Хоризонт 2030 Демографски тенденции в България Георги Бърдаров Надежда Илиева

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ Съдържание 1. Абстракт............................................................... 2 2. Въведение.............................................................. 3 3. Динамика и развитие на населението на България от началото на XXI в..................................................... 4 4. Съвременни демографски тенденции, репродуктивни и миграционни нагласи в Европа........................................ 6 5. Демографски мерки и политики в Европа............................... 12 6. Демографски тенденции и процеси в България и демографска прогноза до 2030 г. Териториални особености.......................... 14 6.1 Методология..................................................... 14 6.2 Демографска прогноза на населението на България. Териториални особености......................................... 16 6.3 Регионални особености в депопулационните процеси.............. 20 6.4 Гъстота на населението........................................... 25 6.5 Тенденции в изменението Възрастова структура................... 26 7. Възможни демографски и социални мерки/политики за подобряване на демографската ситуация в България................ 30 1

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ 1. Абстракт Въпреки че демографската ситуация в България очертава сериозна криза от близо 30 години, едва в последните няколко тя стана тема на публичен дебат и се заговори, че трябва да се вземат мерки за нейното подобряване. Този дебат, обаче, е насо чен в няколко грешни посоки, фокусът и предпри еманите мерки не са свързани с най-съществени те проблеми и това води до липсата на резултати. Постоянно се говори за ниската ни раждаемост, намаляващият в абсолютни стойности брой на родени бебета всяка година и застаряването на на селението. Да, те са факт, но не това са основните проблеми, защото по отношение на коефициента на детност(средния брой деца на жена в детеродна възраст) България със своите 1,4 се вписва нор мално в стойностите на европейските държави, където този коефициент варира между 1,1 и 2. В последните няколко години се раждат все по-мал ко бебета в абсолютни стойности(2017 г. – 56 436), но това е нормално, тъй като сега в детеродна въз раст влиза поколението раждано през 90-те години на XX век, когато България бе вече в демографска криза, т.е. непрекъснато се свива детеродният кон тингент население, за което допринася, разбира се, и продължаващата емиграция на хора в активна възраст. Определно България е сред най-застаря лите нации не само в Европа, но и в света. И също така е и единствената държава в цялата човешка история, при която при един от двата пола(жен ския) най-голямата кохорта население вече е в пенсионна възраст(60-64 г.). Но тук сме свидетели по скоро на демографски парадокс, а не на реален проблем със застаряването. Защото ние имаме една от най-ниските средни продължителности на живота в ЕС(74,7 г.), а най-застаряло население. Това се получава заради драстичния вертикален демографски дисбаланс в съотношението младо (до 29 г.)- възрастно(над 60 г.) население. И тук сти гаме до основния демографски проблем на Бълга рия, който е свързан с продължаващата постоянно емиграция на образовани и квалифицирани хора в активна възраст(18-50 г.). Така че, когато говорим за демография в България, трябва да говорим за едно основно нещо, а именно задържането на мла дите хора в страната. Да очакваме рязко вдигане на раждаемостта е несериозно, дори и достигане на двудетен модел на семействата чрез финансово стимулиране не е реалистично и няма да ни реши проблемите. Но ако успеем да задържаме младите си хора в страната, колкото и да раждат те, това ще доведе до спиране на демографския срив и посте пенно намаляване на дисбалансите. Още повече, че през XXI век в дигиталния, технологичен свят, битката при развитите общества няма да е вече за територия, все по-малко значение ще има раз положението на граничните колчета, няма да е за ресурси в традиционния смисъл на думата – нефт, въглища, руди, а ще бъде за човешки капитал. Оне зи общества, които си осигурят качествен, млад, образован и квалифицран човешки капитал ще прогресират. А човешки капитал можеш да си оси гуриш само по два начина – или като си го създа деш и задържиш в страната, или ако го привлечеш отвън. При сегашната ни социално-икономическа реалност трудно можем да говорим за привличане на сериозно количество образовани и квалифици рани имигранти. Тогава ни остава едно единствено нещо – задържане в страната на младите хора, с които разполагаме днес. Мерките трябва да бъдат насочени в две посоки – образование и качествена реализация. За никого не е тайна, че българското образование, и средното, и висшето, се намира в дълбока криза. Тя е свързана със залагане на ко личество, а не на качество, и с напълно скъсаната връзка между образователната система и реал ните потребности на пазара на труда. Именно тук трябва да бъде първата мярка – осъвременяване на образованието ни според реалностите на съвре менната технологична, информационна ера и, още повече, според нуждите на бизнеса в страната. Вто рата мярка е свързана с качествена и нормално заплатена реализация на младите хора в България. Ясно е, че със заплати от порядъка на 500-600 лева (масово стартови за млади хора с висше образо вание!) няма как да бъдат задържани качествени те човешки ресурси в страната. Тук вече отговор ността е колкото на държавата, за подобряване на инвестиционния климат в страната, за привличане на чуждестранни капитали, толкова и на местния бизнес, който постоянно се оплаква от острата лип са на работна ръка, но не прави нищо за нейното създаване и задържане тук. Що се отнася до съвременните демографски тенденции в Европа, те са свързани най-вече с променената ценностна система на хората, 2

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ повишеното ниво на образование и благосъ стояние на хората и увеличената реализация и ангажираност на жените в обществено-ико номическия живот. Всичко това, съчетано с непрекъснато ускоряващата се динамика на живота, обуславя ниските репродуктивни нагласи на хората, двудетния, а вече и едно детен модел на семействата, и драстичното застаряване на европейските общества. От тази гледна точка, трябва много внимателно да се разглежда и въпроса с бежанската кри за и имиграцията към континента от Африка и Азия. Защото началото на тази огромна ими грантска вълна бе обусловена и от острата нужда на европейските държави от млада ра ботна ръка. А не бива да забравяме и факта, че през XXI век, в резултат на технологиите, комуникациите, падането на границите, ни оч аква глобално разместване на население. И в тези процеси ще спечелят и ще се развиват прогресивно онези общества, които най-бър зо и адекватно се адаптират към промените. Цялата история на човешкия род, още от ево люционната теория, ни показва, че оцеляват и прогресират не най-силните, не най-умните или най-богатите, а най-адаптивните към про мените. Европа трябва да се адаптира към тези промени, на първо място в начина си на мислене, а в резултат на това и чрез адекват ни политики и мерки. Сред важните цели на настоящото изследване е и да се направи обстойна демографска прогноза за България по населени места, до 2030 г., на основ ните демографски показатели, която да очертае както картината в близко бъдеще, така и на база та на това да бъдат предложени конкретни мерки и политики, които да доведат до подобряване на демографската ситуация в страната. Ние сме аб солютно убедени, че в момента демографската картина е отчайваща, но не е безнадеждна и може да бъде подобрена, и то видимо съвсем скоро. Също така, сред целите на проекта ни е да бъдат разгледани и анализирани успешни де мографски мерки и политики в Европа и да се потърсят начините те да бъдат адаптирани и приложени в България. Убедени сме, че ситуация без изход няма, има само пауза между две решения. Смятаме, че е дошло времето да се сложи край на паузата, когато говорим за демография в България и да вземем правилните решения. 2. Въведение Демографската ситуация на една територия се определя от множество икономически, политиче ски, биологически и социални фактори, а, от своя страна, тя влияе върху всички сфери на общест вено-икономическия живот. Днес, през XXI век, живеем в изключително динамично време, време на големи промени във всички аспекти на човеш ката цивилизация, които стават за безпрецедент но кратки времеви периоди. Промени имаме и в традиционните възприятия на хората, в тяхната ценностна система, в представите и очакванията им за техния живот и живота на децата им. Всички тези промени рефлектират пряко върху репродуктивните и миграционни нагласи на хо рата. В момента в света се развиват два корен но противоположи демографски процеса, които очертават много предизивкателства пред бъде щето развитие на света. От една страна демо графски взрив, неконтролируемо висока раж даемост и акумулиране на свръх много младо население в държавите от развиващия се свят, а от друга, все по-ниска раждаемост и безпре цедентно застаряване на населението в разви тия свят. От тази гледна точка, Европа прежи вява демографски преход, който поставя под сериозна заплаха функционирането на нейните икономически и социални системи. Също така, тази демографска ситуация поставя континен та и пред изключително сериозен миграционен натиск от Афика и Азия. Именно за това и тра диционното мислене и традиционните решения вече не работят. Крайно време е в Европа да се осъзнае, че сме свидетели на демографски фе номени, които изискват абсолютно нов подход, мислене и решения. В съвсем обозримо бъдеще ще имаме европейски държави със средна про дължителност на живота близо 90 г. и коефици ент на детност под 1. 3

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ България също е част от тези демографски про цеси на развития свят. Ние имаме раждаемост, коефициент на детност и застаряване на населе нието, съизмерими с всички други европейски държави. Тогава възниква въпросът защо у нас говорим за демографски колапс и катастрофа, а в Европа не се използва такава апокалиптична терминология. Основната разлика е в думичката миграция. Европейските държави, за разлика от нас, не само не отдават емигранти, но дори и при емат множество имигранти. Така че, за да подо брим нашата демографска ситуация в обозримо бъдеще, трябва да сменим фокуса и гледната си точка, а оттам и политиките си. България се нуж дае от адекватни регионални демографски поли тики, поради драстичните за толкова малка тери тория регионални демографски диспропорции. И най-важното, когато говорим за демография в България, трябва да говорим за едно основно нещо – задържане на младите хора в страната, чрез качествено образование, социална сигур ност и релизация с адекватно на съвременния свят заплащане. Ако постигнем това въпреки тежката в момента ситуация, можем в съвсем скоро време да обърнем негативните демограф ски тенденции в позитивна посока. 3. Динамика и развитие на населението на България от началото на XXI век. Едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена България в настоящето и бъдещите десетилетия, са свързани с тенден циите в развитието на демографските проце си. Задълбочаващата се демографска криза и свързаните с нея неблагоприятни количестве ни промени на демографските параметри се отличават с много голяма интензивност през последните три десетилетия и достигат таки ва прагови състояния, при които се наблюдава трайна дестабилизация в режима на естестве ното възпроизводство. Броят на населението в България намалява през целия разглеждан пе риод. Тази тенденция е резултат от характера на демографската трансформация, тъй като в на чалото на 90-те години на XXI век населението на страната навлиза в четвъртия етап на демо графския преход, от една страна, и на големите емиграционни потоци, които са отражение на дълбоката икономическа криза, съпътстваща прехода, от друга. В началото на XXI век раждаемостта на население то в България е 9,1 ‰. През следващите години, в резултат от подобряване на макроикономическата обстановка, намаляване на безработицата, наблю давания икономически растеж, навлизането на фертилните контингенти, родени през 70-те годи ни, когато е отчетена по-висока раждаемост през 2008-2010 г., тя достига до 10 ‰, след което отново намалява до 9,4 ‰ през 2016 г. По-младата въз растова структура на населението в градовете и по-големият брой родилни контингенти определят и по-високата раждаемост на населението в тях. През целия разглеждан период градското населе ние се отличава с по-висока раждаемост(в рамки те на един-два пункта) в сравнение със селското. Друга много тревожна демографска тенденция в България е високото ниво на смъртността. В началото на 90-те години на ХХ век е от порядъ ка на 14,1-14,7 ‰, след което продължава да на раства и достига 15,1 ‰ през 2016 г. В България имаме общини, в които общата смъртност над хвърля 30 ‰, стойности, характерни за африкан ски и азиатски изостанали държави, или такива, които се намират във военен конфликт. Основен фактор, който определя нарастването на смърт ността през последните години е свързан с де мографското остаряване или увеличаване на дела на населението в горните възрастови групи и намаляване на младото население. Допълни телно негативно влияние оказват спадът на жиз неното равнище, безработицата, ниските доходи, достъпът до качествено здравеопазване и др. За разлика от раждаемостта, при смъртността се наблюдават съществени различия в нейните стойности между градското и селското населе ние. По-ускорените темпове на застаряване на населението в селата определят и по-високите стойности на смъртността в тях, като през целия разглеждан период се запазва разликата от ос ем-девет пункта и през 2016 г. достига 21,1 ‰ за селското и 12,9 ‰ за градското население. Динамиката на раждаемостта и смъртността дефинират наличието на трайна тенденция на 4

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ стесняване на естественото възпроизодство на населението в България. Във връзка с наблю даваните тенденции в динамиката на раждае мостта и смъртността, естественият прираст намалява от-5 ‰ през 2000 г. на-5,6 ‰ през 2016 г. Различията в стойностите на раждае мостта и смъртността между градското и сел ското население обуславят и големите разли чия в стойностите на естествения прираст, като разликата нараства на 10 пункта през 2016 г. Данните сочат, че България вече четвърт век пре живява значителни демографски загуби, които са резултат от отрицателния естествен и механичен прираст. Анализът показва, че населението на България между двете преброявания 1992-2001 г. намалява с 558 хил.д., а до 2011 г. с още 564 хил.д. До 2016 г. темповете на прираст намаляват своя отрицателен темп, резултат от повишаване на раждаемостта и ограничаване на емиграционни те процеси, като достига 7 127 хил.д. С други думи, за период от близо тридесет години населението на България намалява с 16%, а само от началото на новото хилядолетие с 10%. Темповете на на маление на населението в градовете и селата се различават значително. Като резултат, броят на градското население намалява за периода 19922016 г. с 8,6%(само за периода 2001-2016 г. с 4,7%), а на селското население с 31,3%(само за периода 2001-2016 г. с 22,1%). В резултат на различния ин тензитет в изменението на броя на населението от носителният дял на градското население нараства от 67,2% през 1992 г. на 73,2% през 2016 г. Свързан с тези стойности е и проблемът със застаряването на българското население. Въ преки че ние имаме една от най-ниските средни продължителности на живота в ЕС(74,7 г.) има ме едно от най-застарялите населения в Европа и света. Причината е във формирания вертика лен демографски дисбаланс(съотношението активно-възрастно население), в резултат от продължаващата непрекъснато емиграция на млади хора от страната. Тази неблагоприятна демографска тенденция най-добре се илюстрира от един простичък, но показателен коефициент, този на демографското заместване. Той показва на 100 излизащи в пенсионна възраст на съот ветната територия за съответната година колко влизат в активна от подтрудоспособното населе ние. Преди десетина години този коефициент за България бе 100 на 124, т.е прогресивен, 100 из лизащи в пенсионна възраст бяха замествани от 124 влизащи в активна. Днес този коефициент е 100 на 62, т.е едва 62-ма заместват излизащите в пенсионна възраст. В България нямаме област, където заместването да е поне 1 към 1, а имаме и области, като Видинска, Монтанска, Кюстен дилска, Габровска и др., където показателят е под 100 на 50, т.е заместването дори не е 2 към 1. Това е социална бомба, представляваща реална заплаха и за икономиката(остра лиспа на работ на ръка!), и за социалните системи в страната. Другият съществен демографски проблем на България са сериозните териториални диспро порции. За държава с толкова малка територия такива диспропорции не са логични. А и трябва да имаме предвид, че за да функционира нормално една система, каквато е държавата, е необходи мо да има относителен баланс между отделните нейни съставни елементи, в случая областите и районите. И също така, за първи път в нашата съвременна история Северна България изостава, и то толкова значително, в социален, икономиче ски и демографски план, от Южна. Концентрация на младо, активно население имаме по осите Со фия-Кулата и София-Бургас, с отклонението за Варна. За сметка на това, с обширни обезлюдени и депопулирани ареали са Северозападна, Цен трална северна, Североизточна България, Стара планина и Средна гора, Краището, части от Родо пите и района на Странджа-Сакар. Извод 1: Сред най-големите предизвикателства и заплахи пред развитието на съвременна Бъл гария е сериозната демографска криза, която продължава вече близо 30 години. Извод 2: Тази демографска криза най-отчет ливо рефлектира в стесняване на естествено то възпроизводство, като България неизмен но от 1991 г. насам е в тройката на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст в света, като през 2016 г. той е-5,6‰. Извод 3: Повечето демографски показатели в страната и стойности на коефициенти показват 5

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ силно негативни тенденции, но най-големите проблеми са свързани с много високата обща смъртност и постоянна емиграция на хора в ак тивна възраст. Днес общата ни смъртност над хвърля 15‰, като по този показател изпревар ваме останалите европейски държави с няколко пункта, а в селата ни дори надхвърля 20‰. Извод 4: Средногодишно населението на Бъл гария намалява, от отрицателен естествен и ме ханичен прираст, с между 50 и 60 000 д, което е един средно голям град в страната. Извод 5: В България има два ясно изразени де мографски дисбаланса, един вертикален, в съот ношението младо-възрастно население, който определя драстичното застаряване на нашето население, и един хоризонтален – по територия та на страната. 4. Съвременни демографски тенденции, репродуктивни и миграционни нагласи в Европа Един от сериозните проблеми, когато говорим за демографската ситауция в България, е разглеж дането и самоцелно, и откъснато от демографски те процеси и промени в развития свят, към който ние принадлежим. От тази гледна точка, ние се фокусираме върху показатели и тенденции, върху които много трудно можем да повлияем, и които със сигурност не са проблемът на България. У нас постоянно се говори за критично ниската раждаемост, за постоянните рекорди по най-мал ко родени бебета, откакто има преброявания и за застаряването на населението. И трите неща са клишета, които отклоняват вниманието ни от реалните демографски проблеми. По отношение на раждаемостта, да, тя е ниска, но тя е ниска в цяла Европа. Няма европейска държава, в която коефициента на детност да е над 2. А добре знаем, че да се развива демографски едно общество, ко ефициентът на детност трябва да надхвърля 2,2, за да се отстрани ефекта на детската смъртност, която се изчислява на база живородени, но по чинали до навършване на едногодишна възраст. Така че България със своя коефициент на детност от 1,4 напълно се вписва в общата европейска де мографска картина. Да, в последните няколко години(2015, 2016, 2017) постоянно се отчитат все по-малко родени бебета и всяка година се подобряват негативни рекорди в тази посока. Но и това е нормален процес. Нито се случва нещо сензационно, нито имаме рязка промяна в репродуктивните нагла си, в момента в детеродна възраст влизат роде ните през 90-те години на XX век, когато Бълга рия вече беше в демографска криза. Тоест, дете родният контингент постоянно се свива, а като допълним и продължаващата емиграция на хора в активна възраст, се получава това намаляване на раждаемостта в абсолютни стойности. И така ще бъде и през следващите няколко години. И проблемът със застаряването на българското население е преекспониран и неправилно пред ставян. Ние имаме една от най-ниските средни продължителности на живота в ЕС(74,7 г.), но сме една от най-застрялите нации в света. И ние сме единствената държава в целият свят, в цяла та човешка история, при която при един от двата пола(в случая женския) най-голямата кохорта на селение вече е в пенсионна възраст(60-64 г.), но това е само заради продължаващата интензивна емиграция на млади хора от страната. Тоест, голе мият проблем на България в демографски план не е раждаемостта и намаляването на население то ни в абсолютни стойности, а емиграцията на млади хора, а оттам демографският дисбаланс в отношението активно-възрастно население и из ключително високата ни смъртност за европей ска държава, за което има и други допълнителни фактори. Като цяло обаче, България съвсем нор мално се вписва в съвременните демографски тенденции на развития свят. А какви са тези тенденции? Малко хора си дават реална сметка за драстичната демографска про мяна в световен план, която настъпва от индус триалната епоха насам. В цялата човешка исто рия населението на Земята или се е увеличавало изключително бавно, или дори се е редуцирало. Факторите са били, разбира се, най-вече много високата обща и детска смъртност, породени от липсата на медицина, ниската здравна и хи 6

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ гиенна култура на хората, големите болестни пандемии, войните и регионалните и глобални промени в климата, от които са измирали цели култури, като майската и ацтекската. В началото на Новата ера цялото население на Земята би се побрало в една единствена днешна държава, и това е най-голямата мюсюлманска държава Ин донезия – едва 250 млн.д. В началото на второто хилядолетие отново цялото население на Земя та би се побрало в една единствена съвремен на държава САЩ – малко над 300 млн.д., но при тази територия на САЩ това означава рядка гъс тота на населението и никакви проблеми, свър зани с изхранване или липса на ресурси. И от началото на Индустриалната епоха, началото на XIX век, настъпва драстичната промяна в начи на на мислене и живот на хората, които обуславят и сегашната демографска ситуация в развития свят, и в частност в Европа! Само за по-малко от 200 години населението на света се увеличава от 1 млрд.д.(1820 г.) на 7 млрд.д.(2011 г.), а до края на XXI век се очаква да надхвърли 10 млрд.д. От какво се обуславя промяната? На първо място, с индустриалната революция навлиза медицин ското обслужване в живота и на обикновените хора. Това довежда до бързо спадане на общата и още повече на детската смъртност. На второ мяс то – образованието, което през цялата човешка история е било привилегия за малцина, става об щодостъпно, контролирано от държавата и се пре връща в норма за жизнен стандарт. Това води до ускорено намаляване на репродуктивните нагла си и до реципрочното увеличаване на изисквания та и желанията за бъдещето на децата от страна на родителите, което също рефлектира отрицател но върху нагласите за повече деца в семейството. На трето място е еманципацията и изравняването между половете. Ако в цялата човешка история жената е имала подчинено положение в семей ството, обусловено от биологически и религиозни предразсъдъци, и ролята ѝ се е свеждала само до тази на майка и съпруга, поддържаща дома и семейството, то днес жените търсят своя истори чески реванш. Той се изразява в желание и нужда за качествено образование, качествена реализа ция, зачитане и уважаване на достойнството и правата им. Колкото и демократично и политиче ски коректно да ни звучи това, толкова то също се отразява отрицателно върху репродуктивните на гласи, тъй като никой не може да отмени жената в чисто билогическата и функция да бъде майка. Всичко това се съчетава с все по-ускоряващата се динамика на живота и бързи промени в технологи ите, които поставят съвременния човек пред мно го предизвикателства и трудности, с които не се сблъсквал човекът в нито една предходна епоха и които също намаляват желанието му за семей ство и повече деца. Тук имаме предвид кариерно то развитие, което е съпроводено с бясна конку ренция, необходимостта от непрекъснато усъвър шенстване и трупане на нови знания, отчуждава нето и алиенацията в съвременните урбанизирани общества, безкрайно многото възможности за забавления и прекарване на свободното време и не на последно място, жестокия стрес, породен от тези фактори, които водят до множество болести, сред които една от най-страшните е стерилитетът при хората в активна възраст. Само в България се говори за 150 000 семейни двойки, които се нами рат в активна възраст, желаят да имат деца, но не могат по чисто физически проблеми. В Европа са милиони, не случайно от десетина години стерил ността в Европа при хората в активна възраст се определя като пандемия. Всичко това води до промяна не просто в начи на на мислене и живот на съвременните хора, но и обръща напълно представите ни за нормално демографско развитие и нормална демографска ситуация, както и нормални стойности на демо графските показатели. Една от съществените промени е безпрецедент ното застаряване на европейското население. Какво значи тотално обръщане на представите ни за нормалност в демографските показатели? Ако допреди половин век за млади се възпри емаха хората до 25 годишна възраст, а малко по-късно и до 29, то днес заради драстичното увеличаване на средната продължителност на живота, и застаряването на населението тази граница отива все по нагоре към 35-40 години. И това е нормално, ако погледнем само промя ната в средната продължителност на живота в последния малко повече от век. В началото на XX век средната продължителност на живота в 7

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ Европа варира между 40 и 45 години, като Из пания, една от най-застаряващите европейски нации понастоящем, е била със средна продъл жителност 34,3 г. Днес приемаме за нормално в Европа средна продължителност на живота над 80 г., а споменатата вече Испания е на четвърто място в света с 82,8 г., т.е само за малко повече от век средната продължителност на живота в континента е нараснала над два, два и половина пъти и продължава да расте. Според демограф ски прогнози до средата на века, Италия, Испа ния, Швейцария могат да достигнат средна про дължитеност на живота от 90 години! Безпрецедентното акумулиране на възрастно население вече е факт в Европа. Само в рамките на последните сто години хората в света на 65 и повече години са нараснали от близо 5 млн. на около 50 млн.д., а на 85 и повече години от под милион на повече от 7 млн.д., и всичко това е най-вече за сметка на Европа. Това означава, че в европейски план по този въпрос трябва сери озно да си променим мисленето в няколко посо ки: увеличаване активния живот, включително и трудовия, на т.нар. възрастни хора, ориентиране към„сребърна“ икономика, с дейности, комуни кации и услуги, насочени към възрастните хора, неминуемото, колкото и нежелано повишаване на пенсионната възраст, ако искаме да задър жим сегашното ниво на пенсиите и непременно „набавяне“ на млади хора за уравновесяване на вертикалния демографски дисбаланс. Темата за имиграцията в Европа е много болезнена, но тя е част от тези процеси и ние ще се спрем подробно на нея в края на анализа. Ако застаряването на населението е демограф ски феномен, който свързваме с нещо позитив но, а именно увеличаване средната продължи телност на живота, то за втория демографски феномен, критично ниската раждаемост, гово рим с огромна тревога. Но именно за него ние имаме погрешно мислене, предпримаме погреш ни политики и получаваме негативни резултати. Във всички епохи и обществени строеве на Зе мята е имало свръхвисока раждаемост и много детен модел на семействата. Сега за първи път се сблъскваме с устойчив двудетен и дори едно детен модел на семействата. Да не говорим за един от демографските феномени на съвремен ната епоха –„доброволния отказ от поколение“, при който все повече хора отлагат раждането на дете, поради редица обстоятелства до момент, в който вече физически не могат да имат, поради споменатите вече репродуктивни проблеми в ак тивна възраст. И тъй като вече от 30-ина годи ни имаме този модел на семействата, за което време са се сменили 3 поколения, се получава все по-стеснено възпроизводство и все по нама ляващ контингент детеродно население. И това ще се възпроизвежда и задълбочава и в обо зримо бъдеще. Тези репродуктивни нагласи са определени от повишеното ниво на образование в Европа, известна е обратно пропорционалната връзка между нивото на образование и ражда емостта, особено повишеното ниво на образо вание при жените, еманципацията и активното участие на жените във всички сфери на общест вено-икономическия живот, повишените изиск вания на родителите към бъдещето на децата им и спиралата на материалните придобивки, обу словила консуматорско-материалната ценност на система на хората в развития свят. Третият акцент, който искаме да представим, говорейки за демографската ситуация в съвре менна Европа, е до болка познатия ни проблем с имиграцията от Африка и Азия. И ако за предиш ните два казах, че имаме неправилно мислене и неправилно поставяне на фокуса, то за имигра цията можем спокойно да кажем, че говорим само с изтъркани клишета и дори не се опитва ме да вникнем в същността на проблема, а от там идва и постоянната паника и тревожност, ко гато в Европа се споменат думичките бежанци, имиграция, мюсюлмани. За имиграцията ние говорим единствено и само от камбанарията на 2016, 2017, 2018 г., и от ев ропоцентристка гледна точка, без да си даваме сметка, че всички съвременни обществено-поли тически процеси са резултат от причинно-след ствените връзки на историята. Такъв е случаят и със сегашния имиграционен натиск към Европа. Генезисът на бежанската вълна е в историята и спецификата на колониалния период. За някол 8

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ ко века, след Великите географски открития и особено технологичните революции в Европа, тя успява да надхвърли физическите си граници и благодарение на корабите, преодоляващи оке ани, и огнестрелното оръжие да завладее двете Америки, цяла Африка, Австралия, островите в Океания и обширни територии от Азия. Колони алният период, който ние обичаме да наричаме „цивилизоване“ на новозавладените земи, се из разява в геноцид спрямо местното население, унищожаване на самобитни и древни култури и безжалостното разграбване на природните и демографските им ресурси. В резултат на всич ко това развитието на съответните територии е задържано с векове. И докато двете Америки и Австралия са презаселени изцяло с европейско население и следват европейски модел на ико номическо, политическо, социално и демограф ско развитие, то Африка и Азия днес преминават през етапи на развитие, през които е минала Ев ропа през XIX век. Най-важното от всичко, което обуславя сегаш ната бежанска криза, е демографският взрив. Всички територии по света минават през този етап на демографско развитие, а Африка и Азия го преживяват днес. В резултат на него, те имат свръх висока раждаемост, от порядъка на 4050‰ и естествен прираст между 20 и 30‰. Тези стойности водят до акумулиране на свръх мно го младо население в територии с неработещи икономики, с изключително висока младежка безработица, с нива на неграмотност, които над хвърлят 70-80%, с диктаторски, корумпирани режими, теороризиращи собственото си населе ние, и множество действащи военни конфликти. Само в Африка понастоящем те са над 100. А до пълнителен фактор са измененията на климата и все по-острия недостиг на качествена питейна вода. Всичко това създава нетърпими условия за живот и е най-важният катализатор за мигра ционния поток към Европа. Тук, обаче, веднага трябва да отбележим, че са мата Европа се нуждаеше от тази имиграция, раз бира се не в днешните мащаби, заради драстич ното си застаряване. За това наистина трябва да спрем с клишетата и едностранчивия поглед към имиграцията, за да можем да отреагираме пра вилно на нея в Европа. Тук големият въпрос е не какви решения да предприеме Европа за ограничаване на бежан ската вълна, а защо се оказа неподготвена, тъй като индикации за нея имаше още от началото на XXI век. Всички процеси в Африка и Азия, кои то я породиха, бяха известни и видими, и лесно можеше да се прогнозира такъв мащабен миг рационен натиск към стария континент. И тя бе прогнозирана, като още през 2007 г. ООН публи кува карта за очаквания прираст на европейско то население до средата на XXI век и с очаквания миграционен натиск. Още тогава се предвижда ха по 1,5 млн.д. на година всяка година между 2007 и 2060 г. имигранти от Азия и Африка към Европа. И тази прогноза вече се сбъдва. 9

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ Фиг.1 Изменение на европейското население(2007-2060 г.) и прогнозираният имиграционен натиск от Африка и Азия Europe`s population change 2007-2050 LATVIA -22.4% RUSSIAN FEDERATION -24.3% UK +15% GERMANY -10.3% FRANCE +10.7% SPAIN +4.8% ITALY -7.2% POLAND -20.5% BELARUS -28.2% ROMANIA -25.7% UKRAINE -33% BULGARIA -35.2% Source: United Nations Източник: ООН 377,000 African migrants coming to the West every year until 2050 1.2 million Asian migrants coming to the West every year until 2050 И също трябва да отбележим, че това съвсем не е пикът на миграционната вълна, Европа за сега е ударена основно от азиатската имиграция, те първа към континента се очаква голямата аф риканска имиграционна вълна, като към нея ще се добавят и т.нар.„климатични мигранти“, кои то бягат от територии в Африка, които, поради измененията на климата и острия недостиг на питейна вода, са с невъзможни условия за жи вот. IPCC(Междуправителствена експертна гру па по изменение на климата) предвижда между 50 и 200 млн. климатични мигранти от Африка до средата на XXI век, като те основно ще се на сочат към Европа. Така че Европа трябва да се адаптира към тези нови условия, както вътре в континента, така и на окръжаващите го територии, за да предприеме адекватни мерки за справяне с големия миграционен натиск към нея. И също не бива да забравяме, че в резултат на разви тието на технологиите, средствата за комуни кации и транспортните средства през XXI век, ни очаква глобално разместване на населе ние и то неминуемо ще е насочено от местата със слабо развити икономики и акумулиране на младо население към тези с висок жизнен стандарт, образование и възможности за ре ализация. 10

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ Отбелязаните до тук фактори и особености по ставят Европа в съвсем нови демографски и социални модели на поведение на населението. И ние трябва да ги анализираме много внима телно, за да си дадем реалната представа какво очаква Европа в близко бъдеще и как Европа да реагира адекватно. Демографските модели на поведение на хората са комплекс от множество фактори, но ние изхож даме от хипотезата, че хората в същността си са с еднакви потребности, желания, страхове и оттам насетне конкретната ситуация и условия, в които са поставени, формират тяхното репродуктивно поведение. От тази гледна точка, съвременни те европейци не са изгубили изконни ценности, като семейството и децата, но условията, в които живеят, намаляват репродуктивните им жела ния. На първо място, от най-ранна възраст те са вкарани в една силно конкурентна среда, която изисква от тях влагане на все повече и повече усилия и енергия, за да бъдат конкурентоспособ ни и успешни. За това масово явление е млади хора на 28-30 години да живеят с ясното усеща не, че вече са пропуснали да направят кариера, че драстично са изостанали от своите връстници, тъй като не са постигнали очакваните кариерно развитие и материални придобивки, които имат приятелите им, конкурентите или моделите им за подражание. За това и днес толкова популярен е изразът“burnout“, буквално прегравяне от напре жение и стрес. Това води до силното объркване и хаос при хората в активна възраст, тъй като те трябва да отговорят на все по-големите изисква ния на времето, средата, родителите, приятелите си. И те прехвърлят автоматично тези изисква ния към своите деца, като по този начин кръгът се затваря и това поведение се мултиплицира. Безспорен факт, е че съвременният човек има такива възможности за живот и реализация, каквито е нямало нито едно човешко същество от всички проеходни етапи на развитие на Homo Sapiens, но в същото време това го прaви посто янно объркан какво да избере, кой път да поeме и дали, ако сбърка, това няма да се окаже фатал но, защото драстично ще е изостанал. Страхът от грешка прави хората пасивни, нерешителни, склонни към изолация и затваряне в изкустве ния свят на социалните мрежи, онлайн идентич ностите и онлайн комуникацията. Комуникация, при която, обаче, теб не те виждат и ти можеш да се представиш за такъв, какъвто искаш да си, а по този начин да се освободиш от страховете си, които неминуемо излизат наяве при нормалната комуникация и общуване. Всичко това се съчетава и с практически неограни чените взъможности за забавления и пътувания, които имат съвременните хора в развития свят. Тук идва и другият страх, да не пропуснеш нещо, което също намалява репродуктивните нагласи. Като имаме предвид също, че технологиите ще продължат все по-бързо да се развиват, че ще живеем все повече във виртуалната реалност, и че след трийсетина години над 50% от сегашните професии въобще няма да съществуват, трябва да си дадем ясна сметка, че ще имаме и съвсем различни модели на демографско поведение, в сравнение с тези, с които сме свикнали. Накратко казано, в обозримо бъдеще, до края на XXI век, би следвало да очакваме устойчив двудетен и еднодетен модел на европейските се мейства, непрекъснато увеличаване на средна та продъжителност на живота(тя ще достигне и надхвърли 90 г.!), продължаващо застаряване на населението, увеличаване процента на смесените бракове и продължаващо глобално разместване на население, което ще засяга най-вече Европа. Европа ще апробира един нов вид мултикултурно обещество, в което традиционните идентичности, възприятия за света и тяхната културно-истори ческа обусловеност ще имат все по-малко зна чение, в сравнение с моментното място, където живееш и се реализираш, и моментната среда, в която битуваш. Трябва да имаме предвид, и че през същия този XXI век. Африка и Азия ще ми нат през същите етапи на демографско развитие, през които е минал развитият свят, т.е и тях ги оч аква постепенно повишаване нивото на образо вание, намаляване на раждаемоста, стагниране на демографското им поведение. Всичко това означава, че не трябва да се пла шим от демографските процеси, които се раз виват в Европа и света, а да се адаптираме към промените с поглед, насочен към бъдещето, и да 11

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ се стремим да съхраним европейската си хрис тиянска идентичност не във варианта, в която я познаваме от предишните близо две хиляди го дини(това е невъзможно!), а съобразно новите условия на живот в дигиталния, глобален свят. Извод 1: Европейското население ускорено застарява и ще продължи да застарява, а също и да увеличава средната си продължителност на живота(вече е близо 85 г.!), което е породено от обективните фактори на високия жизнен стан дарт и повишеното качество на медицинските ус луги и образованието. Извод 2: Раждаемостта в Европа е критично ниска(с коефцииент на детност около 1,5!) и ще бъде все по-ниска в следващите десетиле тия, и ние европейците трябва да се адаптира ме към този демографски феномен и послед ствията от него! Извод 3: Миграционният натиск към Европа е резултат както от драстичното застаряване на населението в Европа и нуждата от млада работ на ръка, така и от закъснялото, заради колони алната епоха развитие на Африка и Азия. Това развитие се изразява в демографски взрив и акумулиране на свръх много младо население, което обаче живее в теоритории с неработещи икономики, огромна младежка безработица, жестоки диктаторски режими, постоянни воен ни конфликти и остър недостиг на питейна вода, което превръща емиграцията му към Европа във въпрос на жизнено оцеляване. Извод 4: Светът и Европа се променят много бър зо под влияние на технологиите и средствата за информация и комуникация. Това поставя съвре менния европеец под много сериозен натиск от вътрешни и външни, източници, което неминуе мо променя демографските му модели на пове дение. През XXI век ще имаме нови демографски модели, от които не трябва да се плашим, а тряб ва да видим как чрез тях да съхраним и възпро изведем европейската си християнска идентич ност, в реалностите на съвършено нов свят. 5. Демографски мерки и политики в Европа Когато в България говорим за демографски те политики се сблъсквамe с две неща, от една страна – неразбиране на това какво въобще представлява демографската политика, а от дру га – на това от какви точно мерки се нуждаем ние. В тази част сме се постарали да анализи раме същността на демографската политика, като социално-икономическо явление, най-вече на това какви демографски мерки се прилагат в Европа и как те могат да бъдат адаптирани за българската реалност и допринесат за оптими зирането на демографската ситуация тук. Най-общо казано, демографската политика е серия от мерки(някои и законодателни), които предпри ема изпълнителната(държавна или местна) власт с цел да стимулира или ограничи раждаемостта. В този контекст имаме два вида демографска поли тика: пронаталистична(стимулираща раждаемост та) и антинаталистична(ограничаваща раждае мостта). Ясно е кои общества се нуждаят от анти наталистична политика. За сега най-успешната та кава е в Китай с приложения модел на китайското семейство с едно дете. С различен успех или неус пех антинаталистична политика са провеждали Ин дия, Иран, Индонезия и някои африкански региони. За сега пронаталистичната политика изцяло е приоритет на развития свят и по-конкретно на Европа. За пръв път за целенасочена демо графска политика в Европа се заговаря в края на 30-те годни на XX век Малко преди Втората световна война Франция предусеща промяната в репродуктивното поведение и демографски те модели и въвежда т.нар.“Code de la famille”. Втората световна война прекратява всичко нор мално в континента, а след нея мъчителното възстановяване на Европа започва с първият за века„бейби бум“, който е компесаторен, поради много ниската раждаемост в годините на война та. В споменатата вече Франция раждаемоста през 1948 г. нараства спрямо 1937 г. с 37%. И въпреки, че двайсетина години по-късно Европа преживява нов„бейби бум“, свързан с хипи поко лението, тийн културата и пропагандирането на „свободната любов“, континента упорито поема 12

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ по пътя на демографската криза, ниската раж даемост и застаряването. И отново във Франция се появява идеята за целенасочена пронаталис тична демографска политика, която да задържи демографския баланс в страната. Тя се изразява в отпускане на нисколихвени и безлихвени кре дити, с дългосрочно погасяване на семейства с три и повече деца за закупуване на жилища. А също така, нисколихвени и безлихвени кредити с дълъг срок на погасяване на многодетни се мейства за развитие на малък и среден бизнес, най-вече в областта на земеделието, туризма и хранително-вкусовата промишленост. Тук търсе ният ефект е двоен, стимулиране на раждаемост та и задържане на младите хора в провинцията чрез предполагаемото предаване на семейния бизнес от бащи на деца. Политиката дава своите резултати, от всички западни държави Франция запазва най-голям относителен демографски и териториален баланс, като и днес селското и на селение е около двадесетина процента. По същото време, втората половина на XX век, и държавите от източния блок, включително и Бъл гария, предпремат подобна политика, ориентирана към младите семейства, чрез безплатните детски кухни, безплатни детски градини и образование и помощ при закупуване на жилище. От началото на XXI век отново в Западна Европа – Белгия, се предприеха нестандартни социални и демографски мерки. Там вече стигнаха до извода, че много трудно можеш с финансови средства да стимулираш един финансово обезпечен и незави сим човек да има повече деца и големият проблем не са парите, а времето. Времето и страхът за ка риерното развитие и загуба на работно място, а оттам и на статус в обществото. В тези държави приложиха мярката„времеви кредит“, с който се дава едногодишен платен отпуск(за да имат по вече време за децата си или да гледат болен, или възрастен роднина) или по-дълъг, ако се работи на непълно работно време, като се гарантира работ ното място на човека. Ако то е в частния сектор се обезщетява работодателя, за да му го запази. Тези мерки дадоха своите резултати, но преди да бъдат предприети и други подобни Западна Европа бе застигната от бежанската криза и се изправи пред съвсем други проблеми. В момента активни политики, насочени към мла дите хора и раждаемостта, се прилагат в дър жави от Северна, Централна и Източна Европа, като трябва да отбележим, че централно и източ ноевропейските държави без изключение бяха сполетени от сериозни демографски кризи при прехода им от социализъм към демокрация. В Северна Европа не са обособени специфични самостоятелни демографски политики, а по-скоро редица социални мерки, свързани с майчинството, обезщетенията за за безработица, финансовото обезпечаване на самотните родители, толерантния модел на детските градини, в условия близки до домашните, и качественото образование създават необходимите условия за раждане и отглеждане на деца. И това даде своите много положителни ре зултати, като от началото на XXI век за първи път, откакто има демографски наблюдения, Северна Европа се отличава с по-висока раждаемост и ста билни демографски показатели от Южна Европа. По-специфичен пример са Русия и Унгария, кои то при управленията на Путин и Орбан предприе ха интензивни масирани пронаталистични поли тики. В Русия се дават по около 10 000 евро(тех ният еквивалент в рубли, разбира се!) за всяко всяко второ и следващо дете в семейството. Правителството на Виктор Орбан в Унгария отиде още по далеч, като дава безвъзмездно по около 33 000 евро на семейство, с минимум средно обра зование на двамата родители, при условия, че имат три деца в рамките на 10 години. Въпреки че отде лените средства по тези две политики са безпреце дентни и дадоха своите положителни резултати, те не решиха напълно проблемите на двете държави. Да, Русия падна от-5‰ на-2‰ естествен прираст, а Унгария от-5 на-3‰, но продължават да са с от рицателни стойности. Това още веднъж потвържда ва, че при развитите общества в съвременния свят само финансовото стимулиране на раждаемостта не може да реши демографска криза, а са необхо дими и редица други мерки, свързани със задържа нето на младите хора в техните страни, където да създават семейства и имат деца. Ако трябва да обобщим, в съвременните евро пейски общества се прилага микс от демограф 13

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ ски, социални и икономически мерки, с цел да се стимулира раждаемостта и намалят негатив ните ефекти от застаряването на населението и променените демографски модели. Тези мерки се изразяват в следното: – Еднократно финансово стимулиране при второ и всяко следващо раждане – Финансово стимулиране на многодетни се мейства, при въвеждане на допълнително условие за минимален образователен праг на родителите – Данъчни облекчения за многодетни родители – Подоходно семейно облагане, прогресиращо с увеличаване броя на децата в семейството – Финансово стимулиране и грижа за самотни родители – Времеви кредит за облекчаване отглеждане то на деца при острия недостиг на време в съвременния силно конкуретен свят – Даване на все повече възможности за ин ви тро процедури – Комплекс от социални мерки, включващи обезщетения при безработица, условия в детски градини и адекватна на съвременни те условия образователна система Извод 1: Демографската политика е серия от мерки(включително и законодателни), които предприема изппълнителната власт(централна та или местната) с цел да стимулира или ограни чи раждаемостта. Извод 2: В предвид все по-ниската раждаемост в Европа и застаряване на населението от края на 20-и началото на XXI век се провеждат целенасоче ни демографски политики и социални такива със свързани икономически и демографски мерки. Извод 3: Основните демографски политики и мерки са свързани с финансово и данъчно стиму лиране на многодетни семейства, с все по-често то въвеждане на допълнителното условие мини мален образователен праг на родителите. Прила гат се и редица социални мерки, чиято цел е да облекчат родителите в съвременния динамичен и свръх конкуретен свят, при отглеждането на деца. Извод 4: Все повече се налага мнението, че ма сово използваните финансови мерки за стиму лиране на раждаемостта не могат да окажат значително влияние в едни общества с високи нива на благосъстояние и финансов проспери тет, по-скоро трябва да се търсят мерки, с които да се подпомагат младите хора да могат да съче тават кариерното си развитие с естественото им желание за създаване на семейства и отглежда не на повече деца. 6. Демографски тенденции и процеси в България и демографска прогноза до 2030 г. Териториални особености. През последните десетилетия човешкият капи тал придобива все по-голямо значение. Той се разглежда като водещ фактор в съвременното развитие, имайки предвид, че демографското развитие е тясно свързано с икономическото. Човешкият капитал, заедно с неговите коли чествени и качествени характеристики, може да осуети или да ускори развитието на дадена територия. Тези тенденции придобиват друг ракурс, когато се разглеждат в пространствен аспект, като се вземат предвид спецификите на дадена територия. В настоящия раздел са разгледани влиянието на различни по своя характер фактори. Въз основа на анализа на съвременното състояние, тенденциите в де мографското развитие, както и очакваното въздействие на различни по своя характер фактори, е направена времева(до 2030 г.) и пространствена(по населени места) прогноза на населението в България. 6.1 Методология За да се направят достатъчно точни прогнози за динамиката на населението в една територия, е необходимо да се определят и измерят демо графските фактори, влияещи върху изменение 14

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ то на населението. В литературата и приетите методи за прогнозиране на населението основ ните показатели, влияещи върху изменението на населението, са следните: населението на дадена територия през текущия период, очаква ните нива на смъртност, раждане и естествен прираст, равнището на миграционните потоци за същия период. При изготвянето на демографската прогноза на населението на България е използван метода на повъзрастовото придвижване(или методът на кохортните компоненти) на населението. Той притежава концептуално предимство, тъй като групира населението по възрастови кохорти(въз растови групи през пет години) и се изчисляват характеристиките(коефициентите) на основните фактори за всяка група поотделно. Декомпози цията според възрастта на населението дава възможност да се оцени бъдещия демографски потенциал на работната сила и репродуктивните възможности на населението. Тези предимства го определят като най-подходящ при избора на метода за прогнозиране пред останалите методи (метод на екстраполация, симптоматичния ана лиз, регресионния анализ и др.). Технологията на прогнозиране на населението по метода на кохортните компоненти за всеки из следван период преминава през следните етапи: 1) Идентифициране на основните елементи: – Брой на населението разпределено по въз растови групи с интервал от пет години; – Оценка на нивото на преживяване на различ ните възрастови групи за минал(известен) период. Този коефициент е противоположен на коефициента на смъртност и представлява вероятността хората от една група(примерно от 0 до 4 години) да преживеят до следващата възрастова група, като се отчитат промените в естественото нарастване/намаляване на населението; – Изчисляване на броя на жените във фер тилна възраст; – Определяне на коефициентите на плодови тост. С тази стъпка се цели да се определи през прогнозирания период броят на лицата в първата възрастова група(от 0 до 4 годи ни). Коефициентът се изчислява като съотно шение на броя на родените и броя на жените във фертилна възраст на 1000 д. 2) Проектиране на броя на населението за всички възрастови групи освен за първата група. 3) Изчисляване на броя на родените в първата възрастова група от 0-4 г. на базата на коефици ента на плодовитост и броя на жените във фер тилна възраст. 4) Коригиране на броя на родените във възрас товата група от 0-4 години със съответната веро ятност за доживяване. 5) Окончателно сумарно проектиране на общия брой и по възрастови групи на населението в България и по населени места въз основа на ре зултатите от точки 2, 3 и 4. Като изходни данни са взети предвид възрас товата структура на населението по населени места през 2015 г. и за последните две пребро явания през 2001 и 2011 г., както и данни от те кущата демографска статистика за естествено то(раждаемост, смъртност, естествен прираст) и механичното(заселени, изселени, механичен прираст) движение и тенденциите в тяхното из менение за последните 15 години. При разработ ването на демографската прогноза са заложени както общите нива на раждаемостта, смъртност та и естествения прираст, така и броя на жените във фертилна възраст и съответно повъзрасто вия коефициент на плодовитост. При различните варианти на прогнозата са заложени различни варианти за раждаемостта и плодовитостта. Ве роятността за умиране, вероятността за дожи вяване до следващата година са взети от разра ботените таблици за смъртност от Националния статистически институт. Демографската прогноза се предлага в три ва риантна времева(за периода 2020-2030 г.) и пространствена(по населени места) прогноза 15

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ на населението(брой, възрастова структура), от читайки степента на влияние на факторите със стимулиращ и със задържащ ефект. Изработ ването на прогнозата в три варианта гарантира по-голяма гъвкавост и предвиждане на фактори те, които биха повлияли на бъдещото демограф ско развитие. При разработването на отделните варианти на де мографската прогноза се отчитат както досегаш ните тенденции в демографското развитие, така и очакваното въздействие на различни по своя характер фактори. В този смисъл са и различията в числовите стойности на отделните варианти на демографска прогноза, а именно: – І вариант(тенденциален, реалистичен) – при който е заложено запазване на тенден циите от досегашното демографско, социал но-икономически и инфраструктурно разви тие на селищата. – ІІ вариант(оптимистичен) – при който се предполага, че демографското развитие ще протича при благоприятни социално-иконо мически условия и подобряване на демо графските процеси. – ІІІ вариант(песимистичен) – при този вари ант развитието на населението е прогнозира но при хипотези за неблагоприятни социал но-икономически процеси в страната и вло шаване на демографските процеси. Различните варианти на демографска прогноза се базират на предвижданията за очакваното бъдещо развитие на естествения и на механич ния прираст на населението. Те са с хипотетичен характер, като се отчита сегашната динамика на раждаемостта, смъртността, броя на жените във фертилна възраст, коефициента на плодовитост, заселванията и изселванията. Всяко едно на селено място се отличава със свои специфични особености в демографското развитие, което е резултат от особеностите в етно-религиозната структура, социалното, икономическото, инфра структурното и т.н. развитие. При определяне на параметрите на демографската прогноза за броя на населението по населени места е приложен ди ференцираният подход. За всяко едно от населе ните места в България са определени индивиду ални стойности на коефициента на плодовитост и коефициента на механичен прираст(отчитайки досегашните стойности и тенденциите в тези про цеси при реалистичния вариант, влошаване на демографските показатели при песимистичния вариант и подобряване на демографската ситу ация при оптимистичния вариант). Вероятност та за умиране, вероятността за доживяване до следващата година са взети от разработените таблици за смъртност от Националния статисти чески институт. Като средна продължителност на живота е заложено запазване на стойностите ѝ и при трите варианта на прогнозата на 74,7 годи ни(в т.ч. 71,1 за мъжете и 78,28 за жените). След като се изчислят броят, половата и възрастовата структура на населението за всяко едно населено място, получените резултати се сумират и се из числява общия брой на населението в България. Именно този начин на изчисляване на общият брой на населението в страната и по възрастови групи го отличава от прогнозата на населението, изготвена от НСИ. Ние смятаме, че с прилагането на гореописаната методика се получават по-пре цизни и коректни резултати. 6.2 Демографска прогноза на населението на България. Териториални особености. Демографските прогнози обикновено са из пълнени с редица условности, макар че отра зяваните процеси са с еднопосочни, устойчиви и дългосрочни тенденции. Причините за тези условности са различни. Една част от тях имат демографска природа и произтичат от сто хастиката на демографските процеси, предо пределяща бъдещето развитие в определени граници и конкретни цифри. Друга част от тях имат икономически, психологически, културен, етнически, религиозен и др. характер. При оп ределяне на прогнозното население е отчетено влиянието на две основни групи фактори, кои то условно могат да бъдат определени на сти мулиращи и задържащи демографското разви тие. Към първата група фактори се включват повишаване на инвестиционната активност и съживяване на икономиката, подобряване на 16

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ изградената инфраструктура, повишаване на регионалните функции, подобряване на мате риалната база, нарастване на туристическия потенциал и т.н. Към втората група фактори се включват – задълбочаване на икономиче ската криза, намаляване на инвестиционната активност, увеличаване на социално значими те заболявания, нарастване на емиграцион ната подвижност, влошаване на екологичната обстановка, влошаване на жизненото равни ще, увеличаване на безработицата, негативни промени в психологическата нагласа за от глеждане на дете, имайки предвид, че възпро изводството на населението в своята същност е икономически и социално обусловен процес и др. Чрез прилагане на прогнозните стой ности на посочените демографски показате ли и отчитайки степента на влияние на двете групи фактори е определена и демографската прогноза за общия брой(Фиг.2.). И при трите варианти на прогнозата се предвижда нама ление на населението(през 2020 г. съответно 6 966 хил. д., 7 006 хил. д. и 6 493 хил. д., а през 2030 г. – 6 554 хил. д., 6 677 хил. д., 6 493 хил. д.), но с различни темпове – между 11,6 и 12,4% за периода 2001-2020 г. Ако вземем предвид последната година на прогнозния пе риод – 2030 г. и я сравним с началото на XXI век, процентното намаление на населението се очаква да бъде между 15,8% и 18,1%(Фиг.2.). Фиг.2. Брой на населението в България(2011-2030 г.) 9000000 8000000 7000000 6000000 5000000 4000000 3000000 2000000 1000000 0 2001 г. 2011 г. Според преброяванията на населението 2020 г. 2030 г. I вариант ( тенденциален) 2020 г. 2030 г. II вариант ( оптимистичен) 2020 г. 2030 г. III вариант ( песимистичен) През втората половина на ХХ в. и първото де сетилетие на ХХI в. миграцията оказва значи телно влияние върху развитието на селищната мрежа и води до изостряне на регионалните диспропорции в териториалното разпределение на населението. Наблюдаваните миграционни процеси водят до още по-голямо засилване на поляризацията в демографското пространство, която се изразява в увеличаване на концентра цията на население в големите градове, от една страна, и нарастване на обезлюдяващите се те ритории, от друга. През 2001 г. и 2011 г. в градо вете са съсредоточени съответно 69% и 72,7% от населението в страната. Тази концентрация през следващите десетилетия ще се увеличи незначително до 75.6% през 2030 г. и при трите варианта на прогнозата. През последното пре брояване 68% от градските селища се формират от много малките(до 3000 д.) и малките градове (от 3001 до 10000 д.), но в тях се формира едва 13,8% от населението в градовете. До 2030 г. де лът на тази група градски селища, ще нарастне до 76,1%. През 2011 г. освен столицата още шест града са с население над 100 хил.д.(Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен), като в тях се формира 46,2% от градското население 17

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ и 33,6% от населението в страната. До 2030 г. от споменатите градове само София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора ще попадат в тази група селища, като в тях ще се формира над половината от градското население и 42% от населението в страната. Последното е свидетел ство за продължаващото поляризационно демо графско развитие, което ще създава сериозни затруднения в бъдещото пространствено плани ране и развитие на страната. Фиг.3. Разпределение на селищата а) и населението б) в зависимост от броя на населението в селата в България(2011 –2030 г.) а). б). 1001%00% 1001%00% 90%90% 90%90% 80%80% 80%80% 70%70% 70%70% 60%60% 60%60% 50%50% 50%50% 40%40% 40%40% 30%30% 30%30% 20%20% 20%20% 10%10% 10%10% 0%0% 201210г1.12г0. 2200г2.02г.03200г3.0 2г.02200г2.02г0. 3200г3.02г.02200г2.02г0. 3200г3.0 г. I ваIрвиаарнитант II ваIIрвиаарнитант III вIаIIрвиаарнитант БезБнеазснеалсеенлиеение от 1о-т201-д2.0 д. 51-15010-1д0.0 д. 1011-50010-5д0.0 д. надн1а0д0110д0.1 д. 21-5201-д5.0 д. 5015-10010-100д0.0 д. 0%0% 201210г1.12г0. 2200г2.02г.03200г3.0 2г.02200г2.02г0. 3200г3.02г.02200г2.02г0. 3200г3.0 г. I ваIрвиаарнитант II ваIIрвиаарнитант III вIаIIрвиаарнитант от 1о-т201-д2.0 д. 1011-50010-5д0.0 д. 21-5201-д5.0 д. 5015-10010-100д0.0 д. 51-15010-1д0.0 д. надн1а0д0110д0.1 д. Развитието и характера на селищната мрежа играе съществена роля върху цялостното со циално и икономическо развитие на отделните територии, особено при изграждането на иконо мически ефективна транспортна мрежа и достъ па на населението до различни видове услуги. Задълбочаващите се процеси на депопулация променят обхвата, структурата и стабилността на мрежата от населени места в България. В структурата на селските селища през 2011 г. на селените места без население съставляват 4,4%, а тези с до 20 д. – 12,8%. През следващите десе тилетия една от тревожните тенденции, която се наблюдава е значителното нарастване на обез людените селища, които според различните ва рианти на прогнозата ще наброяват между 880 и 977 селища, а техния дял в селищната структура ще достигне близо ¼(между 17,3 и 19,2%) през 2030 г. Ако към тази група селища прибавим и селищата с до 20 д население., този дял ще дос тигне близо 30%. Най-голям дял в селищната структура на страната заемат селищата между 100-500 д., които формират 14,7% през послед ното преброяване и се очаква този дял да нама лее с 2-3 пункта в края на разглеждания период. Друга тревожна тенденция, която се наблюдава, е намалението на селата с над 1000 д. Техният дял ще намалее почти наполовина от 10,9% през 2011 г. на 6,4% през 2030 г.(Фиг.3а). Разпределението на населението в различ ните категории селища, в зависимост от броя на населението в тях, се различава съществе но от разгледаната селищна структура. През 2011 г. близо половината от селското населе ние(46,6%) е концентрирано в най-големите села(над 1000 д.). До 2030 г., в резултат на на малението на населението в тях и преминава 18

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ нето на селата в категорията населени места с по-малък брой на населението, този дял на малява според различните варианти на про гнозата с 4 до 8 пункта. В останалите катего рии не се наблюдават съществени изменения в дяловите разпределение на селското насе ление в различните категории населени мес та. През 2011 г. половината от населението е концентрирано в големите – от 501 до 1000 д. (25.9%) и средните села – 101-500 д.(24.5%). До 2030 г. не се наблюдават съществени из менения, като достигат съответно между 26,427% и 26,6-29,5%. Незначителен дял от селско то население е съсредоточено в малките и много малките села(под 50 д.) – под 2% през целия разглеждан прогнозен период(Фиг.3а). Фиг.4. Брой на населението по населени места –а) през 2011 г.; б) през 2020 г.; в) през 2030 г. а) б) 19

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ в) Малките и много малките села са разположе ни основно в планинските и пограничните те ритории на Краището, Осоговско-Беласишката планинска редица, Централна Стара планина и Предбалкан, Източни Родопи, Сакар-Странджа, западното подножие на Рила и Пирин. През следващите години се наблюдава разширяване на териториалния обхват на тази група селища около очертаните ареали, като до 2030 г. един значителен дял от тях ще са напълно обезлю дени. Ниското ниво на урбанизация на тези те ритории, е индикатор за характера на икономи ката и за значението на земеделието в нейната структура. Характерът на селищната структура, преобладаване на малките села, дисперсния ха рактер на селищната мрежа са показателни, че голяма част от населението няма непосредствен достъп до редица услуги, което ще ускори в бъ деще депопулационните процеси. Големите села са концентрирани основно около Софийската и Пловдивската агломерация и в териториите, бла гоприятни за развитието на земеделието в Цен трална Дунавска равнина(Фиг. 4). 6.3 Регионални особености в депопулационните процеси В най-общия смисъл на думата, под депопула ция се разбира намаляване на броя на населе нието на дадена територия. Според Младенов (2014),„от геодемографска гледна точка, под обезлюдяване се разбира такава степен на на маление на броя и промени в структурите на на селението на дадена територия, които водят до трайна невъзможност за възпроизводство на населението в нея. За да се говори за обезлю дяване на тези територии или населени места, трябва да се наблюдава необратимо намаление на броя на населението и нарушен положителен баланс на действителния прираст“. Простран ствената експанзия на депопулацията може да се разкрие на различни териториални нива, за които има съпоставими данни – населени мес та, общини, области, статистически райони. Об хватът на териториалните единици определя и степента на подробност и детайлност на напра веното изследване. В настоящата разработка тенденциите в развитието на депопулационните процеси и структурата в промените на броя на населението са разгледани на ниво населено място. Младенов(2014) класифицира обезлюдя ването по различни признаци: според причини те; според степента и силата на проява; според честотата на проява(еднократно, нееднократно, непрекъснато); според продължителността на периода на проява(краткосрочна, средносрочна и дългосрочна); според тенденциите(намалява щи, стабилни и нарастващи) и според политики те. При характеризиране на степента и силата на проява на обезлюдяването за българските усло вия Младенов(2014) възприема следната скàла 20

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ на показателя, характеризиращ динамиката в броя на населението – относително изменение на броя на населението между крайната година спрямо басизната година, измерено в проценти: – слабо(намалението на населението за даден период е под 10%); – умерено(от 10 до 20%); – силно(от 20 до 60%); – критично(от 60 до 80%) – безвъзратно(над 80%). Фиг.5. Изменение на броя на населението по населени места(в%): а) 2001-2016 г.; б) 2001-2030 г. а) б) Протичащите демографски процеси са със силно диференциран характер в отделните части на стра ната, въпреки че се открояват много общи черти. Наблюдават се съществени регионални различия при динамиката на броя на населението по населе ни места. Повечето селища показват намаляване на населението с някои изключения. С положител на динамика в броя на населението се отличават 21

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ големите градове и големите села, които формират близо половината от селищата в тази категория. През 2001-2016 г. като най-атрактивни се отличават големите селища, които са съсредоточени около Софийската и Пловдивската агломерация, и изпъл няват разнообразни функции, намират се по основ ните урбанизационни оси или са с туристически центрове, които са разположени основно по Черно морското крайбрежие. Същите достигат максима лен брой на населението през последните четири преброявания. Средните и малките села, които се отличават с нарастване на броя на населението са два типа: в единия случай това са селищата, които са обхванати най-рано от депопулационните проце си, и достигат максимален брой на селското населе ние през 1934 г. или 1946 г., населени са с българско население и спадат към категорията на най-малки те села. При тях незначителното нарастване на броя на населението води до значително процентно уве личение. В другия случай това са селища с малък или среден на брой население, които са населени с турско и ромско население, в близкото минало или към момента се отличават с разширен тип възпро изводство на населението, максималния брой на населението достигат през последните преброява ния и са ситуирани в Източните Родопи, източните Задбалкански котловини и отделни селища, пръс нати в Лудогорието. През периода 2001-2030 г. с на растване на населението ще се отличават само 125 селища(2,3% от населените места). До 2030 г. сели щата, които се отличават с положителна динамика, са разпръснати из цялата територия на страната и не формират компактни ареали. Общото при тях е, че това са селища със специфични особености в ет норелигиозната структура: със значителен относи телен дял на турско и ромско население(селищата, разположени в Източна Стара планина, Североиз точна България, централните и източните части на Задбалканските котловини) и някои селища, насе лени с българо-мюсюлманско население(Западни Родопи и поречието на р. Места). Деструктивните процеси в развитието на селищ на мрежа се наблюдават с различен интензитет в отделните части на страната. През целия раз глеждан период, ако за базова година вземем предвид 2001 г., а за последна 2030 г. се наблю дават следните особености по отношение на ин тензитета на депопулационните процеси(Фиг.5): – Със слабо(под 10%) и умерено(от 10 до 20%) намаление на населението за периода 2001-2016 г. се отличават 12,6% от населени те места, а за прогнозния период(до 2030 г.) тази група намалява на 8,3% от населените места в България. В пространствен аспект те обхващат селските селища, населени с бъл гаро-мюсюлманско население по поречието на р. Места и Западни Родопи, селищата с преобладаващо турско население в Лудого рието, Герлово, Сланник, селата, попадащи във функционалната зона на влияние на го лемите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и в селата, разположени в източните и централни Задбалкански котловини. Около 1/3 от тях спадат към много големите и голе мите градове(с население над 100 000 д.) и много големите села(с над 1000 д.) села. Бли зо половината от тях показват намаление на броя на населението в сравнително по-късен период – от началото на прехода. – Със силен интензитет на депопулация(на маление на броя на население от 20 до 60%) за периода 2001-2016 г. се отличават 53% от населените места, а за прогнозния период (до 2030 г.) тази група намалява на 40,4%. Разглежданата категория формира най-мно гобройната група и се доближава в най-голя ма степен до средните стойности в страната. Това е най-разпространената група, която не формира компактна територия, тъй като е разпространена повсеместно на територия та на страната. Към нея се включват различ ни категории селища по отношение на брой, етнически състав, начален период на започ ване на депопулационните процеси, географ ско положение, изпълнявани функции. – С критична степен по интензитет на нама ляване на населението(от 60 до 80%) за периода 2001-2016 г. се отличават 15,3% от населените места, а за прогнозния период(до 2030 г.) тази група нараства почти двойно и достига близо ¼(24,5%) от населените мес та. Те са разположени в районите, обхванати най-рано от депопулационни процеси(по вечето селища показват намаление на своя брой още в годините преди Втората световна 22

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ война), като например приграничните общини по западната граница със Сърбия и Македо ния, Сакар-Странджанска област, Централна Стара планина, Южна Добруджа, както и в селищата с висок относителен дял на турско (Източни Родопи) и българо-мюсюлманско население(Западни Родопи), приграничните територии по поречието на река Места. Около ¾ от населените места спадат към категория та села с най-малко население – до 100 д. – С безвъзвратно висок интензитет на депо пулационните процеси(с намаление на броя на населението с над 80%) се отличават само 248 села през 2001-2016 г., като нарастват близо шест пъти и достигат 1327 населени места(24,8%) до 2030 г. Те са локализарани в районите, обхванати най-рано от проце сите на депопулация- Краището, Централ на Стара планина, Западна Стара планина, Осоговско-Беласишката планинска редица и Сакар-Странджа. Основната част от селата спадат към групата на много малките селища с изчерпан демографски потенциал, както и тези с висок относителен дял на турско насе ление, което е въвлечено в интензивни еми грационни движения след т.нар. голяма ек скурзия през 80-те години на XX в., разразила се след Възродителния процес, и продължи лата инерционно нестихваща, особено през последното десетилетие на ХХ век, емигра ция. Те са разположени в Източни Родопи и областта на Герлово, Сланник и Тузлука. Тези селища са обхванати най-късно от депопула ционни процеси и се отличават с това, че дос тигат максимален брой на населението през последното преброяване, преди рухването на социалистическата система – 1985 г. Всяко едно пространствено изследване има за цел да очертае пространства със сходни харак теристики на базата на научно подбрани пока затели. При прокарването на границите на тези територии субективният фактор нараства в слу чаите, при които не се използват подходящи ста тистически, математически, геоинформационни методи и подходи. В настоящото изследване очертаването на териториите с еднакъв интензи тет на депопулационните процеси е извършено с приложението на инструмента„Inverse distance Weighted”(IDW) в ArcGIS, като функция за прос транствен анализ и визуализация(фиг.6). Фиг.6. Примери за приложението на функци ята„Inverse distance Weighted(IDW)” в ARCGIS IDW е част от Spatial Analys Tools и представля ва метод на интерполация, чрез който слоят с точкови обекти се трансформира в растерно изображение. В случая под точков обект(клет ка) се има предвид населено място, а под стой ности – изменението в броя на населението между базовата година(1992) и последната година(2016) и 2030 г. за прогнозния период, изразено в проценти. Обособяването на броя на групите не е извършено самоцелно и от говаря на целевия принцип на изследването. При определянето на праговите стойности са взети предвид предложената числова скàла от Младенов(2014), която отразява различията в интензитета на протичане на депопулационни те процеси. Избраният показател се намира в твърде сложно взаимодействие с показатели те раждаемост, смъртност, естествен прираст, външни и вътрешни миграции. Тези показатели са под влияние на сложното съчетание между политически, икономически, социални, природ но-екологични, етнокултурни, религиозни, пси хологически, демографски и т.н. фактори. През отделните периоди факторите се проявяват в различно съотношение и степен на влияние 23

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ и определят промените в очертаните ареали с различна интензивност на депопулационните процеси. Важно е да се отбележи, че форми раните ареали не са устойчиви във времето и пространството и техните граници се променят през отделните периоди. Фиг.7 Ареали с различна степен на проява на депопулационнте процеси – а) 2001-2016 г.; б) 2001-2030 г. а) б) След прилагане на инструмента IDWо в ArcGIS през периода 2001-2016 г. се очертават някол ко ареала с критична и безвъзвратна степен на депопулация – Северозападен ареал, Централна Стара планина и Предбалкан, Сакар-Странджан ска област, Краището. Посочените ареали през 2016 г. заемат 22% от територията на страната. През следващите години се наблюдава значи телно площно нарастване на ареалите в безвъз вратна и критична степен на депопулация, като през 2030 г. се очаква те да заемат над полови ната от територията на страната(Фиг.7а). Севе розападният ареал се предвижда да нарастне в северна и западна посока, като включи части от Западна Дунавска равнина. Ареалът на Цен трална Стара планина и Предбалкан се очаква да нарастне в северна посока и да достигне до р. Дунав. С най-незначително площно нарастване 24

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ се очертава границите на ареала на Южна Добру джа. Сакар-Странджанският ареал ще нарастне в северна и северозападна посока, като посте пенно в своите граници ще включи Тунджан ското поречие и източните и централни части на Средна гора. Териториално ареалът на Краище то ще нарастне в южна посока, като към 2030 г. към него ще се включат Осоговско-Беласишката планинска редица и Санданско-Петричката кот ловина(Фиг.7б). 6.4 Гъстота на населението Гъстотата на населението е в пряка зависимост от броя и динамиката на населението през даден период. Тревожна тенденция е не толкова нама ляването на гъстотата на населението общо за страната, а изменението ѝ в регионален аспект. Според Цеков(2018), ежегодното отпадане на де сетки села от Националния регистър на населени те места води до запустяване на обширни обработ ваеми землища, които постепенно се превръщат в самозалесили се гори и безплодни целини. Според същия автор, щетите от изчезването на жизнеспо собни селски общности, от изоставянето и запус тяването на милиони декари обработваеми земи и ценни гори, от съсипването на комунално-битова та, транспортната, енергийната и комуникационна та инфраструктура в обезлюдените и обезлюдява щите се селища, както и от съпътстващия обезлю дяването разпад на селската селищна мрежа и за губа на ресурси за земеделие и селски туризъм на практика са неизчислими. Отпадането на селища и намаляването на населението водят до появата и разширяването на т.нар.„демографски пустини“. Според Pinilla et al.(2006), под това понятие се от насят територии, в които гъстотата на населението е под 10 д/кв.км. На фиг. 8а и 8б са визуализирани териториалното разрастване на„демографските пустини“. През 2016 г. териториите, които включ ват територии с гъстота под 10 д/кв.км обхващат 23% от територията на страната. През 2030 г. във връзка с наблюдаваните интензивни процеси на депопулация демографските пустини заемат 59% от територията на страната. Фиг.8. Гъстота на населението по землища – а) 2016 г.; б) 2030 г. а) 25

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ б) 6.5 Тенденции в изменението Възрастова структура Сред многобройните структури на населението тази по възраст се счита за най-важната в демо графската теория. Намалението на населението, породено от ниските стойности на раждаемостта, нарастването на смъртността и високото по интен зитет отрицателно миграционно салдо предизвик ват сериозни изменения в структурите на населе нието. Последните се отразяват върху пазара на труда, здравеопазването, образователната систе ма, социалните грижи и др. Тази структура е много важна за настоящи и особено бъдещи демограф ски тенденции, защото предопределя бъдещия възпроизводствен и трудов потенциал. Остаряването на населението е един от най-ост рите демографски проблеми в страните-членки на ЕС. България не прави изключение от остана лите европейски страни, както по отношение на раждаемостта и смъртността, така и по отноше ние на процеса на остаряване на населението. За влошаването на възрастовата структура у нас съ ществено допринесоха мащабните емиграционни процеси предимно сред младите възрастови гру пи, което пряко доведе до увеличаване на отно сителния дял на възрастните сред населението. В същото време, поради нарастването на общата смъртност и забавянето на растежа на средната продължителност на живота, скоростта на оста ряване на населението оказва значителен натиск върху икономиката и социалните системи и с вся ка изминала година натискът ще се увеличава. Относителният дял на подтрудоспособното насе ление намалява от 20,5% през 1992 г. на 14% през 2016 г.(за градовете и селата съответно от 21,5 на 14,3% и от 18,2% на 13,3%). Наблюдава се зна чително намаляване на абсолютния брой на на селението(с 42,3%) в подтрудоспособна възраст за период от 25 години. През 2016 г. трудоспособ ното население съставлява 64,9% от населението на страната(в градовете и селата съответно 67% и 59,4%). В абсолютни стойности, в сравнение с 1992 г., през 2016 г. трудоспособното население е намаляло с 2%. Населението в надтрудоспособ на възраст в относително изражение не показва съществено изменение: 23,7% през 1992 г 23,8% през 2016 г. В абсолютно изражение надтрудос пособното население намалява с 27% през 19922016 г.(с 9,7% в градовете и 42,5% в селата). 26

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ Фиг. 9. Промени в броя(а) и относителния дял(б) на населението в подтрудоспособна, трудоспо собна и надтрудоспособна възраст(2011-2030 г.) според трите варианти на прогнозата; а) 6000000 5 60 0 0 0 0 0 00 0 0 00 5000000 4000000 4000000 3000000 3000000 2 20 0 0 0 0 0 00 0 0 00 1 10 0 0 0 0 0 00 0 0 00 0 0 2011 2020 2030 НСИ 2011 I вариант(т 2 ен 0 д 2 е 0 нциален) 2020 2030 2 II 0 ва 3 р 0 иант(тенденци 2 а 0 л 2 ен 0 ) 2020 2030 III вариан 2 т 0 (т 3 е 0 нденциален) 2020 2030 Под Н тр С у И доспособна в I ъ в з а р р ас и т ант(т Т е р н уд д о е с н по ц с и об а н л а е в н ъ ) зраст II ва Н р ад и т а р н уд т о ( с т п е о н со д б е н н а ц въ и з а р л ас е т н) III вариант(тенденциален) Подтрудоспособна възраст Трудоспособна възраст Надтрудоспособна възраст б) 100% 90% 100% 80% 90% 70% 6 8 0 0 % % 5 7 0 0 % % 40% 60% 30% 50% 20% 1 4 0 0 % % 0% 30% 2011 2020 2030 2020 2030 2020 2030 20% НСИ I вариант II вариант III вариант (тенденциален)(тенденциален)(тенденциален) Подтрудоспособна възраст Трудоспособна възраст 10% Надтрудоспособна възраст Негативните демографски процеси през следва ство на човешки потенциал. Прогнозата на броя щит 0 е % години ще обуславят по-нататъшното вло 2011 2020 2030 2020 2030 2020 шаване на възрастовата структура на население на населението по възрастови групи е направена 2030 от гледна точка на трудовия потенциал(подрудос то и всичк Н и СИ произт I и в ч ар а и щ ан и т от това о II т в р ар и и ц а а нт телни по I II вариан п т особно, трудоспособно, надтрудоспособно насе (тенденциален)(тенденциален)(тенденциален) следици, отнасящи се преди всичко до невъзмож ление) също в три варианта. И при трите хипотези ността да с П е од о т с ру и д г о у с р по и со н б е н о а б въ х з о р д ас и т мот Тр о уд в о ъ сп з о п с р об о н и а з в в ъ о зр д а ст се наблюдава намаляване на броя на население Надтрудоспособна възраст 27

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ то и в трудоспособна и в надтрудоспособна въз раст, като това намаление е с различна степен на интензивност. Най-големи различия се наблюда ват в подтрудоспособната възраст, което е резул тат от заложените различни прогнозни стойности на коефициента на плодовитост(Фиг.9). Делът на трудоспособното население остава непро менен, но броят му ще намалее с 12,5% г. При този вариант на прогнозата се наблюдава нарастване на относителния дял на надтрудоспособното насе ление, за сметка на подтрудоспособното население, като ще достигне 22,7% от населението на страната. При първия вариант(тенденциален) се наблюда ва намаляване на броя на населението в подтру доспособна възраст с 23,4%. През 2030 г. ще съставлява 12,4% от населението на България. Трудоспособното население се очаква да намалее с 1/5 и да достигне 66,7% от населението. Надтру доспособното население ще намалее с 8%, но от носителния му дял ще нарастне за сметка на тру доспособното население с два пункта. При втория вариант(оптимистичен) се наблюдава нарастване на броя на населението в подтрудоспо собна възраст през 2030 г. с 9,1%, а относителния му дял ще нарастне с три пункта и ще достигне 16,7%. Броя на трудоспособното население ще намалее с 18%, а относителния му дял ще достигне 62%. Делът на надтрудоспособното население през разглежда ния прогнозен период остава непроменен в рамки те на 19-20% и ще намалее с 12 пункта. При третия вариант(песимистичен) се наблюдава намаляване, както на абсолютния(с 36%), така и на относителния дял на подтрудоспособното населе ние с три пункта и ще достигне 10,8% през 2030 г. Намаляващият брой и относителен дял на подтру доспособно население е индикатор за неблагопри ятно бъдещо възпроизводство на населението по естествен път и води до засилване на процесите на обезлюдяване и намаляване на количеството на работната сила. Негативните демографски проце си във възрастовата структура, които се очакват да се засилят през следващите десетилетия са се риозен задържащ фактор за бъдещото развитие и е индикатор за множество други проблеми. През 2015 г. без наличие на подтрудоспособно населе ние се отличават 1033 селища, или близо 20% от селищата в страната. До 2030 тази категория сели ща достига 1170 селища. Ако към тях добавим се лищата с до 5% подтрудоспособно население, тази група селища през 2015 г. формира 36% от населе ните места в страната, а до 2030 г. ще достигне 40% (Фиг.10). Териториално тези селища са разположе ни в ареалите с най-силно засегнати от депопула ционните процеси. С относително благоприятна възрастова структура(над 15% подтрудоспособно население) през 2015 г. се отличават приблизител но 10% от населените места в страната. До 2030 г. в този дял не се наблюдат съществени изменения. Фиг.10 Подтрудоспособно население през 2015 г.(а) и 2030 г.(б) а) 28

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ б) Извод 1: Човешкият капитал, заедно с негови те количествени и качествени характеристики, може да осуети или да ускори развитието на да дена територия. Тези тенденции придобиват друг ракурс, когато се разглеждат в пространствен аспект, като се вземат предвид спецификите на дадена територия. Извод 2: Депопулационните процеси в България в селските селища се наблюдават с много по-голя ма острота в сравнение с градовете. Наблюдават се съществени териториални диспропорции в про явлението на наблюдаваните процеси, която води до още по-голямо засилване на поляризацията в демографското пространство. Подчертано е влия нието на големите градове върху демографското развитие на околните селища. В повечето села са достигнати крайно негативни прагове и състояния, които дефинират задълбочаващите неблагоприят ни демографски тенденции в бъдеще. Извод 3: Продължава тенденцията на концен трация на населението в средните и големите села и отпадането на редица малки села от селищната мрежа. Обезлюдяването на множе ство села, които са разположени основно в пла нинските и периферните територии, има редица негативни последици, свързани със сериозни затруднения в развитието на тези ареали в не далечното бъдеще. Извод 4: Обезлюдяващите се и силно застарява щи селища в България се сблъскват с повече от едно демографско предизвикателство, а именно: намаляване на населението под„критичната“ де мографска маса, която да му осигури едно бъде що възраждане, за да се избегне разширяването на обширните ареали застрашени от пълно обез людяване; намаляване на жените във фертилна възраст, което е показателно за изчерпване на възпроизводствения потенциал; намаляване на населението в подтрудоспособна и трудоспособ на възраст, което затруднява ефективното функ циониране на пазара на труда; застаряването на населението влияе и върху други функционални системи, като здравеопазване, образование и други обекти на социалната инфраструктура и др. Извод 5: В България към момента на изследването се очертават няколко силно обезлюдени ареали – Северозападен ареал, Централна Стара планина и Предбалкан, Сакар-Странджанска област, Краище то, за които вече се използва понятието„демограф ски пустини“. При песимистичния вариант на про гнозата те ще продължат да се разширяват и към 2030 г. ще надхвърлят 50% от територията на стра ната. Както знаем, демографията е известна със своя отложен ефект(предприетото днес ще даде резултати след 15-20 години!), така че ако искаме да предотвъртим тази неблагоприятна картина трябва да действаме ударно днес. 29

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ 7. Възможни демографски и социални мерки/политики за подобряване на демографската ситуация в България В обобщение искаме да затвърдим нашата теза, че света преминава през невиждан в цялата си история демографски преход, в който Европа е водещата. Промени винаги е имало, разбира се, теорията за демографският преход очертава два такива в предходните етапи от развитието на чо вечеството, от архаичен към традиционен, и от традиционен към съвременен. Вторият, от своя страна, е известен като същински и минава през четири фази. Новото днес, в резултат на ежеднев но променящите се технологии и средства за ко муникации, достъпът до образование и информа ция и практически неограничените възможности за пътуване, са силно променените демографски и репродуктивни модели на хората. Докато в ми налото, каквито и да са били обществено-полити ческите системи, е битувала патриархалната цен ностна система на хората, ориентирана към дом, семейство и повече деца(за това винаги са били характерни многодетните модели на семейства та), днес все повече се налага консуматорско-ма териалната ценностна система, ориентирана към личностно развитие, взимане на все по-високо образование, търсене и утвърждаване на място в обществото. Това рязко снижава репродуктив ните нагласи на хората и определя днешните дву детен, а вече и еднодетен модел на семействата в развития свят. Тук можем да добавим, че в ре зултат на индустрията и технологиите все повече намалява нуждата на родителите от повече деца, които да обезпечат старините им(така характер но за всички предходни земеделски общества), с увеличаване нивото на образование нормално се увеличават и изискванията на родителите за бъде щето на децата им, а не бива да забравяме и силно намалялата роля на религията, която винаги е за пазвала консервативността и патриархалността на едно общество. Разбира се, един от най-важни те фактори за демографската промяна е равният достъп, който получава жената днес(отново за първи път в историята!) до образование, реализа ция и участие в обществено-икономическият жи вот на развитите общества. И не на последно мяс то, с развитието на медицината, образованието и технологиите рязко се повишава благосъстояние то на обществата, жизненият стандарт, грижата на хората за здравето им, което води до драстично и безпрецедетентно повишаване на средната про дължителност на живота, особено в Европа. На този фон България съвсем нормално се вписва в демографските процеси на развития свят, и като нива на раждаемост, и като процес на застаряване на населението и. Основната разлика между нас и развитите държави е в емиграцията. Другите развити държави не само не отдават емигранти, а дори и привличат такива, докато ние продължава ме да се обезкървяваме, като ежегодно страната напуска значителен процент от най-жизнеспособ ната, образованата и квалифицирана част от наше то население. Тук загубата е дори двойна, тъй като държавата е влагала средства и усилия в образо ванието на тези хора, и когато те трябва да се реа лизират и да„върнат“ на обществото това, което са получили, те заминават зад граница и работят за други държави и общества(разбира се и за себе си и децата си!). За това и ние ще повторим наша та основна теза- когато говорим за демография в България, трябва да говорим на първо място за задържането на младите хора в страната ни. Дори и да имат еднодетен и двудетен модел на семей ствата, това пак ще допринесе за намаляване на негативните демографски тенденции и ще забави най-сериозните заплахи от демографската криза за страната ни – острия дефицит на работна ръка, затрудненото функциониране на социалните сис теми, етническата промяна на населението и обез людяването на обширни ареали от територията ни. Ние смятаме, че най-спешните мерки и политики, които е необходимо да бъдат предприети в демо графски и социално-икономически план трябва да са в следните посоки: – Разработване на регионални демографски политики с ясен акцент към изоставащите части на страната и съобразени със специфи ките на отделните региони, демографските им тенденции, социално-икономическата обста новка, етнопсихологията и нагласите на насе лението, ресурсите и традициите. – Постепенно въвеждане на дуалното обучение с идеята образованието да бъде обвързано напъл но с нуждите на бизнеса и пазара на труда. Тук, освен необходимата роля на държавата, е нало жително и инвестиции на бизнеса в тази форма на обучение, чрез осъвременяване на матери ално-техническата база, професионална подго товка на учителите, осигуряване на практика за учениците директно в производствените цикли и осигуряване на работни места за завършилите с висок успех. Така се постига троен ефект, биз несът буквално си произвежда кадри, от които има нужда, задържаме младите хора в страната 30

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ и ги задържаме по региони, предотвратявайки сегашния миграционен поток към София и още няколко големи града в страната. – Развитие на кариерното ориентиране при децата още от началните класове на сред ното образование, чрез конкретни и модерни разяснителни кампании и разговори с под готвени и мотивирани медиатори. – Установяване на много по-близка връзка между бизнеса и висшето образование, ос новно на ниво магистърска степен, която е и много по гъвкавата по отношение на промяна на учебни планове, осигуряване на стажове, а и се обучават по-малко студенти, но с ясна професионална ориентация. – Развитие на„сребърна“ и„дигитална иконо мика“, ориентирани към хората над 50 годиш на възраст с ясната цел да се увеличи техни ят активен живот и участието им в обществе но-производствените процеси. – Финансово стимулиране и данъчни облекче ния за семейства с две и повече деца, но при задължително въвеждане на допълнителното условие минимален образователен праг на ро дителите(средно образование!). – Финансово и социално обезпечаване на самот ни родители, вид родителство, което е много чес то срещано в съвременните развити общества. – Активна работа по дегетоизацията на циган ското население, тъй като гетоизацията въз произвежда постоянно сегашния неработещ модел на тяхната интеграция и задължително повишаване, и то драстично, на образовател ното им ниво. По експертни оценки циганско то население в България към 2050 г. ще на броява около 1 100 000-1 200 000 д. или около 22-23% от населението на страната, което при сегашното им образователно ниво, където с висше образование са само 0,5% от тях, със средно- 9% и над 90% са с основно и по-ниско образование, представлява заплаха, както за социалните системи, така за националната сигурност. А в същото време, с тяхната млада възрастова структура, при повишаване ниво то на образование могат да се превърнат в ре ален резерв на пазара на труда. – Въвеждане на т. нар.„Исландски модел“ (“Youth in Iceland”) за справяне с агресията в училищата и злоупотребата с алкохол и нар котици, в който учениците на 100% са ангажи рани в извънкласното си време със спортни занимания или занимания в областта на раз личните изкуства, но задължително на екипен принцип и със задължителен строг монито ринг от държавата. – Разработване на проактивна имиграционна политика за привличане, както на живеещи те в чужбина българи, етнически българи в чужди държави и имигранти от трети страни с необходимия образователен и професио нален ценз, които да се включат активно на пазара на труда в България и да намалят сил но негативния ефект от недостига на работна ръка. Каквито и да са възраженията срещу имиграцията в един глобализиращ се свят, в който вече имаме пълно разместване на на селение, сме длъжни да се адаптираме и да извлечем максимална полза от геостратеги ческото си положение на границата с Азия и същевременно членството ни в ЕС. – При всички положения, нито една от тези мерки няма да даде резултати без разви тие на икономиката и РЕАЛНО повишаване на доходите на населението. Съвсем ясно е, че със стартови заплати от порядъка на 500-600 лева, няма как да бъдат задържани образовани, квалифицирани, млади хора в страната. Дълго повтаряната у нас идея, че ниското заплащане на труда ще привлече чуждестранни инвестиции вече не работи. България е част от ЕС и конкуренцията на свободния пазар в него, а всеки човек има правото да избере най-добрите условия за живот и реализация. Разбира се тук, като от говор на изтичането на работна ръка може да се потърси внос на по-евтина такава от Югоизточна Азия. В един отворен пазар няма лошо, но не трябва ли преди това да се потърсят начини и средства да бъде обез печено бъдещето на българското население в страната му и едва тогава да се мисли за внос на работна ръка? В заключение бихме искали да кажем, че Бълга рия се намира в силно затруднена демографска ситауция, но тя съвсем не е безнадеждна, особе но на фона на уникалните природоклиматични ресурси и традиции, които притежаваме. Необхо дими са промяна на гледната точка, промяна на нагласите и фокуса и много целенасочена работа, за да бъдат обърнати негативните демографски тенденции в позитивни, и то в обозримо бъдеще! 31

ХОРИЗОНТ 2030 ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ Литература Бърдаров, Г., Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз, С., изд. „Едикта“, 2012г. Гешев, Г. 1990. Депопулацията на селските райони в България. – Проблеми на географията, кн. 4, 25-38./ Geshev, G. 1990. Depopulation of rural areas in Bulgaria. – Problems of geography, 4, 25-38.(Bg). Казаков, Б. 2015. Демографската ситуация в Югоизточна България според демографската ситуация. – Про блеми на географията, кн. 1-2, 59-67./ Kazakov, B. 2015. Demographic situation in Southeastern Bulgaria according to the demographic situation. – Problems of geography, 1-2, 59-67.(Bg). Мичев, Н. 1978. Населението на България. Изд. на БАН, С., 234 с./ Мичев, Н. 1978. The population of Bulgaria. Ed. of BAS, Sofia, 234 pp.(Bg). Младенов, Ч. 2006. Демографски проблеми на селските територии в България. – Проблеми на географията, кн. 1-2, 61-66./ Mladenov, Ch. 2006. Demographic Problems of the Rural Territories in Bulgaria. – Problems of geog raphy, 1-2, 61-66.(Bg). Младенов, Ч. 2014. Обезлюдяването –„чумата“ в селищната мрежа. – В: А. Христова(ред.) Сб. доклади от Конференция„Демографската ситуация и развитието на България“, 26 и 27 февруари 2014, София, с. 461-476. / Mladenov, Ch. 2014. Depopulation-“The plague“ of the settlement network. – In: A. Hristova(Editor) Processing „The demographic situation and the development of Bulgaria“(Proceeding of symposium, 26 and 27 February 2014), pp. 461–476.(Bg). Младенов, Ч. 2015. Отражение на вътрешната миграция върху регионалната демографска ситуация. – На селение, кн. 2, 73-87./ Mladenov, Ch. 2015. Reflection of internal migration on the regional demographic situation. – Population, 2, 73-87(Bg). Национална стратегия за демографско развитие на Република България(2006г.-2020г.)/ National Strategy for Demographic Development of the Republic of Bulgaria(2006- 2020) Цеков, Н. 2014. Селската депопулация в България за периода 1946-2011 г. – В: А. Христова(ред.) Сб. докла ди от Конференция„Демографската ситуация и развитието на България“, 26 и 27 февруари 2014, София, с. 477-483./ Tzekov, N. 2014.2014. Rural depopulation in Bulgaria for the period 1946-2011. – In: A. Hristova(Editor) Processing„The demographic situation and the development of Bulgaria“(Proceeding of symposium, 26 and 27 Feb ruary 2014), pp. 477-483.(Bg). Цеков, Н. 2015. Миграционният поток село-град като фактор за депопулацията на българското село. – На селение, кн. 2, 139-152./ Tsekov, N. 2015. The migratory flow of village-town as a factor for the depopulation of the Bulgarian village. – Population, 2, 139-152.(Bg). Mladenov, Ch., M. Ilieva. 2012. Depopulation of Bulgarian village. – Bulletin of Geography, Socio-economic series, 17, Torun, 99–107. Webb, J. W. 1963. The Natural and Migrational Components of Population Changes in England and Wales, 1921– 1931. Economic Geography, 39(2), 130–148. Vakova, Z., G. Bardarov, Conflicts related to climate change and water scarcity, 6-th International Scientific Confer ence Dedicated to the International Earth Day – 16-17 april 2010,“St. Kliment Ohridski”, University Press, Sofia, 2011 32

За авторите: Доц. Георги Бърдаров е доктор по география на населението и селищата, ръководи катедра „Социално-икономическа география” и е зам. декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, експерт е по демография и етно-религиозни конфликти. Доц. д-р Надежда Илиева e ръководител на секция“Икономическа и социална география” на Департамент География в Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките. Издател Фондация Фридрих Еберт| Бюро България Ул. Княз Борис I 97| 1000 София| България Отговорен редактор: Хелене Кортлендер| Директор, ФФЕ, Бюро България тел.:+359 2 980 8747| факс:+359 2 980 2438 http://www.fes-bulgaria.org Заявки: Използването с търговска цел на всички издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. София 2018 Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт. ISBN???-???-????-??-?