Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход ­­­­ Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) e основана през 1925 годи на като политически завет на първия демократично избран гер мански президент – Фридрих Еберт. Социалдемократът Фридрих Еберт, издигнал се от обикновен занаятчия до най-високия дър жавен пост, на фона на собствения си опит в политическите бор би дава идеята за създаване на фондация със следните цели:  Да бъде подпомагано политическото и обществено обра зование на хора от всички обществени слоеве в духа на демокрация и плурализъм,  Улесняване на достъпа до следване и изследвания на на дарени млади хора чрез стипендии,  Принос към международно разбирателство и сътрудни чество. Фондацията, която е била забранена от нацистите през 1933 г. и отново възстановена през 1947 г., продължава да следва и днес тези цели чрез своите обширни дейности. Като общополез на, частна културна институция Фондацията работи водена от идеите и основните ценности на социалдемокрацията. страница 1

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Регионалният проект на ФФЕ„Трудо ви отношения и социален диалог в Югоизточна Европа“ Фондация Фридрих Еберт от десетилетия работи навсякъде по света за подкрепа при изграждане на демократичните усло вия. Тя работи партньорски заедно с демократични организации, които искат да участват в изграждането на едно функционира що гражданско общество в своята страна. След 1990 г. Заедно с представителствата в отделните страни на Югоизточна Евро па беше създадена една още по-широка област на дейност. Тази област обхваща целия Балкански регион. Регионалният проект полага усилия особено много за стиму лиране и подкрепа на организациите на социалните партньори. Това се обосновава с факта, че във времето на социални и ико номически промени и глобализация организациите на работода телите и Профсъюзите все по-често трябва да реагират извън националните граници. Със своите връзки и опит в индустриал ните отношения Фондация Фридрих Еберт може да предложи подкрепа навсякъде, където трябва да се организира трансфер на познания, където трябва да бъдат събрани хора с различни знания и опит или пък трябва да бъде развита собствената ком петентност в съответната страна. Fon­da­ci­ja Fri­drih Ebert(Frie­ ­drich-Ebert-Stift­ung) Regionalbüro„Arbeitsbeziehungen und Sozialdialog in Südosteuropa“ Tad­ e­uš­ a Ko­šćuš­ ka 8/5 11000 Be­o­grad Sr­bij­a  +381–11–3284 255  +381–11–2629 632 http://www.fes-sozialdialog-soe. de страница 3

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Предговор от Джон Монкс............................. 9 За този дискусионен наръчник.................. 13 Каква функция би трябвало да имат профсъюзите? ............................................... 15 Към кого биха могли да се обърнат и представляват профсъюзите? ................ 21 Мними самонаети...................................................................... 25 Временно работещи в друго предприятие............................. 26 Временно заети......................................................................... 27 Хора с увреждания.................................................................... 27 Пенсионери................................................................................ 28 Търсещи заетост: работници и служители без работно място............................................................................ 29 Работа на черно........................................................................ 31 Микро-, малки и средни предприятия..................................... 32 страница 5

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Сектор услуги............................................................................. 35 Млади хора и жени.................................................................... 36 С какво би трябвало да разполагат профсъюзите?............................................... 39 Членска сила+ Умение да се налагат= Мощ........................ 39 Компетентност........................................................................... 42 Близост....................................................................................... 45 Умение за организиране на кампании.................................... 47 Гъвкавост................................................................................... 49 Визии........................................................................................... 52 Интернационализъм................................................................. 55 Къде е мястото на профсъюзите?............. 59 Цели............................................................................................ 59 Независимост............................................................................ 61 Демокрация................................................................................ 66 Прозрачност и ефективност..................................................... 68 Присъствие................................................................................ 70 Умение да се налагат................................................................ 74 Активно членство...................................................................... 76 Профсъюзите в обществото.................................................... 78 страница 6

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Структури................................................................................... 80 Профсъюзите близо до хората................................................ 83 Солидарна браншова политика............................................... 88 Сътрудничество в конфедерациите........................................ 94 Финансови структури................................................................ 96 Водещи насоки за една модерна профсъюзна организация............................................................................. 102 Прагматични подходи – Нови идеи – Най-добри практики.................................... 107 Днес разработваме идеи – Утре ги прилагаме в проекти – По-късно дискутираме уставите......................................... 107 Теми и проектни идеи за организационни реформи........... 108 Важни групи за профсъюзите.................................................116 Тема членски внос................................................................... 120 Да започнем още днес – проекти създават възможността........................................................................... 123 страница 7

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Предговор Джон Монкс Генерален секретар Европейска Конфедерация на Профсъюзите(EКП) Паневропейски Регионален Съвет(ПЕРС) на Международната Конфедерация на Профсъюзите(МКП) Уважаеми колеги, Настоящата публикация е едно специфично събитие, което заема по-специално място в поредицата от публикации, касае щи Профсъюзите в трансформиращите се общества. Тя идва с едно доста интересно заглавие – за Профсъюзите и двадесет и първия век. Някой може и да предположи наивно, че този на ръчник е продукт на прилагането на модерни концепции за раз витие или широко известни организационни проекти за реално стите на Профсъюзите в обществата, които преминават през сложни трансформационни процеси. Точно това са нещата, ко ито ги няма тук. Това е наръчник, произлизащ от реалния живот и целящ прак тическите проблеми, с които се сблъскват Профсъюзите в про цеса на“преминаване” към демократичните общества и пазар ни икономики на западна Европа. Вдъхновен от директния опит, придобит от живота и работата в условията на тези страни, оче видното намерение на автора е да допринесе към усилията и страница 9

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход дискусиите в организациите, да дооформи тяхното разбиране, структури и процеси за формиране на политика, така че да са го тови да посрещнат разнообразните и постоянно променящи се обстоятелства, изискващи съответните действия. Адресират се различни видове проблеми, вариращи от въпроси на ниво мага зин до системно изграждане на национално ниво, от формули ране на стратегии и развиване на структури и демократични про цедури до тяхното практическо изпълнение на практика. Ползата от този подход е, че прави много ясно това, че няма кратки пътища в този процес и само действащите лица, които са замесени директно в него, могат да доведат до резултати. Те имат отговорността да намерят най-удачните системи за всяка отделна държава и за всеки етап на трансформационния про цес. Така дори да е наречен наръчник, това не е“текущ” опит да се обяснят доста познати“модели” от развиващите се стра ни,“най-добри подходи” под европейски етикет, или просто да се каже на хората какво да свършат, защото така е било вече напра вено някъде другаде. Тук не се продават“модели”, а се насочва към тези“способи” за съзидателно мислене, да се окуражат във всяка страна местните активисти и профсъюзи да развият тяхна собствена система от индустриални отношения, на социален ди алог и на засилване на техния собствен потенциал – политиче ски, организационен и финансов. Това се прави с цел да могат да се посрещнат историческите предизвикателства на нашето време. Въпреки че изглеждат просто и фундаментални, тези въ проси и проблеми могат да бъдат и толкова трудни, колкото и да се намерят правилните отговори и да се приложат в действител ност. Успехът дори на най-усъвършенстваната идея в края на деня ще зависи от силата на организацията – ефикасни и добре финансирани структури на всички нива, силно чувство на соли дарност и мобилизационен капацитет, с други думи всеобхват но и мотивирано членство. Привидно технически проблеми, като например способността да се организира и ръководи ефектив страница 10

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход но едно профсъюзно управление, включително по отношение на финансите, може да изглежда по-маловажно, съпоставено с предизвикателството да се реагира на политиките за икономиче ски реформи, но може и да се окаже ключов фактор за развитие то или действията според нуждите на организациите. Това поставя под внимание второто важно предимство на по требителя на този наръчник – холистичния подход. Това е наръч ник, но не е учебник – няма“а, б, в на Профсъюза”, базирани на формално резюме от принципи. Така, както бе споменато погоре, наръчникът осигурява както стабилна основа от знания за хора, навлизащи в профсъюзите, така и експерти и лидери биха намерили интересни и полезни неща тук. Не се очаква, че всеки ще иска да се съгласи или приложи тук написаното, защото няма такова нещо като рецепти за успех вътре. Насочващият ефект е по-скоро във въпросите, които се повдигат и в инициативата да се оформи точната дискусия, която би довела и отворила въз можности за оползотворяване на съществуващите ресурси и та ланти на всяка организация, което е и единственият начин да се намерят необходимите отговори. На трето място, но не и по-маловажно, е усещането на лич на заинтересованост и отношение на уважение към постиже нията на Профсъюзите в трансформационния процес, докато в същото време се правят опити са се разграничат предизвикател ствата и възможностите пред Профсъюзите, с цел да се реаги ра адекватно на тях. Писането точно по средата на финансова криза прави това издание още по-уместно. Последните събития в банковия сектор и на стоковата борса, доведоха до сериозни щети на основната логика за реформи в източна Европа: докато реформите следват модела за промяна на Международните фи нансови институции,“пазарът ще разреши всичките проблеми” и“няма никаква алтернатива на това”. Кризата постави пазарна та идеология и дясно ориентираните политики в несъответствия с реалността, но и постави съответно фундаментални въпроси страница 11

за левите и другите демократични пазители на парите в общество то. Дали Профсъюзите ще могат да се възползват от тази възмож ност да внесат своя дял в промяната, която е нужна? Този наръчник е опит на един човек да се допринесе за тази развръзка.

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход За този Дискусионен Наръчник Този дискусионен наръчник трябва да даде на членовете на Профсъюза импулси за дискусиите за бъдещето на техните ор ганизации. Фактите, анализите и подтиците за действие се ба зират на почти 20-годишен опит в сътрудничеството с профсъ юзите в трансформиращите се страни. Всеки случай тук се цели по-малко един научно ориентиран анализ, но много повече близ ки до практиката тези и импулси за действие, които веднага биха предизвикали повсеместни дискусии. Много от нещата под една или друга форма не са нещо ново, много вече беше дискутирано и променено от профсъюзите, но едно систематизиране на по вечето аспекти и някои практически разсъждения биха могли да помогнат на един или друг профсъюз в необходимите дискусии за реформи. Не става въпрос да бъдат преоткрити наново профсъюзите или да им бъдат посочени изцяло нови задачи, но много пове че се касае за това, така да бъдат използвани потенциали, опит и достижения, че те да останат успешни и за бъдещите битки за интересите на трудещите се.“Старите добродетели” на профсъ юзите, като солидарност и обединени действия и днес са модер ни и необходими, но въпреки това с оглед на новите политически отношения и непрекъснато променящия се трудов свят, те тряб ва отново да бъдат дефиниране и реализирани. Почти няма успешни модели, които просто биха могли да бъ дат пренесени механично, а по-скоро профсъюзите трябва да се борят чрез активни членове да намерят в рамковите условия на техните страни правилните средства и пътища, за да могат да страница 13

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход притежават мощ за налагане на интересите на работниците и служителите. Все пак за всички индивидуални модели има определени рамкови условия и опорни стълбове, които представят европей ския икономически и социален модел. Затова опитът и дискуси ите от съседни и други страни на ЕС са важни и помагат. Но ви наги трябва да се касае за това, принципите на профсъюзната дейност да бъдат прилагани и оползотворявани в специфичните рамкови условия на собствената страна или на собствения реги он. Това може да се случи само от вътре навън, при което под тиците отвън могат да помогнат само тогава, когато нямат за цел натрапването на модели. Следващите страници със сигурност не дават пълен преглед на целия опит, мнения и различни виждания в различните диску сии. Може би за отделния човек една или друга заглавна дума е от помощ. Но дискусионният наръчник трябва да помогне да се разработят по-дълбоки анализи за собствената работа и да се поставят правилните въпроси: Как би могло доказали се принци пи на профсъюзната дейност днес така да бъдат структурирани и доразвити, че в ежедневието на прехода да имат положителни въздействия за все повече и повече работници и служители? Целево поставени въпроси предлагат най-добрите шансове за добри решения. Франк Хантке страница 14

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Каква функция би трябвало да имат профсъюзите? Опитът на Профсъюзите в страните в преход на Средна и Из точна Европа преди всичко е формиран чрез една социалисти ческа форма на икономиката и на обществото, която им е отре дила техните специфични задачи. Тогава по-малко се касаеше за това Профсъюзите автономно и независимо от партии и вся какви други политически групи да защитават интересите на ра ботниците и служителите в играта на интереси. Много повече ставаше въпрос за това, Профсъюзите да изпълняват една оп ределена задача в рамките на предварително зададена отгоре политика, особено на ниво предприятие. Организираните работ ници и служители трябваше по-малко да защитават своите инте реси в политическото пространство, а много повече да прилагат предварително зададени политически интереси на ниво пред приятие и така да помагат за налагането им. “Сцената” се е променила В съответствие с това не беше част от репертоара на Проф съюзите да се борят на ниво бранш или дори на национално ниво за интересите на работещите, използвайки различните ме тоди на трудовите спорове. Впрочем за Профсъюзите нямаше и по никакъв начин други обществени организации, които на едно или друго ниво на собствената им дейност можеха да ги конкури рат. Членството в Профсъюза беше нещо нормално за работни ка и служителя и по-скоро имаше характер на прием в едно социално осигуряване, отколкото характер на постъпване в една ак тивна и подвижна организация за защита на интереси, която е го това да участва в играта и да противодейства на различни сили. страница 15

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход В съответствие с тези задачи структурите на Профсъюзите и не предвиждаха никаква централно обединяваща мощна ор ганизация, а бяха на пръв поглед дори учудващо много по-сил но децентрализирани от профсъюзните структури в западно европейските страни. Изходен пункт на профсъюзната дейност беше Профсъюзът по месторабота, в който по правило се вли заше в момента в който се започваше работа в едно предпри ятие. Все още в повечето трансформиращи се страни Проф съюзите по предприятия са самостоятелни юридически лица, които само доброволно се включват в някоя висшестояща ор ганизация, като например браншова федерация или регионал на организация. Въпреки това те не са задължени, което води до отчасти не прегледни структури за защита на интереси по пред приятията(понякога повече от десет различни профсъюзни сек ции в едно предприятие). Нови„Правила на играта“ На базата на тези структури днес се е оформила една картина на Профсъюзите в страните в преход, които на средно и на вис шестоящо централно равнище почти не разполагат с достатъч но средства, за да бъдат задоволително способни да се налагат във все по-трудната борба за защита интересите на работещи те. Вижда се, че само броят на членовете или организационна та плътност в някои области почти не са показатели за това дали една профсъюзна организация може успешно да отстоява инте ресите на своите членове или не. Така, ако се гледат процентите, някои Конфедерации сумар но разполагат с повече членове от някои Профсъюзи в Запад ноевропейските страни, например предвид особената ситуация в скандинавските страни. Но въпреки по-високата синдикална плътност или по-големия брой членове, повечето от тях си оста ват слаби. страница 16

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход В сега нарастващата демокрация на своите държави за раз лика от преди профсъюзите трябва да приемат повече активни и формиращи социалната политика задачи. Те вече не са изпъл няващи взетите решения, а често трябва да развиват достатъч но свои предложения, да представят по-добри алтернативи, от колкото това правят политиците или други групи по интереси. Това изисква от тях една значително по-висока компетентност да формират политика на централно ниво(конфедерация), откол кото е било необходимо преди. Да си дойдем на въпроса: Проф съюзите днес са в голяма степен политически организации, до като преди това по-скоро действаха на социално равнище. За да онагледим казаното: По-рано се слагаше пластир на една рана, днес се иска да се предотврати раната. Това, разбира се, стана и значително по-трудно, защото има и повече политически играчи на терена. Създадоха се повече или по-малко силни работода телски организации, но и други групи по интереси се борят за на лагане на своите представи в обществената политика. Повече риск – повече шансове С това се изисква от Профсъюзите и техните функционери значително по-висока степен на лична отговорност за собствена та работа, отколкото преди. Преди се отнасяше само за прила гане на политически решения на и над ниво предприятие. Сега очакваната лична отговорност означава две неща: По-високи ри скове за действащите и за тези, чиито интереси те защитават, но също и по-високи шансове за всички участващи за повече ак тивно формиране на трудовия свят, създаване на нови атрактив ни работни места, или съвсем общо – за по-добри трудови ус ловия. Все пак и днес Профсъюзите са в пъти повече от всички други, най-голямото представителство на интереси в трансфор миращите се страни. страница 17

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Следователно как можем да постигнем, използвайки идваща та от големия брой членове сила, така че влиянието върху поли тиката да обещава съответен успех? С това се поставя въпроса за силата или за въздействащото отстояване на собствените ин тереси в едно демократично равновесие. Към силата за налага не трябва да се присъедини достатъчна компетентност за фор миране. Следователно щом от Профсъюзите сега се изисква повече инициатива и съдържателна активност в политическите дискусии, тогава задължително трябва да се развие значител но по-силно вторият стълб – компетентността на организацията. Компетентност и способност да се налага са двата крака, на кои то профсъюзното движение ще стои успешно. Компетентност и способност да се налага – стълбовете на Профсъюза По-нататък ще се види, че двата стълба на профсъюзите – сила от членската маса и организационна компетентност – са тясно свързани и зависими един от друг. Некомпетентни профсъ юзи трудно биха могли да постигнат по-големи успехи, но и умни профсъюзи без членска маса днес са неспособни да се нала гат. Некомпетентни профсъюзи няма да имат успехи и с това гу бят голяма част от своите членове. А без членове липсват също и финансовите средства, за да може независимо да бъде изгра дена компетентност. Следователно как би могъл да бъде отвър зан“великанът Профсъюзи” в трансформи ращите се страни и неговата сила да бъде правилно разгърната? Как биха могли да бъ дат мотивирани и активирани повече хора, за да допринесат за тази сила? страница 18

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Импулси за реформи  Като начало биха могли да се проведат анализи за ефективността на наличните организационни струк тури. Резултатите за отделните организационни об ласти тогава могат да послужат за поставяне на собствени задачи и цели.  Досегашните задачи на отделните организацион ни области трябва да бъдат изследвани както вър ху техните предишни, така и върху новите обхвати от задачи. От резултатите в дадения случай биха мог ли да бъдат развити нови начини на работа, нови ин формационни връзки и още много повече.  Могат да бъдат организирани уоркшопи с профсъ юзи от други трансформиращи се страни, за да се запознаем с техните може би съвсем близки до на шите анализи и изводи.  Биха могли да бъдат проведени дискусионни меро приятия на различни нива и в различни форми, кои то имат за цел от една страна разглеждането на до сегашните начини на работа и техните резултати, от друга страна възможни изводи и предложения за промени.  Вътрешни уоркшопи за дискусия на“новите терени” в едно демократично общество, както в случая“нови правила на играта”, със сигурност предлагат и указания за евентуални нужди от структурни промени или за поставяне на нови акценти вътре в организацията.  Уоркшопи за дискусия на задачите в профсъюзите на трансформиращите се общества и демокрации, могат да вкарат една дискусия за реформи измежду членовете – и да ги поканят за участие в обновява нето на техния Профсъюз. страница 19

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Към кого биха могли да се обърнат и представляват профсъюзите? Трудовият свят значително се е променил след започване то на политическите промени в началото на деветдесетте годи ни. Икономиката на много страни на базата на разпределението на задачите в рамките на Варшавския договор беше силно мо ноструктурирана и особено в индустриалния сектор се базираше на всеобхватни големи комбинати. Много бързо се показа, че тази структура на големи комбина ти, не е жизнена в една капиталистическа среда. В рамките на приватизацията повечето от тях бяха разделени и дори частич но разбити, така че останаха значително по-малки единици, ко ито все пак на базата на много по-добрите технологии, станаха далече по-продуктивни. По-малко заети можеха да произвеждат повече или да извършват повече и по-добри услуги. С това по някога предприятия с по-малко работни места имаха значително по-голям дял от брутния социален продукт. Новите структури в трудовия свят… Заедно с това възникна един ставащ все по-голям свят на малките и средните предприятия. Работните терени резултират от една страна от аутсорсинга от предишните структури на голе мите предприятия, така че много от преди присъщите за пред приятието дейности бяха поети чрез собствени малки пред приятия. Но и секторът на услугите нарасна до толкова големи размери, че в много страни той надминава дела от брутния со циален продукт спрямо производствения сектор. Днес в почти никоя трансформираща се страна не намираме все още произ страница 21

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход водствено ориентирано общество. Все повече всички общества се развиват в посока западна Европа към общества на науката и услугите. Почти няма страна, в която да са под от деветдесет процен та предприятията, които имат по-малко от 250 работници и слу жители. Броят на малките и много малки предприятия нарасна неимоверно. Това между впрочем е един феномен, който нами раме и във всички други западноевропейски трудови общества, и този проблем не е непознат и за западноевропейските проф съюзи. Но те имаха значително повече време, да се настроят на тези промени, отколкото можеха да сторят това профсъюзите от трансформиращите се страни. Все пак трябва да бъде конста тирано, че на повечето профсъюзи в Западна Европа не се от даде да задържат своята предишна сила или дори да я дораз вият. Затова трябва да се очакват необходими и важни импулси от съседните страни в трансформационната сфера, а не само от профсъюзите на Западна Европа. Ако все пак разгледаме прин ципно проблематиката на профсъюзите – залеза на структурите на големите предприятия, нарастващия брой на малки и средни предприятия, развитието на един нарастващ сектор на услугите и т.н. – може да се говори за една проблемна област, която касае всички профсъюзи на Европа в един и същи мащаб. … изискват нови структури на организацията Следователно ако структурите на предприятията са се про менили така, респективно се намират в процес на промяна, тога ва е задължително да се променят и структурите на членството – в противен случай членството автоматически става по-малко, паралелно на залеза на структурите на големите предприятия. страница 22

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Всеки работник и служител трябва да има правото и възможността да получи закрила та и членството в един демократичен проф съюз! Това изискване на пръв поглед изглежда много просто. Но в много страни на Средна, Източна и Югоизточна Европа има една дузина пречки за много хора да станат членове на профсъ юза, и с това да отстояват своите права на работното място и в обществото. Наистина законовите възможности дават много простран ство, но и те ограничават горното изискване за едно действа що представителство на интереси, често доста обезкуражаващо. Това важи особено за малки предприятия, за които минималната бройка, изисквана за създаването на профсъюз, е твърде висо ка. Там и самите профсъюзи имат много малки шансове да вер буват и да приемат членове. Към това се прибавят и многото за конови ограничения за профсъюзите в различни професионални клонове, като например полиция, други сектори на обществени те служители, или също във военната област. Да се прилагат законите в реалността Значително“по-въздействащо” е все пак крещящото неспаз ване на законите от много работодатели – независимо дали това е дребен предприемач или са мултинационални компании. По вече или по-малко открито, те забраняват на своите работници и служители членството в Профсъюз. Това става понякога открито при разговора за назначение или по-късно, когато се забелязва очевиден интерес в някой от работниците. Точно в мултинацио налните компании се стига до това, че чрез по-добри надници и заплати, както и с често добри условия на труд,“се вербува” да страница 23

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход бъде изключено едно профсъюзно членство. За всички тези на рушения на закона има един висок подкрепящ фактор: голямата безработица в трансформиращите се страни, респективно липс ващи професионални алтернативи. Така много хора от страх да не загубят своето работно място не се присъединяват към ника къв профсъюз, а също и не се стараят да съдействат за някаква друга форма на защита на интересите в предприятието. Но към нарушения на закона от този вид принадлежат наймалко две страни. Досега и профсъюзите не са успели, често дори не са направили опит да попречат на тези нарушения на закона, респективно да ги накажат. Докато натиска от страна на профсъюзите върху такива работодатели и предприятия е толко ва нищожен както досега, те до известна степен сами стават ви новни за тази ситуация. Модернизиране на уставите Един трети фактор, далече не всички заети да имат шанса за членство в Профсъюза, определено е при самите профсъюзи. Понеже те упорито си държат на досегашните организационни структури и устави, за широки части от икономиката има по-ско ро една“автоматика на изключването” за евентуално членство. Защо се получава така? Повечето профсъюзи от страните в пре ход страдат още от организационните структури, които по-горе бяха описани като“социалистически структури”. С това се има предвид, че по правило можеш да получиш профсъюзно член ство само в една профсъюзна секция в предприятието. Ако няма в предприятието Профсъюз не можеш да станеш член. Предвид факта, че във все повече предприятия – ново въз никнали, малки, средни и т.н. – няма(вече) профсъюзни секции, един нарастващ брой от заети нямат никакъв шанс да станат профсъюзни членове. Все пак сега някои Профсъюзи започват да предлагат наред с обичайното членство за секция на пред страница 24

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход приятието и едно директно членство в някоя браншова организа ция. Една правилна крачка, която обаче може да развие своето действие едва тогава, когато все повече и повече всички члено ве могат да тръгнат по този път. Защото как биха искали профсъ юзите да представляват ефективно на работните им места тези, досега единични членове на бранша. Техните досегашни струк тури не са ориентирани към това. С това кръга на новоприетите по този начин членове ще остане малък. Експлоатация – Профсъюзите трябва да представляват заетите там Точно в трансформиращите се страни с голяма скорост се разпространяват експлоататорски трудови отношения(трудови отношения, които в различни форми се отклоняват от“нормал ното трудово отношение”, като например четиридесет часова ра ботна седмица с твърдо работно време или други подобни). Това се поддържа често от пропуски в законодателството, както и го реописаната ситуация за натиск върху много хора, които търсят работа или искат да се задържат на работното си място. Тези трудови отношения ги има във всички области на икономиката. Мними самонаети Големите предприятия разчленяват цели досегашни клоно ве от дейността и изпращат например една част от досегашни те работници и служещи в така наречената мнима самостоятел ност. Този сектор се възприема от много малко профсъюзи като тяхна област на работа, защото вече не се касае за класическия работник или служещ. Това, което може формално да изглежда правилно, на практика по-скоро е обратното. Докато нормални страница 25

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход те заети във всички страни подлежат на задължително социал но осигуряване чрез работодателя, то това социално осигуря ване остава задължение на самостоятелно наетия, който често дори не може да си позволи това. Понеже само в малки случаи той може да достигне същата брутна заплата, която е имал пре ди като работник или служещ. Иначе какъв би бил интереса на работодателя да извършва този аутсорсинг. С това една голяма част от“зависимо заетия” в истинския смисъл на думата е фак тически изключена от системата за социално осигуряване. Това не трябва да е все едно на профсъюзите. Те трябва да търсят пътища да помогнат и на тези заети, респективно да им дадат една възможност да се включат в общността на профсъюзите за защита на своите интереси. Временно работещи в друго предприятие Също и тази форма на заетост взима все по-големи размери. И само в малко страни вече има достатъчно законодателство, което поне малко регламентира елементарните права на заети те по този начин. Още по-малко биват спазвани тези права на практика. Кой закриля тези заети и кой им дава възможността ко лективно да се застъпват за своите интереси? Най-често няма нито КТД-та, нито други защитни правила, така че дадените назаем работници остават изложени незащи тени на настоящите си работодатели. За профсъюзите тук се отваря едно голямо поле за работа. От една страна трябва да бъде изисквано законово регулиране, от друга страна би тряб вало да се намерят пътища тези заети да бъдат спечелени за Профсъюза. Това е така, понеже често прехода между“нормал на заетост и работници на заем” се случва в двете посоки, това означава, че и много досегашни членове въз основа на загуба на работно място или нещо подобно са бъдещи временно работе щи в друго предприятие. Тези членове на Профсъюза не биват да бъдат загубени. За решаване на тези проблеми организаци страница 26

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход ите трябва да се отнасят към позитивния опит на страни членки на ЕС и също към вече приетите регулации на ЕС. Временно заети В повечето страни има законова регулация, която много или малко е ориентирана към европейските директиви. Но и тук поскоро дупките в законодателството, респективно заобикалянето му, определят случващото се на практика. Договарят се дълго срочни верижни временни трудови договори, въпреки че има за конови ограничения, често също и със съвета:“Приеми това или ще си вземем някой друг”. В други случаи се спазаряват прекъс вания, за да не се вижда че са верижни временни трудови дого вори и т.н. Често временно заетите не успяват да влязат в кон такт с Профсъюза на предприятието, респективно профсъюзите ги оставят да“стоят настрани”, но и тук важи, че тече преход от едната форма на заетост към другата, и затова има достатъчно причини да се гледа на временно заетите приоритетно като по тенциални членове на профсъюзите. Хора с увреждания За работници и служещи с увреждания към“нормалните” трудности на трудовия живот в трансформиращите се страни се добавят често и големи екзистенциални проблеми. Само в мал ко случаи успяват да влязат в трудовия живот като признати за ети или да останат в него. При това много пъти е доказано, че хората с увреждания много добре могат да дават своя принос и с това автономно да се грижат за своята издръжка. Но зато ва трябва заедно с тях да бъдат създадени рамкови условия по подходящ начин. Това важи както за оборудването на работните места, така и за формирането на надниците и заплатите. Проф страница 27

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход съюзите не трябва да оставят тази област на шепа социални проекти, а трябва много повече заедно с хората с увреждания да се застъпват за техните нужди. Би могло да се започне тема тично с работни кръгли маси и информационни мероприятия. От това биха могли да произлязат съвсем конкретни проекти за съз даване и осигуряване на работни места за хора с увреждания. Очевидно е, че и с това броя на членовете ще нарасне. Пенсионери Не трябва да бъде изпуснато от поглед, че много членове на Профсъюза вече са излезли от трудовия живот и повече няма да се върнат там. Това важи за пенсионирани поради навършване на години, но също и за предсрочно пенсионирани лица, в кои то“все още има хляб”. Трябва да се изхожда от това, че общият брой на членството на повечето профсъюзи съставлява дваде сет- двадесет и пет процента пенсионери! Активната профсъюзна социална политика не спира до об щественото осигуряване за старост! Това означава, че мно го хора биха се застъпили ангажирано за по-добри условия на тяхното болнично и пенсионно осигуряване, ако им се предложи тази възможност от една силна организация. В повечето случаи вече организирани колежки и колеги не на мират място и дори функции в своите профсъюзи, които те мно го добре биха могли да поемат. Предвид необходимостта да има колкото се може повече активни членове, е неразбираемо, ко гато профсъюзите не посягат към този потенциал от опит. Ако са включени правилно в организацията, по-възрастните члено ве биха могли в много области да извършват важна профсъюзна работа – точно на места и в градове, където често липсва при съствието на профсъюзите. страница 28

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Търсещи заетост: работници и служители без работно място Заети или хора, които искат да се включат в трудовия свят, но в момента нямат работа, по принцип би трябвало да бъдат разглеждани като работници и служещи. Защото те са потенци ално също работници и заслужават същата защита от профсъ юзите, както и тези, които има работно място. Многократно без работните преди това също са били членове на профсъюзите. Но и много млади хора с удоволствие биха влезли в един проф съюз, ако той би им предложил помощ и възможности за работа, за да се борят за своите права. Само този, който разглежда без работицата като постоянно състояние, може да не е недоволен, че повечето засегнати от безработица досега не получават ни каква профсъюзна помощ. Ако все пак някой вижда това по друг начин, трябва да промени отношението си спрямо безработните и търсещите работа, и да ги разглежда като потенциални члено ве на един Профсъюз, респективно да направи възможно тяхно то оставане в профсъюзната солидарна общност. Би било фатално – както за профсъюзите, така и за работе щите при трудни условия и временно безработните – ако всич ки тези групи не са потенциално целеви за профсъюзите. Първо, тези групи все повече нарастват, и ако не се намесват профсъ юзите даже още по-бързо, все още остават без закрила. Второ в тези групи все повече се намират хора, които вече са член на Профсъюза или хора, които биха станали членове, ако профсъ юзите биха им предложили място. Към това се прибавя, че мно го от тези засегнати в хода на своята кариера, сигурно също биха могли да влязат в първичния трудов пазар. Ако точно в този труден за тях момент профсъюзите са затворени за тях, тогава защо би трябвало по-късно в по-добри времена да се обърнат към един Профсъюз? страница 29

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Смяната на работно място и професия става нормален случай Една последна бележка за промяната на професионални ка риери. Все повече и повече работници би трябвало по време на своята професионална кариера да преминат през различни сте пени: образование, от време на време липса на заетост, различ ни форми и отношения на заетост и т.н. До сега е видно, че профсъюзите структурно много рядко са в състояние да придружават тези хора без пропуски, респектив но да ги запазят като членове. Сегашните организационни струк тури пречат гъвкавостта, която са придобили като работници на трудовия пазар, да я прилагат като членове на Профсъюза. Ако един работник напусне предприятието, независимо по какви при чини – от уволнение до нормална смяна на работата, тогава той загубва своето членство в Профсъюза на предприятието. Дали в неговото ново трудово правоотношение отново има възможност за членуване е също толкова несигурно, колкото е несигурна и неговата готовност отново да потърси да членува в Профсъюза. Така година след година Профсъюзът губи хиляди членове, без това да е необходимо. Нужни са само организационно полити чески промени, за да може тук по-добре да бъдат използвани възможностите. Не би трябвало да има нито едно място в трудовия свят, което профсъюзите могат да пренебрегнат – дори, когато е неудобно – и може би повече … Ако по-горе се занимавахме с различните групи работници и служители, тогава се предлага да се разгледат различните мес та, на които се намират тези групи – къде учат и работят те. В страница 30

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход началото беше обърнато внимание на това, че трудовият свят силно се е диференцирал. Той все по-малко се доминира от структури на големи предприятия и комбинати, все повече и по вече съвсем различни работни места – от работно място в къщи до позиция на конвейера- определят облика но трудовия свят. Работа на черно В някои страни в преход работата на черно прави почти поло вината от брутния социален продукт. И в много страни не се оч ертава никакво подобрение в бъдеще. И тук няма само един ви новен. Със сигурност напрегнатата ситуация на трудовия пазар принуждава много хора да работят на черно, особено когато те принадлежат към определени групи. Така млади хора- незави симо от тяхната квалификация- често почти нямат шансове да стигнат до законни трудови правоотношения. Също жените чес то биват наети на черно точно в сектор услуги. С това за засег натите веднага са свързани няколко значителни щети. От една страна те нямат никаква закрила и никакви възможности да си осигурят правата при каквито и да са трудови конфликти. Извън това изобщо не могат да се възползват от облагите на социални те осигуровки – което при трудови злополуки преди навършени години за пенсия може да доведе до лични катастрофи. Най-на края идват щетите в случай на болест или навършване на въз раст за пенсия, понеже понякога не са направени дори минимал ните задължителни вноски. Тук няма да се говори повече за икономическите проблеми на народното стопанство от работата на черно, защото те ясно се виждат. Но и при нормалните трудови правоотношения има мно го допълнителна работа на черно – и това най-често със съгла сието на заетите и само в много малко случаи въпреки дейст вени протести от страна на профсъюзите. Има се предвид така страница 31

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход наречените заплати в плик. Официално работодателят плаща законно определените минимални заплати или дори договоре ните в КТД, обаче заплаща повече работа, по-висока квалифика ция и т.н., черно в един плик за писма“под масата”. Краткосрочно отделният работник може да вижда едно предимство в това, но дългосрочно той сам се отказва от достатъчна социална сигур ност и в дадения случай от професионални шансове в рамките на кариерата си. От профсъюзна гледна точка тази широко раз пространена практика със сигурност е неприемлива и би тряб вало остро да бъде атакувана. Например много допълнителни работни места биха могли да възникнат чрез ограничаване на черната работа, ако на тези нелегални и допълнителни работи би могло да се попречи. Затова е в интерес на едно засилващо се представителство на интересите, да се спечелят засегна тите за Профсъюза, за да може той с тях да се бори за подобри условия на труд или изобщо за едно нормално работно място. Микро-, малки и средни предприятия Ако преди в било възможно на функционера на Профсъюза в относително малко големи предприятия да срещне относител но много работници и служители по една и също време, то това днес екстремно се промени. Все повече и повече средни и мал ки или мирко предприятия предлагат все повече работни места и работните времена варират все по-силно. От това неизбежно следва една дузина въпроси за собствената работа, респектив но за наличните структури, като например:  Достатъчно ли е функционерите да отиват в големите предприятия(в повечето, от които те и без това имат дос тъп), за да вербуват членове?  Достатъчно ли е, когато профсъюзите отварят своите бюра и чакат за евентуални“клиенти”? страница 32

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход  Предприятията единствените места на трудовия живот ли са, където профсъюзите трябва да насочат своята работа, респективно където те предлагат да бъдат помагаща и за криляща организация?  Не трябва ли да се помисли да се говори с работници и служители и там, където те се задържат извън работното време?  Не нарастват ли също и посредствените проблеми, с които работниците и служителите се справят, но им се отразяват силно на тяхната работоспособност? Със сигурност на фона на това има още много повече въпро си и импулси, но първо трябва веднъж тези въпроси да бъдат обосновани и осветени. Там, където възникват работни места Профсъюзите са представени традиционно в големи предпри ятия, а там предимно в производството. Затова не е учудващо, че и техните работни структури са насочени натам. Също толко ва малко е за чудене, че повечето функционери на профсъюзите – особено на ниско и средно равнище – произхождат от същите структури и точно там са събрали своя трудов опит. Резултатът от това е, че персоналът на профсъюзите е също толкова мал ко, или много гъвкав, както и самата организация: Отива се наймного там, където“се познава точно всеки ъгъл” и по-малко там, където условията са съвсем различни, респективно – по-тежки. Това важи по всички правила за малките, средни и микропред приятия. Тук често няма никакво профсъюзно представителство, „шефът“ често не допуска нормална профсъюзна работа и т.н. Там има две алтернативи: Първо функционерите на Профсъюза не отиват там, второ – те се концентрират точно върху тях, защо то с право виждат, че точно там могат да предполагат най-мно го нарушения на закона или нарушения на профсъюзните права, страница 33

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход За онагледяване могат да помогнат някои резултати от едно допитване от малки и средни предприятия в Унгария. През 2007 година в едно представително допитване за състоянието на социалния диалог и профсъюзното членство в малки и средни предприятия, между другите ние отправихме следните въпроси към работниците и служителите. Също и в Унгария в повечето случаи може да се стане член, само ако в предприятието има създаден Профсъюз. При това получихме следните резултати, над които трябва да се замислим: Процентен дял на малките и средни предприя-тия спрямо всички унгарски предприятия > 90% Процентен дял на работните места в малките и средни предприятия около 50% Организационна плътност във всички унгарски предприятия: около 25% Организационна плътност в унгарските предприятия с по-малко от 250 заети < 3% Организационна плътност в унгарските предприятия с по-малко от 50 заети < 0,3% Желание на заетите в унгарските средни и малки предприятия да станат членове на унгарските профсъюзи Спонтанно да Може би да Не знам или не 40% 20% 40% Унгария може да служи като пример за промяната на трудовия свят по време и след трансформацията. Това означава, че такива подобни развития – в насока на избягване структурите на големите предприятия към по-малки предприятия – би имало в почти всички останали трансформиращи се страни. От тук следва, че може да се очакват подобно резултати при работещите в малки и средни предприятия в другите трансформиращи се страни. страница 34

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход или също защото там могат да спечелят най-много нови члено ве за своята работа. Големият брой на тези, които биха влезли спонтанно или само ако биха имали шанса да влязат в един профсъюз, е същевре менно радващ и плашещ! Радващ- защото там се очертава един огромен потенциал за Профсъюза. Плашещ – защото с това ста ва ясно, колко много липсва синдикалната закрила и колко мно го е желана, докато досега профсъюзите почти не са се погрижи ли за това. Сектор услуги Ако се разгледа нарастването на сектор услуги спрямо про изводствения сектор или също спрямо аграрния сектор, и ако се вземе предвид, че точно в сектор услуги има безкрайно много малки и средни предприятия, тогава от това се получава второто указание за една група заети, която е както извънредно хетеро генна, така и е голяма и още ще нараства. Тук се намират фри зьорки, компютърни специалисти, продавачки и работещи в кол центровете, и, и, и… Тук се препоръчва на всеки, за да разбере за какво става въпрос, веднъж да мине по най-голямата улица в центъра на града, да погледне във всеки магазин, във всяко малко предприятие или във всички офиси. След това би трябвало грубо да се прецени колко от заетите работят само там. Резултиращ въпрос: колко от тях са членове на профсъюз? Отговор: Никой! Към това наблюдение би могло да се добави констатацията, че тук е най-много от работата на черно, че тук работят най-много жени и младежи и че тук едва ли някой познава трудовото законодателство или пък изобщо го прилага. И това става пред очите ни! страница 35

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Образователни институции Най-много по-нататъшни решения за това, дали да се присъ единим към организации като партии и групи по интереси, биват взети още в училище или в университета. Но съществуващата реалност в почти всички страни е такава, че учещите не науча ват почти нищо или съвсем малко за профсъюзите. Това, което чуват за тях, е почти винаги от“втора ръка” и по-скоро негатив но. Това което Иванчо не научава, големият Иван никога повече няма да научи. Ако разгледаме местата за образование на мла дежите като първи етап на техния трудов живот, то от това не минуемо следва, че профсъюзите се интересуват и за тази част от трудовия свят – нещо повече, че те там се представят по съ ответния начин. Това важи не само за познания за профсъюзи те и тяхната работа, но и за съвсем практични неща за млади те хора при тяхното образование. Така в работния план стоят не само съдържание за образоване, но и конфликтни ситуации, при които учителите и студентите трябва заедно да се застъпят за защитата на своите интереси. Защо не с подкрепата на техния Профсъюз? Това което Иванчо не научава, порасналият Иван никога повече няма да научи! Млади хора и жени На длъж и на шир и във всички гореизброени неприятни или нарастващи области на труда, са застъпени особено две гру пи: младежи и жени. Те най-често са засегнати от безработица (официалните статистики за младежката безработица в страни те от югоизточна Европа варират между двадесет и шейсет про цента) или средно по-често са заети в неприятни трудови отно шения. Професионалните шансове на жените на трудовия пазар страница 36

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход са изцяло по-лоши от тези на мъжете – и това при средно по-до бри дипломи за образование. Тези групи имат нужда където е възможно от по-голяма закри ла от Профсъюзите, но със сигурност и от тяхната пълна под крепа. В много европейски страни е видно, че жените, особено в сектор услуги, желаят и биха влезли в профсъюза, ако биха има ли възможността за това. Защо тогава профсъюзите не отиват при тях със съответните предложения? Почти излишно е да казваме, че средната възраст на члено вете на Профсъюза и на неговите функционери, се увеличава. Ако не дойдат достатъчно нови млади членове,“последния член на Профсъюза след двайсет години ще дръпне шалтера”. Колко то е трудно сега да се спечелят млади хора за една организация, толкова по-необходимо остава това. Все още не всички проф съюзи – особено на ниво бранш, не разполагат със съответните предложения или с функциониращи младежки секции. Защо още толкова много работни об ласти остават неоползотворени? И защо това би трябвало да остане така? Това са екзистенциални въпроси, важащи в еднак ва степен за всички заети, както и за самите профсъюзи. страница 37

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Импулси за реформи  Въпреки че изглежда трудно от гледна точка на съществу ващите възможности за вътрешен анализ на членовете, би трябвало да се създадат достатъчно детайлирани данни за това. От една страна ще станат видни възловите точки за об служване на актуалните членове, но от друга страна ще ста нат ясни също и дефицитите в целия спектър на работници те и служителите.  По браншове или по други специфични условия, в организа цията би трябвало да се помисли кои групи са особено инте ресни за Профсъюза. След това могат да бъдат дискутирани средства и начини как“може да се стигне” до тези групи.  В същото време е необходим един анализ как бранша или региона ще се развива по-нататък, кои нови групи от работ ници и служители са необходими, също при всеки отделен случай какъв принос би могъл да има Профсъюза за създа ване на работни места.  В дадения случай могат да бъдат разработени конкретни възлови точки, така че в началото с една прегледна работа могат да бъдат преодолени етапи.  Със сигурност след това трябва да бъде попитано, дали на личните ресурси от персонала на организацията са доста тъчно квалифицирани за това, респективно дали това са “правилните хора” за ново изнамерените области от задачи.  Има една стара мъдрост, че най-добре можеш да убеждаваш хората, ако си“от занаята” или ако принадлежиш към съща та група(жени, младежи, пенсионери и т.н.). Затова от глед на точка на конкретните намерения би трябвало да бъдат ак тивирани съответните хора в организацията, респективно да бъде взет и опит от вън.  Също при всичките тези въпроси са препоръчителни вътреш ни дискусии и работни групи, за да може едновременно да се информира, да се разпространяват на широко идеи и да мо гат да бъдат активирани и мотивирани възможно най-много хора да сътрудничат. страница 38

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход С какво би трябвало да разпола гат профсъюзите? След като говорихме за функцията, както и за изискванията за представителство на интереси към Профсъюзите, се появя ва въпросът какви компетентност и способности трябва да при добият или развият Профсъюзите, за да отговарят на спомена тите изисквания. Още преди това бяха назовани двата най-значителни стълба на една успешна профсъюзна работа: способност да се налага и компетентност. Членска сила+ Умение да се налагат= Мощ Мощта на профсъюзите произлиза на първо място от техни те членове. Това важи както по отношение на количеството, така и по отношение на качеството. Броят на членовете, респективно степента на организираност в техния бранш или страна са една важна мерна единица за възможността на организацията да вли яе значително върху политиката. Тази мощ може да бъде вложе на в различни аспекти, до толкова до колкото профсъюзите раз полагат със структури и механизми да използват големината на техните членове, да я фокусират и по подходящ начин да я вка рат в действие. Защото само броят на записаните членове не е достатъчен да бъдат впечатлени политическите актьори, респек тивно да бъде упражнен натиск в посока уравновесяване на ин тересите. Един поглед върху различни страни е достатъчен да илюстрира, че само брой на членове може да окаже незначи телно въздействие. Така в повечето трансформиращи се страни страница 39

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход профсъюзите разполагат с повече членове, съответно с по-ви соко организационна плътност, отколкото някои в Западноевро пейските страни на ЕС. Но защо те имат значително по-малко влияние? Единството създава сила От една страна така нареченото Профсъюзно разнообразие би могло да доведе до това, че не винаги 1+ 1 трябва да пра ви 2. Докато различни профсъюзни конфедерации не са един ни по отношение на важни въпроси от представителството на ра ботниците, и поради това не се появяват обединени, може – и за съжаление има много примери за това – да се стигне до това, че 1+ 1 понякога може да бъде нула. Противоречиви искания или пък едностранни билатерални споразумения с някои от пре говарящите партньори водят често до отслабване или маргина лизация на цялото съществуващо профсъюзно движение. Еже дневно това се случва в трансформиращите се страни на всички нива на профсъюзната дейност. Преговарящият партньор – в предприятието работодателят – ще печели толкова дълго от самопричиненото отслабване, кол кото време“функционират” вътрешните спорове и конкуренци ята между различните профсъюзни секции в предприятието и/ или между техните настоящи конфедерации. И това всъщност е в най-различни аспекти. От една страна по тези причини ряд ко се стига до щастлив край. И тук цифрите и данните на мно го колективни трудови договори в предприятията доказват, колко впечатляващо малко са способни да се налагат профсъюзи, кои то не са единни. Това малко или много удря и по членството, за щото едва ли някоя организация може да си задържа членовете или пък да спечелва нови, ако тя не е успешна. страница 40

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Членовете са прагматични Прекалено много функционери на Профсъюза все още вяр ват, че на преден план трябва да стоят идеологични или дори партийно политически въпроси, за да дефинират или представят своя профсъюз. Обратно на това, работниците и служителите са значително по прагматични в разбирането си за своята органи зация по интереси. Ако в предишни времена е била профили рана да се бори срещу стария режим, то сега от организация та на първа линия се изисква тя да върши добре“своята работа” в днешните и бъдещите въпроси на защитата на интересите на работното място и извън него. Предишни заслуги едва ли биха могли да ги поддържат, а още по-малко да носят нови членове. Същото важи и за така наречените стари профсъюзи. Много от тях прекалено дълго са били застинали в старите структури и политически мрежи, но много вече доста успешно са се рефор мирали или се намират на пътя към едно модерно демократич но общество. И за тях важи същото, както и за така наречените нови профсъюзи: тяхната сила е резултат от сегашните успехи и неуспехи. Членовете на Профсъюза за сметка на тяхната орга низация по интереси, са много прагматични по всички правила – ако искат да се обвържат идеологически, те със сигурност ще намерят други организации, като например партии или съюзи по интереси от най-различно естество. Да се засилва активността на членовете Следователно актуалният брой на членовете на един проф съюз са повече или по-малко в директна връзка с неговото на стоящо умение да се налага. Това във всеки случай не зависи от количествения размер, но и от качеството на членството. Какво помага големият брой членове, ако те не се застъпват активно със своя профсъюз за неговите интереси. Мотото на един проф съюз много правилно гласи:“Профсъюзът – това си Ти!” Само страница 41

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход активността на членовете позволява да се приложи силата на го лемия им брой. Затова членовете трябва да бъдат информирани и убедени в това, което техният Профсъюз планира и иска да на ложи. Само когато му се отдаде да мобилизира членовете си за протестни акции и стачки от различен вид, тогава един профсъ юз може да развие сила, в смисъла на способност да се налага. Историята на профсъюзите винаги е показвала, че нито само добри аргументи, нито само силна организационна плътност са били достатъчни, за да бъдат постигнати успехи в защитата на интересите. Следователно ако се върнем обратно на въпроса защо профсъюзите в трансформиращите се страни често не са постигнали способност да се налагат, както всъщност би се оч аквало поради тяхната организационна плътност, тогава ние на мираме и тук отговори: Липсата на единство в така наречения профсъюзен плурализъм и една недостатъчна способност да ак тивира своите членове. Компетентност В днешните и бъдещите сблъсъци на интереси в трансфор миращите се общества, профсъюзите трябва да са в състояние да представят собствена компетентност в съдържанието на дис кусиите. Няма да е достатъчно например да се опонира за за кони или мерки на правителството за преструктуриране, но от профсъюзите се изисква те да могат да обосноват своите пози ции. И нещо повече. Профсъюзите все повече трябва да се ори ентират към това да могат да развиват собствени предложения в почти всички области, които да имат“ръце и крака”. 3 страница 42

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Експерти създават компетентност – отвътре … За това са необходими експерти, които са свързани с проф съюзите. Това означава, че успешните профсъюзи би трябвало да разполагат със свои собствени добри професионалисти в со циалните, икономическите или тематичните области на трудо вия пазар. Това може най-добре да се случи централно в бран шовите съюзи или в конфедерациите, но в никакъв случай на ниво профсъюз в предприятието. Защото дори големите завод ски профсъюзи съвсем рядко дори с досегашния голям брой до ходи от членски внос, разполагат с възможността да плащат на собствени експерти. Следователно ако остане така, както досе гашното разпределение на средствата между заводски профсъ юзи, регионални, браншови и конфедеративни организации, така те сами изключват от собствените си редици една функционира ща експертна система – и се обричат на това да останат аматьо ри в много тематични области. Впрочем това важи за много типични задачи в профсъюзната област, като например вербуване на членове, планиране на кам пании, вътрешно информационно дело и т.н. Също и тук тряб ва да бъдат намерени съответните хора, да бъдат назначени и обучени. Сигурно не могат от днес за утре да бъдат изградени експерт ни пулове в профсъюзите, затова е необходимо известно време, за да бъдат интегрирани тези експерти в профсъюзната работа, и за да им бъде осигурено най-ефективното място в структурите. Така от една страна трябва скоро да бъдат започнати планира ния на персонала, които в течение на малко години да помогнат да се реализира една визия на експертната организация. страница 43

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход … както и отвън Но дори краткосрочно могат да бъдат решени дефицитите по някои експертни въпроси, ако профсъюзите – много повече отколкото досега – се обърнат към външна експертиза. В мно го университети и институти, но също и в някои неправителстве ни организации, които за и заедно с профсъюзите биха могли да развият експертизи или да разработят становища. И без това по някои въпроси всичко клони натам профсъюзите да търсят тематично специфични партньори, за да се подсилят както по отношение на съдържанието, така и организационно. Защото въпреки, че профсъюзите са в пъти по-силни организа ции по отношение на членската маса, на тях в някои области им липсват съответните познания, които някъде другаде са налице. И често и други групи по интереси биха се радвали да получат профсъюзна подкрепа по някои професионални въпроси. Компетентността трябва да бъде разпространявана Компетентността на една организация все пак зависи от това, дали придобитата компетентност може да бъде споделена как то в рамките на членската маса, така и“навън”. Както вече беше споменато, готовността за борба на един профсъюз зависи и от това, дали членовете са мотивирани. Към това първо е необхо дима съответната информация, често и обучение. За изгражда нето на компетентност на цялата организация, трябва да има една вътрешна образователна система, която може да разпрос транява между членовете знание и умение да прилагат тези зна ния при защитата на интереси. От гледна точка на тази пълнота от задачи за разширяване на компетентността, веднага е видно, че всичко това трябва да бъде планирано, управлявано и също финансирано централно. По малко от тук, по малко от там, та страница 44

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход кова обучение почти не помага. Към това принадлежи повече: едно средно– и дългосрочно планиране на образованието, което е тясно свързано с най-важните теми и цели на организацията. Това не означава, че трябва да бъдат ограничавани децен трализираните усилия за образоване. Напротив, защото те са – като част от цялото – изключително важни, защото децентрали зираните мероприятия за обучение, би трябвало и биха могли да достигнат до колежките и колегите по места. Към това има редица въпроси и теми, които са от особено значение на ниво предприятие, като например охрана на труда на работното мяс то, тарифна политика – там, където(все още) се взимат такива решения и т.н. Важно е тези фактори – способност да се налагат и компе тентност- да бъдат приложени в ежедневната работа. За да може те да бъдат развити въздействащо, от организацията се изискват и други способности. Близост Профсъюзната работа от самото начало е базирана на лична та сила на убеждението и близостта между профсъюзни функци онери и членове. Този личен контакт не може да бъде заменен с нищо друго. Сигурно има смисъл да бъде допълнен с по-широки източници на информация, но въпреки това личният контакт ви наги е изходна точка изобщо за интерес към работата на проф съюзите или към техните цели. За това е цел на всяка профсъюзна организация да бъде представена навсякъде, където живеят и работят работници и служещи. Сигурно тази висока цел не би могла напълно да бъде осъществена на практика, често средствата не са достатъчни за това. Точно за това за един модерен профсъюз е необходимо да страница 45

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход използва всички свои възможности, за да изгради заедно с цен тралната сила и едно децентрализирано присъствие. При това те не трябва да се ограничат да бъдат там, където в момента има много членове, но и там където много работници и служе щи очакват първия личен контакт с профсъюзите и с удоволст вие биха се влели в тях(виж по-горе представеното допитване от Унгария). Ново присъствие в нови области Следователно щом присъствието на Профсъюза е важно, то трябва да е налице на всички нива: От една стояща в обществе ността централа на браншовите организации и на конфедера циите, през едно представителство в регионите и селищата, до ниво предприятие. Досега повечето профсъюзи видимо са пред ставени предимно само на ниво предприятие, както и на нацио нално ниво. Сигурно картината на такова всеобхватно предста вителство е по-скоро идеалистична, въпреки това би трябвало профсъюзите да се ориентират към тази идеална картина на присъствието. При това не става въпрос за достатъчното при съствие там, където вече има много членове, но и точно там, къ дето още много работници и служещи очакват контакта с проф съюзите(вж. по-горе допитването в Унгария). Към близостта до членовете, респективно до потенциалните членове, се числи и близостта по отношение на съдържанието. С това се има предвид, че работниците и служещите не очак ват от профсъюзите само компетентност по общи въпроси на со циалната или икономическа политика, но се надяват да получат подкрепа и по специфични професионални казуси. С това към идеалната картина на едно децентрализирано присъствие при надлежи и особения професионално-специфичен аспект. страница 46

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Повече задачи за браншовите Профсъюзи За да се изпълни тази задача, трябва да бъде вложен член ският внос. Присъствието на профсъюзите от една страна слу жи за подкрепата на членовете, от друга страна и за вербуване на нови членове – което в много предприятия не се случва досе га(например там, където няма заводски профсъюз), както и за въздействие на профсъюзите навън върху населението и върху съответните политически нива. Точно това последното надхвър ля рамката на действие на заводските профсъюзи, но в повече то случаи не успява да бъде свършено и от наличните, централ ни структури. Броят на членовете не се различава толкова много в различните региони, както тяхното политическо влияние по ре гиони, населени места или налични големи предприятия. Проф съюзите са най-силни в региони или главни градове, както и в малкото региони или места, където има големи предприятия или се е събрала много индустрия. От друга страна огромни площи са почти свободни от профсъюзи и ще останат такива, ако те не отидат там. С това се губи голям потенциал за членство, а и мо щта на профсъюзите да се налагат остава слаба. Умение за организиране на кампании С това понятие трябва да бъдат обобщени всички целеви дейности на профсъюзите. С това се има в предвид всички въз действащи на обществото кампании, както и вътрешни или поли тически кампании в областта на лобирането. Общо погледнато, кампаниите от всякакво естество, трябва например да помогнат затова, да бъдат приведени профсъюзни искания или представи близо до някоя външно стояща група или също и до цялото об щество, и партньорите към които са отправени да бъдат убеде ни. Те се отличават с това, че средно- и дългосрочно са ориенти страница 47

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход рани към някоя тема, и така трябва да доведат до съставяне на мнение и/или промяна на мнение. По-надолу в тази глава става ясно колко тясно са преплете ни всички отделни фактори. За планирането на една кампания трябва да бъдат проверени както всички силови фактори, така и трябва да бъде изградена компетентност. Първо трябва да бъ дат разработени добри представи и искания по отношение на съдържанието, за да може те после да бъдат доведени до зна нието на обществото. При това трябва да бъдат проверени сред ствата, колко дълго организацията може да провежда кампания та, и какви възможности за ескалация съществуват. Кампаниите имат нужда от една тема и... Ако разгледаме първо съдържателното поставяне на тема та на една кампания, то разбира се тя зависи от поставянето на приоритетите на организацията. Във всички случаи трябва да се провери и това, доколко има“отворено ухо” за исканията или първо трябва се направи предварително информиране на обще ството по темата. Една кампания срещу безработицата тенден циозно намира повече интерес, отколкото например една кам пания за едно определено законово искане. Последното трябва да бъде разяснено надлъж и нашир и фактическото положение трябва да развие собствен интерес у своя адресант. Ако хората не се чувстват лично засегнати, не може да бъде предизвикано каквото и да е участие. За да се събуди този интерес, е нужно значително повече от собственото убеждение. Трябва да бъдат развити вербални и визуални възможности, за да може една трудна тема да бъде представена разбираемо и в същото време да събуди положи телни емоции. Затова са необходими професионалисти, които или са от този ресор в Профсъюза, или трябва да бъдат ангажи рани от вън. Същевременно трябва да бъде постигнато собст страница 48

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход вените членове посредством информационни материали и обу чения, да станат активен фактор в кампанията. Също и за това профсъюзите трябва да имат подходящи специалисти и вече трябва да има налице една установена квалификационна сис тема. Една кампания предпоставя следователно един вътрешно функциониращ и компетентен апарат, в противен случай трябва поне частично да бъде подкрепена от стоящи извън Профсъюза (агенции, научни сътрудници и т.н.). … те трябва да бъдат изнесени от всички членове Трябва да се предпостави, че темата на една кампания първо трябва на дълго и на широко да бъде дискутирана и съгласува на вътре в Профсъюза, за да може след това да бъде подкрепе на активно от функционерите и членовете. С това се изяснява, че една централно управлявана кампания, се отнася за интере сите на колежките и колегите повсеместно. Ако случаят е такъв, то трябва съответно необходимите пари да бъдат платени от приходите от членски внос. Ако се разглежда организационната структура на профсъюзите в момента, се вижда, че в трансфор миращите се страни само на малко организации им е възможно да проведат по-дългосрочно една широка и професионална кам пания, защото парите на разположение на централите са прека лено малко. Но ако една планирана кампания трябва да бъде минимизи рана по финансови причини от различен вид, то тогава е под въ прос дали тя може изобщо да развие своето въздействие. Така например еднократни акции почти не се усещат, дори когато те – като например плакатите – са доста скъпи. Само в продължител ността на излизането в обществото се намира вероятността за успех. Също и непрофесионалната поява действа по-скоро кон трапродуктивно при наличието на многобройни конкуренти, кои то се борят за вниманието на обществото. страница 49

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Гъвкавост Никой не би оспорил, че гъвкавостта – съвсем общо погле днато – е едно желателно качество. Но какво може да се има в предвид с това за профсъюзната работа? Точно профсъюзите на своите конгреси поемат задължения – за разлика например от повечето политически партии в трансформиращите се страни за средно- и дългосрочни планирания и поставени цели. Това е добре, защото с това членовете и работниците и служещите зна ят“до къде могат да стигнат с профсъюзите”. Във всеки случай често поради политически промени, нещата не вървят по приетите от профсъюзите планове. Така например често смяната на правителството повлиява така, че важни тема тични области биват по-силно или по-слабо застъпени в полити ческото пространство. Същото важи и за региони или общини. Така и процесите на приватизация са дългосрочно непредвиди ми, а по-скоро спешно поставят засегнатите членове на Проф съюза пред алтернативи за действие. Да се свържат дългосрочните цели с краткосрочните необходимости Много краткосрочно стават необходими и протестните акции – чак до стачки, които излизат извън ниво предприятие. Подоб но нещо се случва с конкретни политически проекти, които често биват променяни и изискват една засилена профсъюзна актив ност. Това важи и за законопроекти, които частично биват повли яни от най-различни страни: от различните вътрешни групи по интереси, от възможни коалиционни партньори, от външни съ ветници до например Световната банка с нейните съвсем раз лични приоритети. Как биха могли Профсъюзите не само да реагират, но и дос татъчно рано и активно да се намесват в съществуващите про страница 50

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход цеси. Нека да разгледаме това чрез примера на промени в коде кса на труда в няколко важни точки. Ако вече е предоставен един текст, тогава в повечето случаи е твърде късно, за да бъдат ак тивно предотвратени съществени недостатъци. В повечето слу чаи на този етап могат да бъдат направени само частични коре кции. Нужно е едно предварително политическо наблюдение от профсъюзите, за да могат своевременно да се намесят в случ ващото се. В някои случаи може би дори е препоръчително сами да открият една политическа дискусия със собствени предложе ния за промяна в кодекса на труда. За съжаление профсъюзите досега точно при важните поврати в трансформационния процес прекалено често са се ограничавали в ролята на стоящ отстрани наблюдател, за да могат след една успешна акция да дадат сво ята собствена оценка – в повечето случаи базирана на разоча рования от настоящите политически намерения и решения. Всяко политическо повлияване изисква централна компетентност Политическо наблюдение и активно политическо оказване на влияние означават конкретно: персонал за тази работа. Носите лите на функции на различни нива не могат да бъдат информи рани за всичко, да не говорим за това, че могат да се намесят навреме във всички области със собствените си профилирани мнения. Те имат нужда от работни щабове за различните прио ритетни области на профсъюзната дейност. Също и това се осъ ществява изключително на централно ниво. Кой заводски проф съюз например би могъл да си позволи социално-политически анализатори? Във всеки в случай политическите решения въз действат на отделните работници и служещи, така че би тряб вало да бъде в интерес на заводския Профсъюз да може да се ползва от централната експертиза, когато тя е необходима. Не се ли изразява в това необходимостта средствата от членски страница 51

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход внос да бъдат смислено разпределяни? Бърза и добра инфор мация за спешни решения, са“А-то” за една ефективна проф съюзна дейност в бързите трансформационни времена!“Б-то” е бързата мобилизация на волята за налагане: чрез активиране на членовете, кампании и т.н. Визии На пръв поглед ни се вижда странно, че точно организации като профсъюзите трябва да развиват собствени визии. Но точ но профсъюзите са тези, които трябва да се застъпват прагма тично за подобряването на конкретни условия на труд или също на законови рамкови условия. Точно някои профсъюзи бяха тези, които взеха активно учас тие в промените в края на осемдесетте и началото на деветде сетте години. Тогава те следваха една визия, според която си обещаваха повече права и по-добри условия на живот и труд за своите членове. По-нататъшни профсъюзи ги последваха и днес почти няма важна профсъюзна организация в трансформиращите се стра ни, която да не се застъпва активно за интеграцията на своята страна в Европейския съюз, и с това да следва визията на“Ев ропейския социален модел”. Генерална посока – стъпка по стъпка Точни, защото стъпките към по-добър и справедлив трудов свят често могат да са съвсем малки, е необходима една гене рална директива за посоката. Само така успехите, но и неуспе хите на определени решения, могат да бъдат оценени. Да из ползваме едно сравнение: една организация може всъщност да прави много крачки, но ако те вървят в една друга посока може страница 52

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход накрая да се случи така, че се върви в кръг или дори се попада зад изходния пункт. Дори думата визия да звучи малко хлъзгаво, то ние в Евро па трябва като конкретизация на понятието визия винаги да се Профсъюзите трябва да започнат с това да онагледяват понятието“Европейски социален модел” и да направят отдел ните тематични блокове разбираеми в своята страна. Към тези тематични блокове например биха могли да принадлежат:  социални минимални стандарти  изградени социални осигурителни системи(здравео пазване, възраст, безработица)  регулиране в колективните договори на условия и обез щетения на труда  координирана и подплатена с европейски насоки поли тика по доходите  една годна функционираща система на индустриални те отношения  модерна структурна и индустриална политика  модерен основен закон на предприятието със задължи телни права на работниците за участие в управлението  свободен достъп до образователните институции  охрана на труда и на здравето  равнопоставеност на половете  достатъчни обществени услуги  правила срещу данъчния и социален дъмпинг  екологична и социално трайна политика за растежа и заетостта и т.н. страница 53

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход позоваваме на и без това много цитирания“Европейски социа лен модел”. Днес той принадлежи към основния речник на всич ки профсъюзи в икономическите и социално-политическите бит ки. В повечето случаи все пак зад това се крият много различни представи какво означава този модел. Ако за самите Профсъ юзи това е много хлъзгаво, то обществата в трансформиращите се страни го разбират още по-малко. Ако с това стане възможно визията“Европейски социален модел” да бъде направена по-конкретно разпознаваема и да бъде отнесена към ситуацията в собствената страна, тогава и по-добре ще могат да бъдат разпознавани единичните стъпки на профсъюзите като част от една дългосрочна стратегия – или дори на пръв поглед различни теми да бъдат вкарани в една въ трешна зависимост. Всяка практическа стъпка би трябвало да дойде малко по-близо до визията Добър пример за тази теза е дискусията за плоския данък в различните страни в преход. Защо профсъюзите се съпротивля ват срещу по-ниски данъци? Едва погледът върху Общото и на гледната препратка към основните принципи на“Европейския социален модел”(виж по-горе) и неговото значение за гражда ните – и с това също особено за работниците и служителите – показват еднозначно правилността на тяхното противопоставя не. Защото спестяванията от данъци намаляват възможностите на държавата както за инвестиции, така и за мерки за икономи ческа и социална справедливост – и двете посредствено или не посредствено важни за повечето хора в страната. Следовател но, ако може тези зависимости да бъдат представени на фона на една визия за“Европейския социален модел” за собствена та страна, тогава на профсъюзите ще се отдаде и да спечелят за своите идеи и много повече хора,отколкото е броят на техните страница 54

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход членове. Това при положение, че краткосрочно може да изглеж да, че тази стъпка на профсъюзите не е съвсем популярна. Интернационализъм Отдавна има една крилата фраза в профсъюзното движение: “Да се кооперираме интернационално, да действаме по пред приятия!” Сега повече от всякога това се отнася за профсъюзно то ежедневие. Почти няма бранш, няма професионална област, която отдавна да не се формира чрез международните условия под каквато и да е форма. Дали става въпрос за фризьорите на полско-немската грани ца, които в двете страни трябва при различни условия на труд и заплати да се борят за клиенти, или работнически колективи в стоманодобивни заводи, които отдавна знаят, че например ки тайското потребление на стомана значително влияе на техните работни места в родината. В занаятчийството, в производство то или също и в сектор услуги отдавна има международни пра вила, или пък няма такива. Защото много от тези“правила” не са съвместими с изискванията в съответните страни, често се ори ентират според девиза: по-евтиното е по-добро. Отделни страни от дълго време могат да упражняват само незначително влияние върху фактическото развитие в икономическата или социалната област, същото важи и за действащи само на национално ниво профсъюзи. Работодателите отдавна действат на международ но равнище, докато профсъюзите, макар че са създали институ циите за това, съвсем не са изчерпали всички средства за меж дународно сътрудничество. Да се участва активно в международните процеси страница 55

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Международното сътрудничество на профсъюзите непрекъс нато изисква от националните профсъюзни организации активен принос. Не е достатъчно само членство в една международна профсъюзна организация. Активният принос на националните членове се отнася до две съществени работни области. От една страна те трябва да участват в разработването на общи между народни стратегии и да ги прилагат ефективно на политическо ниво. От друга страна обаче отделните членуващи организации трябва да бъдат в състояние в тяхната страна, в тяхното пред приятие да могат да реализират тези стратегии. При всичката справедлива критика за насъщното изобилие от правила на Европейския Съюз трябва все пак да бъде кон статирано, че в целия свят няма регион, който със своите пра вила разчиства на профсъюзите такова пространство за дейст вие, както това прави Европейският съюз. Това пространство за действие трябва да бъде използвано изцяло и в някои случаи да бъде разширено, където е необходимо и възможно. Вътре в ЕС – и по някакъв начин също и при(още-) кандидат-членките в Ев ропа Европейските директиви създават минимални норми по го лям брой въпроси на трудовия свят, които са сравнително дос та високи От това за профсъюзите в Европа важи след ното:„Европейският Съюз е възможно най-малката политическа единица за ефективно прилагане на трудовите права“. Това създава и най-добрите възможности за международно сътрудничество, защото ЕС често се явява като единен иконо мически и политически актьор. страница 56

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход За профсъюзната работа на европейско ниво са необходими допълнителни квалификации и структури на национално равни ще – но и надолу до отделните предприятия. Който изисква„Ев ропейски социален модел“, трябва и да го познава, съответно да познава съществуващите правила, да може да използва така на речения acquis communautaire поне в икономическото и социал но-политическото пространство. Това важи в повечето случаи и за функционерите в предприятията, например в мултинационал ните компании. Интернационализмът сега е ежедневна дейност за функционерите Много често все още профсъюзите в трансформиращите се страни се ограничават с това, само някои функционери да из пълняват международната дейност – в известна степен като подобра пътна агенция за“функционерите от високите етажи”. За съжаление все още така виждат нещата много членове, защото на тях не им се дават достатъчно информации за значението на международната дейност за тяхната собствена ситуация. Погле днато от друга страна(прекалено) малкото заети с международ на дейност често не могат във всички отговорности да съдейст ват активно при формирането на една европейска профсъюзна политика, респективно да внесат гледната точка на своите стра ни. До сега липсват капацитети за това. Ще бъде важно за в бъдеще да бъдат въведени повечето об ласти на дейност на организациите в европейската политика. Това веднага носи повече предимства. От една страна организа циите могат да съдействат на международно ниво по-задълбо чено и по-активно, от друга страна в отделните работни области от национално до ниво предприятие могат да бъдат прилагани повече европейски знания – напр. ЕС-норми, добри практики и т.н. страница 57

Импулси за реформи  Понеже един дебат за реформи трябва да бъде прове ден надълго и нашироко в дълъг период от време, би могло да бъде създадена“комисия по реформите”, ко ято да изработи както една обща концепция за вътреш ния дебат, така и да предприеме една оценка на резул татите от дискусията.  Трябва да се говори с външни организации за техния опит с регионални бюра и т.н. С това биха могли да бъ дат предотвратени грешки по отношение на финансите и персонала.  Например част от съдържанието и организацията на дебата за реформи би могла да бъде диференцирано планиране на една кампания, понеже тук могат да бъ дат включени много от горе споменатите работни обла сти, които се нуждаят от реформи.  За да се структурират и насочат дискусиите към отдел ни социални и икономическо-политически тематични области, биха могли да бъдат проведени работни сре щи по крайъгълните камъни на“Европейския социален модел” с цел съществуващите директиви на ЕС да бъ дат съпоставени с наличните национални регулации, за да бъдат развити настъпателни позиции на тази база.  Към много тематични области на профсъюзите биха могли да бъдат проведени и тематични и отворени ра ботни срещи, на които да дойдат и“други”, като напри мер съответните партийни комисии, не правителствени организации или по-широки групи по интереси. С това може да се действа в две насоки. Първо профсъюзи те могат да научат още нещо при тези диалози, второ профсъюзите могат да разпространят на широко свои те представи.

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Къде е мястото на профсъюзите? Цели Също и по този комплекс от въпроси няма модел или“гото ва рецепта”, защото както настоящата ситуация на организации те, така и рамковите условия в тези страни са различни. Така за всяка организация за всяка страна трябва да бъде развит един собствен функциониращ модел. При това първо трябва да бъде проектиран един“идеален” модел, за да може по-късно отдел ните реформаторски стъпки да бъдат събрани в една подходя ща мозайка. Реформите, особено организационните реформи, не могат да бъдат решени или определени“ отгоре надолу”. Така както силата на профсъюзите се състои от компетентността и моти вацията на техните отделни членове, така и промяната на це лите и структурите не може да се случи без тях. Но трябва да има функционери на всички нива, които първо искат действител ни реформи и биха ги осъществили. Те трябва тогава да разви ят и започнат реформаторски стъпки заедно с членовете. Една от най-съществените предпоставки за това, е много агитационна работа и много дискусии. Целите и структурите са неделими От гледна точка на горе описаните профсъюзни функции и зада чи, трябва първо веднъж да бъде дискутирана и определена съдър жателната посока на движение в бъдещето. После в тясна връзка с целите трябва да бъдат осветени и оценени налични структури. За щото те не са възникнали без причина и са имали тясна връзка с страница 59

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход досегашните задачи и цели. Там където те са останали същите или подобни, съществува по-малка необходимост от промени, отколко то там, където и двете решително са се променили. Допълнение: Някои цели вече са установени с ориентацията към“Европейския социален модел”. Също и определените от международната организация на труда(МОТ) норми трябва да важат в реалността. Това отдавна не е така навсякъде – често е обратното: Трудови закони, които частично вече се ориентират спрямо директивите на ЕС и нормите на МОТ, имат конкретно значение за заетите в много малко страни в трудовия свят. Често тези правила и норми не са достатъчно познати нито на работодателите, нито на заетите. Към това често в страните в преход в момента няма и реалистична възможност да бъдат наложени на правно ниво. Липсват компетентни съдии и – още повече – достатъчно много съдилища(трудови съдилища), които биха могли да решават конфликтите. В почти всички страни в преход по-скоро е правило делата да се проточват много години. Това е една причина за работниците и служителите да не искат да възприемат своите права и да не могат да ги упражняват. Понеже важи: съдържанията и целите стоят в една неделима връзка с организационните и работни структури на профсъюзи те. Следователно кои съдържателни и структурни цели биха мог ли да бъдат от първостепенно значение за бъдещата профсъ юзна работа в страните в преход? Как биха могли да възникнат структури, които да направят възможно тези цели да бъдат прет ворени в реалността, и то така, че работниците и служителите да могат стъпка по стъпка да достигнат един социален демокра тичен и здрав трудов свят? страница 60

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Независимост Едно представителство на интереси би трябвало – идеално погледнато – винаги да е независимо от други групировки и поли тики. Това е еднозначно, защото ако има зависимости, не са да лече и“гнилите компромиси”. От друга страна, профсъюзите не действат в едно свободно от интереси пространство – напротив. Демокрацията се отличава точно с това, че различните интереси на хората в демократични процеси намират своето уравновеся ване. Това означава, че могат да бъдат задоволени по възмож ност много интереси, без да се стига до трайни ощетявания или дори до заплаха за съществуването на други групи. На терена на демократичните борби се движат нарастващо много актьори: като се почне от партии през големи представи телства на интереси като профсъюзите, и се стигне до многото не правителствени организации(НПО). Защитата на съответни те интереси в решителна степен зависи от способността на съ ответната група по интереси да се аргументира компетентно и да може силно да представя съществуващите аргументи и да ги вмъква в политическите борби. При това различните организа ции, представляващи интереси, имат различни членове с тех ните съответни интереси. Не рядко хората членуват повече ор ганизации. Така например много членове на Профсъюза са и членове на една партия или членове на не правителствени орга низации, защото те искат да подкрепят също и техните цели. Профсъюзите имат екзистенциални цели Към същността на една организация по интереси се отна ся това към нея да се присъединяват и да се застъпват активно хора, които искат да подкрепят основните работни цели на тази организация. Например при профсъюзите се прибавя още един важен фактор: защитната функция. При това се отнася не за страница 61

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход простото осигуряване против неприятност или против някое не щастие, а за организираната защита за осигуряване на същест вуванието чрез работа и осигуряване на качество на живот за ця лото семейство чрез социални правила. Затова профсъюзите ще принадлежат, дори в плурализма на интереси в едно демократич но общество, винаги към най-големите и възможно най-силните организации, ако са способни успешно да постигат тези цели. Все пак има“проблеми” в големия брой на техните членове: Най-голямата сила на профсъюзите – голе мият брой членове – е същевременно и една причина профсъюзите да упражняват своята авангардна функция само в редки случаи. Нейната членска структура е прекалено хете рогенна затова. Ако случаят е такъв, тогава профсъюзите трябва да се опи тат с много усилия да намерят възможно най-големите общи за стъпници за техните възгледи и искания. Това се отдава само с една голяма вътрешна прозрачност и със силно изразени демо кратични правила на играта вътре в организацията. Да се спечелят и привлекат колкото се може повече хора за тези цели Но това е една причина профсъюзите да не търсят в поли тическия пейзаж твърди партньори за съюзяване, защото техни те настоящи интереси рано или късно няма да съответстват на собствените интереси на профсъюзите. Често даже ще им проти воречат. Най-малкото винаги един голям брой членове на Проф съюза няма да се чувства представляван чрез такава политика на обвързване. Много примери в страните в преход са показали, страница 62

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход че едно обвързване на Профсъюза с една партия дългосрочно винаги е водело до щети за него и за неговата членска маса. Все пак това не означава, че по единични въпроси не могат да бъдат сключвани коалиции по интереси, дори трябва да бъ дат формирани. Ако по важни профсъюзни теми има и други гру пи или дори партии, които следват подобни или същите цели по тази тема, тогава в интерес на способността да се налага е пре поръчително да се сключват такива частични респективно огра ничени във времето съюзи. С това се печелят повече хора за същото нещо и често може да се придобие и допълнителна ком петентност за него. Добра връзка с демократичните партии – но никакви продължителни съюзи Партийният спектър в страните в преход е много голям. Въпре ки това е трудно при повечето партии да бъдат разпознати твърди програми или средно- и дългосрочни работни цели. За разлика от профсъюзите партиите след определен мандат трябва отново да се изправят пред избори – и това при всички имащи право на гла суване. Затова често се стига до там че важни преди теми трябва да отстъпят на заден план, за да направят повече място на акту алните. За тях партиите искат да проектират правителствени по зиции и политика, която да се харесва на мнозинството. Със сигурност има партии, които програмно са по-близо до профсъюзите, отколкото други. Това важи най-вече за социал демократически ориентирани партии, докато насочените по-ско ро към либерална икономика партии много рядко представляват приоритети в духа на профсъюзите. И все пак: Като организа ция по интереси, която не е представена в Парламента, профсъ юзите трябва да могат да останат“в диалог” с всички партии от демократичния спектър. Защото правителствата се сменят чес то, понякога след кратко време изобщо ги няма. Профсъюзите страница 63

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход трябва обаче винаги да запазват своето влияние върху всяко де мократично избрано правителство.Това обуславя както никакво пълно отвръщане от дадена партия, така и никакво пълно обръ щане към някоя друга. Да се предотвратяват колизиите на интереси Ако се стигне до коалиции по интереси по специфични теми, то и те трябва да бъдат представени на членовете прозрачно и разбираемо. Ако членовете разберат или дори само предполо жат, че функционерите на върха правят скрити“сделки” с партии или с други групи по интереси, следва реакцията“довиждане”: те напускат Профсъюза, понеже вече не му се доверяват – и с това профсъюзите биха проиграли своя най-голям потенциал. Една също толкова трудна тема е дейността на профсъюз ни функционери също и в някоя партия. Това също е или е било усилено дискутирано във всички страни в преход. Следвайки ми сълта, че едно директно представителство на интереси в парла ментите, в случая обещава една по-бърза и/или по-добра спо собност да се налагат, профсъюзите са опитвали заедно със съюзяването с партии да спечелят влияние в Парламента чрез собствени представители там. Това винаги е лавиране в опасна ситуация, понеже тази политика често води до там, че съответни те представители влизат в конфликт на интереси. Партията из исква също толкова вярност, колкото прави това и Профсъюзът за своето представителство на интереси. Ако това се сблъска, то засегнатият представител на интереси трябва да изостави една от организациите – партията или Профсъюза. Много рядко е въз можно, това достатъчно да се обоснове или да се“коригира” чрез други успехи в съответното представителство на интереси. Не е изключено, но носи висок риск, че – както показва опитът- няма да донесе на Профсъюза резултатът, на който се е надявал. страница 64

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход От само себе си се разбира, че е задължение на собствена та организация да определя, как най-ефективно да формира на чина, по който да представлява интересите си. Все пак тя трябва да вземе предвид, общия опит в трансформиращите се страни, този на страните от ЕС, както и опасността от недоверие в собст вените редици. Финансовата независимост създава умение за политически действия… Трябва да бъдат добавени няколко думи за финансовата не зависимост. На всички е ясно, че финансова зависимост – няма значение от кого и какво – би трябвало да доведе до ограниче ние на собствената свобода. По-скоро никога не биват давани пари, без да се очаква нещо в замяна. Затова за профсъюзите винаги е една първостепенна цел да могат да изпълняват своите задачи без външна помощ. Със сигурност трябва да бъдат поне сени и щетите по отношение на качеството, респективно собст вените ресурси да бъдат приспособени към реалните възмож ности. Една грешка не трябва да допускат профсъюзите поради финансови затруднения: да изключват важни тематични области или да ги оставят съвсем да зависят от външни източници. Това, разбира се, важи за всички основни теми, но също и за квали фицирането на персонала, за вътрешно обучение, за кампании и вербуване на членове и т.н. Само дейността в целия обхват от теми и акции винаги гарантира една успешна профсъюзна ра бота. Следователно, ако няма достатъчно пари на разположе ние за всички тези задачи, то би трябвало да следва едно винаги прозрачно и демократично дискутирано – еднакво свиване, т.е. не да се отказват от едно изцяло за сметка на друго. страница 65

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход … Помощ извън това е добре дошла С един такъв модел от друга страна може с чиста съвест да бъде приета външна помощ. Ако един профсъюз вече разполага с едно вътрешно планиране за квалификация, то винаги може да бъде доизградено и разширено, в случай че могат да бъдат при добити още пари. Но никога няма да има опасност, че ако тези пари не бъдат дадени, всичко в тази област ще се срине. Също то се отнася за всички останали въпроси, които са свързани с разноски за профсъюзите. И разбира се, профсъюзите трябва да опитват да придобиват още пари за своята работа. За това има национални и международни програми, към които профсъюзи те от страните на ЕС и от страните-кандидатки трябва да предя вят своите легитимни претенции. Но има и международна соли дарност между профсъюзите в големи мащаби, от която точно профсъюзните организации от страните в преход биха могли да се възползват. Но никой профсъюз не бива да си позволява дори и в частични области на своята работа да е зависим от външна помощ и всеки профсъюз би трябвало да се опита чрез разумно управление на собствените средства от членски внос да може да отговори на всички изисквания и да действа независимо. Демокрация Всъщност, като че ли изглежда ненужно да се дискутира вътрешноорганизационната демокрация в профсъюзи. Едва ли има организация, чиито устави не са създадени с мисълта за вътрешноорганизационна демокрация. Въпреки това, профсъ юзите, не само в страните в преход, страдат от това, че желани те цели не винаги могат да бъдат постигнати или спазени в еже дневието. Ежедневната работа често изисква от функционерите бързи решения, които не могат тепърва да се обсъждат в дълги дискусионни рундове. Освен това, в някои случаи действително страница 66

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход съществуващите организационни структури не позволяват демо кратично формиране на мнение. Пътищата за решения не са задънени улици! При това профсъюзите определят най-вече на големи конгре си, чиято подготовка е преминала през подразделенията, прин ципните си работни линии, акценти и стратегии. Не винаги оба че, това е в съответствие с цялостната ежедневна политическа работа. Точно в страните в преход решения се вземат така бързо или се отхвърлят. Това се отнася за големи икономическо или со циалнополитически линии, както и за отделни решения за пред приятия, като приватизация, преструктуриране и т.н. Тук трябва да се реагира бързо и със силен натиск. Подобни решения, оба че, трябва най-малко допълнително да бъдат разяснени и вътре в организацията, респ. да се подложат на дискусия. Членове те имат право на това и все повече искат да защитят това пра во.„Желязното послушание” от изминалите десетилетия – това бяха принудени да установят и профсъюзите в Западна Евро па – днес вече не съществува. А това също е добре! Въпреки че да се информират всички нива на организацията за актуал ните неща често означава много повече работа, изчерпателната вътрешноорганизационна демокрация в крайна сметка обещава значително по-голяма готовност за действия от страна на функ ционерите и членовете и несъмнено е необходима във всички случаи и тематични сфери, ако искаме да постигнем успех. Демократично подготвяне на решения – демократично поемане на отговорност за дейностите Ето защо профсъюзите трябва вътрешноорганизационно да създадат такива структури, респ. да ги задълбочат, които да осигу рят вътрешноорганизационна демокрация в най-висока степен. С страница 67

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход това може да се гарантира, че профсъюзните позиции се приемат позитивно и в кръга на нечленуващите в него и сред населението. Именно дългогодишните функционери разполагат с голям опит и знания, което понякога ги подмамва, в известна степен да предполагат, че решенията и действията им са„правилните” и не трябва да се подлагат предварително на дебат. Това би могло да бъде напълно оправдано в един или друг случай, непригодно е, обаче, като нормална максима на действие в една демократич на организация. Съществува опасността членовете и функцио нерите на по-долните нива да загубят доверие или да се чувст ват пренебрегнати като активна част на профсъюза. Тогава това често води в ежедневието до крайно хетерогенно представяне на собствената организацията, когато например членове или функ ционери често опонират на определени решения. Това във всеки случай е отслабване на профсъюзната позиция, но и често води и до ерозия на профсъюзната власт заради нарастващата пасив ност или дори до отцепване на членове. По същия начин, това не допринася за привличането на нови членове, ако предположим, че за това са необходими уверени членове и функционери. Следователно, съществуващите организационни структури за демократично изграждане на мнение трябва при всички положе ния да бъдат запазени, съживени или изградени там, където се вижда, че има нужда от тях. Големият плюс на профсъюзите, все пак, е, че в най-добрия случай имат активни и уверени члено ве на всички нива, които могат и искат да представляват общия интерес. С такава възможност не разполага никоя друга полити ческа партия или организация на интереси: предприятие, място, град, регион, бранш, национално ниво! Прозрачност и ефективност В тясна връзка с вътрешно-профсъюзното изграждане на де мокрацията е вътрешно-профсъюзната прозрачност. Нито една страница 68

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход област не бива да бъде лишена от нея: от финансите и персо нално-политическите решения до представляването на искания и позиции на всички нива на профсъюзната работа. Всеки, който отделя от парите си за профсъюза под формата на членски внос, има право по всяко време да научава какво ста ва. Днешните структури рядко допускат такава финансова про зрачност. Да се свежда това до лични пропуски или грешки, би било фатална грешка. Понякога, обаче, съществуващите струк тури насърчават тази грешка или лошия мениджмънт на проф съюзния членски внос. Но недоверието винаги расте най-вече там, където липсва прозрачност. Оттам в профсъюзното ежедне вие се пораждат типични проблеми за профсъюзите в страните в преход. Не се прехвърля по-нататък към другите организацион ни нива членски внос, в съответствие с устава, понякога дори на пълно съзнателно, което в такъв случай прави невъзможно ре довото протичане на профсъюзната работа на тези нива, но и не допуска повече дългосрочни работни линии. Наред с това, това недоверие води и до определен начин на поведение на членове те. Тогава един веднъж плаща по-малък членски внос от пред видения в устава, а друг напълно премълчава, с каква брутна заплата разполага в момента. Като цяло, при всички положения профсъюзите губят пари – един път тук, един път там. Парите от членския внос, обаче, са съществена предпоставка за успешна и независима профсъюзна работа! Съблюдаване на индивидуалните потребности на членовете Активното членство изисква знания и практически познания. То ест, профсъюзните членове би трябвало навреме да бъдат инфор мирани за най-важните събития и планове на организацията си, за да могат да представляват всичко това в своята работна среда по един позитивен начин. Но към това се прибавят и нови потребно страница 69

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход сти от информация, която засяга самите членове. Като например, информация за развитието на бранша им, личните им шансове за кариера, познания за ставащите все по-сложни социалнополити чески решения, които често засягат и тях самите и семействата им и т.н. Тази форма на услугата по отношение на членовете печели все по-голямо значение, тъй като има и„конкуренти”, професио нални организации, застрахователи и др., които се домогват до ин тереса на членовете. Ако, обаче, профсъюзните членове, в идеал ния случай, се чувстват добре осигурени с информация, могат и ще представляват по-скоро активно своята организация. Знанието и компетентността на много организации често са доста по-големи от въздействието, което може да се разгърне с тяхна помощ. В много случаи информацията се обработва на няколко места едновременно, не се обменя достатъчно или не се предава на подходящото място. Така, от една страна се съз дава двойна работа, докато понякога цели организационни обла сти не получават достатъчно информация и с това и основи за действие. Именно с оглед на оскъдните персонални ресурси на повече то профсъюзи, на обмислянето на ефективността се придава го лямо значение по отношение на разпространяването на инфор мация и планиране на действията. Как с минимум ресурси може да се постигне максимален ефект? Присъствие В началото още се поддържаше убеждението, че работата на профсъюзите и успехите им в същността си зависят и от при съствието на компетентни личности. Въпреки нарастващите тех нически възможности, личната ангажираност и личният контакт с членовете и нечленуващите не могат да бъдат заместени. Лич ното присъствие все още е най-добрият път за установяване на страница 70

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход контакт с хората, за ориентиране в работата и проблемите им, а и също така в предлагането на конкретна помощ и закрила. С това, обаче, се има и предвид, че успехът на присъстви ето се дължи също и на това дейностите и установяването на контакт с хората да идват от страна на профсъюза. И тук важи правилото да се обръща внимание на новоприбавилата се„кон куренция”, която все по-силно се бори за вниманието на служи телите в много области на профсъюзната работа. Това се отнася за области като професионалната и трудовата защита(-> осигу ровки), но и за тематични области, в които искат да се ангажи рат хора(-> партии, неправителствени организации, сдружения и т.н.). Към това се прибавя и нарастващо предлагане за прекар ване на свободното време. Как профсъюзите могат да останат/ станат достатъчно атрактивни за хората и членовете в условия та на такава голяма конкуренция? Атрактивно присъствие Към присъствието следователно трябва да се прибави ат рактивната форма на присъствие. За атрактивността на проф съюзите допринасят компетентността им по всички въпроси на трудовия свят също толкова, колкото и успехите от работата им, които в дадени случаи намират конкретно отражение в портфей ла на служителите. Всичко това трябва да бъде постигнато в правилната форма. Това целенасочено присъствие може да се прояви в много варианти: от информационна брошура, компе тентно информационно мероприятие, до дейности, участието в които доставя и„удоволствие”. С това се има предвид не толко ва класически дейности за запълване на свободното време, кол кото по-скоро профсъюзни акции, които се планират и провеж дат заедно със засегнатите – отвъд класическите формати като демонстрации или митинги. страница 71

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Местата, на които присъстват профсъюзите, също би трябва ло да са доста по-разнообразни, а не само в предприятието или – при митинги и демонстрации – класическите места като Минис терство на труда и социалната политика и др. Не е вярно, както казват някои работодатели или политици, че профсъюзите тряб ва, ако обичат, да работят само в предприятието, а иначе никъ де другаде! С оглед на все по-диференциращия се трудов свят (с разликите си в работното време, като например пълно или по часово работно време, временна или надомна работа), проф съюзите трябва да демонстрират нарастващо присъствие и из вън предприятията. В този ред на мисли може да се добави и още нещо: изненадата. А именно – ако попитаме хора на улица та какво мислят за профсъюзите, в повечето случаи отговори те разкриват имидж, представляващ съвкупност от профсъюзна работа в предприятия, скучни речи на функционери по митин ги или нескончаеми интервюта в пресата, с които обикновено се оплакват за неуредици или често поставят и неразбираеми ис кания. Тоест, към присъствието трябва да се прибави както раз биране, което значи откровеност по отношение на„нормалните” хора, така и умението собствената работа да се представя ус пешно и наред с това много по-атрактивно, което в повечето слу чаи не се прави. Публично отпразнуване на успехите Един пример за„необичайна профсъюзна работа” От анкети сред гражданите на квартал в един голям град профсъюзите научават, че много от живущите там служители имат големи проблеми с придвижването до местоработата си с автобус или трамвай. Касаело се е за новопостроен квартал, който не е бил свързан, или поне недостатъчно, с транспортната мрежа на града. Така някои страница 72

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход служители са били принудени да пътуват с лични автомобили, което било доста скъпо(и ще става още по-скъпо). Други трябвало да се съобразяват с прехвърляне. Тоест, за служителите един от найголемите проблеми било придвижването до работа и обратно. Тогава проблемът бил засегнат от профсъюзите съвместно със засегнатите. С помощта на ефективни обществени акции им се отдало заедно с хората от квартала да се преборят за подобряване на транспортната ситуация, тоест за повече автобуси с по-голяма честота, както и изграждането на нови маршрути. Това им донесло симпатия и със сигурност редица нови членове. Профсъюзите в повечето случаи привличат„негативно” вни мание сред обществеността или поднасят„лоши новини”: бло кират движението, поставят неразбираеми искания, оплакват се от лоша политика и т.н. Много рядко профсъюзите излизат на улицата и пред обществеността с подобен ентусиазъм, ако имат нещо позитивно за„продан”. Това, обаче, със сигурност би по стигнало успех в много ситуации! Профсъюзите би трябвало поне веднъж да влязат и в роля та на„слушатели”. Тъй като хората са свикнали само да слушат какви искания поставят профсъюзите или от какво се оплакват, тоест винаги трябва да бъдат в ролята на слушатели на проф съюзите. От това профсъюзите със сигурност биха могли да на учат много, ако по-често се вслушваха, вместо да говорят. Това създава съвсем нови взаимоотношения и често излизат наяве и нови гледни точки, които биха могли да имат важно значение за бъдещата профсъюзна работа. Така например, важна роля за профсъюзната работа биха могли да изиграят нови моменти, до които профсъюзите не биха достигнали сами. Служителите имат многобройни ежедневни проблеми, ва жни за тях, които профсъюзите много често не познават изобщо. Веднъж засегнати, тези проблеми, ще ударят„с един куршум два страница 73

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход заека”, защото профсъюзите ще помогнат на служителите, ще предизвикат симпатия и едновременно с това успешно ще при влекат нови и активни членове. Умението да се налагат Противно на досегашните тематични области на капитела, въпросът за умението да се налагаш играе решаващата роля. За да хвърлим повече светлина на този момент, най-напред трябва да разгледаме поотделно два комплексни въпроса. Преди всич ко, трябва да бъде поставен въпроса какви цели и искания имат профсъюзите, кои са адресатите, от друга страна трябва да се обсъди с какви вътрешни средства могат да разполагат профсъ юзите, за да постигнат или да запазят умението да се налагат. Ако най-напред разгледаме същността на целите, както и ад ресатите, това са или искания към политиката, партии, парла менти и т.н. или са виждания за оформянето на работния свят – от отделни правила в предприятието до насоки, касаещи отдел ни браншове. Винаги, обаче, профсъюзите са онези, които искат или настояват за нещо от другите. Това на пръв поглед звучи ба нално, но трябва да доведе до размисъл защо за почти всич ко трябва винаги да се воюва от страна на профсъюза. Само в най-редки случаи на профсъюзите като представителства на ин тереси се предоставя нещо доброволно или дори предварител но. Тъй като профсъюзите нямат право да взимат решения във всички споменати тематични области – като например политици те или работодателите, трябва със собствени средства дa при нуждават да се вземат съответните решения или да ги променят в своя полза. За това трябва сами да си осигурят изслушване от „взимащите решения”, дори и когато въпросните изобщо не же лаят да се вслушват. И така, как профсъюзите могат да успяват да бъдат изслушвани? Моралните апели, както показа опитът от годините на преход, в този случай не могат да допринесат мно страница 74

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход го. Необходимо е умение да накарат да бъдат изслушвани. Как може да се създаде това умение? По всички правила на изкуството – упражняване на политическо влияние По принцип, политиците и партиите зависят от гласовете на избирателите. Освен това, до политиците и партиите има и изби ратели, в качеството им на директни лица за контакт по различни въпроси, които оказват непосредствено влияние върху политика та. Това предоставя цяла палитра от възможности за профсъ юзите да съумеят да бъдат изслушани. Това, разбира се, само ако са в състояние компетентно да разработят предложенията си и да ги представят съобразно съответния проблем. Успехът на профсъюзните действия зависи в решаваща степен от това дали профсъюзите могат да се представят като компетентни иг рачи във всички области на споровете. Повече за това ще стане дума на друго място. Полето на оказване на влияние по своята същност премина ва от постоянното лобиране в политическата сфера, през все обхватна информационна работа сред членовете, до ефективно представяне в обществото. Следователно, преди всичко, надлъж и нашир трябва бъде впрегната силата на аргументите. Ако не си отзивчив, мога и по друг начин … Ако всичко това не постигне успех, наред със силата на аргу ментите трябва да бъде мобилизирана също„силата на члено вете”, а и много повече от това, за да се засили натискът. Често, обаче, се случва профсъюзите твърде бързо и без достатъч но информационна работа се хвърлят в подготовката на стачни или демонстрационни мероприятия. И почти също толкова чес то тези мероприятия се провалят, тъй като самата членска маса страница 75

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход не е могла да бъде подтикната да вземе активно участие в тях. Други хора са се чувствали още по-малко привлечени да окажат подкрепа на профсъюзите, тъй като е липсвала информация и дейности за убеждаване. Даже в тези случаи за противниците на дадените искания е прекалено лесно да ги опровергаят с по мощта на средствата, с които разполагат – като например преса та, тъй като аргументите на профсъюзите предварително не са били достатъчно разработени и обществото не е било запозна то с тях. Тогава профсъюзните акции бързо се превръщат в поскоро безпомощни протестни акции срещу вече решени факти. А това отново често допринася за изграждането в обществото на негативния образ на една губеща организация. Следователно, ако се посветим на въпроса колко навътре и всеобхватно може да се изгради силата да се налагаш – т.е. ком петентност и сила на членовете –, трябва да се изходи от съ ществуващите възможности и да се намерят пътища за постро яване на тези възможности по такъв начин, че максимално да се доближават до идеалната представа за умението да се нала гаш. Ето защо профсъюзите трябва да си създадат центрове на компетентност, които да са в състояние да изготвят задълбоче ни анализи по отношение на важните тематични области, да раз работват съобразени с проблемите аргументи и предложения за разрешаването им и след това да ги представят по подходящ на чин на членската маса, обществеността и/или на политиците. Да разработиш добри аргументи и представи зависи в еднаква сте пен от това да ги поднесеш по достъпен начин на широката пуб лика. Едва тогава от„силата на масите” може да се получи една активна членска маса. Активна членска маса „Профсъюзът – това си Ти!“ Това, което най-напред прозву чава като едно доста удобно рекламно послание, крие в себе си страница 76

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход един решаващ момент от профсъюзната работа. Въпреки голе мината си и относително голяма финансова сила и дори при въз можно най-добри организационни структури, профсъюзите вина ги разполагат със сравнително по-малко щатни функционери в сравнение с политическите си съотборници или работодателите. Поради това профсъюзите са принудени да ангажират възможно най-много от членовете си с изпълнението на задачи на изборни длъжности. Те трябва активно да представляват профсъюзните виждания в предприятията, да агитират за тях в политическата общественост или също така да убеждават„само” нечленуващи те в профсъюзи, а и дори да ги подтикват към сътрудничество. Какво може да накара членовете да правят повече от това да си плащат месечния членски внос на профсъюза? Мотивацията е двигателят Преди всичко те се нуждаят от мотивацията за това. Тъй като в повечето случаи едва ли ще стане така, че в резултат на по добни дейности да„изскочи” директно, измеримо предимство за отделния индивид, трябва да е налице само твърдата убеденост за даденото нещо и за профсъюза като цяло. И двете могат да се случат единствено с помощта на гореспоменатите основни линии- прозрачност, демокрация и присъствие. Към това трябва да се прибавят съответните и атрактивни предложения за квали фикация и обучение. Знанието е сила! Колкото повече членове и функционери разполагат със знание и осве доменост, толкова по-силен може да стане профсъюза. страница 77

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Не може да се говори за активна роля на членовете в дъл госрочен план, ако„не са в час с новостите”. В случая не ста ва дума само за експертни въпроси, а и за проблемни области като способност за водене на преговори, обществени прояви и представяне, умение да се дискутира и т.н. Активните члено ве трябва да имат достатъчно доверие в себе си, въз основа на знанията си, както и на умението си да комуникират, и понякога открито да се застъпват за профсъюза и вижданията си. Лично стното им и активно присъствие създава повече влияние за це лия профсъюз. Профсъюзите сред обществото Вече многократно беше обърнато внимание на това, че проф съюзите не могат да бъдат организации само за предприятия та. Често, обаче, опоненти на профсъюзите налагат това огра ничение. Но, ако профсъюзите наистина искат да представляват интересите на работниците и служителите и на техните семей ства, те трябва да бъдат много повече от организации само на предприятията. Те трябва да се покажат навън в обществото, те самите трябва да гледат на себе си като на важен обществен фактор. Става дума не толкова за колективни възнаграждения или работно време, колкото за социалните рамкови условия – от местоживеенето, условията на околната среда, до културния жи вот. Със сигурност профсъюзите не могат да бъдат компетентни в еднаква степен по всички въпроси или изобщо да дават тон на нещата, но все пак, всички тези въпроси, по различен начин и в различна степен, са свързани с представителния статус и влия нието на профсъюзите. В много случаи съществуват и директни същностни взаимо връзки, тъй като във всички области има работници и служители, следователно и потенциални профсъюзни членове, които оказ ват влияние посредством работата и интересите си. Така един строителен профсъюз в наши дни почти не може да си позво страница 78

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход ли да пренебрегва моменти като пестенето на електроенергия, опазване на околната среда и т.н. А и инженери, които участ ват например в разработването на продукти, по определен на чин оказват влияние на ежедневния живот. Организираните от профсъюза учители искат да си извоюват не само по-добри за плати или работно време, а и да участват в структурирането на учебните занятия и по този начин да окажат влияние върху въз питанието на бъдещите поколения. Един профсъюз на артисти те също обръща внимание на повече неща от единствено на подобрите хонорари. Диапазонът е доста по-многообразен. Целта на това е само да стане ясно, че с членската си маса профсъ юзите разполагат с невероятни знания и възможности за оказва не на влияние, които могат да бъдат използвани по всевъзможни начини в изпълнението на техните задачи. Използване на златото в главите на членовете Специфичните за дадена професия познания, например, мо гат да допринесат с важни аргументи в случай на преструктури ране в предприятието или дори да доведат до производственоикономически решения – например нови продукционни линии= нови работни места, но ако се използват от профсъюзите. В ця лата сфера на възпитанието на първа линия са учителите, уни верситетските преподаватели или възпитателите в детската градина, които оказват или могат да окажат влияние върху об разованието. Това става по пътя от активно участие при изготвя нето на учебни планове до избора на семинарни теми. Наисти на ли съответните профсъюзи са използвали целия този кръг на компетентност? Или ако човек наблюдава креативността на ар тисти и режисьори, уменията за представяне на редакторите и т.н., които, всъщност често са и профсъюзни членове, се пита защо този потенциал не се използва в значително по-голяма сте пен за профсъюзната работа. страница 79

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Би трябвало да се направи опит за превръщане на дадени те квалификация и умения в още по-голяма съставна част на профсъюзната компетентност. Ако повече членове получат въз можността да приложат специфичните си качества и в разработ ването на аргументацията или планирането на мероприятията, много същностни моменти от профсъюзните дейности и тяхно то представяне биха изглеждали много по-разнообразни, но във всички случаи и по-пъстри отколкото са днес. Именно защото мнозинството от профсъюзните дейци се дви жи почти в целия обществен спектър, би трябвало въпреки всич ко да бъде възможно там навсякъде да се засягат и представят важни профсъюзни теми. Със сигурност това са по-скоро иде ални представи, но също толкова сигурно е, че може поне да се обмисли прилагането и по този начин на компетентността и ан гажираността на членовете на едно или друго място в профсъ юзната работа. Структури Точно когато размишляваме за структурите на една органи зация, ни грози опасността да се ориентираме в наличните при мери. Трябва, обаче, да се опитаме да не се поддаваме на тази опасност. По-скоро трябва да се замислим как назованите пре ди това цели- отчасти – биха могли да се прехвърлят в различни структурни сценарии. Със сигурност заимстването на успешни структурни концепции няма да закъснее, те трябва да бъдат из ползвани, обаче, само като евентуална помощ за ориентиране. Само в региона на Югоизточна Европа има около 40 важни профсъюзни конфедерации, които съответно имат средно по около 20 браншови организации. Следователно се получава едно число от 800 профсъюзни организации, които трябва да носят страница 80

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход отговорност и да използват компетентността си на национално и международно ниво! Как да се осъществи връзка между националната и международната компетентност в този случай, което ще я направи и по-силна? По принцип една демократична организация трябва да се стреми към възможно най-широко участие на максимален брой членове и функционери при изграждането на своите структури. Това означава, че на всички нива от профсъюзната работа би трябвало да се концентрира възможно най-голяма отговорност и самостоятелно изграждане. Така наречените високи йерархии по-скоро пречат на това, докато плоските йерархии в най-голя ма степен могат да отговорят на това изискване. Полезен е и из ползваният в политиката на ЕС„принцип на субсидиарността”, тоест делегиране на колкото е възможно повече отговорности на по-ниските нива. Ако им се удаде това, са изпълнени както спо менатите демократични принципи, така и – и това е също толко ва важно – е използван шанса да се активира възможно най-го лям потенциал на членската маса и ръководното тяло. Впрочем, това е необходимо с оглед на наличния дефицит на щатни функ ционери и експерти, в сравнение с политическите играчи, ако профсъюзът иска не само да присъства на всички свои функцио нални нива, но и да въздейства наистина активно. Дясната ръка трябва да знае какво прави лявата Втора съществена предпоставка за успешна профсъюзна ра бота е прозрачно и ефективно разпределение на задачите на различните части на организацията. Със сигурност винаги ще има припокриване в изпълнението на задачите, но би трябвало, доколкото е възможно, да се избягва двойно и тройно обработ ване на тематични области от една страна, докато други остават страница 81

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход напълно недокоснати. Тъкмо с оглед на напълно слабия ресурс от персонал тази максима едновременно е и задължение. Различните сфери на компетенции на различните нива тряб ва да са свързани в същностен и организационен план, така че свършената в дадения случай работа да може да се разгърне възможно най-широко и ефективно. Това означава, че трябва да има обмен на познания, опит и резултати, така че да не се на лага всеки път отново„да се открива топлата вода”. Погледна то от идеална гледна точка, би могло да се каже, че резултатите от дискусии например в тематични работни групи на Пан-евро пейския регионален съвет трябва да бъдат пречупени вертикал но надолу до организациите в предприятията – ако, все пак, са от значение за тяхната работа(както е в повече случаи, за раз лика от това което си мислят много хора). Със сигурност също толкова необходимо е хоризонтално да се предава например оп ита на една организация в набирането на членове на други ор ганизации. По принцип това се отнася както за личната обмяна на опит в съответните органи и работни групи, така и за обмяна та към всички медийни форми(и-мейл групи, профсъюзни вест ници, брошури и т.н.). Предвид факта, че в повече страни на преход има повече от една профсъюзна конфедерация, трябва да се извършва обмен между конфедерациите. Тъй като мисълта за конкуренция трябва да бъде изместена от мисълта за колкото се може по-силно и единно по съществените въпроси профсъюзно движение в страната. А това, защото в трудовия свят има още по-големи области, на които досега профсъюзите почти не са обръщали внимание и не са работили, така че съществуващата конкуренция за нови членове трябва да се води по по-позитивен начин например там, където изобщо няма никакви, респ. са много малко хората, организирани в профсъюз, като например в малки и средни предприятия, страница 82

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход в сектора на услугите, при учащи, студенти и образоващи се и т.н. За съжаление, обаче, различните конфедерации, респ. съответните браншови профсъюзи, се конкурират там, където и двата вече са добре представени. Това често води – с оглед на едно силно и единно профсъюзно движение – до нулев резултат от играта. Членове се сменят, но доста рядко се присъединяват нови. Да хвърлим повече светлина на това на фона на споменатите цели за успешна профсъюзна работа в страни в преход. Как мо гат да бъдат намерени„верните” структури в идеалния случай? Профсъюзните дейци близо до хората Профсъюзната работа винаги се издържа от убеждения, чес то и от емоции. Те се предават най-добре чрез личен контакт. За това като част от обмислянето на структурите трябва да се на прави така, че да се„изживеят” по възможност всички нива на действие. На ниво предприятие това го има поне там, където съ ществува работнически профсъюз. В някои страни вече са из брани и работнически съвети, които, всъщност, не са профсъю зен орган, предлагат, обаче, добра възможност на профсъюзите, да изложат възгледите и исканията си на служителите. Отклонение към темата Работнически съвети Във все повече страни се издават законови разпоредби за създаването на работнически съвети. Въпреки еднаквостта на понятието, функцията и възможностите на работническите съвети в страните в преход варират много силно. В повечето случаи страница 83

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход работническите съвети имат единствено консултационни и информационни права, разпоредби за участие в управлението ако изобщо фигурират в законите се намират в много малко трудови области на представителството на интереси. Един основен принцип се откроява, обаче, навсякъде където съществува тази законова възможност: Работниците в една компания могат – въз основа на законовите разпоредби – да си избират представителство на интереси, което има формални права спрямо ръководството, респ. на работодателя. Изборите се провеждат демократично и в тях могат да участват всички служители – активно или пасивно. Въпреки често много малките права, едно такова представителство на интереси в много компании би могло да бъде много повече от това, което има като представителство на работниците и служителите в момента в по-голямата част от предприятията – а именно нищо. Профсъюзите все още имат големи съмнения що се отнася до нагласата им за работническите съвети. В повечето случаи отхвърлят създаването им, защото се страхуват, че ще срещнат конкуренция в предприятието. Колкото и разбираем да е този страх по отношение на риска, толкова и неразбираем е той с оглед на възможностите, които могат да получат профсъюзите в резултат на това. Те трябва бързо да грабнат предоставения шанс. страница 84

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Там, където досега вече има профсъюз на предприятието, на профсъюзите въпреки всичко е позволено най-често да се доверят на това, че могат да изпратят в надпреварата на изборите най-добрите и компетентни кандидати. А там, където няма профсъюз на предприятието и поради това няма и профсъюзни дейци, е близко до ума, че профсъюзите трябва да осъществят контакт с избраните представители и да им предложат помощта си. Защо не бихме могли да имаме такова доверие в собствената компетентност,така че с тази помощ със сигурност да могат да бъдат привлечени нови членове – с една дума като профсъюз да си извоюваме влияние в даденото предприятие. Още един важен аргумент говори в полза на твърдението за конкуренция. По всички правила работническите съвети нямат право да водят колективни трудови преговори. Този крайно важен основен принцип винаги предоставя на профсъюзите достатъчно пространство и възможности за действие. Наистина в момента в някои страни в преход се води дискусия дали работническите съвети да не водят политика по колективно трудово договаряне. Профсъюзите трябва да попречат на това с голяма твърдост, защото иначе по принцип възниква конкурентна ситуация, която може само да е в ущърб на работниците и служителите във вече и без това плуралистичния пейзаж на представителствата на много компании. страница 85

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Законите за създаването на работнически съвети – рано или късно – ще влязат в повечето страни(това вече с оглед на Директивата на ЕС за информиране и консултиране). Колкото по-дълго профсъюзите се противопоставят на това, толкова повече другите – включително и работодателите – могат да се възползват от тази възможност. Следователно с оглед на аспекта да могат да влизат в нови предприятия и да набират нови членове, възможността трябва да се използва от профсъюзите. Там, обаче, където профсъюзите нямат директен контакт с работниците и служителите посредством профсъюз на предпри ятието или работнически съвет, трябва да се стремят към при съствие във възможно най-голяма близост, за да могат да упраж няват влияние и отвън(и изцяло с цел да основават и изграждат нови представителства на интереси) В осем от десет предприятия понастоящем няма представителство на интереси! В страните в преход трябва да се изхожда от това – ако се вземат предвид всички фирмени единици от 1 до 10.000 заети лица – че 80% от всички предприятия не разполагат с регламен тирано представителство на интереси.(вж. също резултатите от представителното изследване в Унгария)! Създаването на фун даментално присъствие на профсъюза на местно, окръжно или регионално ниво следователно е една от първите и най-важни цели за реформата на профсъюзните структури. Със сигурност тази цел е ограничена от съществуващите финансови ресурси, но това не може да означава изобщо да не се марширува в тази посока. страница 86

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход За това трябва да се привличат и хора вътре в профсъюза, за да могат, в средносрочен и дългосрочен план, да бъдат оси гурени необходимите финансови ресурси за регионализиране на организацията. Колкото по-плътна става тази мрежа на пред ставителството, толкова по-добре членовете и организациите на предприятия могат да бъдат ръководени в същностен и ор ганизационен план, да бъдат изградени нови представителства на интереси в предприятията или спечелени нови членове за профсъюза. Местната близост често означава и една по-силна същностна близост, защото работниците и служителите нами рат пътя до профсъюза през собствените си, съвсем лични опит и проблеми на място. Това не може да бъде балансирано чрез разпространяване в цялата страна брошури за набиране на чле нове и т.н. Регионалните, а, разбира се, и местните профсъюзни бюра могат и следователно да предложат подходящи форми за провеждане на мероприятия, за да привлекат хората. Тук сфера та на възможностите е почти неограничена. Личният принос е по-добър от всяка брошура А тези бюра могат да поемат и други, важни за цялата орга низация, задачи. Позволено ни е да изхождаме от това, че във всички страни на преход принципът на децентрализация ще про дължава да се развива и на политическата сцена. Тогава все по вече решения от всякакъв род ще се вземат от окръжните и/или регионални парламенти – често решения, които имат съществе но влияние върху работниците и служителите по места или в ре гиона. Тогава се налага компетентно оказване на влияние вър ху тези решения от страна на профсъюза. А поради технически причини тези задачи изобщо не достигат до централните бюра, най-вече тъй като работещите там не разполагат с достатъчно информация за съответната среда в региона. От друга страна, експертите на централно ниво могат да окажат полезно съдей страница 87

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход ствие с например политико-икономически експертизи или отра ботени случаи на добри практики и т.н. Тоест, принципът на вертикалната и хоризонтална работа на мира важно приложение на регионално ниво. Солидарна браншова политика Ако сега вземем под внимание браншовото ниво, по прин цип бихме могли да постулираме споменатата регионализация и на това ниво. Досега в много случаи в страните в преход съ ществува известна„пропаст” в работата на браншовите проф съюзи, която е структурно обусловена. В повечето случаи, наред с профсъюзите на предприятията, на браншово ниво съществу ват само и националните браншови бюра – сега само в някои случаи браншови организации започват изграждането на реги онални представителства, поради това, че много от тях са твър де малки, т.е. разполагат със значително ограничени ресурси. В тези случаи би трябвало да се дискутира в посока например на по-голям брой кооперационни модели на повече, близки по съ щество браншови съюзи, с цел създаване на присъствие. Необходимо е„свързване“ на отделните интереси в предприятието – да се подсили бранша Профсъюзите на предприятието структурно имат предприя тието, в дадени случаи цялата компания като сфера на компе тенции. Освен това, интересът не може и не бива да си отива – това вече се забранява и от съответните закони и т.н. Поради това често се случва, че дори в рамките на един бранш и в един и същи регион за работниците и служителите съществуват на пълно различни условия на труд и възнаграждения. Предвид все още често липсващите браншови колективни трудови договори страница 88

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход (особено в частния сектор) или дори и само липсата на сила да се прилагат съществуващите браншови колективни трудови до говори в предприятието, работниците и служителите в компани ите без представителство на интереси(профсъюз на предпри ятието или работнически съвет) често се оказват без всякаква защита пред дадения работодател. Недопустими условия на труд, мизерни заплати, противозаконни уволнения и много дру ги тогава са част от дневния ред. А това, въпреки че може би само на няколко километра по-нататък има компания от същия бранш, в която представителство на интереси в предприятието може да се грижи за спазването на колективните трудови възна граждения или на правилата на трудова защита. Следователно, принудени сме да констатираме много голяма разлика между от делните условия на труд. Изграждане на умение за организиране на стачки на браншово ниво Как може да се затвори тази„пропаст” между националната(и международната) браншова работа и представителството на ин тереси в предприятието? Безспорно трябва да продължат и да се засилят усилията за сключване на браншови колективни тру дови договори. За целта, обаче, браншовите профсъюзи се нуж даят от власт да се налагат, която често им липсва(например умение за организиране стачка в целия бранш) – не на последно място, именно поради съществуващите организационни принци пи. За в бъдеще трябва да се засилят и опитите за установяване на минимални условия(-> трудови закони и т.н.). В голяма степен куца и реализацията на права в предприя тието, които често стоят само на хартия! В действителност там не могат да помогнат и държавни контрольори, единствената ис тинска помощ и единствената истинска защита могат да предло жат само профсъюзите. А там, където още няма представител страница 89

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход ство на интереси в предприятието, това трябва да се случи – по един или друг начин – посредством профсъюзно представител ство. Спомената пропаст е отговорна и за това, че браншови те профсъюзи в много сектори просто са твърде слаби, за да из воюват браншови колективни трудови договори или да следват браншови политически цели. Регионалните представителства могат да обединят силата на браншовите профсъюзи и да се по грижат за укрепването на цялата браншова организация. За работата на браншовите организации на различни конфедерации по принцип важи същият апел за съвместно сътрудничество на браншово ниво. Тъй като ефективни колективни трудови договори в един бранш често могат да бъдат прокарани не само от една организация, със сигурност, обаче, в реалността не могат да бъдат гарантирани за работниците и служителите само от една организация. А това означава, че по-добре би било да се прилага принци път на хоризонтално и вертикално свързване на профсъюзната политика. Хоризонтално и вертикално свързване Предвид реалността, това със сигурност е не е прост въпрос, тъй като всяка организация има собствени традиции, собстве ни модели на действие, а и различни цели. Въпреки че между временно някогашното разделение между т. нар. нови профсъ юзи и т. нар. стари профсъюзи се е изгладило в резултат на това, че повечето от тях вече членуват в Международната конфеде рация на профсъюзите(МКП) респ. в Пан-регионалния региона лен съвет(ПЕРС), все пак, различните традиции продължават да съществуват. страница 90

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Освен това, не всички организации – предимно много бран шови организации – изобщо не са в състояние да възприемат дори минимума от същинските си задачи, което са дължи на броя членовете им и на съществуващите структури. Нерядко дори председателят на малък браншови профсъюз работи само на изборна длъжност и не може да построи работата си на ни какви експертни щабове или други подобни. Очевидно е, че тези профсъюзи – по начина, по който се представят днес – не са способни да оцелеят или още повече активно да представляват интереси. Затова понятието„сливане” се разчува и на практика това е един начин за обединяване на силите и подобряване на ефективността. Това, обаче, е само една алтернатива. Втора та кава би била да се помисли как, от една страна, да се запази же лателната професионална близост на по-малки организации, а от друга – да се подобри ефективността на структурите и пови ши умението за налагане. Възможно е последната алтернатива, все пак, да е само една първа стъпка към сливането – но не е задължително. Сътрудничество преди сливане? Като начало може се помисли кои работни области могат да се обединят или тясно да сътрудничат помежду си. Ако искаме да запазим например професионалната близост, тогава опера тивната работа на организацията за в бъдеще и в голямата си част би трябвало да бъде ориентирана към съответната профе сия. Има, обаче, много работни области, които биха могли изця ло да се обединят или също тясно да се свържат помежду си. Това се отнася например за правната защита, за широки обла сти в планирането, квалификацията и ръководството на персо нала. Това важи за помещенията за офиси и оборудването им и т.н. Експерти също биха могли да се използват в много отноше ния от повече браншови организации или да се предоставят от конфедерацията. С всички тези мерки би могло да се обоснове страница 91

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход едно тясно сътрудничество и в дадени случаи по-късно се поя вяват причини за разширяването му. Опитът от сливания напъл но разкрива опасността, че членовете или работниците и служи телите от един бранш вече не се чувстват в профсъюза като„у дома си”. Затова трябва да се претеглят всички предимства и не достатъци и на първо място на преден план да стои интереса да се представляват съществуващите членове по най-добрия въз можен начин и да се спечелят възможно най-много нови хора за профсъюза. Необходимите структурни решения би трябвало да се ориентират в тази посока. Кои сфери на задачи по принцип би трябвало да се поемат от кое разделение на профсъюза? Със сигурност в уставите е за сегнато нещо по този въпрос, но доста често бързо променяща та се реалност показва, че съществуващите принципи не са дос татъчни, респ. не са актуални, към днешна дата. В прекалено много случаи между конфедерацията и националните й браншо ви съюзи в единия край и организациите в предприятията в дру гия край съществува огромно разминаване. Ако и тук се приложи принципа на„децентрализиране, където е възможно, централи зиране, където е необходимо”, тогава могат да се намерят много примери, където този принцип все още не е реализиран докрай. Прекалената самостоятелност също може да ограничава Така профсъюзите на предприятията, въз основа на същест вуващия статут, в повечето случаи са прекалено самостоятелни, което, обаче, със сигурност не е само в тяхна полза. Тяхно задъл жение е например по-голямата част от административното упра вление на членовете и те рядко разполагат с подробна експер тиза по много въпроси на профсъюзната работа, колкото повече браншът им е обвързан с международни отношения. Обратно – организациите на браншово ниво разполагат с недостатъчна ин страница 92

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход формация за членската маса, с твърде малко средства за изграж дане на централни центрове на компетентност, които биха могли да бъдат много полезни особено за работата в предприятието, и с ограничено умение да се налагат, в сравнение с работодателите и политиците. Не може една браншова организация на национал но ниво да се състои от четири или пет функционера! Често дори и това не налице. Една по-ефективна браншова структура трябва да расте от отдолу нагоре. Това повелява и демократичния прин цип на профсъюзите. Всяко ниво на една браншова организа ция от една страна трябва да има доверието на другите нива, но трябва да се осигури достатъчна прозрачност, така че това дове рие да бъде и гарантирано от демократично избрани и заемани контролни инстанции. Впрочем, от този принцип следва също, че браншовите профсъюзи, разбира се, сами избират ръководите лите си. Това не може да се случи посредством конфедерацията – до известна степен отгоре надолу. Именно по този начин значи телно се смущава органичната връзка между„обикновения член” на един браншови профсъюз и неговият председател. Действаме международно – реализираме в предприятието За повечето браншови организации една част от работата, придобиваща все по-голяма важност, се поражда на междуна родната сцена Тук международните компании до голяма степен определят браншовото развитие – и това в повечето случаи без какъвто и да бил демократичен контрол. Поради това междуна родните профсъюзни организации трябва да станат по-силни на това ниво – а това могат да постигнат единствено, ако отделни те им национални членски съюзи станат по-силни и компетент ни(и тук, сега, както и преди е в сила старият принцип: Веригата е точно толкова здрава, колкото най-слабата й брънка). Ако по гледнем от друг ъгъл, ще видим, че международната браншова страница 93

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход политика придобива все по-голяма и по-конкретна стойност и за работата в предприятието. Тоест, националната браншова орга низация носи отговорност за функционирането на вертикалния информационен поток и в двете страни. За целта тя се нуждае от съответните средства. Следователно, краткият извод за структурния дебат на браншо во ниво би могъл да звучи така: местна близост и децентрализи рани отговорни структури, обединяване на силите на организации те на предприятията във влиятелна обща организация, централно развитие на компетентността и автономна браншова политика. Сътрудничество в рамките на конфедерациите Каква роля изпълняват конфедерациите при автономни бран шови профсъюзи? В началото стана дума за многото различни сфери на задачи на профсъюзите. За една част от тях отговарят браншовите профсъюзи, докато, от разумна гледна точка, една на истина голяма част би трябвало да се изпълнява в тясно сътрудни чество в конфедерацията. Това принципно се отнася за всички за дачи, които определят рамкови условия за свободни журналисти. В еднакъв интерес на всички профсъюзи е да участват актив но в процесите на различните политически нива на вземане на ре шения. Това се отнася както за законопроекти, така и за планира не на регионалната политика, а и за представителство по основни въпроси на международно ниво. С това са определени и местата за ефективна политика на конфедерацията – по същия начин, те се ориентират към различните нива на политика: тоест, от местно то ниво, през регионалното и националното ниво, до международ ното поле на действие. И на всички нива на конфедерационните структури се падат координационните задачи: как различните ин тереси на членуващите организации на браншово ниво могат да се обединят в една единна представа, в единни искания? страница 94

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Конфедерация – координация на компетентност и сила на браншовете и … Тази координация трябва да бъде организирана. От една страна, тя се нуждае от компетентния принос на конфедераци ята посредством експерти, и на компетентния за всеки случай принос от страна на браншовете, от друга. За тази цел трябва да бъдат създадени и изградени работни групи, органи и нива на вземане на решения, които да разработят съвместни пози ции и определят демократично. За тези резултати конфедераци ята също има задачата на вертикалния и хоризонтален инфор мационен поток. Освен това, в задълженията на координиращите организа ции влизат и задачи от първостепенна важност като обучение и квалификация на ръководните тела, но и на членове и други за интересовани. Изобщо, конфедерацията е рупорът на профсъ юзите навън. Нейна задача е например да планира и реализи ра важни кампании или да внася значими политически импулси в обществената дискусия. Конфедерацията въплъщава желани ето на профсъюзите активно да участват, в качеството си на об ществено наистина релевантна група и в цялостния процес на изграждане на икономиката и обществото. … представителство на профсъюзите в обществеността За всички тези задачи конфедерациите се нуждаят от пове че ресурси, отколкото мнозинството от тях разполагат в момен та. Необходими са им експерти по национално и международно право, необходими са им професионалисти за кампании и ин формационно разработване и прилагане, необходими са им ко ординационни инструменти, за да са в състояние да справят със задачата за разработване на съвместни позиции, които, всъщ страница 95

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход ност, трябва се разработят спрямо представите на различните браншови организации. Краткият извод тук би могъл да звучи така: с това конфедера циите имат пресечени задачи, с професионална компетентност те координират и структурират различните възгледи на членува щите в тях организации на всички профсъюзни нива на действие и представляват тези общи позиции в обществеността и в поли тическото пространство. Финансови структури Вероятно най-чувствителната сфера на структурния дебат представлява финансовата структура на профсъюзите. Все пак, финансите са основата за уменията на профсъюзите да разви ват и изграждат компетентността си, както и да реализират дей ността си. Освен това, вноските на членовете са средства, които се плащат с доверие към тяхното съвестно използване, доверие в това, че посредством този принос се подпомага представител ството на интереси както в представляването на отделните лич ни интереси, така и в осигуряването в даден случай на солидар на вноска за други членове. Ако това доверие бъде накърнено, с прекратяване на член ството си в профсъюза членовете изтеглят и членския си внос. Погледнато така, всеки ден профсъюзите трябва наново да се утвърждават и да демонстрират доказателство за успешна работа. Ползата за членовете се откроява например при успешни ко лективни трудови спорове или също в компетентното представи телство в законодателни процедури. страница 96

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Какво получава членът срещу своята вноска? Все пак, използването на членските вноски трябва да бъде представено и много прозрачно. Изразходването на всеки лев, всеки динар или всяко евро трябва да може да се проследи с точност. А това именно в страните в преход, в които много хора и без това имат съвсем малко доверие в организациите и техни ят подход към парите. Прозрачността при събирането и използ ването на средства предполага една централна регистрационна система, която да може да бъде контролирана демократично и без пропуски. Колкото и бюрократично да звучи това, за тази цел съществуват малко истински алтернативи. Тъй като, ако между отделните нива на събиране на приходите – профсъюз на пред приятието, браншова организация, регионална организация или конфедерация – има информационни дупки, няма да има и фун даментално доверие в правилното използване на средствата. Към това се присъединява и друг съществен аспект. Само едно централно регистриране дава и един цялостен поглед, без пропуски, върху броя на членовете, структурата им и с това и върху промени, дефицити или успехи в грижата за членовете и привличането на нови. Това са важни величини за профсъюзни те стратегии и дефинирането на същностни цели. Събиране на вноската – исконна задача за профсъюза Повечето профсъюзи в страните в преход не са променили събирането на членските вноски от социалистическите времена, така че вноските на членовете все още се удържат от работода теля директно от брутната заплата и се превеждат по сметката на профсъюза на предприятието. Това е много удобно, обаче ед новременно крие голяма опасност. Вече се е случвало работода тел да отказва да поема тази услуга за профсъюза за в бъдеще или дори да използва тази система като„средство за борба” сре страница 97

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход щу профсъюза в случай на спорове в предприятието. В подобен случай профсъюзът на предприятието на първо място е безпо мощен пред проблема да достигне до средствата от членовете. Но тази система крие и други опасности – директно за члено вете. Работодателят безвъзмездно получава пълния списък на работниците и служителите, организирани в профсъюз. Съществуващата система за събиране на членския внос при профсъюзите на пред приятието много често и в голяма степен застрашава членовете. Все пак, често вече се е случвало и прави голямо впечатле ние, че при приватизация или преструктуриране се освобожда ват много профсъюзни членове – разбира се, не с официалния аргумент, че освободеният е профсъюзен деец. Често профсъ юзите са се оплаквали от тези обстоятелства, но не са вземали под влияние факта, че именно тази стара система на събиране на вноските оказва съдействие на подобни уволнения. Точно поради тези причини профсъюзите трябваше отдавна да помислят върху това сами да си събират членския внос. Това безспорно изисква повече работа и време, но пази членовете. Освен това, в Европейския съюз актът на членство в профсъюз е защитен като лични данни и не може да се предоставя на тре ти лица без съгласието на члена. Членството в профсъюза не бива да бъде опасно Следователно, трябва да се изхожда от това, че и в европей ските страни в преход, които се ориентират към правилата на страница 98

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Европейския съюз, рано или късно ще настъпят законодателни промени, които да направят досегашната система невъзможна. Затова е дошло времето за профсъюзите да обърнат внимание на нови системи. Независимо от това, най-напред излиза на дневен ред въпро са на кое място членовете трябва да плащат вноските си, респ. на коя организация – правно погледнато – стават или са члено ве. От гледна точка на гореспоменатите проблеми съществува и още един структурен проблем за профсъюзите с досегашната форма на членство в профсъюза на предприятието. Едно заето лице може да стане член на профсъюз само, ако има профсъюз на предприятието – или обратно: работниците и служителите мо гат да се приютят под защитния покрив на един профсъюз, ако в предприятието им няма профсъюз на предприятието. По този начин профсъюзите влизат в един дяволски кръг, който води до там, че почти не могат да бъдат привлечени нови членове в ста ващите все по-многобройни малки и средни предприятия, в при ватизираните или новосъздадените компании. Членство на браншово ниво Тъй като точно в тези растящи сектори профсъюзите в наши дни много рядко са представени от организация на предприяти ето. Със сигурност често съществуват и законови пречки за из граждането на профсъюз на предприятието или дори само на работнически съвет, които се позовават на минимален брой ра ботници и служители. Но тъкмо защото всички тези фактори до сега водеха до това, че много работници и служители изобщо не можеха станат член на профсъюз, дори ако искат, именно това трябва да накара профсъюзите да дискутират и прилагат нови структури на членство. Някои браншови профсъюзи вече са направили първите стъп ки за това. При тях вече и работниците и служителите директно страница 99

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход могат да станат членове – без да има профсъюз на предприяти ето. Това е една важна първа стъпка. Не бива, обаче, да се раз чита само на това, защото с досегашните ресурси на браншовите профсъюзи и при най-добра воля тези членове не могат да бъдат достатъчно защитени в работното ежедневие. Единствено при вече настъпили случаи на вреда(уволнение, предупреждение, съкращение и други подобни) може да се помогне в определени случаи. С това, предварителна защита все още не е възможна в достатъчна степен. Тоест, тук се разкрива пресечена връзка към общия въпрос за организационните структури с указанието за не обходимото усъвършенстване на силата за налагане, на компе тентността и на ресурсите на браншовите профсъюзи. Въпросът за позицията, защитата и успешното представител ство на интереси на отделния член посредством профсъюзната ор ганизация е решаващ именно от тази гледна точка и представлява действителната изходна точка на всички реформаторски дискусии. Централното членство носи цялостна представа … Следователно, ако свържем различните, засегнати досега съ щностни моменти, по-доброто решение се разкрива в централи зирано управление на членовете на браншово ниво. Във всеки случай това би било и значително по-прозрачно. Централната система на управление на членската маса би направила проф съюзите по-дееспособни. Едновременно с това трябва, обаче, да върви и един прин ципно нов подход на разпределяне на средствата. Наистина в страните в преход е налице достатъчно доказателство, че мно го браншови организации и конфедерации не могат или отчасти да изпълняват задачите си тъкмо защото им липсват обикнове ни средства за това. При това на първа линия не стои непремен но общата сума на членския внос, която е твърде ниска, а мно го повече разпределянето на средствата на различните работни страница 100

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход нива. Ако е вярно това, което беше представено по-напред, то гава профсъюзите на предприятията биха могли да се откажат от една голяма част от вноските в полза на браншовата органи зация. Тогава това би трябвало и би могло да донесе много съ държателни и организационни услуги, които биха били от полза директно за работата на профсъюзите на предприятието. За от делните членове, при едно подобно преразпределение, биха се подобрили защитата и активното представителство на интереси! … и политическо умение да се налагат Сега срещу този постулат се изправят много интереси и опа сения, които възпрепятстват една бърза реализация или дори заплашват да го направят невъзможен. Със сигурност на първо място е налице интересът на ниво предприятие да се задържи възможно най-голяма част от приходите от членски внос. С това безспорно могат да се направят доста добри неща за членовете. Профсъюзите в наши дни са политически организации, а не социални сдружения. Естествено, много от действията на профсъюзите на пред приятията се концентрират по-скоро върху социални интереси, като снабдяването с изгодни по цена стоки, осигуряване на мес та за отпуска, подаръци за юбилеи, обезщетения при погребе ния или също провеждането на спортни празници. Всичко това - неоспоримо- са много полезни неща за членовете, обаче имат второстепенно значение спрямо дефинирането на задачите на модерните профсъюзи в днешно време. Модерните профсъюзи на първо място работят проактивно, тоест на преден план, за да са налице по-добри рамкови условия и сигурни работни места за хората, благодарение на които да могат да се осигуряват дос страница 101

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход татъчно. Ако са в състояние да изпълнят тези задачи въз осно ва на модерни структури, развита компетентност и умение да се налагат, то тогава със сигурност ще има пространство за социал ни услуги за членовете. Взаимоотношението между политическо въздействие и социална услуга трябва да се постави под въпрос в профсъюзите и да се дискутира отново! И така, ако искаме накратко да нарисуваме бъдеща карти на на реформата на финансовите структури, тогава със сигур ност следните кратки организационни бележки принадлежат към това: централни и прозрачни финансови структури с демократи чен контрол, употреба на финансите преди всичко за изгражда не и подобряване на вътрешна компетентност, способност за за щита на всички членове, умение за организиране на кампании и организационна сила за налагане. Водещи насоки за една модерна профсъ юзна организация Безспорно от всички тези дълги размисли не се откроява ясна визия за бъдеща организационна структура. Както вече стана дума в началото, отделните рамкови условия са толкова различ ни, колкото и съществуващите структури и традиции на органи зациите. Но ако искаме, след всички назовани гледни точки за целите и организационните структури, да нахвърлим някои крат ки бележки за една бъдеща организационна картина, бихме мог ли да насочим вниманието си към следните десет основни прин ципа, респ. цели: страница 102

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Изходна точка за всички мисли за реформа е фактът, че 1 делен член(и на неговото семейство) посредством неговия ефективното представителство на интересите на всеки от профсъюз стои на преден план. Всеки работник и служител е потенциален член за профсъ 2 ция, професията си или настоящата си принадлежност към юза – независимо от настоящата си професионална ситуа предприятие. Профсъюзите работят по всички вътрешноорганизацион 3 ни и профсъюзно политически въпроси по демократичен и прозрачен начин. Профсъюзите са политически независими и освен това са 4 така финансово-организационно структурирани, че могат да изпълняват задачите си по същия независим начин. Профсъюзите умеят в еднаква степен: да водят компетен 5 тен и готов на компромиси диалог – но и спорове и прите жават ефективно умение да стачкуват. Профсъюзите са формулирани така, че да предлагат въз можно най-голяма присъствие във всички области. При 6 съствието създава възможности за защита и помощ, но и възможности за набиране на членове и умение за органи зиране на кампании. Точно в обществено-политическото развитие в страните в 7 обществено изграждащ фактор и я подкрепят със съответ преход профсъюзите оповестяват претенцията си за важен ната способност за действия и аргументираност. С помощта на компетентност и персонални ресурси, проф 8 мениджър върху конкретни за предприятието и бранша съюзите са в състояние да оказват влияние върху като Ковъпроси. Профсъюзите са политически организации и са способни 9 да влияят активно и компетентно на области особено като социалната и икономическа политика на страната си. Профсъюзите са международно свързани. Те оказват влия 10 ние върху международни и глобални стратегии и са в състо яние да прилагат тези стратегии и в собствената си страна. страница 103

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Със сигурност в ход бяха споменати и ред други гледни точ ки и в настоящите реформаторски дискусии в рамките на проф съюзите ще има още много други формулировки на цели и представи. Импулси за реформи  твуващите механизми за контрол и често също същест вуващата критика на работата им би трябвало да се дискутират в открит дебат, с цел в съгласие да се разра ботят нови правила за конкретните случаи или да се по добрят вече съществуващите. Това улеснява по-добро то акцептиране между отделните профсъюзни нива.  С помощта на обширна дискусия в профсъюза би тряб вало да се провери коя организация или организацион но ниво е била особено подходяща за реализирането на разумен проект за децентрализация. Тук биха мог ли да бъдат направени първите проектни основи, опи тът от които би могъл да бъде полезен вътре в цялата организация.  В даден момент би могло да се провери дали в опре делени области на членството би могла да е залегнала целева възможност за активизиране, като например на местно ниво или на ниво предприятие. Под внимание би трябвало да се вземат, обаче, и досега по-скоро па сивните или не достатъчно съблюдаваните членски гру пи. Тук са възможни – поради вече споменатата бъдеща способност, особено женските или младежките секции. За в бъдеще всяка организация трябва да разполага с подобни секции с достатъчна способност за действия.  Отделилите се от трудовия живот често разполагат как то с голям опит, така и с време да го използват в полза на профсъюзите. На дневен ред излизат тематични об страница 104

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход ласти от откритото набиране на членове до информаци онни и работни групи по например пенсионни въпроси.  За да се проверят възможностите за въздействие на профсъюзите като обществено релевантна група, биха могли, в дадени случаи, посредством наличните орга ни за социален диалог, да се проверят конкретните дей ности извън предприятията. Тъй като интересите на работниците и служителите често се ограничават от ко муналните или регионални рамкови условия, които биха могли да бъдат цели на кампании.  Ако е вярно, че в главите на много членове може„да се изкопае злато”, тогава това би трябвало да се органи зира. Биха могли да се провеждат тематично ориенти рани уъркшопове и на тях да се канят компетентни по проблематиката профсъюзни членове. Тогава резулта тите също отново биха могли да станат предмет на об ществената работа на профсъюзите. Това биха могли да бъдат например експертни кръгове по конкретни про изводствени техники, но и учителски групи за разрабо тване на по-съдържателни занятия, или журналисти за дискутиране на една по-добра вътрешно-профсъюзна комуникация и много повече …  В големите профсъюзи на предприятията биха могли да се дискутират„шефства за повече профсъюзна защита”, което би могло да повлияе вътре и в други предприятия. Тук има най-вече особено доставчици, представлява щи в повечето случаи малки и средни предприятия без профсъюзна защита.  С оглед на слабостта на отделни браншови организа ции, биха могли да бъдат изградени„групи откриватели ”, които да се опитат, посредством разумно и в дадени случаи и същностно сътрудничество, да изработят ситу ация„печеля–печеля”(Win-Win) за повече организации, страница 105

без веднага да трябва да става дума„поемане или сли ване”.  Със сигурност вече съществуващите дискусионни кръ гове трябва да се систематизират за всички финансовоструктурни въпроси. Тук съществува голяма потребност от широка дискусия, от една страна, и от създаване на прозрачност от друга. За целта може да се въведе в ор ганизацията дискусионен план със съдържателни и де финирани във времето основни принципи, без да се оп итваме, обаче, да„продаваме” предварително готови мнения. Споменатите мисли и въпроси трябва единствено да дадат принос към дискусията от многото такива. Те се основават на оп ита от много мероприятия, дискусионни форуми и конференции, които са се провели в рамките на регионалните проекти на Фон дация Фридрих Еберт през изминалите десет години или на кои то нейни представители са присъствали. По-нататък трябва да бъдат изложени и някои идеи, които вече се прилагат от профсъюзите в някои страни в преход и от части са реализирани много успешно. Към това има и размисли на регионалния екип на Фондация Фридрих Еберт в Белград, ко ито вече бяха дискутирани тук там.

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Прагматични подходи – Нови идеи – Най-добри практики В това приложение трябва да бъдат представени някои при мери и идеи, които вече са реализирани или в момента се диску тират в профсъюзите. Със сигурност наборът им може да бъде продължен по всяко време и авторът би бил благодарен за обра тна връзка от профсъюзни дискусии, за да включи допълнител но и тези примери за най-добри практики. По-нататък се срещат някои мисли или импулси, които със си гурност трябва да бъдат разширени или конкретизирани в конте кста на собствената практика. Днес разработваме идеи – Утре ги прилагаме в проекти – По-късно дискутираме уставите Тъй като повечето организационни реформи и дискусиите по тях често най-напред са възпрепятствани от съществуващите устави, респ. отчасти ограничавани и от законите, се препоръч ва да се помисли върху това как могат да се задвижат нещата под промените на уставите и под промените на законите, за да се приближим с една стъпка по-близо до бъдещи и модерни ор ганизационни структури. Тоест, на първо място трябва да се разработят конкретни про екти, чийто предмет е ясно дефиниран и които имат точно опре делен срок, така че да могат да бъдат ограничени прецизно как то в обхвата си, така и във финансовите си разходи. Този начин на действие позволява и достатъчна оценка на въпроси като: ус пяхме ли или сгрешихме, респ. какво може да се направи по-до страница 107

бре, за да се постигнат още по-добри резултати – или дори, пра вилна или грешна беше цялата посока на мислене. Наред с това, всички онези, които по някакъв начин участват в проектите – било то персонално или финансово – могат да бъ дат включени много точно в контрола и оценката, за да има дос татъчно прозрачност при употребата на средства и персонални ресурси. Не е задължително проектите непременно да са сто процентово успешни. Ако не са, това, от гледна точка на извър шения разход, все още не е в ущърб на профсъюзите, тъй като уставите или други подобни не са били разтърсени Но събрани ят допълнителен опит е успех, защото помага за намиране на още по-добро решение. С това характерът на проекта позволя ва да се предлагат по-нататъшни идеи към много съществува щи реформаторски идеи и да се поемат и по-големи същност ни рискове. Теми и проектни идеи за организационни реформи Принципът на проектната ориентация относно структурни промени в организацията може естествено да се прилага и в много други области, които вече бяха засегнати преди това. На някои беше акцентирано накратко, за да стане ясно, че от една страна може да бъде постигнато много, а от друга – съществуват относително малко рискове предвид възможностите за достига не и до алтернативни идеи за организационни реформи след из тичане на един проект. Как биха могли да бъдат реализирани та кива проекти? След като един проект е бил детайлно разработен и е пред ставена съответната финансова потребност, тогава зависи найвече от самата браншовата организация да се потруди за убеж даване на собствените си редици. На регионална конференция

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход или нещо подобно биха могли да се съберат представители на профсъюзи на предприятия, този проект би могъл да бъде пред ставен детайлно и да бъдат убедени да се използва допълни телна част от приходите от членски внос за този проект – за оп ределен срок и целево. По принцип би трябвало, който участва в проекта, финансово и/или персонално, да има право на про зрачност, участие във вземането на всички решения по проекта и, разбира се, и на предимствата от проектните резултати. Об ратно, който не участва, не може и да очаква, че тази допълни телни резултати, които в дадения случай са постигнати благода рение на проекта, могат да бъдат предложени на него, респ. на неговия профсъюз на предприятието. Тоест, зависи от самите изпълнители на проекта да убедят в достатъчна степен колегите си в смисъла и необходимостта от подобни проекти. Най-вече кои сфери биха могли да бъдат осо бено добре покрити с това? Компетентност в ключови области в профсъюзната работа Почти на всички профсъюзи им липсват експерти, и то в найважните ключови работни области на профсъюзите. Така има много малко експерти по социална и икономическа политика, има много малко експерти по вътрешноорганизационна инфор мационна политика или също по кампании и акции за набира не на членове. Всички тези проекти естествено имат определе но време за провеждане. Видим успех от действията за промяна обикновено не може да се изгради още след половин или една година. Подобни дейности често изискват две, три или дори по вече години, за да разгърнат влиянието си. Тъй като за това найнапред трябва да бъдат обучени колеги, респ. да се интегрират нови експерти в профсъюза, които след това да могат да допри страница 109

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход несат със знанията си за профсъюзната работа. Една кампания може да бъде успешна винаги само тогава, когато и съдържани ето й е подготвено от експерти. Точно дефиниране на резултатите от проекти Наред с персоналната перспектива, накрая на всеки проект трябва да стои перспективата на напълно конкретен, видим и подлежащ на изпитване резултат от работата. Така например, един проект може да обхваща кампания, чиято тема е един от най-важните моменти в работата на профсъюза и трябва да бъде проведена в рамките на две години например. При това, разби ра се, не може да става дума за актуални или кратковременни идеи, а за принципни тематични сфери, като например промяна в законодателството за здравно осигуряване или подобни. Зато ва и в този случай най-напред трябва да бъдат открити експерти те по съответните въпроси и интегрирани в проекта. По подобен начин може да си послужим с активното участие на профсъюза в законодателни процедури, където например се случва, самият профсъюз – и може би пръв – да разработи пред ложение и да го вкара в обществената и политическа дискусия. В този случай е от помощ и опитът на международни профсъюз ни организации. Съблюдаване на интересите на профсъюзите на предприятията Ако подобни проектни цели не се виждат достатъчно конкрет ни или само отчасти полезни за профсъюзите на предприятия та, може да се започне например и с кампания за набиране на членове, с цел принципно да се спечелят профсъюзите на пред приятието за една проектна идея. Това се отнася както за наби рането на нови членове в съществуващите предприятия, така и страница 110

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход за привличане на членове в предприятия, в които до момента профсъюзите не са представени. Или: Предвид ставащото все по-тежко и сложно законово по ложение, много профсъюзи на предприятия отдавна вече не мо гат компетентно да участват в дискусията по всички актуални въпроси или да действат в предприятието. Те се нуждаят от ком петентна помощ отвън, която би могла да излезе от проект, на пример по въпросите на трудовоправната защита. За конкретното провеждане на проекта в дадения случай би могло да се опре и до опитни колеги от профсъюзите на пред приятието. По-нататък би трябвало да се разработят стратегии, да се създадат материали и да се договори дългосрочен ред на протичане на работата. Всичко това струва пари, но и всичко това носи накрая – доколкото протича позитивно – многократна печалба за профсъюза. Централно желание във почти всички про екти: нови членове Но почти винаги темата за набирането на членове е централ на тема за проектите. Тъй като с проектите профсъюзите отва рят или разширяват нови работни сфери, повече се представят в обществеността или достигат изцяло до потенциални члено ве. Така цели екипи за набиране на членове биха могли да бъ дат събрани в един проект, да бъдат обучени и да се използват изключително за работата по набиране на членове. Някои проф съюзи вече постигнаха това с голям успех(например Solidarnosc в Полша). Предимството на една такава ориентация се състои също в това, че с всяка акция участниците научават все повече и събират допълнителен опит за бъдещата работа. Така биха мог ли да се организират профсъюзно цели нови сектори на трудо вия свят, тъй като задачата на тези проекти би била и да се за страница 111

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход дълбочат в досегашните, обикновено ограничени възможности на профсъюзите за набиране на членове в предприятия без профсъюзи и да ги разширят по един креативен начин. Може да успеят да организират цели търговски вериги и по-късно дори да ги свържат. Със сигурност във всеки проект се крият рискове, но те могат да бъдат преодолени и по никакъв начин не застраша ват профсъюзите. Обучение в практиката(Learning by doing) Друг проект за набиране на членове би могъл да се занима ва конкретно с въпроса как могат да се привлекат и спечелят за членство заети в малки и дребни компании. Тъй като тези ра ботници и служители много често са подложени на голям натиск от работодателите си, от друга страна често знаят изключител но малко за профсъюзи и възможностите за участие в работата на профсъюзите респ. получаването на защита от профсъюзите. Досегашните форми на привличане на потенциални членове не са достатъчни. Това е очевидно и малкият брой членове в мал ки и средни предприятия го доказва. Тоест, трябва да се намерят нови средства и пътища, които за начало могат да бъдат разра ботени само посредством целеви проект. Тема: Кампании и обществена работа – планира се изненада Пример за една много успешна кампания е тази на словен ските профсъюзи против плоския данък. Тук може примерно да представим кои цели могат да бъдат постигнати, какви предпос тавки трябва да се създадат и защо профсъюзите трябва да на правят много повече за това, отколкото досега. страница 112

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Плоските данъчни ставки са отхвър лени в Словения Когато в Словения почти всички политически партии започват да обмислят скорошно въвеждане на плосък данък, са алармирани профсъюзите. Защото това, което на пръв поглед звучи много просто и добро за работниците и служителите, по-късно би могло да се превърне в зла изненада за много. И така, профсъюзите обмислят как биха могли да представят тази позитивно украсена тема, така че да стане известна не само повърхността, а и„написаното с дребен шрифт” на подобни реформи. За целта те най-напред се нуждаят от всяка информация, която е могла да бъде получена. За това са избрани работни и планови щабове. Тъй като всяка важна информация и аргументи е трябвало да бъде известна на членската маса и едновременно с това и в обществото. След това е трябвало да бъдат разработени стратегии, които биха могли да донесат успех на кампанията. Самата тема не е „нормална” тема за профсъюзите и на първо време хората дори не очакват, че профсъюзите биха искали да включат такава политическа тема към основните акценти в работата си. Една успешна стратегия живее от това, че съдържа възможности за нарастване за целия ход на кампанията. Така започват с листовки, след това с пластраница 113

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход кати, събират се подписи и накрая се налага политически референдум, който води до отхвърляне на законопроекта за плосък данък. Всичко това, обаче, е можело да бъде реализирано само, защото профсъюзите са включили допълнително и познатите им средства – като демонстрации и митинги. Накрая плоските данъчни ставки не се въвеждат, а профсъюзите си създават респект сред всички части на населението и в политиката. А респектът е добра предпоставка за добър имидж – словенските профсъюзи успяват да постигнат и това в страната си и извън нея. С малко средства да„раздухаме вятъра” Но има и„малки” идеи, които могат да насочат вниманието на обществеността към профсъюзите и техните желания. През изминалите години много колеги са разработили подобни идеи, разсъждавали са върху тях и са успели и да реализират някои от тях. Но и много неща са останали непокътнати, понякога и защо то функционерите например не са се осмелили да ги представят на обществеността. В този случай в наши дни често моментът на изненада е онзи, който показва голямо въздействие. Все пак е факт, че в обще ството от определени групи, като например профсъюзите, се оч акват само определени форми на представяне. Ако в един мо мент профсъюзът не отговаря на тази картина, а изненада с нещо напълно неочаквано, креативно или дори забавно, то той може да бъде сигурен, че това ще предизвика ново и повече вни страница 114

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход мание. За да илюстрираме посоката на мисли, ето няколко идеи като скица или подбуда, които произлизат от различни профсъ юзи, но често чакат реализация.  Полицаи плетат за повече пари Дори 20 – 30 униформени полицаи на пазарна улица биха мог ли да търсят внимание, ако доплитат полуготов пуловер, седей ки на малки столчета. С помощта на малко предварителна рабо та в медиите, цялото това нещо се разпространява още малко. Със сигурност между минувачите ще се разменят въпроси, ще се разразят дискусии, ще могат да се използват аргументи.  Журналисти четат Подобна целева насоченост може да има акция, при която жур налисти четат от книги на обществеността. Или могат да пред ставят и доклади от речи на политици за свободата на пресата и т.н. Медийна общественост се получава почти от само себе си – дискусии за нейната настояща трудова ситуация също.  Любезни шофьори на автобуси Каква изненада би било за много потребители на градския транспорт, ако в определен ден бъдат поздравени при качване с изключителна любезност и т.н. С това може да се обърне вни мание на факта, че служителите биха могли да бъдат много полюбезни, ако бяха по-доволни например от заплатата си или от условията на труд.  Профсъюзни дейци пазят деца Един ден профсъюзните дейци биха могли, след изчерпателна медийна работа разбира се, да предложат да се грижат за деца за няколко часа. Това напълно би могло да се направи общест вено достояние. Целта може да бъде да се насочи вниманието към допълнителното натоварване на жените в трудовия свят, да се иска по-добро осигуряване на децата или да се засегнат дру ги теми, ориентирани към жените в трудовия свят. страница 115

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход  Профсъюзи наблюдават политици В някои страни профсъюзите вече успешно наблюдават факти ческото поведение на политиците в парламента, решения и т.н. и коментират публично. Много често при това те установяват го леми разлики между„неделните речи” и ежедневната работа на тези политици. Откритото им представяне предизвиква нерядко промени в поведението – или при политиците, или при избира телите им. Други идеи биха могли да бъдат:  Профсъюзната младеж кани – обмен с други страни  Отворена дискусионна вечер с жени от профсъюзи  Профсъюзи се грижат за качеството на храната в столовете  И т.н. В тази посока могат да се намерят още много идеи или да се реализират вече съществуващи, в повечето случаи със срав нително оскъден персонал или финансова потребност. Подоб ни дейности често могат да са съставна част от по-големи кам пании. Важно е само: Не задоволявай с акцията очакването или съществуващия имидж в обществеността, а изненадвай с неочаквано. Важни групи за профсъюзите Ако профсъюзите се възприемат като защитни организации за заетите, тогава трябва да се концентрират особено върху тези, които са средно по-натоварени в трудовия свят, респ. ни кога не са имали шанса да получат редовно работно място. Това напълно се отнася особено за две групи: жени и младежи. страница 116

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Жените в трудовия свят Жените в повечето случаи не работят в производствата на го лемите стоманодобивни заводи, на автомобили или в химиче ската индустрия. Жените работят в администрациите, но по-чес то в малки и дребни предприятия в сектора на услугите. Тук те разполагат с изобилие от недостатъци в сравнение с колегите си мъже. Те наистина се посочват по-често от профсъюзи, но проф съюзите не полагат усилие да на намерят средства и пътища да привлекат тези жени, да ги подтикнат съм съвместна работа или да им създадат възможност съвместно да направят нещо за про мяната, или и дори съвсем конкретно да им помогнат в ситуаци ята на работното място. Жените са по-добри експерти по въпроси, касаещи жени. За тях са необходими най-вече жени-експерти, които биха могли да се справят с подобни ситуации със засегнатите както с помощта на практически опит, така и със съответното познава не на законите. И тук може да се измислят проекти и да се спаз ват съвсем конкретни проектни цели, които биха могли да бъ дат реализирани от съответния проектен екип. Ако проектният екип съумее успешно да се справи със специфични женски въ проси, респ. да подобри ситуацията на жените в предприятия та или подобни, тогава очевидно, че по този начин профсъюзите биха се сдобили и с нови членове. Особено тогава, когато този опит бъде представен на обществеността и се лобира за това и в други предприятия. страница 117

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Младежта в трудовия свят! Не е необходимо отново да се подчертава, че профсъюзите се нуждаят от нови млади членове. Сферата на привличане на младежи е много голяма. То започва още в училищата, където младежите за пръв пат се ориентират в професиите, продължа ва в университетите и достига до обикновено най-трудните ра ботни места в предприятията. За всяка от тези области трябва да бъдат разработени специ фични средства, с които да се предизвика интереса и на млади те хора към профсъюзите и едновременно с това да им се пре достави шанса също да се ангажират за профсъюзите. При това задачата на тези проекти също би била да се даде възможност на младите хора посредством определена свобода за изява, така че да подходят към съдбините си по собствен образец. При това не бива на преден план да излиза веднага едно формал но членство, а най-напред желанието да се събуди интереса на младите хора към профсъюзите и да им се покаже, че профсъ юзите им дават възможност да реализират и налагат интереси те си. Една принуда да работят в съществуващите профсъюзни структури и йерархии в повечето случаи на първо място би била изключително контрапродуктивна. Само по себе си това указа ние вече насочва към това, че за целта трябва да бъдат изграде ни определени експертни групи от млади профсъюзни членове, които да работят съвсем конкретно по тази цел. Ориентираната към младежта работа се нуждае от нови идеи Широко разпространен е именно предразсъдъка, че младите хора вече не искат да се организират и да отстояват интереси те си. Те са се примирили само предвид абсолютно липсващите подходящи предложения и затова заплашват да изпаднат в изо страница 118

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход лация, респ. да се„научат”, че единствено сами могат да поемат съдбата си в свои ръце.(Страхотно мото на младежкия профсъ юз в България: За някои неща и двама стигат – за други – трябва да сме повече!) Младежките проекти биха били допълнителна област от задачи за профсъюзите, а именно отново принципно да се убеждават млади хора, че организираното представител ство на интереси – независимо от вида си – е най-добрият път от единичните действия и единоборството. А вече има наистина добри доказателства за способностите на младите профсъюзни дейци! Международната кампания „It’s Time!“(„Време е!”) За пръв път след войните на Балканите, профсъюзни организации съумяват успешно да реализират съвместна обществена акция в десет страни, с едно и също мото, в един и същ ден. 20-ти юни показа, че младежките профсъюзи от Албания до Унгария, от Хърватска до Румъния,„свирят в една тоналност”, когато става въпрос за преодоляване на младежката безработица и усилия в посока по-добри перспективи за младите хора в региона. Около 20.000 души, предимно младежи бяха в пресата, радиото и телевизията и имаха много възможности да говорят по младежки теми и за своята акция. В Югоизточната европейска мрежа(SEEYNet - dem South East European Network) участват младежки профсъюзи от десет страни: Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Хърватска, Македония, Черна гора, Румъния, Сърбия и Унгария Онова, което„Старите” не успяха да направят досега, младежките профсъюзи успяха да реализират само с помощта на самостоятелно разработен европейски страница 119

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход проект и друга подкрепа в региона: да говорят в един глас и открито да привличат хора от целия регион. Общото мото„It’s Time!“ трябваше да покаже, че широко разпространеното изключване на младежите елиминира почти всяка икономическа и обществена перспектива за страните в региона. С тази кампания трябва да стане ясно: младежта иска да участва в изграждането на региона и младежките профсъюзи се опитват да привлекат за активна работа все по-изолирано чувстващите се младежи. Извадка от публикация в пресата Тема членски внос Вече беше обърнато внимание на това, че досега много малко профсъюзи бяха възприели в уставите си възможността работ ниците и служителите да стават членове директно на браншова та организация. Това беше прието в статутите, много работници и служители, които в действителност с удоволствие биха се при съединили към профсъюз, но не могат, защото досегашните ус тави не го позволяваха. „Тайно членство“ в браншовата организация И така, в уставите на някои профсъюзи беше включен пасаж, позволяваш на работниците и служителите да членуват директ но в браншовия профсъюз и там да могат да плащат членска та си вноска. Впрочем, това гарантира и едновременно, че не е задължително на работодателя да е известен факта на проф съюзно членство, респ. може да бъде премълчан съвсем пред страница 120

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход намерено. В повечето случаи това е важно, защото много от кан дидатите за такова членство идват или от компании, противници на профсъюзите, или от много малки кампании, които до този момент не са допускали профсъюзно представителство. Няма риск за профсъюза … Такова допълнително правило в статутите всъщност не носи никакви рискове за профсъюзите и не е – доколкото е известно на автора- в противоречие с никой закон. Но, ако това не е вяр но, тогава профсъюзите би трябвало да започнат да променят съответните пасажи в трудовите или профсъюзните закони. Ес тествено, в сила е и това, че докато няма„виновен”, няма и„об винител”. Тъй като се появява въпроса кой би нападнал проф съюзите, ако разкрият възможността за директно членство в браншова организация. И даже ако това беше случая, това би била една успешна възможност за профсъюзите да дискути рат в обществото коалиционната свобода и профсъюзни права и да търсят партньори за по-голяма демократизация на трудо вия свят. Най-напред, обаче, би трябвало най-вече да бъде на правено това, което направи профсъюзите силни от самото на чало: Сега да направят правилното и след това да се погрижат за правното подсигуряване, доколкото това се налага. … обаче ново изискване С тази възможност за присъединяване, обаче, би трябвало да е обвързана и възможността за достатъчно консултиране на тези членове. Това не се отнася само за разпращането на ин формация и др., а и за възможността активно да се работи за профсъюза и в дадени случаи за поемането и на функции. Тук могат най-напред да се организират ориентирани към конкрет ни теми работни кръгове, които би трябвало до голяма степен да страница 121

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход се изграждат от самите засегнати и могат да помогнат в профсъ юза действително да се интегрират нови членове. И, разбира се, към тази грижа за членовете се отнася констатацията, че всеки нов член е зародишна клетка за спечелването на още членове в тези предприятия – основаването на профсъюз на предприятие то трябва задължително да е включено като дългосрочна цел! Бъдещо събиране на членки внос Досега изцяло членския внос се приспада директно от месеч ната заплата и се превежда на профсъюза на предприятието. Това прави най-важния източник на приходи на профсъюзите – дали го искат или не – зависим от дадения работодател! Освен това, те застрашават членовете си навсякъде, където работодателят може да използва негативно информацията за профсъюзното членство в случай на преструктуриране и др. Защо трябва да няма нито един проект в някоя област на даден бранш, който има за цел за в бъдеще да избегне тази зависимост и опасност? Могат ли профсъ юзите да разработят собствена система за събиране на приходите – било то чрез банкова система или с„добър касиер”? Безкасово плащане на вноската в 21 век Много неща говорят в полза на по-модерния вариант за бан ково вземане, който междувременно се извършва и без пробле ми в страните в преход. За целта трябва да бъдат разработени както компютърни програми, така и да се обучат колеги.(На това място вече веднъж беше подчертано, че усилията естествено са толкова минимални, че по-скоро събирането на членски внос да бъде регламентирано на централно ниво!) Ако не съществу ват конкретни законови разпоредби, които да попречат на тако ва промяна при събиране на членския внос, би трябвало да съ ществува обикновено споразумение с работодателя, че от един страница 122

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход определен момент профсъюзът сам ще събира членския внос. В случай на законови пречки би трябвало да се провери дали не е достатъчно едно доброволно, формално споразумение между работодателите и профсъюзите, което по този начин да улесни профсъюзите при събирането на вноските. В случай на по-голя мо съмнение, такъв проект може вероятно да се договори с ра ботодателя най-напред за определен период от време, а след като изтече, отново да се продължи. Централно събиране на вноските посредством браншовия профсъюз Техническата модернизация в събирането на членския внос във всеки случай е съществена предпоставка за в бъдеще член ския внос евентуално да може да се събира и на централно ниво. Централното събиране на членския внос, обаче, със сигурност е не толкова технически въпрос, колкото отваря широкото поле на дискусията за съответното разпределяне по профсъюзните нива. Тоест, кое ниво получава какво част от членския внос? Вече достатъчно стана дума за предимствата на централно то събиране на членски внос, може би ще се намери профсъ юз, който ще подхване такъв проект и би могъл да провери и вместо останалите профсъюзи дали тази форма на събиране на членски внос не е по-ефективна, прозрачно и просто по-добра от досегашната. Да започнем още днес – проекти създават възможността Всички тези проекти имат нещо общо помежду си: Обхватът и целите им могат да бъдат описани много точно, протичането им може да се дефинира сравнително точно и съответно и контро страница 123

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход лът и оценката им могат да бъдат значително прозрачни. Накрая са налице конкретни работни резултати, които могат да бъдат добра основа за по-нататъшна дискусия и, в позитивния случай, в крайна сметка дават конкретни насоки за евентуална промяна в организационната структура. Определянето на конкретни срокове и средства дава възмож ност и на споменатите„кредитори” – браншовите профсъюзи – да са значително по-добре информирани за използването на този членски внос. Тъй като те многократно са изразявали чув ството, че не знаят достатъчно точно и не могат да контролират какво се прави с„техните” пари. Заедно да разработим проекти – заедно да ги изпълним и оценим Ясно е, че интересите на профсъюзите на предприятията в браншовете са представени много различно, така че и за подоб ни проекти не би могло да има твърди модели или„готварски ре цепти”. Опитът показва, обаче, че проекти, които поне в голяма та си част са разработени съвместно със засегнатите – в случая с браншовите профсъюзи – получават и по-силно одобрение, респ. си подкрепят по-добре по време на цялото им провеждане. (Със сигурност за подобни проекти има и допълнителна външна помощ от други профсъюзни организации, средства по европей ски проекти и други подобни.) Един последен аспект играе още една роля. Много тематични сфери за проектите са така дефинирани, че и други групи биха могли да се включат към такава проектна работа. Такава свърз ваща политика за профсъюзите е налице винаги когато с това профсъюзите могат да получат допълнителна компетентност, респ. да представят желанията си на широката общественост. Затова партньори-съюзници биха могли да са съответни женски страница 124

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход групировки в партиите или младежки групировки сред студенти или ориентирани към определена тема неправителствени орга низации по специални въпроси. Освен това, може да се поми сли и за съюз с международен характер, така че например бран шови организации от две съседни страни да работят съвместно по такъв проект с помощта на което да съумеят да съберат бо гат опит. Планира се нов имидж В заключение един аспект за профсъюзната работа, който не е маловажен. В почти всички страни в преход профсъюзите не се наслаждават на един съвсем позитивен имидж. Разбира се, има изключения, като например в Словения и Чехия, но те са в резултат на дългогодишни процедури на промяна в профсъюзи те към по-модерни структури и по-модерни стилове на политика. В повечето случаи профсъюзите сами страдат от своя имидж. В същата степен, обаче, те често и подкрепят този имидж, защо то представителството им на всички нива се променя само мал ко. Това се отнася за дейности и личности. Сега, както и преди, за много функционери е най-лесно да се появяват във вече по знатите им групи в предприятията и да представят профсъюзни те представи и искания. Много по-трудно е да се изправят пред непозната общественост или ситуация и да дискутират най-ве роятно„неотработени” теми или просто поне веднъж да слушат. Често, също толкова трудно за функционерите е да си предста вят, че въздействащите на обществото акции могат да изглеждат съвсем по-различно от митингите и демонстрациите. В това от ношение в кръга на профсъюзните членове има толкова много креативност – достатъчен е примерът с културните или журна листическите профсъюзи. страница 125

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход Това вече би била следващата идея за проект на профсъюзи: Разработване на нови форми на персоналното представяне в обществото … страница 126

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход За автора Най-напред Франк Хантке работи на изборна длъжност в два профсъюза на Германската конфедерация на профсъюзи те(DGB- Deutscher Gewerkschaftsbund) и там е избиран на раз лични позиции. Като автомобилен механик в малко предприятие в Дюселдорф членува в работнически съвет, като студент е член на Регионалния управителен съвет на своя Профсъюз на учите лите(GEW) в Нордрайн-Вестфален, а в края на следването си става член на изборна длъжност на неговия Федерален управи телен съвет. След това, той първо е щатен ръководител на териториал ната структура на Профсъюза на учителите в Нордрайн-Вест фален, след което повече от десет години изпълнява различни функции в областта на председателството на Федералния упра вителен съвет на DGB. Междувременно заема и изборни длъж ности в местните съвети на Социалдемократическата партия (SPD) в Дюселдорф и Дуйсбург. От 1998 Франк Хантке ръководи регионални проекти на Фон дация Фридрих Еберт в областта на трудовите отношения и со циалния диалог – най-напред за пет години във Варшава от говаря за Средна и Източна Европа, а от 2004 – в Белград, за Югоизточно европейския регион. Още като служител в DGB, Франк Хантке е тясно свързан с реформаторската дискусия на германските профсъюзи. Той при надлежи също към първите функционери, които след 1990 ра ботят съвместно с профсъюзите в Източна Европа. В послед страница 127

Профсъюзите в 21 век Дискусионен наръчник за профсъюзи от страните в преход ствие, дейността му за Фондация Фридрих Еберт му показва, че, в крайна сметка, успехът на профсъюзите в страните в пре ход може да бъде гарантиран и подобрен единствено с широки структурни реформи. Някои резултати от над двадесет годишните му дискусии по тази тема с профсъюзите в страните в преход в Европа са по местени в тази книга като колекция от идеи и каталог на опита. страница 128