ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС Маруся Любчева Черноморски институт Бургас, България септември 2010 2 Черноморският регион в политиките на ЕС СЪДЪРЖАНИЕ ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ 1. Въведение..................................3 2. Минало...................................3 3. Черноморски организации..........................7 4. ЕС и черноморското сътрудничество..................... 10 5. Черноморската синергия.......................... 11 6. Черноморско сътрудничество- проблеми и перспективи............ 20 7. Ролята на България в черноморското сътрудничество............. 28 8. Заключение................................ 35 ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 3 1. Въведение Идеите и възгледите за изграждането на силен Черноморски регион( ЧР) като стра тегическа част от Европейския съюз( ЕС) могат да се превърнат в реалност. Днес из глежда модерно да се говори за устойчи во развитие, въпреки че в действителност то надхвърля формализма на изречените думи. Устойчивото развитие на Черномор ския регион и в тази връзка устойчивото развитие на Черно море е идея от голямо значение: това е начин на живот, споделен от всеки, който живее или осъществява ня каква дейност в региона. Тази философия включва няколко важни елемента, някои от които са предмет на широката дискусия „ Черноморският регион в политиките на ЕС”. Различните аспекти на политиките за устойчиво развитие в региона след Черно морската синергия и нейното изпълнение, са от ключово значение за 350 милиона души, обитаващи този ареал, както и за те ритория от 423 000 кв. км., която обхваща Черноморският регион. Те са от голямо значение за всички, които споделят специ фичната култура, историческото наследство и съвременното развитие, опитвайки се да открият своето общо бъдеще. Този доклад се опитва да прецени състоянието на сътрудничество в Черно морския регион чрез историческа интер претация, изследване на сложните проце си на промени и трансформации след 90- те години, като оценява съвременното влия ние на стари и нови фактори на регионално развитие, както и чрез визуализиране на проблемите, решаването на които би дало нови перспективи за региона. В действителност се извършват много изследвания и анализи, касаещи региона, но много от тях представят една външна гледна точка. Външният поглед изтегля същността на проблемите далеч от хората на региона и понякога не отразява нито истинската и съществуваща действител ност, нито човешките нужди, които опре деля. Следователно е необходимо във вся ка дискусия и анализ относно формиране то на политики на различни равнища да поставим на първо място хората от ре гиона, да чуем представителите на различ ни групи от региона, да дадем възможност на учените от същия този регион да се сдо бият с необходимите данни, за да развият своите идеи. Само тогава всяка програма и документ ще имат завършен вид и ще пре доставят необходимата база за изграждане на политиките за устойчиво развитие на Черноморския регион. Морето не е само политика, морето не е само търговия, морето не е само път, мо рето не е само зона за енергиен трансфер, то също така е и емоция, един особен дух на хората, които живеят тук. Това никога не бива да бъде пропускано в един анализ. 2. Минало Темата за ролята на Черно море в света не е нова. Прекалено е претенциозно в един доклад да се разгледа цялостната истори ческа значимост на Черноморския регион в трансформациите на цивилизациите и да се обърне детаилно внимание на всички хора, които са населявали и продължават да населяват тази прекрасна територия. Но ние не можем да не забележим, че този регион е повече мост между цивилизации, отколкото гранична зона. Безброй езико ви и религиозни общности са се появява ли, умирали и са се появявали отново и до ден днешен продължават да присъстват траки, гърци, скити, римляни, византиици, българи, турци, руснаци и много други от комплексния интернационален калейдос коп. Това прави региона пъстър и сложен, но също така интересен и важен. През 10- ти век, известният български поет Йоан Екзарх пише:„ Морето събира всичко далечно”. Много години по- късно, днес, ние бихме искали да сближим хората от различните страни около Черно море, да говорим за приликите и разликите и да мислим за общото бъдеще. Това не е прос то мечта, а просто една надежда! Достатъчно ясно е, че Черноморският ареал е принадлежал към територията на 4 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Европа още от древни времена. Регионът е играл централна роля в много истори чески събития- в сърцето на Източния въпрос през 18- ти век, пресечна точка на интереси в периода между двете Световни войни, в центъра на битката между Изтока и Запада след Втората световна война, из ключително неуравновесен, но съществе но значим и важен след промените през 90- те години. В действителност, Черноморският ареал не е познато поле за общата европейска по литика в степента, в която са включени Се верното измерение и Средиземноморието ( чрез Барселонския процес). Стратегията за Балтийския регион и Средиземноморския съюз са факт в най- новата политика на ЕС. Другият факт, който трябва да отчетем е, че Черноморският регион не притежава истинските характеристики, които могат да го идентифицират като единен, еднороден регион. Наименованието Черноморски ре гион е по- скоро терминологично и се из ползва за териториално детерминиране на страните, разположени около Черно море, по черноморското крайбрежие. Чувствителните въпроси в живота на хората в региона са свързани с тяхното самочувствие, с усещането, че принадле жат към Черноморския ареал и възгледи те за идентичността им като черноморска, а не единствено като национална. Това съставлява една нова идея за регионално развитие- идеята, че Черно море обеди нява държавите, не само за да маркира географски територията, а за да формира Черноморски регион. 350 милиона души имат много сходна и дори обща културна, етническа или езикова основа. Пласто вете културно и историческо наследство принадлежат на всяка една страна( юри дически), но в същото време те принадле жат и на всички хора от цялата терито рия. Ако се опитаме да разделим настоя щето на съставни части, трябва да имаме предвид, че е изключително трудно да сторим същото с миналото. И е пределно ясно, че разделянето на миналото по този начин може да провокира конфликти. Ето защо е повече от необходимо да мислим за споделяне както на миналото, така и на настоящето, вместо да ги разделяме. Териториите, които не са далеч от гра ницата и които са най- близко до Черно море формират едно много специфично пространство, т. нар. гранична крайбреж на зона, която често е била предмет на спорове, битки и войни. От гледна точка на военната терми нология, тя означава„ ничия земя”, но от гледна точка на терминологията на мира, тя означава„ обща земя”. В случая с Чер номорския басейн, тя означава и„ общи води”. Занимавайки се с различни дей ности, всички хора трябва да помнят, че те зависят от морето, че крайбрежната те ритория също зависи от морето. Тази за висимост се отнася до всяка една страна и в същото време до всички страни. Няма съмнение, че морето сближава държави те и ги прави съседи завинаги. Без значе ние колко големи са разликите между държавите в политически, икономически и социален аспект, това съседство ги прави отговорни за общото съвместно същест вуване в региона именно от гледна точ ка на опазването на Черно море, което е първоизточникът за съществуването на региона. Несъмнено опазването трябва да се възприема във всичките му аспекти. Регионалното сътрудничество между черноморските страни трябва да се из гражда в тясно взаимодействие с всички актьори, които по някакъв начин са свър зани с Черно море. Поради тези причини международната подкрепа трябва да оказва голяма помощ, а ролята на ЕС като главен съсед в реги она е решаваща. Следователно идеята, че„ Черно море обединява”, може да се развие в идея за създаване на Европейски черноморски регион. Историческото и съвременното раз витие на черноморските страни показва, че днес те сякаш не са склонни да вземат решение за един по- изгоден и успешен път. Линиите, които разделят, все още из глеждат по- силни от тези, които обединя- ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 5 ват, без значение разбирането, че морето винаги сближава хората. Говорейки за сътрудничество, прека лено е претенциозно да кажем, че Чер номорският регион е политическа или икономическа общност. Както вече бе споменато, Черноморският регион не притежава характеристиките, които са му необходими, за да бъде припознат като обединен, единен регион. Нещо повече много малко са местата в света, където политическият елит и жителите знаят толкова малко за своите съседи, каква то е ситуацията в Черноморския ареал. Това е преднамерено невежество, кое то е резултат от различни исторически версии, според които националността е вечна, държавата е предопределеност, а регионът е преходен. Повечето черноморски страни отдават по- голямо значение на отношенията им с други, например с ЕС, или с по- далечни страни, отколкото на отношенията им в рамките на Черноморското пространство. Националните въздушни превозвачи имат редовни полети до страните от ЕС и техни те столици, но не и до столиците на други черноморски страни. Гледайки региона от вътре и отвън, се разкриват различна чувс твителност и измерения. За съжаление, едно от малкото места, където може да бъде забелязана общност, това е плажът. След промените през 90- те години Геополитическата ситуация в Черноморс кото пространство е формирана от дина мични процеси след 1989, както и от разно родната природа на факторите, оказващи влияние: национални, регионални и гло бални. Казано по друг начин, тези фактори могат да бъдат обобщени като вътрешни и външни за Черноморския ареал. В началото на новото хилядолетие, не силата на отделните държави е тази, коя то застрашава стабилността на региона, а техните слабости. В Черноморския регион се появиха нови държави, бяха формира ни нови граници и през тях преминаха и преминават много от проблемите. Част от нестабилността е резултат от няколко причини: вътрешни- във всяка една стра на, външни- между страните и глобални между черноморските страни като цяло и останалата част от света. Неефективното управление на иконо миката в периода на прехода, неадекват ните услуги, бедността и загубата на цен ности, които бяха основните стълбове в едни по- ранни времена- ценности като семейство, произход, ген и т. н., правят об ществата уязвими и принуждават хората да се борят за всекидневния живот, поня кога на всяка цена. Всичко това е повлияно и от официал ните вътрешни правителствени политики, които полагат усилия да комбинират де мократични принципи с използвани в пре дишни времена методи и инструменти. Външните политики правят ситуацията особено противоречива, поради тенденци ите, които се появяват в чисто регионален аспект, например: тенденции за възстано вяване на стари граници и в същото вре ме аспирации за сближаване със страните, които формират ЕС, заради стабилността, икономическата и социална перспектива и по- високия стандарт на живот там. В Черноморското пространство има до статъчно възможности и предизвикателства, които изискват координирани дейности на регионално ниво. Те включват ключови сектори като енергетика, транспорт, окол на среда, миграция и сигурност. Трябва да бъде отбелязано, че има две измерения на Черноморския регион- тясно и широко. „ Широкият Черноморски регион” включва не само крайбрежните държави, но също така и Молдова, Азербайджан, Армения и Гърция и това води до повишаване възмож ностите за инициативи и сътрудничество. По- доброто регионално сътрудничест во не цели директна намеса в дългосроч ните конфликти в региона, а вместо това би могло да провокира по- добро взаимно доверие и с течение на времето да спомогне за премахването на някой от съществува щите пречки. 6 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Външни фактори Може да се каже, че новите фактори, които играят водеща роля във формира нето на политики за региона през този така сложен период- НАТО и ЕС, са с нараства що значение, особено от гледна точка на членството на България и Румъния и в две те организации. Интересът на черноморските страни от един по- широк контакт и сътрудни чество с ЕС нараства и стана очевиден през последните години. Същите тенден ции се появяват в Централно- Азиатските страни. Енергийният и транспортният сек тор провокират естествен дух на съпер ничество, но също така подсилват общия интерес от избягване на нестабилността в Черноморския регион и преодоляване на съществуващите заплахи за регионалната и международната сигурност. Черноморският регион и непосредстве но разположения Каспийски басейн лежат върху два континента, имат население от приблизително 350 милиона и чуждестра нен търговски потенциал от 220 милиарда евро годишно. Двата региона формират втория по важност източник на енергийни ресурси след Персийския залив и тяхно то значение като приоритетен тр a нзитен коридор към ЕС нараства. Черно море вече се превръща в регион на значител но икономическо сътрудничество. Асиметрията в развитието на икономи ката и на гражданското общество, която се наблюдава в страните от региона е главна пречка за тяхното ефикасно включване в съвременните интеграционни процеси, нещо, което ЕС се опитва да превъзмогне чрез засилено сътрудничество и помощ, предоставяна на държавите от региона при прилагането на принципите и практи ките на доброто управление. Скоростта на демократичните процеси и реформи в повечето страни от региона като цяло се засилва. Главните източници на реформи в Украйна, Грузия, Молдова , Азербайджан и Армения са именно техни те стремежи към европейска интеграция. ЕС принципно е признал нуждата да под крепя страните от Източна Европа и Южен Кавказ чрез включването им в политиката си на добросъседство. Ефективното изпол зване на нейните инструменти би могло да допринесе за насърчаването на демокра цията и оттук- за трайното стабилизиране на региона. В геополитически план, Черноморският регион трябва да се раглежда в тясна връзка с прилежащите ареали на Средиземномор ския и Кавказкия регион. Т. нар.„ замразени конфликти” в региона на Кавказ имат голямо отражение върху стабилността в Черно море. Невключването на Кавказ в политиките, от насящи се за Черноморския регион, може да се превърне в потенциална заплаха за тех ния успех. Така може да бъде изпусната една добра възможност за обвързването на двата региона, като независими и легитимирането на ЕС за насърчаване и подобряване на си туацията на мир и стабилност с участието на всички заинтересовани страни. Ако това не бъде взето под внимание, бъдещи действия, които елиминират един от факторите за раз витие на част от процесите в този регион, ще бъдат обречени на провал. Политики, които не отчитат най- широките възможни грани ци на влияние са застрашени от неуспех, по ради обстоятелства, които не са били обмис лени на един по- ранен етап, което означава, че не са били планирани адекватни мерки за реакция. Признаването на независимост та е първата стъпка към предприемането на ефективни действия за опазване интересите както на съответните страни, така и на ЕС, чрез различни инициативи и инструменти. От 2007 год., когато България и Румъния станаха членки на ЕС, Черно море е грани ца на Съюза. Въпреки нашето разбиране, че регионът е повече мост, отколкото грани ца, граничната линия е реална и физичес ки съществуваща и това причинява всич ки свързани с този факт последици- тази граница със сигурност може да бъде из ползвана от хора, които не живеят в чер номорска страна и за цели, които са да лече от принципите на добросъседството и затова тя трябва да бъде пазена като всяка друга външна граница. Единствени- ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 7 ят начин, по който хората от двете страни на границата могат да осъществяват кон такт, могат да реализират интересите си и да използват общи ресурси, въпреки всич ки ограничения, причинени от визовите режими, е да бъдат включени в някои аспекти на общата регионална добро съседска политика. С други думи, това оз начава, че съвместното сътрудничество е ключовият инструмент за правителствата и хората, с оглед осигуряване интересите на обществото. Пъзелът на Черноморския регион е сложен и е трудно да бъде нареден. Тряб ва да се отбележат и други факти, с оглед изясняване на ситуацията и интересите: двустранните отношения между ЕС и Ру сия, ЕС и Украйна, както и отношенията с други страни от Черноморския ареал. Кандидат- членката за ЕС- Турция, също е предпоставка за разбирането на слож ните проблеми на Черно море. Тези ня колко факта изясняват защо черномор ските страни предпочитат отношенията с външни държави, вместо вътрешното сътрудничество. От друга страна, това дава причина на ЕС да изгражда инициативи за осигуряване на своята сигурност, както и тази на свои те граждани, търсейки обща политика към Черноморския регион, имайки предвид, че подобни инициативи могат да ускорят про мени, от интерес за черноморските страни, но също така и от интерес на неговите( на ЕС ) 550 милиона жители. 3. Черноморски организации Не съществуват много регионални органи зации и дори малкото, които има, оказват незначително влияние по отношение раз решаването на проблемите, пред които е изправен регионът. Много от организаци ите са били основани и работят на при нципа на гражданските структури, въпре ки, че са доста големи, включват много от черноморските държави и са се транс формирали в правителствени структури. ГУАМ ГУАМ- Организация за демокрация и ико номическо развитие, е регионална органи зация на постсъветските държави: Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова. Уставът поставя цели за сътрудничество, такива като насърчаване на демократичните цен ности, осигуряване на стабилно развитие, засилване на международната и регио налната сигурност и ускоряване на евро пейската интеграция. ГУАМ понякога се разглежда като начин за противопоставяне на руското влияние в района. Лидерите на организацията обаче официално отричат такива твърдения и декларират силната си воля да изградят близки и приятелски отно шения с Русия. Нещо повече, Азербайджан , основната енергийна сила в организация та, успява през последните години да из бегне каквито и да било конфликти с Русия. Членове: Молдова, Азербайджан, Украйна, Грузия Наблюдатели: Турция, Латвия Всяка година, в Ялта, Украйна се про вежда годишна среща с президентите от страните членки. Това се счита за върхов ното тяло на организацията. Изпълнител ният орган е Съветът на министрите на външните работи от държавите от ГУАМ. Работното тяло е Комитетът на национал ните координатори, който се състои от един координатор от всяка страна членка. Щаб квартирата на организацията беше открита на 26 февруари 2009 год. в Киев, Украйна. Има осем работни групи по след ните въпроси: енергийно инженерство; транспорт; търговия и икономика; инфор мационна наука и телекомуникации; кул тура; наука и образование; туризъм; борба с тероризма, организираната престъпност и разпространението на наркотици. Общност на демократичния избор Общността на демократичния избор е меж дуправителствена организация, основана на 2 декември 2005 год. от девет държави от Северна и Източна Европа в Киев. Пре димно е подписана от страни от региона 8 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ между Балтийско, Черно и Каспийско море („ Трите морета”). Основната ù задача е да насърчава демокрацията, човешките пра ва и силата на закона в този регион. Общността няма ясна форма. Министъ рът на външните работи на Украйна тогава - Борис Тарасюк например заявява, че Об щността не е проект срещу някого, а по - ско ро проект в услуга на демокрацията, стабил ността и просперитета. Виктор Юшченко също така заявява, че инициативата не е насочена към която и да било трета страна или институция и нейната цел не е„ да се сприятелява с някого срещу някой друг”, а вместо това трябва да се раглежда като „ диалог между приятели, които се придър жат към идеята за насърчаване на демок рацията и върховенството на закона”. От друга страна, Георги Арвеладзе, глава на президентската администрация в Грузия, изтъква, че Общността по същест во ще бъде„ ос на демократичните страни, които не желаят да останат в орбитата на Русия”. В добавка към въпроса относно нейния устав, самото членство в Общността все още не е много ясно. Независимо от това, президентът на Молдова, Владимир Воронин, увещава Общността да изгради свои собствени ин ституции, включително и собствена пар ламентарна асамблея, заявявайки, че това предоставя възможност за интегрирането на тези страни, които са избрали европей ска ориентация. Конференцията във Вил нюс вече издаде какво означава всичко това, включвайки Форум на интелектуал ците, НПО и младежи. Черноморски форум за партньорство и диалог Встъпителната сесия на Черноморския фо рум за партньорство и диалог се проведе през юни 4-6, 2006 год. в Букурещ. Форумът е румънска инициатива, като първоначал но замисълът е да се провеждат годишни срещи на президентско равнище( местата на провеждане да бъдат на ротационен принцип) и срещи за тематично или сек торно сътрудничество през тези годишни интервали. Форумът не цели да създава нови регионални институции, а по- скоро да се превърне в редовен консултативен процес между страни от широкия Черно морски регион( определен като включващ Южен Кавказ до Каспийско море) и между тази група страни и международни орга низации като ЕС. След встъпителната сре ща, не са планирани други. Сега, когато вече България и Румъния се присъединиха към ЕС, Форумът може да се превърне в инициатива на ЕС за сътрудничество с държавите от Черно и Каспийско море, подобно на Северното измерение- инициатива за скандинавски те страни и тези от Балтийско море. Членове: Молдова, Азербайджан, Украйна, Грузия, Армения, Румъния Наблюдатели: България, Турция Черноморско икономическо сътрудничество- ЧИС Ситуацията през 90- те години, след про мените, провокира създаването на ЧИС като отговор на новите геополитически интереси на някои страни, но тази орга низация не беше достатъчно силна, че да промени посоката към реална политика на вътрешно регионално сътрудничество. На 25 юни 1992 год., държавните ръ ководители на единайсет държави под писаха в Истанбул обща декларация и Босфорския бюлетин, поставяйки нача лото на Черноморското икономическо сътрудничество( ЧИС). Нейната задача е да служи като модел за многостранна политическа и икономическа инициа тива, която да хармонизира действията на страните- членки, да осигури мира, сигурността и развитието на Черномор ския регион в духа на приятелските вза имоотношения. Централата на ОЧИС- постоянният международен секретариат- е учредена през март 1994 в Истанбул. ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 9 С влизането в сила на нейния Устав на 1 май 1999 год., ЧИС придоби международ на юридическа идентичност и беше транс формирана в пълноправна регионална икономическа организация: Организация за черноморско икономическо сътрудни чество( ОЧИС). Независимо, че ОЧИС има Секрета риат, всяко Председателство има своите приоритети и планове в различни сфери на дейност и въпреки че държавните глави участват в много срещи, няма забележим прогрес. Не е трудно да се открият причините. Три големи държави са част от тази ор ганизация, но никоя не е мотивирана до статъчно, че да финансира програми и проекти за съвместна реализация. Днес, двигателите на развитие на Черноморския регион са предимно ЕС и НАТО. Никой от политиците в Черноморския регион не смята, че ОЧИС може да замени членство в ЕС или НАТО, независимо, че са били доста активни в подготовката на про грами и събития на ОЧИС и равнодушни към значителната мощ и ресурси на самия регион. ЧИС има потенциал да се превърне в до пълнителен фактор при оползотворяването на значителния потенциал на националните пазари в региона. Също така притежава ка пацитет за сътрудничество между страните членки в сфери като борбата с трансгранич ната организирана престъпност, нелегалния трафик на хора и тероризма, както и за съв местни действия в отговор на извънредни ситуации, причинени от природни бедствия или индустриални инциденти. Като страни- членки на ЕС, България и Румъния имат важна роля при прилагане то на Черноморската синергия и установя ването на ефикасно и прагматично парт ньорство между ЕС и ОЧИС. Членове: Албания, Армения, Азербай джан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Руската федерация, Сърбия, Тур ция, Украйна Наблюдатели: Египет, Австрия, Бела рус, Хърватска, Чехия, Франция, Германия, Израел, Италия, Полша, Словакия, Ту нис, САЩ, Международния черноморс ки Клуб, Секретариатът на енергийната харта, Черноморската комисия, Комисия та на ЕС. Парламентарна асамблея на ЧИС- ПАЧИС Учредена на 26 февруари 1993 год. като парламентарно измерение на ЧИС, ПА ЧИС се доказа като ефективен форум за интерпарламентарен диалог в Черно морския регион. Със 76 парламентарни члена, представляващи националните парламенти на дванайсетте страни член ки на ЧИС, ПАЧИС улеснява мобилиза цията на усилия от страна на национал ните парламенти, с цел насърчаването на демократични ценности, силата на закона, плуралистично общество и па зарна икономика. Основната цел на ПАЧИС е да осигу ри помощ на националните парламенти в укрепването на законността и прила гането на законите, които са необходи ми за разработване на проектите, изра ботени в рамките на ОЧИС, както и да установи законодателните основи за успешна многостранна икономика, по литическо и културно взаимодействие в региона. Разглеждайки законодателството, въз основа на което могат да се разработват различни политики в Черноморския ре гион, трябва да споменем Букурещката конвенция. Тя определя главните при нципи и приоритетни зони, които трябва да бъдат съблюдавани от всички страни и техните партньори. Следващата много важна стъпка бе учредяването на Чер номорската комисия( Комисия за защи та на Черно море срещу замърсяване). Тази комисия е организация, която се занимава специално с осъществяването на политиките за защита и опазване на Черно море и крайбрежната зона. 10 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ 4. ЕС и черноморското сътрудничество Днес, второто десетилетие на 21- ви век, ситуацията в региона се е променила, про вокирана от множеството проблеми, пред които той е изправен- икономически, еко логични, социални и т. н. и необходимостта те да бъдат посрещнати заедно. Тези про блеми могат да бъдат преодоляни по раз лични начини : първият може да се изпъл ни чрез независима политика, реализира на поотделно от силни държави, със силни и способни правителства. Вторият начин провокира нови поведенчески елементи, които изискват обща позиция на черно морските страни спрямо останалия свят. Има различни противоречиви тези от носно бъдещето на Черноморския регион и неговата позиция като граница на ЕС и НАТО. Ето защо е необходимо да анализи раме ситуацията не само от позицията на външната политика. Морето все още ни свързва. Много хора от различни черно морски страни пътуват и търгуват, пред ставители от различни етнически групи общуват помежду си, независимо от раз пространението на омраза в миналото. Но регионът се нуждае от повече от тър говия по чисто финансови причини, вре менна размяна на работна ръка за индус триални проекти, легална или нелегална миграция и трафик с различни цели. Черноморският регион се нуждае от нещо повече. Ние трябва да помислим над това- като политици и като граждани, за щото регионът е изправен пред друга за плаха- емиграция от крайбрежните зони към вътрешната част на страните. Какъв вид сътрудничество черномор ските страни биха могли да организират? Не е трудно да се пише по темата, защото по нея са изписани множество документи и основните принципи са повтаряни на много регионални срещи. Но това трябва да се разглежда като формализъм. Същ ността на този много важен проблем е политическата воля от една страна и дей ността на гражданското общество от друга. Особено важно е да бъдат разпознати хо рата от региона като участници в сътруд ничеството и да се подготви стратегията за сътрудничество по такъв начин, че хората да не виждат територията само като мост или, още по- лошо, като география. Необходимо е да открием баланс между две възможности- да гледаме вътре и да гледаме вън от региона. Това може да се определи като„ инициативи за вътрешно сътрудничество” и„ инициати ви за общи политики”. Първото е единс твено в ръцете на черноморските държа ви и техните правителства и има доста практични измерения. Второто трябва да включва външни партньори- ЕС и НАТО - и действителният въпрос тук е кой води процеса. Във всеки случай, човешките права, демокрацията, солидарността и толерантността са сред фундаменталните принципи, които трябва да бъдат прило жени и към двете инициативи. Настоящето на Черноморския регион е различно от миналото. Изправени пред нови предизвикателства, без желание за разширяване на вътрешните конфлик ти или провокиране на международни войни, черноморските страни и техните съседи през 90- те поставиха началото на Програма за регионално сътрудничество. Първата стъпка, както вече бе споменато, беше приемането на широка обща про грама с инициативи в политическата и екологичната сфери, инвестициите, пре стъпността и корупцията, образованието и науката, таксите и т. н. Учредяването на Парламентарната асамблея на черноморското икономи ческо сътрудничество засили възмож ностите и това укрепване на взаимо действието на парламентарно равнище е израз на реална политическа воля. И двете структури- ОЧИС и ПАЧИС мо гат да бъдат определени като формула от новата геополитическа действителност. Стъпките за създаване на нови взаи моотношения с ЕС, европейската перспек тива и интеграция, както и стремежа към членството в ЕС не закъсняха. Това доведе ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 11 до пренареждане на реалната карта на ре гиона като цяло. Има голямо разнообразие и в двете насоки. Първо, трябва да бъде отбеляза но, че и в двете инициативи, стремежът за зачитане на демокрацията, солидар ността и защитата на човешките права е сериозно застъпен. Второ, трябва да се отбележи, че участниците и в двете ини циативи са едни и същи- ЕС като цяло и черноморските страни като самостоятел ни играчи. Трето, трябва да се добави, че съществуват много възможности за двуст ранни, тристранни и други формати на вза имоотношения между участниците. Повече от очевидно е, че отговорност та на днешните политици от черноморски те държави е много голяма, поради това, че те трябва да се присъединят към двете инициативи- за вътрешно сътрудничество и за общи политики. Въпросът днес е до колко това са два различни пътя или това е един път за устойчивото развитие на ре гиона. Очевидно е, че решаващо за раз витието на Черноморския регион е да се намерят пресечните точки между тези два пътя. Само това може да осигури гаранция за европейско развитие на региона и уста новяването на формат Европейски черно морски регион. Когато говорим за пространство на вза имодействие, не трябва да забравяме, че две от страните членки на ЕС са в същото време и черноморски страни и това може да се приеме като естествена сфера на от говорност за подкрепа и реализация на идеята за европейското развитие на Чер номорския регион. 5. Черноморска синергия ( взаимодействие) Няма съмнение, че Черноморската си нергия е фундаментален документ, кой то наследи последователните усилия на ЕС в лицето на неговите институции да постигнат мир, да гарантират човешките права и фундаменталните свободи и да ускорят демократичните процеси в Чер номорския регион. През май 2007, 15 години след учредя ването на ОЧИС, Съветът прие заключени ята по комюникето на Комисията„ Черно морско взаимодействие- нова инициатива за регионално сътрудничество”. То отправя послание към бъдещите председателства и Европейската комисия да продължат рабо та за един засилен и последователен анга жимент на ЕС в и с Черноморския регион. Инициативата за черноморско сътрудни чество е допълваща Европейската политика за добросъседство, политиката на разширява не, установяване и развитие на партньорства и стратегически партньорства . Регионът е от решаващо значение за ЕС принципно заради своето разположение като връзка между Европа, Централна Азия и Средния Изток и транзита на нефт и газ. Предизвикателствата пред региона включват сериозни екологични проблеми, движението на хора и стоки, трафика на хора, както и сигурността на граничния кон трол. Не особено високата ефективнаст на икономическо и политическо управление в региона, както и бавната скорост на рефор мите в много от крайморските държави, се явяват както причина, така и резултат от развитието в тези проблемни зони. Значението на Черноморския регион за ЕС беше демонстрирано с приемането на Европейската комисия като наблюда тел в ПАЧИС по време на празничната среща, посветена на 15- тата годишнина на Организацията. ЕС стигна до приемането на Черномор ската синергия след подчертаването про блемите на Черноморския регион в реди ца документи на съюза и резолюции на ЕП, касаещи отношенията на ЕС със страните от региона и след обявения приоритет по отношение на Черно море в началото на 2007 година от германския канцлер Анге ла Меркел, дължащ се на факта, че Черно море е източна граница на ЕС. Сфери на взаимодействие от общ интерес включват околната среда, сигурността, транспорта, енергиини ресурси и трансфер, образо вание, както и наука и култура. Важен е фактът, че сътрудничеството също така 12 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ включва перспективата в подходящото време да се изработи независима стратегия за развитието на Черноморския регион. Много събития, организирани на раз лични равнища, от различни структури, показаха големия интерес, високите очак вания и в същото време големия страх, че нещо ново и неизвестно се случва, необ ходимостта от управление на новите про цеси по начин, който би могъл да осигури стабилност и мир за хората в черноморските страни, някои от които са част от ЕС. Черноморската синергия изцяло покри ва съдържанието от инициативи за общи политики. Новите стъпки за инициативи за общи политики отварят нова страница в ре гионалната политика на ЕС, правейки го по този начин по- силен и по- конкурентноспо собен в глобален аспект. Демокрация, спазване на човешките права и добро управление Черноморската синергия подчертава, че усилията на ЕС в това направление са из градени принципно на двустранна основа. Преценено е, че предприетите действия на регионално равнище могат да играят съществена роля при подкрепата и засил ването на националните мерки. Следова телно се заключава, че инициативите на ЕС ще подкрепят регионалните такива, насочени към изграждането на ефективни демократични институции, насърчаване на добро управление и спазване върхо венството на закона чрез споделяне на опит относно мерки за опазването и под крепата на човешките права и демокра цията, осигуряването на програми за обу чение и обмен и насърчаването на регио налния диалог с гражданското общество. В периода между 1995 и 2007 г., ЕС стартира серия от инициативи в някои страни от Черноморския регион, а именно България, Румъния, Русия, Украйна, Грузия и Азербайджан. Проблемите и трудности те, които съпровождаха първоначалните усилия след промените в началото на 90- те години бяха оценени и някои нови идеи и възможности бяха дискутирани преди приемането на Черноморската синергия. България и Румъния станаха членове през 2007 г. Преговори с различни страни от ре гиона бяха подготвени, обсъждани и прие ти бяха редица документи, които подобря ваха непрекъснато ситуацията. Подкрепата беше дадена на някои европейски НПО ( неправителствени организации) с цел подпомагане на развитието на структурите на гражданското общество в тези страни. За съжаление, процесът включваше много малко местни НПО и остана впе чатлението за външно инспириран про цес, който не взима под внимание на ционално признатите нужди. За това бяха открити множество причини и те се ана лизират при всички последващи стъпки в отношенията. Първият от серията граждански семи нари, предвидени в Черноморската синер гия, по проблемите на човешките права, се проведе през месец май 2008 г. в Молдова. На събитието бяха представени стандарти за свободата на словото от гледна точка на гражданското общество. Участниците включваха представители на правителства та и членове на гражданското общество от черноморските страни. Бяха приети пре поръки към правителствата относно сво бодата на изразяване. Приемането на Синергията е стъпка на пред, въпреки че някой специфични про блеми не бяха изяснени. Синергията разчи та на двустранния и регионален подход, но, без дефиниция на конкретните проблеми, очевидно не могат да бъдат предприети целенасочени действия. Регионалните иг рачи могат да идентифицират проблемите, тъй като действат в същата среда, където те се генерират, но, ако ЕС иска да участва с ясна визия и мисия, трябва той самият да определи специфичните проблеми и ре зултатите, които иска да постигне при раз решаването им. На тази основа той може да изгради отношенията си с регионалните играчи, с ясна визия, вместо общи идеи. Защитата на човешките права и основ ни свободи и спазването на общоприетите ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 13 европейски стандарти в тази насока е гла вен приоритет за ЕС, както и за България и Румъния, като негови членки. Ролята на България и Румъния в това отношение е много значима. България подкрепя възгле да, че международната общност има нуж дата да може да отговаря на сериозните и систематични нарушения на човешките пра ва и да взима мерки за предотвратяване на тяхната ескалация. Като страна членка на ЕС, България прие Хартата за човешките права и положи усилия за реализацията на нейните принципи, прилагайки ги към всички двус транни контакти в Черноморския регион. В този контекст, България подкрепя учредява нето на Постоянен съвет по човешките пра ва като допълнително тяло към Генералната асамблея на ООН. Управление на движението и сигурност Безусловно, предизвикателствата, пред които е изправен регионът, означават, че регионалната стабилност трябва да бъде главен приоритет в инициативите за общи политики. Следвайки основните принципи на Ев ропейската добросъседска политика, ини циативите за политики трябва да осигурят най- важните стъпки за обезпечаване на стабилност и сигурност в региона. Във фокуса на Черноморската синергия е поставено подобряването на граничното управление и митническото сътрудничест во на регионално равнище, като средство за борба с организираната трансгранична престъпност( трафик на хора, оръжие и наркотици), както и за предотвратяване и справяне с нерегламентираната миграция. Подчертано е, че през Черноморския реги он преминават важни канали за незаконна миграция и това придава особена значи мост на регионалното сътрудничество по тези теми. Обърнато е внимание и върху предположението, че по- нататъшното за силено регионално сътрудничество ще засили качеството на прилагане на наци оналното законодателство, по- специално при борбата против корупцията и органи зираната престъпност. Документът очерта ва какво могат да направят черноморски те регионални участници, за да постигнат добри резултати. Това означава: да раз вият най- добрите практики, да въведат общи стандарти за съхраняване и обмен на информация, да установят системи за ранно предупреждаване по отношение на трансграничната престъпност и да из градят тренировъчни системи. Страните от региона се насърчават да развиват по нататъшно сътрудничество за принципно справяне с трансграничната престъпност, чрез предаване на опит от други подобни инициативи в югоизточна Европа и при балтийската зона. Заключенията на глобалния подход към миграцията, приет от Европейския съвет през юни 2007 визира серия приоритет ни действия, включително установяването на Платформа за сътрудничество относно миграцията в Черноморския регион. През април 2008, ЕС реши да установи тази плат форма, събирайки заедно страни- членки, агенции на ЕС, страни, граничещи с Чер но море и регионални организации. Плат формата има за цел да осигури фокусиран и засилен диалог по проблемите на мигра цията, както и да подобри практическото сътрудничество между страните членки и страните от региона, както и между самите тези страни. Предложението за Платформа за сътрудничество относно миграцията и развитието е предназначено да допълни съществуващия диалог между ЕС и черно морските страни , между самите страни от региона, както и да добави регионално из мерение по отношение справянето с миг рацията. Целта ù е да се превърне във ва жен комуникационен канал с ЕС в сферата на миграцията и развитието, като предста вя реалностите на Черноморския регион на вниманието на централните институции на ЕС. Тя също така има потенциал да улес ни потока на информация относно въз можни финансови източници за проекти в региона. Има напреднали планове за фи нансиране на по- нататъшното изграждане на Черноморския координационен център в Бургас. От всяка черноморска държава 14 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ се очаква да установи национални центро ве които ще захранват/ обменят релевант на информация към/ чрез Координаци онния център. Комисията съфинансира два проекта срещу трафика на хора чрез мерки, базирани на пазара на труда и съответни полицейски мерки. Миграцията, и легална и нелегална, е едно от ключовите предизвикателства за сигурността, стабилността и икономичес кото развитие на Черноморския регион. Въпреки усилията за институционализация на регионалното сътрудничество и мигра ционната политика, черноморските страни продължават да се борят с тези проблеми в изолация едни от други. Регионалното сътрудничество в тази сфера не само тряб ва да бъде поощрявано от ЕС в документи и изявления, но също така трябва да има конкретни стъпки за изграждане на ос нови от активни, жизнеспособни връзки между страните от региона. Ролята на ЕС като посредник чрез организирането на различни събития, където представители на страни от региона ще участват и къде то специфични стъпки в борбата с общи те проблеми ще бъдат дискутирани и ще бъдат начертани мерки е още една крачка напред, която може да окаже значителна помощ. Нещо повече, като участник в тези събития, ЕС ще може да играе активна роля при формирането на действията, за защита на собствените си интереси, не само чрез своите страни членки, а непосредствено. Изграждането на мрежа със съществу ващия координационен център в Бургас, трябва да бъде ускорено, така че да бъде изработена една по- съгласувана и цялост на картина относно обхвата на проблеми те и методите за тяхното разрешаване. Заетост и социални въпроси Според Черноморската синергия ЕС тряб ва да подкрепя инициативи, насочени към укрепване на социалната кохезия и бор ба с бедността и социалното изключване, чрез схеми за техническа помощ( обмяна на информация и най- добра практика, по вишаване на загрижеността, обучение). Вече стартираха дейности на регио нално равнище. Те са или насочени към специфични проблеми на Черноморския регион( като например семинар за соци ален диалог, който се проведе през 2008 г.), или, в по- широк контекст, са по тема тични въпроси( като например семинарът за равенството на половете през ноември 2007 г.). Същите цели бяха покрити и от ре гионалната конференция за прилагане на Програмата за учение през целия живот през 2008, за Европейската квалификаци онна рамка през 2008 и т. н. “ Замразени” конфликти Черноморската синергия вижда справя нето със« замразените» конфликти чрез по- активна роля на ЕС чрез нарастваща политическа ангажираност при сегашните усилия за справяне с конфликтите( При днестровие, Абхазия, Южна Осетия и На горни карабах) и разглеждането на начини за засилване на участието му. Подчертава се, че специално внимание трябва да бъде обърнато на популяризиране на мерки те за укрепване на доверието в засегна тите региони, включително програми за сътрудничество, създадени специално с цел да събират заедно иначе противо поставени страни. На справянето със съществените про блеми на управление и липса на икономи ческо развитие , на социална кохезия, на сигурност и стабилност, се гледа като на средство за въздействие върху цялостния климат. Европейската комисия продължава да поддържа активната роля на ЕС в справя нето с основните причини за тези конф ликти, в черноморската регионална рамка. Обърнато е внимание на насърчаването на мерки за изграждане на доверие също в широк регионален контекст, включително програми за сътрудничество, специално изработени да съберат заедно иначе про тивопоставени страни. Трябва да бъде намерен начин за във личане на всички страни- тези, които са ди ректно въвлечени в конфликтите и онези, ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 15 които имат интереси, свързани с тези кон фликти. Имайки предвид важната роля на Русия в повечето от тези конфликти и като една от големите световни сили с интереси в региона, тя също трябва да бъде включена в дейности, насърчаващи диалога и търсе щи дълготрайни политики за разрешаване. ЕС като субект трябва да играе активна роля в процесите, отнасящи се към тези пробле ми, като страна, която има свои собствени интереси и визия за региона. Софийският процес- инициатива за « замръзналите» конфликти, е посветен на един от най- важните проблеми за целия свят. Целта му е да изработи една нова международна практика, която да балан сира старите традиции и новите предизви кателства в международните отношения. Идеята е да се определят начини за нами ране на общ подход за международните институции, които се опитват да разрешат « замразените» конфликти. Енергетика, околна среда, транспорт Черноморската синергия определя Чер номорския регион като производствена и транзитна зона със стратегическо зна чение за сигурността на енергийните до ставки за ЕС; регион, който предлага зна чителен потенциал за разнообразяване на енергийните доставки и следователно е важен компонент от външната енергийна стратегия на ЕС. Това разнообразяване е в интерес на европейските партньори от ре гиона, както и за самия ЕС. Комисията ще продължи да засилва връзките си с енергийните производители, транзитните страни и потребителите пос редством диалог по енергийната сигурност. Този диалог ще укрепва правната и регула торната хармонизация чрез инициативата от Баку и в рамките на ЕПД и енергийния диалог ЕС- Русия. Тази цел ще бъде търсена и чрез включването при подходящи усло вия в Договора за енергийна общност на Молдова, Турция и Украйна, както и чрез меморандумите за разбирателство с Азер байджан и Украйна, споразумения за парт ньорство и сътрудничество( СПС) и търгов ски споразумения, преговори за присъеди няване към СТО и, при подходящи условия, посредством други двустранни енергийни споразумения. Целта е да бъде предоста вена ясна, прозрачна и недискриминаци онна рамка, съобразена с правните дости жения на ЕС, за енергийно производство, транспорт и транзитен пренос. Черноморската синергия подчертава, че ЕС подпомага страните от региона да развиват по- ясно виждане по алтернатив ните енергийни източници и по енергий ното спестяване, което освобождава зна чителни енергийни ресурси. ЕС работи отблизо с регионалните партньори за увеличаване на енергийната стабилност чрез подобряване на същест вуващата и строеж на нова енергийна ин фраструктура. В този контекст Комисията развива в сътрудничество с партньорите си нов енергиен коридор през Каспийско и Черно море. Този коридор ще включва няколко технически опции за допълните лен износ на газ от централна Азия през Черноморския регион до ЕС. Освен това, увеличаващите се количества петрол, превозвани през Черно море предизви каха нарастваща загриженост за безопас ността и за околната среда. ЕС има особен интерес към развитието на устойчиво и екологично измерение на сътрудничест вото си в региона във връзка с петрола във всички проекти за заобикаляне на трансфера през Босфора. Следователно ЕС трябва да подкрепя значителните инвестиции, необходими за постигането на горните цели. Комисията ще разгледа възможността за правна рамка между ЕС и региона на ЕПД, обхващаща общите интереси за сигурност на доставките, преноса и търсенето. Ще бъде започнато проучване по осъществява нето, за да се определи дали е необходимо да бъде развита такава обща правна рамка, обхващаща страните производители, тран зитните страни и страните потребители, ко ято да гарантира сигурност и устойчивост. 16 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион постигна добър прогрес в мобилизирането на съществу ващите инструменти и ресурси. Молдова, Турция, Украйна потвърдиха намерението си да се включат във формални преговори за присъединяване към Договора за енер гийна общност, който обезпечава прила гането на общностното законодателство в електрическия и газовия сектор. Грузия беше приета за наблюдател през декември 2008 год. Що се отнася до енергийната инфра структура, Комисията спонсорира про учване за изпълнимостта на Транс- Каспий ско- Черноморски газов коридор, което проучва всички варианти за транспорти ране( с и без газопровод). Газовата криза от януари 2009 год. още веднъж подчерта степента на зависимост на ЕС от външни енергийни източници и отправи ясно послание към европейските граждани и хората, които взимат решения: Европа се нуждае от съгласувана и коор динирана външна политика относно енер гиините въпроси. Нарастващото глобално търсене на енергийни ресурси, изключи телно нестабилните цени за нефт и газ и нарастващият ресурсен национализъм се нуждаят от съгласуван европейски отговор и нови инициативи. Енергийната и клима тична сигурност престанаха да бъдат абс трактни идеи. Те са двете страни на една и съща монета. ЕС се нуждае от цялостна енергийна по литика, изработена от и със съгласието на всичките членки и съседи, особено в Чер номорския регион. Пределно е ясно, че, докато двустранните договори и прегово ри са необходими, те не могат да доведат до съгласувана стратегия за целия ЕС. Бидейки основен транзитен коридор за енергийни ресурси от Централна Азия и Каспийския басейн, Черноморският регион става все по- важен за новата енергийна политика на ЕС до толкова, доколкото стратегическите цели на тази политика се отнасят до осигуряването на енергийни доставки и диверсификация. Проблемите с достъпа до енергийните ресурси на Каспийския регион и Централна Азия и транзита на тези ресурси през Чер номорския регион до европейските паза ри са въпроси от изключително значение за ЕС. В този контекст, България счита, че е много важно да се включат мерки, чиято цел е засилване на партньорството меж ду ключовите производители/ доставчици ( Русия, Каспийския регион и Централна Азия), основните енергийни вносители( ЕС) и транзитни страни като Украйна, Турция и държавите от Южен Кавказ. Черноморската синергия подчертава, че Комисията трябва да продължи да под крепя активно регионалното транспортно сътрудничество с оглед подобряването на ефективността, безопасността и сигурност та на транспортните операции. ЕС желае да ползва опита, натрупан от всички раз лични транспортни инициативи в зоната на Черно море. Чрез неотдавнашното си съобщение Комисията поде дебат как да бъде засиле но транспортното сътрудничество и как да бъдат направени по резултатни различни те сегашни дейности за сътрудничество. Усилията трябва да продължат в контек ста на развиването на транспортните оси между Съюза и съседните страни, според направеното обобщение от Групата на ви соко равнище. Има необходимост от тясна координация с провежданите инициативи, за да се достигне до ясно разпределение на задачите или дори до частично слива не между вече съществуващите редовни форуми и структури. До 2015 г. стратегията за ТРАСЕКА трябва да продължи да бъде важна основа за регионално транспортно развитие. Диалогът по транспортната политика с оглед на регулаторно сближаване ще остане централна цел. Комисията възна мерява да подкрепи набелязването на действия, които ще помогнат за постигане на еднакво и последователно прилагане на съответните инструменти и стандарти. Конкурентност, способност да се прив личат транспортни потоци, подобряване ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 17 на безопасността, сигурност, взаимоза меняемост и взаимно допълване ще бъ дат решаващи фактори при очертаването на бъдещите планове. Безопасността при авиацията и разширяването на общото авиационно пространство са важни цели. Предвид нарастващите нужди от транс портиране на въглеводороди, морската безопасност ще заеме едно от първите места в дневния ред. По- специално , тряб ва в най- висока степен да бъдат хармо низирани практиките и процедурите от Парижкия и Черноморския меморанду ми за разбирателство по отношение на държавния пристанищен контрол. Коми сията предлага напълно да се използват преимуществата на късите морски прево зи и вътрешните водни пътища, по- точно Дунава. Комисията започна да ускорява раз личните усилия за сътрудничество в сфе рата на транспорта. Стартира проучва телни разговори със страните от региона относно удължаването на транс- европей ските транспортни мрежи. Това включва възможността за подготовка на структури те по ТРАСЕКА да служат като институции за югоизточната ос. Чрез серия от свързани проекти, Комиси ята засили фокуса си върху морската сигур ност и безопасност. Нещо повече- тя започ на да изпълнява концепцията за Черно морска водна магистрала, тясно свързана с ТРАСЕКА. Започна работа по разширяване на общото авиационно пространство към черноморските страни, включващо по добрение на сигурността на контрола и укрепване на гражданските авиационни власти. В момента, ЕС полага значителни уси лия за стимулиране на интеграцията на съществуващите транспортни методи и използването на интермодални системи. Изграждането на цялостна мрежа от ин тегрирани транспортни вериги, свързваща пътища, железопътен транспорт и водни маршрути е ключова цел на Общата транс портна политика, както е посочено в Бяла та книга за транспорта. Такава интеграция ще доведе до подобрена гъвкавост, ка чество и ценова ефективност и ще стиму лира конкуренцията между транспортните компании, вместо между странспортните методи. Редица препятствия все още стоят на пътя на оптималното използване на ця лата съществуваща инфраструктура. Про учванията, разработени от Европейските технологични платформи сочат нуждата от нова перспектива на„ транспортните сис теми”, която да отчита взаимодействията между превозни средства и плавателни съдове, която може да бъде изградена на европейско равнище. Чрез различни финансови инструмен ти, сред които Седма рамкова програма, ЕС насърчава разработването на устой чиви, иновативни, интермодални и инте роперативни регионални и национални транспортни и логистични мрежи, инфра структури и системи. Поради продължаващото значително нарастване цените на изследванията и раз работките във всички сфери, съвместната работа на ниво ЕС е от особено значение за да позволи на една„ критична маса” от изследователи да се занимае с мултидис циплинарните предизвикателства по един ценово ефективен начин, особено що се от нася до предизвикателството на интеропе ративността и интермодалния транспорт, със специална отпратка към водния и же лезопътен транспорт. Транспортният сектор предлага добри възможности за изпълнение на добросъсед ските политики и политиките за стратегичес ко партньорство на ЕС, за установяване на пространство на просперитет, стабилност и сигурност на европейските граници. Стра тегическите цели на България са да поощри транспортните връзки между черноморски те страни, докато в същото време подобри нивата на безопасност и сигурност в транс портния сектор, включително чрез мерки, предложени от комюникето на Комисията 18 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ „ Удължаване на главните транс- европейски оси към съседни страни- насоки за транс порт в Европа и съседните региони” и об лекчаващи вредните последици за околната среда. Друга стратегическа цел е изграждане то на Интер- модален транспорт, който е разработен заедно с няколко проекта: • Изграждане на железопътна- морска железопътна интер- модална транспор тна връзка между страните от Черно морския регион и Европа; • Водни магистрали; Нови съвместни инициативи в контек ста на Водни магистрали са поставени на масата за обсъждане. По- нататъшно изграждане на концепцията Водни ма гистрали включва анализ на текущия статут и мерките за изпълнение на кон цепцията, като: • Повишаване ролята на Центъра за сти мулиране на кратки плавания; • Разработване на програма Водни ма гистрали за Черно море, както и Край брежна плавателна програма и Карта на черноморските магистрали. Беше подписан меморандум за коор динираното изграждане на Черноморс ки пътен пръстен. Основната идея е да се свържат всички страни членки на ОЧИС. През последните години в региона на Черно море се забелязва постоянно увели чение на корабния транспорт. Когато става въпрос за нива на безопасност, качеството на морската навигация може да бъде пови шено единствено със съгласуваните усилия на всички крайбрежни страни. Един проект за повишаване сигурността на търговското плаване може да бъде от полза при споде лянето на опит и повишаването стандартите на контрола, упражняван от Пристанищния държавен контрол. Проектът VTOPIS, приет от някои пристанищни администрации, би могъл да бъде идеален инструмент за по добряване на корабния трафик и за осигу ряване на сигурност в региона. Готовността за прилагане на системата от други адми нистрации е добър знак за сътрудничество. Установяването и действието на Регионален център за мониторинг и информационно осигуряване за плаването по Черно море, в рамките на един такъв проект, би могло да разкрие реалността на модерните идеи за политики и способността за защита ин тересите на гражданите на Черноморския регион. Започнато е проучване за определяне основните причини и последици от инци денти със спортни плавателни съдове и та кива, предназначени за забавления, както и за предлагане на мерки за избягването на такива инциденти. Трябва да се обърне внимание на си гурността на Черноморския регион от гледна точка на екологичните проблеми и регионът да бъде превърнат в такъв, с безопасна околна среда и понижен еколо гичен риск. Опазването на околната среда е един от фундаментите на устойчивото развитие. По- високият риск от екологични кризи директно се отразява върху живота и смъртността при хората, стабилността на икономиката и сигурността на засегнатите страни и, в някои случаи, стабилността на цели региони. Икономическият проспе ритет, доброто управление и решаването на„ замразените” конфликти- всичко това може да бъде подкопано в случай на еко логична катастрофа, която да дестабилизи ра региона за продължителен период от време. Що се отнася до опазването на околна та среда, както е записано в Черноморската синергия, страните членки ще бъдат стиму лирани да работят в рамките на регионал ните морски конвенции. Изпълнението на многостранните споразумения и по- широ кото стратегическо партньорство са също важни, както са и регионалните действия за борба с климатичните промени. Комисията проучва условията за при съединяване на Европейската общност към Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване. Подкрепила е проучва- ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 19 ния за правните промени, които ще ù поз волят да се присъедини. Особено уместно е пълноправното членство в Букурещка та конвенция от гледна точка на наскоро приетата Рамкова директива за морска стратегия. Последната разчита до голяма степен на регионалното сътрудничество, включително рамката на регионалните морски конвенции. Започнала е работа по изследване из пълнимостта на прилагането на подхода на оперативната група DABLAS за други еколо гични сектори, като най- обещаващата сфе ра са отпадъците. Нещо повече- Комисия та стартира проект, който да продължи и да интензифицира работата на работна та група. Като резултат, Секретариатът на DABLAS ще осигури услуги за целия регион на DABLAS, както и директни инвестиции за проекти, свързани с управлението на речните басейни. Комисията полага усилия за фокуси ране върху укрепването на капацитета на страните от Черноморския регион за при лагане на Протокола от Киото и да участ ват в международните преговори за спо разумение след 2012 год. През 2008 год., ЕС подкрепи инициати ва за установяване на информационна мо ниторингова система за защита на Черно море и крайбрежната зона чрез намаля ване замърсяването от нефт.„ Екологичен мониторинг на Черно море: мониторинг и информационна система за намаляване на замърсяването от нефт” е пилотният про ект, финансиран директно от ЕС чрез Чер номорската комисия в Истанбул. Изпълнението на проекта трябва да позволи на крайбрежните държави по добре да предотвратяват и отговарят на оперативно/ случайно/ незаконно замър сяване с нефт. В рамките на този дълго срочен проект и в подкрепа на вземане на решение към намаляване/ елимини ране на нефтени замърсявания в Черно море, проектът ще преследва следните цели: подобрена информационна систе ма за борба с нефтените замърсявания; подобрена система за мониторинг на оперативните и случайните нефтени за мърсявания; подобрена мониторингова система за оперативни и случайни замър сявания; подобрени възможности за ре акция, включително управление на риска и планиране на извънредни ситуации. Предстоят дискусии с партньорите от ЕС касаещи регионални усилия за справя не с климатичните промени. Необходим е много строг мониторинг и контрол в тази сфера, имайки предвид сериозността на материята. ЕС трябва да играе важната роля на гарант за опазване водите на Черно море, както и неговата флора и фауна. Трябва да се проведат пре говори за прилагане на високи стандарти. ЕС трябва да има последователна и задълбочена стратегия, която взима под внимание цялостната ситуация в регио на, касаеща околната среда- двустранни отношения, многостранни споразумения, различни регионални инициативи и т. н. Резултати могат да бъдат постигнати като се гледа цялата картина, а не само нейните съставни части. Други аспекти на Черноморската синергия Уроците, научени при осъществяването на програмите за регионални политики по от ношение на Румъния и България могат да бъдат превърнати в ползи за програми за регионално развитие за целия район. Включването на регионални органи зации трябва да гарантира подходящо равнище на регионално сътрудничество, следвайки примера на ОЧИС , към която принадлежат всички страни от региона. Организациите на гражданското обще ство, под егидата на Черноморския форум, също биха могли да осигурят плодотворна среда за инициативи за сътрудничество. Важно е да споменем, че Черноморс ката синергия не предлага създаването на нови структури или институции и разчи та на черноморските държави и взаимо- 20 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ действието между тях, било то базирано на двустранни отношения или дискусии на регионално равнище. Отношенията ЕС- ЧИС са разглеждани като връзка, осигуряваща главно диалог на национално равнище. През юни 2007 год., Комисията придоби статут на наблюдател в ПАЧИС. Заздравяването на Европейската по литика на добросъседство, включително и изграждането на тематично измерение към нея и постепенното развитие на под робни и всестранни споразумения за сво бодна търговия, би трябвало да обогати черноморското сътрудничество. Регио налните контакти трябва да бъдат улесне ни чрез премахването на препятствията за легитимирането на пътуването и насър чаването на университетски обмени чрез програмите Еразмус Мундус и Темпус. Въз можностите за съседски инвестиции за стра ни с планове за действие по Европейската добросъседска политика ще помогнат за финансирането на инфраструктурни про екти, особено в сферата на енергетиката, транспорта и околната среда. Позицията на ЕС е, че подобряването на регионалното сътрудничество не е на сочено към разрешаването на дългосроч ните конфликти в региона, но ще улесни създаването на по- голямо взаимно дове рие, което ще допринесе за премахване на съществуващите пречки. Събитията от август 2008 в Грузия и газовата криза от януари 2009 в отно шенията между Русия и Украйна пока заха, че ЕС не беше готов да се изправи пред тези заплахи, които са в региона. Дефакто Черноморската синергия не идентифицира каквито и да било заплахи и рискове. Тя просто предлага сфери за сътрудничество, основани на минал опит на взаимодействие с отделни държави или групи от държави. Това игнориране на рисковете води до невъзможността да се разбере защо такива проекти за сътрудничество са затруднявани . Черно морската синергия е в процес на работа, но няма бизнес предложение за региона. За успешната реализация на някой про ект, трябва да си готов да определиш кол ко си готов да инвестираш в него, колко време ще отнеме, от кого се нуждаеш за неговото осъществяване, но също така и какви рискове включва и какво трябва да бъде направено за да бъдат минимизи рани. ЕС вече реши с кого да си сътруд ничи и колко да инвестира, но не е взел под внимание рисковете и действията за тяхното минимизиране. Справянето с повечето проблеми, пред които е изправен Черноморският регион, е в ръцете на централните пра вителства. Независимо от това, подкре пата за подобни инициативи, както и по нататъшното реално осъществяване за минимизиране на рисковете и противо поставяне на заплахите за бъдещото раз витие на Черноморския ареал са в ръ цете на местните власти от съответните страни. Нещо повече- рискове, свързани с екология, нелегална миграция, транс гранична организирана престъпност, безопасност на плаването, сигурност на тръбопроводите, както и сигурност и безопасност на транспортната инфра структура могат да бъдат минимизирани и дори разрешени именно на регионал но равнище, като се използват местни съоръжения и съществуващи финансови инструменти. 6. Черноморско сътрудничество- про блеми и перспективи Инициативите за вътрешно сътрудничест во имат голямо значение за самите черно морски страни, давайки им обща стартова позиция за равни права в техните отноше ния с външния свят. Извънредно трудно е да се прокара раз делителна линия между двете инициативи („ инициативи за вътрешно сътрудничество” и„ инициативи за общи политики”), въпре ки че всяка една е предмет на различни приоритети. ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 21 Ето защо е много важно да кажем, че двете инициативи трябва да работят за едно за осъществяването на целите във всички сектори на социално- икономичес кия живот, както и общите цели в между народен аспект. Сътрудничеството в рамките на по голямата част от региона може да следва секторните политики. Не може да не се отбележи, че отношенията между черно морските страни и тяхното сътрудничест во днес следват традициите, които са били създадени през дълги исторически перио ди, независимо от многото промени и об рати. Сътрудничеството е преминало през различни формати и модели, имало е раз личен успех, но винаги е съществувало и една значителна част от него се е реализи рала чрез морето. В контекста на сътрудничеството между страните от Черноморския реги он, трябва да гледаме региона в него вата цялост или, с други думи,„ Широ кия черноморски регион”. Именно този по- широк и систематичен подход към всички компоненти може да осигури адекватен подход, оценка и ефективни методи на взаиводействие и сигурност. Този подход помага за идентифицирането на всички предизвикателства, които могат ефективно да бъдат решени чрез взаи модействие и използване на различни по формат организации и използвайки възможностите на отделни държави с необходимия опит и знания. Интереси те на страните от Широкия черноморски регион и възможността от влияние вър ху процесите трябва да бъдат взети под внимание, както и начините за тяхното въвличане в различни регионални ини циативи. Трябва да бъде търсен и диа лог, така че страните да чувстват, че са част от региона, представляват не само себе си, а и други участници от ареала и са активен участник в регионалните процеси, което ще им предостави въз можността открито да заявяват своите интереси. Ако те бъдат оставени извън тези процеси, това може да провокира недоверие и липса на откритост и пред сказуемост, което може да създаде пре пятствия за постигане на прогрес в Чер номорския регион в различни сфери. Необходимо е да обърнем по- голямо внимание на двустранните и многостран ните отношения, които търсят различни равнища и форми за сътрудничество- таки ва като срещи, дискусии, научни обсъжда ния, конференции и др. Особено внимание трябва да се обърне на тези двустранни от ношения , които включват и страните член ки на ЕС от региона т. е. България и Румъ ния. ЕС е една от страните при формиране то на политиките и защитата на интересите в Черноморския регион. Черноморските страни ще следват своите общи интереси и ЕС не може директно да налага решения, когато те не отговарят на техните интереси. България и Румъния, като страни членки на ЕС и като черноморски страни, са обвърза ни с общата политика( на ЕС) и с неговата визия за региона, но в същото време те за щитават и регионалните интереси в съзву чие с останалите черноморски страни. Ето защо двустранните отношения между тези две страни и останалите от региона могат да се окажат от голямо значение за въз можността ЕС да реализира своите цели и политики по най- ефикасния начин. Един от основните проблеми в моде лите на сътрудничество, които могат да бъдат създадени между черноморските държави, е координацията. От това произ тича и ролята на организациите, създаде ни от самите страни, които от една страна играят инициираща, от друга страна моде рираща роля, предназначена за постигане на целите на вътрешното сътрудничество и диалог. Многобройни срещи, дискусии, конференции, кръгли маси и т. н. са орга низирани именно под модериращата роля на различни организации и институции. Последваха ги много проекти, фокусирани върху различни части на Черноморския регион. Сътрудничеството в сферата на околна та среда е една от основните теми в черно морския басейн. Екологичните влияния не познават граници, така че поддържащите 22 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ моменти трябва да бъдат разглеждани като база за всяка национална политика в реги она. Но тяхната оценка, както и дейностите, отнасящи се към тях, се осъществяват на различно ниво, с различни приоритети и с различни скорости- тук трябва да имаме наум различния статут на страните и сил ните политически процеси по установява не на техния нов стаут след радикалните промени в началото на 90- те години. Под властността на екологията на други факто ри, затварянето на някои екологични про блеми в самите страни и недостатъчната откритост и сътрудничество със съседите често създават проблеми в черноморската екологична зона. В сложния лабиринт на двустранни и многостранни отношения, страните от ре гиона трябва да очертаят една ясна поли тическа линия и основни принципи, които заедно трябва да поддържат по- нататък при изграждане на различни в това число и международни споразумения, излизащи от рамките на региона. Ако това не се слу чи, Черноморският регион ще продължи да бъде експлоатиран като трансферна зона на сурови материали или транспортен коридор без добавена стойност, включително и поли тическа и без какъвто и да било капацитет да бъде„ играч” в полето на„ зеленото сътруд ничество”. С други думи, регионът ще про дължи да бъде предмет на обикновени дис кусии, обяснения и тълкувания. Необходимо е за всяка страна, на принципа на включва щия подход, да се определи собственият ù принос за екологията на Черно море и за едно с останалите черноморски страни да го отстоява на всякакви равнища. Заедно, страните подслоняват едно бо гато наследство, природни дадености и е от голямо значение те да бъдат защитавани със собствени сили и да бъдат използвани като ключ за икономическото и социално развитие. Тежкият трафик на корабоплаване в черноморския басейн изисква изгражда нето на политика за контрол, възможности за спешни реакции в случаи на бедствия или аварии на територията на Черно море, включително сътрудничество от гледна точка на финансовите и човешките ресур си, както и научния потенциал, които тряб ва да бъдат използвани. Планините, горите, езерата, бреговата линия и крайречните насадени поля в ре гиона все още са относително непокътнати и осигуряват критични екологични услуги за местното население и националните икономики. Това може да се използва за създаването на така наречените„ зелени индустрии” както в национален, така и в регионален мащаб, целящи устойчивото развитие на региона. Природното богатство на региона в действителност е под голям натиск в днешно време. Морските ресурси в Чер но море са намаляли заради прекомер ния риболов, замърсяването, неплани раното развитие на крайбрежните зони , презастрояването и натоварения морски трафик, уникални екосистеми като тези в Кавказкия регион, делтата на Дунав и източните Карпати са под заплаха. Пло дородната земя; дървеният материал за хартия, дървесина и строителство; вода та за насаждения; реките за плаване и крайбрежните ресурси за комерсиален риболов и туризъм; продължаващото търсене на нефт и добивът на газ; индуст риализирането на крайбрежните зони са само някои от ресурсите под заплаха. В добавка към това идва обезкуражаваща та сянка на резултатите от климатичните промени, които ще засегнат наличността на придорните ресурси по непредвиди ми начини. Екологизирането на черноморското сътрудничество, както и на Черноморската стратегия, чиито елементи определено се създават днес, е от ключово значение за запазването на региона. В този смисъл, Черноморската комисия и Черноморската програма за околна сре да преследват следните цели: • Въвеждане на нови платформи за сътрудничество с цел да се подчертаят регионалните перспективи, установява- ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 23 щи по- добри регионални приоритети и • Техническа помощ за местните край увеличаващи надеждността на страни речни власти( с юрисдикция в Чер те на регионално равнище; номорския басейн), за Черноморския • Представяне на принципите на управ лението на водите, намерили място в Рамковата директива за водите на ЕС; регион около Варна( Директорат за управление на водите в Черноморския регион), за покриване на изисквания та на общностното законодателство и • По- нататъшно засилване капацитета на заинтересованите в процеса на взима не на решения- национални власти и международните конвенции по отно шение на мониторинга и управление то на крайбрежните води; институции, научни и бизнес общности, • Осигуряване на помощ за местни НПО, Черноморската комисия и нейния те крайречни власти в Черноморския секретариат; регион за подготовка на Национален • Налагане на по- добро разбиране на статута на Черно море и тенденциите представяне на една хармонизирана и ефективна Система за мониторинг на стратегически план за действие за пре дотвратяване от замърсяване на Черно море, в допълнение на Плана за управ ление на Черноморския басейн; Черно море; • Техническа помощ за проучване на • Прилагане на политически действия, включително изменения в национал ното законодателство, където е умест но, добавяне на нов протокол към Кон венцията или използването на други контактната зона между повърхностни те и подземните води в изпълнение на изискванията на Рамковата директива за водите на Черноморския басейн съвместно с Румъния; международни инструменти; • Осигуряване на помощ за местните • Представяне и разпространение на подхода с поглед върху басейна, със специално внимание върху транспорта в крайбрежните държави на релевант крайречни власти в Черноморския регион за подготовката на Пилотни планове за управлението на речния басейн; ни директиви на ЕК, които се занимават • Прилагане на биологичен и хидро с практики за управление на околната морфологичен мониторинг на край среда; брежните морски води в изпълнение • Подобряване на координационните механизми с традиционни партньори на Рамковата директива за водите съвместно с Румъния; на Черноморската комисия и Черно • Оценка на замърсяването посредством морската програма за околна среда; трасиращи елементи в крайбрежните • Създаване на по- добра среда за прила гане на най- различни инвестиционни проекти, включително стратегически партньорства с донори и междуна родни финансови институции, както и водни територии, използвайки методи за проучване в съответствие с изисква нията на Рамковата директива за води те. Определяне на естествени и минали концентрации- съвместно с Румъния; осигуряване на подходяща употреба на • Оценка на възможността на реките в различни финансови инструменти. Черноморския басейн за самопочис Следният лист описва възможни про екти за управление и защита на водите, тване- съвместно с Румъния и други страни от Черноморския басейн; включително предложения за съвмес • Облекчаване на интрузията върху соле тно управление между черноморските ността по черноморското крайбрежие страни и страните членки на ЕС: съвместно с Румъния, Турция и Грузия; 24 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ • Споделяне на опит с местни власти, от говорни за мениджмънта на Черномор ския басейн в областта на управлението на риска и предотвратяването на кризи в определен речен басейн- съвместно с Русия и/ или Украйна. Една голяма стъпка напред в сътрудни чеството между черноморските страни е тяхното участие в съвместната оперативна програма на Черноморския басейн 20072013. Самата програма е също потвърж дение на интегралния подход при при лагането на две инициативи- за вътреш но сътрудничество и за общи политики. Основните цели на програмата обхващат най- важните сфери в търсенето на нови решения на регионално равнище: - Подкрепа на трансграничното партнь орство за икономическо и социално развитие, основаващо се на общи ре сурси; - Споделяне на ресурси и компетенции за защита и опазване на околната среда; - Подкрепа на културни и образователни мрежи за установяване на обща кул турна среда в басейна; - Програмата вече е провокирала и със сигурност ще продължава да създава нови партньорства , които се включват в идеята„ общи граници, общи решения”. По отношение на околната среда в ре гиона, трябва да има сътрудничество меж ду черноморските страни в съответствие със стратегическите цели и препоръки за морската транспортна политика на ЕС до 2018 год. Добре известно е, че морският транспорт е сравнително екологично здрав метод на транспорт, който въпреки всичко има потенциал да стане по- чист, отколкото вече е. Повече от необходимо е сътруд ничеството в усилията чрез постепенно намаляване на въглеводородните емисии и изхвърляния от плавателните съдове и пристанищните инфраструктури да се про тиводейства на климатичните промени. В този смисъл, черноморските държави ще бъдат много важни участници в рамките на„ едно европейско море” и, следовател но, в изграждането на Европейска морска транспортна политика като част от общото морско пространство на ЕС. Сътрудничество в морската политика и риболова Черноморската синергия изтъква, че поя вяващата се морска политика на ЕС трябва да обхване всички страни в региона и да се фокусира върху развитието на между секторна мрежа за морско сътрудничест во, както и върху подобряване сътрудни чеството и интеграцията по отношение на наблюдението на морето. Що се отнася до риболова , управлението на рибните ресурси трябва да бъде заздравено, така че да поощрява устойчивата и отговорна употреба на стоката. В рамките на приетата Интегрирана морска политика за ЕС, Комисията насър чава по- доброто сътрудничество между националните власти, отговорни за оф шорните дейности на правителствата, включително Западния черноморски ре гион, чрез създаването на интегрирана мрежа от системи за морско наблюдение. В този контекст, тя( Комисията) също така ще отчете и възможността за разширява не на една такава мрежа към други чер номрски страни, които не са част от ЕС. Черноморските държави вече са уста новили Ексклузивни икономически зони и в настоящия момент се подготвят да изгра дят регионална Стратегия за интегрирано управление на крайбрежната зона. През 2008 год., Комисията прие Пътна карта, за да улесни развитието на морското про странствено планиране. Страните членки в Черноморския регион са окуражавани да започнат свои собствени разсъждения относно морското пространствено плани ране и да учат от опита на други страни членки. Комисията е в процес на установяване на Европейска мрежа за морско наблю дение и данни за всички морски басейни, включително Черно море. ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 25 Мерките на ЕС за управление на рибо лова са установени в Наредба на Съвета, която определя възможностите за рибо лов и условията, отнасящи се до опреде лени рибни ресурси, приложими в Черно море за съответната година. Тези мерки се отнасят само за България и Румъния, но към управлението на риболова и правил ните подходи спрямо екосистемата трябва да включват всички страни около Черно море. Комисията е започнала да работи върху варианти за установяване на реги онално сътрудничество за управление на риболова, но тук е от съществено значение вътрешното сътрудничество между самите черноморски страни и изпъква отново ро лята на организациите, създадени от тях за да се приложат всички тези политики, как то и да се отстоява интересът на региона като цяло. Притеснения относно това, че в Евро па се продава чужда риба и относно това какво ще се предприеме във връзка с бъ дещето на европейската рибна индустрия, бяха изразени по време на изслушване на Комисията по риболов на 8 април 2010 год. Прекомерният улов, намаляващите ресурси и спадащите цени са причинили една перфектна буря, която смазва рибна та индустрия и това се отнася особено за черноморския регион. Според данни на Комисията, 30% от рибните запаси са овтвъд, както те опре делят,„ безопасните биологически рамки”. Казано по- просто, това означава, че не е възможно производството на достатъчно количество, което да компенсира хванатия улов. Особено тежко е състоянието с трес ката в Северно море, където повече от 9 от 10 риби са уловени преди да успеят да се размножат. Надигат се критики срещу текущата търговска политика на ЕС, че стимулира пълното премахване на продуктите с та рифни протекции, секторния риболов и аквакултури, което може да бъде катас трофално за европейския риболов, тъй като ще бъде в непосредствена конкурен ция с трети страни. Най- тежко регулираната риболовна флота в света трябва да се придържа към минимални цени, установени от ЕС , докато „ често по- долнокачествени продукти” се допускат в ЕС на много ниски цени. Сред ната цена на рибата е намаляла с 18% от 2005 год. Рибните производители също така за явиха, че искат по- ясно етикетиране и про зрачност, за да могат да се конкурират със заместителите на видовете бяла риба и об работената риба от трети страни, както и балансиране на търсенето и предлагането на рибния пазар на ЕС. Производителите искат да се задържи „ отказната цена”- минимална цена, която гарантира задържането на пазарните цени. При положение, че те все още не могат да намерят купувач на минималната цена, ус тановена от ЕС, рибата ще бъде изтеглена от пазара. Много от реформите от 2002 год. се концетрираха върху субсидирането на на рязването на плавателни съдове, за да се намали капацитетът на риболов. Председателят на Комисията по ри болов към Европейския парламент Кар мен Фрага Естевес предупреди да не се разчита прекомерно на вноса и по този начин да изгубим нашата собствена ри боловна флота.„ Ако зависим повече от вноса, предлагането няма да бъде гаран тирано, нито ниските цени”, заяви испан ският член на ЕП от Европейската народ на партия. Ключов проблем пред всяка реформа е какво трябва да се направи, за да се нама ли количеството на„ хванатата между дру гото риба”- а именно риба, хваната и след това хвърлена обратно в морето. Силният скептицизъм относно това какво би могло да се направи за мини мални цени вероятно ще се промени чрез разумни действия, за да се избегнат инци денти на масово унищожение, какъвто е наблюдаван в Швеция, където 5000 тона треска са изхвърлени между 1995 и 1996 26 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ година.„ Европейските рибари не трябва да ловят за бунището, а за потребители те”, заяви председателят на Комисията по риболов към ЕП. Очевидно тук ролята на черноморското взаимодействие е от клю чово значение. Търговия В сектора на търговията, както е запи сано в Черноморската синергия, по- тяс ното икономическо сътрудничество, ко ето трябваше да стимулира търговската либерализация, трябва да се опира на преференциални търговски отношения, присъединяване към СТО( Световната търговска организация), споразумения с Русия и Украйна и въвеждането на тър говските и икономически разпоредби на плана за действие на Европейската по литика за добросъседство. ЕС продължи да насърчава регионалната черноморс ка търговска либерализация, подкрепяй ки в частност усилията на партньорските страни да се присъединят към СТО. Изследвания, наука и технологии Сътрудничество в контекста на мрежи за из следвания и образование е друг аспект от взаимодействието. Целта му е изграждането на онлайн услуги и електронна търговия, на сърчаване включването на всички страни от региона в паневропейската научноизследо вателска инфраструктура GEANT и осигурява нето на високоскоростна връзка. Черномор ските страни изпозват различни финансови инструменти, включително програми на ЕС за образование и наука. Програмата Темпус, Еразмус Мундус, която разшири географски те измерения, Седма рамкова програма са другите инструменти за сътрудничество в сферата на висшето образование и науката. В полето на науката и технологиите, ЕК възнамерява да засили изграждането на капацитет и диалог с черноморските стра ни, посредством Седма рамкова програма за научни изследвания, както и други реле вантни инструменти. Черноморските страни използват ос новно двустранни договори и споразу мения за сътрудничество в сферата на образованието. Нещо повече- много конкретни споразумения между универ ситети и други образователни структури са подписани или са удължени в периода на промените. Установена е Черноморска университетска мрежа, чиято дейност е посветена на засилване сътрудничество то в областта на образованието и науката. Темите на 10- тия Конгрес на Черномор ската университетска мрежа- Универси тети и Общност включваха„ Сътрудничест во между и изграждане на Университети през 21 век” и отговора на предстоящата конференция в Севастопол, Украйна от носно приоритетите на ЕС и новата стра тегия Европа 2020. Това също така показ ва амбицията за създаване на капацитет и конкуренция при висшето образование и реализиране на сътрудничество на всич ки възможни нива . Разбирането на важ ността и значението на ролята на висшето образование в региона е отразено в на ционалната подкрепа на черноморските страни за всички тези събития, както и контактите с европейските институции и различни европейски структури. Комисията подкрепя институционално то сътрудничество и структурните рефор ми във висшето образование чрез про грама Темпус. Черноморското регионално сътрудничество в областта на висшето об разование ще спечели от новата фаза на програмата, която ще даде приоритет на многостранните проекти. Сътрудничест вото в сферата на висшето образование и академичната мобилност продължават да бъдат подпомагани чрез програмата Ераз мус Мундус. Комисията повиши капацитета на ин тернет през Черно море до изследователи в Южен Кавказ( Армения, Азербайджан и Грузия) като задейства най- голямата в ре гиона компютърна мрежа за изследова телска дейност и образование. Финанси раната от ЕС регионална мрежа за научни изследвания и образование- Черноморско съединение, свързва страните от Южен Кавказ с паневропейската научноизсле дователска инфраструктура GEANT, която ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 27 вече обслужва 30 милиона изследователи. Новата връзка ще позволи на изследова телите и студентите да си сътрудничат с техните европейски партньори от 40 стра ни, споделяйки огромни количества данни през мрежата. Комисията също така подкрепя регио налното научно сътрудничество чрез про екта INCONet EECA, който стартира през чнуари 2008. Сътрудничеството в сферата на обра зованието, науката , научните изследвания и иновациите, опиращо се на съществува щи отношения между страните от региона е необходимо. Това, което е нужно, е сътрудничест во между ЕС и страните от Черноморския регион за създаване на политики, фокуси рани върху образованието, изследванията и науката, инфраструктурата, културното разнообразие и толерантността и следкон фликтното възстановяване. С цел да се стимулират изследванията и иновациите, Парламентът прие Наци онална стратегия за развитие на научни изследвания 2009-2018. Документът пред вижда постепенно нарастване на публич ните разходи за научни изследвания и ино вации, докато те не достигнат приблизител ното ниво за ЕС. Стратегията предвижда и държавно осигурена финансова подкрепа за нови компании, които възприемат висо ко технологични научни продукти. Държа вата ще използва различни инструменти за рисково финансиране – рискови фондове, гаранционни фондове и т. н. Туризъм Туризмът е един от основните източни ци на приходи за населението от край брежните зони. Всяка година в държавния бюджет постъпват стотици милиони евро, получени от печалбите от черноморските курорти. По тази причина, този отрасъл трябва да бъде така развит, че да предлага постоянно подобряващ се продукт за сво ите клиенти, които, в повечето случаи, са граждани на ЕС. Успешното развитие на туризма е директно свързано със стабил ността на региона и екологичната ситуа ция. Успешната политика в тази сфера ще бъде гаранция за по- нататъшно развитие на туризма. Туризмът трябва да бъде признат от ЕС като сфера на интерес, трябва да бъ дат дефинирани проблемите и да бъдат предприети специфични стъпки, така че да бъдат постигнати задоволителни резул тати. Туризмът е важен също така поради факта, че свързва непосредствено хора от различни страни и култури и им позволява да взаимодействат без посредничеството на институция. Това е един от начините за подобряване отношенията между държа вите и преодоляване предразсъдъците и проблемите, които принадлежат на мина лото. Туризмът в черноморските страни би могъл да бъде по- успешен, ако много от все още съществуващите проблеми бъдат раз решени, като например организационни, визови и др. Това изисква специфични ре шения и гъвкави политики в самия регион и на ниво ЕС- черноморски държави. Борба с корупционни схеми и измами Една от главните цели на европейските политики е устойчивото развитие и то се отнася в пълна степен и за Черноморския регион. Друго важно нещо обаче е хар моничното развитие на отделни региони, както и повишаване стандартите на живот - фактори, които ще променят цялостното състояние на региона. Активни корупци онни схеми и схеми за измами могат зна чително да затруднят и, в случай на липса на съответни действия, могат да попречат на постигането на гореспоменатите цели. Това може да доведе до дисбаланс на ин тересите и на развитието и предоставените възможности няма да бъдат използвани за общо развитие, подобряването на стан дарта на живот може да остане само едно добро намерение. Допълнителен резул тат от разрастващата се корупция може да бъде подкопаването доверието на хората относно ефикасността на ЕС като субект, което от своя страна ще се отрази вър ху международния имидж на Съюза и ще 28 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ даде повод за критики и атаки. Нещо по вече, това може да повлияе върху имиджа му на международната сцена и да разруши възможностите, които вече създаде евро пейската интеграция на страни от региона. Интеркултурен диалог Междукултурният диалог може да послужи като база за разбиране на сътрудничество то в други сфери. Черноморският регион е област, където си взаимодействат множес тво различни култури и религии. Културното и историческо наследство на Черноморския регион разкриват мно го общи черти, езиците на някой от хора та имат близък произход. В някои истори чески периоди на развитие, този регион е притежавал и обща идеология. За да предотвратим всякакви напре жения в тази сфера днес, е необходимо междукултурният диалог да бъде засилен. Недопустимо е регионът да става сцена на конфликти, основаващи се на различни култури и религия. Това, което трябва да бъде изведено на преден план са общите цели и ценности, които трябва ясно да бъ дат демонстрирани, както и силната воля за тяхното спазване и подкрепа. Интеркул турният диалог може не само да се окаже незаменимо средство за постигането на тази цел, но също така може да спомогне за културното обогатяване на всяка стра на от региона и бъдещото развитие на по силни добросъседски отношения, основа ни на взаимно доверие и разбирателство. Политиките за опазване на културното ис торическо наследство, традиции, прозиход на езика и общуване на някой от езиците от региона могат да изиграят ролята на мост за едно общо бъдеще. Междукултур ният диалог и сътрудничество в културната сфера могат да помогнат на региона да ста не по сплотен и да го приближат до един регион с еднородни характеристики или идентичност. Програмите за сътрудничес тво за културен обмен, регионални фести вали, фолклорни и занаятчийски панаири, съвместно изследване на културно- исто рическото наследство, са сред инструмен тите, които биха могли да променят напре жението, акумулирано през последните години. Сферата на културата е истинският мост през морето и географските грани ци. Вътрешното културно сътрудничество трябва да бъде съчетано с инициативи на ЕС за общи политики. Не е нормално хората от Европейскя съюз да знаят повече за Черноморския регион, отколкото хората от самия реги он. Има много НПО и асоциации, които биха могли да създадат координационни центрове и мрежи за разпространение на информация и ако това се случи на регио налните езици, то това би бил най- добрият начин за стабилност и разбирателство. Да говорим в един глас на различни езици е по- добре, отколкото да говорим в много гласове на един език . Тук разумната поли тика на езиковото многообразие е повече от ключов фактор. 7. Ролята на България в черноморско то сътрудничество В тяхната„ двойна” роля, България и Румъния, като страни членки както на ЕС, така и Черноморския регион, биха могли да играят много важна и укрепваща роля в процесите, които се случват в региона. И двете държави могат да бъдат действител ни преводачи и защитници на политиките на ЕС пред правителствата и хората от Чер номорския регион. Тази роля се базира на наследените добри отношения и контакти с други страни през минали периоди на тях ното общо развитие. Първото задължение на България и Румъния като членове на ЕС е да приложат принципите и приоритетите в политиките на ЕС. Второто задължение, като черноморски страни, е да подкрепят осъществяването на тези политики на те риторията на Черноморския басейн, като прогресивни, да се въведат нови модели за сътрудничество и засилване на социал но- икономическото развитие, което е от интерес на Черноморския регион. Има два допълнителни факта, които подсилват позицията на България, като ва- ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 29 жен фактор в черноморското сътрудничество и засилват значението ù в Балканския ре гион: южният съсед на България е Турция - кандидат член на ЕС и същевременно чер номорска страна; на запад България грани чи със Западните Балкани. Формирането на това пространство между Черно и Адриа тическо море и развитието на възможности за интеграция към европейските политики, чертаят обширна перспектива за една дейс твително обединена Европа. Като страна, която специално изпълня ва ролята на„ мост” между Западните Бал кани и Черно море, България може да аку мулира и създаде нови инициативи, които могат да бъдат определни като„ стабилизи ращи”, взимайки под внимание също така добрата история на нейните отношения с балканските страни и със страните от чер номорското крайбрежие. Демокрация, човешки права и добро уп равление България допринася като поддържа добри отношения със всички страни от региона и служи като пример за добри практики, защита на човешките права и демократич ните свободи. Всяка година се организират множество форуми, кръгли маси и диску сии с международно участие на които се дискутира по тези въпроси и се представят възможностите и необходимите действия в този аспект. България също така е и ак тивен член на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чиито приори тети и действия засягат вече споменатите въпроси. Движение и сигурност България активно преследва политика, це ляща осигуряването на надеждна защита и контрол на външните граници на ЕС. Тези дейности са фокусирани върху ефикасната борба с тероризма, трансграничната пре стъпност, нелегалната миграция и трафика на хора, нелегалния трафик на стоки, нар котици, оръжия и т. н . На национално равнище е подготвен и се прилага пакет от законодателни, инсти туционални, административни и организа ционни мерки, така че да отговори на за плахите за граничната сигурност в аквато риалните територии и да изгради ефикасна система за защита и контрол на морската граница. България е подготвена да вземе учас тие във всички форми на трансгранично сътрудничество, целящо да подобри си гурността и стабилността в Черноморския регион и да съответства на приложимите международни и общностни закони в тази сфера. С цел да повиши ефикасността на гра ничния контрол на външната граница на ЕС, България отвръща на следните проблеми: повишена вътрешна сигурност в региона чрез подобряване сътрудничеството меж ду всички тези институции в черноморски те страни, които се занимават с национал ната и навигационната сигурност, защита на морските граници и околната среда чрез хармонизация на техниките на анали за на риска; подобряване координацията на съвместни операции и претърсване за нелегални имигранти, нелегален пренос на наркотици, оръжия и опасни вещества; съвместно разработване на методология за борба с корупцията в специализираните агенции на черноморските страни. С цел да подобри комуникацията и координацията между Националните гра нични координационни центрове на чер номорските страни, България работи за подобряване на координацията между граничните агенции в Черноморския ре гион и в частност засилването капацитета на Черноморския граничен координацио нен и информационен център в Бургас и Националния граничен координационен център на черноморските страни. Реализирането на успешни демокра тични реформи за икономически растеж и повишено благополучие на гражданите в Югоизточна Европа е процес, директно свързан с резултатите от противодействието на трансграничната престъпност. В това отно шение България обръща голямо внимание на 30 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ развитието на регионалното сътрудничест во с цел подобряване нивото на сигурност та и поддържане стабилността в региона. Ефективната защита на нашите граници е от изключително значение за постигането на тази цел. Имайки предвид позицията на България като външна граница на ЕС, този въпрос е разглеждан като ключов при оритет и специално внимание се обръща на законодателството и институционалния капацитет, който е необходим за ефектив ния граничен контрол. България успешно прилага Интегри раната стратегия за управление на гра ниците( чиято цел е„ интегриран и гло бален отговор” на предизвикателствата, предизвикани от феномена на незаконната имиграция през общите външни граници) и нейния план за действие. България също така работи и по подготовката и реали зацията на модерни форми на обмен на информация на международно ниво: използването на офицери за свръзка; изграждането на общи контактни точки на граничните контролно- пропусквател ни пунктове; прилагането на практика на трансграничното наблюдение и пре следване; осъществяването на масов кон трол на външните граници и прилагането на компенсативни мерки на вътрешните граници, свързани с намаляването броя на контролните пунктове; представянето на нови улеснени процедури за преми наване през граничните пунктове както и нови специализирани тренировки за гра ничната полиция. Едно от най- важните неща, що се отнася до нашето приемане в Шенген и един от основните приори тети за България е интегрираното управ ление на границите. Отчитайки по- активната и глобализи раща се криминална дейност без граници и нуждата от активно сътрудничество и взаимна подкрепа, както и засилени опера тивни полицейски контакти в тази връзка, България ратифицира и е участваща стра на в Полицейската конвенция за сътруд ничество за Югоизточна Европа, чиято цел е да приеме Шенгенските стандарти за Югоизточна Европа чрез сключването на многостранна конвенция за подобряване на стратегическото политическо сътрудни чество в региона. Заетост и социални дейности България се опитва да се справи с пробле ма на намаляването на заетостта и нараст ването на безработицата, особено в резул тат на кризата. Има постоянни кръгли маси и конференции, дискутиращи проблемите, отнасящи се до интеграцията на малцинс твата и равенството между половете. Факт е повишеният брой на жени на високи постове в правителството. Тук двете ини циативи – за сътрудничество и за общи политики биха били изключително полез ни в създаването на нови възможности за разкриване на работни места и създаване на заетост чрез интегрирани проекти в ин дустрията, науката, образованието, туриз ма, рибарството и аквакултурите. “ Замразени” конфликти Българската рецепта е балансиран етни чески модел, което не означава, че мо делът не трябва да се развива и европе изира. България е заинтересована да има стабилност, интеграционни и добросъсед ски отношения около нея и не може да бъде само консуматор на сигурност в ЕС и НАТО. България формира естествен мост между страните от ЕС и Кавказ, Русия и Украйна. През 2009 год. бе обявена ини циативата , наречена„ Софийски процес”, чиято цел е намиране на подход за реша ване на„ замразените” конфликти. Идеята за този проект е, че София трябва да пред лага инициативи и трябва да допринася за сътрудничеството между страните. Очаква се да има Секретариат в София и партньо ри във всички страни от региона. Нестабилността, неразрешените кон фликти и напрежение в региона, включи телно Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия директно засягат сигурността на България и на другите крайбрежни чер номорски страни и е в неин( на България) особен интерес както и в интерес на ЕС, тези конфликти да бъдат разрешени. Със своята политика България заявява волята ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 31 си за ползотворно регионално сътрудни чество и европейска интеграция. Енергетика, околна среда, транспорт, сигурност Основен елемент в европейската по литика за околната среда е повишаването дела на възобновяеми енергийни източ ници( ВЕИ) в структурата на енергийното потребление на страните членки, който по настоящем е под 1%. Очаква се бързото му повишаване поради значителния интерес на инвеститорите, провокиран през 2008 г. благодарение на преференциалните из купни цени в България на електричество, генерирано от ВЕИ и намаления интерес в много европейски страни към електрое нергията от алтернативни източници, пора ди високата ù цена. Допълнителен стимул е меморандумът, подписан от EBRD за 250 милиона евро, с които банката ще стартира програма за кредитиране на индустриални проекти, за повишаване енергийната ефек тивност в България. България е подготвена да изиграе клю чова роля в засилването на сътрудничес твото между крайдунавските и черномор ските страни. Като крайдунавска и черно морска страна, България е в добра позиция да осъществи екологичните инициативи и политики на ЕС в региона. България придава особено значение на много от последващите енергийни проек ти, включени в Оперативната програма за трансгранично сътрудничество в Черно морския басейн, както и в Националната стратегия за интегрирано инфраструктурно развитие, отделяйки изключително внима ние и търсейки сигурността на решенията в проектите: • НАБУКО • Изграждане на нефтопровода Бургас Александруполис • АМБО • Изграждане на връзка между газопре носните системи на България и Турция • Изграждане на връзка между газопре носните системи на Румъния и България • Изграждане на връзка между газопре носните системи на Гърция и България • Изграждане на регионален терминал за получаване( регазификация) на втечнен природен газ на българския черномор ски бряг • Южен поток Подписано е споразумение между Бъ лгария и Гърция, което ще улесни транс граничния железопътен транспорт. България подписа Кодекс за извършване на сътрудничество в сферата на разследва не инциденти в гражданската авиация. България и Румъния се споразумяха от носно ускоряване изграждането на румън ска територия на Дунав мост 2. Изпълнителната агенция към Морска администрация стратира два партньорс ки проекта за чисти води. България споделя следните стратеги чески интереси относно сътрудничеството в сферата на околната среда в Черномор ския регион, както и рехабилитацията и защитата на Черно море и работи по тях ното осъществяване с други черноморски страни: • Засилено сътрудничество в сферата на предотвратяване на наводненията по поречието на Дунав и минимизи ране рисковете от индустриално за мърсяване; • Представяне принципите на управле нието на водите, залегнали в Рамковата директива за водите на ЕС; • Придобиване на по- добро разбиране относно състоянието на Черно море и тенденциите- представяне на хармо низирана и ефективна Система за мо ниторинг на Черно море; • Представяне и разпространение на черноморския подход с особено вни- 32 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ мание върху въвеждането на релевант ни директиви на ЕС относно практики те за управление на околната среда в крайбрежните страни; • Създаване на по- добра среда за осъществяване на различни инвести ционни проекти, включително стра тегически партньорства с донори и международни финансови институции и осигуряване на уместна употреба на различни финансови инструменти. България се присъедини към една от главните инициативи на Общността в подкрепата за интермодалния транс порт- програмата Марко Поло II. • Наименование на проекта: Изслседва не интереса относно действието на па сажерска услуга с маршрут Варна- Оде са- Истанбул. Целта е създаването на технически и организационни възможности за извърш ването на услуги между тези пристанища, включващи също частния сектор с оглед на публично- частното партньорство или други форми на сътрудничество. Координация на политиките между черноморските страни • Наименование на проекта: Оптимиза ция на социалния диалог и публично частното партньорство в навигацион ния и пристанищен сектор на страни с излаз към Черно море; • Наименование на проекта: Изграждане на визия и стратегия за интегрирано уп равление на черноморската крайбреж на зона за повишаване конкурентност та на морския транспорт и осигуряване на неговото устойчиво развитие. България е готова да възприеме проак тивен подход относно разпространението на принципите и идеите на една бъдеща морска политика в региона чрез прила гане на интегрирания, междусекторен и интердисциплинарен модел на морска политика така, както е предложен в Зеле ната книга. Насърчаването принципите на Интегрираното управление на черномор ската крайбрежна зона е в съответствие с Препоръката на ЕП и Съвета относно при лагането на Интегрирано управление на крайбрежните зони(30 май 2002). Сътрудничество в морската политика и риболова С оглед на отношенията с черноморски те страни в сферата на риболова, рибните ресурси и аквакултурите в Черно море, България работи върху следните предло жения: • Наименование на проекта: Установява не на Регионален черноморски консул тативен съвет( РЧКС). Установяването на РЧКС с решение на Съвета 2004/585/EC е една от ключовите реформи към Общата риболовна полити ка на ЕС, одобрена през 2002 г. Основната роля на РЧКС е да генерира и осигурява съвети относно управлението на риболова в Черно море и да осигурява устойчивото развитие на този сектор в региона, устой чивото развитие на рибните запаси чрез интегриран подход, основан върху защита та на Черно море и на принципа на пред варителните действия, което осигурява по- голяма прозрачност на научните съве ти чрез поощряването на диалог между изследователските институции и рибарите. Ранното включване на заинтересованите лица в процеса на вземане на решения в РЧКС е друг приоритет за формулирането на Общата риболовна политика и е от из ключително значение за нейното успешно прилагане. Съвместното формулиране на риболовните политики в Черно море също ще бъде много ползотворно за сътрудни чеството между отделните страни в упраж няване контрол върху забранения риболов в региона. • Наименование на проекта: Въвеждане на общи клаузи относно употребата на умерени риболовни приспособления, както и санитарни норми за аквакул турите и транспортирането на рибни продукти. ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 33 Проектът ще допринесе за хармонизи раното прилагане на ключовите аспекти, въплътени в консолидираното общностно законодателство, занимаващо се с хигиен ните изисквания относно рибните продукти. • Наименование на проекта: Изграждане на информационна система за обмен на пазарна информация. Една информационна система за об мен на пазарна информация би била ефи касен инструмент за стимулиране на риб ната търговия в Черноморския регион. • Проекти за осъществяване на обучи телни събития и семинари за трети страни от Черноморския регион, каса ещи работата на рибните инспектори, инспекцията на рибата, изложена на пазарите за продажба на едро, сани тарни/ хигиенни изисквания и изисква ния за съхранение на продуктите. Търговия България е член на Световната търговска организация( СТО) от 1 декември 1996. От 1 януари 2007 е член на ЕС. Всички страни членки на ЕС са членки и на СТО, както е и самият ЕС( до 30 ноември 2009 г. официал но познат в СТО по юридически причини като Европейска общност). България подкрепя опитите на партнь орските страни от Черно море да се при съединят към СТО. Изследвания, наука и технологии България използва възможностите за сътрудничество чрез Програмата за науч ни изследвания на Международния център за черноморски изследвания, както и чрез установяването на изследователска мрежа, посветена на проблемите на Черно море и сътрудничеството със сега формиращата се Европейска мрежа за изследване и по литическо развитие. **** Всяка страна сама създава своите цели, подготвя своите стратегии и планове на действие. Необходимо е всяка черноморс ка страна да вплете своя възглед за регио на в тези стратегии. Това е начинът да се срещне със своите близки съседи. България има своите стратегически цели за региона и всички българи приемат за страната ролята на геополитически и геостратегически кръстопът в Черноморс кия ареал между Изтока и Запада. Стратегическите цели на България, свързани с региона са свързани с опаз ването на националната сигурност чрез постигане на трайна стабилност в региона и създаването на благоприятни условия за развитието на българската икономика чрез повишаване сътрудничеството в Чер номорския регион на двустранна и регио нална основа. В контекста на сътрудничеството в Чер но море, България се придържа към при нципите на последователност, непрекъс натост, зачитане правото за изграждане на двустранни отношения или отношения в други формати от общ интерес, стабилност в отношенията с ЕС, покриване на стан дарти и норми в най- различни сектори и политики, водещи до устойчиви модели на развитие. Принципите обхващат тези на включването и борбата за консенсус, но ако това не може да бъде постигнато, възможно е да се приложи асиметрична геометрия. Подкрепа за дейността на Пар ламентарната асамблея на ЧИС и ОЧИС е сред приоритетите на България за иници ативи за вътрешно сътрудничество. Целта на всички български институции и власти е интензификацията на тяхната дейност и участието им в текущия политически про цес в региона. При прилагане на„ меки мерки за си гурност ”, е от особено значение да се за сили участието на Черноморския граничен координационен и информационен център в Бургас, както и разширяването обхвата на неговите дейности, което ще бъде от инте рес за всички членове на ЧИС и не само за 34 Черноморският регион в политиките на ЕС ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ крайбрежните държави. Целта е да се до принесе за засилването на ефикасността на граничното управление. Участието на ЕС в изграждането на ре гионално сътрудничество във всичките му аспекти е от ключово значение за интере сите на България. Българските стратеги чески цели споменати по- горе, биха могли да гарантират активно участие на НАТО и ЕС в региона. В този контекст, успешното осъществяване на Черноморската синер гия в добавка към Добросъседската поли тикиа на ЕС е от голямо значение за Бълга рия. Опитите на някои страни да изолират региона, което означава да попречат на участието на НАТО и ЕС в процеса на ре гионално сътрудничество, противоречат на българските национални интереси. Бъ лгарските интереси лежат в изграждането на регионално сътрудничество, основано на принципите, ценностите и стандартите на процеса на европейска интеграция. Ста тута на наблюдател на Комисията в ЧИС би могъл да бъде инструмент за по- натаъшно регионално сътрудничество. Трябва да бъдат използвани различ ни елементи за постигане на дългосрочни цели: • Засилване сигурността и стабилността, добрите съседски отношения и парт ньорство с и между всички държави от региона; • Поощряване на демокрацията, върхо венството на закона, човешките права и доброто управление; • Осигуряване на подкрепа за една функци онираща пазарна икономика, насърча ваща икономическото развитие и про сперитет; • По- обширно сътрудничество с граж данското общество; • Изграждане на сътрудничество на об щинско и регионално равнище. Сътрудничеството в Черноморския ре гион е основано върху общи ценности и принципи, споделяни от всички страни и определени от Устава на ООН, фундамен тите на ОССЕ, документите на Съвета на Европа и ЧИС, както и двустранните спо разумения между страните от региона и ЕС и НАТО. България подкрепя засиленото сътруд ничество между Черноморските страни, основано на следните принципи: • Споделена отговорност за изграждане то и просперитета на региона и прите жание регионалния процес на сътруд ничество; • Инклузивен подход, така че никоя стра на от региона да не бъде изключена; • Прагматичен подход; • Сътрудничество между различни реги онални инициативи и програми; • Всяка страна да може да реши дали да участва или не в определен проект, из граден по инициатива на заинтересо ваните страни в региона; • Съфинансиране от регионални партнь ори или други източници, включително международни финансови институции, правителство и частни фондове, уста новяване на партньорства от типа на Северното измерение; • Откритост на сътрудничеството с ЕС и други международни, регионални и местни организации и институции, как то и бизнес асоциации, академични и изследователски институции и непра вителствени организации. България активно ще насърчава фор мулирането и осъществяването на за силена политика на ЕС в Черноморския регион. ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ Черноморският регион в политиките на ЕС 35 Заключение В близко бъдеще, регионализмът и регио налните организации в контекста на гло балните структури ще имат нарастващо значение. Причината за това е фактът, че те са близко до проблемите, те са наясно със спецификата, относно психологията и нуждите на хората и оттук те биха могли да предложат най- ефикасния начин за пос тигане на която и да било цел с минимум негативни реакции или опозиция. С оглед на това да се избегнат минали напрежения и съперничество обаче, регионалните ор ганизации или действията на регионално ниво се нуждаят от външен импулс- такъв, който може да предложи нещо достатъчно ценно, което да ги накара да си сътрудни чат, въпреки различията им. Всички сектори от икономиката и соци алното развитие са особено чувствителни и важни за региона. Главната цел е опазва нето, запазването и поддържането на Чер номорския басейн като носител на морския произход. Укрепването на присъствието на Черноморския регион и неговото утвърж даване като регион с европейско звучене и характеристики може да бъде постигнато със създаването на независима стратегия за неговото дългосрочно развитие. Заключението се базира на проучване на всички документи и дейности в регио на, някои от които са анализирани в този доклад. Има много липси, които правят по литиките за региона не само непълни, но които не позволяват осъществяването на всички инициативи в региона и следването на принципа„ постигане на резултати”. Ос новните дефицити се асоциират с липсата на информационна обезпеченост относно региона, използването на оригиналните езици на страните, недостатъчен консенсус относно целите на програмите, пренеб регването на важни сектори от текущото развитие, като например туризма, борбата с организираната престъпност, липсата на подробна визия за сътрудничество в реги она, основана на неговото разнообразие, липса на ефикасност в координацията на всички усилия от страна на различни инс титуции и организации, липсата на децент рализация на политиките за самия регион. Черноморската синергия е много важна инициатива, но не е достатъчна за пълното обхващане на цялостното разнообразие и сложност на региона. Има много пътища за постигане на това- чрез интензифика ция дейността на ЧИС или ПАЧИС, чрез създаване на нови структури от сорта на Черноморската асамблея в която всички страни и ЕС могат да участват в един пред варително установен формат или чрез съз даване на Черноморски съюз, както беше предложено от ЕП. Но следващата стъп ка е и би трябвало да бъде приемането на независима Черноморска стратегия. Тя може да бъде разглеждана като път на карта за региона в бъдеще. Значимото, което днес трябва да бъде подчертано е, че Черноморския регион не е по- малко важен от другите региони, като Среди земноморския, Балтийския и Дунавския, за които вече са изработени индивидуал ни стратегии. Това може да доведе до по бърз растеж и развитие. Черноморският регион се нуждае от визия за себе си като част от глобалната общност. Това ще му даде стимул да се развива и да изгражда силни връзки вътре в самия регион. Само в случай, че виждат своето бъдеще като част от едно по- голямо цяло( като например ЕС), черноморските страни ще имат мотивацията да се концен трират върху бъдещето, вместо върху ми налото. ЕС има уникалния шанс да помогне на региона да изгради своето собствено бъдеще, придържайки се към и следвайки основните принципи на Съюза. Нещо по вече- по този начин ЕС ще помогне на себе си, като формира един стабилен, конкурен тноспособен, безконфликтен и спазващ за коните регион, който е част от Европа . 36 Черноморският регион в политиките на ЕС За автора: Доктор Маруся Любчева в момента е до цент в Университета„ Проф. д- р Асен Зла таров” – гр. Бургас. Областта на научните ѝ проучвания обхваща полимерната химия, екологията и управлението на отпадъците. В периода 1995-2005 тя е заместник- кмет на град Бургас с ресор образование, култура, религия и младеж. През 2005 г . е избрана за народен представител, а през 2007 г. – за член на Европейския парламент. Дейността ѝ е свързана с Черно море, околната среда, образованието, равнопоставеността между половете, както и със закрила на децата. ЧЕРНОМОРСКИ ИНСТИТУТ