Форум Социална демокрация Визии и опции за ЮИЕ Отдалечават ли се Европейският съюз и Балканите един от друг? Бьорн Кюне

Какво означава социалната демокрация в днешния глобализиран свят? Какво означава социална демокрация? Все още ли интересът на гражданите към политиката е налице? Може ли той отново да бъде събуден? Съвместими ли са икономическата динамика и социалната справедливост? Кои конкретни политики се оказаха осъществими? Колко успешни бяха те? Тези и други въпроси са значими и съществени за всички региони на света. С поредицата от публикации„Форум социална демокрация – визии и опции за ЮИЕ“ Фондация Фридрих Еберт желае да допринесе за дебата по тези теми в Югоизточна Европа. Публикациите ще бъдат придружени от форум в Интернет(www.forum-social-democracy.org). Каним всички читатели да участват активно в тези дебати. Фондация Фридрих Еберт Бюро България Ул.“Княз Борис I” ¹ 97 1 000 София България • Текстът е публикуван също и на сръбски, македонски, албански и български език • Можете да намерите всички текстове на адрес в Интернет www.fes.rs

Съдържание: Дебатът вътре в ЕС............................................................................................................................. 4 Развитие в Югоизточна Европа......................................................................................................... 5 Как да запълним празнината?............................................................................................................ 6 2

Бьорн Кюне 1 Отдалечават ли се Европейският съюз и Балканите един от друг? 2 - В рамките на ЕС се обсъжда и се знае малко за негативното влияние върху Югоизточна Европа на ставащата все по-малко осъществима перспектива за интеграция в ЕС. От друга страна, в рамките на Югоизточна Европа се знае малко за ожесточеността на дебата вътре в ЕС. - Това е явен случай на скачени съдове – щом в Югоизточна Европа се затвърждава усещането, че перспективата за разширяване става все по-малко осъществима, волята за ангажиране със съдбоносни, но трудни процеси на реформи се изпарява, както и влиянието на ЕС върху развитието в региона. - В интерес на ЕС е да стабилизира Югоизточна Европа, а процесът на разширяване не трябва да бъде разглеждан като благотворителен акт на ЕС. Дискусията не трябва да бъде за цената на разширяването, а за цената на неразширяването. - Основното затруднение при разширяването идва от ограниченията на напредъка на Западните Балкани. Но макар че намалелият фактор на привличане на ЕС не бива да бъде пренебрегван, това не би трябвало да се използва като оправдание за игнориране на провала на много правителства в Югоизточна Европа в ангажирането със съдбоносни реформи на страните си. Влизането в сила на Договора от ЛиМакар че, от друга страна, влиянието на сабон от 1 декември 2009 г. беше приветфинансовата и икономическа криза в Югоствано като крайпътен камък на ЕС, който източна Европа прави„светлината в края на слага край на продължили почти десетитунела” дори по-необходима, за да гарантилетие дискусии и поставя ЕС на една пора, че процесът на реформи е на прав път. твърда институционална основа. Освен това, що се отнася до разширяването на ЕС в Югоизточна Европа, през последните си месеци оттеглящата се Комисия прокара важни решения, които могат да дадат положителен импулс на процеса. Двата аспекта са рядко свързани: в рамките на ЕС се обсъжда и се знае малко за негативното влияние върху Югоизточна Европа на ставащата все по-малко осъществима перспектива за интеграция в ЕС. От друга страна, в рамките на Югоизточна Въпреки това, все повече ставаме свиЕвропа се знае малко за ожесточеността на детели на това как дебатът за разширяванедебата вътре в ЕС. то в рамките на ЕС и очакванията в Югоизточна Европа се раздалечават. От изключителна важност е обединяването на линиите на дебата на ЕС и ЮгоВ рамките на ЕС умората от разширяизточна Европа, особено имайки предвид ването, както сред правителствата на ЕС, разминаването на очакванията, от една така и сред общото население, беше престрана, и очевидната неохота, от друга. обладаваща още преди настъпването на Това е явен случай на скачени съдове – щом сегашната икономическа криза, но днес в Югоизточна Европа се затвърждава усетя се увеличава с нарастващо безпокойщането, че перспективата за разширяване ство сред електората в много странистава все по-малко осъществима, волята за членки на ЕС, резултат от което е обща ангажиране със съдбоносни, но трудни протревога за проекта за европейска интецеси на реформи се изпарява, както и влиграция като цяло. янието на ЕС върху развитието в региона. 3 1 Бивш директор на кабинета на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа(Bjoern.Kuehne@gmail.com). 2 Тази статия се основава в голяма степен на дискусиите, водени в контекста на две конференции, организирани от Фондация Фридрих Еберт през април и юни 2009 г. в Берлин.

Дебатът вътре в ЕС към общественото безпокойство, породено от възможността да се повтори случаят с Дори и Договорът от Лисабон да е влязъл България и Румъния, които влязоха в ЕС пов сила, тълкуването и прилагането му ще рано от уреченото. отнеме известно време преди да е налице някаква реална сигурност за това как ще изглежда ЕС – и към какъв ЕС ще се присъединят страните от Западните Балкани. От друга страна, от интерес на ЕС е да стабилизира Югоизточна Европа, а процесът на разширяване не трябва да бъде разглеждан като благотворителен акт на ЕС. И така, докъде сме с разширяването? Дискусията не трябва да бъде за цената на Важи ли още така нареченият„подновен разширяването, а за цената на неразширяконсенсус за разширяването” от декември ването. ЕС просто не може да си позволи 2006 г.? В резултат на негативните рефеда си вземе почивен ден от процеса на разрендуми във Франция и Холандия, на найширяване. Конфликтите от 90-те години, високо ниво ЕС се съгласи да се придържа завършили с голям брой бежанци, и необхокъм процеса на разширяване, макар и изтъкдимостта да се изпратят военни сили в регивайки обусловеността и напредъка, основан она показаха влиянието на нестабилността на индивидуалните заслуги, но също и на в непосредственото съседство на ЕС. Оттоспособността на ЕС за разширяване. Въпрегава стабилността в Югоизточна Европа е от ки че този„подновен консенсус” често ключов интерес за ЕС, в резултат на което беше критикуван, че не отива достатъчно беше създаден Пактът за стабилност в Югодалеч, той позволи на Европейската комиизточна Европа и беше стартиран Процесът сия да продължи с процеса в ритъм, което на стабилизиране и асоцииране. след това зависеше повече от напредъка на реформите в Югоизточна Европа, отколкото от вземането на решения от ЕС. Със сегашното ниво на напредъка много от това, което се изговори за капацитета за разширяване на ЕС, не трябваше да се проверява досега и – освен при Хърватска – няма да бъде проверявано дори в близко бъдеще. Европейската перспектива – перспективата да станеш страна-членка на ЕС, ако веднъж предварителните условия са изпълнени- след това беше инструментът за постигане на това. Отнемането на тази перспектива – или дори просто отлагането Ѝ в далечно бъдеще, без междувременно страните да бъдат ангажирани – ще доведе Оттогава изтъкването на обусловеността до фрустрация на про-европейските сили промени значително процеса на разширяв региона и има потенциала да възобнови ване. Хърватска изпитва първа този засилен двустранните спорове, да дестабилизира критичен оглед:„кредитни карти не се приедин потенциално крехък регион и да поемат, всичко трябва да се плати в брой”, т.е. влияе на достоверността на ЕС като междутрябва да бъдат приети и приложени закони, народен актьор. Затова един прост анализ преди преговорите по определена глава да на възвръщаемостта на направените размогат да продължат. Освен това, бенчмарходи би показал, че почивен ден от разкингът се прилага като условие за отваряне ширяването бързо ще се окаже„по-скъп” и затваряне на глави. Това направи процеот продължаването по пътя на разширяваса много по-прозрачен, но също така преднето, особено имайки предвид сегашния вижда дори за повече етапи възможността график. А дори и в условията на сегашната за блокиране от страна на отделни странифинансова криза продължаването на разчленки на ЕС или дори просто процедурни ширяването е пътят на по-ниския риск. Незабавяния. Много по-важно, обаче, е това, допускането на страни, които вече до гоче тази система за бенчмаркинг не позволяма степен са свързани с ЕС, няма да ги лява на една страна да влезе в ЕС, преди спре от евентуален колапс, а това ще окатя да е готова за това. Този факт трябва да же влияние и върху ЕС. Ето защо, процесът стане по-широко известен, за да се насочи на разширяване е мощен инструмент за 4

продължаване на процесите на реформи, които са в полза и на ЕС. Проблемът е, че за ЕС процесът на разширяване е само един от много належащи въпроси, с които той трябва да се занимава, обхващащи финансовата регулация, енергийната политика, климатичните промени, институционални въпроси и т.н. Тези въпроси също са от решаващо значение за страните от Югоизточна Европа и, да се надяваме, тяхното разглеждане ще укрепи ЕС като цяло, с което те също биха били в интереса на всяка страна, присъединяваща се към ЕС в бъдеще. на разширяването в много страни-членки на ЕС. Още по-изненадващо е, че положителните съобщения за разширяването, като докладът на Европейската комисия от януари 2009 г. за положителния ефект на разширяването през 2004 г. върху икономическия климат на ЕС, рядко се оповестяват публично. Повечето пъти резултатът е по-скоро нарастващ протекционизъм и национализъм в много страни-членки на ЕС и ограничен ангажимент към Европейския проект като цяло, отколкото стремеж към това да бъде убеден електоратът в собствения интерес на ЕС да подкрепи перспективата за разширяване. Но в сравнение с непосредствените последици от конфликтите, които доведоха Развитие в Югоизточна Европа до стартирането на Пакта за стабилност и Процеса на стабилизиране и асоцииране през 1999 г. и срещата на върха в Солун приз 2003 г., политическото внимание и съответно ангажиментът изчезнаха. След Солун 2003 г. разочарованието от двете страни нарасна, а взаимното доверие непрекъснато намалява. Политиките на ЕС вече не са толкова ефективни в предумването към реформи, които впоследствие изгубиха импулс в целия регион. Понякога пътните карти изглеждат по-скоро виртуални, отколкото съответстващи на реалностите на място. Ето защо, на честите призиви През май 2008 г. Сърбия показа, че изборите могат да бъдат спечелени с проевропейска платформа, при което на власт дойде правителство, което е по-склонно да взаимодейства по положителен начин с ЕС, отколкото едно националистично правителство. Макар че резултатът не беше непременно сръбско правителство, което има желание просто да следва международните указания по чувствителни въпроси като Косово, спокойно може да се допусне, че взаимодействието с едно по-националистично правителство би било далеч по-трудно. за среща на върха Солун ІІ трябва да се гледа предпазливо. С оглед на сегашния политически климат е нереалистично да се очаква повече от едно хладно потвърждение на ангажиментите от 2003 г. От друга страна, на изборите в Македония през 2008 г. след решението на НАТО да не приеме Македония заедно с Албания и Хърватска бяхме свидетели на изборна кампания, фокусирана върху националПричините за това могат да бъдат открити в политическия процес, но също и в общественото възприемане на Югоизточна Европа вътре в ЕС и възприемането на страните, присъединяващи се към ЕС. ни въпроси и спечелена от управляващата коалиция на базата на по-скоро националистична платформа. Усещането е, че Македония няма какво да очаква от международна страна. Убеждаването на широката общественост в страните-членки на ЕС в необходимостта от подкрепа на перспективата за разширяване за Югоизточна Европа тук има ключово значение, но се натъква на добре загнездили се стереотипи. Освен това, влиянието на финансовата и икономическа криза допълнително намали одобрението В такъв контекст ЕС и НАТО губят бързо своята привлекателност в очите на политиците от Югоизточна Европа, ако не могат да бъдат използвани като положителен фактор в спечелването на следващите избори. В региони, където разширяването на ЕС не е перспектива в близко или средносрочно бъдеще, две„цветни революции”- в Украй5

на и Грузия- вече бяха обърнати или поне цеса на разширяване, достоверността на изпаднаха в затруднение. Ако в Югоизточна ЕС ще бъде изложена на опасност. ДостоЕвропа перспективата за разширяване изверността на ЕС е също така разрушена, ако чезне – или поне стане прекалено далечна – отделни страни-членки използват процеса, е напълно възможно да се стигне до подобза да подкрепят национални въпроси. И коно развитие и там. В резултат на това, ЕС гато се иска страни от Западните Балкани би загубил влиянието си във време, в което да решат двустранните си спорове, трябва целостта на Босна и Херцеговина, както и да се има предвид, че много от тях в дейна Косово, не е напълно установена. ствителност замесват също страни-членки Задънената улица между Словения и Хърватска, която засега изглежда намери взаимно приемлив изход, е само един от на ЕС. Фокусирането единствено върху солидарността на ЕС може лесно да разруши репутацията на ЕС в международен план. множество конфликти, които ще разтърсят Как да запълним празнината? процеса на разширяване на Западните Балкани през следващите години. Макар че е важно ЕС да не стане страна в тези спорове, той ще трябва до определи ролята си, ако не иска да продължи да губи достоверност и влияние. Черна гора подаде молба за членство и кандидатурата Ѝ беше препратена от Съвета на Европа до Европейската комисия за щателно разглеждане, както съвсем наскоро беше направено и с искането на АлбаЕС трябва да си зададе въпроса защо обусловеността вече не работи така, както в изминалите кръгове на разширяването, а също както и на Западните Балкани през повечето от последните 10 години. Днес стимулите изглежда не са достатъчно силни, за да накарат правителствата да направят трудния избор на реформи. Реформите губят сили и са лишени от административен капацитет ния. Сърбия подаде молбата си за членство през декември 2009 г. Македония получи от Европейската комисия зелена светлина да започне преговорите, но сега е блокирана да продължи от Гърция, докато в Босна и Херцеговина дискусията за затварянето на Офиса на върховните представители(OHR) се счита за първа стъпка към„нормалност” преди членството в ЕС да бъде обсъждано. да се насочат към основни въпроси, свързани с помиряването, мултиетничността, върховенството на закона и т.н., вследствие на което процесите на реформи затихват. В резултат на това, основното затруднение при разширяването идва от ограниченията на напредъка на Западните Балкани. Но макар че намалелият фактор на привличане на ЕС не бива да бъде пренебрегван, това не би трябвало да се използва като оправдание за игнориране на провала на Може ли при тази„лавина” от молби ЕС да реагира като на„нещо обичайно”? Не изисква ли сегашната ситуация засилен подход от страна на ЕС? Или, всъщност, подходът„нещо обичайно” има най-добри шансове за успех, тъй като задържа процеса в обичайното му русло, вместо да го издигне на политическо ниво, където желанието за вземане на решения за разширяването в момента е ограничено? много правителства в Югоизточна Европа В най-добрия случай присъединяването в ангажирането със съдбоносни реформи към ЕС е продължителен процес. Що се отна страните си. нася до мнозинството страни от ЮгоизточЗащо, обаче, обусловеността губи своето значение? Противоречиви послания от ЕС и страните-членки на ЕС не са благоприятни за климат, в който обусловеността ще работи. Ако за ЕС се смята, че повдига летвата на разширяването само за да забави прона Европа, този процес все пак ще отнеме най-малко 5-10 години, като единственото изключение е Хърватска. От една страна, това означава, че ЕС все още има малко време да се подготви за следващия кръг на разширяване. От друга страна, перспективата трябва да остане реална, за да за6

пази импулса на реформите в региона и да засили достоверността и влиянието на ЕС. Правителствата в Югоизточна Европа имат нужда да покажат нещо, когато дойде следващият кръг избори. Най-добрият пример за това са пътните карти за либерализиране на визовия режим. С предложението за свободно пътуване до ЕС за всеки желаещ, необходимите реформи бяха осъществени за сравнително кратко време в няколко страни начело с Македония, следвана от Сърбия и Черна гора, докато Албания и Босна и Херцеговина все още трябва да работят върху това. Това е случай, в който бенчмаркингът и обусловеността функционираха изключително добре. Макар че вероятно е трудно да се открият много други области, които имат такова директно влияние върху ежедневния живот на хората както либерализирането на визовия режим, си струва да се направи опит да бъдат дефинирани други области, в които този подход би могъл да работи. Имайки предвид факта, че целта за членство в ЕС е по-скоро далечна за всички, междувременно трябва да бъдат предложени стъпки, предоставящи достатъчно стимули с оглед на 4-годишните изборни цикли. От гледна точка на ЕС е важно да се гарантира, че се прави разлика между обществената умора от ЕС и Европейския проект въобще – ниското ниво на участие в изборите за Европейски парламент през лятото са ясен индикатор за това – и умората от разширяването. Ако общественото възприемане се различава непрестанно от политиките на ЕС, това буди сериозно безпокойство. Що се отнася до разширяването, необходимо е да се насочим към притеснението, че то е причината за всички предизвикателства, поставени от глобализацията. Скептицизмът отразява комплекс от по-дълбоки проблеми на проекта за Европейска интеграция като цяло. Това, разбира се, е също така въпрос на връзки с обществеността, но общественото мнение е двупосочен процес и правителствата и политическият елит трябва да играят роля в неговото формиране. Честото инструментализиране на ЕС и „Брюксел” като изкупителна жертва при вземане на трудни решения разрушава Европейския проект като цяло. На по-общо ниво, разширяването към Западните Балкани не е дебат за границите на ЕС и не е реален проблем за способността за разширяване или основно бреме за ЕС. Два въпроса биха могли да представляват предизвикателство: общественият страх, че Западните Балкани биха могли да се присъединят, без да са изпълнили ефективно критериите, поради което поддържането на обусловеността е от огромно значение за гарантиране на обществената подкрепа в страните-членки на ЕС; и институционалното измерение: приемането на 6-7 нови страни-членки с място в Съвета на Европа, комисар в Европейската комисия и няколко членове в Европейския парламент би променило значително баланса на силите в ЕС(в ущърб на по-големите страничленки на ЕС), също както и по-нататъшно затрудняване на способностите на ЕС за вземане на решения – дори и при условията на Лисабон. Освен това, по-големите регионални единици в страните-членки на ЕС, например Бавария или Ломбардия, ще бъдат губещите на ниво ЕС, защото те нямат представителство на ниво ЕС, каквото биха имали много по-малки страни като Черна гора. Макар че там винаги е имало дисбаланс, той ще бъде увеличен с приемането на все повече малки страни. Всеки, които се занимава с политиката на разширяване на ЕС в посока на Югоизточна Европа през последното десетилетие, ще е чувал актуалната шега за ЕС, който се преструва, че иска Югоизточна Европа да се присъедини към него, а югоизточноевропейците се преструват, че извършват реформи, за да изпълнят критериите. Това се промени. Днес се чува повече за загубата на доверие в процеса от двете страни, което би трябвало да бъде причина за тревога. 7

Äî ñåãà èçëåçëè èçäàíèÿ íà ïîðåäèöàòà îò ïóáëèêàöèè „Ôîðóì ñîöèàëíà äåìîêðàöèÿ – âèçèè è îïöèè çà ÞÈÅ“ 1. Âúçäåéñòâèÿòà íà ÅÑ âúðõó Åâðîïåéñêèÿ ñîöèàëåí ìîäåë è ñîöèàëíîòî åäèíñòâî Lothar Witte – Dr. Heinrich Sassenfeld 2. Íîâàòà ïîëèòè÷åñêà èêîíîìèÿ â åâðîïåéñêàòà äúðæàâà íà áëàãîäåíñòâèåòî Patrick Diamond 3. Åâðîïåéñêè èêîíîìè÷åñêè è ñîöèàëåí ìîäåë- ãåîãðàôñêà êàðòà íà ðàçëè÷íèòå èíòåðåñè Marius Busemeyer, Christian Kellermann, Alexander Petring, Andrej Stuchlik 4. Ñîöèàëäåìîêðàòè÷åñêà ïðîãðàìà ñëåä ðàçøèðÿâàíåòî íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç Christoph Z Ï pel 5. Óíãàðñêèòå âúëíåíèÿ – ñèìïòîì íà öåíòðàëíîåâðîïåéñêàòà êðèçà íà ïðèñúåäèíÿâàíåòî Michael Ehrke 6. Ñîöèàëíàòà ñïðàâåäëèâîñò çà 21 âåê ãðóïà àâòîðè 7. Ïî ïúòÿ íà ïðåðàçãëåäàíèÿ åâðîïåéñêè ìîäåë Anthony Giddens 8. Åâðîïà íà ðåãèîíèòå ãðóïà àâòîðè 9. Ìåæäó ñòàðè ðåöåïòè è íîâè ïðåäèçâèêàòåëñòâà: Åâðîïåéñêàòà ëåâèöà òðÿáâà äà ñå ïðåîðèåíòèðà Ernst Hilebrand 10. Ïå÷åëèâøèòå îò íîâèÿ Åâðîïåéñêè Äîãîâîð Jo Leinen 11. Ãúâêàâà ñèãóðíîñò íà òðóäîâèòå ïàçàðè íà Åâðîïà – òúíêàòà ëèíèÿ ìåæäó ãúâêàâîñò è ñîöèàëíà ñèãóðíîñò Inge Kaufmann, Alexander Schwann 12. Ôèíàíñîâàòà êðèçà è ðåàêöèèòå – êàêâî ñå ñëó÷è äîñåãà. Ïåò ïîäõîäà â òúðñåíåòî íà èçõîä Eric Helleiner 13. Îò ôèíàíñîâà êðèçà äî ïîâðàòíà òî÷êà Êàê“ñúáïðàéì êðèçàòà” â ÑÀÙ ñå ïðåâúðíà â ñâåòîâíà è å íà ïúò äà ïðîìåíè ãëîáàëíàòà èêîíîìèêà Jacques Sapir 14. Ãëîáàëíàòà êðèçà â åâðîïåéñêàòà ïåðèôåðèÿ Ïîãëåä îò Öåíòðàëíà è Èçòî÷íà Åâðîïà ãðóïà àâòîðè 8