БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА

Център за изследване на политиките в сигурността и отбраната Фондация Фридрих Еберт БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Авторски колектив: Захарин Марков Иван Иванов Атанас Начев Георги Цветков Пламен Халачев София 2018

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Съдържание УВОД...................................................................... 3 1. ЛАВА ПЪРВА: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СЦЕНАРИИТЕ, ОПИСАНИ В„ДОКУМЕНТ ЗА РАЗМИСЪЛ ОТНОСНО БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОТБРАНА“....... 5 1.1 Европейският съюз сега – обща характериситика на възможностите за отбрана......................................... 5 1.2 Къде сме ние?.......................................................... 9 1.3 Проблеми пред общата европейска отбрана........................ 12 1.4 Перспективи за развитие на общата европейска отбрана........... 12 1.5 Перспективи за развитие на въоръжените сили на България и участие в общата европейска отбрана............................. 15 1.6 Изводи и предложения............................................... 16 2. ТОРА ГЛАВА: МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.......... 18 2.1 Сегашно състояние на проблема„модернизация“................... 18 2.2 Перспективи за неговото решаване................................. 18 2.3 Рискове пред модернизацията на въоръжените сили............... 23 2.4 Изводи и предложения............................................... 24 3. РЕТА ГЛАВА: РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИТЕ ЗА НУЖДИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.............. 26 3.1 Анализ на състоянието на организацията на научните изследвания във въоръжените сили................................. 26 3.2 Изводи и предложения............................................... 32 4. ЕТВЪРТА ГЛАВА: РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И РЕИНТЕГРАЦИЯТА НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ В ОБЩЕСТВОТО.......... 34 4.1 Анализ на сегашната социална политика на Министерство на отбраната......................................... 34 4.2 Резултати от нейното прилагане..................................... 37 4.3 Предложения........................................................ 40 5. ЕТА ГЛАВА: КАК ЩЕ СЕ ОТРАЗЯТ СЦЕНАРИИТЕ ВЪРХУ РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ С НЕКОМПЛЕКТА И РЕЗЕРВА ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ............................................ 42 5.1 Състояние на окомплектоването с личен състав и анализ на средата... 42 5.2 Предложения........................................................ 50 ОБЩИ ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ........................................ 51 СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА............................................ 52 2

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Увод Темата за общата европейска отбрана не е нова и води началото си още от далечната 1950 г. Инициативата за нея принадлежи на френския икономически съветник и политик Жан Моне, който се посвещава на каузата за европейска та интеграция. Той е и вдъхновителят на„Плана Шуман“, предвиждащ сливане на западноевро пейските тежки индустрии. Жан Моне предлага на френския премиер Рене Плевен и външния министър Робер Шуман проектите, на основата на които, на 24 октомври 1950 г., Плевен офици ално представя пред френското Национално съ брание план за създаване на европейска армия (т.нар.„План Плевен” 1 ). Според Моне, създава нето на европейска армия не може да е резултат от механичното обединяване на националните въоръжени сили, което, на практика, би означа вало коалиция от стария тип.„На общите цели следва да отговарят и общи организми. Единна та европейска армия, формирана от хора, при надлежащи към различни европейски нации, в максимална степен трябва да осъществи сли ването на всички съставляващи я човешки и материални елементи, под единно политическо и военно европейско командване”. Тази идеята минава през редица дебати и обсъ жадания и към края на 1951 г. се оформя кръг от държави, готови да сформират европейската армия. Това са шестте държави, създали ЕС Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Хо ландия и Люксембург. На 27 май 1952 г., външ ните министри на Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват в Париж до говор, с който се създава Европейска отбрани телна общност 2 . Първият член гласи:„С този До говор, Високите договарящи се страни създават Европейска отбранителна общност, имаща над национален характер, с общи учреждения, общи въоръжени сили и общ бюджет”. Подчертава се, че общността има изключително отбранител ни цели и функционира само на европейските територии на държавите-членки(Чл.2 и 120). Договорът предвижда още еднаква униформа, 1. http://www.fransamaltingvongeusau.com/documents/dl2/h6/2.6.1.pdf 2. http://aei.pitt.edu/5201/1/5201.pdf единна система за подготовка и еднородно въ оръжение, минимален срок на задължителната военна служба 18 месеца и общ дисциплинарен устав. С Договора за Европейска отбранителна общност се създават и обща система от орга ни за управление: Комисариат, Обща асамблея, Министерски съвет и съд. Дъжавите от Бенелюкс и ФРГ ратифицират дого вора в началото на 1954 г., а правителството на Италия отлага ратификацията му. На 30 август 1954 г. правителството на Пиер Мендес-Франс, предлага на Националното събрание на Франция да ратифицира Договора за Европейската отбра нителна общност. Парламентът обаче отхвърля ратификацията с 319 срещу 264 гласа(при 43 въздържали се). Така идеята за Европейска от бранителна общност(ЕОО) се проваля. Защо се представят тези исторически факти? Защото днес някои от идеите заложени в тога вашния договор за Европейска отбранителна общност, могат да станат основа за изграждане то на Обща европейска отбрана. Оттогава са из минали 64 години, през които никога не е стоял така сериозно въпросът за обща отбрана, както сега. В началото на 21 век са приети редица до кументи относно общата отбрана на съюза. На 3 юни 1999 г. на съвещанието на Европейския съвет в Кьолн се поставя началото на европей ската политика за сигурност и отбрана(ЕПСО) 3 . Следват 14 заседания на ЕС по проблемите на общата отбрана, на които са приети 11 докумен та, свързани с отбраната и сигурността. За да се стигне до 11 декември 2017 г., когато Евро пейския съвет установява Постоянно структу рирано сътрудничество(ПСС). В него участват всички държави— членки на ЕС, с изключение на три— Дания, Малта и Обединеното кралство. На 6 март 2018 г. Съветът приема и пътна карта за осъществяването на Постоянно структурира но сътрудничество. Постоянното структурирано сътрудничество(ПСС) 4 е всъщност разработване на общи проекти за закупуване на въоръжение и 3. https://www.iss.europa.eu/sites/default/files/EUISSFiles/ESDP_10web_0.pdf 4. https://eeas.europa.eu/headquarters/headquarters-Homepage/34226/ permanent-structured-cooperation-pesco-factsheet_en 3

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА модернизиране на националните армии на стра ните в ЕС. Принципът на участие в ПСС изисква всяка страна да отделя финансов ресурс. Ако изпълнява критериите за участие, участва. В мо мента, в който спре да изпълнява критериите, е предвиден механизъм за изключване. През юни 2017 г. е приет Европейски фонд за отбрана. Той е част от Европейския план за действие в областта на отбраната(ЕПДОО) 5 , който има за цел подкрепа на конкурентоспо собността на европейската отбранителна про мишленост. Европейският фонд за отбрана трябва да се превърне в главен фактор за бъ дещето на европейската отбрана. Той съдържа два компонента„научни изследвания“ и„спо собности“. Първият компонент е с бюджет от 90 млн. евро до края на 2019 г., а след 2020 г. бю джетът възлиза на 500 млн. Вторият компонент има общо 500 милиона евро за 2019 г. и 2020 г.. След 2020 г. са предвидени по 1 милиард евро годишно, като очакванията са с мултиплици ращ ефект да бъде генерирана обща инвести ция за развитие на отбранителни способности в размер на 5 милиарда евра годишно. До мо мента по Европейски фонд за отбрана са обя вени 17 проекта за модернизиране на армиите и изграждане на общи отбранителни способ ности. България е заявила участие в 3 проекта (Създаване на мрежа от логистични хъбове, Трансгранична военна мобилност и Надгражда не на системата за морско наблюдение) и като наблюдател в още три(Създаване на медицин ско командване на ЕС, Пакет способности за сп равяне с бедствия и аварии и катастрофи, Раз работване на система за огнева поддръжка от закрити позиции). Една от целите на този фонд е унифициране на европейските оръжейни систе ми и типове въоръжение. Проблем на европейската военна индустрия са различните оръжейни системи. В ЕС има 176 вида оръжейни системи, а в САЩ са 30. В ЕС има 17 типа основен боен танк, а САЩ- 1. В ЕС има 20 типа самолети, а в САЩ – 6. Това води до финансови загуби от порядъка на 50 до 100 млрд. евро на година. За тяхното пре 5. http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-1508_en.htmж одоляване са необходими общи обществени поръчки и съвместни проекти. Данните показ ват, че ЕС изразходва общо около 40% от воен ния бюджет на САЩ, но генерира само 15% от американските военни способности. Важен за изграждането на общата отбрана е приетия на 7 юни 2017 г. от Европейската коми сия„Документ за размисъл относно бъдещето на общата европейска отбрана“ 6 . В него се очер тават основните тенденции и предизвикателства на бъдещата европейската отбрана. В документа са посочени варианти по три различни сценария за преминаване към съюз за сигурност и отбра на. Тези сценарии не са взаимно изключващи се, а се основават на различна амбиция по отноше ние на съвместните действия в областта на си гурността и отбраната в рамките на ЕС. Влияние върху това кой сценарий да бъде избран оказват промените както в средата за сигурност, така и в самия съюз. В последните години ЕС преживява дълбока трансформация по отношение на воен ната си мощ. Вече много от политиците от ЕС са наясно, че Европа трябва да поеме отбраната и сигурността си в свои ръце. Това е задачата за бъдещето. Дебатите в тази посока трябва да продължат. Общата европейска отбрана обаче не трябва да окаже влияние върху сътрудни чеството между ЕС и НАТО. То трябва да продъл жи в дух на пълна откритост и прозрачност, при пълно зачитане на самостоятелното вземане на решения и съответните процедури на двете орга низации и в тясно сътрудничество и с пълноцен ното участие на държавите-членки. Къде е мястото на България в тези събития? Как ще се впишат българските въоръжени сили в общата европейска отбрана? На тези и на някои други въпроси се търси отговор от авторите на тази публикация. Организирането и провеждане на изследване то и конференцията, на която са представени и дискутирани резултатите, са в рамките на съвместен проект на ЦИПСО и Бюро България на Фондация Фридрих Еберт. 6. https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/reflection-pa per-defence_en.pdf 4

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 1. Първа глава Общи положения и възможности за реализация на сценариите, описани в „Документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана“ Захарин Mарков Въпросът за общата европейска отбрана не е нов, но напоследък все по-устойчиво се задър жа като тема в публичното говорене. За него вата актуалност може да се съди и по факта, че вече има и официална публикация на Евро пейската комисия, която налага темата в днев ния ред на държавите-членки на Европейския съюз. Официалният превод на тази публикация е“Документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана” и е публикуван на сай та на Европейската комисия през месец юни 2017 г. На този етап документът има за цел да даде начало на дискусията по този въпрос. Очевидно е желанието на Европейския съюз да има по-значима роля във формирането на гло балното управление и глобалната сигурност. Всъщност, въпросът не е в това дали да има обща европейска отбрана, а по-скоро е в посока “Кога и при какви условия тя ще се осъществи?” Посоката на този начин на мислене се обусла вя не толкова от настроенията или желанията на една или друга група политици или партии, а от обективните условия на значението на Ев ропа в съвременния свят. Цялата история на човечеството се е развивала като европоцен трична и съвсем естествено е и сега Европа да се опитва да заеме ключово място в съвре менните събития. Това, разбира се, съвсем не е лишено от основание. По данни на различни организации Европейският съюз(ЕС) е една от трите най-големи икономически сили в света 7 . Така например за 2017 г. Китай се сочи като най-голяма икономика с 23,1 трилиона долара икономическа продукция. На второ място се сочи ЕС с обем на икономическата продукция 19,9 трилиона долара, а на трето място САЩ с обем на продукцията 19,4 трилиона долара 8 . Трите икономики заедно произвеждат почти 7. https://www.thebalance.com/world-s-largest-economy-306044 8. Rank Order GDP,” CIA World Factbook половината от световната икономическа про дукция и е нормално при това положение ЕС да има претенции за играч от световна величина. Практиката показва обаче, че на сегашния етап ЕС не се възприема като сила, която може да влияе върху глобалната политика и формира нето на световния ред. Причините за това са най-вече в това, че ЕС не е държавно образо вание и доскоро се е възприемала просто като голяма зона за свободна търговия. През по следните години обаче това започва бавно да се променя. В доклад на ЦРУ 9 се посочва, че ЕС не е федерация в истинския смисъл на ду мата, но е нещо повече от свободна търговска асоциация. Според този доклад се забелязва наличие на атрибути, които са характерни за независимите нации – собствен флаг, обща валута(за някои от страните-членки), способ ности за законодателни действия и диплома тическо представителство, както и обща по литика за сигурност в отношенията с външни партньори. Явно е, че Европа се променя, а в каква посока ще се развият промените в го ляма степен зависи от разрешаването на про блема“обща европейска отбрана”. 1.1 Европейският съюз(ЕС) сега – обща харак теристика на възможностите за отбрана Политически аспекти Какво представлява ЕС сега? Както вече се посочи към този момент, ЕС се възприема повече като голяма икономическа зона, а не като глобален играч. Той е обединение на 28 (все още) държави. Всяка една страна-член ка е самостоятелна и независима, със свои национални приоритети, своя армия, външ на политика и икономика, подчинени на на ционалните им интереси. Членството в ЕС те възприемат по-скоро като възможност за постигане на тези национални цели, отколко то като сътрудничество в името на общи цели. Независимо от наличието на някои европей ски структури, ЕС не е в състояние да провеж 9. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ ee.html 5

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА да самостоятелни политики в основните об ласти. При формирането на такива политики европейските структури зависят от решенията на националните правителства за осъществя ване на своите намерения. Освен тази политическа раздробеност, ЕС е разделен и по един друг критерий – Шен ген-не-Шенген. Не е много ясно кои точно те ритории и как се защитават. Оказва се, че има страни, които трябва да бъдат част от общата европейска отбрана, но някак си остават из вън територията на Шенгенската зона. Това е основание за много други въпроси. От политическа гледна точка неясен изглеж да и статутът на държавите по критерий“НА ТО-не-НАТО”. В ЕС има държави, които не са членки на НАТО и нямат задължения към него. От друга страна, има държави в Европа, кои то не са членки на ЕС, но са членове на НАТО. Не е ясно дали те ще бъдат съгласни да пре доставят своите формирования за защита на ЕС, към когото нямат ангажименти. Дебатът “НАТО – ЕС” очевидно също е на дневен ред. Държавите-членки на ЕС, са разделени и по критерий“валута”. Част от страните са член ки на еврозоната и използват еврото като валута. Има държави обаче, които са запази ли националните си валути и имат различна фискална политика. Това как ще се отрази на общата европейска отбрана също е въпрос за изясняване. И най-накрая, но не последно, въоръжените сили(ВС), както се знае, са елемент на външ ната политика. Този дебат също е важен дори и само заради това“Кой и как ще се разпореж да с общите европейски сили и каква външна политика ще се провежда?“. Всичките тези, очевидно ключови положения пораждат и редица въпроси, като: • Има ли достaтъчно общи неща между страните от ЕС, за да изграждат обща ев ропейска отбрана? • Коя точно територия ще се отбранява – тази на Шенген или разширената и как това ще се впише в дневния ред на НАТО (става дума за страните не-членки на ЕС)? • Как ще се извърши изграждането на ВС на ЕС, на какъв принцип и как ще се използ ват(особено деликатен е въпросът с ядре ните средства на Франция)? • Как ще се набира и обучава съставът, ще може ли един гражданин на една държава, израснал и учил в друга да бъде военно служещ в нея? • Как ще се реши въпросът със сега същест вуващите вътрешни коалиции – на 6-те, на 9-те, по региони…? • И най-накрая, как ще се преодолеят про тиворечията между водещите страни за подходите към изграждане на общата ев ропейска отбрана? Въпроси, на които към момента няма добри отговори. Икономически аспекти В икономически план ЕС, статистически, може да се разглежда като втора икономическа сила в света 10 . По размер на БВП(сумарно за ЕС) той се нарежда след Китай и преди САЩ(фиг. 1). 10. https://www.thebalance.com/world-s-largest-economy-306044 6

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 19.4% 19.9% 23.1% Китай ЕС САЩ Фиг. 1: Сравнение на трите водещи икономики в света за 2016 г.(данните са в трилиони долари) Както се вижда от фигурата икономическите възможности на страните от ЕС, взети заедно са огромни. Независимо от това обаче, ЕС не е гло бален играч на световната политическа и иконо мическа сцена. Очевидно е, че политическата раз дробеност има негативно влияние върху реализа цията на икономическите възможности на ЕС. ЕС сега – отбранителни аспекти. Големите икономически възможности би трябвало да бъдат реализирани и в адекватен военен потенциал. В известен смисъл, това се потвърждава от размера на военните разходи на страните от ЕС(фиг. 2). 7

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Военни разходи за 2018 г. в млрд долари 647 194 70 151 САЩ ЕС-27 Фиг. 2: Военни разходи на ЕС, сравнени със САЩ, Русия и Китай 11 Както се вижда, сумарно страните от ЕС из разходват огромни средства за своите въ оръжени сили(ВС). Ако се погледне, обаче, Русия Китай в детайли, ще се види, че този огромен ре сурс се отделя само от една трета от страни те-членки(фиг. 3). Разпределение на приноса в млрд. 18 страни долари 15% Фиг. 3: Разпределение на военните разходи в ЕС(изт.11) 11. https://www.globalfirepower.com/defense-spending-budget.asp 8 9 страни 85%

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Както се вижда от тази фигура, развитите индустриално 9 страни генерират 85% от военните разходи на ЕС. Това са страните с най-големи армии и логично стои въпросът “Кой как ще се впише в общата европейска отбрана?” Въпросът става още по-труден за отговаряне ако се вземе предвид и фактът, че тази фигура онагледява и огромната разлика в стандартите и възможностите на страните-членки на ЕС. От военна гледна точка, важен е и въпросът за броя на военнослужещите, с които разпо лагат страните в света. Отново, сумарно, ЕС е трета по големина армия в света след Китай и Индия(фиг. 4). 2.5 2 1.5 1 0.5 0 САЩ Русия Китай Индия ЕС 1.3 0.7 2.3 2.1 1.5 Фиг. 4: Сравнение на най-големите ВС в световен мащаб 12 (данните са в милиони бройки личен състав) Турция 0.685 Отново се вижда огромният военен потенциал на ЕС. Като се имат предвид икономическите и военните фактори, които разкриват потенциа ла на ЕС, логично е да се повдигне и въпросът за възможността ЕС да бъде един от главните дизайнери на световния ред. Засега това не е така и очакването, очевидно, е за сметка на общата европейска отбрана. 1.2 Къде сме ние? От политическа гледна точка, България пра ви всичко възможно да бъде активен участ ник в процесите. Тя е подписала всички до кументи, свързани с изграждането на обща та европейска отбрана. В икономически аспект също е в приемлива позиция – 68% от стокообмена е със страни от ЕС. Все още, обаче, има редица проблеми с преодоляване на бедността в сравнение със средните показатели за ЕС, инфраструк турата и интеграцията в единния европейски пазар. Засега приносът на България към бю джета на ЕС е 0,36%, което ѝ отрежда 20 мяс то в класацията. 12. https://www.globalfirepower.com/defense-spending-budget.asp 9

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА От военна гледна точка обаче, ситуацията е неприемлива по редица причини. На първо място, бюджетът за отбрана посто янно намалява като процент от БВП(фиг. 5). 2 1,75% 1,5 1,42% 1,41% 1,35% 1,49% 1,30% 1,28% 1 0,5 0 2010 г. 2011 г. 2012 г. Фиг. 5: Разходи за отбрана през годините 2010-2016 13 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. Както се вижда от фигурата, при тази тенден- ние не е ясно защо са непрекъснатите оплак ция е трудно да се приеме, че има желание вания за недостиг на средства. Логиката е, че за съществен принос Р в аз о х б о щ д а и та за ев о р т о б п р е а й н ск а а като а % ко о н т е Б е В я П сно какви въоръжени сили и за как отбрана. Заветната бариера от 2% изглежда ви задачи са необходими, то тогава всякакви дале 1 ч ,3 н 2 а % и непостижима. Всъщност, въпросът е дали тези заветни 2% ще променят нещо. искания изглеждат неоснователни. Известни съмнения за добросъвестността на предоста Най-вероятно не. Основанието е, че увели вяните данни от Министерството на отбраната чаването на военните разходи не означава се появяват и когато се 1 с ,2 р 7 а % внят данните от до непременно увеличаване на отбранителните 1,26% способности. Засега няма данни от Министер кладите за 2016 и 2017 г.(източници 13 и 14). 1,26% Така например, по данни от доклада(източник ството на отбраната за това как разходите за 13) за 2016 г. разходите за отбрана са 1,28%. В отбрана се отразяват върху отбранителните доклада за 2017 г.(източник 14) разходите за способности. Онова, което се твърди е, че въ- 2016 г. са посочени като 1,26% от БВП. Най-ве оръжените сили са в състояние да изпълнят роятно този“трик” е приложен, за да се пока своите задължения 14 . На фона на това твърде 2014 г. 2015 г. же увеличение за 2017 г.(фиг.6). 2016 г. 2017 г. 13. https://www.mod.bg/bg/doc/drugi/20170905_Doklad_za_sustoyani eto_na_otbranata_VS_2016.pdf 14. https://www.md.government.bg/bg/doc/drugi/20180509_Doklad_za_ sustoyanieto_na_otbranata_VS_2017.pdf 10

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 0 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. 1,32% Разходи за отбрана като% от БВП 1,26% 1,26% 1,27% 2014 г. 2015 г. Фиг. 6: Разходи за отбрана съгласно Доклада за 2017 г. Засега не е ясно дали това е заблуда или самозаблуда. 2016 г. 2017 г. Ситуацията става още по-лоша ако се пог ледне от гледна точка на разходите за един военнослужещ(фиг. 7). 800 700 600 500 400 300 200 100 0 BG GR SL RO HU AU CZ SVK IT PO LT LTH EST FIN SWEGER FR BEL NL DK ESP POR IRL AVE TR RU 93 457 178 115 103 296 178 165 390 274 157 141 357 546 555 477 783 558 373 527 299 347 210 329 194 457 Фиг. 7: Разходи за един военнослужещ в ЕС, Турция и Русия 15 Тази фигура дава достатъчно добра пред става за качеството на личния състав, който изгражда съответните ВС. Средната норма за ЕС е 329 евро. Вижда се, че България е не просто далече от тази норма – тя е последна по този показател. Това е не само обезпокои телно, но и доста лоша атестация за участие в 15. https://jakubmarian.com/military-expenditures-per-capita-and-as-ofgdp-in-europe/ общата европейска отбрана, особено като се имат предвид възможностите и потенциала на страната. Очевидно е, че ако България иска да се впише по подобаващ начин в общата ев ропейска отбрана ще трябва да мисли не само за увеличаване на бюджета за отбрана, но и за неговото разумно използване, за да се достиг нат поне средните показатели за разходи на един военнослужещ. 11

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 1.3 Проблеми пред общата европейска отбрана. Проблемите пред общата европейска отбрана не са непреодолими, но не са и за пренебрег ване. На първо място трябва да се отбележи, че тя е възможна само при изключителна ло ялност на европейските държави към инициа тивата. Според някои изследователски инсти тути 16 има страни в ЕС, които са се присъеди нили към инициативата за Постоянно струк турирано сътрудничество, само за да имат възможността да създават спънки отвътре. На второ място стои въпросът дали увеличава нето на военните разходи ще повиши възмож ностите на ЕС. Това е доста спорно, като се имат предвид няколко обстоятелства. Засега ЕС е с втори по големина отбранителен бюджет в света, но генерира само 15% от военните способности на САЩ. Нежелана последица от увеличаване на военните разходи на страните от ЕС може да се окаже увеличаване на военното присъствие на Русия на границите със Съюза. В геостратегиче ски аспект Русия може да приеме увеличаването на бюджетите за отбрана на страните от ЕС като опит за надпревара във въоръжаването и запла ха за собствената си цялост. В подкрепа на този аргумент е и фактът, че военният бюджет на Ру сия е значително по-малък(виж фиг. 2) от този на ЕС или на САЩ. От тази гледна точка е трудно да се аргументира твърдението за изоставане от Русия във въоръжаването. Този случай е добър пример за разликата между механичния сбор на ресурсите(ЕС) и организираното им единно упра вление за отбрана(САЩ и Русия). Важен аспект на проблемите с общата европей ска отбрана е голямата диференцираност на отбранителната промишленост. Политическата фрагментация неизбежно води до дублиране на усилията на страните – собствена военна про мишленост, образци техника само за дадената страна, собствена логистика и т.н. В едно из следване на РАНД 17 се посочва, че ако една бро 16. http://oxfordresearchgroup.org.uk/sites/default/files/European%20 Defence%20integration%20211117OS%20RR%20(004)%20Summa ry%20clean.pdf 17. http://www.institutdelors.eu/wp-content/uploads/2018/01/theeua sa3dpower-koenighaas-jdib-sept17.pdf?pdf=ok нирана бригада трябва да бъде предислоцирана от Германия или Франция в прибалтийските ре публики, това ще отнеме един месец. Освен това се появява и силна зависимост от САЩ по отно шение на стратегическия въздушен транспорт. Към проблемите се посочват и липсата на единно наднационално управление със собст вен бюджет, както и опасенията, че общата европейска отбрана ще замени или дестаби лизира НАТО. 1.4 Перспективи за развитието на общата евро пейска отбрана Сценарий 1: Взаимодействие в областта на сигурността и отбраната Според този сценарий, страните-членки на ЕС ще си взимодействат по-често, отколкото в миналото. Това взаимодействие е предимно на доброволен принцип и ще зависи от реше нията, свързани с възникването на нова за плаха или криза. Страните няма да бъдат об вързани, политически или правно, чрез общи мерки в областта на сигурността и отбраната. Страните-членки ще проявяват своята соли дарност според всеки отделен случай. Основните моменти на това взаимодействие на страните-членки на ЕС включват: • способност за невоенни мисии; • ограничени по обхват мисии с участие на войски, използвани предимно за управле ние на кризи; • широкомащабните операции ще бъдат под ръководството на водеща, с големи въз можности страна; • ЕС само ще допълва усилията на страни те-членки и на партньорите; • за противодействие на заплахи като хи бридни, морски или киберзаплахи ще се взаимодейства с НАТО; 12

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА • за употреба на военна сила ще се разчита на НАТО; • неконвенционалните заплахи си остават национална отговорност; • военното взаимодействие си остава поли тическа цел. Този сценарий следва логиката на реализма в политиката. Държавата има монопол върху из ползването на военна сила в международните отношения и тя е легитимният субект, който оп ределя кога да се води война и да я определи като справедлива. В този случай развитието на въоръжените сили е изцяло ангажимент на даде ната държава. Политическата самостоятелност си има цена и тя е развитие на пълния спектър от военни способности и непрекъснато увелича ване на бюджета за отбрана. Това няма да бъде по силите на нито една от европейските държави. Нагледно това е показано на следващата фигура. 25 23.1 20 19.4 15 10 9.5 5.4 5 4.2 0 Китай САЩ Индия Япония Фиг. 8: Сравнение на икономическите възможности на водещите икономики(в трилиони долари) Германия От фигурата се вижда, че водещата икономи ка в Европа е далеч зад останалите глобални сили. При това положение, ако страните в Ев ропа са разединени, ЕС ще бъде принуден да се задоволи с ролята на пасивен участник в глобалната политика. Сценарий 2: Споделена сигурност и отбрана Този сценарий предвижда по-голяма финансова и оперативна солидарност в областта на сигур ността и отбраната. Това се очаква да доведе до: • способност за използване на военна сила при управление на кризи извън ЕС и за ук репване на военните способности на стра ните-членки; • способност за защита на Европа във въ трешен и външен аспект в области като контратероризъм, противодействие на хи бридни и кибер-заплахи, граничен контрол, морска и енергийна сигурност; • взаимодействие с НАТО в области като управление на кризи, интервенции сре щу терористични групи и защита на гра ниците; • по-голяма ангажираност със защитата на страните-членки и техните граждани; • развитие на космически програми, насо чени към сигурността и отбраната; 13

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА • по-голяма съгласуваност между национал ните отбранителни планове и повишаване на оперативната съвместимост; • намаляване на дублиране на усилията; • съвместни структури за планиране, за упра вление и логистика на ниво ЕС; • компоненти на многонационални посто янни сили, както и медицинско и въздуш но-транспортно командване; • съвместно образование и обучение във военната сфера. Този сценарий е в духа на либералната концеп ция. При него е направен опит за постигане на ба ланс между желанието на държавите за извест на самостоятелност и възможността на европей ските институции за водеща роля във външната политика, отбраната и финансовата сфера. Този сценарий дава също по-големи възможности за модернизация, научни изследвания и иновации във всички области. При наличие на политическа воля той е осъществим, а приетите документи по единния европейски пазар, единния паричен съюз, по социалната политика, както и в образо ванието и научните изследвания показват жела ние той да бъде реализиран в периода до 2025 г. Слабото място е, че във военно отношение ЕС продължава да разчита на НАТО, а при неуреде ните проблеми между ЕС и страните извън него, но членки на НАТО, това е сериозен проблем. Сценарий 3: Обща сигурност и отбрана Този сценарий предвижда по-голяма интегра ция и взаимодействие в областта на общата сигурност и отбрана. Основополагаща в този случай е идеята за обща отбранителна полити ка на Съюза, водеща към обща отбрана. Пред вижда се ЕС и НАТО да се допълват и да имат взаимна отговорност за защитата на Европа. Основните особености на този сценарий са: • провеждане на операции срещу терорис тични групи и морски операции във враж дебна среда, както и кибероперации; • планирането на контингентите ще се из вършва на ниво ЕС както за вътрешната, така и за външната сигурност, като по този начин се сближат националните интереси до общите европейски интереси в сигурността; • високо ниво на интеграция(дори специа лизация) на силите за сигурност, които ще бъдат в готовност за използване от ЕС; • обучението на силите за сигурност ще се извършва в Европейски колежи по отбра ната, които ще улесняват сливането на стратегическите култури; • ще се изградят европейски сили за охрана на границите и крайбрежието; • ще се създаде и европейска гражданска защита за населението от природни бед ствия и промишлени аварии; • ще се създадат условия за бързо придвиж ване на войски и оборудване през Европа; • развитие на сътрудничеството в доставките за нуждите на въздушно, морско и космиче ско наблюдение, комуникации и стратеги чески въздушен транспорт, както и за ЯХБЗ (ядрена, химическа и биологическа защита); • европейска изследователска отбранител на агенция; • европейски пазар за отбранителна про дукция. От гледна точка на привържениците на един на Европа, този сценарий е най-приемлив. Той дава големи възможности както в икономи ческо и политическо отношение, така и във военно. Той, обаче, не се вписва в желанията на глобалните сили – САЩ и Русия, за които Европа се явява индикатор за измерване на тяхното влияние. Този сценарий на сегашния етап е труден за реализация както поради съ противата на сили извън ЕС, така и от някои държави вътре в съюза. 14

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 1.5 Перспективи за развитие на ВС на България и участие в общата европейска отбрана При първия сценарий най вероятно ще се наложи: • увеличаване на разходите за отбрана; • развитие на пълния спектър способности. да се намери отговор и на въпроса за функ ционирането на социалния пакет от мерки за отбраната и дали той може да бъде осигурен. При втория сценарий се очертават значителни преимущества в сравнение с първия, като: • възможности за интеграция чрез предло жените инициативи Това, от своя страна, повдига въпросите за възможностите на икономиката и ВПК за мо дернизация на ВС и за наличие на необходимия човешкия ресурс. Не по-малко важни са и въпросите, свързани с научните изследвания и образованието – дали няма да се наложи възстановяване на военнообразователната система от края на 20 век и доколко ще може тя да бъде осигурена за функциониране. При този сценарий трябва • ускорена модернизация • повишаване на стандартите; • развитие на научни изследвания и образо вание Този сценарий дава възможности за участие в наличните 17 проекта по ПСС. За съжаление, засега България не се възползва от тази въз можност(фиг. 9). Област Проект Участие на България Съвместно обучение и учения Европейски център за обучение за участие в мисии Европейски център за сертифициране на европейските армии Оперативно ниво (СВ, ВВС, ВМС, кибер) Европейско медицинско командване Мрежа от логистични хъбове за осигуряване на операциите Военна мобилност Система за стратегическо управление на мисиите и операциите наблюдател участник участник Енергийно осигуряване на оперативната дейност Способности за съвместно използване на войските и за нарастване (преодоляване на оперативните несъответствия) Европейски софтуер за сигурност на радиосистемите Бронирана бойна машина на пехотата Огнева поддръжка от ЗОП Пакет от способности за развръщане при военни кризисни ситуации Европейски корпус за отговор на кризи Морско наблюдение Морски противоминни мерки Защита на заливи Европейска споделена платформа за киберинформация наблюдател наблюдател участник Европейски екипи за бързо противодействие на киберзаплахи Фиг. 9: Участие на България в проекти по ПСС 15

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Вижда се, че има още твърде много възмож ности, които страната може да използва. Този извод се налага и от факта, че има стра ни като Литва, която имат далеч по-скромни възможности от България, но е ръководител на проект(фиг. 10). 11 1 1 2 3 4 6 5 Италия Холандия Германия Белгия Франция Литва Фиг. 10: Страни ръководители на брой проекти Испания Словакия Гърция От тази фигура се вижда, че ръководството на проекти е въпрос на желание и приоритети. Нашите анализи в ЦИПСО показват, че Бъл гария е всъстояние да поеме ръководството поне на два проекта – Европейско медицин ско осигуряване и огнева поддръжка от ЗОП. 1.6 Изводи и предложения. Изводи 1. Сумарно ЕС икономически и военно разпо лага с огромни ресурси, които не може да оползотвори по политически причини. 2. Пътят към обща европейска отбрана ми нава през засилване на европейските ин ституции. 3. За България няма алтернатива освен ус корена интеграция в общата европейска отбрана. Анализите ни показват, че алтернативата е само тази(фиг. 11) 16

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА самостоятелно развитие изтощаване зависимост национална държава общи европейски структури обща европейска отбрана висок стандарт имитация на интеграция Фиг. 11: Алтернативи на общата европейска отбрана изпадане в периферията нисък стандарт От фигурата се вижда, че най-приемлив е вари антът за участие в общата европейска отбрана. Предложения 1. На политическо ниво – България да пред ложи на страните членки да се изключи политиката на деление в ЕС. 2. На икономическо ниво – да се отделят средства за участие в проектите по ПСС, като се поеме ръководството поне на два проекта. 3. На военно ниво – да се направи преглед на отбраната и да се дефинират ясно способ ностите, които се изграждат. 17

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 2. Втора глава Отражение на сценариите върху модернизацията на българската армия Иван Иванов Модернизацията на БА е въпрос, който от 2004 г. стои на вниманието на МО. От тогава досега са предприети различни действия, които обаче не са допринесли за увеличаване способностите на въоръжените сили. През това време в ЕС на стъпват сериозни промени, които вече правят решаването на този въпрос не само национа лен, а и свързан с НАТО и ЕС. Бавно и законо мерно ЕС достига до идеята за създаване на европейски отбранителни способности, които неизбежно минават през модернизация. Как Българската армия ще се включи в този процес? Как и с какви темпове ще трябва да се модернизира? Въпроси, на които тепър ва ще се търсят отговори. Едно е сигурно обаче – участието ни в обща европейска отбрана е немислимо без модернизация на въоръжените сили на България. втората се говори по-малко, но тя има същест вено значение за посоката на модернизация – какъв тип въоръжени сили, за какви цели и в каква военнополитическа конфигурация. Опи тът също показва, че съвременните тенденции за участие в многонационални операции нала гат не просто нови подходи към изграждане на въоръжените сили, те изискват ново(понякога супер ново) въоръжение и техника. Досегашният опит на въоръжените сили на България включва и използването на пре доставена техника от други армии – патрулни машини М-1117(Gardian), джипове“Sand Kat” и HMMWV“Hummer” и хеликоптери Bell-206B-3. Практиката показва, че в някои случаи тази тех ника е била по-малко ефективна от модернизи раните варианти на старата бойна техника. 18 Очевидно е, че простата замяна на остарялата бойна техника с по-нови образци няма да реши проблемите на модернизацията на Българска та армия. Налага се и изводът за все по-ясна и добре обмислена стратегия за модернизация. 2.1 Сегашно състояние на проблема „модернизация“ Известно е, че на този етап въоръжените сили на България разполагат основно с въоръже ние и техника от времето на бившия Съветски съюз. Бронетранспортьорите са основно от 60-те и 70-те години на 20 век. Основният боен танк, на който се разчита сега е от 70-те годи ни на 20 век. Авиационната техника също е от 70-те и 80-те години на 20 век. Досегашният опит показва, че най-трудната част от изграж дането на модерни въоръжени сили на Бълга рия е да бъдат те превъоръжени технически. В обществената дискусия по модернизацията на Българската армия се засягат различни гледни точки – от пълно отричане на необходимостта от модернизация до придобиването на напъл но ново въоръжение и техника. Трудностите на всички правителства до този момент произти чат от две основни причини. Първата е добре известна – постоянната липса на средства. За 2.2 Перспективи за неговото решаване Обикновено под модернизация се разбира въ веждане на нова техника и въоръжение. Това е частично вярно. Като теория, модернизацията е далеч по-широкообхватна и засяга всички сфе ри на дейност в армията. Въвеждането на нова техника(или технология) е не само въпрос на управленско решение(политика), на икономиче ски възможности и разчети, но и на нови изиск вания в подготовката на личния състав. Новата техника ще доведе до необходимост от нови ком петенции, нови условия на труд и нова социална политика. От тази гледна точка, модернизацията на БА се явява като една от страните на цялостно обновяване на страната, за да бъде интегрирана в структурите на ЕС. Не е случаен и фактът, че ос вен документът на ЕС за бъдещето на европей ската отбрана, са приети в пакет и документите: 18. http://bintel.com.ua/en/article/perspektivy-tehnicheskogo-pereos nashhenija-vooruzhennyh-sil-bolgarii/ 18

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА • за бъдещето на Европа; • за ролята в глобалния свят; • за европейския паричен съюз и Тъй като няма официално прието определение за модернизацията, би могло да се приеме, че тя е„Изграждане на способности, адекватни на новите условия и предизвикателства”. Тя се постига чрез: • за социалните измерения на новото време. • придобиване на нова техника; Затова и модернизацията не може да се раз глежда само като процес за придобиване на нова техника, а и съпроводената с нея подго товка на инфраструктурата и човешките ре сурси за нейното използване. С модерниза цията възниква и друг въпрос, свързан със старата техника. Нейната годност трябва да се възстановява и подържа. Това е необхо димо условие за запазване на способностите на армията до въвеждането и усвояването на новата техника и въоръжение. • научни изследвания и иновации; • промени в организационно-щатното из граждане; • сътрудничество с останалите страни-член ки на ЕС и НАТО.“ На основата на това определение се разглеж да влиянието на трите сценария върху модер низацията на Българската армия(Фиг. 12). Сценарии Солидарно ст Солидарност и взаимоОбща отбрана и цигурност Спод и е отбрана лена сигурност Мисии Повишена помощ Солидарност Сътрудничество за сигурност Операции с голям инустойчивост и отбрана тезитет Управление СистемаСолидарност на кризи, изгр. на способности тична и Системаобща тичен оценка обмен на на запинфорлахите и мация плановете за действие Разузнаване нологии Тех Анализ на заплахите Европейски програми за авангардни технологии Европейски програми за авангардни технологии Европейска агенция за научни изследвания Въоръжени сили с опер. съвместимост Пост. По-голяма елементи степен на на многоинтеграция нац. сили на сили за отбрана Съвместни обществени поръчки Сили Съвместно закупуване на многонационални способности Общи способности за Финансиране и снабдяване Способн ости Фиг. 12: Сценарии за развитие на европейската отбрана 19 19. Документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана, Брюксел, 2017 г. 19

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Първият сценарий е„Отбрана и сътрудничество за сигурност“. При този сценарий страните-член ки имат абсолютна самостоятелност и сами ре шават как и кога да приложат военна сила. Тази самостоятелност налага изцяло национални уси лия към модернизацията на БА. Поради невъз можността да се разчита на обща европейска за щита, страната трябва да развие пълния спектър от способности, за да може да реагира на всяка опасност. Тук, разбира се, остава дискусионен въпросът за колективната отбрана в НАТО. Необходимостта от пълния спектър от способ ности изисква и наличието на мощна индус триална база, която да осигурява и поддържа необходимата техника. Сегашната ситуация показва, че това няма да бъде по силите Бъл гария. По отношение на отбранителните раз ходи за основни системи въоръжение и бойна техника, България е на предпоследно място с показатели от около 3,2%(фиг. 13) РАЗХОДИ ЗА НОВА ТЕХНИКА В% ОТ ВОЕННИЯ БЮДЖЕТ 35 30 30 25 20 20 15 10 5 3.2 0 България 0.8 Словения 10 1 група 2 група 3 група Фиг. 13: Разходи за нова техника и въоръжения от страните в Европа Както се вижда от фигурата, България е в доста трудна ситуация по отношение на мо дернизацията. С отделените средства Бълга рия се нарежда едва на предпоследно място сред европейските страни и изглежда труд но достижима първата група страни, които отделят около 10% от военния си бюджет за нова техника и въоръжение. Малко верто ятно е да се приеме, че България би могла да достигне нивата на такива държави като Белгия, Чехия и Португалия. Недостижими изглеждат и държавите от втора и трета група – Дания, Германия, Италия, Испания, Франция, Норвегия. Песимизмът по отноше ние на самостоятелното развитие на проек тите за модернизация на въоръжените сили се засилва от информацията на Министер ството на отбраната 20 , в която се казва, че бюджетът за 2017 г. не е осигурил в пълен обем ключови направления, като: • попълване на вакантни длъжности; • достигане на стандартите на НАТО за под готовка; • поддръжка и ремонт на инфраструктурата, въоръжението, автомобилната и специал на техника, оборудването, машините и съ оръженията; • капиталови разходи. 20. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили 2017 г. 20

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Възможностите за инвестиции, нови техноло гии и придържане към определени стандарти са силно ограничени, поради политическа та фрагментация на Европа. Наред с това, най-вероятно, ще се появи и необходимост от увеличаване на състава на БА. Всичко това неизбежно ще доведе до необходимостта от по-голям финансов и материален ресурс, който трудно ще може да бъде поддържан за по-дълго време. Модернизацията, поради не достиг на финансови средства, ще се превър не в постоянно препланиране на приоритетите за придобиване на нова техника и въоръже ние и ще бъде сведена само до ремонт и под държане на старата техника. Технологичната изостаналост ще се увеличава, а боеспособ ността на БА ще намалява. Всъщност, това е състоянието на модернизацията в момента. Не е трудно да се предвидят политическите, икономическите и социалните последици от този сценарий. От гледна точка на модерни зацията, той е неизгоден за България както поради финансовото състояние на страната, така и поради опасността от изолиране от об щоевропейските процеси. Вторият сценарий е„Споделена сигурност и отбрана“. Той предвижда финансова подкрепа за страните-членки на съюза за изграждане и развитие на военните способности. Стра ните запазват относителна самостоятелност, но модернизацията е подчинена на съюзните планове. Поради голямото разнообразие на въоръжение и техниката е необходимо в на чалния период да се предприемат стъпки за неговото преодоляване и премахване на дуб лирането на способностите. Към този сцена рий насочват и приетите през 2017 и 2018 г. документи и инициативи на ЕС в областта на икономическото развитие и иновациите: • Постоянно структурирано сътрудничество (ПСС); • Европейски план за действие в областта на отбраната(ЕПДОО); • Европейски фонд за отбрана. Тези документи дават възможност за разра ботването на общи проекти за закупуване на въоръжение и модернизиране на национални те армии на страните в ЕС. За да се превърне сътрудничеството в норма и за да могат дър жавите-членки да разработват и придобиват ключови отбранителни способности, от стра тегическо значение е Европейският фонд за отбрана. Той е част от Европейския план за действие в областта на отбраната(ЕПДОО), който има за цел подкрепа на конкурентос пособността на европейската отбранителна промишленост. Всички тези документи дават възможности за обмен на информация и тех нологии, засилена интеграция и инвестиции, ускоряване на процесите на модернизация и специализация и намаляване на технологична та изостаналост на БА. Предимствата на този сценарий са очевидни. Онова, което се изисква обаче за неговата реализация е желание и до верие за по-тясно взаимодействие в рамките на ЕС за постигане на общи цели и намерения. Третият сценарий –„Обща сигурност и отбра на“ – е с най-висока степен на амбиция в създа ването на обща европейска отбрана. Той дава възможност съвместните многонационални програми за развитие да нарастват значител но в области като летателни апарати, разузна вателни средства и други отбранителни спо собности. Всичко това ще бъде подкрепено от истински европейски пазар в областта на отбраната. То ще позволи да се постигне ефек тивно изразходване на средствата за отбрана, чрез правилно съчетаване на конкуренцията и консолидирането за съвместно използване на скъпи военни платформи и технологии. По отношение на нашата модернизация, този вариант дава възможност за най-бързо пре одоляване на технологичната изостаналост и хроничния недостиг на средства. Срещу сценария за„Обща сигурност и отбрана“ се проявяват редица политически фактори, кои то много трудно могат да бъдат преодолени на този етап. Този сценарий е най-изгоден за страната ни, но и най-труден за реализиране. Неговото осъществяване изглежда възможно само след изпълнението на втория сценарий. 21

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Анализирайки трите сценария и тяхното вли яние върху БА не може да не се разгледа и конкретното състояние на модернизацията в този момент. Тя може да бъде характеризира на така: – многократни опити без обща визия и цел; – придобити платформи без въоръжение и осигурена поддръжка, неносещи необхо димите способности на армията. – влияние на различни лобистки кръгове, провалящи много от процедурите, поради което не могат да се усвоят отпуснатите финансови средства. Поради тези причини не е стартирала и мо дернизацията на този етап. Сега е моментът да се отчетат всички слабости и грешки и към този процес да се пристъпи професио нално и отговорно. ЦИПСО счита, че преди поредния старт на мо дернизация на въоръжените сили е крайно наложително да се проведе Стратегически преглед на отбраната. Той трябва да установи реалното състояние на отбраната и въоръже ните сили и очертае необходимите потребно сти. В резултат на него трябва да се изготви План за модернизация със съответните ин вестиционни проекти и се потърси политиче ски консенсус за неговото реализиране. Всички проекти трябва да се обвържат с от бранителната ни индустрия, а там, където това е невъзможно да се търсят най-добрите въз можности и оферти. Тя трябва да се планира синхронно за трите вида въоръжени сили, а да се реализира поетапно за всеки вид, чрез опре деляне на конкретни приоритети за всеки етап. България трябва да продължи активно да участва в развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, като на всеки етап трябва да допринася за реализирането на нейните цели, съобразно националните ни приоритети и възможности. Отбранителната политика на страната след ва да се ориентира към постепенно полагане основите на общата Европейска отбрана. За постигането на това, усилията ни следва да се насочват към: – засилване на сътрудничеството в областта на отбраната, в рамките на Европейския съюз; – активно участие в усилване на колективна та защита и отстраняване на съществува щите пропуски в отбранителната политика; – постепенно увеличаване обхвата и ефи касността на разходите за отбрана; – създаване на единен пазар в областта на от браната, до който да имат достъп и по-мал ките предприятия, участващи във веригата на доставките и гарантиране защитата на националните интереси в областта на отбра ната в преходния период. Модернизацията не еднократен акт, а продъл жителен процес. Този процес включва изуча ване на новата техника, нейното усвояване и подготовка на личния състав за работа с нея. През този период старата техника също тряб ва да се подържа и използва. Модернизацията на въоръжените сили следва да е постоянен цикличен процес, основна ха рактеристика на който е неговата непрекъсна тост. Този процес трябва да отчита стратеги ческата среда за сигурност, необходимостта от усъвършенстване на отбранителните спо собности на въоръжените ни сили и заделения от обществото ресурс за тяхното изграждане. Дългосрочността на процеса на придобиване на определени способности създава предпос тавка за стабилност и управляемост при пла нирането и реализацията на модернизацията на въоръжените сили. Какво представлява накратко всеки един от проектите, предвидени за трите вида въоръ жени сили? 22

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Модернизацията на Сухопътните войски тряб ва да се осъществи чрез превъоръжаването им с нова бойна машина на пехотата в изпълнение на проекта за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади. Наличната техника трябва да се ремонтира, поддържа и усъвършенства до превъоръжава нето с новата бойна машина на пехотата. За ВВС трябва се създаде система за своевре менно планово снемане на двигатели, възли и агрегати с изтичащ ресурс, подаването им за ремонт, обратното им получаване и монтира не, както и създаване на минимален наличен резерв от критични агрегати за осигуряване на непрекъснатата изправност на наличната ави ационна техника. Трябва да се стартират след ните проекти: – Проект за поддръжка на летателната годност на изтребителите МиГ-29. Те са необходими за изпълнението на единствената бойна за дача в мирно време за ВВС- охрана на въз душното пространство(еър полисинг), която се изпълнява непрекъснато. МиГ-29 трябва да продължат изпълнението на тази задача до придобиването на нови изтребители; – Проект за ремонт и поддръжка на изтреби телите Су-25. Те са необходими за осигуря ване на способности за поддръжка на СВ до придобиване на многоцелеви изтреби тели, които да ги заместят; – Проект за ремонт и поддръжка на военно транспортните самолети L-410. Те са необ ходими за осигуряване на широк спектър от задачи по транспортиране на войски по въздуха, когато не се налага използване то на по-тежки и по-скъпи военно-транс портни самолети; – Проект за поддръжка на вертолетите Ми17. Те са необходими за осигуряване на способности за пренасяне на войски по въздуха, гасене на пожари и ликвидиране то на последствията от природни бедствия и аварийни ситуации. Трябва да се стартират проекти за придобива не на нова техника, както следва: – Проект за придобиване на лек многоцеле ви изтребител. Целта на проекта е новите изтребители да запълнят вакуума от спи рането на МиГ-29 от експлоатация и съз даденото напрежение при изпълнението на задачата по охрана на въздушното пространство; – Проект за придобиване на нови трикоорди натни РЛС. Целта на проекта е да се заме нят досега използваните РЛС, включени в единната система за ПВО на НАТО, поради изтичане на ресурса им; За модернизацията на ВМС трябва да се стар тират два инвестиционни проекта. Първият, за частична модернизация на фрегатите Е-71 с особено внимание върху тяхното въоръже ние и радиолакационно оборудване и вторият, за придобиване на многофункционален моду лен патрулен кораб. Предприемат се стъпки за придобиване на съвременна система за командване и управление, буксири и минни заградители, подобряват се способностите за провеждане на специални операции и водене на минна война. 2.3 Рискове пред модернизацията на въоръже ните сили Модернизацията на въоръжените сили е съ проводена и с някои рискове относно нейното осъществяване. На първо място трябва да се отбележи рискът от недооценяване на стойността на проекти те. Обикновено в такива случаи се подхожда на основата на принципа за най-ниска цена. Добрите практики при реализирането на про екти като тези за въоръжените сили предпо лагат тяхното първоначално остойностяване да се извърши не само на базата на средства та, необходими за придобиване, а с отчитане на всички разходи през жизнения цикъл на дадения отбранителен продукт. Ако се взе 23

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА мат предвид всички тези обстоятелства, то тогава следва да се включат и средствата за експлоатация, поддръжка, евентуална модер низация и извеждане от употреба. Използ ването на този подход дава по-ясна картина за финансовата ефективност на избрания за придобиване продукт и подпомага дълго срочното планиране на необходимите сред ства за поддръжката на способността, която се създава чрез него. Статистически, за различните видове бойна техника са се наложили определени финансо ви параметри(фиг. 14) 5% 20% 75% придобиване експлоатация и поддръжка други Фиг. 14: Обобщено разпределение на разходите при реализация на проект за модернизация Досегашната практика показва, че при по вечето проекти не се отчитат разходите за експлоатация и поддръжка и за утилизация. Поради това, много от проектите се оказват недофинансирани. На второ място трябва да се отбележи не достигът на хора, които да са в състояние да управляват такива мащабни проекти като тези. В тази връзка, наличието на обучени кадри, способни да установят ефективна система за контрол и управление на проце сите, е ключов елемент от изпълнението на всеки от проектите. На трето място следва да се отбележи рискът, породен от политически съображения. Трудно би се реализирал някой от проектите, ако се променят финансовите параметри в резултат на изменена политическа ситуация. 2.4 Изводи и предложения Изводи В резюме на казаното дотук може да се каже, че: 1. Модернизацията е продължителен процес, който трябва предварително да бъде раз четен, планиран и съобразен с финансови те възможности на страната. 2. От разгледаните три сценария за обща ев ропейска отбрана най-реалистичен е вто рият сценарий“Споделена сигурност и от 24

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА брана“, който трябва да бъде отчетен при реализирането на проектите. 3. Модернизацията трябва да се обвърже с отбранителна ни индустрия и отчете всички слабости и грешки допуснати до момента. 4. При реализиране на проектите да се следва логиката: цена, средства за поддръжка, сред ства за обучение, средства за утилизация след края на жизнения цикъл, крайна цена. Предложения 1. Провеждане на Преглед на отбраната. 2. Изготвяне на План за модернизация на БА с инвестиционни проекти. 25

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 3. Трета глава Развитие на научните изследвания за нуждите на българската армия Атанас Начев Военната наука, като система от знания за същ ността и законите на войната, за изграждането на въоръжените сили, за тяхната организация, структура, въоръжение, управление и пр., заема едно от централните места във военното строи телство. Върху развитието на армията оказват влияние, пряко или косвено, почти всички дос тижения на съвременната наука, в това число и такива, които на пръв поглед не се отнасят към развитието на въоръжените сили. Нито една съвременна армия не може да съществува и да се развива без опора върху съвременни научни знания. В тази връзка научното осигуряване на отбраната изисква съсредоточване, най-малко в следните основни насоки: 1. Развитие на националната фундаментал на и приложна наука с оглед на използва не на нейните достижения за осигуряване на военната съставляваща на национал ната сигурност. 2. Развитие на научните звена на армия та за извършване на научни експертизи, научни изследвания, самостоятелно или съвместно с националните научни орга низации и внедряване на получените на учни резултати в специфичните условия на Въоръжените сили. 3. Развитие на системата за военно обра зование и включване на научнопрепода вателския състав от военните училища и военни академии в научноизследовател ската дейност в интерес на отбраната на страната и за даване на експертизи по ва жни проблеми, свързани с развитието на въоръжениете сили. Прилагане на получе ните научни резултати в учебната дейност. 4. Единно административно ръководство на научноизследователската дейност за нуж дите на отбраната. Сериозният и отговорен подход към рефор мите в Българската армия изисква обектив но и задълбочено научно обосноваване на предприеманите и извършвани в тази посока действия. Успешното прилагане на научни ме тоди в случая зависи от два основни фактора: • наличие на подготвен, на нужното ниво, научен потенциал; • желание на политическото и военно ръко водство на армията да използва и развива този потенциал. 3.1 Анализ на състоянието и организацията на научните изследвания във въоръжените сили Последните близо тридесет години, за съжа ление, не са богати с положителни практики в това отношение. Интересите, свързани с без опасността на страната, често са принасяни в жертва на призрачно желание за успех на но вия курс на обществено и държавно развитие. Отваряни са същевременно и невиждани въз можности за грабеж на национално богатсво. Както показва историческият опит, жаждата за власт и обогатяване тласка хора с твърде изменчива и конюнктурна ценностна система към какви ли не авантюри. Под пропаганден шум често е извършвано разрушаване във во енната сфера: – разрушаване на военната промишленост, – снижаване на нивото на бойна подготовка – деформиране и дезориентиране на отбра нителното съзнание на народа. Живеем в динамично време. Разпадането на биполярната система не допринесе за повишаване на световната стабилност и си гурност. Тези, които са си представяли света по един съвсем различен начин от установи лата се реалност, едва ли биха могли да се причислят към добрите аналитици. Подобни илюзии, доколкото ги е имало, са се изпари ли достатъчно бързо. 26

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Не може да не се отбележи и фактът, че война та и военните конфликти придобиват характе ристики, съществено различни от тези, които доскоро са формирали представите ни за тях. Получават широко развитие форми на силово въздействие, като икономически, информа ционни и др. Коренни изменения настъпват и по отношение на използваните въоръжение и военна техника, на средствата и способите за управление. Определен феномен предста вляват конфликтите с ниска интензивност, в които ролята на държавата се стеснява, но които оказват съществено влияние върху об ществото и държавата като властова структу ра. Войната често престава да бъде елемент на властта, тя самата се превръща във власт, като продължава да бъде съществен елемент от рационалната и ирационална човешка дей ност. Нейното изчезване като постоянен спът ник на човешката цивилизация няма да на стъпи, поне в обозримо бъдеще. Всичко това предполага нов, научно обоснован, в голяма степен нетрадиционен подход, за гарантиране на националната сигурност, съществен еле мент на която е и армията. Значими промени в системата за научно оси гуряване на отбраната стават належащи още през 90-те години на миналия век, но това, кое то е извършено като реформа в армията, труд но се вписва в рамките на смисловото съдър жание на това понятие. За голямо съжаление, в България се извършват много неща, които граничат с престъпна безотговорност. Арми ята не остава незасегната от тези процеси. По-голямата част от извършваното с Българ ската армия не може да се оцени като полез но за нея. То не се вписва в новите условия на коренно променяща се стратегическа среда и недостатъчно изяснени предизвикателства към страната. Не малко се оказват авантюри те на неподходящи хора, попаднали на непод ходящо място. На това се спира вниманието не защото е бо лезнено за хора с патриотично съзнание, за които понятия като“Отечество” и“Родина” не са празна абстракция и които оценяват про мените в държавата и в армията в частност през призмата на интересите на Родината, нейното благополучие и безопасност. Спира се, за да се акцентира върху дълбочината и се риозността на проблемите, които трябва да се решат, за да се приведе Българската армия в адекватно на днешните реалности състояние. Това не може да се извърши без всестранно научно осигуряване на съпътстващите това процеси, което налага коренна промяна на на учноизследователската дейност, извършвана за нуждите на Въоръжените сили. Общоизвестен факт днес е, че Българската армия, в количествено и качествено отноше ние, не съответства на конституционните си задължения, свързани със защитата страната и гарантиране на териториалната ѝ цялост. От силно мотивирана армия, с високо подготвен личен състав и съвременно въоръжение, Бъл гарската армия е превърната в структура със същото название, но със съмнителни способ ности. Причините за това състояние на армия та са много и комплексни. Непрекъснатите„реформи” на Българската армия, продължаващи вече почти тридесет го дини, определят период достатъчно дълъг, за да се направи безпристрастен и задълбочен анализ на постигнатите резултати и допусна ти слабости. Очевидно е, че военната рефор ма не е самоцел. Тя е оправдана само в този случай, когато води до укрепване на военната безопасност на страната, не само в текущия период, а и с оглед на възможните промени на геополитическата среда в течение на един продължителен бъдещ период. Това, че воен ната реформа е била належаща, е извън вся какви съмнения. Могат да се изброят доста тъчно обективни причини за това: – настъпили геополитически изменения в региона и света; – характер на съвременните военни кон фликти; – съществени изменения в средствата и ме тодите за подготовка и водене на съвре менни войни и военни конфликти. 27

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Обикновено разгромът на военната ни наука се свързва с промените във военнонаучната об ласт от 1999 г. и се забравят, или не се отдава дължимото на случилото се през 2008-2009 г., което остава някак скрито за страничния на блюдател. Не е тайна, че до промените на стра ната от края на 1989 г. е съществувала добре изградена и адекватно функционираща сис тема за научно осигуряване на развитието на въоръжените ни сили. С тези процеси са били ангажирани както национални научни органи зации, в това число институти на Българската академия на науките, така и военните научни организации и висшите военни училища. Ядро на системата за научно осигуряване на разви тието на армията са били два мощни, ползващи се с висок авторитет сред научната ни общност, научноизследователски института – Военният научнотехнически институт и Военният научно изследователски институт на Генералния щаб на Българската армия. Ръководството на науч ноизследователската дейност се е извършва ло от Научнотехническо управление, Научното управление на ГЩ на БА и от отдел„Механиза ция и автоматизация управлението на войски те“ на Генералния щаб на армията. През 90-те години на миналия век се извърш ват безпрецедентни промени в армията, кои то, както и промените в държавата през същия период, носят всички признаци на катастрофа. По отношение на армията, всичко се обосно вава като„стемеж тя да стане модерна, значи телно по-малобройна, но по-боеспособна“. Факт е, че„придобиването“ на посочени по-го ре екстри се извършва при пълно отсъствие на военнонаучна експертиза. А хората, които извършват промените в армията, в преобла даващата си част, са били далеч от реалните ѝ проблеми и от предизвикателствата във во енната област. В навечерието на значимите промени в Бъл гарската армия, стартирали през 2001-2002 г. мозъчният тръст на армията, т.е. на българска та военна наука, който е концентриран в Ин ститута за перспективни изследвания(ИПИО) наброява през 2000 г. едва 25 човека, вместо около 600 души научен потенциал в средата на 1999 г. Съкратени са огромен брой висококва лифицирани научни работници, голяма част от тях с докторски степени и хабилитирани. Заедно с промените във военнонаучната сфе ра са извършени и промени във военнообра зователната област. Отсъствието на реална политика от страна на Министерството на отбраната и поради субективни действия на част от ръководството на Националния вое нен университет„Васил Левски“ възникват съ ществени трусове във военното образование, касаещи учебни програми, преподавани дис циплини, организация на учебната дейност, кадрови състав на Университета. Военна кадемия„Георги Стойков Раковски“, която в голяма степен съхранява създадените за над 100 години богати традиции и дух, вече не е търсена от Правителството, Министерството на отбраната и подчинените му структури за из работване на научни експертизи и становища, свързани с промените в Българската армия и в сектора сигурност като цяло. Това влияе отри цателно както на извършващото се в армията, така и на развитието и израстването на науч нопреподавателския състав на Академията. Периодът 2000-2008 година е свързан с разви тие на Института за перспективни изследва ния за отбраната като основно научно завено на Министерството на отбраната за извърш ване на научни изследвания за нуждите на Българската армия. Институтът е трябвало да запълни възникналата тогава загуба на близо 90% от научноизследователския състав на ар мията. Следва да се отбележи, че той успява бързо да се наложи като авторитетна научна организация със значим принос за модерни зацията на армията. За голямо съжаление, ръ ководството на Военна академия„Г. С. Раков ски“, което встъпва в длъжност през 2008 г., не се оказва на необходимата висота, за да про дължи развитието на ИПИО. За това„спомага” и тогава встъпилото в длъжност ръководство на Генералния щаб на Българската армия. В крайна сметка, през 2009 г. ИПИО губи висо коквалифицираните си специалисти, изчезват 28

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА основни направления за научно осигуряване на отбраната, престават да съществуват на учноизследователските му лаборатории. По степенно Институтът се превръща в структура със съмнително значение за развитието на армията. Това се вижда както от тематиката за научни изследвания, получените резултати и подготовката на днешния му личен състав. Специфичните особености, които определят ха рактера на съвременната епоха, налагат необ ходимостта от предприемане на спешни мерки за разработване на адекватни военнотеоретич ни разработки, без които реформата в армията се превръща в цел сама за себе си. Характерът и обхватът на военнонаучните изследвания се определят от същността и дълбочината на на лежащата трансформацията на Въоръжените сили. Системата за научни изследвания в об ластта на отбраната трябва да позволява пла ниране и извършване на комплексни научни изследвания, които да обхващат целия спектър на трансформационните процеси: – мисия, задачи, структура и състав на Въ оръжените сили; – методи, средства и системи за управление на войските и оръжията; – военна техника и въоръжение; – военни имущества и екипировка; – човешки фактор; – нетрадиционни противоборства – инфор мационни, икономически и др. Очевидно е, че военната наука трябва да очер тае новите тенденции и да дефинира конкретни решения за един дългосрочен план, като акцен тира своето внимание главно върху базовите научни изследвания, които да доведат до ново качество на Въоръжение сили, съответстващо на настоящите и бъдещи предизвикателства. Военната наука е призвана да осветява реал ните и ефективни пътища и средства за осигу ряване на военната безопасност на страната, а не да е средство за подражание на полити ката на отделните политически партии, нами ращи се на власт или в опозиция. Военната наука не прави политика, а, както всяка наука, нейните задача е да разкрива закономернос ти в обективната реалност, с оглед на форми ране на правилни решения за осигуряване на военната безопасност на страната. Едва ли подлежи на дискусия важността на на учното осигуряване на процесите на трансфор мация на Българската армия, за привеждане то ѝ в съответствие със съвременните геопо литически, икономически, социални и техноло гични реалности. И първото, което се набива на вниманието ни е необходимостта от ясна, научно обоснована визия за развитието на ар мията. Необходимо е разработване на концеп туални документи, които да отчитат специфич ните особености на Въоръжените сили, сегаш ното състояние на геостратегическата среда, тенденциите на нейното изменение в бъдеще, съществуващите и бъдещи заплахи. На базата на тях да се разработят дългосрочни и кратко срочни планове за научно осигуряване на раз витието на Българската армия, В тази връзка, не може да не се отбележи една тенденция за свеждане на военнонаучните изследвания основно до решаване на акви зационни проблеми. Военната аквизиция е важен елемент за функционирането на арми ята, както в мирно, така и във военно време, но проблемът с научното осигуряване на раз витието на армията е значително по-сложен и комплексен. В действителност има не малко изказани становища, които свеждат научното осигуряване на отбраната единствено до реша ване на аквизационни задачи и то, в повечето случаи, от частен характер. В този случай воен ната наука се разбира като елемент от посред ничеството между МО и съответния произво дител или доставчик на отбранителен продукт, най-често от типа на отделни образци въоръ жение, военна техника, имущества и пр. Незна нието на същността тук е повече от очевидно. Научното осигуряване на отбраната е сложен и комплексен проблем, многократно надхвър 29

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА лящ проблемите на отбранителната аквизиция, дефинирането на частни или комплексни из исквания към въоръжение, военна техника или екипировка. Ето защо е недопустимо, когато се говори за развитие на системата за военнона учни изследвания проблемите да се свеждат единствено до решаване на частни технически проблеми. Това е едностранна позиция и тя не съответства на общосистемните тенденции на съвременното развитие на войната в процеса на нейната трансформация като обществено явление и на произтичащите от това проблеми за развитието на Въоръжените сили. Днешният смисъл в областта на научното осигу ряване на отбраната е в необходимостта от из вършване на комплексни научни изследвания във военната област за решаване на дългосроч ни проблеми(представляващи интерес за пери од от 10-15 години) и минимално ангажиране на научния потенциал с частни задачи, които утре, в голямата си част, няма да са актуални. Проблемите на научното осигуряване на от браната не са в създаване на нови админи стративни структури със съмнителен ефект, а в съсредоточаване на основните усилия за приоритизиране на необходимите способ ности и максимално ефективно използване на наличния научен потенциал на армията за извършване на комплексни научни изследва ния, свързани с развитието на Българската армия, привличане на националния научен по тенциал, по подходящ начин, за решаване на научни проблеми в интерес на Въоръжените сили и създаване и развитие на съвременна система за подготовка и възпроизводство на научноизследователски кадри. И всичко това при максимална икономия на финансови и материални средства. Във връзка с гореизложеното, предложения за развитие на системата за научни изследва ния за нуждите на отбраната могат да се счи тат за целесъобразни, ако отговарят на след ните условия: • да са в съответствие със законовите нор ми на страната; • да позволяват консолидация на науч но-изследователския и научно-препода вателския потенциал на Министерство то на отбраната; • да водят до ограничаване на администра тивен и обслужващ персонал; • да осигуряват по-добри възможности за извършване на комплексни научни из следвания без необходимост от допълни телно кадрово осигуряване; • да осигуряват по-добра система за разви тие и възпроизводство на научни кадри; • да спомогнат за развитието на изследова телската и лабораторна база; • да спомагат за по-доброто информацион но осигуряване на научноизследовател ската дейност; • да не допускат реализирането на коруп ционни схеми. Днес все още се проявяват редица проблеми, които се нуждаят от спешно решаване. На пър во място, това е по-тясното обвързване на на учната тематика с конкретните задачи, свър зани с развитието на Българската армия. Това ще изключи всякакви елементи на хаотичност при планиране на научноизследователската дейност, ще спомогне за по-ефективното ѝ финансиране и ще създаде нужните условия за по-ефективно използване на научния ни по тенциал. А на самия научен потенциал следва да се гледа като на национално богатство. Много е необходимо да се направи за създа ване на адекватна на съвременните условия система за развитие и възпроизводство на на учни кадри. И в случая не трябва да се забра вя, че занаят се учи при майстор. Затова под готовката и развитието на младите научни ра ботници трябва да става в условия, при които по-старото поколение да предава своя опит, знания, умения и традиции на по-младите. 30

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Нужно е да се обърне особено внимание на ефективното използване на националния на учен потенциал за решаване на научни про блеми, свързани с трансформацията на Бъл гарската армия. Нужно е да се търси по-голяма ефективност, от гледна точка на конкретните ползи за ар мията, при международното ни сътрудничест вото в сферата на научните изследвания за отбрана и сигурност. Светът не стои на място. Проблемите на на ционалната ни сигурност, военната съставля ваща на тази сигурност в частност, днес са такива, че изискват всестранното им научно осветяване. Тези проблеми, от своя страна, пряко са свързани с организацията, управле нието, въоръжението на армията, с човешките ресурси и решаването на социалните пробле ми. Бързината, с която войната се трансфор мира като социално явление, съвършенно но вите форми, които тя придобива, се нуждаят от неотложно научно осветляване. В днешни те условия научните резултати е нужно да се внедряват с минимум загуба на време. Всичко това изисква единна система за планиране и извършване на научноизследователска дей ност за нуждите на отбраната и внедряване на получените резултати. Необходимо е всестранно изучаване на про мените във военната област в исторически, социален и организационен аспект. Нужда ем се от задълбочено изследване на новите форми на силово въздействие, като информа ционни, информационно-психологически и пр. Трябва да насочим усилията си към високите технологии: високоточни оръжия, информа ционни технологии, радиоелектронна борба и всичко друго което определя революцията в сферата на средствата за въоръжена борба. Днес ефективността на реформите в армията в голяма степен зависят от научното им оси гуряване, от умението на управляващите да използват военната ни наука. От своя страна, самата система за научно осигуряване на от браната и националната сигурност се нуждаят от непрекъснато развития и усъвършенства не. Но развитие не под формата на псевдоре форми, а като резултат от задълбочен анализ на условията, целите и задачите на военната наука и съхраняване и развитие на всичко по ложително, създадено до сега. Науката има свои принципи на управление. И дали тя е свързана с решаване на нужни те за отбраната и националната сигурност проблеми или не, тези принципи са едни и същи. И те, в общи линии, могат да бъдат сведени до следното: – повишаване на ролята и мястото на базо вите научни изследвания, които за услови ята на армията са свързани с получаване на научен продукт, целящ постигане на ново качество на Въоръжените сили, съот ветстващо на новите реалности в света и около нас; – освобождаване на научните звена от из вършване на рутинни дейности, тангира щи с научните, но непредставляващи по същество такива; – отказ от грубо и недопускане на некомпе тентно администриране на научната дей ност с акцентиране на управлението на същата, с отчитането на мнението на на учните кадри, с особена тежест на хабили тираните научни работници и особено на професорите и докторите на науки; – създаване на единно научно простран ство, обединяващо научния потенциал на армията с националния научен потенциал. Когато говорим за военната наука, заслужава си да обърнем особено внимание на ролята и мястото на Военна академия„Г. С. Раковски“. Независимо от трудностите на така наречения преход и огромния брой действия през 90-те го дини на миналия век, които учудват със своята некомпетентност и престъпна безотговорност, Военна академия“Г. С. Раковски” успя не само да се съхрани като висше училище, но и да се развие и утвърди като уникален център за об 31

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА разование и научни изследвания в областта на отбраната и националната сигурност. Успешното развитие на едно висше училище е следствие от много фактори: – създадени и развити традиции и тяхното непрекъснато обогатяване; – наличие на високо подготвени научни кадри и развитие на научния потенциал; – привличане на авторитетни учени, с дока зана национална и международна значи мост в преподавателската и научната дей ност; – развита система за подготовка и възпро изводство на научни кадри; – непрекъсната грижа за авторитета на ор ганизацията и пр. Днес това е съхранено и има всички условия и в бъдеще да се развива във Военна академия “Г. С. Раковски”. Може би е време да се разширят сферите на дейност на Военна Академия“Г. С. Раковски”, като да не се ограничават единствено с про блемите на военната компонента на сигур ността, а да се разпрострат и върху пробле мите на националната сигурност в целия им спектър. Академията има ресурс за това и времето вече го изисква. Развитието на армията може да бъде успеш но, ако се опира, освен на всичко останало, и на два основни фундамента: образование във военната област, чрез което се инвестира в бъдещето и научни изследвания, чрез които се обосноват промените в структурата и въоръ жението на армията в контекста на съвремен ните реалности. Звената, които извършват об разователната и научна дейност са обвързани тясно в изпълнението на функционалните си задължения и са мястото, където е съсредото чен научният потенциал на въоръжените сили. Ето защо, създаването на единна система за образование и научни изследвания във воен ната област и създаване и поддържане на ат мосфера за подпомагане на творческия процес е ефективен път за решаване на належащите ни проблеми, свързани с научното осигуряване на трансформацията на Българската армия. 3.2 Изводи и предложения Изводи Анализът на политиката, организацията, упра влението, обхвата на военно-научните изслед вания в условията на Българската армия през последните няколко години показват, че е на лице тревожна тенденция на понижаване на ефективността на системата за научно осигу ряване на отбраната. Според нас, основните причини са в няколко насоки. На първо място трябва да се отбележи, че науч ните изследвания, свързани с отбраната и сигур ността, не се обвързват с изграждането и разви тието на способности на въоръжените сили. На второ място е важно да се посочи, че през последните години ръководството на Минис терството на отбраната не разглежда воен но-научните изследвания като един от най-ва жните аналитични инструменти при приема нето на решения по проблемите на военното строителство, с всички произтичащи от това последствия за Българската армия. Промени те във въоръжените сили не са съпроводени с развитие на военнонаучните организации, с разработване и изпълнение на дългогодишен план за военнонаучни изследвания, с разви тие на научния потенциал на армията. Трето, игнорира се в голяма степен национал ният научен потенциал. Не се привлича воен ната наука за предотвратяване на корупцион ни схеми и практики. Четвърто, сегашната система за военнонауч ни изследвания не съответства на днешните предизвикателства, най-малко поради след ните реалности: 32

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 1. Налице е явно несъответствие на систе мата за научни изследвания за нуждите на отбраната със световните тенденции и практики за обединяване на научноизсле дователската и образователната дейност в рамките на системата за висше образо вание. Пренебрегнато е изискването на Европейския съюз за единство на образо вание, иновации и научни изследвания. 2. Не е създадена необходимата нормативна уредба, която да позволи на научноизследо вателските звена във въоръжените сили да функционират пълноценно и в интерес на си гурността и отбраната. Очевидно е, че в Ми нистерството на отбраната не е имало жела ние или потенциал за ефективно управление. 3.	 Налице е неефективното изразходване на финансовите средства от бюджета на Министерството на отбраната, предназ начени за финансиране на изследвания та и технологиите. 4. Не са определени приоритетите и насоките за развитие на науката и научните изслед вания, свързани с развитието на Българ ската армия. 5. Налице са огромни трудности в развитието и възпроизводството на научни кадри за системата на Министерството на отбраната. 6. Налице са съмнения за използване на на учните кадри на за прикриване на коруп ционни практики. Предложения На основата на посочените констатирани не достатъци считаме за целесъобразно да бъ дат извършени следните дейности: 1. Да се пристъпи към възстановяване на единното научно пространство, което ще доведе до: o Реализиране на икономически ефект, по ради нефинансиране на несвойствени с научните изследвания дейности и дубли ране на административни такива. o Възможност за използване за целево финансиране на конкретни, нужни за раз витието на армията научноизследова телски проекти(свързани с развитието на съществуващи и придобиване на нови способности на въоръжените сили), чрез използване на тези финансови средства, които в момента се използват за заплати на служители, несъздаващи научен про дукт(около 94% от средствата за изслед вания и технологии от бюджета на Минис терството на отбраната). o Възможност за ефективно използване на националния научен потенциал и до органи зиране на международното сътрудничество с отчитане на конкретните ползи за Българ ската армия. o Ефективно информационно осигурява не на научноизследователската дейност посредством използване на богатия биб лиотечен фонд на Военна академия„Г. С. Раковски” и развитата ѝ система за инфор мационно осигуряване. o Възможност за самофинансиране на част от научноизследователската дейност и раз витието на научноизследователската база. o Пълно привеждане на системата за науч ни изследвания за нуждите на отбраната в съответствие със законовата уредба на образованието и развитието на акаде мичния състав. 2. Да се извършат необходимите промени в организационната структура на Министер ството на отбраната, за да се неутрализи ра действието на субективните фактори, определяли предишната политика на Ми нистерството на отбраната и да се преодо леят съществуващите слабости, свързани с управлението и финансирането на воен но-образователната система и научно-из следователската работа. 33

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 4. Четвърта глава Развитие на социалната политика и реинтеграцията на военнослужещите в обществото. Пламен Халачев Този доклад разглежда една изключително важна област от обществените отношения –СОЦИАЛНА ТА, която диктува поведението на индивидите и значителни обществени кръгове, предизвиква со циални и политически катаклизми, печели и губи избори и даже причинява въоръжени конфликти. В едно кратко изложение е невъзможно да се об хванат всички аспекти и проблеми на социална та политика, а и целта на ЦИПСО е преди всичко да стимулира дискусия по тази тема с цел форму лиране на по-рационални виждания по нея. 4.1 Анализ на сегашната социална политика на МО Какво е социалната политика и какви са осо беностите ѝ във въоръжените сили? Най-об що – тя е специфична дейност за регулиране на социалните отношения между различни по своето социално положение субекти. В докла да за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2017 г. се посочва, че„основни демо тивиращи фактори по отношение на личния състав във въоръжените сили бяха: ниското възнаграждение, несъответстващо на натовар ването, отговорността и житейските трудности за семействата на военнослужещите, състоя нието на здравното осигуряване, жилищното осигуряване, социалната политика в армията и кадровото развитие на военнослужещите“ 21 . Като се има това предвид е необходимо да се посочи, че целите на социалната политика във въоръжените сили за осигуряване на съответ стващ на задълженията и отговорностите жиз нен стандарт на военнослужещите включват: • заплата; • жилище; • условия на труд; • обучение; • медицински грижи; • пенсиониране. Фиг. 15: Цели на социалната политика 21. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили 2017 г., стр. 47 34

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Какво е състоянието на основните социални фактори у нас? Както вече бе посочено, заплащането е не адекватно. Базата за формиране на запла тата на военнослужещите продължава да бъде 380 лв.(под минималната от 510 лв.), при което войнишката заплата е 680 лв.(виж източник 21). Къде в националната градация се намира во енната заплата(фиг. 16)? Фиг. 16: Сравнение на заплатите в различните сектори Минимална заплата за страната- 510 и средна 1175 лв. за 2017 г. Една от търговските вериги чрез широко разпространена реклама предлага заплата от 1260 лв. 22 При анализа на тези факти се установява, че войнишката заплата е малко над минимал ната, значително под средната за 2017 г. и двойно по-малка от ниско квалифицираните длъжности в търговските вериги. При това състояние на заплащането не е учудващо, че няма опашки от кандидати за служба пред во енните окръжия. Жилищно осигуряване също е недостатъчно. Над 4000 са нуждаещите се от жилища към май 2018 г. В настоящите условия и при тази норма тивна база жилищният проблем е нерешиим. Този извод се налага най-вече поради липсата на каквито и да са опити от страна на Министер ството на отбраната за промяна на ситуацията. Другият важен компонент на социалната по литика е създаването на подходящи условия на труд. А условията на труд във въоръжени те сили са различни както по отношение на инфраструктурата, така и по отношение на бойната подготовка. Не е съвсем маловажен и фактът, че в много случаи условията на труд са вредни, а понякога и опасни за здравето. По разбираеми причини условията на труд не могат да бъдат избирани от военнослужещите и следва да се компенсират в съответствие с характера на работната среда(фиг. 17). 22. https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/03/11/3143797_lidl_ bulgariia_tursi_300_kasieri_v_sofiia_s_1260_lv/ 35

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Фиг. 17: Условия на труд във въоръжените сили Обучението има съществена роля в социална та политика на Министерството на отбраната. От една страна, то е свързано с кариерното развитие на военнослужещите, но от друга страна е важно и за реинтеграцията на осво бодените от служба офицери, сержанти и вой ници. От тази гледна точка може да се посочи, че за военнослужещите съществува относи телно добра система за обучение. За семей ствата на военнослужещите такава, обаче, не съществува. Медицински грижи. За военнослужещите се полагат необходимите здравни грижи. Как, оба че, стои въпросът с военнослужещите от запа са и резерва? Военна болница разполага с четири болнични бази в страната. Компактните маси резервисти, обаче, се намират в отдалечени от тях райони. За хора, нуждаещи се от медицинска помощ, да пропътуват от Кърджали до Пловдив или от Русе до Варна е проблематично, а понякога и невъзможно. При това състояние, на бивши те военни не остава нищо друго, освен да се обърнат към местната болница, която обаче е ООД – търговско дружество. Там няма милост, съчувствие, човеколюбие. Единствено звънът на презрения метал(за тези, които го имат!) е този, който може да им помогне в някаква сте пен. И няма библейска сила, която да изгони търговците от храма на Ескулап. В допълнение на всичко това: • Въведена е възраст за пенсиониране 52 г. 10 месеца, респективно 42 г. 10 месеца за летателния състав, парашутистите и водо лазите. • Стажът за пенсия – удължен от 25 на 27 г. • Отпаднало е правото на закупуване на жи лище от МО. • Отпада безплатното ползване на военните клубове. 23 Човек и добре(и дълго) да служи се уволнява в очакване на достойно признаване на неговия труд под формата на заслужена пенсия. Тук бившият военнослужещ се сблъсква с не пробиваема административна стена с таван 23. https://www.mod.bg/bg/doc/zakoni/20171024_ZOVS_RB.pdf 36

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА на пенсията и няма сила, която да разбие сте ната и събори този таван. За 50 години човечеството събори Берлинска та стена, но още толкова няма да стигнат за да падне таванът на пенсиите. Тогава накъде – на частния пазар? Какви са алтернативите пред някогашния за щитник на ценностите на свободата и демо крацията(фиг. 18)? Фиг. 18: Перспективи за реализация на военнослужещите Първата и най-вероятна е да постъпи на рабо та като охранител. В резултат на това, Бълга рия разполага с най-образованите и интели гентни охранители. Друга възможност са строителните обекти, ако здравето позволява. В редки случаи бившият военнослужещ може да попадне в мениджмънта на фирма. Адаптирането към частния пазар, обаче, налага реинтеграция в обществото. Защо е необходима? Необходима е поради уникалността на воен ната(и особено на офицерската) професия – нея я няма на частния пазар. Първа частна армия няма – и слава богу – ина че най-добрите кадри щяха да избягат там и некомплектът на армията би бил още по-голям. Реализацията на този процес, обаче, е с про тивоположен резултат и има демотивиращият ефект – потомците на един изтребител и на стоящ охранител със сигурност ще обърнат гръб на бащината професия и ще си потърсят по-добро бъдеще, за да не преживеят същите или още по-големи социални разочарования. 4.2 Резултатите от нейното прилагане Некомплектът на военните формирования е 22%, а за доброволния резерв – 83%. Нисък е интересът към военната професия и – нещо много опасно – снижава се интелек туалното ниво на все още постъпващите в ар мията млади хора. Какво е 22% в организационни единици(фиг. 19)? 37

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Фиг. 19: Отражение на социалната политика върху некомплекта Танкова и механизирана рота – 1/3 от екипа жите на бойните машини ги няма, т.е. 1/3 от Сухопътните войски липсват. Какви са рисковете? Най-голямата опасност е заблудата, че когато има пари армията за кратко време ще възста нови своите способности. Нека да допуснем невъзможното – че бюдже тът от утре се утрои и ние увеличим незабавно трикратно заплатите – лелеяна мечта за все ки началник на отбраната и командир на вид въоръжени сили. Да допуснем, че блъскайки се с лакти инвести тори нахлуят в страната и за кратко време по строят апартамент за всеки войник, сержант и офицер и превърнат военните бази в аналог на военноморското училище в Монтерей – Ка лифорния, заемащо първо място по критерий „Желано място за служба“ в САЩ. Ако това се случи, ще имаме ли боеспособна армия? За съжаление не. Това е дълъг период(годи ни). А дотогава? Рисковете никак не са малки, а печалният ис торически опит е в изобилие. В недалечната история могат да се открият редица примери за това колко бързо са еска лирали конфликтите тук на Балканите и как са се превърнали в многолетно кръвопролитие с последствия за десетилетия напред? Как съседи и приятели, съжителствали в про дължение на много поколения, са се избивали едни други съвсем неотдавна. И ако армията потрябва на кого ще се разчита? На резолюциите на Съвета за сигурност на ООН? На Чл. 5 от Вашингтонския договор? Да – трябва да се разчита и на тях, но резо люциите на Съвета за сигурност са по-убеди телни, когато зад тях стоят добре подготвени и боеспособни въоръжени сили. Член 5 от Вашнигтонския договор също се материализира с въоръжени сили. Ако всяка страна реши, че ще разчита единствено на него, то тогава ЕС ще остане без въоръжени сили. Много въпроси- малко отговори! Анализирайки всички тези обстоятелства – редно е да се обърнем и към материалните измерения на социалната политика – бю джета 24 (фиг. 20). 24. file:///C:/Users/Silvia/Downloads/Proekt-ZDBRB-2018%20(1).pdf 38

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Бюджет 2018= 1 193 319 000 лв. Капиталови – 5% Текуща издръжка – 17% Административни – 1.5% Личен състав – 76% Фиг. 20: Бюджет за отбрана На пръв поглед той изглежда оптимистично – 76% за личен състав. Както винаги обаче, дяволът е в детайлите – от този(1 млрд. 193 млн. 319 х.) бюджет за личен състав, който носи бойни способности, отиват 598 413 000 лв или 50.1% от бюджета, което не е приемливо. Въпреки че очевидно е мислено за оптимиза ция на разходите, няма как да не отбележим няколко бюджетни аномалии, които привли чат вниманието: Например: за„Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска” са за делени 213 871 400 лв. – 1/6 от бюджета. Бюджетът на Военна полиция е 27 348 000 лв. Кметът на Созопол със сигурност завижда на Военна полиция, тъй като общината трябва да се вмества в по-сктромната сума от 25 млн. лв годишен бюджет. Имa и някои възмутителни анахронизми от 19 век – политиката на кочияшите(служебните шофьори). Сега, когато автомобилът е хар дуър и периферия на компютрите на Робърт Бош, Панасоник и Лукас и ако не му се пречи, той сам се движи – да се държат на щат една кохорта шофьори е разточителство. Вярно е, че от социална гледна точка това са работни места, но МО не е социално минис терство и при съществуващите бюджетни рестрикции следва да цени и оползотворява ефективно всеки лев на данъкоплатците. Това са само някои щрихи, но ако се разрови по-детайлно в бюджета, без съмнение ще се намерят и други. 39

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Въпреки че прилагането на чужд опит не ви наги е възможно, все пак си струва да се пог ледне как се решават социалните проблеми в някои от страните, членки на ЕС и НАТО. Румъния Служебно жилище, а при невъзможност ком пенсация в размер на 25% от месечната за плата на военнослужещия. При преместване в друг гарнизон военнослуже щият получава една преводна заплата и 25% от нея за всеки член от семейството, както и сред ства за транспорт. Пенсията е 60% от базата за изчисляване за нормални условия, към която се прибавят различни проценти за всяка прослужена го дина в зависимост от стажа. Военнослужещите от запаса и членовете на техните семейства имат право на безплатни медицински грижи. Гърция Ведомствено жилище, а в случай че такова липсва, свободният наем се заплаща в пълен размер за приграничните райони и островите и частично за централната част на страната. Условията за пенсиониране и размерът на пенсиите на военнослужещите са както за всички държавни служители, плюс добавки за условията на служба. Медицинското обслужване във военните болни ци на кадровите военнослужещи и запасните, както и на техните семейства, са безплатни. Германия Безплатна квартира. При уволнение военнослужещите запазват жилището си. Размерът на пенсията достига до 75% от за платата. Унгария Пенсията на военнослужещия достига 65% от последната брутна заплата. При стаж над 26 години размерът на пенсия та на военнослужещия нараства с 1% за всяка прослужена година и може да достигне до 81% от заплатата. Здравното осигуряване е смесено, като дей ностите, свързани с болничната база и използ ването ѝ се финансират от военния бюджет, а лечението и рехабилитацията се покриват от компанията“Унгарско здравно застраховане“. Какво ние можем да си позволим при настоя щите бюджетни рестрикции? Както в политиката и дипломацията – социал ната политика е изкуство на възможностите. Необходим е по-добър баланс на инвестиции те между: • хората; • въоръжението и техниката; • бойната подготовка; • инфраструктурата. Ударението тук естествено трябва да бъде върху хората в отбраната. 4.3 Предложения Необходима е промяна на базата за изчисля ване на заплатите на военнослужещите, като тя се увеличи от 380 на 510 лв. Други варианти са свързани с увеличаване на коефициентите за формиране на заплатата или въвеждане на заплата за длъжност, което е по-справедливо. Подходи към жилищната политика – пред приемане на промени в нормативната база, 40

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА позволяващи използването на средства от търговската дейност на МО за осигуряване на квартири. Използване на публично-част ното партньорство. Осигуряване на предвидимост в кариерното развитие на военнослужещите. Понеже тради ционното оправдание е липсата на пари- тук поне не са необходими средства, а по-добра организация. Още повече, че това е правено в миналото при многократно по-голяма армия и няма причини този опит да не се приложи и сега. Създаване на гъвкава и ефективна система за социална адаптация – полезен би бил опитът на Англия и Франция, където последните две години от службата си военнослужещите се обучават за работа в гражданския сектор Система за пенсиониране следва да бъде: – социално справедлива; – без условности(таван на пенсиите); – дългосрочно устойчива. Необходими са промени в нормативната уред ба за гарантиране на безплатен достъп на пен сионираните военнослужещи и техните семей ства и служещите в доброволния резерв до военните болници и санаториуми. В крайна сметка от нея – от социалната по литика- зависи сигурността на европейското общество. И тази сигурност се крепи на изброените дотук социални стълбове, които обществото трябва да гарантира на въоръжените сили. А какво е сигурността – според Джоузеф Най: „Тя е като кислорода- не се интересуваме от него, когато го има в изобилие, но ако само за миг започне да намалява, ние вече не мислим за нищо друго.“ 41

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 5. Пета глава Подходи и мерки за решаване на проблемите с некомплеката и резерва във въоръжените сили Георги Цветков В условията на динамична и бързо променяща се среда за сигурност, въоръжените сили трябва да са готови да участват в широк спектър от кризи и конфликти в рамките на Общата европейската отбрана. Военнослужещите ще се налага да рабо тят в динамична среда в тесен контакт с различни коалиционни съюзници, както и с представители на цивилни правителствени и неправителствени организации. Освен това, те трябва да умеят да оперират с новите по-сложни технологии, които навлизат във въоръженията и техниката. Това изисква армията да е окомплектована с подгот вен и мотивиран личен състав. Затова и кадро вото осигуряване е толкова важно. Това е и едно от основните изисквания за постигане на успех в операциите. В последните години обаче, въ оръжените сили в почти всички страни с профе сионални армии все повече се сблъскват с труд ности при набирането и задържането на военно служещите. Този проблем е свързан с различни причини, произтичащи от ситуацията на пазара на труда, конфликта между военните ценности и ценностите в обществото, съдържанието на военната служба(напр. заплата, система за ка риерно развитие, географска мобилност, лошите условия на труд и др.), както и от управлението на процесите по набиране, подготовка и задържане на военнослужещите. 5.1 Състояние на окомплектоването с личен със тав и анализ на средата Сериозни затруднения с набиране и задържане на военнослужещи има и Българската армия. В доклада за състоянието на въоръжените сили като един от основните проблеми на армията е посочен некомплектът от личен състав. Към на стоящия момент той е над 22%. Сухопътните вой ски са с най-висок процент некомплект от личен състав над 25%, а за някои техни формирования некоплектът достига от 30% до 50%. Основният не достиг е на войници – 30% и на офицери – 20%. Не комлектът от личен състав за ВВС е 15%. От него – офицери- 16%, сержанти- 11%, войници- 16%. Не комплектът от военнослужещи за ВМС е над 15%, като некомплектът на офицерския състав е 16%, на старшинския състав 17% и на матроси 13%. Проблем има и с окомплектоването на добро волния резерв. Той е в състав от 3000 резер виста и има за задача да доокомплектова ак тивните сили. До момента той е окомлектован на 17%. Резервистите не са структурирани в отделни организационни единици, а са разпре делени между видовете въоръжени сили. Кан дидатите се набират от цялата страна, незави симо къде е дислоцирано военното формиро вание. Поради тази причина, тези 17% набрани резервиста в повечето случаи не се привличат за подготовка във войсковите единици, в които са назначени на длъжност. При така приетия модел за набиране и използване на добровол ния резерв, той се оказва почти неизползваем. От анализа на окомплектоването на въоръже ните сили може да се направи извода, че с този си личен състав те не са в състояние да изпъл няват в пълен обем своите мисии и задачи. За да могат да се предприемат адекватни и ефек тивни мерки, трябва да се разкрият причините, довели до това състояние на армията. Това може да стане с помощта на системния подход. Систе мата за набиране и задържане на личния състав се състои от следните елементи: дирекция„Упра вление на човешките ресурси в отбраната“ и ди рекция„Социална политика“ на стратегическо ниво, кадровите органи на оперативно и такти ческо ниво и военните окръжия. Тези елементи осъществяват дейности по: привличане, подбор, подготовка, кадрово развитие, задържане, осво бождаване и работа с резервистите и ветераните. Системата функционира при определена външна и вътрешна среда, оказваща влияние както вър ху елементите, така и на връзките между тях. Анализ на външната среда. Тя се определя от наличния кадрови ресурс, здравния статус на кандидатите, образователния ценз, конкурен тоспособността на МО на пазара на труда и за коновите разпоредби. 42

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Кадровият ресурс е от първостепенно значе ние за попълване на армията с личен състав. За да се осигури качествено попълване на една длъжност, трябва да бъдат привличани не по-малко от 3 до 4 кандидати. С настъпилия в страната демографски срив, обаче, броят на кандидатите за военна служба значително намаля. На графика 1 е посочен броят на но вородените по години от 1980 г. до 2017 г. От анализа на данните се вижда, че броят на въз можните кандидати за военна служба мъже и жени от 1980 г. до 2017 г. е намалял два пъти. 140 120 100 80 60 40 20 0 1980 1990 Фиг. 21: Демографски показатели на броя родени по години(1980-2017 г.) 2007 2017 Независимо от това, че броят кандидатите за слу 6 ж 0 ба в армията намалява през 2010 г., дру гият фактор от външната среда, Законът за отбраната и въоръжените сили, е променен и го 5 р 0 ната възрастова граница на кандидатите за войнишки длъжности е намалена от 32 на 28 години. С тази промяна броят на кандида 40 тите намалява с още 35%. Следващият фактор от външната среда е 30 образователният ценз. За войници основ но се приемат младежи, завършили средно обр 2 а 0 зование. По данни на Националния ста тистически институт около 35% от имащите право да се обучават в средните училища не зав 1 ъ 0 ршват средно образование. С това гру пата на кандидатите за военна служба нама ляват още повече. 0 1990 1993 Външен фактор е и здравният статус на канди датите. На график 2 е посочен броят на родените от 1990 до 1997 г. които могат да кандидатстват за военна служба. От тях негодни за военна служба са над 20%, поради заболявания, непоз воляващи да се упражнява военната професия. Друг фактор от външната среда, оказващ влия ние върху привличането на кандидати за армия та е нивото на безработица в страната. За пър вото тримесечие за 2018 г. по данни на Евростат безработицата в страната е 5.3%. Наблюдава се и нарастватване на нуждите на обществения и стопанския живот от подготвен личен състав. Частните и държавните фирми предлагат все по-благоприятни и привлекателни условия за работа. Все повече млади хора продължават об разованието и търсят своята реализация. 1996 1997 43

20 0 1980 1990 БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 2007 2017 60 50 40 30 20 10 0 1990 1993 Фиг. 22: Родени за периода 1990-1997 г. От тях годни за военна служба 1996 1997 Променящите се навици и отношения в обще ството, като цяло, също са фактор, който влияе върху набирането. Много хора живеят сами или съвместно с някого. Много от женените военно служещи започват да предявяват все по-големи искания за подкрепа, включително тези, които живеят на семейни начала с някого и имат деца. Все по-малка част от младите военнослужещи ще искат да обвързват целия си трудов живот само с една организация или един работодател. Появява се необходимостта от гъвкава кариера, която да включва установени прекъсвания или възможности за професионален обмен. След професионализацията на армията все по-малко млади хора имат пред себе си ясен семеен мо дел, който да обясни и мотивира необходимост та и достойнствата на военната кариера. Вътрешната среда също оказва влияние върху набирането и задържането на военнослуже щи. Нейни фактори са заплащането на войн ския труд, работната среда и условията на труд, жилищното осигуряване, процедурите по привличане, подбор, обучение и развитие на кадрите, социалните придобивки и др. Голямо влияние върху кандидатие оказва запла щането на войнския труд. В момента заплаща нето се осъществява на основа на базата на еже годно определяното със Закона за държавния бюджет възнаграждение за най-ниската длъж ност, което за 2018 г. е 380 лв. при минимална ра ботна заплата от 510 лв. Въз основа на тези 380 лв., с помощта на коефициенти за офицерите- не по-малко от 2,3; за офицерските кандидати и сер жантите- не по-малко от 1,75 и за войниците(ма тросите)- не по-малко от 1,6, се определя заплата за длъжност. Формулираната по този начин за плата на войниците възлиза на 680 лв. Друг фактор е работната среда и условията на труд във военните формирования. Тя в много от формированията не съответства на изискванията. Поради това, в повечето случаи условията на труд демотивират и отблъскват военнослужещите. Следващият фактор са жилищното осигурява не на военнослужещите. Възприетият подход да се изплаща определена сума за наем на жи лище, която в повечето случаи не съответства на реалния наем, също се отразява негативно както на привличането, така и на задържането на военнослужещите. 44

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Проблеми създава и процедурата за подбор и приемане на военна служба. Въведени са реди ца бюрократични пречки, които изискват израз ходване както на финансови, така и на времеви ресурси от кандидатите. Такива са медицинско то освидетелстване за годност за военна служ ба, оценка на психологичната пригодност на кандидатите и свидетелство за съдимост. Об щият набор от документи, които трябва да пред стави кандидата, са около 12 на брой. Следващ фактор са социалните придобивки. Те включват: обезщетения и компенсации; социал но осигуряване; пенсионно осигуряване; здравно осигуряване; социално подпомагане; застрахова не; социална адаптация; отдих, възстановяване и спорт на военнослужещите и техните семейства, обещетение за условията на труд и др. Общи ят брой на социалните придобивки през 2009 г. бяха 28. През 2010 г. в по-голямата си част бяха премахнати, а други намалени. Тези промени се отразиха негативно върху нормалното функцио ниране на войсковите формирования. От направения анализ на външната и вътреш на среда за функциониране на системата за привличане и задържане на военнослужещи те могат да се направят следните изводи: 1. Настъпили са значителни промени както във външната, така и вътрешната среда, които оказват негативно въздействие върху всички елементи на системата за набиране и задър жане на военнослужещите и резервистите. 2. Във външната среда са се появили нови фактори като демографския срив, намаля ване на безработицата и промените в нави ците на обществото по отношение на реали зацията, които не се отчитат от системата. 3. Основните промени във външната и вътреш на среда могат да се прогнозират с тенден ция за продължително въздействие върху системата, което изисква тяхното отчитане. След анализа на външната и външна среда е необходимо да се направи кратък структурен и функционален анализ на системата за набиране и задържане на военнослужещи и резервисти. Нейни основни елементи са кадровите органи, дирекцията за социална политика и военните окръжия. Основно функциите на тези структури са насочени към назначаването, преназначава нето и освобождаване от военна служба на во еннослужещите и резервистите. Анализирайки системата, като цяло се вижда, че тя е непълна и незавършена. Ако сравним сегашната система при професионална армия и тази при наборна та армия, съществени промени не могат да се открият, освен че при наборната армия система та беше цялостна, структурно и функционална изградена в съответствие с целите, които и се поставяха. От структурния анализ на система та се вижда, че липсват определени елементи, а между съществуващите има нарушени връз ки. В системата няма структури за привличане и изследване на резултатите от политиките по набиране и задържане на кадрите. Липсва ясно очертана надсистема, която да ръководи и кон тролира процесите. Системата е децентрали зирана, непълна, със сгрешено целеполагане, нисък коефициент на полезно действие и ос новно администрираща процесите. В нито една от структурите няма ясно определени функции по набирането на личен състав. Така изградена, системата както структурно, така и функционал но, не съответства както на изискванията на професионалната армия, така и на промените в средата за функциониране. В условията на голя ма конкуренция, каквато съществува на пазара на труда,тази система е неефективна и не може да изпълнява ефективно и в пълен обем целите, за които е създадена. Всички слабости, които показва системата при набиране и задържане на военнослужещи, ги показва и при набиране и задържане на резервистите. От направения анализ могат да се направят следните изводи: 1. Системата за привличане и задържане на военнослужещи както структурно, така и функционално, не съответства на профе сионална армия и не може да изпълнява ефективно поставените ѝ цели. 2. На системата липсва структура, която да от чита промените, настъпили във външната и вътрешната среда, поради което настъпват 45

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА сривове в нейното функциониране, водещи до непостигане на поставените цели. 3. Нарушените връзки между отделните еле менти на системата я правят неефективна, трудно управляема и неспособна да реаги ра своевременно на промените. В резултат на извършения анализ на промените във външната и вътрешна среда и на системата за привличане и задържане на кадри, могат да се обобщят причините за големия некомплект от личен състав. Те могат да се структуират в четири групи: – Първа група са причини, свързани със струк турата и функциите на системата за набиране и задържане на кадри. Те основно се заклю чават в липсващи структури за привличане на кандидати, несъответстващи на целите функ ции, нарушени връзки и неотчетени промени както във вътрешната, така и във външната среда за функциониране на системата. – Втора група са причините от финансов харак тер – ниското заплащане на военнослужещите в сравнение с други сектори в страната, особено за войнишките длъжности, което прави войнска та професия неконкурентноспособна на пазара на труда; бюджетно финансиране само за заети длъжности, поради което незаетите не могат да се обявят за попълване; неизвършването на ак туализиране на размерите на допълнителните възнаграждения на военнослужещите; липсата на финансови средства за обявяване и провеж дане на конкурси за свободните длъжности; не достатъчният размер на изплащаните компенса ционни суми на военнослужещите, които ползват жилища при условията на свободно договаряне, годишен бюджет само за заетите длъжности. – Трета група причини са от социален характер – недостатъчният брой жилища; незадоволител ното социално положение на военнослужещите и техните семейства, несигурността, относно тяхното бъдеще; демографският срив, поради което не се явяват достатъчно кандидати, а го ляма част от явилите се, не успяват да покрият изискванията за здравен и психологически ста тус, или се провалят на теста за интелигентност. – Четвърта група са причини, свързани с ар мейската среда и професионалното развитие на кадрите – неясните перспективи за служеб но развитие на войниците, честите промени в нормативната уредба, остарелият сграден фонд, амортизираната материална база и ло шите условия на труд. В резултат на направеното дотук изследване може с голяма достоверност да се формулира и проблемът, поради който некомплектът на ар мията достигна до 22%. Проблемът е, че систе мата за набиране и задържане на кадрите ра боти неефективно. Тя, както структурно, така и функционално, не съответства на целите на въоръжените сили и не е в състояние да оком плектова военните формирования с подготвени и мотивирани военнослужещи и резервисти. При така формулиран проблем и установени причини за нарастващия некомплект от личен състав, могат да се предлагат адекватни мерки за неговото разрешаване. Първата мярка е неза бавното реформиране на системата за кадрово осигуряване на армията. Трябва да се направят структурни и функционални промени, насочени към въвеждане в действие на пет основни функ ции, характерни за кадровите системи на профе сионалните армии. Те ще осигурят последовател ност в дейностите, извършвани от системата, и ще откроят въпросите за набиране и задържане на личния състав. Последователно и накратко ще се спрем на всяка една от тези функции: Първата е централната функция. Тя се отна ся за организацията и проучването, които се съдържат във всички функционални об ласти за работа с личния състав. Тя включва следните направления: 1. Структури за работа с личния състав. Структурите по управление на човешките ресурси трябва да реализират дейностите по набиране, обучение, оценяване, пови шаване във военно звание, мотивиране, освобождаване и подготовка на военно служещите за живот в гражданското об щество, а също така да подпомагат коман дирите в реализацията на функциите им по управление на личния състав; 46

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 2. Проучване проблемите на личния състав. Необходимо е да се създаде система за про учвания, която да подкрепя политиките с ка дрите, както и да предоставя необходимата информация при разработването на нова политика или при взимането на кадрови ре шения. Целта на проучвателната програма е да се изгради информационен център, който да събира, обобщава и анализира събраната информация и да съдейства при разработ ването на кадровата политика. Втората функция е привличане. Функцията„При вличане” отговаря за“подготовката на почвата”, за привличане и обучение на личния състав. Тя включва следните направления: • работа с целевите групи за привличане в армията; • набиране на личен състав. За да се изпълни тази задача за ефективно окомплектоване на формированията, трябва да се набират около 3-4 кандидата за едно място с нужната квалификация и мотивация за служба в армията. Възрастовата група, към която тряб ва да се насочат усилията на структурите по набиране на личен състав, трябва да обхваща младежите от 18 до 34 години. Към тази група са насочени усилията и на останалите общест вени и стопански организации. Още повече, че не може да се приеме вече за даденост общест вената подкрепа на армията. Тя ще се опреде ля от ролята и репутацията на нейния личен състав и в най-голяма степен, от това, доколко успешно се представя при изпълнение на ней ната мисия и задачи. Затова дейностите по на бирането на кадрови военнослужещи трябва да се извършват в по-голям фокус на групите във всички слоеве на обществото, независимо от етническата принадлежност, пол, религия или социален произход. Важно е набирането да се планира и извършва ефективно, на основата на цялостна преценка на рисковете и конкуренция та. Важно е също така дейността по набирането да се извършва ефикасно, като целта е плани раните финансови средства да се изразходват най-пълноценното. При реализирането на тази функция трябва да се спазват следните принципи: • конкурентност – армията да се представя така на пазара на труда, че да е предпочитана при избор на професия от всякакви хора, незави симо от техния етнически произход, религия, пол и без оглед на социалния им произход; • ефективност и ефикасност – кампанията за набиране на военнослужещи да се ко ординира чрез механизма на стратегия за набиране на кадрови военнослужещи, за да се повиши ефективността и да се търси най-доброто оползотворяване на средства; • иновативност – структурите за набиране на военнослужещи да използват най-новитe съвременни подходи в дейността си и да подпомагат обмена на най-добрите практи ки между органите за набиране. Важна част от тази функция е работа по резер ва. Резервът също има съществен принос за реализирането на способностите на армията. Затова политиката по отношение кадрите тряб ва да разглежда въпросите, отнасящи се до ре зерва заедно с въпросите на военнослужещите във всяка една област на кадровата политика. Специфичните въпроси, отнасящи се само за ре зерва, като мобилизацията и подкрепата на ре зервистите от работодателите, трябва да станат основа за работа с резерва. Принципите за работа с резерва са: • диференцираност при съставянето на поли тиката за резерва – трябва да се вземат под внимание различните особености на резер вистите, като: срокове и условия за служба в резерва, професионалните им взаимоот ношения с цивилни и военни работодатели и агенции, положението им в обществото, използването им в състава на армията в мирно време и по време на кризи; • целесъобразност – работата с резерва трябва да е насочена към това резер вистите да са: 47

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА  наличност при необходимост;  интегрираност с военнослужещите;  ефективност в изграждане на опера тивните способности, на войсковите единици. • законосъобразност – процедурите и законите трябва да съдействат за създаване на добро отношение към резервистите както от рабо тодателите, така и от обществото като цяло; • съпричастност – подготовката на резер вистите трябва да се подкрепя от техните работодатели; • съвместимост на уменията – приложи мите в цивилния живот умения на резер вистите да се превръщат в основа за тях ното използване в армията; • публичност – да се увеличат връзките на резерва с военнослужещи от активните сили и обществото като цяло и те да доби ят обществено признание. Важен момент е и индивидуалното обучение. Ка чествената индивидуална подготовка е особено важна за изграждането на модерна и боеспособ на армия и допринася много за способностите и кадровото развитие на военнослужещите. Ин дивидуалната подготовка трябва да е насочена към придобиване на знания и умения, от които военнослужещите се нуждаят, за да изпълняват функционалните си задължения. Третата функция е задържане. Функцията„За държане” се отнася за всички необходими ус ловия, които трябва да са налице, за да е удо влетворен личният състав от работата си в армията, а също така да получи добра основа за адаптация, след напускане на армията. Тя включва следните направления: На първо място е управлението на кадровото развитие. Въоръжените сили се нуждаят от система за управление на кариерата, която да попълва длъжностните разписания с воен нослужещи с подходяща квалификация. Упра влението на кариерата представлява серия от принципи, които са в основата на кариерното развитие на военнослужещите те са: • да управлява кариерата на офицерите и другите категории военнослужещи, за да постигнат ефективно и удовлетворяващо развитие, да подпомага мотивацията, а също така и да повишава уменията и опита на военнослужещите така, че да придобият квалификация и за следващи назначения; • да осигурява на целия личен състав подхо дящо обучение и придобиване на опит за длъжностите, на които са назначени; • да интегрира индивидуалните нужди и же лания за развитие на военнослужещите с изискванията за професионално разви тие, посредством оценяването им; • да изгради и поддържа подходящи систе ми за оценка и повишения; • да подпомага развитието на военнослуже щия през различните етапи от кариерата посредством подготовка на достатъчен брой военнослужещи; • да информира за промени в управлението на кариерата, които се отразяват и върху други области на кадровата политиката. Второ, парично възнаграждение. Военнослу жещите трябва да имат такъв пакет от въз награждения, който да осигури набирането и задържането им на служба. Заплатата на во еннослужещите в общи линии трябва да е ед наква с тези на сходни длъжности в цивилния живот. Освен нея, военнослужещият трябва да получава и допълнително заплащане за несго дите на службата. Пакетът от възнаграждения трябва да осигури на военнослужещия достой на пенсия след приключване на службата. Трето, парични надбавки. На военнослужещите се полагат и добавки към заплатата, които да под крепят кадровата политика. Добавките трябва да 48

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА се дават за разходи, направени по служебни при чини или за да компенсират онези неудобства на военния живот, които не са покрити от заплатата и да улеснят задържането на кадрите. Четвърто, образованието и квалификацията, кои то трябва да предоставят основни познания и представи, да допълва индивидуалното обучение и да подпомага развитието на честност и отго ворност. Също така трябва да предложи възмож ности за непрекъснато обучение и квалификация, които да стимулират цялостното изграждане на военнослужещия и по този начин да подпомага както набирането и задържането на кадрите, така и по-лекото им адаптиране към цивилния живот. Пето, условия на труд в армията. Съществуват определени условия на труд, отнасящи се до во еннослужещите, които не се разглеждат от никоя област на кадровата политика. Те включват влия нието на националното и Европейското законода телство върху военнослужещите. Това са отпуски, храна, гласуване, членуване във външни органи зации, условия за майчинство/бащинство и връз ки с медиите. Всички те допринасят за подпомага не на личния състав и трябва да бъдат отчетени. Шесто, разглеждане на жалбите и сигналите. Войнската дисциплина и отсъствието на проф съюзи, сдружения или други органи в армията, представляващи военнослужещите, изисква добре развита система за подаване на жал би и сигнали. Посредством нея, сигналите на всеки военнослужещ може да се регистрират и разглеждат. Тази система трябва да предос тави възможност на всеки военнослужещ да подава жалба и тя да бъде разгледана, както и да бъдат взети съответните мерки по нея. Четвъртата функция е поддържане. Функцията „Поддържане” е отговорна за осигуряването на среда(определен жизнен стандарт) на военно служещите и техните семейства, за да могат те пълноценно да изпълняват служебните си за дължения. Тя включва следните направления. 1. Социална политика. Важно изискване за нормално функционира не на войсковите единици е да се осигури бла госъстоянието на военнослужещите и техните семейства. Такова осигуряване включва ши рокообхватни социални грижи, които немину емо ще допринесат за повишаване на способ ностите на въоръжените сили. 2. Условия за живот. Личният състав на въоръжените сили(включи телно и техните семейства) се нуждае от подхо дящи условия за живот, както във войсковите поделения, така и при изпълнението на различни мисии. Условията за живот включват три основ ни елемента: място за спане, място за хранене и място за обществени дейности. Това осигуря ване трябва да отговаря, доколкото е възможно на съвременните стандарти на живот; 3. Работна среда и условия на труд. Министерството на отбраната трябва да осигу ри работна среда и условия на труд, съобразени със здравно–осигурителните норми в рамките ограниченията в армията, както по време на опе рации и мисии, така и във войсковите поделения. Последната пета функция е„Помня“. Функцията „Помня” се занимава с предоставянето на помощ и подкрепа на бивши военни и техните семей ства, както и на семействата на загинали военно служещи. Тя включва следните направления: 1. Работа със семействата на военнослужещите. Семейната политика трябва да проявява гри жа за семействата на военнослужещи и да отчита техните нужди. Членовете на семей ствата на военнослужещите трябва да не са в неравностойно положение спрямо съпостави мите им цивилни граждани. 2. Работа с ветераните. Ветераните са бивши военни от армията. Те ни кога не бива да бъдат забравяни. При работата с тях трябва да се отчита, че те, както и семей ствата им, имат специфични нужди, които тряб ва по възможност да бъдат задоволявани. 49

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 3. Работа със семействата на загиналите. Въоръжените сили трябва да отчитат и никога да не забравят важния принос, както на действащи те, така и на бившите военнослужещи и техните семейства. Отношението към семействата на загиналите трябва да е специфично и непрекъс нато да се подобрява. С реформирането на системата за привличане и задържане на кадрите ще се наложат промени в организационното изграждане и използване на доброволния резерв. Той трябва да се реор ганизира според способа за комплектоване на въоръжените сили, като се раздели на органи зационен и индивидуален резерв. Организа ционният резерв е предназначен за попълване на войскови единици(взвод, рота) от състава на формированията. Резервистите сключват дого вор за съответна длъжност. Те се подбират за конкретното формирование и постоянният им адрес на живеене не може да е по-далече от 50 максимум 100 км. от района в който е дислоци рано войсковото формирование. Индивидуал ният резерв са резервистите, сключили договор и назначени на определени длъжности(за кои то има дефицит на кадри, финансисти, лекари, юристи и др.) във войсковите формирования и щабовете от активните сили. Резервистите от този резерв притежават професионална воен на подготовка или гражданска специалност за съответната длъжност и са сключили договор за служба в резерва. Службата в доброволния резерв се изразява в провеждане на обучение веднъж в месеца във формированието, в което е приет на служба резервиста. Обучението се провежда в събота и неделя, а веднъж годиш но резервистите участват в десетдневно уче ние провеждано от военното формирование. Сключилите договор за служба в доброволния резерв могат да работят и по друг договор. Ре зервистите могат да носят военна си униформа по всяко време, издава им се карта за служба в резерва и могат да ползват и други привилегии определени със закон. Работодателите на ре зервистите също могат да ползват определени законови провилегии. 5.2 Предложения Освен реформирането на системата за наби ране и доброволния резерв за преодоляване некомплекта от личен състав, трябва да се предприемат и следните действия: 1. Да се разшири обхватът на възрастова та граница на кандидати за набиране за служба в армията. Горната граница на го дините за кандидатстване да се увеличи от 28 на 34 години, като пределната възраст за военна служба от 46 години се запазва. 2. Да се опрости процедурата за кандидат стване и се назначат длъжностни лица, отговорни за набиране на кандидатите. 3. Да се създаде Национален център за под бор и начална военна подготовка на войни ци за трите вида въоръжени сили, където да се извършват медицинските прегледи, подбора на кандидатите и началната военна подготовка. Специалната военна подготов ка се извършва в центровете за специална подготовка на видовете въоръжени сисли. 4. Да се изградят в поделенията ергенски об щежития за военнослужещите. 5. Да се осигурят възможности за кариерно развитие на войниците в сержантските по лета или в кариерните полета на офицерите. 6. Да се разработи методика за ежегодно ак туализиране на заплащането на военнослу жещите, като формирането на заплатата да съдържа базов компонент, определен от военното звание и система от бонуси, бази рани на спецификата на длъжността, усло вията на труд и степента на риска. 7. Да се разработи методика за годишно сти мулиране на военнослужещите при показа ни високи резултати в служебната дейност. 8. Да се изготви програма за увеличаване и поддържане на ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната. 50

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА 9. Да се извърши промяна в нормативната уредба, регламентираща изплащането на членовете на семействата на военнослуже щите на компенсационните суми на живее щите в жилища при условията на свободно договаряне, преводните пари при премества нето от един в друг гарнизон, картите за по чивка и санаториално лечение, като се даде възможност да се изплащат пари не само на семейните, но и на живеещите на семейни на чала военнослужещи и техните деца. 10. Да се създаване на фонд„Условия на труд” за финансиране и съфинансиране на про екти и програми за подобряване условия та на труд с конкретна практическа насо ченост и приложимост на резултатите. 11. Да се оцени кадровия потенциал на адми нистративните области и се премине посте пенно към реорганизиране на въоръжени те сили с цел дислоциране на малки военни формирования- рота или батальон в об ласти с необходимия кадрови потенциал. 12. Да се въведе доброволната служба във формирования, които не могат да се попъл нят с личен състав. От извършеното социо логическо проучване се установи, че от 2% до 4% от младежите между 18 и 34 год. биха се записали за доброволна военна служба. 13. Да се създаде законова възможност за преминаване от резерва в активните сили и обратно. Опитът на професионалните армии, показва, че по отношение на личния състав са необходими дъл госрочни цели и общи усилия за тяхното реализи ране. Проблемите на настоящия етап са свързани с увеличаване ефективността на механизмите за набиране, началната и специална военна подго товка и задържането на кадрите. Решаването на тези проблеми ще увеличи броя на кандидатите за служба в армията. Другите проблеми, които също трябва да намерят своето решение, са свър зани със заплащането, настаняването, кариерата в армията, образованието и здравеопазването. Необходим е по-задълбочен анализ на факторите, които мотивират или демотивират военнослуже щия да остане или напусне армията за да се пред приемат ефективни мерки за задържане. За успешно функциониране и реализиране на всички мерки по личния състав са необходими: постоянна дислокация на формированията, устой чиви организационно-щатни структури на войско вите единици и финансов ресурс. Балансът на ин вестиционните решения по отношение на“личния състав” и останалите разходи на Министерството на отбраната и добре прецененият риск са ключ към успеха. Необходима е реалистична оценка за това какво може да се направи по отношение на личния състав. Трябва да се вземе под внимание фактът, че някои кадрови проблеми на армията не могат да бъдат решени за кратко време. Затова са необходими постоянни усилия и дългосрочни пла нове, базиращи се на задълбочени изследвания. Това означава, че трябва да са ясни приоритетите и те да са съобразени с най-важните и неотложни потребности на армията. Затова военнослужещи ят трябва да е в центъра на планирането, да се ин вестира в него и да се даде на него и на неговото семейство увереност в бъдещето. Общи изводи и предложения изводи Първият извод, който се налага е, че общата ев ропейска отбрана е възможност за развитие на въоръжените сили и тази възможност не бива да се пропуска. Второ, към момента не е ясно какви въоръжени сили са потребни и какви отбранителни способ ности да генерират те. Това дава своето отраже ние върху размера на бюджета за отбрана и реа лизацията на проектите за модернизация на БА. Трето, липсва ясна политика на Министерство то на отбраната за управление и развитие на научните изследвания и иновациите във ВС. Четвърто, липсва ефективна политика по упра вление на човешките ресурси във ВС, поради което некомплектът постоянно се увеличава. 51

БЪЛГАРИЯ В ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА Пето, социалната дейност във ВС не способства за мотивация за служба и не постига желаните резултати. Предложения Като се имат предвид направените изводи, мо гат да се формулират няколко предложения. Първо, България да инициира изготвяне на концепция за изграждане на европейската от брана и задълженията на страните в нея. Второ, на базата на това да се извърши пре глед на отбраната, за да се установи точно с какво разполагаме и какво трябва да имаме. Това е базата за изготвяне на планове за раз витие на ВС и за модернизацията. Трето, прегледът на отбраната ще покаже и насо ките за развитие на военнообразователната сис тема, научните изследвания и иновациите в БА. Четвърто, да се разработи нова стратегия за управление на човешките ресурси и кариерен мо дел, с което ще се преодолее сегашният волунта ризъм в тази сфера. * Предложения от участници в дискусията 1. Стратегическият преглед на отбраната да се проведе под ръководството на правител ството и президента на Република България. 2. Да отпадне таванът на пенсиите. 3. Модернизацията на БА да се извършва пара лелно с възстановяване на нейната боеспо собност. 4. Да се промени нормативната база, свързана с набирането, подготовката и използването на резерва, като се разширят правомощията на военните окръжия. В заключение трябва да се отбележи, че обща та европейска отбрана е стъпка в еманципаци ята на ЕС. Известно е, че използването на сила е част от международните отношения и ако ЕС иска да бъде фактор в глобалната сигурност и глобалното управление, то следва да разпола га със съответните способности. На този етап вторият сценарий изглежда най-приемлив във всеки един аспект. Все пак, кой вариант ще бъде приет зависи преди всичко от поли тическата воля и желание на страните-членки на ЕС за задълбочаване на сътрудничеството и изграждането на обща европейска отбрана. Списък на използваните съкращения БА БВП ВВС ВМС ВПК ВС ЕОО ЕПДОО ЕПСО ЕС ЗОП МО НАТО(Nortth Atlantic Treaty Organization) ООН ПВО ПСС РЛС САЩ СВ ЦИПСО Българска армия Брутен вътрешен продукт Военновъздушни сили Военноморски сили Военнопромишлен комплекс Въоръжени сили Европейска отбранителна общност Европейски план за действие в областта на отбраната Европейска политика за сигурност и отбрана Европейски съюз Закрити огневи позиции Министерство на отбраната Организация на Северноатлантическия договор Организация на обединените нации Противовъздушна отбрана Постоянно структурирано сътрудничество Радиолокационна станция Съединени Американски Щати Сухопътни войски Център за изследване на политиките в сигурността и отбраната 52

За авторите: Полковник о.р. д-р Захарин Марков Заемал е различни командни, административни и академични длъжности в Българската армия, Министерството на отбраната и щабове на НАТО. Доктор е по научна специалност„Организация и управление на ВС“. Доцент е в професионално направление„Национална сигурност“, научна специалност„Организация и управление извън сферата на материалното производство”. Полковник о.р. проф. Атанас Иванов Начев, доктор на техническите науки Работил е в редица научноизследователски институти, свързани с отбраната. Директор на Института за перспективни изследвания за отбраната за периода 2002-2009 г. Професор в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Професор и ръководител на катедра"Компютърни системи технологии" в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Сътрудничи с редица институти на Българската академия на науките. Полковник о.р. Иван Иванов Заемал е командни и ръководни длъжности в Българската армия и Министерството на отбраната като заместник министър. Бил е ръководител на структури на международни организации, изпълняващи мисии в различни страни. Той е първият български офицер, завършил пълния курс за ръководни кадри в колежа на НАТО, Рим, Италия. От 2008 г. е президент на Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната (КООСО). Директор на Център за изследване на политиките в сигурността и отбраната(ЦИПСО). Полковник о.р. Пламен Халачев Служил в Сухопътни войски, ГЩ и МО. Той е вторият българин, завършил Колежа по отбраната на НАТО в Рим и председател на Асоциация на завършилите Колежа по отбраната на НАТО. Полковник Халачев е разработил първата Бяла книга за отбраната и въоръжените сили и първия Стратегически преглед на отбраната. Полковник о.р. доц. д-р Георги Цветков Полковник о.р. доц. д-р Георги Цветков е заемал различни длъжности във висшите военни училища, ГЩ на БА и МО. Завършил службата си като заместник-директор на дирекция„Управление човешки ресурси“ – МО. Доктор е по научна специалност „Организация и управление на въоръжените сили“, а хабилитацията е в професионално направление „Военно дело“. Издател Фондация Фридрих Еберт| Бюро България Ул. Княз Борис I 97| 1000 София| България Отговорен редактор: Хелене Кортлендер| Директор, ФФЕ, Бюро България тел.:+359 2 980 8747| факс:+359 2 980 2438 http:/ /www.fes-bulgaria.org Заявки: Използването с търговска цел на всички, издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации, не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Всички текстове са достъпни онлайн www.fes.bg Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт. ISBN 978-954-2979-33-3