София АНАЛИЗИ За достойни условия и заплащане на нощния труд Експертен анализ на кампанията с препоръки за следващи интервенции ЗДРАВЧО ЗДРАВЧЕВ/ АДРИАН ИЛИЕВ/ АЛЕКСАНДЪР ЦАПОВ МАРТИН СОТИРОВ/ ВЕРЖИНИЯ ГЕОРГИЕВА/ ДИМИТЪР КЕРАНОВ Декември 2018 n  Много успешни граждански кампании могат да се осъществяват включително без да се влага значителен ресурс в тях, стига да бъде локализиран ключов за обществото проблем, същият да бъде представен по достатъчно разпознаваем начин, като се ползват достъпните механизми и канали за комуникация, и се вложат автентични, последователни и системни усилия за реализиране издигна ните от кампанията цели. n  О тсъствието на адекватно логистично, материално и оперативно обезпечение не е такава спирачка пред гражданските кампании, каквато се явява липсата на чувство за солидарност, патологичната ценностна настройка в обществото и най-вече – отсъствието на механизми за налагане на принципно разумни аргу менти срещу вземането на решения на„политически“ принцип. n  Никоя гражданска цел(особено ако тя засяга съществени материални интереси на икономически силни и влиятелни в обществото структури) не може да бъде по стигната с едно или няколко прости и преки действия; вместо това трябва да се търси комплексен подход, ангажиращ максимално широк кръг от заинтересувани страни, като се прилага високо профилна експертиза от всякакво естество – осо бено когато изпълнението на поставените задачи е в условята на оскъдни ресурси.

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД Съдържание 1.  Общ поглед към кампанията................................................. 2 2.  Здравни, социални и психологически аспекти.................................. 6 3.  Икономически аспекти....................................................... 8 4.  Медийно позициониране на кампанията...................................... 9 5. реглед на европейската практика......................................... 12 6.  Документи във връзка с направените искания............................. 14 7.  Предстоящи действия...................................................... 27 8.  Изводи...................................................................... 28 1

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД 1. Общ поглед към кампанията Инициативата тръгва„отдолу-нагоре“ – от синдикални секции, чиито членове, полагат на нощен труд – съгласно основния принцип на синдикалното дело, изразяващо се в ор ганизираното представителство на гласа на хората на труда. НФТИНИ при КТ„Подкрепа“ осъществява посещения и преговори с ръководството на „Бунай“ АД в гр. Панагюрище и на„АББ-България“ ЕООД в гр. Раковски. И в двата случая ръководствата на съответните предприятия застъпват позиции, според които проблемите със заплащането и условията при полагане на нощен труд трябва да бъдат решени на национално(законодателно) ниво. Аргумен тът, че тези проблеми могат да бъдат обект на колективни трудови преговори, е игнори ран; работодателите„спазват установените нормативни изисквания“. Подобен аргумент се противопоставя често, когато синдикал ните организации включат в дневния ред на социалния диалог въпроса за повишаване стандартите на труда. Ниските равнища на установените минимални стандарти в бъл гарското трудово законодателство, съчетани със слабите гаранции за осъществяването на добросъвестен социален диалог, често се превръщат в мотив за отхвърлянето на пред ложения, насочени към подобряване услови ята на труд, продължителността на труда и неговото заплащане. Поради системния му характер и общонацио налното му значение, проблемът е включен в дневния ред на Изпълнителния съвет на НФТИНИ при КТ„Подкрепа“ и обсъден, и е взето решение да бъде внесен за разглежда не в Изпълнителния съвет, а в последствие и в Конфедеративния съвет на КТ„Подкрепа“. НФТИНИ в качеството си на водещ вносител, заедно с още две синдикални организации ( Федерация на транспортните работници и Федерация„Хранителна и питейна промишленост“) защитава успешно позицията за не обходимост от провеждането на Кампания „За достойни условия и заплащане на нощния труд“ в национален мащаб. Конфедеративни ят съвет приема единодушно предложението и възлага на вносителите да реализират кам панията, като Конфедерацията поема анга жимент да оказва логистична подкрепа. Стратегически е решено кампанията да се проведе поетапно, като на преден план бъде изведен най-напред ниският размер на до пълнителното заплащане на нощния труд, а след това – и лошите условия за полагане на нощен труд; двете последица от различните нормативни актове, уреждащи съответните групи от проблеми и определящи неадекват но ниски минимални стандарти. 1. Заплащането е изведено на преден план по следните основни причини: 1) унизителния му размер( 0,25 лв. на час) и неспособността му да покрие дори раз ходите за транспорт до и от работното място, и продължителния период, в който то не е променяно – 12 години от послед ната му актуализация от 2006 г.(когато минималната работна заплата за страна е била 180 лв.); 2) нормативното му уреждане в Наредба та за структура и организация на работ ната заплата, която се изменя и допълва с Постановление на Министерския съвет, инициативата за което може да бъде про изведена и от социалните партньори в рамките на тристранното сътрудничество (Комисията по доходи и жизнено равни ще при Националния съвет за тристранно сътрудничество; и обсъждане и решаване в самия Национален съвет за тристранно сътрудничество), което да доведе до въз можно най-бърз процедурен резултат; 3) отличава се с максимална обществена разпознаваемост, достатъчно притегател но е, удобно за прилагане във формата на обществена подписка и ангажира най-пря ко възможно най-широки кръгове от по тенциалните целеви групи на кампанията: 2

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД – работници и служители, полагащи но щен труд, – членове на семействата на нощни ра ботници и служители, и – представители на социални и здравни организации, движения и идеи; 4) от проблема са засегнати значителни гру пи от работещи хора, част от които структу рирани в добре организирани и обществено разпознаваеми професионални групи: – здравни работници, – работници в енергийния сектор, – индустриални работници; – работници в сферата на транспорта и съобщенията, – органи за бързо реагиране при бед ствия и аварии; – военнослужещи и органи по охрана на обществения ред; 5) още при обсъжданията през 2006 г. КТ „Подкрепа“ в лицето на избраните от Кон федеративния съвет да защитават позици ята на работещите пред Националния съвет за тристранно сътрудничество – Здравчо Здравчев(председател на НФТИНИ) и Любка Георгиева(тогава председател на СРС-Дупница) – застъпват искането ми нималното допълнително възнаграждение за нощен труд да бъде формулирано като процент от минималната работна заплата; което ще обезпечи автоматичното му ин дексиране с индексиране на минималната работна заплата; което предложение е от хвърлено от всички останали участници в обсъжданията и без никакви аргументи е наложен твърд размер от 0,25 лв. 2. Условия за полагане на нощен труд(и по следици от полагането му): 1) системните нарушения, свързани с усло вията на полагане на нощен труд и неговото заплащане, за които НФТИНИ и други син дикални организации сигнализират мно гократно Изпълнителна агенция„Главна инспекция по труда“, често завършващи с неубедителни резултати от гледна точка на коректното и изчерпателно констатиране и санкциониране на допусканите нарушения; 2) публикувания Доклад COM(2017)254 на Европейската комисия относно изпъл нението от държавите членки на Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време и констатираните в този Доклад нарушения от страна на Република България досежно работното време(и в частност – досежно полагането на нощен труд); 3) актуалните изследвания и научни пуб ликации(в т.ч. на Световната здравна организация и Световната организация за изследване на рака при ООН) във връзка с вредното въздействие на нощния труд във физиологичен, здравен, психологи чески и социален план, сочещи повишен брой вредни фактори и сила на негативно то им въздействие. Горните предпоставки са обобщени във въ веждаща презентация, явяваща се основа на решението за организиране на публична пресконференция по темата. Такава е осъ ществена на 20.04.2018 г. в централата на КТ„Подкрепа“ в гр. София, с което стартира Кампанията. За първи път в публичното прос транство са издигнати исканията на полага щите нощен труд хора за промяна на услови ята и заплащането на последния. Стартирана е online и offline подписка с иска не допълнителното възнаграждение да бъде увеличено до не по-малко от 0,5% от Мини малната работна заплата за страната за все ки отработен час нощен труд, към която са приложени и подробни мотиви в смисъла на изложените по-горе предпоставки за старти ране на Кампанията. Пресконференцията предизвиква няколко публични обсъждания на проблема – част от които отразени от масмедиите(радио и те левизионни канали, печатни издания и нови нарски web-сайтове). 3

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД Отчитайки придобилата публичен характер дейност от Кампанията, организаторите се обръщат към ключови засегнати групи от полагащи нощен труд хора, сред които чле новете на Медицинска федерация при КТ „Подкрепа“ и техния председател д-р Камен Данов – като засегната страна и като тран смисия към Българския лекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи; и членовете на Синдикалната федерация на служителите в МВР и техния председател Васил Попов – също като засегната страна и като трансмисия към Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите(последното във връзка с бюджетните обвързаности на Фонд „Работна заплата“ в бюджетната сфера). Първоначалното локализиране на проблема в областта на индустрията, транспорта, здра веопазването и охраната на обществения ред обхваща в следващия етап от Кампанията всичките икономически дейности, в които се полага нощен труд. Убеждавайки се в широкия обществен отзвук и значимост на Кампанията, организаторите се обръщат към Фондация„Фридрих Еберт“ – като обществено известен и социално разпоз наваем поддръжник на социално значими кау зи – която оказва подкрепа за организирането на Кръгла маса, на която са поканени за научни изказвания водещи специалисти в областта на проблемите, свързани с нощния труд. Цити раните изказвания надграждат разгледаните по-горе предпоставки и осигуряват необходи мата научна база за формулиране конкретните искания на работещите хора във връзка с нощ ния труд. Ръководителите на партниращите организа ции( КТ„Подкрепа“, БЛС, БАПЗГ, СФСМВР) потвърждават в своите изказвания и в спе циално подписано Споразумение своята ре шимост да отстояват принципните искания, издигнати в кампанията, като застанат зад тях със съвместни действия. Кръглата маса е документирана с видео-зас немане, като отделните изказвания са обосо бени във видео-представяния и предоставени за публично ползване. Създаден е youtube-ка нал за свободен достъп до видео-файловете, online-формуляр за подписване на петицията и facebook-страница за по-нататъшно раз пространение на съобщения и формиране на общност около тях. Въпреки усилията на водещите федерации, Кампанията е лишена от поддръжката на web-сайт – което се отбе лязва от водещи експерти в областта на мар кетинга като съществен пропуск. Навлизането в летния период налага необходи мост в рамките на Кампанията да бъде предиз викана нова информационна вълна – към началото на деловия период, след масовите годишни отпуски. Ефектът от вълната е отчет лив: за изключително кратък период са реали зирани хиляди преглеждания на видео-файло вете с презентаци и изказвания, харесвания, споделяния и ангажирания в социалните мре жи. Подписката е попълнена от близо 100‘000 съмишленици. Съгласно подписаното между партниращите организации Споразумение, КТ„Подкрепа“ подготвя и внася конкретни предложения за изменение и допълнение на относимото тру дово законодателство ведно с мотиви към тях за разглеждане от Комисията по доходи и жизнено равнище при Националния съвет за тристранно сътрудничество. Отделно от горното, КТ„Подкрепа“ внася в Министерството на труда и социалната поли тика Официално запитване относно съответ ствието на българското трудово законодател ство с разпоредбите на Директива 2003/88/ ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, във връзка с констати раните в Доклад COM(2017)254 относно из пълнението от държавите членки. Създадена е визуална идентичност на Кампа нията – на участниците в преговорите са раз дадени бели тениски със син надпис„НОЩНИЯТ ТРУД Е ЕВТИН АД“, които са носени на 4

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД някои от публичните изяви и заседания за обсъждане предложенията по Кампанията. Изготвен е и дизайн за отпечатване на знач ка с лого в бял, син и червен цвят със същия слоган, но финансиране за финализиране на инициативата не е отпуснато. Логото е полз вано за оформяне визуалната идентичност на facebook-страницата на Кампанията и при емът му е повече от добър. В рамките на Комисията по доходи и жизнено равнище предложението на КТ„Подкрепа“ е гледано на три поредни заседания. В отговор на оспорвания от страна на национално пред ставителните работодателски организации е представено експресно европейско изслед ване за полагането и заплащането на нощния труд в европейските страни(от което е видно, че предложенията на КТ„Подкрепа“ са в уни сон с най-широко разпространените тенденции в Европа). Конфедерацията на независимите синдикати в България изразява становище, че на този етап не може да се произнесе дали под крепя Кампанията и ако„да“ – в какъв вид. Внесено е алтернативно предложение мини малното допълнително възнаграждение за нощен труд, изразено като процент, да бъде обвързано с основната почасова работна за плата(вместо с минималната такава, обявена за страната – като отговор на основни възра жения от страна на работодателските орга низации, които се противопоставят(без аргу менти) срещу обвързване на допълнителните плащания с минималната работна заплата). Срещу никое от предложенията на КТ„Под крепа“ и мотивите към тях не са изнесени ар гументи, но въпреки това предложенията са оставени без подкрепа и без предлагането на насрещни варианти. Министерството на тру да и социалната политика цитира получено от Министерството на финансите становище (ограничаващо се до изчисляването на необ ходимите суми за покриване на исканото уве личение в бюджетния сектор). Министерството на труда и социалната поли тика колебливо предлага индексиране на ми нималното допълнително възнаграждение за нощен труд в порядъка на 0,70-0,80 лв. на отработен час нощен труд(което е пропор ционално на увеличението на минималната работна заплата от 180 на 510 лв.). Предло жението е отхвърлено от КТ„Подкрепа“ по ради принципни съображения – настоява се за обвързване(било с минималната работна заплата, било с основната работна заплата) като процентна величина, която да доведе до автоматично индексиране, успоредно на уве личаване размера на възнагражденията. От Министерството на труда и социалната политика се получава отговор и на Офици алното запитване относно съответствието на българското трудово законодателство с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО – в което са допуснати очевидни непълноти и не съответствия. Това провокира КТ„Подкрепа“ да отправи повторно уточняващо запитване с посочени в него конкретни нормативни тек стове и съображения – на което отговор все още не е получен. Последният – в зависимост от неговото съдържание – ще определи след ващите стъпки на КТ„Подкрепа“ във връзка с отстояване достойните условия и заплаща не на нощния труд. Предвид установените научни факти и широ ко разпространени практики в европейските държави, организаторите на Кампанията иден тефицират необходимост не само за нейното продължаване в посока привеждане условията и заплащането на нощния труд в България на достойни равнища, но така също – задълбоча ване на интервенциите и обхващане на редица системно свързани с нощния труд проблеми, сред които: – въведените в българското трудово законодателство през 2004 г.(в пред присъединителния към ЕС период) системи за сумирано изчисляване на работното време(с обхват всички дейности и производства, референтни периоди до 6 месеца и работни сед 5

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД мици до 56 часа и междуседмични почивки от 24 часа – в противоречие с Директива 2003/88/ЕО), довели до увеличено натоварване на работещи те хора(в т.ч. при полагането нощен труд) и същевременно до намаляване на трудовите им възнаграждения; – въведеното в българското данъчно и осигурително законодателство като „антикризисни мерки“ през 2007 г. от меняне на необлагаемия подоходен минимум, съчетан с„плоско“ подоход но облагане и„таван“ на осигурител ните вноски(концентриращ събирае мостта на приходната част на бюдже та преди всичко върху нискодоходни те слоеве от населението, увеличаващ застрашително социалните неравен ства и разслояване на обществото, и декапитализиращ здравната и осигу рителната система на страната). Единодушно сред членовете на КТ„Подкрепа“ и сред множество експерти в областта на маркетинга Кампанията„За достойни ус ловия и заплащане на нощния труд“ се опре деля като пример за последователна, задъл бочена и добре обмислена интервенция, ло гично предизвикала широкия си обществен отзвук. Въпреки, че Кампанията все още не е приключила и очакваните от нея резултати все още не са постигнати, може да се каже, че в контекста на оскъдните организационни и медийни ресурси е избран много подходящ подход с висок потенциал за предизвикване на положителни промени. 2. Здравни, социални и психологически аспекти 1. Рисковете за здравето и безопасността при полагане на нощен труд са развити научно и представени на публичните мероприятия във връзка с Кампанията от доц. д-р Катя Вангелова към НЦОЗА. Като се вземат предвид напра вените изявления и допълнителни относими проучвания, може да се обобщи, че нощният труд се обуславя от повишени обществени и со циални нужди(медицинско обслужване, транс порт, обществено хранене, търговски дейнос ти, поддържане на реда и сигурността, и др.); непрекъснати процеси и дейности(енергетика, химична, текстилна, добивна и металургична промишленост и др.); икономически аргументи (оптимално използване на производствените мощности, ускоряване възвращаемостта на инвестициите и др.). Системното полагане на нощен труд води до няколко групи от проблеми: физиологични: – нарушения в денонощните ритми, – влошаване на съня, – умора, – и др.; здравни: – стомашно-чревни заболявания, – сърдечносъдови заболявания, – ендокринни и метаболитни заболява ния, – репродуктивни проблеми, – хормон-зависими ракови заболявания, – психологични проблеми, – и др.; социални: – проблеми в семейството, – обедняване на социалните контакти, – и др. Нощният труд, в зависимост от организацията на сменните режими на работа, може да дове де до заболяемост и болестност(влошаване общото здравословно състояние на нацията), честота на отсъствия от работа(допълнително натоварване на здравната система), честота на инциденти и трудови злополуки(допълни телно натоварване на здравната и социалната система), текучество на работната сила(депро фесионализация и влошаване качеството на работната сила). Нощният труд в обобщение 6

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД води(съгласно последни достижения на меди цинската наука) до следните усложнеиня: – промени в циркадната система( доказани); – проблеми със съня( доказани); – ендокринни и метаболитни заболява ния( доказани); – сърдечно-съдови заболявания( доказани); – злокачестветни заболявания( вероятни); – стомашно-чревни заболявания( доказани); – въздействие върху имунната система ( вероятни); – репродуктивни проблеми( вероятни); – психологични проблеми( вероятни); – когнитивни проблеми( вероятни). Нормативно установените изисквания към условията на труд са разработвани преди всичко за дневна работа. При полагане на нощен труд те следва да са обект на особено внимание, което обаче не е конкретизирано в достатъчна степен в нормативната уредба (налице са само пожелателни разпоредби, чието заобикаляне е често срещана практи ка). Дори да отговарят на условията за днев на работа, изискванията към условията на труда често създават риск за здравето и без опасността при нощен труд. От изключител но значение са фактори като микроклимата, шума, химическите вредности, осветлението, социално-битовите условия, местата за по чивка(или физическа активност) и др. Нощният труд е признат рисков фактор за здравето на работещите и безопасността на труда. За осигуряване на безопасност на тру да по време на нощните смени се препоръчва: – ограничаване полагането на нощен труд; – съобразяване на сменните режими на работа с ергономичните препоръки; – избягване на тежкото физическо нато варване и ръчен труд през нощта; – намаляване на трудовото натоварва не в сравнение с дневните смени; – избягване на монотонната работа; – разнообразяване на трудовата дейност; – изместване на по-опасните и трудни задачи за дневните смени; – утвърждаване на екипната работа и избягване на работата в изолация през нощта; – адекватна сигнализация на обектите с лесни за възприемане сигнали, дис плеи или инструкции; – възможности за комуникация между работещите и с ръководството; – бързи и лесни процедури за връзка с пожарната и спешната помощ; – промоция на здравето на работното място; – засилено трудовомедицинско обслуж ване на работещите; – компенсаторни механизми(по-скоро ин тервенционни, отколкото монетарни); – и др. 2. Психологическите измерения при полагане на нощен труд са развити научно и предста вени на публичните мероприятия във връзка с Кампанията от доц. д-р Славка Калчева към БАН. Като се вземат предвид направените из явления и допълнителни относими проучва ния, може да се обобщи, че психологическите измерения на нощния труд включват следни те централни измерения: – семейство; – мотиви за полагане на такъв труд; – роля на социалната подкрепа през нощните смени; – влияние на нощния труд върху когни тивната сфера на човека; – насилие и конфликти през нощните смени; – социално функциониране и нощен труд. Основен мотив за поемане на нощни дежурства освен професионалната реализация е за плащането. Има данни, че в някои браншове по света заплащането достига до 10 пъти повече в сравнение с дневните смени. Американска та психологическа асоциация( АРА) посочва 23-годишни изследвания на 861‘000 американ 7

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД ски полицаи в Ню Йорк от организационния психолог д-р Джон Виоланти. При тази извадка се докладват следните оплаквания: – висок стрес; – умора; – нарушения на съня; – и др., като 40% от полицаите са посочили, че запла щането е основният мотив за полагането на нощен труд. Третият вид на конфликта„Работа/ семейство“ възниква, когато очакваното като подходя що поведение в семейството(изразителност, емоционална чувствителност) е неподходящо нефункционално в служебните отношения. В семейните отношение най-големи проблеми при полагането на нощен труд се проявяват при работещите жени, които в отделни случаи завършват с развод. Такъв вид конфликти во дят до трудности за работещите хора, за техни те семейства, за работодателите и за общество то като цяло. Отсъствието на член от семей ството в нощните часове нарушава семейното функциониране. Материалните средства не са достатъчна компенсация за липсата от къщи. Нарушава се провеждане на празници, религи озни ритуали, възпитание на децата в семей ството(контакт и контрол над децата), нару шават се процесите на детско развитие и при вързаност на децата към родителите. Нощните смени оставят трайни неблагоприятни следи във всички възрасти на децата( Ефект на привързаност на Долби в най-ранна възраст, трай но недоверие в юношеството и пр. 3. Икономически аспекти В рамките на кампанията е осъществен пре глед на структурата на доходите на български те работници и служители. Икономическите по казатели са развити научно и представени на публичните мероприятия във връзка с Кампа нията от Ваня Григорова, икономически съвет ник към КТ„Подкрепа“. Като се вземат пред вид направените изявления и допълнителни относими проучвания, може да се обобщи, че над 80% от българите получават месечни въз награждения до 1‘000 лв., като същевременно 0,5% от българите разпределят дивиденти в размер над 7 млрд. годишно. Тенденцията е не равенствата да се увеличават и това задълбо чава социалната алиенация в българското об щество. По-конкретно, структура на доходност та при българските работници и служители за 2017 г.(по данни на НАП) е следната: 15,74% 3,49% 1,29% 26,11% 53,38% месечен доход до 510 лв.( 53,38%); месечен доход до 1000 лв.( 26,11%); месечен доход до 2300 лв.( 15,74%); месечен доход до 4900 лв.( 3,40%); месечен доход над 4900 лв.( 1,29%). Едва до 20% от българските работници и слу жители заработват достатъчно, за да покрият своите и на семействата си нужди. Тъй като няма достоверни данни, на статистически принцип може да се предположи, че до 80% от полагащите нощет труд работници и служите ли са именно такива, които получават доход до и под 1‘000 лв. Същевременно именно тези работници и служители са изложени на най-го лямо здравно, социално и психологическо на товарване; и именно те в най-голяма степен се нуждат от здравни, социални и психологиче ски услуги – което натоварва в допълнителна степен здравната система и държавното об ществено осигуряване. Независимо от това, 8

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД заработката от положения нощен труд за една година не е достатъчна да покрие разходите дори за един ден обещетение поради времен на неработоспособност. Може без колебание да се твърди, че чрез полагането на нощен труд и нищожното му заплащане в днешния му вид се осъществява откровено ограбване на системата за социална сигурност – тъй като работниците с най-големи нужди се осигуря ват в минимални размери. От тук може да се твърди, че проблемът не е само трудовопра вен; не засяга единствено нощните работници и служители и техните семейства, но е отно сим и към системата за социална сигурност, явяваща се иманентна част от държавността. Във връзка с горното трябва да се отбележи и абсурдната по своята същност данъчна и осигурителна система в Република България, чиято тежест практически се съсредоточава именно върху най-бедните работници и слу жители, от които бива събирана преимущест вена част от държавния бюджет. Отсътвието на необлагаем минимум, съчетано с„плосък“ данък, минимални осигурителни„прагове“ и максимални осигурителни„тавани“ води до това нискодоходните слоеве от населението да понасят най-голямата тежест на данъчната и осигурителната система – включително за доходи, които никога не са получили и никога няма да получат; обратно, по-високодоходните слоеве от населението дължат осигурителни вноски само за част от своите доходи, което освобождава допълнителен финансов ресурс в тяхна полза. Цитираната диспропорция оба че, макар да засяга отчасти нищожните разме ри на допълнителните възнаграждения за но щен труд, е тема на отделна кампания, която предстои да бъде стартирана при наличието на благоприятни предпоставки за това. 4. Медийно позициониране на кампанията В рамките на кампанията са приложени клю чови медийни канали и способи за активизи ране на общественото внимание и за дости гане до възможно най-широка аудитория, за което значителен принос има Биляна Върба нова, медиен експерт на КТ„Подкрепа“. Това, в допълнение към дадените пресконферен ции и организираните кръгли маси позволява придаване на национален характер на кампа нията(доколкото е възможно в условията на оскъдни ресурси и значително забавяне в ло гистичното обезпечаване на процесите). 1. Подписка в подкрепа на исканията на Кампанията е организирана като първа и пилотна инициатива в рамките на Кампанията„За до стойни условия и заплащане на нощния труд“. Целта е от една страна да бъде привлечено об щественото внимание, а от друга – да бъде на правен преглед на нагласите в целевите групи. Offline формуляр на хартия е разпространен в структурите на КТ„Подкрепа“ и в тези на партньорите БЛС, БАПЗГ и СФСМВР, в който подкрепящите инициативата лица вписват собственоръчно своите имена, месторабота и населено място. В национален мащаб са набрани близо 100‘000 подписа, като спе циални мероприятия за публично оповестя ване на подпиката и за привличане внима нието на целевите групи(организиране на пунктове за набиране на подписи, платени публикации, платени активисти и др.) не са осъществявани. Подписката е разпрос транявана изцяло неформално,„от ръка на ръка“, сред приятели, колеги, членове на близки организации. Това прави събраните подписи особено ценни и изразяващи ясно нагласите в българското общество. Online формуляр в web-базираната платфор ма„Гражданска петиция“ е пусната на този адрес: https://grajdanskapeticia.com/pview. aspx/?pi=BG31686 но за разлика от форму ляра на хартия не получава широко разпрос транение – набрани са едва 697 подписа. Причина за това е констатирана на по-късен етап техническа слабост в препратките към платформата: по неустановена до момента причина при избиране на цитираната пре пратка в адресната лента на браузъра съща та се възпроизвежда без наклонената черта след домейна и това води до„несъществу 9

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД ваща страница“. Техническият проблем се възпроизвежда при различни браузъри и различни операционни системи. Въпреки многобройните сигнали на симпатизанти, петицията в електронна среда(поради лип са на необходимия ресурс) не е направена по-достъпна и не успява да се развие. Независимо от настъпилите технически про блеми при петицията в електронна среда, резултатите при тази на хартия доказват по тенциала на Кампанията и заедно с това – добрата разпознаваемост и възприемане на поставените цели за достойни условия и за плащане на нощния труд. 2. Facebook-страницата„Нощен труд – достойни условия и заплащане“ е открита на 26.07.2018 г. и оттогава се допълва активно с документи, съ общения и препратки към ресурси във връзка с кампанията. Сред постигнатото въздействие от страницата може да се посочи както следва: Лого на кампанията„НОЩНИЯТ ТРУД Е ЕВ ТИН АД“ във facebook с достигнат от 12‘256 рецепиенти; ангажирани 2‘494 рецепиенти; Статистика за подоходното разпределение на българските работници във facebook с достигнат от 1‘670 рецепиенти; ангажира ни 136 рецепиенти; Анонс към youtube-презентация за евро пейската практика във facebook с достиг нат от 4‘259 рецепиенти; ангажирани 611 рецепиенти; Анотация за основните искания на Кам панията във facebook с достигнат от 959 рецепиенти; ангажирани 169 рецепиенти; Анотация за основните мотиви на Кампа нията във facebook с достигнат от 1‘168 рецепиенти; ангажирани 151 рецепиенти; Анонс към youtube-презентация за напре дъка на кампанията във facebook с достиг нат от 1‘034 рецепиенти; ангажирани 155 рецепиенти; Научна публикация„Стесът пряко влияе върху мозъчната функция“ във facebook с достигнат от 2‘984 рецепиенти; ангажира ни 270 рецепиенти; Репортаж от Втората кръгла маса по Кам панията във facebook с достигнат от 2‘723 рецепиенти; ангажирани 373 рецепиенти; Анонс за внасяне в МТСП на предложени ята на Кампанията във facebook с достиг нат от 4‘645 рецепиенти; ангажирани 953 рецепиенти; Научна публикация„Нощните смени от ключват дълъг списък с болести“ във facebook с достигнат от 28‘801 рецепиен ти; ангажирани 4‘128 рецепиенти; Анонс към youtube-презентация за моти вите на кампанията във facebook с достиг нат от 8‘291 рецепиенти; ангажирани 248 рецепиенти; Анонс към youtube-презентация на офи циалното откриване на кампанията във facebook с достигнат от 5‘758 рецепиенти; ангажирани 197 рецепиенти; 3. Youtube-каналът„Кампания нощен труд“ е открит на 12.07.2018 г. и оттогава се допълва активно с видео-презентации, проследяващи ключови изказвания от публичните събития, провеждани във връзка с кампанията. Сред постигнатото въздействие от канала може да се посочи както следва: реализирани 14 видео-презентации – Официално откриване на Кампания та(инж. Димитър Манолов, КТ„Под крепа“), За демокрация и социална справедли вост( Хелене Кортлендер, Фондация „Фридрих Еберт“), Основания на кампанията(инж. Здравчо Здравчев, КТ„Подкрепа“), Конфедерация на труда„Подкрепа“(инж. Здравчо Здравчев, КТ„Подкрепа“), 10

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД Риск за здравето и безопастността(доц. д-р Катя Вангелова, НЦОЗА), Психологически измерения(гл.ас. д-р Стойка Калчева, БАН), Правни аспекти(адв. Адриан Илиев, КТ „Подкрепа“), Лекарите подкрепят Кампанията(д-р Стоян Борисов, БЛС), Медицинските специалисти подкрепят Кампанията( Милка Василева, БАПЗГ), Полицаите подкрепят Кампанията( Валентин Попов, СФСМВР), Гледната точка на работодателите(доц. д-р Евгени Евгениев, УНСС), Гледната точка на държавата( Калина Петкова, МТСП), Официално откриване на Втората кръг ла маса(инж. Димитър Манолов, КТ „Подкрепа“), и Основни искания на Кампанията(инж. Здравчо Здравчев, КТ„Подкрепа“); с реализирани общо 2‘795 преглеждания. 4. Реализирани са многобройни медийни отразявания(по инициатива на самите медии) на различни аспекти и моменти от Кампания та, вкл. в медии с най-разнородна насоченост и политика: „Нощният труд – недостойно заплатен, вре ме е за промяна“ (Baricada.org, 20.04.2018 г.); „Цената на нощния труд – по-висока, на стоява синдикат“ (Dnes.bg, 20.04.2018 г.); „0,25 ст. за час нощен труд. Кога ще се про мени това?“ (Dnes.bg, 06.07.2018 г.); „КТ„Подкрепа“ започва дебат за повиша ване на цената на нощния труд“ (24 часа.bg, 19.06.2018); „КТ„Подкрепа“ търси подкрепа за повиша ване на цената на нощния труд“ (Investor.bg, 19.06.2018); „КТ„Подкрепа“ търси подкрепа за повиша ване на цената на нощния труд“ (сп. Мениджър, 19.06.2018) „Експерти се обявиха за повишаване на възнаграждението за нощния труд“ (24 часа.bg, 20.06.2018); „КТ„Подкрепа“ подготвя законодателни промени за нощния труд“ (Actualno.com, 20.06.2018); „КТ„Подкрепа“ иска нощният труд да се плаща по 2,55 лв. на час“ (Expert.bg, 20.06.2018); „Синдикатите поставиха темата за увели чение на заплащането за нощен труд“ (Investor.bg, 20.06.2018); „Десетократно повишение в заплащането на нощния труд поиска„Подкрепа“ (Mediapool.bg, 20.06.2018); „Нощният труд – евтин ад!„Подкрепа“ иска да е по-скъп“ (Dnes.bg, 22.10.2018 г.); „Добавката за нощен труд не стига и за би летче“ (Baricada.org, 30.10.2018 г.); „Идват ли промени за нощния труд у нас?“ (Blitz.bg, 30.10.2018 г.); „Синдикати, работодатели и правителство то: Нощният труд е вреден и трябва да се ограничи“ (bTV, 30.10.2018 г.); „Експерти се обявиха за ограничаване на нощния труд“ (Financebg.com, 30.10.2018 г.); „400‘000 българи в ада на нощния труд“ (Frognews.bg, 30.10.2018 г.); „КТ„Подкрепа“: 400‘000 българи са в евти ния ад на нощния труд“ (Novini.bg, 30.10.2018 г.); 11

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД „Продължава кампанията на КТ„Подкрепа“ за промяна в заплащането на нощния труд“ (Topnovini.bg, 30.10.2018 г.); „КТ„Подкрепа“: Заплащането за нощен труд да стане 2,55 лв. на час“ (в. Банкеръ, 30.10.2018 г.); „Продължава кампанията на КТ„Подкрепа“ за промяна в заплащането на нощния труд“ (БНТ, 30.10.2018 г.); „Над 400 000 българи полагат нощен труд“ (в. Дума, 30.10.2018 г.); „КТ„Подкрепа“: 400 000 работница са в ев тиния ад на нощния труд“ (Канал 3, 30.10.2018 г.); „Синдикатите искат промени в нощния труд“ (Нова телевизия, 30.10.2018 г.); „Как да се заплаща нощният труд – рабо тодатели и синдикати в спор по темата“ (БНТ, 01.11.2018 г.); „Нощният труд може да е ад на едно или друго място, но в никакъв случай не е евтин“ (News.bg, 02.11.2018 г.); „За“ и„Против“ по-високото заплащане на нощния труд“ (Нова телевизия, 04.11.2018 г.); Широкото отразяване на Кампанията от раз лични по своя характер и медийна политика източници(в т.ч. и„контра“ публикации като „Нощният труд може да е ад на едно или дру го място, но в никакъв случай не е евтин“ от 02.11.2018 г. на д-р Теодор Дечев( АИКБ) с обширни и откровено неистинни твърдения); разкриват голямата обществена значимост на Кампанията и обществения интерес към нейните цели. 5. Преглед на европейската практика Експресно европейско изследване, осъщест вено в рамките на Кампанията, установява во дещите практики в съответните държави във връзка с нормативното уреждане на условия та за полагане и заплащането на нощния труд. В хода на изследването(осъществено с екс пертното съдействе на Международния отдел при КТ„Подкрепа“ и по-специално – конфе дералния секретар Веселин Митов и главния експерт Веселина Старчева) са установени следните основни моменти: в Белгия полагането на нощен труд се уреж да в рамките на колективното договаряне и чрез национални споразумения, с отчитане на индекса на потребителските цени, като средният размер на минималното допъл нително възнаграждение за нощен труд е 50% от основната работна заплата; във Великобритания полагането на нощен труд се урежда в рамките на индивидуал ното договаряне, като се отчитат редица здравни ограничения в Италия полагането на нощен труд се урежда със закон и минималният размер на минималното допълнително възнаграж дение за нощен труд е 10% от основната ра ботна заплата; в Ирландия полагането на нощен труд се урежда със закон, като се отчитат редица здравни ограничения; в Испания полагането на нощен труд се урежда в рамките на колективното догова ряне, като средният размер на минимално то допълнително възнаграждение за нощен труд е 25-30% от основната работна заплата; в Кипър полагането на нощен труд се урежда със секторни споразумения, като средният размер на минималното допъл нително възнаграждение за нощен труд е 15-20% от основната работна заплата; 12

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД в Латвия полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното до пълнително възнаграждение за нощен труд е 50% от основната работна заплата; в Литва полагането на нощен труд се уреж да със закон, като минималното допълни телно възнаграждение за нощен труд е 50% от основната работна заплата; в Лихтенщайн полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 25% от основната работна заплата и е наложена обичайната практика да се предоставя удължена почивка; в Малта полагането на нощен труд се уреж да в рамките на колективното договаряне, като средният размер на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 25% от основната работна заплата; в Норвегия полагането на нощен труд се урежда със секторни споразумения, като се предоставя удължена почивка, допъл нително възнаграждение и разместване на смени и длъжности с цел редуциране количеството положен нощен труд; в Полша полагането на нощен труд се уреж да със закон, като минималното допълни телно възнаграждение за нощен труд е 20% от минималната работна заплата за страната; в Португалия полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 25% от основната работна заплата; в Румъния полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното до пълнително възнаграждение за нощен труд е 30% от основната работна заплата; в Сан Марино полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 25% от основната работна заплата (или 50% при полагане на извънреден труд); в Словакия полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допъл нително възнаграждение за нощен труд е 40% от основната работна заплата(или 50% при полагане на рисков труд); в Сърбия полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното до пълнително възнаграждение за нощен труд е 26% от основната работна заплата; в Турция полагането на нощен труд се уреж да със закон, като се предоставя удължена почивка; във Франция полагането на нощен труд се урежда със закон, като се предоставя удължена почивка, а в рамките на инди видуалното и колективното договаряне, и чрез секторни споразумения могат да се предоставят допълнителни придобивки; във Финландия полагането на нощен труд се урежда в рамките на колективното до говаряне и чрез секторни споразумения, като се предоставя удължена почивка и допълнително възнаграждение; в Хърватия полагането на нощен труд се урежда със закон, като се предоставя до пълнително възнаграждение, а в рамките на индивидуалното и колективното дого варяне могат да се предоставят допълни телни придобивки; в Черна гора полагането на нощен труд се урежда с национални споразумения, като средният размер на минималното допъл нително възнаграждение за нощен труд е 40% от основната работна заплата; в Чехия полагането на нощен труд се уреж да със закон, като, минималното допъл нително възнаграждение за нощен труд е 10% от основната работна заплата(или 20% в публичния сектор); 13

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД в Швеция полагането на нощен труд се урежда със закон, като е ограничено до технологично непрекъсваеми дейности. От прегледа на горните данни се установява, че преобладаващата практика в Европа(и в частност – в ЕС) е определянето(най-често със закон) на минимално допълнително въз награждение за нощен труд като процент от основната работна заплата. В този смисъл може да се твърди, че поставените цели на Кампанията са напълно в съответствие с пре обладаващите европейски практики. 6. Документи във връзка с направените искания В рамките на Кампанията са генерирани до кументи, осигуряващи прозрачност и стабил ност на действията, и вграждане на същите в рамките на установените процедури за осъ ществяване на заложените цели. Това поз волява кампанията да придобие конкретен, формален израз в контекста на обвързващи заинтересуваните институции процедури и да спомогне за ангажиране на тяхната отговор ност към издигнатите искания. 1. Подготвена е offline подписка на хартия, в която гражданите да могат да подкрепят Кампанията, с отчетани на всяка страница издигнатите цели и искания: ПОДКРЕПЯМ КАМПАНИЯТА НА КТ„ПОДКРЕПА“ ЗА„ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД“, В ТОВА ЧИСЛО – УВЕЛИЧЕНИЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ЗАПЛАЩАНЕ ЗА НОЩЕН ТРУД (ДЗНТ) КАТО% ОТ МИН. РАБОТНА ЗАПЛАТА ЗА СТРАНАТА – НЕ ПО-МАЛКО ОТ 0,5% ОТ НЕЯ ЗА ЕДИН ЧАС НОЩЕН ТРУД И МОТИВИТЕ ЗА ТОВА УВЕЛИЧЕНИЕ. Мо тиви: 1. Финансово-икономически: С на стоящия принцип за определяне на ДЗНТ не се отразява динамиката в заплащането на труда – настоящата му стойност от 0,25 лв. на час е определена през 2017 г.!!! при мин. РЗ за страната от 180 лв. и понастоя щем(2018 г. при РЗ от 510 лв.) не е в със тояние да изплати за една нощна смяна дори транспортните разходи за отиване и връщане от работа, а камо ли да послужи за възстановяване и обезщетение на този особено вреден за организма труд; 2. Здравословни: Извършените многоброй ни изследвания на полагащи нощен труд установяват: увеличение риска на заболяванията: 40% на сърдечно-съдовата сис тема, три пъти на рак на простатата, 30% на рак на гърдата, 40% на рак на белия дроб и на пикочния мехур; депресии, диа бет и метаболни. 3. Социални – проблеми в семейството, социална изолация и като следствие заедно с репродуктивните – де мографски проблеми. Под така формулираните искания са се подпи сали близо 100‘000 души, които вписват своите имена, месторабота, населено място и саморъ чен подпис. Високият брой подкрепили подпис ката идва да покаже не само високата разпозна ваемост на издикнатите от кампанията цели, но така също значителния организационен ресурс, който осигуряват партниращите организации. 2. Подготвено е Споразумение между партниращите организации в Кампанията за общи дейст вия, насочени към постигане на нейните цели. 14

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД СПОРАЗУМЕНИЕ Днес, 20.06.2018 г. в гр. София, долуподписаните: Димитър Манолов, президент Конфедерация на труда„Подкрепа“ Васил Попов, председател Управителен съвет на Синдикална федерация на служителите в МВР д-р Иван Маджаров, председател Управителен съвет на Български лекарски съюз Милка Василева, председател Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи като отчитаме вредността на нощния труд и обидно ниската стойност на заплащането му; като вземаме предвид влошената демографска картина в страната; и като отчитаме липсата на нормотворческа инициатива от 2007 година за промяна на отно симата уредба – въпреки настъпилите значителни икономически промени, з а я в я в а м е решимостта си да работим за актуализиране на трудовото законодателство, относимо към уредбата и заплащането на нощния труд, за закрила на работещите от вредните въздействия на нощния труд и за достойното му заплащане, адекватно на полагането му във време, опре делено от природата за почивка. Водени от тази своя решимост, п р и с т ъ п в а м е към организирането на петиция и информационна кампания, и предизвикване на обществен дебат, който целим да завършим с адекватни промени в българското трудово законодател ство, насочени към ограничаване и достойно заплащане на нощния труд. Във връзка с горното всеки от подписалите представители на споразумяващите се организа ции ще предприеме необходимите действия по предлагане на настоящото Споразумение за утвърждаването му от компетентните органи на съответната организация съгласно нейните вътрешни устройствени актове. Актът по утвърждаването става неделима част от Споразу мението и присвоява на съответната организация статут на Участваща организация, която съвместно с останалите Участващи организации ще работи за осъществяване на изложени те по-горе намерения. Д. Манолов КТ„Подкрепа“ В. Попов УС СФС МВР И. Маджаров УС БЛС М. Василева БАПЗГ 15

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД Цитираното споразумение е подписано публич но, пред представители на заинтересуваните страни и журналисти, и е огласено чрез мезий ните канали на партниращите организации. 3. Внесено е Предложение за включване в Дневния ред на Постоянна комисия„Доходи и жизнено равнище“ при Националния съвет за тристранно сътрудничество на точка от носно заплащането на нощния труд. Предло жението е изготвено в изпълнение на цитира ното по-горе Споразумение и е насочено към поставяне на обсъждане на исканията, из дигнати от Кампанията. Към Предложението са приложени и подробни мотиви, обоснова ващи нормативните основания за внасянето на подобно предложение, научни аргументи, съображения от практиката на Европейската комисия, статистически и социално-иконо мически съображения. до Валери Симеонов, председател НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО гр. София 1594, бул. Дондуков №1 копие Бисер Петков, министър МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА София 1051, ул. Триадица №2 ПРЕДЛОЖЕНИЕ от Димитър Манолов, президент КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА„ПОДКРЕПА“ гр. София 1000, ул. Ангел Кънчев №2 относно Уважаеми Г-дин ПРЕДСЕДАТЕЛ, Включване в Дневния ред на Постоянна комисия „Доходи и жизнено равнище“ на точка относно заплащането на нощния труд Като отчитаме обстоятелството, че размерът на минималното допълнително възнагражде ние за всеки отработен час нощен труд(в размер 0,25 лв.) е определено в чл. 8 от НСОРЗ(при ета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн. ДВ бр. 9 от 2007 г. и в сила от 01.07.2007 г.); като вземаме предвид обстоятелството, че към него ден определената МРЗ за страната е била в размер 180 лв.(определена с ПМС № 324 от 06.12.2006 г., обн. в ДВ, бр. 101 от 2006 г.); като съобразяваме, че МРЗ за страната представлява нормативно установената минимално допустимост стойност на труда; като отчитаме обстоятелството, че към днешна дата определената МРЗ за страната е в раз мер 510 лв.(определена с ПМС № 316 от 01.01.2018 г., обн. в ДВ, бр. 102 от 2017 г.), което пред ставлява 283% увеличение на определената МРЗ за страната и съответстващо„обезценяване“ на нощния труд; 16

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД като вземаме предвид прогласените в Преамбюла на Конституцията ценности(достойнство и сигурност на личността; социална държава), и прогласените в чл. 16, чл. 48, ал. 5, чл. 52, ал. 3, хипотеза първа от Конституцията основни конституционни принципи; като отчитаме резултатите от Националната кампания„За достойни условия и заплащане на нощния труд“, организирана от Конфедерация на труда„Подкрепа“ и осъществена съвместно с Българския лекарски съюз, Българската асоциация на професионалитите по здравни грижи и Синдикалната федерация на служителите в МВР, в т.ч.: ■ научните констатации на доц. д-р Катя Вангелова от НЦОЗА, специалист в областта на рисковете за здравето и безопасността при полагане на труд, в т.ч. нощен, ■ научните констатации на доц. д-р Евгени Евгениев от УНСС, специалист в областта на икономиката на труда и управлението на персонала; ■ научните констатации на гл.ас. д-р Стойка Калчева от БАН, специалист в областта на психологическите проблеми в т.ч. при и по повод полагането на труд – всичките представени на Кръгла маса от 20.06.2018 г. с предоставени за свободно ползване записи от презентациите на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=9BYhLg-6Hcs; които констатации се потвърждават 1 от Световната здравна организация, Международната агенция за изследване на рака, Съда на Европейския съюз(напр. Решението от 12.11.1996 г. по дело № C-84/94 и др.); като съобразяваме целите и задачите по чл. 3, т.т. 1, 2 и 7, във вр. с чл. 4, т. 1, 4, 5, 10, 15, 17 и 18 от Устава на КТ„Подкрепа“; и като вземаме предвид прогласените в чл. 2 и сл. от КТ принципи на тристранното сътруд ничество и социалния диалог, предлагаме на осн. чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ПОДСТС да разпоредите да бъде включена в Дневния ред на Постоянната комисия по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПОДСТС„Доходи и жизнено равнище“(или друга посочена от Вас ресорна комисия) точка със следното съдържание: „Актуализиране на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 8 от НСОРЗ“ за разглеждане и изготвяне на становище по реда на чл. 14, ал. 1 от ПОДСТС относно предло жението на КТ„Подкрепа“ в чл. 8 от НСОРЗ изразът„0,25 лв“ да бъде заменен от израза„0,5 на сто от минималната работна заплата за страната“. За Ваше и на Постоянната комисия улеснение представяме и молим да приемете в подкрепа на горното предложение следните 1. в тази връзка вж. също: Blair A, Demers P, Hansen J, Pukkala E, Levi F, Brock T et al, Carcinogenicity of shift-work, painting, and firefighting, 2007, 8, 1065-66; Takala J. Work-related Cancer in EU, ETUI Forum, Brussels, 16.12.2016; David Ansiau, Jean-Claude Marquié, Philip Tucker, Simon Folkard, Longitudinal study of the effects of shift work on health: Analyses of VISAT(ageing, health and work), data Report submitted to the IOSH Research Committee, 2016; Assessment of the health risks for professionals exposed to atypical working hours, especially night work ANSES opinion, Collective expert report, Scientific Edition, May 2016; и др. 17

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД мотиви Настоящата редакция на чл. 8 от Наредбата за структура и организация на работната заплата: „За всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.“ е утвърдена в началото на 2007 г.(със самото приемане на НСОРЗ). Към онзи момент Мини малната работна заплата за страната е 180 лв и това определя минималния размер на допъл нителното трудово възнаграждение за всеки отработен час нощен труд като~0,14% от МРЗ. С икономическото развитие на страната ни бяха преодолени редица кризи, което се отразява в поетапното увеличаване на МРЗ до 510 лв – съответстващи съгласно нормативо признатата ми нимална стойност на труда в Република България. Успоредно с това обаче минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за всеки отработен час нощен труд, определено в твърда сума, не се е променило и това вече повече от 10 години обезценява нощния труд – дос тигайки днес до~0,05% от МРЗ. 0,16 0,14 0,12 0,1 0,08 0,06 0,04 0,02 0 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 При пълна натовареност от 7 работни часа нощен труд дължимото допълнително възнаграж дение достига 1,75 лв, което в днешните икономически условия не може да покрие дори транспортните разходи на работника или служителя – който в повечето случаи се налага да се придвижва с по-скъп нощен транспорт. Не може и дума да става за някаква адекватна ком пенсация на необходимостта да бъде полаган труд във време, което природата е отредила за почивка – ведно с всичките доказани от науката и практиката негативни последици за човеш ката физиология, здраве, социален интегритет. Тази обидно ниска стойност мотивира много недобросъвестни работодатели да въвеждат трисменен режим на работа и да преминават към сумирано изчисляване на работното време, без оглед на това, че естеството на производ ството не изисква установяване на непрекъснат работен цикъл. Вместо да бъдат разкривани нови работни места, едни и същи машини и съоръжения се включват в денонощен режим на работа, което спестява необходимостта от инвестиции и прехвърля тежестта на бизнеса вър ху работниците и служителите – защото трудът е евтин и съответният работодател няма да поеме никаква отговорност за вредното въздействие, на което с нарушаване на биологичния ритъм се подлага човешкият организъм. Нощният труд е оправдан преди всичко тогава, когато производството не може да бъде пре късвано – било поради технологични особености(металургия, енергетика, стъкларство), било 18

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД поради надделяващ обществен интерес(здравеопазване, комуникация, транспорт, сигурност). Не може обаче да бъде оправдано откъсването на работещите хора от нормалния биологичен цикъл в интерес на индустриалния цикъл, когато това се извършва единствено за да бъдат редуцирани необходимите инвестиции за разкриване на допълнителни работни места и за да бъдат максимизирани печалбите. Ето защо в повечето развити европейски държави нощният труд се оценява скъпо – за да бъде полаган само там, където това е наистина необходимо и неизбежно. Осигуряването на достойно допълнително възнаграждение за нощен труд – не на последно място – способства за повишаване качеството на живот и редуциране(поне частич но) на неблагоприятните последици, на които е изложен организмът при нарушаване на неговия естествен биологичен цикъл. Предложеното изменение на НСОРЗ е в съответствие с относимото българско и европейско законодателство. Съгласно чл. 1, ал. 3 от КТ, сред целите на Кодекса на труда е да осигури„спра ведливи и достойни условия на труд“(между които условия без съмнение можем да посочим въз награждението, явяващо се като едно от основните условия на трудовото правоотношение). В унисон е и с протичащия към момента дебат, породен от Европейската комисия за създаването на Европейски орган по труда с общоевропейска компетентност относно социалната сигурност и закрила на работниците и служителите. Отчита също и разпоредбите на Директива 2003/88/ ЕО от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време(всички сро кове за дерогации по която са изтекли и следователно тя намира пряко приложение в онези си части, които не са транспонирани в достатъчна степен). И не на последно място – предло жението е в унисон с Конвенция № 171 на МОТ от 1990 г. относно нощния труд(например чл. 8, изискващ съобразено със спецификите на нощния труд възнаграждаване), която Конвенция за общо съжаление продължава да не е ратифицирана от нашата страна. 03.10.2018 г. гр. София С УВАЖЕНИЕ: Димитър Манолов, президент КТ„Подкрепа“ Цитираното Предложение е уважено много бързо и включено за разглеждане в следва щото заседание на Постоянната комисия„До ходи и жизнено равнище“ при Националния съвет за тристранно сътрудничество. Сред национално представителните организации на работодателите надделява становището, че„не са готови да разгледат предложението“ (въпреки, че предложението е сведено до про менянето на една фраза в чл. 8 от Наредбата за структура и организация на работната за плата). Единственият аргумент„по същество“ е, че така формулираното предложение„не отговаряло на европейската практика“ – което е повод за осъществяването на цитираното по-горе Експресно европейско изследване). 4. Внесени са Предложения за изменяне и допълване на трудовото законодателство във връзка с допълнителните възнаграждения за нощен труд с оглед представянето на цялост ната позиция на партниращите в Кампанията организации относно Наредбата за структу ра и организация на работната заплата и Ко декса на труда(въпреки, че на този етап се разработва първа фаза, в която е атакувана единствено Наредбата – с оглед липсата на законодателна инициатива у социалните парт ньори досежно предлагането на законодател ни изменения и допълнения). 19

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД ПРЕДЛОЖЕНИЯ на КТ„Подкрепа“ за изменяне и допълване на трудовото законодателство във връзка с допълнителните възнаграждения за нощен труд Наредба за структура и организация на работната заплата Чл. 8. За всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,5 на сто от основната работна заплата. Кодекс на труда Чл. 140.(1) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 14 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Чл. 140.(4) Нощният труд е забранен за: (...) 6. производства и дейности, които не са технологично непрекъсваеми и естеството им не налага да бъдат осъществявани през нощта. МОТИВИ Предложените изменения и допълнения в трудовото законодателство отразяват иконо мическите реалности в страната и изключително вредното въздействие, което нощният труд оказва върху здравето на работниците и служителите. Като средства за възстано вяване на работната сила и за посрещане личните на работника или служителя и тези на близките му нужди, допълнителното възнаграждение за нощен труд трябва да съответ ства както на рисковете за здравето, от които е съпътстван, така и на тежестите за Дър жавното обществено осигуряване, до което достигат нищожни допълнителни средства, но значителна тежест от увеличения травматизъм и заболяемост. Тъкмо заради послед ното полагането на нощен труд трябва да бъде ограничено до степен, която не позволява човешкият живот и здраве да бъдат„продавани“„евтино“, за сметка на откриването на допълнителни работни места и установяването на нормален режим на работа. Ето защо намирам момента, в който формулираната през 2007 г. брутна„цена“ от 0,25 лв. за отрабо тен час нощен труд се е обезценила с 283% спрямо минималната работна заплата за стра ната, за пределно търпимият, в който да бъде поправена тази въпиюща несправедливост спрямо хората на труда. 22.10.2018 г. гр. София С УВАЖЕНИЕ: Димитър Манолов, президент КТ„Подкрепа“ 20

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД Цитираните предложения за изменяне и до пълване на относимото българско трудово законодателство са в пълно съответствие с установените трудовоправни стандарти в ЕС. 5. Внесени са Алтернативни предложения, в отговор на основното възражение на на ционално представителните организации на работодателите – че допълнителното възнаграждение за нощен труд не следвало да се обвързва като процент от минимална та работна заплата(възражението не е под крепено с нито един конкретен аргумент). Въпреки всичко, в отговор на това възраже ние е предложено(като алтернативна въз можност) допълнителното възнаграждение за нощен труд да бъде обвързано като про цент от основната работна заплата – стига да има възможност за обсъждане на ос новното предложение допълнителното въз награждение да бъде процентна функция, а не твърдо число, както е било досега(което ще доведе до автоматични индексации за в бъдеще). АЛТЕРНАТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ на КТ„Подкрепа“ в партньорство с БЛС, БАПЗГ и СФСМВР Като отчитаме основните възражения на национално представените работодателски ор ганизации срещу обвързване на допълнителното възнаграждение за нощен труд с мини малната работна заплата за страната, предлагаме да бъде възприета утвърдената прак тика в повечето европейски страни(сред които Белгия, Италия, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Малта, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словакия, Сърбия, Черна гора, Чехия) за обвързване на това възнаграждение с основната работна заплата, от коя то да се явява като определен процент. Наредба за структура и организация на работната заплата( НСОРЗ) Чл. 8. За всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,5 на сто от основната работна заплата. Като отчитаме изключително вредното въздействие на нощния труд за здравето на трудещите се и произтичащото от това увеличено натоварване на здравната система и държавното об ществено осигуряване, отново в съответствие с утвърдената практика в повечето европейски страни(сред които Белгия, Великобритания, Ирландия, Лихтенщайн, Норвегия, Турция, Франция, Финландия, Швеция) предлагаме да бъдат възприети мерки за ограничаване допустимата времева интензивност на нощния труд и същият да бъде забранен за осъществяване в про изводства и дейности, естеството на които не налага да бъдат осъществявани(и) през нощта. Кодекс на труда( КТ) Чл. 140.( 1) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 21 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Чл. 140.( 4) Нощният труд е забранен за: (...) 21

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД 6. производства и дейности, които не са технологично непрекъсваеми и естеството им не налага да бъдат осъществявани през нощта. С допълнителното възнаграждение, дължимо за една нощна смяна, не може да се купи дори 1 билет за столичния градски транспорт, а годишният принос от това възнагражде ние към държавното обществено осигуряване покрива едва половината от обезщетение то за 1 болничен ден. Спуснатата през 2007 г. стойност от 0,25 лв. не почива на никакви аргументи и не отчита по никакъв начин сериозното натоварване за здравето и за осигу ритената система, което произтича от нощния труд. 22.10.2018 г. гр. София С УВАЖЕНИЕ: Димитър Манолов, президент КТ„Подкрепа“ Конфедерацията на независимите синдикати в България изразява принципно съгласие с исканията, издигнати с Кампанията. Въпреки липсата на каквито и да било конкретни ар гументи„против“, национално представител ните организации на работодателите отказ ват да се произнесат по така формулираните предложения и гласуват„въздържали се“. На този етап предложенията на партниращите организации остават неподкрепени. 6. Изготвено е Лого на Кампанията със слога на„НОЩНИЯТ ТРУД Е ЕВТИН АД“, оформено в кръг със син, бял и червен цвят и е предло жено отпечатването му като значка, която да се раздаде на активисти с цел популяризира не на Кампанията. Предложението е отклонено с твърдението, че подобно популяризиране„не е необходи мо“ и ресурс за отпечатване на значката не е осигурен. Логото се разпространява само в електронен вид, в тесните рамки на организа торите на Кампанията. 7. Междувременно е отправено Запитване относно приложимостта на Директива 2003/88/ЕО към българското трудово зако нодателство, на което се иска отговор от Министерството на труда и социалната поли тика за това съответства ли българската нор мативна уредба на европейските изисквания. 22

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД до Бисер Петков, министър МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА София 1051, ул. Триадица №2 ЗАПИТВАНЕ от относно Димитър Манолов, президент КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА„ПОДКРЕПА“ гр. София 1000, ул. Ангел Кънчев №2 приложимост на Директива 2003/88/ЕО Уважаеми Г-дин МИНИСТЪР, Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време е транспонирана в българското законо дателство и последните възможни срокове за прилагане на различните допустими дерогации са изтекли на 01.08.2012 г. В тази връзка молим на осн. чл. 4, т.т. 15, 23 и 26 във вр. с чл. 5, т. 5 от Устройствения правилник на МТСП да ни даде указания в качеството ни на нацио нално представителна организация на работниците и служителите относно приложимостта на Директива 2003/88/ЕО в контекста на онези части от относимото българско трудово зако нодателство, които й противоречат(които предвиждат по-неблагоприятен за работниците и служителите режим на труд и почивка). Например чл. 6, б.„ б“ от Директивата предвижда средната седмична продължителност на ра ботното време(в това число и на извънредния труд) да не надвишава 48 часа седмично, докато чл. 142, ал. 4 от КТ допуска продължителност до 56 часа. Друг пример – чл. 16, б.„ б“ във вр. с чл. 6 от Директивата ограничава периодите за сумирано изчисляване на работното време до 4 месеца, докато чл. 142, ал. 2 от КТ допуска периоди до 6 месеца. Още един пример – чл. 17,§3 от Директивата въвежда конкретни условия и изисквания за допускане въвеждането на сумирано изчисляване на работното време, докато чл. 142, ал. 3 от КТ предвижда единствено из ключване на ненормираните работници и служители от прилагането на този вид изчисляване. Цитираните разпоредби са транспонирани неправилно(въпреки тяхната повелителност и недвусмислена яснота) и са такива, които предоставят(би трябвало да предоставят) права на работниците и служителите(във връзка например с правото им на почивка и здраво словни и безопасни условия на труд). Именно поради тези права в съвременното европей ско законодателство(и в частност – в Директива 2003/88/ЕО) са въведени редица ограни чения за извънредния, нощния и при сумирано изчисляване на работното време труд. Подобни видове труд влошава качеството на живот – свързано е с непривични за човешката физиология режими(завишени натоварвания в определени периоди, които не могат да се компенсират със завишена почивка в други периоди); води до занижаване на възнаграж денията(например за работа през почивни и празнични дни); позволява поддържането на по-големи обеми работа с разкриването на по-малко работни места(което увеличава без работицата и занижава хоризонталния поток на благата); увеличава трудовия травматизъм (натрупване на умора от непривичния за човешката физиология режим на работа); води до общо влошаване на социалния интегритет(невъзможност за планиране на общи почивки със семейството, честа промяна на графици, по-малко свободно време и т.н.). 23

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД При предоставяне на Вашите указания относно приложимостта на Директива 2003/88/ЕО, молим да вземете предвид чл. 4,§3 от ДФЕС, задължаващ страните-членки да съдействат за изпълнение на задълженията, произтичащи от европейското право; и по-конкретно чл. 291,§1 от ДФЕС, задължаващ страните-членки д а предприемат всички необходими мерки за прилагане на правно обвързващите актове на Съюза; в която връзка per argumentum a contrario чл. 288,§5 във вр. с§3 от ДФЕС, определя директивите като правно обвързващи за страните-членки. В същия смисъл – задължението за националните юрисдикции да не прилагат национални норми, които противоречат на правото на ЕС, изведено от СЕС например в§24 от Решението по дело„Аdministration des finances de l’État v/s Société anonyme Simmenthal“ ( C-106/77) и в Решението по дело„The Queen срещу Secretary of State for Transport, ex parte: Factortame Ltd etc.“( C-213/89); в който смисъл – и задължението при тълкуването на националното право да бъде съобразявано правото на ЕС, изведено от СЕС например в§7 и сл. от Решението по дело„Marleasing SA v/s La Comercial Internacional de Alimentacion SA“( C-106/89) и ⧧26 и 28 от Решението по дело„Sabine von Colson& Elisabeth Kamann v/s Land Nordrhein-Westfalen“( C-14/83). Молим да вземете предвид, че принципът на абсо бютната ефективност на европейското законодателство и неговото предимство спрямо националното е изведен и утвърден от СЕС още през 90 -те години на миналия век – напри мер в Решението по дело„Elisabeth Johanna Pacifica Dekker v/s Stichting Vormingscentrum voor Jong Volwassenen(VJV-Centrum) Plus“( C-177/88). Въпреки, че по принцип директивите не са пряко приложими в страните-членки, видно от ци тираната съдебна практика(а и от утвърдената правно-научна доктрина) СЕС признава пряко действие на тези разпоредби на директивите, които( 1) са транспонирани неправилно;( 2) са повелителни и достатъчно ясни и точни; и( 3) предоставят права на частните лица(каквито без съмнение са работниците и служителите). Наличието на тези три условия по наша прецен ка дава право на частните лица да се позоват на такива разпоредби от съответната директи ва пред органите на публичната власт, а органите от своя страна са длъжни да се съобразяват с нетранспонираната или неправилно транспонираната директива(арг. от принципите за осигуряване на ефективност, предотвратяване нарушаването на ДФЕС и предоставянето на правна защита). СЕС извежда в тази връзка и правото на лицата да искат обезщетение от стра на-членка заради неспазване правото на Съюза – например в Решението по съединени дела „Francovich“( C-6/90) и( C-9/90) – и по-специално – заради нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, която( 1) предоставя права на частни лица;( 2) определя ясно съ държанието на тези права; и( 3) съществува причинно-следствена връзка между липсващото или неправилното транспониране на директивата и понесената от засегнатото лице вреда. 01.06.2018 г. гр. София С УВАЖЕНИЕ: Димитър Манолов, президент КТ„Подкрепа“ Полученият отговор е уклончив и противоре чив, и практически разкрива нежеланието да бъде даден ясен и недвусмислен отговор на поставените въпроси. 8. Горното дава повод за отправянето на Повторно уточняващо запитване с цитирани фрагменти от първоначалния отговор, цити рани норми от българското законодателство и цитирани норми от европейското законо дателство – с искане за по-конкретен отго вор, който не е получен и до днес. 24

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД до Бисер Петков, министър МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА София 1051, ул. Триадица №2 ЗАПИТВАНЕ от Димитър Манолов, президент КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА„ПОДКРЕПА“ гр. София 1000, ул. Ангел Кънчев №2 относно Уважаеми Г-дин МИНИСТЪР, разяснения по Ваш Отговор с изх.№ 61-271 от 24.08.2018 г. Във връзка с постъпил при нас Ваш Отговор с изх.№ 61-271 от 24.08.2018 г. на пре дходно наше Запитване от 01.06.2018 г. относно приложимостта на Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на орга низацията на работното време, възникнаха някои допълнителни въпроси, по които молим на осн. чл. 4, т.т. 15, 23 и 26 във вр. с чл. 5, т. 5 от Устройствения правилник на МТСП да ни предоставите разяснения. С оглед комплексността и последователността на нашите въпроси, молим да оформите разясненията си съгласно нашата номерация, като отговорите на всеки един от поставените въпроси поотделно. Предварително благодарим за оказаното любезно съдействие! 1. В цитирания Ваш Отговор ни уведомявате, че„държавите-членки могат да установят референтен период с продължителност до 4 месеца за изчисляването на средната про дължителност на седмичното работно време за всички сектори и всички дейности“. 1) Как Вашето твърдение в частта„за всички сектори и всички дейности“ се съотнася с разпоредбата на чл. 17„Дерогации“ от Директивата, ограничаваща прилагане то на референтни периоди до конкретни категории сектори, дейности и видове работници и служители? 2) Как Вашето твърдение в частта„държавите-членки могат да установят референтен период с продължителност до 4 месеца“ се съотнася с разпоредбата на цитираната от Вас разпоредба на чл. 142, ал. 2 от КТ, допускаща референтни периоди до 6 месеца (което е с 2/ два/ месеца повече от посоченото в Директивата и цитирано от Вас)? 2. В цитирания Ваш отговор ни уведомявате, че„продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа(чл. 142, ал. 4 от КТ)“. 1) Как така установената продължителност на работната седмица в българското трудово законодателство се съотнася с цитираната от Вас разпоредба на чл. 6, б. „ б“ във вр. с чл. 17 от Директивата? i. При отговора на горния въпрос молим да вземете предвид, че цитираната нор ма ограничава максималния размер на работната седмица до 48 часа(което е с 8/ осем/ часа по-малко). 25

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД ii. При отговора на горния въпрос молим да вземете предвид и това, че цитира ната норма е приложима като общ закон, спрямо която чл. 17„Дерогации“ се явява специален закон. iii. При отговора на горния въпрос молим да вземете предвид и това, че допус тимото удължаване срока на дерогациите по чл. 17, ал.ал. 2-4 от Директивата (ако и доколкото има направени такива) е изтекло най-късно на 01.08.2012 г. 3. В цитирания Ваш отговор ни уведомявате, че„Директивата предвижда възмож ност държавите-членки да дерогират разпоредбите относно междудневната и меж дуседмичната почивка, почивките в работно време и подължителността на нощния труд, както и референтните периоди при определени условия“. 1) Направени ли са дерогации спрямо конкретни разпоредби(кои?) от Директива 2003/88/ЕО от страна на Република България(и с кои конкретни актове от бъл гарска страна е направено това)? i. Ако има направени дерогации, молим да цитирате конкретните актове, с които са направени дерогациите и ако е възможно да ни предоставите копия от тези актове. ii. Ако има направени дерогации, молим също така да ни посочите публикациите в Официалния вестник на ЕС с Уведомленията от българска страна и станови щата на ЕК относно тези дерогации съгласно установения ред по чл. 17, ал.ал. 3 и 4 от Директивата. 2) Как евентуалните дерогации, осъществени от Република България спрямо конкретни разпоредби от Директива 2003/88/ЕО, се съотнасят с преходния 5-годишен период(из текъл на 01.08.2009 г.), допълнителния 2-годишен период(изтекъл на 01.08.2011 г.) и последния допълнителен 1-годишен период(изтекъл на 01.08.2012 г.) по чл. 17, ал.ал. 2-4 от Директивата относно допустимото удължаване срока на дерогациите? 3) Как е спазено в относимото българско законодателство изискването на Директивата по чл. 17, ал. 5 от Директивата, съгласно което и независимо от евентуално напра вените дерогации,„държавите-членки[трябва да] гарантират, че средната продължи телност на седмичното работно време при никакви обстоятелства не надвишава 58 часа през първите три години на преходния период(до 01.08.2007 г.), 56 часа за следващите две години(до 01.08.2009 г.) и 52 часа за всеки оставащ период(до 01.08.2012 г.)“? i. Както Вие сами цитирате,„при сумирано изчисляване на работното време е регламентирано, че продължителността на работната седмица не може да над вишава 56 часа(чл. 142, ал. 4 от КТ)“. ii. Днес е 20.09.2018 г. и дори да предположим, че от страна на Република Бълга рия са направени всички възможни дерогации, максимално допустимият срок за тяхното прилагане е изтекъл на 01.08.2012 г.(преди близо 6/ шест/ години). 4. В цитирания Ваш отговор ни уведомявате, че„Дерогацията за референтния период за изчисляване на средната продължителност на седмичното работно време се до пуска чрез въвеждане в националното право на изключения за определени сектори или дейности, изброени в чл. 17 на Директивата“. 1) В кои норми от националното законодателство са възпроизведени(транспони рани) определените в чл. 17 от Директивата сектори или дейности, за които се допуска въвеждане на посочените от Вас изключения? 26

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД 5. В цитирания Ваш отговор ни уведомявате, че„В доклада за изпълнение от държа вите-членки на Директивата(COM(2017)254final) ЕК посочва, че все още се устано вяват редки случаи, в които ограниченията на Директивата се надвишават, като се дава пример, че ограничението от 4 месеца за изчисляване максималната продъл жителност на работното време изглежда надвишено в Германия, България и Слове ния, където то е определено на 6 месеца“. 2) От кой текст в цитирания Доклад достигате до извод, че„Докладът не установява несъответствие на националното законодателство в тези страни с изискванията на Директивата, а посочва възможните дерогации, правени в тях“? 6. В цитирания Ваш отговор ни уведомявате, че„през 2015 г. от страна на ЕК до Бъл гария е отправено запитване относно съвместимостта на националното законодател ство с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО“, в отговор на което„е предоставена информация, че то[сумираното изчисляване на работното време] се прилага от ра ботодатели, при които характерът на работата/дейността налага използването му“. 1) В кои норми от относимото българско законодателство са посочени критериите, въз основа на които се определя кога и доколко характерът на работата/дей ността налага използването на сумирано изчисляване на работното време? 2) В кои норми от българското законодателство са въведени(транспонирани) раз поредбите на чл. 17, ал. 1,§§1-5 от Директивата? Още веднъж благодарим за изразената готовност да насърчавате диалога между социалните партньори по темите, свързани с работното време и с оглед гарантиране достойните условия на труд, и в тази връзка, с оглед осигуряването на яснота и прегледност на изложението, молим да отговорите на всеки един от поставените въпроси поотделно. 20.09.2018 г. гр. София С УВАЖЕНИЕ: Димитър Манолов, президент КТ„Подкрепа“ На така цитираното Повторно уточняващо за питване отговор не е даден и до днес. В зависи мост от позицията на Министерството на труда и социалната политика, партньорите ще съгла суват мнение и евентуално ще вложат ресурс за по-нататъшни действия във връзка с повдигна тите въпроси. 7. Предстоящи действия Въпреки, че Кампанията„За достойни условия и заплащане на нощния труд“ до този момент е позволила обобщаването на сериозен научен и практически потенциал досежно ангажирането на общественото внимание и заинтересуваните институции с проблемите на нощните работници и служители, все още не може да се каже, че е постигнала коя да е от своите основни цели: – определяне на допълнителното възнаграж дение за нощен труд като процент от запла тата; – чувствително повишаване на размера на допълнителното възнаграждение за но щен труд; и – ограничаване интензивността на нощния труд до установените европейски стан дарти. Следователно кампанията ще продължи и след пуб ликуването на настоящото изследване, като следва стартираните формални процедури(предложени изменения и допълнения в нормативната уредба; отправени запитвания за разяснения; осъществя ван тристранен диалог). Както по-горе беше споменато, неразривно свър зани с проблематиката на нищожното заплащане на нощния труд са и редица допълнителни въпро 27

София ЗА ДОСТОЙНИ УСЛОВИЯ И ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД си, които поставят издигнатите от кампанията искания в значително по-широк контекст: опреде лянето на интензивността на работата през деня и нощта(свързана с„изчезналото“ от българските земи нормиране на труда); определяне максимал ната продължителност на дневното и нощното вре ме; породените от т.нар.„сумирано изчисляване на работното време“ проблеми с интензивността на натоварване, продължителността и остойностява нето на труда; множеството констатирани несъот ветствия между българското и относимото евро пейско законодателство; и др. Всичките тези про блеми обхващат една значителна част от българ ското трудово право, деформирана под натиска на присъединителния към Европейския съюз процес и след това – на т.нар. Световна финансова криза. В този контекст трябва да се приеме, че настояща та кампания е само един пример за атакуване на конкретен проблем на работниците и служителите, и в никакъв случай не може да замести необходи мостта от прилагане на цялостни, последователни и в много от повдигнатите направления – синди кални политики за въздействие и подобряване на социално-икономическата среда. По-конкретно, настоящата кампания трябва да се насочи към продължаване на стартираните формални процедури и засилване на медийния елемент: продължаване на подписките, facebook и youtube публикациите, осъществяване на разяс нителни мероприятия на открито, създаване на липсващия към момента web-сайт за осъщест вяване на кампании и тяхното адекватно отразя ване, усилено застъпничество и лобиране, консо лидиране на синдикалните членове и по-широки слоеве от обществото около издигнатите цели, осъществяване на научни и обучителни дейности. Предстои осъществяването на предупредителен протест преди заседанието на Националния съ вет за тристранно сътрудничество, насрочено за 18.12.2018 г.(предстоящо), на което ще бъдат представени публично протестни плакати на ху дожника-карикатурист Николай Бебенов. 8. Изводи Кампанията е орентирана особено качествено от гледна точка на целеполагането и формулирането на исканията, които да бъдат издигнати. Целевите групи са подбрани много добре и е очертан адеква тен план за действие, включващ всичките същест вуващи аргументни бази, медийни канали и проце дурни подходи за оказване на дължимия граждан ски натиск за постигане на набелязаната цел. Всички действия в Кампанията са извършени при изключителен ресурсен недостиг. Едва няколко активисти изнасят на плещите си цялана науч но-изследователска част, дейностите за популя ризация, комуникация и координация, формули ране на юридически позиции и поддържане на позиции в преговорни формати. Поради неосигурен организационен и материален ресурс са пропуснати ключови елементи от по строяването и налагането на една Кампания в об ществото: не е изграден специализиран web-сайт, който да се превърне в комуникационно-информа ционен център на кампанията; не е разпространен никакъв визуално-пропаганден материал(като цитираната по-горе значка) 2 , който да разпростра ни посланията на Кампанията по разпознаваем и проникващ в слоевете на обществото начин; не са осъществени никакви усилия за разпространява нето на информационни материали 3 сред широка та заинтересувана общественост; Въпреки констатираните недостатъци, Кампани ята придобива сериозен размах: отразена е от най-различни медии, в т.ч. такива с насоченост, напълно противоположна на социалната и со лидарната; подписката offline на хартия набира приблизително 100‘000 подписа; никой от участ ващите в работните групи(в т.ч. представители на организации на работодателите) не оспорва, че проблемът с нощния труд е голям, а заплаща нето – неоправдано ниско; експресното евро песко изследване потвърждава, че издигнатите в Кампанията искания са в съзвучие с широко възприетите решения в Европа; не е формулиран нито един съществен аргумент„против“. Независимо от цитираните положителни съобра жения, обаче, Кампанията на този етап е поставе на в патова ситуация – от една страна поради огра ничения логистичен, оперативен и материален ре сурс, с който разполага, а от друга страна – поради липсата на адекватни законодателни гаранции за консолидация и продуктивност на социалния ди алог; въпреки категоричната липса на аргументи „против“, не съществува механизъм за налагане на обосновани и доказано правилни мерки в от носимото трудово законодателство и решението в крайна сметка остава„политическо“. 2. Логистичната подкрепа на Конфедерацията на труда„Подкрепа“ се ограничава в тази част до осигуряването на няколко фанелки със слогана на кампанията„НОЩНИЯТ ТРУД Е ЕВТИН АД“, които обаче са недостатъчни за раздаване и проникване в по-широки слоеве от обществото. 3. Първоначално подписката е разпространена на„счупени“ файлове, които не могат да се отворят правилно; дълго време дори организацията-инициатор не позицинира на официалния си web-сайт съобщение за Кампанията, на която се явява инициатор; не е осигурен ресурс за преодоляване на техническия проблем, възникнал при препращането към online подписката в платформата„Гражданска петиция“. 28

За авторите: Здравчо Здравчев е председател на НФТИНИ при КТ „Подкрепа“; специалист по индустриални отношения, колективни трудови преговори и колективни трудови спорове и дългогодишен представител на хората на труда в социалния диалог; ръководител на синдикален консултантски център; синдикален обучител. Адриан Илиев е юридически съветник при КТ„Подкрепа“; консултант в областта на индустриалните отношения, колективните трудови преговори и колективните трудови спорове. Александър Цапов е заместник председател на НФТИНИ при КТ„Подкрепа“; специалист по организационно и логистично осигуряване на масови процеси и събития; документалист; синдикален обучител. Мартин Сотиров е консултант по информационни и комуникационни технологии, подходи и процеси; специалист по свободни софтуерни стандарти. Вержиния Георгиева е консултант в областта на хигиената и организацията на труда; безопасност и здраве при работа; трудово-медицински стандарти и рискове при различните видове работа. Димитър Керанов е консултант по охрана на труда; социална сигурност, социални неравенства и борба със социалните рискове. Издател Фондация Фридрих Еберт| Бюро България Ул. Княз Борис I 97| 1000 София| България Отговорен редактор: Хелене Кортлендер| Директор, ФФЕ, Бюро България тел.:+359 2 980 8747| факс:+359 2 980 2438 http://www.fes-bulgaria.org Заявки: office@fes.bg Използването с търговска цел на всички, издадени от Фондация Фридрих Еберт(ФФЕ) публикации, не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ. Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт. ISBN 978-954-2979-45-6