Христоматия по социална демокрация 1 Тобиас Гомберт и др. Основи на социалната демокрация ISBN 978-954-92601-1-3 Трето актуализирано издание Издател Германско издание: Фондация Фридрих Еберт, Академия за социална демокрация Българско издание: Фондация Фридрих Еберт, Бюро България София, Април 2010 г. Германско издание Редакция: Юлия Блезиус, Йохен Дам, Тобиас Гомберт, Кристиан Крел, Мартин Тимпе Отговорен редактор: д-р Кристиан Крел/ Ръководител проект: Юлия Блезиус(Йохен Дам) Графично оформление: DIE.PROJEKTOREN, Берлин Фотография корица: Фредерик Силон, PhotoAlto Българско издание Превод: Светослав Николов Редакция: Емилия Бургазлиева Предпечат и печат:„Графимакс 02“ ООД Авторите на отделните части носят отговорност за съдържанието на тази публикация. Възможно е изразените мнения да не съвпадат навсякъде с това на Фондация Фридрих Еберт. ПРЕДГОВОР Политиката се нуждае от ясна ориентация. Само онзи, който може ясно да назове целите на своите действия, ще може и да ги постигне, и да привлече и други на своя страна. Ето защо, в тази христоматия бихме искали да се занимаем с въпроса какво означава социална демокрация в 21 век. Кои ценности са залегнали в нея? Какви цели преследва тя? Как може да бъде приложена на практика? Ясно е, че социалната демокрация не е твърдо устроена и бетонирана за всички времена конструкция, а трябва постоянно да бъде постигана отново и извоювана по демократичен начин. Затова тази книга няма намерение да предложи готови отговори, а да прикани към четене и по-нататъшен размисъл. На първо място, с нея се насочваме към участниците в квалификационните програми на Академията за социална демокрация. Там тази книга се използва като важна тематична основа. Освен това, христоматията може също да се чете и използва от всички, които искат активно да участват във формирането на социалната демокрация и се интересуват от нея. На следващите страници можете да откриете различни пътища към социалната демокрация. Свобода, справедливост и солидарност – основните ценности на социалната демокрация, полагат началото на книгата. След това се разсъждава върху това по какво социалната демокрация се различава от останалите политически течения. В края на книгата, Теорията на социалната демокрация на Томас Майер формира важна основа за дискутиране на практиката на социалната демокрация в пет страни. Христоматията„Основи на социалната демокрация” е първата част от една поредица. Христоматии ще бъдат издадени и за други семинарни модули на Академията за социална демокрация. 4 Тук бихме искали сърдечно да благодарим на Тобиас Гомберт и Мартин Тимпе. Тобиас Гомберт написа по-голямата част от христоматията, на места с помощта на Мартин Тимпе. Освен това, двамата подпомогнаха с изключителна компетентност и професионализъм редакционната работа по това издание. Само благодарение на техния ангажимент и отдаденост, тази книга се отпечата за толкова кратко време. На тях и на всички участвали автори благодарим за отличното сътрудничество. Символът на Академията за социална демокрация е компас. С квалификационните програми на Академията, Фондация Фридрих Еберт би искала да предложи една рамка, която да служи за изясняване на становища и ориентации. Ще се радваме, ако използвате нашите програми, за да определите своя политически път. Социалната демокрация живее от това, че гражданите постоянно се занимават с нея и се ангажират за нея. Кристиан Крел Директор на Академията за социална демокрация Бон, март 2008 г. Юлия Блезиус Ръководител на проект Христоматии по социална демокрация 5 Какво е социална демокрация? Четири отговора Кой има право? 1. КАКВО Е СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ? „Социална демокрация – това не е ли понятие, което автоматически се обяснява само? Понятие, което съдържа в себе си обещанието, че една демокрация винаги ще бъде полезна и социално равна за всички в едно общество? Това не се ли разбира от само себе си?”, казват едни. „Социална демокрация – това вече не го ли осъществихме в Германия със социалната пазарна икономика в модела Германия?”, питат се други. „Социална демокрация – това се отнася за Германската социалдемократическа партия(ГСДП) и затова засяга само социалдемократите, това е тяхната теория”, мислят трети. „Социална демокрация, защо не демократичен социализъм? Това е старото понятие”, смятат други. Тук дискусиите лесно могат да доведат до смесване на езиците: кой има право? Наново се строи Вавилонската кула – това е уморително и не помага много. Следователно, първо трябва да се постигне съгласие относно един общ език, чрез който различните становища могат да бъдат разбрани и обяснени – онзи, който спори за посоката, първо трябва да потърси общата изходна точка. Във връзка с четирите въпроса какво е социална демокрация, това означава: и четирите страни се позовават на нещо, важно за дискусията на тема социална демокрация. Едните говорят за нейните основи и предпоставки, за това, което очакваме или трябва да имаме право да очакваме от една социална демокрация. Другите се занимават по-скоро с въпроса колко вече е осъществено, т.е. с емпиричната проверка на сегашното общество. 6 Третите питат кои могат да бъдат носителите на обществената представа за социална демокрация. И този въпрос е повече от основателен. Четвъртата страна пита какво е предимството на отклоняването от едно друго, вече е утвърдено понятие. Следователно, въпросът е в това какво представлява социалната демокрация по своята същност и какво я различава от другите концепции. Всеки, който иска да говори за социална демокрация, трябва първо да изясни какво разбира под това и към кого иска да се обърне. Социалната демокрация не е еднозначно понятие – то блести в различни цветове и хората свързват с него различни ценностни представи, е натоварено понятието с обществени очаквания, защото въздейства в обществото и се използва или отхвърля от различни групи на интереси. Четирите въпроса поясняват, че понятието трябва да бъде обяснено подробно, преди да се използва, и че трябва да се знае какви обществени цели се свързват с него. В теоретичната дискусия понятието„социална демокрация” се разбира много различно – няма единна и задължителна дефиниция. Какво, обаче, следва от различните дефиниции? Ако ставаше въпрос за научна дискусия, то тогава би трябвало да се сравнят концептуалните основи и техните обяснения, да се провери какви обосновки дават те за изграждането на понятията и да се синхронизират емпиричните резултати. Би трябвало да се проучи дали дефинициите са съвместими, дали има противоречащи си емпирични данни и дали източниците са били интерпретирани правилно. Научно погледнато, това са важни въпроси. За хората, чиято основна професия не е свързана с научна работа, а които(в свободното си време) се ангажират обществено-политически, обикновено не остава време да се занимават толкова интензивно с теоретични подходи. Как тогава може да се подходи така, че научната дефиниция и обяснение да не се изгубят напълно от погледа? Нужна е дефиниция Научни дефиниции за„социална демокрация” Подход в практиката 7 Различни подходи Теоретичното ниво: Томас Майер, „ Теория на социалната демокрация ” Настоящото издание не може да предложи решение на проблема, но може да послужи като вход към дискусията. В случая, тя съзнателно цели да скицира и представи различни политически и научни подходи. Защото човек може единствено сам да намери ориентация – тази книга не може и не трябва да замести този процес, а да го стимулира. Ето защо, по-нататък искаме да разгледаме различни подходи. Тогава всеки ще може да реши кой, лично за него, е най-убедителният. Въпросите, засегнати в началото, поставят следните отправни точки: една, поскоро нормативна, която пита за принципите и основните ценности на социалната демокрация, теоретична, която се занимава с Теорията на социалната демокрация, и емпирична, която подробно анализира прилагането на социалната демокрация в различни страни. В различните глави ще разгледаме трите нива по-отблизо. Нормативното ниво се отразява преди всичко в следващите две глави(втора и трета), в които основните ценности за свобода, справедливост и солидарност се разясняват по-подробно и се търси отговор на това как различни обществени модели(либерализъм, консерватизъм, социализъм/социална демокрация) си представят тяхното прилагане. След това, в четвърта глава, теоретичното ниво е представено с помощта на Tеорията на социалната демокрация на Томас Майер. Избрахме теорията на Майер, защото тя е последователна в аргументацията си и обхваща различни нива. Петата глава, която покрива емпиричното ниво с помощта на примерите от страните, също се ориентира по Томас Майер. Тук, както и в книгата му „Практика на социалната демокрация”, с помощта на примери от различни страни се показва, че социалната демокрация може да бъде реализирана с много различни инструменти, а също и с много различен успех. 8 2. Основни ценности В тази глава • се обясняват свобода, равенство/справедливост и солидарност като основни ценности; • основните ценности се свързват от историческа и философска гледна точка с днешната политика; • се дискутира разбирането на основните ценности на представените в Бундестага партии; • се скицира практическото значение на основните ценности в областите образование, здравеопазване, работа и висши училища. „Свобода! Равенство! Братство!” Това е бойният възглас на Френската революция. И до днес, демократичните партии се позовават в голяма степен на тези основни ценности. Формулирането на основните ценности започва с гражданската епоха, а победоносният им ход по света – найкъсно в средата на 20 век – като претенция за държавите и обществата, те са се превърнали в„здрав разум”( common sense). Това е отразено също и в правните основи на Организацията на обединените нации(ООН): с двата пакта за човешки права на ООН от 1966 г., гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните основни права получават възможно най-голяма валидност, тъй като се ратифицират от повечето страни в света. Те са едно почти глобално основание за претенции. Основните права трябва да гарантират, че основните ценности формално се превръщат в правна претенция. Същевременно обаче, трябва да констатираме, че в много страни съвместно установените основни права не се налагат, а човешките права отчасти се нарушават, явно дори и в подписалите пактовете страни. В много отношения можем да се съмняваме дали основните права имат реално действие, а оттам и дали основните ценности действително се реализират в обществата. Тогава това не е теоретичен въпрос, а въпрос на обществени преговори и съотношение на силите на обществените актьори в отделните страни и региони. Свобода! Равенство! Братство! Пактове за човешки права на ООН като основа Основни ценности и основни права 9 Основни ценности и основни права като политически компас Все пак, основните ценности и тяхното прилагане под формата на основни права са критическо острие и ориентировъчна стойност за определянето на политическия курс. Затова те стоят в началото на определянето на политическата посока. Основните ценности и общата насоченост на политиката се дискутират особено силно през 2007 г. Двете големи народни партии – ГСДП и Християндемократическия съюз(ХДС) – разработват и гласуват нови партийни програми, които трябва да опишат включително как политическите основни ценности могат да бъдат дефинирани и осъществени в днешно време. На нормативното ниво социалната демокрация също се ориентира към основните ценности и основните права. В нормативната си претенция и във въпроса дали могат да имат реално действие, те формират ключовия елемент на един политически компас. В своята история от Просвещението през 18 век насам, основните ценности постоянно са се променяли в дефиницията си, а и в отношението помежду си. Днес в голяма степен можем да изходим от трите основни ценности: свобода, равенство/справедливост и солидарност. 10 2.1. Свобода Свободата със сигурност е основната ценност, която в голяма степен се споделя от всички политически партии. Тя се свързва с просвещенското мислене и началото на гражданската епоха. Философи като Джон Лок, Жан-Жак Русо, Имануел Кант, Карл Маркс, както и представители на Критическата теория, са обмисляли и описали в различни исторически моменти възможностите за реализиране на свободата. Дискусията за свободата, най-общо казано, се изразява в три основни въпроса: • Как може да бъде дефинирана свободата? • Как свободата може да бъде реализирана и гарантирана в обществото? • Кои са границите на свободата в обществото? За понятието„свобода” се е утвърдила преди всичко дефиницията на английския философ Джон Лок: „Естествената свобода на човека се състои в това да е свободен от всяка по-висша сила на Земята, да не е подчинен на волята или на законодателната власт на един човек, а да издигне единствено закона на природата за свой правен принцип. Свободата на човека в обществото се състои в това да не е подчинен на друга законодателна власт, освен на тази, която е утвърдена чрез съгласие в общността, нито да е подчинен на господството на нечия воля или на ограничението на закони, освен единствено на онези, които се приемат от законодателната власт въз основа на гласуваното ѝ доверие.” (Locke 1977: 213) Корените на „свободата” Как може да се дефинира свободата? В традицията на Лок се различават три различни измерения на свободата: свободата на собствената личност, свободата на собствените мисли и чувства и свободата на разпореждане с неща, които се полагат на човек по право. Тези три измерения на свободата са влезли в много конституции и тяхното определение за основните права на хората. Много теории са се позовавали на дефиницията на Джон Лок за свободата и са я интерпретирали. 11 Свободата като естествено право Лок изхожда от това, че тези свободи се полагат на всеки човек по природа – т.е. те не са се развили в обществото, а са дадени„предварително”. Всъщност, тези„естествени права” могат да бъдат„спасени” вътре в обществото само в променен вид. Тогава те се трансформират в претенции на всеки човек към обществото. Джон Лок (1632–1704) е един от първите и най-значимите представители на либерализма. Лок разработва съществено т.нар. емпиризъм, който изследва как хората могат да учат чрез опит. Сравняването на опита съответно е изходната точка за теоретично мислене. През 1690 г. Джон Лок публикува„ Два трактата за управлението”(„Two Treatises of Government”), в които разтърсва теоретичните основи на английската монархия и разработва обществено устройство, основано на свободите. Как свободата може да бъде реализирана и гарантирана в обществото? Естествено равенство и равна свобода В същността си и в различни философски вариации, аргументацията на Лок е останала ефективна до днес и постоянно се използва за пример, когато трябва да се постигне съгласие относно свободата като основна ценност. Лок се счита за един от най-авторитетните мислители на либерализма. Впрочем, тази постоянно използвана дефиниция не може да скрие факта, че става въпрос за исторически текст, който не трябва да се разбира, без да се вземат предвид условията за възникването му и който не може просто да бъде пренесен в днешно време. Това става ясно и във въпроса как свободата може да бъде реализирана и гарантирана в обществото. За историческата дискусия е решаващо, че Лок(а след него и много други философи от Просвещението) се противопоставя на аргументацията, че естественото неравенство може да обоснове естествената несвобода на голяма част от хората. Естественото равенство, а оттам и равната свобода, е било революционно твърдение в абсолютистичното общество, в което монарсите са претендирали, че господството им е легитимирано от Бог. Впрочем, Лок не се задоволява с естествено дадената, равна свобода, а пренася, посредством обществен договор, естествената свобода в обществото. 12 В обществото – такава е същността на неговата аргументация – свободата на разпореждане с личността се превръща в собственост на самата личност, свободата на мисълта и чувствата трябва да бъде гарантирана в обществото чрез участие в процесите за вземане на решения и политическата власт, а свободата да можеш да разполагаш със законно придобити неща се нуждае от свободен, достъпен за всеки човек пазар. Следователно, е стествените свободи не се запазват просто в обществото, а трябва да бъдат гарантирани чрез обществени регулации. Свобода в естествено състояние Свобода на разполагане с личността е дадена от природата може да бъде застрашена от намеси на другите Свобода на мислите и чувствата е дадена от природата Свобода на разполагане с неща, които се полагат на човек по право чрез труд се придобива право върху нещо в спорна ситуация: решава правото на по-силния в обществото Демократично създаден обществен договор Основните права се трансформират в и чрез обществото Свободата, като „собственост на личността”, се защитава в обществото. Свободата на„мислите и чувствата” се прилага в обществото чрез политическа автономия и демократични права. Икономическата автономия е възможна за всеки. Фиг. 1: Разбирането на Джон Лок за свобода 13 Критиката на Русо към разбирането на Джон Лок за свобода Идеал: общност от свободни и равни хора Именно по въпроса как свободата може да бъде реализирана, теорията на Джон Лок Жан-Жак Русо (1712–1778) проправя пътя към Френската революция със своите теоретични трудове. е критикувана още през 18 век. Вероятно най-значимият критик е Жан-Жак Русо, който Русо създава фундаментален научен труд за развитието на неравенството в обществото, по който работи както във философски, противоречи на Лок по четири така и в историческо-емпиричен аспект. основни точки и го допълва: Предмет на други негови трудове, от една страна, е демократичната теория за държа1. Добър обществен договата и възпитанието, от друга. вор може да се осъществи само, ако при създаването на обществото всички хора се откажат от всичките си естествени права, за да ги получат обратно като граждански права. 2. Общественият договор на съвременното гражданско-монархично общество не е добър обществен договор. 3.„Свободата” може да се реализира трайно, само ако всички политически решения се взимат от всички, посредством участието им в създаването на закони. Само тогава всеки човек е подчинен на своята собствена воля и с това свободен. 4.„Свободата” за Русо, обаче, е свързана и с мисъл за развитието: той вижда у всеки човек„способността да развива способности” ( perfectebilite)(Benner, Brüggen 1996: 24). В случая„способностите” не са предопределени, а се развиват с възможностите за учене и живот в обществото. На пръв поглед, първата точка на критиката е изненадваща: защо трябва да се откажеш от всички естествени права и едва след това да ги получиш обратно от обществото? Не отваря ли това вратите на тиранията? Радикалността, с която Русо застъпва тази точка, предизвиква учудване. Той избира радикалната формулировка, за да обясни, че в обществото не трябва да се промъкват никакви синекури, владения, а с това и обществени неравенства, ако свободата трябва да бъде постигната за всички в обществото. Идеалът, който той си представя, е общност от свободни и равни хора. 14 С това Русо поставя, преди всичко, въпроса за реалното действие на свободата в обществото. При това, за съвременното общество той анализира, че прокламираната свобода се реализира така, че служи само като обезпеченост на богатите. Той изостря проблема, като представя речта на един богат човек, който агитира сред бедните в полза на погрешния обществен договор и неговата едностранна свобода: „Да се обединим, казал им[на бедните, бел. авт.] той, за да защитим слабите от потисничеството, да сложим бариери на честолюбивите и да гарантираме на всеки имуществото, което му принадлежи: нека да създадем предписания за справедливост и за мир, които всички са задължени да спазват, които не се съобразяват с общественото положение и по определен начин се справят с прищевките на съдбата, като подчиняват силния и слабия в еднаква степен на взаимни задължения. С една дума: нека вместо да насочваме нашите сили срещу нас самите, да ги обединим в най-висша власт.”(Rousseau 1997: 215–217) Свободата, според Русо, може да се използва изцяло и като един вид съкрушителен довод. Затова трябва преди всичко да се разгледа въпроса дали обещаната за всички свобода наистина действа за всички хора в обществото. Третата точка от критиката на Русо се отнася за друг важен аспект на свободата, а именно отношението ѝ към властта. Докато Лок(а преди него, в още по-голяма степен, Томас Хобс) изхожда от това, че законодателството трябва да се легитимира от народа, но не и да се упражнява от него, Русо заема радикално-демократична позиция. Неговият аргумент е, че човек може да е свободен(да е подчинен единствено на собствената си политическа воля) само тогава, когато е обвързан със закони, в чието създаване самият той е участвал. С четвъртата точка от критиката си, Русо допълва разбирането на Лок за свободата на едно централно място: той застъпва схващането, че човешката свобода произхожда от това, че човек не просто притежава„способности” по природа, а способността да развива способности(Benner, Brüggen 1996: 24). Затова основното предизвикателство към едно демократично общество е да направи възможно развитието на човека и разгръщането на неговата личност. Свобода само за богатите? Отношението между свобода и власт „Способност да развиваш способности” 15 Кои са границите на свободата в обществото? Два отговора Въпросът колко далеч всъщност може да стигне свободата(на индивида/индивидите в обществото, но също спрямо държавата), е спорен и до днес. Било то голямото„незаконно подслушване” или въпросът дали министърът на отбраната в случай на опасност може да даде команда за сваляне на пътнически самолети – по много въпроси границите на свободата се дискутират в обществото. При дефинирането на границите на свободата постоянно се посочват два философски отговора: „Истина е, че народът в демокрациите като че ли прави каквото иска. Политическата свобода, обаче, не е равнозначна на неограничената свобода. В правовите държави, т.е., в обществата, ръководени от закони, свободата е да можеш да правиш онова, което е позволено да искаш, а да не си принуден да правиш онова, което не бива да искаш. Трябва постоянно да правим разграничение между независимост и свобода. Свобода е правото да правиш всичко, което законите позволяват. Ако един гражданин можеше да прави онова, което законите забраняват, той вече не би имал свобода, защото неговите съграждани биха имали същата власт.” (Montesquieu 1992: 212) „Следователно, категоричният императив е само един единствен и той е: постъпвай само според онази максима, чрез която ти можеш едновременно да искаш тя да стане всеобщ закон.”(Kant 1995: 51) Монтескьо 16 Шарл дьо Секонда Монтескьо (1689– 1755) е учен в областта на правото и морален философ, който днес е известен преди всичко със своя труд„За духа на законите”(1748 г.). Освен това, той се застъпва за конституционна монархия и разделение на властите (законодателна, изпълнителна и съдебна) . Границата на свободата при Монтескьо е свързана със задължението за спазване на законите, наред с което всеки има право да очаква от всички останали също да спазват законите. Формулировката на Кант стига по-далеч и е разположена на друго ниво, тъй като той разбира ограничаването на свободата по-абстрактно: за всяко действие трябва да се провери дали намира приложение и като всеобщ закон. Това разширение се отнася не само за спазването на законите, а и за използването на свободата в законовата рамка. Това може да бъде илюстрирано с един прост пример: не е забранено да се кара голям, изразходващ много гориво и поради тази причина вреден за околната среда джип, но формулирано като всеобщ закон, това би бил голям екологичен проблем. Кант Имануел Кант (1724–1804) до днес е Според Кант, границите на своедин от най-влиятелните немски философи от Просвещението. Трудовете му са свързани с почти всички философски области по онова време. бодата стават морални, а за индивида – свързани с общото благо. Впрочем, тази перспектива на индивида за граниВажни произведения:„Критика на чистия разум”(1781 г.),„Критика на практическия разум”(1788 г.),„Критика на способността за съждение”(1790 г.),„Към вечния мир”(1795 г.),„Метафизика на нравите” (1796/97 г.) ците на свободата далеч не е достатъчна да направи свободата достъпна за всички в обществото. Тук именно става въпрос за това, не само да се предотвратят посегателства и намеси в свободата на отделния човек, а да се разширят границите на свободата и за онези, чиито свободи са ограничени. В обществото това може да се реализира само като равна свобода за всички. Хамбургската програма на ГСДП формулира това кратко и сбито:„Всеки човек е призван и способен да бъде свободен. Обществото решава дали той може да живее в съответствие с това призвание.” Затова по-нови теории – примерно, тази на индийския носител на Нобелова награда Амартя Сен – говорят за„шансове за реализация”, които, много повече от фискалното приравняване, предпоставят едно широко участие в обществения живот. 1 1 Също и първите два доклада на германското правителство за бедността и богатството работят последователно, използвайки не само един чисто материален индикатор за измерване на бедността, а обхващайки и обществената интеграция и изолация. Границите на свободата са морални и свързани с общото благо 17 Свобода и социална демокрация Ако се разгледа дискусията за свободата, могат да се фор„Свобода” в Хамбургската мулират следните точки като програма на ГСДП: изисквания към социалната „Свобода означава възможността да демокрация: определяш сам живота си. Всеки човек е призван и способен да бъде свободен. Изисквания към социалОбществото решава дали той може ната демокрация, които са да живее в съответствие с това резултат от дискусията за призвание. Той трябва да е освобосвободата: ден от унизителни зависимости, от материална нужда и страх, и тряб• Свободата на личността и ва да има шанса да разгърне своите свободата да участваш акспособности и да участва отговорно тивно в обществото и нев обществото и политиката. Само говите решения трябва да онзи, който има усещането за достабъде фундаментално оситъчна социална сигурност, може да гурена и гарантирана. използва свободата си.” • Свободата предполага, че (Hamburger Programm 2007: 15) всеки човек може да я изживее в действителност. За целта са нужни превантивни обществени мерки и институции, които правят това възможно. Формалната валидност на свободата като основно право не е достатъчна. • Свободата предполага, че политическите решения се вземат по демократичен начин. • Свободата предполага, че хората постъпват отговорно и разумно. Това е изискване към възпитанието и образованието в едно демократично общество. 18 2.2. Равенство/ Справедливост Много хора се затрудняват, когато искат да назоват втората основна ценност:„равенство” ли е сега основната ценност или по-скоро „справедливост”? Тази несигурност може лесно да се обясни от философско-историческа гледна точка: Равенство или справедливост? Свобода Равенство Солидарност Справедливо общество Фиг. 2 Справедливо общество и основни ценности В историята от Френската революция насам трите основни ценности са„свобода, равенство и солидарност”. От философска гледна точка би могло да се говори за справедливо общество тогава, когато трите основни ценности бъдат реализирани. Същевременно, обаче, в дискусията за основната ценност„равенство” възниква въпросът как може да изглежда едно справедливо разпределение на материалните и нематериалните блага. И тук, от 80-те години на миналия век, се налага все повече една позиция, която използва„справедливост” като централна основна ценност за различаване или прецизиране на понятието„равенство”. Междувременно, в езиковата практика се възприема да се говори за свобода, справедливост и солидарност. Въпреки това си струва да хвърлим поглед и на философската дискусия. За разлика от понятието„свобода”, което може да се припише на всеки индивид, при„равенство” и„справедливост” става въпрос за относителни понятия. Те поставят всеки човек и неговата индивидуална свобода във взаимоотношение с останалите членове на обществото. Разлика между философските понятия и днешната политическа езикова практика 19 Равенство и справедливост като относителни понятия Равенството и справедливостта като понятия трябва да бъдат дефинирани чисто 20 Философски погледнато, по-висшето понятие в случая е„справедливост”. Следва един по-дълъг цитат, който прави опит да дефинира понятието„справедливост” по-подробно: „Какво е справедливост? Може ли изобщо да бъде зададен такъв въпрос? Въпросите с„какво” се отнасят за вещи. Справедливостта не е вещ. Справедливостта е относителна категория. Тя засяга взаимоотношенията между хората. Определен род отношения се считат за справедливи. Следователно, въпросът не трябва да гласи„Какво е справедливост?”, а„Какво цели справедливостта?”[…] Тема на справедливостта е положението на индивида в неговите общности, в обществото, в отношението към другите, с които той общува.[…] Хората имат потребност да определят позицията си по отношение на другите, с които общуват, да научават как са възприемани и оценявани.[…] Ако самочувствието на отделния човек съответства на оценката на останалите, той се чувства справедливо третиран. Подобна оценка намира израз в разпределението, отказа или отнемането на материални и нематериални блага.”(Heinrichs 2002: 207) Следователно, справедливостта очевидно е пълно с условия понятие: от лична гледна точка, човек може да се чувства несправедливо третиран, въпреки това, обективно може да е налице„справедливо” разпределение. Какво е справедливо и какво не, може да се установи само чрез обществено договаряне. С това справедливостта предполага, • че се извършва обществено разпределение на(нематериални и/ или материални) блага • и че разпределението на благата се ориентира по приетите от всички, легитимирани критерии за разпределение. Едва когато тези две условия са изпълнени, може да се говори за „справедливост”. Равенството, от своя страна, е особено форма на разпределението на материални и нематериални блага. „Равенството е изходната точка, а не резултатът от[социален][…] ред. Когато става дума за разпределение, необходима е основна норма на разпределение, спрямо която да бъде оценявана справедливостта на различното разпределение. Тази първична норма на разпределение е численото равенство, разделянето на онова, което трябва да се разпредели, на броя на онези, които трябва да бъдат взети предвид. За разлика от справедливостта, равенството не се нуждае от критерии.[…] Ако в конкретния случай няма критерии за разпределение на благата, ако няма основания на единия да се даде друго или повече, отколкото на останалите, тогава трябва, ако не искаме да действаме произволно, на всички да се даде по равно.”(Heinrichs 2002: 211) Искането за равенство, следователно, е предпоставка за това да няма обществени аргументи, които могат да легитимират неравно отношение при разпределението на блага. Дефиниционно понятията„равенство” и„справедливост” могат да се формулират, без различните научни теории да си противоречат. Интересно е, всъщност, как в теориите се обосновава, че„неравното отношение” може да бъде оценено като справедливо. Има много различни опити за обосноваване и дефиниция. На това място те не могат да бъдат разгледани изчерпателно. Въпреки това, политически заинтересованият човек трябва да се запита, разбира се, как в политическата практика, в„ежедневната работа”, едно политическо предложение може да бъде оценено като„(не)справедливо”. По-надолу ще бъдат представени четири различни подхода към понятието„справедливост”, които от 80-те и 90-те години на миналия век са дискутирани теоретически и политически. От различните дефиниции и подходи става ясно, че обосновката на справедливост не е еднозначна, а става дума за за спорен политически мотив. Тези подходи са: • либералната Теория на справедливостта на Джон Ролс, • социалистическата критика на либералните теории на справедливостта, • дефиницията на Нанси Фрейзър между признание и преразпределение, • политическите измерения на справедливостта. Недостатъкът: как може да се обоснове „справедливо неравно отношение” Четири подхода към „справедливост” 21 Джон Ролс Създаване на „справедлив основен ред” 22 2.2.1. Теория на справедливостта на Джон Ролс 2 Във философските кръгове ТеоДжон Ролс (1921–2002) днес се счита за рията на справедливостта на един от най-значимите морални философи Джон Ролс се дискутира видно. в либералната традиция. Той е професор Още през 1971 г. той предлага по политическа философия в Харвардския теория в духа на либералната университет. традиция. Тя развива особено политическо въздействие през 80-те и 90-те години на миналия век, като алтернатива През 1971 г. публикува вероятно найвлиятелния си труд –„Теория на справедливостта”. на пазарния радикализъм от ерата на Рейгън и Тачър и на „духовно-моралната промяна”, каквато иска правителството Точно през 80-те и 90-те години на миналия век, Теорията на справедливостта е била дискутирана и в социалдемокрацията. на Кол(вж. в историческия контекст: Nida-Rümelin 1997: 15). Именно в социалдемократическите кръгове, теорията на Джон Ролс е силно дискутирана. В своята теория Ролс анализира регулирането на конфликтите на интереси в обществото, чиито членове трябва да се опитат в сътрудничество справедливо да разпределят сравнително оскъдните блага. За целта, противоречията на интересите се обхващат от„справедлив основен ред” със съответните институции(конституция, рамка на икономическата политика и т.н.). В своята теория Ролс цели да акцентира върху тези имплицитни хипотези за справедлив ред и принципи. Той изхожда от това, че • могат да бъдат формулирани основни идеи и общи принципи за справедливост, с които всеки може да се съгласи; • за днешните демокрации е характерно преди всичко, че гражданите взаимно се смятат за свободни и равни; • на тази основа могат да се открият принципите на социалното сътрудничество. 2 На това място не може и няма нужда да се представя обширната теория на Джон Ролс. Тук става въпрос за това да се дискутират за пример практическите проблеми при дефинирането на справедливостта, които могат постоянно да се появяват и в политическите дейности. Подобно на Джон Лок, Ролс приема едно изходно състояние за това. Впрочем, в случая той не се позовава на представено като реално природно състояние, а на хипотетично такова, в което свободни и равни хора, които следват само собствените си интереси, се събират, за да се обединят около принципите на справедливостта. В аргументацията на Ролс справедливи са основният ред и начините на действие, които при честни условия се договарят в консенсус от членовете на една общност(или общество). Към мисловния експеримент, впрочем, спада и това, че обществената позиция на индивида все още е неизяснена. Ето защо – според твърдението на Ролс – всички трябва да имат интерес от това най-онеправданият да бъде възможно най-облагодетелстван(правило„максимин”). Упражнение за дискусия и допълнителна работа В своята аргументация Джон Ролс приканва към един мисловен експеримент. Приемате ли поканата? Тогава си представете, че самите Вие ще участвате в това събрание на свободни, равни и целево-рационални хора: • Около кои принципи можете да се обедините? • Кои принципи са спорни? • С какви аргументации бяха изяснени спорните точки? • Кои принципи са приложени в съвременното германско общество, кои не? От обширната теория на Ролс тук трябва да бъдат разгледани поподробно двата съществени принципа, с помощта на които трябва да може да се провери дали нещо може да бъде наречено справедливо. Освен това, заслугата на Джон Ролс е в това, че той доразвива класическата либерална дискусия за преразпределението на социалните блага до теория, която дефинира по нов начин справедливостта на разпределението. Така Ролс свързва либералната традиция, претенцията за осигуряване и гарантиране на права и свободи, със социалдемократическите идеи за равенство/справедливост. Мисловен експеримент: „изходно състояние” на свободни, равни и целево ориентирани индивиди „ Правилото „максимин” Два принципа на справедливостта Нова дефиниция на справедливост на разпределението 23 Два централни принципа Джон Ролс формулира със своята Теория на справедливостта два принципа: Първи принцип „Всеки човек трябва да има еднакво право на най-широката цялостна система от равни основни свободи, съвместима с подобна система на свобода за всички.”(Rawls 1979: 81) 3 Втори принцип „Социалните и икономически неравенства трябва да бъдат устроени така, че да са както(а) от най-голяма полза за най-малко облагодетелстваните, в съответствие с принципа на справедливите спестявания, така и(б) закрепени за длъжности и служби, открити за всички в условията на справедлив равен шанс.(Rawls 1979: 336) Основни свободи Принцип на разликата 24 Първият принцип се отнася за арсенал от основни свободи, които трябва да са дадени на всеки човек, за да може той да използва свободите си. При това, препратката към„подобна система” показва, че всеки начин на действие трябва да може да се абстрахира от конкретния човек. Следователно, конкретно може да се говори за„равенство пред закона” и гарантирани личностни права. Първият принцип намира признание сред почти всички автори. Ролс приема(в духа на либералната традиция), че първият принцип трябва да има абсолютно предимство пред втория. 4 За разлика от неоспоримия в голяма степен първи принцип, вторият принцип е проблематичен. Тук Ролс предлага една абстрактна норма, според която неравното отношение може да бъде оценено като справедливо. Справедливото неравно разпределение трябва да е свързано с две условия: 1. да е от полза и за най-малко облагодетелстваните, 2. длъжностите и службите да са открити за всеки човек. 3 Формулировка, която е близка по смисъл на това, което Кант вече е формулирал:„Правомерна е всяка постъпка, според която или според чиято максима свободата на избора на всеки човек може да съществува съвместно със свободата на всеки друг съобразно един всеобщ закон.”(Kant 1963: 33) 4 Това, впрочем, се оказва проблематично, както от фактическа, така и логическа гледна точка, както изяснява Майер(вж. с. 93). Първото условие за„справедливо неравно разпределение” Ролс поставя при последствията, които се очакват от неравното разпределение. Ако всички имат полза от това, включително и най-слабите в едно общество, неравното разпределение(в по-късното си въздействие) може да бъде категоризирано като справедливо. Следователно, става въпрос за едно отложено във времето въздействие. Второто условие се отнася за„справедливостта при достъпа”. Само когато достъпът до длъжности и служби принципно е възможен за всеки, неравното разпределение може да бъде оправдано. Казано малко по-грубо, това означава:„Всички имаха честен шанс.” Условия за „справедливо неравно разпределение” „Принципът на разликата” – не само научно, но и политически – определено е спорен. Но преди да се запитаме дали това е една успешна дефиниция на справедливостта или не, трябва да проверим аргументацията с практически примери. В карето по-долу ще откриете няколко политически аргументации, за които може да се провери дали са „справедливи” по смисъла на двата принципа на Ролс. 5 Дискусията: прогресивен данък върху доходите – да или не? Дори когато широко обществено мнозинство се противопоставя на аргументацията на Паул Кирххоф и на ултралибералите, подобни разсъждения също трябва да се проверят критично. Като финансов министър в сянка, Паул Кирххоф поисква по време на изборите за Бундестаг през 2005 г. плосък данък върху доходите от 25% за всички, докато от десетилетия в Германия се извършва прогресивно облагане, според което първо – за всеки има необлагаема сума и второ – доходът преминава през прогресивно нарастващо облагане. А именно, всеки преминава с дохода си през прогресия на данъка върху доходите от нула до собствения брутен доход със съответните данъчни ставки. Въпрос: Колко справедливи са тези два модела по смисъла на теорията на Джон Ролс? Пример от практиката 5 Впрочем, Ролс би бил интерпретиран грешно, ако неравното отношение се проверява само с помощта на принципа на разликата. Ролс приема, че двата принципа заедно са условие за справедливост. 25 Обществената реалност Как могат да се обяснят властващото неравенство и несправедливост в обществото? 26 2.2.2. Социалистическата критика към либералните концепции за справедливост „Това, което властва тук, е свобода, равенство, собственост[…] Свобода! Защото купувачи и продавачи на една стока, например на работна ръка, се определят само от свободната си воля. Те се договарят като свободни, равностойни хора.[…] Равенство! Защото те са свързани помежду си само като притежатели на стоки и разменят еквивалент за еквивалент. Собственост! Защото всеки разполага само със своето.”(Marx 1998: 189) В представените дотук дефиниции на Хайнрихс и Ролс, справедливостта и равенството се дефинират и различават според философското им съдържание. 6 С това те се свързват с понятията, а не с обществената реалност. За дефиницията на първо място не е важно дали справедливостта в едно общество се разглежда като изпълнена или не. Въпреки това, общественото реално действие на основните ценности, разбира се, е съществено изискване. Точно за това изискване става въпрос и в социалистическите концепции за справедливост. Социалистическите концепции обикновено изхождат от това, че властващото неравенство и несправедливост трябва да могат да се обяснят. Това, че обществените устройства очевидно не водят до равенство или до справедливо разпределение, може да се разбере директно от статистиката за бедността и богатството. Следователно, неравенството и несправедливостта не са производствена злополука или реакция на еднократно възникнало неравновесие, а систематичен обществен проблем. Преди всичко,(но в действителност не само) производствените условия в капиталистическите пазарни икономики се идентифицират като причинители на неравенство и несправедливост. Ето защо, социалистическите концепции през последните 150 години се градят върху два стълба: от една страна, те изискват преразпределение на общественото богатство, а от друга – из основи да се промени начинът, по който се произвеждат и придобиват блага, ако трябва да се реализира свобода за всички хора. За да се гарантира свобода за всички, трябва да се реализира равенство, това е основната мисъл. 6 При това, Хайнрихс със сигурност не визира либерална теория, а преди всичко общественофилософския произход на радикалната философия. В своята концепция Ролс противоречи на това и твърди, че социалната пазарна икономика поставя най-ощетения от всички в най-изгодно положение. Социалистическите позиции оспорват твърденията на Ролс, че икономическото неравенство може да доведе до полза за всички(и най-вече за най-слабите) и по-скоро очакват изостряне на неравенството и несправедливостта. Емпиричните данни от изследванията през последните години им дават право в това отношение. 7 Този разрив в политическата левица, всъщност, се откроява и теоретично. В дискусията за справедливостта преди всичко се противопоставят два различни модела: от една страна – справедливостта на разпределението на социални и материални блага, от друга – справедливостта при достъпа, респективно въпросът дали и как групи от хора намират признание в обществото и получават достъп до обществени длъжности(т.е. социалният статус). Това е дискусия, която намира едновременно политическо отражение и се води и теоретично. Впрочем, това силно противопоставяне на справедливостта на разпределението, от една страна, и справедливостта при достъпа, от друга, се базира силно на взаимни предразсъдъци. Именно теоретиците, които държат на справедливостта при достъпа, принципно не остават глухи за преразпределението. По-скоро, обикновено става въпрос за по-комплексни понятия за справедливост, които разглеждат икономическото неравенство като проблем на справедливостта. Затова и конфронтирането е особено важно, защото то може да означава разцепване на особено важната за социалдемокрацията целева група на работещите и безработните. В момента може да се види, че тази целева група – както по-рано в нейната история – се поляризира не на последно място по въпроса за свободата и равенството. На това място ще представим накратко двуизмерното понятие за справедливост на Нанси Фрейзър, което в особена степен комбинира двете измерения на справедливостта. 7 Тук могат да се посочат следните заслужаващи внимание изследвания: Bourdieu u.a 1997; Castel 2000; Schultheis, Schulz 2005. Може ли неравенството да доведе до полза за всички? Справедливост на разпределението срещу справедливост при достъпа 27 Двуизмерно понятие за справедливост 2.2.3. Двуизмерното понятие за справедливост на Нанси Фрейзър В концепцията си за справедливостта Нанси Фрейзър прави опит да смекчи конфронтирането между справедливост на разпределение/ преразпределение и справедливост при достъпа/либерална аргументация и да предложи едно двуизмерно понятие за справедливост: „На теоретично ниво е необходимо да се изработи една двуизмерна концепция на справедливостта, която може да съгласува легитимните претенции за социално равенство с легитимните искания за признаване на различия. На практическо ниво става въпрос за това да се изработи една програмна политическа схема за ориентация, която позволява предимствата на политиката на преразпределение да се обединят с преимуществата на политиката на признание.”(Fraser, Honneth 2003: 17) В случая тезата на Фрейзър е, че всяка несправедливост, респективно ощетяване, съдържа както икономическо ощетяване, така и недостатъчно признание, съответно в специфични части: Справедливост Култура на признаване Въпрос за обществения статус Примери от практиката Икономическо измерение „ Икономическо неравенство” Фиг. 3 Понятие за справедливост на Нанси Фрейзър Така например, ощетяването на хомосексуалистите трябва да се разгледа най-вече по отношение на статуса и общественото зачитане. В същото време, обаче, то е неразделно свързано с финансовото дис28 Нанси Фрейзър (род. 1947 г.) е професор по политически науки в New School for Research в Ню Йорк. Считана е за един от най-известните феминистки теоретици. Автор е на публикации за феминистката теория, за теорията на справедливостта и за Критическата теория. криминиране при данъчното облагане на еднополови граждански съюзи. Следователно, тук„справедливостта” може да се постигне само, когато специфичната констелация на ощетяването се вземе под внимание в статуса и в икономическото измерение. Като втори пример могат да бъдат посочени стигматизирането и изолацията на безработните в нашето общество. Тяхната обществена изолация зависи в значителна степен от лошата им материална обезпеченост. Въпреки това, емпиричните изследвания постоянно показват, че общественото зачитане и признание, т.е. общественият статус, също представлява сериозен проблем за засегнатите. За да се постигне справедливост и участие в обществото, следователно, са необходими стратегии, които отчитат в достатъчна степен двете измерения. Фрейзър описва най-напред един аналитичен метод за изследване на неравното отношение или несправедливостта. Тя, обаче, също формулира и нормативно каква, според нея, трябва да бъде справедливостта. Тя разбира справедливостта като„равенство в участието”: „Нормативната” същност на концепцията ми се състои в представата за равенство в участието. Според тази норма, справедливостта изисква обществени мерки, които позволяват на всички(възрастни) членове на обществото да общуват помежду си като равностойни. За да е възможно равенство в участието, трябва, според мен, да са изпълнени поне две условия. От една страна, разпределението на материалните ресурси трябва да гарантира независимостта и„правото на глас” на участващите. Това ще нарека обективно условие. То изключва още от самото начало онези форми и равнища на икономическа зависимост и неравенство, които затрудняват равенството в участието. [...] Второто условие изисква, от своя страна, институционализираните културни ценностни модели да оказват еднакво уважение на всички участващи и да гарантират равенство на шансовете за постигане на обществено зачитане. Това ще нарека интерсубективно условие за равенство в участието.”(Fraser, Honneth 2003: 54) Справедливостта се нуждае от многоизмерна стратегия Представата за„равенство в участието” 29 Критерий за (не) справедливо неравно отношение Сега Фрейзър трябва – както го е направил и Ролс – да назове, по кой критерий иска да установи, респективно да изключи, справедливо или несправедливо неравно отношение в двете измерения. Тя предлага следния критерий: „Ето защо, за двете измерения служи същият общ критерий за различаване на справедливи от несправедливи претенции. Без значение дали проблемът е разпределението или признанието, претендиращите трябва да покажат и в двата случая, че съществуващите мерки им пречат да участват като равностойни хора в обществения живот.”(Fraser, Honneth 2003: 57) Стъпки за проверка: 1. Анализ: Какво неравно отношение е налице? Как се представят двете измерения? 2 Прилагане на критерия: Как превантивните мерки/правилата на обществото пречат на равенството в участието? 3. Алтернативи: Чрез какви промени и стратегии би могло да се създаде равенство в участието? Две стратегии за налагане на справедливостта Тези стъпки за проверка(анализ с помощта на двете измерения, свързани с конкретната несправедливост, прилагане, алтернативи) при Фрейзър са преди всичко въпрос на демократично преговаряне и договаряне. Естествено и тук има смисъл от практически тест. За пример може да се вземе дискусията за„гражданското здравно осигуряване” срещу „единната здравноосигурителна вноска”(вж. с. 47) За борбата с несправедливостта Фрейзър дискутира две различни обществени стратегии(Fraser, Honneth 2003: 102): афирмация(адаптиране към съществуващото) и трансформация(промяна). Така либералната държава на благоденствието представлява една афирмативна стратегия за смекчаване на икономическите недостатъци на свободната пазарна икономика. Тук не се премахва икономическото неравно отношение на капитал и труд, но се смекчава. 30 Трансформативна стратегия би била тази на социалистите, а именно, да се замени свободната пазарна икономика със социалистическо икономическо устройство. Фрейзър противоречи на двете стратегии. Вместо това, тя въвежда трета стратегия, която нарича(по Андре Горц)„нереформистка реформа”. Това дълго и нелесно за разбиране понятие тя свързва с един социалдемократически проект: „През фордисткия период[тази стратегия] формираше разбирането за социална демокрация сред част от левия политически спектър. От тази гледна точка, социалдемокрацията се разглеждаше не само като обикновен компромис между афирмативна либерална държава на благоденствието, от една страна, и трансформативна социалистическа, от друга. По-скоро, тя се разбираше като динамичен режим, чието развитие ще бъде дългосрочно афирмативно. Идеята беше първоначално да се институционализират редица очевидно афирмативни реформи в преразпределението, сред които общо право на социална помощ, силно прогресивно данъчно облагане, макроикономически политически мерки за създаване на пълна заетост, широк, независим от пазара, обществен сектор и значителен дял в обществената и/или колективната собственост. Въпреки че нито една от тези политически мерки сама по себе си не промени структурата на капиталистическото общество, все пак се очакваше, че в своята съвкупност те ще променят баланса на силите между капитал и труд в полза на последния и в дългосрочен план ще благоприятстват и трансформацията. Със сигурност, това очакване не беше съвсем неоправдано. В крайна сметка, то никога не можа да бъде изпълнено, тъй като неолиберализмът скоро сложи край на експеримента.”(Fraser, Honneth 2003: 110) Тази стратегия на„нереформистка реформа” прави опит да прокара мост между социално-либерални и социалистически концепции за справедливост. Изходна точка на „нереформистки реформи” 31 Политически обосновки на неравно разпределение – две политически понятия Справедливост според приноса 2.2.4. Политическото измерение на справедливостта между „справедливост според приноса” и„справедливост според нуждите” Философската дискусия показва, че философски справедливостта може да се дефинира по различен начин, но философските обяснения могат да помогнат само донякъде. Защото става въпрос за относително определяне на понятия, което се договаря в обществото и което се използва от различни обществени групи(като синдикати, работодателски съюзи или партии). В крайна сметка – това вече стана ясно във философската дискусия – при справедливостта винаги става въпрос за разпределението на материални и нематериални блага(„справедливост на разпределението”), което се оценява като справедливо или несправедливо. Впрочем, в политическата дискусия се утвърждават още две понятия за справедливост, които правят опит да обосноват и легитимират разпределението на благата от друга гледна точка. Справедливост според приноса или„Приносът отново трябва да бъде възнаграден”? Преди всичко, гражданският лагер на СвДП(Свободната демократическа партия) и ХДС/ХСС(Християндемократическия съюз/Християнсоциалния съюз) редовно застъпва схващането, че приносът легитимира едно облагодетелстване при разпределението на блага. С това, справедливостта според приноса предпоставя представата, че справедливостта на разпределението може да се измери чрез приноса на индивида. Пример за това е прагът за определяне на вноската при здравното осигуряване: определен годишен доход дава възможност за избор на частна здравна каса(а с това обикновено и по-добро обслужване в случай на заболяване). Голяма част от политическата левица ще се отнесе към подобни аргументи от скептично до негативно. 32 Обратно на това, обаче, справедливостта според приноса е аргументационна метафора и за левицата:„Силните рамене трябва да носят повече”, това гласи един широко разпространен аргумент, който се отнася за справедливостта според приноса. Който има повече, трябва да допринася повече за общото благо. Във всеки случай, при социалното осигуряване(осигуряване за безработица и пенсия) с това се свързва и гаранцията за запазване на социалния статус: който преди е плащал много, в случай на нужда ще получи повече. Критично погледнато, подобен аргумент може да се използва и по отношение на структурата на заплатите във фирмите: наистина ли председателят на управителния съвет е допринесъл много повече за успеха на бизнеса от работничката на поточната линия, повече работа ли е свършил борсовият анализатор от медицинската сестра? Видно е, че справедливостта според приноса се използва от различни политически лагери. Справедливостта според приноса се е утвърдила като политическа аргументационна основа за неравно разпределение. Въпреки това, тя остава преди всичко една относителна аргументация, а с това и въпрос на обществено съотношение на силите и договаряне. Справедливост според нуждите: справедливостта според нуждите поставя въпроса какви услуги трябва да получат различни лица, защото социалното им положение изисква това. Например, за нуждаещо се от помощ лице са необходими грижи според определена категория. Здрав човек не може да използва тази услуга, тъй като той няма тази специфична нужда или нуждата му не е призната от обществото. Повечето услуги на социалните трансфери, съгласно социалния кодекс, се ориентират по справедливостта според нуждите. Следователно, справедливостта според нуждите също може да се открие в обществената ни система като основа за легитимност. Двете аргументации постоянно въздействат върху политическата дискусия. Справедливост според нуждите 33 Изместване на акцента в дискусията за справедливостта „Равенство” „Равенство на шансовете” 34 2.2.5. Екскурс: Равенство и справедливост като социалдемократически понятия Наред с тези философски подходи към понятието„справедливост”, интересна е и последователността на ключовите политически схващания в рамките на социалдемокрацията в историята на Федералната република. По нея може да се установи едно изместване на акцента в дискусията за справедливостта, което се е получило независимо от теоретичната дискусия, но в последствие е било напълно повлияно от нея. На това място сме избрали дефинирането на политическите понятия на социалдемокрацията, също и поради това, че в партийния ландшафт на Федералната република социалдемокрацията може да бъде разглеждана в особена степен като партия на социалната справедливост. В дефинирането на понятията може да се наблюдава последователност, която – що се отнася до фазите на социалдемократическото управление – съдържа промяна в целта за това как политиката може да наложи, респективно да формира справедливостта с държавни средства. Последователно понятието„равенство” е допълнено от„равенство на шансовете”, а по-късно и от„справедливост на шансовете”. Преди всичко, до 1959 г., когато на партийния си конгрес в Бад Годесберг германската социалдемокрация разкрива нови електорални слоеве, понятието„равенство” още изцяло е част от обществените претенции на лявата политика. То се отнася за всички области на живота. Все пак, в центъра на вниманието стои общественото поле на труда. Равенството е свързано преди всичко с преодоляването на несвободата и експлоатацията в производствените отношения. От правото на участие във вземането на решения на работниците във въгледобива и металургията до стачната вълна през 50-те години на миналия век – събития, които днес най-често се скриват, става въпрос за това да се извоюва повече равенство, т.е. повече права за участие във вземането на решения относно работата и живота. Резултатът от това е противоречив, защото с правото на участие във вземането на решения в предприятията и фирмите е постигнат частичен успех, същевременно, обаче, искането за равенство в трудовия живот не е изпълнено трайно. В ерата на Бранд и по време на социаллибералната коалиция е създадено понятието„равенство на шансовете”, което днес все още притежава голяма харизма(не само в социалдемокрацията) и характеризира най-вече прогресивната политика на ерата на Бранд. Следвайки тенденцията, но- вовъведеното понятие акцептира съществуващото в обществото неравенство и поставя фокуса върху полето на образователната политика. Развитието на образователните институции и на държавния сектор се превръща в съществена аргументация за спечелване на нови среди и електорални слоеве, както и за това, равенството да не се разбира само по отношение на материалното разпределение, а да засяга и разпределението на образователни шансове в обществото. Това, че в случая неравното разпределение на материални ресурси и неравното разпределение на образователни възможности се допълват, със сигурност присъства в социалдемокрацията. Обратно на това, либералите наистина акцентират по-малко върху преплитането на понятията„равенство” и„равенство на шансовете”, но много повече върху заместването на равенство с равенство на шансовете. В това отношение, равенството на шансовете има потенциал да се присъедини към либералните позиции. В крайна сметка, само така социаллибералната политика става възможна. Новият фокус е знак за нова обществена констелация и нова насока на политиката. Понятието„равенство на шансове” е характерно в това отношение. То е внесено в момент, в който положителното разбиране за социална държава стабилизира икономическата ситуация. В третата социалдемократическа фаза на управление начело с канцлера Герхард Шрьодер, понятието„равенство на шансовете” е допълнено с понятието„справедливост на шансовете”.„Справедливостта на шансовете” поставя фокуса по-силно върху аспекта на разпределението. Понятието показва, че шансовете в обществото са свързани с разпределението на материални и нематериални ресурси. А тези ресурси – това е въздействащ аргумент на тази фаза на управление – са икономически ограничени. Така ограничените шансове трябва да бъдат„справедливо” разпределени. При това, политиката на Шрьодер взаимства от политическата представа за„справедливост според приноса”. Формулата„държавата подпомага, но изисква” съдържа в себе си гарантирането на шансове и разпределянето на материални ресурси, също както и очаквания ответен принос. Именно дефиницията на справедливост на шансовете разделя левицата в политическата дискусия. Критически дискутираните въпроси са и продължават да бъдат преди всичко: • Съществуват ли действително – и ако да, в каква степен – предполагаемите обективни ограничения на ресурсите? Или става въпрос за политически решения, които биха могли да се вземат и по друг начин (например, в областта на държавните финанси и на системите за социално осигуряване)? „Справедливост на шансовете” Дефиницията на справедливост на шансовете разделя политическата левица 35 Справедливост и социална демокрация 36 • Може ли общественото разпределение на натоварване и облекчаване в избраната форма да се нарече справедливо(например, облекчаване на фирмите, от една страна, орязване в социалната сфера, от друга)? Независимо от това какви са отговорите на тези въпроси, става ясно, че понятието за справедливост е както теоретически, така и политически спорно. Изисквания към социалната демокрация, които са резултат от дискусията за справедливостта: • Справедливостта е основната ценност, когато става въпрос за разпределението на материалните и нематериалните блага. Във всеки случай, социалната демокрация не може да се позове на едно единно понятие за справедливост. Като легитимационна основа,„справедливостта” в обществото е ефективна, но теоретично е спорна. •„Справедливостта” очевидно трябва да бъде разглеждана отделно за различните обществени полета. • Равенството, като равно разпределение на блага, не се нуждае от обосноваване. Отклоненията трябва да се дефинират и договарят от гледна точка на справедливостта. • Реално действаща свобода е немислима без равенство. „Справедливост” в Хамбургската програма на ГСДП: „Справедливостта е израз на еднаквото достойнство на всеки човек. Тя означава равна свобода и равни шансове, независимо от произход или пол. Следователно, справедливостта означава равно участие в образование, труд, социална сигурност, култура и демокрация, равен достъп до всички обществени блага. Там, където неравното разпределение на доходи и имущество разделя обществото на едни, които се разпореждат над другите, и на други, върху които се властва, то влиза в противоречие с равната свобода и затова е несправедливо. Затова справедливостта изисква повече равенство в разпределението на доходи, имущество и власт.[…] Трябва да се оценява и уважава приноса на всеки човек. Справедливо е съответстващото на приноса разпределение на доходи и имущество. Собствеността задължава: който печели повече от средното равнище и разполага с повече имущество от други, трябва да допринася и повече за благото на обществото.” (Hamburger Programm 2007: 15) 2.3. Солидарност Най-малко дискутираното понятие е„солидарност”(или„братство” по време на Френската революция), което със сигурност се дължи на това, че става въпрос за понятие, което засяга хуманността и затова по-трудно може да бъде интегрирано в теоретическа структура. Позовавайки се на различни автори 8 ,солидарността може да се дефинира най-общо като • чувство за общност и взаимна отговорност, което • произлиза от позиция на общи интереси и • се отразява в полезно за общността поведение, евентуално и в ущърб на собствената краткосрочна полза, • и надхвърля формалната претенция за взаимна справедливост. С това„солидарността” е въпрос на обща„социална идентичност”, която се подхранва от сходен начин на живот и общи ценности. Във всеки случай, американският социолог и морален философ Уолзър с известно основание обръща внимание на това, че солидарността може да бъде опасна,„когато тя е просто едно чувство, емоционален заместител на сътрудничество, вместо отражение на действителното, изживяно, ежедневно сътрудничество”.(Walzer 1997: 32) Това ежедневно сътрудничество се отнася за обществени институции и структури, в които солидарността може да се развие и допринесе за социална сигурност. Сама по себе си солидарността, обаче, може да се прояви и напълно ексклузивно и в дискриминираща форма – пример за това е дясноекстремисткият Korpsgeist 9 . За едно демократично общество, което се развива от и с открито и плуралистично гражданско общество, тази грешна форма на солидарност е огромна и все още подценявана опасност. При това, границата е прекрачена, когато сплотеността на едно общество се подхранва от дискриминацията на другите. 8 Например Hondrich, Koch-Arzberger 1994; Carigiet 2001 9 фр. esprit de corps, бел.прев. Дефиниция на солидарност Връзка на солидарност със социална идентичност Солидарността като понятие за ежедневно сътрудничество? 37 Солидарността се нуждае от равенство и свобода Ето защо, солидарността не трябва да се дискутира без реализирането на свобода и равенство в едно демократично общество. Понятието е колкото трудно за разбиране, все пак толкова и ефективно в общественото внедряване в социалната история. Така големите осигурителни системи(срещу безработица, здравни, пенсионни, срещу злополука) са солидарни институции на трудещите се. Създаването им през 90-те години на 19 век, респективно 20-те години на 20 век, се дължи преди всичко на огромния натиск на работещите и социалистите/социалдемократите – дори и при консервативното правителство на Бисмарк. Кооперативната система също може да се характеризира като солидарна общност, в която, въз основа на общия интерес, членовете създават една общност, която в голяма степен обезсилва традиционната за пазара конкуренция. Освен това, за да се реализира солидарността, е необходим баланс на интересите. Това показва, че тя възниква само тогава, когато различни, но преди всичко общи интереси, се вземат предвид в политическите аргументации. 38 Изисквания към социалната демокрация от дискусията за солидарността: • Солидарността, като социално обвързване в рамките на обществото, може да бъде подпомагана от обществени институции, но не и създадена от тях. • В една социална демокрация трябва да се провери по какъв начин институциите на държавата и на гражданското общество влияят на солидарното сътрудничество. • Солидарността трябва да се дискутира винаги във връзка с реализи„Солидарност” в Хамбургската рането на свобода и равенство. програма на ГСДП: „Солидарност означава взаимна обвързаност, съпринадлежност и помощ. Това е готовността на хората да се застъпват едни за други и да си помагат взаимно. Това важи за отношенията между силните и слабите, между поколенията, между народите. Солидарността ражда сила за промяна. Такъв е опитът на работническото движение. Солидарността е онази мощна сила, която държи обществото ни консолидирано – в спонтанна и индивидуална готовност за помощ, с общи правила и организации, в социалната държава като политически гарантирана и организирана солидарност.” (Hamburger Programm 2007: 16) Солидарност и социална демокрация 39 „Божието творение” остава твърдо на фокус 40 2.4. Какво казват всъщност другите? От Мартин Тимпе В политическата практика социалдемократическото разбиране на основните ценности не е само. И други партии са формулирали в принципни програми или подобни основополагащи документи своите интерпретации на основните ценности. Сега искаме съвсем накратко да хвърлим един поглед на тези подходи. При това не претендираме за пълнота и преминаваме през програмите по-скоро с„бързоходните ботуши”, без да изпадаме в семантични подробности. „Божието творение” остава твърдо на фокус: Християндемократически съюз(ХДС) Основните ценности на ХДС са свобода, справедливост и солидарност. В новата си принципна програма, приета на партийния конгрес в Хановер през м. декември 2007 г., той формулира тези три основни ценности. Въпреки че на пръв поглед основните ценности са идентични с онези, които ГСДП формулира в своята Хамбургска програма, при по-внимателно вглеждане се установяват различия. При ХДС прави впечатление силният акцент на ориентацията му към християнския образ на човека и Божието творение. При ХДС християнската религия е централната отправна точка, а при социалдемократическата интерпретация на основните ценности тя представлява само един от няколко източника на основните ѝ ценности(при баварския ХСС тази основна ориентация всъщност е още по-силно изразена и се допълва от дясноконсервативна ориентация към нацията и патриотизма). Освен това се забелязва, че ХДС използва едно малко по-различно понятие за свобода от ГСДП. На първо място, при ХДС свободата се формулира значително по-изчерпателно от другите две основни ценности – както и целият процес на възникване на тази принципна програма е под надслов:„Нова справедливост чрез повече свобода”. Двете неща насочват към даване на приоритет на основната ценност свобода, докато ГСДП държи на равностойност на основните ценности. Освен това, в програмата на ХДС по-силно се акцентира върху защитните, т.е. негативните права и свободи, отколкото върху даващите възможност позитивни права и свободи. Трите основни ценности на Свободната демократическа партия(СвДП): свобода, свобода, свобода СвДП няма принципна програма. Ако се разгледат подобни основополагащи документи като„Визбаденските принципи”, приети на партийния конгрес през 1997 г., ще се установи една много едностранна ориентация към основната ценност„свобода”. Човек би си помислил, че това е разбираемо за партия, която вижда корените си в политическия либерализъм. Въпреки това би могло да се възрази, че това е една опростена версия на нещата. Например, не е неоснователно твърдението, че различните аспекти на справедливостта са играли централна роля в представите за обществото на Джон Лок, един от бащите на политическия либерализъм. Вместо това, СвДП се опитва да отнесе всеки аспект от принципната си ориентация към понятието за свобода. Формулировки като„Свободата е напредък” или„Свободата е единство с бъдещето” показват колко изкуствено свободните демократи се опитват да създадат връзка с основна ценност, която безспорно е важна. Също така е ясно, че общество, което едностранно залага на свободата, при което пренебрегва справедливостта и солидарното съжителстване, много бързо ще се сблъска с проблеми, които ексзистенциално ще застрашат социалната сплотеност. По нещо за всеки: Съюз 90/Зелените Зелените придават на самоопределянето на човека централна роля. Те развиват едно понятие за справедливост, което е толкова многостранно, че едва може да бъде разбрано. На страната на справедливостта на разпределението, която трябва да продължи да съществува, се поставят справедливост на участието, справедливост на генерациите, справедливост на половете и международна справедливост. Със сигурност нито едно от тези искания не е грешно за себе си. Да се поставят всички тези подходи равностойно един до друг и без всякакво определяне на приоритет, определено не е форма, чрез която на благосклонния или критичен читател може да се даде ясна представа какво се разбира под справедливост. Както се полага на една екологична партия, основните ценности се допълват с искане за устойчивост във всички области на политиката. Всъщност, наистина не е убедително, безспорно важната всеобща задача за устойчивост да се приема за равностойна на основни ценности като свобода, справедливост и солидарност. Свобода, свобода, свобода По нещо за всеки 41 Всичко се променя постоянно Всичко се променя постоянно: партия„Левицата” Възникналата от обединението на Лявата партия на демократичния социализъм и Изборната алтернатива труд и социална справедливост, партия„Левицата” досега не е приела принципна програма. В„Програмните ключови точки”, които са залегнали в основата на сливането на двете партии, могат да се открият няколко кратки изложения за основните ценности. В тях се прави връзка с демокрацията, свободата, равенството, справедливостта, интернационализма и солидарността като основни ценностни ориентации. Успокоително, от историческа гледна точка, е ясното обявяване в подкрепа на индивидуалната свобода, без което равенството се поставя под запрещение и чуждо влияние. Също така ясно – и тук привържениците на социалната демокрация със сигурност не биха възразили, дори и да биха го формулирали по друг начин – е изказването, че свободата без равенство означава само свобода за богатите. Точно това отношение между свобода и равенство ще бъде онова, чиято дефиниция трябва да бъде проследена внимателно в по-нататъшното обсъждане на програмата на„Левицата”. 42 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ 2.5. Основните ценности в практиката След като дълго се занимавахме с основни ценности на теоретично ниво, сега ще хвърлим поглед и на практиката. Каква роля играят основните ценности за една социална демокрация в ежедневната политическата дискусия? Няколко примера от различни области трябва да дадат идеи и да подтикнат към размисъл. 2.5.1. Образователна политика 10 Мастър план„Училището създава шансове за бъдещето” – за прилагане на модерна образователна политика 11 на местно ниво От Марк Хертер Откакто през 2003 г. първите изследвания PISA 12 разкриват дефицитите в германската образователна система, правилната образователна система е много дискутирана тема на федерално, провинциално и местно ниво. Част от дебата по-специално е фактът, че образователният успех в Германия – преди всичко в сравнение с други страни – е в относително тясна връзка със социалния произход на децата и младежите. Но как може да изглежда една социално справедлива и солидарна училищна система, която едновременно дава свобода на всички да вземат решение относно обучението и професията? ГСДП в Хам се посвещава на този въпрос и разработва интегриран социалдемократичен план в рамките на т.нар. мастър план„Училището създава шансове за бъдещето”. Като независим град 13 , Хам отговаря за училищата, а с това и за„насочено към бъдещето развитие на училищата”. Защо мастър план? Досега училищната политика в Хам, където управлява коалиция на ХДС и СвДП, се води„според случая”. Когато броят на записаните ученици в едно училище е прекалено малък или прекалено голям, се пристроява, затваря или премества, докато нещата се наредят. След това се чака следващият случай. 10 По темата„Образование” вж. също Глава 7.5. Образование, Lesebuch 3: Sozialstaat und Soziale Demokratie, Politische Akademie der Friedrich-Ebert-Stiftung, 2009. 11 Примерът се базира на план за училищно развитие, който действително е разработен от ГСДП в Хам. 12 Programme for International Student Assessment – Програма за международно оценяване на ученици 13 самостоятелна, непринадлежаща към друг административен окръг, единица – на немски kreisfreie Stadt, бел. прев. 43 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ Недобра основа за една перспективна местна училищна структура. Изходна точка за нова училищна система, освен това, е и разбирането, че не само системата училище, а също пресечните точки за подпомагане на деца и младежи, за насърчаване на обучението и пазара на труда, както и за насърчаване на интеграцията, са решаващи за образователния успех на децата и младежите. Изхождайки от направен анализ, мастър планът формулира дългосрочни цели и оперативни полета на действие, през които подобряването на участието и успеха в образованието преминава като червена нишка. Социалдемократичен мастър план Целта е да се предложи социалдемократическа алтернатива за администриране на училищната наличност от управляващото мнозинство в общината. Колко е необходимо това, показват два индикатора за неуспеха на досегашната училищна политика, наред с вездесъщите PISA-изследвания: • С квота на положилите матура под 30% от съответния випуск, Хам се нарежда далеч зад останалите независими градове в Северен РейнВестфалия. Съседният град Мюнстер има квота от 50%. • Докато в по-заможните квартали се регистрира преминаване към гимназия от около 50%, класическият работнически район Херинген постига не повече от 19,5%. Същевременно, преди всичко социално-демографското развитие показва ясна необходимост от действие. Броят на учениците от випуск за преминаване от основното училище към следващо училище през 2015 г., в сравнение с 2005 г., ще е намалял с около една четвърт. Още през 2010 г. всяко второ родено в Хам дете ще бъде с миграционен произход. Така интеграцията и използването на всички запаси от таланти е не само политическо желание на прогресивни политически сили, а основното условие за успешно развитие на града в условията на структурна промяна. Свободата, която имаме предвид – целодневно обслужване за повече хора Първи водещ принцип на мастър плана е развиването на целодневната грижа по цялата верига от грижи. Добрата грижа от първата година започва със съобразено с нуждите и висококачествено предлагане в грижите за деца до 3 години, преминава през достатъчна като време и педагогически взискателна грижа за 3 до 6-годишните и накрая намира училищното си изражение в Открито целодневно училище, което се 44 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ предлага не само в основното училище, а стига до четиринадесетата година. Така съвместимостта между семейство и професия става факт. По този начин общината не предписва дали и как да се възпитават децата, а създава рамковите условия, които позволяват на майки и бащи едва тогава да направят свободен избор. Така свобода е не само свободата на заможните семейства, които могат да си позволят детегледачка, а свободата на всички семейства да реализират жизнените си планове. Социална справедливост, която действа – квартални общностни училища за нови шансове Друг водещ принцип на мастър плана е във всеки от седемте градски района на Хам да се въведе по-голяма пропускливост и повече възможности за включване в училищната система. Всеки район трябва да предлага възможност за завършване на всички видове училищно образование. Целта е да се прекъсне връзката между училищния успех и произхода на учениците. Така социалната справедливост започва с равноправното участие в образователни и бъдещи шансове и създава навсякъде равни възможности за достъп в прехода към следваща училищна степен. С това интеграцията и по-силното индивидуално подпомагане не се противопоставят, а се обуславят взаимно. Така кварталните общностни училища(модел на ГСДП в Северен Рейн-Вестфалия) предвиждат, след понататъшно провеждане на общи занятия в пети и шести клас, възможността за избор между по-нататъшно интегративно обучение до десети клас и разделяне на основно училище, реално училище и гимназия – и двете, обаче, под един покрив и с едно преподавателско тяло. Много неща биха се променили и на място: така кварталното общностно училище ще въведе за пръв път възможност за завършване на гимназия и реално училище в споменатия вече работнически район Херинген. Три други градски района ще могат да предлагат гимназиално обучение. Като цяло, с оглед на демографското развитие, в почти нито един градски район не би могло да се запази съществуващото образователно предлагане без възможността за общо училищно обучение. Солидарност отвъд празните думи – бюджетът за социално подпомагане Трети водещ елемент в предложенията за училищна политика е бюджетът за социално подпомагане. Той отчита факта, че нуждите от подпомагане и условията за подпомагане на различните училища са изразени по различен начин. Там, където дялът на учениците с миграционен произход е най-голям 45 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ и социалните проблеми се проявяват най-силно и в училищното ежедневие, училищните бюджети се използват най-често за поддържане на обичайната дейност – например за учебници, участие в училищни екскурзии, обслужване и обяд, докато някъде другаде те могат да отиват за подобряване на качеството на преподаването и на целодневната грижа, за проекти и оборудване. Абсурден резултат: там, където нуждата от подпомагане е най-висока, реалните възможности са най-малки. Бюджет за социално подпомагане би функционирал сравнително небюрократично: на нуждаещ се от подпомагане ученик, всяко училище получава допълнителен бюджет, който се увеличава паушално с 10% за особено тежки случаи. От него то финансира специалните нужди и след това има възможността да използва същинския си училищен бюджет също като други училища. Тази концепция се отклонява елементарно от обичайното досега училищно бюджетиране на глава. Това е изискването за солидарност на финансово силните училища спрямо финансово слабите, за да се осъществят в еднаква степен възможностите за подпомагане, а оттам и образователният успех навсякъде в града. В диалог След съвместното развитие на проекта от подрайона и фракцията в общинския съвет, той се представя на срещи в седем градски района пред родители, учители и ученици, както и пред заинтересовани граждани, и се разисква съвместно. В центъра стои въпросът за приложимостта на идеите в съответния градски район. 2.5.2. Здравеопазване 14 Гражданско здравно осигуряване срещу eдинна здравноосигурителна вноска – въпрос на справедлива здравна политика От Мартин Тимпе и Кристина Ренцш За едно от най-големите социални постижения на 20 век се смята това, че здравното обезпечаване принципно вече не е въпрос на доходите или на социалния слой. Здравето е основата за достоен човешки живот и трябва да е достъпно в еднаква степен за всички граждани. Искане, което може да се 14 По темата„Здравеопазване” вж. също Глава 7.4. Здравеопазване, Lesebuch 3: Sozialstaat und Soziale Demokratie, Politische Akademie der Friedrich-Ebert-Stiftung, 2009. 46 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ изведе непосредствено от основните ценности на социалната демокрация. През последните години на дневен ред в обществения дебат в Германия стои преди всичко въпросът за финансирането на здравната система. Конкурират се две много различни политически предложения, особено от гледна точка на приходите от тях – моделът на„единната здравноосигурителна вноска”, застъпван от ХДС, и идеята за„гражданско здравно осигуряване”, застъпвана от ГСДП. Как могат да бъдат оценени двата модела„гражданско здравно осигуряване” и„единна здравноосигурителна вноска” с оглед на основните ценности на социалната демокрация? За да се изясни това, първо трябва да се хвърли по-подробен поглед на двата модела и на особеностите на частното здравно осигуряване. Гра ж д анско з дравно осиг у ряване ГСДП изисква по-нататъшното развитие на законовата здравноосигурителна каса в посока на гражданско здравно осигуряване, при което в бъдеще всички граждани ще плащат вноски в зависимост от финансовите си възможности. За определяне на вноската вече не трябва да се вземат само доходите от наемна заетост, т.е. предимно от заплати. Други видове доходи като капиталови доходи също трябва да се вземат предвид. При гражданското здравно осигуряване законовата здравноосигурителна каса, освен от вноските от осигурените лица, в бъдеще би се финансирала допълнително от вноски на работодателите. Съпрузи или съпруги без собствени доходи ще продължат да бъдат съосигурени, за осигуряването на децата няма да се плаща вноска. Единна здравноосигурителна вноска Моделът, определян от самият ХДС като„единна здравноосигурителна вноска”, предвижда единна обща месечна сума за всички законово осигурени лица. Всички работници и служители трябва да плащат една и съща сума, независимо от доходите си. Тук спада и вноската на работодателя, която, впрочем, ще бъде фиксирана на 6,5% от облагаемия доход. По този начин, работодателите се изключват от бъдещи увеличения на разходите. За онези, чиято здравноосигурителна вноска надвишава 7% от брутния доход, трябва да има компенсации. Вноските на деца на законово здравноосигурените лица в този модел трябва да се финансират със средства от данъци. 47 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ Бъдещето на частното здравно осигуряване Основен белег на германската система за здравно осигуряване е това, че една част от гражданите не трябва да участва в солидарното финансиране. Въз основа на данъчно финансирана система за подпомагане, от самото начало държавните служители се изключват, а самонаетите лица, независимо от доходите си, не трябва да се осигуряват законово. Наемно заети лица могат от определен размер на дохода(максимален осигурителен праг) да изберат частното здравно осигуряване. Всичко това води то там, че вноските на цели групи от населението не са на разположение за солидарното финансиране на медицинското обезпечаване. В зависимост от гледната точка и политическата оценка, този проблем може да се разглежда като положителен израз на конкуренция в здравната система. Частното здравно осигуряване би било засегнато по различен начин от въвеждането на гражданското здравно осигуряване или на единната здравноосигурителна вноска. Докато целта на гражданското здравно осигуряване е включване на частното здравно осигуряване в солидарното финансиране, привилегиите на частното здравно осигуряване не биха били накърнени от единната здравноосигурителна вноска. Освен това, дори правото децата на частно осигурени лица да бъдат освободени от вноски, би се финансирало от данъци. Солидарно финансиране от вноски – справедливо участие според възможностите Очевидно е, че наличието на по-голяма солидарност е основен белег на гражданското здравно осигуряване: всички граждани участват във финансирането на здравеопазването в една обща осигурителна система, в съответствие с възможностите си. ХДС също твърди, че неговият модел е солидарен. Той може да се позове на това, че моделът му предвижда„данъчна компенсация”. Във всеки случай това е проблематично в две отношения. От една страна, не е ясно какъв може да се окаже размерът на тази данъчна компенсация в действителност, ако ХДС/ХСС и СвДП продължат да отслабват дееспособността на държавата чрез намаляване на данъците за лицата с по-високи доходи. 48 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ От друга страна, възможността за солидарно компенсиране чрез данъчната система предполага също така солидарно организирана данъчна система. Плановете на ХДС/ХСС и СвДП противостоят на това. Коалиционният договор предвижда премахване на принципа, че силните рамене носят повече от слабите, както това е залегнало в данъчната прогресия. Не е солидарно и това, че в модела на единната здравноосигурителна вноска държавните служители и занапред остават изключени и частното здравно осигуряване(поне формално) се запазва в старите си конкурентни структури. Въвеждането на гражданско здравно осигуряване в никакъв случай не означава, че ще има по-малко свобода на избор. Това само ще прекрати паралелното съществуване на различни концепции за калкулиране на отделните осигурителни дружества. Вместо това, чрез обвързващи предписания за единни условия на системата ще бъдат създадени„честни конкурентни условия”. Осигурителните дружества трябва да влязат в конкуренция за добри обезпечителни структури, вместо в конкуренция за добри„рискове”(по-млади и по-здрави осигурени лица). На мястото на свободата на малцина да подобряват положението си за сметка на солидарната общност ще се появи по-голямата възможност за всички да участват в напредъка на медицината. Въпрос на справедливост е кои групи от населението се натоварват и облекчават финансово. И в този аспект двата модела се различават значително: докато с модела на гражданското здравно осигуряване се облекчават семействата с две деца, с въвеждането на единната здравноосигурителна вноска същата група трябва планира загуби до 900 евро годишно. Точно обратно изглежда ситуацията при несемейните лица: облекчаването чрез единна здравноосигурителна вноска може да стигне до повече от 1300 евро годишно, докато и чрез гражданското здравно осигуряване несемейните лица, макар и само леко, ще бъдат облекчени финансово. Както беше написано по-горе: здравето е основата за достоен човешки живот и трябва да е достъпно в еднаква степен за всички граждани. Ето защо, наред със своята продуктивност, здравната система трябва да е насочена преди всичко към равенство на шансовете(при достъпа до здравни услуги) и справедливост според нуждите. 49 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ 2.5.3. Политика на пазара на труда 15 Несигурност в дългосрочен план? Новият трудов свят и ценностите на социалната демокрация От Матиас Найз Десетилетия наред след края на Втората световна война в Германия компромисът между интересите на капитал и труд в голяма степен изглежда успешен. В една изключително дълга фаза на икономически растеж след 1949 г., наемният труд се превръща в нещо нормално. Чрез наемния труд човек придобива едновременно правото на дял от„социалната собственост”, на гарантирано право на пенсия, защита от уволнение и трудова защита, право на участие във вземането на решения, както и задължителни норми на колективно трудово договаряне(Dörre 2005) Такъв наемен труд, контролиран от социалната държава, т.нар. нормално трудово правоотношение, наред с материалната сигурност, донася също един минимум на признание. Поглеждайки назад, тази направо хармонично въздействаща фаза, естествено, е всичко друго, но не и безконфликтна. Компромисът се извоюва постоянно и ожесточено, а неравното разпределение на общественото богатство в най-добрия случай постепенно се намалява. Голяма част от населението, обаче, като цяло има увереността, подкрепена от собствения, носещ доходи труд, че може да подобри бавно, но последователно жизнения си стандарт. От 90-те години на миналия век нормалното трудово правоотношение, обаче, все повече губи своята харизма. Повечето заети все още имат нормални трудови отношения, но много бързо броят им намалява. Ръстът на заетостта може да се открие главно в други области: работа на непълно работно време, временна заетост, работа на срочен договор или минимална заетост 16 . Подобно на постоянната работа и работата на пълно работно време,„социалната собственост” също попада под натиск. Частичната приватизация на пенсионното осигуряване, атаките за облекчаване на защитата от уволнение и намаляващото обвързване с колективен трудов договор, особено в Източна Германия, са само най-очевидните аспекти на този процес. 15 По темата„Политика на пазара на труда” вж. също Глава 7.2. Труд, Lesebuch 3: Sozialstaat und Soziale Demokratie, Politische Akademie der Friedrich-Ebert-Stiftung, 2009. 16 Между 1991 г. и 2003 г. например, броят на заетите на непълно работно време се е увеличил от около пет милиона до над девет милиона. 50 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ Могат да се посочат няколко причини за това развитие. Например, нарастването на значението на работата в областта на услугите и информацията изисква по-гъвкава организация на труда от начина на производство в миналото. В условията на конкуренция, която вече не е само между фирмите, а и вътре в тях – между екипи и отдели,„социалната собственост” бързо се превръща в един вид„запас от флексибилизиране.” Фирмите, които успяват да облекчат или ликвидират правата на защита, получават конкурентно предимство, колкото и краткосрочно да е то. Повечето хора реагират с голямо безпокойство на това развитие. В едно изследване на Фондация Фридрих Еберт от 2007 г., 63% от запитаните посочват, че се страхуват от обществените промени(Neugebauer 2007). Това състояние, при което сред голяма част от обществото се разпространява обща несигурност, предизвикана от промените в икономиката и трудовия свят, е описано от френския социолог Пиер Бурдийо с понятието„несигурност”( précarité). При това не става въпрос само за намаляващи заплати или срочни трудови договори. Важно е също така как човек преживява и се справя с несигурността. Ако се вземе предвид това, ще се види, че несигурността не е само там, където има несигурно заети. Тя действа дълбоко в центъра на трудовото общество. Много от постоянно заетите лица усещат временно заетите в тяхното предприятие като солидна загуба на сигурност. С ужасяващата алтернатива пред себе си, те са готови да направят отстъпки по отношение на заплащането и условията на труд, които иначе не биха приели. Самите несигурно заети са отхвърлени някъде между наетите на нормални трудови договори и напълно лишените от носещ доходи труд. Те се страхуват да не се свлекат надолу, тяхната мечта е да останат в зоната на нормалното трудово правоотношение. Реалността често предлага единствено перспективата да се примирят трайно с несигурността. Какъв ефект има това развитие върху проекта за социална демокрация? Значението на нормалната заетост за социалната демокрация в миналото изобщо не може да бъде достатъчно високо оценено. С внедряването ѝ в социалната държава, тя дълго време е един от основните фактори за формирането на трите основни ценности. Тя създава сигурност за много (но не за всички) хора, а с това и необходимото предварително условие за валидността на позитивните свободи. Това(за ценността справедливост), което действително се е случило като релевантно преразпределение, е организирано в значителна степен чрез системата на труд. В крайна сметка,„социалната собственост” е насочена към солидарно смекчаване 51 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ на житейските рискове. Социалната сигурност, създадена чрез нормална заетост, насърчава идентифицирането и на други части от населението с трите основни ценности на социалната демокрация. По-специално, ГСДП се позовава в принципните си програми много силно на нормалното трудово правоотношение и, преди всичко, на пълната заетост. Разширяването на нормалната заетост върху всички трудоспособни лица върви едновременно със самоопределянето на партията като политически носител на социалната демокрация. Но и тази здрава връзка с нормалното трудово правоотношение се разпада. Реформите в политиката на пазара на труда и социалната политика през последното десетилетие, като нормализирането на временната заетост и реформата в осигуряването за безработица, при споделената отговорност на ГСДП са също опит да се отговори на радикалната промяна в трудовото общество със също така радикална промяна на курса. Ценностите на социалната демокрация още намират силно одобрение сред населението. Те, обаче, вече не се свързват по естествен начин с някакъв политически носител. Основната причина за това се крие в нерешената досега политическа задача да се създаде отново социална сигурност при индикации за флексибилизиране. Какво означава това за един нов идеал за социална демокрация по отношение на основните ценности, които го носят? Свобода Новият трудов свят съдържа в себе си едно напълно ново обещание за свобода. Като работеща на свободна практика или като„мениджър на себе си” една малка, но не незначителна група от заети може да спечели творческа свобода от труда си, извършван под формата на проекти и без съобразяване със заповеди и инструкции. При това, тя може да поиска от пазара на труда едно добро възнаграждение за своята гъвкавост. С достатъчни ресурси тя може да претълкува краткосрочната безработица във възможност за допълнителна квалификация. За мнозинството от несигурно заетите без материален буфер същата ситуация означава дълбока криза, която значително ограничава позитивните и негативни права и свободи. За социалната демокрация е важно да развие едно положително, реалистично и социално обещание за свобода. Към това спадат нови инструменти за колективна сигурност. Всякакъв потенциал за свобода на флексибилизирането може да се реализира за голяма част от работещите хора, ако при преодоляването на неизбежни рискове и кризи те не бъдат оставени сами. 52 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ Справедливост Кое е справедливо, кой може легитимно да предявява претенция за нещо, се е определяло и определя в решаваща степен също и от носещия доходи труд. Дълго време, чрез ангажираността за постигане на резултати, доказана чрез труд, се придобива правото на участие. Още тогава, това е една представа за справедливост, която прокарва резки граници, например между половете, и носи в себе си тенденциите за индивидуализиране на отговорността. Тези норми се оказват много стабилни, в новото трудово общество те се превръщат в един същински реактивен заряд на неравенството, при което мисълта за постигане на резултати от работата продължава да действа, но възможностите за достъп до носещ доходи труд стават все по-сложни. Понякога дори повторното изпадане от системата на труд е нормално изживяване днес в зоната на несигурността. Това, все пак, съвсем не означава, че тя е легитимна. Много несигурно заети също имат претенция да докажат чрез труд ангажираността си за постигане на резултати. Ако това не стане, очевидно човек трябва просто да вложи още повече усилия. Това индивидуализиране забулва възприемането на нарастващото неравно разпределение в обществото. По този начин, от това разбиране за справедливост, наистина може да се получи антоним на равенство. Изискване към проекта за социална демокрация трябва да бъде създаването на положителна връзка между справедливост и равенство. От политическа гледна точка, това означава да се допусне нарастване на индивидуалния натиск само до такава степен, до каквато всеки индивид разполага с действителни възможности за развитие. Само на тази основа има смисъл да се изисква повече лична отговорност. Солидарност Преструктурирането на системите за колективна сигурност, на институционалния израз на солидарност в старата трудова система, може да се тълкува като елемент от обща криза на солидарните действия. В настоящата ситуация централната линия на обществено противопоставяне е между„имащите” и„нямащите”. До известна степен тя определя и условията, при които са дискутирани тези системи и се припокрива с разделението„отвътре” и„отвън”. Двете разграничения не се изключват взаимно, но водят до съвсем различни обществени противоречия. 53 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ Ситуациите на конкуренция във фирмите, комбинирани с чувството, че по всяко време можеш да бъдеш заменен от някой по-изпълнителен пред вратата, предлагат много лоша среда за солидарни действия. Тези„отвътре” все повече възприемат тези„отвън” като заплаха. Обратно на това, все още непокътнатите елементи на колективна сигурност често създават у несигурно заетите и безработните чувството, че са всъщност бариери, които и за в бъдеще трябва да бъдат държани„отвън”. Това, че подобно възприятие е основателно, е повече от очевидно в сегашната криза. След спада в поръчките, в голяма част от индустрията през зимата на 2008 г. временно заетите са онези, които почти директно трябва да освободят работните си места. Буквално от днес за утре стотици хиляди от тях изчезват от фабриките. Протести от страна на персонала и синдикатите се появяват на съвсем малко места, но тези съкращения гарантират работните места на постоянния персонал, а с това и на масата от синдикални членове. Ето защо, сегашното развитие поражда въпроса как изобщо можем да си представим свободата в трудовия свят. Също от гледна точка на преосмислена солидарност, ефективните инструменти за социална сигурност се превръщат в съществена отправна точка на една бъдеща социална демокрация. Тя трябва тепърва да възвърне доверието в„социалната собственост”. За целта, инструментите трябва да са насочени много повече към типичните днес прекъснати трудови биографии, за да могат с това да притъпят противоречието между„отвътре” и„отвън”. В новото трудово общество основните ценности на социалната демокрация отчасти не се свързват вече така естествено с труда, както преди, отчасти връзката държи„прекалено добре”, така че наложителността от нов дебат за съдържанието на трите понятия да стане очевидна. Определянето на точното отношение на свободата, равенството и солидарността с новото трудово общество следва да бъде основен проект за политическите носители на идеята за социална демокрация. Нищо не подсказва за това, че носещият доходи труд в бъдеще ще загуби своето значение като важен двигател на участието и признанието. Лицето на социалната демокрация ще продължи в съществена степен да се формира от това как се работи в обществото. С оглед на опита от кризата в края на това десетилетие, това означава повече от всякога, че в една социална демокрация наистина икономиката и трудът трябва да бъдат формирани според демократични принципи. 54 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ 2.5.4. Политика в областта на висшето образование „Частното пред държавното” или обществено благо? Два противоположни модела на финансиране на следването От Мартин Тимпе и Фредерике Бол Социалният произход определя образователните възможности В нито една друга индустриална държава, която членува в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР), социалният произход не определя толкова силно образователния път, както в Германия. От 100 деца от семейства на висшисти(т.е. поне един от родителите има завършено висше образование) 83 следват. В семействата на невисшисти, обаче, само 23 от 100 деца поемат пътя към университет или профилирано висше училище(вж. Isserstedt 2007: 11). Освен това, в сравнение със страните от ОИСР, Федералната република има много ниска квота на студентите. През академичната 2009 г. тя възлиза – преди всичко заради двойните випуски до полагане на матура – на около 43% от випуска. Този, който иска да увеличи квотата на студентите и да се доближи до средната стойност за ОИСР от значително над 50%, трябва да мотивира преди всичко децата от семействата на невисшистите да следват, защото съвсем очевидно там се крие най-големият неизползван потенциал. Това е разумно не само от гледна точка на националната икономика, не на последно място това е и въпрос на социална справедливост. Проблеми на финансирането на следването Важен момент в създаването на по-голямо равенство на шансовете и увеличаване на квотата на студентите се крие във финансирането на следването. Тъй като много от имащите право да следват от семейства на невисшисти обосновават решението си против следване и за професионално обучение с – макар и малкото – заплащане по време на обучението, алтернатива на което често е финансовата зависимост от родителите в случай на следване(вж. Heine, Quast 2009: 16). 55 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ Федерален закон за подпомагане на образованието – BAföG „Но нали има Федерален закон за подпомагане на образованието?”, може да възрази някой сега. С около 18% само една малка част от студентите в германските висши училища се възползва от привилегията на BAföG 17. Освен това сумата, която BAföG предвижда за издръжка, систематично изостава от действителните разходи за издръжка, тъй като законът не предвижда автоматична актуализация. Освен това, възпиращ ефект върху много потенциални студенти има това, че 50% от финансирането по BAföG са под формата на държавен заем. В семействата на невисшисти готовността за вземане на заем е значително по-малка, отколкото в тези на висшисти. Едно обстоятелство, което също не говори в полза на предложенията за финансиране на разходи за издръжка и студентски такси чрез кредити. В крайна сметка, границите на доходите при BAföG са заложени така, че много семейства, които не могат да си позволят следване на децата си, въпреки това не получават финансиране по BAföG. Обстоятелство, което се определя като„дупка в средната класа”. Студентски такси Понастоящем в шест федерални провинции се прибавят и студентски такси до 500 евро на семестър. След като през 2005 г. Федералният конституционен съд решава, че федералните провинции имат право да взимат решения за освобождаване на следването от такси, правителствата на седем от ръководените от ХДС/ХСС/СвДП провинции въвеждат общи студентски такси. В Хесен таксите са отменени от червено-зелено-червеното мнозинство в парламента на провинцията. Черно-жълто-зеленото правителство на провинция Саарландия също взима решение за премахването на студентските такси. В провинциите Баден-Вюртенберг, Бавария, Хамбург, Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия, обаче, таксите съществуват както преди, така че над половината от около два милиона студенти в Германия са засегнати от това. Следователно, противопоставят се два модела за финансиране на следването: един модел, който залага на засилване на частния принос във финансиране на следването и затова подкрепя студентските такси 17 вж. 17.[Siebzehnter] BAföG- Bericht 2007: 8. Тук е посочен относителният дял на всички подпомогнати в общия брой студенти. 56 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ например, и втори модел, който обосновава искането за освободено от такси следване с разбирането за образованието като човешко право. Според това разбиране, образованието трябва да бъде обществено благо, което е на разположение на всички в еднаква степен – независимо от дохода, произхода и икономическото или социалното положение. Финансиране на следването и основните ценности на социалната демокрация Свобода Свободата, според социалната демокрация, винаги има материални предпоставки. Само онзи, който има достъп до образование, може изобщо да се възползва от своите свободи. Няма голяма полза от правото на следване във висше учебно заведение, ако не можеш да си платиш наема за студентското общежитие. Правото да избереш свободно специалността си може да загуби смисъл, ако си финансово зависим от родителите си, а с това и пряко или непряко си принуден да отговориш по-силно на техните представи за бъдеща професия и правилна специалност, отколкото на собствените си интереси. Едно силно финансиране по BAföG, което зависи само от индивидуалните нужди на студентите, би било подходящо за действителното осъществяване на формалната свобода(да следваш). Често предлаганите модели за кредитиране на следването обещават само привидна свобода. Те създават именно нови зависимости: под формата на дългове и договорни задължения спрямо кредиторите. Справедливост Когато се дискутират студентските такси и справедливостта, постоянно се появява един и същ аргумент, но това непрекъснато повтаряне наистина не го прави по-верен. Със своите данъци санитарят финансирал следването на сина на главния лекар. Главният лекар, от своя страна, не участвал във финансирането на това следване, но спокойно можел да си позволи студентските такси. Тази ситуация била изключително несправедлива, затова заможните семейства би трябвало чрез студентски такси да участват директно във финансирането на висшите училища. 57 ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ Ситуацията би била наистина несправедлива, ако беше представена правилно. В действителност, обаче, тук се представя една несправедливост, за да се оправдае друга: липсващото равенство на шансовете в нашата образователна система и неравното разпределение на обществена(данъчна) тежест. Синът на главния лекар навярно ще следва със или без студентски такси. Ако се събират студентски такси, обаче, социалното неравенство при достъпа до висше образование ще се бетонира. Тогава дъщерята на медицинската сестра много по-категорично ще вземе решение против следването. Обаче този, който се оплаква, че главният лекар участва прекалено малко във финансирането на системата на висшето образование или на други обществени задачи, а пък медицинската сестра прекалено много, би трябвало, вместо на студентските такси, да обърне внимание на данъчната ни система. В такъв случай, той трябва последователно да пледира за по-голямо облагане на най-високите доходи и за облекчаване на ниските и средни доходи. Справедливостта е равна свобода – според тезата на социалната демокрация. Равната свобода за започване на следване ще бъде най-малкото застрашена от събирането на общи студентски такси. Гореописаната аргументация същевременно е и неубедителна. За постигане на едно справедливо участие във финансирането на държавни задачи, посредством данъчната система всеки трябва да допринася адекватно, съобразно възможностите си. Солидарност В крайна сметка си струва да се помисли върху влиянието на студентските такси върху социалния и обществения климат. Висшите ни училища дават важен принос за демократичното и обществено развитие. Не би ли било разумно студентите и преподавателите да се научат да общуват в една солидарна и демократична общност? Вместо това, студентските такси и други инструменти на политиката в областта на висшето образование водят до доминиране на отношенията на пазар, клиенти и конкуренция. Освен това, студентските такси разтварят още повече ножицата между доходите на висшистите и невисшистите. Дали това развитие е добро за едно общество, в което и без това бедните и богатите все повече се отдалечават едни от други, ще оставим на Вашата лична преценка. 58 3. СРАВНЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ МОДЕЛИ В тази глава • се обсъжда отношението между пазарен капитализъм и демокрация; • се разясняват и сравняват либералният, консервативният и общественият модел на социалната демокрация; • се скицира в най-общи линии развитието на идейната история на работническото движение и се дискутира понятието„демократичен социализъм”; • се проследява въпросът за образа на човека в социалната демокрация, в сравнение с други образи на човека. В своето издание от 22 октомври 2007 г.„Шпигел” използва провокативна корица: Spiegel: Брой 43/2007, източник: www.spiegel-online.de, 22.10.2007 На карикатурата са изобразени няколко водещи фигури на ГСДП, които очевидно са изпаднали в критична ситуация по време на плаване и са се спасили на една спасителна лодка – капитанът Герхард Шрьодер е останал на потъващия кораб, Грегор Гизи и Оскар Лафонтен за завзели собствена спасителна лодка. Заглавието„Когато плуваме рамо до рамо” играе с думата„плувам” – в случая синоним на„не знам”, а именно„не знаем” накъде пътуваме. Много по-лошо: картинката загатва за драматично корабокрушение, при което чувството за ориентация пада зад борда наред с всичко останало. Какво е изобразено на корицата? 59 Какво не е показано на корицата – няколко коментара за интерпретация Спорът за координатите е необходим „Общественополитическият компас” Въпросът за координатите и навигирането 60 Какво мислите за тази картинка на корицата на„Шпигел”? Какво говори тя за представата на хората за една партия(в случая за ГСДП)? Интересното е – отвъд индивидуалната оценка – че„Шпигел” използва умело една метафора: списанието намеква за страха и впечатлението, че в политиката липсва основна ориентация – критичната ситуация в такъв случай е предопределена. Естествено, това доста често срещано твърдение, точно като изобразената сцена, има целенасочено сензационен ефект, защото всеки има собствен„общественополитически компас” и в демократичните партии(без значение в коя) е не само позволено, но и необходимо първо да се спори за координатите и тогава те да се избират по демократичен начин. Освен това, със сигурност не може да се говори за„залез” или корабокрушение на ГСДП: един политически прелом – който след смяна в ръководството и изгубени парламентарни избори не е необичаен, а необходим – не е корабокрушение. „Командната верига” също противоречи на демократичното вземане на решения в една партия. Тъй като въпросът е именно в това да се спори за посоката, когато е необходимо, а координатите ѝ да се синхронизират със собствения„обществено-политически компас”. Докато карикатурата на корицата ни представя едно авторитарно разбиране на политиката, което не може да се справи с изискването за демокрация. „Обществено-политическият компас” е това, което не може да се види на карикатурата – без него, обаче, не може да се зададе политически курс. Нека за момент обърнем внимание на„навигирането”. Един„обществено-политически компас” предполага, че човек има представа от политически посоки, с помощта на която може да опише собствената си позиция и да„навигира”. Това навигиране – образно казано – се случва нерядко в откритото море на ежедневните политически решения: дори и когато не става дума за фундаментални въпроси, собствените основни убеждения влизат в играта на вземане на решения. Предимството(и в същото време това, което го прави трудно за описание) е, че всеки от нас има собствен компас. В този смисъл, не може просто да раздадеш на всички еднакви компаси. По-скоро могат да се обсъдят само някои от координатите. Всеки сам решава по какъв начин ще използва компаса си да„навигира” за себе си. В демократичните партии и организации това е въпрос на договаряне. За навигиране, обаче, са необходими две съществени условия: трябва да си наясно със собствената си гледна точка – с други думи, трябва да анализираш къде се намираш и в какво положение е обществото в момента. Второто условие е да определиш„политическия курс”, който искаш да поемеш. Двете неща – отправната точка и целта(или действителността и стремежа) – се изразяват с езика на конкуриращи се обществено-политически представи. Както либерални, консервативни, социалистически, така и социалдемократически аргументации се опитват така да дефинират отправната точка и целта, че да могат да„навигират” в избраната от тях посока. Говорейки за социалната демокрация като обществен модел, като възможна координатна система и обществена посока, трябва да я разгледаме и в контекста на други обществени модели. Какво е необходимо за навигиране? 61 Две понятия на преден план:„пазарен капитализъм” и„демокрация” Противоречия между демокрация и пазарен капитализъм 3.1. Пазарен капитализъм и демокрация Преди да разгледаме различните координати, трябва да изясним две понятия, които в значителна степен формират днешното ни обществено устройство: пазарен капитализъм и демокрация. Пазарният капитализъм се разбира като система, в която ● стоки могат да се разменят свободно на един пазар; ● производството на стоки се базира на капиталистическа система, т.е. преди всичко се основава на частноикономическата власт за разпореждане с производствените средства; ● от една страна, има наемен труд, а от друга – собственици на капитал; ● няма регулираща, най-много задаваща рамка, институция извън самия пазар. Демокрацията се отличава като историческото постижение, което ● иска да реализира идеята за равна свобода за всички хора на едно общество в държавата; ● води до политическа автономия чрез демократично вземане на решения с мнозинство; ● се нуждае от силно устроено общество(държава), за да имат всички шансове за участие. Дори тези съвсем кратки дефиниции показват, че общество, което иска да бъде организирано както пазарно-капиталистически, така и демократично, неминуемо е изложено на напрежения, тъй като въздействията както на чистия пазарен капитализъм, така и на напълно демократично устроеното общество, неизбежно влизат в противоречие. Пазарният капитализъм възпрепятства демокрацията тогава, когато ● нечия частна власт за разпореждане с производствените средства води до неравно разпределение на богатството, което противоречи на„равната свобода” и участието на всички в обществото; 62 ● разликата във властта между работодатели и работници е толкова силно изразена, че изцяло отнема на работниците възможността сами да определят живота си; поради нечии стремежи към печалба, пазарният капитализъм възпрепятства общото благо, което само демократичният принцип би могъл да гарантира; ● единствената функция на държавата е да се грижи за спокойствието и реда. Демокрацията възпрепятства чистия пазарен капитализъм тогава, когато ● предприемаческата свобода значително се ограничава или премахва въз основа на демократични решения; ● държавни намеси на базата на демократични решения – например национализиране на частна собственост в полза на общността – застрашават разгръщането и свободата на индивида, т.е. когато възникнат намеси в личната сфера на индивида. Демокрацията и пазарният капитализъм могат да се онагледят в динамично поле: координиран авторитарен свободнодемократичен Държавна и икономическа форма Поле на напрежение между икономическата и обществената форма некоординиран Икономическа форма/ пазар Фиг. 4 Координатна система за позициониране на обществени модели „realistische Positionierung“: За икономическата форма, респективно за пазара, могат да се приемат reguliert полюсите„координиран” и„некоординиран”: некоординиран, оставен изцяло на себе си пазар, от една страна, и регулиран пазар и координирана икономика, от друга. freiheitlich demokratisch autoritär Staats- und 63 Wirtschaftsform Как се позиционират различните обществени модели? По другата ос съществува напрежение между авторитарната държава на реда, от една страна, и демократичен ред, основаващ се на правата и свободите на всеки индивид, от друга. Пазарният капитализъм и демокрацията са две съществени понятия, които могат да опишат актуалните координати на обществото. Дефинирайки целите си, политическите теории се ориентират по това как интерпретират тези координати и в коя посока искат да се движат, изхождайки от тях. Въпросът сега е как различните представи за обществото, респективно обществените модели, могат да се позиционират в тази координатна система: ● Либерална позиция ● Консервативна позиция ● Социалистическа позиция ● Социалдемократическа позиция За дискусия и допълнителна работа: Позиционирайте сами горепосочените обществени модели. Посочете основания, но също и контрааргументи за Вашето позициониране. Обозначете гледната си точка в координатната система, преди да продължите да четете. Може би имахте известни колебания при позиционирането? Или го направихте много бързо? Ако сте се колебали, това не е„грешка” от Ваша страна, а може да има основателни причини да сте несигурни. Сега ще видим, че в случая може да става въпрос за систематичен проблем. Може би следното диференциране ще Ви помогне: най-напред се опитайте да попълните координатната система според това, за което обществените модели могат да претендират. След това, помислете как би изглеждало„реалистичното позициониране” на моделите, според Вашето разбиране за политиката. 64 пазар „Претенция” координиран „Реалистично позициониране” координиран авторитарен свободнодемократичен Държавна и икономическа форма авторитарен свободнодемократичен Държавна и икономическа форма некоординиран Икономическа форма/ пазар некоординиран Икономическа форма/ пазар Фиг. 5: Претенция и реалистично позициониране „Реалистично позициониране” Сега следва интересният въпрос: ако позициониранията в един„общекоординиран ствен модел” се разминават във версията„претенция” и версията„реалност”, на какво се дължи това?(за целта на това място изключваме, свободноче нашето разбир де а мо н кр е ати е чен гр Д е ъ ш рж н ав о на ) и авторитарен икономическа форма Най-добре запомнете двете координатни системи с позиционирането на обществените модели, ще можете да проверите дали следващите об не я ко с ор н ди е ни н ра и н я ще Ви помогнат по-нататък. Икономическа форма/ пазар На въпроса за разликата между претенция и реалност може да се отговори само, от една страна – ако теоретично се разгледат по-подробно съответните обществени модели, а от друга – с помощта на емпирични данни се провери доколко страните, които се ориентират или са се ориентирали по определени модели, действително се справят с тяхната претенция. Ако между претенцията и действителността се отвори по-голяма празнина, това може да се дължи, от една страна, на заблуждаваща реторика(например с цел запазване на властта), която се опитва да продаде като всеобща полза нещо, което служи само на интересите на отделни хора. Тук човек трябва да зададе един много решаващ въпрос, за да не се закачи на въдицата му. Този въпрос гласи: Cui bono? Кому е изгодно? Кой има полза от тази аргументация? Или това е теоретична празнина, в която емпиричните резултати и теоретичната претенция не могат да се припокрият при настоящите обществени условия. Ако в един обществен модел претенцията се разминава с реалността, на какво се дължи това? От една страна: Cui bono? Кому е изгодно? 65 От друга страна: утопизъм като диагноза? Утопизмът като лукс Четири представи за обществото Това може да означава, че става въпрос за един дългосрочно неосъществим обществен модел – че общественият модел, от днешна гледна точка, е утопичен. Това не означава, че претенцията би трябвало да се критикува, но това, което може да предизвика критика е, ако един такъв политически утопизъм пречи да се предприемат реалистични действия при настоящите обстоятелства. В тази връзка би могло да се говори за второ задължение, а именно, че една политическа представа трябва да може да се постигне по реалистичен начин и с демократични средства. Утопизъм без обществено действие е чист лукс, който могат да си позволят само онези, които до известна степен са обезпечени. Не може да се каже категорично дали съществува утопизъм, който не се стреми да формира политиката и обществото. Това може да се изясни само, когато политическата стратегия на отделни политически групи се проверява в конкретния ѝ начин на поведение. Дотук говорихме достатъчно за Вашия собствен компас и възможните обяснения, когато претенцията се разминава с реалността. Запазете някъде в съзнанието си Вашите собствени„позиционирания” на представите за обществото, докато четете следващите обзорни текстове за политическите течения и посоките на мислене. По-нататък накратко ще бъдат представени различните обществени представи за либерализъм, консерватизъм, социализъм и социална демокрация. Въпреки че е изключително опасно обществените модели да се обобщават накратко, ще представим съществени аргументации на отделните течения. Накрая ще коментираме и версията„реалност”. Тъй като предстои само една груба класификация, в края на всеки текст се посочва допълнителна литература. 66 3.2. Либерални позиции В отношението между пазар и демокрация, либералните позиции наблягат на свободния пазар и акцентират върху предприемаческата свобода. Там демократичните решения се ограничават в голяма степен до поддържащата ред държава, която трябва да бъде само гарант за съществуването на свободния пазар. Някои от основните хипотези на либералните аргументации са: ● В основата си пазарът се регулира сам, като гарантира, че предлагането на материални и нематериални блага се съобразява с общественото търсене. ● Свободата има абсолютен приоритет пред равенството и солидарността, а индивидът пред обществото. ● Свободата се реализира директно чрез пазара. Затова едно(съществено) ограничение на пазарната свобода би било равносилно на ограничаване на свободата изобщо и би трябвало да се отхвърли. ● На държавата се възлага задачата да създаде сигурни рамкови условия за пазара и да обезпечи минимално, но без претенция за основно право, социалните рискове, поради които хората незаслужено могат да изпаднат в нужда. Тази тясно очертана политическа област се регулира демократично. Държавата отговаря единствено за„рамката на реда” на обществото. ● Образът на човека се ориентира към свободата на хората, които се различават помежду си по своя принос и които живеят като „максимизатори на субективната полза”. Свободата на пазара се допълва от свободата от държавата: държавата трябва само да гарантира, че обществото не се намесва в автономията на хората. В свободата си хората трябва да бъдат защитени от държавата, но тя самата не трябва да се намесва в тяхната свобода. ● Либералните концепции изхождат от независима централна банка, чиято основна цел трябва да бъде преди всичко стабилността на паричната стойност(„монетаризъм”). Исторически либерализмът възниква доста рано – с развитието на гражданското общество. Един от най-влиятелните философи и негов „съосновател” е Джон Лок(1632–1704 г.)(вж. с. 11) Основни хипотези на либералните аргументации Един от найизвестните неолиберали: Фридрих Аугуст фон Хайек 67 Класическата форма на либерализма Друг новолиберал: Вилхелм Рьопке 68 Класическата форма на либерализма в областта на държавното устройство (но не и в областта на икономическото устройство) има голямо влияние върху днешните социалдемократически аргументации(вж. по-долу, с. 72). Фридрих Аугуст фон Хайек През първата половина на 20 век (1899–1992) е австрийски икономист и един наистина думата поискват новоот най-важните мислители на либерализма либералите, 18 които – в историчепрез 20 век. ски контекст – изострят уравновесената позиция на Лок. Така Той е един от главните застъпници на свонапример, Фридрих Аугуст фон бодния пазар и противник на всякакви Хайек 19 застъпва схващането, държавни намеси. Затова се смята и за че свободата и демокрацията остър критик на социализма. могат да се реализират единствено в рамките на икономическа система, която се основава на неограничена частна собственост и конкуренция. Обществото възниква като„спонтанен ред”, в който, посредством пазара, икономическите субекти свободно влизат във връзка и конкуренция помежду си. Държавата има за задача само да дефинира общи правила за поведението на индивида спрямо ближните му(вж. Conert 2002: 287). Проблемът, че в такъв случай свободата и демокрацията в действителност са на разположение само на малцина, остава без значение в„спонтанния ред” на фон Хайек. Това, че в необуздания капитализъм икономическата свобода на един обуславя икономическата нищета и несвобода на друг, също не е толкова важно. Не е нужно да се занимаваме по-подробно с аргументацията на фон Хайек. Един добър и диференциран преглед може да се открие при Конерт. Това, че претенцията и действителността се разминават в новолибералната аргументация, може да се установи и в идеите на Вилхелм Рьопке. Той застъпва схващането, че либерализмът е единствената алтернатива на тираничната обществена форма на социализма: който„не иска колекти18 По-нататък в текста използваме понятието„новолиберален” за теоретични позиции, произлезли от класическия либерализъм през първата половина на 20 век и, следвайки го, продължават развитието си от 80-те години на 20 век. През последните години в политическата левица понятието„неолиберален”, в действителност, се наложи като нещо отрицателно, един вид„понятие за обща борба”. Без значение какво е отношението към неолибералните концепции, съществува опасност всички негативни явления на днешните общества да се определят като„неолиберални”. За да предотвратим този аналитично неточен начин на аргументиране, тук използваме понятието„новолиберален”.(За коректност на превода също ще се използва„новолиберален”, въпреки че понятието не е утвърдено на български език., бел. прев.) 19 Тук трябва да се обърне внимание на това, че аргументацията на фон Хайек значително се различава от някои централни позиции на други новолиберални концепции(например в устройството на обществото и в представата за равенство). В това отношение фон Хайек е особено влиятелен, но и спорен сред самите новолиберали теоретик. визма”, пише той, трябва„да иска пазарната икономика[…]. Пазарната икономика, обаче, означава свобода на пазара, свободни цени и еластични разходи, означава способност за адаптиране и подчиняване на производителите на господството на търсенето. Това означава точно противоположността на монопола и концентрацията, и на онази анархия на групите на интереси, които се ширят във всички страни като женихите на Пенелопа. Пазарната икономика означава, че вместо порочния колективистичен принцип избираме единствения регулиращ принцип, с който разполагаме, за създаване на едно високо диференцирано и високо технизирано общество, но за да се гарантира действително регулирането на икономическия процес, той трябва да е неподправен и не(бива да е) корумпиран от монополите”(Röpke 1946: 74). Вече се очертава едно противоречие, което се появява в много либерални позиции: от една страна, тук се пропагандира(в голяма степен) саморегулиращ се пазар, освободен от оковите на регулиращата политика. От друга страна, обаче, силно се критикува създаването на монополи и се иска контрол от страна на държавата, за да не се ликвидира конкуренцията. Това, от своя страна, противоречи на картината на„свободния пазар”: очевидно пазарът води до търкания, които и самият той не може да регулира. Все пак има нужда от регулираща държава. Освен това, новолибералната позиция допуска, че свободата на пазара в достатъчна степен гарантира свободата на индивида, хипотеза, която с оглед на реалните ефекти на социално изключване, следствие на пазарния капитализъм, трудно може да се поддържа. Най-късно от 60-те години на миналия век се установява широка мрежа от новолиберални изследователски групи, политически консултанти, икономически институти и лобисти. Тази мрежа допринася в значителна степен за„неолибералната промяна” на 80-те години на миналия век, например при Тачър и Рейгън. 20 Обикновено новолибералните позиции намират подкрепа при онези, които притежават капитал и обезпечен живот(т.е. класически в образованата средна класа и бизнес-елита). Новолиберализмът, следователно, е елитарен обществен модел в два аспекта: той се е формирал в заможните кръгове и застъпва техните интереси. 20 Много интересна статия за възникването на тази„неолиберална мрежа” може да се открие при Plehwe, Walpen 2001. Допълнителна литература за новолибералите и техните критици: von Hayek, August 1946. Der Weg in die Knechtschaft/ August von Hayek. − Zürich, 1946. Röpke, Wilhelm 1942. Die Gesellschaftskrisis der Gegenwart/ Wilhelm Röpke. − Zürich, 1942. Röpke, Wilhelm 1946. Civitas Humana. Grundfragen der Gesellschafts- und Wirtschaftsreform/ Wilhelm Röpke. − Zürich, 1946. Conert, Hansgeorg 2002. Zur Ideologie des Neoliberalismus – Am Beispiel der Lehre F. A. von Hayeks, S. 275–296. Harvey, David 2007. Kleine Geschichte des Neoliberalismus/ David Harvey. − Zürich, 2007. 69 Консерватизъм: ориентиран към статуквото Основи на консервативното мислене „Ново гражданство” 70 3.3. Консервативни позиции Консервативната позиция е най-трудна за разбиране. За това има както исторически, така и систематични причини. Исторически погледнато, консервативните позиции – както се разбира от наименованието – в същността си се ориентират към статуквото и неговото запазване. Въз основа на това, трудно може да се утвърди една независима, общовалидна историческа идея. Казано накратко: консерватори е имало винаги, но не и цялостна концепция на консерватизма. По време на Френската революция и на Реставрацията през първата третина на 19 век, консерваторите застъпват привилегиите по рождение и интересите на аристокрацията. Във възникващата Германска кайзерова империя те се застъпват за малките германски държави, а в края – за Кайзеровата империя, във Ваймарската република – в широка степен за реставрацията на Кайзеровата империя и против демокрацията. През 80-те години на миналия век консерваторите се позовават по-скоро на класическите ценности на новолибералите и пледират за отказ от реформите от 70-те години на миналия век. Общовалидна линия не може да бъде дефинирана. Все пак – главно по отношение на настоящето – могат да се обобщят няколко съществени основи на консервативното мислене: ● Обикновено консерваторите се придържат към основни ценности за семейство, лична отговорност и заслуга или принос. Традициите са от голямо значение. ● Държавата обикновено се извежда от„по-висш ред” на ценности, които се отразяват в нацията. Този„по-висш ред” обикновено обосновава и едно по-силно ориентирано към йерархията мислене и положително отношение към(меритократични) елити в обществото. Това служи като оправдание на общественото неравенство. ● В Германия – но също и в много други страни – консервативното мислене се ориентира към християнския образ на човека. Като ценности се посочват основни идеи на католическата социална доктрина(милосърдие, принцип на субсидиарност). ● От няколко години консерваторите използват понятието„ново гражданство”(вж. Buchstein, Hein, Jörke 2007: 201). То описва гражданин, чийто живот е ориентиран към ценности като семейство, благоприличие, вярност и учтивост и участва в гражданското общество и професията си с лична отговорност. Удо ди Фабио формулира това така:„Да си гражданин днес означава да свържеш в едно задължение и желание, любов и спор, лишение и благоденствие, да разбираш свободата преди всичко и като свобода за обвързване и успеха като резултат от личен принос, при което да се наслаждаваш умерено, без да абсолютизираш обвързването и приноса. Да си гражданин означава, каквато и да е личната ти посока, винаги да отчиташ общността, грижите на всички и тези на слабите и нуждаещите се от помощ, т.е., наред със свободата и равенството, да поддържаш и братството”(di Fabio 2005: 138). Следователно, в понятието за ново гражданство се отразява понятие за индивидуална свобода, което по своята същност апелира към морала на отделния човек. Това се различава значително от социалистическия, социалдемократическия, но и от либералния образ на човека. ● От 80-те години на миналия век и със застъпваната от правителството на Хелмут Кол„духовно-морална промяна”, за консерватизма се създава една смесица от християнско-консервативен образ на човека, от една страна, и икономически либерализъм, от друга. Правителството на Ангела Меркел, от своя страна, добавя към собствените си концепции по-скоро социалдемократични елементи и начини на мислене(макар и в отслабена и изменена форма). Това създава отчасти – именно в семейната политика – значителен конфликтен потенциал между„модерните” и„консервативните” в ХДС. Следователно, именно за консерватизма може да се отбележи, че трудно може да се направи еднозначно причисляване към една партия и да се открият исторически константи в позициите. По-еднозначно може да се очертае целевата група на консервативните позиции. Това са, преди всичко, материално обезпечени граждани и с високо обществено положение, представители на бизнес-елита и образованата средна класа, както и на(главно католическите) църковни среди. Допълнителна литература за консерватизма: di Fabio, Udo 2005. Die Kultur der Freiheit/ Udo di Fabio. − München, 2005. Jung, Edgar 1932. Deutschland und die konservative Revolution/ Edgar Jung. − München, 1932. Greiffenhagen, Martin 1971. Das Dilemma des Konservativismus in Deutschland/ Martin Greiffenhagen. − München, 1971. 71 Историческо развитие на модела 3.4. Социална демокрация и демократичен социализъм Демократичният социализъм, като модел на мислене, и социалдемокрацията, като политическа сила, имат дълга(идейна) традиция, която е здраво свързана с възникването на работническото движение. За разлика от консервативните и либералните концепции, този политически модел на мислене се оказва много адаптивен. Той представя начин на мислене, който винаги съзнава собствената си историческа достоверност. Ето защо си струва да се хвърли един поглед на идейната история на това обществено течение. Кога социализмът като идея е имал решаващо въздействие? 72 3.4.1. Идеолози на работническото движение „Кога демократичният социализъм е възникнал като идея?” Въпрос, на който трудно може да се отговори. Например, Херман Дункер установява: „Историята на социализма започва с историята на човечеството”(Duncker 1931: 9). Други свързват социалистическата идея с началото на Християнството. Трети посочват ранните социалисти във Франция или Англия. Така човек се върти в историята и постоянно намира някакъв нов момент на възникване. Всички позиции със сигурност имат своите обосновки и основания. Във всеки случай, въпросът заблуждава, защото много поважно от това кога е възникнала една идея е откога тя има решаващо въздействие и защо. На този въпрос може да се отговори доста лесно: идеята за социализма придобива влияние с работническото движение – в Германия с индустриализацията през 19 век. Целта тук не е да се предложи подробна история на идеята, а да се представят накратко съществени отправни и преломни моменти. 1848 г. до края на 19 век: възникване на политическото течение През 1948 г. в Германия се състои не само гражданската революция, това е годината на възникване на Манифеста на комунистическата партия, един труд по поръчение, чийто автори са Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Карл Маркс (1818–1883) е значим социален икономист и един от най-значимите философи на 19 век. За пръв път, на толкова разбираем език, е формулирана програма на работническото От особено значение до днес остават преди движение. всичко неговите икономически анализи на капитализма, които далеч надхвърлят опростенческите представи на критиците му, но също и на много от неговите привърженици. Теоретичните основи на тази политическа програма са подкрепени с аргументи преди всичко от Карл Маркс в следващи негови трудове. От тях могат да се извлекат основни хипотези на социализма като модел на мислене по това време: ● Маркс изхожда от това, че(пазарният) капитализъм води до неравенство и несвобода за много хора за сметка на неколцина„свободни”. От едната страна стоят собствениците на капитал, от другата – онези, които не притежават капитал и затова трябва да продават труда си срещу възнаграждение. Пазарният капитализъм се гради на това, че наемните работници не получават като заплата онова, което са създали като стойност в производството. Така собствениците на капитал могат винаги да натрупват(„акумулират”) повече капитал. При това не е важно дали собствениците на капитал са реални лица, големи капиталови дружества или големи кредитори. ● Конкуренцията между собствениците на капитал и постоянния натиск за натрупване на повече капитал, за да може да се реинвестира в производството и да се произвежда още по-изгодно от другите, т.е. тази постоянна въртележка непрекъснато подлага на натиск условията на труд на работниците и, наред с бедността, създава свръхкапацитет на производствени възможности. Тогава стоките не могат повече да бъдат превърнати в пари, а капиталът не се реинвестира или се унищожава в кризи на свръхпроизводство, поради липсващи пазари за пласмент. Това е в общи линии причината, поради която Маркс приема, че икономическите кризи са съществена (и необходима) част от(пазарно)капиталистическата система. ● Неравенството и несвободата, които се разглеждат като систематична последица от(пазарния) капитализъм, противоречат именно на искането за равна свобода на всички хора. Неравенство и несвобода като отличителни знаци Конкуренция и натиск върху работниците 73 Ласал и учредяването на Общ германски работнически съюз Хипотезите на Ласал 74 ● Следователно, претенцията за демокрация може да се реализира само, когато средствата за производство се превърнат в обществена собственост и решенията за използване на капитала се взема от демократични структури. Личната собственост, обаче – за разлика от често допусканото – се изключва от национализиране. ● Марксисткият образ на човека по принцип се базира на едно противоречие: принципно свободни, равни и солидарни хора живеят в една неравна, несвободна и ориентирана към максимизиране на субективната полза система. Поради това, образът на човека съдържа в себе си едно силно нормативно искане. С това теориите на Маркс и Енгелс – наред с различни други теории и учения – формират важна изходна точка за работническото движение. Въпреки това, въздействието на тази политическа програма остава крайно ограничено, навярно поради това, че Маркс и Енгелс не отчитат или не са могли да отчетат няколко основни фактора в своя анализ. Сред тях е преди всичко въпросът какво е взаимоотношението между социализъм и държава. Фердинанд Ласал (1825–1864) има решаващо участие в учредяването на „Общия германски работнически съюз” през 1863 г. в Лайпциг. В своя труд„ Система на придобитите права” той се застъпва за демократичното разбиране за държава. Именно тези въпроси са съществена отправна точка за Фердинанд Ласал. Важни моменти от неговите разсъждения са следните: Най-напред Ласал приема, че всяка държавна и правна система трябва да изхожда от свободата на човека. Според Ласал, вследствие на това, този фундаментален закон трябва да бъде израз на правното съзнание на целия народ. Според това разбиране за държавата, тя изглежда принципно като обединение на свободни хора, една провокация, ако се вземе предвид, че пруската държава и възникващата няколко години по-късно Германска кайзерова империя носят отпечатъка на монархо-йерархична структура. „Държавата е тази, която има функцията да осъществи това развитие на свободата, това развитие на човешкия род до постигане на свобода. Следователно, целта на държавата е не само да защитава личната свобода и собствеността на индивида, с които се предполага, според идеята за буржоазията, че е влязъл в държавата; Напротив, целта на държавата е, именно чрез това обединение, да позволи на индивидите да постигнат такива цели, такава степен на съществуване, каквито те никога не биха постигнали като индивиди, да ги направи способни да достигнат ниво на образование, власт и свобода, които биха били абсолютно недостижими за тях като индивиди.”(Lassale 1987: 222) Целта на държавата е„възпитаване и развитие на човешкия род докато се постигне свобода”. Затова за Ласал значението на четвъртото съсловие или на работническата класа е да пренесе по-далеч точно тази представа за държавата. Съобразно това, основните искания са общото и директно избирателно право и еманципацията чрез създаването на работнически асоциации. Според схващането на Ласал, същите следва да бъдат учредени с държавни помощи. С това Ласал внася две централни изходни точки в дискусията за социалната демокрация и демократичния социализъм: от една страна, въпросът за демократичната държава и нейните социални предпоставки, а от друга – с каква стратегия най-добре могат да се наложат интересите на работниците. Вилхелм Либкнехт (1826–1990) и Аугуст Бебел (1840–1913) са най-значимите учредители на Социалдемократическата работническа партия в Айзенах през Видни критици на представата за държава на Ласал са Вилхелм Либкнехт и Аугуст Бебел. Критиката е насочена преди всичко 1869 г. Освен това, те са първите социалдекъм това, че програмата на Ламократически депутати в(Северногермансал не отива достатъчно далеч. ския) Райхстаг(1867–1870). От 1890 г. Либкнехт е главен редактор на„Vorwärts” 21 . Без свобода на пресата, свобода на мирно събрание и сдружаване и фундаментална промяна на държавата, интересите на работниците не биха могли да се наложат в и чрез държавата. През 1875 г. в Гота Общият германски работнически съюз и Социалдемократическата работническа партия се обединяват в Социалистическа работническа партия на Германия. С това в Германската кайзерова империя 21 бълг.„Напред” Основни искания на Ласал Аугуст Бебел и Вилхелм Либкнехт Обединителен конгрес в Гота през 1875 г. 75 са положени основите за по-нататъшното разпространение на социалдемокрацията, както и основите против антисоциалистическите закони на Бисмарк. И по това време, обаче, основните конфликтни точки продължават да съществуват на заден план, като по-късно се възпламеняват отново и водят до разцепление на работническото движение. Спорен теоретичен въпрос и три основни лагера Група около Карл Кауцки и Аугуст Бебел Ревизионисти, например Едуард Бернщайн 76 3.4.2. Разцепление на работническото движение Още след 90-те години на 19 век в социалдемокрацията възниква спор, който се върти около един теоретичен въпрос: ще изпадне ли капитализмът във(финална) криза, в която работническото движение би могло да го преодолее в пролетарската класова борба и да достигне социализма? И какво означава това за стратегията на социалдемокрацията? Най-общо, в този„ревизионистичен спор” могат да се различат три основни лагера(вж. Euchner, Grebing 2005: 168; Grebing 2007: 66-94). Една група около Карл Кауцки и Аугуст Бебел се надява, че преходът към социализма може да се постигне чрез парламентарни мнозинства и добре организирана работническа класа. Тя установява, обаче, че радикализираната политика на Кайзеровата импеКарл Кауцки (1854–1938) е учредител и издател на теоретично ориентирания вестник на ГСДП„Die neue Zeit” 22 . Кауцки има съществено участие в превръщането на марксисткия анализ на обществото в неотменна част от ГСДП. Наред с Едуард Бернщайн, той е основен автор на Ерфуртската програма. рия и нейната империалистична военна насоченост биха могли да породят нуждата от съпротива и извънпарламентарна политика с масови стачки. Бойната мощ на работническото движение би могла принудително да постигне прехода към социализма. Паралелно с това схващане на историята се развива т.нар. ревизионизъм, формиран съществено от Едуард Бернщайн и правещ опит за критична проверка на марксисткото учение с помощта на статистически данни. В резултат на тази интерЕдуард Бернщайн (1850–1932) е един от най-влиятелните представители на„ревизионистите” в социалдемокрацията. В публикувания му през 1899 г. труд„ Предпоставките на социализма и задачите на социалдемокрацията”, той критикува марксизма. Наред с Карл Кауцки, той е един от основните автори на Ерфуртската програма от 1891 г. 22 бълг.„Новото време” претация се очертава позицията, че в рамките на обществото и на капиталистическата държава са възможни реформи. Освен това, няма да има автоматичен крах на капитализма. По-скоро, кризите вътре в капитализма ще намаляват, а няма да се увеличават. Чрез укрепването на синдикатите и кооперациите могат да се постигнат реформи в обществото с цел развитие на социализъм. Синдикалистът Адолф фон Елм обобщава ревизионистичната програма: „Чрез еволюция към революция – чрез непрекъснато демократизиране и социализиране на общественото тяло към пълното превръщане на капиталистическото общество в социалистическо: изразено с малко думи, това е становището на ревизионистите в партията.” (цитат по Euchner, Grebing 2005: 171). Роза Люксембург (1871–1919) е съучреРоза Люксембург противоречи дител на Социалдемократическата партия в Кралство Полша и Литва. През 1899 г. се премества в Берлин. Тя е водещ теоретик на левите в ГСДП – наред с всичко останало – със своята теория на империализма. През 1918 г. е един от учредителите на ГКП. През 1919 г. е на позицията на Бернщайн с аргумента, че поради вътрешната си структура капитализмът е изложен на постоянната конкуренция на собствениците на капитал. убита от офицери от Доброволческия корпус. Капиталистическият начин на производство се нуждае от постоянна експанзия и завладяване на територии в области, които преди това не са били капиталистически. Тя противоречи и на разграничаването на революция и реформа: „Ежедневната практическа борба за социални реформи, за подобряване положението на трудещия се народ в рамките на настоящите условия и за демократични институции представлява за социалдемокрацията единственият път, по който да води пролетарската класова борба и да работи за крайната цел, завземане на политическата власт и премахване на системата на заплащане. За социалдемокрацията, между социалната реформа и социалната революция съществува неразривна връзка, в която борбата ѝ за социална реформа е средството, а социалната революция – целта.”(Luxemburg 1899: 369) Роза Люксембург 77 Разцепление на работническото движение Две възможности при основаването на държава Различно разбиране на историята 78 Роза Люксембург не критикува парламентарната работа, но я счита за недостатъчна за постигането на социализъм. Затова тя залага и на извънпарламентарното работническо движение. Тези три течения в работническото движение и ГСДП могат да бъдат събрани в едно, преди всичко под външния натиск на Кайзеровата империя. С одобрението на военните кредити от мнозинството в ГСДП и разделението между Независимата германска социалдемократическа партия(НГСДП) и ГСДП и, в крайна сметка, с края на Първата световна война и въпроса как трябва да се формира демократичното общество, работническото движение се разцепва. 1919 г. и формирането на Ваймарската република През 1919 г. ГСДП сформира първото правителство във Ваймарската република – срещу съпротивата на консервативни, националистически и реакционерски сили, но най-вече срещу тази на комунистите. Този исторически шанс на обществената левица, за пръв път сама да може да формира политиката, още веднъж изважда наяве пукнатините в политическата дискусия. Докато комунистите и част от социалистите се застъпват за основаването на държава с работнически и военни съвети, социалдемократите участват съществено в създаването на представителна демокрация и я развиват до 20-те години на миналия век. За социалдемократическата аргументация Фриц Нафтали формулира това много точно: „В периода, когато капитализмът все още беше напълно свободен, никаква друга алтернатива на неорганизирания капитализъм не изглеждаше възможна, освен социалистическата организация на икономиката като цяло.[...] Тогава постепенно стана ясно, че структурата на самия капитализъм е променлива и че капитализмът, преди да бъде счупен, може да бъде огънат.”(Naphtali 1929; тук цитиран от Euchner, Grebing 2005: 305). Казано накратко, спорният въпрос е за разликата между революция и реформа. От една(„революционна”) страна властва позицията, че превратът на досегашните отношения на собственост и държавно устройство е необхо- дим, за да се постигне едно ново общество, докато реформистката позиция твърди, че съвременното общество, с неговото държавно устройство, трябва чрез постоянни реформи да бъде превърнато в демократичен социализъм. Различните представи се отразяват и в различни модели на държавата: Разбиране за държава и въпросът за революция или реформа Система от съвети Избор на„съвети” в„базисни единици” Съветите поемат директно, като носител на обществени функции, законодателството, юрисдикцията, управлението и контрола върху икономическото производство Мандатоносителите са твърдо обвързани с волята на избирателите Реализирани след Първата световна война в няколко немски града като „работнически и военни съвети” „Организиран капитализъм” Представителна демокрация, основаваща се на разделение на властите Икономиката като самостоятелна сфера, неизменна част от която са независимото работническо право на участие във вземането на решения и синдикатите Фиг. 6 Система от съвети и„организиран капитализъм” Идеята за„демократичен социализъм”, подхваната от ГСДП, залага на парламентарна демокрация и разделяне на политическата и икономическа сфера. В двете сфери – политическа и икономическа – трябва да се постигне демократизиране в интерес на работниците и на общото благо. В този смисъл, „демократичният социализъм” има предвид комплекс и допълнително взаимодействие между социалистическата икономика със силни представители на работниците – синдикати, право на участие във вземането на решения на ниво предприятие и фирма – и парламентарна демокрация. Демократичният социализъм като идея 79 Годесбергската програма от 1959 г. „Конкуренция – колкото се може повече, планиране – колкото е необходимо!” Раздяла с марксизма През 1959 г. в Германия Годесбергската програма на ГСДП открива основната социалдемократическа формула за„свободния” пазар:„Конкуренция – колкото се може повече, планиране – колкото е необходимо!”(Dowe, Klotzbach 2004: 332). Тук се формулира позиция, която продължава да се придържа към„демократичен социализъм” като„нов икономически и социален ред”, но същевременно приема пазарния капитализъм под значително регулирана форма под първенството на политиката. Едновременно с това, социалдемокрацията се отдръпва от плановата икономика, каквато се реализира в Съветския съюз. 3.4.3. Демократичен социализъм срещу държавен социализъм След Втората световна война още по-ясно изпъква разликата между ориентираната към демократичен социализъм ГСДП и представите за държавен социализъм. С Годесбергската програма от 1959 г., ГСДП се разделя официално с марксизма като идеология, макар и не с всичките му анализи, а с това и с представата за„естествено потребното” развитие към социализъм. По-скоро, социализмът вече се описва като„постоянна задача”, която може да се обоснове с различни религиозни или философски мотиви. Централни за определянето на демократичния социализъм вече са трите основни ценности„свобода, справедливост и солидарност”. От тези основни ценности социалдемократите извеждат основни искания, като например ясно обявяване за свобода и демокрация: „Няма социализъм без свобода. Социализмът може да се осъществи само чрез демокрацията, демокрацията може да постигне само чрез социализма.”(Принципна декларация на Социалистическия интернационал, Франкфурт на Майн, 1951 г. 23 ). С това разбиране за свобода, демократичният социализъм се разграничава недвусмислено от тоталитарните режими и най-вече от т.нар. народни демокрации в Източния блок. 23 цитат по Dowe, Klotzbach 2004: 269 80 3.4.4. ГСДП днес – нови предизвикателства, нови отговори Погледът в историята на работническото движение представи стратегическия сблъсък за функцията на държавата и обществото. Днес„демократичният социализъм” все още е решаваща визия за ГСДП и тя се е посветила на нейното осъществяване. Тя е синоним на общество, в което наистина доминират свобода, равенство и солидарност. Принцип на действие на ГСДП – според Хамбургската програма – трябва да бъде„социалната демокрация”. Следователно, тук се прави връзка с постигане на демократичен социализъм чрез демократично вземане на решения, както и с реализирането на политически, икономически и културни основни права. „Нашата история е белязана от идеята за демократичния социализъм, за едно общество на свободните и равните, в което са осъществени основните ни ценности. То изисква определено устройство на икономика, държава и общество, при което са гарантирани гражданските, политическите, социалните и икономическите основни права за всички хора, и всички хора могат да живеят без експлоатация, потисничество и насилие, в социална и лична сигурност. Демократичният социализъм за нас си остава визията за едно свободно, справедливо и солидарно общество, чието осъществяване за нас е наша постоянна задача. Принципът на нашето действие е социалната демокрация.”(Hamburger Programm 2007: 16) Сега социалдемокрацията е изправена пред предизвикателството, на фона на продължаващата глобализация на пазарите, да реагира на влиянието на финансовите пазари и прелома на пазара на труда и да реши как си представя новия баланс между пазарен капитализъм и демокрация. С други думи: става въпрос за това как„демократичният социализъм” трябва да бъде постигнат в тези условия. Хамбургската програма на ГСДП показва, че са се появили не само нови въпроси, но и първите отговори(вж. също шеста глава). Усъвършенстването на координираната икономика и представителната демокрация чрез примат на политиката намира продължение и в Хамбургската програма на ГСДП, но като искане за бъдещето и в европейски и световен мащаб: Демократичен социализъм като визия – социална демокрация като принцип на действие Предизвикателството днес 81 „Пазарите се нуждаят от политическо насочване; в ерата на глобализацията това е нужно и отвъд националните граници. Нашето правило е: Конкуренция – колкото се може повече, регулираща държава – колкото е необходимо.”(Hamburger Programm 2007: 43) По-внимателен поглед в моделите на мислене на социалната демокрация, либерализма и консерватизма показва, че става въпрос за алтернативни модели, които опровергават твърдението, че по отношение на програмите си партиите са се уеднаквили до неузнаваемост. Партия „Левицата” Програмните ключови точки 82 3.4.5. Екскурс: Партия„Левицата” и нейните противоречия С промяната през 1990 г. в Германия, най-напред на изток, се установява още една лява партия: Партия на демократичния социализъм(ПДС), като наследница на Германската социалистическа партия на единството(ГСПЕ). Междувременно тази партия се обединява с Изборната алтернатива труд и социална справедливост в партия„Левицата”( Die Linke) и постига успех и в някои западни федерални провинции. Много трудно може да се направи позициониране на партия„Левицата” – прекалено много неща все още се променят в нея. Така през 2007 г. партията гласува само„програмни ключови точки”, но не и партийна програма в класическия смисъл. В ключовите точки партия„Левицата” също се обявява в подкрепа на демократичния социализъм: „Демокрация, свобода, равенство, интернационализъм и солидарност са нашите основни ценности. Те са неразделни с мира, опазването на природата и еманципацията. Идеите на демократичния социализъм представляват основни водещи представи за развитието на политическите цели на левите. „ЛЕВИЦАТА” извежда политическите си действия от взаимовръзката между цел, път и основни ценности. Свобода и социална справедливост, демокрация и социализъм се обуславят взаимно. Равенство без индивидуална свобода завършва с лишаване от права и чужда зависимост. Свобода без равенство е само свободата за богатите. Онзи, който потиска и експлоатира ближните си, също не е свободен. Целта на един демократичен социализъм, който иска да преодолее капитализма в трансформационнен процес, е общество, в което свободата на другия не е границата, а условие за собствената свобода.”(Ключови точки на партия„Левицата” 24 ) Ако се абстрахираме от формулираните ключовите точки, можем да представим още няколко момента, които правят опит да опишат„Левицата” и нейната програматика: ● Партия„Левицата” е политическо разнородно движение, което обединява бивши кадри на ГСПЕ, разочаровани бивши социалдемократи, части от новите социални движения, синдикалисти, протестни избиратели, по-скоро прагматично ориентирани политици на местно ниво, комунисти и др. Всички тези групи внасят много различни обществени представи в партията – единен модел на мислене или концепция(все още) не може да се разпознае. ● Партия„Левицата” често се определя от обществеността като протестна партия. Това понятие е доста неточно, тъй като свързва два аспекта. На първо място, това е въпросът кои са избирателите на партия„Левицата”. Както преди, за Източна и Западна Германия те се формират доста различно. Вторият аспект засяга въпроса за политическата стратегия или какви политически действия иска да предприеме – и тук резултатът изглежда много различно във федералните провинции и във федералното правителство. ● В малкото научни текстове, които са се занимавали с„Левицата” досега, тя се описва не само като много хетерогенна, но и като много противоречива. Например, от една страна, тя се показва прагматичноумерена и модерна, но от друга – залага на ортодоксална идеология с почти екстремистки черти(вж. Decker 2007: 327). Голямото несъответствие между много принципните декларации за намерения, от една страна, и прагматична политика на управление в различни провинциални парламенти, от друга, която понякога противоречи на тези декларации за намерения, изглежда потвърждава тези впечатления. По отношение на феномена„Левицата” със сигурност трябва да се изчака дали и с какво съдържание тя ще се утвърди трайно. Във всеки случай трябва да има политически дебат по нейните политически идеи. 24 вж. Die Linke 2007. Programmatische Eckpunkte der Partei Die Linke. 14.10.2007. Характеристика на партия „Левицата” 83 Сливане на различни източници в „социалдемократичния образ на човека” 3.4.6. Образът на човека в социалната демокрация Специфичен образ на човека в социалната демокрация едва ли може да се намери. Той е формиран по-скоро от много източници и фундаментален плурализъм. Например има пресечни точки с традицията на работническото движение, либералната теория, християнското и еврейското учение, както и с хуманистични и марксистки влияния. Той се позовава на свободата на всеки човек, както и либерализмът, но – подобно на марксистките концепции – анализира и обществените пречки за реализирането на основните права. В книгата„ Бъдещето на социалната демокрация” Майер и Брайер се опитват в таблична форма да разграничат либертарния(„новолибералния”) образ на човека от образа на човека в социалната демокрация. За ориентация, в отделна колона сме добавили„социалистически образ на човека”. Антропология „Либертарна демокрация” Скептична антропология „Социална демокрация” Реалистична антропология „Социалистическа демокрация” Нормативна, утопична антропология Понятие за свобода Мотив за поведение Образ на човека Негативно понятие за свобода Собствени интереси Рационално пресмятащ егоист Позитивно понятие за свобода Собствени и общностни интереси Ориентирана към разбирателство личност Позитивно понятие за свобода Общностни интереси като собствени интереси Войнствена и ориентирана към бъдещи„нови хора” личност Източник: Meyer, Breyer 2005: 33 – последната колона е добавена от Т. Гомберт 84 Въпреки че такива таблични представяния са силно опростени, те показват една тенденция: ● Либералните теории по принцип се основават на твърдението, че„личната полза” е двигателят на човека. Тази лична полза може да се реализира, ако е защитена от намесата на другите(и на държавата), за да се предостави„свободата да се максимизира ползата” за всички. ● Социалистическите теории имат дълга традиция в искането да постигнат достойно за човека общество по смисъла на„нови хора”(вж. Adler 1926 и Heinrichs 2002: 308-314). Според тях, исторически капиталистическото общество и социалното неравенство са направили хората толкова корумпирани, че способността им да припознаят общностния интерес като собствено благо и да го защитят солидарно е изчезнал. Следователно, задача на възпитанието и образованието трябва да бъде(съвместното) преодоляване на разликата между социалните условия на живот и претенцията на свободни и солидарни хора. ● Образът на човека в социалната демокрация – така поне внушават Майер и Брайер – прави опит за баланс, при което собствените интереси трябва да бъдат съгласувани с общото благо. Затова става въпрос за представяне на баланс на„оправдани интереси”. Допълнителна литература: Euchner, Walter, Helga Grebing u. a. 2005, Geschichte der sozialen Ideen in Deutschland. Sozialismus – Katholische Soziallehre – Protestantische Sozialethik. Ein Handbuch/ Walter Euchner, Helga Grebing u. a. 2. – Aufl. – Wiesbaden, 2005, S. 13–595. Meyer, Thomas, N. Breyer 2005. Die Zukunft der Sozialen Demokratie/ Thomas Meyer, Nicole Breyer. – Bonn, 2005. Dieter Dowe, Kurt Klotzbach(Hg.) 2004. Programmatische Dokumente der Deutschen Sozialdemokratie/ Dieter Dowe, Kurt Klotzbach. – 4., überarbeitete und aktualisierte Aufl. – Bonn, 2004. 85 4. ТЕОРИЯТА НА СОЦИАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ НА ТОМАС МАЙЕР В тази глава ● се представя Теорията на социалната демокрация на Томас Майер; ● се разяснява отношението между пазарен капитализъм и демокрация, което, от една страна, е обтегнато, от друга – взаимно допълващо; ● се обсъждат основните разлики между либералната, либертарната и социалната демокрация; ● се обяснява отношението между основни ценности, основни права и инструменти; ● се разглежда разликата между негативни и позитивни права и свободи и се дискутират задълженията за действие на държавата. Какво е социална демокрация? Три отговора Дискусията на основните ценности и погледът върху различните обществени модели в предходните глави показаха, че социалната демокрация има традиция на мислене. Понятието се извежда от другите модели на мислене и е толкова диференцирано, че – за да се обясни – една проста препратка към основните ценности свобода, равенство и солидарност за постигане на справедливо общество е също толкова недостатъчна, колкото препратка към либерализма, консерватизма и социализма. В началото на това въвеждане в проблема стана въпрос за Теория на социалната демокрация.„Социалната демокрация” – според твърдението – трябва да бъде дефинирана внимателно, ако искаме да я дискутираме и да се аргументираме с нея. В този контекст бяха посочени четири гледни точки за социалната демокрация – тук ще припомним още веднъж накратко три от тях: „Социална демокрация – това не е ли понятие, което автоматически се обяснява само? Понятие, което съдържа в себе си обещанието, че една демокрация винаги ще бъде полезна и социално равна за всички в едно общество? Това не се ли разбира от само себе си?”, казват едни. 86 „Социална демокрация – това вече не го ли осъществихме в Германия със социалната пазарна икономика в модела Германия?”, питат се други. „Социална демокрация – това се отнася за Германската социалдемократическа партия(ГСДП) и затова засяга само социалдемократите, това е тяхната теория”, мислят трети. Тези въпроси – от практическо-политическа гледна точка – стоят в началото, разбира се, с основание. Първо трябва да им отговорим, ако искаме да направим Теорията на социалната демокрация политически полезна. На първия въпрос, Социална демокрация – това не е ли понятие, което автоматически се обяснява само?, вече отговорихме по-горе: необходимо е да се развие точна представа за понятието„социална демокрация”, тъй като има много различни асоциации, които могат да бъдат обяснени само заедно. Впрочем, понятието вече съдържа едно съществено нормативно ядро: на какви общи правила и норми можем да се позовем, когато става въпрос за осъществяването на социалната демокрация. Поглед върху основните ценности показа, че много философски аргументи могат да допринесат за изясняване, но не са достатъчни като нормативна основа – именно защото става въпрос за плурални и спорни дефиниции. Следователно, за Теория на социалната демокрация трябва да се намери по-специфична нормативна основа като изходна точка. Вторият въпрос,„ Социална демокрация – това вече не го ли осъществихме в Германия със социалната пазарна икономика в модела Германия?”, може да се дискутира по-подробно, преди всичко с помощта на изследванията в отделните страни(вж. с. 107). В„полето на напрежение”, обаче, вече забелязахме, че не може да става въпрос за„еднократно постигане на социалната демокрация”(като при бягане на 100 метра). Освен това съществува широк спектър на различни обществени модели, в чиято посока искат да„навигират” различни групи на интереси. Препратка към„Модела Германия” или„социалистическа пазарна икономика” в този случай не е достатъчна, тъй като тази препратка пренебрегва различните обществено-политически актьори. 87 Социалната демокрация като модел на мислене 88 Третото мнение,„ Социална демокрация – това се отнася за Германската социалдемократическа партия и затова засяга само социалдемократите, това е тяхната теория”, можем напълно да подложим на съмнение. Препратката към„социална демокрация”, като партия и политическо течение, е понятна, но не може да бъде изчерпателен отговор: „Социалната демокрация в езиковата практика днес означава две неща – основно понятие за теорията на демокрацията и наименование за обозначаване на програмата на една политическа посока. Въпреки че тези две употреби са взаимосвързани по разнообразен начин, те се отнасят за две ясно очертани фактически положения с разнородни претенции за валидност. Теорията на социалната демокрация не е насочена, нито в нормативните си основи, нито в обяснителната си роля, дори не и в сравнителната дискусия на разнообразните начини за осъществяването ѝ, към предварително определени политически актьори, въпреки че всяка стъпка от реализирането ѝ зависи, разбира се, от политическите актьори, които подкрепят практическата програма за действие, изведена от нея. Различни политически актьори, от своя страна, могат да използват понятието социална демокрация за име на програмата си, ако смятат, че това обслужва интересите им, в голяма степен независимо от това дали и доколко политическите им стремежи съответстват на теорията на социалната демокрация или дали изобщо имат намерение да се присъединят към нея.”(Meyer 2005: 12). Следователно, социалната демокрация като модел на мислене и социалдемокрацията като политическа партия(или течение) имат пресечни точки, но не са идентични. Като модел на мислене, социалната демокрация трябва да си постави за задача методично да изследва и постоянно да представя нормите и ценностите, реализирането им в основни права и прилагането им в различните страни. Дали политическите партии възприемат тази представа е друг въпрос. Затова на следващите страници става въпрос не за социалдемокрацията, а за модел на мислене, който се е формирал в дискусията от 80-те и 90-те години на миналия век. За отправна точка ще използваме предложената от Томас Майер Теория на социалната демокрация – в нея се преплитат много различни нишки, които са формирали и формират рамката на дискусията за социална демокрация. 4.1. Изходната точка Изходната точка за Теорията на социалната демокрация на Майер е вече засегнатият по-горе въпрос какво е отношението между демокрацията и пазарния капитализъм. Пазарният капитализъм и демокрацията се разглеждат като два съществени аспекта на нашата обществена система, които са се развили в противоречие помежду си. Противоречие и потенциално разрушаване на основите на демокрацията Изходен въпрос: Какво е отношението между демокрацията и пазарния капитализъм? Пазарен капитализъм Свобода да се произвеждат стоки Свобода на обмена на блага Демокрация Свобода за всички хора Основни права Демократични решения Като условие и стабилизиране Фиг. 7 Връзка между пазарен капитализъм и демокрация Следователно, Майер твърди, че, от една страна, капитализмът и демокрацията се допълват, т.е. пазарният капитализъм е бил условие за възникване и стабилност за демокрацията. От друга страна, обаче, той установява„своеобразно напрежение”, тъй като нерегулираният пазар противоречи на необходимите условия за участие на всички. Условие за възникване и фактор на несигурност? Какво е отношението на пазарния капитализъм към демокрацията? 89 Как Майер обосновава тезата си? Историческият аргумент Следователно, Майер описва отношението между икономическата система и демокрацията с две тези: от една страна, той анализира исторически условията на възникване на демокрациите. От друга – изследва емпирично взаимоотношенията на демокрацията и пазарната икономика в днешните общества. На първо място, двете тези не се разбират от само себе си: те са много теоретични, но също и политически спорни, както можеше да се види по-горе. Какво тогава кара Майер да застъпва тази теза, въпреки сериозните контрааргументи? 4.1.1. Историческата обосновка Първо става въпрос за един исторически аргумент: Майер има предвид, че демокрациите в историята най-често са се образували след или в директна връзка с възникването на свободни пазари – в Европа това се е наложило по различно време в различните страни като„модел на гражданско общество”: „Гражданското общество е имало предвид модел на икономически, социален и политически ред, който, преодолявайки абсолютизма, привилегиите по рождение и клерикалното покровителство, реализира принципа на правно регулирана индивидуална свобода за всички, осигурява разумно съжителство на хората, организира икономиката под формата на пазар на основата на правно регулирана конкуренция, гарантира възможности за разумен живот, ограничава държавната власт в смисъла на либералната правова и конституционна държава, от една страна, а от друга – чрез обществеността, избори и представителни органи я направлява към волята на политически зрелите граждани.”(Kocka 1995: 23) Свободните пазари, индустриалната класа и представата за права и свободи и държавното им гарантиране са се развили във взаимна зависимост – исторически те не могат да бъдат разделени. 90 4.1.2. Обосновката от гледна точка на сравнителното изследване на демокрацията Все пак, много емпирични изследвания, проведени в рамките на Изследване на стабилността на демокрациите, подкрепят тезата на Майер. Емпиричните резултати от изследването на промените, което обхваща преди всичко държавите от бившия Съветски съюз, показват, че свободните пазарни икономики могат да имат положително стабилизиращо въздействие върху възникващите демокрации. Но емпирични доказателства има и за обратния случай: там, където икономическата власт се намесва в политическата област и разрушава основите на демократичното участие в полза на монополи и клики, се върви по пътя към дефектната, в най-добрия случай формална демокрация. Това насочва към претенцията на една Теория на социалната демокрация да не се разглежда само формалното устройство на една държава, а да се провери емпирично дали демократичните структури и основни права действително могат да бъдат упражнени от всеки отделен човек. В общия преглед Майер се опитва да докаже, че една свободна пазарна икономика може да„благоприятства” демокрацията(вж. Dahl 2000: 140; Meyer 2005: 581). Това, обаче, не означава, че Майер вижда едно„просто” или безкритично отношение между демокрацията и капитализма – противоречията, описани по-горе, също поставят това под въпрос. Следователно, днешната дискусия очевидно трябва да се разграничи от историческото ѝ възникване. Обосновка от гледна точка на изследването на стабилността на демокрациите Своеобразно напрежение между демокрация и капитализъм 91 Къде пазарният капитализъм противоречи на демокрацията: ● Пазарният капитализъм води до(икономическо) неравенство между хората. ● Различно разпределените материални ресурси водят до различни възможности за участие в обществото и демокрацията. ● Пазарният капитализъм функционира все по-глобално, а демократичното право на участие във вземането на решения в голяма степен национално. С това пазарният капитализъм застрашава и демократичните структури в отделните страни. Баланс между пазарния капитализъм и демокрацията като договаряне между обществени актьори Задача за Теорията на социалната демокрация: да не се отказваме от претенцията на либерализма за свобода 92 Пазарният капитализъм съдържа центробежни сили, които благоприятстват неравенствата и несигурността и с това могат да застрашат основите на демократичната легитимност и стабилност. Свободата на пазарите и свободата на всички хора в едно общество си противоречат напълно. Между пазарния капитализъм и демокрацията – според Майер – съществува своеобразно напрежение. Това своеобразно напрежение не може просто да се премахне или отхвърли, то може само да се формира – това е квинтесенцията от историческото и от емпиричното изследване, което Майер използва за аргументацията си. Връщайки се към различните модели на мислене на либерализма и социалната демокрация, може да се каже, че просто да отхвърлим претенцията за свобода, която исторически се свързва с мисловната традиция на либерализма, би било също толкова фатално, колкото и да се хванем на въдицата на новолибералните ограничения. Следователно трябва по-диференцирано да разгледаме отношението между либерализъм и социална демокрация. В това отношение Майер различава в своята теория два„идеални типа”, които са се развили от либералната теория: либертаризъм и социална демокрация. Парадоксът на теорията на демокрацията Пазарният капитализъм като условие за възникване и стабилизиране на демокрацията Пазарният капитализъм разрушава основата на демократичната легитимност и стабилност чрез неравенства и несигурност Ключов въпрос на теорията на демокрацията Къде са границите на неравенството в разпределението на ресурси, ако съществуват политическо равенство, устойчивост на демокрацията, реално действащи права и свободи? Либертарните теории и Теорията на социалната демокрация дават различни отговори на този ключов въпрос. Фиг. 8 Парадоксът на теорията на демокрацията 4.2. Либертаризъм срещу социална демокрация Теорията на социалната демокрация се различава в нормативно, теоретично и емпирично отношение от теориите на либертарната демокрация. Корените и на двете се крият в либералната демокрация, както се е развила от Просвещението през 17 и 18 век. В други научни аргументации понятията за„либертарна” и„либерална” демокрация се формулират отчасти по различен начин. Ето защо, една коректна и обща дефиниция е особено важна за дискусията. При либертаризма и социалната демокрация – това трябва изрично да се подчертае – става въпрос за идеални типове, които със сигурност никъде не могат да се открият в чиста форма. По-скоро, либертаризмът и социалната демокрация могат да се дефинират като полюси, 93 между които обществата могат да се подредят върху скала, според обществените си устройства. Либертарна срещу социална демокрация Либертарна демокрация Либертарната демокрация се основава на: • социално автономна собственост • саморегулиращ се пазар • ограничаване на демокрацията до политическата област • формална валидност на човешките права • осигуряване на негативни права и свободи Либерална демокрация Либералната демокрация се характеризира с: • правово-държавна и плуралистична демокрация • демокрация, която се основава на човешките права • европейска традиция в либерализма Социална демокрация Социалната демокрация се основава на: • основни права в обществената и икономическата област • устройство, съобразено с основните права (регулирано участие, законно право на социална сигурност, ориентирано към справедливостта разпределение) • негативни и позитивни права и свободи с формална валидност и реално действие Либерална демокрация Либертарна демокрация 94 Фиг. 9 Сравнение на либералната, либертарната и социалната демокрация Общите корени на либералната демокрация ● се отнасят за европейската традиция в либерализма (вж. по-горе, с. 11) ● и се състоят в правово-държавна и плуралистична демокрация, ● която се основава на човешките права. Либертарната демокрация 25 като идеално-типичен модел на мислене се характеризира със: ● социално автономна собственост, ● саморегулиращ се пазар, 25 Вижда се, че„либертаризмът”, респективно либертарният тип, се припокрива в голяма степен с това, което беше дискутирано по-горе при новолибералните позиции. С въвеждането на новото понятие, Майер има предвид най-вече това, че основните представи на историческия либерализъм съществено се разминават с новолибералния редукционизъм. В такъв случай, има потенциал за взаимодействие между либерализма и Теорията на социалната демокрация. ● ограничаването на демокрацията до политическата област и чрез това допускане на негативни права и свободи(за понятието вж. по-долу, с. 102), ● формалната валидност на човешките права. Социалната демокрация, обратно, се отличава с: ● основни права в обществената и икономическа област, ● съобразено с основните права устройство на обществото(както с формална валидност, така и с реално действие!), ● негативни и позитивни права и свободи с формална валидност и реално действие(повече за това по-долу). Следователно, Майер диференцира теоретично двата идеални типа на либертарна и социална демокрация, което може да се илюстрира с конкретни политически позиции на отделни течения и партии, но не може да се изчерпа с тях. Напрежението между демокрацията и пазарния капитализъм не е предмет на твърдо устроен ред, а се създава в преговори между обществените актьори. Балансът на силите между тях може винаги да се измести и да доведе до ново отношение между пазарен капитализъм и демокрация в различните страни. Като пример за изпълненото с напрежение, не съвсем просто отношение между пазарен капитализъм и демокрация и неговата форма, може да се разгледа Германския Основен Закон, сравнен с пактовете на ООН за политически, социални, икономически и културни основни права(вж. по-долу, с. 99). Докато конституцията от 1949 г. ясно формулира основните защитени права и свободи на фона на нацисткия режим, съотношението на силите във възникващата Федерална република между гражданските сили(или традиционно средната класа), от една страна, и политическата левица, от друга, води до това, че предоставените права и свободи в конституцията остават недостатъчно определени. В резултат на това, в юридическата дисСоциална демокрация Въпросът за актьорите Пример: преговори за Германския Основен Закон 95 Сравнение на пактовете на ООН Решаващият въпрос: как се реализира свободата в обществото? кусия също има различни интерпретационни подходи за Основния закон. Едни смятат определянето на основните права в първите членове за негово ядро, докато други, по-критични интерпретации изхождат от това, че основният проблем е преди всичко въпросът за(частната) собственост 26 . В пактовете на ООН от 60-те години на 20 век насам, именно от международна перспектива, но и с оглед на тогавашното обществено развитие, се разработва една много по-широка формулировка на негативни и позитивни права и свободи. Научните теории – както беше описано горе – дават различни отговори, когато описват отношението между пазар и демокрация. Теоретичните течения на т.нар. либертаризъм и Теорията на социалната демокрация се различават в отговора на въпроса какво(трябва да) е отношението между демокрация и пазар и каква може да е съответната обосновка. При това, двете теоретични течения имат еднакви корени: либерализма, както се е развил исторически от 17 век насам. Основният въпрос, все пак, е как свободата на всеки човек може да се реализира в обществото. Научните теории отговарят по много различни начини. За да могат да се оценят различните отговори, трябва по-подробно да се дефинира понятието„права и свободи”. Преди, обаче, да разгледаме различни дефиниции на правата и свободите в либертаризма, от една страна, и в социалната демокрация, от друга, трябва да внесем обяснение на още едно понятие: Защо се говори за „права и свободи”? Защо не просто за„свобода” и„основни ценности”? 26 вж. Haverkate 1992; също таблицата със сравнението на основните права в Основния Закон и пактовете на ООН на с. 99 96 4.3. Екскурс: триадата на основни ценности, основни права и инструменти В първата част видяхме, че политическите теории и философии разполагат с много различни концепции за трите основни ценности свобода, равенство и солидарност, т.е. сме изправени пред един„плурализъм на обосноваване”, който пресича политическите модели на мислене и течения. Този плурализъм на обосноваване крие проблем за една широкообхватна теория: ако тя се позовава на отделни аспекти или линии на обосноваване, така губи претенцията си за общоприложимост и потенциално отрязва аргументацията си от други философски, етнически и религиозни традиции. Поради тази причина, една Теория на социалната демокрация трябва – според Томас Майер – да избере възможно най-широката аргументационна основа. За целта трябва да се намери аргументационно ниво, което не е белязано с културна специфика, а може да се опише чрез обширна и демократично легитимирана рамка. С това нивото на основните ценности отпада като аргументационна основа – те формират важен аргументационен контекст, но са променливи и културно обвързани. Следователно, всякакви опити за обосноваване на социалната демокрация трябва да се правят на друго ниво. Най-общо могат да се различат три нива: Основни ценности: Свобода, равенство, справедливост Плурализъм на обосноваване Grundrechte Основни права Единна основа на пактовете на ООН Какво? Как трябва да се формира отношението между отделния човек и обществото? Как? Кои правила и закони? Инструменти Различна реализация в държавите Чрез какво? Чрез какво се реализират основните права? Триадата на основни ценности, основни права и инструменти Коя е възможно най-широката аргументационна основа? Три нива Фиг. 10 Извеждане на основни ценности, основни права и инструменти 97 Основни ценности Основни права Инструменти На нивото на основните ценности свобода, равенство и солидарност се изяснява какво е отношението между отделния човек и обществото и как трябва да се формира животът в обществото. Обществените представи, които дефинират и подкрепят основните ценности за собствените си цели, произлизат, както видяхме горе, от различни обществено-политически и обществено-философски подходи. На нивото на основните права основните ценности се пренасят и реализират в обществено задължителни, демократично легитимирани норми на действие. Те не подлежат(както основните ценности) на плурализъм на обосноваване, а регулират съвместния живот, независимо от обществените обосновки. На нивото на инструментите се дефинират обществените институции, с които държави и държавни съюзи трябва да удовлетворят изискванията за действие, произтичащи от гарантирането на основни права. Както показват изследванията в страните, те понякога се различават значително за различните страни и култури. Ако искаме да изберем възможно най-широката аргументационна основа за една Теория на социалната демокрация, би трябвало да вземем като изходна точка нивото на основните права. Майер избира за аргументационна основа двата пакта на ООН за политическите, икономическите и културните основни права. Няколко аргумента говорят в полза на този избор: ● Пактовете на ООН са най-единният и правно задължителен, транскултурен и транснационален източник на основни права в света. Междувременно, в повече от 140 страни пактовете на ООН са ратифицирани и са валидно право. ● Пактовете на ООН залагат на обществено развитие и разгръщане на основните права в международното сътрудничество. Държавите се задължават постоянно да подобряват действителното реализиране на основните права. ● Пактовете на ООН съдържат много широки и прецизни формулировки на правата, за които всеки отделен човек може да претендира. 98 Последният аргумент може да се илюстрира особено добре със сравнение между основните права в конституцията(Основен Закон та Федерална Република Германия) и формулировките в пактовете на ООН: Област на регулиране Право на личността Право на труд Основен Закон Пактове на ООН „Достойнството на човека е неприкосновено. Задължение на цялата държавна власт е да го уважава и защитава.”(Чл. 1) „(1) Всички германци имат право свободно да изберат професия, работно място и място за обучение. Упражняването на професия може да бъде регулирано със закон или съгласно закон. (2) Никой не бива да бъде принуждаван да извършва определена работа, освен тази в рамките на обичайното общо, еднакво за всички задължение за обществена служба.” (Чл.12) „1. Правото на живот е присъщо на човешката личност. Това право трябва да се защитава от закона. Никой не може произволно да бъде лишен от живот.” (Чл. 6, т. 1 МПГПП)* „1. Всяко лице има право на лична свобода и сигурност.” (Чл. 9, т. 1 МПГПП) „1. Държавите – страни по този пакт, признават правото на труд, което включва правото на всеки човек да има възможността да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет, и ще вземат съответни мерки за защита на това право. 2. Мерките, които всяка държава – страна по този пакт, ще взема за пълното осъществяване на това право, трябва да включват техническо и професионално насочване и обучение, изготвянето на програми, на политика и на методи, позволяващи да се осигури непрекъснато икономическо, социално и културно развитие, пълна и продуктивна заетост при условия, гарантиращи основните политически и икономически свободи на индивида.” (Чл. 6 МПСИКП)** Сравнение на пактовете на ООН и Основния Закон * Международен пакт за граждански и политически права от 19 декември 1966 г. (цитат по Heidelmeyer 1997: 235-244) ** Международен пакт за социални, икономически и културни права (цитат по Heidelmeyer 1997: 244-250) 99 Област на регулиране Собственост/ жизнено равнище Образование Основен закон Пактове на ООН „(1) Гарантират се собствеността и наследственото право. Съдържанието и границите се определят чрез закони. (2) Собствеността задължава. Използването ѝ трябва да служи едновременно на благото на общността.” (Чл. 14) „(1) Всеки има право на свободно развитие на личността, в случай че не нарушава правата на другите и не нарушава конституционния ред или моралния закон.” (Чл. 2) „(1) Цялата училищна система се намира под контрола на държавата. (2) Родителите/настойниците имат право да решат относно участието на детето в религиозно обучение.”(Чл. 7) „1. Държавите – страни по този пакт, признават на всяко лице и семейството му правото на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот. Държавите – страни по този пакт, ще вземат съответни мерки, за да осигурят осъществяването на това право, като признават в тази насока важното значение на международното сътрудничество, почиващо на свободно изразено съгласие.”(Чл. 11 МПСИКП) ** „1. Държавите – страни по този пакт, признават на всяко лице правото на образование. Те приемат, че образованието трябва да бъде насочено към пълното развитие на човешката личност и на съзнанието за нейното достойнство, както и да засили зачитането на човешките права и основни свободи. Те приемат, освен това, че образованието трябва да дава възможност на всички лица да играят полезна роля в едно свободно общество, да насърчава разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи и всички расови, етнически и религиозни групи и да подпомага дейността на ООН за поддържането на мира. 2. Държавите – страни по този пакт, признават, че да се постигне пълното осъществяване на това право: a) основното образование трябва да бъде задължително, безплатно и достъпно за всички;[…] c) висшето образование трябва да се направи достъпно за всички на равноправна основа, според способностите на всеки, чрез всички подходящи средства и, по-специално, чрез постепенно и все по-широко въвеждане на безплатното обучение.” (Чл. 13 МПСИКП) ** 100 Двата пакта на ООН дават диференциран поглед върху това как постепенно и чрез икономическо сътрудничество трябва да се реализират основните права. В пакта за социални, икономически и културни права се казва: „Всяка държава – страна по този пакт, се задължава да действа със свои сили или чрез международна помощ и сътрудничество, главно в икономическата и техническата област, съобразно максималните си възможности, за да осигури постепенно пълното осъществяване на признатите в този пакт права с всички подходящи средства, предимно с приемането и на законодателни мерки.”(Чл. 2, т. 1) Следователно, на пактовете на ООН се приписва една перспектива за развитие, задължение за действие на държавите за постоянно насърчаване на осъществяването на икономическите, социалните и културните основни права, почиващи на основно гарантираните политически права,„с всички подходящи средства”. Последното носи в себе си искане за действие към държавите и образа на една активна държава. Но именно държава, която се намесва активно и не само гарантира основните права, но и ги налага с действията си, противоречи на либертарната демокрация. Внимание: реализирането на основните права в много страни е силно занемарено. Законното право и прилагането на закона се разминават значително. В това отношение, критичните въпроси каква стойност имат пактовете на ООН са напълно разбираеми. Липсват международни институции, способни да се наложат. Все пак, остава да се отбележи, че в сравнение с конституцията, пактовете на ООН формулират много по-прецизно основните права, което може да служи като основание за претенция на социалната демокрация. В Чл. 20 Основният Закон говори за Федерална Република Германия като за демократична и социална федерална държава. Задължения за действие, каквито предвиждат пактовете на ООН, се посочват в много ограничена степен. С едно допълнително диференциране на основните права може да се установи, че активната роля на държавата в реализацията е спорна. Също така, става очевидно, че последователният либертаризъм вътрешно си противоречи. Перспектива за развитие на пактовете на ООН Но: пактовете на ООН се нарушават в цял свят, защото липсват възможности за налагането им 101 Дефиниция: позитивни и негативни права и свободи Либертарна теза Теза на Теорията на социалната демокрация 102 4.4. Позитивни и негативни права и свободи Либералната демокрация се дефинира на първо място чрез права и свободи, които се полагат на всеки човек в обществото. Според Айсая Бърлин, има разлика между негативни(формални, защитаващи) и позитивни(социални) права и свободи. В своя труд„ Две концепции за свободата” Айсая Бърлин прави разлика между два различни вида права и свободи: ● Негативни права и свободи(например правото на физическа неприкосновеност), които гарантират защитата от намеси на държавата и обществото. ● Позитивни права и свободи(например правото на образование), които чрез мерки на обществото и държавата Либертарната и социалната демокрация се различават трябва да позволят и насърчат свободата на индивида. значително в значението, което отдават на негативните и позитивни права и свободи в отношението помежду им. В Теорията на социалната демокрация на Майер това е съществена изходна точка, която може значително по-прецизно да изрази дискусията за права и свободи. При това – както вече беше описано по-горе – трябва да се изходи от философска дискусия за идеални типове, без значение дали идеалните типове действително съществуват в страните(в чиста форма те със сигурност не съществуват). В тази философска аргументация либертарната демокрация се различава от социалната демокрация както следва: Либертарна теза Гарантирането на позитивни права и свободи ограничава(и разрушава) негативните права и свободи. Негативните права и свободи имат абсолютно предимство – това е(накратко) тезата на Бърлин, която днес все още се застъпва от много новолиберали. Теза на Теорията на социалната демокрация Негативните и позитивните права и свободи трябва да се зачитат в еднаква степен, ако трябва формално да важат и да се реализират за всички. Основен въпрос: какви регулации и отношения противоречат на свободата на личността? Негативни и позитивни права и свободи Основен въпрос: какво трябва да направи обществото, за да могат всички хора да са или да станат свободни? Негативни права и свободи: • Формални,„защитаващи” права • Права, които защитават индивида от намеси на обществото • Свободата е налице, ако няма(съществени) ограничения • Формална валидност на законите е достатъчна Либертарна теза: Гарантирането на позитивни права на свободи ограничава(и разрушава) негативните права и свободи. Негативните права и свободи имат предимство. Теза на социалната демокрация: Негативните и позитивните права и свободи трябва да се зачитат в еднаква степен, ако трябва да могат формално да важат и да се реализират за всички. Връзката между негативните и позитивни права и свободи трябва да бъде установена с помощта на аргументи. Позитивни права и свободи: • Права, които дават възможности в материално отношение • Права, които позволяват на отделния човек да използва активно своите права и свободи • Социални права Фиг. 11 Негативни и позитивни права и свободи Диференцирането между либертарната и социалната демокрация трябва да се разгледа по-задълбочено по отношение на взаимодействието между негативните и позитивни права и свободи. Майер логично опровергава либертарната аргументация: Либертарната аргументация дава на негативните права и свободи абсолютно предимство пред позитивните права и свободи, докато Теорията на социалната демокрация отстоява едно логично и динамично взаимоотношение, основаващо се на равенство. В тази връзка теорията на социалната демокрация опровергава либертарната теза и така доказва взаимовръзката между позитивните и негативни права и свободи. Либертарно: абсолютно предимство на негативните права и свободи 103 Предпоставка Кога либертарната теза е опровергана? Пример за опровергаване Заключение: взаимодействие на позитивни и негативни права и свободи 104 Аргументацията на Майер се основава на четири аргументационни стъпки: най-напред той изхожда от предпоставката, че и в либертарната аргументация негативните права и свободи трябва да важат и да се прилагат всеобщо – колкото се отнася за либертарната аргументация, всичко, което е необходимо за тази цел, е съществуването на негативните права и свободи и тяхното абсолютно предимство. Либертарната теза би била опровергана тогава, когато има положение, в което човек е неспособен да упражни негативните си права и свободи, защото позитивните права и свободи не са гарантирани. Лесно можем да си представим следната констелация: човек, който няма формално валидно и реално действащо позитивно право на образование, който няма на разположение инфраструктура, позволяваща му да участва в обществения живот и не може чрез капитал да придобие образование, ще е неспособен да упражни негативното си право на изразяване на мнение. Негативното право или свобода биха били непотребна хартия. За да могат негативните права и свободи да важат не само формално, но и да действат за всички, позитивните права и свободи трябва да са гарантирани. Това, впрочем, означава също, че богатите в обществото трябва да се примирят с преразпределението. Това представлява една много малка намеса в негативните права и свободи(на собственост). Логично е заключението, че абсолютното предимство на негативните права и свободи не може да функционира. Негативните права и свободи не могат да важат и действат за всички, ако не ги допълват позитивни права и свободи. Негативните права и свободи могат да действат за всички тогава, когато са гарантирани позитивни такива, т.е. права и свободи,„даващи възможност”. Формално гарантираните права и свободи не помагат много, ако не могат да бъдат отстоявани от всеки срещу държавата. Без обществено преразпределение на блага, организирано обикновено от държавата, правата и свободите не могат да се реализират за всички. Заключението на Майер е, че трябва държавно да се договори и реализира баланс между негативните и позитивни права и свободи. 4.5. Задължения за действие на държавата Реализирането на позитивни и негативни права и свободи за всички представлява задължение за действие на държавата, за разлика от една либертарна държава, в която основните права единствено се постулират, а реализирането им е предоставено на пазара. Претенциите за реално действие на основните права на всеки индивид падат поскоро върху държавата. С това държавата получава активна роля и задължения за действие, преди всичко ● да се грижи за свободно достъпна, гарантираща сигурност и разкриваща възможности инфраструктура и осигуряване на нуждите за съществуване; ● чрез обществено разпределение да създава възможности хората активно и автономно да участват в обществото и демокрацията; ● да внедри пазарната икономика формално до такава степен, че да се запазят демократичните структури и интересите на работниците да се представляват свободно. Държавните инструменти, с които тези изисквания на гражданите се изпълняват, са различни за отделните страни. Това може да се представи с помощта на един прост пример: Във Федералната република има система за социално осигуряване, която се развива от 80-те години на 19 век. Тя съществено допринася за това хората да могат да водят достоен живот. Същевременно, тя е внедрена, благодарение на солидарността на работниците, и осигурява на правителството – като организатор – лоялността към възникващата държава. Други страни – например скандинавските – имат основаваща се на данъци социална система. Тук също, както може да се види в сравнителните изследвания в страните(вж. по-долу, с. 107), може да се говори за осигуряване на нуждите за съществуване и за изпълняване на претенция на всеки индивид спрямо държавата. Въпреки това, сравнението между системите показва едва забележима разлика в степента на реализиране на позитивните и негативни прави на свободи. Задължения за действие на държавата Най-важните задължения Инструменти, зависими от предходното развитие 105 Различни инструменти Задължението за действие, обаче, произтичащо от правата и свободите, се изпълнява(в по-голяма или в по-малка степен) от двете форми на организация. Осъществяването на правата и свободите не се изчерпва само с въпроса за конкретните инструменти, но те със сигурност трябва да бъдат разгледани внимателно. Социалната демокрация е широкообхватен модел на мислене, който не се задоволява с формалната валидност на човешките права, нито е просто една философска концепция, отдалечена от реалността. По-скоро, бидейки отворен модел, тя трябва да убеждава хората, като настройва компаса за политическо действие така, че конкретни права и свободи да се реализират във възможно найголяма степен с помощта на различни инструменти. По този начин ще успее да осъществи основните ценности свобода, равенство/ справедливост и солидарност. Социалната демокрация не е теоретична екстравагантност, а всеобщо предизвикателство и практическа задача. 106 5. МОДЕЛИ ПО СТРАНИ В тази глава ● се изследват САЩ, Великобритания, Германия, Япония и Швеция по отношение на осъществяването на социалната демокрация; ● на базата на Теорията на социалната демокрация се прави разлика между либертарни държави и ниска, средна и висока степен на социална демокрация. Държавите могат да изпълняват задълженията за действие, произтичащи от основните права, с различни инструменти. С това социалната демокрация не може да се дефинира като предварително изготвен шаблон: в зависимост от предходното развитие, тя може да се различава в отделните страни. Тъй като социалната демокрация не се задоволява с обикновената формална валидност на правата и свободите, за всяка страна трябва да се провери дали историческото развитие сочи в посока на социалната демокрация, т.е. дали съответната страна вече е реализирала социална демокрация или се стреми към нея. За тази цел, Томас Майер и неговите сътрудници сравняват емпирични данни от страните, докато много теории на демокрацията се отказват от това емпирично сравнение. Тук са представени пет кратки примера, които демонстрират различна степен на реализация на социалната демокрация: ● САЩ, като почти либертарно белязана в основните си черти страна, със съвсем малко елементи, които осъществяват социалната демокрация, ● Великобритания, като страна с ниска степен на социална демокрация, ● Германия, като страна със средна степен на социална демокрация, ● Япония, въпреки че в много области не може да се сравни със страните от Западния свят, може да се определи като страна със средна степен на социална демокрация, ● Швеция, като страна с висока степен на социална демокрация. Тук неизбежно изследванията в страните са ограничени до минимум. Вторият том на теорията на Майер(Meyer 2006) представя подробно сравнение на различните страни. Изисквания за действие и различни реализации Пет примера 107 САЩ: свобода и социално неравенство Свободата като висша максима на действие 108 5.1. САЩ От Юлия Блезиус За много хора САЩ са страната на възможностите и свободата. Същевременно, в сравнение с Европа, те са известни с по-голямо социално неравенство. Но какво се крие зад този образ и на какво се дължи това? Вярно е, че САЩ са страна, за чието население индивидуалната свобода има приоритет в много области, така че обществото е традиционно скептично към една силна държава. Причини за това са ранния процес на демократизация и израсналата непосредствено с нея политическа култура. Това оказва влияние върху политическите актьори, политическата система, боравенето с основни права, както и върху характера на държавата на благоденствието. САЩ са една от първите модерни масови демокрации, което създава силен републикански морал в обществото. Още конституцията от 1789 г. води до всеобщо изборно право. Докато демокрациите в Европа най-често сменят монархии и поради това наследяват дълго развивали се централистични държавни структури, в Америка демокрацията възниква, така да се каже, едновременно с американска държава, след войната за независимост. Това положение е белязало и до днес разбирането за държава и политическата култура в САЩ. Обществото държи на индивидуалната свобода и желае да има пасивна държава. Това води до там, че социалните неравенства се възприемат като естествен резултат от човешкото съжителство. Освен това, политическата култура е много силно определена от либерализма, който поставя на преден план индивидуалната свобода. За разлика от Европа, либерализмът в САЩ никога не е бил поставян под въпрос от други течения като консерватизма или социализма, така че той е успял да се наложи като доминантен принцип без алтернативи. Така и до днес, свободата е най-висшето благо на американското общество. Съответно, правителството традиционно почти няма възможности и преди всичко амбиции да влияе върху икономиката. Международната финансова и икономическа криза, която не само възникна, но има и дълбоки последствия в САЩ, в най-добрия случай ще отслаби този принцип. Сътрудничеството на американското правителство с работещите е относително слабо изразено. Синдикатите са слабо организирани и поч- ти не играят роля, така че трудовите договори и заплатите се договарят независимо и индивидуално. В това отношение, САЩ се сблъсква с един типичен за една плуралистична демокрация проблем. Отделни интереси имат значително влияние, но само такива, които са добре организирани и финансово силни. Широки интереси, които са слабо организирани, намират слабо отражение. Това се вижда в силното влияние на някои лобистки групи и икономически сдружения и в поскоро незначителното влияние на етническите малцинства. Как тези дадености намират израз в политическата система и в архитектурата на американската държава на благоденствието? И какво разбиране за основни права лежи в основата на това? Политическата система В САЩ има президентска система на управление с дуалистична структура, състояща се от изпълнителна и законодателна власт. Изпълнителната власт се поема от президента, който същевременно е и държавен глава. Законодателната власт се състои от Камара на представителите и Сенат, които заедно съставляват Конгреса. Законодателната и изпълнителната власт са разделени една от друга и същевременно се преплитат. Този принцип на„проверки и баланси”( checks and balances) води началото си от държавните философи Монтескьо и Джон Лок и цели да предотвратява злоупотребата с власт. Тя се стреми да защитава ефективно индивидуалните свободи на гражданите от неправомерна власт. Традиционно партиите в САЩ не са особено влиятелни, така че конкуренцията между тях няма решаваща роля. Те изпълняват предимно функцията на организации за предизборна борба, които организират и провеждат кампаниите на определени топ-кандидати. Също така, партиите не излизат с твърда програма за управление и са слабо изявени в програмно отношение. В Конгреса те играят съвсем слаба роля, тъй като първо, не трябва да подкрепят правителство и второ, депутатите гласуват по-скоро според лични интереси, отколкото според идеологични гледни точки. Конституцията и системата от основни права Американската конституция от 1789 г. започва с формулата“Живот, свобода и стремеж към щастие”( Life, liberty and the pursuit of happiness). Тя утвърждава една федерална държава с президентска Какво конкретно означава това? Президентска система на управление Партиите като организации за предизборна борба „Живот, свобода и стремеж към щастие” 109 Негативни без позитивни права и свободи Некоординирана пазарна икономика 110 система на управление и е една от най-старите републикански конституции, които днес още са в сила. Още тогава, тя въвежда всеобщо изборно право, въпреки че то може да се упражнява само от бели мъже-земевладелци. Освен това,„Харта на правата”( Bill of rights), която обхваща първите десет поправки към конституцията, предоставя на американските граждани някои неотменни права. Те често се определят като основни права. Всички са насочени към това да защитават индивидите от намеси на държавата. Действащото конституционно законодателство прави тези права законово установени за всеки индивид. Тази ранна традиция на т.нар. основни права определя до днес разбирането за основни права на американското общество. Въпреки че тези така наречени граждански основни права или негативни права и свободи са ограничени в хода на антитерористичните мерки след 11 септември 2001 г., те играят централна роля в САЩ. Обратно, големи дефицити има при икономическите и социални права, а с това и при позитивните права и свободи. Същите нито се споменават в американската конституция, нито САЩ са подписали международна спогодба, която признава тези права. Социалната държава също не е институционализирана в американската конституция. Следователно, гражданите имат само право на социални услуги, ако плащат вноски за осигуряване или са в нужда. Тези права, обаче, не са гарантирани за нуждаещите се, така че Конгресът може по всяко време да реши да преустанови трансферните плащания. Политическата икономия САЩ спадат към типа на либералната или – иначе казано – некоординираната пазарна икономика. Това означава, че фирмите се намират в свободна конкуренция помежду си и почти няма сътрудничество или координация с правителството. Икономическата дейност в САЩ е насочена главно към печалби и ръст на благоденствието(някои области като селското стопанство или оръжейната индустрия, обаче, са изключени от този механизъм на чиста конкуренция). През последните години синдикатите и работодателските съюзи губят все повече членове и нямат никакво влияние върху преговорите за колективни трудови договори или определянето на условията на труд. Преговорите за заплащане в САЩ се провеждат само на ниво предприятие и защитата от уволнение е много слаба. Това придава на икономиката и особено на работодателите висока степен на гъвкавост, така че човек може бързо да бъде назначен, но също така бързо да бъде освободен. Съответно, системата за обучение и квалификация е насочена към това да дава на работниците възможно най-общи способности и умения. Финансовата система на САЩ също е насочена изцяло към гъвкавост. Фирмите се финансират обикновено чрез капиталовия пазар, поради което увеличаването на„ shareholder value”, т.е. на краткосрочната фирмена печалба, е най-висш приоритет. Преплитания между фирми и банки в САЩ почти няма. Отношенията между фирмите се основават на пазарни отношения или на влезли в сила договори. В резултат на възникналата в САЩ финансова криза, съвсем слабо регулираната им финансова система и чистата насоченост съм краткосрочни увеличения на„ shareholder value” са обект на силна критика. Социалната държава До 20 век САЩ имат много рудиментарни осигурителни системи. Едва Законът за социална сигурност( Social Security Act) от 1937 г. въвежда система за социална сигурност на национално ниво. Тя обхваща една, основаваща се на вноски, пенсионна система, социална помощ за нуждаещи се семейства, деца и възрастни хора, както и федерална програма за осигуряване срещу безработица. Въпреки това, в САЩ днес се говори за либерална държава на благоденствието, тъй като предоставените от държавата услуги не са много широкообхватни и имат слаб преразпределящ ефект. Една трета от общите социални услуги междувременно се поема от частни фирми. Причините за това са политическата култура на американското общество, както и свързаният с това факт, че повечето време САЩ са били управлявани от републиканци или демократи от дясното крило, които дават слаб приоритет на социалната държава. Съответно, повечето полета на социалната държава са много силно ориентирани към принципа на постижението и осигуряват екзистенц-минимум само в случаи на нужда, за да предотвратят бедност. Открит е въпросът дали това ще се промени през следващите години. По време на предизборната си кампания, Барак Обама обеща реформи в социалната област. Колко е трудно да се реализират тези реформи в носещата либералния отпечатък Америка, ще стане ясно в дебатите по здравната реформа. Ориентиране към“ shareholder value” (пазарна стойност на акционерното участие) Социалната държава – огледало на американските приоритети 111 Осигуряване срещу безработица Социална помощ Пенсии Система на здравеопазване Образователна система 112 Осигуряване срещу безработица: въпреки че отделните щати определят както различния размер на обезщетението, в зависимост от досегашния доход, а също и администрират програмите, осигуряването срещу безработица в САЩ се финансира централно. Безработните лица имат право на подпомагане за шест месеца, което в изключителни ситуации може да бъде удължено с няколко седмици. Паричното обезщетение за безработица съответства на 30 до 40% от последната заплата. Социална помощ: Социалната помощ в САЩ е мярка за борба с бедността, която се концентрира съвсем целенасочено върху най-бедните и често води до стигматизиране на засегнатите. Освен това има програми за определени групи, като например зависими деца или нуждаещи се семейства. Освен финансови средства, те често получават и купони за храна. Пенсии: В САЩ пенсионната система функционира чрез финансиране от вноски. Гражданите плащат т.нар. данък върху дохода, който им гарантира право на пенсия. Право на пенсия имат само онези, които преди това са получавали заплата и са съумявали да плащат съответен данък върху дохода, другите разчитат на социални помощи. Освен това има праг за данъка върху дохода, така че хората с най-високи заплати се натоварват относително слабо. Система на здравеопазване: В САЩ няма универсална, държавно финансирана здравна система. Само три групи се възползват от държавното здравеопазване: военните, хора над 65 години и нуждаещи се, при което особено последната група се увеличава все по-бързо. Голяма част от обществото в САЩ дълго време изобщо не е или е недостатъчно здравно осигурена. Влизането в сила на планираната от Президента Обама здравна реформа, която има претенцията да позволи на всеки американец и на всяка американка здравна осигуровка, би означавала фундаментално нова насоченост на американската здравна система. Образователната система: Училищната система прави разлика между църковни и обществени училища, при което обществените училища се организират и финансират на местно ниво. От гледна точка на саморегулирането и участието, това е предимство, но води до огромни разлики в качеството. САЩ Равнище на заетост 2008 г. 70,9% (65,5%) Относителен дял на трудоспособните лица(жени) на възраст от 15-64 години в общото население (източник: Eurostat) Разлика в доходите от труд между мъже и жени 62% Процент на дохода, който жените получават спрямо мъжете (източник: Human Development Index 2009: 186) Равнище на безработица 2008 г. 5,8% Относителен дял на безработните в общото трудоспособно население (източник: Eurostat) Равнище на дългосрочната безработица 2008 г. 0,6% Относителен дял на дългосрочно безработните(12 месеца и повече) в общото трудоспособно население (източник: Eurostat) Неравенство в доходите/ Коефициент на Джини 2009 г. 40,8% Индекс на неравно разпределение на доходите, колкото по-висока е стойността му, толкова по-голямо е неравенството (източник: Human Development Report 2009: 195) Индекс на бедност 2009 г. 15,2% Индексът на бедност се състои от различни индикатори(продължителност на живот, равнище на грамотност, достъп до здравеопазване …), 0= най-ниска бедност, 100= найвисока. бедност) (източник: Human Development Report 2009: 180) Образование: зависимост на образователния успех от социалноикономическия произход 2006 г. Степен на синдикализация 2007 г. 17,9% 11,6% Относителен дял, при който разликите в успеха между учениците се дължи на социално-икономическия им произход (източник: OECD 2007) Относителен дял на трудоспособното население, организирано в синдикати (източник: OECD) 113 Допълнителна литература: Hinchman, Lew 2006. USA: Residual Welfare Society and Libertarian Democracy // Thomas Meyer(Hg.), Praxis der Sozialen Demokratie. − Wiesbaden, 2006, S. 327–373. Gellner, Winand, Martin Kleiber 2007. Das Regierungssystem der USA. Eine Einführung/ Winand Gellner, Martin Kleiber. − Baden-Baden, 2007. 114 Тъй като училищата се финансират от постъпления от данък върху доходите, богатите общини могат съответно да инвестират високи данъчни постъпления в образователната система, докато по-бедните често разполагат с по-малко средства за образование. Ето защо, мястото и средата, в която се расте, определят много често качеството на училищното образование. Въпреки това, американската образователна система дава общо най-високия процент на завършили по-висока образователна степен. Извод Политическата система, както и социалната държава в САЩ се характеризират със слаба, пасивна държава, която се стреми да предостави на индивидите възможно най-голяма(негативна) свобода. Политическите основни права имат приоритет, докато социалните и икономически права не играят никаква роля. Следователно, държавата се намесва слабо като регулатор или изобщо не се намесва на пазара или в обществото. Това е резултатът от една разпокъсана, федерална политическа система и една либерална, религиозна и републиканска култура и води до там, че по отношение на икономическите индикатори САЩ постигат добри резултати, като икономически растеж, но според данните, описващи степента на социална интеграция, те са по-скоро слаби. Така, в сравнение с другите индустриални страни, САЩ имат едно от найвисоките равнища на бедност. Наред с това, коефициентът Джини, който измерва размера на неравенството, е относително висок. Измерени според критериите на социалната демокрация, която предполага предоставянето както на позитивни, така и на негативни свободи, САЩ показват лоши резултати. Ако се анализират основните права, политическата система, както и социалната държава, ще се установи, че навсякъде има много либертарни елементи. Въпрос на интерпретация е дали САЩ се определят като страна с ниска степен на социална демокрация или като либертарна такава. Последната, все пак, съществува в чистата си форма само на теория, защото самите САЩ разполагат с – макар и много рудиментарна – осигурителна система. Дали плановете на президента Обама да развие тази система ще имат успех, не е ясно. Последиците от финансовата криза, която възникна в САЩ и удари особено силно реалната икономика там, временно доведоха до промяна в мисленето и в САЩ. Бъдещето ще покаже дали това ще е трае дълго и ще се реализира в институционални реформи. 5.2. Великобритания От Кристиан Крел Въведение В Теорията на социалната демокрация Великобритания се описва като страна с„ниска степен на социална демокрация”. Това означава, че тук са валидни социалните и икономически основни права – в допълнение на гражданските и политическите. Държава на благоденствието, базираща се на основните права, съществува и в отделни съществени области. Във всеки случай, услугите на държавата на благоденствието се осъществяват само на ниско ниво. Основните права формално са валидни, но често не действат реално. Затова Великобритания – по смисъла на категориите на социалната и либертарната демокрация – маркира външната граница на социалната демокрация. Изненадващ е фактът, че социалната държава във Великобритания е сравнително слабо развита, защото в крайна сметка елементи на държава на благоденствието се развиват там по-рано от останалите европейски страни. Разширяването на търговията и техническите иновации след 18 век води не само до увеличаване на благоденствието, а и свързаните с индустриализацията социални проблеми: бедност, лоша храна и лошо здраве, детски труд и слаба социална обезпеченост. За да се посрещнат тези социални деформации, във Великобритания сравнително рано възникнат първи елементи на социална държава. В крайна сметка не се стига веднага до създаване на широкообхватна държава на благоденствието. Причините за това трябва да се търсят преди всичко в дълбоките политико-културни структури на Великобритания. Либерализмът е имал и има важна роля в британската политическа култура. Чрез него се развиват свободната търговия и икономическият просперитет и се стига до ограничено разширяване на политическите права. Държавната намеса в социалните въпроси, обаче, е отхвърлена. През 18 и 19 век либералното кредо„държавата няма да се намесва”( laissez faire) бележи формирането на социалната и икономическа политика. Това слабо развитие на социалните услуги е компенсирано донякъде с благотворителен и филантропичен ангажимент. Многобройни благотворителни организации( charities) и частни дарения водят до една типична за Обединеното кралство и изразена и до днес недържавна структура Ниска степен на социална демокрация Ранно развитие на социалната държава Въпреки това, слабо развита социална държава 115 Следвоенен консенсус и“обществен договор” (social contract) Ерата на Тачър 116 на благоденствие. Проблематично, обаче, е било и е това, че не всички нуждаещи се могат да се възползват от тази грижа за бедните. Наред с благотворителните организации през 19 век, във Великобритания се развиват и многобройни и донякъде относително силни синдикати. За разлика от Германия, в случая не се стига до създаване на единни синдикати, така че британският синдикален ландшафт и днес все още е разпокъсан. От синдикалното движение през 1900 г. възниква Лейбъристката партия – британската социалдемокрация. След Първата световна война, Лейбъристката партия се превръща във втората най-силна партия във Великобритания и в крайна сметка поема управлението за първи път през 1945 г. Под нейно ръководство в следвоенния период британската социална държава успява да се развие значително. Основните линии на тази държава на благоденствието се подкрепят в еднаква степен от Консервативната и от Лейбъристката партия. Затова в тази връзка се говори и за британския следвоенен консенсус, респективно за „обществен договор”( social contract), между всички слоеве на обществото. В края на 70-те години на миналия век консервативната министърпредседателка Маргарет Тачър открито обявява края на„обществения договор” и поисква намаляване на„границите на държавата”( frontiers of the state). Противно на политическата себеконцепция на следвоенния период, тя подчертава, че държавата не е отговорна за пълната заетост. Всяка държавна интервенция в свободната игра на икономическите сили, според Тачър, трябва да се отхвърли. Държавните действия трябва преди всичко да се концентрират върху стабилизиране на рамковите условия за икономическите процеси – по-специално количеството пари. Белязаната от Тачър фаза на управление на консерваторите(1979–1997), съответно, върви неизменно с мерки за приватизация и дерегулация в редица сектори на британската икономика. Последици от политиката на Тачър са значително увеличаване на равнището на бедност и нарастване на социалните неравенства във Великобритания. Тези и други фактори предполагат, че в крайната фаза на ерата на Тачър Великобритания може да бъде описана като социална демокрация само в много ограничена степен. Едва с избирането на Тони Блеър и Лейбъристката партия през 1997 г., Великобритания отново се развива по-силно в посока на социална демокрация. Обявената цел на лейбъристите да осигурят социална интеграция за всички е подкрепена от множество отделни мерки: значително развитие на обществените услуги, по-специално в секторите здравеопазване и образование, целенасочена борба с бедността и въвеждане на минимална работна заплата са само някои знаци за това, че Великобритания отново се развива усилено в посока на социалната демокрация. Трайно ниското равнище на безработица по време на управлението на Блеър и лесно спадащо равнище на бедност – във времена, в които равнищата на бедност в много страни от ОИСР значително се увеличават – доказват успеха на този модел. Запазването на ясно изразения либерален пазар на труда и на либералния икономически ред от ерата на Тачър, авторитарното разбиране за държавата на Блеър и не на последно място неговата политика спрямо Ирак като близък съюзник на САЩ, обаче, правят спорен британския вариант на„третия път”. Гордън Браун, наследникът на Тони Блеър на поста министър-председател, продължава принципния курс на лейбъристите, но в същото време поставя нови акценти. Във външната политика и политиката по сигурността много тясната ориентация към САЩ се превръща в едно балансирано поведение. Инвестициите в сектора на обществените услуги продължават, но с поголяма тежест на социалните аспекти. Политическата система Великобритания с право е определяна като една от най-старите демокрации в Европа. Същевременно британската политическа система се описва и като „избрана диктатура”( elective dictatorship). Как се съчетава това? Това предполагаемо противоречие се разсейва, ако се разгледа накратко английската история. След„Славната революция”(1688/89 г.), Британският парламент непрекъснато придобива все по-голямо значение. С течение на векове Британският парламент – съставен от Горна и Долна камара – получава все повече права, които преди това са принадлежали на короната. Дълбок революционен прелом, който в много европейски страни води до разделение на властите, не се състои във Великобритания. Голяма част от властта, която първоначално е централизирана при короната, днес е в ръцете на парламента. Тони Блеър и Лейбъристката партия Британският парламент 117 Силно правителство Ранни основни права 118 Затова парламентът разполага с почти неограничен суверенитет и не е ограничен от по-висша съдебна власт или конституция. Този силен суверенитет днес се концентрира преди всичко при лидера на фракцията на мнозинството в Долната камара – британския премиер. Два фактора допълнително засилват властта на съответното правителство: Първо, централистичната държавна структура на Великобритания води до това, че силни региони или провинции не могат да влияят на законодателството на централното правителство. Второ, обикновеното мажоритарно изборно право допринася за това, че при избори винаги една партия излиза като явен победител. Във Великобритания коалиционните правителства – с изключение на времена на национална криза – нито са обичайни, нито необходими: консерваторите и лейбъристите се редуват да съставят правителството. Наред с тези две доминиращи партии могат да бъдат споменати„либералите”, като трета основна сила в британската партийна система. Заради мажоритарното изборно право, други партии трудно могат да се установят на национално ниво. В последно време се виждат някои промени в изборното поведение и съответно в партийния ландшафт. По-малки партии като Зелената партия или крайно дясната Британска национална партия печелят одобрение, а утвърдените народни партии губят подкрепа. Изборното право на национално ниво, все пак, води до стабилни и ясни изборни резултати. Благодарение на централистичната държавна структура, ясни мнозинства и суверенен парламент, правителството разполага с голям потенциал за реформи. Това прави основните политически промени бързи и напълно възможни. Ето защо, развитието на социалната демокрация във Великобритания е по-ориентирано към бъдещето, отколкото в много други страни. Системата на основните права И по отношение на основните права Великобритания се характеризира с едно привидно противоречие: от една страна,„Магна Харта”( Magna Charta)(1215 г.) или„Петиция за правата”( Petition of Rights)(1628 г.) изключително рано гарантират първи основни права – най-напред само за едно малко малцинство. Тези права се насочват преди всичко срещу произвола, т.е. са негативни права и свободи. От друга страна, във Великобритания няма писана конституция, т.е. няма утвърден в конституцията каталог на основните права. Впрочем, през 1976 г. Великобритания ратифицира както пакта на ООН за граждански и политически основни права, така и пакта за социални, икономически и културни основни права. Европейската конвенция за правата на човека също е включена през 1998 г. в британското право. Въпреки тази формална валидност, не може да се говори за реално действие на основните права във всички области. Така например, традиционно високите равнища на безработица във Великобритания поставят под въпрос дали правото на задоволително жизнено равнище е изпълнено. Откакто лейбъристкото правителство идва на власт, някои основни права се осъществяват повече от преди. Примери за това са валидната от 1999 г. минимална работна заплата в страната или задължението на работодателите да предоставят на заетите на непълно работно време същите заплати и условия на труд, като на заетите на пълно работно време. Политическата икономия Великобритания спада към класическия тип либерална пазарна икономика. В сравнение с координираните пазарни икономики, тук пазарите с интензивна конкуренция играят централна роля. Това важно значение на пазара се вижда при преговорите за заплати между работодатели и работници. Тъй като работодателските и работнически съюзи са слабо изразени и разпокъсани, заплатата често се договаря индивидуално между работника и фирмата. Затова възнаграждението се ориентира директно по размера на дохода, който работникът може да постигне на пазара. Правото на участие във вземането на решения, както например в германската въгледобивна и металургична промишленост, в голяма степен е неизвестно във Великобритания. Поради слабо изразената защита срещу уволнение, освобождаванията във Великобритания се осъществяват лесно, но квалифицираните работници обикновено имат добри шансове да намерят нова работа на гъвкавия пазар на труда. В икономическата и финансова криза ясно изпъква уязвимостта на некоординираната британска икономика от колебания на пазара на труда. Броят на безработните се увеличава по-бързо, отколкото в съпоставими координирани пазарни икономики като Германия. Реално ли е действието на основните права? Важно значение на пазара Гъвкав пазар на труда 119 Хибриден характер на социалната държава Система на здравеопазване 120 Като цяло, престоят на отделните работници в една фирма е относително кратък. Поради тази причина, работодателите нямат голям интерес да усвояват специфични за фирмата или бранша квалификации. С това е свързана и ниската в международен мащаб производителност на Великобритания. Въз основа на тази ниска производителност, относителният дял на промишлеността в икономиката на Великобритания като цяло е нисък. Относително силен за сметка на това е секторът на услугите. Лондон е една от най-важните финансови точки в света. Финансовите услуги и застраховки там са силно представени. В сектора на услугите съответно работят около 76% от британците. Фирмите в либералните пазарни икономики получават капитал за инвестиции предимно чрез финансовите пазари и затова разчитат на бързи печалби. Дългосрочно ориентирани концепции за финансиране по смисъла на германските„ Hausbanken” 27 почти не са известни. Поради това, британската икономика е по-скоро краткосрочно ориентирана със стремеж към бързо максимизиране на печалбата. Социалната държава В сравнителното изследване на социалните държави на британската социална държава често се приписва„хибриден характер”. Това означава, че в британския случай социалната държава се формира от различни логики, които обикновено не са представени едновременно в една система. Така някои услуги на социалната държава – например в системата на здравеопазването – се предоставят универсалистично, т.е. предоставят се на всеки жител на Великобритания. Други услуги – възприемани донякъде като унизителни – се предоставят след проверка на нуждата. Въпреки тези различни белези, Великобритания се описва като либерална държава на благоденствието. Елементарните рискове се обезпечават от държавата, докато надхвърлящите това минимално обезпечаване социални потребности трябва да се уреждат чрез свободния пазар. Системата на здравеопазване Националната здравна служба(National Health Service) е ядрото на британската социална държава. Тя се финансира от данъци и осигурява безплатното обезпечаване на населението на Великобритания с лекарски грижи и необходимите помощни средства и медикаменти. Предимство на Националната здравна служба, наред с универсалистичното предоставяне на услуги, е висо27 буквално„домашни” банки – дългогодишна традиция в Германия е компаниите да имат силни финансови взаимоотношения с една определена банка, бел. прев. ката ѝ прозрачност. Десетилетия наред тя страда от хронично недостатъчно финансиране. Поради това се стига до проблеми с обезпечаването, които намират израз в дълго чакане за определени операции. Ето защо, от 2000 г. насам, в Националната здравна служба се инвестират значителни допълнителни обществени средства. Социалното осигуряване Националното осигуряване(National Insurance) покрива редица рискове като пенсии, безработица, трудови злополуки, инвалидност и т.н. Националното осигуряване се финансира чрез вноски, чийто размер се определя пропорционално на доходите. Във всеки случай, услугите обикновено се предоставят изцяло и позволяват само едно основно обезпечаване. Този, който иска да се осигури извън това основно обезпечаване, трябва да се възползва от предложенията на свободния пазар. Социалната помощ Националната помощ(National Assistance) предоставя редица услуги, които могат да бъдат използвани от онези, които не са придобили право на финансирани чрез вноски услуги, и които не могат да използват частни услуги за социална помощ. Тези услуги са финансирани от данъци и често са строго ориентирани към нуждата, т.е. те могат да се използват, едва когато получателите са доказали, че действително са нуждаещи се и не могат да използват други възможности за самостоятелна помощ. Образователната система В Обединеното кралство се различават държавни и(платени) частни училища. Разделянето на британската образователна система на две отчасти носи отговорност за това, че успява да образова един малък, висококвалифициран елит, докато в общото и професионалното образование съществува дефицит. Връзката между социалния статус и училищния успех е силно изразена. Затова реформата и по-нататъшното развитие на образователната система е и продължава да бъде една от главните задачи на сегашното лейбъристко правителство. Една от най-важните мерки на правителството на Браун в това политическо поле е постепенното увеличаване на възрастта за задължително образование от навършени 16 до навършени 18 години. Така трябва да се преодолее това, че Великобритания е страната с най-много 16 до 18-годишни лица, които не ходят на училище или не работят. Междувременно се стига до значителни обществени инвестиции в образователния сектор, но същевременно и до прекалено спорни мерки, като въвеждането на студентски такси. Социално осигуряване Социална помощ Образователна система 121 Великобритания Равнище на заетост 2008 г. 71,5 % (65,8 %) Относителен дял на трудоспособните лица(жени) на възраст от 15-64 год. в общото население (източник: Eurostat) Разлика в доходите от труд между мъже и жени 67% Процент на дохода, който жените получават спрямо мъжете (източник: Human Development Index 2009: 186) Равнище на безработица 2008 г. 5,6% Относителен дял на безработните в общото трудоспособно население (източник: Eurostat) Равнище на дългосрочната безработица 2008 г. 1,4% Относителен дял на дългосрочно безработните(12 месеца и повече) в общото трудоспособно население (източник: Eurostat) Неравенство в доходите/ Коефициент на Джини 2009 г. Индекс на бедност 2009 г. 36% Индекс на неравно разпределение на доходите, колкото по-висока е стойността му, толкова по-голямо е неравенството (източник: Human Development Report 2009: 195) 14,6% Индексът на бедност се състои от различни индикатори (продължителност на живот, равнище на грамотност, достъп до здравеопазване …), 0= най-ниска бедност, 100= най-висока. бедност) (източник: Human Development Report 2009: 180) Образование: зависимост на образователния успех от социалноикономическия произход 2006 г. 13,9% Относителен дял, при който разликите в успеха между учениците се дължи на социалноикономическия им произход (източник: OECD 2007) Степен на синдикализация 2007 г. 28% Относителен дял на трудоспособното население, организирано в синдикати (източник: OECD) 122 Извод От края на 1990 г. Великобритания все по-силно се развива отново в посока на социалната демокрация. Цел на Лейбъристката партия е интеграцията на всички в обществото. Това трябва да стане преди всичко чрез участие в трудовия живот. Социалната сигурност не трябва бъде постигната за възможно най-много хора на високо ниво, а целенасочено да достигне до действително нуждаещите се. Същевременно, предоставянето на социални услуги все още се свързва с искането получателите на услугите активно да търсят възможности за самостоятелна помощ. Стабилен ръст на икономиката и активиращата политика на пазара на труда водят до 2009 г. до високи равнища на заетост, а с това и до намаляваща бедност, от една страна, и нарастващо обществено участие, от друга. Въз основа на постоянно високите равнища на бедност, ниското ниво на социалните услуги и на неравно разпределените образователни възможности, Великобритания трябва да бъде описана като страна с все още ниска степен на социална демокрация, като страна, която маркира външната граница на социалната демокрация. Допълнителна литература: Krell, Christian 2006. Laggard or Leader – der britische Sozialstaat im Spiegel der Sozialen Demokratie // Thomas Meyer (Hg.). − Praxis der Sozialen Demokratie. – Wiesbaden, 2006, S. 130–241. Petring, Alexander 2006. Großbritannien // Wolfgang Merkel u. a.(Hg.). Die Reformfähigkeit der Sozialen Demokratie.). − Wiesbaden, 2006, S. 119 –153. 123 Успешна история на социалната демокрация? „Моделът Германия” 124 5.3. Германия От Кристоф Егле На фона на политическото и икономическо състояние, в което Германия се намира след края на Втората световна война, Федералната република 28 може да се счита за„успешна история” на социалната демокрация. Ако след края на нацисткото господство има колебания дали Германия някога(отново) може да бъде мирна и демократична страна, днес съмненията в стабилността на федерално-републиканската демокрация и утвърждаването ѝ в едно витално гражданско общество в голяма степен са премахнати. Демократизирането на държавата и обществото наистина е процес, който се проявява напълно едва в края на 60-те години на миналия век. Позорът на нацисткото господство и провалът на Ваймарската република повлиява и до днес политическата култура на Германия. Характерни за нея са отказът от националистична реторика и дълбокият скептицизъм по отношение на екстремизъм от всякакъв вид. В противовес на това, важни федерално-републикански добродетели са търсенето на компромиси и намирането на„средата”. Наред с успешното(ре)демократизиране след 1945 г.,„икономическото чудо” допринася и за това, че, въз основа на почти уникална комбинация от икономическа продуктивност, политическа стабилност и социален баланс, Федералната република дълго време се счита за пример за останалите западни индустриални страни. Германската социалдемокрация се идентифицира и със социалния и икономически ред на Федералната република и вижда в него осъществени своите политически представи за ценности. На парламентарните избори през 1976 г. ГСДП агитира за„Модела Германия”. След обединението се увеличават сигналите, че Федералната република няма да може да се справи с ролята на пример за останалите, тъй като е изостанала в икономическия растеж и създаването на работни места. Трябва да се отбележи, че една част от онези фактори, които до 80-те години на миналия век служат за характеризиране на„германския модел” и неговия успех, през 90-те години на миналия век са идентифицирани като причина за„упадъка” на Германия. Това се отнася преди всичко за системата на управление, която забавя адаптирането към променените икономически условия(глобализацията), и определени структури на социалната държава, които в някои области се оказват пречка за заетостта(преди всичко за нискоквалифицирани и жени). За историческа щастлива случайност се смята Основният Закон, предвиждан първоначално само за един преходен период. 28 За съжаление, развитието в ГДР не може да бъде разгледано поради липса на достатъчно място. Системата на основните права в конституцията Като поука от провала на Ваймарската република, първите 20 члена от Основния Закон утвърждават основните човешки и граждански права и свободи, като по-висше от държавата право, чието същностно съдържание не може да бъде променяно от парламента. Тук спадат както т.нар. либерални защитни права срещу намесата на държавата в личната сфера („негативна свобода”), така и демократичните права на участие във вземането на решения(„позитивна свобода”). Правата на социални претенции, като например правото на труд, жилище, образование или минимален доход, не се посочват в Основния Закон, но се появяват в конституциите на някои федерални провинции. Основният Закон не предписва конкретна икономическа система, но съдържа някои бариери, както срещу нерегулиран пазарен капитализъм, така и срещу социалистическа планова икономика. Чл. 14 от него гарантира собствеността и наследственото право, но постулира, че използването на собствеността трябва„да служи едновременно на благото на общността”. Този постулат намира реално политическо отражение в концепцията за„социалната пазарна икономика”. Политическата система Системата на управление е също така формирана, че не би трябвало да е възможен провал на демокрацията. За тази цел е вградена висока степен на разделение и кръстосване на властите, чрез което правомощията на изпълнителната власт се ограничават толкова силно, както в почти никоя друга демокрация в света. Тук трябва да се посочат федерализмът и участието на федералните провинции във федералното законодателство(чрез Федералния съвет, Бундесрат), силната позиция на Федералния конституционен съд, независимостта на Федералната банка(по-късно Европейска централна банка), делегиране на държавни данъчни задачи на обществени сдружения и накрая участието на социалните партньори в управлението на системите за социално осигуряване. Въз основа на това„оковаване” на държавната власт, американският политолог Питър Каценщайн обявява Федералната република за„полусуверенна” държава, при което трябва да се има предвид, че до 1990 г. тя не е напълно суверенна и във външнополитически аспект. Институционално утвърдения натиск за баланс на различните интереси не вреди на Федералната република, системата на управление показва висока степен на ефикасност и представителност. Парламентаризмът се оказва достатъчно отворен за обществени развития(например възникването на Негативни и позитивни права и свободи в Основния Закон Висока степен на разделение и преплитане на властите 125 Централна роля на политическите партии Силни и слаби страни на германската ориентация към стабилност „Рейнският модел на капитализма” 126 нови партии) и същевременно позволява формиране на стабилно правителство. В законодателния процес се включва външна експертиза, тъй като представители на засегнатите групи на интереси се изслушват редовно. Централна роля във формирането на волята, все пак, играят политическите партии – както и при заемането на обществени длъжности. С това те изпълняват важна посредническа функция между обществото и държавата. Тъй като, освен във федералното правителство, партиите могат да участват и в общо 16 провинциални правителства, почти никога те не са само управляваща или опозиционна партия. Това важи преди всичко за двете големи народни партии(ГСДП и ХДС/ХСС), така че Федералната република винаги стои под сянката на формална или неформална„голяма коалиция”. Това принудително сътрудничество води до това, че по-специално в икономическата и социалната политика се преследва„политика на средния път”(Манфред Г. Шмид), която се вмества без сътресения в горепосочената политическа култура на страната. Взаимодействието на конкуренцията между партиите и федералната система на управление, обаче, може да доведе до това, че поради тактически мотиви на политическите партии могат да бъдат блокирани важни решения или да се постигнат само субоптимални компромиси. Примери за това се трупат от 1990 г., когато, след възстановяване на германското единство, броят на федеративните актьори се увеличава и, с оглед на ускоряващата се глобализация, необходимите адаптации не са осъществени достатъчно бързо. Ориентацията към стабилност на политическата система, която дълго време е фактор за успех, е станала проблематична, въз основа на тенденциите ѝ на инерция. В хода на реформата на федерализма от години се прави опит тази система да се направи малко„по-решителна”. Политическата икономия Германия се смята за типичен представител на т.нар. координирана пазарна икономика, в която фирмите не се финансират, както в либералната пазарна икономика, чрез капиталовия пазар, а чрез дългосрочни кредити от своите „домашни” банки. Получаващото се в резултат на това преплитане на промишлен и банков сектор е основна характеристика на„рейнския капитализъм”. На базата на„търпеливия капитал” в този модел, стратегическите фирмени решения с по-дълъг времеви хоризонт са възможни, в сравнение с по-скоро краткосрочната ориентация на„ shareholder value”. Типично за„Германия АД”, освен това, е едно, в сравнение с другите страни, развито участие на работ- ниците в управлението на фирмата, както при вземането на решения на ниво предприятие(организиране на работните места, работни процеси, въпроси, свързани с персонала), така и при вземането на решения на ниво фирма(чрез представители на работниците в надзорния съвет на акционерни дружества и други големи капиталови дружества). В съответствие на това, социалните отношения по принцип се характеризират с партньорско сътрудничество. Определянето на заплатите подлежи на свободното договаряне между работодатели и работници(автономия на колективното трудово договаряне), които в голяма степен са организирани в национални браншови профсъюзи. В сравнение с другите страни, колективни действия се провеждат сравнително рядко и най-често продължават кратко време. Този модел на координирана пазарна икономика от няколко години показва определени явления на разпадане. От една страна, те очевидно се дължат на глобализацията, респективно на появилото се в тази връзка желание на фирмите да участват по-силно на международния финансов пазар, от друга страна – на ерозията на колективно-договорните и социални отношения, тъй като както синдикатите, така и работодателските съюзи губят организационна сила, а с това и способността за координиране. Социалната държава Федералната република е образец за т.нар. консервативно-корпоратистка социална държава, която се определя още като„християндемократическа” или като„тип Бисмарк”. Тази терминология показва, че социалната държава не е създадена най-напред от социалдемократи, а в историческото си възникване води началото си преди всичко от консерватори и християндемократи. След Втората световна война развитието на социалната държава е ускорено от две партии на социалната държава(ХДС/ ХСС и ГСДП). Въпреки големия си финансов обхват, германската социална държава се отличава с едно умерено преразпределение, тъй като съществуващите социални различия често продължават да съществуват. Пример за това са различните системи за социално осигуряване и обезпечаване за различни професионални групи. Общото задължение за социално осигуряване важи само за работници; самонаети лица и държавни служители могат да се осигуряват срещу социални рискове по частна линия, респективно подлежат на една отделна система на обезпечаване(например пенсии за държавни служители). Участие във вземането на решения и автономия на колективното трудово договаряне Консервативнокорпоратистка социална държава Високи разходи извън заплатите 127 Пенсии Осигуряване срещу безработица Система на здравеопазване 128 В центъра на германската социална държава стоят корпоративно самостоятелни системи за социално осигуряване, които се финансират по метода на разпределението чрез задължителни вноски на работниците. Освен това, при нужда или текущо(както при пенсионното осигуряване) се плащат субсидии от федералния бюджет. Тъй като разходите на социалната държава тежат преди всичко върху заплатите, а с това оскъпяват производствения фактор труд, този начин на финансиране се оказва пречка за създаването на работни места, особено в ангажиращите голям персонал браншове на услугите. Осигурителните услуги се ориентират малко или много според принципа на еквивалентността, т.е. колкото по-дълго време работникът е плащал вноски, респективно колкото по-голям е бил доходът му, толкова по-големи са услугите. Това центриране на социалната държава върху доходите от труд е проблематично преди всичко за лица с не много стабилни трудови биографии, тъй като могат да получат само ограничена социална защита. Пенсии: изплащаното от законовото социално осигуряване стандартно пенсионно ниво възлиза(без допълнително фирмено осигуряване) на около 70% от средната нетна заплата. След последните пенсионни реформи, тази стойност ще спадне дългосрочно до около 50%. За компенсиране на този спад, чрез държавни добавки и данъчни облекчения, се насърчава сключването на допълнително пенсионно осигуряване. Ако придобитите права на пенсия са под нивото на социалната помощ, като заместител се явява минимално обезпечение за възрастни хора. Осигуряване срещу безработица: изплащаното от осигуряването срещу безработица обезщетение за безработни І, в зависимост от семейното положение, възлиза на 60 до 67% от предходната заплата. В зависимост от продължителността на плащане на вноските и възрастта на получателя, то се изплаща между 6 и 24 месеца. След изтичане на тези права може да се получава финансирано от данъци обезщетение за безработни ІІ в размер на социалната помощ. Получаването на обезщетение за безработни ІІ, респективно на социална помощ(за нетрудоспособни), предполага проверка на нуждата, освен това, от работоспособните се очаква и проверява готовността за започване на работа. Законовото право на тези услуги на подпомагане гарантира един социалнокултурен екзистенц-минимум за всички лица. Система на здравеопазване: услугите на законовото здравно осигуряване, в сравнение с другите страни, се считат за добри, но системата е и сравнително скъпа. Деца и неработещи съпруг или съпруга са съосигурени от своите роди- Германия Равнище на заетост 2008 г. 70,7 % (65,4 %) Относителен дял на трудоспособните лица(жени) на възраст от 15-64 години в общото население (източник: Eurostat) Разлика в доходите от труд между мъже и жени 59% Процент на дохода, който жените получават спрямо мъжете (източник: Human Development Index 2009: 186) Равнище на безработица 2008 г. 7,3% Относителен дял на безработните в общото трудоспособно население (източник: Eurostat) Равнище на дългосрочната безработица 2008 г. 3,8% Относителен дял на дългосрочно безработните(12 месеца и повече) в общото трудоспособно население (източник: Eurostat) Неравенство в доходите/ Коефициент на Джини 2009 г. 28,3% Индекс на неравно разпределение на доходите, колкото по-висока е стойността му, толкова по-голямо е неравенството (източник: Human Development Report 2009: 195) Индекс на бедност 2009 г. 10,1% Индексът на бедност се състои от различни индикатори (продължителност на живот, равнище на грамотност, достъп до здравеопазване …), 0= най-ниска бедност, 100= най-висока. бедност) (източник: Human Development Report 2009: 180) Образование: зависимост на образователния успех от социалноикономическия произход 2006 г. 19% Относителен дял, при който разликите в успеха между учениците се дължи на социалноикономическия им произход (източник: OECD 2007) Степен на синдикализация 2007 г. 19,9% Относителен дял на трудоспособното население, организирано в синдикати (източник: OECD) 129 Образователната система Допълнителна литература: Egle, Christoph 2006. Deutschland: der blockierte Musterknabe // Thomas Meyer(Hg.). Praxis der Sozialen Demokratie. − Wiesbaden, 2006, S. 273–326. Katzenstein, Peter J. 1987. Policy and Politics in West Germany. The Growth of a Semisovereign State/ Peter J. Katzenstein. − Philadelphia, 1987. Schmidt, Manfred G. 2007. Das politische System Deutschlands/ Manfred G. Schmid. − München, 2007 . 130 тели, респективно от работещия си партньор, а получателите на социални услуги автоматично са членове на законовото здравно осигуряване. Самонаети лица, държавни служители и работници с високи доходи са освободени от задължението за осигуряване и могат(най-често при по-изгодни условия) да се осигуряват частно. Образователната система: Образователната система попада почти изцяло под отговорността на федералните провинции и показва значителни регионални различия по отношение на структурата и качеството. Докато някои провинции успяват да се присъединят към международната водеща група, компетенциите на учениците в други провинции са под средното равнище на ОИСР. В сравнение с другите страни, освен това, стана ясно, че в почти никоя друга страна социалният произход на учениците не определя толкова силно образователния им успех, т.е. повелята за равенство на шансовете почти не се изпълнява. В сравнение с другите страни, въпреки обичайните трудности в предлагането на стажантски места, системата на дуалното професионално обучение все още се смята за пример, тъй като дава възможности за практическа професионална квалификация в предприятие и я свързва със задължителното общообразователно обучение. Извод „Моделът Германия” дълго време се счита за пример за останалите и до 70-те години на миналия век Германия е страна с висока степен на социална демокрация. В хода на адаптирането към последиците от германското обединение и глобализацията, страната губи тази водеща позиция. Оттогава Германия може да бъде определена като страна със средна степен на социална демокрация. Важни причини за това са, че начинът на финансиране на социалната държава в международна конкуренция се оказва неблагоприятен и, въз основа на ориентираната към стабилност политическа система, необходимите реформи не могат да бъдат приети в нужния срок. От средата на 90-те години на миналия век първо правителството на Кол, а след известно колебание и правителството на Шрьодер, се опитват да укрепят конкурентоспособността на германската икономика чрез преустройство и възстановяване на социалната държава и да приспособят системата на социалното осигуряване към застаряването на обществото и промените в семейните структури. Тези реформи донякъде се налагат при значителна съпротивата на населението, но вероятно са и продължават да бъдат предпоставка за ново повишаване на равнището на заетост. Времето ще покаже дали в бъдеще Германия отново ще успее да постигне висока степен на социална демокрация. 5.4. Япония 29 От Ън-Чунг Ли В академичната дискусия почти не може да се намери страна, която да има толкова различни характеристики, колкото Япония. Особено по отношение на държавата на благоденствието, респективно обществото на благоденствието, обхватът на образа на Япония е голям – от либералноконсервативен режим на благоденствие със силен„социалдемократически” отпечатък до„безкласово общество в марксистки смисъл”. Отношенията в Япония не могат да се поставят лесно под един знаменател. От 1955 г. една консервативна партия, ЛДП(Либерална демократическа партия), с кратко прекъсване между 1993-1994 г., излъчва министърпредседателя. През 2009 г. за пръв път ЯДП(Японска демократическа партия), която може да се причисли към център-ляво, постига мнозинство. По отношение на публичните социални разходи, в сравнение с високо развитите индустриални страни, Япония показва лоши резултати. През 2005 г., в сравнение със страните от ОИСР, с 22,9% Япония има равнище на социалните разходи под средното(средно 24,4%) и с това се нарежда далеч зад Германия(31,1%) или Швеция(33,6%). Равнището на социалните разходи показва отношението между социалните разходи и брутния вътрешен продукт(БВП). Същевременно, обаче, Япония се отличава с най-голямата в света продължителност на живота, по-специално при жените, статистически изключително ниска смъртност при деца под 1 година и забележително балансирано разпределение на доходите. Всичко това говори за продуктивността на системите за социална сигурност там. Освен това, според проучвания на мнението, около 90% от японците се причисляват към средната класа. С оглед на подобна сложна ситуация, разглеждането на Япония изисква особено старание. Много често дискусиите за Япония се свеждат до взаимно изключващи се алтернативи: Уникална ли е Япония или не? Отговорът може да бъде само„и да, и не”. В Япония, както и във всички други общества, могат да се намерят както уникални, така и сходни елементи. Тук няма взаимно изключващи се алтернативи, а само съвместно съществуване. 29 Този текст се базира на Lee, Eun-Jeung. Soziale Demokratie in Japan: Elemente Sozialer Demokratie im japanischen System // Thomas Meyer(Hg.). Praxis der Sozialen Demokratie. Wiesbaden, 2006, S.374-444, и е променен само на места. Специалният случай Япония Ниско равнище на социалните разходи Висока продуктивност на системите за социална сигурност 131 Развитие на политическата система в три фази Доминиране на консервативна партия „Прогресивна” конституция 132 Политическата система Политическата система на Япония, по своята същност, е парламентарна демокрация. От една страна, чрез Конституцията от 1947 г. се гарантират основните права на гражданите, от друга – конкуренцията за политическа власт и процесите на вземане на решения се основават на политически партии. Развитието на политическата система в следвоенния период като цяло се разделя на три фази: първата фаза(1945-1955 г.) се смята за фаза на изграждане след войната. Втората фаза(1955-1993 г.), като цяло, се нарича„система на 1955 г.”, докато третата фаза(след 1993 г.) се счита за фазата на политическите реформи. Означението„система на 1955 г.” идва оттам, че двата главни носители на тази система, ЛДП и ЯСП(Японска социалистическа партия) са основани през 1955 г. Именно тогава, не само Жиюто и Миншуто се обединяват в ЛДП, но и дясното и лявото крило на японските социалисти се сливат в ЯСП. Най-напред очакванията са, че в резултат на това ще се образува двупартийна система от английски вид. В хода на 60-те години на миналия век, обаче, става ясно, че е възникнала доминирана от една единствена партия система, която може да се сравни с хегемонията на Социалдемократическата партия в Швеция, Християндемократическата партия в Италия и Индийския национален конгрес. От 1955 г., с десетмесечна пауза между август 1993 г. и юни 1994 г., ЛДП непрекъснато доминира събитията в парламента и излъчва министър-председателя. Тепърва ще стане ясно до какви промени ще доведе изборната победа на ЯДП през 2009 г. 30 Конституцията и системата на основните права Конституцията от 1947 г., въведена от американските окупационни власти под ръководството на генерал Дъглас Макартър, влиза в сила на 3 май 1947 г. Наред с Чл. 9, който забранява ремилитаризирането на Япония, тя съдържа Чл. 25, който гласи: „Всеки гражданин има право на минимум от здравословен и образован живот. Във всички области на живота държавата трябва да полага усилия за развитието и увеличаването на социалното благо, социалната сигурност и общото здраве.” 30 вж. DeWit, Andrew.„Change“ comes to Japan? Berlin, Friedrich-Ebert-Shiftung, 2009. Освен това, в Чл. 27 на Конституцията е написано:„Всеки гражданин трябва да има право на труд и задължение за труд.” Върховният съд, като най-висша съдебна инстанция в Япония, нееднократно решава, че този Чл. 25 не дава право на съдебна претенция, а трябва да се разбира като декларирана цел. Чрез това утвърждаване на правото на труд и на социални основни права в конституцията, японската държава се задължава да формира политиката на заетост и социалната държава. Ето защо, осигуряването и създаването на работни места заема важно място в японската система на благоденствието, докато системите за социална сигурност – пенсионно, здравно осигуряване, социални грижи и осигуряване срещу безработица – трябва да бъдат поставени на солидна финансова основа от страна на държавата. Политическата икономия Япония спада към т.нар. координирани пазарни икономики. Във всеки случай, координацията в Япония става в рамките на мрежи от компании, които често се състоят от транссекторни групи или семейства от фирми. Тези групи от фирми се наричат„кейрецу”. Образователните системи и методите на трансфер на технологии също се организират по структурата„кейрецу”. Работниците се окуражават да усвояват специфични за групата от фирми умения, като за сметка на това могат да разчитат на доживотна заетост. Синдикатите също са организирани по фирми, което дава на персонала правото на участие във вземането на решения, касаещи делата на фирмата. Японските фирми се финансират от дългосрочни банкови кредити, което им позволява сравнително висока сигурност при планирането, а с това и концентрация върху дългосрочното фирмено развитие. От страна на държавата, непосредствено след Втората световна война и до 60-те години на миналия век, на преден план стои политиката на пазара на труда и заетостта. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век правителството на ЛДП, което първоначално беше поставено под натиск от социалнополитически акции на„прогресивни”, т.е. комунистически или социалдемократически кметове, също започна значително да развива социалните Задължение на социалната държава Координирана пазарна икономика, основана на мрежи от фирми 133 Активна политика на пазара на труда Широкообхватни професионални социални услуги Пенсии 134 системи. В хода на петролните кризи от средата на 70-те години на миналия век, силно експанзивната дотогава социална политика е спряна, но не е възстановена отново. Социалните партньори и държавните актьори са единни, че, с оглед на нарастващото преплитане на световната икономика и рисковете от това, активната държавна политика на пазара на труда трябва да бъде разширена. В рамките на активната политика на пазара на труда са въведени различни мерки, като субсидии за заплати, незабавни кредити, финансови помощи за квалификация. Разрастващата се до втората половина на 90-те години на миналия век заетост и много ниските нива на безработица са доказателство за успеха на тази политика. Социалната държава Въпреки че Чл. 25 от Японската конституция съдържа клауза за социална държава и заради него още през 1947 г. в много области законите се реформират или гласуват отново, противно на икономическата си динамика, Япония дълго време се смята за страна със закъсняло социално развитие. Също така, по отношение на относителния дял на държавните социални услуги в брутния национален продукт, Япония се намира винаги в долния край на скалата, в сравнение с други страни от ОИСР. Изолираното разглеждане на държавните социални услуги може да обхване само една част от социалната държавност на Япония, тъй като там професионалните социални услуги са много широкообхватни. Те възлизат на минимум 10% от брутния национален продукт. На работник на месец фирмите изразходват средно 570 евро за законовите социални вноски и почти 1000 евро за професионални социални услуги. При това, японската система на благоденствието не се опитва да реализира социалния баланс и социалната интеграция второстепенно, чрез социални трансфери за отделни индивиди, а преди всичко с мерки на политиката на пазара на труда и заетостта. Пенсии С реформата от 1973 г. пенсиите за т.нар.„стандартни” пенсионери 31 в осигуряването на работници и служители се увеличават до 45% от средната заплата и се обвързват с индекса на потребителските цени. С пенсионната реформа през 1985 г., обаче, вноските постепенно се увеличават, а пен31 Абстрактна ориентировъчна величина в пенсионното осигуряване – индивид на 65 години, 45 години е получавал средна работна заплата и съответно плащал пенсионноосигурителни вноски, бел.прев. сиите намаляват, за да се овладее ефекта от процеса на застаряване на японското общество до 2025 г. Т.нар. национално пенсионно осигуряване е въведено като основано на вноски задължително осигуряване за всички граждани. То трябва да гарантира едно минимално обезпечаване. Средната пенсия за старост в националната пенсионна система през 2007 г. възлиза на около 405 евро месечно. През 2007 г. 96% от всички граждани над 60 години получават национална пенсия. В повечето случаи към това се прибавя и професионална пенсия, която през 2004 г. възлиза средно на около 1300 евро, което съответства на 53,4% от средната работна заплата, респективно обезщетение до 64 месечни заплати, при достигане на границата на професионалната възраст. Система на здравеопазване Системата на здравеопазване се основава на принципа на универсалността и чрез програмата за грижи за болните държавата гарантира, че здравна защита ще бъде предложена и на неосигурени нуждаещи се лица. При здравното осигуряване на работниците и служителите, чрез реформата от 1984 г., е въведено собствено участие от 10%, което междувременно е увеличено на 20 до 30%. С това, през 1984 г. се състои хармонизиране с националното здравно осигуряване, в което са осигурени онези лица, които не са или вече не са членове на здравно осигуряване на работници и служители, например самонаети лица, селяни, заети в малки фирми и съответните им семейни членове. В националното здравно осигуряване собственото участие отдавна е 30%. Образователната система Образованието има важно значение в системата на благоденствието на Япония. През 2007 г. 93% от японското население, след приключването на задължителното образование от девет години, са преминали в тригодишно гимназиално училище. Ако към това се прибавят и задочните и вечерни училища, този дял нараства до 97,3%. Въпреки това, държавните разходи за образование, в сравнение с другите страни, са много малки. Спрямо БВП, през 2006 г. те възлизат само на 3,5%. Японското министерство на образованието обяснява това с относително високия дял на частните учебни заведения, 77,5% от японските университети са частни. Система на здравеопазване Образователна система 135 Допълнителна литература: Lee, Eun-Jeung 2006. Soziale Demokratie in Japan. Elemente Sozialer Demokratie im japanischen System // Thomas Meyer(Hg.). Praxis der Sozialen Demokratie. − Wiesbaden, 2006, S. 374–444. 136 Извод В Япония са налице всички елементи на една социална демокрация. Все пак, тази социална демокрация, за разлика от останалите изследвани страни, е възникнала без мощна социалдемократическа партия и без социалдемократическа идеологическа основа. По-скоро, японският бюрократичен, академичен и политически елит се отличава с готовността си, независимо от идеология или научна догматика, да търси приемливи решения и за целта навсякъде по света да събира и обработва информация, идеи и концепции. Слаба страна на японската система е, че тя остава в голяма степен обвързана с японското гражданство. До днес страната почти не разполага с концепции и практически подходи за интеграцията на чуждестранни малцинства. Имиграцията на работна ръка, все пак, започва отдавна и вероятно ще се усили в бъдеще. Равноправието на половете също има нужда от значително подобряване. Поради тези открити проблеми, върху социалдемокрацията в Япония с нейните широко развити и продуктивни системи за социална сигурност пада сянка. След социалнополитическите реформи през 80-те години на миналия век, в политическия дискурс те вече не се поставят като пречка за интернационализирането и глобализирането на японската икономика. През 90-те години на миналия век фирмените асоциации искат, наред с дерегулирането на икономиката, също и флексибилизиране на структурите на заетост и свиване на основния персонал, за да могат да оцелеят във времена на рецесия и на изострена глобална конкуренция. В действителност, в политическия дискурс те не успяват да се наложат с исканията си, свързани с пазара на труда. Междувременно, самите фирмени асоциации се отдръпват от тези искания и изискват от своите фирми-членки и от държавата да се ангажират повече за заетост и образование. Въз основа на добре развитите и продуктивни системи за социална сигурност, от една страна, и сенчестите страни и проблеми, от друга, Япония може да бъде определена като страна със средна степен на социална демокрация. Интересно в случая е, че организацията на държавата, моделът на благоденствие и икономика фундаментално се различават от Германия, която също може да се определи като страна със средна степен на социална демокрация. Япония Равнище на заетост 2008 г. Разлика в доходите от труд между мъже и жени 70,7 % (59,7 %) 45% Относителен дял на трудоспособните лица(жени) на възраст от 15-64 год. в общото население (източник: Eurostat) Процент на дохода, който жените получават спрямо мъжете (източник: Human Development Index 2009: 186) Равнище на безработица 2008 г. 4,0% Относителен дял на безработните в общото трудоспособно население (източник: Eurostat) Равнище на дългосрочната безработица 2008 г. 1,3% Относителен дял на дългосрочно безработните(12 месеца и повече) в общото трудоспособно население (източник: Eurostat) Неравенство в доходите/ Коефициент на Джини 2009 г. 24,5% Индекс на неравно разпределение на доходите, колкото по-висока е стойността му, толкова по-голямо е неравенството (източник: Human Development Report 2009: 195) Индекс на бедност 2009 г. 11,6% Индексът на бедност се състои от различни индикатори (продължителност на живот, равнище на грамотност, достъп до здравеопазване …), 0= най-ниска бедност, 100= най-висока. бедност) (източник: Human Development Report 2009: 180) Образование: зависимост на образователния успех от социалноикономическия произход 2006 г. 7,4% Относителен дял, при който разликите в успеха между учениците се дължи на социалноикономическия им произход (източник: OECD 2007) Степен на синдикализация 2007 г. 18,3% Относителен дял на трудоспособното население, организирано в синдикати (източник: OECD) 137 Запазване на традиционната държава на благоденствието Социалнокултурна хомогенност формира политическата култура 138 5.5. Швеция От Ерик Гургсдиес До днес Швеция успява да запази традиционната държава на благоденствието с широкообхватни обществени(парични) обезпечения, както и с развит сектор на обществените услуги и във времената на глобализация: така в момента шведите разполагат с безплатно образование от предучилищна възраст до университета, обществената здравна система, с изключение на малка(входяща) такса, е безплатна за всички, в случай на безработица до един определен праг се изплащат 80% от предходната заплата, обществената пенсионна система, свързана с доходите, включваща и финансирана с данъци гарантирана пенсия за хора с недостатъчни доходи, се грижи да не се допуска бедност при хората на възраст. Ако, освен това, се вземе под внимание, че в обществения сектор на Швеция е заета една трета от работещите, което изпраща данъчната квота на челно международно място, и че от началото на 1990 г. Швеция изпада в най-тежката си икономическа криза от Голямата депресия насам, се натрапва въпросът как така във времената на глобализация държавата на благоденствието в Швеция успява да се защити, за разлика от почти всички други страни. На този фон са интересни политическата култура и манталитетът на шведите, които открай време са повлияни от социални представи за равенство. Те вероятно произлизат още от старогерманските форми на живот, които слабо изразеният федерализъм не успява да затрупа. Забележителната доскоро социално-културна хомогенност също би могла да бъде обяснение за това. Относително самостоятелните общини играят решаваща роля за местния живот. В страна, в която географските разстояния могат да доведат до известна изолация, местното самоуправление показва дълбоко вкореняване в народното съзнание. При това, обаче, централни държавни рамкови закони, както и целенасочени централни финансови субсидии се грижат за висока степен на еднаквост на местните условия на живот. Политическата система В политическата система на Швеция важна роля играят консенсусът, преговорите и интеграцията. Съответно, за шведския законодателен процес е характерно силно институционализирано участие на гражданското общество. В началото на процеса правителството назначава комисия, която трябва да проучи фактическото положение на нещата. Инициативата най-често изхожда от правителството, но инициатори могат да бъдат и Ригсдагът(парламентът), държавните власти или дори обществени групи(!). Комисията, състояща се, съгласно закона, от политици, експерти и представители на засегнатите обществени групи, приема позиция, която представлява основата за дискусия. В основата на този т.нар.„метод на реми” лежи представата за общество, ориентирано към компромиса и консенсуса. От началото на 30-те години на миналия век социалдемокрацията заема доминираща позиция в партийния ландшафт на Швеция. По време на Голямата депресия, срещу икономическия основен поток, тя прилага финансирана с кредити обществена програма за заетост и за подобряване на инфраструктурата и на жилищното положение на многодетни семейства. „В Централна Европа се строяха барикади на улиците. В Швеция се опитвахме да продължим напред, строейки кръстовища на две нива.”, подчертава дългогодишният министър-председател Таге Ерландер, изтъквайки политическата насоченост на програмата за заетост. Успехът на програмата за заетост изстрелва нагоре не само изборните резултати на Социалдемократическата работническа партия(СДРП), но и броя на членовете ѝ, както и на тясно свързаната с нея Конфедерация на шведските профсъюзи LO(Landorganisationen). Разпокъсването на дясно-центристката опозиция също благоприятства доминиращата позиция на социалдемокрацията: на т.нар. социалистически блок от социалдемократи, зелени и леви и бивши еврокомунисти противостои т.нар. граждански блок на консерватори, либерали, Центристката(бившата Земеделска) партия и християндемократи, които излъчват правителството от 2006 г. Дори и след изборната победа на гражданския блок през 2006 г., солидно мнозинство от партии е благоприятно настроено към държавата на благоденствието. Конституцията и системата на основни права Шведската конституция съдържа не само негативни, но и широки позитивни права и свободи. Въпреки че социалните, икономически и културни основни права, т.е. позитивните права и свободи, не са юридически обвързващи, както политическите основни права, те задават обществено-политическите цели, които трябва да се преследват. Например, в конституцията се казва:„Личното, икономическото и културно благоденствие на отделния човек трябва да бъде основна цел на обКонсенсус и интеграция оформят политическата система Доминираща позиция на социалдемокрацията Негативни и позитивни права и свободи в конституцията 139 Моделът Рен-Майднер ществените дейности. Задължение най-вече на общността е да осигури правото на труд, жилище и образование и да се грижи за социална сигурност при добри условия на живот”. Юридически обвързващи или не, само фактът, че тези обществено-политически цели заемат толкова важно място в конституцията, им дава висок ранг в общественото съзнание. Това се отразява в конструкцията на шведската държава на благоденствието и нейната пазарна икономика/политическа икономия. Политическата икономия Шведската икономическа политика се основава на т.нар. Модел РенМайднер. Наименованието му идва от двамата обществени икономисти Гьоста Рен и Рудолф Майднер. През 1951 г. двамата развиват общоикономически модел, който трябва да съвмести пълната заетост с една„солидарна политика на работни заплати”, без да предизвика инфлационни процеси. Основната представа е, че трайната пълна заетост не може да бъде постигната чрез последователно високо общоикономическо търсене, било то създадено от благоприятно развитие на световната икономика или от национални конюнктурни програми. Тъй като отделните клонове на икономиката винаги нарастват с различна скорост, едно трайно високо общоикономическо търсене бързо води до възникването на тесни сектори. За да могат да продължат растежа си въпреки това, тесните сектори се опитват да привлекат работна ръка от други браншове. При пълна заетост това може да стане само с предлагане на по-високи заплати и е свързано с последващи увеличения на цените в тези сектори. Тогава това води – за компенсиране на загубата на покупателна сила – до увеличения на заплатите в останалите браншове, в резултат на което се стига до общи увеличения на цените, а с това и до инфлационни развития в общата икономика. Солидарна политика на заплати Ситуацията е усложнена и от това, че от края на Втората световна война Конфедерацията на шведските профсъюзи преследва т.нар.„солидарна политика на работни заплати”. Тя има две основни цели. От една страна има претенцията да наложи принципа на„равна заплата за равна работа”, при което се ориентира по развитието на средната трудова производителност. От друга страна, разликата в заплатите между различните видове работа трябва общо да бъде намалена. Условие за постигане на тези цели е предимството на централните преговори за заплати пред по-долните нива. За да се предотврати повторната загуба на резултатите от една„солидарна 140 политика на работни заплати” вследствие на инфлацията, моделът РенМайднер препоръчва строга обществена финансова политика, която овладява общоикономическото търсене чрез бюджетни излишъци. Такава икономическо-политическа концепция тласка нископроизводителните фирми към двойна отбрана: от една страна, въз основа на лошата им разходна и ценова структура, при умерено търсене те са изправени пред проблеми с продажбите. А от друга страна,„солидарната политика” изостря и без това вече проблематичното положение с разходите, а с това и с конкуренцията, като налага във всички браншове и фирми искания за заплати в съответствие с развитието на средната трудова производителност. Обратно на това, високопроизводителните фирми се облагодетелстват по два начина: от една страна, въз основа на доброто си положение с разходите, а с това и с по-благоприятно ценообразуване, те са изправени пред достатъчно търсене. От друга страна, ориентираното към средната производителност сключване на колективни трудови договори нарочно не изчерпва високопроизводителната си свобода на разпределение. По този начин, тези фирми получават и приток на капитал за създаването на нови високопроизводителни работни места. Следователно, губещи от комбинацията от рестриктивна фискална политика и„солидарна политика на заплати” са нископроизводителните фирми, както и заетите там работници. Възникващата в резултат на това безработица не се възприема дефанзивно, като обществен проблем, а офанзивно, като обществено предизвикателство, с което може да се справи само една развита активна политика на пазара на труда: чрез широкообхватна система от образователни дейности и помощи за мобилността се прави опит да се квалифицират безработни лица за продуктивните и следователно добре платените работни места. Така погледнато, рестриктивната фискална политика,„солидарната политика на заплати” и активната политика на пазара на труда действат в посока на постоянно подновяване и структурно адаптиране на шведската икономика към изискванията на световния пазар. Това е и едно съществено обяснение на бързия шведски изход от кризата през 90-те години на миналия век: тъй като съществува добре развита система на активна политика на пазара на труда и страните по колективното трудово договаряне традиционно предпочитат високопроизводителни работни места пред защитаването на съществуващи нископроизводителни работни места, Швеция съумява бързо да превърне иновациите в заетост. В рамките на пет години – при добра международна конюнктура – страната повишава експортната си квота от 33 на 45%, т.е. с около една трета. Безработицата като обществена задача за адаптиране 141 Социалноструктурните развития изискват нова ориентация на социалната политика Експанзия на сектора на обществените услуги Пенсии 142 Социалната държава В хода на процеса на следвоенен растеж, Швеция изживява бързо преструктуриране от бедно работническо-селско общество до бързо добиващо лично благоденствие общество на служители. С оглед на тези социалноструктурни развития, политиката за минимално обезпечаване(например еднаква държавна пенсия за крал и просяк) стратегически е допълнена от обезпечаване на жизнения стандарт(например допълнителна, ориентирана към размера на доходите, пенсия), за да се стигне до гарантиращо запазването на политическата власт мобилизиране на избиратели. Шведската държава на благоденствието защитава гражданите си не само чрез обществени парични услуги при настъпване на елементарни житейски рискове. Тук влиза и един развит сектор на услугите, който се грижи за безплатно или почти безплатно обслужване на деца и възрастни, за здравни и образователни услуги, както и за обучения във връзка с политиката на пазара на труда.„Всеки заплаща данъците си, според доходите си, и благоденствието, което предлага обществото, почива повече на житейската ситуация, в която се намира човек, отколкото на вноските, които той сам е платил. Услугите не са резултат от решения, които се взимат на пазара, а са определени в политическия процес.”(Meidner, Hedborg 184: 56) Бързата експанзия на сектора на обществените услуги успява в общи линии да се осъществи при пълна заетост само чрез активирането на жените. За времето от 1960 г. до 1990 г. степента на заетост на трудоспособните шведки се увеличава от средните за Европа 50% до рекордните в света 83%. В подробности, стълбовете на държавата на благоденствието са организирани по следния начин: Пенсии: през 90-те години на миналия век старата пенсионна система(национална пенсия за всички плюс зависима от доходите пенсия за работещите) е реформирана„демографски устойчиво”. Правата на пенсия могат да започнат да се използват на възраст между 61 и 67 години. Данъчно финансираната гарантирана пенсия отива за лица без или с недостатъчни доходи от труд, при което частното имущество не се смята. Заетите плащат твърда вноска от 16% за тяхната пенсия от(преразпределени) доходи и инвестират индивидуално други 2,5% в имуществени фондове, от които след това се изплаща премийна пенсия от частен капитал. Осигуряване срещу безработица: Досега осигуряването срещу безработица се основава на доброволност. Касите се администрират от синдикатите, което се разглежда като важна причина за извънредно високата степен на синдикализация. Досега вноските са ниски, а по-голямата част от изплатените осигуровки са финансирани от данъци. Управляващата от 2006 г. гражданска коалиция толкова влошава ситуацията с вноските, че много хора напускат касите и синдикатите. В резултат на това, степента на синдикализация спада рекордно от 100 години насам. За членове на касите в момента обезщетението за безработни е 80% от доходите до определен максимален праг. Тези 80% се изплащат от осмия ден на безработицата за период от 200 дни, след това се плащат неограничено 70%. За нечленове има ниско държавно минимално осигуряване. Социална помощ: В Швеция социалната помощ е в ресора на здравното и социалното министерство, но на местно ниво се организира от общините и се финансира основно от общински данъци. Размерът на социалната помощ се определя от Националния съвет по здравеопазване и благоденствие на базата на един, считан за приемлив, жизнен стандарт. Система на здравеопазване: Всички граждани на Швеция имат право на възстановяване на разходите за медицинско обслужване. То се организира от провинциалните парламенти и се финансира основно чрез преки данъци върху доходите. Отчасти допълнително се плащат още пациентски такси, които могат да са различни за отделните провинции. Освен това, всички онези, чието годишно възнаграждение надхвърля 6000 крони, имат право на обезщетение при загуба на доходите. Тази здравна осигуровка се финансира със задължителното участие на работодателя и осигурителни вноски, които се превеждат заедно с данъците. Въпреки че в момента Швеция има най-високата данъчна квота сред страните от ОИСР, това не означава, че държавата на благоденствието е свързана с особено големи разходи. Защото американците не изразходват за осигуреността срещу елементарни житейски рискове(безработица, заболяване, старост) по частна линия по-малко, отколкото шведите трябва да платят чрез данъци и социални такси. Основната разлика, обаче, се крие в това, че в Швеция е осигурено цялото население, докато в САЩ всички неплатежоспособни остават извън частните системи за социално осигуряване. Осигуряване срещу безработица Социална помощ Система на здравеопазване Универсалистичен принцип 143 Образователна система Допълнителна литература: Gurgsdies, Erik 2006. Schweden: Zivilgesellschaft im universalistischen Sozialstaat. // Thomas Meyer(Hg.). Praxis der Sozialen Demokratie. − Wiesbaden, 2006, S. 47–129. Ако в хода на процеса на глобализация се стигне до отваряне на икономически граници, импортната конкуренция ще постави под натиск шведските нископроизводителни групи работници. Ако Швеция успее, чрез гарантиране на доходите и програми за квалификация, да намали страха на заетите от загуба на работни места и статус, икономическо-политическата свобода ще се увеличи и вътрешнополитическите разходи за външноикономическо отваряне ще намалеят. Затова, с оглед на глобализиращите се икономически отношения, насочената към квалифициране и гарантиране на статуса политика на благоденствие представлява силен икономическополитически инструмент, за разлика от една социална политика, насочена само към защитата на икономически губещите. Образователната система: тъй като истинската„суровина” на модерните общества на индустрията и услугите се състои от запаси от знания и от креативното им използване, на образователната система се отдава стратегическо значение за по-нататъшното обществено развитие в глобализираната световна икономика. Междувременно, Швеция разполага с една развита, макар и още не безплатна система от детски градини. От предучилищна възраст до университета учебните заведения могат да се посещават безплатно. Интегрираното общо училище следва принципа„Приемаме всички”. Почти всички, завършващи общото училище, след това доброволно посещават надграждащото гимназиално училище. В края на 70-те години на миналия век висшето образование е отворено за всички: всички, които са в състояние да участват в избрани обучителни програми, могат да следват, ако има свободни студентски места, иначе важи списък на чакащите, съставен по различни критерии. Освен това, Швеция притежава и добре развита система за обучение на възрастни. В крайна сметка: стратегическо значение на средната класа Скандинавската държава на благоденствието ще съществува дотогава, докато средната класа цени услугите ѝ. Тя плаща лъвския пай от обществените разходи и очаква срещу това услуги с високо качество. Ако обществените осигурителни услуги се разминат с представите на средната класа, тя ще се обърне към предложения на пазара, които трябва 144 Швеция Равнище на заетост 2008 г. 74,3 % (71,8 %) Относителен дял на трудоспособните лица(жени) на възраст от 15-64 години в общото население (източник: Eurostat) Разлика в доходите от труд между мъже и жени 67% Процент на дохода, който жените получават спрямо мъжете (източник: Human Development Index 2009: 186) Равнище на безработица 2008 г. 6,2% Относителен дял на безработните в общото трудоспособно население (източник: Eurostat) Равнище на дългосрочната безработица 2008 г. 0,8% Относителен дял на дългосрочно безработните(12 месеца и повече) в общото трудоспособно население (източник: Eurostat) Неравенство в доходите/ Коефициент на Джини 2009 г. 25% Индекс на неравно разпределение на доходите, колкото по-висока е стойността му, толкова по-голямо е неравенството (източник: Human Development Report 2009: 195) Индекс на бедност 2009 г. 6,0% Индексът на бедност се състои от различни индикатори (продължителност на живот, равнище на грамотност, достъп до здравеопазване …), 0= най-ниска бедност, 100= най-висока. бедност) (източник: Human Development Report 2009: 180) Образование: зависимост на образователния успех от социалноикономическия произход 2006 г. 10,6% Относителен дял, при който разликите в успеха между учениците се дължи на социалноикономическия им произход (източник: OECD 2007) Степен на синдикализация 2007 г. 70,8% Относителен дял на трудоспособното население, организирано в синдикати (източник: OECD) 145 да бъдат платени частно. Но тъй като никой не обича да плаща двойно, в средносрочен план това ще намери отражение в явни изборни вотове срещу високите данъци на държавата на благоденствието. Не бедните и губещите трябва да бъдат обществено осигурявани на долната граница на съществуването(вж. примера Обезщетение за безработни ІІ в Германия), а цялото население чрез висококачествени услуги – това е скандинавският отговор на въпроса за държавата на благоденствието. Въз основа на утвърждаването на позитивни и негативни права и свободи, в конституционното право в Швеция в голяма степен е гарантирана не само формалната валидност, но също и реалното действие на основните права. Затова Швеция може да бъде определена като страна с висока степен на социална демокрация. 146 6. Е ДНО НАЧА ЛО В ЗАК ЛЮЧЕНИЕ Как може да се завърши една христоматия на основите на социалната демокрация? Единият вариант е да се обобщят резултатите, да се спомене значението им и с това публикацията да се приключи. Но това би било една илюзия, тъй като тази публикация показа, че социалната демокрация не може просто да се завърши – нито като мисловен модел, нито като политическа задача. Напротив, пътят на социалната демокрация – като идея и политически действия – трябва постоянно да се проверява, да се адаптира и да се мисли по нов начин за този път, за да се върви успешно по него. Дискусията за социалната демокрация винаги се отличавала с това да не се стои на едно място, а да се хвърля поглед на обществените развития, да се разбират шансовете и рисковете и след това да се използват за политическата навигация. Това различава социалната демокрация и от други политически модели: тя нито се придържа към традиционното, нито е сляпа за променени реалности и нови предизвикателства. Едно от централните предизвикателства през следващите години и десетилетия ще бъде формирането на глобализацията. То крие едновременно шансове и рискове. Германската социалдемократическа партия включва това предизвикателство в своята„Хамбургска програма”. Тя посочва задачи във връзка със съществените проблеми на глобализацията, от гледна точка на социалната демокрация: Благоденствие, справедливост и демокрация „Двадесет и първият век е първият наистина глобален век. Никога преди хората по света не са били толкова взаимозависими.[...] Този век ще бъде или век на социалния, екологичния и научния прогрес, който ще открие за всички хора повече благоденствие, справедливост и демокрация, или век на ожесточени битки за преразпределение и на развихрено насилие. Днешният начин на живот в нашето индустриално общество претоварва екологичната издръжливост на земята[...] На карта е поставен достойният за човека живот, мирът по света и не на последно място – обитаемостта на нашата планета.”(Hamburger Programm 2007: 6) 147 Социалната демокрация не може просто да се завърши Функциониращи капиталови и финансови пазари „Една модерна, свързана в глобална мрежа национална икономика има нужда от функциониращ капиталов и финансов пазар. Ние искаме да използваме потенциала на капиталовите пазари за качествен растеж.[...] Там, където финансовите пазари се стремят само към краткосрочни печалби, те застрашават дългосрочните стратегии за растеж на предприятията и по този начин унищожават работни места. С помощта и на данъчното, и на акционерното право ние искаме да подкрепим инвеститорите, които, вместо на бързи печалби, разчитат на дългосрочен ангажимент.[...] Разрастващата се международна мрежа на стоковите и финансови пазари прави тяхното международно регулиране все по-значимо.”(Hamburger Programm 2007: 47) Предизвикателство: глобализация Добра работа „Само този, който има надеждни перспективи в живота си, може пълноценно да развие таланта и способностите си. Добрата работа свързва гъвкавост и сигурност. Темповете на научно-техническия прогрес, все по-бързите промени в трудовия свят, ожесточената конкуренция изискват повече гъвкавост. Едновременно с това, тя предоставя повече възможности за индивидуално уреждане на собствения живот.[...] За да се свържат сигурност и гъвкавост и да се гарантира сигурност при промяната, ние искаме да развием модерна политика на работното време и да преобразуваме осигуряването срещу безработица в осигуряване на работа. Колкото и необходима и желана да е гъвкавостта, толкова с нея не бива да се злоупотребява. Ние искаме да укрепим безсрочните и социално гарантирани трудови отношения. Искаме да преодолеем несигурната работа, за да не бъдат беззащитни наемните работници.” (Hamburger Programm 2007: 54) Тези аспекти показват, че социалната демокрация трябва да продължава да се развива непрекъснато и да се сблъсква с нови предизвикателства – в осъзнаването на своите основи и с ясна представа за реалността. 148 Бихме искали да Ви приканим да участвате в дискусията за социалната демокрация. Академията за социална демокрация на Фондация Фридрих Еберт предлага възможност за това. Осем семинарни модула се занимават с основните ценности и практически полета на социалната демокрация: Основи на социалната демокрация Икономика и социална демокрация Социална държава и социална демокрация Глобализация и социална демокрация Европа и социалната демокрация Интеграция, имиграция и социална демокрация Държава, гражданско общество и социална демокрация Мир и социална демокрация www.fes-soziale-demokratie.de 149 150 Б И Б Л И О Г РА Ф И Я Adler, Max 1926 . Neue Menschen: Gedanken über sozialistische Erziehung/ Max Adler. − 2. vermehrte Aufl. − Berlin, 1926. Aglietta, Michel 2000. Ein neues Akkumulationsregime: Die Regulationstheorie auf dem Prüfstand/ Michel Aglietta; Übersetzt von Marion Fisch. − Hamburg, 2000. Albers, Detlev, A. Nahles 2007. Linke Programmbausteine: Denkanstöße zum Hamburger Programm der SPD/ Detlev Albers, Andrea Nahles. − Berlin, 2007. Altvater, Elmar 2006. Das Ende des Kapitalismus, wie wir ihn kennen: Eine radikale Kapitalismuskritik/ Elmar Altvater. − 4. Aufl. − Münster, 2006. Beck, Kurt, H. Heil(Hg.) 2007. Soziale Demokratie im 21. Jahrhundert: Lesebuch zur Programmdebatte der SPD/ Kurt Beck, Hubertus Heil(Hg.). − Berlin, 2007. Benner, Dietrich, F. Brüggen 1996. Das Konzept der Perfectibilitй bei Jean-Jacques Rousseau: Ein Versuch, Rousseaus Programm theoretischer und praktischer Urteilsbildung problemgeschichtlich und systematisch zu lesen // Otto Hansmann(Hg.). Seminar: Der pädagogische Rousseau: Bd.II: Kommentare, Interpretationen, Wirkungsgeschichte. − Weinheim,1996, S. 12–48. Berlin, Isaiah 1958. Two Concepts of Liberty/ Isaiah Berlin. − Oxford, 1958. Bernstein, Eduard 1899. Die Voraussetzungen des Sozialismus und die Aufgaben der Sozialdemokratie/ Eduard Bernstein. − Stuttgart, 1899. Bieling, Hans-Jürgen, K. Dörre u. a. 2001. Flexibler Kapitalismus: Analysen, Kritik, politische Praxis/ Hans-Jürgen Bieling, Klaus Dörre u. a. − Hamburg, 2001. Bourdieu, Pierre u. a. 1997. Das Elend der Welt: Zeugnisse und Diagnosen alltäglichen Leidens an der Gesellschaft. − Konstanz, 1997. Brinkmann, Ulrich, K. Krenn, S. Schief(Hg.) 2006. Endspiel des Kooperativen Kapitalismus: Institutioneller Wandel unter den Bedingungen des marktzentrierten Paradigmas/ Ulrich Brinkmann, Karoline Krenn, Sebastian Schief(Hg.). − Wiesbaden, 2006. Brinkmann, Ulrich, K. Dörre u. a. 2006. Prekäre Arbeit: Ursachen, Ausmaß, soziale Folgen und subjektive Verarbeitungsformen unsicherer Beschäftigungsverhältnisse/ Ulrich Brinkmann, Klaus Dörre u. a.; Hg. von der Friedrich-Ebert-Stiftung. − Bonn, 2006. Buchstein, Hubertus, M. Hein, D. Jörke u.a. 2007. Politische Theorien, Wochenschau für politische Erziehung, Sozial- und Gemeinschaftskunde/ Hubertus Buchstein, Michael Hein, Dirk Jörke. − Frankfurt am Main, 2007. Carigiet, Erwin 2001. Gesellschaftliche Solidarität: Prinzipien, Perspektiven und Weiterentwicklung der sozialen Sicherheit/ Erwin Carigiet. − Basel; Genf; München, 2001. Castel, Robert 2000. Die Metamorphose der sozialen Frage: Eine Chronik der Lohnarbeit/ Robert Castel; Aus dem Französischen von Andreas Pfeuffer. − Konstanz, 2000. Castells, Manuel 2003. Das Informationszeitalter/ Manuel Castells. − Wiesbaden, 2003. Bd.1. Der Aufstieg der Netzwerkgesellschaft Bd. 2. Die Macht der Identität Bd. 3. Jahrtausendwende Dahl, Robert 2000. Polyarchy: Participation and Opposition/ Robert A. Dahl. − New Haven, 2000. Demirovic, Alex 2007. Demokratie in der Wirtschaft: Positionen, Probleme, Perspektiven/ Alex Demirovic. − Münster, 2007. DeWit, Andrew 2009. „Change” Comes to Japan?/ Andrew DeWit. − Berlin: Friedrich-Ebert-Stiftung, 2009. di Fabio, Udo 2005. Die Kultur der Freiheit/ Udo di Fabio. − München, 2005. Die Linke 2007. Programmatische Eckpunkte der Partei Die Linke. 14.10.2007.. Dörre, Klaus 2005. Prekarität – eine arbeitspolitische Herausforderung // WSI-Mitteilungen 5, 2005, S. 250–258. Dowe, Dieter, K. Klotzbach(Hg.) 2004. Programmatische Dokumente der Deutschen Sozialdemokratie/ Dieter Dowe, Kurt Klotzbach(Hg.). − 4. überarbeitete und aktualisierte Aufl. − Bonn, 2004. Duncker, Hermann 1931. Einleitung // Max Beer; Mit Ergänzungen von Dr. Hermann Duncker. Allgemeine Geschichte des Sozialismus und der sozialen Kämpfe. − 7. Aufl. −Berlin, 1931, S. 9. Erler, Fritz 1947. Sozialismus als Gegenwartsaufgabe/ Fritz Erler. − Schwenningen, 1947. Euchner, Walter, H. Grebing u. a. 2005. Geschichte der sozialen Ideen in Deutschland: Sozialismus – Katholische Soziallehre – Protestantische Sozialethik: Ein Handbuch/ Walter Euchner, Helga Grebing u. a. − 2. Aufl. − Wiesbaden, 2005. Fraser, Nancy, A. Honneth 2003 . Umverteilung oder Anerkennung?: Eine politisch-philosophische Kontroverse/ Nancy Fraser, Axel Honneth. − Frankfurt am Main, 2003. Eurostat: Statistische Datenbank der Europäischen Kommission.. Grebing, Helga 2007. Geschichte der deutschen Arbeiterbewegung. Von der Revolution 1848 bis ins 21. Jahrhundert/ Helga Grebing. − Berlin, 2007. Haverkate, Görg 1992. Verfassungslehre: Verfassung als Gegenseitigkeitsordnung/ Görg Haverkate. − München, 1992. Hamburger Programm 2007. Hamburger Programm: Grundsatzprogramm der Sozialdemokratischen Partei Deutschlands, beschlossen auf dem Hamburger Bundesparteitag der SPD am 28. Oktober 2007. Heidelmeyer, Wolfgang(Hg.) 1997. Die Menschenrechte: Erklärungen, Verfassungsartikel, internationale Abkommen/ Wolfgang Heidelmeyer(Hg.). − 4. − erneuerte und erweiterte Aufl. − Paderborn; München; Wien; Zürich, 1997. Heine, Christoph, H. Quast 2009. Studien- und Ausbildungswahl ein halbes Jahr nach Schulabgang: Ergebnisse einer Vorabauswertung(vorläufige Fassung): HIS: Projektbericht, November 2009/ Christoph Heine, Heiko Quast. − Hannover, 2009. Heinrichs, Thomas 2002. Freiheit und Gerechtigkeit. Philosophieren für eine neue linke Politik/ Thomas Heinrichs. 1. − Aufl. − Münster, 2002. Hondrich, Karl Otto, C. Koch-Arzberger 1994. Solidarität in der modernen Gesellschaft/ Karl Otto Hondrich, Claudia Koch. − Frankfurt am Main, 1994. Isserstedt, Wolfgang 2007. Die wirtschaftliche und soziale Lage der Studierenden in der Bundesrepublik Deutschland 2006: 18.[Achtzehnte]. Sozialerhebung des Deutschen Studentenwerks, durchgeführt durch HIS Hochschul-InformationsSystem/ Wolfgang Isserstedt. – Bonn; Berlin: Bundesministerium für Bildung und Forschung, 2007. Kant, Immanuel 1963. Grundlegung zur Metaphysik der Sitten // hg. von W. Weischedel. Kants Werke in sechs Bänden: Bd. IV. – Darmstadt, 1963. Kersting, Wolfgang(Hg.) 2000. Politische Philosophie des Sozialstaats/ Wolfgang Kersting(Hg.). – Weilerswist, 2000. Kocka, Jürgen 1995(Hg.). Bürgertum im 19. Jahrhundert: Bd. 1: Einheit und Vielfalt Europas/ Jürgen Kocka(Hg.). – Göttingen, 1995. Lassalle, Ferdinand 1987. Reden und Schriften/ Ferdinand Lassalle; hg. von Jürgen Friederici – 1. Aufl. – Leipzig, 1987. Lehnert, Detlef 1983. Sozialdemokratie zwischen Protestbewegung und Regierungspartei 1848–1983/ Detlef Lehnert – 1. Aufl. – Frankfurt am Main, 1983. Locke, John 1977. Zwei Abhandlungen über die Regierung/ John Locke; hg. von Walter Euchner – 1. Aufl. – Frankfurt am Main, 1977. Luxemburg, Rosa 1899. Sozialreform oder Revolution? Mit einem Anhang Miliz und Militarismus, Leipzig. // Rosa Luxemburg. Gesammelte Werke:Bd.1: 1893–1905, Erster Halbband, – 7. Aufl. – Berlin 1990, S. 367–466. Marx, Karl 1998. Kritik der politischen Ökonomie/ Karl Marx – Berlin, 1998.(= MEW, 23) Meidner, Rudof, A. Hedborg 1984. Modell Schweden: Erfahrungen einer Wohlfahrtsgesellschaft/ Rudof Meidner, Anna Hedborg – Frankfurt; New York, 1984. Montesquieu, Charles de Secondat 1992. Vom Geist der Gesetze: Bd. 1/ Charles de Secondat Montesquieu; hg. von Ernst Forsthoff – Tübingen, 1992. Merkel, Wolfgang u. a. 2006. Die Reformfähigkeit der Sozialdemokratie: Herausforderungen und Bilanz der Regierungspolitik in Westeuropa/ Wolfgang Merkel u. a. − 1. Aufl. − Wiesbaden, 2006. Meyer, Thomas, N. Breyer 2005 . Die Zukunft der Sozialen Demokratie/ Thomas Meyer, Nicole Breyer. − Bonn, 2005. Meyer, Thomas 2005(Hg.). Theorie der Sozialen Demokratie/ Thomas Meyer(Hg.). − 1. Aufl − Wiesbaden, 2005. Meyer, Thomas 2006. Praxis der Sozialen Demokratie/ Thomas Meyer − 1. Aufl. − Wiesbaden, 2006. Neugebauer, Gero 2007. Politische Milieus in Deutschland: Die Studie der Friedrich-Ebert-Stiftung/ Gero Neugebauer. − Bonn, 2007. Platzeck, Matthias u.a.(Hg.) 2007. Auf der Höhe der Zeit: Soziale Demokratie und Fortschritt im 21. Jahrhundert/ Matthias Platzeck, Frank-Walter Steinmeier, Peer Steinbrück(Hg.). − Berlin, 2007. Nida-Rümelin, Julian, W. Thierse(Hg.) 1997. Philosophie und Politik/ Julian Nida-Rümelin, Wolfgang Thierse(Hg.). − 1. Aufl. − Essen, 1997. OECD 2007. PISA-2006-Datenband: Tabelle 4.4c: Relationship between student performance in science and the PISA index of economic, social and culturalstatus(ESCS) for PISA 2000, PISA 2003 and PISA 2006.(zuletzt abgerufen am 20. Dezember 2009). OECD: Organisation für wirtschaftliche Zusammenarbeit und Entwicklung. OECD Stat Extracts. Plehwe, Dieter, B. Walpen 2001. Gedanken zu einer Soziologie der Intellektuellen des Neoliberalismus // Hans-Jürgen Bieling, Klaus Dörre u. a. Flexibler Kapitalismus: Analysen, Kritik, politische Praxis. – Hamburg, S. 225–239. Rawls, John 1979. Eine Theorie der Gerechtigkeit/ John Rawls. – Frankfurt am Main, 1979. Ritsert, Jürgen 1997. Gerechtigkeit und Gleichheit/ Jürgen Ritsert. – 1. Aufl. – Münster, 1997. Rousseau, Jean-Jacques 1997. Diskurs über die Ungleichheit: Kritische Ausgabe des integralen Textes/ Jean-Jacques Rousseau; übersetzt und kommentiert von Heinrich Meier – 4. Aufl. – Paderborn; München; Wien; Zürich, 1997. Röpke, Wilhelm 1946. Civitas Humana. Grundfragen der Gesellschafts- und Wirtschaftsreform/ Wilhelm Röpke. − Zürich, 1946. Schultheis, Franz, K. Schulz(Hg.) 2005. Gesellschaft mit begrenzter Haftung: Zumutungen und Leiden im deutschen Alltag/ Franz Schultheis, Kristina Schulz(Hg.). – Konstanz, 2005. Sen, Amartya 1985. Commodities and Capabilities/ Amartya Sen. – Amsterdam, 1985. 17.[Siebzehnter] BAföG-Bericht 2007. Siebzehnter Bericht nach§ 35 des Bundesausbildungsförderungsgesetzes zur Überprüfung der Bedarfssätze, Freibeträge sowie Vomhundertsätze und Höchstbeträge nach§ 21 Abs. 2, Drucksache 16/4123. − Berlin, 2007. Walzer, Michael 1997 . Pluralismus und Demokratie // Julian Nida-Rümelin, Wolfgang Thierse. Philosophie und Politik. – 1. Aufl. – Essen, 1997, S. 24–40. 151 Модул„Социална демокрация” на Онлайн Академията Кои са корените и ценностите на социалната демокрация? С какво беше и е характерна тя? Как може да изглежда практическата политика, за да я реализира с оглед на нови предизвикателства, като глобализацията и демографските промени? Това са въпросите, с които се занимава модулът „Социална демокрация” на Онлайн Академията на Фондация Фридрих Еберт. Наред с разнообразни статии за основите, полетата на действие и актьорите на социалната демокрация, може да се открие и широк списък с обяснения на понятията и учебни материали.  www.fes-onlineakademie.de ПРЕПОРЪЧИТЕ ЛНА ЛИТУРАТУРА Следната препоръчителна литература е за всички онези, които искат да продължат да се занимават с основите на социалната демокрация. Христоматии по социална демокрация __________________________________________________________ Vaut, Simon u. a.: Simon Vaut u. a. Lesebuch 2: Wirtschaft und Soziale Demokratie. 2009. Politische Akademie der Friedrich-Ebert-Stiftung. (ISBN: 978-3-86872-154-6) Как може една модерна, обвързана с ценности икономическа политика да успее? На кои теории може да се позове икономическата политика, основана на ценностите свобода, справедливост и солидарност? Кои принципи са залегнали в основата ѝ? И преди всичко: как може да бъде практически реализирана? Христоматията„Икономика и социална демокрация” проследява тези въпроси. Важна роля в това играе учението на британския икономист Джон Мейнард Кейнс. В икономически мрачни времена, в които мнозина карат само в рамките на видимостта, е още поважно да се увериш в собствения си(икономическо-)политически курс. Petring, Alexander u. a.: Lesebuch 3: Sozialstaat und Soziale Demokratie. 2009. Politische Akademie der Friedrich-Ebert-Stiftung. (ISBN: 978-3-86872-128-7) Връзката между демокрация и социална държава, модели на социална държава в различни страни, социалнополитически програми на партиите, популярна критика и действително предизвикателство: това са темите на христоматията „Социална държава и социална демокрация”. В центъра на вниманието стои въпросът: с кой компас социалната демокрация трябва да формира политиката в областта на данъците, осигуряването срещу безработица, пенсиите, здравеопазването и образованието? Фундаментални зависимости, обосновани теоретически и практически, обяснени прецизно и разбираемо. 152 История на политическите идеологии __________________________________________________________ Euchner, Walter/ Grebing, Helga u. a.: Geschichte der sozialen Ideen in Deutschland. Sozialismus – Katholische Soziallehre – Protestantische Sozialethik. Ein Handbuch. 2005. VS Verlag für Sozialwissenschaften.(ISBN: 978-3-531-14752-9) Този обширен наръчник предлага един широкообхватен поглед върху взаимовръзките на социалните движения и идейно-историческото развитие. В центъра на вниманието в случая стоят социализмът, католическото социално учение и протестантската социална етика. Langewiesche, Dieter: Liberalismus und Sozialismus. Ausgewählte Beiträge. 2003. Verlag J. H. W. Dietz Nachf.(ISBN: 978-3-8012-4132-2) В 17 статии значимият историк от Тюбинген, Дитер Лангевийше, осветлява изпълнената с напрежение и взаимно влияеща си история на големите обществени идеологии от 19 и 20 век, либерализма и социализма, в културни, социални и политически аспекти. Основи __________________________________________________________ Meyer, Thomas: Theorie der Sozialen Demokratie. 2005. VS Verlag für Sozialwissenschaften.(ISBN: 978-3-5311-4612-6) Две сили се борят за влияние в глобализирания свят днес: либертарната демокрация и социалната демокрация. Томас Майер развива теоретичните основи на една политика за социална демокрация, в която, наред с гражданските и политическите основни права, се обръща сериозно внимание и на социалните и икономически основни права на всеки човек. Томас Майер(със сътрудничеството на Никол Брайер): Бъдещето на социалната демокрация. 2007. Фондация Фридрих Еберт. Графимакс 02 ООД. В тази публикация се обобщават най-важните твърдения от „Теория на социалната демокрация” и„Практика на социалната демокрация”. 153 Социална демокрация в Германия __________________________________________________________ Eppler, Erhard: Eine Partei für das zweite Jahrzehnt: die SPD? 2008. vorwärts buch Verlag.(ISBN: 978-3-86602-175-4) Идеологът на ГСДП, Ерхард Еплер, публикува книга, която се занимава подробно с неговата партия, задачите и шансовете ѝ: той описва по впечатляващ начин как пазарно-радикалното мислене за четвърт век променя Европа и Германия. Това, което остава, е едно германско общество, чието чувство за справедливост е дълбоко наранено и в което пропастта между бедни и богати се е задълбочила до такава степен, че има опасност от разцепване на обществото. Gabriel, Sigmar: Links neu denken. Politik für die Mehrheit. 2008. (ISBN: 978-3-492-05212-2) Зигмар Габриел представя един политически проект, който мисли по нов начин за това„да си ляв” и го освобождава от фатален капан: или да бъдеш„мек” до неузнаваемост, или да изпаднеш в отживели стари леви модели. За него, мнозинствата се формират от същността на политическите модели, а не от чистата аритметика на властта и безкрайни коалиционни дебати. Той изисква завръщане към политиката. Beck, Kurt/ Heil, Hubertus(Hg.): Soziale Demokratie im 21. Jahrhundert. Lesebuch zur Programmdebatte der SPD. 2007. vorwärts buch Verlag.(ISBN: 978-3-86602-525-7) Издателите на тази публикация, заедно с други автори, също се изправят пред важни задачи за бъдещето в програмния дебат: Как и с кого ще формираме глобализацията? Накъде върви Европа? Как ще съживим демокрацията? Как икономиката ни може да расте и при това да реши социалните и екологичните проблеми в бъдеще? Къде възниква нова работа и какво може да направи превантивната социална държава? Ще успеем ли да извършим енергийната промяна? Как изглежда политическият съюз за социална демокрация в наше време? 154 Социалната демокрация в света __________________________________________________________ Meyer, Thomas(Hg.): Praxis der Sozialen Demokratie. 2005. VS Verlag für Sozialwissenschaften.(ISBN: 978-3-531-15179-3) Това заглавие представя актуалните количествени изследвания на водещи експерти в областта, в светлината на„ Теория на социалната демокрация” от Томас Майер. Обект на изслеването са Швеция, Япония, Германия, Великобритания, Холандия и САЩ. Представя се и един нов индекс за измерване на социалната демокрация. Krell, Christian: Sozialdemokratie und Europa. Die Europapolitik von SPD, Labour Party und Parti Socialiste. 2009. VS Verlag für Sozialwissenschaften.(ISBN: 978-3-531-16498-4) Кой и какво определя политиката за Европа на една партия? Кристиан Крел прави фундаментално проучване по този въпрос. За целта сравнява политиката за Европа на три национални партии за периода между 1979 и 2002 г.: на ГСДП, на Британската лейбъристка партия и на Френската социалистическа партия. Той показва съответствия, но също така и значителни различия, особено между свързаните с Европа интеграционни стратегии на трите партии. Merkel, Wolfgang/ Egle, Christoph/ Henkes, Christian/ Ostheim, Tobias/ Petring, Alexander: Die Reformfähigkeit der Sozialdemokratie. Herausforderungen und Bilanz der Regierungspolitik in Westeuropa. 2005. VS Verlag für Sozialwissenschaften.(ISBN: 978-3-531-14750-5) В края на 90-те години на миналия век социалдемократическите партии в повечето страни от Европейския съюз участват в управлението. Колко успешни са различните партии в политиката си за реформи? Следват ли единен„трети път”? Въз основа на подробни изследвания по страни се анализират и оценяват социалдемократическите политики в Германия, Франция, Великобритания, Холандия, Швеция и Дания. 155 История __________________________________________________________ Dowe, Dieter: Von der Arbeiter- zur Volkspartei. Programmentwicklung der deutschen Sozialdemokratie seit dem 19. Jahrhundert. Reihe Gesprächskreis Geschichte 2007, Heft 71(http://library.fes.de/pdf-fi les/historiker/04803.pdf). Дитер Дове описва историята на програмата и практиката на социалдемокрацията от Революцията през 1848 г., като важна част от дълъг и безкраен спор за свободен, демократичен и справедлив ред на държава и общество. Grebing, Helga: Geschichte der deutschen Arbeiterbewegung. Von der Revolution 1848 bis ins 21. Jahrhundert. 2002. vorwärts Verlag. ISBN: 978-3-86602-288-1 От години политическият успех се свързва със способността на партиите да събуждат доверие в концепциите си за пазара на труда. Това, което липсва досега, е приемлив модел на едно бъдещо общество отвъд класическия, генериращ доходи труд. Защото човек трябва да е„деен”, за да може изобщо да води достоен живот. Следователно, как може да изглежда една постиндустриална Германия с достатъчно работа за всички? И каква задача се пада в това на работническото движение и на неговата партия, ГСДП? Miller, Susanne/ Potthoff, Heinrich: Kleine Geschichte der SPD 1848–2002. 2002. Verlag J. H. W. Dietz Nachf.(ISBN: 978-3-8012-0320-7) Малка история на ГСДП междувременно се е превърнала в стандартен труд и разказва историята на най-старата германска партия от нейното начало до времето на управление на Герхард Шрьодер. Хронологическа таблица предлага бърза ориентация. Schneider, Michael: Kleine Geschichte der Gewerkschaften. Ihre Entwicklung in Deutschland von den Anfängen bis heute. 2000. Verlag J. H. W. Dietz Nachf.(ISBN: 978-3-8012-0294-1) Подробно и компетентно, Михаел Шнайдер описва историята на синдикатите от тяхното начало по време на индустриализацията до актуалните предизвикателства на синдикалната работа във времената на глобализация. 156 20 важни ключови думи: Бърлин, Aйсая 102 Демократичен социализъм 72-85 Кант, Имануел 16-17 Капитализъм 62-66, 72-83, 89-92 Консерватизъм 70-71 Либерализъм 12, 22-25, 67-69, 94 Либерална демокрация 93-96, 102-104 Либертарна демокрация 84-85, 93-96, 102-104 Лок, Джон 11-15 Права и свободи 102-106 Работническо движение 72-80 Равенство 9, 19-29, 34-36, 40-42 Ролс, Джон 22-27 Русо, Жан-Жак 14-15 Свобода 9, 11-18, 40-42, 84 Солидарност 9, 37-39; 40-42 Социална демокрация 6-8, 86-106, 107 Справедливост 9, 19-36, 40-42 Теория на социалната демокрация(Томас Майер) 86-106 Фрейзър, Нанси 28-31 157 МНЕНИЯ ЗА ПОРЕ ДИЦАТА „Христоматиите по социална демокрация обобщават бързо и удобно сложни факти. Кой, какво, как и, преди всичко, поради каква причина: компактен обзор, който в трескавото политическо ежедневие е с цената на злато.” Диане Кьостер, синдикален секретар „Христоматията„Основи на социалната демокрация” е един стимул. Във времена, в които политическите различия като че ли губят очертанията си, тя ни стимулира да се уверим в собствените си политически действия. Книгата не предлага прости решения. Читателят се сблъсква с различните аспекти на социалната демокрация, с нейната теория и практика. Това изостря политическата способност за преценка. Богатият материал никъде не обърква читателя. Ясната структура и добрата, прегледна организация на материята позволяват книгата да се чете с увлечение. Като цяло: ясна ориентация, без недопустимо опростяване.” Улрике Вит, Активистка група на ПЕС, Гьотинген „В обобщение можем да направим извода, че авторите са се справили с нелекото начинание да създадат една изтъкната студия на теоретичните основи на социалната демокрация под формата на учебник за една изключително хетерогенна целева група. Книгата „Основи на социалната демокрация” ни спечелва най-вече с практическата обработка и структуриране на съдържанието. Прозрачно боравене с литературната основа, богата библиография, многобройни диаграми, означени междинни стъпки, биографични бележки за отделните теоретици и особено близки до практиката програмни примерни полемики от настоящи дискурси предлагат първа ръководна линия на политическо мислене и действия, както в подкрепа на семинарите на Академията за социална демокрация, така и независимо от тях.” Михаел Решке, Университет Касел (подробна рецензия в„Internationale Politik und Gesellschaft” 2/2009) 158 „Христоматията„Икономика и социална демокрация” е едно успешно указание за хора, които се замислят дали онова, което изживяват в своя„икономически живот” в професията или като потребители, действително съответства на това, което конституцията има предвид под„повеля на социалната държава”. Йозеф Фогт, дългогодишен член на ГСДП, IG-Metall и AWO „На фона на сегашното драматично икономическо развитие възниква въпросът за модерна социалдемократическа икономическа и финансова политика и отвъд актуалния за деня кризисен мениджмънт във финансовия сектор. За тази цел, от работата и семинарните мероприятия на Академията за социална демокрация на Фондация Фридрих Еберт се роди един лесно четим учебник-христоматия „Икономика и социална демокрация” за политическия практик, който по впечатляващ начин предлага и на икономически лаици един разбираем обзор на идейната история на икономическата политика.” Улрих Хьорниг, референт във Федералното министерство на финансите, юли 2009 г. (подробна рецензия в„Neue Gesellschaft/Frankfurter Hefte” 7+8/2009) „За социална политика се спори страстно. Едва ли някъде мирогледите на партиите се сблъскват по-силно. С Христоматия 3„Социална държава и социална демокрация” човек може да се въоръжи за този дебат. Тя дискутира различни понятия за справедливост. Тя показва кой и каква социална държава иска и изяснява какво можем да научим от скандинавските социални държави. При това е очевидно: който говори за социална политика, говори за въпросите на разпределение. Работа, пенсии, здравеопазване и образование трябва да бъдат организирани справедливо и – днес е по-важно от всякога – финансирани солидарно. Христоматия 3 се посвещава и на този въпрос: обосновано и разбираемо.” Заша Фогт, заместник-председател на Juso 159 ЗА АВТОРИТЕ Юлия Блезиус(*1981 г.) е референт в отдел Международен диалог на Фондация Фридрих Еберт. Тя следва чужди езици, изследвания на икономически и културни региони в Университета Пасау. След това завършва магистърска степен по Европейска политическа икономия в London School of Economics. Фредерике Бол(*1983 г.) е студентка във Вестфалския университет Вилхелм в Мюнстер. Като първа специалност следва политически науки, допълнително изучава комуникационни науки и психология. Йохен Дам(*1981 г.) е референт в Политическата академия на Фондация Фридрих Еберт. Следва политически науки, комуникации и публично право в Мюнстер и Малага. Д-р Кристоф Егле(*1974 г.) е научен асистент в Университет Лудвиг Максимилиан в Мюнхен. Следва политически науки, социология и философия и има докторантура по икономически и социалнополитически реформи в Германия и Франция. От 2001 до 2004 г. е сътрудник в изследователски проект за сравнение на социалдемократическата политика на реформи в Западна Европа, проведен в Университета Рупрехт Карл в Хайделберг. Тобиас Гомберт(*1975 г.) работи в организирането на семинари за работнически съвети. Освен това работи като преподавател в комуникационни и теоретични семинари. От 2003 до 2005 г. е федерален заместник-председател на Juso(младежката организация на ГСДП), от 2005 до 2007 г. – член на Федералния управителен съвет на Juso. По това време участва в създаването на училището на Juso. От 2007 г. е преподавател в Академията за социална демокрация. Автор е на научни трудове за Жан-Жак Русо, за марксистката теория и моралната философия. Д-р Ерик Гургсдиес(*1944 г.) е директор на Бюрото на Фондация Фридрих Еберт в провинция Мекленбург-Горна Померания от 1993 до 2009 г. Следва икономика и психология. След това е преподавал икономика в Народните университети в Бергнойщад и Аренсбург, както и в Университета за икономика и политика в Хамбург. 160 Марк Хертер(*1974 г.) е председател на фракцията на ГСДП в общинския съвет на Хам(Вестфалия). Следва право във Вестфалския университет Вилхелм в Мюнстер. От 2002 г. е член на управителния съвет, а от 2006 г. и на президиума на ГСДП в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Д-р Кристиан Крел(*1977 г.) работи във Фондация Фридрих Еберт, където отговаря за Академията за социална демокрация. Следва политически науки, история, икономически науки и социология в Университет Зиген и Нюйоркския университет. През 2007 г. получава докторска степен по политически науки за„Политиката за Европа на ГСДП, Британската лейбъристка партия и Френската социалистическа партия“. Д-р Ън Чунг Ли(*1963 г.) е ръководител на Катедра за Корейски изследвания в Свободния университет в Берлин. Следва в Университет Ева в Сеул и в Университет Георг Аугуст в Гьотинген, където получава и докторска степен. През 2001 г. завършва хабилитацията си в Университет Мартин Лутер в Хале-Витенберг и работи там като хоноруван преподавател. Тя е научен стипендиант на Фондация Александер фон Хумболт, специализант на Японската фондация и гостуващ научен стипендиант в Университет Чуо в Токио. Матиас Найз(*1976 г.) следва германистика, политически науки, комуникационни науки във Вестфалския университет Вилхелм в Мюнстер. От 2004 до 2006 г. е научен сътрудник в Института за изследвания„Arbeit – Bildung – Partizipation“ в Реклингхаузен. От 2006 г. е научен сътрудник в Университет Фридрих Шилер в Йена в рамките на проект на Фондация Ханс Бьоклер„Икономически фактор Насърчаване на науката”. Кристина Ренцш(*1982 г.) е студентка по комуникационни науки, политически науки и психология във Вестфалския университет Вилхелм в Мюнстер. Преди следването си завършва обучение за рекламна търговия в Кьолн. Мартин Тимпе(*1978 г.) е федерален изпълнителен директор на JusoHochschulgruppen(студентски групи на младите социалисти), а от 2007 г. работи като ръководител на семинари в Академията за социална демокрация. Следва политически науки в Института Ото Зур към Свободния университет в Берлин. Политиката се нуждае от ясна ориентация. Само онзи, който може ясно да назове целите на своите действия, ще може и да ги постигне, и да привлече и други на своя страна. Ето защо, христоматията„Основи на социалната демокрация” задава въпроса какво означава социална демокрация в 21 век. Кои ценности са залегнали в нея? Какви цели преследва тя? Как може да бъде приложена на практика? Темите на христоматиите по социална демокрация се ориентират към семинарите на Академията за социална демокрация. Академията за социална демокрация е квалификационна програма на Фондация Фридрих Еберт за политически ангажирани и заинтересовани хора. Допълнителна информация за Академията: www.soziale-demokratie.de „Христоматията„Основи на социалната демокрация” е един стимул. Във времена, в които политическите различия като че ли губят очертанията си, тя ни стимулира да се уверим в собствените си политически действия“. Улрике Вит, Активистка група на ПЕС, Гьотинген „Първа ръководна линия на политическо мислене и действия, както в подкрепа на семинарите на Академията за социална демокрация, така и независимо от тях“. Михаел Решке, Университет Касел ISBN 978-954-92601-1-3