СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ НАДЯ КЛИСУРСКА АЛЕКСАНДРА БЕРДАНКОВА ВИОЛЕТА ХРИСТОДУЛОВА

Съдържание 1. ВЪВЕДЕНИЕ 3 2. РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ – ИДЕНТИФИКАЦИОННИЯТ КОД НА ЛЕВИЦАТА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ Председател на Партията на европейските социалисти(2012-2022) 5 3. ЖЕНИТЕ, РАВНОПОСТАВЕНОСТТА И БЕДНОСТТА(ПОЛИТИКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЖЕНСКАТА БЕДНОСТ, ДЪРЖАВНИ СТРАТЕГИИ И ПЕРСПЕКТИВИ) НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА Зам.-министър, Министерство на труда и социалната политика 8 4. ОБРАЗОВАНИЕТО – ЕФЕКТИВНА ПОЛИТИКА СРЕЩУ БЕДНОСТТА И СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ ВИОЛЕТА ХРИСТОДУЛОВА Директор на ОУ„Васил Левски“, с. Рогош 21 5. РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ПАЗАРА НА ТРУДА. НЕ ДАЛИ, А КОГА И КАК? АЛЕКСАНДРА БЕРДАНКОВА Координатор, Обединение на жените социалистки в БСП – област Пловдив 25 6. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕМА„БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ 29 ИНТЕРВЮТА 40 1. ЖЕНИТЕ СА ИМАЛИ СВОЕТО МЯСТО В ОБЩЕСТВОТО И СА ГО ПОСТИГНАЛИ САМИ Доц. Д-р КОСТАДИН КОЛАРОВ Директор на Института по предприемачество на УНСС Гл. ас. Д-р СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА Зам.-директор по научноизследователската дейност на Института по предприемачество на УНСС 41 1 СЪДЪРЖАНИЕ

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ 2. НПО И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО – ФАКТОР В ПРОЦЕСА НА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ МЕЖДУ МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ ВЕНЕТА АНТОНОВА Председател на Сдружение с нестопанска цел„Клуб ЮНЕСКО“, гр. Хасково 44 3. НЕОБХОДИМ Е СПЕЦИФИЧЕН ПОДХОД, НАСОЧЕН КЪМ ЖЕНИТЕ И СОЛИДАРНОСТ С ТЕХНИТЕ ПРОБЛЕМИ ДОРА ЯНКОВА Председател на Обединение на жените социалистки в БСП 46 4. НЕ Е ДОСТАТЪЧНО САМО ДА ИМАМЕ ПРАВА, А ТЪРСЕНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ НА ДЕЙНОСТ СЕБИХАН МЕХМЕД Кмет на община Крумовград 49 5. РАВНОПОСТАВЕНОТО УЧАСТИЕ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ Е ВАЖНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА НОРМАЛНОСТТА В ЕДНО ОБЩЕСТВО ДОНКА МИХАЙЛОВА Кмет на община Троян 51 6. И ИНСТИТУЦИИТЕ, И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ СЕКТОР, И МЕДИИТЕ ИМАТ КАКВО ДА НАПРАВЯТ, ЗА ДА ИМАМЕ РАБОТЕЩА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТТА ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ Областен управител на област Добрич 53 7. ЗА ДА НАМАЛИМ НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТТА, ПРЕДИ ВСИЧКО ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ МИСЛЕНЕТО СИ КАТО ОБЩЕСТВО КРИСТИНА СИДОРОВА Областен управител на област Габрово 56 НАШИТЕ АВТОРИ .............................................................................. 58 Списък на таблици и фигури ............................................................ 60 2

ВЪВЕДЕНИЕ 1 ВЪВЕДЕНИЕ Конституция на Република България Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по дос тойнство и права. вяне с проблема? Реализират ли се трансформира щи публични политики(на глобално, национално и местно ниво), които да бъдат полезен инструмент, и дали в България се работи в сферата на изготвянето на политики, съобразени с пола? (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се до пускат никакви ограничения на правата или приви легии, основани на раса, народност, етническа при надлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Чл.16. Трудът се гарантира и защитава от закона. Чл. 48. (5) Работниците и служителите имат право на здраво словни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответ стващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. Равни права, равнопоставеност, равно заплащане на труда… Тема на множество декларации, позиции, резолюции, изследвания и стратегии. Въпроси, които за жалост все още не откриват своето окончателно решение. Би било наивно да се предположи, че има магиче ска рецепта за борба с множеството съществуващи неравенства в света на труда. Предизвикателство за екипа, застанал зад това издание, е да очертае някои актуални въпроси, да представи добри практики и хората, притежаващи воля за промяна. Настоящата публикация има за цел да очертае къде в българския обществен дневен ред стои въпросът за женската бедност, какви са световните и национални политики, как действат правителство, местна власт и неправителствен сектор за разрешаване и преодо ляване на пречките пред равенството между поло вете на пазара на труда. Продължават ли устойчи вите полови стереотипи и наложената в обществото йерархия на половете да бъдат препятствие за спра Повече от 25 години след приемането на Пекин ската декларация и платформа за действие(BPFA), въпреки постигнатия напредък, нито една държава членка на Европейския съюз не осъществява напъл но целите, заложени в нея. Редица обществени мер ки, образователни и трудови трансформации през годините не постигнаха достатъчно за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете по света. Днес разликата в заплатите между средните доходи на работещите на пълен работен ден жени и мъже е средно 13% в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР). За да се справят с това неравенство в заплащане то, много правителства в страните от ОИСР прилагат обещаващи нови политики за прозрачност на за плащането. Осемнадесет държави от ОИСР налагат някаква форма на систематично, редовно докладва не от страна на фирмите от частния сектор относ но разликите в заплащането на жените и мъжете. В рамките на тази група девет от страните членки са въвели цялостни процеси на одит на равното запла щане в частния сектор, които изискват последващи стратегии за справяне с неравенствата. България по даде заявление за членство в ОИСР през 2007 г., а от средата на 2022 г. стартира официалните разговори за присъединяване на страната, като беше одобрена Пътна карта с параметрите, етапите и условията на присъединителния процес. През 2016 г., с приемането на Закон за равноп оставеност на жените и мъжете, а впоследствие приети Национална стратегия за равнопоставе ност 2016-2020 г. и Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г., се очертават правните норми за постигане на равнопоставеността във всички области на живота. Значението ѝ, както и при лагането на заложените в нея цели, се засилват с възникването на нови предизвикателства в ико 3

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ номическия, политическия и обществения живот в България, както и в извънредни ситуации, като пандемията от КОВИД-19. Тези промени засягат жените и мъжете по различен начин. Настоящата ситуация в България, икономическата, социална и здравна криза изострят съществуващите нера венства между половете и заплашват да възпре пятстват и дори преобърнат напредъка, постигнат до момента. Екипът, реализиращ този проект, си постави за цел чрез анкетно проучване и интервюта да направи коректен анализ на ситуацията и да я покаже през призмата на решенията на местната и централната власт, като споделяме проблеми и добри практики от представители на шестте района за планиране. Във фокуса са проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени жените в България, а именно – неравностойно заплащане на труд, по-ниски разме ри на полагаемите им се обезщетения, безработица, а вследствие и по-висок риск от бедност. Кметове, общински съветници, представители на ОЖС в БСП, представители на леви и центристки пар тии, неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на равнопоставеността и преподава тели говорят за равенството между половете, рав ното заплащане и достойния труд като незаменими компоненти на устойчивото развитие на страната ни. Институтът за социална интеграция и Обединението на жените социалистки, област Пловдив, в партньорство с Фондация Фридрих Еберт реализират съвместно проек та„Бедност и безработица при жените в България“, част от който е и това издание. Надяваме се той да бъде по лезен за повишаване информираността и капацитета на вземащите решения на национално и местно ниво по отношение постигане на равенство между половете. 4

РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ – ИДЕНТИФИКАЦИОННИЯТ КОД НА ЛЕВИЦАТА 2 РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ – ИДЕНТИФИКАЦИОННИЯТ КОД НА ЛЕВИЦАТА Сергей Станишев Председател на Партията на европейските социалисти(2012-2022) Равенството във всичките му форми е неразделна част от идентичността на социалдемокрацията още от първите леви движения, които започват борбата за социални права в Европа, по света, а и в България. Въпреки безспорния напредък в редица социални аспекти, много проблеми остават и до днес. Голяма част от тях са видими с просто око и никой не се нуж дае от проучвания и задълбочени данни за социал ните проблеми, натрупвани с години, за стряскаща та разлика в стандарта на живот, за неравния старт, който предопределя възможностите за развитие(или липсата на такива) на значителна част от обществото. Когато говорим за неравенства обаче, мнозина не асоциират битката за равноправие с правата на же ните. Донякъде това е разбираемо. Постигнатото в борбата за равенството между половете от движе нията в САЩ и Европа още от средата на XIX век, през суфражистките протести в началото на XX век, до края на 50-те години, когато, поне на хартия, го ляма част от правата на жените са извоювани, ос тавя мнозина с впечатлението, че пътят е извървян. Днес истинските проблеми и предизвикателства за жените остават до голяма степен скрити, което е и резултат от тенденцията да си затваряме очите за тях, поотделно, но и като общество. Левицата срещу консерватизма и популизма Смея да твърдя, че немалко беше постигнато от се мейството на ПЕС през последните години – редица кампании, инициативи, превърнати в конкретно за конодателство. Но в XXI век все още сме далеч от целта – в Европа и в България. Много от проблемите се задълбочиха, появиха се нови предизвикателства, а гласовете, които зоват за завръщане към времена, които не искаме да си спомняме, стават все по-сил ни. Темата за правата на жените и ролята им в об ществото или се пренебрегва, или се преекспонира от определени политически сили с кампанийни цели. дали е запазена марка на консерватори, национали сти, крайнодесни или някой друг. Едно е сигурно – бунтът срещу равноправието на жените е неизменна част от наръчника на всеки, който възприема такти ката на популизма. Общият знаменател са лозунгите за„традиции“,„християнски ценности“,„традицион но семейство“, което непременно върви с призиви те за„суверенитет“ и„идентичност“. Виждали сме го навсякъде, дори в България. Неслучайно, когато ми зададат въпроса за най-теж ките политически битки, които сме водили като со циалисти на европейско ниво през последното десе тилетие, без съмнение, наред с теми като миграция, социални политики, антикризисни мерки, поставям и темата за равенството между половете. Изненад ващо за мнозина, вследствие на възродената идея за„ценностите на патриархалното общество“, те мата придоби съвсем различни измерения. Всеоб щият консенсус в целия политически спектър„за“ равноправието беше подменен и прерасна в идео логически сблъсък. В изблик на политически опор тюнизъм, теренът на спора беше умело разширен и идеологизиран като борба между консерватизма и либерализма. Темата беше поставена в несъществу ващи доскоро рамки с конспиративни тези за все властни организации, които стоят зад политиките за равенство между половете с нечисти намерения и таен дневен ред, целящ да промени обществата и да разруши семействата. Равенството между половете се превърна в нова част от разказа на популистите за„доброто старо време“, когато семействата били изцяло традиционни и патриархални, проблем с на силието не е имало и никой не е подлагал под съм нение галантността и джентълменството на мъжете. Същото това добро старо време, когато възможност ите на жените за висококвалифициран труд са били минимални, разликата в заплащането неизмерима, а правото на глас ограничено дори в държави, които и до днес се гордеят с демократичните си традиции. Борбата далеч не е спечелена, тъй като в днешно време наблюдаваме безпрецедентна съпротива, която не трябва да подценяваме. Тя набира скорост до такава степен, че вече се възприема от партии в целия политическия спектър и е трудно да се каже Равноправието на жените е социална и полити ческа, а не икономическа тема Съвсем незабележимо политическият дебат беше из местен от това кои са необходимите мерки за пости 5

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ гане на равноправие до поставяне на въпроса дали проблемът въобще съществува. Данните обаче са неоспорими дори и за скептиците – разликата в за плащането между жените и мъжете на европейско ниво е 14%, а в заетостта – близо 12% и развитието в това отношение е незначително за последното десе тилетие. С други думи, жените в ЕС трябва да работят близо два месеца повече всяка година от мъжете, за да получават същото възнаграждение като тях. Това логично оказва огромен ефект и върху възможност та за достойни пенсии – при жените те са средно с 30% по-ниски от тези на мъжете. В България напри мер средната работна заплата за жените е с 265 лв. по-малко от тази на мъжете, а пенсията – със 129 лв. Жените са по-голям брой, пенсионират се по-рано и получават пенсия по-дълго, но в значително по-ни сък размер. Оттук следва, че жените пенсионери са в по-голям риск от изпадане в бедност, отколкото мъ жете пенсионери – 53% от жените в сравнение с 40.1% от мъжете. Освен идеологизирането на темата, често срещано явление е тя да се разглежда през призмата на икономически показатели. Но дори те са красно речиви, тъй като финансовите загуби от разликата в заетостта между половете възлиза на 370 млрд. евро годишно в ЕС. Равноправието на жените обаче е пре ди всичко социална и политическа тема. Измерването на социални проблеми като неравенство с икономи чески показатели води до грешни изводи и нереална представа за състоянието на дадено общество. Най-тежката социална цена от кризите се плаща от жените Независимо от аргументи, данни и статистика, мно зина не разбират или пренебрегват проблема, дори намират извеждането му на преден план за неприем ливо, тъй като не осъзнават мащаба и сложността му или го възприемат за нормално. Други поставят под въпрос важността на темата заради енергийната кри за, високата инфлация, непрестанно увеличаващите се цени, войната на границите на ЕС или продължа ващото възстановяване след пандемията. Спрем ли дебата за равноправието на жените заради поредна та криза, проблемът става още по-дълбок, а кризите се мултиплицират. Големите теми на деня няма как да намерят своето разрешение, ако 51% от населението е с ограничени възможности за кариерно развитие, получава по-ниско заплащане и има по-труден дос тъп до висококвалифицирани работни места. Ролята на левицата е да формира общественото мне ние, а не просто да го следва. Това включва широк обществен дебат, в който ние като социалисти тряб ва да демонстрираме връзките между всички тези въпроси, между проблемите и политиките, между (без)действията и последиците. Защото социалните кризи често са следствие от натрупани и неразреше ни проблеми, които се подхранват взаимно. Пример е непропорционалната тежест, която падна върху жените по време на пандемията, тъй като предим но те са заети в секторите на първа линия в борбата с ковид. В Европа 76% от работещите в сферата на здравеопазването, 82% от продавачите в супермар кетите, 85% от учителите в начални училища и 92% от почистващия персонал са жени. Въпреки трудните условия на работа и рисковете по време на панде мията, това са най-недооценените работни места в ЕС, а разликата в заплащането достига 14%. Именно тук се крие и основната причина за неравенството по отношение на заплащането(а след това и пенси ите) между мъжете и жените – високата заетост на жените в относително нископлатени сектори. Така наречената секторна сегрегация, подклаждана и от възприятието и стереотипите за„традиционни“ и „подходящи“ работни места за жените продължава да съществува, въпреки че жените са все по-добре квалифицирани, тъй като в по-голям процент за вършват висше образование в Европа в сравнение с мъжете. Равноправието в образователната система очевидно не дава пълен отговор на задачата как да подобрим представителството на жените в сферите на науката и високите технологии. Точно в тези об ласти ще бъдат концентрирани професиите на бъ дещия пазар на труда и без навременни мерки но жицата на неравенството ще се отвори още повече. Това ще увеличи бедността и безработицата и то не само за жените, а в обществото като цяло. От по-ограничените възможности за кариерно раз витие логично следва неспособността за изход от взаимоотношения, в които има насилие, поради финансова зависимост на жените от насилниците си. По време на локдауните в цяла Европа черните статистики достигнаха връх и домашното насилие се засили по време на пандемията. Равноправието на жените не е просто още един дебат, в който левица та трябва да присъства. Изборът да се пренебрегнат фактите, да се омаловажи проблемът просто защото на дневен ред има други кризи, които чакат своето разширение(а такива винаги ще има), дават поле за изява на всеки, който иска ролята на жената да бъде сведена до тази от отминали времена. Да, вероятно на фона на тези сложни взаимовръзки разказът за доброто старото време е по-обаятелен и разбираем, но подлъгването и тръгването по този път от страна на партиите от левия спектър е равносилно на загуба на идентичността ни. Темата за равноправието е вододелът между нашето възприятие за света, между търсенето на справедли вост и прокрадващата се заплаха от популизма, връ щащ часовника с векове назад. Битката за равнопра вие е обща кауза за цялото общество, тя не трябва да бъде оставяна само на жените. У нас именно БСП е партията с традиции, отстоявала равноправието и водила битки за реализация на жените на различни нива. През годините немалко беше направено и по темата за овластяване на жените, а ярките примери за силно представителство в местната власт са имен но от левицата – Дора Янкова и Донка Михайлова. В 6

РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ – ИДЕНТИФИКАЦИОННИЯТ КОД НА ЛЕВИЦАТА последните години обаче тази тенденция намаля, а жените, като че ли в поредна кампания, остават из тласкани в периферията на партийните листи с някои малки изключения. Като президент на ПЕС се гордея със спечелените битки на семейството ни Като президент на ПЕС съм горд, че темата за рав ноправието на жените беше изнесена като основен приоритет по време на кампанията за евроизборите през 2019 г., а представянето на цялостна европейска стратегия се превърна в едно от ключовите условия на социалистите за подкрепа на Комисията„Фон дер Лайен“. В резултат на дългогодишните усилия на ля вото политическо семейство в Европа, поредицата успешни кампании на ПЕС – жени и добрата рабо та на еврокомисаря от левицата с ресор„Равенство“ Хелена Дали, през 2020 г., 25 години след приемането Пекинската декларация, беше представена Европей ската стратегия за равенство между половете. В Стратегията са заложени редица амбициозни цели, сред които премахването на насилието основано на пола, преодоляването на неравенството на пазара на труда, преодоляването на разликата в заплащането и в пенсиите. Първите стъпки вече са направени, след като през 2021 г. беше представено предложението за Корпоративна прозрачност, което съвсем скоро ще задължи бизнесите в ЕС да предоставят информа ция за средното заплащане на мъжете и жените. Изс ветляването на разликата в заплащането е на дневен ред след изтеклите данни през последните години, като например в британската обществена телевизия БиБиСи, които показаха ярък контраст в доходите между мъже и жени, и то на висококвалифицирани позиции. Това беше категоричен пример, че дори же ните, които успяват да преодолеят секторната сегре гация, неизбежно се сблъскват с реалността. Ключово е предложението на левия комисар Хелена Дали отпреди едва няколко месеца за Директива за борба с насилието над жени. Въвеждане на общо ев ропейско законодателство в тази област остана без алтернатива след изострената целенасочена кампа ния срещу Истанбулската конвенция и най-вече след като обещаните действия на местно ниво, в това число и в България, останаха само на думи. Пред ложените в директивата мерки са конкретни – по добряване на достъпа до правосъдие на жертвите, по- достъпни методи за сигнализиране на насилие, насърчаване на държавите-членки за по- добра ко ординация и ефективност на службите за подкрепа и защита на жертвите, както и въвеждане на безплат ни телефонни линии за помощ. В България е край но време темата да бъде извадена от политическите доспехи и държавата да я възприеме като приоритет чрез финансиране, вместо да я оставя на проектен принцип. Женското обединение на БСП организира поредица успешни кампании срещу домашното на силие и е важно лявата партия в България да спази обещанието си и да инициира конкретни законода телни промени. Преди месец влезе в сила и приетата през 2019 г. Директива за баланса между личния и професио налния живот, която цели увеличаването на участи ето на жените в пазара на труда. Познат проблем в редица държави членки, в които трябва да се уле сни завръщането на жените на пазара на труда след майчинство, например чрез разширени възможнос ти за по-гъвкаво работно време. Предложени са и конкретни мерки, които целят да променят възпри ятията, че грижите за децата или дома са задълже ние предимно на жените. Предлага се платено ба щинство, минимум два месеца платен родителски отпуск както за мъже, така и за жени и възможност за родители с деца до 8-годишна възраст да поис кат намалено работно време. Като премиер сред социалните мерки, които въведох, беше високопла теното майчинство в България, което и до момента е най-дългото в Европа. Тогава и през ум не ми е минавало, че държавата и общините впоследствие ще абдикират от предоставянето на основни соци ални услуги – достъп до детски ясли, градини и учи лища и по този начин ще възпрепятстват връщането на жените на работа след майчинство. Така, поради липсата на алтернатива за грижа за децата, много от тях са принудени да останат извън пазара на труда за дълго, което прави връщането им още по-трудно. Това от своя страна превръща жените в нежелани работници за много работодатели и бизнеси. Пре доставянето на условия за грижа и улесняването на завръщането на жените на пазара на труда е отго ворност на държавата и то трябва да бъде изведено като приоритет от всяко следващо правителство. На европейско ниво предстоят още редица важни инициативи в следващите години, които целят раз решение на най-наболелите проблеми, но голямата битка вече се води извън институциите и далеч няма да бъде спечелена само с резолюции и директиви. Левицата не трябва да позволява правата на жени те да стават жертва на други проблеми като евро скептицизма, национализма или безбройните кризи, пред които сме изправени. Борбата за равноправие ще бъде спечелена, ако успеем да спрем възпри емането на несправедливостта и дискриминацията като новото нормално и дадем път на прогреса и възможностите за по-справедливо и необремене но от стереотипи общество на бъдещето. Радвам се, че съвместният проект„Бедност и безработица при жените в България“, реализиран от Института за со циална интеграция, Обединението на жените социа листки, област Пловдив и Фондация Фридрих Еберт, е стъпка в тази посока. 7

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ 3 ЖЕНИТЕ, РАВНОПОСТАВЕНОСТТА И БЕДНОСТТА(ПОЛИТИКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЖЕНСКАТА БЕДНОСТ, ДЪРЖАВНИ СТРАТЕГИИ И ПЕРСПЕКТИВИ) Надя Клисурска-Жекова Зам.-министър, Министерство на труда и социалната политика Бедните не се нуждаят от благотворителност, на тях им е нужна справедливост. Ако ти виждаш бъдещето, но не можеш да го промениш, не е ли по-добре да останеш в неведение? Човек всичко може да постигне елегантно и без много шум, казваше майка ми. Но безшумен феминизъм няма, както щяхме да установим по-късно. Исабел Алиенде Бедността и социалното изключване са комплекс ни проблеми с много измерения. Те засягат не само доходите и материалното състояние на хората, но и възможностите им активно да участват в обществото. Паричната бедност е само един от аспектите на бед ността. Като други аспекти могат да бъдат разглеждани потреблението, достъпът до различни услуги – заетост, здравни, образователни и социални услуги, качеството на жилищната среда, субективното усещане за благо състояние и здраве и др. Успоредно с това бедността може да бъде определена като съществена предпос тавка за дисбаланси на трудовия пазар, забавен процес на икономическо и социално сближаване, ниска поку пателна способност и неблагоприятни последици на индивидуално и обществено равнище 1 . Бедността може да бъде определена като човешко състояние, което се характеризира с постоянна или хронична липса на ресурси, способности, избори, си гурност и власт, необходими за осигуряване на адеква тен стандарт на живот и на други граждански, културни, икономически, политически и социални права. Съществуват редица начини за определяне и измер ване на бедността. Разликите в определенията и из мерването водят и до различни подходи за борба с бедността. Бедността обикновено се измерва като аб 1 Национална стратегия за намаляване на бедността и насър чаване на социалното включване 2030 г. солютна 2 или относителна бедност 3 , като и в двата случая се определя праг на бедността или линия на бедността, а хората, които попадат под тази линия, се считат за бедни. Бедността сред жените и мъжете в Европейския съюз излиза извън рамките на липсата на жизнено важни ресурси за оцеляване и обхваща лишаване от възможности за граждански, социални и културни дейности, както и за политическа ангажираност и со циална мобилност. Във връзка с проследяването на изпълнението на поставените на национално и ев ропейско ниво цели за намаляване на бедността до 2030 г. се изчислява комбиниран показател„риск от бедност или социално включване“, който обхваща: • лица, живеещи в риск от бедност; • лица с материални и социални лишения; • лица, живеещи в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Жените са изложени на по-висок риск от бедност във всички възрастови групи. През целия си живот те получават по-ниски доходи от мъжете, по-често работят на нископлатени и несигурни работни мес та и имат прекъсвания в професионалното развитие поради отговорности за полагане на грижи. Тези не равенства през целия живот в крайна сметка водят до разлики в доходите, икономическа зависимост и по-висок риск от бедност и това става явно с напред 2 Абсолютната бедност(наречена още крайна бедност) е липсата на достатъчно ресурси за обезпечаване на ос новни жизнени потребности, което наред с всичко останало включва безопасна питейна вода, храна или хигиенни усло вия. Линията на бедността често се изчислява въз основа на доходите: когато доходите на един човек или семейство пад нат под определено ниво, което се приема за минимално не обходимо за разумен стандарт на живот, тогава човекът или семейството се считат за бедни. 3 В Европа бедността най-общо се разбира като относителна бедност, в който случай един човек или домакинство се счи тат за бедни, когато техните доходи и ресурси са по-лоши от тези, които се считат за достатъчни или социално приемливи в обществото, в което те живеят. 8

ЖЕНИТЕ, РАВНОПОСТАВЕНОСТТА И БЕДНОСТТА(ПОЛИТИКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЖЕНСКАТА БЕДНОСТ, ДЪРЖАВНИ СТРАТЕГИИ И ПЕРСПЕКТИВИ) ването на възрастта. Тези факти са особено тревожни, като се има предвид, че жените са преобладаваща та част от застаряващото население в Европейския съюз(ЕС). Разликата по пол в бедността се увеличава с напредването на възрастта и е съществена при хо рата на възраст 75 и повече години(22% от жените в сравнение с 15% от мъжете живеят, изложени на риск от бедност или социално изключване). Неравенствата между половете през целия живот възпрепятстват систематично икономическата не зависимост на жените, поради което за тях е много по-вероятно да изпаднат в бедност по-късно през живота си. Жените са изправени и пред различни трудности на пазара на труда, сред които: • средното равнище на заетост е по правило пониско от това при мъжете; • голяма вероятност от работа на непълно работ но време(32% за жените срещу 8% за мъжете); • непропорционално голям дял в сектори, които обикновено са по-ниско платени и се характеризи рат с ограничени възможности за професионално развитие или бавни повишения на заплатите; • повишен риск от несигурна заетост. Освен това жените напускат пазара на труда по-ра но от мъжете, най-често преди възрастта за пенси ониране(процентът на икономическа неактивност за жените на възраст от 55 до 64 години е 52%, докато за мъжете в тази възрастова група е 36%). Полагането на грижи и други семейни задължения, които често не се компенсират, подценяват се и се разпределят неравно, оказват силно въздействие върху положе нието на жените на пазара на труда. Това се отнася до целия им трудов живот, дори в по-напреднала въз раст. Почти 10% от жените на възраст 50 и повече години посочват, че поради семейни задължения или задължения за полагане на грижи, те са извън пазара на труда и не търсят работа. Ето защо повишаването на икономическата независимост на жените през це лия жизнен цикъл е важна предпоставка за намаля ване на риска от бедност при по-възрастните жени. Трудовият живот на жените в ЕС е с 5,1 години по-кра тък от трудовия живот на мъжете. Това се дължи на прекъсвания в професионалното развитие, както и на по-ранно излизане от пазара на труда. Тези мо дели на условия на труд и професионално развитие водят до ограничена икономическа независимост за жените през целия им живот и най-вече в по-на преднала възраст, а оттам – до по-малки пенсии. През 2018 г. жените в ЕС на възраст над 65 години са получавали пенсия, която е средно с 30% по-ниска от тази на мъжете. През последните години оба че разликата в пенсиите между половете намалява и понастоящем е с 4 процентни пункта по-малко в сравнение с 2010 г.(34%). Въпреки че жените получават по-ниски пенсии във всички държави членки на ЕС, степента на разлика варира значително. Най-голяма разлика се наблю дава в Люксембург, където жените на възраст над 65 години получават 43% по-малки пенсии от мъжете. Люксембург е следван от Малта(42%), Холандия(40%), Австрия(39%), Кипър(38%) и Германия(37%). От друга страна, най-малки са разликите в пенсионните доходи между жените и мъжете в Естония(1%), Дания(7%), Словакия(8%), Чехия(13%) и Унгария(16%). В Бълга рия пенсията на жените е със средно 25% по-ниска от тази на мъжете. Затова в Кодекса за социално осигу ряване(чл. 68, ал. 1) е предвидено плавно увеличава не и постепенно изравняване на пенсионната възраст за жените и мъжете, което следва да завърши през 2037 г., при навършването на 65-годишна възраст и за мъжете, и за жените. Очаква се това да окаже влияние върху намаляване на разликата в пенсиите. Друг фактор, който възпрепятства участието на по-въз растните хора в пазара на труда, е дискриминацията въз основа на тяхната възраст, която, в съчетание с дискри минацията въз основата на пол, представлява двойно предизвикателство за по-възрастните жени. Необходимо е да се преодолеят неравенствата между половете на пазара на труда и да се засилят мерките за постигане на равновесие между професионалния и личния живот. Включването на аспектите на пола през всички етапи на живота при разработването на политиките е важно за повишаване на икономическа та независимост на жените и борбата срещу неравен ствата през целия живот в дългосрочен план. Според Доклада относно бедността сред жените в Европа 4 на Комисията по правата на жените и равен ството между половете към Европейския парламент бедността засяга в по-голяма степен жените, от колкото мъжете, като бедността сред жените се е увеличила както в абсолютно изражение, така и в сравнение с бедността сред мъжете. Статистиче ските данни са недвусмислени в това отношение. През 2020 г. рискът от бедност или социално изключване в ЕС е по-висок при жените, отколкото при мъжете (22.9% спрямо 20.9%), а по отношение на риска от от носителна бедност през 2020 г. процентната разлика е 2.5. През 2021 г. относителният дял на бедните в Бъл гария е 22.1%(20.3% мъже и 23.9% жени), с което се бележи известно процентно намаляване в сравнение с миналите години. 4 Доклад относно бедността сред жените в Европа, ЕП: https:// www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2022-0194_ BG.html(последно достъпен на 21.10.2022) 9

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ Таблица 1 (OV-1a) Относителен дял на бедните по пол и възрастови групи 5 възрастови групи пол общо ОБЩО мъже 0-17 години жени общо общо 18-64 години мъже жени общо 65 и повече години мъже жени година на провеждане на изследване референтна година на дохода брой лица в хиляди % от съвкупността брой лица в хиляди % от съвкупността брой лица в хиляди % от съвкупността брой лица в хиляди % от съвкупността брой лица в хиляди % от съвкупността брой лица в хиляди % от съвкупността брой лица в хиляди % от съвкупността брой лица в хиляди % от съвкупността брой лица в хиляди % от съвкупността брой лица в хиляди % от съвкупността 2017 2018 2016 1665.3 23.4 754.7 21.8 910.6 24.9 357.8 29.2 836.5 18.9 437.6 19.6 398.9 18.2 471.0 32.0 133.3 22.5 337.6 38.4 2017 1550.8 22.0 669.8 20.4 851.0 23.4 323.4 26.6 795.3 18.2 419.8 19.0 375.5 17.4 432.2 29.2 122.0 20.5 310.2 35.0 2019 2020 2018 1586.2 22.6 710.2 20.9 876.0 24.3 333.2 27.5 736.5 17.1 378.8 17.4 357.6 16.8 516.6 34.6 163.4 27.2 353.1 39.5 2019 1659.9 23.8 733.3 21.7 926.7 25.8 343.7 28.3 740.8 17.5 381.9 17.8 358.9 17.1 575.5 38.3 179.7 29.7 395.8 28.3 2021 2020 1532.4 22.1 678.7 20.3 853.7 23.9 292.5 24.2 719.0 17.1 374.7 17.6 344.3 16.6 520.8 34.6 159.8 26.6 361.1 40.0 Данните на Националния статистически институт за 2021 г. по отношение на относителен дял на бедните по икономическа активност(за лица на 18 и повече години) сочат запазване на процента на относителния дял на бедните сред заетите жени, докато при неза етите лица се забелязва значително намаление както общо за страната, така и при двата пола. Намаление на относителния дял на бедните се забелязва и при останалите групи на икономическа активност – без работни, пенсионери и други неактивни. 5 Индикатори за бедност и социално включване общо за страната, НСИ: https://www.nsi.bg/bg(последно достъпен на 21.10.2022) 10

ЖЕНИТЕ, РАВНОПОСТАВЕНОСТТА И БЕДНОСТТА(ПОЛИТИКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЖЕНСКАТА БЕДНОСТ, ДЪРЖАВНИ СТРАТЕГИИ И ПЕРСПЕКТИВИ) Таблица 2 [SI-S1c] Относителен дял на бедните по икономическа активност и по пол 6 (за лица на 18 и повече години) като единица, в която липсват вътрешни конфликти и дискриминация. година на провеждане на изследване референтна година на дохода икономическа пол активност общо Заети мъже жени общо Незаети мъже жени общо Безработни мъже жени общо Пенсионери мъже жени Други неактивни общо мъже жени 2017 2016 9.9 11.3 8.3 37.7 35.0 39.6 58.7 62.1 53.9 32.4 23.5 38.4 33.8 31.1 35.2 2018 2019 2020 2021 2017 2018 2019 2020 9.9 8.9 9.6 10.0 11.2 9.6 10.5 11.2 8.4 8.1 8.4 8.4 33.8 37.2 41.0 37.2 31.7 35.4 38.3 34.8 35.3 38.4 42.9 38.8 56.1 58.9 61.1 50.2 61.4 65.4 66.6 55.9 49.6 51.2 54.3 44.1 28.5 34.3 37.7 34.7 20.0 26.4 28.9 26.6 34.1 39.4 43.3 39.7 29.7 29.8 35.5 33.7 28.8 28.7 34.3 32.7 30.2 30.4 36.1 34.2 На пръв поглед разликата между половете по отно шение на бедността е по-малка, отколкото би мог ло да се предположи въз основа на други видове разлики(заетост, заплати или пенсии). Това обаче се дължи, от една страна, на начина на събиране на информацията и съставяне на статистиката, а от друга – на тясната концепция за бедността, която не отчита многоизмерния ѝ характер. Това пречи да се види, че бедността сред жените има структурен характер и се предава от поколение на поколение. Тези два аспекта са свързани с факта, че измерение то на пола не се взема предвид в достатъчна степен при изготвянето на статистическите данни, социал но-икономическия анализ, политическите действия и оценката на политиките. Поради това е необходи мо в статистиката за бедността и риска от бедност да се въведе призмата на измерението по пол. Статистическите данни за бедността се изготвят чрез изчисляване на доходите на домакинствата като цяло и впоследствие чрез разделяне на общите до ходи на броя единици потребление или броя лица, като се приема, че ресурсите са разпределени по справедлив начин между всички членове на дома кинството, с изключение на корекционните коефи циенти, свързани с възрастта и икономиите от ма щаба. Това означава, че семейството се възприема 6 Индикатори за бедност и социално включване общо за страната, НСИ: https://www.nsi.bg/bg(последно достъпен на 21.10.2022) Семейството обаче е място на„кооперативен кон фликт“ според лауреата на Нобеловата награда Амартя Сен 7 , но и членовете на семейството без собствени до ходи се ползват от достъп до семейните ресурси, което създава динамика на сътрудничество. Това не променя факта, че както достъпът до тези ресурси, така и раз пределението на задачите и времето, отделяно за тях, се характеризират с неравенство, особено по отноше ние на пола или възрастта. Това от своя страна води до конфликти, дискриминация и дори насилие. Бедността е много сложно явление, обхващащо мно жество взаимосвързани фактори, включително нефи нансови. Това е концепцията, първоначално форму лирана от Амартя Сен и впоследствие доразвита от Сабина Алкире и Джеймс Фостър, въз основа на коя то е създаден индексът за многоизмерната бедност. Официалните европейски статистически данни също отразяват тази многоизмерност чрез индекса за риска от бедност и социално изключване. За целите на този индекс се вземат предвид показатели като интензи тета на икономическа активност и тежките материал ни лишения, наред с показателя за паричните доходи. Друг аспект, който се изтъква в академични изслед вания и изследвания на международни организации като Световната банка е т.нар.„времева бедност“, която засяга най-вече жените.„Времевата бедност“ е определена като липса на налично време след прис падане на времето, отделяно за трудова дейност, било то платена или не(например в случай на полагане на грижи), за обучение или например грижи за себе си, и взаимодейства с материалната бедност. Времевата бедност лишава жените от време или автономност по отношение на ползването на наличното време, което им пречи да се ползват с достойни условия на труд, да бъдат финансово независими, да се обучават и да имат достъп до основни ресурси и минимални услуги, които биха им осигурили здравословен живот и биха им дали възможност да участват пълноценно в своята общност или своето общество. Политики на държавата относно равнопоставе ността и бедността Премахването на бедността не е въпрос на благот ворителност или добра воля, а е въпрос на спазва не на правата на човека. Държавите имат законови задължения към хората, живеещи в бедност, които произтичат от техните социални, икономически, кул турни и политически права. 7 Икономист, известен с работата си върху глада, теорията за човешкото развитие, икономиката на благосъстоянието и скритите механизми на бедността. През 1998 г. той получава Наградата за икономически науки на Шведската банка в па мет на Алфред Нобел за приноса си към математическата икономика. 11

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ Съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Републи ка България всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол 8 , произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и об ществено положение или имуществено състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация(ЗЗДискр.) е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа при надлежност, лично или обществено положение, ув реждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в междуна роден договор, по който Република България е стра на. С промените на ЗЗДискр. 9 от 2015 г. признакът „пол“ по чл. 4, ал. 1 включва и случаите на промяна на пола. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на: равенство пред закона, равенство в тре тирането и във възможностите за участие в общест вения живот и ефективна защита срещу дискрими нацията. ЗЗДискр. съдържа конкретни разпоредби относно защита от дискриминация при упражняване правото на труд, упражняване правото на образова ние и обучение и при упражняването на други права. Лицата, които считат, че са жертви на дискримина ция, могат да се обърнат към съда или към Комиси ята за защита от дискриминация, която е независим специализиран държавен орган за предотвратява не на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Съгласно разпоредбите на чл. 53 и чл. 75, ал. 2 на ЗЗДискр. за производство пред КЗД или съда не се събират дър жавни такси, а направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на КЗД или съда. В действащото законодателство в областта на со циалното подпомагане е заложен принципът на равнопоставеност, като при предоставянето на со циални помощи не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, основана на пол, раса, на родност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образова ние, убеждения, политическа принадлежност, лич но или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, иму ществено състояние или на всякакви други призна ци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за равнопоставеност на жените и мъ жете( ЗРЖМ) урежда провеждането на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете и има за цел да насърчи постигане на равнопоста веност на жените и мъжете, като създаде условия за изграждане на институционална среда и определи органите и механизмите за провеждане на полити ката. Съгласно чл. 2 от Закона държавната политика се основава на принципите на: равни възможности за жените и мъжете във всички сфери на общест вения, икономическия и политическия живот; ра вен достъп на жените и мъжете до всички ресурси в обществото; равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола; балансирано представителство на жените и мъжете във всички органи, вземащи решения; и пре одоляване на стереотипите, основани на пола. Министерският съвет определя политиката по рав нопоставеност на жените и мъжете и приема Нацио нална стратегия по равнопоставеност на жените и мъжете, която е основен програмен документ. Националната стратегия за насърчаване на рав нопоставеността на жените и мъжете за 20212030 г.(приета с РМС № 969 от 30 декември 2020 г.) съдържа следните пет приоритетни области: • равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа неза висимост; • намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; • насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решение; • борба с насилието и защита и подкрепа на жерт вите; • преодоляването на стереотипите по пол в раз лични сфери на обществения живот и на сексизма. Стратегическата цел на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2021-2030 г. е да допринесе за постигането на фактическа равнопоставеност на жените и мъже те в България чрез прилагане на единна, последова телна и устойчива държавна политика. Националната стратегия се изпълнява чрез планове, в които различни институции и организации залагат мерки съгласно своята функционална компетентност. 8 Съгласно Решения № 13 от 27 юли 2018 г. и № 15 от 26 октом ври 2021 г. на Конституционния съд на България понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в не говия биологичен смисъл. 9 Закон за защита от дискриминация, Lex.bg: https://www.lex. bg/laws/ldoc/2135472223(последно достъпен на 21.10.2022) В Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2022 г.(приет с РМС № 454 от 17 юни 2021 г.) са заложени мерки, които имат отношение по темата като например: 12

ЖЕНИТЕ, РАВНОПОСТАВЕНОСТТА И БЕДНОСТТА(ПОЛИТИКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЖЕНСКАТА БЕДНОСТ, ДЪРЖАВНИ СТРАТЕГИИ И ПЕРСПЕКТИВИ) По приоритет 1„Равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост“ са заложени мерки за осигуряване на по-доброто съвместяване на про фесионалния с личния живот на родителите с малки деца; насърчаване на работодателите да наемат на работа самотни родители(осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 5-годишна възраст; разви тие на уменията на безработни лица чрез включване в професионално обучение; осигуряване на възмож ности за заетост на безработни лица; насърчаване на работодателите да наемат на работа безработни лица, включително младежи от специализирани ин ституции или ползващи социални услуги за рези дентна грижа в населено място, отстоящо на повече от 50 км от населеното място по настоящ адрес и др. По приоритет 2„Намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите“ са заложени мерки за повишаване адекватността на пенсията за осигури телен стаж и възраст и ограничаване на бедността сред пенсионерите, особено жените и най-възраст ните; прилагане на принципа за равнопоставеност на жените и мъжете по отношение на изискванията за необходима възраст за придобиване право на пен сия за осигурителен стаж и възраст при условията на трета категория труд и осигуряване на адекватна за щита на правата и интересите на осигурените лица в универсален пенсионен фонд чрез по-справедливо определяне на процента на намаляване на пенсията от ДОО, увеличаване минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица и др. По приоритет 3„Насърчаване на равнопоставе ността на жените и мъжете в процесите на взема не на решение“ са заложени мерки за повишаване капацитета на представители на местните власти за насърчаване равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения на местно ниво. По приоритет 4„Борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите“ са заложени мерки за про веждане на дейности по превенцията на трафика на хора, предоставяне на социални услуги на деца и лица, жертви на насилие, трафик или друга форма на експло атация(Кризисни центрове, Центрове за обществена подкрепа, Звена„Майка и бебе“ и други услуги) и др. По приоритет 5„Преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма“ са заложени мерки за подобряване ефикасността на полицейската дейност в областта на домашното насилие и насилието основано на пола; дейности за повишаване на информираността от носно ползите за обществото и икономиката от рав нопоставеността на жените и мъжете и за борба със стереотипите по пол и сексизма. С оглед целите на настоящия доклад следва да се отбележи, че бедността сред жените е силно кон центрирана в домакинствата на самотни майки, кое то оказва пряко въздействие върху детската бед ност. 85% от семействата с един родител се оглавяват от жени, а 42.1% от хората в ЕС, живеещи в домакин ства с един родител и с деца на издръжка, са били из ложени на риск от бедност или социално изключване през 2020 г. Различните условия във всяко домакинство, което из питва материални и социални лишения, различният достъп до ресурси и ограниченията в образование то, заетостта, уменията, нагласите, социокултурните характеристики, житейските избори и перспективи могат да доведат до значително увеличение на оп ределени рискове или тяхното неблагоприятно нат рупване. За децата, живеещи в бедност, или децата в неравностойно положение съществува по-голяма вероятност да се сблъскат с пречки пред достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст, при общаващо образование, здравеопазване, здраво словно хранене и подходящо жилищно настаняване. Те започват живота си в неравностойно положение, което може да има дългосрочни последици за тях ното развитие и бъдещи перспективи. Бедността и неравенството обаче не са нито неизбежни, нито са индивидуална отговорност на отделните лица. Необходимо е да се прилагат публични политики, които да са подходящи, всеобхватни и последова телни особено когато те оказват пряко въздействие върху децата и структурните неравенства между половете. В този контекст от съществено значение е прилагането на Европейската гаранция за детето, която е ключова инициатива за намаляване на бед ността сред децата и насърчаване на тяхното социал но включване. Основна цел на Гаранцията е предо твратяване на социалното изключване посредством гарантиране на достъпа на децата в нужда до клю чови услуги като предучилищна подготовка и грижи в ранна детска възраст, образование(включително училищни дейности), здравеопазване, хранене и жи лищно настаняване. В изпълнение на тази цел както на европейско, така и на национално ниво се пред вижда изпълнението на широк спектър от мерки и дейности, сред които осигуряването на подкрепа на самотните родители, голяма част от които са жени, включително чрез насърчаване участието им на па зара на труда и съвместяването на професионалния и семейния живот. Данните показват, че младите хора, които израстват в бедност, като цяло са по-уязвими: по-вероятно е те да имат влошено здраве, да изпитват образова телни и поведенчески трудности, да показват лоши резултати в училище, да забременяват рано, да имат по-малки умения и стремежи, да бъдат по-ниско платени, да бъдат безработни и зависими от социал но подпомагане. Бедността пряко допринася за на рушаване на техните човешки права като например лишаване от правото им на образование, на сдружа 13

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ване, на отдих и развлечения, на участие в общност та, както и от други граждански и политически права. По данни на Евростат за 2021 г. под прага на лини ята на бедност в България са били 1 532.4 лица, или 22.1% от населението на страната. От 2021 г. в индикаторите за бедност се включва нов показател за тежки материални и социални лише ния, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Този показа тел е част от комбинирания индикатор„Население в риск от бедност и социално изключване“ за ре гулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели в стратегия „Европа 2030“. В България през 2021 г. 19.1% от населението живее в тежки материални и социални лишения, от които 17.8% са мъже и 20.3% жени. Най-висок е процентът сред лицата на 65 и повече години и по-конкретно, при жените – 29% в сравнение с 20.7% при мъжете в тази група. В сравнение с предходната година размерът на ли нията на бедност нараства с 11.8%, а относителният дял на бедното население намалява с 1.7 процентни пункта. Същевременно обаче системата за социал на защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2021 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални транс фери(обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.1 до 31.5%, или с 9.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44.3%, или с 22.2 процентни пункта. Основният фактор, уве личаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на паза ра на труда(фиг. 1). За целия период на наблюде ние относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица(50.2% за 2021 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. Таблица 3 [MDSD11] Процент от населението, живеещо с тежки материални и социални лишения по възраст и пол – нов индикатор 10 година на провеждане на изследване 2017 2018 2019 2020 референтна година на дохода 2016 2017 2018 2019 възрастови групи пол общо 30.0 22.7 22.1 22.1 ОБЩО мъже 27.9 20.6 20.7 20.8 жени 32.1 24.7 23.4 23.4 0-17 години общо 36.3 23.0 22.8 24.8 общо 26.6 19.5 19.2 18.8 18-64 години мъже 25.8 19.2 19.3 19.0 жени 27.4 19.8 19.1 18.6 общо 35.0 31.8 30.0 29.4 65 и повече години мъже 27.6 25.3 24.5 23.8 жени 40.1 36.2 33.7 33.2 Бележка: лишения 7 от 13 показатели – 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство 10 Индикатори за бедност и социално включване общо за страната, НСИ: https://bit.ly/3CYzKPg(последно достъпен на 21.10.2022) 14

ЖЕНИТЕ, РАВНОПОСТАВЕНОСТТА И БЕДНОСТТА(ПОЛИТИКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЖЕНСКАТА БЕДНОСТ, ДЪРЖАВНИ СТРАТЕГИИ И ПЕРСПЕКТИВИ) Фиг. 1 Относителен дял на бедните по икономическа активност 2021 2020 2019 2018 2017 0 10.0 9.6 8.9 9.9 9.9 20 34.7 33.7 37.7 35.5 34.3 29.8 28.5 29.7 32.4 33.8 40 Заети Безработни 50.2 61.1 58.9 56.1 58.7 60 Пенсионери 80 Други неактивни % 100 През 2021 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години нараства спрямо предходната година с 0.3 процентни пункта до 10.0%, като при работещите на непълно работно време рискът от изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно ра ботно време(таблица 4). Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.8 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Таблица 4 Относителен дял на работещите бедни (За лица във възрастова група 18-64 години) (Проценти) 2017 2018 2019 2020 2021 Заети Общо 10.0 10.1 9.0 9.7 10.0 Мъже 11.3 11.5 9.7 10.6 11.3 Жени 8.4 8.6 8.2 8.5 8.5 Разпределени по вид заетост Пълно работно време 8.3 8.6 7.8 8.4 8.9 Непълно работно време 35.6 34.4 30.8 33.6 25.4 Образователното равнище оказва съществено влия ние върху риска от бедност при заетите лица. Най-ви сок е относителният дял на работещите бедни с на чално и без образование – 61.1%(фиг. 2). С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лица та с основно образование и над шест пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 3.6%. Фиг. 2 Разпределение на работещите лица по бедност и образование през 2021 година Начално и без образование Основно 38.9 70.5 61.1 29.5 Средно 90.9 9.1 Висше 96.4 3.6 % 0 20 40 60 80 100 Над линията на бедност Под линията на бедност Оценките на бедността в зависимост от типа на до макинството показват, че най-висок е относителни ят дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години(55.4% за 2021 г.) и едно лице в домакинство – жена(48.6% за 2021 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2021 г. в сравнение с 2020 г. се наблюдава при дома кинствата с двама възрастни с три и повече деца – с 9.9 процентни пункта. Сред едночленните домакин ства рискът от бедност при жените е с 13.9 процент ни пункта по-висок отколкото при мъжете. 15

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ Фиг. 3 Изменение на линията на бедност за 2021 спрямо 2020 г. и относителен дял на бедните по пол и области Кризата, свързана с КОВИД-19, освен преките въз действия върху здравето, доведе до тежки социални и икономически последици. Тя засегна в сериозна степен хората, които вече са изложени на риск от бедност и социално изключване, задълбочавайки съществуващите неравенства. Несъмнено панде мията засегна жените и мъжете по различен начин, което изостри дългосрочните проблеми като нерав номерното разпределение на отговорностите при полагане на грижи, загубата на заетост, разликата и заплащането по пол и др. Възнаграждение на труда Жените в ЕС печелят средно с 13% по-малко от мъ жете. Сравнението по страни показва, че тази разли ка варира силно ‒ в Латвия тя достига 22%, а в Люк сембург тя е под 1%. В България разликата в запла щането е 12.7%. Разликата в заплащането на жените и мъжете(като некоригиран показател) не е точен измерител на неравенството между половете по отношение на почасовото заплащане. Разликата във възнаграж денията отчасти се дължи на индивидуалните ха рактеристики на заетите мъже и жени(напр. опит и образование), както и на факта, че в някои икономи чески сектори и професии традиционно работят по вече мъже(съответно с по-високи заплати) откол кото жени в сравнение с други сектори и професии. Следователно разликата в заплащането е свързана с редица културни, правни, социални и икономически фактори, които далеч надхвърлят въпроса за равно то заплащане за равен труд. 16

ЖЕНИТЕ, РАВНОПОСТАВЕНОСТТА И БЕДНОСТТА(ПОЛИТИКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЖЕНСКАТА БЕДНОСТ, ДЪРЖАВНИ СТРАТЕГИИ И ПЕРСПЕКТИВИ) Фиг. 4 Разлика в заплащането на мъжете и жените по страни в ЕС У нас се наблюдава задържане на разликата в за плащането между половете. Заетостта на мъжете доминира, а в две от трите най-високо платени ико номически дейности, различията в заплащането се запазват на високи нива. В дейност„Създаване и раз пространение на информация и творчески продукти; 17

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ далекосъобщения“ СРЗ на жените е с 21% по-ниска от тази на мъжете, в„Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообраз ни горива“ е с 16.5%. 11 Най-голяма е разликата между мъжете и жените в по часовото заплащане при ръководителите. Това се от нася за всички държави членки с много малко изклю чения. Най-голяма е разликата в почасовото заплаща не при ръководителите – с 23% по-ниско при жените, отколкото при мъжете. Най-малки са разликите при класовете професии с най-ниски заплати – помощен административен персонал и персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната(с 8% по-ниско заплащане при жените в сравнение с мъжете). В изпълнение на европейските цели и приоритети в областта на политиките за намаляване на бед ността страната ни е определила амбициозна цел за намаляване броя на лицата в риск от бедност или социално изключване със 787 000 души до 2030 г. (намаление с 9.6 процентни пункта спрямо базовата 2019 г.). Към нея е формулирана специфична подцел за намаляване броя на децата под 18 години в риск от бедност или социално изключване със 196 750 лица до 2030 г.(25% от общата национална цел). Тя отчита сериозните предизвикателства, свързани с високото равнище на детска бедност или социал но изключване в България и кореспондира изцяло с визията и приоритетността на политиките за насър чаване на детското благосъстояние. С изпълнение то на тази цел се очаква делът на децата в риск от бедност или социално изключване през 2030 г. да намалее с 15 процентни пункта спрямо 2019 г. Водещ стратегически документ, който посочва визи ята, целите и мерките за развитие на политиката в областта на бедността и социалното изключване в България до 2030 г., е Националната стратегия за на маляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030(НСНБНСВ). Отчитайки многоизмер ния характер на бедността, ключовите приоритети на политиката за намаляване на бедността и насър чаване на социалното включване са: • устойчива интеграция на пазара на труда на не активни и безработни лица, в т.ч. продължително безработни; • равен достъп до качествено предучилищно и учи лищно образование; • равен и ефективен достъп до качествено здраве опазване; 11 В Международния ден на равното заплащане: Пандемията задълбочава разликата в доходите между мъже и жени, КНСБ: https://knsb-bg.org/index.php/2020/09/18/vmezhdunarodniya-den-na-ravnoto-zaplasthane-pandemiyatazadalbochava-razlikata-v-dohodite-mezhdu-mazhe-i-zheni/ (последно достъпен на 21.10.2022) • достъпни и качествени социални и интегрирани услуги и интегрирана подкрепа; • ефективна и целенасочена финансова и матери ална подкрепа на нуждаещите се; • осигурена достъпност на средата – физическа, ар хитектурна, институционална, информационна и достъпност на транспорта и транспортните услуги; • подобрени жилищни условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните; • работа в партньорство и прилагане на иновативни подходи при провеждане на интегрирани полити ки за социално включване и социални иновации. За изпълнение на Националната стратегия е приет План за действие за периода 2021-2022 г., в който са включени конкретни мерки и дейности, индикатори, отговорни институции, финансиране и др. Основният фокус на Плана е поставен върху мерките в областта на заетостта, осигуряването на достъп до качествено предучилищно и училищно образование и достъп до качествено здравеопазване. Други по-важни дейности са осигуряване на възможности за придобиване на ди гитални умения, подкрепа за развитието на социални предприятия и увеличаване на размерите на пенсиите. Предвидени са и мерки за подобряване на достъпа и качеството на социалните услуги, развитие на интегри рани междусекторни услуги, както и за създаването на условия за пълноценно участие на хората с уврежда ния във всички области на обществения живот. В кон текста на възстановяването от кризата, свързана с раз пространението на КОВИД-19, както и на протичащите процеси на дигитализация в обществото разработва нето и прилагането на социални иновации и инова тивни модели и услуги за насърчаване на социалното включване са също във фокуса на Плана. Когато става въпрос за бедността и социалното из ключване при жените, е необходимо да отбележим, че често една от причините за изпадането им в бедност е упражненото върху тях насилие. От друга страна, бед ността и икономическата зависимост увеличават риска жените от различни възрастови групи да станат жерт ва на насилие. Въпреки че насилието над жените не се наблюдава само сред хората с ниски доходи, жените от тези социални слоеве, които имат оскъдни ресур си, разполагат с по-малко възможности да избегнат насилието, било то в семеен контекст или в рамките на трафика на хора особено когато трафикът на хора е с цел сексуална експлоатация. Ако жените, които са били подложени на насилие, са финансово зависими от партньорите си, за тях е по-трудно да напуснат ситу ацията на насилие, тъй като в случай, че направят това, те не биха имали друг избор, освен да прибягнат до услугите, предоставяни от публичните администрации, а при тези услуги се наблюдават значителни различия между отделните държави членки. Наблюдават се зна чителен брой случаи, в които жени загубват предиш ната си икономическа стабилност, изпадат в бедност и страдат от социално изключване като пряко следствие от насилието, на което са били подложени. 18

ЖЕНИТЕ, РАВНОПОСТАВЕНОСТТА И БЕДНОСТТА(ПОЛИТИКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЖЕНСКАТА БЕДНОСТ, ДЪРЖАВНИ СТРАТЕГИИ И ПЕРСПЕКТИВИ) В тази връзка в Националната стратегия за насърча ване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2021-2030 г. и в Националния план за действие за на сърчаване на равнопоставеността на жените и мъ жете за периода 2021-2022 г. един от приоритетите е именно борбата с насилието и защита и подкрепа на жертвите. но подпомагане(ППЗСП) с плавна трансформация и преминаване на помощите от ГМД към линия на бедност 12 до 2024 г., които да са не по-малко от 30% от нея, но е необходимо кардиналното решаване на този въпрос с изменение на Закона за социално подпомагане, който бе внесен през май тази година в Народното събрание, но не мина на разглеждане. Законът за защита от домашно насилие урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане. Данните от възложеното от Министерството на пра восъдието през 2022 г. социологическо проучване на нагласите към домашното насилие и Законът за за щита от домашното насилие сочат, че ако през 2019 г. домашното насилие е проблем, който често остава в рамките на семейството, то през последните няколко години този проблем надхвърля рамките на семей ството. От извършеното проучване се установява, че домашното насилие е разпознато като тема от висо ка обществена значимост. Всеки 9 от 10 споделят, че домашното насилие е сериозен обществен проблем. Нараства и броят на издадените заповеди за неза бавна защита, като през 2020 г. техният брой е 2 198, а през 2021 г. броят им е 2 290, което означава ръст на случаите, в които е налице пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице с близо 10%. Забелязва се и ръст на пострадалите от домашно на силие мъже(спрямо 2020г.), като за 2019 г. техният брой е 384, през 2020 г. – 349, а през 2021 г. – 380. За съжаление обаче, се запазва и високият ръст на слу чаите с пострадали от домашно насилие жени. По да нните на МВР техният брой през 2019 г. е 2 820, през 2020 г. е 2 567, а през 2021 г. броят им вече е 2 816. Предизвикателства Бедността и материалните лишения са съществен фактор за ограничаването на достъпа до адекватни и качествени услуги. От друга страна, ограниченият достъп до качествени услуги – не само образовател ни, но и здравни, социални, жилищни и др., допъл нително допринася за затварянето на кръга на бед ността и социалното изключване. Законодателната рамка, отнасяща се до социално то подпомагане също не създава среда, достатъчно благоприятна за преодоляване на бедността, пора ди неадекватното покритие на гарантирания мини мален доход и ниските разходи за социална закри ла. Делът на разходите за социална закрила в БВП в България е 18.6% за 2021 г. Въпреки увеличения та, този дял остава по-нисък от средното равнище за ЕС – 27 – 26.9%. Миналата година, по време на служебното правителство, се направи изменение на Правилника за прилагане на Закона за социал Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030 г. е ос новният документ, в който са заложени цели, мерки и дейности за намаляване на бедността. Необходим е по-сериозен фокус върху интегрирания подход, по добряване на координацията и сътрудничеството с цел интегрирана подкрепа, включително и за жените и семействата от групи в риск от бедност или социал но изключване. Стратегията по заетостта 2021-2030 г. също иденти фицира необходимостта от специален фокус върху родителите, включително самотни и многодетни родители; необходимо е да се подготвят мерки за преодоляване на женската бедност, включващи на сърчаване на работодателите да наемат безработни родители с деца, обучение за осъвременяване на знанията и уменията на родители след отпуск за от глеждане на деца и др. Необходимо е и въвеждането на допълнителни мер ки за съвместяване на трудовия и семейния живот и свиване на разликите в заплащането между два та пола, както и координиран подход за справяне с многобройните причини за това. През последните години много правителства укрепиха антидискрими национното законодателство, подобриха достъпа на жени и момичета до образование и обучение и въве доха политики за семейството, целящи да гарантират, че всички мъже и жени могат да участват пълноцен но в платена работа. Много работодатели въведоха програми и практики, насочени към премахване на дискриминацията и подпомагане на кариерата на жените. Профсъюзите разшириха приоритетите си в процесите на колективно договаряне, за да включат въпроси за баланса между работата и личния живот, които са важни както за майките, така и за бащите, но проблемите в тази насока са все още нерешени. По-доброто разпределение на грижите трябва да се съпровожда от повишаване на престижа на ра ботните места, свързани с полагането на грижи, така че да се постигне напредък с оглед на по-доброто споделяне на времето и труда в домашната и про фесионалната среда. Това е от съществено значение за осъществяването на напредък по отношение на равенството между половете и борбата със струк турните аспекти на бедността сред жените. 12 С ПМС от август 2021г. линията на бедност в България се опре деля по методика и е обвързана с данните на EU-SILK на Евростат. 19

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ Международно изследване показва, че семейства, които имат дете с увреждания, по-често изпитват го леми затруднения да посрещнат своите ежедневни нужди, по-висок процент от майките в такива се мейства не ходят на работа и по-висок процент от бащите имат по-малка активност на трудовия пазар. Според данните за България от същото изследване 86.3% от семействата с деца с увреждания в извад ката имат затруднения да посрещат ежедневните си разходи; за семейства без деца с увреждания този процент е 59.8%. Ограничените възможности за гъв кава заетост, които засягат възрастните в България в най-висока степен в сравнение с други страни от ЕС, са предпоставка за изключване на родители на деца(най-често жените) с увреждания от пазара на труда и повишен риск от бедност на домакинството. През 2020 г. 39.9% от общия брой на незаетите жени в България в активна възраст не работят поради не обходимост да полагат грижи за възрастен или дете с увреждания, в сравнение със средна стойност от 27.3% за ЕС – 27. От една страна, обществото според наложените сте реотипи очаква от жените да поемат отговорността за полагането на грижи и те продължават да посве щават на тези задачи повече часове и дни, отколкото мъжете. Това не само ограничава времето, което мо гат да отделят за обучение, за преквалификация или за работата си, но и поддържа стереотипните пред стави, според които участието на жените на пазара на труда е второстепенно в сравнение със семейните им отговорности. По този начин се възпрепятства ре ализацията им в определени сектори, професии или заемането на определени длъжности. Това води до хоризонтална и вертикална сегрегация на работното място и до процес, при който неравенството между половете на пазара на труда и неравенството между половете в домакинствата се подхранват взаимно. Особено важен инструмент в тази посока е предос тавянето на качествени социални услуги и улеснява не на достъпа до тях. Социалните услуги имат за цел превенция на социалното изключване, гарантиране правата на лицата и подобряване на качеството на техния живот. Също така секторът за социални услуги има сериозен потенциал за разкриването и предла гането на нови работни места, предвид демограф ските характеристики на населението и очертаващи те се социални тенденции. От съществено значение е да се насърчат структур ните промени в управлението и данъчното облагане, както и ефективно да се интегрира принципът на ра венство между половете в различните политики. От друга страна, за да гарантираме равния достъп до основни услуги като здравеопазване, образование и услуги за лицата, нуждаещи се от грижи, трябва да подобрим капацитета на държавите за преразпреде ляне на ресурсите и да усъвършенстваме функцио нирането на системите за социална сигурност, които зависят от наличието на достатъчно финансиране. Ето защо е още по-важно да се интегрира прин ципът на равенство между половете на всяко едно равнище от бюджетния процес на ЕС, така че при ходите и разходите да служат като социални инвес тиции за постигане на целите, свързани с равен ството между половете, сред които е и борбата с бедността сред жените. 20

ОБРАЗОВАНИЕТО – ЕФЕКТИВНА ПОЛИТИКА СРЕЩУ БЕДНОСТТА И СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ 4 ОБРАЗОВАНИЕТО – ЕФЕКТИВНА ПОЛИТИКА СРЕЩУ БЕДНОСТТА И СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ Виолета Христодулова Директор на ОУ„Васил Левски“, с. Рогош Образованието е най-мощното оръжие, което можете да използвате, за да промените света. Нелсън Мандела Образованието е придобиване на знания, уме ния, ценности, морал, вярвания и навици. Учи лището е основният фокус, когато става въпрос за образование. Върнете се в ученическите си години – какво озна чаваше училището за Вас? Хареса ли Ви? Какви бяха върховете и какви бяха спадовете? Всеки преживява образованието по различен начин, но то е фунда ментално за нашето развитие, не мислите ли? Когато разглеждаме значението на образованието, трябва да признаем, че образованието е нещо по вече от седене в класната стая и получаване на знания. Училището предоставя на своите ученици не само възможността да се образоват, но това е и мяс тото, където те се учат да се социализират, да взаимо действат с другите и да развиват умения, които не е задължително да бъдат преподавани в класната стая. Образованието обикновено се разглежда като един от стълбовете в основата на обществото, който носи икономическо богатство, социален просперитет и политическа стабилност. Икономи ческият и социален статус зависи от образованието на човек, защото допринася за индивидуалните способ ности за управление на качеството на живот. Тъй като образованието развива икономиката и обществото на страната, правото на образование е признато от ООН и е заложено в Конституцията ни. Всъщност спо ред Конвенцията на ООН за правата на детето, която и България е подписала, държавите страни трябва да признаят правото на детето на образование. Ангажиментът към подобряване на образова нието е в основата на последователните законо дателни реформи. През 2015 г. законодателството в сферата на образова нието се променя коренно. Народното събрание при ема изцяло нов Закон за предучилищното и училищ ното образование със заявка да„подреди“ и уреди подобре законово целия образователен процес. Много са причините, които налагат приемането на новия за кон: действащият Закон за народната просвета(ЗНП) е приет през 1991 г. и оттогава е изменян и допълван по вече от 20 пъти. Той съдържа оскъдна уредба и оставя основни обществени отношения да бъдат уредени на подзаконово ниво. Динамичните промени в общест вените отношения през последните години, бурното навлизане на информационните и комуникационните технологии в човешкия живот поставят нови предиз викателства пред традиционните образователни мо дели и традиционните форми на общуване. В този смисъл постепенно надделява мнението, че е необходимо предефиниране на целите на българ ското предучилищно и училищно образование. Необходимостта от нов закон произтича и от факта, че действащата до този момент нормативна уредба не поставя ясно и категорично фокуса върху разви тието на личността на детето и ученика, с неговата автономност и свобода на избор, право на личен стремеж към преуспяване и благоденствие, при надлежност, участие и отговорност към множество общности и групи едновременно. Новият Закон за предучилищното и училищното образование цели да се преодолеят основните предизвикателства, кои то съвременното общество поставя пред българско то образование. Основната цел на образованието вече не може да бъде механичното усвояване и въз произвеждане на готови масиви от знания. В инфор мационния век, в обществото на знанието, основна та цел на образованието трябва да бъде развитието на умения за сложното боравене с постоянно про меняща се информация и усвояване на методи на учене, на ключови компетентности и нагласа за учене през целия живот. В Закона образованието ясно и категорично е де финирано като национален приоритет чрез новото разбиране за образователните стандарти с акцент върху постигането на целите и резултатите – съвкуп ност от задължителни изисквания за резултатите в 21

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ системата на предучилищното и училищното обра зование, както и за условията и процесите за тяхното постигане. Реализирането на качествено нов процес в българското образование е ключов момент в но вия закон, в който е залегнало регламентирането на приобщаващото образование като неизменна част от правото на образование – процес на осъзнава не, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или на всеки ученик и на разнообрази ето от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаване то, и в същото време създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всич ки аспекти на живота на общността – важно е всяко дете и всеки ученик. Създаването на нов вид училище – обединено(от І до Х клас), се явява важен фактор за превенцията на ранно отпадане от образователната система. В тези училища на учениците се дава възможност да завършат първи гимназиален етап в родното си място, което е важно за ученици от малки на селени места или за тези, чиито семейства са в затруднено финансово положение. Тези училища могат да осигуряват и професионална подготовка – така учениците ще могат да придобият квалифика ция по част от професия, а за професии с І степен на професионална квалификация – и придобиване на професионална квалификация. Съществен момент в новия Закон е и уреждането на обществени от ношения, свързани с възможностите за валидиране на компетентности(за лица, навършили 16 години, които нямат придобито основно или средно образо вание) в неформалното обучение и учене като част от широкоразбирания образователен процес. Опти мизира се самостоятелната и индивидуалната форма на обучение, развива се дистанционната форма на обучение и се въвежда комбинирана форма на обу чение. Целта е: повече възможности за достъп на различни категории лица до образование и пре венция на отпадането и ранното напускане. Очакванията са прилагането на Закона да отговори на очакванията и на участниците в системата, и на обществото за по-качествен и пълноценен образо вателно-възпитателен процес, като гарантира дос тъпа до образование и намаляване на броя на не обхванатите и отпаднали ученици; да осигури под крепа на личностното и индивидуално развитие на всяко дете и ученик; да въведе нова образователна структура и да повиши качеството на образованието. Може ли образованието да се счита за решение на проблема с неравенството? Разбира се! Въздействието на доброто образование върху шан совете в живота, особено по отношение на увелича ване на човешкия капитал и способността да бъдем икономически конкурентоспособни на пазара на труда, не трябва да се подценява. Образованието„сребърен куршум“ ли е? 13 Процесът на обучение и образование играе критич на роля по отношение на уменията и когнитивното развитие както на лично, така и на социално ниво. Ето защо образованието се смята за жизнено важно и може би е„сребърният куршум“ в бит ката за намаляване на неравенството, достъпът до образование трябва да бъде основно право. А училищата трябва да се разглеждат като фун даментално жизненоважни места. Нещо повече, към учителите трябва да се отнасят с най-голямо уважение и да им се плаща добре за жизненова жната роля, която играят в обучението на децата не само със знания, но и с житейски умения. Докато образованието обикновено се смята за дей ност, която се извършва в училища, колежи и уни верситети, има аргумент, че по-широко определение може да вземе предвид професионалното обучение като това, което се случва на работното място, както и непрофесионалното обучение като възрастни или т.нар.„учене през целия живот“. Образователната степен и професията на родителите са важен фак тор за бъдещото развитие на децата. Подпомагане то на млади хора от домакинства с ниски доходи да достигнат високи нива на способности на училищно ниво – това трябва да стане ключова цел на обра зователната политика. По данни на НСИ по-висо кото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2021 г. седем от десет деца(73.2%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.9%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с ро дители със средно образование е два пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование. 13 Цитатът е от епизод на„Западното крило“, в който Сам Сиборн казва следното: „Образованието е сребърният куршум. Образованието е всичко. Не се нуждаем от малки промени, имаме нужда от гигантски, монументални промени. Училищата трябва да са дворци. Конкуренцията за най-добрите учители трябва да бъде жестока; те трябва да получават шестцифрени заплати. Училищата трябва да бъдат невероятно скъпи за правител ството и абсолютно безплатни за гражданите точно както на ционалната отбрана.“ 22

ОБРАЗОВАНИЕТО – ЕФЕКТИВНА ПОЛИТИКА СРЕЩУ БЕДНОСТТА И СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ Фиг. 1 Относителен дял на децата в риск от бедност по образователна степен на техните родители – НСИ % 100 80 95.3 87.2 84.1 60 56.5 94.1 86.5 73.2 61.3 40 20 15.9 0 небедни 43.5 12.8 4.7 бедни 26.8 небедни 38.7 13.5 5.9 бедни 2020 2021 Начално и без образование Основно Средно Висше Сред основните причини за бедността сред жените в определени групи е и ранното отпадане от учили ще, следствие от ранните бракове и раждания. Това предопределя и по-нататъшния им живот. Те остават изолирани поради липса на социални и професио нални умения и са ориентирани към нископлатени сфери на заетост, а в повечето случаи са и в невъз можност за участие на пазара на труда. Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност, независимо от етническата принадлежност – с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намаля ва. Рискът от бедност за лицата с начално и без об разование е 18 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българ ската етническа група и 8 пъти за турската етническа група. При лицата, определили се като роми – близо две трети от лицата с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден. Фиг. 2 Относителен дял на работещите лица по образование, риск от бедност и етническа принадлежност през 2021 година – НСИ Българска Турска Начално и без образование Основно Средно Висше Начално и без образование Основно Средно Висше Начално и без образование Основно Средно Висше 0 35.5 74.7 91.9 96.4 76.8 87 86.3 97.1 33.8 57.6 70.0 100.0 20 Небедни 40 Бедни 64.5 66.2 60 25.3 8.1 3.6 23.2 13 13.7 2.9 42.4 30.0 80 0.0 % 100 Ромска Бедността при жените е пряко свързана с липсата на икономически възможности, на достъп до икономи чески ресурси, достъп до образование. През 2019 г. ЮНЕСКО излиза със стряскащи цифри: 132 милиона момичета по света не ходят на училище. Две трети от 750-те милиона възрастни без основни умения за грамотност са жени. И само 1% от най-бе дните момичета в страните с ниски доходи ще за вършат средно образование. В 28 страни, предимно с високи доходи, 70% от учителите в прогимназиал ния етап са жени, но жените представляват само 53% 23

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ от главните учители. Извън училището продължават да съществуват неравни възможности с технически и професионални програми, които остават мъжки бастиони. Само една четвърт от записаните в програ мите по инженерство и информационни и комуника ционни технологии са жени. В страни, в които нивото на общо образование и професионална подготовка на жените и мъжете са сходни, в някои сектори пора ди икономическите трансформации през последното десетилетие силно се е увеличила или безработицата при жените, или несигурният характер на тяхната за етост. Следователно делът на жените сред бедните се е увеличил. Жените в страните, в които момичетата напускат образователната система рано, без никаква квалификация, са сред най-уязвимите на пазара на труда. В страни с икономики в преход и в други стра ни, претърпели фундаментални политически, иконо мически и социални трансформации, тези трансфор мации често водят до намаляване на доходите на жените или до лишаване им от такива. Половите стереотипи в образованието могат да до ведат и до професионална сегрегация, основана на пола. Ако жените не избират определена профе сия, това може да се основава на начина, по който те са социализирани от ранна възраст, или защото съществуват бариери за навлизане в тази професия. Например липсата на жени, които навлизат в науката, се дължи отчасти на това, че момичетата не са насър чавани(доклад на ОИСР) 14 . Жените са недостатъчно представени в предметните области на STEM(наука, технологии, инженерство и математика), в които в момента те представляват едва 19% от студентите в страните от ОИСР. Освен това жените, които започ ват работа в областта на технологиите, са два пъти по-склонни от мъжете да ги напуснат. Това показва разделението между половете между секторите на работната сила и разкрива половата принадлежност на различните предмети, изучавани в училище, като предметите STEM се считат за по-пространствени и логични и следователно по-подходящи за мъжете. Липсата на женски модели за подражание в тази об ласт, съчетана с липсата на увереност, означава, че жените не са склонни да навлязат в сфера, в която доминират мъжете. Това представлява допълните лен проблем за бъдещето в свят на цифрова тран сформация, тъй като бъдещите работни места ще бъдат в областта на технологиите, което води до възможността за влошаване на равенството между половете, ако тази тенденция не бъде променена. И тъй като се очертава тези професии да бъдат сред високо заплатените на пазара на труда, това разде ление ще увеличи още повече разликата в заплаща нето на мъжете и жените. Промяната изисква ускорена политическа воля, ино вации и стратегически инвестиции в подходи, насо чени към структурните бариери и първопричините за неравенствата между половете, включително дис криминационни социални норми, нагласи и практи ки. В този смисъл повдигането от страна на Българ ското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. на темата за„Жените в цифровия свят“ бе положителна стъпка към поставяне във фокуса на обществения дебат подобряването на конкурентоспособността на ИТ компаниите, увеличаване броя на жените в тех нологиите и инженерните специалности, стимулира не на кариерното им развитие, подобряване на на учните изследвания в областта. Трябва да се работи в посока насърчаването на равенството между по ловете във всички аспекти: от предоставянето на об разование до успешната професионална реализация. Установено е, че образованието на момичетата носи не само индивидуални, но и по-широки обществени ползи. Когато момичетата са образовани, животът им, животът на техните деца, семейства, общности и държави се подобряват. Здравните, образователните, социалните, икономическите и лидерските перспек тиви се увеличават, докато уязвимостта към бедност, болести, експлоатация и насилие намалява. И да, образованието всъщност е„сребърният куршум“. 14 Gender Equality, OECD: https://www.oecd.org/gender/data/(по следно достъпен на 21.10.2022) 24

РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ПАЗАРА НА ТРУДА. НЕ ДАЛИ, А КОГА И КАК? 5 РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ПАЗАРА НА ТРУДА. НЕ ДАЛИ, А КОГА И КАК? Александра Берданкова Координатор, Обединение на жените социалистки в БСП – област Пловдив Равенството между половете означава равно уваже ние, права и възможности за всички, еднакъв достъп до възможности, ресурси, способност да се участва във вземането на решения във всички сектори на нашия социален, икономически и политически жи вот. На пръв поглед това изглежда доста очевидно и ясно и може дори да изглежда вече постигнато, но за да разберем напълно реалностите, трябва да от ворим очи и да видим цялата картина. Все още пред обществото ни стоят темите за дискриминация, по лови стереотипи, различен достъп до образование, медийно третиране, социални политики и неравен ство в заплащането, сексизъм и тормоз. А това озна чава, че въпреки повече от век активности в посока преодоляване на неравнопоставеността, равенство то между половете е все още тема за дискусии и нови решения. Причини за разликата в заплащането на жените и мъжете Причините за разликата в заплащането на жените и мъжете са множество и разнообразни и включват влияния от обществото, правителствени политики, организационни политики и индивидуални избори, направени с оглед на социалните норми и очаквания. Те включват: • дискриминация при заплащането, която може да е резултат от пряка дискриминация – запла щането на жените да е по-малко, защото е жена, или непряка – която може да е резултат от под ценяването на работата, която обикновено се из вършва от жени. Към днешна дата отчитането на разликата в заплаща нето на жените и мъжете не е довело до значителни подобрения. Данните сочат, че разликите в заплаща нето остават и намаляват с много бавни темпове. Никое общество не е свободно от дискриминация, а дискриминацията при заетостта и професиите е уни версално и постоянно развиващо се явление. Разли ките в начина на живот са свързани с предположе нията за интерфейса„работа – дом“. Предполага се, че жените са по-склонни да бъдат тези, които полагат грижи в дома и следователно е по-вероятно да от състват от работа, често в кратки срокове, за да се грижат за деца, или да бъдат по-малко ангажирани с работата поради семейните си отговорности. Това може да доведе и до дискриминация по отношение на повишения в работата или надграждащо обуче ние. Дискриминирането на основа на тези предпо ложения е против закона, но доказателствата сочат, че то все още преобладава, особено по отношение на бременността и майчинството. • отпуск за майчинство и вследствие на това – за Много от свързаните с пола роли трябва да бъдат губа на умения, което възпрепятства напредъка поставени в техния културен контекст и могат да се в кариерата; променят с времето. В контекста на работното място • семейни отговорности, които оказват влияние ролите, свързани с пола, водят до това, че опреде върху кариерното развитие; лени професии се възприемат като по-подходящи • по-честата заетост на жените на непълно работ за мъжете или жените, което води до неравни резул но време, което обикновено е по-ниско платено тати. Неравенството между половете на работното от работата на пълен работен ден; място вероятно е един от най-познатите контексти за • професионална сегрегация, при която жените са разпознаване на неравнопоставеността между по непропорционално представени в по-нископла ловете, тъй като е сравнително по-регулиран аспект тени професии; от живота ни, отколкото дома или обществото като • вертикална сегрегация, при която мъжете са не цяло. След образованието, равните права на труд пропорционално представени на по-високо пла осигуряват едно от ключовите средства за постигане тени позиции; на независимост, икономическа сигурност и благопо • подценяване на женския труд(и следователно лучие, професионален и обществен статус, чувство за по-ниско заплащане); професионално постижение и личностно израстване. 25

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ Разбираме ли предизвикателствата пред нас? Разбирането на неравенството на работното място ни сблъсква с една от най-популярните метафори – тази за стъкления таван. Метафора, която подсказва, че има някаква бариера, която пречи на жените да достиг нат пълния си потенциал или да достигнат до висшите ешелони на организациите, в които работят. Идеята за „стъкло“ предполага, че не става дума за политика, пра вила или практика, които казват, че на жените не им е позволено да излизат отвъд тези позиции, а по-скоро за прозрачна бариера. Бариера, която ни позволява да видим какво има отвъд, но не и да преминем през нея. Интересно е, че след метафората за стъкления таван се появяват цял набор от такива, които говорят за различ ни видове неравенство между половете на работното място. Като например„стъкленият ескалатор“. Тук ста ва дума за относително прозрачни неравенства на ра ботното място, но ескалаторът се фокусира върху това, което се случва с мъжете. Действието на„стъкления ескалатор“ поставя темата за положението на мъжете в доминирани от жени професии, в които те вместо да се изправят пред нещо като еквивалент на„стъклен та ван“, получават тласък към върха. И още една свързана концепция –„спукан тръбо провод“ 15 , която се използва, за да се обясни защо жените, които навлизат в дадена професия, не на предват до високи позиции. Това е особено забеле жимо в случаите, когато в образованието и в ранни те професионални години има равнопоставеност на половете, но на по-късен етап доказателствата сочат, че жените са склонни да напускат професията в не пропорционално по-висок процент от мъжете, което води до по-малко жени, заемащи по-високи пози ции. В науката има специфични етапи от кариерата, за които се твърди, че влияят на това – като напри мер по-малкият брой жени, получаващи субсидии за научни изследвания 16 . Ярък пример за това явление са информационните и комуникационни технологии. Това е сектор с нисък процент на работещи в него жени, дължащ се главно на лошо равновесие между професионалния и личния живот, организационни ограничения и среда, в която преобладават мъжете. Допълнително доказателство колко губят компании те от тази неравнопоставеност е фактът, че годишна та загуба на производителност за европейската ико номика, дължаща се на това, че жените напускат ра ботата си в областта на цифровите технологии, за да останат без заетост, възлиза на 16,1 милиарда евро. „Пропаст в увереността“. Интересното за нея е, че дори успешните жени, които често изглеждат увере ни, могат да станат нейна жертва. Разбира се, мъжете също могат да изпитват липса на увереност, но до казателствата сочат, че жените са по-склонни да бъ дат неуверени, особено в началото на кариерата си. Това от своя страна може да създаде впечатлението, че те са по-малко способни и компетентни или да създаде това усещане у самите жени, което означава, че е по-малко вероятно да оценят способностите си, да се възползват от съществуващите възможности и да договорят подходящо признание за работата си в сравнение с мъжете. Разликата в самоувереността се свързва и с намалената склонност за преговори, включително и с намалена вероятност за договаря не на работна заплата. Това, от своя страна, води и до намалената вероятност за поемане или очакване за постигане на лидерски роли, което означава, че е по-малко вероятно жените да бъдат на позиции с власт и влияние 17 . Необходимостта от постигане на„съвършенство“ (или стремеж към него), вместо да бъдат уверени, че са„достатъчно добри“. Тенденцията жените да бъдат уверени, че могат да свършат 100% от работата, преди да кандидатстват за нея(в сравнение мъжете, които се задоволяват да изпълнят 60% на критериите). Липса на подкрепа. По-голям риск след майчинство да не могат да се присъединят отново към професи ята(напр. загуба на умения). Риск от изключване и изолация и„невписване“. Заблуда за свободата. Сред факторите, които оказват влияние върху равнопоставеността са избор(когато жените избират да излязат от професията) и барие ри(като дискриминация). Но аргументите за„избор“ са по-сложни и предполагат, че жените са свободни да решават кое е правилно за тях и за семейството им. Изборите се правят в контекста на структурите на държавата, включвайки и обществените нагласи и очаквания. Например достъпна възможност за от глеждане на децата и стереотипите, че отглеждането на деца е„женска работа“ влияе върху„свободния из бор“. С други думи, както аргументите за„избор“, така и бариерите изискват особено внимание. Професионалната сегрегация не води само до раз лики в избора на работа, но и до статуса на тези професии. Според Международния доклад за не равенството между половете от 2021 на Световния икономически форум 18 , проследяващ неравенството между половете, още едно поколение жени трябва да чака равенство между половете, тъй като към ос 15 Проучване на Комисията, озаглавено„Жените в ерата на ци фровите технологии“, 2018 г. 16 Leaky pipeline for women scientists dries up after they win first big grant, Nature: https://www.nature.com/articles/d41586-01805759-w(последно достъпен на 21.10.2022) 17 Ambition and gender at work, The Institute of Leadership and management: https://www.institutelm.com/resourceLibrary/ ambition-and-gender-at-work.html(последно достъпен на 21.10.2022) 18 Global Gender Gap Report 2021, World Economic Forum: https:// www.weforum.org/reports/global-gender-gap-report-2021/ (последно достъпен на 21.10.222) 26

РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ПАЗАРА НА ТРУДА. НЕ ДАЛИ, А КОГА И КАК? таващото време се добавят допълнителни 36 години за премахване на разликата между половете. Про пастта леко се свива в сравнение с 2020 г., но все пак ще са необходими още 267 години, за да се затвори. Бавният напредък, наблюдаван при преодоляването на разликата между икономическото участие и въз можностите, е резултат от две противоположни тен денции. От една страна, делът на жените сред ква лифицираните специалисти продължава да нараства, както и напредъкът към равенство в заплащането, макар и с по-бавни темпове. От друга страна, об щите различия в доходите все още са само частично преодолени и има постоянна липса на жени на ръко водни позиции, като жените представляват едва 27% от всички мениджърски позиции. Освен това налич ните данни за изданието на доклада от 2021 г. все още не отразяват напълно въздействието на панде мията. Следователно в световен мащаб икономиче ската разлика между половете може да бъде между 1% и 4% по-голяма от отчетената. Фиг. 1 Глобален индекс на неравенството между половете Източна Европа и Централна Азия Данните ясно говорят, че България е сред страните, в които женската бедност не е мит. През 2021 г. 31.7% от българите, или 2 193.5 лица, са били в риск от бед ност и социално изключване. Бедността при жените е 33.9% или просто казано над 1 209 000 български жени са в риск от социално изключване по този по казател. За сравнение – мъжете са 29%. На второ място, според изследването на НСИ бедността засяга всяко второ домакинство с едно лице(жена) и това са 48.6%. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13.9 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. В областите Русе, Кюстендил, Разград, Ямбол, София, София(столица), Сливен, Перник, Търговище, Смолян и Плевен отно сителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. 19 На какво се дължи този факт? 19 Индикатори за бедност и социално включване общо за страната, НСИ: https://www.nsi.bg/bg(последно достъпен на 21.10.2022) Изследванията сочат, че е последица от значително по-ниските трудови доходи и по-неблагоприятните позиции на работното място за жените, в сравнение с мъжете. Жените са по-уязвими и заради достъпа до пазара на труд, разделението на платения и домашен труд, управлението на ресурсите, икономическите възможности и участието във властта и политиче ските права и свободи. През 2020 г. с промени в Кодекса на труда бяха уве личени допустимите часове извънреден труд от 150 на 300 часа. За съжаление, това не означава по-го леми възнаграждения и заплати, а по-голям риск за здравето на работещите и по-ниска ефективност. Тази промяна даде възможност на бизнеса абсолютно за конно да увеличи работния ден на 9 часа. Работната седмица до 56 часа, а междуседмичната почивка – 36 часа, а в някои случаи тя може да бъде по-малка и от 24 часа. С направените промени представата ни за дневна и седмична продължителност на работното време коренно се промени. Тази промяна има теж ки последствия за работещите, техните семейства и обществото, тъй като все повече се размива грани 27

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ цата между работно и свободно време. За работещи те жени тази промяна има няколко измерения. Част от тях са пряко зависими и от семейното положение. Човек със семейни задължения, който трябва да се съобразява с работното време на детските заведения и училищата, с времето за сън на децата си, или пък човек, който се грижи за възрастен вкъщи, трудно ще успее да отговори на изискването за извънреден труд. Изследване на пазара на труда от 2018 г. сочи, че близо 12% от наетите жени работят повече от 40 часа седмично. За жените, които срещат трудности да ба лансират между платения труд и неплатените домаш ни задължения, интензивността на работата може да доведе до изключването им от пазара на труда или да ги изтласка към почасова работа. Това, от своя стра на, ще доведе до увеличение на т.нар.„женска бед ност“. Увеличението на извънредния труд ще доведе до експлоатацията на женския труд в силно фемини зираните професии, като пример ще дам шивашки те предприятия(за условията, в които е алармирано многократно). Трудът ще се увеличи, но при същото мизерно заплащане. Направената промяна може да бъде използвана от работодатели, за да притискат служителки, включително и такива, които са възпре пятствани заради КОВИД-19(който усили натиска вър ху жените допълнително) да се върнат на работното си място, но които законът пази от уволнение. Посочената по-горе статистика на пръв поглед гово ри положително за процесите в страната ни. Но извън това имаме ли разбиране на проблема като общество? Какво прави държавата? И какво трябва да направи? Нужни са ясни и реални промени в законодателство то на страната, в модела на корпоративната социална отговорност. Защото политиката не трябва просто да дава възможност на хората днес, а да могат да разчи тат на нея и в бъдеще. По-голямата част от законода телството в социалната сфера се фокусира върху за щита правата на личността срещу пряка, комбинира на или непряка дискриминация. Нужна е политика за разработване и гарантиране на държавно финанси ране на конкретни мерки за борба срещу бедността сред жените. Нужна е и политика за справедливостта! 28

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕМА„БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ 6 ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕМА„БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ Резултатите от анкетата, която ви представяме, не претендират да са представителни поради малката извадка, но считаме, че са отправна точка за разми съл по темата„Бедност сред жените“, познаването на проблема и осъзнаване ролята на институциите в неговото разрешаване. Анкетирането е извършено изцяло онлайн, с участи ето на 300 респонденти, представители на Обедине нието на жените социалистки, на неправителствени организации и други участници на случаен принцип, проведено в периода април – май 2022 г. Считаме, че един от съществените недостатъци на анкетата е ниската представителност на мъжете сред анкетира ните – 15%. А от друга страна, и това, че по-голямата част от анкетираните са с висше образование – 74%. Възрастово най-малък е броят на участниците под 25 години – 6%, както и на тези над 66 години(имайки предвид това, че анкетирането е изцяло онлайн) – 7%. Респондентите отговаряха анонимно на 12 въпроса, два от тях с възможност да се отговори по преценка на анкетирания. Въпреки че голяма част от тях не са се възползвали от тази възможност, отговорите, кои то ще видите по-долу, дават още един поглед върху темата за стереотипите в образованието и равнопос тавеността на пазара на труда. На въпрос № 6„Според Вас в България съществу ва ли„феминизация на бедността?“(бедност, която засяга жените)?“ отговорилите с„не“ и„не мога да преценя“ не попълваха отговори на въпрос № 8, от насящ се до причините, водещи до повишаването на степента на„феминизация на бедността“. Фиг. 1 Какво е Вашето разбиране за бедност(посочете най-много две от твърденията)? 9% 7% 4% 12% 10% 14% 27% 17% a) липса на доходи и ресурси, достатъчни за осигуряване на устойчив поминък б) глад и недохранване в) влошен здравен статус, увеличаване на заболеваемостта и смъртността от заболяване г) ограничен или липса на достъп до образование и други основни услуги д) липса на дом или неподходящо жилище е) опасна среда ж) социална дискриминация з) социално изключване 29

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ С въпрос № 1 попитахме коя от дефинициите за „бедност“ е най-близо до личното мнение на рес пондентите, кое е това, което според тях е основният проблем, като аспекти на бедността посочихме дос тъпа до различни услуги – заетост, здравни, образо вателни и социални услуги, качеството на жилищна та среда и др. Прави впечатление ниският процент на отговорилите, които считат, че един от аспектите на бедността е„опасна среда“. Посочилите два от говора в над 60% асоциират бедността с липсата на доходи и ресурси за устойчив поминък с глад и не дохранване, а около 40% с влошен здравен статус. Фиг. 2 Считате ли, че съществуват неравенства в заплащането по пол? 4% 15% 24% 52% 5% a) да б) не в) не мога да преценя г) съществува неравенство, но не е по полов признак д) предпочитам да не отговарям Фиг. 3 Кои според Вас са ключовите фактори, водещи до разлики в заплащането по пол(посочете най-много две от твърденията)? 18% 1% 5% 2% 20% 19% 17% 18% а) психологически фактори, които влияят за реалната оценка на труда на жените; б) трудно балансиране на работата и семейните задължения от страна на жените; в) забавяне на кариерното развитие, поради прекъсване на трудовия живот и период на адаптация; г) традиции и стереотипи, които влияят в избора на образование; д ) ниско заплащане на така наречените женски професии; е) няма разлики в заплащането по пол; ж) жените работят по малко от мъжете; з) жените са по малко ефективни на работното си място. 30

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕМА„БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ В анкетата този въпрос бе с възможност респонден тите да дадат и свободен отговор. Въпреки че това са само три отговора, в голямата си част твърденията, отбелязани в тях, въпреки отричането, дават знак за съществуването в обществото ни все още на стере отипи от рода на„мъжете са по-добри професиона листи от жените“,„нормално е управленските пози ции да се заемат от мъже“ и„жените са слабия пол“.  „Жените имат по-ниска професионална квалифи кация“ – 1 отговор;  „Причините са системни и структурни и не са свързани с горните твърдения, част от които са стереотипи.“ – 1 отговор;  „Не смятам, че конкретно за България е налице разлика в заплащането спрямо пола на лицето. Дори да съществувал този дискриминационен коректив, то в днешно време не мисля, че е на лице. Разбира се, има обективна невъзможност при определени професии, които няма как или не бива да бъдат работени от представителите на нежния пол, най-вече заради техния по-кре хък и издръжлив организъм.“ – 1 отговор. традициите и стереотипите, влияещи на избора на образование- 19%. Това затвърждаване на устойчи вите полови стереотипи и йерархията на половете на по-късен етап от живота на всеки човек продъл жава да бъде пречка пред равенството между поло вете на пазарите на труда. Близо 36%(общо) са респондентите, за които основ на пречка, водеща до различия в заплащането на труда са: трудно балансиране на работата и семей ните задължения от страна на жените; забавяне на кариерното развитие поради прекъсване на трудо вия живот и период на адаптация. Жените извърш ват по-голямата част от неплатената(грижа) работа в семейството, майчинството често има отрицателно въздействие върху разликите в заплащането на по ловете и напредъка в кариерата. В следващите въ проси има и конкретни отговори как би могло да се преодолее това неравенство. Отговор„жените работят по-малко от мъжете“ и„же ните са по-малко ефективни на работното си място“ са дали съответно 2,5% и 2,6% от отговорилите в анкетата Най-висок е процентът на лицата, отговорили, че ос новен проблем са психологическите фактори, които влияят за реалната оценка на труда на жените – 20%. Приблизително толкова са и тези, посочили като фактор в разликата в заплащането по пол За отбелязване е, че само 5% считат, че в страната ни няма разлики в заплащането по пол, което ще забе лежим и в 6-ти въпрос на анкетата, касаещ същест вуването на„женска бедност“. Фиг. 4 Трябва ли работодателите да бъдат задължени да плащат на мъжете и жените една и съща заплата за една и съща работа? 9% 3% 7% 24% 57% a) да, и предприятията следва да бъдат задължени да публикуват своите граници на заплата за всяка позиция б) не, има твърде много други променливи като образование, опит и умения, които определят справедлива заплата в) не, правителството никога не трябва да определя какво частният бизнес трябва да плати на служителите си г) не, това е без значение, защото разликата в заплащането на двата пола е мит д) не мога да преценя Едва 3% са респондентите, които поддъжат твърде- мит. За отбелязване е, че това са отговори на жени с нието, че разликата в заплащането на двата пола е висше образование и с висок личен доход. 31

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ Фиг. 5 Как оценявате риска от изпадане в бедност за жените и мъжете? 23% 0% 28% 30% 2% 2% 15% a) рискът от изпадане в бедност е по голям за жените, отколкото за мъжете б) по възрастните жени са заплашени от бедност повече, отколкото по възрастните мъже в) рискът мъжете да изпаднат в бедност е по голям, отколкото за жените г) по възрастните мъже са заплашени от бедност повече, отколкото по възрастните жени д) самотните майки са заплашени от бедност повече, отколкото семействата с двама родители е) самотните бащи са заплашени от бедност повече, отколкото семействата с двама родители ж) няма разлика Отговорите на този въпрос се потвърдиха и от из следване на НСИ, публикувано на 29 април 2022 г., отнасящо се до равнището и структурата на бед ността и социалната изолация в България – сред ед ночленните домакинства рискът от бедност при же ните е с 13.9 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години. Факт е, че възрастните жени (особено тези на възраст над 65 години) са изложе ни на най-голям риск от бедност и често получават пенсии малко над минималната. Това се дължи на няколко фактора – разликата в заплащането, както и това, че жените по-често се съгласяват да рабо тят без реално възнаграждение и без социални оси гуровки. По данни на НОИ 20 за 2021 г. пенсионерите в страната са малко над 2 милиона, а от тях 839 000 са мъже, а 1 219 000 – жени. В границите на минимал ната пенсия за стаж 72% от жените са взимали такава, при 42% от мъжете. При пенсиите между 500 лв. и 600 лв. мъжете са с близо 30% повече от жените. При пенсиите между 600 лв. и 700 лв. мъжете са с 54% повече от жените. 20 Пенсии – Статистика, НСИ: https://www.nssi.bg/publikacii/ statistika/pensii-statistika/(последно достъпен на 21.10.2022) 32

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕМА„БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ Фиг. 6 Според Вас в България съществува ли„феминизация на бедността“(бедност, която засяга жените)? 5% 35% 45% 15% а) да б) не в) не мога да преценя г) предпочитам да не отговарям Почти равен е делът на отговорилите положително и тези, според които такъв проблем не съществува или не успяват да го идентифицират. Над 70% от отговорилите с„не“ и„не мога да преценя“ в Демографския блок, в частта за личен месечен до ход, са отбелязали, че имат доход от 1000 до 2000 лв. и такъв от 2000 – 3000 лв., а над 60% от тях са жители на столицата или на областен град. Положителен отговор са дали предимно лица с до ход до 1000 лева, под и до минимална работна за плата и във възрастовия диапазон от 36 – 45 години. Фиг. 7 Според Вас повишаването на степента на„феминизация на бедността“ е в резултат на (могат да се отбележат до два отговора): 12% 7% 1% 25% 19% 21% 15% a) високата уязвимост на жените при промяна на семейния им статус раздяла, развод, овдовяване б) нарастващият брой на жените глави на семейства с деца, включително самотни майки в) по трудното излизане на жените от капана на бедността, предопределено преди всичко от грижите за децата и възрастните хора в семейството г) неравностойно положение на пазара на труда и при заплащането на женския труд д) нарушаване на трудовите права е) сравнително по трудно реализиране на жените в частния бизнес ж) не мога да преценя 33

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ 40% е достатъчно висок резултат за феминизация та на бедността, следствие на промяната в семейния статус и нарастващия брой на жените глава на се мейство. Като прибавим към тях и 21% от отговорите, че бедността се свързва и с грижата, която жените полагат за деца и възрастни, ситуацията не изглеж да никак добра. Трудността да се балансира между платения труд и неплатените домашни задължения, както и интензивността на труда водят до изключва нето им от пазара на труда, изтласкване към почасо ва работа, към нископлатени сектори. Последица са значително по-ниските трудови доходи и по-небла гоприятните позиции на работното място за жените в сравнение с мъжете. Жените са по-уязвими и зара ди достъпа до пазара на труд, разделението на пла тения и домашен труд, икономическите възможнос ти и управлението на ресурсите. Това от своя страна води до увеличение на женската бедност. Фиг. 8 Според Вас трябва ли да има програми, които да насърчават участието на жените в управлението (политика, икономика, частен сектор)? 21% 1% 2% 13% 47% 11% 5% a) да б) не в) задължително, по високият дял на жените води до по високи нива на производителност г) жените представляват важна потребителска група и има нужда гласът им да бъде чут във висшите управленски екипи д) подобряването на равенството на половете е важно не само заради социалната справедливост, но също така има убедителна икономическа обосновка е) не, защото управлението е мъжка работа ж) не ме интересува Политиката за намаляване на бедността би трябвало да се реализира не само чрез социалната политика, но и чрез политики за равнопоставеност, включи телно и по високите етажи на властта в икономиката и политиката. Това са изводите от високия процент на положителни отговори. За целта е необходимо общественият и частният сектор да взаимодействат за икономическо овластяване на жените, да бъдат приети инструменти за подкрепа на предприема чеството и създаване на възможности за свързване с бизнес мрежи и консултиране на ранен етап при стартиране на самостоятелна икономическа дейност. Същевременно ООН – жени работи в световен мащаб, за да превърне визията в целите за устойчиво развитие в реалност за жените и момичетата и стои зад равното участие на жените във всички аспекти на живота, като се фокусира върху четири стратегически приоритета: • жените ръководят, участват и се възползват ед накво от системите за управление; • жените имат сигурност на доходите, достоен труд и икономическа автономия; • всички жени и момичета живеят живот, свобо ден от всякакви форми на насилие; • жените и момичетата допринасят и имат по-го лямо влияние за изграждането на устойчив мир и устойчивост и се възползват еднакво от предо твратяването на природни бедствия, конфликти и хуманитарните действия. 34

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕМА„БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ Фиг. 9 Считате ли, че обхватът на системите за социално подпомагане на жените, живеещи в бедност е достатъчен и пълен? 6% 17% 21% 40% 16% a) да б) не в) има тенденция към намаляване на услугите г) не мога да преценя д) не ми се е налагало да ги ползвам Въпреки твърденията, че в социалната сфера се прави много в последните години и че съществу ват функциониращи национални системи за соци ално осигуряване и подпомагане, резултатите от анкетата дават отрицателен отговор. Преоблада ващите реакции са, че не са достатъчни и че има тенденция за намаляване на услугите – общо 56% от анкетираните посочват това. Причините могат да се търсят в неравномерно разпределение на социалните услуги; липсата или труден достъп до социалните услуги и подкрепата за децата и се мействата; нисък процент на деца, посещаващи детски градини; нисък процент услуги за възраст ни и уязвими групи. Фиг. 10 Запознати ли сте с Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете? 22% 1% 13% 31% 33% а) да б) не в) не съм знаел а, че съществува такъв документ г) запознат а съм, но според мен не се работи по нея д) запознат а съм, действието ѝ помага за равнопоставеността на жените и мъжете 35

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ 33% от респондентите не са запознати с Национал ната стратегия за насърчаване на равнопоставеност та на жените и мъжете, която е основен програмен документ, който очертава стратегическата рамка на националната политика за равнопоставеност на же ните и мъжете в Република България. Такъв е изра ботван от 2016 г. Последната стратегия е от 2021 г. и периодът на действие е до 2030 г. 31% въобще не знаят, че такъв съществува, а 22% отговарят, че по нея не се работи. Имайки предвид профила на респондентите, тези отговори по-скоро говорят, че институциите не са успели да дадат публичност на документа, а оттам и прозрачност на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете. 21 Фиг. 11 Каква според Вас трябва да е ролята на държавата и общините за постигане на равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и постигане на равна степен на икономическа независимост? 7% 7% 21% 18% 19% 28% a) подкрепа на предприемачеството сред жените, включително насърчаване на присъствието на жени на отговорни длъжности във финансовата, банковата и управленска структура б) приемане на мерки за постигане на равновесие между професионалния и личния живот в) разкриване на повече общодостъпни социални услуги за грижа за деца и зависими членове на семейството с цел достъп до пазара на труда на жените, които при липсата им полагат безплатно този грижовен труд и са възпрепятствани да се развиват пълноценно г) преглед и актуализиране на социалните и икономическите политики, данъчното облагане и системите за социална закрила д) прозрачност относно индивидуализираната система за заплащане, прилагана от работодателите, чрез въвеждане на задължителни мерки за прозрачност по отношение на заплащането по пол е) това не е работа на държавата и общините Висок процент са отбелязали, че е необходимо раз криване на повече общодостъпни социални услуги за грижа за деца и зависими членове на семейството и актуализиране на социалните и икономически по литики – общо 46%. Това още веднъж потвържда ват нуждата от реформа в областта на политиките за подкрепа на децата и семейството от всички дър жавни органи, местните власти, неправителствените организации и гражданското общество, както и на подобряване на процеса по планиране и предоста вяне на социални услуги.“ на жени на отговорни длъжности във финансовата, банковата и управленска структура. В този смисъл институциите са длъжници в разработването на по литики за икономическото овластяване на жените, за развиване на възможности за гъвкава заетост, дис танционна работа и професионална мобилност, на сърчаване на самостоятелна заетост и предприема чество, които са основна предпоставка за постигане на фактическа равнопоставеност между двата пола. Същевременно 21% са тези, които считат, че е не обходима подкрепа на предприемачеството сред жените, включително насърчаване на присъствието 21 Част от институционалния механизъм са координаторите по равнопоставеност на жените и мъжете. Към настоящия момент в централните органи на изпълнителната власт и всичките 28 областни администрации има служители, оп ределени за координатори по равнопоставеност на жените и мъжете. При проверка се оказа, че дори и да има такива координатори в повечето от администрациите, те са заети с други дейности. 36

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕМА„БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ Фиг. 12 Кое считате за„добра практика“ при преодоляването на неравнопоставеността между жените и мъжете на работното място и насърчаването на баланса между професионален и личен живот за бременни? 14% 30% 48% 8% a) гъвкави условия на работа в) услуги за семейно подпомагане б) отпуск и възнаграждение г) информация и обучение Респондентите имаха възможност за личен отговор на този въпроси. От тази опция са се възползвали двама анкетирани, като отговорите са„няма об щовалидна добра практика“ и„равно заплащане“. Най-високият процент отговори, почти половината, сочат, че добра практика са гъвкавите условия на труд. В редица европейски страни вече са въведени подобни практики на гъвкави условия на труд, като се отчита значението им за постигане на по-добър баланс между работата и личния живот на служите лите. Почти всички изследвани държави са въвели възможности за отложено начало и край на работ ното време за служителите, каквито съществуват и в България. Различия има по отношение на изискване то за задължително присъствие на работното място в определени времеви интервали. Допълнителен еле мент, който може да допринесе за по-голяма свобо да на служителите при определяне на работното им време, е възможността установеният брой работни часове седмично/месечно да бъдат неравномерно разпределени между работните дни. По този начин служителите могат да съобразят работния си график с ангажименти от личен характер – като грижата за деца и възрастни в семейството. ДЕМОГРАФСКИ БЛОК Фиг. 13 ПОЛ ПО П Л ОЛ Фиг. 14 ВЪЗРАСТ ВЪЗ В Р Ъ А З С Р Т АСТ 0% 0% 15% 15% 85% 85% 35% 35% 7% 7% 6% 6% 21% 21% 31% 31% 1. М 1 ъ . М ж ъж 2. Ж 2 е . н Ж а ена 3. Д 3 р . у Д г р о уго 4. П 4 р . е П д р п е о д ч п и о т ч а и м та д м а н д е а о н т е гов тг а о р в я а м рям 1. Д 1 о . Д 2 о 5 2 го 5 д г и о н д и ини 2. О 2 т . О 26 т д 2 о 6 д 3 о 5 г 3 . 5 г. 3. О 3 т . О 36 т 3 д 6 о д 4 о 5 4 г. 5 г. 4. о 4 т . 4 о 6 т д 4 о 6 д 6 о 5 г 6 . 5 г. 5. Н 5 а . д На 6 д 6 6 г. 6 г. 37

Фиг. 15 ОБРАЗОВАНИЕ ОБРОАБЗРОАВЗАОНВИАЕНИЕ 0% 07%% 7% 1% 1% 11%11% 7% 7% 74%74% 1. П1о.-Пниос-нкоисоктооостносвновно 2. О2с.нОосвновно 3. С3р.еСдрнеодснпоецспиеацлиноално 4. С4р.еСдрнеодонбощообщо 5. П5о.лПувоилсушвиесше 6. Ви6.сшВиесше Фиг. 17 МЕСТОЖИВЕЕНЕ МЕСМТЕОСЖТОИЖВЕИЕВНЕЕЕНЕ 25%25% 12%12% 20%20% 32%32% 11%11% 1. С1е.лСоело 2. М2а.лМъкалгъркадград 3. О3б.щОибнщскиинсцкеинцтъернтър 4. О4б.лОасбтлеанстцееннцтъернтър 5. С5то. лСитоцлаица БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ Фиг. 16 СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ СЕМСЕЕЙМНЕОЙНПООЛПООЖЛОЕНЖИЕЕНИЕ 2% 2% 10%10% 19%19% 13%13% 17%17% 39%39% 1. Н1е.сНемесееемнеен 2. О2м. ъОжмеънжае/жнае/нжееннен 3. С3в.оСбвоодбноодснъожсиътжелисттевлоство 4. Ра4з. вРеадзевнед/аен/а 5. Вд5.оВвдеоцв/ведцо/вдиоцваица 6. П6р.еПдрпеодчпиотачмитдаамндеаонтегоовтагорвяамрям Фиг. 18 ТРУДОВ СТАТУС(допускат се два отговора) ТРУТДРОУВДОСТВАСТТУАСТ(УдСоп(дуоскпаутсксаетдсвеадовтагоовтогорвао) ра) 10%10% 7% 7% 7% 7% 16%16% 12%12% 48%48% 1. Н1а.еНт анеатпнъалпеънлреанброатебнотдееннден 2. Н2а.еНт анеатннеапнъелпеънлреанброатебнотдееннден 3. С3ам. Соаомсоигоусриягвуарщявсаещ се 4. Бе4з. рБаебзроатебнотен 5. С5ту. дСетнудт ент 6. П6е.нПсиеоннсиеорнер 38

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕМА„БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ Фиг. 19 СФЕРА НА ДЕЙНОСТ Граждански сектор човешки праваправа Туризъм Малък бизнес Социална дейност Технологии Неправителствен сектор Медии, журналистика Култура и изкуство 1 1 1 1 2 5 7 Строителство 10 Производство Услуги Мениджмънт 6 Право Здравеопазване Земеделие Наука и образование Финанси, застрахователно и банково дело Администрация 0 10 18 17 20 17 21 18 20 30 Фиг. 20 МЕСЕЧЕН ДОХОД(личен) МЕСЕЧЕН ДОХОД(личен) 2% 6% 7% 15% 45 58 52 40 50 60 70 37% 33% 1. Под и до минимална работна заплата 2. До 1000 лв 3. От 1000 до 2000 лв 4. От 2000 до 3000 лв 5. Над 3000 лв 6. Предпочитам да не отговарям 39

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ИНТЕРВЮТА Във втората част на това издание са интервюта с представители на държавни институции, непра вителствен сектор, местна власт и университетски преподаватели. Водени от увереността, че е необходима политика за разработване и гарантиране на държавно финанси ране на конкретни мерки за борба срещу бедността сред жените, както и държавно субсидиране на про грами за развитие на женското предприемачество, проведохме разговор с ръководителите на проекта на УНСС DIGI WOMEN доц. д-р Костадин Коларов, ди ректор на Института по предприемачество на УНСС и гл. ас. д-р Силвия Георгиева, заместник-директор по научноизследователската дейност на същия ин ститут. Основна цел на проекта е разработването на учебна програма, по която ще бъдат обучени екс перти, които да предложат обучения и менторски сесии, съобразени с нуждите на жени предприемачи. глед върху решенията, които те вземат ежедневно и прилагат в дейността си. Както и върху позициите им по темата равнопоставеност. Изборът ни бе вър ху представители от различни региони на страната, всеки със своя специфика. Кмет, народен представител, Председател на НСОРБ, общественик и Председател на ОЖС в БСП Дора Ян кова е сред доказалите се експерти в областта на местното самоуправление и законотворчеството. С нея започват интервютата с политиците в местната и държавна власт. Община Крумовград, с чийто кмет г-жа Мехмед раз говаряме, ни заинтригува не само със спецификата на района, но и поради факта, че в рамките на вече 19 години се управлява от жена. За пети път на из бори Себихан Мехмед печели доверието на своите съграждани. Неправителствените организации са важна част от възпитанието на активно гражданско общество. По темата разговаряхме с Венета Антонова, ръководи тел на проекти на тема равнопоставеност и пред седател на Сдружение с нестопанска цел в община Хасково. Избрахме да проследим какво вършат ор ганизациите в една сравнително не голяма община, тъй като считаме, че тяхната отдаденост на осъщест вяването на принципите на равнопоставеност меж ду мъжете и жените допринася за повишаването на осведомеността на обществото и промяната на съ ществуващите модели и стереотипи. Към местната власт и институциите се обърнахме с еднотипни въпроси, като целта ни бе да дадем по Кметът на още една община – Троян – също е във фокуса на нашите интервюта. С Донка Михайлова, кмет на общината от 2011 г., разговаряме в малкото свободно време между задълженията ѝ като кмет и тези на заместник-председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. Общински съветник и народен представител Крис тина Сидорова в момента е областен управител на област Габрово. И още един областен управител се включва в раз говора – Здравко Здравков, областен управител на област Добрич. 40

ЖЕНИТЕ СА ИМАЛИ СВОЕТО МЯСТО В ОБЩЕСТВОТО И СА ГО ПОСТИГНАЛИ САМИ 1 ЖЕНИТЕ СА ИМАЛИ СВОЕТО МЯСТО В ОБЩЕСТВОТО И СА ГО ПОСТИГНАЛИ САМИ Доц. Д-р Костадин Коларов Директор на Института по предприемачество на УНСС Гл. ас. Д-р Силвия Георгиева Зам.-директор по научноизследователската дейност на Института по предприемачество на УНСС Какъв е потенциалът за развитие на женското предпри емачество в България, как да бъде увеличена предпри емаческата активност сред жените и защо това е ва жно? Кои са основните проблеми, с които се сблъскват жените, предприели стъпката да стартират свой бизнес и кой и как може да съдейства за тяхното преодоля ване? Това бяха теми, които се оформиха, след като в онлайн анкетата, проведена в рамките на проекта на въпрос„Според Вас трябва ли да има програми, кои то да насърчават участието на жените в управлението (политика, икономика, частен сектор)?“, 58% отговарят утвърдително. А на въпрос„Каква според Вас трябва да е ролята на държавата и общините за постигане на равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и постигане на равна степен на икономическа независимост?“ над 20% от анкетираните отбелязват, че трябва да има подкрепа на предприемачеството сред жените, включително насърчаване на присъстви ето на жени на отговорни длъжности във финансовата, банковата и управленска структура. Това насочи вниманието ни към проекта на УНСС DIGI WOMEN 22 , чиято основна цел е разработване то на учебна програма, по която ще бъдат обучени експерти, които да предложат обучения и менторски сесии, съобразени с нуждите на жени предприемачи. За женското предприемачество, обучението и реа лизацията на целите, за предизвикателствата и въз можностите разговаряме с ръководителя на проекта доц. д-р Костадин Коларов, директор на Института по предприе­мачес­тво на УНСС и гл. ас. д-р Силвия Георги ева, заместник-директор по научноизследо­ва­телската дейност на Института по предприе­мачес­тво на УНСС. А. Берданкова: На първо място, за всички нас, учас тниците в проекта„Бедност и безработица при же 22 Digital entrepreneurship tools and support for women entrepreneurs: https://digiwomen.bamde.org[последно отворено на 21.10.2022]; Институт по предприемачество към УНСС: https:// entrepreneurship.unwe.bg(последно достъпен на 21.10.2022) ните в България“, ще е интересно да разкажете по вече за учебната програма в УНСС, която обучава жените предприемачи как да развиват свой бизнес, как той да стане по-успешен и как да се разрасне. На второ място, как развитието на женското предприе мачество спомага за преодоляване на женската бед ност? Доколко обучението създава предпоставки за равнопоставеност на жените и мъжете при основа ване или развитие на съществуващ собствен бизнес? Доц. д-р Костадин Коларов: Всъщност началото е през 2018 г. от една международна конференция, де вета поред, неин двигател бе проф. Кирил Тодоров, на която изследователка от Австралия, Риа Аертс, пред стави доклад за австралийските жени предприемачи и как да бъдат щастливи. Това бе проблемът на Австра лия – не толкова дали бизнесът им е печеливш или не, а дали са щастливи. Тогава възникна идеята да се на прави проект, с който да направим нещо практическо. И така, пролетта на 2019 г. партньори от шест страни (Италия, България, Австрия, Гърция, Латвия и Хърватия) бързо подготвихме нашето проектно предложение за програма„Еразъм+“, с което тогава не успяхме да получим финансиране. През 2020 г. доразвихме пред ложението си, като привлякохме и партньор от Украй на – Националният технически университет в Харков, и успяхме да получим подкрепата от програма„Ера зъм+“. Реално стартирахме в началото на 2021 г., като целта беше чрез допитване до жени предприемачи и експерти от всяка страна да дефинираме какви са про блемите и какви нужди от знания имат. И на тази база, тъй като ние все пак сме екип от академичните среди, да оформим продукт, който да е на разположение, един учебен план. Беше заложено в проекта да се проведат пилотно обучение с жени предприемачи, а и по-ма щабно изследване – около стотина жени. За съжаление, това изследване отпадна от проекта, по неясни причини бе съкратено и пилотното обучение. Така че с налични материали трябваше да оформим тези курсове и учеб ни планове. В предложението ни бе заложено и на блюдение на жените, участвали в пилотното обучение, в продължение на шест месеца – как се развиват след 41

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ обучението. Работните пакети бяха шест, но всъщност бяха одобрени два. Единият от одобрените работни па кети беше да създадем продукта, а вторият бе свързан с неговото популяризиране сред организации, които мо гат да бъдат партньори и да го използват. Проведохме редица срещи и действително срещнахме голям инте рес. От организациите, някои на жени предприемачи, а други просто бизнес организации, получихме уверение, че това, което сме разработили, ще бъде полезно и ще бъде приложимо в реална среда. Проблемът е, че дори и с минимални такси това обучение е скъпо за голяма част от жените. Оттук възникна идеята да направим про дължение на проекта, с който да поискаме финансиране на такъв тип обучение, тъй като самата програма го до пуска. Имахме и такава дейност, но тя бе„взаимно уче не“ – всяка една организация да сподели своя практи чески опит в обучението на жени предприемачи, за да обогати всяка от страните своя опит. Т.е. проектът е на етап програма, която търси своята реализация. Когато го разработвахме имахме идея да го фокусираме върху жени в действително трудно положение. Като тогава за Италия например, а и за Гърция проблемът беше миг рантските общности. Аз направих едно проучване на тези общности в България. Тук имигрантският контин гент се оказа такъв, че ако някой реши да прави бизнес, то това са мъжете, които са предимно от Близкия изток и Афганистан. Другите мигранти, и беше учудваща де мографията, се оказа, че не са толкова бягащи от войни или по икономически причини, а просто хора, които от съображение, че България е добра страна за живеене и за бизнес в техните очи, идват в страната. Например ру ската общност се оказа най-многобройна, но предста вена преди всичко от дами, като нямаме статистика за това колко от тях са предприемачи. Интересно е, че има немалко гърци, но те са предимно мъже и там патриар халното общество оказва своето влияние. И в този план, тази идея да насочим усилията си към мигрантските общности се оказа, не само при нас, но и в Латвия, в известна степен и за Хърватия, не толкова интересна. Затова изместихме фокуса към жени, притежаващи микробизнес, но който е на ръба на оцеляването. Към жени, които дори ако го оставят и започнат работа в друга компания и имат добра професионална квали фикация и образование, ще получават заплата по-ви сока от дохода им като предприемачи. Така че целева група на проекта при реализирането му в първона чално предложения вид бяха 350 жени предприемачи и/или безработни жени, започващи бизнес, като 210 от тези жени да са изправени пред трудни обстоятел ства, защото нямат доходи или са под прага на бед ността в страната. А. Берданкова: В този смисъл какъв е потенциалът за развитие на женското предприемачество в Бълга рия? Доколко държавата ни има политика, която да го подпомага? Гл. ас. д-р Силвия Георгиева: Бих искала само да допълня относно промяната на фокуса към малките бизнеси на жени предприемачи. Всъщност данните показват, че жените като цяло създават и ръководят малък бизнес. Това не е само в нашата страна, това се наблюдава и в други държави. Нещо повече, жените са по-консервативни по отношение на риска, а знаем, че растежът на бизнеса е свързан и с допълнителни ри скове. Така че като цяло жените по-трудно превръщат малките си фирми в големи компании. Не че няма таки ва, има, разбира се, но говорим като обща тенденция. Така че фокусът към малките фирми е продиктуван и от обстоятелството, че такива са преимуществено бизне сите на жените предприемачи. В условия на криза, как то знаем, малките фирми са по-уязвими и съответно се нуждаят и от по-целенасочена подкрепа. А. Берданкова: Прави впечатление, а и по мои лич ни впечатления, че жените се опитват да правят биз нес в малки мащаби, който да им позволи да съвмес тяват личния и професионалния живот и вследствие на това има нотка на неудовлетвореност. Това, което ми се иска да разбера, е доколко начинът, по който сме възпитавани, стереотипите, пречат на жената да разгърне потенциала си според вас? Гл. ас. д-р Силвия Георгиева: Аз правих такова из следване преди известно време. Анкетирах 176 жени предприемачи. Констатира се, че жените предприема чи имат високо образование. Ориентирани са повече към вътрешния пазар, а тези, които имат международ на дейност – предимно към европейските страни. В изследването има и такъв въпрос – чувстват ли се дис криминирани, жената има ли равни шансове да стар тира бизнес и да го развива успешно в нашата страна. Много категоричен бе отговорът:„да, имат равни шан сове“. Това, което се установява не е особена изненада, а именно, че българката не се чувства дискриминирана или поставена в различни условия от тези на мъжете. Най-вероятно това се дължи на равния достъп до об разование, който имаме от много десетилетия. От това, че нямаме тези проблеми, основани на пола, каквито вероятно има в други държави. Много малко са тези, които са отговорили, че някога, при някакви обстоя телства, са се почувствали дискриминирани. А. Берданкова: Каква е причината тогава по-малко жени да предприемат стъпката да развият собствени бизнес? Гл. ас. д-р Силвия Георгиева: Различни данни по казват, че малко над 30% от всички предприемачи са жени. При всички положения обаче България е една от страните, в които женското предприемачество е добре развито. Има държави, които са далеч по-назад, и аз мисля, че това се дължи на равните възможности и на доброто образование. Какви са спирачките? Това, което аз съм успяла да откроя на база на това, което съм чела, и данните от изследванията – може би това, че трябва да се съчетават бизнеса със семейните анга жименти. Вероятно и поемането на риск при жените е малко по-труден и изискващ време процес, отколкото при мъжете. Аз го свързвам основно с това. Доц. д-р Костадин Коларов: Кое е малко или много в този смисъл е трудно оценимо, тъй като, ако се срав ним със Западна Европа, не само България, но и дру гите източноевропейски страни имат много по-голям дял жени предприемачи. Вярно е, че в обща съвкуп ност е около 1/3. При по-младите предприемачи дори 42

ЖЕНИТЕ СА ИМАЛИ СВОЕТО МЯСТО В ОБЩЕСТВОТО И СА ГО ПОСТИГНАЛИ САМИ се получава по-висок процент, например в Румъния близо 40% от младите предприемачи са жени. В Бъл гария – около 35%. Мен ме интересуваше и една друга демография, свързана с образованието, тъй като има ше подвеждащи заглавия преди време, че работодате лите били с по-ниско образование от работещите, но няма нищо подобно. Напротив, ще видим, че колкото е по-високо образованието, толкова по-голяма по раз мер фирма притежава предприемача. И объркването идва от това, че в България 66% от фирмите са с по един човек и там действително се срещат хора с по-ниско образование, но те не наемат хора, те работят само за себе си, да се издържат със занаяти, услуги, земеделие, животновъдство и така нататък. При жените какви са процентите – на Запад има известна разлика в католи ческия и протестантския свят. При католическите стра ни, Германия, Италия, дори в Испания жените са 15% от всички предприемачи, тоест значително по-ниско ниво от Източна Европа. И нещо, което беше интересно и бе споменато в доклада на Силвия Георгиева и учуди при състващия професор от Базел, че в България има зна чим дял на жени предприемачи над 60 години, тоест в пенсионна възраст. Той сподели, че в Швейцария няма да се намери една жена предприемач над 60 години. А. Берданкова: Може ли това, че има жени предпри емачи над 60 години да е последица от годините на социализма, когато не се говореше за равноправие, но имаше равнопоставеност на жените и мъжете? Доц. д-р Костадин Коларов: Аз именно с това си го обяснявам. Тъй като при социализма заплатите на мъ жете не бяха по-високи само защото са мъже. Практика, която в западната част на Германия и досега съществу ва, разбира се, не във всички провинции. Така че това обяснява много от нещата. При социализма много жени са имали достъп до образование, докато на Запад не е много толерирано една жена да бъде мениджър. През 90-те години мой колега, който специализира в най-до брата немскоезична бизнес школа в Швейцария, отива в един курс за магистри и в залата вижда три жени и сто мъже. Попитал„Нямате ли студенти жени?“ и те му отговорили„За жена ли е да изучава MBA?“. Гл. ас. д-р Силвия Георгиева: Политическия момент, мисля, че тук не бихме могли по никакъв начин да го отчетем, защото, ако говорим за социализма, то тога ва нямаше предприемачество. По-скоро ние все пак сме европейска държава и имаме равен достъп, стига една жена да иска да учи и да се развива. Жените са имали своята роля в обществото и преди 1945 г. Така че, да, традиционно в България ние нямаме тези остри социални проблеми„жени –мъже“, които се констати рат в други държави по ред причини. А. Берданкова: Тук идва въпросът доколко женско то предприемачество е стъпка да бъде преодоляна женската бедност? Гл. ас. д-р Силвия Георгиева: Бедността не знам дали можем да я разделим на женска и мъжка. Още повече, че бедността за всеки човек има различно измерение. Така че и бедността е индивидуално изра зена. Тук е много важно какво се включва в тази де финиция. Един крайно беден човек трудно ще започ не да прави бизнес, защото, за да стартира собствена предприемаческа дейност, трябва да има определени условия. Естествено хора, които са в трудна ситуация, но временно, които имат определен опит, знания, не говоря само за академични, а и за такива, натрупани в житейския им път, всичко това са в определена степен предпоставки за стартиране на бизнес. Акцентът на вашия проект е много интересен, но бедността, както и делението на мъжко и женско предприемачество също е много условно. Ние намираме много прилики в начина, по който се прави бизнес и от двата пола, но също така има и нюанси, които са свързани с ан гажименти на жените като майки, съпруги, опора на останалите членове на семейството. А. Берданкова: Съпоставката с други държави, раз бира се, е в плюс за България. Гл. ас. д-р Силвия Георгиева: Да, считам, че в не малко аспекти е така! Жената в България е имала своето място, и то не защото някой нещо ѝ е дал, по силата на някаква резолюция или декларация, а просто защото българката си го е извоювала това право. Тя е воювала рамо до рамо с мъжете в много случаи, правила е бизнес, мога да ви дам пример с една врачанка Славка Тошева, която преди 1945-та г. е имала свой бизнес във Враца, като в разцвета фир мата достига над 100 човека… Жените са имали свое то място в обществото и са го постигнали сами. Даже не знам дали„воюване“ е точната дума, но важното е, че са успели да се включат в обществения живот и ние можем много да се гордеем с това. Доц. д-р Костадин Коларов: И все пак в миналите времена това са били единици. По закон се е подраз бирало, че мъжът може да участва в политическия живот, но се е допускало, че жена, която е с образова ние, състояние, вдовица на държавен мъж и общест вена личност може също да участва, да бъде избира на и да избира. Но ето, дори в протестантската част на Западна Германия до 1977 г. жените не са имали право да откриват собствена банкова сметка без съгласието на мъж, член на семейството, и не са могли да сключ ват трудов договор без да се преподпише от мъж от семейството – съпруг, брат, баща(в зависимост от се мейното положение на жената), че е съгласен. И това е не толкова отдавна. И когато се обединиха двете държави, се оказа, че източногерманските жени взи мат по-големи пенсии с около 50%, защото западно германките са били на същите длъжности, платени с две трети от заплатите на мъжете. А. Берданкова: Разликите в заплащането е въпрос, който тепърва ще търпи развитие в България. Имайки предвид разликата в заплащането на мъжете и жени те. Като пример ще дам случай, който ми бе разказан, как се решава той – западна фирма, която има фили ал в България, за да изравни плащането на мъжете и жените на ръководни позиции, намалява заплатите на мъжете. Но това е проблем, който трябва да се реша ва от трудовото ни законодателство. Уверена съм, че в следващия етап на проекта или в друг, тази тема също ще бъде разглеждана. Благодаря Ви за разговора! 43

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ 2 НПО И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО – ФАКТОР В ПРОЦЕСА НА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ МЕЖДУ МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ Венета Антонова Председател на Сдружение с нестопанска цел „Клуб ЮНЕСКО“, гр. Хасково А. Берданкова: Къде в дебата за осигуряването на равни условия и възможности за жените и мъжете са неправителствените организации и гражданското общество. Каква е ролята им? В. Антонова: Осигу ряването на равни условия и възможности за пъл ноценно и активно участие във всички области на живота и недопускане на дискриминация по признак пол в България се осъществява чрез Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2016-2020 г.(приета с Решение 967 от Министерски съвет от 14.11.2016 г.). Стратегията чрез годишни Национални планове, кои то се приемат от Министерския съвет, регламентира институционалния механизъм за равнопоставеност на жените и мъжете в България и нейното прилагане като дългосрочна държавна политика. Плановете съдържат конкретни мерки от компе тенциите на различни институции и организации в приоритетни направления: държавна политика по равнопоставеност на половете; равна степен на ико номическа независимост; по-добро съвместяване на професионалния, личния и семейния живот; на сърчаване на равното участие на жените и мъжете в процеса на вземане на решения; достойнство, не прикосновеност на личността и предотвратяване на насилието по пол; премахване на стереотипите, ос новани на пола и противодействие на множествена та дискриминация; популяризиране и прилагане на добри европейски практики. А. Берданкова: Партньор ли са институциите? В. Антонова: Това, което обаче не може да изпъл ни или пропуска държавата, се поема от непра вителствените организации. Неправителствените организации в България, ангажирани с равнопос тавеността на половете и проблемите на жените, имат значителни постижения в тази област и са наистина сериозно отдадени на осъществяването на принципа за равнопоставеност между мъжете и жените, повишаването на осведомеността на об ществото, промяната на съществуващите модели и стереотипи, популяризирането и изпълнението на т.нар.„меки мерки“ за премахване на дискри минацията в пазара на труда, участието на жените във вземането на решения, в законотворчеството, политиката и икономическия живот. В неправител ствените организации работят хора с компетент ност и готовност да се справят със съществуващите проблеми, свързани с равнопоставеността между половете, да разпространяват знания за постигане на правилното им разбиране от страна на институ циите и гражданите. А. Берданкова: Имате опит в проекти за равноп оставеност, при това в ранните години на прехода. Какво се промени? В. Антонова: Спомням си в първите години на обу ченията по проблемите на равнопоставеността меж ду жените и мъжете колко непознати за нас бяха понятията„застъпничество“,„овластяване“, че дори и„равнопоставеност“ и когато на първото обучение от Женския алианс за развитие(ЖАР) на тема„Рав нопоставеност между жените и мъжете“ през 2003 г. чухме термина, който сега е повод за всякакви спе кулации – gender equality – означаващ равенство на половете, свързано не с пола, а с неговата социална роля, разбрахме колко бързо трябва НПО-тата да за почнем работа по решаването им. Сдружение„Икар“, гр. Хасково, години работи на местно ниво по про блеми на равнопоставеността между жените и мъже те. Проектът„Информираната жена е жена с възмож ности“, подкрепен от холандската организация„Мама кеш“, се състоеше в издаване на регионален инфор мационен бюлетин, свързан със социални проблеми на жените и повишаване на информираността им за възможни решения. В друг проект, свързан с равно поставеността на половете, сдружението използва малко познатия метод за решаване на конфликти и проблеми: методът на„форум-театър“(специфична 44

НПО И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО – ФАКТОР В ПРОЦЕСА НА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ МЕЖДУ МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ съвкупност от техники, създадена да обучава хората как да играят активна роля в своята общност), разра ботен от бразилския режисьор Аугусто Боал. А. Берданкова: Има ли примери, които могат да се оп ределят като„добра практика“ в съвместните дейности на институции, синдикати и неправителствен сектор? В. Антонова: За съжаление, няма цялостно изслед ване или проучване за ролята на българските НПОта в решаване на проблемите, свързани с равните възможности на жените и мъжете в България. Ще се опитам, като използвам налична информация, да посоча изключително активната роля на неправи телствените организации във важни за равнопоста веността области: • участие в работни групи за изготвяне на проек ти на закони в областта на равните възможности за жените и мъжете и осигуряване на подкрепа и влияние за тяхното приемане. По такъв начин Фондация„Български център за джендър изслед вания“ и други НПО-та участваха в изработване то на проекта за Закона за защита срещу домаш ното насилие и под формата на застъпничество повлияха върху процеса за неговото приемане; • участие в работата на държавните органи на управление – така например НПО-та участват в работата на Консултативната комисия за равни възможности на мъжете и жените и на неравно поставените групи на пазара на труда към Ми нистерството на труда и социалната политика, както и в Обществения съвет към Комисията за гражданско общество на Народното събрание; • изследвания и проучвания на участието на жените в обществения и политически живот, анализи на политиките, ориентирани към равенството между жените и мъжете на пазара на труда. Насърчаване на равнопоставеността между жените и мъжете и участието на жените в обществения живот, както и в процесите на вземане на решения, участие на жените в икономиката на страната. циацията е създадена през 2007 г. от жени предпри емачи, професионалисти и учени с цел установяване на взаимни професионални взаимоотношения чрез посредническа дейност с участието на български и международни специалисти от България, Италия и други държави от света и предаване на ноу-хау и трансфер на знания в България.„Селена“ е първата и единствена организация в подкрепа и подпомагане на жените да станат предприемачи и да следват меч тите си в България. Организациите са особено активни в повишаване на осведомеността по въпросите, свързани с рав нопоставеността между жените и мъжете, като ор ганизират публични дискусии, лекции и обучителни семинари. Трябва да се отбележи, че дейността на тези организации се подкрепя от много междуна родни донори, благодарение на които инициативите им станаха възможни. Многобройни са и по-малките местни организации. В България също така развиват активна дейност и редица организации от различни етнически групи, в които жените са особено активни и придават специфичен облик на дейността: Армен ско благотворително дружество„Парекордзаган“ и Арменско благотворително дружество ХОМ; Бъл гарски еврейски женски форум с клонове в цялата страна, Женски съюз към Турски културен център„21 век“, София, Ромска женска независима организация „Лачширомни“, София и много други. В заключение бих искала да обобщя, че неправи телствените организации, женските сдружения и в най-малките населени места, ангажирани с про блемите на жените, сме наистина сила, променяща политиката на държавата в посока към осигуряване и гарантиране на по-висок статус на жените в об ществения, икономическия и политическия живот на страната. Натискът от страна на женските НПОта, ангажирани с проблемите на жените, е един от факторите, променящи политиката на държавата в посока към осигуряване и гарантиране на по-висок статус на жените в обществения, икономическия и политическия живот на страната. В изпълнение на политиката по равнопоставеността на жените и мъжете Българската стопанска камара работи съвместно с Асоциацията на жените пред приемачи в България„Селена“ – член на БСК. Асо И това, което би подобрило нашата работа, е тър сенето на повече и различни методи на работа за достигане до целевите групи и непрекъснати усилия за включване в дейностите си на повече млади хора. 45

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ 3 НЕОБХОДИМ Е СПЕЦИФИЧЕН ПОДХОД, НАСОЧЕН КЪМ ЖЕНИТЕ И СОЛИДАРНОСТ С ТЕХНИТЕ ПРОБЛЕМИ Дора Янкова Председател на Обединение на жените социалистки в БСП А. Берданкова: Бедността е една от областите, в които продължават да съществуват неравнопоставе ност между половете, жените са изложени в по-го ляма степен на риск от бедност и социално изключ ване. Считате ли, че в България равнопоставеност в този аспект е възможна? Д. Янкова: Бедността в България и Европа се е уве личила от началото на икономическата криза, но тя засяга жените в по-голяма степен от мъжете. Статис тиката показва, че повече жени живеят в бедност, като причините са различни. Много самотни майки гледат децата си сами, съществува и дискриминация на пазара на труда, икономиите в публичния сектор след началото на кризата се отразиха по-силно върху жените, тъй като те са по-голямата група заети в този сектор, а и зависят в по-голяма степен от публичните услуги. Жените често са наети на работа при несигур ни условия, като например на непълен работен ден. Бедността има своето отражение и при жените в пенсионна възраст – по-малките заплати и по-лоши те възможности за кариера намаляват пенсиите на жените и това също е заплаха от бедност. В България, на фона на общата европейска картина, жените не са толкова зле, но тенденцията е тревожна и може да задълбочи още повече обедняването им и да доведе до социалното им изключване. Затова трябва много ясно да разберем тези пробле ми, да говорим за тях и да търсим решения за прео доляване на бедността. Нужно е да пазим децата от риска за бедност, като гарантираме достъпа им до здравни грижи, образование, култура и здравослов но хранене. Необходим е специфичен подход, насо чен към жените и солидарност с техните проблеми. А. Берданкова: Статистиката показва, че жените са понесли по-големи икономически загуби по време на кризата, отколкото мъжете, въпреки това все още изразът„феминизация на бедност“ се избягва, като че ли обществото си затваря очите за съществуването ѝ. Д. Янкова: Да, статистиката показва, че близо 50% от жените у нас работят в нископлатени отрасли, като получават заплати в диапазона от 900 до 1250 лв. Това е с 25% по-ниско от средното за страната. За етостта на мъжете доминира в най-високо платени те икономически дейности и сектори, а различията в заплащането е на високи нива. И за съжаление, неефективните решения по тези проблеми водят до феминизиране на бедността и загуба за стопанство то. Това, от своя страна, води до увеличаване на раз ходите на социалните фондове, така също трудовият потенциал се използва неефективно. Както споделих, това води и до по-ниски пенсии. Рискът от„фемини зация на бедността“ все повече се забелязва в доста сфери на икономиката. А. Берданкова: Пандемията увеличи неравенство то между половете. По време на изолацията жените бяха засегнати много повече от мъжете от домашно насилие, влошено здраве и заплаха да останат без работа. Какво може да бъде направено, за да излез ем от този цикъл? Д. Янкова: По време на пандемията, заради нало жените противоепидемични мерки, положението на жертвите на домашно насилие се утежни поради со циалното им дистанциране и изолирането им в до машни условия при създалата се принудителната из олация. Необходимо е да направим трезво изводите от преминалото извънредно положение в България и да направим прочит на опита на другите страни! Необходимо е да се предприемат специални мер ки за подкрепа и защита на жертвите на домашно насилие в рамките на национална схема за помощ. Трябва да гарантираме ефективен достъп до онлайн и офлайн услуги за подкрепа, изключително важна е психологическата помощ, от решаващо значение е да се гарантира физическата защита на тези жерт ви, като се организират Центрове за защита от до машно насилие като социални услуги. Кампаниите за повишаване на осведомеността помагат на жертвите да имат информация за услугите за спешна защита и подкрепа, правосъдната система трябва да рабо ти по време на пандемията, за да се гарантира, че насилниците ще бъдат преследвани по наказателен ред и ще понесат своята наказателна отговорност. Слаба страна у нас е осигуряването на подслон по 46

НЕОБХОДИМ Е СПЕЦИФИЧЕН ПОДХОД, НАСОЧЕН КЪМ ЖЕНИТЕ И СОЛИДАРНОСТ С ТЕХНИТЕ ПРОБЛЕМИ всяко време и жилище за спешно настаняване на жени и деца, които трябва да напуснат домовете си, за да бъдат защитени. В 44-тото народно събрание организирах законода телна инициатива във всички областни градове да се организират центрове за защита от домашно на силие, където да се предлагат в комплекс социални, здравни и юридически услуги. За огромно съжале ние, предложението ми не беше подкрепено. Ние, от Обединението на жените социалистки, чрез нашите представителки в Народното събрание отно во ще инициираме такава законодателна активност и по тези въпроси ще търсим общи действия, защото проблемът няма цвят и политическа принадлежност. По време на пандемията голяма част от лекарите ле куваха онлайн, а такситата доставяха лекарства по до мовете. Необходимо е да си направим изводите как се гарантира достъпът до здравни услуги по време на пандемия и какво да е фармацевтичното обслужване на хората, особено там, където няма аптеки. Панде мията постави много въпроси за трудовото законо дателство, свързани с работата от разстояние. Много жени трябваше да работят от вкъщи, да са домакини и майки на деца, които учеха в електронна среда! За семейството в електронна среда ни предстои дис кусия! Пандемията отвори много обществени въпро си, над които ние, жените, трябва настойчиво да из искваме отговори и да работим за тяхното решаване. А. Берданкова: Каква е ролята на социалния диалог, институциите и гражданското общество в борбата срещу бедността сред жените? Има ли трудности в диалога с институциите? Д. Янкова: Социалният диалог е важен за преодо ляване на кризата. Участието на работниците, рабо тодателите и институциите в активен социален диа лог решават въпросите с гъвкавото работно време, с работата от разстояние. Особено актуален е въз становителният план след КОВИД-19, който трябва да възстанови икономиките и да съумее да изравни задълбочаващите се неравенства. Силният социа лен диалог е необходимост и очакване за намира не на решения на проблемите и справяне с кризи те. Споразуменията между социални партньори по важни въпроси като родителския отпуск, здравето и безопасността при работа и включването на трудо вия пазар, дават най-добрата отправна позиция за намиране на решения в сферата на труда в полза и на работниците, и на работодателите! Друг ключов елемент на договарянето е гъвкавото заплащане на труда, което в условия на икономическа криза е осо бено важно. Дискусиите, свързани с минималната работна заплата и ниските заплати в частният сектор са трудни, но важни за решаването на проблемите на голямата група работещи бедни! Да, социалният диалог е изключително важен за пре одоляване на бедността и неравенствата! А. Берданкова: Трябва ли жената да остави на за ден план семейните си задължения и раждането, за да не попадне под„стъклен таван“, възпрепятстващ достъпа до ръководни позиции? Балансът семей ство – кариера: лукс или необходимост? Какво тряб ва да се промени? Д. Янкова: Тази самодостатъчност и баланс не са лесни за намиране в днешната динамична среда. Ето защо, когато ме питат какво да правя: да правя все пак кариера или да изградя семейство, не мога да от говоря еднозначно. Във всеки случай всичко е много индивидуално. Този въпрос е толкова екзистенциа лен, че е заемал умовете на толкова много хора през годините и всеки си го е задавал. Всъщност това се отнася за всичко – търсенето на вашата хармония в живота, не нечия друга, а вашата. Но единственото, което със сигурност мога да кажа е, че каквото и да изберете за себе си – да бъдете домакиня, да се гри жите за семейството и децата си или отидете на ра бота и да градите своето кариерно развитие, ако го направите цел на живота си, отказвайки се от нещо друго, това винаги ще създаде проблем. Трябва да се търси баланс. Не е необходимо двете неща взаим но да се изключват. Има много примери за успешни работещи майки и жени. Следователно днешното време е много подходящо за такава комбинация: скоростта на процесите е толкова висока, че имаме възможността да опитаме всичко в един живот. За да направим това, просто трябва да се отворим и да видим промените, които се случват днес, а не да се придържаме с всички ръце и крака към рушащите се структури и представи на ума. Тогава човек може да стигне до истинска самореализация, самодостатъч ност и удовлетворение от живота, без да се отказва от нито един от неговите аспекти. А. Берданкова: Сред причините за нарастващото те риториално неравенство е липсата на възможности за професионална реализация, добро образование и достъп до медицински грижи в малките населени места. Какви са възможностите на местните власти да се справят с тези проблеми? Д. Янкова: Данните за бедността и неравенството на регионално ниво в страната не винаги привли чат внимание, макар да водят до интересни наблю дения. Знае се, че всеки пети българин попада под линията на бедността, но регионалните различия често се пренебрегват. Означава ли това, че когато една област се развива, подоходните неравенства намаляват и обратното – липсата на развитие води ли до неравенство в доходите? Тук трябва отново да направим уговорката, че линията на бедността в Бъл гария мери относителната бедност по отношение на неравенствата, тъй като тя се формира спрямо ме дианния доход или казано по-просто – беден е този, 47

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ който изостава твърде много спрямо останалите. При всичките условности на данните, общата картина за областите в страната по-скоро дава положителен отговор на поставените по-горе въпроси – по-бога тите области, тоест с по-висок БВП на човек от на селението, са обикновено и тези с по-малък дял на хората, попадащи под линията на бедността за об ластта или с по-малко относително бедни. Все пак и в двете сравнения има примери за бедни области, които стоят добре от гледна точка на неравенството, но почти липсват примери за богати области, които изпъкват като неравни. Кърджали и Ловеч например са бедни области, които обаче стоят добре по отно шение на неравенството. Стара Загора пък е пример за по-скоро богата област, която обаче не стои добре в данните за неравенството. Общата картина обаче не показва някакво противопоставяне между разви тието и неравенството. Казаното дотук допълнително се засилва, ако вместо БВП на човек от населението използваме коефициента на заетост. Тук тезата е, че повечето работни места водят и до свиване на нера венствата, което отново по-скоро намира потвърж дение в данните. По-интересното е, че има много силно изразена връзка между коефициента на за етост и самото ниво на линията на бедността. Тоест повечето работни места вдигат медианния доход и съответно летвата на бедността, но и оставят по-мал ко хора под тази линия. Ето още един аргумент защо фокусът на политиките за намаляване на бедността трябва да е върху новите работни места, а не както традиционно попада върху т.нар.„политика на дохо дите“. Последната често включва не просто прераз пределение, но и намеса на трудовият пазар, която е уж в полза на работещите, но всъщност оскъпява труда и пречи на новите работни места, особено в изостаналите региони. А. Берданкова: Българската държава има приета Стратегия за преодоляване на неравнопоставеност та, но твърде малко хора знаят за нейното съществу ване, същевременно нашето анкетиране показва, че респондентите, които познават стратегията твърдят, че тя не работи. Каква трябва да е ролята на държав ните институции? Д. Янкова: Стратегическата цел на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2021-2030 г. е да допринесе за постигането на фактическа равнопоставеност на же ните и мъжете в България чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика. Рав нопоставеност на жените и мъжете означава равни права и задължения, равни възможности за достъп, участие и реализация във всички области на общест вения живот. Като и жените, и мъжете са свободни да се развиват, да правят избор и следват избрания от тях жизнен път, без ограниченията на стереотипи и дискриминация по пол. За изпълнението на стратеги ческата цел през периода на действие на Стратегията провеждането на съгласувана и адаптивна към про мените политика за насърчаване на равнопоставе ността на жените и мъжете трябва да се съсредоточи върху следните пет приоритетни области: – равнопоставеност на жените и мъжете на па зара на труда и равна степен на икономическа независимост; – намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; – насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения; – борба с домашното насилие и адекватна защита и подкрепа на жертвите; – преодоляване на стереотипите по пол в различ ни сфери на обществения живот и на сексизма. В тези области все още предизвикателствата пред равнопоставеността на жените и мъжете не са пре одолени. Социално-икономическите реалности за силват важността на някои от тях, други се изместват на заден план, пораждат се също нови, което изис ква адаптивни нормативни регламентации, адекват ни мерки и практики. Стратегията е добра, важното е нейните цели да се реализират! 48

НЕ Е ДОСТАТЪЧНО САМО ДА ИМАМЕ ПРАВА, А ТЪРСЕНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ НА ДЕЙНОСТ 4 НЕ Е ДОСТАТЪЧНО САМО ДА ИМАМЕ ПРАВА, А ТЪРСЕНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ НА ДЕЙНОСТ Себихан Мехмед Кмет на община Крумовград А. Берданкова: Какво е да си жена – ръководител? Трудно ли се балансира между това да си съпруга, родител, ръководител, политик, общественик? на равнопоставеността 2021-2030 г. Не е достатъчно само да имаме права, а търсене на възможности за реализация във всички сфери на дейност. С. Мехмед: Трудно е, но коренът на думата„трудно“ е труд. За това се изисква много труд. Преди да стана кмет на община, 12 години бях секретар на община и този опит много ми помогна. Да си жена ръководи тел, е да си с всички тези роли взети заедно. Разбира се, с подкрепата на близките. При поетапното из растване в йерархията, опитът в администрацията и широкият поглед върху плануваното и реализацията са разковничето за постигане на баланс. А. Берданкова: Според вас лично участието на жени те в българската политика има ли положителен ефект? С. Мехмед: Разбира се, ефектът е положителен. Же ните ръководители са по-социални, по- диплома тични и това дава резултат в управлението. Постигането на равнопоставеност по високите етажи на властта изисква често пъти промяна на общест вената нагласа, а това, че съм първата жена кмет в историята на община Крумовград показва, че и по литическите партии приемат жените ръководители. А фактите, като говорят, боговете мълчат, се казва. Видими са резултатите от управлението ми – инвес тиции и подобряване на условията за живот, пътища, водоснабдяване, ремонти на училища и детски гра дини, изграждане на паркове и т.н. А. Берданкова: Според вас трябва ли да има про грами, които да насърчават участието на жените в управлението(политика, икономика, частен сектор)? С. Мехмед: От 2016 г. е Законът за равнопоставеност на жените и мъжете, в който са посочени отговор ностите на изпълнителната власт към политиката за неговото постигане. Уважение и справедливо отно шение към всеки член на обществото, това смятам, че защитава Националната стратегия за насърчаване А. Берданкова: Каква според вас трябва да е ролята на държавата и общините за постигане на равнопоста веност на жените и мъжете на пазара на труда и пости гане на равна степен на икономическа независимост? С. Мехмед: Държавата работи в посока на непре късване на връзката с професионалната реализация, например през периода на отглеждане на деца или до определена възраст, има и промени в Кодекса на труда, такава практика се създаде и по времето на пандемията от КОВИД-19. От една страна, говорим за това да няма изоставане в заплащането на труда на жената майка и от друга, са постоянните промени в професионално и квалификационно отношение. Об щините прилагаме и усъвършенстваме тези полити ки за равнопоставеност, като даваме възможност да достигнат до всеки един гражданин. А. Берданкова: Как се променя животът на хората в Крумовград? Каква е алтернативата на младите, кои то остават да живеят в общината? С. Мехмед: Имаме инвеститори, които разкриха работни места не само за жителите на града, а оси гуряват и превоз от селата. Вече се търсят повече специалисти като машинни инженери, геолози или специалисти в минното дело. Създаването на условия за жизнена среда в града и населените места е грижа на общината. Няма как да се случат всички мерки без подкрепата на държава та. Младите искат работа, условия за растеж и обу чение на децата и здраве. С не много бързи темпове продължиха да се разкриват работни места. Поетап но променяме условията за обучение и отглеждане на децата в детските градини и училища – с ремонти, подобряване на материалната база и доизграждане на пространствата за игри на открито. 49

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ За подобряване на средата за спорт предоставихме стадиона на футболен клуб„Крумовград“, който ни прославя и радва с успехите си. Не сме ограничили достъпа на гражданите на града и селата, дори допъл нително са монтирани външни спортни съоръжения. За отдих и развлечения е изградена хижа с парк в близост до града. А. Берданкова: Статистиката показва, че жените са понесли по-големи икономически загуби по време на кризата, отколкото мъжете. Пандемията увеличи неравенството между половете. По време на изола цията жените бяха засегнати много повече от мъже те от домашно насилие, влошено здраве и заплаха да останат без работа. Какво може да бъде направено, за да излезем от този цикъл? С. Мехмед: Пандемията даде отражения върху пси хиката и физиката на хората. Но благодарение на ле карите и науката вече се приема не толкова драма тично. През годините на пандемията производството като цяло намаля, а строителството почти спря. Ра ботата от разстояние и социалните мрежи бяха на първо място в намаляване на последиците от пан демията и за поддържане на равновесието между професионалния и личния живот. С финансиране от общинския бюджет дадохме въз можност на нуждаещи се лица да получат асистент ска подкрепа. Същите бяха отпаднали от програма та, защото по една или друга причина не покриваха критериите, но действително бяха в нужда. А. Берданкова: Сред причините за нарастващото те риториално неравенство е липсата на възможности за професионална реализация, добро образование и достъп до медицински грижи в малките населени места. Какви са възможностите на местните власти да се справят с тези проблеми? С. Мехмед: В областта на здравеопазването имахме възможност по трансграничен проект на създадем медицински център. Вече е оборудван, има необхо димите специалисти, предоставя здравна помощ на населението. С решение на общинския съвет от бюджета на общи ната и от дарения осигуряваме подпомагане както на МБАЛ„Живот+“, така и на медицинския център. Специалистите в двете заведения на територията на общината получават ежемесечно допълнително въз награждение в размер на 2000 лв. Всички поднормативни паралелки, квалификация на педагогически персонал на територията на община та са финансово осигурени от бюджета на общината. А. Берданкова: Каква е ролята на социалния диалог, институциите и гражданското общество в борбата срещу бедността сред жените? Има ли трудности в диалога между институциите? С. Мехмед: Социалният диалог е необходимо усло вие за справяне с бедността сред жените. 50

РАВНОПОСТАВЕНОТО УЧАСТИЕ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ Е ВАЖНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА НОРМАЛНОСТТА В ЕДНО ОБЩЕСТВО 5 РАВНОПОСТАВЕНОТО УЧАСТИЕ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ Е ВАЖНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА НОРМАЛНОСТТА В ЕДНО ОБЩЕСТВО Донка Михайлова Кмет на община Троян А. Берданкова: Какво е да си жена ръководител? Трудно ли се балансира между това да си съпруга, родител, ръководител, политик, общественик? Д. Михайлова: Да си жена ръководител, е да си като всички други работещи жени. Ако обичаш работата си, семейството си и хората, не е трудно. Рецептата е простичка – обич към работата и към хората, с които и за които работиш и постоянен труд. А. Берданкова: Според Вас лично участието на же ните в българската политика има ли положителен ефект? Постигането на равнопоставеност по високи те етажи на властта изисква често пъти промяна на обществената нагласа. Това, че сте един от успешни те кметове на община, говори ли, че обществото, а и партиите са готови на такива промени? жили в последния Управителен съвет на НСОРБ само две от общо 23-ма членове на УС жени. Убедена съм, че тези 11% жени не се справят по-лошо от мъжете. Примерите за много добри кметове жени от всички партии са пред погледа на обществото. Имаме ярки примери в това отношение. А. Берданкова: Според Вас трябва ли да има про грами, които да насърчават участието на жените в управлението(политика, икономика, частен сектор)? Д. Михайлова: Принципно съм против силом нала ганите механизми. Мисля, че по-скоро следва да има стимули за подкрепа за професионалното доказва не на жените. Трябва да бъдат насърчавани и онези жени, които приемат себе си като жертва на профе сионалното развитие на партньорите си. Д. Михайлова: Равнопоставеното участие на жени те и мъжете в политиката е важна предпоставка за нормалността в едно общество. Другото, струва ми се, е израз на обществени комплекси и предразсъдъ ци. Без да имам претенции, че тезата ми се базира на сериозни анализи, считам, че колкото една държава е по-развита, а обществото – по-образовано, толко ва неравенствата са по-малко. Политическите партии играят важна роля за опре деляне до каква степен и какви са възможностите на жените да участват в партийната политика. В България в последните години бавно се преодолява стереоти път, определящ ръководните позиции в политически те партии като типично мъжки. Характеристиките и уменията, които се очакват от лидерите – например самоувереност или рационално мислене, отдавна вече не се възприемат като типично мъжки и са сред нещата, които хората намират за естествено да търсят у една жена лидер на партия или обществена инсти туция. Все още проблемите са много. Това е силно из разено при кметовете. Аз съм 47-ият кмет на Троянска община и първата жена. Днес в страната само 11% от кметовете са жени. Същите тези партии са предло А. Берданкова: Каква според Вас трябва да е ролята на държавата и общините за постигане на равнопоста веност на жените и мъжете на пазара на труда и пости гане на равна степен на икономическа независимост? Д. Михайлова: Следва да се търсят по-ефективни ме ханизми за подкрепа на жените тогава, когато изпъл няват естествените си ангажименти за раждането и от глеждането на децата и грижите за семейството. Про блем пред професионалното развитие на всяка жена е двугодишният период на отглеждане на детето и в това отношение държавата ни е длъжник. Можем да рабо тим за по-гъвкави форми на грижа на децата от детски те заведения чрез удължаване на работното им време и предлагане на съботно-неделни форми на занимания. Предлагането на готова храна, на професионална гри жа за поддържане на дома все още е проблем в малки те населени места. Много жени се нуждаят от подкрепа за бърза адаптация след продължителен отпуск за от глеждане на деца и тук бизнесът е длъжник. А. Берданкова: Статистиката показва, че жените са понесли по-големи икономически загуби по време на кризата, отколкото мъжете. Пандемията увеличи 51

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ неравенството между половете. По време на изола цията жените бяха засегнати много повече от мъже те от домашно насилие, влошено здраве и заплаха да останат без работа. Какво може да бъде направено, за да излезем от този цикъл? Д. Михайлова: Тук особено важна е ролята на ин ституциите, осигуряващи подкрепа на уязвимите со циални групи. Жизнено важно е да се подобри вза имодействието между всички органи и институции, пряко ангажирани с оказване на подкрепа на жените, претърпели домашно насилие или загубили работа та си. Тук е длъжник местната власт в ролята си на координатор и модератор на общите усилия. Ковид кризата през последните две години засегна на истина особено тежко сектори, в които работят голям брой жени, като здравеопазването и грижите за децата, като по този начин задълбочи неравенството между половете. Следва да бъдат разработени проекти и мер ки, насочени към насърчаване на равенството между половете, като например подкрепа за равновесието между професионалния и личния живот и насърчаване на реинтеграцията на жените, които са загубили рабо тата си поради пандемията или икономическата криза. А. Берданкова: Каква е ролята на социалния диалог, институциите и гражданското общество в борбата срещу бедността сред жените? Има ли трудности в диалога между институциите? професионална реализация, добро образование в малките населени места. Какви са възможностите на местните власти да се справят с тези проблеми? Д. Михайлова: Безработицата в община Троян поддър жа устойчиво ниско ниво, но за съжаление, и тук нивото на възнагражденията остава сравнително ниско. От една страна, случващото се в последните години доказа, че е възможно хора с добро образование ус пешно да упражняват професията си дистанционно, работейки от малки населени места като Троян. От друга страна, не e тайна, че хората c по-ниско ниво на образование получават заплати близки или равни на минималната за страната, което ги поставя в риск от бедност и социално изключване. Известно е, че когато жените търсят работа, те често са склонни да се примирят с по-ниско въз награждение, обръщайки внимание на комплекс от фактори, сред които възможност да отделят пълно ценно време за семейството си, спазване на работ ното време, заплащане на извънредния труд и т.н. Разликата в заплащането води и до разлика в пен сиите и обезщетенията. Неефективното търсене на решения за този проблем води до феминизиране на бедността и загуба за икономиката, както от увели чение на разходите на социалните фондове, така и от пропуснати ползи от неефективното използване на трудовия потенциал. Д. Михайлова: Разликата във възнагражденията между мъжете и жените продължава да бъде сму щаващо голяма и труднопреодолима. За мен това е може би основният проблем пред равнопоставе ността. Все по-остър дефицит има в кадровото обез печаване на някои професии, които са приети за чисто женски – медицински сестри, акушерки, в ня кои административни структури… В последните го дини възнагражденията там изостанаха значително. Тук намирам ролята на социалния диалог. Мисля, че той може да бъде мощен инструмент за съвместно решаване на проблеми особено ако се освободи от ролята си на среда за доказване на смисъла на съ ществуване на определени структури. А. Берданкова: Сред причините за нарастващото неравенство се отчитат липсата на възможности за А. Берданкова: Българската държава има приета Стратегия за преодоляване на неравнопоставеност та, но твърде малко хора знаят за нейното съществу ване, същевременно нашето анкетиране показва, че респондентите, които познават стратегията, твърдят, че тя не работи. Каква трябва да е ролята на дър жавните институции? Работи ли се по тази стратегия според Вас и какво трябва да се промени? Д. Михайлова: Държавата ни е богата на стратегии. Май не съм виждала само стратегия за управление на стратегиите. Доказали сме, че стратегиите не ре шават проблемите ни. Решават ги хората, които тър сят промяната и работят за постигането й. И тук е нормално ние, жените, да бъдем водещи. Особено жените на управленски и обществени позиции, кои то им позволяват да са носители на тази промяна. 52

И ИНСТИТУЦИИТЕ, И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ СЕКТОР, И МЕДИИТЕ ИМАТ КАКВО ДА НАПРАВЯТ, ЗА ДА ИМАМЕ РАБОТЕЩА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТТА 6 И ИНСТИТУЦИИТЕ, И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ СЕКТОР, И МЕДИИТЕ ИМАТ КАКВО ДА НАПРАВЯТ, ЗА ДА ИМАМЕ РАБОТЕЩА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТТА Здравко Здравков Областен управител на област Добрич А. Берданкова: Бедността е една от областите, в които продължават да съществуват неравнопос тавеност между половете, още повече като се има предвид, че жените са изложени в по-голяма степен на риск от бедност и изпитват по различен начин социалното изключване. Считате ли, че в България равнопоставеност в този аспект е възможна? З. Здравков: Да, считам, че е възможна, ако се изра ботят критерии във всяка една област и оценката на даден служител/работник се извършва обективно по критериите, без да се взема под внимание половата принадлежност. А. Берданкова: Статистиката показва, че жените са понесли по-големи икономически загуби по време на кризата, отколкото мъжете, въпреки това все още из разът„феминизация на бедността“ се избягва, като че ли обществото си затваря очите за съществуването ѝ. З. Здравков: Съгласен съм, че все още се избягва тер минът„феминизация на бедността“. Считам, че цялото общество трябва и има какво да работи по своето из растване по отношение на делението на силен и слаб пол на човечеството. В област Добрич ситуацията не е много по-различна от тази в страната. По данни на НСИ за 2021 г. относителният дял на лицата в риск от бедност е 20.2%. В работоспособна възраст този дял е 13.3%. Притеснително е нивото на риска от бед ност, а оттам и на социално изключване при лицата на възраст до 17 години – 32.2% и на тези над 65 го дини – 29.5%. Въпреки разликата, малко под 2%, все пак е отчетлив рискът за жените – 20.9% от тях живеят в риск от бедност, при 19.5% за мъжете. Последните данни на Бюрото по труда в Добрич също са в подкре па на твърдението, че има„феминизация на бедност та“. Броят на регистрираните безработни лица в ДБТ, Добрич, е 1205, от които жените са 731, а мъжете – 474 души. Към горепосочената дата равнището на безра ботица за дирекцията е 1.98 на 1000 души. Данните показват, че в най-активната трудоспособна възраст – от 25 г. до 44 г., броят на регистрираните безработни е 515 лица, от които 350 са жени, а мъжете са над два пъти по-малко – 165. Регистрираните безработни на възраст от 45 г. до 54 г. са 323 лица, от които жени са 185, а мъже 138 души. И при най-младите хора отново броят на безработните жени е по-висок – регистри рани в ДБТ на възраст от 19 г. до 24 г. общо 60 лица, от които жени – 40, мъже – 20 души. Почти се изравня ва бройката между жени и мъже при най-възрастни те регистрирани безработни – над 55 г. Общият брой лица е 307 души, от които 157 са жени и 150 мъже. 53

Фиг. 1 Относителен дял на лицата в риск от бедност % 40 30 20 10 0 БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ Обшо за страната Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София (столица) София Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол Мъже Жени А. Берданкова: Пандемията от КОВИД-19 увеличи неравенството между половете. По време на изола цията жените бяха засегнати много повече от мъже те от домашно насилие, влошено здраве и заплаха да останат без работа. Какво може да бъде направено, за да излезем от този цикъл? З. Здравков: И тук, както и в предния въпрос, се ка сае за проблем на обществото ни като цяло. С всяка изминала година сме свидетели на увеличаваща се толерантност по отношение на делението на обще ството по различни признаци, но все още е факт чис то психологическата стигма и, да го кажем така – за конът на по-силния. Считам, че обществото ни тряб ва да извърви пътя до осъзнаването на проблема „домашно насилие“ и активно да се работи по пре одоляването му. И според мен е необходимо, първо, признаване от самите жертви, че са обект на домаш но насилие и търсенето на адекватна помощ. Второ, достигане на общественото съзнание до етап, в кой то домашното насилие няма да е повод за насмешка, а повод за взаимопомощ. И трето, но не на последно място – засилване ролята на психоаналитика. Ние, българите, все още не сме свикнали да се обръщаме за помощ от семеен или личен характер за съвет към психоаналитик, психотерапевт. А. Берданкова: Каква е ролята на социалния диалог, институциите и гражданското общество в борбата срещу бедността сред жените? Има ли трудности в диалога с институциите? З. Здравков: Ролята на диалога на ниво гражданско общество и институции има своето съществено зна чение. Институциите са отворени за разговор и са в готовност да подпомагат в рамките на закона про цеса в борбата срещу бедността сред жените. Счи там, че неправителственият сектор има също своята важна роля и трябва да бъде активен в този диалог. Необходима е пряка и ефективна комуникация меж ду институциите на публичната администрация, от една страна, и структурите на гражданското обще ство, от друга. Да бъдат идентифицирани основните проблеми, по които е необходимо по-добро сътруд ничество, по-добра подготвеност на гражданското общество и предизвикване на обществен диалог. Ва жно е да има ефективен механизъм и подобряване разбирането на законодателството и механизмите за работа на администрацията. Това ще възстанови общественото доверие в нея, а от друга страна, ще създаде по-активно гражданско общество. А. Берданкова: Трябва ли жената да остави на за ден план семейните си задължения и раждането, за да не попадне под„стъклен таван“, възпрепятстващ достъпа до ръководни позиции? Балансът семей ство – кариера: лукс или необходимост? Какво тряб ва да се промени? З. Здравков: Лично решение е на всеки един да из бере своя път и да следва приоритетите си. По от ношение на израстването на жените в йерархичната стълба, както вече казах – като цяло това е нещо, по което работим и има още какво да направим всич ки като общество. Наскоро бе представено едно изследване на социологическа агенция„Тренд“ на тема„Обществено мнение по темата за равнопра вието между половете“. В него 65% от анкетираните 54

И ИНСТИТУЦИИТЕ, И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ СЕКТОР, И МЕДИИТЕ ИМАТ КАКВО ДА НАПРАВЯТ, ЗА ДА ИМАМЕ РАБОТЕЩА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТТА са съгласни с твърдението, че„мъжете имат по-до бри шансове за повишение в работата за сметка на жените“. Радващо е обаче, че 59% от участниците не са съгласни с твърдението„жената трябва да гледа децата, а мъжът да работи“. И това, което кореспон дира с важността и ролята на институциите – 58% твърдят, че неравенството между половете може да бъде преодоляно с политики. За да се преодолее този„стъклен таван“ пред жените, е необходима и промяна в стереотипите, в психологията на хората. Съзнанието не може да бъде променено за ден-два, за година. Това е процес, подобно на човешкото из растване и ние като общество все още сме в тийней джърска възраст. А. Берданкова: Сред причините за нарастващото те риториално неравенство е липсата на възможности за професионална реализация, добро образование и достъп до медицински грижи в малките населени места. Какви са възможностите на местните власти да се справят с тези проблеми? З. Здравков: Законът регламентира възможностите на местните власти ясно и точно. Всеки кмет, в рам ките на начертания план за развитие на общината, полага максимални усилия да подобрява средата за живот, но в XXI век, когато имаме свободно движе ние на хора и стоки и един глобализиран свят, не бихме могли да избегнем един сериозен проблем пред нашата нация – обезлюдяването на по-малки те населени места и застаряването на населението. Младите хора са двигателят на един град, на едно село, но те търсят удобствата и възможностите на съвременните технологии и реализацията си в жи вота. Местните власти трябва да се фокусират освен в осигуряването на добра инфраструктура и върху възможностите за създаване на икономическа среда, която може да накара младите хора да останат или след завършване на образование да се завърнат в по-малките населени места и общини. А. Берданкова: Българската държава има приета Стратегия за преодоляване на неравнопоставеност та, но твърде малко хора знаят за нейното съществу ване, същевременно нашето анкетиране показва, че респондентите, които познават стратегията твърдят, че тя не работи. Каква трябва да е ролята на държав ните институции? З. Здравков: Държавната политика по равнопоста веност на жените и мъжете по области и общини се провежда от областните управители и от органите на местното самоуправление, като координацията и взаимодействието се осъществява от областните уп равители. Като областен управител мога да Ви уверя, че администрацията, която ръководя, има изградени механизми, чрез които се работи и максимално се старае да привлича общественото внимание върху темата и документите, регламентиращи правата. В областната управа на Добрич има координатор, кой то провежда на оперативно ниво държавната поли тика по равнопоставеност на жените и мъжете. Не трябва обаче да прехвърляме цялата отговорност само на институциите. Обществото ни трябва да е по-информирано, да има нетърпимост спрямо всяка форма на дискриминация. И тук според мен сери озна роля трябва да има и училището, в което тряб ва да присъстват часове по гражданско общество – права и задължения на гражданите. И институциите, и неправителственият сектор, и медиите имат какво да направят, за да имаме работеща Стратегия за пре одоляване на неравнопоставеността. 55

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ 7 ЗА ДА НАМАЛИМ НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТТА, ПРЕДИ ВСИЧКО ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ МИСЛЕНЕТО СИ КАТО ОБЩЕСТВО Кристина Сидорова Областен управител на област Габрово А. Берданкова: Бедността е една от областите, в кои то продължават да съществуват неравнопоставеност между половете, още повече като се има предвид, че жените са изложени в по-голяма степен на риск от бедност и изпитват по различен начин социалното изключване. Считате ли, че в България равнопоставе ност в този аспект е възможна? К. Сидорова: Като страна – равноправен член на Ев ропейския съюз, където равенството между полове те е основна ценност, а изкореняването на бедността е един от приоритетите на Съюза, считам, че всички ние – всеки от позицията, която заема, следва да по лага усилия това да се случи и равнопоставеността да бъде не само възможна, а реалност. Трудно е да се определи в каква степен в нашата страна е засегнат този проблем, защото данните, с които се работи не са толкова изчерпателни. Това е причината само преди няколко месеца Европарламентът да призове държа вите членки при разработването или оценяването на своите политики и практики в тази сфера ­– да съби рат и анализират данни по сходен начин и редовно, за да разполагат с информация и статистика относно положението на жените в конкретни несигурни усло вия – например жените, които страдат от енергийна несигурност, цифрово разделение, професионални заболявания, недохранване и лошо хранене и т.н. Но като че ли преди да приложим всички регламенти и политики, за да намалим неравнопоставеността, пре ди всичко трябва да променим мисленето си като об щество. Вероятно това е народопсихология, но у нас все още се възприема повече патриархалното мисле не – мъжът е глава на семейство и трябва да може да го осигурява, т.е. да получава по-високи доходи. И до ден днешен това схващане има своето отражение върху обществото ни и със сигурност води до разде ление на половете – мъжете на ръководни позиции са повече от жените и респективно получават по-високо заплащане. Връщайки се на въпроса Ви, краткият от говор е да, но за да се достигне до него, всички ние имаме да извървим много дълъг път като общност. А. Берданкова: Статистиката показва, че жените са понесли по-големи икономически загуби по време на кризата, отколкото мъжете, въпреки това все още из разът„феминизация на бедността“ се избягва, като че ли обществото си затваря очите за съществуването ѝ. К. Сидорова: Всъщност кризата показа колко клю чова е ролята на жените, работещи в социалния сек тор и секторите на полагането на грижи, на чистотата, на образованието, на търговията на дребно – всич ки онези, които се грижат за обществото като цяло, именно секторите, които пострадаха най-много от ковид кризата. Те бяха тези, които първи останаха без работа или излязоха в неплатен отпуск не само защото работните им места бяха затворени, но и за щото трябваше да полагат грижи за децата, които не бяха на училище, за близки, за семейството и дома. Анализирайки всичко до тук, смело можем да кажем, че ковид кризата се отрази в много по-голяма степен на жените, отколкото на мъжете. Но освен че го при знаваме, като че ли все още адекватни действия за промяна не се предприемат. А. Берданкова: Пандемията увеличи неравенство то между половете. По време на изолацията жените бяха засегнати много повече от мъжете от домашно насилие, влошено здраве и заплаха да останат без работа. Какво може да бъде направено, за да излез ем от този цикъл? К. Сидорова: Влошаващото се социално и иконо мическо положение, причинено от пандемията от КОВИД-19, увеличи всички форми на злоупотреба и насилие спрямо жените. Не случайно в последния доклад относно бедността на жените Европарла ментът подчертава необходимостта от увеличаване на публичните финансови и човешки ресурси, за да бъдат подпомогнати групите, изложени на риск от бедност, и да се преодолеят ситуациите, излагащи на риск деца и младежи, възрастни хора, хора с увреж дания и бездомни лица. Пандемията създаде условия за затваряне в един те сен семеен кръг за продължителен период от време. Това беше и предпоставка в много семейства да се стигне до крайности в отношенията, завършващи с 56

ЗА ДА НАМАЛИМ НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТТА, ПРЕДИ ВСИЧКО ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ МИСЛЕНЕТО СИ КАТО ОБЩЕСТВО домашно насилие. В съзнанието и обществото ни сме свикнали да игнорираме този проблем„защото не е наша работа“, докато все повече случаи на домашно насилие добиват публичност, заради фаталния си за вършек. Срамът и страхът, които понася жертвата, я принуждават да прекъсне и останалите си социални контакти и я обричат на изолация. Много от жерт вите спират да ходят на работа, което ги прави още по-зависими от насилника – финансово и емоцио нално. Този омагьосан кръг може да бъде прекъснат с подкрепата на всички нас като гражданско общество. По темата преди всичко трябва да се говори повече и да се осигури по-голяма информираност – както за жертвите, за да ги мотивираме да потърсят съдей ствие и подкрепа, така и за нас гражданите – за да разпознаваме„тихата“ болка и бъдем проактивни. А. Берданкова: Каква е ролята на социалния диалог, институциите и гражданското общество в борбата срещу бедността сред жените? Има ли трудности в диалога с институциите? А. Берданкова: Сред причините за нарастващото те риториално неравенство е липсата на възможности за професионална реализация, добро образование и достъп до медицински грижи в малките населени места. Какви са възможностите на местните власти да се справят с тези проблеми? К. Сидорова: Това е проблем, с който трябва да се справят не само местните власти, но и държавата като цяло. Важно е да се изготвят планове, които съответ стват на нуждите на определени райони. Нужна е ця лостна визия, която да даде подкрепа и шанс на жена та, независимо от мястото, където е избрала да живее. А. Берданкова: Българската държава има приета Стратегия за преодоляване на неравнопоставеност та, но твърде малко хора знаят за нейното съществу ване, същевременно нашето анкетиране показва, че респондентите, които познават стратегията твърдят, че тя не работи. Каква трябва да е ролята на държав ните институции? К. Сидорова: Макар и законодателят, както и държав ните институции, да предприемат мерки за защита на жените като уязвима група, те са далеч от достатъчни и трябва да се стремим да повдигаме въпроса по-често и в диалог да търсим и изработваме работещи решения. Направеното до момента е крайно недостатъчно, епи зодично и недаващо удовлетворяващ резултат. Налице е деклариране разбиране на проблема, но трудно на миране на работещи механизми за преодоляването му. А. Берданкова: Трябва ли жената да остави на заден план семейните си задължения и раждането, за да не попадне под„стъклен таван“, възпрепятстващ достъпа до ръководни позиции? Балансът семейство – кариера: лукс или необходимост? Какво трябва да се промени? К. Сидорова: Най-общо казано, необходими са по-до бри политики за постигане на равновесие между про фесионалния и личния живот и подходящи мерки за гарантиране на участието на жените на пазара на труда, като например по-добър отпуск по майчинство, значително по-дълги периоди на отпуск по бащинство, платен и непрехвърляем родителски отпуск, гъвкаво работно време, детски заведения на място, услуги за полагане на грижи и политики за дистанционна рабо та. Балансът семейство – кариера не е лукс, а личен избор, на който всеки има право. Всяка една жена е различна. Една иска да се фокусира върху семейството, а друга – върху кариерата си, и тези избори не трябва да се омаловажават, а да се предоставят различни въз можности, за да може балансът между семейство – ка риера да съществува. Много пъти го повторих в нашия разговор, но отново ще кажа, че е нужна промяна и в мисленето ни. Трябва ние като общество, на първо място, да осъзнаем това и да спрем да обезкуражава ме жените, които искат кариера за сметка на семей ството и обратното – жените, които искат семейство за сметка на кариерата. К. Сидорова: Държавните институции трябва да наме рят начин не само информацията за съществуването на стратегията да достигне до повече хора, за да могат да се запознаят с нейното съдържание и цели, но и да се разработят подходящите инструменти за прилагането ѝ. Иначе сме в ситуация на поредния добре написан доку мент, който за съжаление остава само едно добро по желание. Самата Вие казвате, че страната ни има приета Стратегия за преодоляване на неравнопоставеността, освен това съгласно чл. 10 от Закона за равнопоставе ност на жените и мъжете(ЗРЖМ) държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете по области и общини се осъществява от областните управители и от органите на местното самоуправление съвместно с териториалните звена на министерствата, държавните и изпълнителните агенции и другите органи, създадени със закон, представителните организации на работни ците и служителите и на работодателите, неправител ствените организации, работещи по проблемите на равнопоставеността на жените и мъжете, както и други организации. И тук вече идва разминаването в намере нията и реализацията, защото съгласно Националната стратегия за периода 2021 – 2030 г. областните адми нистрации нямат конкретен ангажимент да подържат информация, статистически данни, както и графики и данни или определени задължения и функции. Като областен управител, както и като жена на ръководна позиция, категорично подкрепям политиката на равно поставеност на жените и мъжете, която се основава на принципите на: равни възможности за жените и мъже те във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот; равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола. Вярвам, че повече и добре разпре делени отговорности на институциите при прилагането й, би била добра първа стъпка. 57

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ НАШИТЕ АВТОРИ Сергей Станишев Лидер на Партията на европейските социалисти(ПЕС) от ноември 2011 г. до 14 октомври 2022 г. Председа тел на Националния съвет на Българската социалис тическа партия 2001-2014 г. Министър-председател на Република България 2005-2009 г. Избран за член на Европейския парламент от листата на Коалиция за България през 2014 г. Член на Групата на прогресив ния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Има докторска степен по история от Московския дър жавен университет и специализация по международ ни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки. Женен, с две деца. Говори ан глийски и руски език. Надя Клисурска Има 25 години професионален опит в областта на управлението на човешките ресурси, местното самоуправление, правото, политиката. Завършила е български език и история в ПУ„П. Хилендарски“ и право във ВТУ„Св. Св. Кирил и Методий“. Има специализация по политически мениджмънт в БУП – НБУ, специализация в Европейския инсти тут по публична администрация в гр. Маастрихт, Холандия, по стратегическо планиране и управле ние на местното самоуправление, международен сертификат EBS-L по лидерство и мениджмънт на организациите и много други. Била е народен представител в 44-тото народно събрание, член на комисии„Правна“,„Труд, социална и демограф ска политика“ и„Жалби на гражданите и връзки с неправителствените организации“. Защитата и по литиките за децата и родителите и борбата с бед ността са в основата на нейната четиригодишна активна дейност. Работила е в общинските адми нистрации на гр. Стрелча и гр. Пазарджик. Два по следователни мандата е била общински съветник в гр. Пазарджик. От 2015 г. до април 2021 г. е част от адвокатската колегия в града. Заместник-минис тър на труда и социалната политика в три служебни правителства. Организира и координира дейността на Министерството на труда и социалната политика в областта на социалния диалог, доходите от труд и жизненото равнище, социалната икономика, де мографската политика и корпоративната социална отговорност. Отговаря за политиките за социално включване, социални услуги, подкрепа на деца та и семейството, хората с увреждания, социална закрила и подкрепа, равни възможности, равно поставеност на половете и антидискриминация. Председател на Управителния съвет на Фонд„Со циална закрила“. Наблюдава и координира дей ността на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Агенцията за качеството на социалните услуги, Държавната агенция за закрила на детето. Александра Берданкова Има над 30 години опит в работа с медии като жур налист и ръководител връзки с обществеността. Завършила логопедия в ПУ„Паисий Хилендарски“. Председател на Обединението на жените социалист ки в област Пловдив. Ръководител на проект на Обединението на жените социалистки, област Пловдив,„Чуй ме, виж ме“, це лящ да повиши осведомеността на обществото от носно проблемите с насилие над деца и жени, по следствията от него и начините да бъде осигурена адекватна подкрепа и грижа за пострадалите. Ръко водител на проект на тема„Жените в коридорите на властта“ с участието на жени общински съветници и кметове на населени места. Преминати курсове: „Пол и труд в глобалния юг“, University of Basel and University of Bern, Interdisciplinary Centre for Gender Studies(ICFG);„Разбиране на неравенството между половете“, University of Exeter;„Разбиране и разре шаване на бедността и неравенството“, University of York;„Неправителственият сектор и политическите партии“, Национален демократичен институт. Виолета Христодулова Магистър по английска филология – лингвистика и пре вод. Директор на ОУ„Васил Левски“, с. Рогош от 2009 г. Носител на Почетно отличие„Неофит Рилски“– най-ви сокото отличие в образователната система на Републи ка България. Председател на Читалищно настоятелство при НЧ„Изгрев – 1927 г.“, с. Рогош. Общински съветник в община Марица от 2007 до момента. Член на Нацио налния съвет на БСП и член на Националния съвет на Обединението на жените – социалистки. Стоянка Балова Доктор по философия, направление„Политиче ски език и реторика“ от Софийския университет„Св. Климент Охридски“. Завършила е магистратура по политически мениджмънт в СУ и по биотехнологии в Минно-геоложкия университет„Св. Иван Рилски“, гр. София. Главен асистент в катедра„Реторика“ на Фи лософския факултет в Софийския университет. Заема също длъжността„Изпълнителен директор“ в Инсти тута за социална интеграция. Общински съветник в община Златица за трети мандат. Габриела Величкова Политолог, завършила е магистратура по политиче ски мениджмънт в СУ„Св. Климент Охридски“. Завър шила Национална програма„Управленски умения“ на Българското училище за политика„Димитър Паница“. Придобита квалификация„Изграждане на имидж в публичното пространство“ от Института по публич на администрация и европейска интеграция. Серти фициран треньор по групово-динамичен тренинг и 58

НАШИТЕ АВТОРИ експерт асесмънт център. С дългогодишен опит в не правителствения сектор. Координатор тинк-танк дей ности към Института за социална интеграция. Кристина Сидорова Завършила е Езикова гимназия„Екзарх Йосиф I“ в гр. Ловеч, специалност„Комуникационна техника и технологии“ в Техническия университет, гр. София, и магистратура„Стопанско управление“. В момента е докторант в Техническия университет, гр. Габрово. Владее английски и немски езици. От 2014 г. до 2017 г. е общински съветник в Габрово. Народен представител от ПГ„БСП за България“ в 44тото народно събрание, заместник-председател на Комисията за противодействие на корупцията, кон фликт на интереси и парламентарна етика. Заместник-областен управител на област Габрово от юни 2021 до януари 2022 г. Областен управител на област Габрово от август 2022 г. Здравко Здравков Магистър по специалностите„Социална педагогика“ и„Агроном, растителна защита“ на Шуменския уни верситет„Епископ Константин Преславски“. Прите жава значителен управленски опит в частния сектор в сферата на селското стопанство, а преди това е бил мениджър в областта на недвижимите имоти. Вла дее английски, немски и руски езици. От юни 2021 до януари 2022 г. е бил заместник об ластен управител на Добрич. Областен управител на област Добрич от август 2022 г. Венета Антонова Председател на Сдружение с нестопанска цел„Клуб ЮНЕСКО“, гр. Хасково(2008-2022 г.). Сътрудник и коор динатор на проекти в сдружение„Икар“(2003-2006 г.). Ръководител на МИКЦ, гр. Хасково(2008-2010 г.) – Национална програма за младежта на Министерство на младежта и спорта. Треньор по водене на застъпнически кампании, пуб лични интереси и публични политики в Национал ния демократичен институт на САЩ в България. Себихан Керим Мехмед Дипломира се в ПУ„Паисий Хилендарски“ – специ алност„Математика“. Завършва ИНПУ, гр. Кърджа ли – специалност„Математика и физика“. Следди пломна квалификация по управление на образо ванието в ИПКУ„Анастасия Тошева“, гр. Стара За гора, с придобит ІІ клас квалификация. Кмет на община Крумовград от 2003 г. Донка Михайлова Висше икономическо образование от ВФСИ„Д. А. Ценов“, гр. Свищов, специалност„Финанси и кредит“. Дълги години е работила в неправителствения сек тор, била е председател на Сдружение„Знание“ в гр. Ловеч. През 2005 г. е избрана за народен представи тел в 40-ото народно събрание. Член на КС на НСОРБ мандат 2011-2015 г. От 2015 го дина е заместник-председател на УС на НСОРБ. През 2011 г. избрана за кмет на община Троян. Преизбрана за кмет на общината през 2015 и 2019 г. Дора Янкова Завършила е специалностите„География“ в СУ„Св. Климент Охридски“ и„Право“ в Техническия универ ситет в гр. Варна. Има следдипломна квалификация по финансово-счетоводна и правна дейност на фирмите и публична администрация в Университета за национал но и световно стопанство. Делегат на Комитета на реги оните 2007-2011 г. В мандат 2008-2012 г. е Председател на НСОРБ. Народен представител в 38-ото, 42-рото, 43тото и 44-тото народно събрание. Кмет на гр. Смолян в два последователни мандата от 2003 до 2011 г. от лис тата на БСП. Председател на Съвета на директорите на Финансов фонд ФЛАГ. На ІV отчетно-изборна конференция Янкова е из брана за председател на Обединението на жените социалистки. 59

БЕДНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ СПИСЪК НА ТАБЛИЦИ И ФИГУРИ Жените, равнопоставеността и бедността(Политики за намаляване на женската бедност, държавни стратегии и перспективи) 10 Таблица 1 (OV-1a) Относителен дял на бедните по пол и възрастови групи 11 Таблица 2 [SI-S1c] Относителен дял на бедните по икономическа активност и по пол6(за лица на 18 и повече години) 14 Таблица 3 [MDSD11] Процент от населението, живеещо с тежки материални и социални лишения по възраст и пол – нов индикатор 15 Фиг. 1 Относителен дял на бедните по икономическа активност 15 Таблица 4 Относителен дял на работещите бедни (За лица във възрастова група 18-64 години) 15 Фиг. 2 Разпределение на работещите лица по бедност и образование през 2021 година 16 Фиг. 3 Изменение на линията на бедност за 2021 спрямо 2020 г. и относителен дял на бедните по пол и области 17 Фиг. 4 Разлика в заплащането на мъжете и жените по страни в ЕС Образованието – ефективна политика срещу бедността и социалното изключване 23 Фиг. 1 Относителен дял на децата в риск от бедност по образователна степен на техните родители – НСИ 23 Фиг. 2 Относителен дял на работещите лица по образование, риск от бедност и етническа принадлежност през 2021 година – НСИ Равнопоставеност на пазара на труда. Не дали, а кога и как? 27 Фиг. 1 Глобален индекс на неравенството между половете Източна Европа и Централна Азия Изследване на тема„Бедност и безработица при жените в България“ 29 Фиг. 1 Какво е Вашето разбиране за бедност (посочете най-много две от твърденията)? 30 Фиг. 2 Считате ли, че съществуват неравенства в заплащането по пол? 30 Фиг. 3 Кои според Вас са ключовите фактори, водещи до разлики в заплащането по пол (посочете най-много две от твърденията)? 31 Фиг. 4 Трябва ли работодателите да бъдат задължени да плащат на мъжете и жените една и съща заплата за една и съща работа? 32 Фиг. 5 Как оценявате риска от изпадане в бедност за жените и мъжете? 33 Фиг. 6 Според Вас в България съществува ли„феминизация на бедността“(бедност, която засяга жените)? 33 Фиг. 7 Според Вас повишаването на степента на „феминизация на бедността“ е в резултат на (могат да се отбележат до два отговора): 34 Фиг. 8 Според Вас трябва ли да има програми, които да насърчават участието на жените в управлението (политика, икономика, частен сектор)? 35 Фиг. 9 Считате ли, че обхватът на системите за социално подпомагане на жените, живеещи в бедност е достатъчен и пълен? 35 Фиг. 10 Запознати ли сте с Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете? 36 Фиг. 11 Каква според Вас трябва да е ролята на държавата и общините за постигане на равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и постигане на равна степен на икономическа независимост? 37 Фиг. 12 Кое считате за„добра практика“ при преодоляването на неравнопоставеността между жените и мъжете на работното място и насърчаването на баланса между професионален и личен живот за бременни? 37 Фиг. 13 ПОЛ 37 Фиг. 14 ВЪЗРАСТ 38 Фиг. 15 ОБРАЗОВАНИЕ 38 Фиг. 16 СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ 38 Фиг. 17 МЕСТОЖИВЕЕНЕ 38 Фиг. 18 ТРУДОВ СТАТУС(допускат се два отговора) 39 Фиг. 19 СФЕРА НА ДЕЙНОСТ 39 Фиг. 20 МЕСЕЧЕН ДОХОД(личен) И институциите, и неправителствения сектор, и медиите имат какво да направят, за да имаме работеща Стратегия за преодоляване на неравнопоставеността 54 Фиг. 1 Относителен дял на лицата в риск от бедност 60

ИЗДАТЕЛ Фондация Фридрих Еберт Бюро България ул. Княз Борис I 97 1000 София, България Отговорен редактор: Жак Папаро, директор Съставител и редактор: Александра Берданкова Печат и предпечат: Про Креатив Студио Използването с търговска цел на всички издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт. Всички текстове са достъпни онлайн bulgaria.fes.de София, 2022 г. ISBN: 978-619-7666-17-5