствено познатите ком у нистически тра ф арети . Съ щ евре менно невероятно скоротечният и ш ироко ма щ абен крах на източноевропе й ската ( ком у нистичес ката ) идеология и дър ж авно- об щ ествена практика зримо или невидимо повлича със себе си западноевропе й ската социалдемокрация. Р азлични модели или у правленски практики на социалната дър ж ава ( зад които се прокар ват дори идеите за“демократически социализъм” ) , дълго властвали, прокламирани като контрап у нкт на ком у нис тическите варианти, на строителството на различните видове социализми в източната ча ст на Стария конти нент , се оказват вече в съвсе м про м енена об щ ествено ис торическа сит у ация . Н якога ш ните отстъпки и социа лни придобивки, постигани от левиците на З апад в качест вото им на у правлява щ и или влиятелни опозиции в бло ковата и идеологическата надпревара бързо почват да се стопяват и изчезват. Т е са позволени от десницата като специ ф ичен, дискретен амортизатор или не у трализатор сре щ у евент у ално разпространение на ком у нистически те идеологии и силно етатистки практики. Д нес те вече нямат преди ш ните си причини, предпоставки, у словия, арсенали и позиции. Н овата властова констелация оставя само някакви наде ж ди за прокламиране на идеите, по тенциала, у правленско- властовите рес у рси и ма щ аби на една, доста отслабена и идеологически амор ф на, социал на демокрация. П оследната вече започва да се отдалечава или отказва от по рано поетите анга ж именти за практи ческо осъ щ ествяване ( чрез парламентарен ре ф ормизъм ) 1 06 на някакви версии за демократично социалистическо об щ ество , мислене или битие , които дават реални ш ан сове за гра ж данското об щ ество и възхода на личността . Б ъде щ ето на социалната демокрация и демократическия социализъм все повече се пренасочва към т . нар . етически социализъм , ко й то залага повече на персоналния избор и все по- малко на дър ж авно- инстит у ционалните инстр у ментари у ми. Са м ият идеен тон у с , практическите в ъплъ щ ения на пътеводната ценностна триада, политическият авторитет, моралното реноме, об щ ествената реп у тация, у правленческият потенциал и п у бличното възприятие или не/ одобрение на западноевропе й ската социалдемок рация са подло ж ени на те ж ки у дари. Т е са изправени пред сериозни и те ж ки изборни или властови изпитания. Н овите реалности об у славят промени в смисъла, значе нието, обхвата и ф у нкционалността на свободата, спра ведливостта, солидарността ; да не говорим изоб щ о за изоставените все повече в забвение ценности на равенст во и братство. Т ака променената смислова валентност на левите ценности об у славя и коренно нови, исторически непознати програмни търсения. Т ази планетарно и континентално променена картина в балансите на отно ш енията, властовите конк у ренции ме ж д у “лявото” и“дясното”, ме ж д у техните ценности, идеи и арсенали, в която потърпев ш и и г у бе щ и все по вече се оказват левите се отразява в иде й но- програмни те бро ж ения, търсения, радикални промени или в зрими отстъпления от преди ш ни, считани съвсем доскоро за наистина непоклатими принципи и истинни парадигми 1 07 на лявата ка у за . Т ова преобра ж ение на лявото , на дина мично м у тира щ ите ориентири и инстр у ментари у ми , на политическите реторики и репертоари на левите елити , хвърля обилна светлина към ш ире щ ите се все повече недоволства на леви електорати или парти й ни член ски състави от забеле ж имите процеси и тенденции на “одесняване на лявото”. Т о явно разб у лва много не щ а за “кризите на идентичността” в левите идеи, идеологии, партии, социални дви ж ения, дори от те ж ки у преци към парти й ните елити за предателство на идеята. В сяка конкретна лява партия няма свои опоненти и про тивници само в пределите на националното й пространст во. Т я става зависима и у язвима от транснационални поли тически и др у ги инстит у ции, а и от континентални парти йно- политически обединения. З а щ ото последните прокарват алтернативни идеи и програмни ре ш ения за у правление на дър ж авата и об щ еството, облекчават или затр у дняват зависимостта им от“европе й ския проект”. Европе й ската народна партия например или политически образ у вания с либерален нат ю рел явно противостоят и възпрепятстват на отделните леви партии, особено в страни с кризисно и сил но затр у днено битие и настоя щ е. Т ова има и обратна страна на монетата, поне ж е П артията на европе й ските социалис ти реално дава противополо ж ни възмо ж ности, политичес ки арг у менти и инстр у менти за прокламация, отстояване на леви социални идеи или ре ш ения. В сичко това неизбе ж но пора ж да, катализира съвсем нови иде й ни бро ж ения, които надхвърлят тясно нацио налните рамки на присъствие и проява на отделните леви 1 08 партии и им предоставя много по големи възмо ж ности и у словия за плодотворна ком у никация и взаимоде й ствие с др у ги леви и левоцентристки ф ормации или социални дви ж ения. Т ова неизбе ж но ре ф лектира и в програмния стат у т на левите партии днес. Т о донякъде об у славя осезаемата и нараства щ а прилика в програмните позиции и ре ш ения по съдбовни проблеми в различните леви партии. Н а всички вис ш и ме ж д у народни или вътре ш нонацио нални политически ф ор у ми на обновява щ ите се левици подобни те ж ки, сло ж ни проблеми и драматични проме ни се коментират ; търсят им някакви отговори в нови програмни ориентири. У спе ш ното откриване на верните координати, по които мо ж е/ трябва исторически да вър вят левиците в непредвидимия, см у тен и глобализира щ се свят, са съ щ о неотменен дълг и съдбовен залог за х у манизацията на света и човека. Т ова има своята изкл ючителна ва ж ност и значение поради ф акта, че в новите исторически реалности национално- политическото все повече се оказва обвързано или зависимо от ме ж д у на родно- политическото, от континентално или планетарно сл у чва щ ото се днес. З атова и левите преобра ж ения не могат да разчитат единствено и само на съобразяване с конкретно- националните специ ф ики, на изводимост от историческата приемственост, традициите и социок у л т у рните черти на политическите практики, ф еномени, инстр у ментари у ми в дадена страна, за да мо ж е дър ж ав ността и гра ж данското об щ ество да са наред. Ориентири те, критериите, рес у рсите и инстр у м ентите за социално анга ж ираната и национално отговорната де й ност вече ( в 1 09 у правлението и опозицията на политическите партии , в т . ч . и особено на левите ф ормации ) все повече се задават и отвън , от ме ж д у народното поле , от ме ж д у народните политически алианси и взаимоде й ствия. В новите динамично- противоречиви промени и исто рически реалности Социалистическият интернационал, както и П артията на европе й ските социалисти прите ж ават не са мо огромен потенциал за историческо и политичес ко съхранение, у твър ж даване и дори развитие на лявото. Т е са с у бекти, но и гаранти за историческата пребъдност на х у манните и социално значимите ценности, норми и принципи. А подобен радикално променен пе й за ж в ре лациите и взаимоде й ствията на левите партии и социал ни дви ж ения следва да намери конкретни и е ф ективни отговори на историческите, политическите, икономичес ките и к у лт у рните предизвикателства и преобраз у вания и в обновените програмни ориентири и послания. Ерозията на националната дър ж ава и кр у ш ението на социалната дър ж ава от модерен тип ( в рез у лтат от зале за на инд у стриалното и изгрева на постинд у стриално то об щ ество, с всичките, произтича щ и от този преход, комплексни и противоречиви последици или опасности ) предпоставят нов тип политически дебати, социални и у правленски технологии, за щ ото о щ е нямат своевремен ни и досто й ни заместители. В епохата на трансгранич ни, транснационални, трансдър ж авни процеси и тен денции, когато наддър ж авните ф еномени и инстит у ции пол у чават невероятни бон у си в сравнение с дър ж авните, политиката немин у емо следва да промени своите логи 11 0 ки , обхвати и репертоари на де й ствие. Н ационално- дър ж авната обособеност или пък самодостатъчност вече се оказват твърде у язвими, недостатъчни, амортизирани като валидност и гаранция за многостранен просперитет и историческа пребъдност, ако не кореспондират на про менените исторически и ме ж д у народни реалности, про цеси, тенденции или закономерности на глобалността. П олитическото и социалното програмиране радикално променят своите облици , възмо ж ности , рес у рси , ма щ а би , техники и инстр у ментари у ми . П рокламираните или рекламираните“картини на света” , на отделни региони , дър ж ави , об щ ества и к у л т у ри , които господства щ ият днес неолиберален модел на глобализация безпрепятствено произве ж да и конве й ерно имплантира в масовото съзнание, поне засега се оказват твърде силен дразнител и непреодолимо пре пятствие за възмо ж ностите на лявата идея и прагматика в с ф ерата на у правлението или в опозиция. З а щ ото, за съ ж аление, на практика все о щ е няма у ниверсален модел ( или пл у ралистични модели ) на ляв проект за глобализа ция, в ко й то социалните анга ж именти, х у манните инст р у ментари у ми да конк у рират и преодоляват сега неогра ничено върл у ва щ ия неолиберален модел на прекомерно опазарена, комерсиално- спек у лативна или антисоциална, човеконенавистна глобализация, която о щ етява мнозин ството дър ж ави, об щ ества и к у лт у ри, а облагодетелства само малцинството от силните или властелините в съв ременността ни. Т ози господства щ днес модел прокарва пъртините и прокламира магистралното дви ж ение към 111 един свят , ко й то е силно подвластен на социалдарвинизма, атомизацията и отч у ж дението, неконтролир у емата инди вид у ализация и меркантилност, които са контраверсни и ф атално опасни за лявото, както и спрямо ж итие- битието и перспективността на об щ ествения и нравствен човек. В ероятно щ е е н у ж но известно историческо време, за да стане възмо ж но сътворението на такъв ляв, алтергло балистки проект, ко й то да сплоти и мобилизира около и чрез себе си обновените левици в света, в Европа и в отделните региони или национални дър ж ави. Или, както е по- редно и вероятно, да се ф орм у лират и заде й стват различни алтерглобалистки, в т. ч. и леви проекти за ра дикално пре у стро й ство на света, за една нова демокра ция, подходя щ и за един пл у рализиран, но и твърде взаи мосвързан свят. П оне засега обаче антиглобализмът или ра ж да щ ият се по скоро стихи й но, спонтанно и доста неорганизирано алтерглобализъм не отговарят напълно на потребностите, интересите и иде й ните стратегически ориентири на лявото, дъл ж имо за ХХ І век. Д нес“отвореното об щ ество”,“свободният пазар”, както и явно неподозирано огромните възмо ж ности за транс ф ери на идеи, ценности, еталони, стоки, чове ш ки индивиди и маси или на нови икономически, полити чески, социални, к у лт у рни и гра ж данско- об щ ествени практики об у славят различни предизвикателства и пре пятствия пред м у тира щ ите леви, иде й но, кадрово и ор ганизационно проявява щ и се, парти й ни или електорал ни с у бекти и идентичности. Н еочакваните щ рихи в пор трета на човечеството остават извън обсега, вниманието 11 2 и загри ж еността на обновеното ляво . Т е съ щ о следва да намерят подслон , ком ф орт и у ю т в тематиката , смисло востта и в инстр у ментари у мите на новите програми . Ограничаването на националния с у веренитет на дър ж авите , в за м яна на тяхното спе ш но интегриране и ко м плексно взаи м оде й ствие по съдбовни или значи м и пробле м и и процеси, предпоставя, изисква и катали зира радикално про м енени отно ш ения и де й ствия къ м заве щ ани ни от м иналото или от историята идеологе м и и стратеге м и. Б локовото капс у лиране, отграничаване и тотално м обилизиране по идеологически признаци се оказват нен у ж ни в пл у рализирания ни свят. В глобално то пространство сиг у рността вече надхвърля потенциала и арсеналите, на които ревниво са разчитали национал ните дър ж ави и политическите доктрини от епохата на М одерността или в инд у стриалните об щ ества. Съпри частието къ м или да ж е съ у частието с довчера ш ни идео логически противници, дър ж авно- политически блокове и опоненти, невинаги се възприе м а от определени чо ве ш ки об щ ности в контекста на д у ха и логиката на съв ре м енните предизвикателства или процеси ; съобразно тенденциите и у словностите на глобализира щ ия се сега свят. Т ова вече предполага известно иде й но- д у ховно бро ж ение и преобра ж ение в левите партии, в политическия, у правленския или опозиционния м анталитет и м аниер на техните лидери, елити, кадри, членски и електорални състави. Т ова невинаги става без сътресения, кон ф лик ти или дра м атични съпротиви сре щ у новостите. Б ързи те или радикалните про м ени предизвикват понякога и 11 3 рязко пови ш аване на вътре ш нопарти й ната температ у ра. В об щ ествената практика се забелязва, че има осезаема н у ж да от доста нови мод у си за адекватно проблемати зиране, тематизиране, арг у ментиране, интерпретиране, пропагандиране, ком у никиране и мобилизиране, особе но на левите парти й ни ф ормации. Една бъде щ а обединена Европа се н у ж дае от съвсем др у г тип на своя система за сиг у рност, както и от м у ти ра щ и релации с останалите системи за сиг у рност, де й с тва щ и на регионален и особено на глобален периметър. К онкретното и дори декретираното отслабване на отдел ни национални дър ж ави за сметка и в полза на комплек сното подсилване на интегрирана Европа се превръ щ а в исторически непознат ман ь овър. Н астоя щ ият стат у т на алианс като НА Т О исторически/ практически не м о ж е дълготра й но да обсл у ж ва и, о щ е по- малко, е ф ективно да отговаря на исторически предизвикателства, задава щ и се тенденции, н у ж ди, интереси, стратегически цели или дори на тактически ман ь оври, които интегрирана и обновена Европа мо ж е или трябва да си поставя като кардинални цели и сценарии за у тре ш ния глобален свят. З а щ ото такава, силно променена и у съвър ш енствана, система за сиг у рност би могла да бъде из у мително мо гъ щ и стабилен гарант за“европе й ската мечта”, особено за не й ните социални идеи, ценности, значения и роли, които са на й- импонира щ и и възмо ж ни за левицата. Една подобна всеобхватна, мо щ на с кадри и арсенали, конти нентална система за сиг у рност ( третирана повече в ш и рокия, а не толкова и само в тясно- милитаристичния й 11 4 – като мироосиг у рява щ а , мироподдър ж а щ а и мирона лага щ а сила в свои или в отвъд континентални прост ранства контекст ) би спомогнала ма щ абно и за гаран тиране на относителната независимост или стабилност на европе й ското икономическо и пазарно пространство, както и за просперитета и х у манизацията на социалните ре ф орми или конкретни и прагматични политики, които европе й ските дър ж ави или гра ж данските им об щ ества мо ж е и следва да ф ормират и отстояват. Т я мо ж е да про тивостои е ф ективно на сега ш ния тра ф арет на С АЩ за бр у тален“износ на демокрация”, за повсеместно нала гане на американските ценности, норми, стереотипи и представи за дър ж авно- об щ ествено развитие. Т я мо ж е да бъде стабилният за щ итник и сре щ у сега ш ната к у л т у рна инвазия на американската маск у лт у рна прод у к ция, залива щ а и про ф анира щ а ( планетарните и конти ненталните ) д у ховни територии. З атова едни нови леви парти й ни програми мо ж е и наистина трябва да дадат ясен, п у бличен, арг у ментирано- обоснован отговор на подобни каз у си или колизии в об щ ествената и вътре шнопарти й ната с ф ера. Т е следва да разкрият потребнос тите от, както и логиката на тези промени, на непознати те ( или привидно, превратно показани и разказани, или “разобличените” ) предизвикателства, но съ щ о и новите изпитания, непознатите досега др у ми щ а, цели и задачи за обновеното ляво, които имат сега съвсем различни потенции, сил у ети и ф у нкции. Н еобходимостта от подобна нова система за сиг у р ност произтича и от едно съвсем др у го обстоятелство. 11 5 Д осега ш ната история , свързана с господството на иде ите , манталитетите и маниерите на М одерността , Н аци оналната дър ж ава , а и на обсл уж ва щ ите ги военнополи тически блокове , винаги е давала ш ироки простори на съответни запла ш ителни , у лти м ативни , и м перативни и бр у тално репресивни инстр у м ентари у м и за у ре ж дане на дадени политически спорове . В нея диалогичността и консенс у сното начало са и м али по м алка роля и зна чение . Т ова е било валидно съ щ о и за инстр у м ентари у м а на политическите партии , в т . ч . и левите . Т ози ин стр у м ентари у м днес все о щ е пълнокръвно присъства в арсенала на вън ш нополитическите де й ствия на С АЩ, които твърде често прибягват до оръ ж ията на м оно ло га и насилието ( а ф и ш ирано или дискретно ) . З а разлика от тях нова обединява щ а се Европа все повече залага на диалогичността, на консенс у сните при й о м и за постига не на дадени стратегически и политически цели, сцена рии, рез у лтати или е ф екти. Европа у порито върви къ м прокарването и легити м ирането на доста по- коректна, толерантна или диалогична политическа к у лт у ра. К о ето означава, че в новите програ м ни ориентири и пос лания подобна специ ф ична отлика на европе й ския от а м ериканския политически стил следва да на м ери о щ е по- ясни, категорични и недв у с м ислени изрази. Н е др у г, а на й- вече обновените левици са заинтересовани и спо собни на подобни радикални преобраз у вания в техноло гията на диск у сиите. В един свят на разраства щ и се несиг у рности, тревоги и опасности новите програ м и трябва да изло ж ат визията 11 6 и инстр у ментари у ма си за комплексно и съдър ж ателно постигане , гарантиране на ж еланата или дори на дъл ж и мата национална сиг у рност . В ече не са касае за някакво ред у кционистко и про ф илирано разбиране или ползване на термина , явлението или инстит у цията , които пряко и косвено са обвързани или свързани със сиг у рността . П ри това , в у словията на все по променя щ се национа лен с у веренитет , на засилен транснационален поток и тра ф ик на трево ж ни и опасни влияния , на потребност от гарантиране и съхранение на к у лт у рния ни идентитет , се изискват доста спе ш но нови иде й ни и инстр у ментални отговори и ре ш ения за предизвикателствата. Историческото време днес е с прекалено у скорен и неравномерен п у лс. П реди ш ните монолитни , дори изг ле ж да щ и като монистично -у ниверсалистки по претен циите си , политики днес са нен уж ни или да ж е вредни . Н якога ш ните , прекомерно идеологизирани , у правленски и политически логики изгле ж дат като“бронирани” ( ре вол ю ционни или евол ю ционни ) средства за проклама цията и претворяването на някои единствени , последни и на й- вис ш и Истини, на някои Идеали, на национално ( модернизационно ) оправдани и да ж е националистич но- себични стратегии, които нямат никаква конк у ренция или алтернатива в задава щ ите се простори на Б ъде щ ето, Историята, Б итието, Д у ха, Об щ еството, П рогреса , а и за Човечеството като цяло . У ниверсалистко тоталитарни ят патос , ко й то прии ж да от наследствата и заветите на П росве щ ението , от фу ндаменталисткия и фу ндационис ткия етос на М одерността , зри м о или невиди м о присъс 11 7 тва в социалното време пространство на миналото . Т о й върл у ва и б у й ства във всички видове идеологии, полити чески рационалности или у правленски техники и праг матики. Д у хът на монизма, демонстриран или пер ф идно у криван, тогава е просм у кан навсякъде в пределите на модерното политическо. Д нес политиката с главна б у ква естествено и безвъз вратно сяка ш е сменена от историческа вахта от много или различни, понякога дори противореча щ и си, сектор ни политики. К оординацията и зависимостта на доста от тези отделни секторни политики от някои вън ш ни ф акто ри и инстит у ции често дори са толкова големи, че влияят върх у облика на цялостната политика на дадено дър ж ав но у правление. П ритеснените и отслабва щ и национална и социална дър ж ави вече не могат да разчитат само на някаква единствено истинска , прокламирана за безпог ре ш но вярна П олитика . Т е вече попадат в капаните на новите , глобалните предизвикателства , нрави , обстоятел ства и у словия , където все повече зависимостите , обвър заностите , непредвидимостите , рисковете и сл у ча й ните обрати стават всекидневие и историческа неотвратимост. А това няма как да не се сл у чи в един динамичен ( пл у ра лизира щ се или пл у рализиран, взаимообвързан или взаи мозависим ) свят, където липсва достатъчно ( или никакво конкретно ) време, място само за някаква си, автарктич но де й ства щ а, монистично самовл ю бена и стремя щ а се да у ни ф ицира всичко останало, П олитика . Свят, в ко й то почти всичко е съдбовно поставено под зна менателя на някакви могъ щ и, зрими или невидими, глобални и тран 11 8 снационални , потоци , процеси , тенденции . Свят, ко й то е “игрално поле” за де й ствието на световни инстит у ции, които дискретно или безогледно- демонстративно пред ре ш ават с лекота, бързина и ма щ абност настоя щ ето или бъде щ ето, да ж е съдбата на цели региони или на дър ж ави, об щ ества, к у лт у ри, нации и народи. Един такъв свят, независимо че сега е доминиран и дири ж иран от неолибералната политическа менталност, сензитивност и прагматика, не оставя Л явото в поло ж е ние на обречена ж ертва или на невинно потърпев ш о от капризите на Историята. Л явото е органична и значима част от логиката, драматизма и пости ж енията/ провали те на преди ш ната епоха. Т о и об у славя, съде й ства или някак спомага за настоя щ ото“поло ж ение на не щ ата” в променения и променя щ ия се днес свят. Т о носи своите отговорности или дори вини за дне ш ната съвременност. Д осега ш ната забеле ж ителна биогра ф ия и настоя щ ият стат у с на Л явото имат“приноси”, бл у ж дения, търсения, опити, отстъпки, прегре ш ения, както и не/ оправдателни причини или неоповестени п у блично мотиви и интере си от дне ш ните си отно ш ения, реверанси и прояви пред у стрема на неолибералния диск у рс в политиката, иконо миката или к у лт у рата. Освен това Л явото не бива да се в ж ивява са м о в ролята на ж ертва на Историята, за щ ото то ви наги се е стремя ло да бъде и не й н Д еми у рг. В новите постмодерни вре мена, обстоятелства и об щ ествени нрави креативният или корективният потенциал на лявото не е невъзмо ж ен, нито трагично осъден и ф аталистично обречен. Т ъ й като 11 9 Историята е отворена за различни възмо ж ни пъти щ а на своето развитие , то Л явото има нови и позитивни въз мо ж ности , нови ш ансове и различни рес у рси . П ри това не само за да се впи ш е пасивно -ж ертвено в контекста , но и да преобрази явно логиката , модела и въплъ щ ението на глобализацията в един по х у манен контекст и соци ално анга ж иран мод у с на проява . Д нес о щ е има политически лидери , де й ци и парти йни членове от различни ф ормации на левицата, които обясняват де й ствията или безде й ствията си със зависи мостта си, с лимитирането на властово у правленските си логики и инстр у ментари у ми, с липсата на у спе ш ни конк у рентни инстит у ции и сили. З а тях исторически- до минантна, макар и кон ю нкт у рна, е безалтернативността на логиката/ инкарнацията на неолибералния диск у рс и сценари й на глобализационните процеси и тенденции в на ш ата съвременност. П одобни обяснения , оправдания и“волни заигравания” с такъв иде й но- логически или прагматичен мод у с на глобализацията, ко й то се предс тавя, валидизира и легитимира като у ниверсален и бе залтернативен, са некоректни. Т е са прекалено опасни, вредни – икономически, политически, социално и мо рално- к у лт у рно. У нас сега има леви и левоцентристки ф ормации ( партии или дви ж ения ) , лидери или де й ци, които дос та ф ормално и декларативно“ксерокопират”, а и доста ент у сиазирано пледират за прилагане на западноевро пе й ски варианти, или за използване на у спе ш но доказа ли се политически инстр у ментари у ми в постановката и 1 20 ре ш аването на ред злободневни проблеми , гра ж дански колизии и социални кон ф ликти . В стреме ж а си“да из гле ж дат европе й ци”, те прекалено едностранчиво и по върхностно възприемат, оценяват, осмислят и пренасят на родна почва образци и характеристики, присъ щ и за ч у ж дестранния опит. Н а пръв поглед, на вън ш ност или по артик у лативно- ком у никативните си при й оми, такива ( елитарни и персонални ) с у бекти изгле ж дат сяка ш на пълно съвременни, модернизирани, обновени ; дори във впечатлява щ у нисон с постмодерните веяния и вариа ции на идеи, ценности, норми, принципи и инстр у менти за лявото присъствие и проява в новия свят. А подобен манталитет и маниер говорят, ако не за др у го, то поне за едни доста прозира щ и техни провинциални комплекси и възмо ж ности. Т ози трево ж ен или дори опасен провинци ален синдром в мисленето и де й ствието на подобни леви елити и ва ж ни техни персони вреди на самостоятелност та, самоч у вствието и креативността на левите партии. П о дълбоката си съ щ ност те обаче доста компроме тират онази постмодерна лявост , която се стремят да ва лоризират и валидизират . З а щ ото , от една страна , преко мерно бързо , неосъзнато или у ми ш лено и у тилитарно , капит у лират пред неолибералните влияния и възде й с твия върх у дне ш ната лява идентичност в света, Евро па, а и у нас. От др у га страна, подобно посрамване на постмодерната лявост се осъ щ ествява и поне ж е такива с у бекти забравят или изоставят един изконен завет на постмодерното- пл у рализъм, отстояване на правото и възмо ж ностите за историческа проекция на самобит 1 2 1 ността на всяка идентичност . З а щ ото в своите“папа галски е ф екти” и политически актове такива лидери , де й ци или парти й ни членове пренебрегват и омалова ж а ват значимостта на конкретни национално- специ ф ични характеристики, потребности, интереси, цели, идеали и планове, които не само не са напълно обречени, а трябва да намират нови възмо ж ности в новия свят. Д окато няко га ш ните парти й но- политически лидери или де й ци бяха прекалено обвързани и дори верноподаници на ка у зата за национално- дър ж авното ( донякъде об у словено и сил но ограничено от блоковите й ерархии и координации ) , дне ш ните твърде бързо се преориентират към подмяна на национално- дър ж авните приоритети и специ ф ики, на потребностите и у пованията на конкретно гра ж дански об щ ественото за сметка на космополитно политическо мислене, ч у встване и поведение. Една подобна, радикално отдалечава щ а се от така привичното за миналото, картина, естествено, прово кира своите ( нови или преиначени“вечни” ) проблеми, дилеми, колизии и драми пред политическата, в т. ч. и лявата парти й на мисловност, пред променя щ ото се не йно ( светско и светово ) ч у встване и практическо де й ст вие за промяна и очовечаване на света. Р азбираемо е, че подобни постановки или диск у сии по такива въпроси и предизвикателства намират първите си отговори в нови те програмни ориентири и инстр у ментари у ми на обно вява щ ите се левици. Д ълбок исторически разлом е прокаран и от новите разбирания или възмо ж ностите за практическо присъс 1 22 твие на социалната дър ж ава . Ерозията на преди ш ната национална дър ж ава , както и кр уш ението на социална та дър ж ава от модерен тип предпоставят нов тип поли тически дебати , социални и у правленски технологии , които нямат своите леви , своевременни и досто й ни, за местители. Списъкът на доскоро ш ните социа лни права, привилегии и у сл у ги все повече се ред у цира, в т. ч. и при у правлението на леви правителства. Т ранснационалните пазари, остоководяването на всичко вече реално, зримо или пък невидимо, променят ма щ абно и радикално у с ловията, изискванията, критериите, инстр у ментари у ма, прагматиката и рационалността на социалните по литики в епохата на постмодерното об щ ество и облика на неговата демокрация. Социалните м ре ж и, а и соци алните чадъри в м одерното и пост м одерното об щ ества прите ж ават различни м одели, у потреби и зло у потреби с тях. П ро м енят се дра м атично естеството , съдър ж анието , ф ор м ата , инстр у м ентари у м ът , диапазонът и те м порал ните срокове на социа лните анга ж именти на дър ж авата към активните гра ж дани или спрямо кра й но н у ж дае щ и те се индивиди, към хората в те ж ко социално или нерав носто й но поло ж ение, към различни др у ги чове ш ки об щности. П олитическите спек у лации с природата на лявото се пре у мно ж ават . З а щ ото лявото вече трябва да отстоява или да у твър ж дава постигнати социални права и свобо ди на отделния гра ж данин или на съответни социални гр у пи . Т ова дава възмо ж ност то да се квали ф ицира като ретроградно или дори консервативно , а не като прогре сивно отворено , настроено и активно подпомага щ о оно 1 23 ва ново , което тъкмо отвореният неолиберален глобален пазар предлага , изисква и налага . П одобни спек у лации см ущ ават или направо объркват немалко хора . А всичко това пък не у молимо изисква и акт у ализирана , перспек тивна програмна обосновка и ре ш ителни отговори на тези проблеми , промени и реалии . П ре ф ерираните/ толерираните социални политики , е ф ективността и ма щ абите на някога ш ните у правленски модели или пък на социално осиг у рителните мре ж и и инстр у менти вече се оказват твърде немо щ ни , невалид ни или недалновидни като прило ж ен инстр у ментари у м в един , съвсем променен свят . П роменените ланд ш а ф ти на ж ивота в соци у ма и отделния индивид сега вече явно изискват др у ги лостове за социално ориентиране и ан га ж иране на политиката , у правлението , за демокрация с “чове ш ко лице” и прочее . Н якога ш ната ма щ абна логика на западната социалдемокрация в с ф ерата на социалната дър ж ава , отразява щ а или прокарва щ а една грандиозна и дълготра й на гра ж данска загри ж еност, подчинена на ан га ж именти“от л ю лката до гроба” на отделния индивид или за отделната личност, сега вече се променят драс тично. П ри това акцентът вече пада върх у самоде й ност та, активитета на конкретния човек, върх у стреме ж ите и опитите на дър ж авата да м у осиг у ри поне равни ш ансо ве за старт, но не за у словията и рез у лтатите от неговото социално присъствие и проява. Д ър ж авата все повече мо ж е и следва да се минимизира, да“дезертира” от доста свои преди ш ни анга ж именти, роли и присъствия спрямо ж итие- битието на отделния човек. Д нес вече“социал 1 24 ността” и социеталността на политиката или у правлени ето , които са присъ щ и за модерния или за постмодер ния тип дър ж ави , инстит у ционалните им въплъ щ ения и легитимни стр у кт у ри прите ж ават несравними харак теристики . И това е неизбе ж но , тъ й като естеството и специ ф иката на кардинално значимото отно ш ение, това, което е ме ж д у “п у бличното” и“частното”, е драматично и драстично променено- в полза на частното. У скорено и твърде ма щ абно дър ж авната или пък об щ инската соб ственост попадат под контрола и напълно в обятията на ненаситната частна такава. Т ова променя стат у са/ патоса на социалното. В един глобален свят, ръководен от ф ик ционността за приватизация на всичко, за повсеместно маркетизиране на всичко, несъмнено границите и въз мо ж ностите на новата социална дър ж ава не у дър ж имо се свиват, като знаменито познатата ни“ ш агренова ко ж а”. В такъв свят не само и толкова ф искалната политика, б ю д ж етирането на социалната с ф ера все повече стават ф атално зависими или ж естоко ред у цирани от всичко онова, което се задава или налага отвъд пределите на дър ж авата и соци у ма. Т е силно се променят и от новите дисбаланси ме ж д у ф ормите на собственост, на тяхно то у правление, контрол и експлоатация от свои или от вън ш ни и ч у ж ди ползватели. Са м ият д у х на социа лни те гри ж и и анга ж именти, самата смисловост и полето за социална справедливост и солидарност променят своите валенции и потенции в новите реалии. Д нес безскр у п у лно и безогледно се накърняват или нар у ш ават естествените чове ш ки права, а и гра ж данс 1 25 ките свободи на личността . Т ова е следствие от ( неоли берално ре ж исиран и агресивно дири ж иран ) взаимос вързан и взаимозависим , динамично отворен свят , както и на доминира щ ия в него и безогледен в ламте ж ите си свободен пазар , от прекомерната икономизация на все ки и остоководяването на всичко . Опазаряването води до опозоряване на скри ж ални ценности/ тра ф арети на цели об щ ества , к у лт у ри , чове ш ки об щ ности . В рез у л тат на това патоло гията , а дори и социопатията в дадени ( заразени или“болни” ) об щ ества , криминализацията и кор у пцията , ерозията на автентичната к у лт у ра , стим у ли рана от инвазията на масовата к у лт у ра , богатството или бедността , перспективността или обречеността никога досега не са прите ж авали такива драстични или драма тични разлики , присъствия и ко ш марни последици за соци у ма като цяло и за индивида . Осезае м и са ж а ж дата , ф аталната потребност и ф у нда м енталният интерес от нови иде й ни и практически ре ш ения на тези предизви кателства и реалности. П рокла м ираните няк ога като еманация индивид у ални чове ш ки права се оказаха невъзмо ж ни за своята пълно ценна реализация . З атова се очертава специ ф ично връ щ ане към колективните права и свободи . Т ова ясно се забелязва в борбите по у законяването на равноправието , равнопоставеността и паритета на представителност на половете или на малцинствата в у правленските системи на с ф ерите на социален ж ивот . Отвореността на“свободния пазар” върви за ръка с у ж асява щ ите пробле м и , колизии и истински ко ш м ари 1 26 на безработицата . Сег а ш ната глобализация гони само печалбите , е ф ективността , рентабилността , без оглед на цената или на съдбата на онези , които са ж ертва на та кива подходи . Т р у дът , една от на й- вис ш ите ценности за М одерността, която се вкл ю чва в регистрите и реперто арите на националната/ социалната дър ж ава, днес вече е с коренно про м енен стат у с и патос. В ирт у алната иконо м ика, транс ф ерите на електронни ф инансови и парични потоци, които почти обезс м ислят или силно принизяват ролята и значи м остта на класическата реална иконо м ика и производството на стоки и у сл у ги, вече сяка ш не се н у ж даят от преди ш ната сто й ност, роля и значи м ост на чове ш кия тр у д. Иконо м иката на знанието и прилагането м у в бизнеса вече дезав у ират преди ш ните представи за съ щ ността и специ ф иката на тр у да като ценност. Р иго риз м ът на м одерното м ислене е под м енен от у тилитар но- хедонистичния етос на пост м одерната м енталност и сензитивност. Р у тинните м од у си на тр у д вече явно се за м естват ( твърде главоло м но или скорострелно ) от творчески и високотехнологични негови вариации, ко ито съвсе м не се н у ж даят от преди ш ните канони за ра ботна сила. Са м ата глобалност паралелно произве ж да не са м о м обилност, но и неви ж дано, доскоро неч у вано, закрепостяване на хора. Т я провокира и дра м атично из падане на индивиди или об щ ности от преди ш ните и м социални пространства, позиции, стат у си, придобивки и облаги ; провокира вре м енно или дълготра й но заг у бване в социалните лабиринти. Т ова съ щ о об у славя радикал ни и дина м ични про м ени или преобраз у вания в облика, 1 27 стат у са , потенциала и патоса на класово страти ф икаци онните стр у кт у ри , както и в естеството или специ ф иката на персоналните екзистенции . П остмодерността ра ж да исторически непознати за М о дерността нови въз м о ж ности и ф ор м и на м еркантилно користно възползване от об щ ествени ф ондове и различ ни рес у рси на националната/ социалната дър ж ава . Част от тях са свързани с появата и развитието на готовански м анталитети и т у неядски м аниери на съ щ еств у ване , ко ито а м орално и противозаконно облагодетелстват едни за с м етка на всички останали гра ж дани или членове на об щ еството . Р азчита й ки на спек у лативно и нелегити м но възползване от социалните ф ондове, не м алко индивиди или конкретни чове ш ки об щ ности у м и ш лено/ систе м но не ж елаят да се анга ж ират дълготра й но или епизодично с тр у дови ф у нкции, а ж ивеят в у щ ърб или на гърба на об щ еството. Т ова ра ж да съвсе м нови типове социални пробле м и, противоречия, колизии, кон ф ликти, бариери, предразсъдъци, които прекалено затр у дняват национал ната/ социалната дър ж ава. Н якъде това провокира ради кални про м ени, корекции или пълни от м ени на преди шни либерални ф ор м и и техники в социалните програ м и, за да м обилизира и прин у дително да вкара такива про винили се хора в“правия път”. Д р у гаде то вегетира по ради м еркантилността на у правлява щ и елити и цялата политическа класа, които м еркантилно разчитат на из борните гласове на такъв явно кор у м пиран па у перизъ м. Н овите л у м пени основателно или безочливо предявяват неизпълни м и претенции или очаквания къ м дър ж авата 1 28 и об щ еството . Според тях по следните , У правлението и В ластта са им“задъл ж ени” и трябва да изпълнят неза бавно отговорностите/ задъл ж енията си , независимо от естеството и конкретиката на у словията , тр у дностите и рес у рсите на соци у ма . П аралелно с това се ф ормира тен денцията на оправдаване или омалова ж аване на антиоб щ ествената и противозаконната проява на такъв контин гент . Н езачитането на законността , пренебрегването на об щ ествените и гра ж данските задъл ж ения се превръ щ ат в масов и всекидневно затр у днява щ у правлението на всяка дър ж ава ф еномен . К риминализацията на такива индивиди/ об щ ности се представя от тях като единст вена алтернатива за оцеляването им. М акар често да е налице паралелно конс у м иране на социални по м о щ и и дискретно или арогантно у частие в“сенчестата” иконо м ика. Т ова естествено взривява останалите данъкоплат ци, о щ е повече, когато визираният контингент не пое м а или отказва да си пла щ а задъл ж енията къ м дър ж авата. Т о дава въз м о ж ност и простор за бързото разпростране ние на консервативни и неолиберални вк у сове, ориента ции, нагласи, тра ф арети, които о щ е повече у сло ж няват м исията, а и де й ността на социалната дър ж ава. М арги налите, а у тса й дерите на социалните про м ени и ре ф ор м и на м ират своите оправдателни атак у ва щ и версии или ар г у м енти сре щ у В ластта. Ин ф илтрацията на огро м ни или нелегално растя щ и и м игрантски или м игрира щ и м аси в дадени страни или об щ ества, м акар преди да е била поноси м а и безопасна, изведнъ ж се превръ щ а в едно огро м но бре м е и кр у пна опасност за гра ж данския м ир, 1 29 правовия ред и социалния ж ивот . В сичко това силно у дря по политиките за заетост , за премахване и за ограничаване на главоломно растя щ и те проблеми с безработицата , а незаконният и нелегал ният дъмпинг на работна ръка се превръ щ а в канон на глобално неолибералния диск у рс . Т о у ронва прести ж а и смалява възмо ж ностите на всяка една социална дър ж ава . П реди ш ните гаранции , придобивки за нормиране на работен ден и за останалите тр у довоправни договоре ности или пости ж ения вече безпо щ адно се орязват или дори напълно се премахват . Т ърсенето и предлагането на евтина работна сила придобиват нови измерения , нови техники или практики на своето у довлетворение . Д ори и левите у правления вече са прин у дени да прилагат рест риктивни мерки , ако искат да оцелеят в глобалната над превара . Р епресивността и конк у ренцията придобиват антих у манни параметри и злове щ и изобра ж ения в един “отворен свят” , ко й то се рекламира патетично като на йдемократичния или добрия. К омпликациите за социалната дър ж авата идват и в др у га посока. З астаряването на населението, б у рната емиграция и тек у чеството на работната сила, незаконо съобразните възнагра ж дения или у криването на отчис ления към дър ж авата от страна на работодателите и про чее об у славят ниски предстоя щ и пенсионни осиг у ровки или пла щ ания. Т ова води до противопоставяния ме ж д у поколенията, до е й д ж истки нагласи и ориентации на изолация или поне на дискриминация на представители те на съответни генерации, на полови и др у ги об щ ности 1 30 в пазара на тр у да , към възмо ж ностите за кариера и за равно запла щ ане . Социалната дър ж ава се дискредитира и спря м о поли тиката си в с ф ерата на здравеопазването . П оследната е подло ж ена под у дарите на тотална м аркетизация , на във личане в с ф ерата на непрестанна пазарна конк у ренция , което прави все по скъпо и недости ж и м о м едицинското обсл уж ван е за огромни маси . Р е ф ормирането на медицин ското обсл уж ване все повече г у би социалния си контекст и значимост , за сметка на пазарните си визии . Н еправо мерното ползване на здравните ф ондове , спек у лативните игри ме ж д у доставчици и дистриб у тори на медикаменти провокират те ж ки сит у ации с някои контингенти от бол ни , които взривяват об щ еството . М еркантилизирането на здравните у сл у ги , както и престъпното изн у дване на па циентите , на н уж дае щ ите се от по м о щ са всекидневен ф е но м ен . Б иологичното здраве , психичният стат у с , ф изио логичната констит у ция на отделния индивид или на цели социални гр у пи се превръ щ ат в пазарен критери й и при цел за новите интервенции на пазарната логика. З дравни ят стат у с се оказва и входна виза за едни или др у ги по лета, или й ерархии и кариери в социалното, или иконо м изираното пространство. В ъз м о ж ностите на определени генерации, социални гр у пи да си позволят/ ползват високо качествено здравеопазване, про ф илактика, стационарни, извън- и следболнични м едицински у сл у ги стават явни, а за др у гите хора те са все по- м рачни. Б ъде щ ето на ф ар м акологията, генното ин ж енерство и развитието на биотехнологиите внасят съвсе м нови, не 1 3 1 винаги и не само толкова оптимистични н ю анси . Т ова драматично и драстично влияе/ възде й ства върх у цялост ното настроение, самоч у вствие, об щ ествено присъствие, върх у приемането и отхвърлянето на с у бекти с нормално/ у вредено здраве в социалното пространство на конкрет ни страни и региони. Т о поставя нови задачи, препятст вия пред социалната политика, а лявата политика трябва да намери съответни ре ш ения. В глобалната надпревара и епоха от значение е и количеството на населението или на работната ръка, но преди всичко“качеството” им, дори и в позицията им на здравословен и пълноценен ( чове шки или про ф есионален ) материал и прочее. Г лобалният свят има остра н у ж да от постоянни ин ф ор мационни иновации. Т ова отваря ш ироко врати пред пре ф ериране и толериране на образованието като ф у ндамен тално значимо за съвременното време. Инвестирането в образованието се превръ щ а в поле за конк у ренции, за га рантиране на про ф есионално- квали ф ициран и способен на мобилност потенциал, ко й то да обезпечава динамизма или расте ж а на пазара. Формирането и ф орматирането на тр у довите рес у рси в модерното, инд у стриалното об щ ество съ щ о залага доста много на образованието. Н о днес последното има по- др у ги цели, задачи и сценарии за своето разгръ щ ане или масирано прило ж ение в ко ренно нова де й ствителност. Образователният ценз, про ф есионално- квали ф икационният стат у с, многообразието от възмо ж ности, дарби и способности на индивида да се впи ш е, у частва в различни социални роли и контексти се превръ щ ат във ф атална ценност, инстр у мент, и дори 1 32 гаранция за неговата кариера . П овсеместната комп ю тъ ризация , въве ж дането на високите технологии в образо ванието и просветата , дори и ч уж доезиковото об у чение вече се превръ щ ат в категоричен императив за нормал ната или перспективна политика/ у правление в тази с ф е ра . Н о това не ре ш ава всички проблеми с ф ормирането и изва й ването на човека, на неговата индивид у алност или личност в х у манен контекст. П отвър ж дение за това е ро ж бата и символът на П остмодерността Интернет . Т о й създава неподозирано ма щ абни възмо ж ности и у словия за ин ф ормиране, но не и за правилно, социално анга ж и рано и х у манно възпитание, облагородяване на своите потребители. Са м ият со ф т у ер се оказва специ ф ично по ле на социални неравенства, дискриминации, репресии или пък за явни предпочитания, ф аворизации на определени ценности, норми, принципи или проекти. Н еолибералният диск у рс открива, прекомерно ш у мно рекламира индивид у ално- кариерните аспекти на подоб ни потребности, интереси, планове и сценарии. Т о й оба че у ми ш лено прикрива тъмните страни или злове щ ите е ф екти на масираното прило ж ение и експлоатацията на тези процеси, средства и тенденции. Чрез политически те си стратегии и у правленските си практики този дис к у рс ги имплантира в масовото и персоналното чове ш ко съзнание и начин на поведение. В един тотално опазарен свят вече не само и толкова възпитанието, колкото и преди всичко об у чението/ образованието се превръ щ ат във висо ко котирани и“конвертир у еми” сто й ности за настоя щ ето или бъде щ ето на индивида. Т ака образованието, заедно 1 33 с б у й ства щ ата масова к у лт у ра/ с у бк у лт у ра, се превръ щ ат във вероятни пространства за своеобразно про ф илиране и понякога дори за осакатяване на чове ш ката д у ш евност и д у ховност. Евол ю циите или да ж е кризите в ме ж д у по ловите и семе й но- брачните отно ш ения, ред у кциите на възпитателните потенциали на дне ш ното семе й ство, нес пособността на у чили щ ето да ги компенсира съ щ о те ж ко резонират върх у проблемността и тр у дностите на възпи танието. Сре щ у подобни опасни възмо ж ности или е ф ек ти левите социални политики следва да търсят някакви нови и оптимални инстр у менти, контрамерки. Г лобалната съвременност об у славя и стим у лира б у м на различни ф у ндаментализми, подем на радикални, спонтанни или организирани екстремистки съпротиви, безогледни спрямо ж ертвите и цените борби. Т ерориз мът мо ж е би става заплаха № 1. “Ст у дената во й на” вече е прикл ю чила, но новите версии и поколения на В о й на та съвсем не са само някакъв у вехнал експонат от м у зея на Историята или о т Спо м ена на по старите пок оления. Т е явно са трево ж на или опасна всекидневна реалност в този свят. Д вадесетият век остави след себе си неви ж да ни последици от различни и разнородни во й ни, но след ва щ ият го съвсем не обе щ ава да се ли ш и от тяхното при съствие, от у сл у гите им в полза на някакви меркантилни и антих у манни идеи или химери. Ценност като мира се у потребява/ зло у потребява по всякакъв, дори и по на йаморален маниер. Иманентно присъ щ ата на истинската демокрация ценност като тази на съпротивата днес, по вече от когато и да било, има нови лица, герои, сцени, 1 34 реквизити или да ж е репертоари за своите исторически и драматични изпълнения . Г ра ж данското неподчинение , възпято от един американски писател със съвсем не ляво мислене , днес се превръ щ а в инстр у мент и у пование за много социално анга ж ирани и протестира щ и индивиди или чове ш ки об щ ности сре щу сега ш ната глобализация . М у тира щ ите днес леви партии/ идеологии следва да открият и обосноват своите теории и инстр у м ентари ум и , технологии и практики за гра ж данско неподчине ние и социална съпротива сре щу В ластта , която не се интерес у ва от ни щ о , освен от своето възпроизводство . И това следва да са такива об щ ествени и гра ж дански съпротиви , които отварят проход къ м разбирателство и м ирно съв м естно съ ж ителство м е ж д у различни страни , об щ ества , к у лт у ри , цивилизации и религии ; дори м е жд у сега противостоя щ и си социални страти ф икационни слоеве . В заи м освързаният и“отворен” глобален свят предпоставя и изисква появата и на едно кос м ополитно , на планетарно гра ж данско об щ ество , което да е в явна сл уж ба на солидарността , справедливостта , свободата , м ира и благоденствието на човека ( като род и индивид ), а не на проекти , инициативи , инстит у ции , де й ствия, ко ито облагодетелстват облагодетелстваните и без това от сега ш ния разво й на глобализацията. М акар на Изток почти да е таб у ирано да се говори за класови ценности и борби, и м енно от З апада, от либе рално- де м ократични и неолиберални или неоконсерва тивни у м ове, вече по- често идват и нови признания или иденти ф икации за такива про м енени ф ено м ени. Т е вече 1 35 нямат почти ни щ о об щ о с преди ш ните класови идеологе ми , арсенали и репертоари на об щ ествени неподчинения и гра ж дански съпротиви . Н о търсят в и чрез себе си нови възмо ж ности за възкресение и въз ш ествие на социално значими ценности , каквито са Р авенството , Б ратството , Свободата, Справе дливостта , Солидарността , М ирът и др у ги подобни . Сре щу неолибералния неодог м атизъ м , прокла м ира щ светло бъде щ е за способните , а не на всич ки хора , както и безочливата или пер ф идната социалдар винистка версия за преи м ущ ествата на глобализацията , която обрича на м изерия и безбъдност огро м ни чове ш ки м аси , днес вече се противопоставят нови у топии , доктри ни или теории . Н якои от тях са свързани с историческата перспективност/ полезност от подготовката и осъ щ ествя ване на нови , дори револ ю ционни ре ф ор м и , от“де м ок рации на Д е м окрацията” , от неизбе ж ното изб у хване или въплъ щ ението на Р адикална де м окрация , непознати до сега Р евол ю ции на Б ратството , Р евол ю ции на Р авенство то , та дори и от у никалните или неви ж дани Световни ре вол ю ции на Ж ената , които да х у м анизират повече света . М акар доктрината за“цивилизационните сблъсъци и во й ни” да е констр у ктивистка версия на определен тип политическо/ идеологическо м ислене, да е да ж е и негово оръ ж ие, което и м а своите разнородни ( теоретически и практически ) противоде й ствия, тя м асирано се прилага от властелините на Н овия световен ред. В регионален или планетарен контекст днес антиглобализ м ът де м он стрира своите доста грозни и ко ш м арни лица. Обаче ал терглобализ м ът, в т. ч. и особено пък левият такъв, все 1 36 о щ е нямат сво й кристализиран облик и спол у члив ста т у с, нито дъл ж имата програмна версия или инкарнация. Д нес анти- и алтерглобализмът са на етапа на своето спонтанно и стихи й но ра ж дане и присъствие, но о щ е сега те показват и свои черти, които очертават тяхното значимо присъствие в бъде щ е. П онякога по чевръсто , макар и по гр у бовато , анти и алтерглобалистките проя ви и де й ствия вече се възползват от потенциала/ инстр у ментари у ма на на ш ата съвременност. П оне ж е високите технологии , деидеологизираната съборност на хора , без различие на своя расов , етнически , кон ф есионален , по лов или др у г признак и принадле ж ност , не са вече само в полза на властелините на глобализацията . Т е са на раз поло ж ение и в у потреба съ щ о и на техните противници или поне на онези , които мечтаят за едни др у ги версии на х у манизирана и социално анга ж ирана глобализация . З а всички тези преме ж дия и превратности в Историята или на човечеството остро са н у ж ни обаче и нови типове парти й ни програми- съзв у чни, х у манни и е ф ективни на повелите на времето и н у ж дите на битието ни. Т е тряб ва да легитимират една съвсем др у га смислова вселена, един различен и печелив ш инстр у ментари у м за смис лено об щ у ване ме ж д у различни чове ш ки об щ ности и идентичности, населява щ и на ш ата планета З емя. Д нес отново изниква въпросът каква партия е лявата ? Т ова обаче не е въпрос от онази, твърде брадясала и неиз менна иденти ф икационна материя, която съдбовно и бо лезнено вълн у ва една част от членската маса във връзка с това дали Б С П е социалистическа или пък трябва да е 1 37 социалдемократическа ф ормация . Т ова , на й- вече и преди всичко, е проблемът относно стат у та на тази партия във връзка с това дали тя все о щ е е масова или пък у скорено се превръ щ а в клиентелистка, или да ж е в някакъв др у г тип политическа ( но дали вече е и класическа лява ?) партия. З а щ ото съ щ еств у ва напълно реална възмо ж ност левите партии да изг у бят преди ш ния си идеен или гра ж дански па тос и об щ ествен стат у с. З а да се превърнат вече, по- бавно или по у скорено, определено от масови партии предимно в някакви си, прекалено иде й но- амор ф ни, инстр у ментално електорални, дори и натрапчиво елитарни ф ормации. О щ е повече, че и социалната база на левите партии в у слови ята на прехода ни към демокрация е във ф ерментация, не е изкристализирала, доколкото социално- класовите и страти ф икационните стр у кт у ри на об щ еството са в етап на прекон ф иг у рации или на нови констелации. Историческата транс ф ормация от класови в битност та на масови и впоследствие в народни партии е съпро водена с особени промени в цялостната идеологическа, организационна, кадрова и ф у нкционална анга ж ираност на тези политически ф ормации. Т я исторически вече достатъчно ясно показа/ доказа своите преим у щ ества, но и недостатъци. П остмодерността обаче демонстрира амортизациите не само на класовите и масовите , но така съ щ о и на ти па ж а на народните партии , тяхната ред у кция или поне с у бстит у ция от нови типове на политическо сдр у ж ава не , организиране , мислене и де й стване по съвсем конк ретни проблеми. П олитическото днес някак доста осе 1 38 заемо г у би пре ж ните си територии , властови позиции , роли , права и да ж е привилегиите си . Т о е дезав у ирано и дискредитирано , при това по твърде различни причини и начини . П арламентарната демокрация , исторически скроена по калъпа на М одерността , все повече явно се задъхва , дори понякога капит у лира пред напора от б у ря та на новите исторически предизвикателства ; не м о ж е да с м огне на дина м иката или на развоя на социалните ре алности . П арла м ентарно политическите инстит у ции и тра ф арети са все по често наказвани с инди ф ерентност и да ж е с откровена неприязън от хората . П артиите са из г у били доста от преди ш ния си социален и исторически авторитет , от п у бличния си респект за гра ж данството . В представите и оценките на хората те все повече се въз прие м ат като корпоративни у бе ж и щ а на нечистоплътни интереси , цели , програ м и и сценарии . Т ова предизвиква не ж елание за у частие в техните прояви или отлив от тях . Г ра ж данската вялост и пасивност , бягството от пое м ане на об щ ествени анга ж и м енти и електоралният абсенти зъ м неи м оверно се разрастват . Т е сяка ш стават привична характеристика за все по -ш ироки чове ш ки м аси или“ар г у м ентирано оправдан” , дори и откровено протестен , м а ниер на персонална де м отивираност или дезертиране от социални задъл ж ения . Т ова силно накърнява прести ж а , реп у тацията , историческия ореол на лявото , което досе га винаги е съ у м явало да м обилизира и активизира , чрез послания и дела , индивидите и об щ ностите в различни об щ ества . Т о изисква радикално нови идеи , инстр у м ен ти , техники и практики , които да обновят и преобразят 1 39 левите партии в у нисон с характера и особеностите на историческите закономерности и тенденции в света . И програмите следва да са“първите лястовички” за такива модернизации и м у тации на лявото в посока на предиз викателствата на ХХ І век. Д емокрацията явно изгле ж да като преборена от мо щта на пазара пред очите на п у бличността, а това внася съвсем различни представи и оценки за не й ната естес твена или дъл ж има съ щ ност и роля. Т ова мигом отваря ш ироко порти на съвсем др у ги, исторически редки или напълно непознати, ф еномени и процеси. В заг у бени те, частично изоставените, нескопосано поддър ж аните социални територии все по у спе ш но и по- агресивно се настаняват др у ги типа ж и на гра ж данско стр у кт у рира не и обединение, на организиран активитет по точно конкретни проблеми и оповестени ( или дори неарти к у лирани ) програми и сценарии. П ред изпадналото в отблъсква щ и гърчове или стра ш ни конв у лсии лице на дър ж авността , гра ж данското об щ ество търси своите компенсаторни възмо ж ности или у дари . Т ова отваря“зе лени у лици” пред гигантското настъпление по всички точки , ф ронтове на различни неправителствени органи зации , които невинаги обаче де й стват като истински со циален или морален коректив на политическото. З а щ о то те могат завоалирано, инстр у ментално да са и да ж е превърнати ф орми, които да обсл у ж ват и прокарват ан тих у манни, антиоб щ ествени цели и сценарии в дадени социални пространства или чове ш ки образ у вания. П о такъв начин с у бполитическото мо щ но нахл у ва , превзе 1 40 ма доста от пространствата , които преди са обитавани и у правлявани безрезервно от политическото ( модерно разбрано ). Н егови разнородни и разнолики стр у кт у ри или дви ж ения все по отчетливо и агресивно задават тон в п у блични дебати , в политически диск у сии или социал ни кон ф ликти . Евент у ална нова програма трябва да даде ясен , категоричен и недв у смислен отговор на подобни сериозни тревоги или основателни и реални опасения . З а щ ото сега м у тира щ ото ляво няма адекватна и конк урентоспособна визия за такова гра ж данско об щ ество , което е приоритетно социално , нито пък за рес у рсите , инстр у ментари у мите и политическите м у репертоари , без съ щ евременно да се противопоставя на обективната закономерност на глобализацията , а да търси и да про карва не й ната х у манна орбита и т. н. Съ щ евре менно тъкмо тази нова ф рагментация и пл у рализация на социалните стр у кт у ри откриват преди на пълно непознати възмо ж ности за парти й ните елити да се отварят, да ползват, но и да се възползват от електорална та, социалната многоликост или разнородност.“Играта” с различни социални те ж нения и у пования, претенции или очаквания, с разнородни и дори дистанцирани по своя социален стат у с об щ ности, предлага на елитите ловко да прилагат нови властови и ком у никативни техники, но и нови модели на облагодетелстване от тези нови пе й за ж и. След ш у м ните протести и обвинения от страна на либе рално м исле щ и интелект у алци, творци, изтъкнати и со циално анга ж ирани авторитетни личности или об щ нос ти спрямо“предателството на демокрацията”, днес вече 1 4 1 пристигат поредица от протести или обвинения и относ но“предателството на лявото” , на Идеята и Идеала , на ле вите ценности , принципи и норми от едни или др у ги леви лидери или парти й ни елити. И това става дори в страни с доста у твърдена и развита демокрация, с авторитетно и забеле ж имо историческо присъствие на левиците. Т ова немин у емо вече променя и смисловата панорама така съ щ о и на новите програми ; то отре ж да съвсем нови роли и прерогативи на елитите и т. н. О щ е повече, че сяка ш се превръ щ а в ло ш тра ф арет загърбването на интелигенци ята, на интелект у алците от страна на парти й ните елити, за сметка на прекомерното обсл у ж ване на последните от експертите им. Т ози разрив ме ж д у политическите елити и д у ховните елити на соци у ма твърде често об у славя дори и деинтелект у ализацията на политиката, сни ж аването или у тилитарното про ф илиране на политическия прод у кт. З а разлика от преди ш ните ( исторически или социални ) времена, когато безкомпромисните избори и активности са неотменна черта на лявото, днес именно логиката и практиката на търсене и у спе ш но прокарване на взаимо у довлетворява щ и компромиси ме ж д у различни интереси или да ж е идентичности се превръ щ ат в доминира щ о и явно не пренебре ж имо у словие. В отделни сл у чаи това дава възмо ж ност да настъпва едно дистанциране на ня кои парти й ни елити от членските състави ; някаква раз далеченост ме ж д у маниерите в ч у встването на логиката, целесъобразността или оправдаността, цените на проме ните, гледани“отгоре” и“отдол у ” ; на манталитетите за тяхното опознаване, осмисляне и пре ж ивяване. Т ова вече 1 42 немин у емо променя смисловата панорама и на новите програми ; отре ж да съ щ о съвсем нови роли и прерога тиви и на парти й ните елити. Обаче за такива ахилесови пети на де м окрацията о щ е преди повече от два века пи ш е съ щ о и А лексис д ь о Т оквил. Т о й гласовито пред у пре ж да ва за възмо ж ните и нараства щ и манип у лативни или спе к у лативни рес у рси на елитите. О щ е повече, че в миналото левите политически елити като правило много се горде ят и ре ш ително отстояват правото си на свободен избор или проява, докато дне ш ните по- скоро често обясняват и да ж е оправдават делата си със зависимостите, несво бодата на избор и де й ствие в съвременността ни. Н яко га парти й ните елити всячески се опитват да у бедят или анга ж ират п у бличността в постигането на възмо ж ността на невъзмо ж ното. Д нес по- скоро те лансират невъзмо жността дори и на възмо ж ното, което е дости ж имо обаче с много у силия, непоколебимост и вярност на идеята. Т ези нови“ щ рихи в портрета” на парти й но- политическия ф е номен, в облика и присъствието на парти й ните елити не съмнено предпоставят и изискват спе ш но анализиране ; корективни, програмни ре ш ения по тях. Истински демократичният пл у рализъм, а не ф ормал ният такъв, не експлоатира антих у манно или меркантил но наличието, потенциала, особеностите и динамиката на противоречия ме ж д у различните типове идентичнос ти, както и на техните практики. Т ъкмо обратното, то й е особен дълг или лост за тяхното съхранение, у твър ж де ние и развитие. М анталитетът и м аниерът на толерант но отно ш ение къ м различната, др у гата и да ж е“ч у ж дата” 1 43 идентичност вече явно се превръ щ ат във фу ндаментален критери й и инстр у мент на постмодерната лява к у лт у ра. Освен това подобна нов а програма следва да пока ж е и обоснове своите ви ж дания и ре ш ения за ограничението и ликвидацията на сега бит у ва щ ата етнизация на мизерията, безработицата, неграмотността, криминализацията, по лово- битовия консерватизъм или травматизъм, както и на специ ф ично етнорегионалното дебалансиране в страната. П реходът към демократично у стро й ство на об щ еството и ж ивота откри непознати възмо ж ности, рискове и породи предпоставки или у словия за специ ф ично етнизиране на макросоциални ф еномени или процеси. Цели об щ ности се хвърлиха в бездната на ни щ етата, безпросветността, про ф есионалната или ж ите й ската безперспективност и обреченост. Т ова неизбе ж но пора ж да нови опасности и рискове не само за тях, но и за цялото об щ ество, за дър ж авността и пребъдността на българското. Т ова значи, че в новата програма следва да се даде категоричен отпор и на въздига щ ите се стари и нови ф орми или практики на поп у лизъм, демагогия, на у потреба/ зло у потреба с нацио налистически, расистки, ксено ф обски мотиви и арг у мен ти, на борба сре щ у дискредитацията, дискриминацията, репресията или поне сегрегацията и ограничаването на чове ш ките права и свободи на съответни чове ш ки об щности. Т ова има своите, не само и да ж е не толкова, наци онални, но и преди всичко интернационални, та дори и особено, европе й ски зв у чения и значения. В закл ю чение, трябва да заострим внимание към пре ценката, че предизвикателствата пред програмното обнов 1 44 ление на лявата партия не са нито малко , нито пренебре ж ими , нито елементарни по своя смисъл , значимост , роля и ма щ аб на историческо и всекидневно присъствие и про ява . Т яхното у мело и плодотворно де ш и ф риране и у сво яване , както и естеството или патосът на една съвместна , колегиална , творческа атмос ф ера , на една пълнокръвна , ли ш ена от всякакви предразсъдъци и пред у бе ж дения , ди алогична атмос ф ера могат и трябва да бъдат гаранти за евент у алното създаване , разпространение и осъ щ ествява не на новата парти й на програма. Т ова несъмнено изиск ва известно време и стабилна организация, както и мо билизация на енергията на различни с у бекти ( гр у пови и персонални, инстит у ционални и не ф ормални ) . Н о всички тези вероятни у силия и ж ертви си засл у ж ават смисъла и цената, за щ ото щ е са направени в името и за благото на Човека ( като род и индивид ) . А нали тъкмо то й следва да бъде в центъра на вниманието, гри ж ите и всеотда й ността на една съвременна и обновява щ а се лява партия, която търси своя нов брод в пространството на Историята, В ре мето и Б итието на глобалния свят. Т акъв залог непремен но, а и съвсем засл у ж ено си стр у ва поло ж ените старания и преминатите, макар и големи изпитания. 1 45 СОЦИАЛНИ ИДЕИ И ПРАКТИКИ В НАЧАЛОТО НА ХХ І ВЕК И скр а Б а е в а Стре м е ж ът къ м со циална справедливост е много по стар както от марксизма като идеология , така и от соци ализма като практика . Т о й мо ж е да бъде открит в зората на чове ш кото об щ ество сред онези, които са у бедени, че се ж ивее по- добре, когато всички имат средства за съ щ еств у ване и са сиг у рни за бъде щ ето си. С др у ги д у м и , о щ е от древността добре разбраният егоизъ м вк л ю чва и алтр у изма, за щ ото на й- добре се гри ж и ш за себе си, като помага ш и на др у гите. В ъпросът е дали тези на й- об щ и морални принципи, които щ е намерим в повечето голе ми религии ( напр. в християнската“ А к о им а ш д ве р и з и , д а й е д н ата н а б ли жн и я си !” ) , могат да се съчетаят с мо дерния марксизъм от Х І Х век или пък със съвременния социализъм на ХХ и ХХ І век. А з лично изпитвам у ва ж е ние към християнския социализъм 1 , но не смятам, че то й мо ж е да замени социалното ре ф орматорство, което бе ш е на й- ярката характеристика на социализма като идеоло гия и практика в продъл ж ение на повече от век. К ато далечни пред ш ественици на социалистите тряб ва да възприемаме и онези хора, които преди хилядоле тия са поставили основите на чове ш кото об щ ество, както и тези, които са го направили х у манно преди столетия и 1 П овече за християнския социализъм мо ж е да се намери в : Б у л г а к ов , С . Н . Х ристи янство и социализм ; Б е р дя ев , Н . А . Х ристиянство и социализм. В: Образ б у д у щ его в р у сско й социал ь но э кономическо й м ы сли конца ХIХ- начало ХХ века. М., 1 994. 1 46 десетилетия . В ърх у социализма като теория и социална практика продъл ж ават да са съсредоточени наде ж дите на милиони за запазването на х у манността на об щ еството днес и в бъде щ е . З а много на ш и съвременници необходи мостта от специални гри ж и , за да бъде запазен справед ливият характер на дне ш ното об щ ество , мо ж е да прозв учи странно , тъ й като се намираме в процес на адаптиране към Европе й ския съ ю з. Р еалността обаче често болез нено ни напомня за разликата ме ж д у теория и практика, за разминаването ме ж д у добри намерения и реални ре з у лтати. З а щ ото събитията от последните месеци показ ват все по- ясно, че в цяла“прехо ж да щ а” и“преходила” Източна Европа социалният егоизъм и противопоставя нето не само не намаляват, а напротив – у величават се, стреме ж ът към богатство на всяка цена не само е станал цел, но се превръ щ а и в образец за де й ствие. А подобни тенденции лесно могат да се забеле ж ат и в безспорно со циалната преди години Европа. Т ези негативни социални тенденции предизвикват се риозна тревога. Т ревога преди всичко за левите социални идеи и за това как ги възприемаме и осъ щ ествяваме днес. Известно е, че ва ж на роля при разпространението на со циалните идеи играе образователната система. М оите лични впечатления от об у чението по история в м асовото средно у чили щ е са, че акцентът е поставен върх у вели чието на българската дър ж ава през Средновековието и че дне ш ните б ългари изгра ж дат представата си за социално то развитие преди всичко върх у вярата в у твър ж даването на дър ж авата с по м о щ та на сила, върх у у м ението на едни 1 47 хора да налагат волята си над др у ги с оръ ж ие и насилие . В историята силовата/ насилническата страна от чове шката/ об щ ествената природа е играла ва ж на роля при изг ра ж дане на съвременния свят . Едновременно с нея обаче съ щ еств у ват и др у ги тенденции , нало ж ени от онези хора , които ви ж дат и“обратната страна” на традиционното раз витие . Социално ч у вствителните с е вгле ж дат не толкова в победителите , колкото в ж ертвите на насилието , в г убе щ ите битките за територии , пазари и богатства , битки , изпълва щ и целия преход от традиционно към модерно и съвременно об щ ество . Осъзнаването на опасностите за об щ еството , които създава социалната несправедливост , в м иналото е било задача и пости ж ение на м алцината , по вярвали , че тяхното собствено добр у ване не е достатъчно . Т е са в основата на социалните идеи , евол ю ирали през Х І Х век до социалистически. К акво произлиза от това ? П рез Х І Х век социализ м ът с е изгра ж да като об щ естве но- револ ю ционна теория. А в началото на следва щ ия ХХ век тя пол у чава и историческия си ш анс да осъ щ естви ж е ланата социална револ ю ция, чиято кра й на цел е социално справедливото об щ ество. Р ез у лтатите от револ ю ционния взрив в началото на ХХ век днес вече се възприемат като празни ил ю зии, че такова об щ ество мо ж е да се постигне просто чрез овладяване на властта и впрягане на дър ж а вата в осиг у ряването на социалната справедливост 2 . В р у ините на револ ю ционното разочарование ж ивее днес 2 Ил ю зорността на моделирането на социално справедливо об щ ество със силата на властта и дър ж авата е у сетена и описана от поредица литератори о щ е в първата поло вина на ХХ век. Н а й- известни са посветените на този проблем анти у топ ии на Олдъс Х ъксли“ П рекрасният нов свят” ; М ихаил З а м ятин“ Н ие” и Дж орд ж Ор у ел“1 984 ” . 1 48 об щ еството не само в Б ългария и Източна Европа , а и в цяла Европа ( но не и в Л атинска А мерика например ). П о мои набл ю дения в началото на ХХ І век всяка лява идея у нас се възприема като не щ о консервативно, свързано с недемократичното минало, не щ о антире ф орматорско и ло ш о. С не по - малка сила тези нови пред у бе ж дения ва ж ат за социалистическите партии и техните програми, които задъл ж ително се интерпретират от политолози и набл ю датели като“бив ш и ком у нисти”. Д окато дясното се третира като гаранция за поло ж ителни промени, за просперитет, за бързо развитие. П одобни реално съ щ ест в у ва щ и или съзнателно създавани об щ ествени нагласи не бива с лека ръка да се отхвърлят ( какъвто стреме ж често мо ж е да се види у социалистически де й ци ) , а трябва да се обяснят, за да могат да се променят. Ж изнено ва ж но за левите идеи в началото на ХХ І век е да си върнат об лика на носители на новото, на ре ф орматорска политика, базирана върх у нов социален проект, ко й то мо ж е да се реализира в на й- близкото бъде щ е. В ъзходът на дясното говорене и де й ствие в Б ългария днес е плод на възродения социален егоизъм, на всеоб щ ата възхвала на богатството като гаранция за социален просперитет, на“големите наде ж ди”, свързани с възста новяването на частната собственост. Т ези основни пос лания се оказаха привлекателни за почти всички българи в началния етап на прехода. К ато казвам това, имам пред вид не само и не толкова политиците и привър ж ениците на откровено десните партии като С Д С в първия период на преход а или Д С Б, СС Д, В М Р О днес, а и м но ж еството 1 49 центристки политици от НД С В през последните години , както и немалко социалисти ( бив ш и ком у нисти ). Т акива послания често се ч у ват и от на й- изтъкнатите предста вители на левицата, гледа щ и“с гняв назад”, към мрач ните години на нало ж ения о т Съветския съ ю з дър ж авен социализъм, и с у пование напред, на З апад, към разви тия капитализъм, изградил социалната дър ж ава. Т акива, сравнително прости и ясни, бяха дилемите от 9 0- те годи ни на ХХ век както в прехо ж да щ а Източна Европа, така и в из ж ивява щ ите три у м ф а си от спечеленат а Ст у дена во й на Европе й ски съ ю з и Съединени щ ати . Н о вече с м е в на чалото на новия ХХ І век, ко й то се оказа нов не само по календарни, но и по об щ ествени причини. Съчетаването на няк олко глобални процеса: неотменимата икономическа и политическа глобализа ция, ислямското ( и не само ) противопоставяне на все обхватния американизъм, ре ф лексите на американските администрации да нало ж ат своя модел на демокрация и об щ ество в целия свят, глобалните промени в климата, очертаха конт у рите на един нов свят. Свят , ко й то м о ж е би в бъде щ е щ е бъде наречен свят на Т ретото хилядоле тие. В него на ш ият неголям и регионален, но със сиг у р ност екзистенциален проблем е доста по- различен. Т о й мо ж е да се изрази така: К ъм какво об щ ество сме се от правили и доколко в него се вписва идеята за социална справедливост, традиционно изповядвана от левицата ? Н е само българската, но и традиционната европе й ска левица днес е в тр у дна сит у ация. Т а е изправена, от една страна, пред немин у емото ерозиране на социалната дър 1 50 ж ава под у дарите на глобалната конк у ренция , а от др у га , пред опасността изк у сителните за големи маси хора обе щ ания на нараства щ ия бро й поп у листки ф ормации да из земат електората й. П ри това поло ж ение мо ж е ли тради ционната левица да излезе с нов социален проект , което от самото й създаване е било не й на“запазена марка” ? В края на 2006 г. вече мо ж е с у вереност да се ка ж е, че опитите, направени от Т они Б леър с неговия нов ле й бъризъм на Т ре тия път и от Г ерхард Ш р ь одер с неговия Н ов център, ако не са се провалили, то със сиг у рност вече са изчерпани 3 . В еро ятно за щ ото бързо бяха разпознати като дви ж ение надясно към неолиберализма 4 . А то й, както и да го интерпретира ме, залага на индивид у алната активност и на присъ щ ия на всеки човек егоизъм за сметка на ч у вството за об щ ност и съпричастност с голямата маса г у бе щ и от неограничената конк у ренция. В ярно е, че новите социаллиберали могат да се за щ итят с тезата, че за икономическия просперитет на об щ еството по- ва ж ни са активните стопански с у бекти, които създават нови работни места и пови ш ават конк у рен тоспособността. Н о тази икономическа истина не отговаря на въпроса какво предлага левицата на нараства щ ия бро й г у бе щ и. Н а него левите мислители през Х І Х и ХХ век са отговорили с револ ю ция, не щ о, към което ние нито иска ме, нито мо ж ем да се върнем ( обърнем ) . П рез ХХ век социалистическите и социалдемократи 3 След изборния не у спех на Г С ДП през есента на 200 5 г. Г ерхард Ш р ь одер не само заг у би канцлерския пост , но и бе ш е прин у ден да нап у сне ръководството на Г С ДП. А подло ж ен на силен об щ ествен и ле й бъристки натиск и Т они Б леър бе ш е прин у ден да обяви, че в рамките на една година щ е нап у сне премиерския и парти й ния си пост. 4 К освено доказателство за това бе ш е присъствието на десния български президент П е тър Стоянов в инициативата на а м ериканския президент Б ил К линтън“ Т ретият път”. 1 5 1 ческите партии в З ападна Европа дадоха на света нов , ево л ю ционен отговор на необходимостта от социална транс ф ормация . Социалде м ократическият м одел създаде не щ о наистина ново и изкл ю чително привлекателно за цял свят – социалната дър ж ава 5 . Н о за съ ж аление , в началото на ХХ І век се оказа, че евол ю ционният о тговор – изгра ж дането на социалната дър ж ава в развитите дър ж ави, е било временно ре ш ение, за щ ото в момента навсякъде в Европа тя е в процес на бавно и мъчително разгра ж дане- след изборната заг у ба на ш ведските социалдемократи през септември 2006 г. това вероятно щ е се сл у чи и с на й- старата, ш ведската. Именно мъчителният отказ от принципите и практиките на социал ната ( в на ш ия сл у ча й социалистическа социална ) дър ж ава придава на дне ш ната традиционна левица в Европа и у нас консервативния облик на за щ итник на миналото. Н ово доказателство за проблемите пред източноевро пе й ските леви е у нгарската криза от септември 2006 г., само месец преди тър ж ественото отбелязване на 5 0- го ди ш нината от У нгарската револ ю ция от 1 95 6 г., първият голям б у нт сре щ у сталинския социализъм. К акво обаче става с дне ш ното социаллиберално ( на У нгарската соци алистическа партия в съ ю з с либералния Съ ю з на свобод ните демократи ) у правление в У нгария ? След у никалното спечелване на втори м андат в изборите от април 2006 г . сега, непосредствено преди местните избори от 1 октом 5 В ярно е, че социалната пазарна икономика в Г ермания е лансирана от християнде мократа Л у двиг Ерхард ( Е р х а р д, Л . Б лагоденствие за всички. С., 1 993 ) , но истинска та социална дър ж ава е изградена в у правляваните от социалдемократи скандинавски страни, а и във Ф РГ социалдемократите продъл ж ават по пътя на Ерхард и по съ щ ество изгра ж дат германската социална дър ж ава. 1 52 ври , се разбира , че премиерът и лидер на У С П Ференц Дю рчани е давал лъ ж ливи обе щ ания , за да спечели избо рите . И дясно настроените у нгарци се опитват да повторят де й ствията на своите сънародници отпреди половин век. От гледна точка на социалните идеи и практики на йва ж ното е кои и за щ о протестират. Н а й- м ного са м ла де ж ите от дотираната от дър ж авата образователна сис те м а, за която в скандалната си реч Ференц Дю рчани казва:“ Вя р но е, че в о бр а з ова н ието е ст р аш н о т ру д н о д а се пр о м е н и к а к вото и д а б ило . Н о п ъ к и вси ч к и ви ж д а м е , ч е з н а н и я та , к оито то д ава , се р а з пр е д ел я т уж ас н о н ес пр аве д ливо . Н як о й от вас с п о м е н а и е а б со л ю т н о пр ав , ч е н а й -г ол я м ата н ес пр аве д ливост е това , ч е ун г а р с к ата о бр а з овател н а систе м а , от е д н а ст р а н а , н е т у ши р а , а з асилва со ц иал н ите р а з ли ч и я м е ж д у х о р а та , а от д р у г а ст р а н а , п о р а ж д а се г р е г а ц и я . Е то това е исти н с к и я т г ол я м пр о б ле м , това е г ол я м ата н и г р и ж а . П р е д остав я м е б е з п лат н о д ъ р ж ав н о о бр а з ова н ие то ч н о н а о н е з и , к оито са от н а й -з а м о жн ите се м е й ства . А к о г ово р и м з а о б щ естве н с к а н д ал , то то й е и м е нн о в това , ч е о н е з и д есети н а х ил яд и от висшата к ласа се са м овъ зпр ои з ве ж д ат н а г ъ рб а н а д ъ р ж ав н и я бю д ж ет , а н ие н е с м ее м от к р ито д а пр и з н ае м това .” Д у м ите на Дю рчани за у нгарската образователна сис те м а, които с не м алко основание м о ж е м да обърне м и къ м българската, ясно показват дълбоката й несправедливост. З а щ ото традиционно образованието е било едно от на й- ва жните средства за социална м обилност, давало е въз м о ж ност на у м ните м ладе ж и от по- ниските социални слоеве да се ре 1 53 ализират пълноценно . А очертаният от Дю рчани характер на дне ш ната образователна система възпроизве ж да не об щ ествената солидарност , а обратното – съде й ства за нараст ва щ ото разслоение, последвано естествено от о ж есточение. Образование, което не дава ш анс за социална м обилност, а възпроизве ж да преди м ството на политическата класа, не м о ж е да и м а ни щ о об щ о със социалните идеи на една соци алистическа партия. З атова м оят извод от есенната у нгарска криза е, че основният й повод не е социалистическата поли тика, а недостатъчната й социалност и справедливост. П огледнат през призмата на става щ ото в Източна Евро па истинският въпрос днес зв у чи така : Има ли нова леви ца , която да лансира нов социален проект , създава щ нова перспектива за об щ ество на социалната справедливост ? Страх у ва м се, че не са м о аз не ви ж да м такава а лтернати ва . В ярно е , че съб у дената Л атинска А мерика като че ли се опитва да даде сво й ляв отговор, съобразен с особе ните у словия на З ападното пол у кълбо. В ярно е, че сред пъстрите анти/ алтерглобалисти има и силна лява гр у па, търсе щ а глобалния ляв социален проект. В ярно е, че сред част от новите поп у листи в Източна Европа могат да се посочат и де й ци с леви идеи. Н о всички те са мотивирани по- скоро от вън ш нополитически ф актори, отколкото от социални. А социалната пропаганда при тях има задача та да отрече съ щ еств у ва щ ата несправедлива локална или глобална система, но без да даде нов отговор на въпроса как тя мо ж е да се промени в полза на мнозинството. К акво да се прави при това поло ж ение ? Д али няма опасност очертаните по- горе тенденции да ни тласнат 1 54 към дълбоко отчаяние ? Д а , има . Т я не е само потенци ална , а се изразява в големия прилив на отхвърлените от ж ивота или на заг у билите от прехода хора към различ ните поп у листки ф ормации , на й- ярките, но не и единст вените от които, са тази на В оле н Сидеров и о щ е нероде ната на Б о й ко Б орисов . Н о поп у лизмът и отчаянието не са единственият изход. П росветената левица би трябвало да продъл ж и търсе нето на възмо ж ности националният и световният ред да бъдат променени , да бъдат насочени към за щ итата на па сивното мнозинство от агресивното малцинство . Социа лен проект , ко й то мо ж е да гарантира това, о щ е няма ф ор м у лиран, но търсенето м у не бива да престава. А докато това се сл у чи, левицата мо ж е да продъл ж и де й ността си в традиционното р у сло – да бъде ( или да се превърне ) в основен изразител на социалната ч у вствителност към бедните и онеправданите, които не са виновни за поло ж ението си, да се опита да пре ф орм у лира об щ ественото мислене за лявото като за щ итник не на миналото и на дър ж авния монопол, а на социалната справедливост и на гри ж ата за об щ еството като цяло. В ъпреки заявената от либералите смърт на социал ната ч у вствителност и справедливост в българското об щ ество, спонтанно родилото се ж елание да се помогне на изпадналите в беда при природните бедствия показа, че сред мнозинството бедни българи социалното е ж иво. Т очно него левицата е призвана да насърчи и канализира с политически д у ми и де й ствия. 1 55 ДА У ПЛЪТНИМ ДИСК У СИЯТА ЗА НОВАТА ПРОГРАМА НА БСП Д и м и тъ р С ирко в 1 . П реди да се създаде нова програма на БКП е не обходимо да си отговорим на въпроса щ е се заеме ли партията с не й ното изпълнение. В ъпросът идва от кон статацията на председателя на комисията по изработва не на новата програма Г еорги П ирински , че по време на двете самостоятелни у правления на Б С П “на партията не достигнаха политическата воля и последователност да реализира необходимите икономически ре ф орми” 1 . Т огава социалистите отстояваха тезата за преход към со циално пазарен модел на ре ф орми в противополо ж ност на на лаганите от С Д С ш окови м онетарни ре ф ор м и . П оне ж е и новата програ м а щ е и м а , на й- вероятно, като основна цел пак създаването на социална дър ж ава, тряб ва да се изясни за щ о през посочените години на Б С П не е достигнала политическа воля . К акви и къде са причи ните – вътре или вън от партията ? Отпаднали ли са вече, или ако все о щ е съ щ еств у ват – какво трябва да се предп рие м е, за да се преодолеят, та да не се налага след вре м е да се появи съ щ ата констатация ? Н а въпроса следва да отговорят преди всичко де й ците на левицата, които са у частвали в преди ш ните две не й ни у правления, а за щ о не и у частниците в сега ш ния коалиционен м андат. 2. П одготовката на новата програ м а налага препотвър 1 В. “ Д у м а” , 2 9 ю ни 2006 , с . 11 . 1 56 ж даване на социалдемократическата триада от ценности : свобода , справедливост , солидарност . К ъм тях мо ж е да се прибавят и др у ги: мир, екологична сиг у рност, ново качес тво на ж ивота, нова х у манизация на об щ еството и т. н. П осочването на ценностите , което прави програм ната комисия , е потребно не само по принцип , но и поради специ ф ичното състояние на дне ш ното българ ско об щ ество . В това об щ ество протичат ясно изразе ни дезинтеграционни процеси , високо е равни щ ето на социалния песимизъм , масово е недоверието към по литиците , към политиката изоб щ о , солидарността е на изчезване , българинът все по тр у дно прави разли ка ме ж д у добро и зло , пре ж ивява д у ховна криза , всеки втори българин вярва в магии и врачки . Н алице е едно депресирано и объркано об щ ествено съзнание с прояви на масово огл у пяване . “ У спокоението” е в това , че и по света на ниво масово съзнание , а и на по високо ниво , поло ж ението не е блес тя щ о . У мберто Еко съоб щ ава , че днес често м у се сл у ч вало да сре щ а у чени , “които извън границите на тяхната си специализация са предразполо ж ени към всякакви с у е верия … ” , че изоб щ о“на ш ето време е епоха на без у мното лековерие” 2 . Р е ж и Д ебре , ко й то е добър познавач на рево л ю ционните дви ж ения, споделя, че е бил ш окиран от об стоятелството, че б у нтовете в предградията на ф ренската столица от края на 200 5 г. са показали неспособност“да се ф орм у лира програма, да се изгради визия за бъде щ е то”, че“това изригване, родено от конс у маторския модел, 2 Е к о , У мб е р то . Х ора, на които им е н у ж но не щ о повече от бог. П онеделник , 2006 , кн . 56 , с . 1 2 91 3 0 . 1 57 е напълно ли ш ено от политическа проекция” 3 . След като отбелязва , че“к у лт у рата на всяка епоха издига своя концепция за света и личността , дава своя ф ор м у ла за битието на човечеството ( парадиг м а , у твър ж дава щ а целите и с м исъла на битието ) ” и след като пра ви преглед на различните парадиг м и до на ш и дни , про ф. Ю ри й Б орев закл ю чава, че“в настъпилата след края на Ст у дената во й на нова епоха за първи път в историята на човечеството ня м а никаква ф ор м у ла за битието” 4 . Ч ети ридесет видни писатели ( колоси на д у ха ) от 26 страни, събрани на Ос м ата м е ж д у народна сре щ а на писателите в Со ф ия ( 2006 г. ) съ щ о не м о ж аха да препоръчат рецепта за спасение от ш ире щ ата се д у ховна алиенация и заплаха та от нивелиране на д у ха и у ни ф ициране на к у лт у рните ценности в у словията на разгръ щ а щ ата се глобализация. М о ж е да цитира м е о щ е редица песи м истични изказва ния на на ш и и задгранични видни интелект у алци. Т ози ф он представлява м ного сериозно предизвикателство пред ф ор м у лирането на новата редакция на парти й ната програ м а. В се пак Ю ри й Б орев предлага сво й проект за парадиг м а на ХХ І век: създаване на об щ очове ш ко битие на хората, ориентирано къ м конвергенцията, къ м прео доляване на разривите, къ м инициативна де м окрация и къ м идеята, че човекът е вис ш а ценност в света и върх у него се разпростират правата на човека и об щ очове ш ката солидарност. 5 В проче м за щ о и социалде м ократическата 3 Д е бр е, Р е ж и. В религиозния ф ено м ен господ е ф иг у рант. – Н ово вре м е, 2006, кн. 4, с. 5- 6, с. 93-94. 4 Б о р ев , Ю р и й . П арадиг м ата на епохата .- П онеделник , 2006 , кн . 3-4, с . 1 02 , 1 0 8. 5 П ак та м , с . 1 0 9. 1 58 триада ( свобода , солидарност и справедливост ) да не у частва в състезанието за парадигма на новата епоха ? 3. П рограмната комисия има всичките основания да изтъква , че съвременната социалдемокрация трябва да очертае“политически проект за алтернативна глобали зация , съчетава щ а пазарната икономика с непазарното об щ ество . Т акава свръхцел изисква дълбоки промени в икономическите основи и п у бличните стр у кт у ри на съв ременните об щ ества , способни да насърчат производи телната конк у ренция , и съ щ евременно да осиг у рят на раства щ а сиг у рност и справедливост” . 6 Т оест става д у ма за ново издание на социалната дър ж ава . В така изло ж ената об щ а задача възлов момент е изис кването за“дълбоки промени в икономическите основи и п у бличните стр у кт у ри” . В досега ш ните дебати не личи яснота по това , за какви“дълбоки промени” става д у ма в едно об щ ество на дивия капитализъм , на господството на пазарния ф у ндаментализъм , на ерозиралата дър ж авност . Специално вни м ание засл у ж ава правноохранителна та систе м а . Явно неизгодни за об щ еството , дър ж авата и гра ж даните сделки се оказват законни . Г лавният архи тект на Со ф ия казва , че“и м а сгради , които противоре чат на про ф есионалната етика и на чове ш кото разбира не за нор м алност , но са абсол ю тно законни” 7 . Щ е рече – безобразията у нас придобиват легити м ност. Л о ш ите кредити сринаха банковата систе м а ( 1 7 банки ф алираха преди години ) , но ня м а законно основание за наказване 6 В.“ Д у м а”, 2 9 ю ни 2006, с. 11. 7 В.“ Т р у д”, 5 ю ни 2006. 1 59 на виновниците . К азва се: това деяние е неморално, но е законно, тоест законът е антиморален. К ого и какво об сл у ж ва всъ щ ност българският закон ? А ко само в наци оналното следствие има 20 000 вися щ и дела, а над един милион са спрените дела за неразкрити престъпления, логично е да се запитаме- способна ли е дър ж авата да осиг у ри справедливост в об щ еството, е ли тя социална дър ж ава ? П равноохранителната система просто“плаче за дълбоки промени” . А ко ка ж ем“ ДА ” на пазарната икономика , “ Н Е” на па зарното об щ ество , това означава , че някои п у блични де йности, като например образованието и здравеопазването, трябва да бъдат извадени от пазарните отно ш ения, ако не изцяло, то поне в ре ш ава щ а степен. К ак социалната дър ж ава щ е осиг у ри ф инансирането на тези ( и на др у ги подобни ) стр у кт у ри: предимно чрез високи осиг у рител ни вноски ( досега ш ният германски опит ) , главно чрез ви соки данъци ( скандинавски модел ) , или достатъчно ста билен дър ж авен сектор в определени области, ко й то щ е бъде мо щ ен лост в ръцете на дър ж авата ( и об щ еството ) за “дълбоко”възде й ствие върх у об щ ествените дела. В досега ш ните дебати по програмата почти отсъства проблемът за дър ж авната собственост. В цяла Европа има дър ж авни предприятия или такива с дър ж авно у час тие. В рамките на Европе й ския съ ю з съ щ еств у ва обеди нение на дър ж авните предприятия. В него не се забелязва български представител. М о ж е би се с м ята, че тоталната приватизация в Б ългария е ре ш ен въпрос, вкл ю чително и за естествените м онополи като водоснабдяване, елек 1 60 троснабдяване , топлоснабдяване , т . е . ж изнено ва ж ен за цялата страна и за всеки българин рес у рс . Н алага се да помислим сериозно дали започналият вече процес на приватизация на тези де й ности следва да продъл ж и. Д а погледнем опита от приватизирането на водоснабдяване то в редица европе й ски страни ( Франция, Италия, Г ерма ния ) . Н авсякъде то е съпроводено с рязко покачване на цените и с у величаване на социалното напре ж ение. О щ е по- ярко се изявява този процес в страните от Т ретия свят. В ш ест м илионната столица на Филипини те – М анила, за пет години след приватизацията на во доснабдяването цената на водата е скочила с 600 % , така 1 0 % от средните доходи на едно се м е й ство се заделят за вода. П оради това градската у права прекратява догово ра с транснационалния приватизатор и ренационализира водоснабдяването . П о съ щ ите причини през 2002 200 3 г . изб у хват б у нтове в боливи й ската столица Л а П ас и в един др у г голя м град , в рез у лтат на което ф ренският концерн е изгонен от страната . Н а ре ф еренд у м в У р у гва й две трети от глас у валите ре ш ават, че всички об щ означи м и предп риятия, снабдители на електричество, вода, теле ф онни у сл у ги и на канализационната м ре ж а, трябва да останат дър ж авни, а приватизираните да бъдат върнати на дър ж а вата. 8 “ П олзата” от концесията на Со ф и й ска вода е добре известна. Осе м тона сирене от Д ър ж авния резерв, съхра нявано в частни складове, се оказва, че всъ щ ност е вода – на й- обикновена! З а щ о Д ър ж авният резерв съхранява 8 А ла д ж ов , И в . Р аздър ж авяването на водоснабдяването – Н ово вре м е, 2006, кн. № 1, с. 75-8 0. 1 6 1 своите запаси в частни складове ? М о ж е би за щ ото дър ж авата е ло ш стопанин , а частникът – без м ерно добър! А ко и Б С П с м ята , че дър ж авните м онополи в областта на ж изнено ва ж ни рес у рси трябва непре м енно да станат частни ( вече 1 9 концесии за водоснабдяване в редица градове са дадени на ч уж дестранни ф ир м и ), то трябва да се у беди м , че частният м онопол е по добър от дър ж авния , или пък , ако не е – да предвиди м средствата за опито м яването м у. Б едата не е в това , че дър ж авата ни е хилава и едва ли е в състояние да у пра ж нява е ф екти вен контрол върх у ч уж дестранните“стратегически” ин веститори . Останалата част от пробле м а е в ш ире щ ия се правен нихилизъ м в са м ото об щ ество . Б ългаринът все повече следва ш опската теза , че законът е тясна врата в ш ироко поле , са м о б у далите м инават отта м . В на ш ата м ила родина се извър ш ват някои странни сделки . Д ър ж авна ф ир м а на Ч ехия става собственик на енергоразпределителните др уж ества в Со ф ия , Со ф и й с ка област и П левен . Г ръцка дър ж авна ф ир м а к у п у ва Т ЕЦ “ Б обов дол” . Т ер м инът“приватизация” означава дър ж авно или об щ инско предприятие да стане частно ( приватно ). В сл у чая обаче приватизираната българска дър ж авна соб ственост е пак дър ж авна , са м о че е прите ж ание на ч у жда дър ж ава . Г ърция и Чехия са членове на Европе й ския съ ю з, т. е. и м ат в някаква степен социална дър ж ава, която се стре м и да у величи собствеността си в ч у вствителни социални области, а българската дър ж ава охотно се осво бо ж дава от подобна собственост. В печатлява щ ф акт, ко йто би трябвало да привлече вни м анието на хората, които 1 62 планират и осъ щ ествяват политиката на левицата . Странно впечатление прави съ щ о отсъствието в прог ра м ния дебат на пробле м а за кооперациите . Б ългария и м а повече от вековен опит в създаването на коопера ции от различен тип . К ооперацията зае м а ва ж но м ясто в страните от Европе й ския съ ю з. В програ м ата следва да се заяви станови щ ето на лявата партия по това как трябва да изгле ж да кооперативното дви ж ение в сега шния ( твърде различен отпреди ) исторически етап. От дълбоки про м ени се н у ж дае политическият ко м по нент на соци у м а. Сред различните евент у ални м ерки в тази“д ж у нгла” от съ щ ествено значение е ф инансиране то на политическите партии ( като някак си се преодолее “де м ократичната перверзия” от над 3 00 партии ) . М о ж е би е по- добре политическите партии да се ф инансират от дър ж авата. А ко продъл ж ат да ползват у сл у гите на част ния бизнес, щ е бъдат, така или иначе, в зависи м ост от корпоративни интереси, все ня м а да и м“достига воля” да изпълнят предизборните си обе щ ания, а анализатори те щ е продъл ж ават да говорят за криза на политическото представителство, за изчерпване на партиите и т. н. В ни м ание засл у ж ава и те м ата за ре ф еренд у м ите и др у гите ф ор м и на пряката де м окрация. В ече 1 7 годи ни обявеният преход къ м де м окрация не е регистрирал нито един национален ре ф еренд у м по значи м пробле м на вътре ш ната или вън ш ната политика. В сички партии, вкл ю чително и Б С П, заобикалят този пробле м по разни причини и м отиви . Р азчита се преди всичко , дори изк л ю чително , на представителната де м окрация . Изтъква 1 63 се , че изборните органи (П арламент и прочее ), както и излъчените от тях изпълнителни стр у кт у ри са в правото си да ре ш ават дър ж авните и об щ ествените дела , а не да прехвърлят отговорностите си върх у електоралната маса . А рг у ментът не е свързан толкова с ч у вството за висока отговорност , колкото с опасения от не ж елателни ре ш е ния , от нераз у мни настроения в тези среди . В съ щ ност отговорността и правата на изборните органи не отме нят правата и отговорността на избирателите пряко да се произнасят по ва ж ни въпроси на об щ еството като цяло или по своята местна об щ ност , т . е . представителната де мокрация трябва да се допълва от пряката демокрация . О щ е повече , че представителната де м окрация в на ш е вре м е не е в на й- добрата си кондиция, в нея се набл юдават очевидни кризисни явления. В на ш ите български у словия практик у ването на об щ онационални и м естни ре ф еренд у м и ня м а да направи страната ни“плебисци тарна де м окрация”, каквато е напри м ер Ш ве й цария, но без съ м нение щ е пови ш и интереса на гра ж даните къ м политиката, щ е съде й ства за преодоляване на ш ире щ а та се апатия къ м об щ ите пробле м и на об щ еството, щ е подобри значително политическото здраве на соци у м а. Съ щ ият е ф ект би и м ало и въве ж дането на с м есена про порционално- м а ж оритарна избирателна систе м а. А ко продъл ж и м с“дълбоките про м ени” и в др у ги об ласти и накрая подреди м м оза й ката, ж еланата от левица та социална дър ж ава щ е придобие ясни очертания, щ е се о ф ор м и в основни линии левият проект. А какво по- нататък ? П оредицата от дълбоки про м ени 1 64 щ е прибли ж и в перспектива об щ ествените отно ш ения до онова състояние , което би могло да се определи като демократичен социализъм на постинд у стриалната ин ф ормационна ера . Н е би трябвало д у мата“социализъм” да се споменава сраме ж ливо и мимоходом . П рограмата трябва да съдър ж а ясно и определено идеала на социализма . Стр у ва си интелект у алните у силия този въпрос да се развие в под готвения док у м ент . З а щ ото“праг м атиз м ът без идеал се превръ щ а в абсол ю тна кор у пция” ( Евгени й Евт у ш енко ) . 1 65 РАЗМИ Ш ЛЕНИЯ ПО ПОВОД НА НОВАТА ПРОГРАМА НА БСП Б ен ж ам ен В а рон І . В ъзстановяването , стр у кт у рирането и модернизаци ята на националната икономика , европе й ската интегра ция, демогра ф ската нормализация на Б ългария при ед новременно ликвидиране на бедността- всичко това са основни задачи за всички български партии, в т. ч. и за Б ългарската социалистическа партия през близките 1 0 1 5 години. Б ез ре ш аването на тези проблеми няма бъде щ е за страната. И затова те трябва да се вкл ю чват в един първи раздел на новата програма на партията. ІІ . Р азвитата част на съвременния свят ж ивее днес в у словията на това, което аз наричам с оциа л на р е ф о р м аци я на капитализма- един цивилизационен връх в историята. Социалната ре ф ор м ация е обединение на капиталис тическата пазарна иконо м ика със закрилата на индиви д у алните свободи и о щ е- със систе м ата от социално и ф искално законодателство, ориентирано къ м преразпре деление на част от националните доходи в полза на на йо щ етените. Н якои наричат това социалде м ократически м одел. В съ щ ност това е пресилено, за щ ото при у слови ята на социалната ре ф ор м ация ж ивеят и ра й они, ч у ж ди на социалде м ократиз м а ( К анада, С АЩ, А встралия, Япо ния и др у ги- разбира се, при по- чист или недостатъчно чист м одел на социалната ре ф ор м ация ) . З адачи в тази 1 66 област , които трябва да намерят място в новата програ ма , могат да бъдат : за щ ита и раз ш иряване на социалната ре ф ормация и особено свързването и с по висока сте пен на е ф ективност . Социалде м ократизирането на Б С П трябва да се разбира като присъединяване на Б С П къ м онези европе й ски сили, които насочват своята политика къ м за щ ита и задълбочаване на социалната ре ф ор м ация в у словията на едностранното господство на капитализ м а в света. ІІІ . З а ценно с т на т а с и с т е м а на БСП . Т ова са ценнос тите на Социалистическия интернационал. Щ е изло ж а някои съобра ж ения върх у главната от тях- справедли востта, и свързаната с нея експлоатация на нае м ниците. М аркс не разгле ж да експлоатацията като справедлива или несправедлива. Т о й са м о констатира, че от гледи щ е на капиталистическия начин на производство експлоатация та не м о ж е да бъде определена като несправедлива, а една др у га идея за справедливостта просто предполага отхвър лянето на господства щ ата иконо м ическа систе м а. Следо вателно ня м а надисторическа концепция за справедливост. А ко това е така- каква е изходната позиция за у становява не на справедливост при съ щ еств у ва щ капитализъ м ? В зададения въпрос се долавя оспорване на систе м а та. Н о това оспорване не е произволно. З а щ ото капита листическият ф у нда м ент- нае м ното отно ш ение м е ж д у тр у да и капитала, е основан върх у “обявяването” на ра ботната сила за стока и не й ната“пок у пко- прода ж ба”, а това ня м а правна основа в нито едно законодателство в света. Р аботната сила не е прод у кт на тр у да и затова не е 1 67 стока ; тя ф изиологически е неотделима от личността на работника , поради което не мо ж е да бъде отч уж давана ( продавана или наемана ), или приобретявана ( к у п у вана ). О щ е през 1 998 г . съ м доказал ( “ Ду м а” , 20 2 1 . 0 3. 1 998 г . и 2 5. 0 4. 2000 г .), че при съ щ еств у ва щ ите правно иконо м ически систе м и в света единствено въз м о ж ната сдел ка м е ж д у капитала и работника е до г о в о р з а с ъ в м е с тна де й но с т, и точно отт у к трябва да започне ре ф ор м иране то на нае м ничеството до пълно възстановяване с у ве ренитета на тр у да и неговата е м анципация . В сяка др у га справедливост при запитване на капиталистическото на е м ничество щ е бъде извън разговора . Ту к е необходи м о да се отбеле ж и следното : доколко то експлоатацията е едно к л а с о в о отно ш ение , а не една индивид у ална несправедливост , не й ното ликвидира не не почива- нито в едно справедливо разпределение, нито чисто и просто в едно от м еняне на принадения тр у д ( за щ ото нито едно об щ ество не м о ж е без принаден про д у кт ) , а в един де м ок р ат и ч ен кон т р о л над социалния принаден прод у кт, неговото насочване като де й ност от изкл ю чителен интерес. И за тази цел не е н у ж но да се от м еня частното предприе м ачество с креативните м у въз м о ж ности за об щ еството. Н еобходи м о е са м о да съ щ еств у ват ясни и прозрачни правила при събл ю даване интересите на капитала и тр у да. Д околкото работната сила е неотдели м а от чове ш ката личност на работника, при сега ш ната практика по съ щ ество капи т а л ът п р и с в о я в а не отделно работната сила, а с а м а т а л и ч но с т на работника. З атова казва м, че нае м ни ч е с т в о т о е о с т а тъ к 1 68 от ро б с т в ото. В него трябва да се въве ж дат постепенно ре ф орми в посочената посока . Е дно . Н авремето прием ущ еството и самоч у вствието на социалистическото дви ж ение“произлиза ш е” от“на у чното” у бе ж дение , че ние сме изразители и“пълномо щници” на историческата необходимост , на програмира ната историческа цел . Д нес това го няма и слава Б ог у. Н и щ о в историята не е предпоставено , в т . ч ., разбира се , и социализмът . Н о като приемаме тази правилна теза за необ у словеността на историческия процес , не означава , че ние не мо ж ем и не трябва да си поставяме цели за ре ф ормиране и транс ф ормиране на об щ еството . Н езави симо че отхвърляме абсол ю тната историческа предпос тавеност на някакво бъде щ о об щ ество и че възприемаме тезата за социализма като за един с оциа л ен п р оек т за реализиране , ние трябва в на ш ата програма да ка ж ем към какво у стро й ство на об щ еството се стремим в ис торическа перспектива и да за щ итим едно ре ф ормирано у стро й ство на об щ еството. А налогично е поло ж ението и с др у гите ценности на световното социалистическо дви ж ение. М ного ва ж но е вътре ш ното иден т и ф ици р ане на ценно с т и т е , за щ ото Ев ропе й ската народна партия ги обявява и за свои ценности. Д в е . В ероятно е известно, че т. нар. англосаксонско “аналитично м арксистко течение” създаде своя м арк систка“теория за справедливостта” ( главно Р а у лс, но и Елстер, В ра й т и др у ги ) . Става д у м а за една концепция за справедливостта с корени в религията, м орала, полити ката, т. е. за една историческа справедливост.“ А налити 1 69 ците” признават , че все о щ е няма об щ ество с господст ва щ а справедливост . Т е възприемат“социалдемократи ческия” модел , за ко й то споменахме, но са недоволни, че системата за справедливост почива върх у механизми“ ex post ”. З а преминаването към вариант“ ex ante ” те пред лагат да се поо щ рява“особствяването” на повече хора, като те въведат ограничения против концентрация на собствеността и богатството, без промени в системата на наемничеството. Г лавните принципи на“теорията за равенството” се све ж дат до два императива: 1 ) В секи човек има право на еднакви основни свободи ; 2 ) Социалните и иконо м ическите неравенства са до п у сти м и са м о при у словие, че: а ) те са в интерес на на й- о щ етените ; б ) те са отворени за всички и създават равни ш ансове за всички. Т р и . Н апоследък възникна понятието“екологическа иконо м ика”. Н е са м о разхи щ ението на природните ре с у рси без про м яна в об щ ественото поведение ; не и са м о у частието на екосисте м ата с близо 5 0 % в националния и световния прод у кт без съответен сто й ностен и паричен израз. П о скоро неспособността на капиталистическия пазар да осиг у рява нор м ално възпроизводство на еко систе м ата ( и нетния и биологически прод у кт ) ф ор м ира това направление ; то поставя въпроса за границите на пазарната рег у лация и за историческата граница на ка питалистическото производство . В отхвърлянето на ка питализ м а все повече над идеологическата дихото м ия производителни сили и производствени отно ш ения връх взе м ат съобра ж енията на екологическата иконо м и 1 70 ка за оцеляване на З емята и на човечеството . И т у к за програмата възниква въпросът : имаме ли ние , социалистите , в своите програмни цели пр еодо л я в ане т о на тези предели , или просто сме вече част от тази гос подства щ а система , отч уж дени и от ре ф ормите ? Ч е т и р и : З а х а р ак т е р а на БСП . Иска ми се да опреде лим партията в програмата като партия на ре ф ормацията и транс ф ормацията , която поставя ре ф ормите в у сл у га на револ ю ционните очаквания на хората за промени . И ако с това се различаваме от някои пар тии на Социалис тическия интернационал , за щ о да не забелязва м е , че се прибли ж ава м е до др у ги партии на съ щ ия Интернацио нал . А и м алко повече пл у рализъ м ня м а да м у навреди . 1 7 1 НЕИЗБЕ Ж НАТА КОНВЕРГЕНЦИЯ Цвя т ко Цв е т ко в П реди да се говори за програмата на една партия и да се диск у тира тя , би следвало да се изяснят във възмо ж ната на сега ш ния етап степен ролята , значението и съ щ ността на партията въоб щ е . В ъпросът е много сло ж ен и тепърва щ е става все по акт у ален и диск у сионен . Щ е се спра само на някои аспекти, свързани с проблемите, които щ е тре тирам по- после в изказването си. С м ята м за на йу дачно прилагането на систе м ния подход. В този с м исъл партията м о ж е да се разгле ж да като голя м а систе м а за у правление. От една страна, тя се подчинява на ра м кова съвк у пност от ценности, идеи и политики, които задават пара м етрите и поведението на систе м ата като част ( подсисте м а ) от по голе м ите систе м и за у правление ( дър ж авата напри м ер ) . От др у га страна, партията и м а организационен стр у кт у р но-ф у нкционален строе ж на еле м ентите на систе м ата и правила за тяхното у правление вътре в систе м ата и при отно ш енията на систе м ата с др у ги систе м и. Ч леновете на партията съ щ о са еле м енти на систе м ата. Една систе м а не м о ж е да се развива и да и м а адек ватно поведение без програ м а и без планиране. М е ж д у др у гото, глобализацията без у словно щ е ни върне къ м необходи м остта от глобално, регионално и национално планиране на развитието, ако иска м е то да е у сто й чи во, да ре ш ава задоволително за всички пробле м ите и да води къ м стабилност и сиг у рност. 1 72 Н а й- късото и смислено определение на план, което съм сре щ ал, е, че планът – това е целенасочено де й ствие. Т огава всяка програма би могла да се определи като съв к у пност от цели и задачи, ви ж дане за това как могат да бъ дат достигнати и ре ш ени и ви ж дане на рес у рсите за това. Естествено, неразделна първа част на всяка програма са анализът и оценката на развитието, от които щ е бъдат из ведени целите и задачите. След това идва планирането на политиките като целенасочени де й ствия и поведението на систе м ата в конкретен и праг м атичен аспект. П рогра м ата би следвало да се сит у ира и развива като база за : политики за адекватни политически и др у ги отгово ри на акт у алния дневен ред по света , в региона , страна та , дър ж авата , об щ еството , пред гра ж даните ; политика за у частие в различните видове избори и сходните и м еле м енти от де м ократичния процес ; политики за границите , в които м о ж е да се търси ко алиране ; политики за у частието в у правлението по целия м у ф ронт и чрез всички власти ; - у сто й чивост и развитие на електорат ; - м еди й ни и PR - политики ; - политики за рес у рсно осиг у ряване на систе м ата и т. н. А ко къ м систе м ния подход прибави м и пробле м ния подход, разбиран като“определяне на пробле м- търсене на алтернативни ре ш ения – избор на на й- въз м о ж но реа лизир у е м ото от тях с наличната и предполагае м а рес у р сна осиг у реност”, м о ж е м да търси м по- различен поглед 1 73 върх у лявото , дясното и центризма в близко бъде щ е . А споровете около програмите на партиите на й- често са свързани с тяхната иденти ф икация по смисъла на ляво, дясно и център ; техните разцветки – консервативни, либе рални, социалистически и социалдемократически, хрис тияндемократически, националистически, екологични, монархически, реп у бликански, ле й бъристки и прочее. С м ята м, че лявото, дясното и центърът все по- тр у дно се иденти ф ицират, за щ ото конвергират. Н а базата на проб ле м ния и систе м ния подход. К онвергират през глобализа цията и об щ ите нови пробле м и, които тя пора ж да. К он вергират през ре ш енията на пробле м ите, които все повече изискват без у словен консенс у с. К онвергират през об щ оп риетите ценности на об щ ата световна цивилизованост. К онвергират през поставянето на човека в центъра на раз витието и в пресечната точка на координатните м у оси. Т ази конвергенция все повече щ е стои в основата на у правлението на света, регионите и дър ж авите. В създа ването, развитието и у правлението на м е ж д у народните об щ ности. В сяка конвергенция се основава на консенс у са, което щ е прави и парти й ните програ м и конвергира щ и. Р азличията щ е се о ф ор м ят при конкретните ре ш ения и при екипите за у правление, които щ е ги реализират. Н е сл у ча й но вече се лансира и идея, че в бъде щ е гра ж даните на избори щ е избират не м е ж д у партии, а м е ж д у екипи със съответни у правленски проекти. А преди това партиите щ е о ф ор м ят консенс у с по тях – не след, а преди изборите. Р еалният и глобален свят сега ни изправя пред два ос новни и взаи м освързани пробле м а – задачите на у сто й1 74 чивото развитие и задачите на сиг у рността , необходима за такова развитие и неговите цели . И всичко това , про ектирано през човека и чове ш ките об щ ности , тяхното оцеляване , съ щ еств у ване и развитие . В Д екларацията на хилядолетието са ф орм у лирани осем цели в областта на развитието с хоризонт 20 1 5 годи на . Т е вкл ю чват : съкра щ аване наполовина на населението на земята , страда щ о от кра й на ни щ ета и глад ; всеоб щ о начално образование ; раз ш иряване на правата и възмо жностите на ж ените ; сни ж аване на ма й чината и детската смъртност ; прекратяване на разпространението на вир у сите на С П И Н и м алария ; прие м ане от всички страни на политики , у сто й чиви в социално и екологично отно ш е ние ; постигане на глобално партн ь орство м е ж д у богатите и бедните страни, основано на отворените пазари, облек чаване на дълговото бре м е, инвестиции и добре об м исле на и адресирана ф инансова по м о щ. В каква степен тези цели щ е бъдат достигнати къ м 20 1 5 г. в различните реги они и дър ж ави е тр у дно да се предска ж е. Т ова щ е зависи от ре ш енията и поведението на ОО Н и на ЕС, на Г-8 и на голе м и дър ж ави като К ита й и Б разилия. Щ е зависи от на соките, в които щ е тръгнат отно ш енията м е ж д у воде щ ите страни в глобалното у правление и останалите дър ж ави. Щ е зависи от об щ ото и частичното у правление на светов ните рес у рси, особено в енерги й ния сектор. Н о все пак е достигнат консенс у с по целите на у сто йчивото развитие за 1 5- 20 години. Т ози консенс у с не м и н у е м о щ е се отрази на политиката на об щ ностите, сред които на й- голя м а роля щ е играе ЕС ; на политиката на 1 75 националните дър ж ави , независимо от ролята им във взаимосвързания и взаимозависим свят . Щ е се отрази и на програмите на партиите, които кандидатстват да у п равляват националните дър ж ави. И щ е води до конвер генция ме ж д у лявото, дясното и центъра. А налогичен консенс у с и конвергенция са необходими и по въпросите на сиг у рността. Н о в тази посока напре дъкът е бавен, а в някои отно ш ения има дори вло ш аване. Г лобалната солидарност сре щ у тероризма след 200 1 г. твърде бързо бе поставена пред изпитания. Изпитанията на дво й ните стандарти. Изпитанията, свързани с развити ето на процесите в Ирак, Аф ганистан, неотдавна в Л иван. Опасният потенциал, свързан с различието в подходите къ м Иран, Сирия, Северна К орея, К у ба и В енец у ела, от една страна, къ м Са у дитска А рабия и П акистан , от др у га , къ м Ч ечения и аналозите й – от трета. П робле м и се очер тават с адресатите на организираната престъпност и ко р у пцията . В ъзникнаха спорове по начините за взе м ане на ре ш ения за т . нар . превантивни во й ни и за техните ра м ки. З а во й ни, свързани с налагане на ценностите на де м окра цията и за щ ита на националните интереси на ч у ж ди те ритории. З а с м исъла и съдър ж анието на м ироналага щ и те, м ироопазва щ ите и м ироподдър ж а щ ите операции. К ак м о ж е по- добре да се за щ ити м от терориз м а и оръ ж ията за м асово у ни щ о ж ение при реални, а не съ м нителни дан ни за тяхното производство и предназначение ? И м а ли разлики м е ж д у операции сре щ у терористи, в които гинат стотици и хиляди невинни гра ж дани, и терористичните операции с хиляди ж ертви на т. нар. безадресен терор ? 1 76 К аква е отликата ме ж д у стра ш ната заплаха терористи да се доберат до оръ ж ия за масово поразяване и антитеро ристичните планове, свързани с ограничено използване на ядрено оръ ж ие за локални у дари ? В какви сл у чаи е доп у стимо прилагане на сила от дър ж ава или гр у па дър ж ави и ко й трябва да ре ш ава това ? Има и спорни въпроси около дър ж авния с у веренитет. Е ли то й абсол ю тен принцип, или ме ж д у народната об щ ност ( понятие с неясно съдър ж ание и проекции в раз лични сл у чаи ) щ е носи отговорност за намеса, рег у лира не и прекратяване на кон ф ликти вътре в дадена страна ? П о об щ о казано , консенс у сът по отно ш ение на рис ковете , заплахите и опасностите за сиг у рността не се превръ щ а в съответен у довлетворителен консенс у с по концепциите , нормите и правилата , ф ормите , методите и средствата за борба сре щу тях . Според доклад , поръ чан от генералния секретар на ОО Н на гр у па от 1 6 видни де й ци от различни региони на света и различни с ф ери на де й ност ( политическа, военна, дипло м атическа, ико но м ическа и социална ) , всяко събитие или процес, кои то водят до м асова гибел на хора или до на м аляване на ш ансовете за оцеляването и м, които отслабват дър ж ави те като основни еле м енти на м е ж д у народната систе м а, представляват заплаха за м е ж д у народната сиг у рност. Н а основата на такова определение се сочат ш ест блокови заплахи, с които светът би трябвало да се зани м ава сега и в близките десетилетия: • иконо м ически и социални заплахи, вкл ю чително бедност, ин ф екциозни заболявания и екологична 1 77 деградация ; • ме ж д у дър ж авни кон ф ликти ; • вътре ш нодър ж авни кон ф ликти , вкл ю чително гра жданска во й на, геноцид и др у ги масови зверства ; • ядрено, радиологично, химическо и биологическо оръ ж ие ; • тероризъм ; • транснационална организирана престъпност. П ри всичкото ми у ва ж ение към гр у пата , съставила доклада , развитието на у словията и процесите в света показва , че блоковите заплахи растат и се раз ш иряват . Б ез колебание бих добавил блок“ Б едствия , аварии и катастро ф и” , блок“Ин ф ормационно ком у никационен монополизъм и де ф ормации” и блок“ К ор у пция”, не зависимо че кор у пцията е пряко свързана и мо ж е да се разгле ж да в блока“Организирана престъпност”. Н о все пак тя и м а по-ш ироки граници и влияние и довод в тази посока е приетата специална декларация от Г-8 в Санкт П етерб у рг по този въпрос , последвана от национални програ м и ( първи с такава програ м а реагираха С АЩ, като в нея се сочи, че Щ атите щ е се на м есват в борбата с кор у пцията навсякъде по света ) . Използва м пробле м атиката на организираната прес тъпност и кор у пцията, за да посоча о щ е една гледна точка, свързана с конвергенцията м е ж д у парти й ните и др у гите стр у кт у ри на лявото, дясното и центъра. Т я м о ж е да се определи като“отрицателна посока” на конвергенцията и на конвергентната връзка м е ж д у партиите, тяхното предс тавителство в дър ж авното у правление и иконо м ическите 1 78 и ф инансови с у бекти на парти й ния интерес ( независимо дали е об щ, гр у пов или персонално парцелиран ) . Т рите вектора – партиен, у правленски, бизнес ( икономико-ф и нансов ) се събират в точките на реалната власт ( открита или скрита, паралелна ) . П рез тези точки се ре ш ават въп росите на стат у квото ( временно или по постоянно ), кое то се стреми да остане неизменно или малко изменимо при промени в у правлението на дър ж авите след избори . К онвергенцията ме ж д у лявото, дясното и центъра все по често напоследък минава през ф орм у лите на съставяните у правления. Д остатъчен е примерът на Г ермания, където в правителството на дясната М еркел влизат представите ли на левицата и заедно изпълняват програ м ата на соци алде м ократическото правителство на Ш р ь одер с някои акт у ални из м енения, породени от про м енените у словия на вътре ш ната и вън ш ната кон ю нкт у ра. Н я м а съ м нение, че в новите дър ж ави- членки на ЕС, каквато е Б ългария, програ м ите на партиите и практи ческата и м политика щ е се влияят пряко от изпълнение то на договора с ЕС и записаното във всички преговор ни глави, от развитието на критериите и изискванията, свързани с тях. У сто й чивото развитие на всяка страна и не й ната сиг у рност щ е зависят от у сто й чивото развитие на целия Европе й ски съ ю з и неговата сиг у рност. А те от своя страна щ е в м естват ЕС в ра м ките на глобалното развитие и глобалната сиг у рност. Естествено, лявото и дясното едва ли щ е се припокри ят до степен на м ного близка или пълна иденти ф икация както на м е ж д у народно, така и на национално равни щ е. 1 79 Стр у ва м и се , че основните отлики щ е до й дат от начина на подре ж дане на пробле м ите на у сто й чивото развитие и сиг у рността, от една страна, и пробле м ите на личност та, на човека, от др у га. Т оест от начина на строе ж а на надстро й ката над човека, свързана с организацията на неговия ж ивот и битие и тяхното у правление. С м ята м, че дясното ре ш ава първо пробле м ите на раз витието като продъл ж ение на консервативно определените интереси на подреденото й ерархично социално стат у кво. Едва след това се стре м и да търси и да на м ира ре ш енията на пробле м ите на м асовия човек по ета ж ите на об щ естве ната пира м ида, особено в на й-ш ироката й социална основа. Т ова натр у пва напре ж ение в основата, способно да ра ж да политически зе м етресения при кризисни развития, особе но свързаните със справедливостта и солидарността. Л явото поставя на преден план пробле м ите на човека отдол у нагоре по об щ ествената пира м ида и търси спра ведливите и м и солидарни ре ш ения чрез раз у м но ра м ки ране на пробле м ите на развитието и ( при евол ю ционния подход ) раз у м но про м еняне на стат у квото. Еле м ентарното политическо обяснение е, че дясното у скорява развитието и натр у пването, а лявото го забавя и неправилно разпределя натр у паното. Исторически спо рен е въпросът ко й подход ( десният или левият ) създава повече несиг у рност в глобалната и в националната сис те м а“дър ж ава- об щ ество- гра ж данин”. К онвергенцията м е ж д у двата подхода би трябвало да се търси в пробле м атиката на средната полоса ( пробле м ите на средния световен човек и изравняването на не 1 80 говия стандарт , независимо от разполо ж ението м у в дър ж авата , региона , населеното място ). Свободата , справедливостта и солидарността , с раз бирае м ите и м и поноси м и ограничения , трябва да осиг урят съ щ еств у ването на средния световен човек , на сред ния стандарт . Т ази об щ ност следва да бъде обектът на у сто й чивото развитие и гарантираната сиг у рност. Т ака лявото и дясното щ е конвергират за хар м онизиране, ба лансиране и планиране на развитието и сиг у рността на единява щ ата се средна световна об щ ност. Силата на етапната програ м а на Б С П като програ м а на социалната де м окрация щ е зависи от това : • доколко в нея щ е се съдър ж ат еле м ентите на наци оналния проект за Б ългария в ЕС и политиките на догонва щ ото развитие ; • доколко щ е зало ж и идеите и политиката с критерии и изисквания за обновяване на елита в дър ж авата и об щ еството , способен да у скори догонването ; • доколко щ е посочи как , в какво и за щ о трябва да се реорганизира цялостното българско стат у кво , за да ко м пенсира де ф ор м ациите на прехода и да постави основите на по справедливо и солидарно стат у кво – европе й ското стат у кво на Б ългария за ХХ І век ; • доколко програ м ата щ е е отворена за национален консенс у с и съответно у правление на българските процеси и ре ш ения. 1 8 1 ПРАГМАТИЗЪМ И ПРОГРАМНОСТ Ю ри й Б орисо в Н яма практическо политическо де й ствие, което да е ли ш ено от ценностна, ф илосо ф ска основа- независимо дали тя се артик у лира. Д ори самото деклариране на прагматич ност е с програмен характер. И това не е игра на д у ми. П ризивът за прагматичност е призив за отказ от остарели , неработе щ и и неясни програмни постановки . Т ози призив е призив за адекватност , а не за отказ от програмност . Често като пример за липса на програмност се посоч ва англи й ската Л е й бъристка партия. В ярно е, че като се отвори са й тът на тази партия, не мо ж е да се открие прог рама- то й е наситен с разработки за политики в конк ретни области. В сички тези политики обаче имат своя политико-ф илосо ф ска основа. К огато Б леър говори, че трябва да се следва и съблазнява middle England( А нглия на средната класа ) , неговото говорене е програмно. К о гато Н овите ле й бъристи обявяват, че са привър ж еници на индивид у алната отговорност ; че ви ж дат досто й нст вата на икономическия либерализъм ; че са резервирани към данъците като основно оръдие на лявата политика ; че обръ щ ат гръб на дър ж авния дири ж изъм ; че разгле ждат постоянната ре ф орма като единствен двигател за печелене от новата световна игра ; че тяхна основна по литическа задача е да ф ормират“к у лт у ра на рез у лтата” ; че идеалът на англи й ската социалдемокрация е“мери токрацията” ( господство на тези, които имат засл у ги за 1 82 развитието ) и прочие , те стоят на програмна основа . Щ е дам два примера със значително по- бедни страни. К огато у р у гва й ският президент Т абаре В аскес, на власт от 1 март 200 5 г., вдига б ю д ж ета на образованието с 5 0 % , това негово прагматично де й ствие е обосновано и цен ностно, и от определено програмно ви ж дане за бъде щ ето на страната и за средствата, чрез които трябва да бъдат ре ш авани основните проблеми на неговото об щ ество. К огато на 4 ян у ари т. г. Н естор К ирхнер взе заеми, за да изплати целия остатък от ар ж ентинския дълг към М В Ф ( близо 1 0 м лрд. долара ) , неговото де й ствие и м а програ м на основа дори са м о заради това, че об щ ата зад лъ ж нялост на страната не на м аля. Сяка ш президентът е следвал следния текст от на ш ата програ м а: “...в сът ру д н и ч еството с м е ж д ун а р о д н ите ф и н а н сови и н стит у ц ии т р я б ва д а се отсто я ват п о е ф и к ас н о и н те р есите н а ст р а н ата ….. Н як ои от пр е п о р ъ к ите н а те з и о р г а н и з а ц ии и н ала г а н ите и з ис к ва н и я се р а з м и н ават с н ашите и н те р еси ”(П рогра м а на Б С П “ Н ови вре м ена , нова Б ъл гария , нова Б С П ” , с . 4 1 ). К олкото и да говори м за праг м атичност, за конкрети ка, всяка политическа задача и м а поне две различни ре ш ения ; всяка конкретна политическа сит у ация позволя ва поне две различни поведения. К ое определя избора ? Р азбира се, че ценностите, програ м ният ф он, независи м о дали се изговарят, или се ви ж дат. Щ е да м при м ери и от на ш ата де й ствителност. Т огава когато тръгне ш да приватизира ш електрораз пределителните др у ж ества – не щ о, което ни се сл у чи 1 83 преди една година ; когато приватизира ш една п у блич на у сл у га с монополни позиции ( тя не е застра ш ена от конк у ренция и не мо ж е да бъде на заг у ба ), ти разбира ш по определен начин ролята на об щ еството по отно ш е ние на потребностите на неговите гра ж дани . Т и има ш определено ви ж дане за ролята на пазара , за ролята на приватизацията , за съотно ш ението ме ж д у свободната конк у ренция и задачата на дър ж авата да за щ итава тези , които сами не могат да за щ итят себе си в рамките на тази свободна конк у ренция . Има един др у г сериозен въпрос . Д али това , което за писваме като програмни постановки , отговаря на де й ст вителната ни програмна ф илосо ф ия и програмно мисле не ? Н ие често записваме програмни текстове, мисле й ки повече как щ е бъдем възприети, как щ е бъдем оценени. Н апример високите технологии, на у ката и образовани ето, записани във всички на ш и програмни док у менти като приоритети, до този момент, в рамките на целия преход, не са били де й ствително такива. К оето означава, че в на ш ето програмно мислене те нямат това място, ко ето имат в записаното програмно говорене. Р азбира се, че всяка програма остарява. И, разбира се, че когато тя остарява, тоест тогава, когато ж ивотът се дви ж и много по- бързо, отколкото тя го отразява, тряб ва да се правят промени в програмните постановки. Щ е дам пример с мира. В на ш ата програма мирът е обявен за абсол ю тна ценност. Една ценност е абсол ю тна тогава, когато не познава компромиси, когато не доп у ска изк л ю чения, базирани на някакви кон ю нкт у рни съобра ж е 1 84 ния . Н ие у частвахме във во й ната в Ирак и с това поведе ние показахме, че мирът за нас не е абсол ю тна ценност. Д ори моята интерпретация на смисъла на“абсол ю тна ценност” да е спорна, имаме и еднозначен текст: “ Б ъл г а р с к ата со ц иалисти ч ес к а п а р ти я е пр отив и з п ол з ва н ето н а н аши въо р ъ ж е н и сили и във вое нн и к о н ф ли к ти , н есвъ р з а н и пр як о със з а щ итата н а ст р а н ата ”(П рогра ма на Б С П, с . 6 9). Ту к изоб щ о не дава м ф актическа оценка на това раз м инаване . Б С П трябва или да се отка ж е от тази прог ра м на постановка , или да се отка ж е от поведението си , което е в противоречие с нея . В об щ еството , в което ж ивее м , на нас ни се налага да отговори м поне на два въпроса . И те са м ного банални въпроси . К акъв е светът, в ко й то ж ивее м ? Р азликата м е ж д у бедни и богати в света, в ко й то ж и вее м, става все по- голя м а. От 1 979 г. до 200 1 г. 20- те на йбедни страни в света са у величили своите доходи с 8 % , а 1 0- те на й- богати – с 6 9 % . З а съ щ ия период богатството на единия процент на й- богати дър ж ави се е у величило със 1 4 0 % . Т ова означава, че колкото повече об щ еството тр у па или колкото повече произве ж да, колкото е по- спо собно да създава блага, толкова повече бедността се у ве личава. Т ова е първият извод. В торият извод е, че ние ж ивее м в об щ ество с на м а лява щ а солидарност. К олкото и да твърди м, че левите идеи, социалде м ократическите идеи, лявото м ислене се борят, до м инират, и м ат изкл ю чителни победи, не е така. 1 85 Н ие ж ивеем в свят с намалява щ а солидарност . И щ е ви дам само един пример . П рез 1 97 0 г . в ОО Н 22 дър ж ави поеха анга ж и м ент за п у блични по м о щ и за развитие , като бе ш е взето ре ш ение 0 ,7 % от бр у тния вътре ш ен прод у кт на тези 22 дър ж ави да бъдат отделяни за на й- бедните страни. П рез 200 3 г . са м о пет от тези 22 страни донори отделят по 0 ,7 % от своя бр у тен вътре ш ен прод у кт за това , за което са обе щ али . И , забеле ж ете , нито една от тези пет страни не е член на Г- 7. Н а й- м алко отделят като процент от бр у тния си вътре ш ен прод у кт Съединените а м ерикански щ ати – на й- богатата страна. М ного по- м алко от Л ю ксе м б у рг, ко й то не м о ж е да се из м ерва със Съединените а м ерикан ски щ ати. Т ова означава, че у величава щ ото се богатство не води до у величава щ а се солидарност. Н апротив – вяр но е точно обратното. О щ е м алко числа. ОО Н твърди, че са м о 2 5 м лрд. до лара годи ш но са необходи м и, за да постигне Аф рика през 20 1 5 г. целите на хилядолетието. В съ щ ото вре м е годи ш ните разходи за во й на в Ирак са 1 8 0 м лрд. долара. И 33 м лрд. долара човечеството харчи за пар фю м и- дос та повече от това, което е необходи м о, за да се изправи на крака един континент, за ко й то всички кон ф еренции, всички световни ф ор у м и леят сериозни сълзи. М ного са пробле м ите, свързани с на ш ето програ м но развитие. Б их ж елал да обърна вни м ание на един от тях. Н ие не бива да се страх у ва м е в програ м ните си док у м енти да ф ор м у лира м е своята у топия. М ного вни м ателно про четох сборника с програ м ите на воде щ и социалде м окра 1 86 тически партии , предоставен ни от ф ондация“Фридрих Еберт” и Центъра за исторически и политологически изследвания . В ъв всички програми на воде щ и социалде мократически партии у топията , антикапиталистическа та у топия съ щ еств у ва . Д али щ е бъде ф орм у лирана пост капиталистическа , дали щ е бъде ф орм у лирана с някакви др у ги , по модерни д у ми , за да избягаме от една стара лексика , която някои смятат за провалена , ако ние не се анга ж ираме програмно , че се борим за об щ ество , което отива отвъд капитализма , каквото и да обясняваме , както и да се дър ж им , ние няма да бъдем автентична лява пар тия . Т ова означава , че щ е сме заг у били своя облик , кри е й ки се зад някакво прагматично поведение. З атова за щ ото няма нито един социален проект, световно значим, ко й то преди да бъде реализиран, да не е бил у топия. Д а не е бил, в смисъл не на ил ю зия, а на един идеал, чието изпълнение не мо ж е ш да разчете ш във времето. Т о обаче анга ж ира наде ж ди, анга ж ира об щ ествени стреме ж и, без които няма развитие. Д ве д у ми за не щ о, което не се разбира достатъчно в Б С П. П онятието капитализъ м вече на световно равни щ е не се де ф инира чрез дър ж авната и частната собственост . И социализ м ът не се де ф инира чрез у ни щ о ж аването на частната собственост . Б орбата сре щ у капитализ м а , бор бата за отиване отвъд капитализ м а е борба сре щ у логи ката на капитализ м а , която поставя на преден план м ак си м алната печалба и ни щ о повече . А ко не щ о др у го се сл у чи , то щ е бъде покра й тази печалба, благодарение на трохите от тази м акси м ална печалба. И аз съ м у беден, че 1 87 Б С П като член на лявото , световното социалистическо се м е й ство м о ж е и трябва да се бори за едно об щ ество, в чиято основа логиката щ е бъде др у га. Т ова щ е бъде логика на у довлетворяване на базисните потребности на всяко чове ш ко съ щ ество. И това е записано в програ м ата и на Г С ДП, и на А встри й ската С ДП, да не говори м за ПА СО К, която е с м ного по- револ ю ционна лексика от всички др у ги европе й ски партии. Щ е завър ш а с един призив, свързан със солидарност та – д у м ичката, която на й- често спо м енава м е в лявото пространство. Н ека воде щ ите социалде м ократически партии, които у частват във властта по някакъв начин, да подкрепят призива на редица об щ ествени организации в Европа да бъде подписана К онвенцията за за щ ита на правото на и м игрантите. От 200 3 г. тази конвенция на ОО Н чака подпис, чака рати ф икацията на дър ж авите. И знаете ли коя е единствената европе й ска дър ж ава, рати ф ицирала тази конвенция ? Т ова е Б осна и Х ерцеговина! А пелира м пред на ш ите др у гари от Г ер м анската социал де м ократическа партия да направят така, че тази кон венция да бъде подписана, за да дока ж ат те на практика своята солидарност с нас, българските социалисти. 1 88 РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ПОЛОВЕТЕ КАТО ПРОГРАМНО ИЗИСКВАНЕ Т а ня Ту р ла ко в а В на й- голямата и на й- влиятелна днес партия в Б ълга рия- Б ългарската социалистическа партия ( Б С П), про тича процес на подготовка на нова парти й на програ м а ( съгласно конгресно ре ш ение ) . От това как щ е се разви ва този процес и с какъв рез у лтат щ е прикл ю чи то й, за виси не са м о бъде щ ото обновление на Б С П, но и в голя м а степен иде й ното и политическото развитие на цялата левица, а в по-ш ирок план- и м одернизацията изоб щ о на българския политически ж ивот. Сред м ногото въпроси, които се диск у тират сега с ог лед на вкл ю чването и м в новата програ м а на партията, следва да се постави и пробле м ът за отно ш ението къ м равнопоставеността на половете или за м ястото и ролята на ж ените във всички с ф ери на социално- иконо м ичес кия, д у ховно- к у лт у рния и об щ ествено- политическия ж и вот. П ривличането на специално вни м ание къ м тази те м а и м а сериозни основания на й- м алко по три причини. П ър в ата е с в ъ р з ана с и с т о р и ч е с ки т е т р адиции на е в р опе й с ка т а л е в ица и на па р т и я т а на б ъ л г а рс ки т е с оциа л и с т и . И м енно левите социални дви ж ения в Ев ропа и техните политически организации са пионерите във ф ор м у лирането на цялостни плат ф ор м и и последо вателното и тра й но отстояване на идеята за равнопос тавеност на ж ените и м ъ ж ете в областта на се м е й ните 1 89 взаимоотно ш ения , на пазара на тр у да , в образователната и к у лт у рната с ф ера , на полето на социалните и полити ческите борби от средата на Х І Х век. Р азбира се, отделни призиви за ж енска еманципация се ч у ват о щ е по време на В еликата ф ренска револ ю ция от 1 789 г., а кампании за ж енско равенство се подемат на приливи и отливи от различни и предимно интелект у ал ни кръгове в една или др у га европе й ска дър ж ава, както и на територията на Северна А м ерика- на й- вече в пре ло м ни години, наситени с револ ю ционен д у х и с откри та борба за постигане на национална независи м ост или национално обединение. К ато политически с у бекти обаче точно воде щ ите ев ропе й ски социалде м ократически партии ( в Г ер м ания, Франция, Б елгия и др у ги страни ) са първите, които въз прие м ат и твърдо за щ итават принципа за равнопоставе ност на половете и го записват като програ м но изискване. И независи м о от превратностите на вре м ето, оставили отпечатък върх у организационното, иде й но- програ м ното и политическото развитие на европе й ската социалде м ок рация, пробле м ът за равенството м е ж д у м ъ ж ете и ж ените не заг у бва своето значение за левите партии и като цен ност, и като политическа цел и социална практика. Б ългарската социалде м ократическа партия ( Б С ДП) се създава и развива като част от европе й ското социалде м ократическо се м е й ство. Т ова означава, че наред с осно вополага щ ите ценности и идеи на социалде м окрацията в Европа, партията прие м а и лявата трактовка по т. нар. ж енски въпрос. О щ е в първата си програ м а от авг у ст 1 90 1 89 1 г . Б С ДП у бедено отстоява равнопоставеността на ж ените в образователните инстит у ции и в областта на социалния и политическия ж ивот . В писаното програ м но искане за“об щ ествено , безплатно и на у чно възпитание и образование на децата от двата пола” ( БКП в резол ю ции и ре ш ения . Т. 1 , 1 89 1 1 9 1 7. С ., 1 987, с . 26 ) е последвано от конкретни де й ствия на м ного парти й ни де й ци за про м яна на стат у квото в ж енското образование в Б ългария. К а м панията за доп у скане на ж ените до вис ш ето обра зование, в основата на която са социалде м ократите, пос тига частичен у спех в началото на ХХ век, когато бъл гарското правителство ре ш ава, че ж ените м огат да бъдат сл у ш ателки в Со ф и й ския у ниверситет. П од влияние на й- вече на социалистическите идеи в последното десетилетие на Х І Х век въпросът за социал ното и политическото равенство на ж ените става част от об щ ествения и политическия дебат в Б ългария. В прог ра м ата си от 1 89 1 г. Б С ДП заявява , че е за“социално и политическо равенство м е ж д у двата пола” . А като своя неотло ж на задача в политическата борба партията по сочва : ” В сеоб щ о и непосредствено избирателно право на всички с възраст от 2 1 години , без разлика на пол” ( БКП в резол ю ции …, с . 2 4, 2 7). Р авнопоставеността на ж ените в политиката неиз м енно присъства във всички варианти на програ м ите на българските социалде м ократи и през следва щ ите го дини . В приетата през 1 9 0 4 г . програ м а на БР С ДП( т . с .) се настоява за“еднакви права и еднакви задъл ж ения на всички , без разлика на пол и произхо ж дение” . Отново 1 9 1 е издигнато и искането за“всеоб щ о , еднакво , пряко из бираемо и избирателно право за всички гра ж дани , без разлика на пол , при всички избори и глас у вания” ( БКП в резол ю ции …, с . 2 7 1 2 7 2 ). Социалде м ократическата партия дълго вре м е е един ствената политическа сила в Б ългария , която и у ставно се застъпва за у частието на ж ените в не й ните организа ционни стр у кт у ри. О щ е в първия организационен стат у т от 1 89 1 г. е записано:” В секи човек, без разлика на пол, м о ж е да стане член на партията” ( БКП в резол ю ции …, с .3 0 ). Д ори в ранния период от парти й ната история не рядко ж ени присъстват като гости и сл у ш атели на е ж е годните конгреси, а след 1 9 0 3 г. док у м ентите показват и наличието на поне една ж ена като делегат на на й- висо кия партиен ф ор у м. В годините м е ж д у двете световни во й ни, когато пар тията се развива като секция на К о м интерна, трактов ката на пробле м а за равнопоставеността на половете се дикт у ва от целите и задачите, които тази м е ж д у народна организация си поставя. Н я м а отстъпление от за щ итата на об щ ия принцип за равнопоставеност м е ж д у ж ените и м ъ ж ете в програ м ните док у м енти П рогра м ната дек ларация от 1 9 1 9 г . и проекта за нова програ м а от 1 9 22 година . Н алице са и конкретни стъпки на парти й ното ръководство в подкрепа на ж енските борби и на у твър ж даването на лявото ж енско дви ж ение в Б ългария. Н а програ м но и политическо ниво обаче реалното осъ щ ес твяване на пълни права на ж ените се обвързва изкл ю чи телно с борбата за световна пролетарска револ ю ция и с 1 92 изгра ж дането на социалистическо об щ ество . В периода след В тората световна во й на БКП вече като у правлява щ а партия , обновява своята програма ( в диск у сията 1 948 г . и в приетата програма през 1 97 1 г .), като запазва приемственост по отно ш ение на равнопос тавеността на половете , но вече поставя този проблем в контекста на променените у словия в страната и съоб разно не й ната ме ж д у народна обвързаност. П рез 1 944 г . е постигнато окончателното и пълно изравняване на пра вата ме ж д у мъ ж ете и ж ените .(П рез 1 937 1 938 г . за пър ви път в Б ългария е направен пробив в политическото овластяване на ж ените , като е въведено частичното пра во да у частват в избирането на народни представители и об щ ински съветници , но то не обхва щ а всички ж ени .) Т ова дава възмо ж ност през четирите десетилетия до 1 989 г . да се постигнат реални у спехи за пови ш аване на образователното ниво и про ф есионалното у твър ж даване на ж ените , за тяхната социална за щ ита и т . н . В ъпреки ре ш ителния напредък към истинско равноправие в раз лични с ф ери , парти й но- политическата област изостава от критериите, поставяни от различни ме ж д у народни конвенции, за изравняване на гра ж данските и полити ческите права на двата пола- независимо че Б ългария се присъединява към повечето от тях. Д околкото равенството се счита за постигнато при т. нар. реален социализъм, темата за равнопоставеност та ме ж д у мъ ж ете и ж ените не се вкл ю чва сред приори тетите на Б С П в преходния период къ м де м ократично развитие на страната след 1 989 година . Т радициите не 1 93 са забравени , но се набл ю дава явно пренебре ж ение към или омалова ж аване на проблема и дори се доп у ска по литически ф ормации извън левия спектър да припозна ят като сво й дълг отстояването на равнопоставеността ме ж д у мъ ж ете и ж ените. В тората пр и ч ина п р ои з т и ч а о т с е г а ш ното с ъ с то я ние на ч л ен с ки я с ъ с т а в на БСП и п р о ф и л а на не й ни т е и з б и р а т е л и , о т една с т р ана , и иде й но п р о гр а м на т а м оде р ни з аци я на па р т и я т а , о т д руг а . В сеизвестно е ( поне във вътре ш нопартиен план ) , че над 4 0 % от члено вете на Б С П са ж ени . Р азличните социологически аген ции и изследванията на об щ ественото м нение пък нед в у с м ислено отчитат , че в годините на прехода къ м де м окрация в Б ългария листите на Б С П( и коалиция ) или не й ните кандидати в м а ж оритарни избори са по- предпо читани от ж ените. Т ова бе потвърдено и на последните президентски избори през окто м ври т. г. Относителната те ж ест на ж ените като членове и из биратели на Б С П съ щ евре м енно не е на м ерила досега онази интерпретация , която би трябвало да и м а , както в парти й ните док у м енти, така и в процед у рите при из бирането на кандидати за ръководни парти й ни позиции или об щ ествени длъ ж ности. П рогра м ата на Б С П “ Н ови вре м ена , нова Б ългария , нова Б С П ” от 1 994 г . продъл ж ава добрата прие м стве ност в открояването на принципа за равнопоставеността м е ж д у м ъ ж ете и ж ените . В нея се заявява : “ Н ие иска м е об щ ествено равенство м е ж д у м ъ ж ете и ж ените . В съвре м енния свят се извър ш ва ж енска револ ю ция . 1 94 Нуж ни са цялостно преосмисляне и промяна на до сега ш ния исторически и съвременен опит за ре ш ава нето на този въпрос . Б ез това прогресът е невъзмо ж ен” (П рограма на Б С П, с . 1 0 ). В програ м ата и м а и цял парагра ф за отно ш ението на Б С П къ м ж ените и ж енските дви ж ения (П рогра м а на Б С П, с . 89-9 0 ). В ън от съ м нение този програ м ен док ум ент и м а принципно значение за разгле ж даната те м а . Съ щ евре м енно не бива да се пре м ълчава , че е предста вена са м о една об щ а ра м ка , без да се стигне до по конк ретно и задълбочено раз ш и ф роване на идеята и инстр ум ентари у м а за политиката за равнопоставеността на по ловете . Т ова в на й- голя м а степен се отнася до сег м ента, вкл ю чва щ равносто й ните позиции на ж ените в парти йните стр у кт у ри и на м естата, където се взе м ат ре ш ения в реалната политика. Са м о с подкрепата на ф ор м алното по ж елание и об щ ото искане“за издигане ролята на ж е ната в об щ ественото развитие и в политическия ж ивот” (П рогра м а на Б С П, с .89), партията едва ли м о ж е и тряб ва да отговаря на съвре м енните стандарти за равнопос тавеността м е ж д у м ъ ж ете и ж ените . След като Б С П е вече член на Социалистическия ин тернационал и на П артията на европе й ските социалис ти, необходи м остта от обновление на не й ните основни док у м енти и от гледна точка на разгле ж дания пробле м е на дневен ред. Обективността изисква да се отбеле ж и, че са направени вече ва ж ни стъпки в това отно ш ение - създадено бе преди една година Обединението на ж е ните- социалистки за паритет и солидарност, предстои в 1 95 новия у став на партията да се запи ш е квотният принцип за ж ените и младе ж ите ( едно изискв ане на Социнтерна , което м о ж е да е с вре м енен характер , докато се осъзнае окончателно и се прове ж да реално политиката на па ритета ). В този ред на м исли от съ щ ествено значение е обаче и в новата програ м а на партията ( независи м о дали тя щ е се прие м е в близките години , или в по далечна перспектива ) да на м ерят м ясто съвре м енните изисква ния къ м всички партии ( особено къ м левите ) за паритет на ж ените и да се предвидят необходи м ите инстр у м енти и гаранции за реалното и необрати м о осъ щ ествяване на новите цели , критерии и социални политики за овластя ването на всички хора , независи м о от пола . Т р е т а т а пр и ч ина е с в ъ р з ана с ка ч е с т в ено но в и я е т ап , в ко й т о е на в л я з л а б о р б а т а з а о т с т о я в ане п р а в а т а на ж ени т е в е в р опе й с ки и с в е т о в ен м а щ а б . М е жд у народните у словия след 1 995 г ., когато се прове ж да под егидата на ОО Н Ч етвъртата световна ж енска кон ф е ренция , вече са др у ги . П риетата тогава т . нар . П екинска плат ф ор м а за де й ствие става основата за прие м ането на цяла поредица от м е ж д у народни актове и препоръ ки ( някои и със задъл ж ителен характер ) по отно ш ение на равнопоставеността на половете. Н а постоянен м о ниторинг са подло ж ени де й ствията на правителствата, през 5 години обикновено се прави цялостен преглед на постигнатото в областта на равнопоставеността на по ловете, непрекъснато се обявяват нови и нови програ м и по те м ата, все повече се разраства м ре ж ата от различни стр у кт у ри на гра ж данското об щ ество, които обединяват 1 96 у силията си в подкрепа на ж енското равноправие . М е ж д у народните ка м пании П екин + 5( 2000 г .) и П е кин + 1 0 ( 200 5 г .) отчетоха м ного поло ж ителни стъпки в правилната посока и съ щ евре м енно откроиха ч у встви телните зони тр у дното преодоляване на стереотипите в отно ш ението къ м половете и сериозното изоставане от принципа на равнопоставеност в с ф ерата на политиката (П екин + 1 0 . Д оклад на Европе й ското ж енско лоби. Н о е м ври 200 4- Б р ю ксел. Б ълг. П р .). Сред критериите , според които се отчита от световните ф актори реалното съдър ж ание на социалната справедли вост и истинската де м окрация , задъл ж ително се вкл ю чва отно ш ението къ м равнопоставеността на половете . Н а Сре щ ата на хилядолетието ( септе м ври 2000 г .) се прие м а специална декларация , в която д ж ендър пробле м ите и ов ластяването на ж ените са приоритет № 3 сред 8те цели на ОО Н за развитието на човечеството през М илени у м а . К ъ м дне ш ния ден равенството на ж ените във всички области е изведено като една от основните ценности на Европе й ския съ ю з- редо м с ценностите свобода, м ир, справедливост и т. н. В се по-ш ирока поп у лярност придо бива посланието, че“ ж ените са кл ю чът къ м у сто й чиво развитие” в света, което Социалистическият интернаци онал отправя къ м своите секции и къ м цялата световна об щ ност през 200 4 година. Н о освен добре ф ор м у лира ните изисквания, се предви ж дат и гаранции ( съпътства ни и със санкции ) за практическата реализация на но вите цели и задачи в постигането на истинска и тра й на равнопоставеност м е ж д у двата пола. З адъл ж енията се 1 97 отнасят към ме ж д у народните инстит у ции , отделните дър ж ави , политическите ф ормации и т . н . Т емата мо ж е да бъде раз ш ирена с много др у ги приме ри и добри практики . Н о и от казаното дот у к е очевид но , че една лява партия , каквато е Б С П, не м о ж е да не върви в крак с вре м ето и да не постави като свое прог ра м но изискване и политическо поведение принципа за паритет м е ж д у м ъ ж ете и ж ените във всички области на чове ш ката де й ност. Са м о сериозният подход къ м тази те м а в разгръ щ а щ ата се иде й на и програ м на диск у сия щ е бъде от полза за цялостното обновление на Б С П в съответствие със стандартите на новото хилядолетие . 1 98 МЛАДИТЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТО Ж ул ие т а А в д ж ие в а Д ър ж авните инициативи , насочени към младите хора , са неизменна част от проектите на левицата . Д обрите намерения , които съпътстват тези инициативи , се сблъс кват с редица тр у дности . Н а първо място , това е де ф ини рането на понятието“млад” . Н а оперативно , у правленс ко ниво този , приеман за подразбира щ се , въпрос , става пречка за постигане на ж еланата е ф ективност . Кои и к а к ви са м ла д ите и от к а к во и м ат нуж д а ? От говорите на тези въпроси на м ират по скоро национални из м ерения , отколкото да бъдат сло ж ени под европе й с ки об щ зна м енател. Етническият състав, възрастовата стр у кт у ра, ф инансовите рес у рси, образователната систе м а, н у ж дите на тр у довия пазар са едни от главните ф ак тори, които определят отделните пара м етри на полити ките, насочени къ м м ладите. Б езработицата, у спе ш ното социално интегриране, достъпът до ж или щ е, доходите се отчитат като пробле м атични и с ниска степен на въз м о ж ности за пряко влияние. Иконо м ическата дина м ика в у словията на глобализационен натиск тр у дно се поддава на дър ж авния контрол, ко й то в достатъчна степен би поз волил да се насочват средства за специ ф ични програ м и. Т р у дностите възникват, когато завър ш илите някак ва степен на образование м лади хора се изправят пред предизивикателствата на са м остоятелността. Н а м иране 1 99 то на първото стабилно работно място , което предпола га постоянен тр у дов договор и запла щ ане на социални осиг у ровки , не е въпрос само на доказване на приспо собимост към реалните у словия на пазара на тр у да . Т о открива възмо ж ност изоб щ о да си пълноценен член на об щ ество , където са необходими гаранции за плате ж ос пособност за на й- елементарните у сл у ги – наема, банко ва карта, потребителски кредит. Д остъпът до сиг у рност, която пови ш ава наде ж дността на младия човек като пот ребител, е зависим от про ф есионалния стат у с на младия човек. В почти безизходно поло ж ение се озовават тези, които остават зависими от социалните системи. П у блич ните гри ж и все по често не са в състояние да се справят с изискванията на предприемачеството към работната ръка . Т ази тенденция обхва щ а както програмите и по литиките , посветени на младите , така и инстит у циите , които на практика ги осъ щ ествяват . П ревръ щ ането на младите в сериозна част от конти нента на „ новите бедни” е об щ ествен проблем със стр у к т у рно за бъде щ ето значение . К ачеството на бъде щ ите ра ботници, данъкоплатци и гра ж дани, както и характерът на политическото им поведение създават нови проблеми и предизвикателства. Оплакванията на средното и въз растното поколение по отно ш ение на липсата на гра жданска позиция на м ладите от статистическа гледна точ ка ( у частие в изборите ) м о ж е и да са основателни. Н о от съдър ж ателна гледна точка отсъствието на перспектива в предлаганите проекти обяснява пасивността. Н я м а поколение, което да не се е сблъсквало с тр у д 200 ности и да не се е противопоставяло на ценностите и порядките на традиционния об щ ествен ред . В сяка про мяна в поведението , във възмо ж ностите за мобилност , в ценностното натоварване на определен социален ста т у с , предизвиква реакция на критицизъм и дори на от хвърляне на у становения ред . Д не ш ните млади хора не се различават по този показател от тези преди тях . Р азграничението би могло да се направи на плоскостта на предви ж даните реални възмо ж ности за възде й ствие върх у процесите на вземане на ре ш ение и рес у рсите, с които те разполагат. В к а к во в я р ват м ла д ите ? И този въпрос няма едноз начен отговор, доколкото времето на всеобхватните и стро й ни идеологически системи изгле ж да сяка ш вече отминало. К але й доскопичното бит у ване на идеите пра ви и характеристиките на протеста изкл ю чително разно родни и пъстри. К ато тяхна отличителна черта се проя вява вътре ш ното разделение на у мерени и радикални, на диалогично настроени и на маргинализира щ и се. Еколо гията, въпросите за запазването на природното равнове сие и отговорността пред бъде щ ите поколения са едното направление, което ф ок у сира младе ж кото внимание. Т о проявява ч у вствителност към измененията на клима та, към глада, недостига на пите й на вода и изчезването на ж ивотински и растителни видове и пе й за ж и в името на печалбата и на поддър ж ането на нискотехнологична производствена ин ф растр у кт у ра. М отивите на м ладите да се анга ж ират с такива ка у зи са свързани с осъзнаване то на необходи м остта от про м яна на възприятието за чо 20 1 века като единствена отправна точка при изработването на концепциите за глобално развитие . Изменението на перспективата провокира създаването на ме ж д у народни мре ж и за оказване на натиск и за денонсиране на нар уш ения на ме ж д у народни конвенции , провокирането на по -ш ирок об щ ествен отглас на придобива щ ите и етичес ки измерения проблеми с опазването на околната среда . Г лобализацията , заедно с разпространението на ин ф ормационните технологии , влезе в обсега на младе жките интереси и инициативи . Идеологическите и ико номическите аспекти на глобалните процеси , които из лизат извън контрола на традиционните политически механизми , предизвикват съпротива . Р азличните тече ния и разбирания за това как трябва да се транс ф орми ра , контролира или да се премахне сега ш ният модел на глобализация са отразени в отделните подходи , които обособените на ме ж д у народно ниво дви ж ения прилагат . Сиатълските сблъсъци разкриха болезненото пре ж ивя ване на раз м естванията в социалния стат у с и във въз м о ж ностите за м обилност , пълноценно у частие , образо вание и за справедливо разпределение на рес у рсите . П о сочването на корпорациите като виновни за разр уш аване на ф ор м ите на справедлив социален ред направи ясни опасностите от този вид у правление и от стре м е ж а то да бъде нало ж ено в световен м а щ аб . Д ви ж енията на анти и алтерглобалистите започнаха да осъ щ ествяват конкрет ни м ерки , за да дока ж ат , че е въз м о ж на др у га версия за у правление на глобализацията . З адачата да бъде прео доляна пропастта м е ж д у Севера и Ю га , както и после 202 диците от нея , каквито са тра ф икът на хора и наличието на черна работна ръка , се оказва мобилизира щ ф актор . Д али това се дъл ж и само на х у манистични подб у ди , или на по прагматичното ж елание за дисциплиниране на ка питала в името на запазването на едно , в някаква степен , социално приемливо стат у кво , зависи от поставените пред всяко протестно дви ж ение цели . Н еоспорим ф акт е , че насилието , което съпътства ш е сре щ ите в различни ф ормати на лидерите на на й- разви тите страни, показа, че воденето на монолози от пози цията на по- силния по въпроси, засяга щ и бъде щ ето на милиони хора, не мо ж е да не предизвика остра ответна реакция. Д иск у сиите по въпроса за възмо ж ното др у го бъде щ е породиха изкл ю чителна критичност към либе рализма, но оставиха недовър ш ени характеристиките на алтернативния модел. П роблемът за разпределението на властта и не й ното у пра ж няване остава нере ш ен ; неясни са и параметрите на ме ж д у народното сътр у дничество и мотивирането на богатите об щ ества да проявят н у ж ната солидарност за осъ щ ествяването на благородните наме рения. П рез у мпцията , че съ щ еств у ва нагласата за ж ерт воготовност в името на нов тип сътр у дничество , което да бъде поло ж ено на етически основи , е тр у дно доказ у ема . З а щ ото практиката показва , че когато цената на промя ната се сведе до измененията в размера на разходите на отделните национални б ю д ж ети , се заде й стват механиз ми за съхранението на социалните дости ж ения в рамките на националната територия. У споредното възде й ствие на тези два ф актора води до липсата на рез у лтати и ре ш е 203 ния , които да отиват отвъд декларативната и осъдител ната ф орма , и е едно от главните препятствия пред кон цепт у ализирането на об щ ествения проект на тази част от младото поколение , разпознава щ а себе си в него . Н овите проявления на кра й ната десница съ щ о се ока заха привлекателни за политическите търсения на мла дите хора. Отново по пътя на отрицанието на стат у квото и на страха от пълно раз м иване на г у бе щ ата своите у стои национална идентичност те достигнаха до идеологиите на свръхидентичността, която, за да реализира себе си, и м а н у ж да да у ни щ о ж и или да властва над нечия ч у жда битност. Сплотяването и ч у вството за об щ ност, които осиг у ряват рит у алите на ф а ш изоидните иде й ни течения, ко м пенсират липсата на сплотява щ а национална си м волна систе м а. Ч у ж денците стават естественият винов ник за липсата на чистота на етноса, на са м осъзнанието и на идеите. В понятието „ ч у ж денец” обаче са влага по вече от чисто антропологическите характеристики или различията на етническа, к у лт у рна, религиозна основа. Т ък м о поради нарастване на съдър ж анието и обе м а на това понятие ч у ж д става и този, ко й то не би бил спосо бен да отговори на критериите за у спевае м ост и за вяр ност- т. е. всеки м о ж е да се ока ж е м аргинал. М исленето чрез конспиративни сценарии кара тези гр у пи да приви ж дат злотворно де й ствие спря м о нацията не са м о в народа на вечната диаспора, но и в бр ю кселс кото чиновничество. А нтиевропе й ските настроения от ново се обясняват с ( ограниченото в ра м ките на нацията ) разбиране за справедливост и солидарност. У се щ ането 204 за ограбването на тр у да , на потенциала , на работните места в името на един проект , ко й то се разраства неконт ролир у емо бързо и чрез твърде сло ж ни, размива щ и отго ворността, политически механизми, дава допълнителни арг у менти в полза на н у ж дата от за щ ита на наследството - преди то да е изг у бено безвъзвратно. З асилването на влиянието на кра й ната десница върви у споредно с у поритата липса на ре ш ения за проблемите на имиграцията, която се колебае ме ж д у това да бъде ин криминирана, ж елана и контролирана, на безработицата и на намаляването на п у бличните ф инанси за образова ние и за про ф есионална квали ф икация. Т радиционните леви и десни партии съ щ о са обект на интерес от страна на младите хора. Стабилността и лип сата на радикализъ м в този сл у ча й се явяват по- ва ж ни от липсата на нови идеи и на м обилизира щ патос. К онвен ционалните ка м пании, у становеният ред за достигане на у спе ш ната политическа кариера и предсказ у е м остта на те м ите и дебатите съ щ о на м ират своите и благодарение на това у спяват и до голя м а степен да се възпроизве ж дат. Обаче тък м о това състояние провокира и съответни не гативни, критични и радикални реакции. В к а к ва с р е д а ж иве я т м ла д ите ? П реходността не характеризира са м о страните от бив ш ия Източен блок . П оследните претърпяха дра м атични радикални про м е ни , които оставиха цяло едно поколение в особен вак уу м на ценности и отправни точки за м инало и настоя щ е . В З ападна Европа отслабването на кохезионните способ ности на социалните систе м и и и м игрантският натиск 205 съ щ о поставиха в напълно нови у словия младите хора . П ро ф есионалното развитие излезе от конвенционал ното разбиране за стабилност и дълготра й ност. Н амира нето на първата работа се превръ щ а в огромно предиз викателство, а готовността за максимална адаптивност и мобилност става стратегическо предимство. П очасовата работа за ограничен период от време е по добрата алтер натива на безработицата , но е откритият път към соци ална изолация . Г ъвкавостта на пазара на тр у да води до ф ормиране на нови социални просло й ки, които остават стабилни като характеристики и като потенциал да се въз произве ж дат. Т ова са новите бедни, които конк у ренцията закрепостява в строги рамки на възмо ж но развитие. П рограмите , посветени на интеграцията на младите кадри в реална работна среда , са обречени на не у спех поради принципа , на ко й то са основани. С у бсидиране то с б ю д ж етни средства на предприятията така, че те да откриват работни м еста, не води до ж елания дългосро чен е ф ект. З а щ ото не е налице иконо м ически оправдана н у ж да от новите постове ; когато изтече срокът на изпла щ ане на средствата, те просто се закриват. Д ър ж авните и об щ инските сл у ж би съ щ о не м огат да са дълготра й ното ре ш ение на пробле м а с постоянната работа на м ладите хора, за щ ото се налага рес у рси да бъдат пренасочвани къ м др у ги приоритети. Специализираното законодател ство или третирането на м ладите хора като отделна ка тегория, в контекста на дина м иката на пазара на тр у да, и м ат доста ограничени и спорни пости ж ения. У силията да се даде целенасочена по м о щ къ м определена гр у па, 206 чиито характеристики се припокриват с тези на дългос рочните или депро ф есионализираните безработни , не дават винаги ж еланите поло ж ителни промени . П роблематично се явява и намаляването на интереса към определен вид про ф есии , които предполагат по нис ка квали ф икация и полагане на те ж ък ф изически тр у д . Систе м ата на вис ш ето образование ф ор м ира голя м бро й х у м анитаристи, които тр у дно на м ират реализация и се оказват всъ щ ност прите ж атели на дипло м и без съдър ж ание. Р азвитието на високите технологии се из м ества постепенно от у твърдените у чебни и изследователските звена къ м частни лаборатории и ли ш ава от перспективи п у блично ф инансираната на у ка, която се оказва с ниска възвръ щ ае м ост. Р е ш енията следва да се търсят по- скоро в у съвър ш ен стването на образователната систе м а, в сътр у дничество то м е ж д у предприе м ачите, у ниверситетите и про ф еси оналните у чили щ а, във връ щ ането на предприе м ачест вото къ м задъл ж енията м у къ м об щ еството, чрез чиито рес у рси, то е постигнало просперитет. Н атискът да се про м ени нагласата за търсене на бърза и спек у лативна печалба и изнасяне на известни произ водства, за с м етка на дългосрочни инвестиции, м о ж е да постигне определени рез у лтати в предлагането на по- си г у рна перспектива за бъде щ ето. М ла д ите и м у лти к у лт у р али з м а . Б у нтовете във ф ренс ките предградия м иналата година показаха, че въпросът за интеграцията на децата на и м игрантите не е бил кана лизиран от реп у бликанския ред. Р азличният тип иден 207 тичност , ко й то стои в основата на осъзнаването им като част от едно об щ ество, води до невъзмо ж ността да зара ботят тривиалните социализира щ и механизми. И извън Франция гетата ра ж дат своя език, своя стил на обличане, своите вътре ш ни граници, символи, баланси и правила на поведение. В лиянието на религиозния ф актор не ограничава ста т у сните различия до икономическите им параметри, а ги прехвърля и на ценностно равни щ е. Т еориите, които обосновават м у лтик у лт у рализма, предполагат наличието на климат на възмо ж ното съвместно съ ж ителство. Д е й с твителността на м у лтиетническите об щ ества показва обаче, че к у лт у рните пластове имат много по- силно вли яние и значение от дър ж авните традиции. Т ази различ ност задълбочава изолираността на младия човек от ге тото спрямо у спелите членове на едно об щ ество, което не толерира сл у ча й ността като ф актор за ф ормиране на елита. Спорно остава определянето на причинно- следс твените връзки в тази своеобразна спирала на отпадане то ; отделянето на голе м и ф ондове за благо у строяване на кварталите и подобряване на у чили щ ната м ре ж а не дава очаквания отговор на ж еланието за повече у ва ж ение. Отстояването на идентичността посредство м забрадки те или е ж едневните м олитви предизвиква на сво й ред негативната реакция от страна на м нозинството, което ф у нкционира чрез др у ги де ф иниции за об щ ност. З адълбочава щ ото се отдалечаване на двете реалности предполага и появата на някакъв тип адекватно поли тическо представителство. П роектирането на бъде щ ето 208 през призмата на религиозното начало и капс у лирането на ч у вства щ ите се недостатъчно гра ж дани млади м юс ю лмани създава паралелна реалност на проблемите , ко ито им предстои да ре ш ават . Т е първо трябва да заличат миналото си на обитатели на гетото , да прескочат стените на собствените си предразсъдъци , за да се вкл ю чат пъл ноценно в социалните взаимоде й ствия на мнозинството. П олитиката към младите , залага щ а на у ниверсализи рани ре ш ения и послания , тр у дно би могла да постиг не у спех . М ладите , чието де ф иниране са м о по себе си е тр у дно , не са една хо м огенна м аса , която би м огла да бъда ф ор м атирана в ра м ките на един строго определен социа лен м одел . В ъзрастта не отне м а от тях др у ги ва ж ни роли и характеристики , които ръководят поведението и м – ет нически , религиозен , социален и образователен стат у с . 209 СПРАВЕДЛИВОСТ И СОЦИАЛНА ДЪР Ж АВА МОДЕРНИ РЕ Ш ЕНИЯ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ПОЛИТИКАТА НА ДОХОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ – ПОСТИГАНЕ НА У СТО Й ЧИВ РЪСТ ПРИ ОТЧИТАНЕ РАСТЕ Ж А НА БВП , СТАБИЛНОСТТА НА ЦЕНОВОТО РАВНИ Щ Е , ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА НА ТР У ДА И КОНК У РЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ИКОНОМИКАТА Гор а н Б а нко в I. СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ В ЗА Щ ИТЕНИТЕ ДОХОДИ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ъзстановяването на реалните размери на отделните видове за щ итени доходи на населението спрямо 1 989 г . ( заплати , пенсии , социални помо щ и и обез щ етения за безработица , помо щ ите за деца , минималната работна заплата за страната и др у ги ) продъл ж и и през периода 2000 – 200 5 г ., но темповете не бяха достатъчни . В ъпреки реализираният расте ж на БВП – за периода ме ж д у 4 % и около 5,5 % посочените за щ итени доходи бяха у велича вани с проценти около ин ф лацията и малко над нея през съответните години . П рез този период не бяха приети постоянни принципи , на основата на които да се базира дър ж авната политика в областта на доходите и системите 2 1 0 за социална сиг у рност . Т ова е една от основните причини за несиметричните де й ствия на дър ж авата по нараства нето на доходите и ж изнения стандарт на населението и за реализиране на принципа за взаимно преплитане ме жд у икономическата и социалната политика. 1. О с но в ен в ид до х од на б ъ л г а рс ко т о до м акин с т в о с и о с т ана р а б о т на т а з ап л а т а , ч и й т о о т но с и т е л ен д я л с е д в и ж и м е ж д у 48 и 50 на с т о . Измененията в номиналните и реалните размери на работната заплата са посочени в Т аблица 1: Г одини Ср. РЗ Индекс Р еална Ср. РЗ, ръст, % Н етна РЗ без данъци 2000 2 48 1 00- 1 9 0 200 1 26 4 1 06 ,5 1 0 1, 6 20 7 2002 2 73 1 0 3,4 99, 6 2 1 4 200 3 2 98 1 0 9, 2 1 0 3,4 2 34 200 4 3 06 1 0 7,4 1 0 3,3 2 5 1 200 5 3 26 1 06 ,5 1 0 4, 0 26 1 И з т о ч ник : НСИ , ИССИ к ъ м КНСБ М ин. РЗ 79 1 00 1 00 11 0 1 20 1 5 0 Индекс къ м пред х. г. 1 26, 6 11 0, 0 1 0 9, 1 1 2 5, 0 От посочените данни м огат да се направят следните по- ва ж ни оценки и изводи: - за пет години ( 2000 – 200 5 г. ) но м ина л но т о на р а с т в а не на работната заплата е с 3 1 ,45 % ( със 78 лева ) , дока то паричният разход на лице от до м акинство с 47, 1 8 % ( с 4 0 ,58 лева ) . Средната работна заплата за страната, 2 11 по сектори и по региони , се задър ж а под необходими те средства за издръ ж ка на ж ивота ; - р еа л ното нара с т в ане на р а б о т на т а з ап л а т а през от делните години не съответства на размера на отчете ния расте ж на БВП и на средногоди ш ната ин ф лация , което означава , че този ръст не се използва по актив но за нарастване на доходите . Относителният дял на ко м пенсацията на наетите лица в БВП през послед ните 5 години достигна около 38 % , при 5 0 – 55 % в останалите европе й ски страни, а в някои от тях – 60 – 6 5 % . Д анните за дина м иката на БВП, ин ф лацията и работните заплати в страната за последните 6 години показват , че единствено през 200 3 г . реалният расте ж на работната заплата е нараснал с около 85 % спря м о реалния расте ж на БВП. В ъв всички останали годи ни ръстът на работната заплата е бил далеч по нисък от две трети на реалния БВП. Очаква се , че за 200 5 г . ръстът на реалната работна заплата щ е бъде около 75 % от реалния расте ж на БВП; единствено м ини м а л на т а р а б о т на з ап л а т а за стра ната беле ж и скокообразно нарастване през отделни години , което подсказва по скоро политически на м е си , отколкото съобразяване с реални принципи или м еханиз м и . Н е е ясно все о щ е на какво се основава определянето на не й ния раз м ер – на производител ността на тр у да явно не е ; на издръ ж ката на ж ивота на работе щ о лице съ щ о не е ; ня м а връзка и с линията на бедност, която Б ългария о ф ициално не определя, и т. н. Н иските тр у дови възнагра ж дения в Б ългария са 2 1 2 следствие и на липсата на раз у мна политика по мини малната работна заплата за страната . Н еясните крите рии за не й ното определяне, както и несъобразяването с об щ оприетите й ф у нкции са сериозна причина за появата и големия обхват на т. нар. работе щ и бедни. Р аботе щ ите бедни са не само силно рисков контин гент, но те ф ормират и един тра й но у становен модел на начин на ж ивот ; - в о б л а с тта на з ап л а щ ане т о на т ру да и п р е з т о з и пе р иод д ъ р ж а в а т а не с ъ з даде под х од я щ и р е гу л а т о р и ( което е неотменимо не й но задъл ж ение ) , които да се основават на ф у нкциите и ролята на работната запла та, както и на не й ната връзка с производителността на тр у да, качеството на тр у да и на произве ж даните стоки и у сл у ги, тяхната конк у рентоспособност и т. н. Н аличието на значителен сив сектор в икономиката предопредели и с е р ио з ен с и в с ек т о р в з ап л а щ ане т о на т ру да . Т ова ли ш ава дър ж авата от данъци, а соци алните ф ондове от осиг у рителни вноски ; в с е по в е ч е с е у в е л и ч а в а р а з л ика т а м е ж д у ср една т а р а б о т на з ап л а т а в о бщ е с т в ени я и в ч а с т ни я с ек т о р и . От 6 7 лева през 2000 г. тази разлика се е у величи ла на 11 2 лева през 200 5 година. П одобно развитие на заплатите не м о ж е да се прие м е за нор м ално на й- м ал ко поради т р и п р и ч ини : п ъ р в а т а е свързана с ф ак та, че частният сектор е преобладава щ и би следвало то й да определя равни щ ата и те м повете на заплатите в страната, което не се е сл у чило ; в т о р а т а п р и ч ина е свързана с посочения вече извод за наличието на зна 2 1 3 чителен по обхват сив сектор в областта на запла щ а нето в частния сектор , където е налице както нерегла ментирана заетост , така и ниско запла щ ане , въпреки въведените и у величавани всяка година минимални осиг у рителни прагове ; тр е т а т а пр и ч ина е свързана с наличието на о ф ициална и нео ф ициална заплата в частния сектор , от което дър ж авата г у би данъци и осиг у ровки върх у втората , но изгле ж да от това са до волни и работодатели , и напла ш ени работници ; з а б л у да т а , ч е ч р е з по в и ш а в ане на з ап л а т и т е на з ае т и т е в б ю д ж е т на т а с ф е р а щ е с е „ п р ин у ди ” ч а с т ни я т с ек т о р с ъ щ о да у в е л и ч а в а т ру до в и т е в ъ з на гр а ж дени я на з ае т и т е в не г о , нане с е г о л е м и по р а ж ени я в ъ рху до х оди т е о т р а б о т на з ап л а т а и п р од ъ л ж а в а да в оди до р а з к ъ с в ане на в р ъ з ка т а з ап л а т и – п р о и з в оди т е л но с т на т ру да . В се о щ е няма е ф ективен механизъм за акт у ализиране на възнагра ж денията на наетите работници в частния сектор . Д ори скл ю чени те колективни тр у дови договори съдър ж ат текстове за отлагане пла щ анията на работниците при неблагоп риятни ф инансови и икономически у словия . Н а й- съ щ ественото, което се прави през последните няколко години за за щ итаване на реалните доходи на населе нието е договарянето на минимални осиг у рителни прагове по 9- те категории персонал, съгласно Н аци оналната класи ф икация на про ф есиите и Н ационал ната класи ф икация на икономическите де й ности. Н а практика договорените на бран ш ово равни щ е прагове ме ж д у синдикатите и работодателите се явяват мини 2 1 4 мални работни заплати в съответния бран ш; - нат и с к ът да не с е у в е л и ч а в а м ини м а л на т а р а б о т на з ап л а т а за страната , както и да се приеме сега ш но то й равни щ е без каквито и да са обосновки ли ш ава дър ж авата от един от на й- ва ж ните рег у латори в поли тиката по заплатите. Н еприемливо е твърдението, че всяко не й но у величение щ е води до съкра щ аването на работници и сл у ж ители ; ср една т а р а б о т на з ап л а т а в Б ъ л г а р и я е б л и з о 16 п ът и по ни с ка о т т а з и в ЕС – 25; 2 1 пъти- от тази във В еликобритания ; 20 пъти – от тази в Г ермания ; 1 8 пъти – от тази в Ирландия ; 3,8 пъти – от тази в П ол ш а и т . н . О с но в ни я т и з в од от посочените по горе оценки е , че огромното изоставане на заплатите в Б ългария , на първо място от икономическия расте ж, и на второ – от стра ните членки на ЕС , е м ного тр у дно преодоли м о в близ ките 1 0 – 1 5 години . П ричините са ва ж ни , но и различни . Освен от иконо м ическото развитие и у скорен расте ж, заплатите щ е зависят и от дър ж авната политика в тази област . Д оказано е , че без да създаде съответните рег улатори дър ж авата не м о ж е да прове ж да политика на до ходите . З а ф ор м ирането на заплатите и расте ж на тяхна та пок у пателна способност не м о ж е изцяло да се разчита на пазарната стихия и на не й ните м еханиз м и. Странно е за щ о са м о в Б ългария иконо м ически расте ж от порядъка на 4 – 5,8 на сто ня м а реални социални из м ерения. Т о й не се отрази нито в нарастване на заетостта и на м алява нето на реалната безработица, нито в по- ч у вствителното у величаване на реалните доходи от тр у д. 2 1 5 2. О пи тът на с т р ани т е - ч л енки на ЕС в о б л а с тт а на з ап л а щ ане т о на т ру да : з ап л а щ ане т о на т ру да о с т а в а цен т р а л ен в ъ п р о с на ко л ек т и в но т о т ру до в о до г о в а р я не в с т р ани т е ч л енки на ЕС в е ч е м но г о де с е т и л е т и я . П о настоя ване на Европе й ската кон ф едерация на про ф съ ю зите все повече заплатите се обвързват с кра й ните рез у лта ти от де й ността на предприятието. В ъве ж дат се нови ф орми на у частие на работниците в разпределението на печалбата и се пови ш ава ролята на премиите и бо н у сите, свързани с индивид у алния принос на всеки работник ; до г о в а р я т с е взаимните анга ж именти на социалните партн ь ори по отно ш ение на конк у рентоспособност та на предприятието – пови ш аване на производител ността и качеството на прод у кцията ; с индика т и т е поемат анга ж именти за спазването на тр у довата и технологичната дисциплина в предприятието ; в с т р ани т е о т ЕС и м а ц я л о с т на и до б р е о т р а б о т ена п р оцед ур а з а е ж е г одно ак т у а л и з и р ане на до х оди т е . Т я е изградена въз основа на макропрогнозите от дър ж авния б ю д ж ет за ин ф лацията и ръста на БВП за пред стоя щ ата година . П о този начин се акт у ализират т . нар . за щ итени на национално равни щ е пла щ ания на насе лението – б ю д ж етни заплати , пенсии и социални пла щ ания . Следователно г ене р а л и з и р ана ф о рму л а , коя то вкл ю чва тези две съставни части , се прилага са м о и единствено в сл у чаите на за щ итените пла щ ания ; ак т у а л и з и р ане т о на з ап л а т и т е в ч а с т ни я с ек т о р се 2 1 6 осъ щ ествява чрез преговори ме ж д у синдикати и рабо тодатели на бран ш ово/ секторно равни щ е . В ъв ф орм улата за у величение на възнагра ж денията се използва правителственият прогнозен индекс за ин ф лацията и за очаквания ръст на производителността на тр у да в бран ш а . В последствие се у точнява процентът на у ве личение на заплатите по различните длъ ж ностни нива . П р и з а с т о й в даден иконо м и ч е с ки б р ан ш п р ак т и ка т а в ЕС п р едо с т а в я т р и в ъ з м о ж но с т и : 1/ у в е л и ч ение с п р оцен т а на п р о г но з на т а ин ф л аци я ; 2/ в ъ з на гр а ж дени я т а не с е п р о м ен я т; 3/ п р едп р ие м а т с е с ъ к р а щ ени я и с о с в о б одени т е ср ед с т в а с е у в е л и ч а в а т з ап л а т и т е на о с т ана л и т е нае т и . Д ър ж авата мо ж е да приеме единствено ролята на гарант , че подобен процес на договаряне ме ж д у работодатели и синди кати щ е се основава на ясни правила , у становени със законодателството в областта на колективното тр у дово договаряне . Следователно в частния сектор основни ят , принципно у становен , рег у латор е съобразен с дър ж авната политика и се прилага при нор м ални иконо м ически у словия . В някои от старите страни членки на ЕС м инистър председателят с нарочно пис м о до наци онално представените организации на работодателите и организации на работниците и сл уж ителите посочва пара м етрите за у величение на за щ итените доходи от дър ж авата и ги приканва да започнат колективни тр удови преговори в областта на запла щ ането на тр у да ; м но г о г оди ш ни т е т р адиции на с оциа л ни я диа л о г в о б л а с тт а на т ру до в и т е в ъ з на гр а ж дени я са съпро 2 1 7 водени с прилагането и непрекъснатото у съвър ш ен стване на системите за у правление на персонала и на заплатите в бран ш овете и главно във ф ирмите . Т ези системи представляват „щ атни таблици” , в които за отделните длъ ж ности и работни места са посочени квали ф икационните степени , изискванията за тяхно то заемане – знания , у мения , про ф есионален опит и т . н ., както и основните заплати за тях . Отделно от това в у словията на ф ир м ено договаряне се вкл ю чват до пълнителни плава щ и пла щ ания , като бон у си , ко м иси они , пре м ии , здравно обсл у ж ване , у частие в разпре деление на печалбата , застраховки , различни у сл у ги , бон у си за продъл ж ителна работа при съ щ ия работо дател и т . н . В сичко това ф ор м ира една доста различна от основната бр у тна заплата ; - с в о б одна т а конк ур енци я м е ж д у д ъ р ж а в и с р а з л и ч ни р а в ни щ а на до х оди в ра м ките на ЕС през послед ните няколко години породи една все по засилва щ а се диск у сия за равни щ ето на м ини м алните доходи . Об съ ж дат се въз м о ж ностите за „ социална хар м онизация” и определяне на някакъв гарантиран достоен социален м ини м у м , ко й то ня м а да позволява заетите и др у гите слоеве на гра ж даните от ЕС да ж ивеят в бедност. О с но в ни я т и з в од от краткия преглед на европе й ската законодателна и социална практика в областта на зап ла щ ането на тр у да е, че в с т р ани т е ч л енки о т да в на с е п р и л а г а т п р оцед ур и , кои т о с а п р ие м л и в и з а в с и ч ки у ч а с т ници в с оциа л ни я диа л о г в т а з и о б л а с т. Съ щ ев ре м енно д ъ р ж а в а т а в една и л и д руг а с т епен с е я в я в а 2 1 8 както г а р ант з а но рм а л но п р от и ч ане на с оциа л ни я диа л о г, т ака и не г о в по ср едник . Н а л ице с а о с но в ани я да с е с ч и т а , ч е по с о ч ени я т р е гу л а т о р – у в е л и ч ение т о на з ап л а т и т е и в ч а с т ни я с ек т о р да с е о с но в а в а на 100– п р оцен т но т о о т р а з я в ане на п р о г но з на т а ин ф л а ци я и на ср едно око л о д в е т р е т и о т п р о г но з ни я р ъ с т на БВП ( на национа л но р а в ни щ е ) и л и на п р о г но з а т а з а п р ои з в оди т е л но с тт а на т ру да в с ъ о т в е т ни т е б р ан ш о в е на иконо м ика т а – е п р ие т и ус ъ в ъ р ш ен с т в ан с г одини т е о т с индика т и т е и р а б о т ода т е л и т е в п р я к ди а л о г м е ж д у т я х на б р ан ш о в о и ф и рм ени ни в а . Т а з и п р ак т ика не м ин у е м о щ е с е на л о ж и , м ака р и с п р о б л е м и , и в Б ъ л г а р и я . 3. С оциа л ни я т диа л о г в Б ъ л г а р и я и опи тът в до г о в а р я не т о на з ап л а т и т е : в Б ъ л г а р и я ка т о в оде щ и с е о ч е р т а в а т д в е о т ни в а т а на ко л ек т и в но до г о в а р я не на з ап л а т и т е – на циона л но и ф и рм ено . Д оговарянето на отраслово ( бран ш ово ) равни щ е все о щ е е недостатъчно разви то . З начителен бро й работници и сл у ж ители, заети в малките и средни предприятия ( около 98 % от иконо миката ) , не са обхванати чрез колективни тр у дови до говори поради намалялата синдикализация. В бъде щ е социалният диалог в тези предприятия щ е се осъ щ ес твява чрез процед у рите за ин ф ормиране и конс у лти ране, предвидени както в Д ирективите на ЕС, така и вече в на ш ето тр у дово законодателство ; в по г о л я м а т а ч а с т о т о т р а с л и т е и б р ан ш о в е т е по 2 1 9 НКИД на НСИ и м а подпи с ани о т р а с л о в и и б р ан ш о в и ко л ек т и в ни т ру до в и до г о в о р и , в които се регламентират и системите на запла щ ане на тр у да , вкл ю чително и механизми за промяна на определе ните равни щ а на работните заплати . Т ова обаче касае предприятия и организации , които са членове на съ ответните работодателски организации , страна по от расловите/ бран ш овите К Т Д. Една значителна част от ф ирмите обаче не член у ват в тях, подписаните К Т Д не ва ж ат за тях и естествено те са извън полезрението на социалния диалог. Т ака се породи т. нар. с оциа л ен д ъ м пин г в о б л а с тт а на з ап л а т и т е , о т ко й т о с е и з в л и ч а нео б о с но в ана конк ур ен т о с по с о б но с т . Н ико й в момента не мо ж е да знае как в подобни ф ирми се ф ормират и изпла щ ат тр у довите възнагра ж дения, как те се у величават във връзка с ин ф лацията и произво дителността на тр у да ; на л ице с а ко р енно п р о т и в опо л о ж ни с т ано в и щ а на национа л но п р ед с т а в ени т е с индика т и и р а б о т ода т е л с ки о рг ани з ации по в ъ п р о с и т е на ф о рм и р ане т о и до г о в а р я не т о на з ап л а т и т е . Синдикатите настояват това да става, като се прилагат европе й ските практики, и обвиняват дър ж авата, че не е разработила, не е га рантирала и не прилага съответните рег у латори в тази област. Р аботодателите от своя страна са против таки ва рег у латори и м еханиз м и и отстояват станови щ ето, че заплатите следва да се ф ор м ират главно на пазарен принцип. Ясно е, че в тази обстановка поведението на дър ж авата е деликатно, въпреки че о щ е през 1 99 1 г. от 220 М инистерския съвет бе приета Н аредба за договаряне на работната заплата . Н а прага на членството ни в Е С е очевидно , че : 1/ с индика т и т е и р а б от ода т е л и т е на национа л но р а в ни щ е щ е т р я б в а да с е до г о в о р я т з а р е гу л а то р и т е и м е х ани з м и т е в о б л а с тта на з ап л а щ ане т о на т ру да ; 2/ д ъ р ж а в а т а щ е трябва да препо ръча подходя щ ите рег у латори и м еханиз м и , както и да гарантира своята роля на посредник и да подпо м ага социалния диалог да се дви ж и в посока на възприе м а не на европе й ските социални практики ; б ъ л г а рс ки т е ф и рм и с и л но и з о с т а в а т в о б л а с тт а на п р и л а г ане т о на с ъ в р е м енни с и с т е м и з а у п р а в л е ние на пе рс она л а , начините за ф ор м ирането на ос новните заплати за съответните длъ ж ности и работни м еста, допла щ анията къ м заплатите, за кадровото из растване, договарянето и т. н. Т ази обстановка е една от причините за наличието на сив сектор в областта на запла щ ането на тр у да. З аплатите остават едни и съ щ и с години, тъ й като ня м а връзка м е ж д у тях и иконо м ическите рез у лтати от де й ността на ф ир м ите. Обяс ни м а е следователно и непрекъснато у величава щ ата се разлика м е ж д у средната работна заплата в частния сектор и тази за страната и в об щ ествения сектор. О с но в ни я т и з в од о т к р а т ки я ана л и з на с и т у аци я т а с ъ с с оциа л ни я диа л о г в с т р ана т а е , че са налице непреодолени пробле м и през годините на досега ш ния преход. Т ова ва ж и на й- вече за областта на запла щ ане на тр у да. П ричините се крият в досега ш ната липса на воля на трите страни в националния социален диалог да 22 1 диск у тират тези проблеми и да стигнат до консенс у с от носно прилагането на принципи , доп у стими рег у латори и механизми при ф ормирането и договарянето на зап латите за всички с ф ери , отрасли и бран ш ове/ сектори на националната икономика . 4. Не на с тъ пи х а с ъ щ е с т в ени и з м енени я и в д руг и т е з а щ и т ени до х оди на на с е л ение т о – пен с ии ( з а о с и гур и т е л ен с т а ж и в ъ з р а с т и с оциа л на т а пен с и я ), о б е з щ е т ени я , с оциа л ни по м о щ и и с е м е й ни по м о щ и з а деца : р а з м е р и т е на по с о ч ени т е в идо в е з а щ и т ени до х оди , които ф ормират гр у пата на т . нар . социални транс ф е ри , при изследванията на домакинствата от Н СИ се определяха и про м еняха по някаква своя логика , без да се основават на каквито и да са обективни крите рии и принципи . Т ази гр у па доходи са свързани с м ре ж ите за социална сиг у рност и за щ ита на населението и следователно са свързани със стабилизирането и на растването на ж изнения стандарт на голе м и слоеве и гр у пи от хора в страната . К огато се говори за ж изнен стандарт, то й следва да се свързва и с издръ ж ката на ж ивота при конкретните иконо м ически и социални у словия в страната ; в с т р ани т е о т ЕС – 15 , и не с а м о в т я х, о т м но г о де с е т и л е т и я с а р е ш ени з аконода т е л но и с е п р и л а г а т в с оциа л на т а и м п р ак т ика п р инципи , по л и т ики и м е х ани з м и в о б л а с тт а на з а щ и т ени т е до х оди , б а з и р ани на ус т ано в ени в з аи м о в р ъ з ки м е ж д у м ини м а лни т е ни в а на о т де л ни т е в идо в е до х оди . П о принцип 222 този вид доходи се основават по един или др у г начин на издръ ж ката на ж ивота при конкретните икономически възмо ж ности и социални у словия в съответната стра та . В зависимост от избрания метод ( издръ ж ка на ж и вота , среден медианен доход или разход на едно лице от домакинство и т . н .) се изчислява размерът на т . нар . л ини я на б едно с т и към нея се привързват в различни съотно ш ения др у гите минимални и социално за щ и тени пла щ ания в системата за социална сиг у рност с не й ните две главни части – социално осиг у ряване и социално подпомагане, а съ щ о и минималната работна заплата за страната. В ъв всички 2 5 страни- членки на ЕС пл ю с Р у м ъния се прилага м етодологията и м ето диката на Евростат за изчисляване на линията на бед ност. П оследната е поставена в основите на социално за щ итните систе м и и за щ итата на доходите на населе нието – от тр у д и от социални транс ф ери ; не на с тъ пи х а по ч т и никак в и и з м енени я в р а в ни щ е т о на б едно с т на б ъ л г а рс ки т е до м акин с т в а . От една страна , от 1 3,5 % през 2000 година бедните до м акинс тва в Б ългария са нараснали на 1 4,3 % ( около 1 , 2 м лн . д уш и ), което е сравни м о с относителния дял на бедни те до м акинства в ЕС – 1 5 – около 1 5 % . От др у га страна , българските бедни до м акинства са 1 3 пъти по бедни от бедните до м акинства в ЕС . Сравненията не са изцяло коректни , тъ й като в посочените страни се прилагат различни критерии и съдър ж ание на „ ко ш ницата”, не зависи м о че се прилага от всички тях м етодиката на Евростат, а в Б ългария тя все о щ е не се прилага. 223 4.1. В о б л а с тта на до х оди т е от пен с ии са налице ре дица промени и процеси , които съ щ о не доведоха до тяхното съ щ ествено нарастване : п р е з 2000 г. с т а р т и р а пен с ионна т а р е ф о рм а у на с, която бе нало ж ителна поради наличието на сериозни проблеми – икономически и демогра ф ски . В ъведен бе тристълбов модел в осиг у рителната ни система , чрез ко й то сега ш ните по- млади поколения имат ш ансове за пол у чаване на допълнителна пенсия от техните лични, или от работодател, осиг у рителни вноски ; ср една т а пен с и я з а о с и гур и т е л ен с т а ж и в ъ з р а с т по с т и г а ш е е ж е г одно р еа л но на р а с т в ане о т 4 – 6%, но това е рез у лтат на новоотп у снатите по- високи пенсии, на ръста на максималната пенсия и на коледните добав ки, но не и от реалното у величение на всяка пенсия ; м ини м а л на т а пен с и я з а о с и гур и т е л ен с т а ж и в ъ з р а с т си остана обвързана със социалната пенсия ( 11 5 % от нея ) , без да има никаква обективна логика на каквато и да е връзка ме ж д у тях – едната е за тр у дов ста ж, а др у гата е за хора ( около 4 600- 47 00 д у ш и ) , които са навър ш или 7 0 години и по едни или др у ги причини нямат тр у дов ста ж. В страните о т ЕС м ини м алните пенсии за осиг у рителен ста ж и възраст вина ги и във всички сл у чаи са над линията на бедност за съответната дър ж ава ; ф о рму л а т а з а и з ч и с л я в ане на инди в ид у а л на т а пен с и я ( по принцип всяка ф ор м у ла е в определена степен рестриктивна ) е различна от тази, която се прилага ш е до 2000 година. В рез у лтат на това „ старите” пенсии 224 силно изостанаха от новите . Б лизо 1 , 0 84 хиляди пен сионери ( от тях за тр у дова де й ност са около 4 00 хи ляди д у ш и ) пол у чават пенсия под 8 0 лева, което пре допределя една значителна част от тях да попадне в системата за социално подпомагане. В ъпроси пора ж да и съотно ш ението ме ж д у минималната и максималната пенсия ( 1:7 ) , което не се сре щ а в страните о т ЕС ( сред но 1: 4 до 5 пъти ); з а с и л ена т а е м и гр аци я на п р еди м но м л ади х о р а ( м е ж д у 20 и 35 г одини ), които са около 7 00 хиляди д у ш и, пробле м ите ни в областта на заетостта и безра ботицата през последните 5 – 6 години, както и нали чието на сериозен сив сектор в областта на запла щ а нето на тр у да доведоха до значителното на м аляване на постъпленията от осиг у рителни вноски във ф онд „П енсии” на Н ОИ , независи м о от въведените м ини м ални осиг у рителни прагове и тяхното е ж егодно ин дексиране . От началото на 2006 г . бе на м алена с ш ест процентни п у нкта и осиг у рителната вноска за пенсия , чиято цел е да на м али осиг у рителната те ж ест за рабо тодателите . Т ази обективна сит у ация сериозно на м а лява ш е и все о щ е на м алява въз м о ж ностите за по ч у в ствителни у величения на всички пенсии ; ч е с т и т е з аконода т е л ни п р о м ени в К СО почти вина ги са свързани с придобиването на пенсионни права от все по- засегнати от др у ги ф актори гр у пи от хора. Т ова са главно хора, останали без работа, които ня м ат навър ш ените години или необходи м ия осиг у рителен ста ж. П рез последните 2 – 3 години рязко се у величи 225 броят на инвалидните пенсии . В ече е разре ш ен въп росът за навър ш илите години , но няма щ и достатъчно осиг у рителен ста ж – те могат да си отк у п у ват до 5 го дини ста ж. Остава неразре ш ен др у гият пробле м – наб рани са изискваните точки , но не са навър ш или изиск ваните години възраст . Р азре ш аването на посочените , а и на о щ е др у ги пробле м и , винаги е свързано с при добиването на пенсионни права , за които по правило се изискват допълнителни разходи от ф онд „П енсии” в раз м ер на десетки , а често и стотици м илиони лева ; м е т од ът з а индек с и р ане на пен с ии т е с ъ щ о в л и я е ш е на т е х ни я р еа л ен р а з м е р. Т о й вкл ю чва част от ф актическата ин ф лация за из м иналата година и част от нарастването на осиг у рителния доход, ко й то са м о индиректно отразява иконо м ическия расте ж и нарас тването на благосъстоянието. П оло ж ителното е , че от 200 7 г . съотно ш ението м е ж д у тях щ е бъде 5 0 :5 0 ; в е ч е е я с но , ч е п р ед с т ои по на т а тъ ш но ус ъ в ъ р ш ен с т в ане на б ъ л г а рс ки я пен с ионен м оде л , свързано с неговото синхронизиране с европе й ското социално законодателство и с изискванията на Открития м етод за координация на пенсионните систе м и и м одели в ра м ките на ЕС. В з ак л ю ч ение , пробле м ите с доходите от пенсии на населението са изкл ю чително сериозни. П очти 4 6 % от пенсионерите са с кра й но ниски пенсии ( под 8 0 лева ) , което предопределя тяхното м изерно съ щ еств у ване. П енсиите от 8 0 до около 1 5 0 лева съ щ о попадат под ли нията на бедност у нас ( изчислената по м етодиката на 226 Евростат за 200 7 г . е около 1 5 2 лева ). Т ези ф акти сами по себе си са обезк у ра ж ителни , но те предопределят приоритетността на бъде щ ите де й ствия в областта на пенсиите – обвързването на минималната пенсия за оси г у рителен ста ж и възраст с минималната работна запла та, след като последната бъде обвързана с о ф ициалната линия на бедност. Н а второ място би следвало, макар и внимателно, да се пови ш ават с малко по- голям процент минималните пенсии през следва щ ите 4 – 5 години с цел тяхното постепенно прибли ж аване и изравняване с ли нията на бедност. 4.2. В о б л а с тта на до х оди т е от с и с т е м а т а з а с оциа л но подпо м а г ане : и з гр адена т а в на ч а л о т о на 90 т е г одини с и с т е м а з а с оциа л но подпо м а г ане п р е тъ р п я с и л ни де с т а б и л и з и р а щ и ин ф л ационни в ъ з де й с т в и я , в рез у лтат на които т. нар. гарантиран минимален доход многок ратно се обезцени. Н е трябва да се забравя, че Г М Д бе ш е за м разен от ю ли 1 997 г. и остана непро м енен до 200 1 година. В м о м ента нико й не би м огъл да де ф и нира, да ж е и приблизително, неговото съдър ж ание и раз м ер. П родъл ж аването с тази база (Г М Д) сериозно дискредитира обосноваността на политиките и м ер ките в областта на социалното подпо м агане , както и определянето на обективния раз м ер на необходи м ите средства от дър ж авния б ю д ж ет за различните програ м и на систе м ата ; г о р ни я т и з в од с е о т на с я и з а с и с т е м а т а о т кое ф и циен т и з а до с тъ п до р а з л и ч ни т е в идо в е п р о гр а м и 227 и с оциа л ни по м о щ и . Т ака системата непрекъснато се отваря и в нея попадат все нови и нови подпомагани контингенти , необходимите средства от б ю д ж ета се у величават , но нито степента на бедност , нито обхва тът на програмите намаляват ; до х оди т е от р а з л и ч ни т е в идо в е с оциа л ни по м о щ и , които по принцип са предназначени за смекчаване на бедността и за засилване на мотивацията у социално слабите да се върнат на пазара на тр у да , поне засега не са довели до ограничаване на бедността на цели социални слоеве или гр у пи от населението ; на л и ч ие то на м но г о б р о й ни в ъ з м о ж но с т и з а до с тъ п до с оциа л но подпо м а г ане вкарва в системата и не ма лък бро й хора, които не биха попаднали в нея, ако тя бе базирана на обективни принципи и критерии. С т а в а д ум а з а к р и т е р ии т е з а до с тъ п , кои т о с а б а з и р а ни , п ъ р в о , на една и м а г ине р на в е л и ч ина , как в а т о е ГМД , и в т о р о , на подпо м а г ане на л ица и с е м е й с т в а , вместо на домакинства, каквато е практиката в страни те- членки на ЕС ; - л е с ни я т до с тъ п до п р о гр а м и т е з а с оциа л но подпо м а г ане позволява до средата на 2006 г. в систе м ата да се престоява неограничен бро й години. Систе м ата в сл у чая е като отворена ф у ния, в която лесно се влиза ( повечето стоят та м с години ) , но тр у дно се излиза ; з на ч и т е л ен б р о й с оциа л но с л а б и по л у ч а в а т по м о щ и по над 10 но рм а т и в ни ак т а , което е недоп у сти м о. Т ова е показателно за адекватността на систе м ата на социалното подпо м агане, както и за не й ната обектив 228 ност . Р азходите в системата се базират на национал ната солидарност и техният източник са от данъците на всички гра ж дани . Т ова е и причината насто й чиво да се поставя въпросът за е ф ективността на социал ните разходи и за постигането на точно определени кра й ни цели. В з ак л ю ч ение , системата на социалното подпомагане в Б ългария е далеч от съвременните критерии за не й но то изгра ж дане и ф у нкциониране. З аетите в системата са кра й но претоварени. Р азходите се у величават, но под помаганите не намаляват. Систе м ата не е базирана на о ф ициално определяна всяка година линия на бедност и на тази основа тя да се м одернизира, целенасочи и да води до пови ш аване е ф ективността на социалните раз ходи. П ринципът на социалната справедливост в на ш ите у словия следва да се разбира в контекста , че социално то трябва да е справедливо , т . е . достъп до систе м ата да и м ат са м о де й ствително бедните, ж ивее щ и под линията на бедност. II. ЦЕЛИ , ПОДЦЕЛИ И МЕРКИ НА ПОЛИТИКАТА НА ДОХОДИТЕ ДО КРАЯ НА 2009 ГОДИНА К ато се и м ат предвид изводите и оценките от анализа на пробле м ите в областта на за щ итените доходи на на селението за периода 2000 – 200 5 г., п р о в е ж дане т о на но в а по л и т ика в т а з и о б л а с т с л ед в а да с е с в ъ р з в а с на л и ч ие т о на т р и о с но в ни п р едпо с т а в ки : п ъ р в а т а е свързана с ф ор м ирането на законово при 229 ети принципи , методи , критерии и механизми за оп ределяне на линията на бедност в Б ългария и с нея да се обвър ж ат в подходя щ ите за на ш ите икономически възмо ж ности и социални у словия съотно ш ения на размерите на др у гите минимални и социално за щ ите ни пла щ ания . Т ова са минималната работна заплата за страната , минималната пенсия за осиг у рителен ста ж и възраст , социалната пенсия , критериите за достъп до различните видове социално подпомагане ; - в тората е д ър ж а в а т а да базира системите си за со циална сиг у рност и за щ ита върх у така у становените зависимости и да ги развива и подобрява в съответс твие с нарастването на икономическите възмо ж ности на страната – използването на качествени източници за ръст на БВП( главно инвестиционен расте ж, по активна макроикономическа политика и рационално насочване на п у бличните ф инанси ), у скорява щ о се нарастване на заетостта , модернизиране на всички социални системи ; - тр е т а т а е модернизиране на с оциа л ни я диа л о г на национа л но р а в ни щ е ме ж д у правителството и соци алните м у партн ь ори , в ко й то в съответствие с евро пе й ските практики всеки от у частниците отговорно да изпълнява своята роля, съобразява й ки се с изисква нията за консенс у с при ре ш аването на об щ ествените проблеми. З аедно с по с о ч ени т е п р едпо с т а в ки е необходимо да се у станови такава степен на координация и взаимно преп литане ме ж д у икономическата и социалната политика на 230 дър ж авата , която гарантирано да води до нарастване на социалните измерения на икономическия расте ж – ч у в ствително пови ш аване на заетостта , по нататъ ш но нама ляване на реалната безработица , пови ш аване на доходите от тр у д и предприемачество , у скорен расте ж на ж изнения стандарт и качеството на ж ивот на населението . 1. О с но в на це л в о б л а с тта на по л и т ика т а на до х оди т е от т ру д до к р ая на 2009 г. е о с и гур я в ане на с т а б и л ен е ж е г оден р а с т е ж на р а б о т на т а з ап л а т а с о т ч и т ане р а с т е ж а на БВП , п р о г но з на т а ин ф л аци я з а с ъ о т в е т ни т е г одини , п р ои з в оди т е л но с тт а на т ру да и конк ур ен т о с по с о б но с тт а на иконо м ика т а и п р едп р и я т и я т а . 1.1. П одце л и и м е р ки : приемане от М инистерския съвет до края на 2006 г . на съглас у вана със социалните партн ь ори на национално равни щ е М етодика за о ф ициално определяне на линия та на бедност и обвързване с нея на м ини м алната работ на заплата по определения в м етодиката м еханизъ м ; превръ щ ане на м ини м алната работна заплата от нача лото на 200 7 г . в дър ж авен рег у латор на доходите от тр у д и на пазара на тр у да ; основен принцип и дър ж авен рег у латор за пови ш аване на работната заплата от 200 7 г . да бъде обвързването й с прогнозния ръст на ин ф лацията по м акроиконо м и ческата ра м ка на дър ж авния б ю д ж ет за съответната го дина и част от прогнозния ръст на БВП за заетите в б юд ж етната с ф ера , а за заетите в реалния сектор – с част от очаквания ръст на производителността на тр у да ; 23 1 в стр у кт у рата на работната заплата , на основата на ко лективни тр у дови преговори и скл ю чвани договори , да се вкл ю чват и възнагра ж дения , бон у си и придобив ки за наетите с постоянен характер . 1.2. И з м е р ени я на индек с и р ане т о на з ап л а т и т е : индексът за у величение на заплатите на заетите в ор ганизациите на б ю д ж етна издръ ж ка да вкл ю чва : 1 00 % от прогнозния индекс за ин ф лацията и до 75 % от прог нозния ръст на БВП за съответната година ; препоръчителният индекс за у величение на заплати те на заетите в частния сектор на реалната икономика да вкл ю чва : 1 00 % от прогнозната ин ф лация по дър ж авния б ю д ж ет и до 6 5 – 7 0 % от прогнозния ръст на производителността на тр у да в съответните икономи чески сектори и бран ш ове на икономиката . З а целта национално представените организации на работо дателите и на работниците и сл уж ителите скл ю чват Н ационално спораз у мение по заплатите и др у гите източници , които ф ормират техния окончателен раз мер . Т ова спораз у мение се скл ю чва след приемането на дър ж авния б ю д ж ет на страната и след у точняване на прогнозите за развитието на съответните икономи чески сектори или бран ш ове ; за търговските др у ж ества от реалния сектор на ико номиката с над 5 0 % дър ж авно у частие в капитала се прилага специален механизъм за рег у лиране нарас тването на средствата за работна заплата съобразно техните икономически рез у лтати ; за пови ш аване на реално разполагаемия доход от тр у д 232 да продъл ж и у величаването на необлагаемия с данъ ци миним у м – за 200 7 г . да стане 200 – 2 1 0 лева , както и намаляването на Д О Д върх у заплатите . 1.2.1. Н ео б х оди м и п р о м ени в но рм а т и в ни ак т о в е до к р а я на 2006 г .: про м ени в К одекса на тр у да, свързани с критериите за признаване на национална представителност на рабо тодателските и синдикалните организации в страната ; - про м ени в К одекса на тр у да и наредби къ м него, свър зани с: организацията, стр у кт у рата и договарянето на работните заплати на национално, бран ш ово/ сектор но и ф ир м ено ниво ; въве ж дане на гъвкави ф ор м и на запла щ ане на тр у да, в т. ч. и на м ини м ална часова ра ботна заплата за страната до края на 200 7 г. и др у ги ; - в З акона за дър ж авния б ю д ж ет за съответната година да се вкл ю чва текст, с ко й то се у твър ж дава об щ ият индекс за у величение на работните заплати на заетите в организациите на б ю д ж етна издръ ж ка. Т ози индекс да се обяви като препоръчителен за частния сектор на реалната иконо м ика. Н а тази основа след преговори и скл ю чване на Н ационално спораз у м ение по заплатите м е ж д у организациите на работодателите и синдикати те се определят конкретните препоръчителни из м ере ния на заплатите по бран ш ове/ сектори. 1.3. П р и п р и л а г ане т о на по с о ч ени т е п р инципи , по л и т ика и м е х ани з м и м о ж е да с е о ч ак в а , ч е но м и на л ни т е ср едно г оди ш ни т е м по в е на р а с т е ж на до х оди т е о т р а б о т на з ап л а т а з а пе р иода 2007 – 2009 г. п р и б л и з и т е л но щ е б ъ да т м е ж д у 7, 5 и 9–10%. П р и 233 по- в и с ок о т 6% р ъ с т на БВП но м ина л но т о на р а с т в ане щ е б ъ де по в и с око . 2. О с но в на це л в о б л а с тт а на до х оди т е о т пен с ии е о б в ъ р з в ане на т я х но т о на р а с т в ане с р а с т е ж а на б л а г о с ъ с т о я ние т о в с т р ана т а , на о с и гур и т е л ни я п р ино с и по в и ш а в ане п р оцен т а на з а м е с т в ане на до х оди т е о т т ру д п р и оп р еде л я не на инди в ид у а лни т е пен с ии . 2.1. П одце л и и м е р ки : обвързване на минималната пенсия за осиг у рителен ста ж и възраст с минималната работна заплата за стра ната – не по малко от 5 0 - 55 % от М РЗ, след обвързва не на последната с о ф ициално определената линия на бедност през 200 7 година . Т ози м еханизъ м следва да бъде приет с консенс у с от социалните партн ь ори на национално равни щ е . З аедно с това , в съответствие с новия раз м ер на м ини м алната пенсия , следва да се преразгледат сега ш ните съотно ш ения м е ж д у пенси ите , които щ е попаднат около този нов раз м ер . М и ни м алната пенсия през следва щ ите 4-5 години посте пенно да се изравни с линията на бедност ; обвързване на социалната пенсия за старост и инва лидност пряко с линията на бедност за 200 7 г . – не по м алко от 4 0 % от нея . П оследва щ о изве ж дане на този вид пла щ ане от осиг у рителната систе м а и вкл ю чване то м у в систе м ата за социално подпо м агане ; обсъ ж дане до края на 200 7 г . м е ж д у социалните пар тн ь ори на въз м о ж ностите за разре ш аване на някои от 234 посочените проблеми в пенсионната ни система – от носно бъде щ ето на сега ш ната точкова система , въз мо ж ностите за осъвременяване на старите пенсии , за достъп до пенсиониране при наличие на необходими те точки , но не са навър ш ени изискваните години въз раст само за лица , които са тра й но безработни и т. н. ; - обсъ ж дане до края на 2006 г. на възмо ж ностите за у ве личаване на платения отп у ск за ра ж дане и отгле ж дане на дете – от 1 35 на 1 9 0 или 200 дни, средствата за ко ето се набират във ф онд „ Б олест и ма й чинство” към Н ОИ, както и на др у ги въз м о ж ности за сти м у лиране на ра ж дае м остта като основен пробле м на де м огра фската криза в страната ; - обсъ ж дане м е ж д у социалните партн ь ори до края на 2006 г. на пробле м а с разпределението на осиг у рител ната вноска м е ж д у работодател и работник, при у сло вие, че раз м ерът на осиг у рителната вноска за пенсия бе на м ален с 6 п у нкта, което не бе съпроводено с у ве личение на заплатите в частния сектор ; - обсъ ж дане на въз м о ж ностите до края на 2006 г. за вна сяне на про м ени във ф ор м у лата за изчисляване на ин дивид у алната пенсия с оглед пови ш аване на дела на приноса в нея на осиг у рителното у частие ; - засилване на въз м о ж ностите за сти м у лиране на у час тието в пазара на тр у да на хора, изпълнили у словията за пенсиониране ; - е ф ективни де й ствия за ограничаване на неправо м ер ния достъп до инвалидни пенсии, както и ограничава не на достъпа до ранно пенсиониране. 235 2.2. И ндек с и р ане на пен с ии т е : въве ж дане от 200 7 г . на „ златното ш ве й царско прави ло”, според което у величението на пенсиите щ е става с индекс, вкл ю чва щ 5 0 % от ф актическата ин ф лация за предходната година и 5 0 % от ръста на осиг у рител ния доход ; - индексирането на минималните осиг у рителни праго ве да става след преговори ме ж д у социалните парт н ь ори, както и досега ; - предприемане на съглас у вани ме ж д у социалните пар тн ь ори мерки за разработване до края на 2006 г. на механизъм и възмо ж ности за осъвременяване и по- ви соко индексиране на минималните пенсии. 2.3. Н ео б х оди м и п р о м ени в но рм а т и в ни т е ак т о в е : - след приемане на съглас у вани ме ж д у социалните пар тн ь ори ре ш ения за доп у стими и целесъобразни про мени в пенсионната система да се внесат предло ж е ния за изменения и допълнения на К одекса за социал но осиг у ряване ; - осиг у ряване през 2006 г. на пълно транспониране на Д иректива 200 3/ 4 1 на ЕС относно въве ж дането на про ф есионалните пенсионни схе м и в на ш ето осиг у рително законодателство ; - разработване до края на 2006 г. на стратегия и проект на закон за създаване, ф у нкциониране и у правление на Д е м огра ф ски резервен ф онд „ Сребърен”, ко й то впоследствие щ е се използва за запазване на ф инан совата стабилност на солидарния стълб на осиг у ри телната ни систе м а. 236 2.4. П р и п р и л а г ане т о на по с о ч ени т е м е р ки м о ж е да с е о ч ак в а т с л едни т е р е з у л т а т и : минималната пенсия за осиг у рителен ста ж и възраст о щ е през 200 7 г . да нарастне с 1 0 1 5 % ; пенсиите от тр у д да нарастват номинално ме ж д у 7 и 1 0 % до края на 200 9 година ; да се разре ш ават внимателно натр у пва щ ите се проб леми в пенсионния ни модел ; да се намерят възмо ж ностите за постепенното осъвре меняване на старите пенсии ; минималната пенсия за осиг у рителен ста ж и възраст да достигне до края на 20 1 0 г . линията на бедност и да се изравни с нея . 3. О с но в на це л в о б л а с тт а на с оциа л но т о подпо м а г а не е на о с но в а т а на в ъ в е ж дане на о ф ициа л на л ини я на б едно с т да с е м оде р ни з и р а с и с т е м а т а з а с оциа лно подпо м а г ане , да с е п р е м ине к ъ м подпо м а г ане на до м акин с т в а и да с е по в и ш и е ф ек т и в но с тт а на с оциа л ни т е р а з х оди . 3.1. П одце л и и м е р ки : обсъ ж дане до 1 5 ма й 2006 г. със социалните партн ь о ри на М етодика за определяне и акт у ализиране на ли нията на бедност и обвързване с нея на гарантираните м ини м ални доходи на населението ; - внасяне на М етодиката за у твър ж даване от М С. П ро ве ж дане на цикъл се м инари за об у чение на сл уж ители от М Т С П и А С П за запознаване със съ щ ността , цели те и м етодите на обвързване с о ф ициалната линия на 237 бедност на минималната работна заплата за страна та , помо щ ите за социално подпомагане , минималната пенсия за осиг у рителен ста ж и възраст и на социална та пенсия за старост и инвалидност ; подготовка до края на октомври 2006 г . на проекти за изменения и допълнения на З акона за социалното подпомагане и на П равилника за неговото прилагане . В насяне в М С – до края на 2006 година ; разработване на програ м а за експери м енталното прила гане в избрани региони и об щ ини през 200 7 г . на новия начин за достъп до систе м ата за социално подпо м агане ; предприе м ане на м ерки за доизгра ж дане на ин ф ор м а ционната систе м а на А С П с въз м о ж ности за прила гане на персонален регистър на бене ф ициентите на систе м ата до края на 200 7 година . 3.2. Н ео б х оди м и п р о м ени в но рм а т и в ни ак т о в е : про м ени в З акона за социално подпо м агане и в П ра вилника за неговото прилагане ; про м ени в др у ги закони и правилници . 3.3. О ч ак в ани р е з у л т а т и : поставяне на о ф ициално определяната линия на бед ност в основата на политиката на дър ж авата в област та на за щ итените доходи на населението ; ре ф ор м иране и м одернизиране , в съответствие с евро пе й ската законодателна и социална практика, на сис те м ата за социално подпо м агане ; - пре м инаване къ м подпо м агане на до м акинства и отказ от систе м ата за подпо м агане на лица и се м е й ства, коя то не се прилага в страните- членки на ЕС ; 238 прецизиране на критериите за достъп до системата за социално подпомагане , точно де ф иниране на рискови те гр у пи за изпадане в бедност и на дохода за достъп на подпомаганите домакинства до социални помо щ и ; икономия на средства от неправомерен достъп до со циални помо щ и и пови ш аване е ф ективността на со циалните разходи . III. ПРИЛАГАНЕ И ОТЧИТАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ И МЕРКИТЕ В ОБЛАСТТА НА ПО ЛИТИКАТА НА ДОХОДИТЕ ДО 2009 ГОДИНА 1. Р а з в и т ие на ин с т и т у циона л ни я капаци т е т з а п р и л а г ане на м е р ки т е о т МТСП и не г о в и т е с т ру к т ур и . 2. П одо б р я в ане на м они т о р ин г а и по в и ш а в ане е ф ек т и в но с тт а на б ю д ж е т ни т е и с оциа л ни т е р а з х оди . 3. И н с т и т у циона л но и ин ф о рм ационно у к р еп в ане на МТСП и не г о в и т е с т ру к т ур и . 4. У с ъ в ъ р ш ен с т в ане на ин ф о рм ационна т а с и с т е м а и о рг ани з аци я т а на п р едо с т а в я не т о на ус л уг и в с и с т е м а т а з а с оциа л но подпо м а г ане . 5. Р е ф о рм и р ане на о рг ани з аци я т а на т ру да в АСП и не й ни т е ди р екции в о бщ ини т е . 6. Ф инан с и р ане на п р о гр а м и т е з а с оциа л но подпо м а г ане ч р е з п р и л а г ане на п р о гр а м но т о б ю д ж е т и р ане . 7. Р а з р а б о т в ане на с и с т е м а о т пока з а т е л и з а на б л ю дение и оценка . 239 СПРАВЕДЛИВОСТ , МОДЕРНА СОЦИАЛНА ДЪР Ж АВА И СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПОЛИТИКА Ул ри х Х а й д ер К ак в о тр я б в а да по с т и г не една п р о гр а м а на п р ин ципи т е ? - Д а даде възмо ж ност за последователна политика , ко ято отразява социалдемократическите ценности и со циалдемократическия политически про ф ил . - Д а направи разграничение от неолиберализма чрез самостоятелен социалдемократически политически проект , ко й то е ориентиран към социалдемократичес ките основни ценности на социалната справедливост и солидарността. З а щ о и м а м е н у ж да о т но в а п р о гр а м а ? Т я трябва да отчете социалните и икономическите промени, които се набл ю дават от 7 0- те години на ми налия век. - Т радиционните социалдемократически инстр у менти на политиката трябва да се приспособят към новите предизвикателства: глобализация, европе й ска интег рация и демогра ф ско развитие. - П рограмната диск у сия трябва да очертае пътя , по ко йто мо ж е да се съхрани при променените рамкови у с ловия социалдемократическият проект за справедли во об щ ество. 240 От социалде м ократическа гледна точка свободата и равенството са въз м о ж ни едва тогава , когато солидар ността свързва чове ш ките де й ствия, а иконо м ическите у словия не се оставят единствено на пазара. Социалде м ократическо е у бе ж дението, че дър ж авата трябва да об у здава пазарните сили и да брани хората от рез у лтати те на пазарното де й ствие. Съ щ еств у ва специ ф ично з ад ъ л ж ение на д ър ж а в а т а по отно ш ение на онези, които вече не м огат да работят или не пол у чават работа. Са м о равенството пред закона или равенството на ш ансовете не са в състояние да отговорят на изискванията на со циалде м окрацията. Ч рез по л и т ика т а на п р е р а з п р еде л ение би следвало да се постигне въз м о ж но на й- голя м о равенство на ж изнените у словия. П редставата за за щ ита на индивида от необ у зданите сили на пазара надхвърля гарантирането на някакво м ини м ално осиг у ряване при безработица , болест и старост . Д ър ж авата на благоден ствието трябва да гарантира р а с т я щ ж и з нен с т анда р т. В ластническите отно ш ения на р а б о т но т о м я с т о трябва да се балансират чрез изгра ж дане на у ч а с т ие т о на р а б о т ници т е . К ъ м всичко това от 8 0- те години на м иналия век се прибави целта за постигане на по м и р ение м е ж д у еко л о г и я и иконо м ика . В т о з и см и с ъ л п р е тъ р п я р а з в и т ие и с оциа л де м ок р а т и ч е с ко т о р а з б и р ане з а д ъ р ж а в а т а в ъ в ФРГ : Социалната дър ж авност е стр у кт у рен принцип на на ш ето разбиране за дър ж авата ( чл. 20 и 2 8 на Основния закон ) . Д ър ж авната социална политика предпазва от бедност 24 1 и мизерия , от рисковете , вследствие на старост , инва лидност , болест , безработица и потребност от ч уж да помо щ. Т я цели да ограничи социалното неравенство . - З адачата да се създадат поносими ж изнени у словия изисква от една отговорна социална политика освен борбата сре щ у безработицата и възде й ствието върх у стабилността на цените, съ щ о така и стим у лиране на икономическия расте ж. Социалната дър ж ава не са м о се бори с ли ш енията ; тя е и разпределя щ а и преразпределя щ а дър ж ава. - П остигането на социално равенство изисква политика на преразпределение , т . е . социалните у сл у ги , данъч ните облекчения и ф инансовата подкрепа с преди м с тво следва да се гарантират на по слабите в социално и иконо м ическо отно ш ение . К ъ м това трябва да се прибавят и по м о щ ите за квали ф икация, парите за оси г у ряване на ж или щ е, социалните ж или щ а, особените гри ж и за м ногодетните се м е й ства и др у ги. - П олзването на либералните права и свободи ( свобо дата на договаряне , правото на собственост , личната неприкосновеност ) и м а определени граници по линия на социалната дър ж авност . Т ака напри м ер нае м ните работници са за щ итени сре щ у недосто й ни у словия на тр у д, сре щ у недостатъчно запла щ ане, а нае м ателите – сре щ у необосновано прекратяване на договорните отно ш ения. К акто се ви ж да, м е ж д у на ш ето гер м анско разбиране за дър ж авата и политическия възглед на социалде м окра цията до голя м а степен е налице съвпадение. 242 - Т ези основни поло ж ения на германската политика и на социалдемокрацията оставаха безспорни до 7 0 те години . Д от у к опи с а хм е т р адиционно т о р а з б и р ане з а по л и т ика т а на с оциа л де м ок р аци я т а : Д окато консервативните партии все по силно подчер тават икономическия расте ж, социалдемокрацията е за преразпределението на пазарните рез у лтати за мнозинс твото от избирателите . Д о 7 0 те години не бе ш е очевиден кон ф ликтът на це лите ме ж д у социалната дър ж авност и икономическия расте ж. З атова ние говорим о щ е за периода ме ж д у 1 95 0 г . и 1 973 г . като за“златния век на социалдемокрацията” . Д о средата на 7 0 те години основа на иконо м и ч е с ка т а по л и т ика на социалдемократическите партии бе ш е : К е й нсиянската икономическа политика ( цел: избягва не на икономически кризи ) . Способността на дър ж авата да изведе народното сто панство от поло ж ението на ниска тр у дова заетост. С по м о щ та на парични или ф искално- политически м ер ки трябва ш е да се у величи об щ оиконо м ическото тъ р с ене и да се пови ш и равни щ ето на производителност и заетост. Съ щ ото се отнася за ф азите на иконо м ически расте ж и ин ф лационната опасност: чрез ограничени дър ж авни разходи или рестриктивна парична полити ка иконо м ическият расте ж се задър ж а на едно поноси м о ниво. В а ж ните инстр у м енти на такава ке й нсиянска 243 икономическа политика бяха експанзивната , вкл ю чи телно рестриктивна парична , ф искална и политика на заплатите , както и рег у лиране на обменния к у рс . Особената характеристика на иконо м ическата криза от 1 973 г .( “стаг ф лация” ) се оказа пробле м , на ко й то кон венционалното ке й нсиянско рег у лиране на търсенето ня м а ш е отговор. Социалде м ократическите партии се изправиха безпо м о щ ни пред кон ф ликта м е ж д у целите на борбата сре щ у ин ф лацията и пълната заетост. От сре дата на 7 0- те години инстр у м ентите на ке й нсиянското рег у лиране в растя щ а степен се разкриваха като негодни за осъ щ ествяване на социалде м ократическите цели. От онова вре м е и до днес иконо м ическата политика се до м инира от инстр у м ентите в посока къ м предлага нето, което се отнася и за у правляваните от социалде м ократите европе й ски страни. Н алице е обаче и ш ансът за с оциа л де м ок р ат и ч е с ки по л и т и ч е с ки м оде л на по л и т ика т а на п р ед л а г ане т о : Сти м у лира се не са м о капиталът, но и чове ш кият ре с у рс. П ри това става д у м а за дър ж авни инвестиции в образованието и в изследователската де й ност, както и за подпо м агане на стр у кт у рно слабите региони. Т ези дър ж авни инвестиции водят до два пробле м а: ако необходи м ите за инвестициите данъци са прека лено голе м и, и м а опасност да се заг у би подкрепата на ва ж ните за изборния у спех средни слоеве, при ко ето се ограничава и стре м е ж ът къ м частни инвести ции. Обратното, прекалено ниските данъци влизат в 244 противоречие с очакванията на левите избиратели за преразпределение и застра ш ават осъ щ ествяването на инвестиционната стратегия . - В тората дилема засяга обема на дър ж авните инвести ции . В това отно ш ение трябва да се балансира ме ж д у социални инвестиции и социален транс ф ер . А ко ин вестициите стават за сметка на транс ф ера , отново е застра ш ен твърдият електорат ( особено – хората с нис ка квали ф икация ). З апазването на социалния транс ф ер при едновременно интензивно социално инвестиране изисква по високи данъци . Н о в такъв сл у ча й се г у би подкрепата на средната класа. Инстр у ментари у мът на данъчната политика на соци алдемокрацията до 7 0- те години се отличава ш е като цяло чрез по- високи квоти на социални пла щ ания, както и чрез по- стръмна данъчна скала. Н о през 8 0 те години тази парти й но мотивирана политика бе ш е ограничена като тенденция. От 8 0- те години се набл ю дава тенденцията и социал де м ократическите правителства да свалят на й- висо ките ставки, да сти м у лират на м аляване на ди ф ерен циацията на данъчните систе м и, но в м ного по- м алка степен в сравнение с консервативните или неолибе ралните партии. В а ж ен инстр у м ент на социалде м ократическата полити ка до средата на 7 0- те години бе ш е и корпорат и в и з м ът . К орпоративиз м ът се основава върх у об щ ите интереси на социалде м ократическите партии и на синдикал 245 ното дви ж ение . Н якои обозначават корпоративизма и като“вис ш ата степен на социалдемокрацията” . Чрез политическото сътр у дничество ме ж д у социал демокрация и синдикати , т . е . чрез обвързване на ор ганизираните интереси с процеса на вземане на ре ш ения по лесно се постигат ре ш ения и компромиси при преговорите . - В ъвличането на синдикатите във ф орм у лирането на политиката мо ж е да се разгле ж да като раз ш иряване на социалдемократическата с ф ера . Синдикатите подкрепят социалде м окрацията чрез из борни гласове и ф инансово . - П од знака на ке й нсиянството корпоративиз м ът се оце нява като у словие за у спе ш на социалде м ократическа иконо м ическа политика. Н о иконо м ическото преориентиране през 8 0- те годи ни къ м предлагането като че ли зачерква тази връзка. К ато правило политиката на предлагането в м ного по м алка степен зависи от координира щ и м еханиз м и. З аедно с политическите задачи 8 0- те години про м енят и политическите цели и инстр у м енти на партиите: Естествено, целта на преразпределението не се изоставя, но гарантирането на иконо м ически расте ж придобива приоритетно значение. К ъ м това се прибавя целта за консолидиране на б юд ж ета. А това означава, че целите на преразпределе нието стават м ного тр у дни за постигане. В политиката на заетост настъпва съ щ о преориента 246 ция на социалдемокрацията от инстр у ментите на тър сенето към инстр у ментите на предлагането . - В рамките на об щ ата социална политика отслабва по литиката на преразпределение в интерес на гаранти ране на стат у квото на социалните у сл у ги . Орязването на у сл у ги се отхвърля , но м о ж е би скоро ня м а да м о ж е да се предотврати . - В по голя м обе м се изявяват кон ф ликти на целите м е ж д у различните политически с ф ери . Т акъв е при м ерът с политиката на ранно пенсиониране , която се прове ж да ш е в интерес на политиката на заетост , но тя постави пред огро м ни предизвикателства социалната политика и в кра й на с м етка влезе в кон ф ликт с поли тиката на консолидиране на б ю д ж ета. К акво предизвика тази про м яна в политическия стил на социалде м окрацията ? В а ж ни в това отно ш ение са три нови предизвикателства: а ) глобализацията, б ) европе й ската интеграция, в ) де м огра ф ските про м ени. Г л о б а л и з аци я т а като предизвикателство за социалде м окрацията. И м а различни линии на арг у м ентация: Съгласно първата линия на арг у м ентация настъпва щ ата глобализация на пазарите означава ре ш ително ограничаване на автоно м ията на дър ж авната иконо м ическа и социална политика, което води задъл ж и 247 телно до промени , орязва щ и социалната дър ж авност . Д ър ж авата се ли ш ава от инстр у ментите , чрез които мо ж е да прове ж да противостоя щ а на пазарните сили политика . Т ова би означавало , че поради ограничени ята чрез глобализацията националните стопанства и социални системи би следвало в средносрочен план да се прибли ж ат към неолиберален модел на пазара . - Д р у ги отхвърлят такова об щ о възде й ствие на глоба лизацията върх у политическите с ф ери и продъл ж ават да подчертават възмо ж ността за различни национал ни пъти щ а. Н о ако на базата на глобализацията социалните сис теми трябва да се разградят и ако става непреодолимо орязването на социалните пости ж ения, за социалде мократическата политика остават две възмо ж ности: а ) тя мо ж е да си постави за цел постигането на чест на и социално поносима глобализация или б ) да се опита да се изправи пред избирателите и тех ните неопределени страхове като“ за щ итна сила”. В ъв всички сл у чаи глобализацията оказва възде й ст вие върх у политическите опции на у правлява щ ите со циалдемократически партии. Д нес са н у ж ни др у ги инстр у менти, за да се постигнат целите на социалдемократическата политика. А ко социалдемократическите партии не се съобразяват с поставяните от икономическата интеграция импера тиви, те не биха могли да постигнат своите специ ф ич ни цели, нито да ре ш ат проблемите на икономиката. В процеса на глобализацията в растя щ а степен предп 248 риятията се конк у рират в световен плат за пазари . Ори ентираните къ м световния пазар акт ь ори от рода на м е ж д у народните корпорации м огат да засилят своето влияние . Н о синдикати и нае м ни работници не м огат да запла ш ват с нап у скане и това на м алява силата на со циалде м ократическите правителства при преговорите . - П равните м еханиз м и за закрила на тр у да , законовите нор м и по опазването на околната среда от възде й с твието на производството, както и изградената сис те м а на нае м ния тр у д м огат да бъдат оценени като нор м и, които у величават сто й ността на тр у да. Т ези нор м и са подло ж ени на натиск в посока къ м тяхно то ограничаване, тъ й като вследствие на по- високата конк у ренция вече не е въз м о ж но всички еле м енти на себесто й ността чрез цените да се прехвърлят на кра йния потребител. Интегрираните пазари прин у ж дават политическите акт ь ори да приспособяват производс твените у словия в собствената страна къ м у словията на главните конк у ренти. А ко социалде м ократите искат да съхранят правоза щ итните м еханиз м и във висока степен, често това става за с м етка на заетите в онези сектори, които са поставени в у словия на конк у ренция, тогава съ щ ите стоки в др у ги европе й ски страни м огат да се произ ве ж дат без подобни у те ж нява щ и себесто й ността м ер ки. В бъде щ е европе й ската социалде м окрация трябва в м ного по- голя м а степен да наблегне на това, тези м ерки или да се пре м ахнат и да се ко м пенсират по др у г начин, или – напри м ер в европе й ски контекст 249 – чрез об щ и минимални стандарти да изкл ю чат разр уш ителната конк у ренция в областта на премахването на за щ итните мерки . - П оявява се кон ф ликт в целите ме ж д у стим у лирането на заетостта и съдър ж анието на социалните системи за осиг у ряване . П о то з и в ъ п р о с П р о гр а м на т а ко м и с и я на ГСДП р а з р а б о т и с л едни т е п р инципи : Ч е с т на г л о б а л и з аци я Честната глобализация означава две не щ а : повече ш ансове за развива щ ите се региони , но и ясни прави ла на играта за развитите страни и за глобално де й ст ва щ ите предприятия. Т ова, което националната дър ж ава вече не мо ж е да направи, трябва да стане пости ж имо чрез нови ф орми на дър ж авност на европе й ско равни щ е. М е ж д у народният капитализъ м се н у ж дае от ра м ките на един нов ред. В него се вкл ю чва интернационална ф инансова архитект у ра и налагане на социални и еко логични стандарти. Н ие с м е за равенство на ш ансовете в световната тър говия. Р азвива щ ите се страни се н у ж даят от по- добър достъп до пазарите на богатите страни. Целите на хи лядолетиет о на Обединените нации за един по- спра ведлив световен ред за нас са задъл ж ителен критери й. ( Т езиси по пътя къ м нова програ м а на принципите на Г С ДП – 2 4. 0 4. 2006 г .) 250 П р еди з в ика т е л с т в а на е в р опе й с ка т а ин т е гр аци я З а разлика от глобализацията , Европе й ският съ ю з не само не ограничава автономността на националните дър ж ави, но и техния с у веренитет. Д околкото в Съвета не е взето единод у ш но ре ш ение и о щ е не съ щ еств у ват задъл ж ителни европе й ски нор м и, едно правителство на дър ж ава- членка и м а поне въз м о ж ността да води са м остоятелна политика, без да бъде изло ж ено на опасността от пряка на м еса в наци оналния с у веренитет чрез европе й ски нор м и в проти воречие със собствените приоритети. П о т о з и в ъ п р о с П р о гр а м на т а ко м и с и я на ГСДП в ъ з п р ие с л едни т е т е з и : Н о в а Е в р опа да с е з а с и л и по л и т и ч е с ки и да с е и з гр а ди с оциа л но Едно ново спораз у м ение вкл ю чва ново определяне на взаи м оотно ш енията м е ж д у на ш ето об щ ество и Евро пе й ския съ ю з. Една едностранчива интеграция застра ш ава налични те об щ и еле м енти и легити м ирането на европе й ския проект. З атова всеки, ко й то иска да спечели от единството на Европа, е длъ ж ен да изгра ж да едновре м енно социал ните предпоставки за иконо м ическия расте ж. Европа е позитивният отговор на предизвикателство то на глобализацията. Н ало ж ителни са: дееспособност на европе й ските ин 25 1 стит у ции , ясни правила за вземането на ре ш ения и реалистичен ш анс да се постигат мнозинства при по литическото изгра ж дане . З атова ние се обявяваме за Европе й ската констит у ция. Н а мястото на нечестната социална и данъчна кон к у ренция трябва да се поставят социални стандарти, координация на централните данъчни ставки, както и законово определени минимални заплати. Игралното поле за координация на икономическата, ф инансовата и паричната политика в рамките на го лямото икономическо пространство на ЕС о щ е далеч не е изчерпано. Инстит у циите на ЕС трябва на първо м ясто да се посветят на целта на тр у довата заетост. Европа трябва да играе централна и активна роля като иконо м ически ф актор, за да нало ж и стабилна ф инансо ва архитект у ра и да подчини играчите на ф инансовите пазари на една дългосрочна иконо м ическа стратегия. ( Т езиси по пътя къ м нова програ м а на принципите на Г С ДП – 2 4. 0 4. 2006 г .) Де м о гр а ф с ки т е п р о м ени : з а с т а р я в ане т о на о бщ е с т в о т о Об щ ествата в Европа застаряват . Т ова“застаряване” в почти всички западни инд у стриални страни е рез у л тат от на м аляването на ра ж дае м остта в долната част и по високата продъл ж ителност на ж ивота в горната част на възрастовата пира м ида . Систе м ите за социално осиг у ряване се разтърсват в основите си от тези про м енени ра м кови у словия . 252 - В страните на Европе й ския съ ю з през последните 4 0 години относителният дял на на й- младите ( до 20 го дини ) спадна от 3 2 % на 2 3 % от об щ ото население, а относителният дял на хората над 60 години за съ щ ия период е нараснал от 1 6 % на 2 1 % . Очаква се през 2020 г. на й- м ладите да бъдат 2 1 % , а на й- старите – 2 7 % . В Ш веция, Г ер м ания и Франция за следва щ ите 1 0- 1 5 години щ е се стигне до сит у ацията, два м а заети да из дър ж ат един пенсионер. Ние и с ка м е да ж и в ее м з аедно по с п р а в ед л и в на ч ин Т ова вкл ю чва на й- напред въпроса за политиката на справедливост, която да ни по м ага да ж ивее м според своите представи за справедливост. Т ова вкл ю чва въпроса за стр у кт у рните об щ ествени отно ш ения, в ра м ките на които ние м о ж е м да се отнася м е справедливо един с др у г. Т ова предполага чрез конкретни при м ери от своя об щ ествен опит да изведе м ясна представа за това, кое днес с м ята м е за справедливо и кое за несправедливо: а ) К акво значи“справедливо” ? Н я м а сиг у рен м а щ аб за това, но е налице висока сте пен на съвпадение на представите в няколко п у нкта: Н ико й не трябва да глад у ва, да ст у д у ва, да бъде соци ално изкл ю чен или да у м ира от лечи м а болест. В секи трябва да разполага с база от блага като пред поставка за справедливост на ш ансовете. Р авенство на ш ансовете. Р авен достъп до образование. 253 Справедливост в приноса , справедливост в разпреде лението . ... М огат да се прибавят о щ е м ного не щ а б ) К акво у се щ а м е като“несправедливо” ? В сички ф ор м и на у пра ж няване на власт и насилие в чове ш кото съ ж ителство. Д растични, необвързани с личния принос прояви на неравенство в доходите и при разпределението на м а териалните рес у рси. Ж ите й ски отно ш ения в у словия на бедност. - П азарни отно ш ения , които не са у редени нор м ативно в социално и екологично отно ш ение . - З акриване или пре м естване на ф ир м и , които са иконо м ически просперира щ и . К онк у ренция без правила, са м о за да се вдигне борсо вата цена или да се изкл ю чат конк у рентите. - П олитика на с у бсидиране в инд у стриалните страни , която застра ш ава основите на съ щ еств у ванието в раз вива щ ите се страни . - П ренасочване на социалното осиг у ряване къ м лична та отговорност при онези , които не м огат да ф ор м ират от заплатите си основен капитал . - Д искри м инация заради религия , раса , етническа при надле ж ност , пол . - Н есправедливо запла щ ане . П о л и т ика т а на с п р а в ед л и в о с т м о ж е да бъде орга низирана ex ante, т . е . чрез предварителна гри ж а , или ex post, т . е . чрез последва щ а гри ж а . 254 В пр ед в а р и т е л ен п л ан могат например да се създа дат еднакви изходни у словия за всички ( равенство на ш ансовете ). В по с л ед в а щ п л ан мо ж е да бъде коригирано разпре делението на блага и доходи ( справедливост на разпре делението ). С л ед в а щ и т е “ТЕЗИ” о т ак т у а л на т а п р о гр а м на ди с к ус и я в ГСДП пока з в а т, ч е па р т и я т а о т но в о с ъ ум я в а да о б в ъ р ж е т р адиционни т е це л и на по л и т ика т а с о р иен т и р ан к ъ м о б но в я в ане по л и т и ч е с ки под х од . О с но в на т а ценно с т з а с оциа л на с п р а в ед л и в о с т: Справедливостта изисква всички хора , независи м о от произход , пол или принадле ж ност къ м определено поколение , да разполагат с въз м о ж ността да и м ат дял в предпоставките и средствата за ж ивот по собствен избор и чрез лична отговорност . С п р а в ед л и в о с тт а и м а м но г о и з м е р ени я : Р авни ш ансове за всички ( равенство на ш ансовете ). Справедливо у частие в социалния и к у лт у рния ж ивот ( справедливост на у частието ). Справедливо разпределение на об щ ествените блага ( справедливост на разпределението ). Справедливо запла щ ане за личния принос ( справед ливост на приноса ). Цел на социалдемократическата политика е да у крепи 255 отново единението на на ш ето об щ ество . - Т радиционните инстит у ти на об щ ността в никакъв сл у ча й не са от ж ивели. Т е дават на хората сила и ори ентация. Б ез у крепване на силите на единението, които идват от ж изнените източници на солидарността, не е въз мо ж но да се отговори по чове ш ки начин на предизви кателствата на ХХ І век. ( Т езиси по пътя към нова програма на принципите на Г С ДП – 2 4. 0 4. 2006 г .) П робле м ите , които се поставят , днес придобиха ново качество : Н ие и м а м е нова бедност , обвързана със социално из кл ю чване , с липса на въз м о ж ност за к у лт у рно у частие , с ерозия на м ре ж ите и др у ги . В Г ер м ания от това явление са засегнати , наред с останалите , един м илион деца . Д ър ж авата на благоденствието , която проявява пос ледва щ а гри ж а , очевидно вече не е в състояние да пос ре щ не у спе ш но това ново предизвикателство . Т я дори стабилизира съ щ еств у ва щ ите отно ш ения . Фор м ира се к у лт у ра на зависи м остта , която произве ж да и засилва една противополо ж на тенденция на изце ж дане на чове ка в ж ите й ските м у сит у ации. Д ър ж авата на благоденствието са м а по себе си съ щ о не е гарант за социална справедливост при съ ж ителство то. В исоките социални разходи не са щ е м пел за справед 256 ливост . Об щ ествените отно ш ения , които пора ж дат проб ле м ите , не се коригират в основите си чрез тези м ерки . Д ър ж авата се превръ щ а в претоварена ре м онтна рабо тилница , която задлъ ж нява все повече , без да се пора ж да нов ред . П ри това политиката на справедливост придо бива твърде различни лица , според типа социална дър ж ава . В ол ф ганг М еркел подчертава , че консервативните социални дър ж ави в континентална Европа , къ м които принадле ж и и Г ер м ания , и м ат два централни де ф ицита : от една страна , равнос м етката на тр у довия пазар е по ло ш а в сравнение с англосаксонските либерални или със социалде м ократическите скандинавски дър ж ави на благоденствието ; от др у га страна , досега консервативните социални дър ж ави в континентална Европа относително у спе шно се преборват с бедността . Н о при това не поставят у дарението върх у конс у м ативните разходи и в м ного по м алка степен – върх у инвестициите , като напри м ер в с ф ерата на образованието . П ора ж да се дългосроч на безработица . От този де ф ицит , според В. М еркел , следва ф актът , че се накърнява генерационната спра ведливост , ограничават се социалното възстановяване и националната иконо м ическа дислокация . З ад тези разлики се крият и различни нор м и на поли тиката на справедливост . В страните с англосаксонски характер до м инира принципът на справедливостта на у с л у гите ; скандинавските дър ж ави подчертават социалното у частие . В консервативните социални дър ж ави , каквато е и м енно Г ер м ания , социалните у сл у ги трябва да осиг у рят 257 личното благопол у чие и по възмо ж ност – растя щ ж изнен стандарт . Финансираните чрез данъци социални дър ж а ви отделят повече внимание на активизира щ ите мерки , вместо на пасивните парични пла щ ания . П онастоя щ ем ние сме в сит у ация на такова пре у стро й ство. В този смисъл германската политика на справедливост трябва да се разгле ж да критично, доколкото тя стим у ли ра по- скоро конс у мативно разбиране на справедливост на разпределението, вместо да инвестира в справедливост на ш ансовете и ме ж д у различните поколения. П ри това е ф ек тът на преразпределението е много ограничен , тъ й като м у противоде й ства силното акцентиране върх у еквивалентния принцип и върх у осиг у ряването на ж изнения стандарт. Д нес мо ж е съ щ о така да се констатира, че социалните осиг у ровки все повече не са в състояние да гарантират постигнатия ж изнен стандарт както чрез пенсията, така и чрез обез щ етенията за безработица. Освен това е валидно следното: гер м анската социална дър ж ава м о ж е да изпълни своите обе щ ания са м о в у с ловията на пълна заетост. В кризисни вре м ена тя са м ата попада в криза. Силната обвързаност м е ж д у доходоносна работа и социално осиг у ряване де й ства в тази посока. Ч рез на м алява щ ата заетост възниква пробле м и в областта на приходите. Л огичното следствие на това е изискването за гра ж данско осиг у ряване, за да се раз ш ири основата на ф инансирането. В Г ер м ания все о щ е последва щ ата гри ж а и м а приори тет пред предварителното подпо м агане. 258 Освен това , при нас и м а раз м инаване м е ж д у парични те и др у гите видове у сл у ги . В се пак социалните у сл у ги и м ат по голя м а подкрепа и с оглед на това по скоро м о гат да се ф инансират . Н алице са съ щ о така пробле м и , които националните правителства , независи м о от до м инира щ ия м одел на со циална дър ж ава , досега практически почти не м огат да ре ш ат със своите рес у рси : пространствената сегрегация в градовете , последиците на м играцията , както и новата среда на ш ансовете и на бедността в образованието . В това отно ш ение гра ж данското об щ ество трябва да се ан га ж ира м ного по активно . Д а се повлияе в интерес на справедливия достъп до пазара на тр у да – това е м ного по а м бициозна задача от гарантирането на зависи м и от дохода пла щ ания и пред полага наред с това активното у частие на безработните . Справедливият достъп до пазара на тр у да , до образо вание и п у блични у сл у ги оказва по силно и тра й но вли яние върх у битието, отколкото паричните пла щ ания на социалните осиг у ровки, които от своя страна винаги са у язви м и за зло у потреби. П о този начин се пови ш ават и въз м о ж ностите за иконо м ически расте ж. От всичко това следва , че политиката на справед ливост в на ш ата страна трябва да се преориентира от принципа на запазване на стат у квото в посока къ м по тенциалите на расте ж а и иновациите . Т огава социалната дър ж ава ня м а вече да бъде изразходва щ ф актор , а соци ална инвестиция . П ри това става д у м а преди всичко за сътворяването на иновационни приоритети , които въз 259 де й стват както към социално интегриране, така и към стим у лиране на заетостта. В Европа днес се очертава тенденция към политика на предпазва щ а гри ж а за справедливостта. Т ова мо ж е да бъде ил ю стрирано особено чрез примера на т ру до в ия па з а р : П реди всичко , след 9 0 те години , социалдемокрацията въведе смяна на парадигмата ( Х оландия, Скандинавия ) . П о рано се с м ята ш е , че стр у кт у рните иконо м ически ре ф ор м и м огат да се о м екотят социално чрез п у бличните пла щ ания . П о този начин става ш е по поноси м процесът на иконо м ическо приспособяване . Цели поколения бяха изпра щ ани на предварителна почивка . Т ова има ш е обаче като рез у лтат растя щ и социални вноски и намалява щ об хват на заетите . Съ щ о така при нас вече стана скъп и по ниско квали ф ицираният и по непроизводителен тр у д . З а разлика от С АЩ. П о вре м е на кризата на 7 0 те и 8 0 те години ( висока безработица , нисък расте ж, ни какво партн ь орство м е ж д у предприятия и синдикати , никаква социална дър ж ава ) не бе ш е възприет препоръч ваният от всички страни европе й ски социален м одел, а бе ш е въведен безпрецедентен процес на престр у кт у ри ране (downsizing) . Д нес С АЩ и м ат висок дял на заетост и относително ниска безработица. Т ова м ислене пристигна в Стария свят от 9 0- те години. Социалде м ократът К и м К ок го ф ор м у лира така:“ В сяка работа е по- добра от никаква”. Д р у ги извикаха:“ Д а й те път на тр у да!” ( Х. К ь олер ) или“Справедливо е всичко, което създава работа” ( А. М еркел ) . Страните, които де й стват по начин като Скандинавия 260 например , имат с 1 0 % по висок обхват на заетите от нас ( 6 4 % ). А това означава по големи източници на блага и по висок икономически расте ж. Б азисната политика за тази цел е в създаването на повече справедливост на ш ансовете при достъпа до пазара на тр у да . В това отно ш ение Г ермания по скоро не стои добре : 1 ) П о висок обхват на заетите не мо ж е да се постиг не без пояс от достъпни работни места за по ниска квали ф икация и с ло ш о запла щ ане . В замяна на това ние имаме висока дългосрочна безработица , която не намалява . Д ори при работните места с ограничено време , в на ш ата система се налагат високи странич ни разходи , при ниска производителност на тр у да . 2 ) Н а ш ият тр у дов пазар е силно разделен на стабилно заети и а у тса й дери. Т ова мо ж е да се промени само чрез дерег у лиране и чрез охлабване на за щ итата сре щ у у волнение. П одобно де й ствие не мо ж е, раз бира се, да се дока ж е чрез ф акти, но вече е налице позитивен психологически е ф ект върх у инвестито рите. Формира се пазар на тр у да, в ко й то се влиза по- лесно, но и по- лесно се излита от него. Н о и в Г ермания по- добрият достъп до тр у довия пазар чрез политика на предварително гарантиране на ш ансове те за справедливост става все по- поп у лярна в сравнение със справедливото разпределение на пла щ анията вместо заплата ( при безработица ) . П о този начин се у величават ш ансовете за по младите , които търсят работа ( справед ливост ме ж д у поколенията ), по отно ш ение на тра й но за етите на тр у довия пазар. Д ългосрочно безработните вли 26 1 зат по бързо в него , макар и това да води до намаляване на стандартите за сиг у рност на работното място . П редварителната политика на справедливост в ш ан совете при достъпа до тр у довия пазар има обаче , както при всяка ф орма на превенция , недостатъка , че де й ства по- скоро в средносрочен план и не оказва бърза помо щ. П ри политиката на последва щ о де й ствие в интерес на справедливостта във ф ормата на компенсира щ и у сл у ги ползата за засегнатия се ви ж да бързо, а де й ствителните разходи стават ясни по- късно. П о то з и в ъ п р о с П р о гр а м на т а ко м и с и я на ГСДП р а з в и с л едни т е т е з и : Н о в м оде л : с оциа л на д ъ р ж а в а на п р ед в а р и т е л на т а гр и ж а . Централен елемент на едно ново социално спораз у ме ние за Г ермания трябва да стане обновеният и позити вен модел на на ш ата социална дър ж ава. Н ие не искаме отслабена, а по- добра социална дър ж ава. Н а ш ият модел за ХХ І век е този на социалната дър ж ава на предварителната гри ж а, която щ е инвестира по- сил но в сравнение с днес в хората и в техния потенциал. Социалната дър ж ава, такава, каквато я познава м е до сега, преследва целите си post faktum . Т я прекалено м алко се гри ж и за предотвратяване на болести, безра ботица, недостатъчно образование и бедност. Социалната дър ж ава на предварителната гри ж а, като инвестира в хората, сти м у лира заетост, залага на пре 262 вантивното здравеопазване и предотвратява бедността . К олкото по- многообразен става на ш ият тр у дов свят, толкова по- малко годна за бъде щ ето става една со циална дър ж ава, която третира различно свободните про ф есии, чиновниците и наемните работници. З ато ва в бъде щ е социалната дър ж ава трябва в по- голяма степен да се ориентира по гра ж данския стат у с и по малко – по ф ормата на заетостта на човека. Едновременно с това социалната дър ж ава на бъде щ е то се н у ж дае от по-ш ирока база на ф инансиране, ко ято в по- малка степен в сравнение с днес зависи от пла щ анията за социално осиг у ряване. - П олитиката на равнопоставеност е об щ ествена поли тика . К о й то иска политика за човека, трябва да осъ щ ествява равнопоставеност на половете във всички об щ ествени с ф ери. В сички хора трябва да се ползват от прогреса на меди цинската техника, независимо от своя тр у дов стат у с. Г арантирането на ж изнения стандарт в бъде щ е щ е стане възмо ж но само чрез комбинацията ме ж д у зако новата пенсия и личното осиг у ряване. Сиг у рност и у частие стават въз м о ж ни на й- напред чрез тр у довата де й ност. Х ората трябва да бъдат в състоя ние да у пра ж няват тр у дова де й ност през продъл ж и телен период от ж ивота си. Н а ш ориентир е социално осиг у рената тр у дова биогра ф ия на м ъ ж ете и ж ените. ( Т езиси по пътя къ м нова програ м а на принципите на Г С ДП – 2 4. 0 4. 2006 г .) 263 Ние с е на м и р а м е в о с о б ено дина м и ч на о бщ е с т в ена с и т у аци я : светът се сраства икономически ; работата се насочва към страните с ниско запла щ ане ; ме ж д у народният транс ф ер на у сл у ги се задълбочава ; създават се нови глобални отно ш ения на конк у ренция . П ри това ни се изплъзва благосъстоянието , с което сме свикнали . Осиг у рителните систе м и попадат във ф инансови зат р у днения . Н а м алява относителният дял на заетите . Д анъци и социални вноски се превръ щ ат във все по те ж ко бре м е за останалата част от заетите . П ри липсата на работа ф инансирането на социално то осиг у ряване става все по съ м нително , особено – при съхранените очаквания . К ак м о ж е м да се справи м с тази сит у ация ? Основният въпрос е дали чрез описания поврат в поли тиката на справедливост наистина с м е разбрали причини те за кризата ? А ко не се бори м с причините, а са м о кориги ра м е си м пто м ите, тр у дностите щ е стават о щ е по- голе м и. К ризата е рез у лтат от глобализираните пазари и от технологическото развитие, т. е. от развитието на об щ ес твото. Н о ние иска м е и двете не щ а! След пре м ахването на препятствията пред търгови ята в световен м а щ аб ( пре м ахване на м итата ) следват м е ж д у народни забрани за дискри м инация при всички 264 ф орми на ограничаване на конк у ренцията . В ярвам , че ние искаме и това! П о тр у дно е с нехармонизираните у величения на да нъците ( преки данъци , подоходно облагане ). В това отно ш ение всичко надхвърля границите на едно интернацио нално , не у трално към конк у ренцията , облагане на конс умацията ( данък върх у разходите ), тъ й като само по този път могат да бъдат отстранени отрицателните последици на националните преки, подобни на митата, данъци. О щ е по- голе м и стават тр у дностите, като се и м ат пред вид данните за на м аляване на населението и ограничава не на работната сила. Д али пови ш аването на производи телността и по- добрият търговски об м ен на световната арена м огат да ко м пенсират тази тенденция ? Т еоретично да, но ни липсва социалната и политическата организа ция за тази цел. Н ие наистина все о щ е не с м е в състояние да изведе м тр у довия принос и об м яната на у сл у ги от зоната на ин дивид у алната лична полза, като ги организира м е в с м ис лено цяло и пое м е м отговорността и в национален, и в м е ж д у народен м а щ аб. З атова къ м съ щ инския процес на създаване на блага възниква допълнително огро м на ре м онтна работилница за предварителни и последва щ и со циални у сл у ги, която не е в състояние наистина да про м ени дис ф у нкционалните базисни отно ш ения. Т р я б в а да с е на у ч и м да в ъ з п р ие м а м е подо б р е иконо м и ч е с ки я п р оце с и да с е на у ч и м да р а з п р еде л я м е по но в на ч ин . 265 П о то з и в ъ п р о с П р о гр а м на т а ко м и с и я на ГСДП р а з в и с л едни т е в оде щ и т е з и : Д а с е о б но в и с оциа л но т о па з а р но с т опан с т в о . Н ие имаме н уж да от съчетаване на две задъл ж ител ни предпоставки на модерното социално пазарно сто панство : залагаме на по добри прод у кти и у сл у ги , но не на по малки заплати . З алагаме на дългосрочния расте ж, а не на незабавната печалба . Н ие сме за икономическа политика , която е ориен тирана към ценности и цели , споделяни от голямото мнозинство в на ш ето об щ ество : за у сто й чив расте ж, за висока заетост, за справедливо разпределяно благосъс тояние. Н еобходима е отговаря щ а на реалностите икономи ческа политика, която да засилва както предлагането, така и търсенето. Една иновативна и конк у рентоспособна икономика предполага непременно инвестиции в образованието, изследванията и ин ф растр у кт у рата. Има потребност от постоянно растя щ а де й ност в с ф ерата на п у бличните ин вестиции. Т ъкмо в с ф ерите на социалните у сл у ги, които са из вън ме ж д у народната конк у ренция, има ш анс за по- голяма заетост, в т. ч. и за по- нискоквали ф ицирана работна ръка. П ечелив ш ите предприятия трябва да бъдат за щ ите ни сре щ у късогледи атаки и вра ж дебно завладяване . Фи нансовите и капиталовите пазари могат да бъдат полез ни за икономиката и об щ ото благо само тогава , когато се 266 рег у лират и са задъл ж ени да де й стват прозрачно. Онзи, ко й то иска от нае м ните работници повече гъвкавост, трябва да предло ж и и повече сиг у рност. Н ие и м а м е н у ж да от об щ и у силия на иконо м иката, нае м ния тр у д и дър ж авата, за да превърне м в практическа реал ност принципа на у чението през целия ж ивот. Н а ш ето об щ ество се н у ж дае от съгласие по въпроса кои п у блични блага трябва да бъдат извадени от чистия пазарен принцип. У частието на нае м ните работници в собствеността и ре ш енията е ва ж ен принцип на социалното пазарно сто панство и на социалната де м окрация. З атова ние катего рично се застъпва м е за тари ф на автоно м ия и за у частие в у правлението. ( Т езиси по пътя къ м нова програ м а на принципите на Г С ДП – 2 4. 0 4. 2006 г .) Це л и т е на с оциа л на т а де м ок р аци я . У с т о й ч и в п р о гр е с. Н а ш а цел е постигането на прогрес , ко й то да е подчи нен на идеята за у сто й чивост. Н ие не би следвало да де й ства м е са м о т у к и сега, а трябва да пое м е м отго ворността за бъде щ ето на идва щ ите поколения. Иска м е да се из м ъкне м от опасностите и и м перативи те на иконо м иката на ядрената енергия и на течното гориво, за да сти м у лира м е в дългосрочен план влиза нето в слънчевата ера. Б иоетичната диск у сия върх у прогреса, ко й то доп у с ка м е, и границите, които иска м е да постави м, отново 267 и отново трябва да се води като об щ ествени дебати . Н ие се придър ж аме твърдо към забраната за целена сочена намеса в чове ш ката наследственост . - Н ие искаме да дадем сила на отговорния и цялостно мисле щ ия гра ж данин , ко й то осъзнава своята отговор ност за об щ ото благо и като производител, и като кон с у матор, и като инвеститор. Н а ш ето благосъстояние зависи съ щ о така от прогреса в на у ката и техниката. Н ито е отговорно, нито е възмо ж но да се разпростра нява по целия свят досега ш ната ф орма на използване на рес у рсите. У величават се кон ф ликтите за с у ровини, промените в климата застра ш ават основите на съ щ еств у ванието на много хора по света. Н е всичко, което мо ж е да се прави, е отговорно. Р ис ковите технологии предизвикват на ш ата етична сила към преценка и де й ствие. ( Т езиси по пътя към нова програма на принципите на Г С ДП 2 4. 0 4. 2006 г .) Е т апи в р а з в и т ие то на акт у а л ната п р о гр а м на ди с к у с ия на СДП в Ге рм ани я 1 998 г . – високи очаквания за с м яна на политиката : разп у скане на т . нар .«Reformstaus ” : К онсервативно- либералното правителство не у спя да отстрани к у м у лираните след постигане на гер м анс кото единство пробле м и на б ю д ж етния де ф ицит, на 268 де ф ицита в социалното осиг у ряване , на високите , надхвърля щ и заплатите , разходи , както и на високата безработица ( особено на Изток ). П редставяният дъл ги години за пример“модел Г ермания” през 9 0 те го дини се превърна в“болния човек на Европа” . М о ж е да се ка ж е все пак , че и Г С ДП през своя период на у правление ( червено зелена коалиция 1 998 – 200 5 г .) м но го тр у дно на м ери пътя къ м една кохерентна политика . - Т я бе ш е у влечена в предизборната борба под м отото да се затвори“празнотата в справедливостта” на пра вителството на К ол. К ато опозиционна партия Г С ДП проп у сна въз м о ж ност та да обнови своята иконо м ическа и социална политика . В м есто това тя влезе в правителството програ м но не подготвена и вътре ш нопарти й но хетерогенна. Н е й ните протести сре щ у ре ф ор м ите на социалната дър ж ава от правителството на не й ните пред ш ественици породиха у привър ж ениците й очакването, че не са необходи м и дълбоки ре ф ор м и, за да се ре ш ат иконо м ическите и со циално- политическите пробле м и на Г ер м ания. В не й ната нова“ Б ерлинска програ м а” ( 1 99 0 г. ) бяха въз приети като програ м атика об щ ествено- политическите искания на“ Н овите социални дви ж ения” и на пост м атериалния поврат в ценностите. Д отогава тези те м и бяха заети изкл ю чително от З елените и затова социал де м окрацията трябва ш е да си ги върне обратно. М акар че Б ерлинската програ м а бе ш е изработвана интензивно в течение на м ного години, тя вече бе ш е почти остаря ла, в м о м ента, в ко й то бе ш е приета. Н яколко дни преди 269 приемането на новата П рограма на принципите в Б ер лин падна Стената . В тази програ м а не се третираха ико но м ическите предизвикателства на глобализацията и на развива щ ата се европе й ска интеграция, да не говори м за това, че в нея не м о ж е ш е да и м а оценка за състояни ето на левицата след края на реалния социализъ м. П рез 9 0 те години в програ м но отно ш ение Г С ДП стъпка по стъпка се приспособява ш е къ м новата вън ш нополити ческа сит у ация и обстановката в с ф ерата на сиг у рност та , но на заден план остана по нататъ ш ното развитие на иконо м ическите и социално политическите позиции . З а щ о и м а м е н у ж да о т но в а п р о гр а м а на п р инципи т е ? - П рогра м ите са отра ж ение на своето вре м е . - Н а ш ите основни ценности – свобода , справедливост и солидарност – трябва да бъдат определени по нов начин и при про м енените у словия да бъдат преведени на езика на практическата политика . Ч рез своята Г одесбергска програ м а от 1 959 г . Г С ДП направи поврат от работническа къ м народна партия . Ч рез своята Б ерлинска програ м а от 1 989 г . социалде м окрацията възприе и м п у лсите на новите социални дви ж ения , не на последно м ясто – и идеята за у сто йчивостта. - П ървата програ м а на Г С ДП през ХХ І век трябва за пореден път да дава нови отговори: на предизвикател ствата на европеизацията, на глобализацията и на со циалния, де м огра ф ския и техническия поврат. ( Т езиси по пътя къ м нова програ м а на принципите на Г С ДП 2 4. 0 4. 2006 г .) 270 П ро гр а м ата з а р е ф о рм и на AGENDA 2010( Д не в ен р ед 2010) След тригоди ш на об щ ествена диск у сия , през м арт 200 3 г ., червено зеленото правителство отново отво ри хоризонта на Г ер м ания за политика на ре ф ор м и и представи един подходя щ за бъде щ ето , цялостен по литически проект . П олитическото де й ствие вече не бе ш е обвързвано със старите дебати. - П равителството иска ш е да работи върх у това , да се направи преглед на голе м ите социални систе м и , за да станат те отново дееспособни , както и да се приспосо бят къ м про м енените об щ ествени у словия . Т рябва ш е да се прегради пътят на прекалените претенции , да се вгради повече лична отговорност и о щ е по добре да се подкрепят наистина социално слабите . - П аралелно със стр у кт у рните ре ф ор м и иконо м иката бе ш е подсилена по линия на не й ните дви ж е щ и сили, а тр у до вото посредничество бе ш е изградено по- е ф ективно. Обявена бе ш е об щ инската ф инансова ре ф ор м а и пре м ахване на б ю рокрацията, трябва ш е да се изоставят с у бсидиите и цялата програ м а систе м атично да се постави в контекста на консолидирането на б ю д ж е та и на продъл ж аване на екологичното обновяване. Ясно се очерта всеобхватен ре ф ор м аторски подход: ясна цел и м акроперспектива. Т рябва ш е да се постиг не равновесие м е ж д у пости ж ения и претенции къ м социалната дър ж ава. Г ерхард Ш р ь одер направи оценката, че програ м а та ня м а алтернатива:“Или щ е м одернизира м е, и то 27 1 именно социалното пазарно стопанство . Или нас щ е ни модернизират , при това – необ у зданите сили на па зара , които изтласкват встрани социалното . Н а ш ите социални системи на практика от 5 0 години са оста нали непроменени” ( Ш р ь одер , Г. П равителствена дек ларация от 1 4. 0 3. 200 3 г .). П ре у стро й ството на соци алната дър ж ава и не й ното обновление бяха станали задъл ж ителна необходимост. Б е ш е поставена дво й на цел:“ Н а ш ият Д невен ред “20 1 0” съдър ж а ш ирокообхватни стр у кт у рни ре ф ор ми и предлага стим у ли за тр у д, потребление и инвес тиции. Т о й щ е помогне да се гарантира справедливост ме ж д у поколенията и да се у крепят основите на на ш а та об щ ественост” ( Ш р ь одер, Г. П ак там ). Социалната дър ж ава трябва ш е да се пре у строи по та къв начин , че да се съхрани като съдър ж ание . Т ова оз начава ш е да се ограничат по м о щ ите и да се нало ж ат повече лична отговорност и собствен принос от всеки човек . Социалната дър ж ава трябва ш е да продъл ж и да ф у нкционира като за щ итна сила за по слабите . Т ова обаче означава ш е за канцлера , че ние трябва да заси ли м въз м о ж ностите на отделните гра ж дани“да разви ват и оползотворяват своите способности , за да м огат да си по м огнат са м и” ( Ш р ь одер , Г. П ак та м ). Очерта се активизира щ политически подход . М о ж е да се разпределя са м о онова , което преди това е произведено , и“всички сили на об щ еството трябва да дадат своя принос : предприе м ачи и нае м ни работ ници , хората със свободни про ф есии и пенсионерите” 272 ( Ш р ь одер , Г. П ак там ). Т ова изисква у силия и от гра жданското об щ ество : ние мо ж ем“да спечелим бъде щ е то ..., само ако стим у лираме и изискваме способнос тите на всички гра ж данки и гра ж дани“ ( Ш р ь одер , Г. П ак там ). Справедливостта се превръ щ а във вис ш е направление на политиката . Б ез нея ня м а свобода , а без свобода ня м а солидарност . - Т ърси се и нова основа на солидарността : “Солидар ност , която ня м а опора в личното , свободно взе м ане на ре ш ение и пое м ане на отговорност , е съ щ о толкова м алко истинска солидарност , каквото е състраданието на дава щ ите м илостиня” ( Ш р ь одер , Г. Р еч“ 1 4 0 годи ни Г С ДП ” ). Солидарността е констит у ционна повеля и ф у нда м ент на на ш ия об щ ествен стро й. Справедливостта не означава“равенство в безправие то”, а право на у частие и де й ствие.“ Т ретият път” ста ва осезае м: “Справедливо е това, което дава на хората работа, за да м огат да взе м ат ж ивота в собствените си ръце”. “Справедливо е да се оставят на по- м ладите и на ид ва щ ите поколения подредени дър ж авни ф инанси, за да м огат те да изградят об щ еството на у тре ш ния ден според своите представи”. “Справедливо е така да се пре у строят социалните оси г у ровки, че хората да бъдат гарантирани и сре щ у го ле м ите ж ите й ски рискове в бъде щ е”. “ В ърховна цел на политиката на справедливост е съ щ о да се предотврати изкл ю чването на хората от тр у да и 273 об щ еството . Н о съ щ о така да не се доп у ска те да оста нат тра й но зависими от дър ж авна помо щ” ( Ш р ь одер, Г. Р еч“ 1 4 0 години Г С ДП ” ). Стр у кт у рите на консервативната социална дър ж ава подле ж ат на ре ф ор м и са м о в дългосрочен план и и м ат за щ итата на й- вече на синдикатите. Синдикатите м о гат да и м ат голя м о влияние върх у ф ор м ирането на по литическата воля в Г С ДП и в не й ната парла м ентарна ф ракция. Н о поради стр у кт у рни причини про ф съ ю зи те едва ли м огат да бъдат обвързани с пакт за взаи м о де й ствие в иконо м иката и в политиката на заплатите. Освен това бран ш овите синдикати за щ итават специ ф ичните интереси на своята клиентела, което затр у д нява ре ф ор м ите на пазара на тр у да. Д иле м ата пред Г С ДП е очевидна : ако тя се у пла ш и от непоп у лярните ре ф ор м и , както стана през 2002 г ., тя ня м а да м о ж е да ре ш и обективните пробле м и на Г ер м ания . - А ко обаче предприе м е радикални м ерки , от нея щ е се отдръпнат разочаровани парти й ни членове и избира тели, особено когато обе щ аните позитивни е ф екти от тези м ерки се забавят. Н о дори ако Г С ДП би съ у м яла да обоснове иниции раните от нея ре ф ор м и като необходи м и и безалтер нативни за ре ш аване на иконо м ическите пробле м и на Г ер м ания , тя едновре м енно би трябвало ясно да по ка ж е за щ о не й ната политика е специ ф ично социалде м ократическа. Т ова тя едва ли у спя да направи. 274 В то в а отно ш ение П р о гр а м на т а ко м и с и я на ГСДП по с т а в и но в и акцен т и в т е з и с и т е с и : С о л ида р но с т е г о т о в но с тт а на х о р а и гру пи ак т и в но и до б р о в о л но да с е з а с тъ п в а т един з а д руг и и з в ъ н п р а в ни т е з ад ъ л ж ени я . Т ази готовност за взаимопомо щ на хората има основ но значение за на ш ето об щ ество . Способността и готовността за солидарност не идват от са м о себе си и не м огат да бъдат нало ж ени . Солидарността трябва да се ра ж да отново и отново в един процес на разбирателство в об щ еството . ( Т езиси по пътя къ м нова програ м а на принципите на Г С ДП 2 4. 0 4. 2006 г .) Н о в о с оциа л но с ъ г л а с ие . Едно об щ ество на свободните и равноправните хора и м а н у ж да от разбирателство върх у това , как съчета ва различните интереси м е ж д у об щ ествените гр у пи и поколения . Става д у м а за разбирателството върх у ф у нда м ентите на на ш ето об щ ество и върх у необходи м остта от пов рат в неговите предпоставки . Т ова ново социално съгласие трябва да въвлече дър ж авата , гра ж данките и гра ж даните , но съ щ о така и об щ ностите и съ ю зите . Едно ново социално съгласие трябва да засили де м ок рацията . Н ие иска м е ж изнена де м окрация и равноп 275 равно у частие на всички при вземането на ре ш ения в об щ еството . - Н ие имаме н уж да от позитивно отно ш ение към на ш ата дър ж ава . Н еобходима ни е активна дър ж ава , дър ж ава – партн ь ор , която подпомага гра ж даните да де й стват отговорно и солидарно. К ак м о ж е да и з г л е ж да тако в а но в о с оциа л но с ъ г л а с ие ? А ко от хората на ХХ І век се изисква повече гъвкавост, тогава те трябва да могат да се опрат на съобразени с времето и обновени ф орми на социална сиг у рност, на у частие в собствеността или вземането на ре ш енията, на образование и активна подкрепа. А ко за в бъде щ е искаме да запазим висок стандарт, необходими са повече п у блични инвестиции в соци алните у сл у ги, в образованието, иновациите и ин фрастр у кт у рата. А ко дър ж авата трябва да запази своята дееспособност и легитимност и при променените у словия, тя трябва по всяко време да бъде осезаема като наде ж ден парт н ь ор на страната на гра ж данките и гра ж даните. А ко искаме глобалните пазари у сто й чиво да у величават благосъстоянието и да създават повече заетост, те тряб ва да бъдат моделирани в интерес на об щ ото благо на национално, европе й ско и интернационално равни щ е. А ко се стремим към равноправие на половете в у с ловията на на ш ето време, ж ените трябва да пол у чат равни ш ансове на пазара на тр у да и както на ж ените, така и на мъ ж ете трябва да се гарантира съчетаването 276 на тр у довата кариера и семе й ството. А ко през ХХ І век залагаме на икономическия расте ж, трябва да бъде ясно, че това мо ж е да стане само въз основа на у сто й чивото ползване на рес у рсите и за това трябва да се поеме отговорност. А ко искаме Г ермания на ХХ І век да бъде ж изнено, многообразно като к у лт у ра об щ ество, тогава всички гр у пи трябва да възприемат Основния закон и поста вените в неговата основа принципи. ( Т езиси по пътя къ м нова програ м а на принципите на Г С ДП 2 4. 0 4. 2006 г .) Л и т е р а т ур а : Egle, C., Henkes, C., Merkel, W., Ostheim, T., Petring, A.: Die Reformfahigheit der Sozialdemokratie. Herausforderungen und Bilanz der Regierungspolitik in Westeuropa. VS – Verlag, Wiesbaden, 2006 . Heil,H., Seifert,J.{Hrsg.} Soziales Deutschland. Fuer eine neue Gerechtigkeitspolitik. VS – Verlag, Wiesbaden, 200 5. Materialien zur Programmdebatte: Kraft der Erneuerung. Herausgeber: SPD – Parteivorstand, Berlin, 2006 . Pilz, Frank: Der Sozialstaaat. Ausbau – Kontroversen – Umbau. Bundeszentrale fuer politische Bildung, Bonn, 200 4. Struenck, C.: Ist auch gut, was gerecht ist? Gerechtigkeitspolitik im Vergleich. S. 37 ff.- In: Heil, H., Seifert, J.{Hrsg.}: Soziales Deutschland. Fuer eine neue Gerechtigkeitspolitik. VS – Verlag, Wiesbaden, 200 5. 277 СОЛИДАРНОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ ПРИ СОЦИАЛНОТО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РЕС У РСИТЕ Е в гени я С п а со в а Изкл ю чително интересно за мене бе ш е да ч у я изло ж е нието на про ф. Х а й дер, за щ ото то касае и някои основни въпроси за социалната солидарност и социалната спра ведливост при социалното преразпределение на об щ ес твени рес у рси. Н а първо място, аз бих искала да подчертая отговор ната и изкл ю чително голямата роля на синдикатите за инициативата да се подготви от социалните партн ь ори П акт за социално и икономическо развитие на Б ългария от 2006 до 200 9 година . П ри наличието на такъв пакт синдикатите щ е са по сиг у рни в това , че интересите на работниците щ е бъдат значително по добре за щ итени . И съ щ евременно , когато сл уш ам да се говори за со лидарност , справедливост , социална дър ж ава и модер ни ре ш ения , т . е . за всичко това , за което сме се събрали днес , си мисля , че много преди Б ългарската социалис тическа партия да подготви своите програми и своите политически ре ш ения , на Б ългария повече или по малко щ е бъдат нало ж ени правила от Европе й ския съ ю з за съб л ю даване на Европе й ския социален модел и за спазване на всички изисквания, поети с Д оговора за присъединя ване, особено от затворената глава 1 3“Социална поли тика и заетост”. П рисъства щ ите т у к сиг у рно са чели м о 278 ниторинговия доклад на Европе й ския съ ю з от ма й т. г. и мо ж е би на голяма част от тях е направило впечатление, че за поло ж ението на значителна част от населението на Б ългария, което се явява и електорат на Б С П, е дадено определението“ уж асно” . Н е зная на кого как щ е проз в у чи , но това е истината . И не м ога да не отбеле ж а , че сред тези хора са и близо 85 % от 2 34 0 000 пенсионери , говоря за възрастни хора и , разбира се , и за хората , които пол у чават инвалидни пенсии . Интересно как за 1 0 м е сечното ( и м алко повече ) у правление на сега ш ната коа лиция , точно за представителите на тази гр у па социал ният м инистър не е на м ерил вре м е за разговори . З а каква социална програ м а на Б С П щ е говори м , ако не й ният ос новен електорат ня м а въз м о ж ност за сре щ а със съответ ния м инистър, от когото очаква е ф ективни ре ш ения. Следва щ ият голя м м атериал, ко й то е подготвила Евро пе й ската ко м исия, е отчетният доклад за изпълнението на съв м естния м е м оранд у м за социално вкл ю чване. Д ори в този отчетен доклад, м акар и съвсе м бегло, възрастните хора се спо м енават, като се отчита, че това е една гр у па, която трябва да бъде предпазена от изкл ю чване. Сега от българското правителство се подготвя нов доклад. Т ова е специалният доклад за социална за щ и та и социално вкл ю чване. П очти всички синдикални и работодателски организации , както и представители на неправителствения сектор са поканени да представят на й- м алко по два социални приоритета за две и повече целеви социални гр у пи, за които да бъдат ф ор м ирани со циални политики и съответни м ерки за социална за щ ита 279 и социално вкл ю чване . Т ова означава вземането на мер ки преди всичко за преодоляване на бедността , за соци ално осиг у ряване и сиг у рност , за социално подпомагане и у сл у ги , за тр у дова заетост и про ф есионално образо вание , за квали ф икация , за здравни и дълготра й ни гри ж и, т. е. във всички области. Са м о позовава й ки се на тези док у м енти, които ни се искат от Европе й ската ко м исия и от Европе й ския съ ю з, ние бих м е м огли да говори м за една предпазна социална програ м а, която да за щ ити м о дерните ре ш ения в една социалистическа дър ж ава. И сега щ е си позволя, м о ж е би не съвсе м точно, но в за м яна на това съвсе м откровено, да развия въпросите за социалната солидарност и за социалната справедливост. О щ е в първата част на кон ф еренцията се спо м ена за липсата на солидарност, за това, че е налице една соци ална безч у вственост или на м алена ч у вствителност, че българският народ престава да разграничава доброто от злото и м ного м и се иска да направя една ретроспекция, да се върна назад и да зада м въпроса:“ З а щ о ? З а щ о бъл гарският народ, известен с толерантността си, с ч у вст вителността си къ м несправедливостта, единственият, за щ итил евреите си, пословичен с гри ж овността си къ м деца и къ м родители, стана изведнъ ж антисолидарен и безч у вствен ? ” З а себе си бих отговорила- за щ ото пър вото, което“така наречените политици” се опитаха да направят в началото на ре ф ор м ата, бе ш е да всеят разде ление и раздор, да противопоставят хората на бив ш и и небив ш и членове на БКП, на настоя щ и членове на ста ри и нови партии и дви ж ения на небив ш и членове , на 280 рестит у ти и нерестит у ти , на затворниците и лагеристите на обикновените мирни гра ж дани и прочие и така ми нираха социалната солидарност в об щ еството като цяло , нар уш иха социалната солидарност ме ж д у генерациите , а и в семе й ствата. В тори път тази социална солидарност се минира от не щ о др у го. В сички започнаха през 1 99 0 г. с равен старт. Н о как така 6 5 % се намериха под линията на бедността, а 6 % ж ивеят с разко ш ни доходи ? Д а не би да ги наследи ха ? С изкл ю чение на Си м еон Сакскоб у ргготски, не вяр ва м др у г да си е върнал и м у щ ества в подобни раз м ери, за да бъде такава огро м на разликата. Ето така се г у би представата за добро и зло. И какво прави полицията 1 5 години ? Н и м а не се знае, ни м а не м о ж е да се разбере от къде са тези доходи, откъде е това богатство, и как така се пол у чи едно наистина огро м но разслоение! И, разбира се, третото разслоение, за което вече и м а причини в са м ата“социална” дър ж ава и в са м ото у п равление, за щ ото на й-ж естоко е разслоението в гр у пи те, които си приличат, които са еднакво бедни, еднакво не щ астни, еднакво засегнати и точно за тях трябва да се взе м ат м одерните ре ш ения за добли ж аване до Европе й с кия социален м одел. К акво и м а м предвид ? П рез 1 9951 99 6 г ., преди да вля зат тра й но в правителството нови де м ократи и либера ли, социалде м ократи и др у ги, се спазва ш е един основен принцип в социалното подпо м агане – да се подпо м ат до м акинства, а не лица и се м е й ства, т. е. парите отиваха в една об щ ност, която е прието да се счита за солидарна по 28 1 традициите на българското семе й ство и об щ ество. Цяла Европа съ щ о подпомага домакинства, всички статисти ки водят разчети на единица“домакинство”, а не на лица и семе й ство. П равителството на Иван К остов след 1 997 г. постави лицата и семе й ството в единици за подпомага не и така в рамките на едно ж или щ е, в рамките на един об щ б ю д ж ет изведнъ ж започнаха да пол у чават различни помо щ и хора, които ж ивеят в едно об щ о домакинство. Т ова е едното. З а втори път се въведоха нови социални неравенства, когато започнаха да се пла щ ат помо щ и до определени доходи под ф ормата на лимити. Т ака за 1 0 стотинки над доп у стимия доход пак бедни хора могат да заг у бят в рамките на социалното подпомагане от 1 7 0 лева до 3 60 лева за целева за щ ита за енергия. З а щ о ? З а щ ото се въведе принципът на запла щ ане на лимити, а този принцип не е ни щ о др у го освен спестяване на у си лията на социалните работници да изчислят една нор мална помо щ, която да допълва определен доход. Са м о ако тези нецелесъобразни и нелогични пла щ ания се съ берат, щ е се пол у чи една огро м на с у м а от социален ре с у рс, ко й то м о ж е да бъде разпределен на повече хора и на др у ги пробле м ни социални м еста. С тези социални ли м ити за лица и се м е й ства в систе м ата за социално под по м агане се вкара една огро м на гр у па хора, голя м а част от които са за щ итени от осиг у рителната систе м а. К асае се за 7 00 хиляди сл у чаи на подпо м агане и ако се прес м етнат в лица, това са съответно около 1 7 00 000 д у ш и, които са на социалната ясла. В систе м ата на социалното подпо м агане се вля една огро м на гр у па – близо 7 00 000 282 д уш и пенсионери , които не би трябвало да се ползват от третата за щ итна система , ако се говори за досто й нство на третата възраст. Н о това наистина породи социално неравенство, за щ ото ако вие пол у чавате 8 0 лева пенсия, а съседът до вас – 79 лева, и то й пол у чава 1 60 лева за социална за щ ита, а вие заради единия лев повече пенсия не пол у чавате ни щ о, вие започвате да го мразите едва ли не, за щ ото запла щ а й ки разходите си за отопление, вие падате с този размер под собствените си доходи. Ето ви пример за социална солидарност, която води до социал но неравенство. З а щ ото източникът за б ю д ж ета на соци алното подпомагане сме ние, самите данъкоплатци. Д а вземем социалното подпомагане за пример, кога то говорим за правата на ромския етнос. Н е съм против ромите и при всички поло ж ения бих за щ итавала правата на етноса, но бих за щ итавала тази част от етноса, която има отговорно поведение. З а щ о често се противопоста вят българи на роми ? З а щ ото ни мерят с различен ар ш ин. А ко ние не си платим сметката за електричество, щ е бъдем санкционирани в рамките на първата седми ца, а тях не ги санкционират в рамките на следва щ ите три години. Д а не говоря за др у ги драстични примери, свързани с ненаказани де й ствия за кра ж би с об щ ествено значими последици и т. н. З а щ ото в името на антидиск риминацията, на борбата с расизма и ксено ф обията се нар у ш ават редица правни норми и ромите се поставят в привилегировано поло ж ение спрямо българите. Н о следва й ки модерните ре ш ения, бих се върнала пак към въпросите за социалната солидарност и социална 283 та справедливост , засяга й ки темата, свързана с децата и със З акона за семе й ните помо щ и. Един закон, ко й то е пример за криворазбрана солидарност, насърчава щ а со циалната несправедливост. З акон, ко й то дори насърчава родителската безотговорност и санкционира отговорно то родителство. Г одини наред дър ж авата, т. е. български те данъкоплатци, насърчаваха ра ж дането на трето дете, даваха пре ф еренции за самотното родителство, предос тавяха минимални у ниверсални семе й ни помо щ и и това бяха просто излети пари напразно, за щ ото дър ж авата не мо ж е ш е по този начин нито да подпомага семе й ството, нито да ре ш и демогра ф ските проблеми. Н о с новия за кон какво се пол у чи ? Фактически, ако детето ж ивее в едно нормално семе й ство при родители, които имат от говорно поведение, на семе й ството щ е се пресмятат до ходите, за да пол у чи някаква минимална помо щ. В съ щ ото време, ако това дете се даде на приемно семе й ство или пък е дете на самотна ма й ка, няма ограничение в доходите, т. е ние насърчаваме едно об щ ествено непри емливо явление“да й те да не гледаме деца в нормалното здраво българско семе й ство, да й те да ги гледаме някъ де на др у го място”. А ко искаме модерно семе й ство, то какво бихме направили, ако искаме и модерни ре ш ения ? А з например бих давала на семе й ствата, които си гле дат отговорно децата, три пъти тази добавка, която се дава обича й но за всяко дете и бих санкционирала всич ки останали семе й ства за това, че имат безотговорно по ведение. Н е трябват санкции, а стим у ли. У ниверсална добавка за всички деца в минимален размер и високи 284 семе й ни помо щ и за семе й ствата, които ра ж дат и гледат деца, когато имат достатъчни доходи да си го позволят и поддър ж ат отговорно родителско поведение при възпи тание и гри ж а за добро здраве и образование. Н а такива семе й ства следва да се дават семе й ни помо щ и, които да растат с броя на децата. А не дър ж авата да предоставя семе й ни помо щ и на родители, които ра ж дат децата си като средство да издър ж ат самите тях! П одобна е сит у ацията при децата с девиантно пове дение , чиито родители са замо ж ни , добре платени , по няко й път на високи сл у ж ебни, парти й ни, политически и прочие постове. Т ези деца, по силата на законодател ството на Б ългария, обикновено отиват в едно възпи тателно у чили щ е с присъда и остават 5- 6 години там. Н амират се на пълна издръ ж ка на дър ж авата, а техните родители си ж ивеят споко й но. А ми модерното и об щ ест вено справедливото ре ш ение е да се накарат родителите да пла щ ат на й- малко издръ ж ката за това, че са отгледали дете, което е с навици, противопоказни на об щ ественото благоприличие. В ъв връзка със социалната солидарност и справедли востта ми се иска да поговорим и за пенсионната систе ма. М исля, че при пенсиите съ щ о и м а неравенства. Б ъл гарската социалистическа партия на първо м ясто трябва да постави въпроса за нова ре ф ор м а в социалното осиг у ряване, за щ ото приетият К одекс за социално осиг у ряване с всичките м у негативни страни внесе социалната несп раведливост в пенсионната систе м а и нар у ш и столетни принципи, в т. ч. и липсата на солидарност. С К одекса за 285 социалното осиг у ряване на първо място се подмени и съ ответно нар уш и един половинвековен об щ ествен дого вор за отговорност на младите поколения към старите . Н яколко поколения се оказаха потърпев ш и от ре ф орми те , а едно поколение направо наказано (ж ените , родени след 1 944 г . нататък и мъ ж ете от 1 937 г .), чиито тр у дов ста ж в по голямата си част е поло ж ен през т . нар . социа листически стро й или планова икономика. Т е са о щ етени чрез дво й ния индивид у ален кое ф ициент, ко й то се прес мята, за да им бъде определена пенсията. Т е са о щ етени, за щ ото от осиг у рителните им доходи за техния над 3 0- го ди ш ен тр у дов ста ж, поло ж ен преди 0 1. 0 1. 1 997 г., се приз нават само три години, а осиг у рителният им доход след 1 997 г. се разчита изцяло. И сега бих могла да ви ка ж а, че и аз, една обикновена социалистическа тр у ж еница, която е работила 1 2 години в мините и над 3 0 години в полето на изпълнителната власт, сега е с една сме ш на пенсия, на която колегите от Г ермания биха се изсмели, за щ ото в ре з у лтат на промените за 1 8 месеца тр у дов ста ж след 1 997 г. моят индивид у ален кое ф ициент намаля с 60 % , а пък поради неблагораз у мието да работя о щ е 8 месеца след 2000 г., кое ф ициентът ми вместо да се у величи, падна с о щ е две десети. Т ака е направена системата, че колкото повече работи ш, толкова по- малка пенсия щ е пол у чава ш, освен ако не си някъде много високо на върха на осиг у рителния доход. И сега отново ни очаква една социална несправедливост, рез у лтат на у правленско ре ш ение- по ви ш аване на минималните пенсии, но без съответното пренаре ж дане на всички останали пенсии. Т ака че щ е 286 стане едно събиране на пенсиите около 1 60 лева и пак щ е се пол у чи неравенство , за щ ото хората , които са работили на отговорни сл уж би с по високо запла щ ане и имат пове че осиг у рителен ста ж, щ е се добли ж ат до тези , които са поло ж или малко по малко тр у д и съответно имат по ма лък принос към осиг у рителната система . З а осиг у рителната система мо ж е да се говори много . П роведената пенсионна ре ф орма наистина не е на й- доб рата, особено щ о се отнася до разходопокривния стълб. Факт е, че поради недомислия при въве ж дането на точко вия доп у ск до системата и неизпълнения на законови пос тановки, свързани с осъвременяването на пенсиите, пен сиите за инвалидност от 1 60 хиляди нарастнаха на близо 7 00 хиляди. Са м о за 3 години над 3 00 хиляди пенсионери за осиг у рителен ста ж и възраст про м ениха вида на пен сиите си с такива за инвалидност, за да пови ш ат раз м ера и м с около 3 0 % . Д а не говори м за това, че кое ф ициентът на за м естване е нисък и покрива около 38 % от пол у чава ния преди пенсионирането доход при пенсионерите от ІІІ категория тр у д, че старите пенсии изостават спря м о ново отп у снатите при еднакъв осиг у рителен принос с повече от 4 0 % и никаква индексация, дори и по“златното ш ве йцарско правило”, не м о ж е да възстанови солидарността и справедливостта в пенсионната систе м а. Н ико й не рабо ти, за да се осъ щ естви това изравняване или догонване. П ри поставени въпроси на отговорни дър ж авни сл уж ите ли се пол у чава един , бих казала , нагъл отговор , като се за явява : “ З а щ о и м ате претенции , при поло ж ение че тр у дът , ко й то сега се полага, е по- отговорен и по- сло ж ен, от този 287 по времето , през което сте работили вие ? ” П ри разсъ ж де ния от този тип настоя щ ите пенсионери , построили тази вече разграбена икономика и ограбена дър ж ава , не могат да очакват сега и в бъде щ е абсол ю тно ни щ о добро . О щ е повече , че с редица ре ш ения настоя щ ото правителство продъл ж ава да у довлетворява искания на работодатели те за непрекъснато на м аляване на осиг у рителната внос ка къ м първия стълб – разходопокривния на пенсионната систе м а , а от постъпва щ ите в него средства зависят почти всички настоя щ и пенсионери . Една ревизия на ре ф ор м ата в социалното осиг у ряване е кра й но необходи м а. Н еобходи м и са и законодателни про м ени в систе м ите на социалното подпо м агане и со циалните у сл у ги, а дори и в систе м ата на заетостта, като се и м а предвид де м огра ф ската криза и близкото вре м е, в което старите хора щ е се вкл ю чат отново активно в полето на заетостта. Т ова, което трябва да се зало ж и в социалната програ м а на партията, според м ен, е въве ждането на нови м одерни социални политики и м ерки, с които да се ели м инират вътре ш ните неравенства м е ж д у хората и гр у пите, които са еднакво у язви м и и на пазара на тр у да, и в социалната си сиг у рност. У бедена съ м, че К Т “ П одкрепа” щ е поло ж и необходи м ите у силия за у съвър ш енстване на кла у зите на П акта за социално и иконо м ическо развитие и за подготовката на Н ационалния доклад за социална за щ ита и социално вкл ю чване в насока на у крепване на социалната соли дарност и справедливост и на изгла ж дане на социалните неравенства . 288 ЗА СИЛНА И ЕФИКАСНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА Ст е ф а н Ст ои л о в Д окладът на про ф. Х а й дер дава повод за доста раз мисли. А з щ е споделя някои съобра ж ения с у говорката, че и в този сл у ча й, както винаги когато вземам отно ш е ние към подобни проблеми, се опитвам да бъда прагма тик. Т ова, което щ е ка ж а, има значение за една по- близка перспектива и не се отнася до един по- далечен хоризонт, какъвто предполага разработването на парти й на програ ма. Н е се наемам да изказвам съобра ж ения във връзка с развитието на Б ългария в перспективата на 2 5 – 3 0 го дини. В у словията на на ш ата страна една програма на социалистическа партия, една социалдемократическа програма би била силна, атрактивна и приемлива за го ляма част от хората, различава щ а се от парти й ните прог рами на центристки и десни партии в различните им ва рианти, ако у спее да предло ж и модел на развитие със стабилно високи темпове на расте ж в съчетание с една доста висока степен на социализация на рез у лтатите от това развитие. И тъкмо във второто ние мо ж ем и трябва да се различаваме от др у гите партии – там, където те много често изоб щ о забравят или много малко се вълн у ват от този проблем. З а нас това е от кл ю чово значение, работе й ки за постигане на висок икономически расте ж. Н о ако така погледнем на политиката, която трябва да бъде зало ж ена в една социалдемократическа програма 289 конкретно за Б ългария , нало ж ително е да преоценим и редица свои ви ж дания и представи в икономическата с ф ера в името на такава прагматична политика за у ско рено развитие като основен източник на социални при добивки и социални ре ш ения , за реализиране на силни социални политики . Щ е посоча два такива проблема. И аз, както всички икономисти, които са противници на ф илосо ф ията на кра й ния либерализъм, на неолиберализма, повече или по- малко съм бил в плен на известни представи, които арг у ментират по- високото преразпределяне на БВП чрез б ю д ж ета като политика , работе щ а за расте ж а . Един ретроспективен анализ на развитието на всички европе й ски дър ж ави след В тората световна во й на по казва, че в годините на немското, италианското и про чее икономически ч у деса, във времето когато цялата икономика на Европа отбелязва интензивен расте ж и у скорена модернизация, мнозинството от страните имат сравнително ниска степен на преразпределение на БВП чрез б ю д ж ета . * Т ова говори и за значително по ниски равни щ а на данъчно осиг у рителна те ж ест . Статистиката е категорична и от числата не м о ж е да се избяга – на м есата на дър ж авата в иконо м иката в това отно ш ение е значително по м алка в сравнение с периода от 8 0 те години наса м . Съ щ евре м енно тогава се създават м одер ните систе м и на свързани с пазара рег у лации и гаранти рани от дър ж авата твърди правила за бизнеса , както и * Т ова изкл ю чва всякакви сравнения м е ж д у Б ългария , А м ерика или някоя др у га високо развита страна къ м настоя щ ия м о м ент . К азаното за един др у г етап в развитието на Евро па е некоректно да се пренася къ м дне ш ния ден при сравнението м е ж д у дър ж авите. 290 политиката на сътр у дничество на дър ж авата , работода телите и синдикатите . Т ова е времето , когато се създава съвременният икономически потенциал на Европа като основа на Европе й ския социален модел. Р азбира се, доста ш ироки са възмо ж ностите за ком бинация от инстр у менти на данъчната политика с оглед постигането на максимален стим у лира щ е ф ект за рас те ж а от намаляването на данъчната те ж ест. След м но го диск у сии Б С П все пак записа в своите док у м енти , че преразпределението чрез б ю д ж ета трябва да се ограни чи до 4 0 % от БВП, а при въз м о ж ност и да се на м али . В тази връзка засл у ж ава вни м ание о щ е един въпрос от областта на ф искалната и данъчната политика . Става д у м а за печалбата и не й ното облагане. В у чебниците на либералните иконо м исти по п у блични ф инанси печалба та не се разгле ж да като доход преди да се разпредели като дивидент или тантие м и и да се използва за ф инансиране на лично потребление. В съ щ ност това е теоретичната ос нова за прове ж дане на данъчна политика, която предви жда н у лева ставка на корпоративния данък за реинвестира ната печалба. Т ова е на й- добрият сти м у л за пови ш аване на инвестиционната активност. Д оказва го и практиката на редица страни. Н едо у м ява м за щ о тази на ш а дълго об съ ж дана позиция, превърната и в анга ж и м ент на прави телствената програ м а на коалиционното правителство, не се прилага. П роп у ска се въз м о ж ността за една радикална стъпка в данъчната политика , за реализирането на която съ щ еств у ват ф искални въз м о ж ности , а е ф ектът за расте ж а не подле ж и на съ м нение . Б ългария би станала страна , 29 1 в която инвестира щ ите не пла щ ат данък . П о добър данъ чен маркетинг от това тр у дно мо ж е да се измисли . Изло ж ените съобра ж ения са свързани с необходи мостта от обосноваване и прове ж дане на набор от е ф и касни прагматични политики , които водят до висок ста билен расте ж и у скорена модернизация на икономиката , до пови ш аване на не й ната конк у рентоспособност. Т ова е основният инстр у мент на стратегията за догонване на средноевропе й ските икономически и социални показа тели. П рограмата на лявата партия , когато левицата е на власт , трябва да осиг у ри оптимална степен на социали зация на рез у лтатите от такова развитие . Т върде показателно е , че и Ирландия в годините на до гонване и у скорено задминаване на средните европе й ски икономически показатели има аналогична ф искална поли тика. Едва в последните години се забелязва слаба тенден ция на пови ш аване на п у бличните разходи чрез б ю д ж ета спрямо БВП. Т ова е всъ щ ност пътят на стара Европа . Изло ж ените съобра ж ения във връзка с ф искалната и данъчната политика са свързани не толкова с идеология , с категориите“ляво – дясно” , колкото с проблема за про ве ж дане на силна и е ф икасна икономическа политика . И накрая , о щ е един въпрос , ко й то засяга разпределе нието на националния доход като ф актор за по- високо запла щ ане на тр у да, за по- високи средни заплати при да дено равни щ е на БВП. А ко сравним осредненото съотно ш ение за ЕС – 1 5 “ БВП на човек ( по паритет на пок у пателна способност ) – реална средна работна заплата“ с аналогичното съот 292 но ш ение в Б ългария , щ е у становим , че у нас то е с около 7 0 % по различно в ущ ърб на реалната средна заплата . Следователно , ако в Б ългария се прилага осреднената за ЕС – 1 5 пропорция на разпределение , средната заплата би била около 3 00 евро и при сега ш ното ниво на БВП. Д а , но на ш ият капитализъ м е все о щ е далеч от европе й с кия. Т ова е поле за работа и законодателна де й ност на Б С П в тясно сътр у дничество със синдикатите . В интерес на истината и в др у гите страни в преход и м а разлика в пропорциите на разпределение на наци оналния доход в сравнение с ЕС – 1 5. Н о оценявана въз основа на преведеното по горе съотно ш ение като кри тери й, в У нгария напри м ер тази разлика е са м о 20 % , в Ч ехия – 2 8 % . Т ези числа говорят, че посочените страни са значително по- близо до европе й ския капитализъ м. П ро ф. Х а й дер бе ш е съвър ш ено прав, когато в своя реп лика заяви, че Б ългария е прекрасна страна, но аз бих ка зал, че тази прекрасност се у се щ а м ного по- пълно и сил но, ако човек и м а не м ското равни щ е на работна заплата, на доходи. Иначе, остава й ки на българското равни щ е на пенсии и работна заплата, за огро м ната част от българс ките гра ж дани тези прелести м инават покра й тях, без да ги забелязват в по- голя м ата част от ж ивота си. 293 ЗАВИСИМОСТИ МЕ Ж Д У ПОЛИТИКАТА И БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ ( л я в по г л ед к ъ м п р о б л е м а ) И вк а Ц а ков а П роблемът за връзката ме ж д у бизнеса и политиката стана особено акт у ален за съвременна Б ългария през последните години , навлиза й ки интензивно в п у бличния дебат, главно поради появилите се масови подозрения за престъпно срастване ( симбиоза ) ме ж д у бизнес и поли тика у нас. Т ези ш ироко разпространени подозрения за сенчести зависимости ме ж д у бизнеса и политиката до ведоха до сериозни опасения, че интересите на гра ж да ните са драстично о щ етени за сметка на лично облагоде телстване на тесен кръг лица – политици и бизнесмени. П олитическите партии се оказаха длъ ж ни да реагират на тези масови негативни нагласи в стреме ж а си да се раз граничат от подозренията в кор у пция . Н а й- л ю бопитна е например реакцията на ДП С в лицето на лидера А х м ед Д оган , ко й то в опитите си да разясни изп у снатата от него ф раза за“обръча от ф ир м и” около всяка партия, предста вя този обръч като“контрап у нкт на олигархиз м а”. Според него бизнесът, така или иначе, е зависи м от политиците ( които м у осиг у ряват инвестиционни проекти напри м ер ) . Н едоп у сти м а е обратната връзка – на политиците от биз неса – което, според Д оган, означава олигархизъ м. В ярно е, че бизнесът и политиката не м огат да бъдат независи м и по м е ж д у си. В а ж но е обаче какъв баланс се 294 осъ щ ествява ме ж д у техните интереси – ме ж д у частните бизнес интереси и об щ ия интерес , изразяван и за щ ита ван основно от дър ж авата . В ъзмо ж ен е такъв баланс , от ко й то да печелят ограничен бро й хора в огромни разме ри. Н о възмо ж ен е и др у г баланс, от ко й то да спечелят колкото се мо ж е по- голям бро й хора. Отт у к изве ж да м е и необходи м остта от ляв отговор на въпроса – какво да е взаи м оде й ствието и взаи м ните зависи м ости м е ж д у бизнеса и политиката в Б ългария – взаи м оде й ствие, от което да спечелят въз м о ж но пове че български гра ж дани. В ъпросът кореспондира пряко с по- об щ ия пробле м – за отно ш ението на една лява партия къ м капитализ м а – къ м преди м ствата, но на й- вече недос татъците и негативните последици от неговото развитие върх у ж ивота на голя м а част от българите, особено на тези, чи й то ж ивот протича извън пазарните отно ш ения – инвалиди, пенсионери, болни, бездо м ни и прочее. В ъпро с ът з а отно ш ение т о на една л я в а па р т и я к ъ м с ъ в р е м енни я капи т а л и з ъ м е ф у нда м ентален не са м о за Б С П, за българската левица , но и за европе й с ката и световна левица. К рахът на т. нар. дър ж авен, ре ален социализъ м в бив ш ите социалистически страни в края на ХХ век, ко й то не у спя да предло ж и ж изнеспо собна алтернатива на капитализ м а, бе ш е последван и от криза на социалната дър ж ава, което доведе до криза на традиционната западна социалде м окрация. В следствие на това партиите и интелект у алците, които продъл ж а ват да иденти ф ицират себе си като леви, претърпяват съответни транс ф ор м ации. Т е все повече възприе м ат 295 капиталистическата рамка , пазарните принципи , логи ката на печалбата , а въпросът за преразпределението и социалните транс ф ери започва да зв у чи по др у г начин в различни свои варианти . Н абл ю дава се известен отказ от съ щ ествени леви анга ж именти , считани за исторически присъ щ и на левицата 1 . Б ългарската социалистическа партия съ щ о се транс ф ормира и модернизира , като процесът на не й ната мо дернизация о щ е не е прикл ю чил. З а да бъде адекватна за новите реалности, на Б С П се налага да отхвърли остаре ли цели , м акар и зв у ча щ и все о щ е доста привлекателно , цели и ценности , свързани с една антикапиталистическа реторика . М акар че м ного леви интелект у алци говорят за“посткапиталистическо об щ ество” . Н а й- пробле м атична е проявата на социална ч у встви телност в политиката на Б С П, особено когато е у правля ва щ а или съ у правлява щ а . М ного от традиционните леви лоз у нги трябва да на м ерят ново , съвре м енно зв у чене и да се подплатят с конкретни леви у правленски ре ш ения . Т ова е особено тр у дно при победоносно ш ества щ в целия свят политически и иконо м ически неолиберализъ м , ко йто се схва щ а като не ж елание на голе м ите данъкоплатци да ф инансират преразпределението на об щ ествени блага. Л евият отговор в тази сит у ация трябва да вкл ю чва опити за об у здаване на капитализ м а, изразява щ и се в конкретни у правленски практики, чрез които да се дава пр и м а т на по л и т ика т а п р ед с в о б одна т а и гр а на па з а р ни т е с и л и . 1 The Cambridge History of Twentieth Century Political Though , Ed . by Terence B all & Richard B ellam y , Cambridge Universit y Press , Epilogue , 200 3. 296 Р азгръ щ ането на капитализма в български у словия се н уж дае от дър ж авното де й ствие, по- скоро от дър ж авно възде й ствие – особено когато у правлява щ а е лява пар тия. Т о се изразява в е ф ективен дър ж авен натиск върх у капитала, на й- малко поради това, че в страната ни има около 2 34 0 000 пенсионери, по- голямата част от които ж ивеят в оскъдица и мизерия. Т ози натиск върх у капита ла трябва да предполага и взаимоде й ствие със синдика ти и неправителствени организации. В ъпросът за връзката ме ж д у политиката и бизне са намира израз и в схва щ ането за л о б и з ъ м в Б ъ л г а р и я . Н е сл у ча й но темата за лобизма е особено поп у лярна напоследък у нас. Д о момента са изработени три законопроекта 2 за п у бличност на лобистките де й ности. Обнаде ж дава щ о е, че Б С П не изработи и не подкрепи проектозакон за лобиз м а , като по този начин не доп у сна чрез реториката за лобиз м а като де м ократична де й ност ( правно рег у лирана и п у блична ) , да се прикрият кор у п ционни практики. Л явата гледна точка и съответно левите ре ш ения за не обходи м ия баланс м е ж д у политиката и бизнеса следва да се изразяват в по в е ч е п р о гр а м и з а с оциа л но в к л ю ч в а не , в конк р е т ни п у б л и ч ни по л и т ики . Става д у м а всъ щност за дър ж авни политики в социалната с ф ера, свързани с осиг у ряване на достъп до съответни п у блични блага, п у блични у сл у ги и прочее. П одобни политики се реали зират на й- вече в здравната и пенсионната систе м а, в об 2 З аконопроектите във вре м ето от 2002 г. до 2006 г. са на три парла м ентарно предста вени партии:“ Н овото вре м е”, ДП С и“ Г ерг ь овден” . 297 разованието и тяхното ф инансиране става предимно от данъците . Н о ко й днес пла щ а данъци ? Н а й- големите да нъкоплатци в основната си част практически се изплъз ват и събирането на данъците става непосилен проблем пред всяка национална администрация. Евент у ален из ход от тази тр у дна сит у ация се намира на наднационално равни щ е – в българския сл у ча й изходът е на европе й ско равни щ е. Т акъв е смисълът от е в р опе й с ки т е п у б л и ч ни по л и т ики , чрез които на европе й ско равни щ е се осъ щ ес твява контрол върх у едрия бизнес с цел осиг у ряване на една възмо ж на“доза” социална справедливост, социална кохезия и прочее, а оттам- и на повече х у манизъм. От изказванията на не м ските гости на кон ф еренцията разбира м е, че в Г ер м ания в продъл ж ение на 1 3 0 години се разгръ щ а капитализъ м. В ра м ките на този продъл ж и телен период е и м ало вре м ена на б у рен иконо м ически расте ж. Д нес, по техните д у м и, са въз м о ж ни са м о “ м а лки л е в и с тъ пки ” в о б л а с тт а на подо б р я в ане ж и в о т а на х о р а т а . Очевидни са разраства щ ите се рискове в на чина на ж ивот на м ного хора в капиталистическото об щ ество. Т ези м алки леви стъпки се изразяват в съответни стопански инстр у м енти, ориентирани къ м“политика на предлагането”, м ерки за прогресивно данъчно облагане, за осиг у ряване на заетост и прочее. К огато раз м и ш лява м е за връзката м е ж д у бизнеса и по литиката от леви позиции, трябва да“преч у пва м е” тях ното взаи м оде й ствие през приз м ата на такива ценности на левицата като с п р а в ед л и в о с т, р а в ен с т в о , с о л ида р но с т. К ак да разбира м е и тълк у ва м е днес тези ф у нда 298 ментални ценности ? Н а й- об щ о на този въпрос мо ж е да се отговори- чрез активното де й ствие на дър ж авата за осиг у ряване на социална спо й ка, социална сплотеност. З а щ ото обвързването на справедливостта с равенство то главно чрез лоз у нга за“ Р авенство в ш ансовете” днес зв у чи доста декларативно. В а ж ен за една лява икономи ческа политика е акцентът, че рентабилно не значи и не е тъ ж дествено на х у манно. Освен това вни м анието се съсредоточава върх у осиг у ряването на об щ ествени бла га, об щ ествени у сл у ги, наричани днес п у блични. К ато че ли в последно вре м е тер м инът“п у бличен” за м ени “об щ ествен” – об щ ествен интерес, интересите на всич ки, на повечето гра ж дани. Т ова м о ж е би не е сл у ча й но и до голя м а степен допринася за заг у ба на у се щ ането за “об щ о благо”, за за м ъгляване на с м исъла от политиката. З а м яната на“об щ ествен” с“п у бличен” в една сит у ация на пре м инаване от м одерен къ м пост м одерен диск у рс, говоренето, че днес вече е невъз м о ж но ф ор м у лирането на“голе м и” цели и проекти, всъ щ ност за м ъглява проб ле м а на м асовото обедняване. Една лява партия не бива да доп у ска това, колкото и да е тр у дно в дне ш ните реал ности на до м инира щ неолиберализъ м. Отт у к произтича и необходи м остта от лява позиция на въпроса как да тр е т и р а м е б едно с тт а , която за страна та ни е огро м ен пробле м. Отдавна са у становени ф акто рите, влияе щ и върх у равни щ ето на бедността. Т о се сни ж ава чрез добре разработени и систе м атично прилагани социални програ м и заедно с конкретни правителствени политики за ограничаване на безработицата. Б едността 299 мо ж е да се ограничи не само с по високи равни щ а на данъчно облагане , но и с развитието на правителствени сл уж би , които е ф ективно да работят в тази посока . В о де щ ата теза при една лява политика мо ж е да зв у чи така : “ К олкото повече разпределението на богатството и до хода в една страна се оставя на пазарните механизми, толкова по- големи стават материалните неравенства” 3 . З а по- ясното открояване на лявата визия по проблема с бедността мо ж е да посл у ж и паралелът с дясното мислене по този въпрос. А дясно мисле щ ите политици, икономис ти и др у ги смятат, че намаляване на данъчните ставки пора ж да високи темпове на икономически расте ж, при което някои е ф екти от това могат да достигнат и до бед ните. Фактите не подкрепят тази теза. Р ез у лтатът е у ве личаване на различията ме ж д у бедни и богати, в кра й на сметка – у величаване на хората, ж ивее щ и в абсол ю тна бедност. Д р у га дясна теза е, че днес бедните сами са си виновни за бедността, че са“мързеливи” в ж еланието си да ж ивеят“гратис” от“дър ж авни подаяния”. Според дяс но м исле щ ите, хората, пол у чава щ и социални по м о щ и, при по- голя м о ж елание м огат да си на м ерят работа. З а съ ж аление тези възгледи напълно се раз м инават с реал ностите на бедността, особено в страни като Б ългария, за щ ото става д у м а за деца, възрастни, болни, инвалиди... 4 В тази връзка м о ж е да се раз м и ш лява и върх у разпрос транените в българското об щ ество представи за високо равни щ е на из м а м и от страна на пол у чателите на соци 3 Вж: Г ид ъ н с, А . Социология. С., 200 3, с. 2 79- 2 8 0. 4 П ак та м . 300 алните помо щ и . А ко трябва да сравняваме процента на молбите за социални помо щ и , вкл ю чва щ и подправени данни , то то й е изкл ю чително минимален в сравнение с “ ф ал ш ивите” данъчни декларации по отно ш ение на не вярно деклариране или у криване на доходи. Л евият поглед към проблема за зависимостите ме ж д у политиката и бизнеса вкл ю чва разбирането за пр е м и на в ане , по д у мите на А нтъни Г идънс, “ о т в ъ д б юр ок р аци я т а ” 5 с цел ре ш аване на“леви задачи”. П о негови те д у ми б ю рокрация днес все о щ е има в изобилие , но В еберовата идея , че ясната й ерархия, съсредоточава щ а знанието и властта на върха, е единственият начин да се у правлява една голяма организация, започва да изгле жда архаична. М ного организации се реорганизират, за да станат по- м алко й ерархични. Става д у м а за партии, ф ир м и, както и за са м ата дър ж ава като организация. Старите й ерархични ф ор м и вече ня м ат капацитет да предло ж ат повече равенство – на локално, национално и глобално равни щ е. П о в е ч е р а в ен с т в о м о ж е да с е п р ед л о ж и ч р е з мр е ж и т е , по д у м ите на един др у г автор М . К а с т е л с. Щ е приведа няколко по у ки от една п у блична лекция на този авторитетен ляв изследовател на м ре ж овото об щ ество- М ан у ел К астелс 6 . П оявата на но в в ид в л а с т в л а с тт а на мр е ж и т е (the power of networks), а отта м и на нов тип политики , ин ф ор м ационните политики , трябва да бъде отчетена , за да си обясни м разгърналата се в цял 5 П ак та м , с . 2 98. 6 Вж: Castells, M. Power and Politics in the Network Society. Ralf Miliband Memorial Lecture, Delivered at the London School of Economics and Political Science. 1 4 March, 200 4 http://search.lse.ac.uk/ 30 1 свят криза на политическата легитимност ( в това число на партиите , вкл . левите ), изразява щ а се в липса на дове рие на гра ж даните в техните правителства , в основните партии , в политическата класа като цяло . Н едоверието на голямата част от гра ж даните към у правлението в раз лични точки на света , а и в Б ългария , се обяснява с об щ о споделяното подозрение , че у п р а в л ение т о , на й в е ч е п р а в и т е л с т в о т о , е “ п р е в з е т о ” (captured) о т “ с пециа лни т е ин т е р е с и ” . “ Специалното” в сл у чая на тези солид ни бизнес интереси е близостта и м до у правлява щ ите в м о м ента . Т ова обяснява в значителна степен протестния вот на гра ж даните за кра й ни екстре м исти, леви и десни поп у листи и др у ги. З а щ ото традиционните политичес ки партии са се превърнали едва ли не в“електорални м а ш ини”, а по д у м ите на М ан у ел К астелс, в“празни че р у пки”, празни корп у си на здание, които сл у ж ат са м о за осиг у ряване на подкрепа на определени кандидати. Ч ленството в партиите днес е силно м отивирано пре ди м но от праг м атични съобра ж ения – за осиг у ряване на средства за ж ивот или за лична кариера. Б ългарската левица трябва да дър ж и с м етка за тези трево ж ни процеси и да реагира на опасната тенденция къ м заг у ба на представителност. Един от начините за преодоляване на у падъка на гра ж данското у частие е в сти м у лирането на“нео- правителствени организации”, ( различни, според К астелс, от досега ш ните неправител ствени организации ) , които се с у бсидират и подкрепят от различни дър ж авни агенции. Става д у м а за целена сочени у силия за децентрализация от страна на ( и чрез ) 302 самата дър ж ава в противовес на централизацията на властта в дър ж авата . Т ака националната дър ж ава в епо хата на глобализация се превръ щ а в“мре ж ова дър ж ава” , като се адаптира , търсе й ки но в и в ръ з ки с о б икно в ени т е х о р а по п ът я на децен т р а л и з аци я т а – по линия на регионални и локални власти, неправителствени орга низации, чрез откриване на нови източници на легити мация, базирани върх у различни к у лт у рни идентичнос ти. М естните власти са нов източник на политически м енид ж м ънт и легити м ация. Т ова, от една страна, а от др у га- дър ж авата се присъединява къ м с у пра- национал ни инстит у ции, за да сподели своя с у веренитет и да по ви ш и об щ ите ш ансове за у правление на глобализацията. Т акъв е сл у чаят с ЕС, НА Т О, ОО Н, М В Ф и С Б, както и м ного др у ги м е ж д у народни спораз у м ения. Д р у га полезна идея от М. К астелс във връзка с те м ата на настоя щ ото изло ж ение е да погледне м о т но ш ени я т а м е ж д у б и з не с а и по л и т ика т а п р е з п р и з м а т а на но в и т е по л и т и ч е с ки т е х но л о г ии , на политиката на м едии т е . Изк у ш ава м се да приведа почти дословно разсъ ж де нията на К астелс за м едиите-“новото п у блично прос транство”. Т елевизията е на й- наде ж дното средство за политическа ин ф ор м ация, за щ ото когато хората“ви ж дат не щ о”, те с м ятат че това е истина. М едиите не прите ж ават власт, но всички политики са м еди й ни политики и съ щ еств у ват в м еди й ното пространство, поради което трябва да възприе м ат езика на м едиите. П олитика , която не е навлязла в м еди й ното пространство, не е в състоя ние да социализира, да влияе върх у об щ еството. Т ова се 303 отнася и за лявата политика в Б ългария , която трябва да “изработи” подходя щ и начини за навлизане в български те медии . М едиите не са източник на власт , за щ ото те са пл у ралистични и за щ итават различни бизнес и идеоло гически интереси . Н о те у пра ж няват влияние в ра м ките на своята а у дитория . Б ез м еди й на подкрепа всяка власт м о ж е да ф алира, твърди К астелс. П робле м ите , които изве ж да този изследовател във връзка със зависи м остите м е ж д у политиката и бизнеса , са свързани с “ по л и т и ч е с ки ф инан с и , по л и т и ч е с ка ко ру пци я и по л и т ика на с кан да л а ” . Ето как то й обяс нява тези съвре м енни ф ено м ени. В сяка ин ф ор м ационна политика изисква солидни ф инансови средства, при това – не са м о по вре м е на избирателни ка м пании. А всяка партия предприе м а свои ин ф ор м ационни политики. Фи нансирането на партиите днес, според К астелс, е твър де лице м ерно и дв у лично. Очевидна е тяхната н у ж да от прове ж дането на ин ф ор м ационна политика, но тъ й като гра ж даните не ж елаят да ф инансират партиите с легални средства, тяхната обича й на линия на поведение е сен честото ф инансиране. В сички партии практик у ват неле гално ф инансиране, което дава път на кор у пцията. Н я кои техни посредници взе м ат ко м исиони – т. нар. черни каси, м ръсни пари и прочее. Скандалите по този повод са политическо предпазно средство, лансирано на поли тическия пазар от посредници- продавачи на ин ф ор м а ция. П артиите често дори или са м и“изп у скат” опреде лена ин ф ор м ация , или анга ж ират нае м ници , за да сторят това . Т ака постоянно изб у хват нови и нови обвинения , с 304 които определени партии напомнят на своите опоненти един или др у г скандал , като по този начин“системата се захранва” . Често сре щ ано послание е : “ Д нес е нали це повече кор у пция , отколкото в преди ш ни исторически периоди” . Н о дори и това послание не е толкова ва ж но по ва ж на е самата политика на скандали! Създават се дори специални инстит у ти , за да набавят дета й лизирана ин ф ор м ация за кор у пцията... Изводите за Б ългария и за българската левица от приведените почти дословно цитати, м о ж е да направи всеки. Щ е добави м са м о, че чрез политиката на скан дала, благодарение на м но ж еството разкрития за кор у п ционни сделки у нас напоследък се раз ш ирява кризата на легити м ността на у правлението, с което се на м аля ват въз м о ж ностите за политически ре ф ор м и. М алцина са българите, които вярват, че борбата с кор у пцията от страна на правителството щ е бъде доведена докра й. М е диите пови ш ават своите прода ж би и раз ш иряват своето влияние чрез п у бличното разкриване на нови и все по ш окира щ и кор у пционни скандали. Са м ата политика, г у бе й ки своята представителност, се све ж да до игра на политическия пазар, превръ щ а се в спектакъл, започва да прилича на ш о у . И м а белези на политически театър и сред българската левица. К огато леви политици говорят за леви принципи, това често ста ва по един показен начин, търсе щ силни е ф екти. Х ората у се щ ат, когато в говоренето за равенство, справедливост и де м окрация и м а не щ о изк у ствено, ф ал ш иво. Б С П не бива да доп у ска това , особено когато е в у правлението . 305 Л евият политически език трябва да вкл ю чва по в е ч е в ъ з м о ж но с т и з а в к л ю ч в ане на в ъ з м о ж но по в е ч е х о р а в р а з л и ч ни мр е ж и – социални , к у лт у рни , икономически и прочее . З а щ ото властта в мре ж ите във висока степен зависи както от автономните динамики на глобалните пазари , така и от правителствата , които вземат опреде лени ре ш ения , изразява щ и се в конкретни рег у лации и политики , вдъхва щ и наде ж да на социално онеправдани те ( изкл ю чените ). В сяко време има свои интерпретативни матрици , смис лови ре ш етки и ф аворизирани съдър ж ания , дори своите оторизирани тълк у ватели ... моди , вк у сове , п у блични оценки/ присъди 7 . В годините на т . нар . преход у нас се лансира ш е дви ж ението към пазарна икономика и поли тическа демокрация . След повече от 1 5 години се оказа обаче , че де м ократичните инстит у ции са създадени , но не де й стват е ф ективно. Ч е законите са добри, но не се прилагат. Ч е капиталистическият пазар, а впоследствие и о ф ициално признатата от ЕС за ф у нкционира щ а пазарна иконо м ика у нас, не доведе до развитие ( до иконо м ическа м одернизация и социална интеграция ) , до подобряване на ж ивота на м нозинството от българските гра ж дани, а като че ли спо м огна за създаването на олигархия и политичес ка кор у пция. Става все по очевидна и нале ж а щ а н у ж дата от нови парадиг м и и интерпретативни схе м и за де м окра цията в Б ългария – главно в посока на ф у нкционира щ о гра ж данско об щ ество и де м ократична политическа к у л 7 Вж: М и з о в, М . П олитическите гра ф ити (А вант ю рите на политизирания почерк ). С ., 200 5, с . 1 20 . 306 т у ра – както на елита , така и на масата не на амор ф ната и атомизирана тълпа , а на организираните и самооргани зирани около об щ и цели и ценности индивиди . П о тази логика днес ф аворизирани теми в у правлен ската политика на правителството , доминирано от Б С П, биха м огли да бъдат въпроси от типа : за по в е ч е про з ра ч но с т в отно ш ени я т а м е ж д у б и з не с а и в л а с тт а , за е ф ективно изразходване на евро ф ондовете в интерес на повече български гра ж дани , в това число стриктен конт рол спря м о пол у чателите на тези ф ондове и строги санк ции в сл у чаите на зло у потреба с европе й ски ( а и изоб щ о с дър ж авни ) средства. Л ява трябва да е инициативата за повече п у бличност в отно ш енията м е ж д у бизнеса и по литиката в Б ългария, за щ ото в един по- интензивен п у б личен дебат обсъ ж дането на тези отно ш ения в критичен план щ е доведе до позитивни последствия в интерес на повече хора. О щ е повече, че Европе й ската инициа тива за прозрачност 8 ( т. нар. З елена книга ) м о ж е да ни даде ориентири за дви ж ение в тази посока. Т ова е един от пъти щ ата Б С П да на м али у се щ ането за заг у ба на ав тентичност и представителност , да прояви загри ж еност къ м съдбата на социално слабите и на хората на нае м ния тр у д – ф изически , интелект у ален и творчески . 8 Green Paper, European Transparency Initiative(presented by the Commission). http: // ec.europa.eu / commission_barroso / kallas / index_en.htm 307 АВТОРИТЕ Б ен ж а м ен В а р он – про ф есор по икономика Б о й ко В е л ико в – доктор по психология , народен пред ставител Г ео рг и П и р ин с ки – икономист , председател на Н арод ното събрание Г о р ан Б анко в – доцент в Инстит у та по социология ; зам .министър в М инистерството на тр у да и социалната политика Д и м и тъ р С и р ко в – про ф есор , доктор на историческите на у ки Е в г ени я С па с о в а – изпълнителен директор на Инстит ута за социални , иконо м ически и синдикални изследвания на К Т “ П одкрепа” Ж у л ие т а А в д ж ие в а – м агистър по политология , сътр у д ник в Центъра за исторически и политологически изс ледвания И в ка Ц ако в а – доцент , на у чен секретар на катедра“ П о литология” в У Н СС И с к р а Б ае в а – доцент в катедра“ Н ова и на й- нова исто рия” в С У “Св. К ли м ент Охридски” К л а ус -Ю рг ен Ш е р е р – доктор, ръководител на К у лт у рен ф ор у м на социалде м окрацията – Б ерлин М ак с и м М и з о в – доцент по ф илосо ф ия, заве ж да щ сек ция“ П олитоло гия” в Центъра за исторически и полито логически изследвания Н о р а А нание в а – про ф есор по констит у ционно право 308 във В С У “ Ч ернориз e ц Х рабър”, директ ор на Центъра за исторически и политологически изследвания С т е ф ан С т ои л о в – про ф есор по икономика Т ан я Т ур л ако в а – доктор по история, заве ж да щ секция “История” в Центъра за исторически и политологически изследвания У л р и х Х а й де р – про ф есор в Инстит у та за социални на у ки при Т ехническия у ниверситет – Б ра у н ш ва й г Х ан с Шум а х е р – директор на Р егионално б ю ро – Со ф ия на ф ондация“Фридрих Еберт” Ц в я тко Ц в е тко в – експерт по въпросите на национал ната сиг у рност Ю р и й Б о р и с о в доктор по ф илосо ф ия, главен редактор на списание“ Н ово вре м е” и на вестник“ М онд дипло м атик” 309 SUMMARY The presented volume includes the presentations and all expressed opinions from a theoretical conference devoted to one of the most important problems of the modern social democracy. It is the ideological and programme renewal of the modern left-wing(socialist and social democratic) parties in the contemporary world and in the context of the new challenges and processes in the globalization era. The authors are prominent scholars, political fi gures and experts, some of the best specialists in the discussed issue. The volume is composed in two main parts. The fi rst one presents different and various analyses and conclusions of the newest researches, processes and tendencies of the new social democracy in the prism of the integrity of values, ideas and policies in the programme searches of the self renovating(left-wing and centre left-wing) parties. This part could be also subdivided into two organic parts. The fi rst one represents the new conceptional programme views for the modernization of the social democracy in a wider, globally historic context. The second one concerns the ideological, theoretical, organizational and political reformation and development of the Bulgarian Socialist Party – in conformity with the present social and historic stage. Fundamental for the program renewal is the signi fi cance of the new ideas, views and decisions for integrity of values, ideas and policies in the being of the modern social democracy at the beginning of XX I century. In these conceptions we can see the new sense, part and signi fi cance of the basic 3 1 0 values(freedom, solidarity and justice), as well as many other values and principles which also determine and stimulate the reformation of the left-wing identity. These processes and tendencies are deeply related with changes in the status of the policy, the policy- making institutions and the political parties in the new historic situation. Therefore the analysis of the nature and the speci fi city of the present gives real answers on the aims, the criteria, the possibilities and the resources of the left-wing reformation. An essential part in the volume is the one that elucidates and interprets more social, humanistic and pragmatic trends in the reformation of the political left. The new criteria, meanings and dimensions of the social sphere in the changing world are subject of multilateral analyses. The social ideas, techniques and practices in the beginning of XX I century are much more different than their historic biography in the previous XX th century and therefore there has to be an expert look on their nature and signi fi cance. Distancing from an abstract and theoretical outlines, and searches of new ideological landmarks, methods, tehniques and practices takes part in the presented works. The authors point out and discuss problems and dilemmas of the renovating social democracy which are prodict of the real(historic and social) life and determine the new role and image of the left-wing parties. Therefore the main purpose of the presented volume is more pragmatic political approach and concrete analysis of the present and future in the globalizing world and uniting Europe and particularly in Bulgaria. 3 11 One of the most signi fi cant issues in the modern renovation and modernization of the social democracy is the parity and the equal opportunities for both genders. The ideological and programme renewal must re fl ect the contemporary changes and prerequisites to the left-wing parties about the gender parity, and also to guarantee practical application of the new goals, standards, techniques and social practices for more active role of the women in the policy- making institutions as well as in the state government. These questions are also pointed in the presented volume. Special attention deserves the analysis of one of the most delicate and dif fi cult questions of the modern social democracy – the question about the young people and all their challenges and dilemmas, their way of thinking and attitude toward different social and political problems in the contemporary world. It is of a great importance if the renovating political parties will manage to understand precisely these very complicated tendencies among the young people and will succeed to answer their expectations. In the part concerning the renovation of the Bulgarian Socialist P arty are presented new ideas on the nature, characteristics and the speci fi city of the reformation and modernization of the P arty in the present realities. The pursuit and achievement of new ideological and political identity is very complicated and controversial process. Therefore the profound and multilateral analysis given in the volume is necessary for the successful completion of this political task. In the present postmodern situation signi fi cant role in the 3 1 2 political process has the legal regulation. Therefore the volume includes also a broad and multilateral analysis of the constitutional framework of the programme renewal and development of left-wing Party. It presents the constitutional and vital relations, causes and dependences between the legal spirit in the United Europe and the purposes or the tasks that the Bulgarian Socialist Party pursuits in its ideological, political, organizational and cultural renovation and modernization. It shows also that the pursuit of programme renovation and the modernization of the Bulgarian Socialist Party is a result, expression, contribution and stimulation for identi fi cation of the European spirit in the new age. Special place in the fi rst part of the volume take the treatments and interpretations of the new type convergence in the modern and much more interdependent global world – politically, economically and culturally. The approach to a new ideological and virtue landmarks and practices in the modernizing left-wing parties is running in the situation of a new type pluralism and democracy to a different opinions and conclusions. Therefore the presented volume is an attempt for throwing light on many different aspects. All presentations are giving varieties of opinions and interpretations about the nature and all peculiarities of the programme renovation and its achievement. They are also trying to submit some ticklish and unpopular questions and to give the approach to their answers. The second part of the presented volume concerns the important subject of the justice and the welfare state as well as varieties of possible and appropriate decisions in this, so 3 1 3 complicated and delicate sphere. A central place in it takes the topic of the challenges before the annuity policy and the achievement of stable growth of GDP. We can follow also the discussion about the stability of the market prices, the ef fi ciency of labor and the competitiveness of the economy. In this context the volume presents different ideas, solutions and alternatives trying to fi nd more realistic and optimal way to achieve justice under the circumstances of the changing status of the welfare state in the context of the European Integration and especially in the context of today’s neoliberal version of the globalization. The achievement of more justice as well as a real social character and meaning of the left-wing policy(in government and in opposition) depends on the opportunity for a really powerful and effective economic policy according the dif fi cult conditions of the contemporary globalizing world and the Open Market. In addition the domination of the market ideas, virtues, tehniques and practices over the democratic ideas, virtues and institutions is a concrete, embarrassing and even oppressive fact and reality. Therefore it is necessary for the renovating left-wing parties to search and to fi nd new opportunities and resources to reach the balance between the market and the democracy. All these questions and their answers are also included in the presented volume. Signi fi cant is also the problem about the new dependences between the policy and the business. This problem exists and has great influence especially in the dynamically transforming post-communist countries and societies. 3 1 4 The presented volume is a result of long-term and bene fi cial cooperation between“Friedrich Ebert” Foundation, the Center for Historical and Political Studies and“The Solidarity Foundation”. It is an expression of the new theoretical and practical attempts of the modern social democracy to give an appropriate answer to all considerable questions, dilemmas and challenges in the contemporary world. 3 1 5 CONTENTS INTRODUCTION..................................................................5 Hans Schumacher INTEGRITY OF VALUES, IDEAS AND POLICIES IN THE PROGRAMME SEARCHES OF THE MODERN SOCIAL DEMOCRACY Georgi Pirinski......................................................................9 Integrity of values, ideas and policies- basic requirement for the new programme of the Bulgarian Socialist Party Klaus-Jurgen Scherer.........................................................26 Basic values, ideas and policy in the programmatics of modern social democracy Boiko Velikov.......................................................................55 The reformation and modernization of the Bulgarian Socialist Party in the newrealities Nora Ananieva.....................................................................65 The constitutional framework of the programme development in the Bulgarian Socialist Party Maksim Mizov.....................................................................97 Challenges before the program renovation of the left-wings Iskra Baeva........................................................................ 1 46 Social ideas and practicies in the begining of ХХ І century Dimitar Sirkov................................................................... 1 56 For more ef fi ciency in the discussion about the new programme of the Bulgarian Socialist Party Benjamen Varon................................................................ 1 66 Speculations about the new programme of the Bulgarian Socialist Party 3 1 6 Tsviatko Tsvetkov.............................................................. 1 72 The inevitable convergence Yuriy Borisov..................................................................... 1 82 Pragratism and programmatics Tania Turlakova................................................................ 1 89 The gender parity as a programme requirement Julieta Avdjieva................................................................. 1 99 The young people and the challenges of the time JUSTICE AND SOCIAL STATE- MODERN DESCISIONS Goran Bankov...................................................................2 1 0 Challenges before the annuity policy in Bulgaria- achievement of stable growth of the GDP, stability of the market prices, ef fi ciency of labor and competitiveness of the economy Ulrich Heyder....................................................................240 Justice, modern social state and social-democratic policy Evgenia Spasova................................................................278 Solidarity and justice of the social redistribution of the resources Stefan Stoilov..................................................................... 289 F or powerful and effective economic policy Ivka Tsakova...................................................................... 294 Dependences between policy and business in Bulgaria(leftwing approach to the problem) The Authors....................................................................... 308 Summary............................................................................3 1 0 Contents.............................................................................3 1 6 3 1 7 3 1 8 ЦЕ Н Т Ъ Р ЗА И З Т ОРИ Ч ЕС К И И П О Л И Т О Л О Г И Ч ЕС К И И З С Л Е ДВАН ИЯ ФО НДА ЦИЯ“Ф Р И ДР И Х Е Б Е Р Т ” МОДЕРНАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ПРОГРАМНОТО ОБНОВЛЕНИЕ Б ългарска П ърво издание Съставител М ак с и м М и з о в Р едактор Т ан я Т ур л ако в а К о м п ю търен набор Е в г ени й К анди л а р о в Х у до ж ник Е м ан у и л М ано л о в Г ра ф ичен диза й н и предпечат Г р а ф и м ак с ООД 3 1 9 320