АНАЛИЗИ ТРУД И СОЦИА ЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА БЪДЕЩЕ ЗА ТРУДЕЩИТЕ СЕ ИЛИ БЪДЕЩЕ ЗА КАПИТАЛА? Д-р Александър Димитров Д-р Евгени Евгениев Иван Кръстев Д-р Десислава Колева-Стефанова Юни 2019 Цифровите технологии во дят до реорганизация във всички сектори на иконо миката, както и в обще ството като цяло. Необходимо е разработва нето на Национална страте гия за развитието на страна та, в т. ч. и за използване на предимствата и ограничава не на потенциалните нега тиви от Четвъртата индус триална революция. Усъвършенстването на сис темата за определяне на по требностите от кадри за ико номиката и администрацията и адаптирането на системите за средно и висше образова ние към новите условия следва да заемат централно място в стратегията.

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА ТРУД И СОЦИА ЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА БЪДЕЩЕ ЗА ТРУДЕЩИТЕ СЕ ИЛИ БЪДЕЩЕ ЗА КАПИТАЛА? В сътрудничество с Фондация“Солидарно общество” е учредена на 16 юни 1997 г. Фондацията, е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. Дейността на фондацията се финансира от дарения от физически и юридически лица, както и с помощта на множество партньорски организации. Фондацията си поставя за цел да развива хуманистични, демократични и социални идеи, да утвърждава ценностите свобода, справедливост, солидарност с особен акцент върху солидарността.

СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание 1. УВОД 2 2. ИНДУСТРИЯ 4.0 – ПРОМЯНА В МИСЛЕНЕТО д-р Александър Димитров 3 3. БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА И ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ доц. д-р Евгени Евгениев 11 4. „ЦИФРОВАТА ПРОПАСТ“ И НЕРАВЕНСТВАТА ПРЕЗ 21-ВИ ВЕК Иван Кръстев 16 5. НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГЪВКАВОСТ И СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР д-р Десислава Колева-Стефанова 24 6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 39 1

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА 1 УВОД Технологичния прогрес, автоматизацията, дигитали зацията на производствата, масовото навлизане на информационните и комуникационни технологии във всички стопански дейности, водят до промяна на факторите за икономически растеж. В сравнение със 70-те и началото на 80-те години на ХХ-ти век постигането на сходно по обем нарастване на про изводството е възможно да бъде постигнато с между 50 и 75% от работната сила, която е била необходи ма преди четири десетилетия. Индустриалната рево люция промени коренно базовите отрасли – селско стопанство, добивна промишленост и производ ството, а в съвремието цифровите технологии водят до реорганизация във всички сектори на икономи ката, както и в обществото като цяло. Тази реорганизация води до съществени промени в структурата на заетостта, изискванията спрямо образователното и квалификационно ранище на работната сила, и възможностите за професионал на реализация в един свят с нарастващо население и глобален мащаб на производствените вериги. Трансформацията на промишлеността в контекста на четвъртата индустриална революция – навлизането на кибер-физични системи и облачни технологии, вече дава отражение върху броя и структурата на заетите в сектора, но същевременно създава и тър сене на квалифицирани специалисти, които да оси гуряват работата на високотехнологичните процеси. Тези промени очертават два диаметрално противо положни сценария за бъдещето на пазара на труда в европейски и в световен мащаб. Според една част от анализаторите нарастващата автоматизация на дейности и процеси ще доведе до съществено на маляване на търсенето на работна сила, масова без работица, намаляване на доходите, задълбочване на неравенствата и социални сътресения. Някои про гнози предвиждат свиване на заетостта в развитите икономики от Европа и Северна Америка с между 30 и 45% до 2050 г. В противовес на този сценарий са възгледите, че от падането на необходимостта от полагане на физиче ски труд във все повече сектори и отрасли е част от прогреса, а новите икономически реалности водят и до нови възможности за професионална реализа ция. Това означава, че работната сила ще продъл жи да става все по-образована и по-квалифицирана, като човешкия потенциал ще бъде в много по-голя ма степен ангажиран в творчески дейности, инова ции, контрол и управление на техническите процеси. България е сред държавите-членки на ЕС, в кои то индустрията дава сравнително по-висок дял от БВП. Съответно страната ни има нужда от страте гическа визия и конкретни политики свързани с Индустрия 4.0 и отражението и върху пазара на труда и доходите. 2

ИНДУСТРИЯ 4.0 2 ИНДУСТРИЯ 4.0 Александър Димитров Днес светът е изправен пред съдбоносна промяна, която ще засегне абсолютно всички сектори и нива на социално развитие. Все по-ускорено ще се на блюдават изменения в икономическите, политиче ските и социални системи. Обществата ни, държави те ни, наднационалните организации и корпорации ще трябва да се адаптират към промените, които ни очакват в близко и по-далечно бъдеще. Резонен е въпросът, а какво се променя и защо? Променят се много неща – поради развитието на технологиите, надигащите се глобални рискове пред човечеството, а и заради променените условия, в които се разви ваме. Един от елементите на промяна е навлизането в условията на Индустрия 4.0. Терминът е позната за съвремието игра на думи –„ индустрия означава, че тази инициатива е насочена към индустрията(произ водството).„0“ е препратка към интернет технологи ите и цели да създаде асоциация с технологиите Web 1.0, Web 2.0, Web 3.0, Web, а„4“ обозначава 4-тата индустриална революция и цели да достигне ново ниво на вериги с индустриална стойност, които да обхващат целия цикъл на живот за даден продукт“ (Овчарова, 2019). Разбира се, за да говорим за четвърта индустриал на революция се очаква да има поне три, случили се преди това. Разбира се в случая говорим за един сравнително кратък исторически период, обхващащ XVIII-XX век. Добре известно е, че първата индустри ална революция отнасяме към големите трансфор мации във Великобритания и най-вече механизира нето на текстилната промишленост в Англия(един от основните отрасли, на който се крепи империята) и въвеждането на предачната машина, периодът съв пада и с ускореното развитие на пътища, железо пътни линии, рудодобив и тежка металургия(Радев, 2018). В периода на първата индустриална револю ция се създава парната машина, започва фабричното производство на химикали, хартия, стъкло, цимент, металорежещи и монтажни инструменти, производ ствени машини и др. Създават се нови работни места, ускорява се урбанизацията и трансферът на знания, дребните собственици работят във все по-небла гоприятни условия, а университетите претърпяват своята нова голяма трансформация(Радев, 2018). Втората индустриална революция надгражда вече постигнатото. В нейния период на развитие се на блюдава въвеждането на масовото производство и използването на електрическата енергия в произ водствените процеси. Тя се осъществява през втора та половина на XIX век и началото на XX век. През този период се наблюдава развитие на индустрията на Руската империя, САЩ, Япония и в страните от Западна Европа. В производството навлиза и науч ният подход, който обхваща освен технико-икономи ческата област, също и дейностите по управление на ресурсите, организационното изграждане и разви тие(Радев, 2018). За начало на третата индустриална революция се считат 70-те години на ХХ век, когато се поставя началото на навлизането на изчислител ните технологии, с помощта, на които се създават ус ловия за проектиране на автоматизирани и полуав томатизирани производствени процеси. Счита се, че тя продължава до 2000 г., когато се поставя начало на четвъртата индустриална революция(Радев, 2018). В случая трябва да се отдаде дължимото на герман ските учени, икономисти, индустриалци и полити ци. От първото анонсиране на термина(търговско то изложение в Хановер през 2011) и свързаната с него стратегия за„умни фабрики“, това е може би най-обсъжданата тема в немско езичното академич но пространство(Hermann, Pentek and Otto, 2015). Дори към днешна дата Германия остава ядрото на концепцията и е сред водещите държави по отно шение на реализацията. Концепцията за„фабриките на бъдещето“ се основава на разбирането, че маши ните комуникират една с друга, информират се една друга за дефекти в производствения процес, иден тифицират и преразпределят оскъдните суровини и складови наличности(BMBF, 2019). В крайна сметка Индустрия 4.0 е само една от частите на германската високотехнологична стратегия до 2020 година, в този смисъл понятието и идеята трябва да се разглеждат във взаимовръзка с други тенденции, подходи и т.н., а не просто като по-добра систематизация на зна нието, или като повече автоматизация с по-добър изкуствен интелект. В това отношение немската концепция е ясна, Индустрия 4.0 е проект, който да подпомогне тран 3

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА сформацията на националната индустрия, а с ог лед на нейното влияние и европейската. Това от своя страна ще подготви и бъдещото производство. Според немската стратегия тази трансформация се състои от значителна индивидуализация на про дуктите при условията на гъвкаво производство (с голям обем); клиентите и бизнес партньорите са пряко ангажирани в процесите на бизнеса и доба вената стойност; производството е свързано с висо кокачествени услуги и с по-интелигентни процеси на мониторинг и вземане на решения; счита се, че компаниите и мрежите с добавена стойност трябва да могат да бъдат контролирани и оптимизирани в почти реално време(BMBF, 2019). Индустрия 4.0 раз чита на нови бизнес модели, оптимизиране на про изводството и логистиката, все основни въпроси в контекста на Четвъртата индустриална революция. Въпреки това, основната и най-голяма цел си остава цифровизацията на индустрията. В изпълнението на тази голяма цел германските ведомства създадоха редица съпровождащи стратегии, касаещи инже нерното, научното, административното и иконо мическото развитие(BMBF, 2019). Именно на тях се основава развитието на Германия в последния про грамен цикъл, на подобни стратегии стъпиха и други държави като Испания, Естония, Швеция и др. Ясно трябва да си даваме сметка, че България е назад поне с един програмен период в това отношение. Резултатите до момента са ясни, както е очевидно и все по задълбоченото налагане на концепцията и трансформацията на индустрията в този смисъл. Днес Индустрия 4.0 е във фабриките, в лаборато риите, в университетите, в логистичните центрове, но все още остават открити редица въпроси, свър зани със сигурността, стратегическото планиране и икономическите рискове. Не на последно място, а по мое мнение и с най-голямо значение е въпро сът за бъдещето на работната сила. Какво се случ ва с работниците при тази фундаментална промяна на производствените и работни процеси? За себе си германските власти имат отговор и ние можем да го открием на страниците на приетата през 2016 година програма„Бъдещето на труда“, базирана на по-ста рото изследване«Компетентности за Индустрия 4.0 - изисквания и решения за квалификация». Хубаво е, че този дебат започна и в България, макар и малко закъснял. Остава надеждата, че той може да даде достатъчно гъвкави решения както за служителите и работниците, така и за компаниите. Често в дебатите относно Индустрия 4.0 се забра вя, че това не е само термин, тя е едно предстоящо случване. Това е индустрия, стъпила на революцията на кибернетико-физичните системи. А тази револю ция ще обхваща какво ли не – от облачното компю търизиране и мултимилионното свързване до нано технологиите и квантовите технологии. В последни те 2-3 години се осъществиха драматични пробиви в почти всички сектори на високите технологии от генното инженерство до роботиката. Тази револю ция, за разлика от предходните три, не само променя начина, по който вършим работата или заниманията си, тя променя самите хора. Тя ще промени икономи ческите модели и бизнес начинанията на отделния човек(или компания). Ще промени правителствата, техните политики и начини на управление. Ще про мени човечеството към ново колективно и морално съзнание(Димитров, 2018). Христо Проданов ясно описва развитието на Четвъртата индустриална революция от последно то десетилетие, в което големите мултинационални и транснационални корпорации поставиха сериозен акцент върху развитието на технологиите на изкуст вения интелект, роботите, 3D принтерите, генното инженерство, които революционизират производ ствения процес, изместват и променят изисквания та към човешкия фактор, зает в него. В резултат на тези процеси се проявява и тенденция, при която при съединяването си със средствата за производ ство работната сила застава във все по-губеща по зиция. Технологиите стават все по-автономни и не зависими от взаимодействието с човешкия фактор. Алгоритмите на изкуствения интелект се развиват с огромни темпове, измествайки работната сила и заставайки на нейно място. Прогнозите са, че не е далеч денят, когато изкуственият интелект ще стане много по-добър в изпълнението на повечето човеш ки дейности. 3D принтерите вече са способни да ре пликират почти всеки физически обект. Във възход са дигитални валути, самоуправляемите простран ства, нови форми на заемане на средства като кра удсорсинг, бартерна търговия, икономика на споде лянето, различни от логиката на функциониране на традиционния капитализъм. Думи като„блокчейн“, „биткойн“,„криптовалута“,„изкуствен интелект“,„ди гитална икономика“,„електронна търговия“ се пре връщат постепенно в част от нашето всекидневие. Смятаните за фантастични„умни фабрики“,„умни до мове“,„умни градове“, управлявани чрез генериране, преработка и използване на големи обеми от данни в реално време, вече са реалност(Проданов, 2018). Именно на това развитие стъпва и концепцията за Индустрия 4.0, като към днешна дата можем да обобщим, че пред нея има четири дилеми, четири принципа, зад които застава и девет технологии, на които разчита. Принципи(Hermann, Pentek, Otto, 2015): 1. Взаимно свързване: С безжичната комуника ционна технология(wi-fi) и възможностите на ИН(Интернет на нещата) могат да се свързват машини, сензори и други устройства към хората, на които е възложено да контролират процеса за ефективност и ефикасност. 2. Прозрачност на информацията: прозрачност та, предоставена от технологията на Индустрия 4

ИНДУСТРИЯ 4.0 4.0, предоставя на операторите огромно ко личество полезна информация, необходима за вземане на подходящи решения. Взаимната свързаност позволява на операторите да съби рат огромни количества данни и информация от всички точки на производствения процес, като по този начин подпомагат функционалността и идентифицират ключови области, които могат да се възползват от иновациите и подобренията. 3. Децентрализирани решения: взаимосвърза ността и прозрачността на информацията позво ляват на операторите да вземат решения както в, така и извън производствените съоръжения. Тази способност да комбинира местна и глобална ин формация в същото време помага за по-добро вземане на решения и увеличаване на цялостна та производителност. 4. Техническа помощ: Индустрия 4.0 премества ролята на хората от оператор на машини към решаване на проблеми и вземане на решения. Системите за подпомагане са предназначени да помагат на операторите, които трябва да вземат информирани решения за решаване на спешни проблеми в кратък срок. цията. Интегрирането на ИТ в производствения процес, който придружава И4.0, означава го леми промени в съдържанието на работата и разширяване на квалификационните профили на квалифицираните работници в компаниите, опитни инженери и най-вече по отношение на обучаемите. Това ще наложи нови програми за адаптация и подготовка на служителите, активно участие на социалните партньори, както и изгот вянето на нов дизайн на трудовите компетенции. Технологии(BSG, 2019)(За нуждите на настоящия текст ще бъдат само изредени): 1. Големи данни и техния анализ 2. Автономни роботи 3. Реалновремеви симулации 4. Хоризонтална и вертикална интеграция на системите 5. Индустриален ИН(Internet of Things) 6. Кибер сигурност 7. Облачни технологии 8. Добавено производство(3D принтинг) 9. Разширена(добавена) реалност Дилеми(BMBF, 2019): Какво следва след Индустрия 4.0 1. Малките и средни предприятия са потенциална „жертва“ при безконтролно и шоково прилагане на принципите на Индустрия 4.0. Не заради тях самите, а поради невъзможността да се компенсира пре димството, което големите играчи ще реализират в по-голяма степен. В тоз смисъл е и подготовката на специфични инструменти и технологично осигуря ване на МСП при трансформацията към И4.0. Също така е необходим един по-сериозен период на подпомагане, в който да бъдат приложени най-до брите практики и да се постигне устойчива среда, в която МСП могат да оцелеят самостоятелно. 2. Технически стандарти и ИТ архитектура – отново, необходимост, без която не могат да се реали зира И4.0. Преди всичко става въпрос за свър заност, съвместимост на софтуерните системи, внедряване на изкуствен интелект при управле нието на процеси и т.н. На тези въпроси няма ед нозначен отговор, макар да има търсене на об щоевропейски подход при решаването му. 3. ИТ сигурност(кибер сигурност) – отново ос новен проблем. От мнозина се счита, че И4.0 не може да създаде достатъчно сигурна среда, особено за МСП. Основните мерки са насочени към интегрирана сигурност в рамките на свър заните системи, превенция на хакерските атаки и индустриалния шпионаж. На практика въпросът за сигурността е от критична важност като в по следните 2-3 години в това направление са насо чени усилията на основните държави, носители на концепцията Индустрия 4.0. 4. Квалификация – въпросът за трудовите ресурси също се явява като препъникамък за концеп Живеем ли в технологично общество или то все още се изгражда? От гледна точка на автора човечеството прекрачва в новата технологична революция и това неминуемо води до промени в човешките съобще ства. Тези промени са всеобхватни и засягат всички системи без изключение. И4.0 задава едно от полетата, на които ще се развива бъдещото общество. Очаква ни технологизиране на социума. Убеждението на ав тора почива на разбирането за един свят, в който тех нологичното развитие премодулира обществените от ношения, особено политическите и икономическите, с главоломни темпове. Ако обърнем внимание дори само на последните години ще видим колко колосални са мега-проектите, които са в експлоатация, или пред стои да бъдат приключени. Кратка извадка, дори само на някои от тях, впечатлява с размаха, инвестициите и ефекта. Наред с големите пробиви в различни науч ни полета непрекъснато се подобряват технологиите на бита, информационната среда и производството. Непрекъснатите иновации ни предлагат всяка година все по-съвършени технологични продукти, макар това да идва и на съответната социална и ценностна цена за съвременния потребител и гражданин. Изброените до момента аспекти са категорично ос нование за автора да нарича XXI век„векът на ино вациите“, ерата на технологичния човек, епохата на високите технологии. Именно по отношение на чо века и неговите дейности редица изследователи са склонни да разделят активната част от населението на два вида технологизирания човек на бъдещето Хомо техникус и живеещият в миналото аналогов Хомо симплекс(Geisler, 2001). 5

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА Всъщност хомо техникус е нужният за пълноценно развитие на И4.0 човек, а това е член на обществото, който притежава уменията и способностите, харак терни за научния и технологичен напредък на XXI век и повишената сложност на заобикалящата го среда (Geisler, 2001). Тези характеристики, според Гейслер са: – Зависимост от технологиите за извършване на ежедневните и рутинни дейности на работа и удоволствие – Високо ниво на сложност на характера и урбанизация на личността – Лесен достъп до информация, знания, реше ния, мнения, новини и идеи – Склонност към социално отчуждение(алиенация) – Склонност към загуба на чувство за общностност – Развиване на еклектична терминология, пред почитания и призвания(хобита) – Висок интерес и запознатост с прогреса на на уката, технологиите, иновациите и нуждата от навлизането им в ежедневието – Развито чувство на нетолерантност към тези членове на обществото, които не са ангажирани с науката, технологиите и тяхното приложение – Хипер фиксирани около тенденциите, свързани с науката и технологиите на бъдещето – Развиване на силна вяра в стойността на науката и технологиите и възможността им да ре шават социални проблеми – Зависимост от постоянен поток на научни иновации в практически всеки аспект на съ ществуването – Невъзможност за провеждане на ежедневието без технологии, към които е привикнато – Вяра в силната връзка между здрава икономика, прогресивното общество и науката и технологиите – Убеденост в нуждата от увеличаване и подобря ване на обучението по наука и технологии Тези характеристики, макар и основателни, показват тенденцията гледаме човека основно през призма та на технологичното развитие. До известна степен съвременния свят не отстъпва от тази. Не трябва да се забравя и какво отнемат технологиите; да се под ценяват ситуациите, в които напълно образовани и запознати с технологичното развитие индивиди, съз нателно отхвърлят употребата на технологиите; да се пренебрегва желанието на определени групи от об ществото да се придържат към живот, освободен от рисковете на високите технологии, както и общности, чиито ценностен, културен или религиозен субстрат не позволява открито прегръщане на високите, или каквито и да е технологии. Подминава се фактът, че съвременният човек може да приеме едни и да от хвърли други технологии, нововъведения и научни постижения. В ранния етап на изследваната пробле матика се подминава нещо, което е изключително валидно днес. Не се разграничават технологично грамотните граждани от технологичните консумато ри. В това отношение Индустрия 4.0 ще насърчава модел, в който са необходими първите, за да задово лят търсенето на вторите(един порочен кръг). Не трябва да забравяме, че И4.0 е средство, пътна карта за адаптация към променящия се свят, който на свой ред да променим към по-добро. Това трябва винаги да се взема предвид, за да не се изпълни пе чалното предсказание на Жак Елюл, че:„Човекът се е затворил със своите технологични творения и се е поставил в състояние„без изход“, без възможност да пробие технологичната черупка и да се свърже със средата, към която се е адаптирал хилядолетия на ред. Развитите технически механизми ни позволяват да се освободим от природните необходимости, но на свой ред ставаме зависими от технологиите(по някога в степен по-сериозна и по-жестока от преди). С подкрепата на все по-развити технологии човекът ще се превърне в абстракция, в калейдоскоп от мно жество външно променящи се форми(Ellul, 1964). Горното заключение все пак не бива да обезкуражава усилията на българските политици, предприемачи и общественици да търсят начини в посока на техноло гизиране на българската индустрия. Важни отправни точки в това направление идват от последните дни, а именно две събития, провели се непосредствено пре ди нашия форум. Едното е свързано със заключенията и препоръките в доклада на Глобалната комисия по бъдещето на труда към Международната организа ция на труда, публикуван по случай 100 годишнина та на организацията, а другото събитие е свързано с публикуването на Индекса за навлизането на цифро вите технологии в икономиката и обществото(DESI) за 2018 г.(Доклад за България). Именно тези докумен ти са изключително важни за стратегическата ни ви зия и евентуалното бъдещо развитие на индустрията. 6

ИНДУСТРИЯ 4.0 Фигура 1 Ранкинг по държава 80 1 Connectivity 70 Digital Economy and Society Index(DESI) 2019 ranking 2 Human capital 3 Use of internet services 4 Integration of digital technology 5 Digital public services 60 50 40 30 20 10 0 FI SE NL DK UK LU IE EE BE MT ES DE AT EU LT FR SI LV CZ PT HR SK CY HU IT PL EL RO BG 1 Свързаност 2 Човешки капитал изт. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/desi 3 Използване на интернет услуги 4 Внедряване на цифрови технологии 5 Цифрови обществени услуги Както се вижда от фигурата, България е на послед но място, общо изчислено за всички показатели. През 2018 държавата ни все още изпреварваше поне Румъния и Гърция, макар и с малко. Резултатът ни, макар и малко по-добър от миналогодишния, ни от режда по-слабо класиране, от една страна поради ограничените резултати в някои от отчитаните изме рения на DESI, а от друга страна— поради по-добро то представяне на другите държави членки по някои от измеренията на DESI(Индекс, 2019). Ще разгледам поотделно и съвсем накратно и петте показателя: свързаност, човешки капитал, използване на услуги по интернет, интеграция на дигитални технологии, дигитални публични услуги. Таблица 1 Представяне на България спрямо категорията„Свързаност“ Свързаност България (място) България (резултат) DESI, 2019 25 51.6 DESI, 2018 24 48.8 DESI, 2017 21 45.9 изт. Индекс, 2019 ЕС (резултат) 59.3 54.8 51.2 В това отношение България прави усилие, но не дос татъчно. Интегрирането и изграждането на 5G мре жите трябва да продължи. Аз се съгласявам с предпи санията на самия доклад, а той препоръчва именно: повече съсредоточаване върху разгръщането на ши роколентовия достъп до интернет в селските райони; повече обучение за придобиване на цифрови уме ния и по-нататъшно развитие на цифровите услуги. Все мерки, които да подпомогнат държава, бизнес и граждани в посока на обща свързаност и които ще спомогнат за преодоляване на цифровото разделе ние(особено по отношение на най-възрастните и на живеещите в отдалечени и слабо населени места). Таблица 2 Представяне на България спрямо категорията„Човешки капитал“ Човешки капитал България (място) България (резултат) DESI, 2019 28 28.5 DESI, 2018 27 31.7 DESI, 2017 27 27.3 изт. Индекс, 2019 ЕС (резултат) 48.0 47.6 45.4 Във фигура три се вижда може би най-голямото от стъпление, а именно усвояването на цифрови уме ния, наличието и създаването на достатъчен брой специалисти по комуникационни и информационни технологии, създаването на условия и подходяща инфраструктура за засилване на интереса от ранна детска възраст и професионалната подготовка от гимназиалните курсове и по-късно. Тук изходът е само един, повече инвестиции в образование, из граждане на качествена инфраструктура и значител на промяна в образователното съдържание и под ход(особено във висшето образование). Таблица 3 Представяне на България спрямо категорията„Използване на интернет услуги“ Интернет услуги България (място) България (резултат) ЕС (резултат) DESI, 2019 27 32.5 53.4 DESI, 2018 27 29.9 50.7 DESI, 2017 27 28 47.8 изт. Индекс, 2019 7

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА Резултатът ни очевидно се подобрява с всяка из минала година, но нараства с по-бавни темпове от средния за ЕС и остава драматично по-нисък по поч ти всички категории. Изключение правят видео раз говорите, където българите са на първо място, печа лен факт, обаче, тъй като се дължи на огромния брой имигранти, отишли на работа или трайно установили се в други европейски държави. Тук проблемът е в доверието и в свикването. С времето българите ще придобиват все по-голяма увереност в интернет ус лугите, особено с покачването и на общия брой ак тивни ползватели на интернет. Таблица 4 Представяне на България спрямо категорията „Внедряване на цифрови технологии“ Цифрови технологии България (място) България (резултат) ЕС (резултат) DESI, 2019 28 18.1 41.1 DESI, 2018 28 19.5 39.6 DESI, 2017 28 18 37.6 изт. Индекс, 2019 В измерението„Внедряване на цифровите техноло гии“ България се нарежда на 28-мо място измежду държавите членки и едновременно с това е далеч под средното равнище за ЕС. Българските предприя тия като цяло не използват възможностите, предос тавяни от търговията онлайн: 6% от МСП продават онлайн и едва 3% от всички МСП реализират тран сгранични продажби(Индекс, 2019). Дори и по отно шение на популяризирането на бизнеса, само 9% от предприятията използват активно цифровите техно логии(при средно 21 за ЕС). Както е известно България изготви„Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)“, която следва да стане основа за разработване на Стратегия 4.0 и за българската ин дустрия, по подобие на иновативните стратегии в Германия и Испания. Има и национална програма „Цифрова България 2025“, която дава някои насоки за насърчаване на цифровизацията на предприятията. Въпреки това твърде малко се прави, особено в при оритетните направления като мехатроника, чисти технологии, ИТ, иновации и т.н. Необходимо е по-сериозно ангажиране с концен трирането на инвестиции и насърчаването на МСП. Твърде слабо се използва вече изградената инфра структура(като София тех парк), а не се предвижда изграждането на нова, която да е от още по-висо ко качество, достъпност и свързаност. Нещо повече, нужно е засилен процес по трансфер на знания от нашите европейски партньори, съчетан с трансфор мация на приетите документи в работещи политики. Таблица 5 Представяне на България спрямо категорията„Цифрови обществени услуги“ Цифрови обществени услуги България (място) България (резултат) ЕС (резултат) DESI, 2019 25 51.5 62.9 DESI, 2018 24 46.9 57.9 DESI, 2017 25 41.8 54.0 изт. Индекс, 2019 Това е категория, в която България се справя сравни телно добре и в някои аспекти(Свободно достъпни данни и Цифрови обществени услуги за предприя тия) е на челни места или над средното за ЕС. Тук из оставането е свързано с дългия период на внедрява не на тези услуги и сравнително късното им масово използване. Тук се очаква да догоним средното за ЕС, стига да не се отклоняваме от заложените срокове в различни стратегически документи и при поддържа не на добра дигитална услуга. Генералният извод е, че България се опитва да догони ЕС, но това не се случва с нужните темпове. Страната ни далеч не е готова да навлезе в дигиталния свят(в частност индустрията, но и всички останали сектори). Въпреки това не трябва да спираме, защото в прило жение 1 са очертани тенденции, които се случват, слу чили са се или предстоят и ние трябва да ги посрещнем. 8

ИНДУСТРИЯ 4.0 Приложение 1: Какво ни очаква? Прогнози за бъдещето на трудови пазар(Work for…, 2019) ОСНОВЕН ФАКТОР ИЗТОЧНИК ПРОГНОЗА Технологии Frey and Osborne, 2015 47% от работните места в САЩ са в риск от това да бъдат автоматизирани. Chang and Phu, 2016 АСЕАН-5: 56% от работните места(глобално) са в риск да бъдат автоматизирани в следващите 20 години. McKinsey Global Institute, 2017 Докато само 5% от всички места могат да бъдат автоматизирани напълно чрез наличните технологии, то ок. 60% от всички работни места имат поне 30% възможност за автоматизация на някои основни дейности. OECD, 2016 Средно около 9% от работните места в OECD имат висок риск от автоматизация. Значителен дял от работните места(50-70%) няма да бъдат заменени изцяло, но голям дял от задачите ще бъдат автоматизирани, като по този начин ще бъдат трансформирани и самите работни позиции. World Bank, 2016 Две трети от работните места в развиващия се свят подлежат на автоматизация. WEF, 2018 Близо 50% от компаниите автоматизацията да доведе до определена редукция на заетите на пълен работен ден още до 2022. Преход към устойчиво развитие ILO, 2018c Прилагането на Климатичния дневен ред от Париж се очаква да доведе до загубата на 6 милиона работни места(глобално) и до 24 милиона потенциални места. Демографски промени UNDESA, 2017 До 2050 зависимото население(от 0-14 и 65+ на 100 души 15-64) се предполага, че рязко ще нарасне в Европа(ок. 25%) и в С. Америка(с ок. 15%), в Азия(с ок. 9%), Л. Америка(ок. 8%) и ще намалее в Африка(с ок. 19%). 9

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА РЕФЕРЕНЦИИ Hermann, M., Pentek, T. and Otto, B.(2015), Design Principles for Industrie 4.0 Scenarios: A Literature Review, Working Paper No. 01/ 2015, URL: https://www.thiagobranquinho.com/wp-content/ uploads/2016/11/Design-Principles-for-Industrie-4_0-Scenarios.pdf Embracing Industry 4.0 and Rediscovering Growth. Nine Technologies Transforming Industrial Production(2019), BCG, URL: https://www.bcg.com/capabilities/operations/embracingindustry-4.0-rediscovering-growth.aspx BMBF(2019), Digital Economy and Society. Industry 4.0, URL: https://www.bmbf.de/de/zukunftsprojekt-industrie-4-0-848.html Kagermann, H., Lukas, W. and Wahlster, W.(2011), Industry 4.0: With the Internet of Things on the way to the 4th industrial revolution, In Technology and Society, Issue 13, 1 st of April, URL: https://www.vdi-nachrichten.com/Technik-Gesellschaft/Industrie40-Mit-Internet-Dinge-Weg-4-industriellen-Revolution Радев, К.(2018), Четвъртата индустриална революция – предиз викателства пред предприемачеството и управлението на бизнеса, В Научни трудове на УНСС, ИК на УНСС, С., URL: http:// unwe-research-papers.org/uploads/ResearchPapers/Research%20 Papers_vol4_2018_No02_K%20Radev.pdf Овчарова, Ж.(2019), Внедряване на индустрия 4.0 в малките и средни предприятия: минимизиране на рисковете и определяне на възможностите, В Индустрия 4.0. Предизвикателства и последи ци за икономическото и социалното развитие на България, ФФЕ, С. Димитров, А.(2018), Високите технологии, трансформацията на политическото и(бъдещето на) левицата(и левия избирател), В Виртуални светове, социални мрежи, хуманизъм, Авангард Прима, С. Ellul, J.(1954), The Technological Society, Vintage Books, Random House, NY Geisler, E.(2001), The Notion of Homo Technicus, Homo Simplex, and the Real Dilemma of Science and Technology in Business and Society, conference report, 2001, URL: https://www.researchgate.net/publication/228936913_The_notions_ of_homo_technicus_homo_simplex_and_the_real_dilemma_of_ science_and_technology_in_business_and_society Work for a Brighter future(2019), Global commission on the future of work, International Labour Office – Geneva: ILO, 2019, URL: https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dgreports/---cabinet/ documents/publication/wcms_662410.pdf Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото – DESI(2019), Доклад за държава членка за 2019 г. - България, European Commission, URL: https://ec.europa.eu/digitalsingle-market/en/scoreboard/bulgaria 10

БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА И ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ 3 БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА И ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ Доц. д-р Евгени Евгениев Както е известно, трудът – това уникално човешко явление, е тясно свързано с появата, формирането и развитието на човешките общности, а качеството на живота на хората, принадлежащи към тези общ ности, винаги е било функция от тяхната трудова дейност, от разпределението или присвояването на резултатите от нея. Второ. Трудът е процес, на реализация на работната сила, на превръщането на потенциалната в реализира на възможност за труд, на изразходване на физическа и психическа енергия, на частично загубване и възста новяване на работоспособността, на съединяването на материално-веществените и човешки ресурси при про изводството на стоки и/или извършването на услуги; Когато става въпрос за бъдещето на труда и свърза ните с него последици е необходимо да си припом ним някои основни негови характеристики, особе ности и движещи сили, макар че в един доклад ед вали можем да обопщим тази сложна проблематика, на която са посветени множество трудове в човеш ката история. И така: 1. Към въпроса за същността на труда и трудовата дейност и промените в тях Трудът по своята същност е човешко явление, имащо решаващо значение за съществуването, развитието и просперитета на човечеството, на човешките общ ности и на отделния човек в тях. Трето. Трудът е съвкупност от отношения, между човека и природата; между хората в процеса на труда; между трудещия се и работодателя; между отделния човек и формалните и неформални групи в предпри ятието; между държавата, организациите на работо дателите и на трудещите се; на отделния човек към собствената му работна сила, към предметите и сред ствата на труда, към резултатите от труда. Всички тези основни същностни характеристики на труда, както и икономическите и социалните функ ции, които той изпълнява по отношение на същест вуването и развитието на човека и човешките общ ности, придават обществен характер на това явление и го определят като важна икономическа категория. Няма съмнение в това, че трудът е сложно явление, многопластова категория и, че неговата същност може да се изяснява чрез различни подходи: смислов (семантически), физиологически, дейностен, социо логически, икономически, психологически, техниче ски, исторически и т. н. Историята ни доказва и това, че трудът през различните епохи и периоди на разви тие на човешките общности има и някой отличителни характеристики, носещи отпечатъка на своето време. Между определенията за труда от различните гледни точки и независимо от специфичните негови черти през различните социално-икономически формации има и някои общи същностни характеристики, а именно: Първо. Трудът е дейност, присъща само и единстве но на човека, имаща за основна цел задоволяване на материалните и/или духовните потребности, която прави възможна размяната на резултатите от труда между хората, превръщайки конкретния в абстрактен труд, формиращ стойността на произведените стоки и на извършените услуги; Именно тази икономическа категория, общественият труд и неговата организация е предмет на изучаване от науката Икономика на труда. В българския език, като синоним на понятието“труд”, често се използва и понятието“работа”, без да се прави разлика между тях. По наше мнение, това бо гатство на езика не е основание да се отъждествяват тези две понятия. Неслучайно в множеството между народни документи(харти, декларации, конвенции, договори, директиви и др.), а и в нашето законода телство(Конституцията на Р. България, Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и др.), се говори за труд, за осигуряване пра вото на труд, за защита на труда, за нормална интен зивност на труда, за условия на труд и т. н. И това е така, защото става въпрос за икономическата кате гория“труд”. Използването на думата“работа” има място и смисъл, когато става въпрос за конкретното проявление на икономическата категория“труд”, за конкретния труд. Когато, на например, един обущар казва“днес изработих три чивта обувки”, става въ 11

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА прос за резултата от свършената от него конкретна работа, за конкретно време, на конкретно място, с неговата квалификация и интензивност на труда. Именно в този и подобни случаи е правилно да се употребява понятието работа, да се говори за работ но място, работно време, работна среда и др. Нерядко, в теорията и практиката, наред с понятието “труд” се употребява и понятието“трудова дейност”. С основание възниква въпросът не е ли това в известен смисъл тавтология, има ли място за съществуването и използването на две, макар и близки, но различни понятия за обозначаването на едно и също явление и ако има, то кое е общото, коя е разграничителната линия между тях и какво произтича от това. Докато в основата на труда, като икономическа катего рия, стои неговият обществен характер, а следовател но и абстрактният труд, който прави възможна размя ната на резултатите от трудовата дейност между хората, то в основата на понятието трудова дейност стои преди всичко дейностният характер на конкретния труд. Безспорно двете понятия са еднородови, те са взаи мосвързани и в известна степен се припокриват, тъй като човешката дейност е една от същностните ха рактеристики на труда, а дейностният подход е един от начините за изясняването на неговата същност. В този смисъл трудовата дейност се включва в поняти ето труд, тя е част от него, една от неговите основни характеристики, конкретното проявление на иконо мическата категория„труд“. В същото време понятието трудова дейност има и свое специфично значение. Основните характерис тики на това понятие са: Първо. Трудовата дейност се свързва преди всичко с конкретния труд, тя е реализация на конкретния труд Второ. Трудовата дейност е процес, който протича по точно определен начин във времето и пространство то, има точно определено разделение и коопериране на труда на участниците в него; извършва се на ра ботни места, планирани, обзаведени и обслужвани по точно определен начин; протича в конкретна работна среда; съчетание е от функции, операции, манипула ции, действия и движения, изпълнявани от отделните изпълнители; има точно определена крайна цел; Трето. В процеса на трудовата дейност се оформят и персонифицират отношенията между: конкретните участници в трудовия процес, индивида и формал ните и неформални групи в предприятието, наетите работници и служители и работодателя, представи телните професионални оргаизации и представин телните организации на работодателите. Следователно, като поле за реализация на конкрет ната работна сила и изява на конкретния труд при определени условия и фактори, понятието„трудова дейност“ има своето самостоятелно значение в рам ките на икономическата категория труд. Трудът постоянно се променя в резултат на разви тието на науката, техниката, технологиите, професи ите и квалификацията на човешките ресурси. Нещо повече – тези промени стоят в основата на постъ пателното развитие на човечеството и човешките общности. Историята на човечеството е преминала през овладяването на огъня, развитието на оръди ята на труда, прехода от лов към животновъдство и земеделие, появата и развитието на занаятите и ин дустриалното производство. Преживени са и три ин дустриални революции – първата свързана с откри ването и използването на парния двигател, втората с електрификацията и масовото производство, третата с компютъра и компютърните технологии, а сега сме в началото на четвъртата – дигиталната революция. В навечерието на четвъртата индустриална револю ция съвременния труд се характеризира с това, че той е основно човешко право, свободен, доброволен и равноправен, а на трудовия пазар се търси и предлага работна сила, която не е стока, а нейният собственик я предоставя за временно ползване от работодателя при определени(договорени помежду им) условия. 2. Индустриалните отношения – средство за усъвършенстване на трудовата дейност Индустриалните отношения са пряко свързани с тру да и трудовата дейност на човека. Това произтича от основните характеристики на тези отношения. По своята същност индустриалните отношения са колективни трудови отношения с многопластов характер. От една страна това са колективни трудови отноше ния, между държавата и представителните органи зации на работодателите и тези на работниците и служителите, по повод и във връзка с разработване то и/или реализирането на икономическата и/или на социалната политика, с изграждането и развитието на трудовите и осигурителните отношения, както и с подобряването на условията на труда и на жизненото равнище, от друга страна това е система от принципи, правила, правни норми, институции, организации, из исквания, процедури, правомощия, инфраструктура и институционална уредба за осъществяване на проце са на взаимодействието между участващите страни в процеса на колективните трудови отношения. Индустриалните отношения би следвало да водят до търсене и постигне на възможният за определен период баланс между икономическите и социалните интереси на отделните страни – участници в тях, чрез постигането на компромис и взаимни отстъпки с цел избягване на трудови спорове 12

БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА И ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ и конфликти. Казано по друг начин индустриалните отношения и социалният диалог между участниците в този процес следва да водят до социално-иконо мически прогрес, повишаване на стандарта на живот и подобряване условията на труд в предприятията и организациите и в крайна сметка до защита на соци алните и икономическите права на човека. Обществената практика показва, че съвременните ин дустриални отношения у нас бележат сравнително до бро ниво и имат развита нормативна база. Независимо от това, забелязват се няколко основни неблагоприят ни тенденции в състоянието на тези отношения. Тези тенденции могат да се обобщят така: Първо. Социалният диалог у нас е предимно на на ционално равнище и на равнище предприятие и то главно между национално представителните со циални партньори. Взаимоотношенията на другите равнища на социален диалог(отраслово, браншово и регионално) имат до голяма степен формален ха рактер и често са подчинени на интересите на на ционално представителните социални партньори. Второ. Непрекъснато променящите се критерии за национална представителност в посока нагоре, за труднява участието на по-малките представители как то на синдикатите, така и на работодателите. Основно това са структурите представляващи малкия и сред ния бизнес в страната. Трето. В социалния диалог не са представени големи социални групи, като пенсионери, заети в отбраната и сигурността и др., които участват или са участвали в труда и социалното осигуряване и са заинтересо вани от жизненото си равнище. Четвърто. Съществува известна неравнопоставеност между участниците в социалния диалог: ● Организациите на работниците и служителите и на работодателите имат консултативни функции. Държавата е задължена да взема тяхното мне ние, но не и да се съобразява с него; ● Държавата участва в социалния диалог като дър жава, но тя в същото време е и работодател за предприятията с държавна или преобладаващо държавна собственост, както и за държавната администрация; ● Неравнопоставеност има и между национално представителните организации на работниците и служителите(две организации) и тези на ра ботодателите(пет организации) по отношение на критериите за представителност, на тяхната договорна сила в диалога, на броя на предста вляващите ги лица и др.; ● Двете синдикални организации, признати за национално представителни организации имат общо около 200 хил. членове, при близо 3 мил. заети в страната. 3. Предизвикателствата на Четвъртата индустриална революция, свървани с труда и индустриалните отношения Бъдещето на труда и свързаните с него индустри ални отношения с основание се свързва основно с Четвъртата индустриална революция, носеща в се беси редица позитиви, но и някои потенциални не гативи за това бъдеще. Не случайно през последните няколко години тази про блематика се обсъжда широко и стои на вниманието на редица международни и национални организации и институции,(МОТ, Европейската комисия, Европейския икономически и социален комитет, нашето МТСП и Икономически и социален съвет на Р България и др.), които приеха редица мерки, становища и препоръки. Появиха се и някои публикации на видни икономисти. Не е възможно, нито е предмет на нашия доклад, да коментираме всичко това, както и да навлизаме в същността и механизмите на настъпващата Четвърта индустриална революция или да доказваме това, че тя безпорно ще доведе до повишаване производи телността и резултатността на трудовата дейност, разнообразието на пазара на стоки и услуги и увели чаване на общественото богатсто. Затова в по-нататъшното изложение ще отбележим само някои по-значими потенциални рискове и на ционални предизвикателства пред бъдещето на тру да и свързаните с него индустриални отношения, от които трябва да се предпазим. Според нас, основните потенциални негативи за тру да и индустриалните отношения, носещи или съпът стващи Четвърнтата индустриална революция са: Първо – Стремежът да се„заменя труда с капитала“, да се замъглява противоречието между тях и при крива едностранното присвояване на повишаващи ят се ефект(печалбата) от трудовата дейност, което води(или може да доведе) до маргинализиране или разрушаване на съврененните трудови отношения. Ето какво пише Клаус Шваб, основател и дългогоди шен прадседател на Световния икономически форум, в своя труд„Четвъртата индустриална революция“: „Предизвикателствата, породени от Четвъртата индустриална революция, изглежда, са най-вече в сферата на предлагането, тоест в сферата на труда и производството. През последните няколко години повечето от най-развитите страни, а също и някои бързо развиващи се икономики, като Китай, преживяха значителен спад в дела на труда като процент от БВП. Половината от този спад се дължи на намалението на относителната цена на инвестиционните стоки, като тя пък зависи от напредъка на иновациите(който принуждава фирмите да заместват труда с капитал)“. 13

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА Цитираме горните твърдения на Клаус Шваб, които се тиражират и от други автори, защото в тях има редица верни неща, но и някои заблуждаващи не точности и недоизказани истини, които замагляват и/ или може да доведат до разрушаване на съвремен ните трудови отношения. Това е основното предизвикателство, формиращо сложната обстановка за развитието на българската икономика, в т. ч. и на трудовата дейност и индустри алните отношения.  Все още дебалансиран трудов пазар. Истината е, че трудът и трудовата дейност, като про цес на целесъобразното съединяване на наетата ра ботна сила с материално веществените елементи на производството, не може„да се заместват“ от капи тал, че„делът на труда“ в този процес е разхода на работодателя за заплащането на наема(основно ра ботната заплата) за използването на работната сила на наетите работници и служители и, че противоре чието„между труда и капитала“ по същество е про тиворечие в икономическите интереси на собстве ниците на наетата работна сила и собствениците на капитала по отношение разпределението на резул татите от трудовата дейност и предимно по отноше ние присвояването на цялата печалба от последните; Второ – Появата на„дигиталните платформи“, като посредници между производителите и потребители те на стоки и услуги, както и на„човешките облачни платформи“, като доставчици на работна сила, крият потенциални опасности от превръщането им в круп ни монополисти на съответните пазари, оскъпяване на стоките и услугите, коренни промени в стоковия и трудов пазар и заличаване на традиционните трудо ви и индустриални отношения. Трето – внедряването на новите дигитални техно логии водят до значителни промени в професиите, закриването на множество и появата на нови работ ни места, промени в заетостта и структурната безра ботица, преквалификация и движение на работната сила, което може да има неблагоприятни икономи чески и социални последици за много хора; Четвърто – Наред с тези потенциални негативи на Четвъртата индустриална революция, съществуват у нас и някои национални особености(предизви кателства), които в една или друга степен усложня ват процеса на нейното посрещане и реализация. Според неше изследване те са следните:  Постигане на необходимите по-високи и устойчиви темпове на икономически растеж в условията на продължаваща демографска криза. През последните три десетилетия, главно поради от рицателния естествен и механичен прираст, населе нието на България, в т. ч. и това в трудоспособна въз раст, намаля с над 20%. Стремежът да преодолеем бедността и демографската криза, както и да достиг нем поне средното за ЕС равнище на жизнен стан дарт, изискват неколкократно по-високи от средно европейските темпове на икономически растеж. В него се проявяват тенденции на: ▪ Намаляване на общо заетите лица в икономически те дейности, като за периода 2008 – 2015 г. това на маление е средногодишно с по над 52 хил. човека; ▪ Преструктуриране на заетостта от сектора на Индустрията и на Селското, горското и рибното стопанство към сектора на Услугите, като заети те през 2015 г. лица по групи сектори на иконо мическите дейности са 54.6% в Услугите, 25.5% в Индустрията, 18.8% в Селското, горско и рибно стопанство и 1.6% в Други дейности. От наетите през същата година по трудово и служебно право отношение лица(65.4% от заетите), в обществения сектор са работили 23.8% и в частния – 76.2%; ▪ Относително стабилни са коефициентите на ико номическа активност, на заетост и на безрабо тица на населението на 15 и повече навършени години с незначителни колебания през отделни те години, но при нарастване на свободните и намаляване на заетите работни места; ▪ Една от причините, която поражда дисбаланса на трудовия пазар според работодателите е недос тигът на висококвалифицирани кадри от някои специалности на нашия трудов пазар.  Преобладаващи и нестабилни микро и малки предприятия. Статистическите данни за броя на нефинансовите предприятия и заетите в тях лица показват, че: ▪ Има стабилен ръст в броя на нефинансовите предприятия през периода 2011 – 2015 г., като в края на 2015 г. техният брой е 306 488 или с 56 435 повече в сравнение с края на 2011 г.; ▪ Докато през 2015 г. общият брой на нефинансо вите предприятия достига 393 460, то в края на същата година той е с 86 972 предприятия по-ма лък, което означава, че значителен брой пред приятия са прекратили своята дейност; ▪ Според броя на заетите лица през 2015 г. в нефи нансовите предприятия, 92.5% са микро, 6.2% малки, 1.1%- средни и 0.2% големи предприятия; ▪ От общо заетите лица в нефинансовите пред приятия през 2015 г. 30.5% са работили в микро предприятията, 25.3% в големите, 22.9% в малки те и 21.3% в средните предприятия.  Ниските доходи от труд и жизнен стандарт, които ни отреждат едно от последните места в Европа, са и едно от основните предиз викателства, което навярно и през следващите 14

БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА И ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ години ще съпътства нашата икономика и ще оказва своето влияние както на трудовата дей ност, така и на индустриалните отношения. Това е и основната причина за голямата емиграция, в т. ч. и на висококвалифицирани специалисти, нужни на България. Причините за ниските доходи от труд и жизнен стандарт са много, но в основата им стои ниската производителност на труда, неудачната структура на икономиката и дългогодишната политика на рес трикция на доходите. 4. За използване на предимствата и ограничаване на потенциалните негативи от Четвъртата индустриална революция Четвъртата индустриална революция е глобален све товен процес, който в една или друга степен ще за сегне всички национални икономики и ще се отрази на обществения и личен живот на хората. Използването на предимствата на новите техноло гии и ограничаване на потенциалните негативи от тях за хората в значителна степен, според нас, зависи от това доколко този процес е(или може да бъде) управляем както на световно, така и на национално и регионално равнище. Това е особено важно за България, имайки предвид нашите национални особености и незавидните стар тови позиции в доходите от труд и жизнен стандарт. Време е от дискусии за Четвъртата индустриална революция(които неминуемо ще продължат) да се премине и към конкретни разработки и действия, ако искаме да се адаптираме към промените. Какво, според нас, трябва да се предприеме за по срещане на новите предизвикателства, в т.ч. и по отношение на труда и свързаните с него индустри ални отношения: Първо – Разработването на Национална стратегия за развитието на страната(каквато липсва за сега) в т.ч. и за използване на предимствата и ограничаване на потенциалните негативи от Четвъртата индустриал на революция. В това отношение полезно е предложението на Икономическия и социален съвет на Р. България(да дено в неговото Становище за бодещето на треда) за създаването на Алианс„За бъдещето на труда и обществото“, който„да включва представители на държавата и социалните партньори, изследовател ски институции, неправителствени организации, гражданското общество и отделни личности, които да дадат своя принос в очертаване параметрите на бъдещите промени, като заедно с това изградят на ционална мрежа и организират основните елементи и регулаторни механизми за управление на протича щите процеси“; Второ – Мерките за развититето на трудовата дей ност и свързаните с нея индустриални отношения трябва да бъдат съществена част от горната нацио нална стратегия. Според нас, те следва да бъдат на сочени към: ● Регламентиране на допустимата норма на печал ба на икономическите субекти и въвеждането на по-справедлив начин за разпределението на пе чалбата от трудовата дейност според приноса на всички участници в нейното формиране; ● Запазване на трудовите правоотношения с нае тите лица във всички икономически субекти, в т.ч. и в дигиталните посредници; ● Повишаване ролята на социалните партньори и особенно на синдикатите в социалния диалог и колективното трудово договаряне, като при ре шеването на някои въпроси, свързани с трудова та дейност и жизненият стандарт се въведе изис кването не само за вземане на тяхното мнение, но и тяхното съгласие; ● Преустройство на институциите и механизми те на трудовия пазар и системите за социално осигуряване и подпомагане с оглед гарантиране на заетостта и/или намаляване на доходите при нова структурна безработица, смяната на про фесии и работни места и др.; ● Усъвършенстване на системата и метода за оп ределяне потребностите от кадри за икономика та и администрацията и адаптиране на системата на професионалното образование към подго товката, повишаване квалификацията и преква лификацията в новите условия; ● Обмисляне и извършване на необходимите про мени в трудовото и социално законодателство с оглед ограничаване потенциалните негативи от Четвъртата индустриална революция. Извършването на тези и някои други налагащи се промени изискват наличието на политическа воля, комплексен подход, много професионализъм и съп ричастност на заинтересованите институции и орга низации и всички участници в трудовата дейност. 15

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА 4 „ЦИФРОВАТА ПРОПАСТ“ И НЕРАВЕНСТВАТА ПРЕЗ 21-ВИ ВЕК Иван Кръстев Дигитализацията е съвкупност от процеси, които имат съществено отражение върху икономическото развитие, медиите, обществените и политически от ношения в съвременния свят. Най-синтезирано това е все по-масовото навлизане на информационни и ко муникационни технологии в различни сфери на бита, и на социално-икономическия живот, които водят до качествени промени в начините на работа, общува не и оползотворяване на свободното време. И все пак в понятието дигитализация се включват различ ни процеси, които макар и свързани, имат същест вено различни обхват и последици. Най-видимата и достъпна част от тези процеси са съвременните средства за комуникация, включително мобилните устройства, интернет и свързаните с тях решения за обмен на информация. На следващо място следва да се посочи навлизането на цифровите технологии в индустрията и други сфери на икономиката, авто матизацията и роботизацията на производството, което води до съществени изменения в моделите на организация на труда и индустриалните отношения. Следващата стъпка в технологичния прогрес е раз витието на изкуствения интелект – самообучаващи се машини, способни да вземат автономни решения, съобразени с вариращи обстоятелства. Всички тези процеси заедно и поотделно дават отра жение на качеството ни на живот, но и на начина, по който учим, работим, общуваме с другите и органи зираме свободното си време. Тези промени от своя страна водят до ситуации, които излизат от обсега на регулациите, осигуряващи сигурност в до-информа ционното общество. Това е една от причините сама та дигитализация да бъде разглеждана понякога като заплаха – за установените порядки в отношенията между хората, за работните места, за културната и националната идентичност. Една от често застъпваните тези, които има своите разумни аргументи е, че дигитализацията води до задълбочаване на съществуващите неравенства по ради огромните различия в достъпа до и използва нето на съвременни технологии в глобален, регио нален и национален план. Това обективно е така, но доколкото неравенството е социално-икономическа категория, то и връзката между дигитализацията и увеличаването на неравенствата, следва да бъде из следвана главно през призмата на икономическите последици от използването на цифровите техноло гии и техния ефект върху социално-икономическото положение на различните групи в обществото. В тази връзка„цифровата пропаст“ обозначава наличието на съществени различия в достъпа до, използването и ефектите от информационните и комуникационни технологии между отделните държави и различни групи от население в техните рамки. Въпросът за„цифровата пропаст” и цифровите не равенства е поставен за първи път във вече далеч ната 1984 г. в доклада на Мейтланд и привлича все по-голямо внимание от края на 90-те години. През 2003 г. на Световната среща на информационното общество в Женева е приета декларация с прин ципи„Изграждане на информационното общество: глобално предизвикателство в новото хилядолетие”. Точка 10 от тази деклрация гласи:„Също така напълно осъзнаваме, че ползите от революцията на информационните технологии днес са неравномерно разпределени между развитите и развиващите се страни и в рамките на обществата. Ние сме напълно ангажирани да превърнем това цифрово разделение в цифрова възможност за всички, особено за тези, които рискуват да бъдат изоставени и да бъдат допълнително маргинализирани.” 1 Защо дигитализацията все по-често се обвързва за въпроса за растящите неравенства? До голяма степен това са два паралелно протичащи процеса, които в ре зултат на все по-глобализиращия се свят намират от звук и отражение в почти всички държави. Цифровите технологии водят до новата(четвъртата) индустриална революция, която има много по-широк географски об хват спрямо предходните, а същевременно все повече хора получават информация и не приемат обстоятел ството, че богатството се концентрира в много малка група в мащаби невиждани от предишните поколения. По поръчка на Световния икономически форум в Давос през 2016 г. беше реализирано мащабно меж 1 http://www.itu.int/net/wsis/docs/geneva/official/dop.html 16

„ЦИФРОВАТА ПРОПАСТ“ И НЕРАВЕНСТВАТА ПРЕЗ 21-ВИ ВЕК дународно изследване, изводите от което показват, че повишаващите се разлики в доходите и богатство то са най-голямата заплаха за устойчивото развитие на света през идните 10 години. Според данните от доклада 2 между 2009 и 2012 г. доходите на най-бога тия 1% в САЩ са нараснали с над 31% в сравнение с под 0.5% за останалите 99% от населението. По дан ни на Oxfam единият процент най-богати притежа ват повече отколкото останалите 99% от човечест вото. Според същото изследване през 2017 г. този 1 % е получил 82% от богатството, създадено в света през същата година, докато 3,7 милиарда души, които представляват по-бедната част от човечеството не са получили практически нищо. Считано от 2010 г. със тоянието на милиардерите се е увеличавало средно с 13% на година, а това на обикновените работещи – едва с около 2%. Същевременно се увеличава и бро ят на самите милиардери – с по един на всеки два дни в периода март 2016 г. – март 2017 г., което е без прецедент в досегашната история. От базираната във Великобритания фондация изтъкват факта, че в САЩ главните изпълнителни директори на големите кор порации печелят само за един работен ден толкова, колкото техните служители печелят за година. 3 Фигура 2 Световна пирамида на богатството, 2018 г. 42 милиона(0.8%) > 1 млн. USD 142 трилиона USD(44.8%) 100 000 до 1 млн. USD 436 млн. (8.7%) 124.7 трилиона USD(39.3%) 10 000 до 100 000 USD 1335 млн. (26.6%) 44.2 трилиона USD(13.9%) < 10 000 USD Размер на състоянието 3211 млн. (69.9%) 6.2 млн. USD(1.9%) Общо богатство (% от световното) Брой на възрастните(% от световния) Според Global Risk Report технологичният напредък също носи рискове, като 86% от загубените работни места в производството в САЩ в периода 1997-2007 г. са в резултат на автоматизацията. Прогнозите са, че почти половината от всички работни места са в риск заради технологичната промяна. Тя отчасти обяснява влошаващите се перспективи за някои на пазара на труда(но и появата на нови видове професии), воде щи до гласуване за антисистемни партии по време на избори. Тези прогнози и очаквания до голяма сте пен рефлектират в опасенията на хората от последи ците от дигитализацията и са фактор, който води до обвързването и в масовото съзнание с проблемите на растящите неравенства в доходите и богатството. ятелна в дългосрочен план, тъй като е дълбоко по грешно техническия прогрес да се възприема, като първопричина за социалните проблеми, включител но неравенствата. В определен контекст технологии те могат да водят до задълбочаване на тези пробле ми, но е важно да се отбележи, че техният източник се корени най-вече в липсата на адекватни политики, преразпределителни функции на държавата и мре жи за социална закрила, осигуряващи плавен пре ход на цялото общество в унисон с достиженията на съвременната наука и индустрия. Новите техноло гии определно допринасят за нарастване на общото благосъстояние в глобален мащаб, както е видно и от таблицата по-долу: 4 Макар и подобна теза да е обоснована от гледна точ ка на реалното актуално състояние, то тя е несъсто 2 The Global Risk Report 2016 3 https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2018-01-22/ richest-1-percent-bagged-82-percent-wealth-created-last-year 4 Manyika et al. 2013 17

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА Фигура 3 11 3.7-10.9 10 9 8 7 6 5 4 3 2 1 0 5.2-6.7 2.7-6.2 1.7-6.2 1.7-4.5 0.2-1.9 0.7-1.6 0.1-0.6 Висок Нисък Обхват на измерения потенциален икономически ефект 0.2-0.6 0.2-0.5 0.1-0.5 0.2-0.3 Мобилен интернет Автоматизация на интелектуалния труд Интернет на нещата Облачни технологии Роботика Автономни и полуавтоматични превозни средства Увеличаване продължителността на живота Съхраняване на енергия 3D принтиране Нови материали Нови методи за приучване и добив на нефт и газ ВЕИ * В трилиони USD за година В своята книга„Четвъртата индустриална революция“ Клаус Шваб посочва, че и до днес си остава вали ден урокът от Първата индустриална революция – че степента, до която обществото посреща с отворени обятия технологичните иновации, е основен фактор за прогреса. Същевременно авторът посочва и факта, че втората индустриална революция все още не е усетена от 17% от световното население, като близо 1,3 милиарда души все още нямат достъп до елек тричество. Същото важи и за Третата индустриална революция: повече от половината от населението на планетата – 4 милиарда души, мнозинството от които живеят в развиващите се страни – няма дос тъп до интернет. На предачната машина(символът на Първата индустриална революция) бяха нужни почти 120 години да се разпространи извън Европа. (б.а. което потвърждава до голяма степен размера и естеството на глобалните неравенства) В ярък кон траст с това интернет успя да проникне в целия свят за по-малко от десетилетие. 5 Има всички основания да се очаква, че последиците от движената от дигитализацията четвърта индустри ална революция ще бъдат подобни на предходните – все по-голямо намаляване на нуждата от физически труд, подобряване на безопасността и здравето при работа, повишаване на търсенето на квалифицирана работна ръка, съответно стимули за учене, повиша ване на производителността. Нещо повече – за раз лика от първата и втората индустриални революции, цифровите технологии са много по-достъпни за ма совата част от населението и стават все по-достъпни. В допълнение създаваният чрез тях интелектуален продукт е с много голяма добавена стойност и сам по-себе си е изцяло нова индустрия, която възниква през последните четири десетилетия. В своята статия„Неравенствата и интернет” Роналд Клейн посочва, че в началото интернет трябваше да бъде големият изравнител. Източник на знание, който ще позволи на учениците в най-бедните и най-отдалечените райони да имат достъп до същата информация, с която се ползват най-привилегирова ните деца. Начин, по който малките търговци да про дават стоките си на огромни световни пазари, до тогава достъпни само за най-големите, най-мощни корпорации. Среда, в която комуникацията е почти безплатна, позволявайки на всеки да продава всич ко на всекого без ужасяващите разходи за реклама в телевизията, радиото и вестниците, или директна поща. Средство за разпространение на съдържание от един до много и много за мнозина- създаване на утопия на свободата на словото, лесното разпрос транение и край на властта на медийните посредни ци. От комуникациите до образованието, от търго вията до текста, от видеото към политиката, обеща нието на Интернет беше обещанието за по-равноп оставено общество почти по всякакъв начин. 6 В про дължение се прави заключението, че независимо от очакванията и огромния скок в интернет-базираните технологии, неравенствата в света и частност в САЩ нарастват паралелно, достигайки нива, които не са наблюдавани след края на т.нар.„Позлатена епоха” (периодът от историята на САЩ от 1870 до 1900 г.). 5 Шваб, К.„Четвъртата индустриална революция“, изд. Хермес, С. 2016 г. 6 https://democracyjournal.org/magazine/37/inequality-and-theinternet/ 18

„ЦИФРОВАТА ПРОПАСТ“ И НЕРАВЕНСТВАТА ПРЕЗ 21-ВИ ВЕК По-нататък авторът очертава своята идея за про гресивен дневен ред за политиките по отношение на интернет. Той включва пет точки, които според Клейн са от съществено значение за превръщане то на интернет в по-мощно средство за равенство и социална мобилност. Тези политики излизат извън рамките на регулаторните политики на интернет; по-скоро те са свързани с интернет политики, които се стремят да гарантират, че ползите от интернет са по-широко споделени, неговото въздействие върху обществото е по-справедливо и неговият потенциал е по-широко достъпен: – всеобща широколентова свързаност; – масово достъпен безплатен безжичен интернет (Wi-Fi); – разумен баланс на регулациите; – образование и обучение он-лайн; – мобилност на работната сила посредством нови те технологии. Независимо от изложените по-горе аргументи на личието на„цифровата пропаст” и произтичащите от нея социално-икономически проблеми опреде лено стоят на дневен ред, както в развитите така и в развиващите се страни. Както стана ясно размерът на„пропастта” се измерва в достъпа до, използва нето и ефектите от информационните и комуни кационни технологии. Различните изследователи прилагат различни критерии, което води понастоя щем до 216 различни подхода за определяне на не равенството в информационното общество. В гло бален план достъпът до цифрови технологии остава съществен проблем, който засяга над половината (52%) от световното население. Разликата в достъпа до интернет между развитите и развиващите се стра ни към края на 2017 г. е близо двойна – 81% от насе лението спрямо 41,3%. Между регионът с най-голямо проникване на световната мрежа – Европа и този с най-слабо – Африка, разликата е почти четирикратна – 79,6% спрямо 21,8%. 7 Таблица 6 Регион Африка Северна и Южна Америка Арабските страни Азия и Океания Общност на независимите държави Европа 2005 2% 36% 8% 9% 10% 46% 2010 10% 49% 26% 23% 34% 67% 2017 21.8% 65.9% 43.7% 43.9% 67.7% 79.6% Таблица 7 Население на света Потребители в глобален мащаб Потребители в развиващите се страни Потребители в развиващите се страни 2005 6.5 млрд. 16% 8% 51% 2010 6.9 млрд. 30% 21% 67% 2017 7.4 млрд. 48% 41.3% 81% Разбирането на цифровата пропаст е от решаващо значение за разбирането на ролята на интернет в съвременното социално развитие. В началото на 90-те години цифровата пропаст беше очетливо техническа: международни връзки с интернет са извършвани бавно чрез услуги за комутируема връзка, няколко страни са имали свои собствени имена на домейни, а малко страни имаха възмож ности за производство и поддръжка на компютър ните технологии(Howard, 2010 г.). Голяма част от днешните изследвания предполагат, че цифровата пропаст се проявява най-добре с измерване на из ползването на интернет на глава от населението. Докато разликата в процента на интернет потре бителите в две държави могат да посочат цифро вата пропаст, промяната в нея се случва само ако пропорциите се променят с времето. 8 7 International Telecomunication Union 8 https://pdfs.semanticscholar.org/ d7a5/064230ab764e2dbe12f8ac9d1f40637edf3c.pdf 19

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА Дейвид Соутър твърди, че цифровата пропаст не се различава по нищо от другите„структурни” неравен ства в обществото, т.е. тези случаи, в които по-добро то материално състояние гарантира по-добро обра зование, по-добро здравеопазване и т.н. Богатството в повечето общества е съсредоточено от наследство и професия. Богатите могат да си позволят по-голям достъп до повече нови технологии, отколкото бедни те, както и да си позволят повече достъп до всичко останало, което изисква пари в брой. Образованието също често е съсредоточено и често в групи с ви соки доходи. Тези, които имат по-голямо образова ние, могат да използват повече ИКТ, отколкото тези с по-малко, защото имат повече умения. 9 Видно от данните в Европа, включително и в България, физическият достъп до информационни и комуника ционни технологии е осигурен за практически 100 % от населението. Все още има групи от население то, които нямат достъп до такива технологии поради финансови причини, но техният дял прогресивно на малява поради намалението на цените на телекому никационните услуги. Въпреки това ниските доходи в семейството остават един от основните критерии, които предопределят цифровите неравенства по отношение на достъпа до технологии. Друг такъв критерий е възрастта, като ползването на инфор мационни и комуникационни технологии от хората в напреднала възраст остава съществено по-малко спрямо другите възрастови групи. Данните от изслед ванията на ОИСР и Евростат относно дела на хората в различни възрастови групи, които използват интер нет, за да комуникират с институциите ясно показват, че при младите до 24 г. той преобладава съществено спрямо лицата над 65-годишна възраст. На следващо място следва да се отбележи, че дигиталната среда е предпочитана в страните, които по принцип се отли чават в международните класации с високо качество на управлението и публичните услуги, като напри мер скандинавските страни и Швейцария. 10 Фигура 4 Възраст от 16 до 24 години Възраст от 65 до 74 години 90 80 70 60 50 40 30 20 10 0 Дани н я ди ея ци н я д сла Шв ла орв и е я гилан я диове я нийца я риран я ци о я ни ая ни н я а Ест рм Ка Бе д л а гиспа я нАвс и т я ри (OE я C туг D ал б ) ия у р р ц а г ия ки ня ди н я д сем Гъ лов ла ла Унг и а я р По и л а я ша л стр рит и а я н Из и р я ае Че л х Ит и а я л Ч ия или И Фин Н Хо Сл Шве Ф Ге И П Л И СР ор юк С Зе ва Ир Ав коб О Н В о ели Третият основен фактор, който определя достъпа до такива технологии е образователното равнище, включително базовата и функционална грамотност на хората. Тридесет години назад във времето пре ди масовото навлизане на графичния интерфейс работата с компютърна техника беше възможна при наличието на специална подготовка и усвоя ване на съответните програмни езици. Дори и след това поради липсата на локализация на програм ните продукти, това изискваше владеенето на поне един чужд език(най-вече английски). Паралелно с увеличаването на броя и вида на предлаганите на пазара устройства се променяха и програмните продукти за тях, като тенденцията е да се направят възможно най-лесни за ползване от крайния по требител, включително чрез използването на пик тограми и т.нар.„интуитивни“ решения, които не изискват наличието на каквато и да било подготов ка от страна на крайния потребител. Този подход от страна на производителите и разработчиците оп ределено има съществен принос за масовото на влизане на информационните и комуникационни технологии в ежедневието, но съшевремнно е една от основните причини за задълбочаване на цифро вата пропаст по отношение на начина на ползване то на тези технологии и тяхното въздействие, както по отношение на индивида, така и спрямо цялост ното икономическо развитие. 9 https://www.apc.org/en/blog/inside-information-society-ictsinternet-and-structural-inequality 10 OECD ICT Database; Eurostat Information Society Statistics (database). 20

„ЦИФРОВАТА ПРОПАСТ“ И НЕРАВЕНСТВАТА ПРЕЗ 21-ВИ ВЕК Фигура 5 Общо население Потребители на интернет Потребители на социалните мрежи С достъп до интернет през мобилни устройства Потребители на социалните мрежи през мобилни устройства 7.476 млрд. 54% урбанизация 3.773 млрд. 50% обхват 2.789 млрд. 37% обхват 4.917 млрд. 66% обхват 2.549 млрд. 34% обхват В тази връзкка водещ критерий за изследване на ци фровите неравенства в развитите страни, включи телно и в България, би следвало да бъде не достъпа до, а начина и степента на използване на съвремен ните информационни и комуникационни техноло гии. Много ясно могат да се определят поне четири категории хора, спрямо тяхната степен на компютър на грамотност: На първо място е най-масовата група – на потребителите(“consumers”). Това са хората, които имат достъп до дигиталните технологии и ги използват регулярно или спорадично, най-често през различ ни мобилни устройства. За тази група е характерно, че ползването на такива решения включва комуни кация, получаване на информация, различни заба вления. До голяма степен може да се каже, че тези хора са обект, а не субект на дигитализацията. Те ползват готови разработени и адаптирани продукти, които не изискват специфични познания и като таки ва изцяло попадат в пазарната категория„потребител“. В действителност чрез закупуването или ползването на различен хардуеър тази група оси гурява потребява продукти и осигурява приходи за компаниите от ИКТ сектора, без да използва реално тези продукти в собствената си работа(с изключе ние на средствата за комуникация). До голяма степен това са хората, които формират ниския сегмент от скалата на цифровите неравенства, тъй като пора ди липсата на подходяща грамотност, образование и квалификация, те не са в състояние да използват технологиите в своя полза, но отделят част от дохода си, за да имат достъп до тях. Всъщност това е един от основните процеси способстващи увеличаването на социално-икономическите неравенства в глобален план. От една страна се увеличава броят на„потре бителите“ се увеличава, а това води до повишаване на пазарната капитализация на мултинационалните корпорации, работещи в сектора и съответно на лич ното състояние на техните собственици, акционери и директори в невиждани мащаби. Технологичните гиганти в ИКТ заемат 6 от първите 7 места по обща пазарна капитализация в глобален план. 11 Втората група спрямо степента на използването на дигитални технологии е тази на хората, които прилагат готови решения в работата си(“users”). Макар и на български терминът отново да е„потребители”, то при тази група имаме ясно изразена връзка между предварително усвоени знания и умения, и тяхното използване в практиката. Т.е. тази втора група лица прилага съвременните ИКТ технологии не само като средство за комуникация и забавление, но и като ин струмент за решаване на конкретни задачи в ежедне вието независимо дали същите имат или не икономи чески измерения. Особеното в случая е, че се използ ват готови решения, а самите лица нямат необходи мите знания и умения, за да променят или адаптират наличните технологии(най-вече софтуеър). В контекста на цифровите неравенства тази група може да бъде позиционирана на ръба на„пропастта”. До преди две десетилетия хората, които попадат в тази категория определено бих били причислявани към сравнително не многобройната тогава група от лица със сравнително висока компютърна грамот ност. В съвременната реалност обаче, техните знания и умения вече не представляват достатъчно предим ство и би следвало да бъдат усвоявани на сравнител но ранен етап в която и да било съвременна обра зователна система. В обобщение във втората група 11 Financial Times Global 500 21

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА от изложената тук класификация се включват лица, които в съответствие със съвременните стандарти притежават базова компютърна грамотност. Следва да се приема, че наборът от умения, който се включ ва в разбирането за такава грамотност би трябвало да бъде интегрална част от общата функционална грамотност в настоящата действителност. Т.е. липса та на базова компютърна грамотност означава, че лицата много по-трудно биха намирали успешна ре ализация на пазара на труда, тяхната професионална реализация и съответно доходите им биха били на по-ниско ниво ако не спрямо средните стойности по статистическите данни, то определено спрямо тази част от работещите, които се определят като„средна класа”, независимо от техния дял от общия брой на заетите и/или населението в страната. На следващо място е нашата категоризация е онази група от хора, чиито дигитални умения са определящи за правилното и ефективното функциониране на определени стопански дейности и/ или цели предприятия, както в ИКТ сектора, така и извън него. Важно е да се подчертае, че лицата в тази категория притежават цифрови умения на сред но високо и високо ниво, но самите те не са пряко ангажирани в разработването на нови, включително иновативни, дигитални продукти и услуги. Въпреки това тяхната роля в цялостния процес на дигитали зация е ключова, тъй като в определен смисъл те се явяват връзката и особено важна предпоставка за все по-голямото навлизане на цифровите техноло гии в различните сфери на икономиката, а и в бита. Тази група сама по себе си не е еднородна и спрямо различните сфери, в които работят, включва както изпълнителски кадри, така и ръководители на про цеси, и самостоятелно заети. В тази категория могат да бъдат причислени по-голяма част от заетите в ИКТ бранша, както и редица други професии, които могат да бъдат причислени към„професиите на бъдеще то”, нуждата от които е породена от все по-високите нива на автоматизация и роботизация. В рамките на тези тенденции за промени в структу рата на заетостта и работната сила в развитите стра ни втората и третата група лица представляват особен интерес, тъй като те формират основата на„работническата класа” на бъдещето. Именно те се очаква да бъдат квалифицираните работници на идните поколения независимо, че ще притежават образователно и квалификационно равнище, което съществено надхвърля обичайно приетото за работ ниците в момента. На следващо място е четвъртата група от хора, които са същинския двигател на цифровата революция. Това са онези, които създават иновациите и добавената стойност в ИКТ. В тази група се включват хора та, независимо дали са наети или самостоятелно заети, които се занимават със същинската развойна дейност и създават новите продукти и услуги в сектора. Те прите жават богат набор от инженерно-технически умения и разработват съответните хардуеърни и софтуеърни ре шения за индустрията и масовия потребител. Търсенето на такива кадри в глобален мащаб непрекъснато рас те, а съвременните комуникации позволяват децен трализирана и мрежова работа, което значително улеснява работата на големи мултинационални екипи. Компенсацията за труда на хората от тази група напъл но съответства на тяхната висока квалификация, като и доходите, които получават са на високи равнища. Съществува, разбира се и една друга група извън посочените четири – тази на хората, които нямат достъп и/или не ползват дигитални технологии. С малки изключения анализът на социално-икономи ческите характеристики на тази група, която условно може да позиционираме на дъното на пропастта, на пълно потвърждава хипотезата, че липсата на уме ния за боравене със съвременни технологии води до или е следствие от неграмотност(разбирана в широ кия смисъл) и тежко материално положение. Въз основа на направените по-горе изводи и при ведените данни могат да бъдат идентифицирани определен набор от мерки, които да водят до нама ляване на„цифровите” неравенства и съответно тех ния ефект върху нивата на социално-икономически неравенства в съвременните общества. Тези мерки трябва да бъдат разглеждани в контекста на конкрет ните проблеми, които целят да решат и последствия та от предприетите решения. На първо място по отношение на осигуряването на адекватен достъп до дигиталните технологии вече се прилагат различни програми, включително в рамките на Европейския съюз, които включват и България. Тези програми имат своето място и роля, тъй като намаляват негативните последици от бед ността и материалните лишения по отношение на „цифровите неравенства”. В частност, когато тези програми са насочени преимуществено към деца и младежи те са важна предпоставка за тяхната пъл ноценна интеграция в съвременната образователна система и в последствие в икономиката на бъдещето. На следващо място освен чисто физическия дос тъп до инфраструктурата(физическа и виртуална) е необходимо да се осигури и достъп до софтуеър, адекватен на потребностите и възможностите(вкл. за учене) на различните групи ползватели. В тази връзка внимание заслужава движението за осигуряване на „свободен” софтуер. Отвореният код е парадигма за разработка и разпространяване, докато свободният е социално движение. За да бъде определен един софтуер като„свободен”, то той трябва да предоставя „четири свободи”: програмата да може да се използва за всякакви цели; да има достъп до изходния код и да се променя според желанията; да се разпространяват свободно копия на софтуера и да се разпространяват свободно модифицирани версии на софтуера. 22

„ЦИФРОВАТА ПРОПАСТ“ И НЕРАВЕНСТВАТА ПРЕЗ 21-ВИ ВЕК Същевременно такива мерки биха имали траен и значим ефект единствено ако са съчетани с дейности за придобиване и разширяване на знанията и уме нията. В противен случай рискът от простото осигу ряване на достъп до комуникации и съответните ус тройства е в увеличаването на хората в първата гру па от изложената от нас категоризация, която група, както посочихме е по-скоро в изоставаща позиция. В такъв план реалният печеливш от подобни програми (финансирани основно с публични средства) ще бъ дат технологичните гиганти. Самите хора биха били облагодетелствани до известна степен от улеснен и/или разширен достъп до услуги в цифрова среда, включително публични/административни такива, но това няма да им помогне да„прескочат пропастта”. Един допълнителен аспект на достъпа до дигитал ни технологии е въпросът относно използването на софтуеър с отворен код. Все още масово в публич ния сектор, включително в образователната систе ма се използват лицензионни продукти, които са с високи цени и съответно трудно достъпни, както за учащите, така и техните преподаватели. В този смисъл, за да бъдат реално намалени„цифро вите неравенства”, особено сред бъдещите поколе ния, както и за да бъде подготвена работната сила за предстоящите предизвикателства на пазара на труда, реално са необходими съществени мерки в образо ванието и обучението: квалификации на пазара на труда. В допълнение трябва да се стимулират предприятията, които инвестират в дигиталните умения на своите ра ботници и служители.  На следващо място следва да бъдат въведени промени в учебните планове и програми с фокус към математиката и природните науки. В част ност е необходим фокус към т.нар. STEM умения (наука, технология, инженерство и математика), включително от най-ранна възраст. Това е клю чова предпоставка за привличане на възможно по-широк кръг деца към цифровите технологии и тяхната последователна подготовка.  Разширяване на фомите и обхвата на извънклас ните занимания, свързани с ИКТ и STEM умения изобщо. В този обхват попада и ранното обуче ние по програмиране за учащи от началния етап.  Развитие на средното професионално образование в сферата на информационните и комуникационни технологии по модела на съществуващите профе сионални гимназии, асоциирани с Техническия университет – София. Този модел е доказано успе шен, но е крайно ограничен като обхват.  Разширяване на план приема във висшите учи лища в професионалните направления и специ алности, свързани с ИКТ.  На първо място утвърждаване на стандарт за ба  Въвеждане на модули, свързани с използването зова компютърна грамотност, която да включва на дигиталните технологии в учебните програми работата с определен набор на най-често ползва за други професионални направления, включи ни приложения. Този стандарт трябва да бъде за телно за икономическите специалности. ложен още в рамките на основното образование. В тази връзка са необходими инвестиции за оси Промените в обществото, икономиката и пазара на гуряване на нужната материално-техническа база. труда в следствие на дигитализацията поставят сери озни изисквания към работната сила на бъдещето и  По отношение на лицата, които вече са напусна редица въпроси относно структурата на заетостта. ли образователната система следва да бъдат ре Адаптацията към тези нови предизвикателства е въз ализирани програми за обучение на възрастни можна единствено чрез сериозни инвестиции в зна за придобиване на компютърна грамотност, като ния и умения, както на настоящите, така и на бъдещите част от активната политика на пазара на труда. поколения. Ако това не се реализира оформилата се Такива програми трябва да обхващат, както без „цифрова пропаст” ще прерастне в социална – между работните, така и заетите с фокус към търсените „когнитариата” и„прекариата” в дигиталното общество. 23

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА 5 НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГЪВКАВОСТ И СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР Ас. д-р Десислава Колева-Стефанова Докладът разглежда предизвикателствата на днеш ните трудови пазари и необходимостта от гъвкавост и сигурност на работните места. Направена е крат ка ретроспекция на концепцията за„гъвкава сигур ност“. Въз основа на данни от Евростат за показателя ‘’почасова работна заетост’’ на населението от 28-те страни членки на ЕС, е направено едно сравнение между България и другите държави. На база из вършеното изследване и използваните разнородни информационни източници и емпирични данни, са изведени препоръки, които биха могли да допри несат за достигането на ефективен, конкурентен и развиващ се в духа на устойчивия растеж български трудов пазар. Ключови думи: flexecurity, трудов пазар, гъвкавост, сигурност, работни места, активна политика, регионални различия, образование, заетост. Увод Глобализацията, променящата се икономическа и социална конюнктура, навлизането на иновативни дигитални технологии, са едни от факторите, изис кващи необходимост от промени и преструктурира не на трудовите пазари. Гъвкавата сигурност е ком плексен подход към политиката на трудовия пазар, който осигурява на работещите сигурни работни места, възможност за бързо намиране на нови таки ва. Гъвкавостта предполага извършването на плавен преход на работниците към бързо изменящите се работни условия. Гъвкавостта и сигурността вървят ръка за ръка. Те са насочени не само към заетите лица, но и към преструктурирането на трудовия про цес в самите организации. Желателно е България да следва пътища към постигането на по-голяма гъв кавост на трудовия си пазар, като в същото време предоставя сигурност на заетите лица. Стремежът на цялата европейската общност е насърчаване на партньорството и единството сред всички страни членки на ЕС. Взаимодействието, провеждането на интегрирана трудова политика, съвместното сътруд ничество, солидарност и развитие на гъвкави фор ми на заетост, в съчетание със сигурност е пътят към интелигентен и устойчив растеж за всички европей ски държави. Целта на настоящият доклад е да се насочи фокусът върху гъвкавите форми на заетост в синхрон с оси гуряване сигурност на работните места и необхо димостта им за икономическия растеж и ефективно функциониращи трудови пазари.  Същност на„flexecurity”-гъвкавост и сигурност на заетостта В Западна Европа в края на 60-те и началото на 70– те години на 20 век, възниква терминът„гъвкавост“. В началото се използва като гъвкавост на работно то време. По повод въвеждането на нестандартни форми на почасова работа, възникват сериозни со циални конфликти в различни европейски страни през втората половина на 70-те години. По-късно, в средата на 80-те години, поради високото ниво на дългосрочна безработица, повечето европейски държави достигат до заключението, че утвърде ният след Втората световна война трудов модел, е нефункционален в променящата се икономическа и социална среда. За преодоляване на проблемите, свързани с трудовите пазари и заетостта, е необхо димо изграждането на нови трудови политики и ре гулации. През 90-те години, отново на преден план се появяват гъвкавите форми на заетост и сигур ност. 12 Въпреки апелирането към по-голяма гъвка вост пред работодателите и пред работниците, из никва необходимостта от защита и сигурност, която да не позволи сегментиране на трудовите пазари. За иноватори във въвеждането и функционирането на модела свързан с гъвкавост и сигурност се смятат държавите Нидерландия и Дания. Трудовата полити ката на Нидерландия е свързана с насърчаване из ползването на нестандартни форми на заетост, които са законово обвързани по същия начин, както при обичайната заетост. От своя страна Дания развива така нареченият„Златен триъгълник“, включващ в себе си: гъвкава стандартна заетост; обезщетения за безработица, осигуряващи сигурност и достойно съ ществуване на безработните лица; активна политика 12 Институт за социални и синдикални изследвания фондация “Фридрих Еберт‘‘, Договаряне на гъвкаво работно време – европейският опит и възможности за приложението му в България, 2005 г. 24

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГЪВКАВОСТ И СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР на пазара на труда, фокусирана върху развитие на образованието и квалификацията на дългосрочни те безработни. 13 Горепосочените държави доказват значимостта на„flexecurity”, като успяват да намалят равнището на безработица до най-ниско ниво. На българския трудов пазар все по-широко се застъп ва явлението„flexecurity”, особено след присъединя ването на страната към ЕС. Пантелеева, С., разглежда гъвкавата сигурност, като един многоаспектен под ход, съдържащ в себе си два важни фактора-гъвка ва заетост и социална сигурност. Първият фактор е свързан с по-специфични форми на заетост, водещи до по-лесна приспособимост на организациите към бързо изменящата се икономическа и социална сре да. Гъвкавите форми на заетост са насочени и към човешкия капитал, като основен и най-важен ресурс за всяка една фирма. Този вид заетост дава възмож ност на работодателя за редуциране на разходите, свързани с цената на труда. Освен това е насочен и към заетите лица, пред които се разкрива възмож ност за усъвършенстване на знанията и компетенци ите, посредством съчетаване на трудовите си задъл жения и в други области. Вторият фактор е социална та сигурност, гарантираща достойно съществуване, справедливост и солидарност за всички участници на трудовите пазари. 14 Сотирова, М., счита, че същ ността на концепцията за„flexecurity” на заетостта, е в наличието на компромис между двата фактора на гъвкавата сигурност. Според авторката, по-голямата гъвкавост на работното място, води до по-ограни чена сигурност на заетостта и обратно. Множество български разработки са насочени към значимостта и необходимостта от развитие на нестандартни фор ми на заетост, в съчетание със сигурност за пости гането на съвременни, конкурентни трудови пазари, водещи до икономически растеж и успешна пазарна икономика. 15 Според ЕК гъвкавата сигурност може да бъде определена като интегрирана стратегия за ед новременното повишаване на гъвкавостта и сигур ността на пазара на труда. Сигурността се разбира не толкова като сигурност на работното място, а като сигурност на заетостта. 16 и за дружества, така и за държавните органи: те имат задължението да дадат своя принос към трудовата заетост, обществото и трайния растеж. Подходът на гъвкавата сигурност не се състои в отнемане на си гурността от една група, за да бъде предоставена на друга, а в разработване на възможностите за поло жително взаимодействие между гъвкавост и сигур ност.“ 17 Според Шпидла съчетаването на нестандарт ните форми на работа, активните трудови политики, законодателното трудово договаряне между работ ниците и работодателите, осигуряването на адекват на социална защита, целяща финансова сигурност на лицата за периода през който са безработни, са фун дамента, изграждащ принципите за гъвкава сигур ност. В горепосочената концепция, държавата заема сериозно и отговорно място, относно необходимост та от модернизиране на законовата рамка, насочена към различни форми на трудова заетост и договорни правоотношения, свързани с работния процес. Исторически европейските социални и трудови по литики първоначално развиват гъвкави форми на заетост, а впоследствие сигурност и защита на ра ботните места. В нашето съвремие гъвкавите форми на заетост, продължават да са все така актуален тру дов въпрос, повод за множество дискусии и дебати.  Основни видове гъвкава заетост Гъвкавата заетост в болшинството европейски стра ни се определя основно в следните категории: – Непълно работно време: този вид заетост е ко гато работникът е нает на пълен работен ден и всяко намаляване на работните му часове се приема за непълно работно време. – Term-time working: заетият остава на постоян на работа, но може да ползва платен/ неплатен отпуск по време на училищните ваканции- Jobsharing: вид гъвкава форма на заетост, кога то двама(или понякога повече) души споделят обща отговорност по даден вид работа. В настоящата разработка възприемаме като работно понятие за“flexecurity” една по-обширна концепция за гъвкавост и сигурност на Владимир Шпидла, ко мисар по заетостта, социалните въпроси и равните възможности:„Гъвкавата сигурност предвижда ба ланс между права и задължения, както за работници 13 spisaniestatistika.nsi.bg/page/download.php, Томев, Л., Даскалова, Н.,„Гъвкава сигурност в европейския политически и академичен дискурс“ 14 Сотирова, М., Теоретични възгледи и концепции за гъвкавата заетост. Сп. Икономическа мисъл, бр. 5, София, 2007 г. 15 Белева, И., М. Атанасова, П. Луканова, В. Цанов.(2004) Гъвкавост и сигурност на пазара на труда в България състояние и перспективи. МТСП, София. 16 Съобщение на Комисията(2007). Към общи принципи на гъвкавата сигурност, с. 5. – Плаващо работно време: то дава възможност на служителите да избират в определени от рабо тодателя граници, колко продължителен да бъде работният им ден. – Компресирана работна седмица(fortnights): Същността на този вид заетост е преразпре делението на работното време в по-малко, но по-дълги блокове през седмицата. – Работата от дома на регулярна основа: лица на пълно работно време извършват дейност 17 Гъвкавата сигурност: добри работни места за повече хора, Брюксел 27 юни, 2007 г., europa.eu/rapid/press-release_IP-07919_bg.htm 25

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА та по трудовото си правоотношение от дома си. - Mobile работа/ работа от разстояние: При този вид заетост, служителите могат да работят на разстояние от работното място на организа цията, през цялата седмица или през по-голяма та част от нея. – Прекъсване на кариерата: това е така наречени ят творчески отпуск, целящ продължителни пе риоди на отпуск – обикновено неплатен в рам ките от една до пет години. 18  Европейска трудова институционална рамка, свързана гъвкавост и сигурност на работното място В настоящата разработка е обърнато внимание на някои основни стратегически европейски и българ ски законови документи и инициативи, посочени в последващата част. Постепенно през годините„flexecurity” придобива фундаментално значение за европейската трудова институционална рамка. Официално документира на гъвкавата сигурност е посочена в Бялата книга за растеж, конкурентоспособност и заетост (1993 г.)- Този документ поставя начало на обсъж дането на европейска икономическа стратегия и стратегия по заетостта, като за пръв път извежда въпроса за увеличаване на заетостта, чрез различ ни дейности и програми, включващи гъвкавост и социална сигурност. 19 Приносът на Договора от Амстердам(1997 г.)- отделящ значимо място на раздела„Заетост“, където се посочва„flexecurity”, като много важна форма от политиката на пазара на труда. В изготвянето на договора, участие имат социалните партньори, обръщайки особено внима ние на социалната сигурност. 20 Лисабонска стратегия 2000-2010- През 2000 г. Европейският съвет в Лисабон изготвя нова стратегия, целяща ЕС да бъде превърнат в„най-конкурентната и динамична, основана на знания икономика в света“, като стре межа е достигане на пълна заетост в съчетание с гъвкавост и сигурност на трудовите пазари. 21 През 2006 г., терминът„гъвкава сигурност“ намира все по-голяма популярност.„Националните програми за реформи“- В този документ Европейският съ вет набляга върху изработването на стратегия за ефективно адаптиране на заетите лица и организа циите към променящите се условия на труд. Също така, се подчертава необходимостта от реформи на пазара на труда и социалната система, в синхрон с интегрирания подход за гъвкава сигурност. 22 От Лисабонската стратегия концепцията за гъвкава сигурност се доразвива в стратегия„Европа 2020”. Гъвкавата сигурност е често срещано понятие във водещите инициативи на стратегия„Европа 2020” „Нови умения за нови работни места” и„Младежта в движение”, както и на Пакта Евро+(2011 г.). През март 2015 г. Европейският Съветът обсъжда насо ки, ориентирани в по-голяма степен към ефективно функциониращи пазарни механизми, чрез„принци пи на гъвкавост и сигурност“, целящи подобряване на публичните служби по заетост, стимулиране на трудовата мобилност, ограничаване на сегментира ните пазари и др. Наред със законови документи, има редица финан сови инструменти, подпомагащи трудовите иници ативи, насочени към гъвкави и социално защитени трудови пазари. Три основни инициативи в значи телна степен допринасят за постигане на горепосо ченото. ПРОГРЕС(програма за заетост и социална солидарност), която предвижда генерирането на аналитични знания и поддържа обмена на информация и взаимното обучение; EURES(Европейски служби по заетостта), представляваща мрежа за тру дова мобилност, която предоставя информация, на соки и услуги за наемане/намиране на работа в це лия ЕС; микрофинансиране и социално предприема чество, което включва предприятия, чиято основна цел е социално ориентирана. 23 Комисията на ЕС и държавите членки определят гъвкавата сигурност да съдържа четири компо ненти: Гъвкави и надеждни договорни отношения, чрез съвременно трудово законодателство, силно застъпени индустриални отношения; Комплексни стратегии за учене през целия живот(УЦЖ), необходими за конкурентност и адаптивност на работниците към динамичните трудови пазари и най-вече насочени към най-уязвимите социални групи; Ефективни активни политики на пазара на труда(АППТ), които помагат на участници те на трудовите пазари да се справят с бързата промяна, ограничават периодите на безработица и правят по-плавен прехода към ново работно място; Модерни социалноосигурителни системи, които осигуряват адекватно плащане, сигурност, насърчават заетостта и способстват за мобил ността на пазара на труда. Тук се има предвид об ширен диапазон от компоненти на социална за щита, като обезщетения за безработица, пенсии, здравеопазване и др. 24 18 www.ophrd.krib.bg/bg/wp-content/uploads/Guide_Flex_Time_ NOV_2013.pdf,„Системи за гъвкаво работно време.“ 19 White Paper on Growth, Competitiveness and Employment, 1993; „Green Paper on„Partnership for a new organisation of work”, 1997. 20 www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/fiches_ techniques/2013/051003/04A_FT(2013)051003_BG.pdf 21 www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/fiches_ techniques/2013/051003/04A_FT(2013)051003_BG.pdf 22 European Council 23/24 March, Presidency conclusions, No. 31, р. 13. 23 www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/fiches_ techniques/2013/051003/04A_FT(2013)051003_BG.pdf 24 European Expert Group on Flexicurity. T. Wilthagen et al.(2007). Flexicurity Pathways: Turning Hurdles into Stepping-Stones, Brussels 2007, Expert Report to the European Commission, p. 15. 26

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГЪВКАВОСТ И СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР Като обобщение на разгледаната европейска зако нова рамка, може да кажем, че Концепцията за“гъв кава сигурност“ е в синхрон с„Европейския социа лен модел“, стремящ се към пълна заетост, социална защита за всички граждани и демократичност.  Българският трудов пазар в институционален и организационен аспект, в синхрон с европейската трудова концепция за„гъвкава сигурност“ Законодателната и институционална политика на тру довия пазар в България е в съчетание с европейската трудова политика. Функционирането на пазара на тру да в България се основава на определени принципи. В голяма степен те произтичат от Лисабонската стратегия на ЕС и приетата впоследствие икономическа стратегия „Европа 2020”. Според проф. Н. Павлов по значимите от тях са: равния достъп и пълната икономическа свобода в избора на пазарно поведение при условията на кон куренция; гъвкавост и сигурност на работните места, прозрачност и откритост на информацията на пазара на труда; хомогенност и едносъставност, създаващи среда за обективизиране на пазарната оценка и подбора на работна сила; рационалността, целесъобразността и целенасочеността на пазарния механизъм; свободата на поведение и лоялната конкуренция; съгласуване на икономическите интереси на продавачите и купувачи те на трудовата борса; справедливо оценяване, инвес тиране, заплащане и кариерно развитие на човешките ресурси; законосъобразност и доброволност при учас тието на трудовия пазар; информационно въздействие, конвергенция и интегрираност на трудовия пазар. Институционалните аспекти на трудовия пазар се свързват със съвкупността от изградените и функцио ниращи специализирани посреднически организации, осигуряващи деловата среда за информиране, комуни кация и договаряне на условията за наемането на ра ботна сила. Те включват представители на държавни и частни трудови борси, неправителствени организации и фондове, с мисия да реализират активната и пасивна та политика по заетостта и безработицата, подкрепяй ки проявлението на конкуренцията между търсещите и предлагащите платена заетост и др. В организационен аспект трудовият пазар се раз глежда като съвкупност от правила, процедури, нор ми и стандарти, регламентиращи взаимоотношенията между субектите при пазарния подбор, ефективното разпределение и използване на труда в платената за етост. С тях се свързва участието на представители те на работодателските и синдикалните организации, както и на държавата с нейните институции, осъщест вяващи регулативни въздействия върху търсенето и предлагането посредством законодателната уредба, инструментите на активната политика по заетостта, секторните социални политики, правителствени раз ходи и инвестиции и др. 25 Основните формални институции, изграждащи ин ституционалната рамка на трудовия пазар в България са: Кодекс на труда; Кодекс за социално осигуряване; Закон за насърчаване на заетостта; Закон за профе сионално образование и обучение; Закон за здраво словни и безопасни условия на труд; Закон за инте грация на хора с увреждания; Закон за инспектиране на труда; Закон за държавния служител; Закона за убежищата и бежанците; Закон за защита от дискри минация; Закон за регионалното развитие; Закон за висшето образование; Конвенциите на МОТ и др. В съответствие с институционалната рамка на трудовия пазар в България функционират множество институционални субекти. По-важни от тях са: Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката, Министерство на икономи ката и енергетиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция по заетост та, Изпълнителна агенция„Главна инспекция по тру да”, Агенция за социално подпомагане, Национален осигурителен институт, Агенцията за хора с увреж дания, Национална агенция за професионално об разование и обучение, Икономически и социален съвет, Национален съвет за тристранно сътрудни чество, синдикални и работодателски организации, Държавна агенция за бежанците и др. По-значими стратегически документи и програми, имащи отношение към концепцията за„гъвкава си гурност“ на трудовия пазар в България са: Национален план за развитие на Република България; Национален план за действие по заетостта през 2018 г.; Национална стратегическа референтна рамка; Национална стра тегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020; Национална страте гия за регионално развитие на Република България за периода 2013-2020 г.; Актуализирана стратегия по заетостта на Република България 2013-2020 г.; Стратегия за развитие на професионалното образо вание и обучение в Република България за периода 2015-2020 г.; Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015-2020 г.; Националната стратегия за интеграция на лицата, по лучили международна закрила в Република България (2014–2020 г.); Национална програма за развитие: България 2020; Национална програма за реформи на Република България 2014-2020 г.; Оперативна про грама„Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“; Оперативна програма„Региони в растеж“ 2014-2020 г.; Оперативна програма«Наука и образование за ин телигентен растеж» 2014-2020 г.; Oперативна програ ма„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.; Оперативна програма«Наука и образование за инте лигентен растеж» 2014-2020 г. и др.  Данни за българския трудов пазар през периода 2015 – септември 2018 г. 25 Павлов, Н.(2008) Трудови пазари и безработица.С. В доклада е направен кратък обзор за състоянието на трудовия пазар в България за 2018 г., посредством 27

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА данни взети от Агенцията по заетостта. Въз основа на тези данни, бихме могли по-точно да дадем ня кои препоръки за по-ефективното функциониране на трудовия пазар, чрез включването на„flexecurity”, форми на заетост. • Динамика на безработица в страната 2015 г.2018 г. Според данните от фиг. 1 се вижда, че най-високото ниво на безработица е през месец януари на 2015 г.11.01%, а най-ниските нива са през септември 2018 г. -5.6%. Безработицата през 2018 г. в сравнение с 2017 г. намалява с около един процентен пункт. Може да се каже, че след световната финансова криза от 2012 г., пазарът на труда в България значително се възстано вява. За сравнение, средното ниво на безработица за България е 6.2%, а за ЕС, то е 7.1%. Въпреки положи телните резултати, страната ни има неизползван трудов потенциал и би могло да се насочат усилията на дър жавата в посока на още по-голям брой стимулиращи активни политики, свързани с‘’гъвкавост и сигурност’’ на работни места, трудова мобилност и нестандартни форми на заетост. Фигура 6 Динамика на безработица в страната 2015г. 2016г. 12.2 11.1 11.0 11.0 11.2 10.7 10.1 10.2 10.2 10.0 9.9 9.6 9.4 9.3 9.2 9.3 8.7 8.4 9.2 8.2 8.2 8.0 8.2 7.6 7.1 8.2 8.0 7.8 7.2 6.8 6.7 6.7 6.5 5.2 6.2 7.2 7.0 6.8 6.4 6.1 4.2 5.7 5.7 5.6 5.6 Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Средно Данните са от Агенцията по заетостта • Териториално разпределение на регистрираните безработни по области Данните от фиг. 2 показват, че най-голям брой регис трирани безработни има във Видинска област-14.8%, следвани от област Враца-12.9%, областите Силистра и Монтана са с почти едни и същи нива-12.3% и12.2%. Тези данни потвърждават, че тези области от години се характеризират с ниска заетост и липса на работ ни места. Монтана, Враца, Видин по принцип са с най-ниският коефициент на заетост на населението в работоспособна възраст. Една от основните причини за високото ниво на регистрирани безработни в тези области, в сравнение със средното ниво за страната, което е около 6%, е високият процент на застаряващо население. Според данни на НСИ най-висок процент на застаряващо население у нас на възраст над 65 го дини е регистриран в областите Видин- 29 на сто от хората там са над 65 години. За тези лица, един път изгубили работните си места, има голяма вероятност за отпадане от трудовите пазари, защото малко рабо тодатели биха ги взели на работа поради възрастта им. Именно тук активната трудова политика, насочена към гъвкави форми на заетост и социална сигурност, би могла да допринесе за пълноценното участие на възрастните хора в социалния и икономически живот на страната. Това би довело до достигане на високо качествен живот за хората от всички възрасти, по добряване производителността и така необходимата солидарност между поколенията и социална кохезия. Най-малък брой регистрирани безработни лица са за област София град-едва 2%, следвани от област Варна-3.8%. Тези две области са с добри икономиче ски и демографски показатели, което води и до по ложителни резултати и на трудовия пазар. 28

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГЪВКАВОСТ И СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР Равнище на безработица (%) Фигура 7 Териториално разпределение на регистрираните безработни по области(средномесечен брой) Безработни лица (брой) 24000 22000 20000 18000 16000 14000 12000 10000 8000 6000 4000 2000 0 9.8 5.9 14.8 12.2 12.9 9.7 9.9 9.1 8.5 3.9 4.9 9.9 Безработни лица 24.0 равнище на безработница 22.0 20.0 равнище за страната- 6.2% 18.0 16.0 12.3 10.4 10.5 9.9 14.0 11.0 10.6 12.0 10.0 6.9 8.0 6.0 6.6 6.7 5.9 4.0 2.0 0.0 Ямбол Шумен Хасково Търговище Гр. София 2.0 Стара Загора 4.6 Софийска Смолян Сливен Силистра Русе Разград Пловдив 4.8 Плевен Перник Пазарджик Монтана Ловеч Кюстендил Кърджали Доброч 5.7 Га б р о в о Враца Видин Велико Търново Варна 3.8 Бургас 4.3 Благоевград Данните са от Агенцията по заетостта • Новорегистрирани безработни по икономически сектори Според данните от Агенцията по заетостта най-голям брой регистрирани безработни има в сектора на ус лугите – 42.1% за 2018 г. Следвано от неуточнен отра съл 35.8%. Най –ниска безрабитица има в аграрния сектор – 2.9%. Основната причина за този резултат, е че много трудно се намират лица в трудоспособ на възраст, които да се занимават с аграрна дейност. Младите хора се насочват към големите градски центрове, които разкриват по-добри възможности за заплащане и социални придобивки. Съществуват сериозни регионални различия на трудовия пазар в България. Голяма част от земеделските области са обезлюдени и липсва работна ръка. Индустриалният сектор също е изправен пред трудово предизвика телство, свързано със значителното намаляване на интереса към професионалното образование, инже нерните професии, средните специалисти. Въпреки че тези специалисти се реализират сравнително добре на пазара на труда, недостигът е видим в го ляма част от областите в България. Необходимо е съчетаване на професионалното обучение с потреб ностите на пазара на труда. Данните сочат, че добре подготвени кадри на професионалното образова ние в съчетание с трудова мобилност и специфични форми на заетост са необходими и биха могли да са ключът към по-ефективен пазар на труда, по-бързо развиваща се икономика, намаляване на регионал ния дисбаланс на трудовия пазар. Фигура 8 Регистрирани безработни по икономически сектори Структура на новорегистрираните по икономически сектори Услуга 42.1% Неуточнен отрасъл 35.8% Индустрия 19.1% Данните са от Агенцията по заетостта Аграрен сектор 2.9% • Динамика в броя на безработните от наблюдаваните групи на пазара на труда От фиг. 4 се вижда, че през 2018 г. се наблюдава значителен спад на безработните и в петте социал ни групи – Безработни до 29 г., Безработни над 50 г., Продължително безработни лица, Безработни с основно и по-ниско образование, Безработни без квалификация. Тези показатели потвърждават го репосочените изводи за ниско ниво на безработи ца, условия на рекордна заетост и стабилизиране на българския трудов пазар. Настоящият период би трябвало да се използва от правителството за об лекчаване и усъвършенстване на трудовото зако нодателство, което да насърчава гъвкавите форми на заетост, включително работата на непълен ра 29

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА ботен ден. Прави впечатление, че показателят-Без работни с увреждания е константен от 2009 г. до 2018 г., което затвърждава нуждата от активни по литики, насочени към обучения, квалификация на тези лица и възможност за дистанционна форма на заетост. Най-добра трудова реализация сред хората с увреждания имат онези, които разпола гат с добра квалификация и професионални въз можности, позволяващи качествено извършване на съответната работа. Усъвършенстване на ква лификацията според новите условия на пазара на труда и активното прилагане на‘’flexecurity” е пътят за достигане на равнопоставеност и достойно съ ществуване за тези хора. Фигура 9 Динамика в броя на безработните от наблюдаваните групи на пазара на труда 250000 200000 150000 100000 50000 0 Безработни с увреждания Безработни до 29 г. Безработни над 50 г. Продължително безработни лица Безработни без квалификация Безработни с основно и по-ниско образование 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 I-IX.2018  Заетост на непълно работното време и временни договори в страните от ЕС.(годишни данни%) В доклада е направено едно сравнение между България и останалите двадесет и седем страни членки на ЕС, по показателят„Заетост на непълно работно време 1), че България е с най-ниски стойности на изследва ния показател, спрямо другите европейски страни, през всички години. Средната процентна стойност на показателя непълна заетост е 2.14%. Въпреки трудо вите реформи, активните политики и дейности насо чени към модернизация и глобализация, концепцията за гъвкава сигурност всъщност има много малка при ложимост на българския трудов пазар. • Непълна заетост общо за двата пола за страните от ЕС и България, 2014-2018 г. Данните от Приложение 1 и фиг. 5, показват, че за всичките изследвани страни от ЕС през периода 20142018 г., важи тенденцията, че непълната заетост на лицата от възраст 15-64 г., през всичките изследвани години е без съществени амплитудни изменения. От тези резултати може да се извади заключение, че през наблюдаваният период, не се забелязва тенденциоз но развитие в посока нарастване на гъвкавите форми на заетост. За България тя варира от 2.5%, през 2014 г., до 1.8%, през 2018 г., тоест има лек спад в показателя за 2018 г. Изводът до който водят резултатите е, че в нито една от изследваните държави, не се наблюда ват резки промени в нивото на заетостта при непълно работно време. Прави впечатление(виж приложение След България с по-нисък процент на заетост се на реждат със средна стойност- Унгария 5%, Хърватия 5.38%, Словакия 5.48%., Чехия 5.80%. Горепосочените четири страни са приблизително с еднакви стойности и еднакво географско разположение-централна Европа. С най-висока заетост на непълно работно време и открояваща се спрямо другите изследвани държа ви е Холандия, средната заетост е 49.84%, тост почти половината заети лица работят на непълно работно време. Тази държава, както бе посочено в началото на доклада е и първата страна въвела нестандарт ните форми на заетост през 90-те години. В насто ящият момент Нидерландия е страната, предлагаща най-гъвкавите възможности за работа, което показва, че през годините тя е запазила фокуса на трудовата си политика върху„flexecurity„типа заетост. Други дър 30

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГЪВКАВОСТ И СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР жави със сравнително висока заетост от този вид са Австрия, със средна заетост-27.44%, Германия-26.74%, Дания-25.16%, Великобритания-25.02%, Белгия-24.34%, Швеция-23.74%. Всичките горепосочени държави са с почти еднакъв процент заети лица на непълно работ но време от общата заетост, в дадената страна. Тези страни имат голям брои чуждестранни студенти, кои то предпочитат гъвкавите форми на заетост. Фигура 10 Заетост на непълно работно време, общо за мъже и жени на възраст от 15 до 64 г. в% от общата заетост за съответната европейска държава,(2014-2018 г.) 60.0 50.0 40.0 30.0 20.0 10.0 0.0 Белгълги ая ри Че я хиДая нории я г я на .) они н я ди р я ци а я ни н я ц 990 Ест ла Гъ сп ра ърв и а я т Ит и а я л Ки и п Лат я ър ви б я у сем Унгр ар Ма г ия л лан та дАвс и тя р По и л туга я ша лиумъя ниове я ни а я ки н я ди е я ц лов ла Шв рит и а я ни Да я ния Б ерит 1 до Ир И Ф Х Люк Х П Ф к о ор Р Сл С ин об я Ф(т РГ Вели ани та рм ша Ге бив 2014 2015 2016 2017 2018 Данните са от Евростат • Непълна заетост при мъже за страните от ЕС и България, 2014-2018 г. Данните от Приложение 2 и фиг. 6 показват, че за всичките изследвани страни от ЕС през период 20142018 г. важи тенденцията, че непълната заетост на мъжете от възраст 15-64 г., през всичките изследва ни години е без съществени амплитудни изменения, каквито бяха и резултатите от фиг. 5 и приложение 1. От тези резултати може да се извади заключение, че през наблюдавания период, не се забелязва тен денциозно развитие в посока нарастване на гъвка вите форми на заетост и по отношение на мъжете. За България тя варира от 2.2,% през 2014 г., до 1.7%, през 2018 г., и тук, както и на фиг. 5 има лек спад в показателя за 2018 г.(виж приложение 2) И при мъ жете, България е с най-ниски стойности на изслед вания показател, спрямо другите европейски стра ни, през всички години. Средната процентна стой ност на показателя непълна заетост е 1.92%. Чехия се доближава по процентна заетост при мъжете до България със средна стойност 2.4%. След България и Чехия, по нисък процент на заетост на непълно работно време при мъжете се нареждат със средна стойност- Унгария с 3.28%, Словакия с 3.8%, Полша 3.96%. При мъжката средна заетост на непълно ра ботно време, се констатира че пет страни са с близ ки стойности до тези на България под 5%, докато от данните в приложение едно се констатира, че един ствено нашата страна е със стойности по ниски от 5%. С най-висока заетост на непълно работно време и открояваща се спрямо другите изследвани държа ви отново е Холандия, където средната заетост за мъжете е 26.66%. Други държави със сравнително висока при мъжете заетост от този вид, са Австрия, със средна заетост при мъжете 10.1%, докато общата заетост е 27.44%, Германия-9.44%, при обща заетост 26.74%, Дания със заетост при мъжете 15.88%, при обща такава-25.16%, Великобритания с мъжка зае тост 11.18%, при обща-25.02%, Белгия, заетостта на мъжете е 9.48%, а общата е 24.34%, Швеция с 13.2% при мъжете, а общата е 23.74%. От изложените по-горе данни, може да се извади за ключение, че във всички изследвани държави, гъв кавите форми на заетост не са предпочитани сред мъжкото население. Една от причините е, че голяма част от работещите лица от мъжки пол са заети в ин дустриалния и строителния сектор, където се пред почита целодневната трудова дейност. 31

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА Фигура 11 Заетост на непълно работно време, при мъже на възраст от 15 до 64 г. в% от общата заетост на мъжете, за съответната европейска държава,(2014-2018 г.) 30.0 25.0 20.0 15.0 10.0 5.0 0.0 Белгълги ая ри Че я хиДая нории я г я на .) они н я ди р я ци а я ни н я ц 990 Ест ла Гъ сп ра ърв и а я т Ит и а я л Ки и п Лат я ър ви б я у сем Унгр ар Ма г ия л лан та дАвс и тя р По и л туга я ша лиумъя ниове я ни а я ки н я ди е я ц лов ла Шв рит и а я ни Да я ния Б ерит 1 до Ир И Ф Х Люк Х П Ф к о ор Р Сл С ин об я Ф(т РГ Вели ани та рм ша Ге бив 2014 2015 2016 2017 2018 Данните са от Евростат • Непълна заетост при жени за страните от ЕС и България, 2014-2018 г. Данните от Приложение 3 и фиг. 7 показват, че за всичките изследвани страни от ЕС през период 2014-2018 г. важи тенденцията, че непълната зае тост на жените от възраст 15-64 г., през всичките изследвани години е без съществени амплитудни изменения, каквито бяха и резултатите от фиг. 5 и 6 и приложение 1 и 2. От тези резултати може да се извади заключение, че през наблюдавания пери од, не се забелязва тенденциозно развитие в по сока нарастване на гъвкавите форми на заетост и по отношение на жените. За България тя варира от 2.8%, през 2014 г., до 2.0%, през 2018 г., и тук, как то и на фиг. 6 има лек спад в показателя за 2018 г.(виж приложение 3) И при жените, България е с най-ниски стойности на изследвания показател, спрямо другите европейски страни, през всички години. Средната процентна стойност на показа теля непълна заетост е 2.38%, малко по висок, в сравнение с мъжете(1.92%). При мъжката заетост има страни, които имат заетост под 5%, докато при жените, всичките 27 страни са над тези проценти. Прави впечатление, че с изключение на България, женската заетост на непълно работно време в ос таналите изследвани страни е значително по-висо ка в сравнение с тази при мъжете. Най-ниска заетост, след България е при Унгария със средна стойност 7.08%,(за мъжете – 3.28%), следва Словакия – 7.54,(за мъжете- 3.8%). С най-висока заетост на непълно работно време при же ните и отново открояваща се, спрямо другите изследвани държави е Холандия, където средната заетост е 76.28%., (за мъжете – 26.66%) Тези данни, показват, че холандки те предпочитат гъвкавата форма на заетост и се чувстват достатъчно сигурни и спокойни на работните си места. Този вид заетост дава възможност на жената успешно да съчетава отглеждането на деца и грижата за семейството, с кариерното си развитие. Други държави със сравни телно висока заетост от този тип са Австрия – 46.86%(за мъжете – 10.10%). Германия – 46.42%,(за мъжете – 9.44%), Белгия – 41.38%,(за мъжете – 9.48%)., Великобритания 40.56%(за мъжете – 11.18%). Горепосочените данни показват, че в нашето ежедне вие, гъвкавите форми на заетост са подходящ и все по-полезен начина за трудова заетост сред женската част от населението. Много важно предимство, на този вид работна дейност, е че се стимулира раждаемостта, защото бъдещата майка не се страхува от загуба на ра ботното си място, както и на дългосрочно откъсване от трудовия пазар. На жената се дава възможност спокой но да отглежда децата си и паралелно с това, да участ ва активно в обществения и социален трудов живот. 32

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГЪВКАВОСТ И СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР Фигура 12 Заетост на непълно работно време, при жени на възраст от 15 до 64 г. в% от общата заетост на жените, за съответната европейска държава,(2014-2018 г.) 80.0 50.0 40.0 20.0 0.0 Белгълг и ая ри Че я хиДая нории я г я на .) они н я ди ря ци а я ни ня ц 990 Ест ла Гъ сп ра ърв и а я т Ит и а я л Ки и п Лат я ър ви б я у сем Унгр ар Ма г ия л лан та дАвс и т я р По и л туга я ша лиумъя ниове я ни а я ки н я ди е я ц лов ла Шв рит и а я ни Да я ния Б ерит 1 до Ир И Ф Х Люк Х П Ф к о ор Р Сл С ин об я Ф(т РГ Вели ани та рм ша Ге бив 2014 2015 2016 2017 2018 Данните са от Евростат  Стимулиращи активни политики за гъвкавост и сигурност и прилагането им към определени целеви групи от населението за 2014-2018 г. тати. Насърчаване на младите хора да създават семейства е важен фактор за справяне с демо графската ситуция в страната. В настоящия доклад, въз основа на емпирични ре – зултати, статистически данни и проучени информа ционни източници, са изведени някои препоръки, които биха били от полза при бъдещото развитие на активните трудови политики, насочени към стимули ране на нестандартните форми на заетост и сигур ност. Извършеното проучване показва, че България е на последно място по заети лица на непълно ра ботно време. За развитието на този вид заетост и – сигурност на работното място, е необходимо да се положат усилия в следните направления: – Необходими структурни реформи на българския пазара на труда, свързани с анахронично трудо во законодателство, необходимост от прозрач ност и ясно дефиниране, при договаряне на ра ботните условия и различните форми на заетост. – – Необходимост от реорганизация и на микрорав нище, тоест самите предприятия да променят корпоративната си политика, да се насочат към по гъвкави форми на заетост, позволяващи съ четаване на семейния с професионалния живот. Гъвкавите форми на заетост във все по-голяма степен се налагат на трудовите пазари, позволя вайки на жената да бъде майка и същевременно да гради кариера. Осигуряването на подходящи социални и трудови програми, за по-лесен и пла вен адаптивен период на завръщане в работната среда след майчинство, е необходимост, която би довела до положителни икономически резул 33 Необходимост от повишаване на активните по литики, свързани с гъвкави форми на заетост и социална сигурност, насочени към възрастното население, биха оказали важно въздействие за посрещане на демографските предизвикател ства в България и са условие за постигане целите на европейската стратегия„Европа 2020“. Необходимост от засилени мерки за справяне с дългосрочната безработица, налагащи ком плексен подход, включващ реформи в система та за социално подпомагане, образователната система, пазара на труда, данъчната система и институционалната структура в съчетание с кон цепцията за‘’гъвкава сигурност’’. Необходимост от обучителни програми, раз витие на човешкия капитал, учене през целия трудов живот, е задължително в днешната дина мична трудова среда. Данните показват, че ли цата без образование и квалификация са с ниска заетост. По-голяма част от тези лица са заети в сивата икономика. Много хора се трудят, без да изискват да бъдат социално осигурени или фор мално получават минимално възнаграждение, за да избегнат плащането на осигуровки и данъци, което води до негативи за публичните финанси. Включването на тези социални групи в работ ната сила на населението, чрез гъвкава заетост и сигурност, би допринесло за икономическия растеж на страната.

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА – Необходимост от допълнително разработване на Заключение мерки и способи, целящи повишаване на иконо мическата активност и заетостта сред младите Нарастващата глобална конкуренция, динамичните хора, предполагащо въвеждането на различни трудови пазари, новите информационни технологии форми на гъвкава заетост, даваща възможност и други фактори, доведоха до необходимост от про паралелно за учене и извършване на трудова дей мени в потребностите на работещите лица и орга ност, осигурявайки социална защита и сигурност. низации. Българският трудов пазар продължава да е изправен пред предизвикателството за достигане – Необходимост от активни политики, свързани с на баланс между гъвкава заетост и социална защи прилагането на‘’flexecurity” за хората с увреж та, в контекста на нарастващата демографска криза, дания. Гъвкавите форми на заетост, възмож свързана с намаляващия брой лица в трудоспособна ността за работа от вкъщи, осигуряването на възраст, високото ниво на млади и образовани еми подходяща работна среда и социална сигурност, гранти, увеличаващият се брой лица в пенсионна е изключително важно за интегрирането на тези възраст. Необходими са все по-образовани и обу лица на трудовия пазар. Хората с увреждания чени хора, за да посрещнем предизвикателствата трябва да бъдат подпомогнати в своите усилия на едно динамично и несигурно бъдеще със сери да живеят пълноценно и равнопоставено, необ озни социални проблеми, каквито са безработица ходимо е обществото да ги приеме като пълно та, социалното изключване и бедността. Българската правни свои членове. концепция за икономическо и социално развитие е необходимо да бъде адаптирана към новите тенден – Необходимост от стимулиране на трудовата мо ции и процеси на глобално и европейско развитие, билност и ограничаване емиграцията на млади и към растящата конкуренция, но и към постигане на образовани лица. по-пълно интегриране към европейския социален модел. Глобализацията, новите професии и гъвка – Взаимстване на добри европейски практики в ви форми за реализация на трудовите пазари, пре областта на‘’flexecurity”. връщат перманентното учене в необходимост. За да бъде човек конкурентен и успешен, е необходимо да – Необходимост от акуратен мониторинг и зала усъвършенства своѝте знания и умения, учейки по гане на ясни, количествени измерители, целящи стоянно. В заключение следва да подчертаем, че ако по-задълбочена оценка за най-ефективно при искаме да следваме концепцията за гъвкавост и си лагани активни дейности, свързани с„flexecurity” гурност, е необходимо да сме иновативни, адаптив на българския трудов пазар. ни по отношение на трудовата заетост и договаряне. 34

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГЪВКАВОСТ И СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР РЕФЕРЕНЦИИ Белева, И., М. Атанасова, П. Луканова, В. Цанов.(2004), Гъвкавост и сигурност на пазара на труда в България-състояние и перспек тиви. МТСП, София. Гъвкавата сигурност: добри работни места за повече хора, Брюксел 27 юни,(2007), europa.eu/rapid/press-release_IP-07919_bg.htm Институт за социални и синдикални изследвания фондация “Фридрих Еберт‘‘(2005), Договаряне на гъвкаво работно време-ев ропейският опит и възможности за приложението му в България. Павлов, Н.(2008), Трудови пазари и безработица.С. Пантелеева, С.,(2009), Гъвкавост, сигурност на трудовия пазар в България. Сп. Диалог, бр.4, Свищов. Сотирова, М.,(2007), Теоретични възгледи и концепциии за гъв кавата заетост. Сп. Икономическа мисъл, бр. 5, София. Съобщение на Комисията(2007). Към общи принципи на гъвкава та сигурност.., с. 5 European Council 23/24 March, Presidency conclusions, No. 31, р. 13. European Expert Group on Flexicurity. T. Wilthagen et al.(2007). Flexicurity Pathways: Turning Hurdles into, Stepping-Stones, Brussels 2007, Expert Report to the European Commission, p. 15. White Paper on Growth, Competitiveness and Employment,(1993). spisaniestatistika.nsi.bg/page/download.php, Томев, Л., Даскалова, Н.,„Гъвкава сигурност в европейския политически и академичен дискурс“ www.az.government.bg/bg/stats/view/3/264/-Информационен бюлетин на АЗ, 2018 г. www.appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=une_ rt_q&lang=en, 2019 г. www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/fiches_ techniques/2013/051003/04A_FT(2013)051003_BG.pdf www.ophrd.krib.bg/bg/wp-content/uploads/Guide_Flex_Time_ NOV_2013.pdf,„Системи за гъвкаво работно време“, 2019 г. 35

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА Приложение 1 Заетост на непълно работно време, общо за мъже и жени на възраст от 15 до 64 г. в% от общата заетост за съответната европейска държава,(2014-2018 г.) ДЪРЖАВА/ГОДИНА Белгия България Чехия Дания Германия(територия на бившата ФРГ до 1990 г.) Естония Ирландия Гърция Испания Франция Хърватия Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Унгария Малта Холандия Австрия Полша Португалия Румъния Словения Словакия Финландия Швеция Великобритания 2014 23.7 2.5 5.5 24.6 26.5 8.3 23.0 9.3 15.8 18.6 5.3 18.1 13.5 6.8 8.6 18.4 6.0 15.3 49.6 26.9 7.1 10.1 8.7 10.0 5.1 14.1 24.5 25.3 2015 24.3 2.2 5.3 24.7 26.8 9.5 22.2 9.4 15.6 18.4 6.0 18.3 13.0 7.2 7.6 18.4 5.7 14.3 50.0 27.3 6.8 9.8 8.8 10.1 5.8 14.1 24.3 25.2 2016 24.7 2.0 5.7 26.4 26.7 9.9 21.9 9.8 15.1 18.3 5.6 18.5 13.4 8.5 7.1 19.2 4.8 13.9 49.7 27.8 6.4 9.5 7.4 9.3 5.8 14.9 23.9 25.2 2017 24.5 2.2 6.2 25.3 26.9 9.5 20.1 9.7 14.9 18.2 4.8 18.5 12.2 7.7 7.6 19.5 4.3 13.7 49.8 27.9 6.6 8.9 6.8 10.3 5.8 15.0 23.3 24.8 2018 24.5 1.8 6.3 24.8 26.8 11.1 19.5 9.1 14.5 18.0 5.2 18.4 10.8 7.2 7.1 17.7 4.2 13.3 50.1 27.3 6.4 8.1 6.5 9.7 4.9 15.1 22.7 24.6 36

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГЪВКАВОСТ И СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР Приложение 2. Заетост на непълно работно време, при мъже на възраст от 15 до 64 г. в% от общата заетост на мъжете, за съответната европейска държава,(2014-2018 г.) ДЪРЖАВА/ГОДИНА Белгия България Чехия Дания Германия(територия на бившата ФРГ до 1990 г.) Естония Ирландия Гърция Испания Франция Хърватия Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Унгария Малта Холандия Австрия Полша Португалия Румъния Словения Словакия Финландия Швеция Великобритания Данните са от Евростат 2014 8.4 2.2 2.5 15.2 9.2 5.7 13.7 6.5 7.7 7.4 4.2 7.8 10.3 4.7 6.4 4.7 4.1 6.9 26.1 9.6 4.4 7.6 8.2 6.8 3.7 9.2 12.8 11.2 2015 9.3 1.9 2.2 15.6 9.3 6.0 12.9 6.7 7.8 7.4 4.8 8.0 10.3 4.5 5.5 5.6 4.0 6.4 26.5 9.8 4.2 7.1 8.5 7.0 4.0 9.7 13.2 11.2 2016 9.5 1.8 2.3 16.8 9.4 6.8 12.9 6.9 7.6 7.5 4.4 8.2 11.3 6.1 5.4 6.2 3.1 6.0 26.2 10.5 3.7 6.8 7.3 6.0 4.1 10.0 13.0 11.3 2017 10.2 2.0 2.4 16.2 9.7 6.0 10.9 6.6 7.2 7.7 3.8 8.3 9.1 4.8 5.7 6.0 2.7 6.3 27.0 10.6 3.7 6.1 6.7 6.7 4.0 9.9 13.1 11.1 2018 10.0 1.7 2.6 15.6 9.6 7.2 10.6 6.1 6.7 7.8 3.8 8.0 7.5 4.7 5.2 5.7 2.5 6.5 27.5 10.0 3.8 5.7 6.2 5.9 3.2 10.0 13.0 11.1 37

ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА Приложение 3. Заетост на непълно работно време, при жени на възраст от 15 до 64 г. в% от общата заетост на жените, за съответната европейска държава,(2014-2018 г.) ДЪРЖАВА/ГОДИНА Белгия България Чехия Дания Германия(територия на бившата ФРГ до 1990 г.) Естония Ирландия Гърция Испания Франция Хърватия Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Унгария Малта Холандия Австрия Полша Португалия Румъния Словения Словакия Финландия Швеция Великобритания Данните са от Евростат 2014 41.2 2.8 9.5 35.0 46.3 11.2 33.7 13.0 25.5 30.6 6.7 32.1 16.8 8.9 10.6 35.3 8.3 28.1 76.7 46.3 10.3 12.6 9.5 13.7 6.8 19.3 37.2 41.2 2015 41.4 2.5 9.3 34.7 46.6 13.4 33.1 13.1 25.1 30.1 7.3 32.4 15.8 10.0 9.7 33.9 7.7 26.5 76.9 46.8 9.9 12.5 9.2 13.7 8.0 18.7 36.3 40.9 2016 42.1 2.2 10.0 36.9 46.5 13.3 32.4 13.7 24.1 29.8 7.1 32.7 15.6 10.8 8.8 34.8 6.8 25.9 76.4 47.1 9.7 12.1 7.7 13.1 7.9 20.2 35.6 40.8 2017 41.2 2.4 10.9 35.3 46.4 13.3 30.6 14.1 24.1 29.6 6.0 32.5 15.6 10.6 9.4 35.1 6.3 24.6 75.8 47.2 10.0 11.7 6.9 14.5 8.0 20.5 34.4 40.2 2018 41.0 2.0 10.9 34.8 46.3 15.3 29.9 13.2 23.9 28.8 6.8 32.4 14.4 9.8 8.9 31.6 6.3 23.0 75.6 46.9 9.7 10.5 6.9 14.3 7.0 20.6 33.3 39.7 38

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 6 ЗАКЛЮЧЕНИЕ Промяната в технологиите е двигател на растежа в икономиката и подобно на предходни исторически периоди, една от причините за промени в обществе ните отношения, включително по отношение на труда. Направените анализи и изводите от тях демонстрират, че макар и навлизането на нови технологии в индустри ята и в бита да имат някои негативни последици спрямо заетостта и традиционно установените индустриални отношения, то сам по себе си технологичния прогрес не може да бъде разглеждан, като причина за влоша ване на положението на трудещите се. Дори напротив – този прогрес води до качествени промени в условията на труд, до по-качествена заетост и нови работни мес та, при които водещи са знанията и уменията. Напълно спокойно може да заключим, че историческия опит и новите тенденции в контекста на Индустрия 4.0 водят до все по-голямо и по-голямо търсене на интелектуалния труд и промяната на ролята на човека, като икономиче ска единица от производител към създател на продукти. рамка би следвало да бъде инициирана от страна на правителството, но в нейното изготвяне е необходимо да участват възможно най-широк кръг заинтересовани страни, включително синдикатите, работодателските организации, академичните среди, други професиона листи, работещи в сферите на образованието, обуче нието на възрастни, новите технологии, структурите на гражданското общество. Напълно логично приемане то на национално стратегия не би било достатъчно ако тя не е обвързана с конкретни мерки, за изпълнението на които е осигурено адекватно публично, а в редица случаи и частно финансиране. На преден план би след вало да бъдат посочени острите проблеми в образова телната система и тяхното решаване в спешен порядък, включително чрез промени в учебните планове и про грами на всички етапи от средното и висшето образо вание, насочени към адаптиране спрямо навлизането на новите технологии и тяхното приложение в различ ните сфери на стопанска и обществена дейност. Същинските проблеми, които възникват са свързани с подготовката и адаптацията на работната сила и под растващите поколения към новите реалности и про менените изисквания на пазара на труда. Ключовият извод, който произтича от анализите и проведените дискусии, очертава водещата роля за системите за образование и обучение, като основна предпоставка за осигуряването на работна сила с търсените знания и умения. Същевременно ефективното функционира не на тези системи изисква сериозни публични инвес тиции, които налагат запазването и разширяването на преразпределителната функция на държавата. Чрез нея трябва да се гарантира, че компаниите, които ге нерират сериозни приходи благодарение на новите технологии, допринасят съразмерно за плавния пре ход на цялото общество към новите икономически реалности и осигуряват средства за инвестиции в човешки капитал, който е крайно необходим и за тях самите, за да бъдат поддържани темповете на растеж. По отношение на регулирането на индустриалните от ношения и потенциалните негативни последици за ра ботещите от навлизането на различни„нови форми“ на заетост(напр. работа чрез платформи и др.), които се характеризират с липса на(трайни) взаимоотношения между работника и същинския работодател и създават съществени рискове за трудовите и социалните права на гражданите, е императивно наложително държава та да гарантира чрез законодателството и различните инструменти, с които разполага, че няма да бъде допус нато отстъпление от достиженията в трудовото право и социалното осигуряване. В тази насока от една страна следва да се насърчава разширяването на обхвата на колективното трудово договаряне. На следващо място е необходимо да се предприемат мерки, които ясно да включат посочените по-горе„нови форми“ на заетост в обхвата на действащото законодателство особено що се касае до работно време, гарантирано заплащане на труда, задължително социално и здравно осигуряване. По отношение на ситуацията в България има преобла даващо мнение, че страната ни е съществено закъс няла с действията, които трябва да бъдат предприети с оглед на сегашните и бъдещи предизвикателства на пазара на труда, породени от новите технологии. Между всички участници в гражданския и социалния диалог съществува консенсус относно необходимостта от приемането на стратегическа рамка на национално ниво за прехода на страната към Индустрия 4.0. Такава Развитието на технологиите е естествен процес, кой то не може и не бива да бъде спиран, тъй като е част от прогреса. Проблемите, с които се сблъскват хо рата в този процес се дължат до голяма степен на изоставането в регулирането на обществените отно шения и закъснелите мерки за адаптация. Именно това изоставане трябва да бъде наваксано, което е отговорност както на държавата, така и на бизнеса и на гражданското общество като цяло. 39

СПИСЪК НА ТАБЛИЦИ И ГРАФИКИ 7 Фигура 1 Ранкинг по държава 7 Таблица 1 Представяне на България спрямо категорията„Свързаност“ 7 Таблица 2 Представяне на България спрямо категорията„Човешки капитал“ 7 Таблица 3 Представяне на България спрямо категорията„Използване на интернет услуги“ 8 Таблица 4 Представяне на България спрямо категорията „Внедряване на цифрови технологии“ 8 Таблица 5 Представяне на България спрямо категорията „Цифрови обществени услуги“ 17 Фигура 2 Световна пирамида на богатството, 2018 г 18 Фигура 3 19 Таблица 6 19 Таблица 7 20 Фигура 4 21 Фигура 5 28 Фигура 6 Динамика на безработица в страната 29 Фигура 7 Териториално разпределение на регистрираните безработни по области(средномесечен брой) 29 Фигура 8 Регистрирани безработни по икономически сектори 30 Фигура 9 Динамика в броя на безработните от наблюдаваните групи на пазара на труда 31 Фигура 10 Заетост на непълно работно време, общо за мъже и жени на възраст от 15 до 64 г. в% от общата заетост за съответната европейска държава,(2014-2018 г.) Фигура 11 32 Заетост на непълно работно време, при мъже на възраст от 15 до 64 г. в% от общата заетост на мъжете, за съответната европейска държава,(2014-2018 г.) 33 Фигура12 Заетост на непълно работно време, при жени на възраст от 15 до 64 г. в% от общата заетост на жените, за съответната европейска държава,(2014-2018 г.) ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА 40

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА АВТОРИТЕ ИЗДАТЕЛ Д-р Александър Димитров е главен асистент в Уни- Фондация Фридрих Еберт| Бюро България верситета за национално и световно стопанство. Ул. Княз Борис I 97| 1000 София| България Д-р Евгени Евгениев е доцент в Университета за на ционално и световно стопанство. Иван Кръстев е председател на УС на фондация«Со лидарно общество». Зам. министър на образование то и науката(2013-2014). Д-р Десислава Колева-Стефанова е главен асистент в Университета за национално и световно стопанство. Отговорен редактор: Хелене Кортлендер| Директор, ФФЕ, Бюро България тел.:+359 2 980 8747| факс:+359 2 980 2438 http://www.fes-bulgaria.org Заявки/ Контакт: office@fes.bg Използването с търговска цел на всички, издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации, не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО С настоящата публикация Фондация Фридрих Еберт и Фондация„Солидарно общество“ си поставят задача та да анализират проблемите, свързани с дигитализа цията и да изготвят предложения за справяне с нови те предизвикателства. http://www.fes-bulgaria.org Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/ авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт. ISBN 978-954-2979-54-8

БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА БЪДЕЩЕ ЗА ТРУДЕЩИТЕ СЕ ИЛИ БЪДЕЩЕ ЗА КАПИТАЛА? Цифровите технологии водят до реорганизация във всички сектори на икономиката, както и в обще ството като цяло. Тази реорганиза ция води до съществени промени в структурата на заетостта, изисква нията спрямо образователното и квалификационно равнище на ра ботната сила, и възможностите за професионална реализация. Необходимо е разработването на Национална стратегия за развитие то на страната, в т. ч. и за използване на предимствата и ограничаване на потенциалните негативи от Четвър тата индустриална революция. За целта следва да работят съвместно държавните институции, социални те партньори, научните организа ции и гражданското общество. Усъвършенстването на системата за определяне на потребностите от кадри за икономиката и адми нистрацията и адаптирането на системите за средно и висше об разование към новите условия следва да заемат централно мяс то в стратегията. Повече информация по темата ще намерите тук: http://www.fes-bulgaria.org