СКРИТАТА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА Policy Brief No. 28, Април 2011 г. Динамиката на скритата икономика е важен показател за състоянието на институциите и за конкурентния потенци ал на страната. Скритата икономика оказва сериозно въз действие върху частния сектор, върху производителността и конкурентноспособността на работната сила, върху ико номическия растеж, както и върху системите за социално осигуряване и подпомагане в страната. Според различни анализи около една трета от световния БВП е в„скрити обороти”, а в повечето европейски страни делът на скри тата икономика нараства като резултат от световната ико номическа криза 1 . Дълговата криза в Гърция разкри дра стичната необходимост от по-добри мониторинг, отчитане и разбиране на последиците за икономическото развитие на наличието на голям дял скрита икономика в страната. Това е още по-наложително с оглед постигането на целите на стратегията“Европа 2020” и изчисляването на приноса на всяка страна към Европейския механизъм за стабилност и пакта„Евро плюс”. 1 Olga Pavuk, 2009,“Shadow economy in the Baltics and around the world”, Рига, 25 февруари 2009. ОСНОВНИ ИЗВОДИ  Скритата икономика нараства сред бизнеса, но спада сред населението. Социалната цена на икономическа та криза е спад в заетостта сред най-ниско квалифици раните групи от населението. o Увеличават се случаите на укриване/неплащане на данъци, мита и акцизи, както и„източване“ на ДДС. Когато бизнесът преминава през рецесия, вероятността да не се декларират част от прихо дите и икономическата активност се увеличава. o Случаите на недекларирани плащания слабо са се понижили – през 2010 г. 11.6% от населението декларират, че са получили възнаграждение повисоко от заявеното в договора им с основния ра ботодател.  Мерките за ограничаване на скритата икономика из глежда не са произвели желания резултат.  Общото икономическо развитие и конюнктура са мно го по-важни за динамиката на скритата икономика. Това изследване и публикация са подкрепени от © Фондация Фридрих Еберт, Офис България, Център за изследване на демокрацията

No 28 POLICY BRIEF Април 2011 Фигура 1. Релеф на българската конкурентоспособност (числата обозначават позицията на България в класацията от 58 икономики) Икономическа ефективност 15 21 21 27 37 36 35 44 54 Правителствена ефективност 11 Бизнес ефективност 22 22 25 35 38 37 45 43 42 46 42 50 47 49 52 55 55 53 56 Инфраструктура 2009 2010 30 37 42 45 42 47 44 49 50 51 Национална икономика Международна търговия Международни инвестиции Заетост Цени Публични финанси Фискална политика Институционална рамка Бизнес законодателство Обществена рамка Производителнос т и ефективност Трудо в пазар Финанси Управленски практики Отношение и ценности Базисна инфраструктура Тех . инфраструктура Научна инфраструктура Здравеопазване и околна среда Образование Източник: World Competitiveness Yearbook, IMD, за 2009 г. и 2010 г. Последни тенденции в икономическото развитие и очаквани ефекти върху скритата икономика В България периодът преди кризата се характеризираше с рязко увеличение на приходите(особено на данъчните постъпления от стоки и услуги) и значителен приток на капитали, който до веде до силен растеж на заетостта през периода 2001 – 2008 г. 2 През 2009 г. обаче данъчните и неданъчните приходи в България спаднаха рязко, като в ЕС-27 единствено в част от балтийските страни сривът беше по-голям. Кризата засегна всички търгов ски партньори на България и нивото на износ спадна(особено видимо през последното тримесечие на 2008 г. и първото три месечие на 2009 г.). Кредитният бум беше последван от кредитен срив през 2009 г., с на практика прекъсване на кредитните пото ци през четвъртото тримисечие на 2008 година. Това се отрази и на предприятията, и на домакинствата в страната, а пълното въз действие на кризата стана явно през 2009 г., когато българският брутен вътрешен продукт(БВП) намаля за първи път от кризата през 1996-1997 г. насам 3 . В резултат рязко намаля заетостта, а безработицата рязко се повиши. Тези фактори се отразиха и на потреблението, което също спадна, пораждайки сериозни опа 2 Общата заетост за периода се е повишила с 20%, което до голяма степен се дължи на строителството, недвижимите имоти, търговия та на едро, финансовия и сектора на услугите. 3 IMF Country Report No. 10/159. сения за бавно и продължително възстановяване на икономи ката през 2011 – 2012 г., без съществени подобрения в заетостта. Заедно с Латвия и Литва, българските фирмите бяха свидете ли на най-големия спад в продажбите. Същевременно делът на предприятията с натрупан дълг или просрочили финан совите си задължения се увеличи между 2009 г. и 2010 г. 4 Международния валутен фонд(МВФ) алармира за увеличе ние на необслужваните кредити във всички сектори(корпо ративен, потребителски и ипотечен) в страната и прогнозира, че делът на“лошите и преструктурираните” кредити ще се увеличи с 4 до 6,5 процентни пункта(общо за всички видове кредити) през 2010 г. и с допълнителен 1 процентен пункт през 2011 г. 5 Въздействието на нарастващите необслужвани кредити върху икономиката е все още неясно, но има при знаци, че те ще натежат върху възстановяването на икономи ката, което стартира през втората половина на 2010 година. Въпреки че през 2011 г. се прогнозира инвестициите и прито ка на капитали да се стабилизират на нива под тези от пред кризисния преиод 6 , очакванията са за бавно възстановяване на българската икономика. Още през второто тримесечие на 2010 г. се наблюдаваха признаци за възстановяване като съживяването на износа, което значително намали темпа на 4 World Bank, 2010,“The Impact of the Global Economic Crisis on the Corporate Sector in Europe and Central Asia: Evidence from a FirmLevel Survey,” Enterprise Surveys Enterprise Note Series. 5 IMF Country Report No. 10/159. 6 Пак там. 2

СКРИТАТА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА свиване на реалния БВП. Съществуващото ниско доверие на потребителите в пазара продължава да се отразява отрица телно на вътрешното търсене и БВП на практика стагнира през 2010 г. 7 (Фигура 2), докато дефицитът по текущата сметка намаля 8 , а инфлацията се забави съществено 9 . През 2011 г. се очаква един по-видим процес на възстановяване с реален ръст на БВП от 2-2 ½ процента(Фигура 2), предимно движен от външно търсене 10 . Фигура 2. Реален ръст на БВП(% промяна на годишна основа) Фигура 3. Брой на безработните(хил. души) и коефициент на безработицата(%) в България 400 15% 4000 350 3500 Безработни 300 10,2% лица 3000 10% 250 2500 Продължително 200 6,8% безработни 2000 150 5,6% 100 5% 1500 Коефициент на безработица 1000 8 50 500 6 0 0% 0 2008 2009 2010 4 Източник: Център за изследване на демокрацията по данни на 2 Националния статистически институт. ЕС-27 0 -2 България В България продължава да съществува огромен неизползван потенциал сред населението в трудоспособна възраст. Според -4 официалната статистика значителна част от трудоспособните -6 българи(т.е. от 15 до 64 години) не е заета продуктивно, като -8 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 това предоставя значителен човешки капитал на разположе ние на скритата икономика, която традиционно се характери зира с по-ниски нива на продуктивност и с високи темпове на Забележка: данните за 2011 и 2012 са прогнозни. Източник: Център за изследване на демокрацията по данни на загуба на квалификация. През 2010 г. броят на хората в трудо способна възраст извън официалния пазар на труда, било за Евростат. щото са заявили че не търсят работа(икономически неактив ните) или защото са обезкуражени, се е увеличил в сравнение Финансовата и икономическа криза засегна реалната иконо с 2009 г. и е достигнал приблизително 1,69 милиона(Фигура 4). мика на Европа от гледна точка на БВП и на заетостта 11 . Спо ред Световната банка(2010) спадът на“средната постоянна заетост” е най-голяма в България. През третото тримесечие на 2010 г. делът 4 н 00 а заетите лица на възраст 15 и пове 1 ч 5% е навърше Фигура 4. Динамика на работната сила(хил. души) 4000 ни години от 35 н 0 аселението в същата възрастова група е 47,5%. 3500 Сравнено съ 3 с 00 същия период на 2009 г., броят на заетите Б л е и зр ц а а ботни 3000 е намалял със 175 800 души, а съответният с 1 п 0 а ,2 д % в лица 1 к 0 о % ефициента 250 2500 на заетостта е 2,3 процентни пункта. През същото тримесечие Продължително на 2010 г. де 2 л 00 ът на безработните лица е 9,5% от иконом б и ез ч р е а ботни 2000 6,8% ски активнот 1 о 50 население 5 , ,6 к % оето представлява увеличение с 2,8 1500 5% процентни пункта спрямо третото тримесечие на предхо К д о н е а ф та ициент на 100 безработица 1000 година. Последната тенденция увеличава броят на безработ 50 ните лица през третото тримесечие на 2010 г. с над 92 000, в 500 Обезкуражени Икономически неактивни Икономически активни сравнение със 0 същия период на 2009 12 . 0% 2008 2009 2010 0 2008 2009 2010 7 И Евростат и МВФ прогнозират растеж на реалния БВП между 0 и 0,4 процента през 2010 г. 8 Според МВФ до края на 2010 г. спадът на дефицита по текущата Източник: Център за изследване на демокрацията по данни на Националния статистически институт. сметка ще възлезе на почти 3 процента от БВП на страната. 9 IMF, 2010, Bulgaria—September 2010 Staff Visit, Concluding Statement, Sofia, October 5, 2010. 10 IMF, 2010, Bulgaria—September 2010 Staff Visit, Concluding Statement, Sofia, October 5, 2010; виж също прогнозите на Евростат. 11 Friedrich Schneider, 2010,“The Influence of the economic crisis on the underground economy in Germany and the other OECD-countries in 2010: a(further) increase”. 12 Национален статистически институт,„Ключови показатели за Бъл гария към 30.12.2010”:(http://www.nsi.bg/KeyInd/KeyInd2010-12.pdf). Докато през 2011 г. се очаква ръст на БВП в България, то про гнозите са, че нивото на заетост ще остане в застой(Фигура 5). Безработицата може да продължи да се покачва и дори да остане на нива по-високи от сегашните в резултат на фалити или принудително напускане на пазара от предприятия, кои то са все още действащи през 2009- 2010 г. Тъй като е малко вероятно бурният икономически растеж, базиран на имотния балон, от преди кризата да се повтори, прогнозите са, че ще е 3

No 28 POLICY BRIEF Април 2011 необходим дълъг период от време за поемането на излишната работна ръка и ресурси от други сектори в икономиката 13 . Фигура 5. Ръст на заетостта в България (годишна промяна,%) Годишна промяна (%) 5 4 3 2 1 0 -1 -2 -3 -4 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Източник: Център за изследване на демокрацията по данни на МВФ. На фирмено ниво, кризата доведе до увеличаване на загубата на работни места, банкрути и закриване на предприятия. Че сто през 2009 г. фирмите предприеха така наречените„меки мерки“ за справяне с кризата(например, неплатени отпуски и намаляване на заплати и работно време), целящи запазване на бизнеса и на квалифицирания персонал 14 . Вероятно бързото влошаване на обстановката на пазара на труда се дължи отча сти и на бързото отстраняване на заетите по недекларирани трудови отношения. Множество български фирми, особено в строителния сектор, отстраниха моментално след започване на кризата работниците без договори и спряха плащанията на не декларирани заплати, което доведе до формално намаляване на скритата икономика в края на 2009 година 15 . В допълнение може да се предположи, че в резултат на кризата, по-голяма част от фирмите работещи в сивия сектор са излезли от пазара с по-бърз темп в сравнение с онези в официалната икономика. Всеки от горепосочените фактори допринася за създаването на една сложна макроикономическа среда, в която е реалистично да се очаква увеличение на дела на скритата икономика поради натрупването на следните фактори: • Значителен спад в приходите на бизнеса, увелича ващ вероятността фирмите да се стараят да избегнат плащането на данъци и да намалят вноските за со циално осигуряване, с цел да запазят своята печалба и конкурентоспособност на пазара(или просто да избегнат фалит); • Продължаващо повишение на разходите за труд през 2010 година. Макар това да е естествено развитие в средносрочна и дългосрочна перспектива,предвид далеч по-ниските равнища на заплащане в страната в сравнение със средните в ЕС, в краткосрочен план в 13 IMF Country Report No. 10/159. 14 European Industrial Relations Observer(http://www.eurofound.europa. eu/eiro/studies/tn1004019s/bg1004019q.htm). 15 Център за изследване на демокрацията, 2009, Policy Brief 20:„По литики за противодействие на икономическата криза: динамика на скритата икономика 2009”. условията на криза, то може да доведе до увеличава не на безработицата и натиск за укриване на част от възнагражденията с произтичащата от това загуба на социална защита; • С оглед на нарастването на безработицата, се очаква, че голяма част от хората ще се опитат да компенси рат загубата на доходите си в официалната икономи ка вземайки участие в скритата икономика; • Намалената активност на бизнеса е свързана с нама ляване на приходите в държавния бюджет. Това, от своя страна, ограничава качеството на предлагани те обществени услуги за контрол и на процедурите за одит. Освен това, с ограничаването на доходите и приходите на фирмите, нарастват исканията към дър жавната администрация да противодейства на скри тата икономика чрез административни мерки, които обикновено имат обратен ефект. Наличието на скрити и незаконни дейности в България е свързано и с действието на структурите на организираната престъпност и създаването на неформални социални и ико номически системи. Цената на предприемачеството в Бълга рия остава висока и се съчетава с голяма административна тежест, а потребителското търсене е слабo и неплатежоспо собно 16 . По този начин участието в неформалния сектор се превръща във важен начин за започване на бизнес. Освен това изглежда, че неформалната заетост в България вече е со циално прието явление и норма на поведение. Индекс на скритата икономика 2010: динамика и компоненти Настоящият анализ е част от редовното наблюдение(от 2002 г. насам) на Центъра за изследване на демокрация та и на социологическата и маркетингова агенция„Витоша рисърч“ върху динамиката на скритата икономика, което включва: 1) индекс на скритата икономика при бизнеса и 2) индекс на скритата икономическа активност на население то. Сравнението на стойностите и динамиката на индексите (за бизнеса и населението) позволява да се направят важни изводи за влиянието на предприетите политики за справя не със скритата икономика. Индексът на скритата икономи ка при бизнеса включва следните елементи: 1) Размер на скритата икономика – обобщава субектив ните представи на бизнесмените за равнището на скри тата икономика, както в страната като цяло, така и в от делните браншове. 16 България е най-бедната страна членка на Европейския съюз, кое то означава, че при равни други условия, потребителското търсене като движеща сила на предприемачеството и иновациите в страна та е от сравнително най-ниските. 4

СКРИТАТА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА 2) Скрити трудови отношения – отразява разпростра Фигура 6. Индекс на скритата икономика сред няването на практиката да се наемат работници без бизнеса 2002-2010 г. трудови договори, или на договори, които не отгова рят на реалното трудово възнаграждение в съответния 5 4,5 бранш(плащане„на ръка”). 4 3) Скрити обороти – обобщава разпространението на 3,5 3 различните начини за укриване на обороти в съответ 2,5 ния бранш. 2 1,5 4) Скрито преразпределение – обединява информация 1 за разпространението на практиката да се укриват/да 0,5 Общ индекс 4,0 на“скритата” икономика 3,5 Оценка на размерите на 3,0 “скритата” икономика 2,5 Скрити трудови 2,0 отношения Скрити 1,5 Обороти 1,0 не се плащат данъци, мита, акцизи от страна на фир 0 Преразпределение 0,5 мите и за т.нар.„източване“ на ДДС чрез счетоводни 002 003 003 004 005 007 007 008 009 010 и 2 т 2 и 2 л 2 и 2 и 2 и 2 ст 2 и 2 и 2 0,0 р манипулации. кемвр М Ное а мв А р п кт р о и м Я в н р уа А р Юн в кт г о у м ек в е р мвр Индексът на скритата икономика при бизнеса и Индексът за Де О ОД скритата икономическа активност на населението за 2010 г. показват противоположни тенденции, огледални на ситуа цията през 2009 г. Докато през 2009 г. се наблюдава спад в Бележка: Стойностите индекса за 2008 г. са основани на телефон ни интервюта. Всички други стойности са базирани на интервюта „лице-в-лице“. скритата икономика като цяло срещу покачване на индекса за скритата икономическа активност на населението, през Източник: ИСИБ 2010, Витоша рисърч, Център за изследване на демокрацията. 2010 г. картината е обърната. Индексът за скритата иконо мика при бизнеса(с всички компоненти – скрити трудови отношения, скрити обороти, скрито преразпределение) се Фигура 7. Индекс на скритата икономическа дейност на населението 2003-2010 г. покачва, до 5 като индексът за скритата икономичес О к б а щ а ин к д т ек и с в 4,5 на“скритата” ност на населението(с всички компоненти- скрити ик т он р о у м д ик о а ви 4 Оценка на отношени 3 я ,5 , скрити обороти, скрито преразпредел р е а н зм и ер е и ) те н н а а малява(Фи 3 гури 5 и 6). “скритата” икономика 2,5 Скрити Тези проти 2 воположни тенденции могат да се обяс тр н уд я о т ви чрез отношения различни 1 т , е 5 ефекти които има кризата върху бизн С е к с ри а ти и на 1 селението 0, . 5 Както вече беше споменато, значимия Об т ор с о п ти ад в приходите 0 на бизнеса в началото на кризата, пре П з ре 2 ра 0 зп 0 р 9 еде г л . е , ние най-вероятно 002 е 0 п 03 ре 00 д 3 и 0 з 04 ви 00 к 5 а 0 л 07 б 0 ъ 07 р 0 з 08 и 0 с 09 ък 01 р 0 ащения на лицата без ри 2 рт р 2 и 2 ил 2 трудови в до а го в вор р и, в в ри 2 и 2 и 2 ст 2 и 2 и 2 о а п р и Ю т н да гу се вр пр вр едотврати излизането кем М оем Ап том Яну Ав том кем на загуба Де . Тъй Н като О т к ази група О з к ае Де ти нямат правно обвър зващи договорености с работодателите си, прекратяването на отношенията е логична и лесна стъпка за запазване на печалбата. Освен това спадът в печалбите на бизнеса прави 4,0 3,5 Скрита 3,0 заетост 2,5 Скрити 2,0 обороти 1,5 1,0 Неотчетена икономическа 0,5 дейност 0,0 и 2003 вруар Фе т2004 и2004 Ма е р мвр Но т2008 и2009 и2010 Ав кт гу о с м ек в е р мвр О Д Източник: ИСИН 2010, Витоша рисърч, Център за изследване на демокрацията. по вероятни избягването на данъци и намалението на вно Динамиката на подиндексите показва по-детайлно тенден ски за социални осигуровки, което от своя страна обяснява циите при скритата икономика в България, включително покачването на индекса за скрита икономика при бизнеса. евентуалния ефект на правителствените мерки за справяне Тези резултати сочат към предимството на икономическите с неофициална икономическа активност. и социалните политики над административните и контрол ни мерки за ограничаване на скритата икономика, макар вторите изглежда да бяха предпочитан инструмент на бъл гарското правителство по време на кризата. Укриване на данъци и неплащане на мита и акцизи През 2010 г. има увеличение на подиндекс„Преразпреде ление“(Фигура 8), включително и увеличение на случаите на укриване/неплащане на данъци, мита и акцизи, както и „източване“ на ДДС. Тази тенденция потвърждава предпо ложението, че когато бизнесът преминава през рецесия, вероятността да не се декларират част от приходите и ико номическата активност с цел да се избегне плащането на данъци и вноски за социални осигуровки, се увеличава. В допълнение връщането на бизнеса към растеж през 2010 5

No 28 POLICY BRIEF Април 2011 не е протекло плавно, а по-скоро поръчка след поръчка, което е мотивирало бизнеса да прибегне към по-гъвкавите и по-ниско разходните практики на скритата икономика. Трябва да се спомене по отношение на политиките за про тиводействие, че увеличеният контрол през 2009 и 2010 г. не е поп 4 р ,5 ечил на растежа на скритата икономика. Това се 4. Подиндекс случва на 4 фона на икономически неоправданото “ у П в ре е р л аз и пр ч е е де ление” ние на а 3 к ,5 цизите през 2010г., което създаде силни стимули 3 4.1. Укриване/ за контрабанда, особено за някои потребителск н и е пл с ащ то ан к е и на , като 2,5 цигарите. Възможно е публично изразените и да п нъ о ци к , а ми з т а а, 2 акциз и в ни недор 1, а 5 зуменията между Министерството на фи съ н от а ве н т с ни и я те 1 бранш и Министерството на вътрешните работи допълнително да са 0,5 спомогнали за намаляване на положителното в 4 ъ .2 з .“ д Из е то й ч с ва т н е 0 на ДДС” в вие на прилож 02 ен 03 ите 03 ко 04 нтр 05 ол 07 ни 07 ме 0 р 8 ки 09 . 10 20 20 20 20 20 20 20 20 20 20 съответния бранш ври арт ври рил ври ари ни густ ври ври кем М оем Ап том Яну Ю Ав том кем Фигура Д 8 е . Стой Н ности Ок на подинде О к к с“ Д П е реразпределение” и неговите компоненти очаква да се сближат и да се върнат към общата тенденция за спад в съответствие с подобряването на бизнес климата и икономическите условия. Фигура 9. Динамика на индексите„Наети без договор” и „Наети по договор със скрити клаузи”(min= 0, max= 10) 5 4,32 4,5 4 3,6 3,5 3,11 3,31 3,35 2,97 3,02 3 3,63 2,64 2,52 2,7 2,5 2 2,47 2,21 2,36 2,41 2,19 1,5 1,9 1,9 1,86 1,91 1 0,5 0 200 2 2 00 2 3 00 2 3 00 2 4 00 2 5 007 кември е Март ември о прил А мври кто Януари Д Н О 200 2 7 008 200 2 9 010 Юн в и густ А томвр кем и ври Ок Де 4,5 4 3,5 3 2,5 2 1,5 1 0,5 0 200 2 2 00 2 3 00 2 3 00 2 4 00 2 5 00 2 7 00 2 7 00 2 8 00 2 9 010 мвр М м и арт вр п и ри м л в еке ое А кто Ян р у и ар Ю Ав и ни гу м ст вр м и ври кто еке Д Н О ОД 4. Подиндекс “Преразпределение” 4.1. Укриване/ не плащане на данъци, мита, акциз и в съответния бранш 4.2.“Източване на ДДС” в съответния бранш Източник: ИСИБ 2010, Център за изследване на демокрацията, Витоша рисърч. Скрити трудови отношения Дял на наетите без договор в съответния бранш 5 4,32 Дял на наетите по договор със“скрити” клаузи в съответния бранш 4,5 4 Източник: ИСИБ 2010, Центъ 3 р ,6 за изследване на демокрацията, 3,5 Витоша ри 3, с 1 ъ 1 рч. 3,31 3,35 2,97 3,02 3 3,63 2,64 2,52 2,7 2,5 Таблица 1. Дял на работещите без трудови договори при 2 основна 2 и ,47 доп 2 ъ ,2 л 1 ни 2 т , е 3 л 6 на 2 р ,4 а 1 бота(%) 2,19 1,5 (Дял на отговорилите с„Не” на въпр 1 о ,9 са„Вие лич 1 н ,9 о им 1 а ,8 т 6 е ли 1 с ,9 к 1 лючен 1 0,5 писмен договор с работодателя, при когото основно работите?”) 0 2002 2003 2 Ф 003 евру 20 04 М 2 а 00 р 5 т 2007 Авгу 20 с 0 т 7 20 С 08 епте 2 м 00 9 Д 201 е 0 кември арт ври ари рил в 2 ри 004г а . ри 20 Юн 0 и 8г. густ ври ври ври ври кем М оем Ап том Яну Ав том кем Де Н 2003г. Ок 2 Ок 009г. Де 2010г. . Без трудо Д в ял на 6 на ,0 етите без до 5 г , о 9 вор в съот 5 ве ,6 тния бранш 5,9 3,4 договор Дял на наетите по договор със“скрити” клаузи в съответния бранш – основна работа По отношение на населението, и в съответствие с общото нарастване на официалната безработица, резултатите за индекса през 2010 г. потвърдиха, че скритите трудови отно шения са намалели в България през 2010 г. Това потвържда ва предположението, че за да намали ефектите от кризата, бизнесът е съкратил служителите без трудови договори. В резултат са намалели случаите на скрита икономическа ак тивност сред населението. Практиката да са наемат служители без трудов договор не се променя значително от 2009 до 2010 г. Въпреки това, случаите на работа по договор със скрити клаузи(суми„на ръка“) продължават да се увеличават от 2008 г. насам(Фигу ра 9). Както бе споменато по-рано, по-време на икономиче ски спад, най-бързият начин за намаляване на разходите на бизнеса е първо да се прекратят недекларираните и неофи циални договори и след това да се пристъпи към съкраща ване на официалната заетост и укриването на част от офи циално декларираните възнаграждения. По този начин в дългосрочен план индексите за бизнеса и за населението се Без трудов 77,4 59,1 51,48 50,96 38,1 договор – допълнителна работа Източник: Център за изследване на демокрацията, 2010. През 2010 г. 11.6% от населението декларират, че са полу чили възнаграждение по-високо от заявеното в договора им с основния работодател(Фигура 10). Това представлява слабо понижаване на случаите на недекларирани плаща ния спрямо 2009 г., когато съответно делът от населението получили по-високо от декларираното възнаграждение е близо 13%. Като се вземе предвид свиването на икономи ческата активност през 2010 г., бизнесът регистрира в раз ходите си този спад като относително нарастване на дела на заетите със заплати„на ръка“(Фигура 9). Тенденцията да се декларират по-ниски от реалните възнаграждения има се риозно влияние върху системата за социално осигуряване, тъй като такива възнаграждения са свързани с намалени 6

СКРИТАТА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА осигурителни вноски. Неспособността да се преодолее този проблем би довела до прибързани и непопулярни полити ки за отстраняване на дисбаланса в осигуряването като на пример прехвърляне на плащания от частното към общест веното осигуряване през 2010 г. България трябва да вземе предвид изгубения приход за общественото осигуряване в следствие на скритата икономика и да развие цялостен на бор от дългосрочни икономически и регулаторни мерки за справяне със скритите трудови отношения. В противен слу чай трябва да се подготви за дефицити в социалното осигу ряване при всяка следваща икономическа криза. Фигура 10. Дял на случаите на изплатено по-високо възнаграждение от записаното в договора при основна работа през последния месец(%) (През последния месец, беше ли Ви изплатено възнаграждение, по-високо от записаното в договора с основния Ви работодател?) 15 12 12,0 9 10,0 10,4 6 12,9 11,6 3 0 Февруари 2003 Март 2004 Август 2008 Септември 2009 Декември 2010 Източник: ИСИН 2010, Център за изследване на демокрацията, Витоша рисърч. Тенденции при социалното осигуряване Делът на заетите, които са осигурени върху заплати по-ни ски от действителното им възнаграждение се увеличи почти два пъти до 2009 г. от началото на съставяне на индексите през 2003 г. През 2010 г. се наблюдава значителен спад на дела на заетите лица, осигурени според сумата, посочена в договора им, но получаващи по-високо(недекларирано) възнаграждение. Същият принцип, макар и в по-малка сте пен, важи за дела на заетите осигурени само въз основа на минималния осигурителен праг, докато всъщност получа ват по-високо възнаграждение(Таблица 2). Процентът на заетите лица, които са осигурени на мини малния осигурителен праг, и чиято заплата съответства на декларираното също е намалял(от 12.9% през 2009г. на едва 5.9% през 2010г.). Това показва по-високата социал на несигурност на недекларираните трудови отношения и приходи, които бизнеса съкрати веднага с настъпването на икономическия спад. Индексът за скрита икономика показ ва, че делът на недекларираните осигуровки може да остане непроменен или дори да се увеличи в общите осигурителни плащания на компаниите, тъй като ниско платените и ниско квалифицирани лица бяха най-засегнатите от кризата. Това заключение е в съответствие със скромното увеличение на средния осигурителен доход за 2010 г., представен от Наци оналния осигурителен институт. Таблица 2. Сума върху която се внасят социални осигуровки за основната работа на заетите(%) (Върху каква сума Ви се внасят социални осигуровки на основната Ви работа?) Февруари 2003г. Март 2004г. Август 2008г. Септември 2009г. Декември 2010г. Върху 12,1 13,4 13,5 12,9 10,3 минималния осигурителен праг, независи-мо, че общата сума на възнаграждението ми е по-голяма Върху 10,3 14,3 9,5 12,6 5,9 минималния осигурителен праг, което е действителнотовъзнаграждение, което получавам Върху сумата, 6,7 вписана в договора ми, независимо, че общата сума на възнаграждението ми е по-голяма 8,3 15,0 15,5 8,4 Върху сумата, 68,3 63,4 61,8 56,2 67,0 вписана в договора ми, която е действителното възнаграждение, което получавам Друго 2,6 0,6 0,3 2,8 1,5 База 348 314 378 395 466 Източник: Център за изследване на демокрацията, 2010. 7

No 28 POLICY BRIEF Април 2011 Мерки за противодействие на скритата икономика: резултати и препоръки По-голямата част от мерките за противодействие на скри тата икономика предприети от правителството през 2010 г. бяха насочени към скритите обороти и скритите възнагра ждения. Примери за мерки, пряко и непряко влияещи върху скритата икономика през 2010 включват: • Засилени проверки и ревизии от Национална аген ция по приходите и Главна инспекция по труда; • Ограничаване на плащанията в брой над 5000 лв., които да се извършват само по банков път(отнася се за всички юридически и физически лица); • Законопроектът, който ограничава плащанията в брой, въвежда и промени в Кодекса на труда; тези промени включват изискването заплатите на слу жителите да се изплащат по банков път; • Към 2011 г. в България всеки касов апарат/ фискал но устройство ще бъде свързан с Национална аген ция по приходите(НАП). Информацията от фискал ни устройства ще бъде автоматично предоставяна на НАП, позволявайки дистанционен достъп и на временни проверки; • Облекчения за стартиране на бизнес чрез нама ляване на минималните капиталови изисквания от 5000 лева на 2 лева за дружество с ограничена от говорност и намаляване на вноските за осигурява не от работодателя 17 ; • Мерки за добавяне на електрони плащания за услу гите в публичния сектор, което изисква ПОС терми нали в болници и други медицински центрове, ака демични институции, пощенски клонове, общински офиси и др. 18 • Въвеждане на по-строг контрол върху търговията с акцизни стоки:(а) пряка връзка в реално време между колонките на бензиностанциите и НАП;(б) въвеждане на по-строго лицензиране на търговски обекти за продажба на цигари;(в) инсталиране на устройства за наблюдение върху съоръжения за производство на алкохол с пряка връзка към контр олната система на Агенция Митници и др. Независимо, че опитът ясно показва важността на преван тивните и стимулиращите мерки в противодействието на скритата икономика, българското правителство продължава да показва предпочитание към наказателните и корективни те мерки. Макар и да е разбираемо на фона на нарасналите критики към България за неуспех в прилагането на законите, предприетите мерки създадоха допълнителна администра тивна тежест за всички фирми и граждани и натовариха ограничените ресурси на контролните органи. Индексът на скритата икономика показва, че мерките не са постигнали очакваните резултати. Освен това, цялостният финансов ефект от засиления контрол, по специално на Националната агенция по приходите, Агенцията по храните, Дирекцията за национален строителен контрол и др. остава неясен. През 2010 г. икономическите и финансовите политики, ко ито по правило имат значително по-високо положително въздействие върху ограничаването на скритата икономика, отколкото административния натиск, не бяха използвани ефективно в помощ на увеличения контрол. Резултатът е, че много от бюджетните политики, например стимулират по вече скритата икономическа активност отколкото участието в официалната икономиката на страната. Двата най-ярки примера привлекли публичния интерес през 2010 бяха: • Рязкото покачване на акцизите, което създава стимул за контрабанда на акцизни стоки, най-вече цигари; • Увеличението на осигурителните прагове за земе делски производители и само осигуряващи се лица. България успя да запази макроикономическа стабилност по време на кризата без външна помощ, което само по себе си е успех. Въпреки това финансовите и бюджетни по литики на правителството през 2010 г. изглеждаха неясни, а понякога противоречиви и хаотични, което предизвика несигурност сред лидерите на бизнеса и увеличи стимулите за включване в скритата икономика. Все още почти не се използват възможностите на Европейските фондове като инструмент за намаляване на скритата икономика. Напро тив, много компании се отказаха от подкрепата на Евро пейските фондове поради тежките процедури и тромавата публична администрация. Както и в случая на по-голямата част от контролната система на страната, мерките за заси лен контрол върху използването на средствата от ЕС, дове доха до допълнително формализиране на процедурите и до цялостното повишаване на разходите на бенефициенти те, а не до коригиране на сериозните нередности. 17 IFC, 2011,“Doing Business 2011: making a difference for Entrepreneurs”, the World Bank Group. 18 Форум„Електронните разплащания срещу сивата икономика”, Пред ложение на VISA Европа и 17 банки членове на VISA България, София, 14 октомври 2010. 8