ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ ПРАКТИЧЕСКО ПОМАГАЛО НА СЪДЕБНИЯ ЗАСЕДАТЕЛ ДОБРИЧ , септември 2010 г . 2 Настоящото помагало е издадено с финансовото съдействие на Фондация „ Фридрих Еберт ”. „ Практическо помагало на съдебния заседател ” е съобразено с нормите на Наказателния кодекс , в сила от 28.05.2010 г ., и на Наказателно процесуалния кодекс – от 06.04.2010 г . В него не са коментирани текстове , които са оспорени в Конституционния съд , и той не се е произнесъл към датата на редакционното приключване на изданието – 15.09.2010 г . 3 СЪДЪРЖАНИЕ Увод стр . 5 Тема 1: Участие на обществеността в правораздавателния процес . Роля и статут на съдебните заседатели , съгласно законодателството на Република България съдия Атанас Каменски – Добрички окръжен съд стр . 7 Тема 2: Общо учение за престъплението и за субекта . Основания изключващи обществената опасност и противоправността на деянието съдия Атанас Каменски – Добрички окръжен съд стр .11 Тема 3: Система на наказанията . Определяне на наказанията . Освобождаване от наказателна отговорност съдия Атанас Каменски – Добрички окръжен съд стр .20 Тема 4: Видове престъпления съгласно НК съдия Деница Петрова стр .31 Тема 5: Участници в наказателния процес съдия Деница Петрова стр .50 Тема 6: Предмет и тежест на доказване в съдебното производство и доказателствени средства съдия Деница Петрова стр .52 Тема 7: Способи на доказване съдия Снежина Колева стр .55 Тема 8: Съдебно производство и постановяване на присъдата . Видове съдебни производства съдия Снежина Колева стр .64 Тема 9: Особени правила и съдебни производства съдия Снежина Колева стр .74 4 5 УВАЖАЕМИ СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ , Подготвихме това помагало за вас със съзнанието , че вие сте изключително важен и ценен участник в наказателния процес . Институтът на съдебните заседатели има над стогодишна традиция в българската правосъдна система . Бихме искали да ви обърнем внимание на тези здрави корени и да подчертаем високата отговорност , която обществото ни винаги е възлагало на гражданското участие , като една от гаранциите за справедливост при решаване на нечия лична съдба . С този наръчник ви представяме някои последните промени в Наказателния и Наказателно процесуалния кодекс , влезли в сила съответно на 28 май и 6 април 2010 г . В своите лекции тримата автори ви предлагат знания , с които пълноценно ще участвате в провеждането и решаването на наказателните дела . Ще се радваме , ако се възползвате от тази протегната ръка и предварително ви благодарим ! Поднасяме благодарност и на Фондация „ Фридрих Еберт ”, която оцени значението на нашата идея и със своята финансова подкрепа я превърна в реалност ! На добър час на това помагало и на съдебните заседатели , на които следващите страници ще бъдат полезни ! Председател на Добричкия окръжен съд – ЕНЧО ЕНЧЕВ 6 7 Тема 1: УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС . РОЛЯ И СТАТУТ НА СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ , СЪГЛАСНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Институтът на съдебните заседатели е въведен в България през 1878 г . с т . нар .“ Временни съдебни правила по углавно съдопроизводство в общите съдилища ”. След отмяната на временните правила въпросът бил решен със Закон за углавното съдопроизводство и Закон за съдебните заседатели от 1897 г . Съгласно Временните правила , по дела , в рамките на които подсъдимите били обвинени в “ злодеяния ” по Отоманския наказателен закон , в престъпления , извършени чрез печата и преследвани по общия ред / неподлежащи на “ примирение ”/, както и в “ политически престъпления ”, съдът заседавал в състав от трима съдебни заседатели , избирани чрез жребий измежду повиканите и неотведени заседатели , и трима съдии , в т . ч . председател . След като полагали “ особена клетва ” заседателите сядали зад съдийската маса , като обсъждали и решавали само въпроса за виновността съвместно с професионалните съдии . При равенство на гласовете се приемало решението , което било по благоприятно за подсъдимия . При действието на Закон за устройство на съдилищата / ЗУС / заседатели могли да бъдат само лица , които били български поданици , имали са навършени двадесет и пет години , били “ неопорочени пред съд ” и самите те или родителите им владеели недвижимо имущество , или имали най малко средно образование , или се занимавали независимо с търговия или занаят . Всяка година към петнадесети октомври окръжният началник на окръга , в който се намирал окръжният съд , съставял списъци на лицата , които имали право да бъдат съдебни заседатели и общ списък на “ първоначалните избиратели ”, каквито могли да бъдат само навършили двадесет години и “ неопорочени пред съд ” граждани . Първоначалните избиратели избирали с вишегласие измежду лицата , които могли да бъдат съдебни заседатели по един “ гласен ” на всеки петдесет къщи . Така избраните “ гласни ” се призовавали на 15 декември от окръжния началник на общо събрание , което избирало двадесет и четири съдебни заседатели . По шест от тях участвали в състава на окръжния съд за всеки три месеца . Според Закона за съдебните заседатели от 1897 г . заседатели можели да бъдат лицата , които са български поданици , грамотни , владеещи български език и плащащи на държавата пряк данък от не по малко от сто лева годишно или имащи средно или висше образование . Изисквали се навършени тридесет години и 2годишно постоянно местожителство . Изрично било предвидено , че не могат да бъдат 8 заседатели учителите от основните училища , военните на действаща служба , слугите и др . Премахната била двустепенната избирателна система . Към първи октомври всяка година кметовете на общини изготвяли списък на жителите , отговарящи на условията . Списъците се обединявали от мировите съдии , които изпращали данните на председателите на окръжни съдилища . До двадесети ноември при председателите се провеждали събрания с участието на прокурора , представител на окръжното управление , представител на окръжния съд и посочени от общинския съвет по седалището на съда пет души “ почтени граждани ”. Събранието определяло чрез жребий сто и шестдесет заседатели . От тях , отново чрез жребий , призовавали в съда по шестнадесет души за всеки месец , а броят на заседателите по състави бил увеличен от трима на четирима , като същите участвали по дела за престъпления , за които се предвиждал не по малко от пет години строг тъмничен затвор . В този си вид съдопроизводството действало до 1922 г . когато институтът бил отменен . При условията на съвременното наказателно правораздаване , след отпадането на съществувалите до скоро институти на “ обществения обвинител ” и “ обществения защитник ”, т . нар .“ обществено начало ” в процеса понастоящем се изчерпва с участието на заседатели в съдебните състави по определени категории дела . Касае се за едно от основните начала на наказателния процес , уредено от чл . 117, ал 2 и чл . 123 от Конституцията на Република България , гл . І V, раздел ІІ от Закона за съдебната власт и Наредба № 2/2008 г . на Министерство на правосъдието , регламентиращи участието на обществеността в процесуалното ръководство и решаването на въпросите по делото . Съдебен заседател в Република България може да бъде дееспособен български гражданин , навършил двадесет и една години , но ненадхвърлил седемдесет години към момента на избирането му , който се ползва с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление , независимо от реабилитацията . Броят на кандидатите за заседатели , които трябва да бъдат предложени от всеки общински съвет , се определя от общото събрание на съдиите от съответния апелативен или окръжен съд , съобразно броя на първоинстанционните дела , разгледани със съдебни заседатели през предходната година , както и тенденциите за увеличение или намаление постъпленията на тези дела . Разпределянето на броя на заседателите за районните съдилища трябва да е в същото съотношение , в което се намира броят на населението на общините в района на съответния окръжен съд . Председателите на окръжните и апелативните съдилища съобщават до тридесети септември на последната година от мандата на съдебните заседатели необходимия брой заседатели , които трябва да бъдат посочени 9 от общинските съвети , а самите съвети могат да направят допълнително предложения за лица , чийто брой не надхвърля с 10% заявеното . Общинските съвети избират комисии , които изготвят предложенията , а всеки съветник може да постави допълнителна кандидатура пред комисията . Кандидатите трябва да отговарят на изискванията по чл . 67 от Закона за съдебната власт , като най малко 10% от тях следва да са с педагогическа квалификация . Комисиите докладват предложенията за съдебни заседатели на общинските съвети . Съветниците определят с гласуване кандидатите , които ще бъдат предложени за съответния съд , като от списъците отпадат лицата , получили най малко гласове . В срок до петнадесети ноември на последната година от мандата на съдебните заседатели общинските съвети предлагат на съответните съдилища избраните кандидати , като прилагат копие от решенията си заедно с документите на предлаганите , удостоверяващи българско гражданство , възрастта , евентуалната педагогическата квалификация , свидетелство за съдимост , в частност мнение на председателя на съответния съд за работата на лицата , които вече са били заседатели . До тридесети ноември на последната година от мандата на съдебните заседатели , общите събрания на съдиите от окръжните и апелативните съдилища обсъждат представените кандидатури и чрез избор определят съдебните заседатели за по ниския по степен съд . Протоколът се подписва от председателя и от съдебния служител , който го е съставил , като преписи се изпращат на председателите на съответните районни или окръжни съдилища , както и на общинските съвети , в 3дневен срок . Не по късно от десети декември на последната година от изтичащия мандат , така определените заседатели полагат клетва пред общото събрание на съдиите при съответния районен или окръжен съд , след което на общо събрание приемат вътрешни правила , с които уреждат организацията на работата си и правилата за поведението си . Мандатът на заседателите е пет години . Същите участват при решаването на първоинстанционни наказателни дела за престъпления , наказуеми с лишаване от свобода повече от пет години , подлежащи на разглеждане от съдия и двама заседатели , както и при предвидени наказания лишаване от свобода не по малко от петнадесет години или доживотен затвор , подлежащи на разглеждане от разширен състав от двама съдии и трима заседатели . В рамките на разглежданото дело заседателите имат еднакви права със съдиите и подлежат на отвод на същите законоустановени основания . Съгласно чл . 29 от Наказателно процесуалния кодекс / НПК / в състава на съда не може да участва съдебен заседател : който е участвал в състава на съда , постановил присъда или решение в първата , въззивната или касационната инстанция , или при 10 възобновяване на наказателното дело , определение , с което се одобрява споразумение за решаване на делото , определение , с което се прекратява наказателното производство или определение , с което се взема , потвърждава , изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство ; който е извършвал разследване по делото ; който е бил прокурор по делото ; който е бил обвиняем , настойник или попечител на обвиняемия , защитник или повереник по делото ; който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител , частен тъжител , граждански ищец или граждански ответник ; който е бил свидетел , поемно лице , вещо лице , преводач , тълковник или специалист технически помощник по делото ; който е съпруг или близък роднина на лицата посочени по горе ; който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда . който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото . При наличие на което и да е от посочените основания , съдебният заседател е длъжен да се отведе . Неговият отвод може да бъде поискан и от някоя от страните до началото на съдебното следствие , освен ако основанията за това са възникнали или са станали известни на по късен етап . При всички тези случаи исканията за отвод или самоотвеждане следва да бъдат изрично мотивирани . По тяхната основателност съдът се произнася незабавно в тайно съвещание с участието на всички членове на състава . При провеждането на съвещанията , с цел да се избегне нежелателно въздействие и да се осигури тяхната активност в хода на процеса , съдебните заседатели задължително се изказват и гласуват преди съдиите . Така съставите се произнасят с обикновено мнозинство , при което всеки член има право да заяви особено мнение , което следва да мотивира . Заседателят е длъжен да се явява на делата , по които е излъчен , следва да пази тайната на съвещанието и няма право да изразява под каквато и да било форма предварително становище по възложения наказателен казус . Следва да се отбележат и някои особености , съществуващи при участието на запасни съдебни заседатели . Същите присъстват при разглеждането на делата , по които са излъчени , от самото начало на съдебното заседание с правата на член от състава , освен правото да вземат участие в съдебните съвещания и в решаването на въпросите по делото . Когато някой от непрофесионалните членове от състава на съда не може да 11 продължи участието си , запасният заседател го замества с пълния обем права и производството продължава . Съдебните заседателите се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най много за шестдесет дни в рамките на една календарна година , освен ако разглеждането на делото , в което участват , продължи и след този срок . За всеки съдебен състав чрез жребий се определят основни и резервни съдебни заседатели . За участието си заседателите получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт , равняващо се на 1/22 на ден от 50% от основната заплата съответно за районен или окръжен съдия . За времето , през което изпълняват задълженията си заседателите имат право и на неплатен отпуск от работодателя си . При неизпълнение на задълженията заседателят може да бъде санкциониран от председателя на съда с глоба в размер от 50 лв . до 500 лв ., след като му се предостави възможност да даде обяснения за провинението . По жалба на наказания санкцията може да бъде отменена или намалена от председателя на по горния съд . По предложение на председателя на съда , съдебен заседател може да бъде освободен и предсрочно от съответното общо събрание , когато бъде поставен под запрещение , при осъждане за умишлено престъпление , при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година , когато извърши тежко нарушение на задълженията си , системно не ги изпълнява , или извърши действие , с което уронва престижа на съдебната власт , както и когато сам поиска освобождаването си . Тема 2: ОБЩО УЧЕНИЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО И ЗА СУБЕКТА Съгласно действащата наказателноправна доктрина престъплението е това общественоопасно деяние действие или бездействие , което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо чл . 9, ал . 1 от Наказателния кодекс / НК /. Тази формулировка налага изясняване на няколко понятия : Субект и вменяемост Престъплението е човешка проява , поради което извършител може да бъде само конкретно физическо лице , което притежава нормална психика и е достигнало възраст , при която е оформено неговото обществено съзнание . Като наказателноотговорни могат да бъдат третирани единствено вменяемите , достигнали определена възраст хора , доколкото притежавайки нормално съзнание и воля , същите могат да действат с познаване на обективните закономерности на действителността , преследвайки своите съзнателно поставени цели и могат активно да въздействат върху обществените отношения , извършвайки или въздържайки се от извършването на определени действия . 12 Съгласно чл . 31 от НК наказателноотговорни са пълнолетните навършили 18годишна възраст лица , извършили престъпление в състояние на вменяемост . Наказателноотговорни са и непълнолетните достигнали четиринадесет , но ненавършили осемнадесет години , само ако са могли да разбират свойството и значението на извършваното деяние и да ръководят постъпките си . Във връзка с липсата на някоя от тези способности се извежда и понятието за невменяемост . При решаване на тези въпроси се използва медицински критерий , свързан с причините , засягащи психиката на субекта и лишаващи го от способността да разбира свойството и значението на извършваното деяние и да ръководи постъпките си , и юридически критерий , изразяващ характера и степента на това засягане . Така от психиатрична гледна точка , вследствие на някоя от установените три категории умствена недоразвитост , продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието , субектът се е намирал в такова психично състояние , при което от юридически аспект се установява , че не е могъл да разбира свойството или значението на извършваното , или не е могъл да ръководи постъпките си . Умствената недоразвитост се определя като вродено слабоумие , трайно състояние , дължащо се на органични поражения или на вродени дефекти на мозъка , разрушаващи нервната тъкан и препятстващи нормалното психическо развитие . С оглед степента на слабоумие се разграничават идиотия , имбецилност и дебилност . Приема се , че лицата със страдание от първите две форми са категорично невменяеми , а тези от третата вменяеми поначало , освен в случаи на общественоопасни деяния , свързани с усложнени ситуации и изискващи абстрактно мислене . Продължителното разстройство на съзнанието се разглежда като резултат от хроническа душевна болест шизофрения , циклофрения , параноя , маниакално депресивна психоза , тежки форми на епилепсия , както и като следствие на настъпилите от страданието трайни поражения като деградации и деменции . Краткотрайното разстройство на съзнанието от своя страна е временно разстройство на психичната дейност вследствие на физически или психически травми , отравяния , инфекции и т . н ., свързани с нарушаване на мозъчната дейност от функционален характер като патологичен афект / помрачение с дезориентираност /, просънна помраченост и др . Типичен пример е патологичното алкохолно опиване , обуславящо кратковременно психическо разстройство . При него външните признаци на алкохолното опиване изчезват и може да възникне в две форми – епилептоидна / помрачено съзнание , неправилно възприемане на действителността , афект на гняв и ярост , безразборна агресия , неудържимо буйство / и параноидна / налудни идеи и халюцинации , при относителна външна правилност на поведението /. 13 Всяка от тези три причини може да доведе до невменяемост , доколкото засяга психическите способности на дееца посредством разстройства във възприятията , паметта , мисленето и интелекта , емоциите , волята или съзнанието , но това засягане трябва да е от такъв порядък , че съгласно юридическия критерий , субектът следва да е бил лишен от способността да разбира свойството или значението на извършваното , или способността да ръководи постъпките си . Обект и предмет на престъплението Обект на посегателство при престъплението са винаги обществените отношения , защитени от наложения правен ред и засягащи правата и свободите на гражданите , установения държавен , обществен и икономически строй . При отделните видове престъпления съответно се засягат отделни страни на тази система , отделни видове обществени отношения , поради което и в особената част на НК посегателствата са систематизирани в групи , съобразно обекта си . От своя страна , обществено отношение като обект на престъплението може да бъде засегнато или застрашено посредством въздействие върху лицата , които са негови субекти , върху материалните предпоставки за неговото съществуване или върху предметите , които го материализират , определяни в доктрината като предмет на престъплението . Така обект на престъпленията против собствеността като грабеж , кражба , обсебване , длъжностно присвояване , измама и т . н . се явяват обществените отношения свързани с нормалното упражняване на правото на собственост , а именно възможността собственикът да владее , ползва и да се разпорежда с вещ . Предмет на тази категория престъпления се явяват конкретни движими или недвижими вещи , или други имуществени интереси , по повод на които възникват правоотношенията , обект на посегателствата . Обект на престъпленията обида и клевета са обществените отношения , осигуряващи неприкосновеност на честта , достойнството и доброто име на човека като негови неотменими морални ценности . Предмет на посегателствата са личното чувство за чест , за обществена значимост , доброто име на личността в обществото и т . н . Изпълнително деяние Деянието се определя като конкретен акт от поведението на определен субект , външно проявена постъпка , осъществена под контрола на съзнанието , като конкретен волеви акт , характеризиращ се със съзнателна целенасоченост . Поради това не се разглеждат като деяние неосъзнаваните рефлекторни прояви от автоматичен характер / трепване при силно заслепяване , внезапно сепване /, несъзнателните инстинктивни реакции лишени от предвиждане на резултата , причинените от външни сили телодвижения , в т . ч . физическата принуда , но не и психическата такава . 14 От своя страна съзнателната волева дейност може да приеме две форми извършване на определено телодвижение за постигане на конкретна цел или неизвършването на такова , явяващо се необходимо за правилното развитите на дадена обществена връзка , обозначавани съответно като действие и бездействие . Във всяко от двете си форми , реализирано при указаните от наказателната норма условия , при които се въздейства отрицателно върху защитаваните обществени отношения , деянието се явява “ изпълнително ”, т . е . осъществяващо очертания от закона състав на престъплението . Така при кражбите изпълнителното деяние се състои в отнемането на чужда движима вещ от владението на другиго . Осъществява се само чрез действие и се изразява в прекратяване на досегашната фактическа власт върху вещта и установяване на държане от страна на дееца . Обратно , при престъплението по чл . 183 от НК се касае за неплащане на издръжка , по чл . 207 от НК несъобщаване на намерена вещ в указания срок , по чл . 282 от НК за неизпълнение на служебни задължения . Общественоопасни последици Като обективен факт деянието осъществява конкретно въздействие върху средата в която се извършва , предизвиквайки различни обективни изменения в нея , явяващи се последици на извършеното . Общественият характер на извършеното се предопределя от насоката на въздействие и от неговите настъпили или възможни последици . Настъпването на отрицателни обществени последици или създаването на предпоставки за възникването им уврежда или застрашава защитаваните от правото обществени отношения и поради това предопределя общественоопасния характер на извършеното и на неговия резултат . На тази база се разграничават престъпления със съставомерни общественоопасни последици , т . е . с предвиден в техния състав престъпен резултат , както и престъпления , при които нормата очертава единствено типичните особености на общественоопасното деяние , без да изисква настъпването на конкретни последици . При първата хипотеза се отграничават т . нар . “ резултатни ” престъпления , явяващи се такива при които по определен начин се уврежда обекта / смърт , телесни повреди , унищожаване на имущество / и такива , при които е достатъчно поставянето на обекта в опасност / палеж с опасност за разпростиране на пожара върху други имоти или създаващ опасност за живота на трети лица , приготовление за убийство и т . н ./. При втората хипотеза престъпленията се определят като такива на просто извършване безрезултатни или формални / държане на огнестрелно оръжие , на рискови наркотични вещества и т . н ./. 15 Причинна връзка между деянието и инкриминираните последици Общественоопасният характер на престъпното деяние е свързан с неговото отрицателно въздействие върху конкретни обществени отношения , като за част от посегателствата настъпването на определени общественоопасни последици е включено в очертаните от закона състави на престъпления . В тези случаи , за да бъде определено деянието като престъпление е необходимо престъпният резултат да е настъпил като негово следствие . Причинната връзка между деянието и съставомерните последици е безусловно необходим обективен елемент от състава на престъплението и абсолютна предпоставка за наказуемост . Обществена опасност на престъпното деяние Съгласно чл . 10 от НК общественоопасно е деянието , което застрашава или уврежда личността , правата на гражданите , собствеността , установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси , защитени от правото . В този аспект обществената опасност представлява способността на конкретно деяние да окаже отрицателно въздействие или да застраши с такова установената и защитена система от обществени отношения . Разликите във въздействието предопределят и степента на обществена опасност , свързвана с характера на увреденото или застрашено обществено отношение , с вида и степента на въздействието , вариращи от застрашаване до увреждане или пълно унищожаване на обекта , с начините и способите за действие , с отрицателното отражение върху други обществени отношения извън главния обект на престъплението , с особено положение на субекта , със специфични негови качества или специално отношение към обекта на посегателство , със субективни елементи на деянието извън вината подбуди , цели , психическо състояние и т . н . В този смисъл изясняването на степента на обществена опасност на конкретното деяние е от изключително значение при определяне на тежестта , вида и размера на предвиденото за престъплението наказание . Противоправност на престъпното деяние Съгласно представената дефиниция престъпление е само това общественоопасно деяние , което е обявено от закона за наказуемо , т . е . извършването на което е забранено под страх от наказание , предвидено в правна норма . Това деяние противоречи на повелята на закона и следователно се явява противоправно , независимо дали се касае до действие , дерогиращо нормативна забрана или бездействие , нарушаващо нормативно установената заповед за извършване на конкретно действие . Вина Вината е безусловно необходим елемент от субективната страна на всяко престъпление , свързана е с определено психическо състояние на извършителя и изразява неговото субективно отношение към 16 общественоопасните характер и последици на извършваното , които характеризират действието или бездействието като престъпление от определен вид . Като съвкупност от психични моменти и като проявен мисловен процес , вината е реална даденост , възникнала в човешкото съзнание и подлежи на установяване в процеса по линията на фактическите констатации и тяхното доказване . Престъпленията се явяват извършени по непредпазливост , когато субектът е предвиждал настъпването на общественоопасните последици , но е мислел да ги предотврати , или не е предвиждал престъпния резултат , но е бил длъжен и е могъл да го направи . В първия случай непредпазливостта се окачествява като самонадеяност , а във втория като небрежност . Самонадеяността съзнаваната непредпазливост или престъпното лекомислие , представлява мисловна даденост , включваща интелектуален и волеви момент . Налице е представа относно обстоятелствата , визирани от обективните признаци на съответния състав , както и представа относно общественоопасните последици , чието настъпване се очертава като възможно . Наред с това е налице и субективна увереност досежно съществуването на определени фактори , чието действие е от естество да осуети настъпването на общественоопасните последици . Съзнаването на тези препятстващи фактори е свързано с трета категория представи относно това , че в конкретната обстановка последиците ще бъдат предотвратени . Това обуславя субективната увереност на дееца в тази насока и се явява решаващ мотив за извършване на деянието . Определяща при самонадеяността е необосноваността на тази увереност , дължаща се на непроявена предвидливост , внимание и грижа . Типични примери в тази насока са причиняването на пътно транспортни произшествия , вследствие умишлено нарушаване на правилата за движение по пътищата . Небрежността , определяна и като несъзнавана непредпазливост , е свързана с липса на конкретна представа относно възможността за настъпване на престъпните последици . Съществено е , че за дееца е съществувала реална възможност да стори това , тъй като е бил длъжен и е могъл да го направи . Това , което лицето е било длъжно да предвиди , се установява при съобразяване на изискванията , отразени в различните правила за внимание , грижливост , обмисленост , разработени от науката , техниката и практиката . От друга страна , възможността да бъде предвидено настъпването на последиците , означава , че в рамките на очакваното конкретният деец , в конкретната обстановка се е намирал в такова психофизическо състояние , при което е било възможно чрез правилно насочване на вниманието и на психичните процеси да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици . Липсата на 17 такава възможност поначало дискредитира престъпния характер на извършеното и се обозначава като случайно деяние . Посегателството е умишлено , когато деецът съзнава общественоопасния характер на извършваното , предвижда общественоопасните последици и иска , или допуска настъпването им . В този аспект следва да са налице осъзнаване на факта , че извършваното застрашава или уврежда защитено от правото обществено отношение , предвиждане на увреждането или на поставянето в опасност на конкретни права и законни интереси , както и пряко насочване към реализирането на тези искани последици , или допускане настъпването на резултата при преследване на друга цел . Първите две обстоятелства , оформящи съдържанието на интелектуалния момент , са опредметени в съответните представи на дееца , а искането или допускането на последиците е израз на определено отношение и оформят т . нар . волеви момент . Съдържанието на интелектуалния момент на умисъла се определя от това , че умишленото деяние е съзнателен волеви акт , при който общественоопасните последици се явяват цел на дееца или съзнателно допускан от него страничен резултат . Възникването на волевото отношение е възможно единствено при наличието на представи относно извършваното деяние с неговите особености , причинния процес , на който извършваното поставя начало , предизвикваните по този начин последици , както и общественоопасният характер на деянието и последиците . Установяването на интелектуалния момент на умисъла при всяко престъпление предполага изясняването на всички обективни признаци , принадлежащи към състава и наред с това констатация за наличие в съзнанието на дееца на представа за всички тях , както и за обществения характер на осъществяваното посегателство . Интелектуалният момент е предпоставка за наличната при умисъла волева насоченост , проявявана в две форми искано или съзнателно допускане на престъпните последици . Съобразно с това се извеждат и двата основни вида умисъл – пряк / директен /, и евентуален / косвен /. Деянието е осъществено при пряк умисъл , когато извършителят съзнателно се насочва към причиняването на съответните общественоопасни последици , явяващи се крайна или междинна , опосредяваща цел , или неизбежен допълнителен резултат . Като общо правило съзнаването на неизбежността на резултата е равносилно на искането тези последици да настъпят . Умисълът е евентуален , когато общественоопасните последици не са пряко целени от дееца , а са само възможен , но не и неизбежен допълнителен резултат , с настъпването на който лицето се съгласява , преследвайки друга цел , от постигането на която въпреки това не се отказва . Извършваното за постигане на тази цел деяние обаче създава само 18 възможност , не и неизбежност за причиняване като страничен или последващ резултат на престъпните последици . Съзнанието за тази възможност не се явява достатъчен контрамотив за извършителя , който въпреки това , без да разчита на конкретни фактори за осуетяване на последиците , извършва деянието , съгласявайки се с настъпването на съпътстващия резултат , за да постигне пряката си цел . В зависимост от степента на определеност и конкретност на представата относно общественоопасните последици в съзнанието на дееца , теоретично се разграничават още неопределен , конкретизиран и алтернативен умисъл . Практическо значение има преди всичко теорията за алтернативния пряк умисъл , когато се касае за деяния останали в стадия на опита . В зависимост от душевното състояние на дееца по време на формиране и изпълнение на решението за осъществяване на посегателството , умисълът се подразделя още на обикновен , афектен и предумисъл . Като форма на вина умисълът има значително по широк обсег на приложение в сравнение с непредпазливостта . Както опита , така и съучастието са възможни единствено при умишлените деяния . Основен правен принцип на нашето законодателство е и правилото , че извършени по непредпазливост престъпления се наказват само в изрично предвидени от закона случаи . ОСНОВАНИЯ ИЗКЛЮЧВАЩИ ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ И ПРОТИВОПРАВНОСТТА НА ДЕЯНИЕТО Неизбежна отбрана Институтът е регламентиран от разпоредбата на чл . 12 от НК и се определя като защита от непосредствено противоправно нападение на държавни или обществени интереси , на личността или правата на отбраняващия се , или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели . Неизбежната отбрана предполага наличие на нападение човешка проява , застрашаваща известно правно защитено правоотношение , предприета от вменяем или невменяем , в т . ч . малолетен субект , осъществявана било чрез действие , било чрез противоправно бездействие . Нападението се явява непосредствено само при започнало увреждане на защитените интереси , както и при създадени реални предпоставки за близко , предстоящо увреждане на такива интереси . За да е противоправно посегателството , следва да представлява правно необосновано засягане на въпросните интереси , чиито носител да не е задължен да търпи . На следващо място институтът е приложим само при налично нападение след като същото вече е започнало и докато все 19 още продължава , но не и след приключването му , в т . ч . след окончателното увреждане на обекта , предотвратяването на посегателството , отблъскването на нападателя или доброволното прекратяване на същото от извършителя . На неизбежна отбрана може да се позове както пряко застрашеният от нападението , така и всяко трето лице , но само доколкото отбраната е насочена срещу нападателя , посредством засягане на личността или на вещи на същия , което да е от естество да допринесе за осуетяване или отблъсване на нападението . Признатото от закона право за увреждане на нападателя се простира до степен на съответност с характера и опасността на нападението и не следва явно / несъмнено и безспорно / да ги надхвърля , тъй като това само по себе си е общественоопасно , противоправно и годно да обуслови наказателна отговорност при наличие на вина и съставомерност . Изключение от наказуемостта при превишаване пределите на неизбежната отбрана са случаите , при които нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище на отбраняващия се , както и когато самото деянието при превишаването се дължи на уплах или смущение . Крайна необходимост Институтът по чл . 13 от НК изключва обществената опасност на деяния , извършени от дееца , за да спаси държавни или обществени интереси , свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност , която не може да бъде избегната по друг начин , и причинените с деянието вреди са по малко значителни от предотвратените . За наличие на крайна необходимост се изисква състояние на непосредствена опасност , застрашаваща изброените права и интереси , вследствие на действието на определени сили природни стихии , бедствия , аварии , злополуки , изключителни физиологични нужди , свързани с основни жизнени функции . На крайна необходимост може да се позове всяко лице , в т . ч . този , вследствие на чиято непредпазливост е създадено състоянието на опасност . Изключение са единствено субектите , по отношение на които съществува скрепено с наказателна санкция правно задължение да понесат риска от дадена опасност , така че самото й отбягване да съставлява самостоятелно престъпление . За разлика от неизбежната отбрана крайната необходимост се определя като субсидиарна , тъй като е крайно , последно средство . Трябва да е липсвала друга възможност освен жертването на правно защитени интереси . Освен това обществената опасност на извършеното не отпада в случаите , в които причинените вреди са не само по съществени от предотвратените , но и когато щетите са равнозначни . 20 Макар да не е обществено опасно и да не е противоправно , осъщественото при крайна необходимост нанасяне на щети по изключение подлежи на безусловно репариране по реда на чл . 46 от ЗЗД . Оправдан стопански риск Разпоредбата на чл . 13 а от НК изключва обществената опасност на деяния , извършени за постигане на съществен общественополезен резултат или за избягване на значителни вреди , ако извършеното деяние не противоречи на изрична забрана , установена с нормативен акт , отговаря на съвременните научно технически постижения и опит , не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко , зависещо от него , за предотвратяване на настъпилите вредни последици . Оправдаността на риска се оценява на база съотношението между очакваните ползи и възможните щети , както и от вероятността за настъпване на неблагоприятните последици . Общественополезния характер на тези деяния се обуславя от схващането , че вероятността в тези хипотези да настъпят известни вреди се компенсира от положителния обществен ефект на вероятния успех , който с основание се очаква да бъде постигнат непосредствено или в резултат на придобития от деянието опит . Съгласие на пострадалия Институтът е от значение в сферата на индивидуалните лични и имуществени права и интереси , в случаите , в които законът изтъква липсата на съгласие на засегнатия като обективен признак от състава на престъплението . Приложимостта на тази правна фигура е възможна единствено по отношение на права и интереси от категорията на тези , с които лицето , даващо съгласие за тяхното засягане , може да се разпорежда свободно . Такива са личните имуществени права , свободата , неприкосновеността на жилището и кореспонденцията , половата неприкосновеност , телесна цялост и здравето , но не и животът на човека . Малозначителност Съгласно чл . 9, ал . 2 от НК не е престъпно деянието , което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление , поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна . В първата хипотеза се касае за посегателство , което обективно не е в състояние да окаже отрицателно въздействие върху охранявано обществено отношение или въздействието му би било в такава степен лишено от значение , че не би застрашило реално тези отношения . Във втората хипотеза обществената опасност на извършеното не се изключва , но се отличава с такава ниска степен , че същата е недостатъчна за третиране на извършеното като престъпление от съответния вид . 21 Тема 3: СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА Съгласно основополагащото определение на проф . д р И . Ненов , наказанието е установена от закона мярка на държавна принуда , налагана от съда на лице , извършило престъпление , състояща се в засягане на определени права и интереси на наказания , изразяваща отрицателното отношение на държавата и обществото към извършителя и посегателството , и целяща предотвратяване извършването на нови престъпления от санкционирания и от други неустойчиви членове на обществото , като въздейства върху тях възпиращо и поправително възпитателно . Този вид санкция е винаги лична . Системата от углавни наказания се установява и регулира така , че по възможност да засяга пряко само наказвания . Санкцията следва да е съответна на конкретното престъпление и на личността на дееца . Налагат се единствено законоустановени наказания , които по вид , съдържание и размер са предвидени от закона за съответната проява , а санкционирането се извършва единствено от установените за това съдилища . За постигане целите на углавното наказване се използват различни по вид мерки , които в своята съвкупност обуславят системата на наказанията , определяна от необходимостта чрез различна по съдържание и тежест принуда да се създадат предпоставки за степенувано и нюансирано въздействие върху субектите на престъпления и останалите членове на обществото . Съгласно чл . 37 от НК националната система от наказания включва : доживотен затвор без замяна ; доживотен затвор ; лишаване от свобода ; пробация ; конфискация на налично имущество ; глоба ; лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност ; лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност ; лишаване от право на получени ордени , почетни звания и отличия ; лишаване от военно звание ; обществено порицание . Съгласно чл . 62 от НК на непълнолетните могат да бъдат налагани единствено наказания лишаване от свобода , пробация , обществено порицание и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност . 22 Наказанието доживотен затвор без замяна се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и целите на углавното наказване не могат да бъдат постигнати чрез по леко наказание . Тази санкция не може да се наложи на лице , което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години , а по отношение на военнослужещите , както и във военно време осемнадесет години . Не може да се наложи и на жена , която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата . Осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност . Затворниците се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана . Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория . Изолацията от останалите лишени от свобода се спазва и при конвоиране , лечение , свиждане , престой на открито и други случаи на напускане на помещението . Осъдените на доживотен затвор могат да работят в помещенията , в които са настанени , или в специално оборудвани работни места в работилници и цехове при наличието на подходяща работа . Лицата могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови , възпитателни , образователни , спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията , ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност . Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода . Санкцията се налага само когато извършеното престъпление е изключително тежко . Същата може да бъде заменена с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години , ако осъденият е изтърпял не по малко от двадесет години . Лишаването от свобода е временно принудително изолиране на осъдения за срок от три месеца до двадесет години , а по изключение за срок до тридесет години при замяна на доживотен затвор , при множество престъпления по чл .24 и чл .27 ал .1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите , специално указани в особената част на НК . Наказанието се изтърпява в затворите и поправителните домове , както и в затворническите общежития към тях . По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието , което не изключва вменяемостта , както и по отношение на осъдени лица , които са зависими от наркотични вещества , се полагат съответни медицински грижи . Изтърпяване на санкцията се съпровожда с подходящ , съответно заплатен общественополезен труд , чрез който се цели превъзпитанието на осъдените , както и създаването и повишаването на тяхната професионална 23 квалификация , като наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование . Положеният труд при изпълнение на наказанието се зачита за намаляване срока , като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода . Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд , извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже , че не се поправя , съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение . Реализирането на целите на углавното наказване поначало предполага именно ефективно изпълнение на наложените санкции , в това число на лишаването от свобода . Изключение от това правило съставлява институтът на “ условното осъждане ”, регламентиран от разпоредбите на чл . 66 чл . 69 а от НК . Отлагането на изпълнението на наложеното наказание е възможно при кумулативното наличие на установените от чл . 66 от НК три категории предпоставки : да е постановено лишаване от свобода за срок до три години ; деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер , в частност да е реабилитиран или амнистиран ; да се установи , че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения , не е наложително ефективно изпълнение . Непосредственото действие на института се изразява в условно отлагане изпълнението на наказанието с установяване на изпитателен срок от три до пет години / за непълнолетните от една до три години /, който обаче не може да надхвърля този на санкцията с повече от три години . При отлагане на изпълнението съдът може да възложи на съответната обществена организация , трудов колектив или определено лице с тяхно съгласие полагането на възпитателните грижи за пълнолетния осъден през изпитателния период . Грижите за непълнолетните се възлагат на местните комисии . Отложеното по реда на чл . 66 от НК наказание се привежда в изпълнение , ако в рамките на определения от съда изпитателен срок , осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер , за което макар и след този срок , му бъде наложено лишаване от свобода . Ако престъплението е осъществено по непредпазливост или от непълнолетен , съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти . Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода , които се налагат заедно или поотделно . Мерките са : 1. задължителна регистрация по настоящ адрес ; 24 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител ; 3. ограничения в свободното придвижване ; 4. включване в курсове за професионална квалификация , програми за обществено въздействие ; 5. поправителен труд ; 6. безвъзмезден труд в полза на обществото . Пробационните мерки са с продължителност от 6 месеца до три години по т . 1 т . 4, от три месеца до две години за поправителния труд , от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години за безвъзмездния труд в полза на обществото . Мерките по т . 1 и т . 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация , а мерките по т . 5 и т . 6 не се налагат на непълнолетни лица , ненавършили 16годишна възраст . Задължителната регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице , в съответствие с определената от съда периодичност , но не по малко от два пъти седмично . Задължителните периодични срещи с пробационен служител се провеждат в пробационната служба , на чиято територия е настоящият адрес на осъдения . По изключение те може да се проведат на друго подходящо място , определено от служителя , ако важни причини налагат това . Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване съставлява налагане на една или няколко забрани за посещаване на точно определени в присъдата места , райони и заведения , за напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора , за напускане на жилището , което осъденият обитава , за определен период от денонощието . Изпълнението на мярката се контролира чрез проверки от пробационния служител или от определено от него длъжностно лице . Забраната за посещаване на конкретни обекти се изпълнява по план , изготвен от служителя на Областното звено „ Изпълнение на наказанията ” и съгласуван със съответния началник на районното управление на МВР , като се обявява и на собствениците или длъжностните лица , отговорни за достъпа до определените от съда места , райони и заведения . Включването в курсове за професионална квалификация и / или програми за обществено въздействие е насочено към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения . При изпълнението му пробационният служител взема предвид оценката на осъдения , регистрираните зони на нужда , необходимостта от снижаване на риска от повторно извършване на престъпление , квалификацията , степента на образование и желанието на наказаното лице . 25 При организиране на обучение за придобиване на професионална квалификация се отчитат нуждите на пазара на труда и интересите на осъдените . Курсовете се организират и заплащат от пробационната служба съвместно с териториалните органи на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието , младежта и науката . Програмите за обществено въздействие се организират и заплащат от областната пробационна служба и могат да бъдат развиващи и корекционни . Развиващите програми включват курсове за ограмотяване , придобиване на умения за намиране на работа , консултативни срещи и беседи с представителите на социалните служби и полицията . Корекционните програми са насочени към промяна на нагласите , ценностите , поведението на осъдените и за преодоляване на зависимости . За организирането на курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие могат да се привличат неправителствени организации и доброволци , които съвместно с пробационните служби разработват съвместно и реализират пробационни програми и практики . Поправителният труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25% в полза на държавата . Времето , през което се изтърпява мярката , не се зачита за трудов стаж . Когато лицето остане без работа , съдът заменя остатъка от поправителния труд с безвъзмезден труд в полза на обществото , като за един ден от остатъка се определя един час безвъзмезден труд . Това правило се прилага и когато осъденият напусне местоработата , където изтърпява наказанието , ако в едномесечен срок не уведоми пробационния служител за новото си работно място . Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка , по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да наложи друга пробационна мярка или да замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода , като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода ; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума от три месеца . Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд , който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения . Изпълнението се организира от оторизирания пробационен служител на обекти на Държавно предприятие " Фонд затворно дело " и обекти , утвърдени от съответния пробационен съвет . Мярката не може да се реализира в полза на физически лица , еднолични търговци или търговски дружества , в които няма държавно или общинско участие . Безвъзмездният труд може да бъде положен и в полза на граждани , пострадали от престъпления , с изрично съгласие от тяхна страна и от страна на осъдения . 26 При определянето на обектите , в които се изпълнява работата , се отчитат трудовите умения , квалификацията и работоспособността на осъдения . На лицата се възлага работа до три часа дневно в извънработно време или за пълен работен ден в един от празничните или почивните дни . По време на годишен отпуск или , ако осъденият е безработен , може да му бъде възложена работа за не повече от 7 работни дни месечно . Надзорът върху осъдените по време на работа се осъществява от пробационния служител , определено от него длъжностно лице или от представител на лицето , в полза на което се полага безвъзмездният труд . Ако след изтичането на календарния срок за полагане на безвъзмезден труд , определен брой часове не са отработени , задължението на осъдения за отработването им се погасява . Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него , на определени имущества на виновния или на части от такива имущества . Наказанието не се постановява , ако подсъдимият не притежава налично имущество , което може да бъде предмет на това наказание . Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление , предметите , необходими за упражняване на занятието му , посочени в списък , приет от Министерския съвет , както и средствата за издръжка на семейството му за една година . При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите , причинени с престъплението , и след това и за задълженията на осъдения , възникнали до възбуждането на наказателното преследване , когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията . Наказанието конфискация се изпълнява от Националната агенция за приходите по местонахождението на конфискуваните движими и недвижими вещи или по постоянния адрес на осъдения , когато са конфискувани парични суми . Ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена , иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници . Когато връщането е невъзможно , заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно , а когато няма такива по пазарните цени , като се взема предвид съответното овехтяване . Наказанието глоба се изпълнява от Националната агенция за приходите по постоянния адрес на осъдения . При индивидуализацията й санкцията се съобразява с имотното състояние , с доходите и семейните задължения на дееца , като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на гл . V от НК -“ Определяне на наказанието ”. Тя не може да бъде по малка от 100 лв . и се събира от имуществото , останало от осъдения и след неговата смърт , ако присъдата е влязла в сила преди това . 27 Вещите , които не подлежат на конфискация , не могат и да се продават за принудително събиране на глобата . Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност , както и лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност , наложени самостоятелно или с друго наказание , несвързано с лишаване от свобода , се постановяват за определен срок до три години в пределите , установени в особената част на НК . Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода , неговият срок може да надминава срока на последното най много с три години , освен ако в особената част на кодекса е предвидено друго . Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила , но осъденият не може да се ползува от правата , от които е лишен , преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода . Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време , с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване , работа или приспадане на предварителното задържане . Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги . Лишаването от право да се заема определена държавна или обществена длъжност се изпълнява от органите , които избират или назначават съответните длъжностни лица , а лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност от органите , които признават това право и контролират упражняването му , и от ръководителите на учрежденията , предприятията и организациите , където осъдените работят . Наказанията лишаване от право на получени ордени , почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления , като правата могат да бъдат придобити отново само по установения за това ред . Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на виновния , което се обявява пред съответния колектив , чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата . Така установената от НК система на наказанията се изпълнява по реда на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража , Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Наредба № 15/4.12.2009 г . на МП за електронно наблюдение върху поведението на осъдени лица . Определяне на наказанията Осъществяването на целите на углавното наказване т . нар . генерална и лична превенция , безусловно изискват законосъобразно , обосновано и правилно определяне и налагане на санкциите във всеки отделен случай и по отношение на всеки един подсъдим . Бланкетните 28 общи нормативни правила за това са изложени в разпоредбите на чл . 54 и чл . 55 от НК , но зависят от наказанието , предвидено в съответната норма от особената част за извършеното престъпление , разпоредбите от общата част , които имат отношение към тази материя , от подбудите на дееца и останалите релевантни за отговорността обстоятелства . Санкцията , налагана на конкретния извършител за осъщественото престъпление се определя в рамките на предвиденото от съответната разпоредба на особената част , но ако ограничението е безусловно по отношение на установения максимум , при условията на чл . 55 от НК наказанието може да бъде индивидуализирано и под минималния предел , а когато такъв липсва да бъде заменена с по леко по вид наказание . Наред с това , по отношение на наказателноотговорните непълнолетни наказанието задължително се редуцира и съобразно чл . 63 от НК . Във всички тези случаи решаващият съд е обвързан от редица допълнителни общи положения , а именно общите цели по чл . 36 от НК , касаещите непълнолетните цели по чл . 60 от НК , разпоредбите на чл . 18, ал . 2, във връзка с чл . 58 от НК досежно опита , чл . 21 ал . 1, във връзка с чл . 58 от НК относно съучастието , чл . 23 чл . 26 от НК относно съвкупностите , и продължаваното престъпление . Всички тези правила се подвеждат и под действието на разпоредбите на чл . 54 и чл . 55 от НК , гарантиращи строгата индивидуализация на наказанията . Обстоятелствата , които задължително следва да бъдат обсъдени и преценени са тези , които индицират конкретната тежест на извършеното и характеризират личността на извършителя , обуславят степента на обществена опасност на престъплението и указват необходимостта от различно по интензитет репресивно въздействие . Обстоятелствата , обуславящи по ниската обществена опасност на деянието и дееца , по малката укоримост на извършеното се определят като смекчаващи , а тези с обратен ефект като отегчаващи . И двата вида обаче , следва да са били осъзнавани от дееца при извършване на посегателството и не следва да са елементи от състава на престъплението . Обстоятелствата от значение за определяне обществената опасност на престъплението са свързани с отрицателното въздействие , което извършеното е оказало или е могло да окаже върху обекта на посегателството . Такива са видът и тежестта на причинения престъпен резултат , предизвиканите други несъставомерни щети , времето , мястото , начинът и средствата на действие , степента на засягане на правата , законните интереси , съзнанието и чувствата на околните . Обстоятелствата , предопределящи обществената опасност на извършителя , от своя страна са свързани с обществените и психологическите качества на конкретната личност , проявени преди , по време и след извършване на деянието . Такива са съдебният статус , 29 наличието на предходни или последващи противообществени прояви , характеристичните данни , направените признания , демонстрираното критично отношение към извършеното , оказаното съдействие в хода на разследването , възстановяването на нанесените щети , семейното положение , имотното състояние , възрастта и здравословното състояние на лицето . Съществено значение при индивидуализиране на наказанията имат и субективните моменти , които не се включват във формата на вината и не са елемент от престъпния състав . Такива се явяват подбудите за извършване на престъплението , борбата на мотиви и контрамотиви , психическото състояние при обмислянето , привеждането в изпълнение и довършването на посегателството , цели на дееца и други емоционални или социални аспекти . Техниката на определяне на наказанието е подчинена изцяло на обществената опасност на извършеното и дееца и съотношението между останалите релевантни за отговорността обстоятелства , проявявано формално в няколко аспекта наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства , относителен баланс между смекчаващи и отегчаващи , превес на отегчаващите и наличие единствено на отегчаващи отговорността факти . На тази база следва да се гради и вътрешното убеждение на решаващия съд при отмерване на всяка от предвидените санкции . Същевременно , когато съответната норма предвижда възможност за налагане на едно измежду две или повече наказания , съдът определя най подходящото по вид и размер , ръководейки се от изложените по горе общи положения и целите на наказването . След обсъждане и преценка на всички тези въпроси , при констатация , че смекчаващите отговорността обстоятелства са изключителни или многобройни , по силата на чл . 55 от НК наказанието се определя под законоустановения минимум , а когато такъв липсва , се заменя с друго , по леко по вид , при съображения , че и най ниското по размер наказание , визирано от съответния състав , се явява несъразмерно тежко . В този случай е достатъчно само едно , но изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство , или пък съвкупност от многобройни такива , годни да определят значително по ниската обществената опасност на извършеното . Разпоредбата на чл . 55 от НК има генерален характер и е приложима по отношение на всички категории лица и всички престъпления . Дерогирането на някое от изложените правила влече поначало изключително тежки процесуални последици . Постановяването на акт по същество , без да са установени и изяснени обстоятелствата по чл . 54 от НК , несъобразяването или неправилното окачествяване на релевантни за отговорността обстоятелства , винаги води до незаконосъобразност и 30 необоснованост на съдебния акт , предполагащи отмяна по реда на инстанционния контрол или изменение поради явна несправедливост на наказанието . Освобождаване от наказателна отговорност Съгласно чл . 1 Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред , като за осъществяване на тази задача определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите , когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание . В приложното поле на втората хипотеза попадат деяния , които реално съставляват престъпления , наказуеми с углавна санкция , но за които , при наличие на определени условия , извършителят бива освободен от наказателна отговорност с налагане на специални възпитателни мерки . Касае се за институтите по чл . 78 и чл . 78 а от НК . Съгласно чл . 61 от НК , по отношение на непълнолетен , извършил поради увлечение или лекомислие престъпление , което не представлява голяма обществена опасност , прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното досъдебно производство , а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден , ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните . В тези случаи и на основание чл . 78 от НК съдът може сам да наложи възпитателна мярка , като уведоми за това местната комисия или й изпрати преписката за налагане на такава мярка . По силата на чл . 78 а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева , когато са налице едновременно следните условия : за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по леко наказание , когато е умишлено , или лишаване от свобода до пет години или друго по леко наказание , когато е непредпазливо ; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел , както и когато от изпълнение на санкцията по чл . 78 а от НК е изтекъл едногодишен срок ; причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени . Съдът , който налага глобата , може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години , ако лишаване от такова право е предвидено 31 за съответното престъпление . Когато за извършеното е предвидено само глоба или глоба и друго по леко наказание , административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба . Освобождаване от наказателна отговорност по този ред не се допуска : ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт ; деецът е бил в пияно състояние , явяващо се елемент от състава на престъплението ; при множество престъпления ; когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му . Тема 4: ВИДОВЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЪГЛАСНО НК В общата част на Наказателния кодекс е очертано общото понятие за престъплението като деяние – съгласно чл . 9 ал . 1 от НК „ Престъпление е това общественоопасно деяние ( действие или бездействие ), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо ”. В особената част на Наказателния кодекс са описани съобразно съществените им признаци отделните видове престъпления и са установени наказанията , които могат да се налагат при извършването им . Именно тази съвкупност от признаци , посредством която са очертани признаците на отделното престъпление съгласно особената част на НК е т . нар . състав на престъплението . Затова когато дадено деяние покрива признаците на дадено престъпление от НК , говорим за съставомерност , състав на престъплението . И в тази връзка преди да бъдат разгледани видовете престъпления съгласно особената част на НК , следва накратко да се посочат основните признаци , попълващи състава на престъплението : Признаци относно обекта на престъплението обществените отношения , върху които престъплението посяга / напр . имуществото , човешката личност и т . н ./; Признаци от обективна страна на престъплението изпълнителното деяние , т . е . човешката дейност , чрез която се извършва даденото престъпление . Тук от значение е делението на престъпленията на „ резултатни ” – когато в състава е предвидено настъпването на определени съставомерни последици , и „ формални ” – когато не са предвидени такива последици , т . е . не се изискват , за да е налице престъпление от този вид ; Признаци относно субекта субектът може да е „ общ ” – т . е . когато в нормата е посочено „ който ” това означава , че всяко наказателноотговорно лице може да е извършител на престъплението , може и да е „ особен ”тук извършил може да бъде само лице , което има съответното особено качество – напр . длъжностно лице , орган на власт и др .; 32 Признаци от субективна страна на престъплението – виновно извършено – престъпленията биват умишлени и непредпазливи , като последните са наказуеми само в предвидените от закона случаи . Различните видове престъпления са описани в особената част на НК . Следва да се посочи , че особената част на НК не е просто сбор от описания на отделни престъпления , а е следвана определена система , като престъпленията съобразно видовете им са групирани в различни „ глави ”, почти всички съдържащи и отделни раздели . Видно е , че при изграждане на системата по особената част престъпленията са групирани основно съобразно вида на обществените отношения , които престъплението засяга или уврежда . Съгласно изложеното по горе престъпленията по НК са обособени в няколко основни групи : Глава І Престъпления против републиката Глава ІІ Престъпления против личността Глава ІІІ Престъпления против правата на гражданите Глава І V Престъпления против брака , семейството и младежта Глава V Престъпления против собствеността Глава V І Престъпления против стопанството Глава V ІІ Престъпления против финансовата , данъчната и осигурителната системи Глава V ІІІ Престъпления против дейността на държавни органи , обществени организации и лица , изпълняващи публични функции Глава ІХ Документни престъпления Глава Х Престъпления против реда и общественото спокойствие Глава ХІ Общоопасни престъпления Глава ХІІ Престъпления против отбранителната способност на Републиката , против информацията , представляваща държавна тайна , и против чуждестранната класифицирана информация Глава ХІІІ Военни престъпления Глава ХІ V Престъпления против мира и човечеството В изложението ще бъдат разгледани накратко някои от отделните видове престъпления по особената част на НК . І . Престъпления против републиката Характерно за престъпленията по тази глава е , че това са деяния , които са насочени срещу установената от Конституцията държавна власт или срещу независимостта и териториалната цялост на страната . Касае се до престъпления , които по същността си представляват посегателство срещу републиката като форма на държавно управление . От субективна страна тези престъпления могат да бъдат само умишлени , тъй като се 33 извършват със съзнание за отрицателното им въздействие , а в редица случаи и с именно такава цел . Престъпленията против република са разделени в няколко раздела : 1. Измяна – касае се за деяния , насочени към изменение на установения държавно политически строй ; извършват се с цел да се събори , подрови или отслаби властта в РБ , или да й се създаде затруднение , т . е . създават опасност за вътрешната сигурност на държавата . 2. Предателство и шпионство – тези престъпления застрашават независимостта и териториалната цялост на държавата , т . е . засягат външната сигурност на републиката . 3. Диверсия и вредителство – тук се касае до опити за подравяне на властта чрез посегателства върху икономическата основа . 4. Други престъпления – проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология ; създаване или ръководенето на организация или група , поставяща си за цел извършване на престъпления по Глава І и др . ІІ . Престъпления против личността Това са престъпления , насочени срещу правото на живот , телесната неприкосновеност на личността , половата неприкосновеност , честта и достойнството на човека . Ще бъдат разгледани някои от тях . 1. Убийство – противоправно лишаване от живот другиго . Умишлено убийство основния състав на умишленото убийство : „ Който умишлено умъртви другиго , се наказва за убийство …”. Субект следователно може да е всяко наказателно отговорно лице . Изпълнителното деяние се изразява в умъртвяване – въздействие върху организма на пострадалия , което е от естество да предизвика биологичната му смърт . Престъплението е резултатно . Когато по различни причини не е настъпила смъртта на пострадалия ще е налице опит . Освен с действие , се приема , че умишленото убийство може да се осъществи и чрез бездействие – когато деецът е бил длъжен да извърши определени действия , необходими за запазване и поддържане живота на пострадалия , но не е направил това В чл . 116 от НК са описан квалифицирани състави / по тежко наказуеми , за които е предвидено и най тежкото наказание / на умишлено убийство . Квалифицираните състави на умишлено убийство са : на длъжностно лице , на представител на обществеността , както и на военно лице , включително от съюзна или приятелска държава или войска , при или по повод изпълнение на службата или функцията му , или на лице , ползващо се с международна защита т . 1; 34 от длъжностно лице , както и от представител на обществеността , от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му т . 2; на баща или на майка , както и на рожден син или на рождена дъщеря т . 3; на бременна жена , на малолетно лице или на повече от едно лице т . 4; на лице , което се намира в безпомощно състояние безпомощното състояние е такова състояние , което не позволява на пострадалия да окаже съпротива , като това състояние може е налице поради старост , болест , неподвижност и др . т . 5; по начин или със средства , опасни за живота на мнозина ( при убийство по начин опасен за живота на мнозина е характерно , че използваният от дееца метод за умъртвяване на пострадалия в конкретната обстановка създава опасност за живота на повече от един човек ; убийство със средства , опасни за живота на мнозина при него използваните средства развиват голяма енергия , имат широк обсег на действие и са опасни за живота на повече от един човек напр . взрив ), по особено мъчителен начин за убития ( налице е когато на жертвата се причиняват изключителни болки и страдания , предсмъртните мъки траят през един по продължителен период от време ) или с особена жестокост ( деецът при извършването е употребил изключителна ярост , ожесточение , отмъстителност ) т . 6; с користна цел деецът извършва убийството , очаквайки след смъртта благоприятно развитие в имуществените отношения , облага , заради която извършва престъплението – напр . убийство с цел получаване на наследство т . 7; с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление квалификацията се прилага независимо от това дали особената цел е била постигната , важно е убийството да е извършено именно с такава цел ; ако другото престъпление бъде осъществено , ще е налице реална съвкупност от престъпления – квалифицирано убийство по този текст и друго престъпление т . 8; извършено предумишлено когато решението за извършване на убийството е взето предварително в сравнително спокойно състояние и обстановка с обмисляне на мотивите за и против т . 9; извършено от лице , което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група съгласно чл . 93 т . 20 от НК „ Организирана престъпна група " е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления , за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години . Сдружението е 35 структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците , продължителност на участието или развита структура ” т . 10; извършено по хулигански подбуди – не е налице личен мотив , а убийството е съпроводено или предшествано от хулигански действия , мотивът на деецът е явно неуважение към обществото т . 11; представляващо опасен рецидив или осъществено от лице , извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член , за което не е постановена присъда ( критерий за разграничение между убийство на повече от едно лице и убийството , осъществено от лице , извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член е съдържанието на умисъла ) т . 12; на съдия , прокурор , следовател , полицейски орган , разследващ полицай , държавен съдебен изпълнител , частен съдебен изпълнител и помощник частен съдебен изпълнител , както и на митнически служител , на служител от данъчната администрация , на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите , осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му / още по тежко наказуемо с оглед предвидените размери на наказанието „ лишаване от свобода ” по първата алтернатива / ал . 2 на чл . 116 от НК . Приготовлението за убийство , както и подбуждането на другиго към убийство също е наказуемо , като естествено съставът е по леко наказуем / ако обаче подбудения е извършил убийството , то ще е налице подбудителство и подбудителят ще отговаря като съучастник в умишлено убийство /. По леко наказуеми състави на умишлено убийство са : Убийство , извършено при афект ( трябва да е било налице силно раздразнение у дееца , предизвикано от пострадалия с насилие , с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие , от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни този състав е приложим при убийство по чл . 115 и чл . 116 ал . 1 т . 1-6 от НК ); Убийство , извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана ( превишаване пределите на неизбежната отбрана има , когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението , ако обаче това се дължи на уплаха или смущение , деянието е ненаказуемо ; съгл . чл . 12 ал . 3 от НК няма превишаване пределите на неизбежната отбрана , ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище ); Убийство от майка на рожба във време на раждане или веднага след него ( субект може да е само майката , от значение е особеното психическо състояние на родилката ); 36 Убийство от родител на току що родена рожба с чудовищен вид . Убийство по непредпазливост – с оглед на вида на вината е по леко наказуемо от умишленото убийство . Освен основния състав различаваме : Убийство по непредпазливост при т . нар .„ професионална непредпазливост ” деецът причинява другиму смърт , поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност , представляващи източник на повишена опасност / т . е . субект е лице , извършващо такава дейност или занятие /. Наказателна отговорност носи и лице , причинило смърт по непредпазливост чрез действия , спадащи към такова занятие или дейност , които деецът няма право да упражнява . Квалифициран състав е , ако деецът е бил в пияно състояние , причинена е смърт на повече от едно лице или в особено тежки случаи , а привилегирован състав ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия ( за да се приложи смекчената наказателна отговорност е необходимо пострадалият да е бил жив към момента на оказване помощта от дееца ); Убийство по непредпазливост чрез умишлено нанесена телесна повреда – при него са налице са две форми на вина – умисъл по отношение на причиняване на телесната повреда и непредпазливост по отношение на крайния резултат – настъпилата смърт . По леко наказуеми състави са , ако деянието е извършено при афект / за афекта виж по горе казаното / или при превишаване пределите на неизбежната отбрана / отново по горе /. Криминален аборт умъртвяване плода на бременна жена със съгласието й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика . Изрично е възведена ненаказуемост за самата бременна жена , включително за подбудителство и помагачество . Има и квалифицирани състави . По основния състав деянието се извършва със съгласието на бременната жена , ако обаче липсва такова съгласие деянието е квалифицирано – по тежко наказуемо . Ако деянието е извършено без съгласие на бременната жена и е последвала смъртта й , престъплението е още по тежко наказуемо . Установен е един ненаказуем състав – съгл . чл . 125 от НК „ Не се наказва майка , която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току що родена рожба ”. Подпомагането и склоняването към самоубийство , когато е последвало такова или само опит също е наказуемо . 2. Телесна повреда престъпление срещу здравето и телесната неприкосновеност на личността . Телесните повреди могат да бъдат три вида : 37 Тежка телесна повреда – съгл . чл . 128 ал . 2 от НК е налице „ ако е причинено : продължително разстройство на съзнанието ; постоянна слепота с едното или с двете очи ; постоянна глухота ; загуба на речта ; детеродна неспособност ; обезобразяване , което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган ; загуба на единия бъбрек , слезката или на крило на белия дроб ; загуба или осакатяване на крак или ръка ; постоянно общо разстройство на здравето , опасно за живота ”; Средна телесна повреда съгл . чл . 129 ал . 2 от НК е налице ,„ ако е причинено : трайно отслабване на зрението или слуха ; трайно затрудняване на речта , на движението на крайниците , снагата или врата , на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност ; счупване на челюст или избиване на зъби , без които се затруднява дъвченето или говоренето ; обезобразяване на лицето или на други части от тялото ; постоянно разстройство на здравето , неопасно за живота , или разстройство на здравето , временно опасно за живота ; наранявания , които проникват в черепната , гръдната и коремната кухина ”. Лека телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда или болка и страдание без разстройство на здравето . Налице е възможност за реторсия . Квалифицирани по тежко наказуеми състави на умишлено причинена телесна повреда – напр . такива са : на малолетно лице , на бременна жена , на повече от едно лице , с користна цел и др . По тежко наказуем е съставът на умишлено причинена тежка или средна телесна повреда при условията на опасен рецидив , а по леко наказуем – причиняване на телесна повреда при афект , като афект е неприложим , когато се касае за опасен рецидив . Причинената по непредпазливост тежка или средна телесна повреда също е наказуема , като отново има състав на причиняване на такава повреда при професионална непредпазливост . Характерно за телесните повреди е следното : Когато с едно деяние на един пострадал се причинят две или повече различни по вид телесни повреди , е налице едно престъпление , квалифицирано по по тежкия резултат ( броят и видът на уврежданията ще се вземе предвид при определяне на наказанието ). При телесните повреди характерът и степента на увреждането се определят към момента на причиняване на телесната повреда , ако обаче е настъпило усложнение в здравословното състояние на пострадалия и е налице причинна връзка между усложнението и първоначалното увреждане , деецът ще отговаря за по тежкия резултат . Обратно – подобряването на здравословното състояние на пострадалия вследствие времето и лечението , не се отразява на квалификацията на деянието ( т . е квалификацията не се променя от по тежка в по лека ). 3. Отвличане и противозаконно лишаване от свобода : 38 Отвличане – чл . 142 ал . 1„ Който отвлече другиго ..” е умишлено престъпление с пряк умисъл ; престъплението се изразява в принудително преместване на пострадалия и отвеждане на друго място , противно на волята му . Наказуемо е и приготовлението , подбуждането или сдружаването с цел извършване на такова престъпление ; Противозаконно лишаване от свобода пострадал е лице , по отношение на което не е налице законно основание да бъде лишено от свобода . 4. Принуда деецът / може да е всяко наказателно отговорно лице / принуждава друго лице да извърши , пропусне или претърпи нещо противно на волята му чрез използване на сила , заплашване или злоупотреба с власт . Характерно при принудата е , че пострадалият съзнава , че с поведението си противоречи на собствените си интереси , но извършва , пропуска или претърпява нещо , противно на волята си от страх , че ако не извърши исканото от дееца ще претърпи още по неблагоприятни последици . Принудата е умишлено и резултатно престъпление . Действията на дееца се изразяват в противоправно мотивиране на пострадалия към поведение , което не желае , като формата на въздействие може да е : чрез заплашване деецът застрашава пострадалия с бъдещо деяние , което е от естество да изложи на опастност живота , здравето честта или имота на заплашения или на други лица , които са му близки ; чрез използване на сила пряко физическо въздействие върху личността на пострадалия ; чрез злоупотреба с власт тук са налице особени отношения между дееца и пострадалия , който се явява подчинен . 5. Разврат престъпления против половата неприкосновеност на личността . Някои от тях са : А ) Блудство – извършване на действия с цел да бъде възбудено или удовлетворено полово желание без съвкупление по отношение на : а ) лице , ненавършило 14годишна възраст криминализирано е самото извършване на блудство с малолетно лице ненавършило 14 г ., независимо от съгласието на последното ; ако обаче липсва съгласие е налице квалифициран ( по тежко наказуем ) състав когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване , чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние , или чрез използване на положение на зависимост или надзор . б ) лице , навършило 14 г . възраст , като се употребява за това сила или заплашване , чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор . Б ). Изнасилване – съвъкупление с лице от женски пол : 39 а ) лишено от възможност за самоотбрана , и то без негово съгласие , б ) като го принуди към това със сила или заплашване , в ) като го приведе в безпомощно състояние . Възведени са квалифицирани състави на изнасилване , като най тежко наказуеми квалифицирани състави са : ако изнасилената не е навършила 14 г .; ако е причинена тежка телесна повреда ; ако е последвало самоубийство ; ако представлява особено тежък случай . Субект на изнасилване може да е всяко наказателноотговорно лице от мъжки пол , като извършител на съвъкуплението може да е само лице от мъжки пол . Жена обаче може да бъде съучастник в изнасилване като подбудител , помагач , а също и като съизвършител , но само по отношение упражняване на принудата или в привеждането на жертвата в безпомощно състояние . Пострадал е винаги лице от женски пол . Други престъпни съвъкупления са съвъкуплението с лице , ненавършило 14 г ., доколкото не се касае за изнасилване , съвъкупление с непълнолетно лице , чрез използване на положение на зависимост или надзор и съвъкупление с лице навършило 14 г ., което не разбира свойството и значението на извършеното . Наказва се и този , който се съвъкупи с друго лице , като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него . Наказуемо е съвъкуплението между възходящи и низходящи , между братя и сестри и между осиновители и осиновени . Престъпен хомосексуализъм наказва се , и който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол , като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор , както и с лице , лишено от възможност за самоотбрана . Наказуемо е и извършването на полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол , ненавършило 14годишна възраст , както и с лице навършило 14годишна възраст , което не разбира свойството или значението на извършеното 6. Трафик на хора това са престъпления , свързани с набиране , транспортиране , укриване или приемане на отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия , за принудителен труд , за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им . Предвидени са квалифицирани състави , като един от тях е ако деянието е извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето . ІІІ . Престъпления против собствеността Родов обект на тези престъпления са правоотношенията по повод правото на собственост и другите имуществени отношения , както и нормалното упражняване на тези права . За всички престъпления по тази 40 глава е характерно , че имат имуществен предмет – вещ , съответно имуществено право с определена парична стойност . Ще посоча някои от тези престъпления : 1. Кражба – субектът отнема чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои . Кражба има и когато част от вещта принадлежи на виновния . Включени са квалифицирани състави на кражба – ако е извършена чрез разрушаване , повреждане или подкопаване на прегради , здраво направени за защита на лица или имот , ако за извършването й е използвано МПС , техническо средство или специален начин и др ., както и привилегирован състав при връщане или заместване на откраднатата вещ . Кражбата е умишлено престъпление , при което има пряк умисъл . 2. Грабеж престъпно посегателство , при което субектът отнема чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои , като употребява за това сила и заплашване . Грабеж е и всяка кражба , при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване , за да запази владението върху откраднатата вещ . Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние . Грабежът също е умишлено престъпление . И тук има квалифицирани състави , като най тежко наказуем е квалифицираният състав на грабеж , придружен с тежка или със средна телесна повреда , от които е последвала смърт ; придружен с убийство или с опит за убийство ; в особено големи размери , ако деецът е бил въоръжен – предвиденото наказание е като при квалифицираното убийство по чл . 116 ал . 1 от НК . Приготовлението към грабеж също е наказуемо . Сравнение между кражба и грабеж Кражба Грабеж Отнема се чужда движима вещ от Отнема се чужда движима вещ от владението на другиго , без негово владението на другиго , без негово съгласие с намерение за съгласие с намерение за противозаконно присвояване . противозаконно присвояване . Няма принуда Деецът употребява за отнемането на вещта или за запазване владението върху нея принуда сила или заплашване . Сравнение между грабеж , придружен с убийство и убийство с користна цел . Грабеж , придружен с убийство Убийство с користна цел Добиването на материална облага Лишаването от става едновременно или почти едновременно живот е свързано с с лишаването от живот и то в резултат на възможността за извличане на едно второ деяние – отнемане на движима материална облага , която вещ . може да настъпи в бъдеще . 41 3. Присвоявания Длъжностно присвояване – такова е налице , когато длъжностно лице присвои чужди пари , вещи или други ценности , връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява характерна особеност е особеното качество на субекта на престъплението – длъжностно лице , и то такова , което се намира в определено отношение към вещите , предмет на престъплението а именно те са му връчени в това му качество или са му поверени за пазене и управление . Престъплението е умишлено . Обсебване противозаконно присвояване на чужда движима вещ , която деецът владее или пази . Обсебване има , и когато част от вещта принадлежи на дееца , както и когато вещта принадлежи на дееца , но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно , без да запази правата на заложния кредитор , или когато деецът заложи чужда вещ , с което се затруднява удовлетворяването на кредитора ;/ За да е налице обсебване на вещта , следва да се намира у дееца правомерно , т . е . владението върху вещите от страна на дееца да не е установено по престъпен начин . Престъплението е умишлено . За разлика от длъжностното присвояване , тук деецът не е длъжностно лице , или даже и да е длъжностно лице не владее или пази имуществото в това си качество ./ Сравнение между кражба и обсебване Кражба Обсебване Отнема се чужда движима вещ Присвоява се чужда движима вещ . Вещта може да принадлежи на дееца , но е обременена със залог и деецът се разпорежда с нея неправомерно , без да запази правата на заложния кредитор Вещта се отнема от владението Вещта се владее или пази от дееца на другиго без негово съгласие Деецът отнема вещта с Деецът противозаконно присвоява вещта . намерение за противозаконно присвояване 4. Измама при измамата деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбужда или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или другиму имотна вреда , или със същата цел използува заблуждението , неопитността или неосведомеността на някого , и с това причинява нему или другиму имотна вреда . Видно е , че измамата се извършва със специфична цел – за набавяне на имотна облага , както и че е резултатно престъпление – изисква се да е причинена на измамения или другиму имотна вреда . Заблуждението е неправилна представа относно определени обстоятелства , с оглед на които заблуденият взима 42 решение и извършва имуществено разпореждане . Възбуждане на заблуждение е създаване у заблудения на такива неправилни представи . Поддържане на заблуждение пострадалият предварително е бил заблуден и деецът поддържа у него това заблуждение . Използване на заблуждението деецът нито създава погрешните представи у измамения , нито ги поддържа / измамения е придобил погрешни представи по някакъв начин /, а само ги използва . Използване на неопитността неопитността е липса на съответна теоретична или практическа подготовка у пострадалия . Използване на неосведомеността – неосведоменост незнание на определени обстоятелства , но не поради неопитност , а поради факта , че на пострадалия не са му били съобщени . Документна измама по чл . 212 от НК – при нея чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ деецът получава без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои . Същото наказание се налага и на онзи , който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ , съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество . Компютърна измама – деецът , с цел да набави за себе си или за другиго облага , възбужда или поддържа заблуждение у някого , като внася , изменя , изтрива или заличава компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причинява на измамения или на другиго вреда . 5. Изнудване – тук са включени два основни състава ; По първия състав деецът с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплашва с насилие , разгласяване на позорящи обстоятелства , увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни ( престъплението е формално ; умишлено пряк умисъл и с посочената цел ;) По втория състав деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуждава някого чрез сила или заплашване да извърши , да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причинява нему или другиму имотна вреда ( престъплението е резултатно ; умишлено пряк умисъл и с посочена цел да набави имотна облага ); Включени са и квалифицирани състави , като най тежко наказуемите са / с наказанието , предвидено за квалифицирано убийство по чл . 116 ал . 1 от НК / когато деянието е придружено с тежка или средна телесна повреда , от която е последвала смърт или придружено с убийство или с опит за убийство . Приготовлението към изнудване също е наказуемо . І V. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО 43 Това са икономически престъпления . Групирани са в няколко раздела : 1. Общи стопански престъпления най често срещаните престъпления тук са : Безстопанственост съставът е свързан с длъжностното качество на лицето и обстоятелството , че същото в това си качество не е положило достатъчно грижи за ръководенето , управлението , стопанисването или запазването на повереното му имущество или възложената му работа и от това са произлезли значителна повреда , разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството , като отговорност носи и лицето , което въпреки задълженията си не е упражнило достатъчно контрол върху работата на длъжностното лице . Това престъпление по принцип се извършва по непредпазливост , но е предвидено и умишленото му извършване ( доколкото не се касае до по тежко престъпление ). Престъплението е резултатно . Сключване на неизгодна сделка лицето в длъжностното си качество е сключило съзнателно неизгодна сделка и с това е произлязла значителна вреда за стопанството или за представляваното от длъжностното лице предприятие , учреждение или организация .; Престъплението е умишлено и резултатно . 2. Престъпления против митническия режим Квалифицирана контрабанда пренасяне през границата на страната на стоки без знанието и разрешението на митниците , при определени квалифициращи обстоятелства , посочени в чл . 242 ал .1 от НК . Квалифицирани състави при пренасяне без надлежно разрешение през границата на страната наркотични вещества и / или техни аналози , както и прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества . 3. Престъпления против паричната и кредитната система някои от тях са следните : Подправка на парични знаци преправяне на истински или изготвяне на неистински парични знаци с курс в страната или чужбина . Наказуема е и подправката на платежни инструменти , таксови и пощенски марки , облигации , издадени от държавата или други държавни ценни книжа ; Прокарване в обращение на подправени парични знаци , платежни инструменти или други знаци ( посочени по горе ). Наказуемо е приготовлението към подправка на парични знаци или сдружаването с тази цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци или платежни инструменти . Не се наказва съучастник в сдружението , който преди да е довършено престъплението / за което е образувано сдружението / се откаже от деянието и съобщи на властта . 44 V. Престъпления против финансовата , данъчната и осигурителната системи Някои от тези престъпления са : 1. Изпиране на пари деецът извършва финансова операция или сделка с имущество , или прикрива произхода , местонахождението , движението или действителните права върху имущество , за което знае или предполага , че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние . За това престъпление се наказва и този , който придобие , получи , държи , използва , преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество , за което знае или предполага към момента на получаването му , че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние . Наказуемо е и приготовлението за изпиране на пари , сдружаването с тази цел ( не се наказва участник в сдружението , който преди да е довършено изпирането на пари , преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта ), подбуждането на другиго към изпиране на пари . 2. Данъчни престъпления деецът избягва установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез неподаване на декларация , приспадане на неследващ се данъчен кредит , потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена декларация и др . Престъплението е по тежко наказуемо , когато данъчните задължения са в особено големи размери , като е предвиден привилегирован състав при внасяне на данъчните задължения , заедно с лихвите . Съгласно чл . 93 т . 14 от НК " Данъци в големи размери " са тези , които надхвърлят три хиляди лева , а " данъци в особено големи размери " са тези , които надхвърлят дванадесет хиляди лева . V І . Престъпления против дейността на държавни органи , обществени организации и лица , изпълняващи публични функции Някои от тях са следните : 1. Престъпления по служба касае се за престъпления , извършени от длъжностни лица във връзка със службата им . Най често срещаното престъпление по служба , свързано с нарушаване на служебни задължения е това по чл . 282 от НК наказва се длъжностно лице , което наруши или не изпълни служебните си задължения , или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици . Престъплението е с умишлено пряк умисъл , със специална цел за имотна облага или причиняване другиму вреда . Предвидени са квалифицирани състави , един от които е , ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице , което заема отговорно служебно положение . 45 2. Престъпления против правосъдието – набеждаване ( такова е налице , когато субектът пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление , като знае , че е невинен или представи неистински доказателства срещу него ); лъжесвидетелстване ; съзнателно даване на неверен превод , тълкуване или невярно заключение от съответен преводач , тълковник или вещо лице и др . 3. Подкуп – и даващият и приемащият подкуп носят наказателна отговорност . Различаваме : А ) Пасивен подкуп – искане или получаване на подкуп или приемане на обещание или предложение за получаване на подкуп субект на престъплението по основния състав може да бъде само длъжностно лице , което може лично да извърши онова служебно действие , за което получава подкупа . Наказва се , и който извърши това , за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му . Б ) Активен подкуп – предлагане , обещаване или даване на подкуп / в един случай деецът не се наказва – ако е бил изнуден от длъжностното лице , арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта /. V ІІ . Документни престъпления Документите престъпления представляват материализирани в писмена форма изявления , имащи определено правно значение . Официален документ е този , който е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция . Частен е този документ , който не е официален . Различни престъпни състави са : документна подправка , документи с невярно съдържание , престъпни действия при създаване на документ , чийто автор е друго лице , престъпно ползване на документи , престъпно премахване на документи . V ІІІ . Престъпления против реда и общественото спокойствие Ще визирам два от съставите : Организиране , ръководене или участие в организирана престъпна група . Не се наказва участник в групата , който доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко , което му е известно за групата , преди да е извършено от него или от нея престъпление . Хулиганство деецът извършва непристойни действия , грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото . 46 ІХ . Общоопасни престъпления 1. Престъпления , извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства . Посочвам някои от тях : Палеж на имущество със значителна стойност ( деецът не се наказва , ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара , преди да са настъпили значителни вреди . Когато обектите са повредени или унищожени чрез взрив , се налага същото наказание като за палеж ; Причиняване на наводнение , с което се излага на опасност имота или живота на другиго ; Неправомерно боравене с взривове , огнестрелни , химически , биологични или ядрени оръжия или боеприпаси обхваща произвеждане , преработване , поправяне , разработване , съхраняване , търгуване , пренасяне , внасяне или изнасянето им , без деецът да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта , или извършва това не съгласно с даденото му разрешение . Наказуемо е и придобиването по какъвто и да е начин , държане или предаване другиму взривове , огнестрелни , химически , биологични или ядрени оръжия или боеприпаси , без деецът да има за това надлежно разрешение . 2. Престъпления по транспорта и съобщенията Най често извършвани са : Нарушаване на правилата за движение при управление на транспортно средство , при което се причиняват значителни имуществени вреди , тежка или средна телесна повреда или смърт . Наказанието е по високо , ако престъплението е умишлено , и по леко – ако е непредпазливо . Установен е привилигирован състав при непредпазливо извършване – ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите ; Противозаконно отнемане на чуждо МПС от владението на другиго без негово съгласие с намерение за ползване . Има изброени редица квалифициращи обстоятелства ако е последвала повреда на МПС или то е изоставено без надзор ; ако е извършено отнемането с цел имотна облага от връщането на МПС и др ., като такова наказание се налага и на лице , което предлага съдействие за връщане на отнетото превозно средство срещу получаването на имотна облага . Още по тежко наказуемо е деянието , ако за отнемането на превозното средство или за запазване на владението върху него е употребена сила или заплашване . 47 Сравнение между кражба , грабеж и противозаконно отнемане на МПС Кражба Грабеж Противозаконно отнемане на МПС Отнема се чужда Отнема се чужда Отнема се чуждо МПС от движима вещ от движима вещ от владението на другиго , без владението на другиго , владението на другиго , негово съгласие . без негово съгласие . без негово съгласие . няма принуда Деецът използва принуда По основния състав няма – сила или заплашване . принуда . Има квалифициран състав , при който деецът използва принуда сила или заплашване . Деецът действа с Деецът действа с Деецът действа с намерение намерение за намерение за за противозаконно ползване . противозаконно противозаконно присвояване . присвояване . 3. Престъпления против народното здраве и против околната среда . Най често извършваните престъпления по този раздел са тези , свързани с наркотици , като ще визирам два от съставите : Придобиване или държане без надлежно разрешително на наркотични вещества или техни аналози ; Произвеждане , преработване , придобиване или държане без надлежно разрешително на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение , или разпространение на наркотични вещества или техни аналози . Предмет на престъплението може да са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози – по тежко наказуемо , като има и квалифицирани състави . Х . Престъпления против мира и човечеството 1. Престъпления против мира – пропаганда или подстрекателство към война , планиране , подготвяне или водене на агресивна война ; 2. Престъпления против законите и обичаите за водене на война – свързани с нарушение правилата на международното право за водене на война престъпления против военопленници , против гражданското население и др .; 3. Унищожаване на групи от населението / геноцид / и апартейд . Тема 5: УЧАСТНИЦИ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС Предмет на изложението са участниците в наказателния процес в неговата съдебна фаза по наказателни дела от общ характер . Затова тук няма да бъде разглеждана фигурата на частния тъжител – явяващ се страна 48 обвинител по наказателни дела от частен характер , образувани по негова тъжба . Участници в наказателния процес са всички лица , които по някакъв начин участват в процеса наричаме ги субекти на наказателно процесуални отношения . От своя страна субектите на наказателно процесуални отношения може да обособим в две групи : І . Субекти на наказателно процесуални отношения , които са субекти на наказателния процес – субекти на наказателния процес са тези , които осъществяват поне една от основните функции в процеса – обвинение , защита или ръководене на процеса и решаване на делото 1. Съд съдът е главен субект на процеса . Съдът е субектът , осъществяващ функцията по ръководенето на процеса и решаването на делото . След внасянето от прокурора на обвинителен акт съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото . За да бъдат валидни решенията на съда , той трябва да заседава в законен състав . За да е законен съставът , той трябва да е какъвто е предписал законът – съгласно чл . 28 ал . 1 от Наказателно процесуалния кодекс / НПК / съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав : а ) един съдия , когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по леко наказание ; б ) един съдия и двама съдебни заседатели , когато за престъплението се предвижда наказание повече от пет години лишаване от свобода , в ) двама съдии и трима съдебни заседатели , когато за престъплението се предвижда наказание не по малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по тежко наказание . Като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии , а като касационна – ВКС , в състав от трима съдии . За да е законен съставът на съда , освен това не трябва да са налице основания за отвод на никой от членовете на състава на съда . Основанията за отвод са изброени в НПК , като има абсолютни основания за отвод / напр . който е бил прокурор по делото не може да участва в състава на съда , разглеждащ същото , както и който се е произнасял по същото дело с присъда , решение и др ./. И едно относително основание – който , поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото ( т . е . тук конкретният член сам ще трябва да прецени , налице ли е това основание за отвод , т . е налице ли са предпоставки , поради които може да бъде счетен за пристрастен ). Когато са налице основания за отвод , членовете на състава на съда са длъжни сами да се отведат , а страните в процеса могат да правят искания за отводи до началото на съдебното следствие , освен ако основанието за отвод е възникнало или страната е научила за него по късно . Затова в съдебно заседание именно преди даване 49 ход на съдебното следствие , председателят на състава е длъжен да разясни на страните правото им на отводи . Отводите и самоотводите трябва да са мотивирани . По исканията за отводи се произнася съставът на съда на тайно съвещание незабавно . Видовете съдебни актове , които съдът постановява са : присъда , когато като първа или въззивна инстанция се произнася по въпросите за виновносттта и отговорността на подсъдимия ; решение , когато се произнася по основателността на жалба или протест или на искане за възобновяване на наказателно дело и определение в останалите случаи . Председателят на съда , съдията докладчик и председателят на състава се произнасят с разпореждания . Съдът постановява актовете си на тайно съвещание , като съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието . Нарушаване тайната на съвещанието е абсолютно основание за отмяна на присъдата / решението /, поради което не следва да се допуска . При съвещанието съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите , а председателят на състава се изказва и гласува последен . Решението се взема с обикновено мнозинство , като всички членове на състава имат равен глас . Решението си съдът трябва да вземе по вътрешно убеждение , основано на обективно , всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делата , като се ръководи от закона . Членът от състава , който е на особено мнение , трябва да го мотивира . Когато докладчикът е на особено мнение мотивите се изготвят от друг член на състава . Субекти на наказателния процес , които са страни в процеса : 2. Прокурор повдига и поддържа обвинението по дела от общ характер . Той е държавният обвинител в съдебното производство . Задачата му е да докаже виновността на подсъдимия в извършване на престъплението , за което му е повдигнато обвинение . Това не означава , че прокурорът е задължен да поддържа обвинението – напр . ако стигне до извода за недоказаност на същото прокурорът може да заяви , че не поддържа обвинението / да заяви , че наказателното производство следва да се прекрати или да се постанови оправдателна присъда / това негово становище обаче не освобождава съдът от задължението да се произнесе по вътрешно убеждение . Освен това в хода на наказателното производство при определени предпоставки прокурорът може да измени обвинението . 3. Обвиняем това е лицето , което е привлечено в това си качество при условията и реда на НПК . В съдебната фаза на процеса говорим за подсъдим . Обвиняемият има редица права да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства ; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението ; да се запознава с делото , включително и с информацията , получена чрез използване на СРС , и да прави необходимите извлечения ; да представя доказателства ; да участва в наказателното производство ; да прави искания , 50 бележки и възражения ; да се изказва последен ; да обжалва актовете , които накърняват неговите права и законни интереси , да има защитник . Подсъдимият има право и на последна дума . Правото на защита е едно от най важните права на обвиняемия – той има право на лична защита т . е . право да се защитава сам и право да има защитник / т . е . да бъде подпомогнат в защитата си от друго лице – упълномощено от него или назначено по съответния ред /. Обясненията на обвиняемия , ако даде такива , са както защитно , така и доказателствено средство . 4. Защитник защитникът оказва правна помощ на обвиняемия и съдейства за разкриване на всички обстоятелства , които са в полза на обвиняемия , ръководейки се от вътрешно убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона . Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защита , както и да уведоми обвиняемия , ако счита , че предложената от обвиняемия линия на защита е несъвместима със задълженията му , като продължава защитата , ако не бъде отстранен по съответния ред . Обвиняемият може по всяко време да се откаже от защитник с известни изключения при задължителната защита , но защитникът не може да се откаже от поетата защита , освен ако е станало невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини . Освен това замяната на един защитник с друг може да стане само със съгласието или по молба на обвиняемия . Защитата може да разделим на два вида : а / доброволна упълномощен защитник лице , което упражнява адвокатска професия ; съпругът , възходящ или низходящ роднина на обвиняемия ; б / задължителна назначен защитник в определени случаи защитата е задължителна , и ако подсъдимият не си е упълномощил защитник , съдът следва да му назначи служебен защитник адвокат / например на непълнолетен обвиняем , задържан , ако обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение , желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това и др ./. 5. Граждански ищец пострадалите лица или техните наследници , както и юридическите лица , които са претърпели вреди от престъплението , могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци . Искът може да бъде предявен устно или с писмена молба най късно до даване ход на съдебното следствие , като може да бъде предявен както срещу подсъдимия , така и срещу други лица , които носят гражданска отговорност за вредите , причинени от престъплението . Не може да се предяви граждански иск в наказателното производство , ако е предявен по реда на Гражданско процесуалния кодекс . Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело . 51 Приемането на гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституирането на гражданския ищец става с определение на съда . 6. Граждански ответник това са лицата , срещу които е предявен граждански иск , с изключение на подсъдимия / това са лица , носещи отговорност за вреди , причинени от другиго , граждански ответник например би могъл да бъде родителят на непълнолетен подсъдим /. 7. Частен обвинител пострадалият / при негова смърт – наследниците му /, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление , което се преследва по общия ред , има право да участва в съдебното производство като частен обвинител . Видно е , че частният обвинител е винаги физическо лице . Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора , но може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви , че не го поддържа . Молбата за участие като частен обвинител може да е писмена или устна и се прави най късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд . Частният обвинител може да се конституира и като граждански ищец . Конституирането на частния обвинител в съдебното производство става с определение на съда . 8. Повереник и особен представител / съгл . НПК не са страни в процеса / повереникът е лице , което се упълномощава от частния обвинител , гражданския ищец и гражданския ответник , за да защитава правата им в процеса / при доказана липса на средства за адвокатско възнаграждание и желание да имат повереник , ако интересите на правосъдието го изискват съдът ще им назначи повереник /. Особен представител – адвокат се назначава от съда на малолетен или непълнолетен пострадал , когато неговите интереси и тези на родителя му , настойника или попечителя са противоречиви , както и на недееспособен или ограничено дееспособен пострадал , когато интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител . ІІ . Субекти на наказателнопроцесуални отношения извън кръга на субектите на процеса : Експерти специалисти от съответната област на науката , изкуството или техниката , притежаващи специални знания . Експертното заключение не е задължително за съда , но ако съдът не го приеме е длъжен да се мотивира . Преводачи назначават се , когато някое от лицата не владее български език и се налага превод . Тълковници назначават се , когато обвиняемият или свидетелят е глух или ням . Специалисти технически помощници необходими са за извършване на технически дейности , за които са нужни специални знания 52 и подготовка при определени следствени действия напр . може да е необходим специалист технически помощник при оглед , за изготвяне на веществени доказателствени средства напр . фотоснимки , отливки . Свидетели – това са лица , възприели факти , допринасящи за разкриване на обективната истина по делото . Съпругът , възходящите , низходящите , братята и сестрите на обвиняемия и лицето , с което той се намира във фактическо съжителство , могат да откажат да свидетелстват . Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси , отговорите на които биха уличили в престъпление него или някое от посочените вече по горе лица , както и не може да бъде разпитван относно обстоятелствата , които са му били поверени като защитник или повереник . Свидетелите са длъжни да дадат правдиви показания , като за съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване . Не могат да бъдат свидетели лицата , участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество , с изключение на : обвиняемия , спрямо когото производството е прекратено или завършило с влязла в сила присъда ; пострадалия , частния обвинител , гражданския ищец , гражданския ответник ; поемните лица , както и служители на МВР или военна полиция , присъствали при извършване на оглед , претърсване , изземване , следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети . Лицата , които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия , не могат да бъдат свидетели . Не могат да бъдат свидетели и лицата , които поради физически или психически недостатъци , не са способни да възприемат правилно фактите , имащи значение за делото , или да дават достоверни показания за тях Поемни лица това са лица , нямащи друго процесуално качество и незаинтересовани от изхода на делото , които присъстват при определени следствени действия в досъдебното производство . Тема 6: ПРЕДМЕТ И ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ В СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО І . Предмет на доказване в наказателното производство Понятие за предмет на доказване – това е съвкупността от обстоятелства , които следва да бъдат установени и събрани , за да бъде установена обективната истина и съответно правилно решено делото . В чл .102 от НПК са очертани обстоятелствата , подлежащи на доказване в наказателното производство , формиращи т . нар . предмет на доказване . Съгласно посочената разпоредба в наказателното производство подлежат на доказване : 1. Извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него ; 2. Характерът и размерът на вредите , причинени с деянието ; 53 3. Другите обстоятелства , които имат значение за отговорността на обвиняемия , включително и относно семейното и имущественото му положение . Тази класификация на обстоятелствата , подлежащи на доказване е от важно значение при решаване на въпросите кои от тях са доказани и кои не , като съдът е длъжен да следва именно тази поредност например не би могло първо да се решава въпросът за вредите от деянието , ако не се отговори на първостепенния въпрос има ли извършено деяние , съставлява ли то престъпление . 1. Обстоятелствата от първата група извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него . Безспорно първото обстоятелство което следва да се установи е , има ли извършено престъпление , т . е . дали деянието покрива признаците на дадено престъпление . След това следва да се установи участвал ли е подсъдимият в извършеното престъпление т . е . дали подсъдимият е автор на конкретното престъпление , дали може да бъде субект на престъплението – тук се включват обстоятелства относно вменяемостта на дееца ; особеното качество на дееца при редица престъпления – напр .” длъжностно лице ”; налице ли са обстоятелства , водещи до отпадане на отговорността – напр . неизбежна отбрана . Следва да се установи дали обвиняемият е действал виновно – умишлено или непредпазливо , при резултатните престъпления – налице ли е причинна връзка между деянието на подсъдимия и резултата . 2. Обстоятелствата от втората група характерът и размерът на вредите , причинени с деянието – тези обстоятелства са от значение основно за гражданската отговорност . 3. Обстоятелствата от третата група другите обстоятелства , които имат значение за отговорността на обвиняемия , включително и относно семейното и имущественото му положение – тук се включва оценката за личността на обвиняемия , за обществената опасност на конкретното извършеното деяние и дееца , подбудите за извършване на престъплението , другите смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства . Тези обстоятелства са от съществено значение за индивидуализацията на наказанието . Обстоятелствата , включени в предмета на доказване се установяват чрез доказателствата . Доказателствата представляват фактически данни , които са свързани с обстоятелствата по делото , допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда , предвиден в НПК . Доказателствата се възпроизвеждат в наказателното производство чрез доказателствени средства – последните са процесуално технически способи за установяване на релевантните за делото факти . За разлика от доказателствата , доказателствените средства са изчерпателно изброени в закона – гласни доказателствени средства ( обяснения на обвиняемия и показания на 54 свидетели ); писмени доказателствени средства ( протоколи за действия по разследването , съдебни следствени и други процесуални действия , протоколи за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи / такъв друг документ е например справката за съдимост /, включително докладите и приложените към тях документи , относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите ); веществени доказателствени средства ( изготвят се , когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото , където са намерени и в други предвидени в НПК случаи и представляват фотоснимки , диапозитиви , кинозаписи , видеозаписи , звукозаписи , записи върху носител на компютърни информационни данни , планове , схеми , отливки или отпечатъци ). Доказателствените средства трябва да бъдат събрани или изготвени при условията и по реда , предвиден в НПК , иначе не могат да се ползват в наказателното производство . Доказването в наказателния процес се извършва чрез способите , изчерпателно изброени в НПК – разпит , експертиза , оглед , претърсване , изземване , следствен експеримент , разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства . ІІ . Тежест на доказване в наказателния процес Съгласно чл . 103 ал .1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи , а по дела , образувани по тъжба на пострадалия – върху частния тъжител . Тежестта на доказване в съдебната фаза на наказателния процес по дела от общ характер лежи върху прокурора . Тежестта на доказване в никой момент на процеса не се прехвърля върху друг субект , т . е . до приключване на наказателния процес с влязъл в сила акт , тежестта на доказване лежи върху прокурора ./ По наказателни дела от частен характер тежестта на доказване лежи върху частния тъжител , но тези дела не са предмет на изложението /. В синхрон с доказателствената тежест обвиняемият не е длъжен да доказва , че е невинен и не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия , поради това , че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си . Обвиняемият има право , но не и задължение да обори обвинението . Съответно неговите възражения също следва да се подлежат на проверка съгласно чл . 107 ал . 3 от НПК „ Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата , които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност , така и доказателствата , които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му .” Освен това следва да се посочи все в тази връзка , че и да направи самопризнание обвиняемия , то присъдата и обвинението не могат да се основават само на самопризнанието , като направеното самопризнание не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства . До приключването на наказателния процес с влязла в сила присъда важи 55 презумпцията за невиновност обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда . Обстоятелството обаче , че върху прокурора лежи тежестта на доказване не означава , че съдът само следва пасивно да наблюдава и накрая да констатира дали прокурорът се е справил със задачата си да докаже обвинението . Съдът по силата на функцията му по ръководство на процеса и решаване на делото е длъжен да събере всички необходими и относими доказателства за разкриване на обективната истина , независимо от исканията на страните , при което едва след събиране на всички необходими доказателства да произнесе съдебния си акт . Когато обвинението е доказано по несъмнен начин , съдът признава подсъдимия за виновен . Когато не се установи , че деянието е извършено , че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно , както и когато деянието не съставлява престъпление , съдът признава подсъдимия за невинен . Тема 7: СПОСОБИ НА ДОКАЗВАНЕ Доказването на извършено престъпление и участието на обвиняем , респективно подсъдим в него се осъществява по установен в НПК / в сила от 29.04.2006 г ., последно изменение с ДВ бр . 32/2010 г ./ ред . За да стане съвкупността от доказателствата / фактите / и доказателствените средства / гласни , веществени и писмени , чрез които се възпроизвеждат и доказателства и доказателствени средства / част от делото , са необходими действия на съответните органи , извършени служебно или по инициатива на заинтересованите лица . Откриването , възприемането , закрепването и запазването на фактически данни е възможно само в определени етапи от процеса : в досъдебното производство – в стадия на разследване , а в съдебното производство – в етапа на съдебно следствие ; като при извършването на тази дейност следва да се спазват правила . Отклонението от тях води до невъзможност да се считат за доказателства фактическите данни , които не са установени по реда в НПК , и до недопустимост на доказателствени средства , които не са събрани или изготвени при условията и по реда , предвиден в НПК . Способите за събиране и проверка на доказателствен материал са изрично и изчерпателно изброени в чл . 136 ал . 1 от НПК : разпит , експертиза , оглед , претърсване , изземване , следствен експеримент , разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства . Тези способи се прилагат както в досъдебното , така и в съдебното производство , но с оглед спецификата и целите на тези две фази на единния наказателен процес , в регламентацията в отделните фази на процеса съществуват някои особености . 56 Разпитът е класическо следствено действие за проверка и оценка на доказателствен материал . Чрез него се събират гласни доказателствени средства : обяснения на обвиняем и свидетелски показания . Общо правило е , че разпитът се извършва непосредствено , т . е . лично от органа , който провежда действието , и устно , като недопустимо е ползването на непозволени средства при осъществяването му напр . заплахи , обещания за ползи и др . Разпит на обвиняем – чл . 138 НПК . Изрична норма постановява , че разпит по делегация или чрез видео конференция не се допуска . Единствено изключение е , когато обвиняемият е извън пределите на Република България и се прецени , че това няма да е пречка за разкриване на обективната истина . Чрез посоченото ограничение се гарантира правото на защита на обвиненото лице и се обезпечава обективност в диренето на релевантните факти . Разпит се извършва през деня , освен ако не търпи отлагане . Първо се установява самоличността на разпитваното лице . След това се запитва , дали разбира обвинението , и едва тогава се поканва да изложи , ако желае , във форма на свободен разказ всичко , което знае по делото . Или обвиняемият има право , но не и задължение да направи изложение на възприятията си по фактическите обстоятелства , предмет на делото . За изясняване на неговите обяснения , за отстраняване на непълноти , неясноти или противоречия могат да му се поставят въпроси , които не трябва да съдържат в себе си отговор или да подвеждат към такъв . В досъдебното производство , когато са привлечени няколко обвиняеми , разследващият орган ги разпитва поотделно , за разлика от съдебното производство , където това е изключение , а правилото е за разпит , при присъствие на всички подсъдими лица . Непълнолетен обвиняем , респ . подсъдим , се разпитва в присъствието на педагог или психолог , ако съответният орган намери това за необходимо . Разпит на свидетел – чл . 139 НПК . Изхождайки от принцип за процесуална икономия , законът допуска разпит по делегация , когато свидетелят се намира извън района на органа , който разглежда делото и извършването му от последния , ще е свързано с особени затруднения . Ако свидетелят се намира извън страната , разпитът може да се осъществи посредством видеоконференция или телефонна конференция . В случаи , когато свидетелят се намира в рамките на Република България , разпит може да се осъществи посредством видеоконференция или телефонна конференция , когато делото е в съдебното производство , а когато делото е в досъдебното производство – то такъв разпит се извършва при условията и по реда на чл . 223 НПК т . е . осъществява се пред съдия . Във всички случаи първото действие е установяване на самоличността на разпитвания , който се запитва в какви отношения се 57 намира с обвиняемия и с другите участници в производството . Това е свързано с уредената в закона възможност , която следва да се разясни от разпитващия , че възходящите , низходящите , братята , сестрите , съпругът или лицето , с което се намира във фактическо съжителство с обвиняемия могат да откажат да свидетелстват . Заявят ли воля да свидетелстват тези лица , стават участници в производството в качеството на свидетели и върху тях тежат задължения да изложат всичко , което знаят по делото и да отговорят на поставените въпроси . Свидетелят носи наказателна отговорност за неверността на своите показания , ако съзнателно потвърди неистина или затаи истина , поради което и разпитващият трябва да предупреди лицето , че лъжесвидетелстването се наказва от закона . В същото време на свидетеля следва да се посочи , че не е длъжен да дава показания по въпроси , отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него , неговите възходящи , низходящи , братя , сестри или съпруг , или лице , с което той се намира във фактическо съжителство . С това се цели да се избегне възможността едно лице под страх от наказателна отговорност да обвинява себе си и своите близки . Свидетел не може да бъде разпитван относно обстоятелствата , които са му били поверени като защитник или повереник . След обещание , че добросъвестно и точно ще изложи всичко , което знае по делото , свидетелят под формата на свободен разказ възпроизвежда известните му факти и обстоятелства . И тук за изясняване на отделни обстоятелства , за отстраняване на непълноти , неясноти или противоречия могат да му се поставят въпроси , които да са точни и ясни , да не са подвеждащи , насочващи и съдържащи в себе си отговор . Разпит на малолетно лице се извършва задължително в присъствие на педагог или психолог . Непълнолетен свидетел се разпитва в присъствието на такива специалисти само при преценка за необходимост от съответния орган . И в двата случая , родителите или настойникът могат да присъстват , ако е необходимо . Всички присъстващи лица могат да задават въпроси с разрешение на органа , който извършва действието . Към малолетния свидетел не се отправя предупреждение за отговорност , а му се разяснява , че трябва да дава правдиви показания . Разпит на свидетел с тайна самоличност / чл . 141 НПК / се извършва като се вземат всички възможни мерки за запазване в тайна на неговата самоличност , включително и в случаите на извършване на действието чрез телефонна или , чрез видеоконференция – когато следва да се промени гласът , а респективно и образът на свидетеля . В протокола за разпит се вписва идентификационен номер , а не лични данни . Достъп до този свидетел има единствено разпитващият орган , а когато свидетелят се разпитва по искане на защитник или повереник то и те присъстват на разпита . Тук не се допускат въпроси , чрез които може да се разкрие 58 самоличността на свидетеля . Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник , които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля . Разпит на служител под прикритие /141 а НПК / е допустим само при липса на опасност за живота или здравето на служителя или близките му , и ако това няма да бъде пречка за осъществяване на функциите му . Преди началото на разпита ръководителят на структурата , която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие или оправомощено от него лице свидетелства , че разпитваното лице е същото , на което е даден идентификационният номер . Данните за самоличността на служителя могат да се предоставят единствено на наблюдаващия прокурор и съда . Осъществяването на разпита посредством видеоконференция или телефонна конференция е възможно , когато делото е в съдебното производство , а когато делото е в досъдебното производство – то такъв разпит се извършва пред съдия , като във всички случаи се променят гласът , респективно и образът на разпитвания служител . Когато обвиняемият или свидетелят не владеят български език , задължително присъства преводач , а когато са глухи или неми – участва тълковник , съгл . чл . 142 НПК . Очната ставка е разновидност на разпита / чл . 143 НПК /. Тя се предприема след като вече е извършен разпит и при установено съществено противоречие между обясненията на обвиняемите ; между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания или само между свидетелските показания . Не се допуска очна ставка със свидетел , чиято самоличност е запазена в тайна . Процесуалното действие се извършва при участие на две разпитвани лица , които се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си . Лицата се разпитват едновременно , поставят им се въпроси , на които следва да се даде отговор , а свободният разказ отсъства . Като изключение от правилото , че въпросите се задават от разпитващия орган , лицата , между които се прави очната ставка , могат да си задават въпроси един на друг след разрешение на съответния орган . Преследваната цел чрез това действие е , да се провери достоверността или не на едни обяснения или показания и да се разкрият нови доказателства . В досъдебното производство съществува възможност по преценка на органа на досъдебното производство разпит на обвиняем или на свидетел да се извърши пред съдия – чл . 222, чл . 223 НПК . Целта е да се „ закрепят ” обясненията на обвиняемия или свидетелските показания , които в съдебното следствие могат да се прочетат при определени предпоставки без съгласието на страните . Този разпит се извършва от органа на досъдебното производство , поради което и самото дело не се предоставя на съдията . Явяването на лицата се осигурява също от органа , поискал разпита пред съдия . При разпит на свидетел пред съдия , се 59 осигурява възможност за участие на обвиняемия и неговия защитник , което е гаранция за равнопоставеност на страните в процеса . В закона са посочени случаите , когато е необходимо разпитът на свидетеля да бъде пред съдия : когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест , продължително отсъствие от страната или по други причини , които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание , а също и когато показанията на свидетеля ще са от изключително значение за разкриване на обективната истина . Разпит на свидетел пред съдия може да се извърши и по искане обвиняемия или неговия защитник . Съществува възможност при разпит да се направи звукозапис или видеозапис , но прилагането им трябва да е след уведомяване на разпитваните лица . При извършване на процесуално следствените действия по разследване задължително се съставя протокол чл . 236, чл . 237 НПК , който се предоставя на участниците , за да се запознаят с него или самият орган им го прочита . Разследващият орган следва да разясни възможността да се искат поправки , изменения , допълнения в протокола . Участниците в действието следва да се подпишат . Експертизата / чл . 144 и сл . НПК / е специфичен способ за проверка на доказателствата и доказателствените средства . Тя се назначава , когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката , изкуството или техниката . Експертизата е задължителна , когато съществува съмнение относно : причината на смъртта ; характера на телесната повреда ; вменяемостта на обвиняемия ; способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите , които имат значение за делото , и да дава достоверни обяснения за тях ; способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите , които имат значение за делото , и да дава достоверни показания за тях . Когато е необходимо да се установи дали обвиняем или свидетел са оставили следи на местопрестъплението или на веществени доказателства , органът , който назначава експертизата , може да изисква от тях образци за сравнително изследване . Обвиняемият и свидетелят са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване , а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд . Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло , вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика , без да се застрашава здравето на лицето . В НПК е уредено кои лица могат да са експерти , правата и задълженията им . 60 Експертно заключение се съставя писмено и в него се дава отговор на поставените въпроси , посочват се материалите , които са били използвани ; изследванията , които са извършени и използваните научни и технически средства ; резултатите , които са получени , и изводите от експертизата . Ако при извършването на експертизата се открият нови материали , които имат значение по делото , но по които не е била поставена задача , вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението си . Допълнителна експертиза се назначава , когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно , а повторна когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност . Експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство . Когато не е съгласен със заключението на вещото лице , съответният орган е длъжен да се мотивира . В хода на разследване основна задача е да се открият конкретни обекти , следи върху хора и предмети ; да се проверят , съпоставят и уточнят определени данни , свързани с предмета на доказване , при което се извършва оглед , претърсване , изземване , следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети . Тези действия се осъществяват при участието на граждани , в качеството на поемни лица / чл . 137 НПК /. Преследваната с това цел е да се създаде гаранция , че извършените действия правилно са удостоверени в протокола . Отделно от това съществува възможност поемните лица да бъдат разпитвани като свидетели за действията по разследване , на които са присъствали . Ето защо при избора им органът на досъдебното производство , извършващ съответното действие , следва да установи , че те нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото . Поемните лица имат права , с които разследващият следва да ги запознае , а именно : могат да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения при действията ; да искат поправки , изменения и допълнения на протокола ; да подписват протокола при особено мнение , като писмено изложат съображенията си . В съдебното следствие извършването на действия по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства става непосредствено от съда с участието на страните , което изключва необходимостта от участие на поемни лица . В случаите , когато в досъдебното производство се извършва обиск , претърсване , изземване и освидетелстване , препис от протокола се връчва на лицето , спрямо което са извършени съответните действия . Огледът е действие / чл . 155, чл . 156 НПК /, което се изразява в изследване на местности , помещения , предмети и лица , с цел да се разкрият , непосредствено да се изследват и запазят по реда , установен в НПК , следи от престъплението и други данни , необходими за изясняване на обстоятелствата по делото . До извършването му се вземат мерки да не бъдат заличени следите от престъплението . Освен поемни лица , когато е 61 необходимо може да присъства вещо лице или специалист технически помощник . При извършване на огледа се изследва всичко , както е заварено , а след това се правят и необходимите размествания . Огледът се извършва през деня , освен когато случаят не търпи отлагане . Най чести са огледите на местопроизшествие , на обекти или вещи . Специални правила има за оглед на труп / чл . 157 НПК /. Към оглед на живо лице / чл . 158 НПК / – освидетелстване – се пристъпва с цел да се открият следи и други обстоятелства от значение за делото . Действия , които унижават достойнство или са опасни за здравето на освидетелствания , не се допускат . Ако лицето следва да бъде съблечено , поемните лица трябва да бъдат от същия пол . Ако длъжностното лице , което трябва да извърши освидетелстването , е от друг пол , действието се осъществява от лекар . Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му съгласие , а без такова съгласие с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд , в района на който се извършва действието , по искане на прокурора . В неотложни случаи , ако това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата , органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение , като протоколът се представя от прокурора за одобрение от съдията незабавно , но не по късно от 24 часа . Във военното досъдебно производство огледът и освидетелстването се извършват в присъствието на най близко намиращия се командир или началник , а поемните лица са военнослужещи . Принципно по искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения , юридически лица , длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети , книжа , компютърни информационни данни , включително за трафика , които могат да имат значение за делото / чл . 159 НПК /. Регламентирана е и възможност да се поискат от директора на Европейската служба за борба с измамите предоставяне на докладите и приложените към тях документи относно провеждани разследвания на службата . При неизпълнение на това задължение или с оглед тактиката на разследване , се извършва претърсване и изземване / чл . 160–163 НПК /, когато има достатъчно основание да се предполага , че в помещение или лице се намират предмети , книжа , компютърни информационни системи , които имат значение за делото . Претърсване и изземване са два самостоятелни способа за събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства . В досъдебното производство за тези действия се изисква разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд , а в случаи на неотложност при последващото им одобрение от съда , не по късно от 24 часа . Претърсване може да се извърши и с цел да се издири 62 лице или труп . В съдебното производство тези действия се осъществяват по решение на съда , който разглежда делото . Налице е установеност на лицата , в присъствието на които се извършват претърсването и изземването . Преди да се пристъпи към действията , органът отправя покана доброволно да се предадат търсените предмети . При откриване на предмети , книжа , компютърни информационни системи те се предявяват на поемните лица и на другите присъстващи . При необходимост те се опаковат и запечатват на място . Изземването на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху хартиен и друг носител . Особени случаи на претърсване и изземване : Обиск / чл . 164 НПК / се извършва при задържане на лице , или когато са налице достатъчно основания , за да се счита , че лицата , които присъстват на претърсването и изземването са укрили предмети или книжа от значение за делото . Върху тези действия е предвиден последващ съдебен контрол , като протоколът за извършеното действие се представя за одобряване незабавно , но не по късно от 24 часа . Задържане и изземване на кореспонденция / чл . 165 НПК / се допуска , само когато се налага за разкриване на тежки престъпления , т . е . предвиденото по закон наказание е над пет години лишаване от свобода . Изисква се предварително разрешение или последващо одобрение от съда на действието . Следствен експеримент / чл . 166-168 НПК / е способ за проверка на доказателствени материали . Целта е да се проверят , уточнят данните , получени от обясненията на обвиняем , на свидетелските показания , както и резултатите от другите следствени действия . По време на следствения експеримент се забраняват действия , които застрашават живота и накърняват човешкото достойнство . При извършването му е необходимо да се създадат условия , които максимално да се доближават до тези , при които е станало проверяваното събитие . Разпознаване / чл . 169-171 НПК / се прави , когато по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети . Органите на досъдебното производство , а в съдебното производство съдът , който разглежда делото , предлагат на обвиняемия или свидетеля да разпознае лица или предмети . Непосредствено преди да се извърши разпознаването , обвиняемият и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета , които предстои да разпознаят ; за особеностите , по които могат да ги разпознаят ; за обстоятелствата , при които са наблюдавали лицата или предметите ; както и за състоянието , в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета , подлежащи на разпознаване . При разпознаване на лице , то се представя заедно с три или повече лица , сходни с него по външност , като се вземат мерки да не се осъществи 63 предварително пряк контакт с разпознаващия . Действието може да се проведе и без непосредствена среща между разпознаващо и разпознавано лице . Свидетел с тайна самоличност може да участва в разпознаване само като разпознаващо лице . Предметите се представят за разпознаване заедно с три или повече еднородни предмети . Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо . Описаните до тук способи за доказване могат да се нарекат класически , поради тяхната отдавнашна установеност и широка приложимост , в сравнение с които специалните разузнавателни средства / чл . 172–177 НПК / са нов и модерен способ . При него се ползват технически средства електронни и механични съоръжения и вещества , които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти , както и оперативни способи наблюдение , подслушване , проследяване , проникване , белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация , контролирана доставка , доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие . Специалните разузнавателни средства се използват , когато това се налага при разследването на тежки умишлени престъпления , изброени изчерпателно в НПК и при условие , че съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности . За използване на специални разузнавателни средства се изисква предварително разрешение от председателя на окръжния съд или от изрично оправомощен от него заместник председател , като по изключение в неотложни случаи , и когато това е единствената възможност да се осъществи разследване , може да се използва служител под прикритие по разпореждане на наблюдаващия прокурор , като в срок от 24 часа следва да се поиска разрешение от съответния съд . Специалните разузнавателни средства се прилагат от съответните структури на Министерството на вътрешните работи или на Държавната агенция " Национална сигурност " по реда на Закона за специалните разузнавателни средства , след като министърът на вътрешните работи или писмено оправомощен заместник министър ; председателят на Държавна агенция " Национална сигурност " или оправомощен заместник председател дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от съответните им структури . Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства не може да бъде по дълъг от два месеца , а при необходимост може да бъде продължен , но с не повече от четири месеца . При използване на специални разузнавателни средства се изготвят веществени доказателствени средства в два екземпляра , и се предават на прокурора , поискал разрешението , и на съда , дал разрешението . Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства . 64 В наказателното производство не могат да се ползват резултати , получени извън направеното искане , освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление , което е от посочените в чл . 172 ал . 2 НПК . От друга страна данни , получени чрез СРС по едно наказателно производство могат да се ползват в друго такова , ако последното е за тежко умишлено престъпление , описано в каталога по чл . 172 ал . 2 от НПК . Съдържанието на информацията , получена като резултат от прилагането на СРС се записва и върху хартиен носител . В резултат на използваните способи се събират и проверяват доказателствените материали . Същите се оценяват поотделно и съвкупно , за да стигне решаващият орган в съответната фаза на наказателния процес до отговор на поставените въпроси има ли извършено престъпление , кой е авторът му , причинени ли са вреди , в какъв размер , както и всичко останало , свързано с отговорността на обвиняемия или подсъдимия . Тема 8: СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО И ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИСЪДА . ВИДОВЕ СЪДЕБНИ ПРОИЗВОДСТВА Правораздаването по наказателни дела се извършва само от съдилища . Нормативно закрепено в НПК / в сила от 29.04.2006 г ., последно изменение ДВ бр . 32/2010 г ./ е , че досъдебното производство има подготвителен характер , а съдебното – заема централно място в наказателния процес . Именно в последното , при участието на съдебни заседатели в предвидените от закона случаи , в пълнота могат да се разгърнат и намерят проявление основни принципи на наказателния процес като разкриване на обективната истина при условията на устна и непосредствена проверка на доказателствените материали , при равенство на процесуалните права на страните пред закона и състезателност . Образуването на съдебното производство по наказателно дело от общ характер се осъществява въз основа на внесен от прокурора обвинителен акт .( Тъй като при разглеждането на дела , образувани по тъжба на пострадалия , хипотезите , в които в състава на съда участват съдебни заседатели са изключително малко на брой и практически рядко срещани , то съдопроизводството по този вид дела тук няма да се засяга .) Наказателното дело от общ характер в първата инстанция преминава през два стадия : първи подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание , и втори съдебно заседание в първата инстанция , като във всеки от тях се изпълняват специфични цели , които се илюстрират от самото им наименование , като ролята и участието на обществеността в разглеждането на делата се реализира именно във втория стадий . 65 Подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание се извършват от съдия докладчик , определен от председателя на съда . Преценките и изводите в този етап се правят въз основа на внесения обвинителен акт и материалите по досъдебното производство – проверява се подсъдно ли е делото на съда ; има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство ; допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила , довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник , на пострадалия или на неговите наследници ; налице ли са основания за разглеждане на делото при приложението на някои особени правила на :„ Бързо производство ”;„ Незабавно производство ”; „ Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция ”; „ Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ” или „ Решаване на делото със споразумение ” / чл . 248–252 НПК /. След оценка на всички необходими предпоставки съдията докладчик насрочва съдебно заседание в срок от два месеца . По негово разпореждане препис от обвинителния акт следва да се връчи на подсъдимия / чл . 254 НПК /, тъй като именно чрез него прокурорът е формулирал окончателно обвинение , очертано с конкретни фактически и правни твърдения , които определят задачите на обвинителната власт да докаже и обоснове повдигнатото обвинение при съответна насрещна задача на подсъдимия – да се защити срещу него и при задача на съда – да ръководи процеса и да се произнесе за наличието или липсата на престъпление и виновни лица . И тъй като в НПК са уредени способи за защита на правата и законните интереси на пострадалите от престъплението лица , то ако от престъплението , предмет на обвинението , са настъпили вреди , за насрочването на съдебното заседание се съобщава на тези лица / чл . 255 НПК /, за да могат в срок най късно до започване на съдебното следствие в първоинстанционния съд да отправят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец за пострадали физически лица , и само като граждански ищец за ощетени юридически лица . Освен дължимото произнасяне от съдията докладчик по всички въпроси , които касаят мястото и начина на разглеждане на делото ; лицата които следва да участват в производството ; по направените от страните искания , в този стадий следва да се обезпечи възможността на подсъдимия и неговия защитник , на пострадалите или ощетени лица да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения с оглед ефективното упражняване правото на защита от първите и защита на правата и законните интереси за вторите . Централен стадий на съдебното производство е „ съдебното заседание ”. 66 Основен принцип , важим при разглеждане на едно е дело е , че от започването до завършването му , съставът на съда трябва да е винаги един и същ / чл . 258 НПК /. Под състав се разбират субектите , които еднолично или колегиално трябва да разгледат делото / чл . 28 НПК /: един съдия , когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по леко ; един съдия и двама съдебни заседатели , когато за престъплението се предвижда наказание повече от пет години лишаване от свобода ; двама съдии и трима съдебни заседатели при предвидено наказание не по малко от петнадесет години лишаване от свобода или по тежко ; или изцяло от съдии – при разглеждане делата във въззивната и касационна инстанция . При невъзможност някой да продължи участието си , той се сменя и съдебното заседание започва отначало , независимо докъде се е развил процесът . По тази причина , по дела с голяма фактическа и правна сложност , чието разглеждане се очаква да продължи по дълъг период , могат да се привлекат „ запасен съдия или съдебен заседател ”. Тези лица трябва да присъстват при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание . Те имат права на член от състава / могат да задават въпроси при разпитите и др . п ./, но нямат правото да вземат участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото . Едва когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в делото , то тогава запасният го замества и придобива възможност да упражнява всички предвидени правомощия при разглеждането на делото / чл . 260 НПК /. Страните , които участват в съдебно заседание са : задължително прокурор по дела от общ характер / чл . 268 НПК /; присъствието на подсъдимия е императивно необходимо по дела с обвинение за тежко престъпление , т . е . когато предвиденото по закон наказание е повече от 5 години лишаване от свобода или доживотен затвор . В останалите случаи това присъствие не е задължително , освен ако съдът прецени , че то е необходимо за разкриване на обективната истина и разпореди личното му явяване / чл . 269 ал . 1, ал . 2 от НПК /. Участието на защитник упълномощен или назначен /„ служебен ”/, е задължително в хипотезите , изрично посочени в закона – чл . 94 НПК , за чието спазване съдът следва да следи служебно . Във всички останали случаи подсъдимият има право на професионална защита , но дали ще се възползва от нея или не , е въпрос на негова преценка . Възможни , а не задължителни страни в съдебното производство / поради обстоятелство , че за да се конституират от съда , той трябва надлежно да е сезиран със съответно искане / са : гражданските ищци , които да претендират обезщетение за причинените с престъплението вреди ; частните обвинители , които да поддържат обвинението наред с 67 прокурора и гражданските ответници – лицата , срещу които е предявен граждански иск с изключение на подсъдимия . Подготвителната част на съдебното заседание продължава и чрез решаване на въпросите за даване на ход на делото / чл . 271 НПК /. След като констатира , че всички членове от състава на съда са налице , председателят на състава открива съдебното заседание . Следва да се подчертае , че от тук насетне , ако съставът на съда включва участието на съдебни заседатели , то именно този колегиален субект на процеса решава всички въпроси , които се поставят в хода му , като самото ръководство на съдебното заседание е възложено на председателя на състава , чиито разпореждания могат да се отменят от състава на съда / чл . 266 НПК /. За да се установи , дали да се даде ход на делото , следва да се проверят лицата , които се явяват , а за тези , които отсъстват – причините за това . Съдебното заседание се отлага винаги , когато не се яви : прокурорът ; подсъдимият , когато явяването му е задължително – по силата на закона или по преценка на съда . Задочно производство – т . е . разглеждане и решаване на делото в отсъствие на подсъдимия , се допуска , само когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина при изчерпателно изброени в закона предпоставки . Цялостната уредба относно уведомяването на подсъдимия за разглеждане на делото и присъствието му в съдебно заседание цели да гарантира участието му в съдебното производство , посредством което той може да упражни и останалите свои процесуални права , закрепени в закона . Неявяването на защитника е основание за отлагане на делото , когато не е възможно да се замени с друг , без да се накърни правото на защита на подсъдимия . Ако обаче защитниците са повече от един , неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото . Ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната , делото не се отлага . При неявяване без уважителни причини на частен обвинител , граждански ищец , граждански ответник или техните повереници , делото се разглежда в тяхно отсъствие , а когато неявяването е по уважителни причини , заседанието се отлага , освен ако изрично е поискано продължаването му . Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание , ако съдът намери , че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени . В този етап обичайно , съдът се произнася по исканията за конституиране на граждански ищец или частен обвинител . Отказът на съда да конституира граждански ищец не може да се обжалва , тъй като за заинтересованите лица пътя за гражданско правна защита остава открит . Но отказът за конституиране на частен обвинител , подлежи на обжалване , поради отсъствието на друг процесуален способ за участие на пострадалия 68 в обвинителната дейност , за разкриване на обективната истина и за разобличаване на виновния . При решаване на въпроса за даване ход или не , съдът следва да изслуша страните . За да не се допуснат съдебни грешки , и за да се изпълнят задачите по НПК – разкриване на престъпленията и разобличаване на виновните – се проверява самоличността на всички явили се лица . Председателят на състава извършва проверка връчени ли са съобщенията до пострадалите и препис от обвинителния акт до подсъдимия и то в срок не по малък от 7 дни преди датата на заседанието , което е в интерес на подсъдимия , за да организира защитата си ; в интерес е и на правораздаването , за да се осигури постановяването на правилна присъда . Свидетелите се отстраняват от залата до разпита им с изключение на тези , които са конституирани като частни обвинители , граждански ищци и граждански ответници . Задължение на председателя на състава е да разясни на страните правото им на отводи срещу членовете на състава – съдията , заседателите , прокурора , защитниците и съдебния секретар , вещите лица , преводача и тълковника , както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели . Основанията за това са регламентирани и основните от тях са : участие при предходно разглеждане на делото ; участие в производството в каквото и да е друго качество ; възможност да се конституират като страна в производството ; близки родствени отношения или съпружество с друг член на състава или някои от участниците в производството . Забраната за участие по делото важи и при наличие всякакви други обстоятелства , от които може да се счете , че член на състава на съда или прокурора е предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото , поради което във всички случаи следва да се направи самоотвод или отвод / чл . 29, чл . 31 НПК /. Чрез този ред се цели , да се гарантира обективен и безпристрастен съд и производство ; препятства се вземането на решения от незаконен състав . Безусловен императив в този етап е да се разяснят на всички страни , правата им , предвидени в НПК . Дали те ще се възползват от тях е въпрос на преценка , но интересите на правосъдието изискват да се обезпечи информираност . Когато неизпълнението на това задължение е довело до изключване или ограничаване на процесуалните възможности на страните , то това съставлява основание за отменяване на съдебния акт . До даване ход на съдебното следствие страните могат да правят нови искания – например по хода на протичане на съдебното следствие или по доказателствата . Съдебното следствие / чл . 276–290 НПК / е наречено в теорията „ територия на доказването ”, поради обстоятелството , че при него се 69 осъществяват способите за събиране и проверка на доказателствата и доказателствените материали – тези събрани на досъдебното производство и посочените нови от страните и съда , при задача да се изяснят обективно , всестранно и пълно всички обстоятелства по делото . Началото на съдебното следствие при дела от общ характер се свързва с прочитане на обвинителния акт от прокурора . Когато е предявен граждански иск , той се прочита от гражданския ищец . Председателят на състава запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява , а не дали се признава за виновен , тъй като по закон подсъдимият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда . Ако е нужно , при твърдения за неяснота и неразбиране на обвинението , на подсъдимия следва да се дадат допълнителни разяснения . Подсъдимият се поканва да даде обяснения по обвинението , като изцяло от него зависи дали ще се възползва и в кой момент от това право . Посредством него обвиненото в извършване на престъпление лице устно и непосредствено упражнява личното си право на защита . При даване на обяснения могат да се направят частични или пълни самопризнания ; може да се отрече извършването му или начина на осъществяване ; може да се откаже да се дават обяснения . И тъй като обясненията на подсъдимия имат двойнствен характер като доказателствено средство и средство за защита , същите подлежат на внимателен анализ , въз основа на който да се направи извод за достоверността им . Отказът да се дават обяснения не може да се тълкува в полза на обвинението . Нито пък единствено самопризнанието може да се постави в основата на осъдителната присъда . Разпитът на подсъдимия се извършва по ред , формулиран в закона : прокурорът , частният обвинител и неговият повереник , гражданският ищец и неговият повереник , гражданският ответник и неговият повереник , другите подсъдими и техните защитници и защитникът на подсъдимия . Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на изброените страни . При няколко подсъдими , всеки един от тях дава обяснения и се разпитва в присъствието на останалите подсъдими лица . Разпит на подсъдимия в отсъствие на другите подсъдими се допуска , когато това се налага за разкриване на обективната истина . А след завръщането в съдебната зала на отстранения подсъдим , председателят трябва да го запознае с обясненията , дадени в негово отсъствие , чрез прочитане на съдебния протокол . Обяснения на подсъдимия , дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда , могат да се прочетат в изчерпателно изброени хипотези когато : лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими ; делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия ; между обясненията , дадени в 70 досъдебното производство и на съдебното следствие , има съществено противоречие ; подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди , че не си спомня нещо . Съществуват , предвидени в закона основания за прочит на обясненията на обвиняемия , дадени в досъдебното производство , ако това е станало в присъствието на защитник , като е въведено ограничение за постановяване на осъдителна присъда само въз основа на обяснения , събрани по този ред . Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска , преди да се прочетат обясненията на подсъдимия . След разпита на подсъдимите се пристъпва към разпит на свидетелите чл . 280 НПК първо на тези , посочени от обвинението , а след това другите , посочени от сраните . На свидетелите се задават въпроси по реда , установен за подсъдимия . Отделно от това съществува правило , че страната , която е посочила свидетеля , задава въпросите си преди другите страни . След като приключи разпитът на свидетелите , те трябва да останат в залата , за да се осигури възможност при възникване на нови обстоятелства и неясноти да им се поставят допълнителни въпроси . При съгласие на страните напускането на залата от свидетел е възможно и преди приключване на съдебното следствие . Разпитът на свидетел с тайна самоличност и служител под прикритие се извършва по начин , недопускащ разкриване на самоличността им . С оглед спецификата на детската психика , след като дадат показанията си , непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала , освен ако съдът не постанови друго . Малолетните свидетели , ако са били разпитани в наказателното производство , се разпитват само ако новият разпит е от изключително значение за разкриване на истината или дадените вече показания не могат да се прочетат . Прочит на показанията на свидетел , дадени по същото наказателно производство е възможно при строго специфицирани обстоятелства , зависими от причините , поради които се налага този прочит и от субектите и страните , пред които са били дадени . В хода на съдебното следствие председателят на състава прочита депозираните от експертизи – чл . 282 НПК . Вещите лица се разпитват отново по реда предвиден за разпит на подсъдимия . Ако страните са съгласни , разпит може да не се проведе . Всички протоколи за извършени в досъдебното производство действия се прочитат съгласно чл . 283 НПК – протоколите за оглед , претърсване и изземване оглед , следствен експеримент , разпознаване на лица и предмети , специални разузнавателни средства , както и документи , приложени към делото , които са от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по него . Веществените доказателства се предявяват винаги на страните , а когато е нужно и на вещите лица и свидетелите . Това може да стане както 71 преди приключване на съдебното следствие , така и по време на разпитите на подсъдими , свидетели и вещи лица чл . 284 НПК . По правило съдът може да прилага всички способи за събиране и проверка на доказателствата оглед , претърсване и изземване , следствен експеримент , разпознаване на лица и предмети , специални разузнавателни , като действията се извършват от съда , под ръководството на председателя на състава , без поемни лица , като при необходимост могат да присъстват или участват вещи лица , технически специалисти и т . н . При необходимост може да се назначи допълнителна , повторна или изцяло нова експертиза . В хода на съдебното следствие страните не са ограничени със срок да предявяват искания за събиране и проверка на доказателства . Особено важно в тази насока е правото на подсъдимия да представя доказателства . По всяко направено искане съдът дължи произнасяне , без да е задължен да уважава всички доказателствени претенции , а само тези , които осигуряват разкриването на обективната истина . По почин на съда също може да се инициира събиране и проверка на доказателства и то както на обвинителни , така и на защитни спрямо подсъдимия . При определени предпоставки , но единствено по инициатива на прокурора може да се измени обвинението . Преди приключване на съдебното следствие председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия , необходими за обективно , всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото . Ако такива липсват , съдебното следствие се обявява за приключило . Налице са хипотези , в които е възможно отклонение от правилото за приключване на делото с присъда , като съдът постановява да се прекрати съдебното или наказателното производство , или да бъде спряно . Посоченото се осъществява при наличието на съответни основания , които обуславят : връщане на делото в предходната досъдебна процесуална фаза ; изцяло прекратяване на делото и преустановяване на възможността за наказателно преследване ; или пък временно спиране извършването на съответни действия до отпадане на пречките , препятстващи развитието на производството . След приключване на съдебното следствие се пристъпва към съдебните прения / чл . 291–296 НПК /, където всяка от страните чрез реч дава своя анализ и оценка на доказателствата , прави изводи по релевантните обстоятелства , свързани с предмета на обвинение , излага доводи , които да аргументират тезите . Страните могат да се позовават само на доказателства , които са били събрани и проверени в проведеното съдебно следствие . Тук е мястото да се отбележи , че прокурорът въз основа на доказателствата и при вътрешна убеденост може да заяви , че не поддържа обвинението ; че не са налице достатъчно доказателства за постановяване на осъдителна присъда или пък , че производството следва 72 да се прекрати . Тези изявления не обвързват съда със задължение да се произнесе съобразно заявеното от прокурора . Решението винаги следва да е взето по вътрешно убеждение и въз основа на събраните по делото доказателства . Пренията се осъществяват в последователност , предвидена в закона ; не могат да се ограничат по време , като защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика . Подсъдимият има право на последна дума / чл . 297-298 НПК /, което е възможност той да изрази своето окончателно отношение към обвинението ; да каже всичко , което намери за нужно . При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит , нито ограничаван по време , освен при явно отклонение по въпроси , които не се отнасят до делото . След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия се пристъпва към постановяване на присъдата , като състава на съда се оттегля на съвещание , чиято тайна трябва да се спазва както от съдиите , така и от съдебните заседатели . Преди приключването му и произнасянето на окончателното решение на съда , членовете от състава не могат да участват в разглеждането на други дела . Обсъжданията на съда следва да се базират само върху доказателствата , които са установени по делото , и то при спазване на процесуалните правила . Въпросите , на които е нужно да се отговори , са : има ли извършено деяние , извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно ; съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация ; подлежи ли подсъдимият на наказание , какво наказание да се определи , а в случаите на чл . 23-25 и чл . 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи ; в определени случаи следва да се прецени дали са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание ; да се уважи ли гражданският иск и ред други въпроси , изброени изчерпателно в чл . 301 от НПК . Ако няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления , съдът обсъжда и решава въпросите за всяко лице и за всяко престъпление поотделно , отново като изхожда от събраните доказателства конкретно за всеки . При отсъствие на доказателствена обезпеченост , недопустимо е да се постановява осъдителен акт въз основа на сходството на маниера , на начина на извършване на престъплението . Изводи във вреда на подсъдимия не могат да се правят , ако той не е успял да докаже възраженията си и това е така , тъй като тежестта на доказване на обвинението лежи върху прокурора . Ако при тайното обсъждане съдът намери , че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени , той може да възобнови съдебното следствие , защото трябва да се преодолее всяко съмнение . Само когато при съвещанието се стигне до извод , че 73 обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин , без изводите да почиват на предположения , съдът признава подсъдимия за виновен / чл . 303 НПК /. В случаите обаче , когато по делото са били изчерпани всички процесуални средства за доказване на обвинението и не се установи , че деянието е извършено от подсъдимия , или че е извършено от него виновно , и когато деянието не съставлява престъпление , съдът признава подсъдимия за невинен и го оправдава / чл . 304 НПК / не защото съмнението се тълкува в негова полза , а защото обвинението не е доказано по несъмнен начин . В тази връзка следва да се посочи , че и оправдателната присъда не може да се базира на предположения . Съдът се произнася по гражданския иск не само когато подсъдимият бъде признат за виновен , но и когато го признае за невинен и го оправдае . Чрез ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия и осъждането му да заплати обезщетение за причинените с деянието вредни последици , се способства за отстраняване на негативните последствия от неправомерното поведение . При постановяване на присъдата съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите , а председателят на състава се изказва и гласува последен . Всеки член от състава има равен глас , като за вземане на решение е нужно обикновено мнозинство . Всеки член от състава има право да заяви особено мнение , което трябва да мотивира / чл . 33 НПК /. Въведени са изисквания за съдържание на присъдата : тя е единство от диспозитив и мотиви , като в последните се посочва какви обстоятелства са установени , въз основа на какви доказателствени материали и правните съображения за взетото решение . По правило съдебните заседатели подписват единствено диспозитива на присъдата , но когато е налице особено мнение на някой от състава , то всички трябва да подпишат и мотивите . Присъдата се обявява от председателя на съдебния състав незабавно във всички случаи публично в присъствието на страните . След присъдата , съдът вземе решение и по мярката за неотклонение , която е процесуален способ , прилаган с цел да се попречи на подсъдимия да се укрие , да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда . В общ план следва да се подчертае , че произнасянето по мерките за процесуална принуда / вкл . забрана за напускане на пределите на Република България ; отстраняване на подсъдимия от длъжност / може да се осъществява по всяко време в съдебното производство , а не само при постановяване на присъдата . Разглеждането на тези въпроси става в открито заседание , като участието на прокурора , подсъдимия и защитника му е задължително . Съдът преценява релевантните обстоятелства като здравословно състояние , семейно положение , професия , възраст и всички други данни за 74 личността на подсъдимия . Когато производството по мярката се развива в етап , предхождащ постановяването на присъдата , наличието на обосновано предположение за извършено престъпление не се обсъжда от съда . В хода на цялото разглеждане на делото в съдебно заседание се съставя протокол , в който се отразяват всички извършени действия и взети решения . С постановяването на присъдата приключва основният стадий в наказателното производство – съдебното заседание на първата инстанция , а чрез нея се решава конкретното дело . Във всички случаи постановеният съдебен акт подлежи на обжалване от страните и протест от прокурора , при което разглеждането на делото при определени предпоставки може да продължи във следващата въззивна и касационна съдебна инстанция . Едва след изчерпване на редовните способи за проверка и контрол на присъдата , тя влиза в сила , добива формална и материална законна и изпълнителна сила . За да се изпълнят целите на наказателното правораздаване – освен принципната публичност на съдебното производство е нужно още и актовете на съда да са добре мотивирани – тъй като това е единственият начин съдията и заседателите да се аргументират за взетите от тях решения , и не на последно място производството да се осъществява в разумен срок . Тема 9: ОС O БЕНИ ПРАВИЛА И СЪДЕБНИ ПРОИЗВОДСТВА В Наказателно процесуалния кодекс / в сила от 29.04.2006 г ., с последни изменения ДВ бр . 32/2010 г ./ освен традиционното съдебно производство , чрез което се разглеждат и решават делата , са регламентирани правила , с които се цели постигане на същия резултат при облекчаване на някои процедури / бързо и незабавно производство , съкратено съдебно следствие , освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание , решаване на делото чрез споразумение /, или пък са въведени специални норми за разглеждане на дела спрямо определен кръг субекти / военни , непълнолетни /. С оглед важността както за Държавата , така и за заинтересованите лица , установени са съдебни производства във връзка с изпълнение на наказанията , такива за реабилитация , за прилагане на принудителни медицински мерки . Тук , от особените правила и особените производства , ще се изтъкнат онези , при които в състава на съда , разглеждащ делото участват и съдебни заседатели . Принципно , общите правила за разглеждане и решаване на делата се прилагат тогава , когато не е предвидено специфично правило . 75 Именно такива съществуват при незабавното и бързото производство / чл . 356–367 НПК /, които имат твърде тясно приложно поле , обусловено от факта , че те се прилагат : незабавното производство – когато лице , е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението или бързото производство , при наличие на някоя от следните алтернативи : лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението ; върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението ; лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи , разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление ; очевидец посочи лицето , извършило престъплението . След провеждане на досъдебната фаза и решение на прокурора за повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт в съда , съдията докладчик разполага със същите правомощия , като при разглеждането на делото по общия ред – прекратяване , спиране на наказателното производство или на съдебното производство , или насрочване на делото . При незабавното производство делото се разглежда в деня на постъпването му ; връчването на обвинителния акт и явяването на всички лица се осигурява от прокурора . Последното правило се прилага и при бързото производство , но тук делото се насрочва в седемдневен срок от постъпването му , а подсъдимият разполага с право да изложи възражения и направи искания . При разглеждането на делото в първата инстанция , важимо и за двата вида производство , е въведено отклонение от общите правила , изразяващо се в това , че при тях не се допуска граждански иск , не участва и частен обвинител . Съдът произнася присъдата заедно с мотивите , като съществува възможност последните да се изготвят до 7 дни . И ако провеждането на гореописаните две производства е обусловено от особености в протичането най вече на досъдебната фаза , а разтоварването и бързината в съдебната фаза се свеждат до подготвителните действия за разглеждане на делото и отсъствието на други страни извън прокурора и подсъдимия , като самото съдебното следствие е традиционно , то при съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция / чл . 370–374 НПК / облекчаването на съдебното производство е най значимо , като приложимостта му е възможна по всички дела , образувани за престъпления , предвидени в особената част на НК . Провеждането на самото съкратено съдебно следствие се предхожда от предварително изслушване , което се допуска винаги , когато е депозирано искане на подсъдимия или съдът служебно е преценил възможността от провеждането му . Предварителното изслушване е разположено в рамките на подготвителните действия за разглеждане на 76 делото в съдебно заседание , при което за насрочването му се призовават единствено прокурорът , подсъдимият , защитникът му / защитата тук е задължителна /, гражданският ищец , частният обвинител и техните повереници , като своевременното уведомяване на пострадалите за възможността да се възползват от предвидените процесуални права следва да се гарантира от съда . В съдебното заседание съдът във всички случаи разяснява правата на подсъдимия и специфичните две форми по чл . 371 от НПК , по които може да се развие самото съкратено съдебно следствие . Първата форма е тази по чл . 371 т . 1 НПК , при която подсъдимият и неговият защитник , гражданският ищец , частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица , а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство . Само при декларирано съгласие на посочените страни и констатация на съда , че действията по разследването , обект на съвпадащите изявления на страните , са извършени при условията и реда на НПК , съдът одобрява съгласието , което има за последици , вече в хода на съдебното следствие да не се извършва пряк и непосредствен разпит на свидетелите и вещите лица , за които е дадено съгласие , а протоколите им за разпит и експертните заключения от досъдебното производство директно да се прочетат . Доказателственият материал , който е извън обхвата на даденото и одобрено съгласие , се събира и проверява по общите процесуални правила , установени за провеждане на съдебно следствие пред първата инстанция . Този ред облекчава производство , спестява време и усилия на страните и съда за непосредствена проверка на доказателства , която не се налага . Още по голяма процесуална икономия и действително съкращаване на съдебното следствие се постига при втората уредена от закона форма за провеждането му / чл . 371 т . 2 НПК /, която е и по популярна , поради възможното смекчаване на евентуалното наказателно санкциониране на подсъдимите , но при признание от тяхна страна на фактите в обвинителния акт . При провеждането на предварителното изслушване съдът изрично трябва да уведоми подсъдимия , че ако направи самопризнания , те заедно със съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата . Така при налично информирано , доброволно и цялостно признание на фактите , изложени в обвинителния акт и изразено съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти , съдът следва да установи дали това самопризнание се подкрепя от събраните по делото в досъдебното производство доказателства . При положителна констатация съдът обявява , че ще ползва самопризнанието и няма да събира доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт . При 77 провеждането на съкратено съдебно следствие в тази му форма , не се извършва разпит на подсъдимия , на свидетелите и вещите лица за фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт . Проведената по този ред процедура не означава , че директният изход от делото е осъдителна присъда , заради направеното самопризнание . Доказателствата подлежат на цялостен съвкупен анализ , при който ако съдът намери , че подсъдимият следва бъде признат за виновен , то при определяне на наказанието трябва да се имат предвид редица правила , фиксирани в чл . 58 а от НК : наказанието лишаване от свобода , се индивидуализира при съобразяване на разпоредбите на Общата част на НК , като така определеното наказание се намалява с една трета . Когато в особената част на НК е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания , когато съдът определи като най подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна , то той не го налага , а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години . В случаите , когато едновременно са налице условията за определяне наказанието чрез намаляването му с една трета и условията на чл . 55 от НК , съдът прилага само чл . 55 НК , ако е по благоприятен за дееца . Установено е , че тези специални правила са неприложими , когато предвиденото в Особената част на НК наказание за извършено престъпление е различно от доживотен затвор и лишаване от свобода . Специфична диференцирана процедура е освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание , чиято уредба / чл . 375–380 НПК / тук няма да се обсъжда , тъй като разглеждането на делото в съдебната фаза се осъществява от едноличен състав на съда . Иначе , при започнало по общия ред дело по внесен обвинителен акт , до прилагането на този институт , уреден в чл . 78 а от НК , може да се стигне само когато съдът при тайното съвещание при постановяване на присъдата прецени , че са налице материално правните предпоставки за това . Решаването на делото със споразумение / чл . 384 НПК /, при участието на съдебни заседатели е възможно , когато съдебното производство е започнало по общия ред , но преди приключване на съдебното следствие подсъдимият , неговият защитник и прокурорът , постигнат съгласие относно има ли виновно извършено от подсъдимия деяние , съставлява ли то престъпление , какъв да е размерът на наложеното наказание и др . Сключването на споразумение се допуска само за определени престъпления и то ако причинените с противоправното деяние имуществени вреди са възстановени или обезпечени . Ако по делото има конституирани граждански ищци или частни обвинители , то тяхното 78 съгласие е изискуемо от закона . Определянето на наказанието на дееца в тези случаи може да се извърши при условията на чл . 55 от НК и когато не са налице визираните в него основания . Съдът одобрява споразумението , само ако не противоречи на закона и морала , като приключването на делото по този ред изключва възможността за последващ инстанционен контрол и проверка на съдебния акт . От особените правила за разглеждане на дела за престъпления , извършени от непълнолетни / чл . 385-395 от НПК / следва да се изтъкне , че в състава на съда винаги участват съдебни заседатели , които трябва да бъдат учители или възпитатели . По правило делото се разглежда при закрити врати , като е възможно да се поканят инспектори от детска педагогическа стая и представители на учебното заведение , в което учи лицето . Призоваването на родителите и попечителите е задължително . Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствата . В производството не се допуска конституиране на частен обвинител , което е част от мерки процесът да има възпитателен ефект , като се ограничи възможното негативно влияние върху младата психика . От правилата за разглеждане на дела , подсъдни на военни съдилища / чл . 396–411 НПК /, интерес представляват тези , че назначените съдии / същото се отнася и за прокурори и следователи / изпълняват и военна служба , а съдебни заседатели могат да са генерали ( адмирали ), офицери и сержанти на кадрова военна служба . Военните съдилища разглеждат единствено дела , извършени от определен кръг лица – военнослужещи , резервисти при участие в мероприятия ; граждански лица на служба в МО , БА , НСО , НРС при или по повод изпълнение на службата им . Тъй като при разглеждането на дела с такива лица е възможно в съдебно заседание да се изнасят факти и обстоятелства , които съставляват класифицирана информация , то за запазване тайната й , съществува възможност съдът да поиска от присъстващите в съдебната зала да декларират , че няма да разгласяват тези обстоятелства , а общо правило е , извършването на съдопроизводствените действия да става винаги при закрити врати , когато се налага запазване на държавната тайна . Независимо по кои правила e протекло съдебното производство пред първата инстанция , постановената присъда подлежи на изпълнение само след влизането й в сила , а това означава изчерпване на възможностите за последваща проверка / чл . 412 НПК /. По една влязла в сила присъда могат да възникнат затруднения или съмнения във връзка с тълкуването й / чл . 414 НПК /. За това съдът , който я е постановил еднолично или като колегиален орган следва да отговори на искането за тълкуване , за да се отстранят неяснотите . Тук е наложително да се изтъкне , че това не е способ за изменение на акта , а 79 начин да се преодолеят възможните противоречия в установяване волята на съда . Чрез производството по реабилитация / чл .433-436 НПК / се цели да се заличи осъждането на едно лице и въз основа на това да се отменят за в бъдеще последиците , които законите свързват с него . То се осъществява от съда , постановил присъдата като първа инстанция . Молбата се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на молителя , задължително участие на прокурора , като се събират доказателства относно изтърпяването на наказанието ; възстановяването на причинените с престъплението имуществени вреди ; липсата на други извършени престъпления в 3 годишен срок от изтичане на наложеното наказание и добро поведение на осъдения . Допускането на съдебна реабилитация е възможно само при наличие на всички предпоставки . Принципно , въпросите за изпълнение на наказанията са от компетентността на прокуратурата / привеждането в изпълнение , прекъсването на изпълнението /, но съществуват някои особени производства , в които решенията се вземат от съда еднолично / предсрочно освобождаване / или като колегиален орган / отмяна на зачитането на работните дни ; замяна на доживотен затвор с лишаване от свобода ; замяна на пробация с лишаване от свобода /. Отмяната на зачитането на работните дни / чл .443–444 НПК /; замяната на режима за изтърпяване на наказанието с по тежък / чл . 445-446 НПК /, както и замяната на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода / чл . 449–452 НПК / се извършват винаги от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието – в първите две хипотези в състав от съдия и двама съдебни заседатели , а в третата от двама съдии и трима съдебни заседатели . И в трите случая разглеждането на делото се осъществява в публични съдебни заседания , а постановените съдебни актове подлежат на последващ съдебен контрол . Често срещано производство е замяната на наказанието пробация с наказанието лишаване от свобода / чл . 451–452 НПК /. Пробацията е вид наказание , предвидено с изменение на НК / в сила от 01.01.2005 г ./ за по леки престъпления , изразяващо се в налагане на съвкупност от задължителни мерки за контрол и въздействие върху подсъдимото лице . Законоустановени в чл . 42 а от НК са следните мерки : 1. задължителна регистрация по настоящ адрес ; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител ; 3. ограничения в свободното придвижване ; 4. включване в курсове за професионална квалификация , програми за обществено въздействие ; 5. поправителен труд ; 6. безвъзмезден труд в полза на обществото , които са с различна продължителност : от 6 месеца до три години за мерките по т . 1- 4; от три месеца до две години за поправителния труд ; и от 100 до 320 часа 80 годишно за не повече от три поредни години за безвъзмездния труд в полза на обществото . Независимо кои от тях и в каква съвкупност е преценено да се изтърпят от подсъдимия , то първият извод , който се налага е , че той не е изолиран в специализирани заведения за лишаване от свобода , при което фактическото изпълнение зависи от личното поведение и волята на осъдения . Именно поради това обстоятелство не са редки случаите , когато пробационните мерки не се изпълняват и това не се дължи на уважителни причини . За да се санкционира подобно поведение е предвидено наложеното наказание пробация да се замени с лишаване от свобода . Производството се инициира от окръжния прокурор или от председателя на пробационния съвет , като компетентен да разгледа предложението е окръжният съд по местоизпълнение на наказанието в състав един съдия и двама съдебни заседатели в публично съдебно заседание , при задължително участие на прокурор , председателя на пробационния съвет и осъдения . Всяка от страните излага твърдените от нея обстоятелства , представя или иска да се съберат доказателства . Ако при съвещанието съдът стигне до извод за основателност на предложението , то той може да замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода , като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода . Този ред се прилага и при налагане на друга пробационна мярка , както и при замяната на една пробационна мярка с друга . Крайният акт съда подлежи на проверка от горната инстанция . В НПК са предвидени и специфични правила във връзка с международното сътрудничество : трансфер на осъдени лица ; признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд ; международна правна помощ по наказателни дела и трансфер на наказателно производство . На тези правила няма да се спираме , тъй като тази материя е твърде специфична , а участието на съдебни заседатели в тях е ограничено . В заключение следва да се посочи , че във всички случаи , когато в правораздаването участват и съдебни заседатели , осъществяването на задълженията им трябва да става безпристрастно , а решенията следва да се основават единствено на закона и на събраните по делото доказателства .