Ôîðóì Ñîöèàëíà äåìîêðàöèÿ Âèçèè è îïöèè çà ÞÈÅ Ñîöèàëäåìîêðàöèÿ è ïðîôñúþçè â Öåíòðàëíà è Èçòî÷íà Åâðîïà Слаби връзки и скрити прилики

Какво означава социалната демокрация в днешния глобализиран свят? Какво означава социална демокрация? Все още ли интересът на гражданите към политиката е налице? Може ли той отново да бъде събуден? Съвместими ли са икономическата динамика и социалната справедливост? Кои конкретни политики се оказаха осъществими? Колко успешни бяха те? Тези и други въпроси са значими и съществени за всички региони на света. С поредицата от публикации„Форум социална демокрация – визии и опции за ЮИЕ“ Фондация Фридрих Еберт желае да допринесе за дебата по тези теми в Югоизточна Европа. Публикациите ще бъдат придружени от форум в Интернет(www.forum-social-democracy.org). Каним всички читатели да участват активно в тези дебати. Фондация Фридрих Еберт Бюро България Ул.“Княз Борис I” ¹ 97 1 000 София България • Текстът е публикуван също и на сръбски, македонски, албански и български език • Можете да намерите всички текстове на адрес в Интернет www.fes.rs

Съдържание: Въведение........................................................................................................................................... 4 Профсъюзи в ЦИЕ: отслабване чрез намаляване на членската маса и фрагментация.................... 5 Партийни системи и социалдемокрация в Централна и Източна Европа...................................... 10 Социалдемократически партии в Централна и Източна Европа.................................................... 11 Профсъюзи и социалдемократи в ЦИЕ: Между игнориране и слаби отношения.......................... 14 Изводи.............................................................................................................................................. 16 Литература....................................................................................................................................... 18 3

СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ И ПРОФСЪЮЗИ В ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА ВОЛФГАНГ ШРЬОДЕР/ВИКТОРИЯ КАЛАС МАЙ 2010 Слаби връзки и скрити прилики » Западноевропейски теории за социална държава само донякъде могат да се пренесат върху типа социална държава в Централна и Източна Европа(ЦИЕ). Но общи за всички са влияни ето на профсъюзите и на социалдемокрацията върху изграждането и развитието на модели на социални държави. » Страните от Централна и Източна Европа се отличават със слаби профсъюзи и партии, които могат да бъдат разглеждани като свободни структурирани обединения за избори с мъгляво формулирани, гъвкави програми, без база на гражданското общество. Често партиите се обединяват в коалиции, чиято първоначална цел се състои в поемането на политическа власт. » Старото безусловно свързване на партия и профсъюз, което беше комунистическа„нормал ност”, вече го няма. То е слабо изразено и е с неформален характер. » Нито профсъюзите, нито социалдемократическите партии в ЦИЕ, са в състояние да участват решително в изграждането на социални осигурителни модели. От страна на партиите няма готовност да се определят с еднозначни политически позиции, а от страна на профсъюзите няма ресурси, за да могат на централно ниво да дефинират цели и да ги преследват. Въведение Сега, както и преди, доминират различни мнения върху това, какъв тип социална държава се е оформил в Централна и Източна Европа. Единомислие има само в констатацията, че западноевропейските типологии не могат да се разпростират едно към едно върху Източна Европа. Затова някои предлагат термина„източноевропейски тип”, за да опишат източните системи на социални държави. Но изглежда все пак при това остава под въпрос, кои специфични признаци се разбират под названието източноевропейска социална държава, и дали не съществуват прекалено много вариации между режимите на социална държава в ЦИЕ, за да могат да бъдат обобщени в един единствен модел. Има единство и в констатацията, че в историческа перспектива, преди всичко профсъюзите и социалдемократите са били в челните редици при изграждането и развитието на осигурителните модели на социалната държава. На този фон в настоящия документ се разглеждат връзките между профсъюзите и социалдемократическите партии в ЦИЕ: в какво се състоят структурните условия и политическите възможности за сътрудничество между социалдемокрацията и профсъюзите? Има ли връзки между профсъюзите и социалдемократическите партии в ЦИЕ и как се институционализират те? За отговор на тези въпроси в рамките на едно изследване бяха попитани самите актьори в отделните страни за техния опит и за техните впечатления 1 . Преди представянето и интерпретацията на резултатите от изследването, първо ще бъдат представени по-детайлно самите актьори. При това ще бъде обърнато внимание на специфичните за всяка страна връзки, силни и слаби страни на профсъюзите и на социалдемократическите партии в ЦИЕ. Освен това ще бъдат показани и изяснени спецификата на източноевропейските партийни системи и профсъюзни модели, понеже без да се вземат под внимание източноевропейските особености, е почти невъзможно да се разберат актьорите и техните действия. Накрая ще бъдат представени резултатите на опиращото се на анкетни карти изследване на структурата на взаимодействието между профсъюзи и социалдемократически партии в ЦИЕ. 1 На това място благодарността на авторите е за сътрудниците на Фондацията от националните бюра за тяхната силна подкрепа и ангажимент за 4 предаване на анкетните карти.

Профсъюзи в ЦИЕ: отслабване чрез намаляване на членската маса и фрагментация Преди 1990 година, профсъюзите в страните на Източна Европа бяха постоянна част от комунистическата управляваща система. Със започването на трансформацията профсъюзите, които преди 1990 г. служеха като носещи организации, попаднаха под двоен натиск за модернизация(Кол, 2008). От една страна трябваше наново да бъде дефинирана ролята като представители на интересите на работниците и защитата на интересите да бъде приложена в рамките на социалния диалог. От друга страна профсъюзите трябваше да обяснят на своите членове необходимостта от едно икономическо преструктуриране, което беше свързано с огромни социални загуби по отношение на заплати и сигурност за заетостта за масата от работниците и служителите. Най-късно от средата на деветдесетте години към това се прибави и да се приемат нормите на Европейския съюз и да се интегрира собственият профсъюз в международните структури(Кол, 2008). В началото на трансформационната фаза реформираните профсъюзи, които съществуваха още преди 1990 година, разполагаха със структурно предимство за разлика от тези профсъюзи, които възникнаха нови в контекста на трансформационния процес. Беше така, защото те можеха да се свържат с организационните основи и да се опрат на съществуващите ресурси. Новите профсъюзи по правило бяха малки и не разполагаха нито със стартов капитал, нито с организационни ресурси. Новите профсъюзи печелеха първоначално от това, че не бяха възприемани като носители и помощници на комунистическия режим. С изключение на Латвия, в ЦИЕ се изградиха мултиполярни профсъюзни системи 2 . В някои страни като в Словения или Словакия се създаде един доминиращ профсъюз 3 . В други страни се образуваха профсъюзни конкурентни констелации. В началото конкуриращите се профсъюзи се различаваха по отношение на тяхната политико-идеологическа насоченост, но и частично по отношение на членската структура. Така възникнаха регионални профсъюзи като в Словения, също така и специфични профсъюзи по признак предприятия или професии. В Полша с NSZZ Солидарност възникна един настанил се в десния политически лагер профсъюз, докато също полският профсъюз OPZZ се причислява към лагера на Левите(Роде 2008б: 5). Заедно със Солидарност възникнаха също и в Чехия, Унгария, България и в Словакия християндемократически профсъюзи. От тях все пак само полският профсъюз постигна устойчива значимост в цялата страна. За разлика от всички останали пък, в Естония„сините” и„белите якички” са организирани в различни собствени профсъюзи. 4 Обобщено може да се каже, че профсъюзният пейзаж на Източна Европа в никакъв случай не е единен, а напротив, изглежда доста многообразен и многостранен. Разделението стар-нов, което различава реформираните и новообразуваните след 1990 г. профсъюзи, слага траен отпечатък върху профсъюзните модели на ЮИЕ до днес. Все пак това противоречие губи значение, така че между враждуващите в миналото лагери успяха да се създадат нови форми на сътрудничество и изграждане на коалиции. Така в някои страни се показват първите признаци на коопериране между профсъюзите. Например в Литва три профсъюзни конфедерации(LFD, LPSK, Solidarumas) подписаха през пролетта на 2006 г. съответно споразумение и оттогава по централни въпроси се съгласуват предварително. 5 Също полските профсъюзи в металургията, които са организирани в конфедерациите NSZZ»S«, OPZZ и FZZ, координират своите активитети в национален и преди всичко в международен план, както и на ниво то на ЕС. Базата на профсъюзното организиране в Източна Европа се състои както още преди 1990 г. на ниво предприятие, докато профсъюзните структури на секторно ниво са слабо изразе2 В Латвия и досега има само един профсъюз(LBAS), признат като 4 EIRO(2007): Estonia. Industrial relations profile, на: http://www. национална представителна организация. Вж. European Industrial eurofound.europa.eu/eiro/country/Estonia.htm Relations Observatory(EIRO)(2007): Латвия. http://www.eurofound. 5 Коалицията се управлява от координационен център, чието europa.eu/eiro/country/Latvia.htm председателство се върти през половин година 3 В Словения ZSSS обхваща повече от половината от всички членове на профсъюзи, вж. EIRO(2007): Slovenia. Industrial relations pro file, на: http://www.eurofound.europa.eu/eiro/country/Slovenia.htm. В Словакия над 90 процента от всички членове на профсъюзи принадлежат на KOZ SR. – Vgl. EIRO(2007): Slova- kia. Industrial relations profile, на: http://www.eurofound.europa.eu/ eiro/country/Slovakia.htm 5

ни. Второстепенното значение на бранша като структуриращ момент на трудовите отношения се дължи не на последно място на недостига на секторни колективни трудови договори. Вместо това преобладават Колективни трудови договори на ниво предприятие(Кол 2008 г.). Въпреки голямото значение на предприятието за профсъюзната култура на организиране от една страна и поставяне на правила за КТД, липсва ефективно работническо представителство на ниво предприятие. Моделите на работнически съвети, които както в Германия да съществуват допълнително към профсъюзната структура на доверени лица в предприятието, в началото се сблъскаха в повечето случаи с недоверие, в единични случаи дори с последователно отхвърляне от страна на синдикатите в Централна и Източна Европа – например в Полша – докато работодателите частично подкрепиха съответни планове на правителствата в това отношение(Кол 2008 г.). Въпреки че благодарение на съответното законодателство на ЕС е възможно създаване на работнически съвети в цялата страна, до сега в повечето предприятия не бяха изградени никакви работнически съвети(Кол 2008 г.). 6 Дуална структура на представителство, съответстваща на германския модел, съществува фактически в Унгария, Словения, Латвия, Естония, България и Полша. Като цяло в Балтийските държави (Естония, Латвия, Литва) в предприятието има по правило само профсъюзни представители(Кол 2008 г.). По този повод в Полша са документирани доста случаи на активно възпрепятстване на работата на работническите съвети от страна на работодателите. 7 В други страни се е образувал един модел Или-Или. Така в Чехия, Литва и Румъния(от 2007) могат да бъдат основани работнически съвети, ако в предприятието не съществуват профсъюзни представителства(Кол 2008). След ниво предприятие се отдава голямо значение на конфедерацията, което се дължи на обвързването на социалните партньори в трипартитните комисии и съвети за преговори. Държавата използва форумите, които са изградени във всички страни на ЦИЕ, за да прокарва реформи и в същото време да подържа по възможност до най-висок предел социалния мир(Депе/ Тартур 2002: 25). Във всеки случай източноевропейският трипартизъм не съответства на корпоративните структури, които са пазнати от Западна Европа. Много повече при тези съвети става въпрос за Диаграма: Минимални заплати 2006/2007(промени в%) % 33,3 30 30 20 20 18,9 11,5 12,5 12,1 10 LV EE RO 2006 2007 16,7 12,5 10,1 9 6,7 6,6 9,6 4,8 5,9 4,1 LT BG SK HU PL LV Латвия EE Естония RO Румъния LT Литва BG България SK Словакия HU Унгария PL Полша SL Словения CZ Чехия 10,5 3,2 2 0 SI CZ Страни Източник: Собствено представяне. 8 6 Така е в Латвия и Естония(Кол 2008) 6 7 ФФЕ Варшава Варшава(2007) Международна конференция. Доклади на социалните партньори към достоен труд в Полша и Европа. Една година Закон за информиране и консултиране 8 Eurofound(2008):Pay developments – 2007, на http://www. eurofound. europa.eu/eiro/studies/tn0804019s/tn0804019s.htm

фасадни институции. Защото актьорите от съюзите са прекалено слаби, за да комуникират с държавата на еднакво ниво(сравни Депе/ Тартур 2002: 175). Докато в рамките на социалния диалог се договарят минимални стандарти, напр. по отношение на размера на заплатите, от друга страна тези институции възпрепятстват изграждането на билатерални, в най-добрия случай дори отношения на социални партньори между профсъюзи и работодателски съюзи. Към централните задачи на икономическите и социално политически комисии сега се числи определянето на минималните заплати(Кол 2008). Развитието на определяне на минималните заплати за страната протича позитивно. Средно статистически минималната заплата в страните от ЦИЕ се е покачила през 2006 г. с 8,99 процента, а през 2007 г. – с 12 процента. 9 На върха е Латвия с едно повишение от 33,3 процента(2007). Размерът на минималната заплата е различен за различните страни. Във всеки случай минималната заплата не притежава нито функции, осигуряващи съществуването, нито такива, предпазващи от бедност. Средно статистически месечната минимална заплата в рамките на ЕС възлиза на 50 процента от националния средностатистически доход. В страните на ЦИЕ тази стойност обаче е много под този праг и се намира в границите на 30-46 процента от съответната средна заплата(Кол/ Роде 2008: 29). В преговорите на трипартитните комисии участват тези профсъюзи, които са признати от държавата за национално представителни. Преглед: Национално представителни конфедерации на профсъюзите в ЦИE страна Профсъюзи Име и година на основаване(червено= реформиран профсъюз) Членска маса Естония Латвия Литва Полша България Румъния 10 Чехия Slowakei Словения Унгария EAKL(Confederation of Estonian Trade Unions; 1990) TALO(Employees Unions’ Confederation; 1992) LBAS(Free Trade Union Confederation; 1990) LPSK(Lithuanian Trade Unions Confederation; 1990, 1992 Fusion mit LPSS) LDF(Lithuanian Labour Federation; 1991) Solidarumas(Lithuanian Trade Union»Solidarumas«;1989) OPZZ(All Poland Alliance of Trade Unions; 1984) NSZZ Solidarnosc(Trade Union Confederation NSZZ Solidarnosc; 1980, Verbot 1981–1989) FZZ(Trade Unions Forum; 2002) CITUB(Confederation of Independent Trade Unions in Bulgaria; 1990) Podkrepa(Confederation of Labour»Podkrepa«; 1989) Cartel Alfa(National Confederation Cartel Alfa; 1990) CNSLR Fratia(National Confederation of Free Trade Unions»Fratia«; 1993, Rechtsnachfolger der Staatsgew.) CSDR(Confederation of Democratic Trade Unions in Romania; 1994) Meridian(National Trade Union Confederation Meridian; 1994) BNS(National Trade Union Block; 1991) CMKOS(Czech-Moravian Confederation of Trade Unions; 1990) ASO(Association of Autonomous Trade Unions; 1995) KOZ SR(Confederation of Trade Unions of the Slovak Republic; 1990) ZSSS(Association of Free Trade Unions of Slovenia; 1990) KSJS(Confederation of Public Sector Trade Unions; 2006) PERGAM(Confederation of Trade Unions of Slovenia Pergam; 1991) K’90(Confederation of Trade Unions ›90 of Slovenia; 1991) KNSS(Confederation of New Trade Unions of Slovenia; 1991) Alternativa(Alternative; 1999) Solidarnost(Solidarity; 2001) SZEF(Trade Union Cooperation Forum; 1990) MSZOSZ(National Confederation of Hungarian Trade Unions; 1990) ASZSZ(National Federation of Autonomous Trade Unions;1990) LIGA(Democratic League of Independent Trade Unions; 1988) MOSZ(National Federation of Workers’ Councils; 1988) ESZT(Confederation of Trade Unions of Professionals; 1989) 38.068 30.000 135.000 75.000 20.000 8.000 800.000 722.000 500.000 150.000 103.750 1.000.000 800.000 600.000 313.000 210.000 500.000 210.000 394.732 270.000 81.000 няма данни 11 няма данни няма данни 8.199 2.500 256.130 253.000 160.000 100.644 58.600 50.000 Източник: EIRO 12 , Кол(2008), Кол /Роде(2008: 10), Собствена статистика. 13 Плътност (общо) 11% 16% 12% 14% 20% 35% 20% 22% 44% 18% 9 В сравнение с това в страните от ЕС 27 и Норвегия в същия отрязък от време покачването е 7,2 процента – сравни European Foundation for the improvement of Living and Working Conditions(Eurofound)(2008): Pay developments 2007, на: http://www.euro- found.europa.eu/eiro/studies/ tn0804019s/tn0804019s.htm 10 В случая Румъния статистиката за членство на профсъюзите изглежда нереалистична. Според информация на тамошното бюро на ФФЕ.... 11 За съжаление в тези случаи въпреки непрекъснати запитвания не беше възможно да се получат някакви данни. Бяха ни отказани такива данни и на отговарящото за страната регионално бюро на ФФЕ. 12 Industrial relations country profiles, на: http://www.eurofound.europa.eu/eiro/country_index.htm. 13 Виж също: Eurofound(2008): Industrial relations developments in Europe 2007, unter: http://www.eurofound.europa.eu/eiro/studies/tn0803029s/ tn0803029s.htm 7

Организационната плътност повсеместно намалява. В Естония например организационната плътност беше намалена почти на половина в рамките на пет години. През 2001 г. стойността беше 14 процента, докато през 2006 г. беше само 8,4 процента. 14 Средно статистически държавите от ЦИЕ достигат организационна плътност от 21 процента, което е само един пункт от стойността на страните от ЕС 15(сравни Кол 2008). 15 Разбира се словенските профсъюзи отбелязват организационна плътност от 40 процента. В същото време организационната плътност в Унгария, Полша, Чехия, България и балтийските републики е под контролната марка от 20 процента(Кол 2008). Често започналата заедно с началото на трансформацията загуба на членска маса се обясняваше със задължителното членство преди и въвеждането на принципа на доброволност после. 16 Понеже тенденцията на спад все пак продължи и след първата фаза на трансформацията, това обяснение не е достатъчно, за да разтълкува слабостта на профсъюзите в страните от ЦИЕ. 17 Много повече биха могли да бъдат посочени осем контекста, за да се обясни профсъюзната слабост в страните от ЦИЕ: » Прекомерни изисквания чрез двоен трансформационен натиск: След 1990 г. профсъюзите бяха активно свързани с преобразуването на плановата в пазарноикономическа система. В същото време те трябваше първо да дефинират своята роля като представители на интересите на трудещите се. Докато техните членове се надяваха на консервиране на специфичните механизми на закрила на пазара на труда, преустройството на системата, което профсъюзите подкрепяха, причини един икономически срив, който беше свързан за повечето работници и служители с драстични социални промени. На профсъюзите не се отдаде да избалансират възникващите напрежения между логиката за членство и логиката за влияние. По-скоро съюзите се клатушкаха в една нездрава диалектика между икономическа модернизация и организационна маргинализация. » Обществена индивидуализация: В хода на тенденциите за обществена индивидуализация сплотяващата сила на синдикатите намалява до изчезване. Тази тенденция отразява общо за много страни в региона намаляващо доверие в колективни организации. Много работници и служители в ЦИЕ днес се намират в няколко трудови отношения. Моделът на живота, който водят, не отговаря на синдикалната представа за работника или служител с пълно работно време. Вместо да се надяват на подкрепа от страна на профсъюза, доминира убеждението, че сам най-добре можеш да си помогнеш. Значение придобиват индивидуализирани модели на живот, които са в противоречие с една мобилизационна стратегия на профсъюзите, която е насочена към солидарността. Особено ясно става очевидна слабостта на профсъюзите по отношение на вербуване на членове измежду по-младата генерация. » Приватизация и промяна на икономическата структура: Със започването на трансформацията беше започната приватизацията. В предприятия, които принадлежат на държавата или които са близки да нея, в обществените институции, както и в предприятия на тежката индустрия по правило профсъюзите са силно представени(Кол, 2008 г.). За разлика от тях в областта на често дребната и средна частна индустрия се развиха зони, свободни от профсъюзи. Днес частта на частната икономика в страните от ЦИЕ е средно около 75 процента. При това различните страни показват различни стойности: в Словения делът на частната от общата икономика възлизаше през 2006 г. на 25 процента, докато в Унгария, Чехия, Словакия и Естония, вече 80 процента бяха в частно притежание. 18 » Нарастващо значение на сектора на услугите: Със структурните промени бавно вървеше едно отместване от индустриалния към сектора на услугите. В ЕС 27 делът на икономиката на услугите е 68,6 процента, докато индустриалният сектор е около 25 процента 19 . В страните от ЦИЕ обхватът на услугите достига 58,6 процента, индустриалният сектор възлиза на 29,1 процента от цялата икономика. 20 Както в Западна Европа, така и в Източна Европа в предприятията за услуги профсъюзите са много слабо представени. 14 Eurofound(2008): Industrial relations developments in Europe 2007, на: 18 Европейска Банка за Реконструкция и Развитие(ЕБРР)(2007): http://www.eurofound.europa.eu/eiro/studies/tn0803029s/tn 0803029s.htm Доклад за прехода 2006. Финанси в преход на http//transition report. 15 Много национални данни почиват на преценки. co.uk/TRO/transition-report/volume 2006/issue 1(прегледан на 16 Сравни публикувания през 1997 г. доклад за труда по света на МОТ 11.11.2009 г.) (Международна Организация на Труда) 19 Европейска комисия 2008: Employment in Europe, http//ec.europa.eu/ 17 За по-точно изброяване на данните за членска маса на различните social/mains,jsp?catid=en&newsld=542&furtherNews=yes конфедерации виж пприложението – при разглеждането на цифрите 20 Данни без Румъния, виж Европейска Комисия(2008) все пак трябва да се вземе предвид, че цифрите почиват на данни от Employment in Europe 8 самите профсъюзи.

» Отсъстващо представителство в малки и средни предприятия: Важна характерна черта на икономическата структурна промяна е разпространението на малки и средни предприятия и намаляващото значение на големи, в миналото ръководени от държавата предприятия(Кол 2008). Нови работни места възникват най-много в малки и средни предприятия.(Хантке 2007: 11). Тук по правило има недостиг на представителство на интересите на работниците. В Полша например В 97 процента от всички предприятия няма никакви профсъюзи(Роде 2008 б: 2). Не рядко в предприятията се промъкват под минималните стандарти на Европейското право, така че възникват„патриархати на хубавото време”(Хантке 2007: 12), в които работодателят решава дали заетите трябва да участват в трудовите отношения или не. » Отсъстваща готовност на работодателите за сътрудничество: Общо работодателите показват малък интерес към преговори и обвързващи споразумения с представителствата на работниците и служителите. В някои случаи работници и служители докладват, че работодатели настъпателно се опитват да изтъргуват основаване на профсъюзи в предприятието без работнически съвети. 21 Също и годишният доклад на Международния профсъюз, който документира нарушения на профсъюзни права, изброява в една широка палета примери за забавяне, дори възпрепятстване на синдикалната дейност в Източна Европа. 22 » Фрагментиране и конкуренция: Плурализацията на пейзажа допринася с решаващ дял за слабостта на профсъюзите. Поради конкуренцията между федерациите от различните конфедерации и екстремната фрагментация на профсъюзите трудно се отдава да прокарат своите интереси. Не рядко в отделните предприятия съществува пъстро накъсан пейзаж на синдикатите. При полските пощи интересите на общо 100 000 заети се представляват от 47 синдикати по предприятия(Роде 2008б: 2). Понеже често плуралитетът се дължи на идеологически различия и/или на личностни вражди, трудно се осъществява единство между различните федерации в предприятието, в някои случаи е невъзможно. Също и в трипартитния съвет единството от страна на заетите, което би трябвало да е базата за една ефективна политика за защита на интересите, не се разбира от само себе си и в различните страни е доста невъзможно. » Акцентиране върху заводските организации и слаби ресурси на профсъюзите: След трайната загуба на членове следват материални трудности, които са най-забелязващи се на секторно и национално ниво. Обусловено от обвързването на синдикалното членство с работното място в едно определено предприятие – както е обичайно в ЦИЕ(виж Кол/ Роде 2008: 12 f.)- събирането на членския внос става чрез профсъюзната организация в предприятието. До 60-80%- в екстремни случаи дори 90%- от членския внос остават на нива предприятие(Кол/Роде 2008:16). Тази практика води до един хроничен материален и в следствие на това персонален недостиг на ниво федерации и конфедерации, докато в предприятията на някои места се натрупват пари(сравни също Кол 2008). В някои случаи тези натрупани пари по индиректни и заедно с това чудновати канали биват върнати обратно на тези, които плащат членския внос; например под формата на подаръци или организирани от синдикатите празници и чествания в предприятието(Кръживджински 2009:33). Синдикалната дейност се концентрира на ниво предприятия. Организациите в предприятията, които биха могли да бъдат разбрани като„социални съюзи по предприятие”(Роде 2008 а, b), почти не са свързани в мрежа, не се състоят съгласувания(Кръживджински 2009:33). Вместо това преобладават тактики, зависими от личности и ситуации. По правило, дългосрочното и стратегическо планиране се сблъсква със скептицизъм и дори отрицание. Социалните придобивки биват разпределяни без да се пита; обратно на това опитите за модернизация не срещат много съгласие(Роде 2008 а). В последните години изглежда все пак се забелязва една обратна тенденция, която дава надежда за засилващо се самочувствие и новопридобита сила на профсъюзите. След почти нищожен дял на стачките в продължение на години, изведнъж броят на трудовите конфликти в ЦИЕ рязко нарастна, докато в повечето западни държави на ЕС не се отбелязват никакви промени. 23 Във всеки случай по правило трудовите конфликти в страните от ЦИЕ 21 ФФЕ Варшава(2007) Международна конференция. Доклади на со23 Сравни Eurofound(2008): Industrial relations developments in Europe циалните партньори към достоен труд в Полша и Европа. Една година 2007, на: http://www.eurofound.europa.eu/docs/eiro/tn0803029s/ Закон за информиране и консултиране tn0803029s.pdf(Abgerufen am: 11.11.2009). 22 Международна Конфедерация на Профсъюзите(МКП)(издание) (2007) Годишен преглед на нарушаване правата на профсъюзите на:: http:// survey07.ituc-csi.org – виж също Kohl/ Rode 15 f 9

се вливат в демонстрации или отделни акции (happenings). Спирания на работата, при които тя е прекратена като цяло навсякъде, са редки. Трудовите конфликти засягаха особено обществения сектор и се възприемаха като реакции на реформи, които целяха спестяване на разходи и съкращения на заплати. По отношение на числото на стачките, ако се сравнят различните страни в ЦИЕ, има значителни разлики: докато в Латвия в първото полугодие на 2007 е документирана само една стачка с четири участници, то в Унгария 47 500 работници и служители, и с това според докладите на медиите двойно повече заети, отколкото през 2006, са спрели работа. Полският пример е особено забележителен: през 2006 участваха 24 600 работника в 27 стачки. Две години по-късно от януари до юни 2008 са се състояли 11 987 стачки. 196 700 заети средно в продължение на седем часа са прекратявали работа. Диаграма: Развитие на стачките в Полша 12000 10000 8000 6000 4000 2000 0 2006 брой на стачките 2007 2008 (Първо полугодие) Източник: собствено представяне Впрочем повишаването на профсъюзното ниво на конфликти не трябва да се обяснява непременно с укрепването на съюзите.Покачващата се честота на стачките в Полша се обяснява с икономическата конюнктура, миграцията на работната ръка и повишаващия се недостиг на квалифицирани специалисти(Роде 2008 b). Временно профсъюзите могат да регистрират нарастване на влиянието си. Въпреки това в хода на световната икономическа криза, конюнктурното настроение до голяма степен бележи спад като съществена основа на желанието за разпалване на конфликти. При това не изглежда невероятно, но обусловен от икономическата рецесия, броят на трудовите конфликти в Централна и Източна Европа отново намалява. Партийни системи и социалдемокрация в Централна и Източна Европа Западно- и източноевропейските политически системи имат общ произход, който датира още от отминалия 19-ти век. Различията преди всичко са в развитието в периода 1945 до 1990 г. Със смяната на системата на предна позиция се поставя въпросът за отношението към миналото. В някои от държавите от значение е въпросът преди всичко за националната самостоятелност(Балтийски държави, Чехия, Словакия и Словения)(Крук 2002: 15) 24 Във всички държави обаче разцеплението посткомунистически – антикомунистически е от значение за създавщата се партийна конкуренция. Първоначално партиите са позиционирани в двуполюсни лагерни структури; разбирателство извън границите на лагера изглежда невъзможно. Не рядко лагерите се разслояват на малки партийни фракции, които преди избори отново се обединяват в съюзи и заедно се кандидатират в избиратерните листи.(Сравни де Неве/Олтеану 2009: 148) По време на избори фрагментирането на политическата конкуренция и образуването на все по-нови съюзи води до сериозно повлияване на изборните резултати. Действително разцеплението посткомунистически – антикомунистически в известна степен губи от силата си, но все още притежава както и преди сили за проявление. Естествено жизнената продължителност на образуването на лагери днес се определя много по-малко от различията в съдържанието и много повече от емоционално заредените, мотивирани исторически уговорки. Във всички държави са се образували многопартийни системи; по правило множество партии участват в управлението на правителството. 25 Впрочем впечатляващ е големият брой на „минимално печеливши коалиции” в правителствената отговорност, преди всичко в Полша и Естония: от общо 32„минимално печеливши коалиции” в периода между 1990 и 2008 г. във 24 Засегнати от това са Балтийските държави, Югославските държави, както и държавите от бивша Чехословакия 25 От общо 101 образувани правителства в Централна и Източна Европа едва 20 са еднопартийни правителства, а 81 са коалиционни прави10 телства(сравни Мюлер-Ромел и др. 2008: 817)

всички страни на Централна и Източна Европа са се образували едва осем в Полша и седем в Естония. Големият брой на„минимално печеливши коалиции” кореспондира в значителна степен с превителствена нестабилност. Така в Полша до 2008 година биват образувани 17 правителства, които съответно са били на власт между 24 и 950 дни. 26 Таблица:Образуване на правителства в Централна и Източна Европа(1990-2008) 27 страна Естония Брой на правителствата 10 Минимална продължителност на управление на правителството (в дни) 103 Максимална продължителност на управление на правителството (в дни) 1036 Латвия 15 70 917 Литва 10 83 1261 България 7 98 1525 Румъния 11 9 1462 Полша 17 24 950 Чехия 8 127 1449 Словакия 8 66 1448 Словения 8 176 1196 Унгария 7 206 1452 Източник: Мюлер-Ромел и др. 2008: 817) Партиите в Централна и Източна Европа могат да се разбират като свободно структурирани изборни сдружения без определена формулировка, с гъвкави програми без основа, характерна за гражданското общество.(Зегерт 2008: 56). Често партиите сключват коалиции, чиято първостепенна цел се изразява в придобиването на политическа власт. Надмощие взима така наречената форма на„неидеологически прагматизъм”(Виатр 2005: 244), която разкрива възможно най-много коалиционни възможности. Изпъкващ отличитерен белег на източноевропейската партийна система е липсата на общественополитическа обвързаност, която върви едновременно с незначителна способност за мобилизация. Населението на държавите от Централна и Източна Европа има много малко доверие в политическите институции, преди всичко то е най-малко в партиите. (Зегерт 2008: 50; де Неве/Олтеану 2009: 155). Липсва готовност за демократично участие, която не на последно място може да се проследи в ниските квоти на избирателна активност, както и в ниския брой партийни членове. (Зегерт 2008:50). Социалдемократически партии в Централна и Източна Европа Много често между левите партии не се осъществява съвместно сътрудничество въпреки сходствата в съдържанието и програмите им, ако едната от партиите принадлежи към лагера на посткомунистите, а другата – към блока на антикомунистите. Не рядко съществува разбирателство между повече партии, които принадлежат към този или онзи блок и се обединяват като социалдемократически сили. Днес е възможно съществуването в отделни случаи на излизащи от рамките на лагерите лявоцентристки коалиции като Съюзът на левите и демократите в Полша(LiD) или Коалиция за България(KБ). Социалдемократическите партии, които днес съществуват в Източна Европа, са създадени или във времето на преустройството или се базират на реформирани бивши комунистически държавни партии. При разграничаването на новосъздадени или реформиращи се комунисти се касае преди всичко за съвършени типажи, които на практика не се срещат в чиста форма. Източноевропейската социалдемокрация се базира на три стълба. Някои от партиите се обединяват около историческите традиции от времето преди 1945 г.(стълб I)(Даудерщет 2002; Геритс 2002: 57;Крук 2002: 13). Заедно с това леви движения за граждански права след 1990 г. основават социалдемкратически партии(стълб II). Най-голямата група сред социалдемократическите партии обаче се създава от реформаторските комунистически сили(стълб III), които след смяната на системата се демократизират(Даудерщет 2002). 28 26 Тъй като във всички държави е въведен изборният принцип на четири28 Единствено изключение прави чешката комунистическа партия, която годишно управление, оптималната продължителност на правителстве- се обявява принципно за плурализъм, демокрация и правова държава, ното управление(продължителността на един мандат) може да е 1460 която обаче се стеми към създаването на„модерен социализъм”, което дни(сравни Мюлер-Ромел и др. 2008: 815). отново предпоставя смяна на системата.(Хандл 2002) 27 Считано от датата на създаване на правителството(Създаване на правителството след първите свободни избори, след обявяване на държавна независимост и след приемането на демократична конституция (сравни Мюлер-Ромел и др. 2008: 811) 11

Източноевропейските социалдемократи са единни в това, че те се обявяват за демокрация, социално пазарно стопанство и мирно изглаждане на етническите и националните интереси. Именно по тези сходства те се разграничават спрямо либералните, националконсервативните и комунистическите сили (Даудерщет 2002). Общ поглед: Социалдемократическите партии в ЦИЕ страна Естония Латвия Литва Полша България 32 Име и дата на основаван 29 (червено= реформиращи се комунисти) SDE(Estonian Social Democratic Party; 1989/90) LSDSP(Latvian Social Democratic Workers Party; 1990) LSDP(Lithuanian Social Democratic Party; 1989) SLD(Democratic Left Alliance; 1990) UP(Union of Labour; 1992) БСП(Българска социалистическа Партия; 1990) Партийна организация членове Участие на правителството от... до... Партийна принадлежност на министър-председателите 30 3.500 1.500 октомври 1992 – ноември. 1994 EKDL(Christian Democratic Union) ноември 1994 – април 1995 IND(независим) март 1999 – януари 2002 EKDL(Christian Democratic Union) април 2007 – май 2009 RE(Estonian Reform Party) февруари –юли 1999 LC(Latvias Way) 18.000 юли 2001 – декември 2004 декември 2004 – април 2006 април – юли 2006 юли 2006 – ноември 2008 73.000 октомври 1993 – март 1995 март 1995 – февруари 1996 5.000 февруари 1996 – октомври 1997 октомври 2001 – февруари 2003(коалиция SLD-UP) март 2003 – май 2004 (коалиция SLD-UP) май 2004 – октомври 2005(коалиция SLD-UP) октомври 2001 – февруари 2003(коалиция SLD-UP) март 2003 – май 2004 (коалиция SLD-UP) май 2004 – октомври 2005(коалиция SLD-UP) 210.000 януари 1995 – февруари 1997 август 2005 – юли 2009 LSDP А ̀ лгирдас Браза ̀ ускас LSDP А ̀ лгирдас Браза ̀ ускас LSDP А ̀ лгирдас Браза ̀ ускас LSDP Гедиминас Киркилас PSL(Polish Peasant Party) SLD Йозеф Олекси SLD Влоджимир Чимошевич SLD Лешек Милер SLD Лешек Милер IND(независим) 31 SLD Лешек Милер SLD Лешек Милер IND(независим) BSP Жан Василев Виденов BSP Сергей Станишев 29 Дата на(повторното) основаване след/във връзка с разпадането на източния блок 30 независим= безпартийна принадлежност 31 По време на управлението на Милер много депутати напускат коалицията SLD-UP(Мюлер-Ромел и др. 2008: 825). 32 Едновременно с БСП съществува формално друга социалдемократическа партия: PBSD(Партия Български социалдемократи). До сега обаче не й се е удало да се прояви като самостоятелна партия и да участва в партийно-парламентарния процес. От 2001 година партията принадлежи към т. н. политически хетерогени, а именно ляво позиционираната Коалиция за България(КБ)и с този съюз си осигури влизане в парламента(де НевеОлтеану 12 2009: 148).

Румъния PSD(Social Democratic Party; 1989) 600.000 Ноември 1992 – август 1994 IND(независим) август 1994 – септември 1996 IND(независим) септември 1996 –декември 1996 IND(независим) декември 1996 – март 1998 март 1998 – април 1998 PNTCD(Christian Democratic National Peasants Party) CDR(Democratic Convention of Romania) април 1998 –декември 1999 PNTCD(Christian Democratic National Peasants Party) декември 1999 CDR(Democratic Convention of Romania) декември 1999 – декември 2000 IND(независим) Чехия Словакия Словения CSSD(Czech Social Democratic; 1993) SMER(Socialdemocracy; 1999 34 ) SD(Social Demorats;1990) 20.000 15.263 15.000 декември 2000 – декември 2004 PSDR 33 Адриан Нъстасе юли 1998 – юли 2002 CSSD Милош Земан юли 2002 – август 2004 CSSD Владимир Спидла август 2004 – април 2005 CSSD Станислав Грос април 2005 –септември 2006 CSSD Юри Пароубек от май 2009 IND(независим) от юли 2006 SMER Роберт Фико януари 1993 – март 1994 LDS(Liberal Democratic Party) март 1994 – февруари 1996 LDS(Liberal Democratic Party) ноември 2000 – декември 2002 LDS(Liberal Democratic Party) Унгария 35 MSZP(Hungarian Socialist Party; 1989) 35.000 декември 2002 – април 2004 април – декември 2004 от септември 2008 юли 1994 – юли 1998 LDS(Liberal Democratic Party) LDS(Liberal Democratic Party) SD Борут Пахор MSZP Гюла Хорн май 2002 – септември 2004 септември 2004 – юни 2006 юни 2006 – април 2008 април 2008 – април 2009 от април 2009 MSZP Петер Меджиеси MSZP Ференц Дюрчани MSZP Ференц Дюрчани MSZP Ференц Дюрчани IND(независим) Източник: PES 36 , SI 37 , Мюлер-Ромел и др. 2008, собствени проучвания. 33 предшественик на PSD. 34 Разцепление от една чест на SDL(Party of the Democratic Left). 35 Също така и партията MSZDP(Hungarian Social Democratic Party) е международно призната като социалдемократическа. Въпреки че партията не играе самостоятелна роля в политическото съревнование. Дори напротив партиите MSZP и MSZDP са се споразумели за тясно сътрудничество, което не на последно място се изразява в това, председателят на МSZDP да е от MSZP-фракцията в унгарския парламент(сравни Каспали 2008). 36 Виж партиите членки на PES: http://www.pes.org/content/view/11/48/lang,en/. 37 Пълен списък с партиите членки и организации: http://www.socialistinternational.org/viewArticle.cfm?ArticlePageID=931. 13

Очевидно е, че реформиращите се комунистически партии, които спрямо другите политически участници могат да надграждат върху организационните ресурси от времето на комунизма, често след 1990 година се изявяват като влиятелни политически сили.(Зегерт 2008: 55). Политическият успех на реформиращите се комунисти бива особено значителен ако политическата откритост е всеобхващаща и последователна. С изключение на Чехия, новосъздадените социалдемократически сили можеха в най-добрия случай да упражняват второстепенно значение. Формално някои от тези партии, които са членове на Социалистическия интернационал(SI) и които се нареждат сред структурите на PES(Party of European Socialists), се смятат за социалдемократически. (Даудерщет 2002) Теоретично социалдемократическите партии в Централна и Източна Европа разполагат с голям„естествен” потенциал от привърженици. (Даудерщет 2002). Тъй като шокът от трансформацията отприщи икономически срив, безработицата се покачи и реалните доходи спаднаха, а същевременно социалните придобивки бяха съкратени. Разпространява се беднотия и сиромашия, която разслоява обществото на бедни и богати, на печеливши от трансформацията и на губещи от нея. Въпреки това на социалдемократическите партии не се отдава да съставят твърда връзка с групата на губещите от трансформацията.(Даудерщет 2002) Вместо да преобладават до голяма степен работници, хора с ниски доходи и социално слаби, в социалдемократическите партии на Източна Европа има представители на групи от добре образовани и хора с високи доходи(Аг 2005: 203). Недостатъчната обвързаност на социалдемократическите партии към структурите на гражданското общество 38 се забелязва на всички нива на партията и затруднява изграждането на една стабилна и автономна партийна организация. Отчасти на партиите им се отдаде да влязат в диалог с млади членски групи. Въпреки че, никой от младите нови членове не успя да се издигне до управлението на партията. До днес управлението на партиите е поверено на мнозинството по-възрастни, които често заемат длъжности още от 1990 година или дори по-рано(Виатр 2005: 239). Често партийна върхушка се подновява на принципа на клиентелистките отношения(Виатр 2005: 241). Формално съществува вътрешнопартийна демокрация, но на практика политическите решения се взимат изолирано от членската маса (Виатр 2005: 241). В следствие на липсата на достатъчно членове, партийната организация е зависима финансово от държавни субсидии. Профсъюзи и социалдемократи в ЦИЕ: Между игнориране и слаби отношения Изследването на отношението между профсъюзите и социалдемократическите партии в страните членки на ЕС от Централна и Източна Европа се базира на непосредственото допитване до действащите участници. В изследването са привлечени тези съюзи, които са представителни за съответната държава. 39 От политическите участници са избрани тези партии, които благодарение на членството си в европейската Партия на европейските социалисти PES и на Социалистическия интернационал SI са признати като социалдемократически. 40 Основен въпрос на проучването беше за отношението, съответно за близостта между профсъюзите и социалдемократическите партии в страните. Целта беше да се покажат интерактивни форми и модели на кооперация между профсъюзи и социалдемократически участници и да се почувстват съществуващите лявоцентристки структури. Допитването до актьорите показва, че очевидно във всички страни съществуват отношения между социалдемократическите партии и профсъюзите. Тези отношения изглеждат по съвсем различен начин в ежедневната практика. В някои от случаите отношението е институционализирано, създадено е официално партньорство, докато в други случаи кооперирането е рядко, свързано с конкретна ситуация или личности. 38 За по-точно разяснение на броя на членовете виж приложението. 39 Подредбата на профсъюзите в категорията национално представиПри разглеждането на числата трябва да се има предвид, че даниите са телни участници се базира на преценката на EIRO(European Indus- trial предоставени от самите партии. Relations Observatory: Industrial relations country profiles, виж: http:// www.eurofound.europa.eu/eiro/country_index.htm), Кол(2008), Колl/ Роде(2008) и Еврофонд(2008): Industrial relations develop ments in Europe 2007, виж: http://www.eurofound.europa.eu/docs/ eiro/tn0803029s/tn0803029s.pdf(проверени данни на: 11.11.2009). 40 За детайлизиран преглед на проучваните съюзи и партии виж при14 ложението.

Обзор: Кооперативни структури социалдемокрация и профсъюзи страна Естония Латвия Литва Полша (червено: реформаторски сили; синьо: новосъздадени организации) институционализирано коопериране профсъюз(и) Партия(ии) EAKL SDE TALO LBAS LSDSP LPSK LSDP X LDF Solidarumas OPZZ SLD NSZZ UP FZZ неформално коопериране липса на коопериране X X X коопериране между реформираните X X X X коопериране между трансформиращите се сили X коопериране между реформираните и трансформиращите се сили X България CITUB BSP Podkrepa X X X Румъния CNSLR PSD X X Fratia Cartel Alfa CSDR Meridian BNS Чехия CMKOS CSSD X X Словакия KOZ SR SMER X X Словения ZSSS SD X X Унгария MSZOSZ MOSZ LIGA SZEF ESZT ASZSZ MSZP X X Източник: собствени проучвания Взаимодействието между профсъюзите и социалдемократическите партии в повечето случай се осъществява по неформални пътища. Голяма част от участниците признават, че кооперирането е временно и нередовно. Често профсъюзите подкрепят определени искания на партията или по време на избори – отделни политици. Освен това става дума за реформиращите се комунистически сили, които се съюзяват според ситуацията. Съвместно сътрудничество извън границите на лагера се осъществява много рядко. Често данните на анкетираните не си съответстват. Например докато българската БСП обявява, че е имало епизодични срещи между ръководството на партията и председателите на двата най-големи профсъюза, то те от своя страна се обявяват за подчертано аполитични и опровергават всякакъв вид отношения със социалистическата партия. В основата на това подчертано дистанциране е замесването на политици от БСП и министри в корупционни афери. 41 В три от държавите съществуват- наймалкото формално – институционални отношения. Но на практика не се провежда нито редовна обмяна, нито действително съгласуване помежду им. В Литва например LPSK и LSDP са се споразумели формално помежду си за коопериране. Но на практика съвместното сътрудничество изглежда слабо ефикасно.Така профъюзът обвинява LPSK в недостатъчен диалог, съответно от позицията на профсъюза – партията бива обвинявана, че й липсва готовност да го интегрира. Различията между партия и профсъюз се се проявяват по въпроси, свързани със съдържанието, като например за размера на минималната заплата, така и в персонални аспекти. Очевидно съществува разногласие между управляващите начело на партията и профсъюзите по отношение на действителната съвместна работа на практика. 41 Така за Министерството на вътрешните работи можаха да бъдат доказани контакти с кръгове от организираната престъпност. В следствие на това оставка подадоха както министър-председателя, така и вътрешният министър. Не се проведоха нови избори, само правителството беше съставено от нови хора.(Карасимеонов 2008: 6) 15

В Румъния CNSLR Fratia(Конфедерация на подписването на спогодбата профсъюзите се свободните профсъюзи„ Фратия“) и PSD имат измъкнаха от политическата изолация(сравни слаби кооперативни отношения. В отделни раОндрушка/Шпаник 2008). ботни групи биват привлечени към парламентарната работа профсъюзни представители, В резултат на изследването може да се които се кандидатират с листите на партията. твърди, че старата безусловна обвързаност Подкрепата по време на избори на PSD от между партия и профсъюз, която беше нормал„Фратия” е свързано с конкретни личности. В на част от комунистическата действителност, хода на местните избори през 2008 година парвече не съществува. Въпреки това съществуватия и профсъюз подновиха предишна договорщата значителна близост между социалдемокрака за по-тясно коопериране(де Неве/Олтеану тическите сили и правоприемниците на старите 2009: 156). В партията бива създадена комисия профсъюзи е очевидна. И двете страни споде„Форум за социален даилог”, която трябва да лят общ произход и опит, имат сходни членски координира съвместната дейност между парструктури и общи идеологически разбирания за тия и профсъюз по законодателните въпроси. обществената солидарност и защита на правата Странични наблюдатели изказват съмнение, на работниците. На ниво функционери същече въпреки официалното споразумение, не ствуват връзки, които често са обословени още може да става дума за формална, институциот времето на комунизма. Не рядко тогава са онализирана обмяна. Така съществуването на се сключвали политически запознанства и приспоразумение за коопериране няма никакво ятелства, които и днес могат да бъдат основа за отражение върху практическата работа. Между образуването на политически коалиции. профсъюзи и партия все още липсва взаимно доверие. Въпреки това на местна почва се наВсе пак тези връзки на практика са слаби, блюдават наченки на положително развитие. малко институционализирани и свързани с През 2006 година PSD по инициатива на реконкретна личност. Съвместната дейност рядгионалните бюра на Фондация Фридрих Еберт ко е конкретна, свързана с определени теми проведе серия от доклади и дискусии на тема и неофициални консултации или споразуме„Социалдемократичен диалог”. В този конния. Отчасти се осъществява обмяна по сотекст най-малкото в региона започна обмяна циалнополитически въпроси. Не рядко обаче на мнения със социалните групи за подготовка, профсъюзите се оплакват от откритата липса каквито са профсъюзите. на гоновност както и на способност от страна на партиите, особено след поемане на правиВ Словакия до скоро официални отношения телствена отговорност, да се придържат към между профсъюз и партия бяха немислими. тези договорки. Стига се дотам, че участнициПри подготовката на парламентарните изботе сами се държат резервирано и не дават гласри през юни 2006 SMER и KOZ SR подписаха ност на отношенията помежду си. Предпоставспоразумение за съвместна кооперация. С това ка за тази подчертана дистанцираност е недопрофсъюзът се задължава да подкрепя исканияверието на народа по отношение на обвързвата и изборната борба на социалдемократите. В нето между профсъюз и партия. Твърде голям замяна на това партията интегрира профсъюзе страхът, че реформиращите се комунисти ни искания в своята политическа програма. Със могат да инструментализират профсъюзите и споразумението KOZ SR потвърди изключителда се опитат отново да контролират цялостния ното си сътрудничество със SMER. Предимстваобществено-политически живот. Вместо това та от тази кооперация до голяма степен са за мнозинството от населението на ЦИЕ подкресметка на партията, докато за профсъюза преобпя стриктното разделение между гражданското ладават недостатъците. От една страна диалогът общество и политическата система. между социалните партньори и правителството се затрудни, тъй като работодателите омаловажават споразумението и в рамките на соцалния Изводи диалог се проявяват като по-слабо кооперативНастоящата статия трябва да послужи за осни(Ондрушка/Шпаник 2008). С оглед на това нова на дебатите относно соцалните държави профсъюзите се задължават така да се каже да в Централна и Източна Европа. Вместо опибъдат безкритични и безусловни поддръжници сание на отделните социални модели, което на соцалдемократите. Социалдемократическицели последваща типологизация, тук са обхвате успехи биват приписвани на правителството нати участниците. Тъй като в Западна Европа А фактът, че тези успехи се дължат все пак на съществуват преди всичко социалдемократи 16 профсъюзни инициативи, се пренебрегва. С и профсъюзи, които смятат за решаващо раз-

витието на социалната държава и допринасят посоки, партиите се боят да гласуват конкретза това, бе изследван моделът на отношения ни програми. Следователно, много е трудно и интерактивни форми между профсъюзите партиите да бъдат позиционирани. В следствие и социалдемократическите партии, като бяха не само на това нежеланието да се гласува е представени и характеристиките на самите голямо. Не рядко, какъвто е примерът с Получастници. ша, всеки парламентарен избор е съпътстван от разпускане, новосъздаване или разцепление За двете групи участници става ясно, че на отделни партии. За учудване е, че на рефорима разлика все още между реформиращите мистките партии еднакво бързо им се удаде се комунисти и новосъздадените сили в хода отново да си стъпят на крака. Днес всички сона трансформацията. циалдемократически партии, с изключение на чешката CSSD, която е единствената успешна Макар и с намаляващо значение и до днес социалдемократическа нова формация в ЦИЕ профсъюзният и политичският пейзаж в ЦИЕ от 1990 година, имат реформаторски комунисе определя от разделението на стар-нов, съотстически корени. Във всички страни социалдеветно на посткомунистически – антикомунимократите поне веднъж са участвали в съставястически. Извън границите на лагерите, разнето на правителство. бирателство има в единични случаи. Въпреки това продължават да съществуват антипатии, Отношенията между профсъюзите и социкоито са породени много по-малко от разлиалдемократическите партии са слабо изразени ките в съдържанието и много повече от траи имат неформален характер. Обмяна и коодиционните идеологически резерви. Както на перативност са редки и по правило ограничепартиите, така и на профсъюзите не им достини на местно или регионално ниво. Отчасти гат членове. Оганизационният потенциал на профсъюзите подкрепят определени искания профсъюзите спада постоянно. Повишаването на партията или предизборните кампании на трудовите конфликти също е значително и на отделните на политици. При това е важно се дължи на икономическите промени(конюндействащите лица да се познават и да си имат ктура) и има изгледи само временно да доведе взаимно доверие.„Истински” институционадо засилване ролята на съюзите. Състоянието лизирани отношения се потвърждават само на профсъюзите в много страни е до голяма от случая в Словакия. Все таки изглеждаше, че степен фрагментирано. Съвместната дейност профсъюзите, които чрез споразумение за комежду профсъюзите е възпрепятствана не рядоперативност изключително се обвързаха със ко от идеологически различия или чисто и проSMER, в крайна сметка нямаха право на глас сто поради това, че действащите лица„не се или на становище и станаха губещата страна в понасят”. Разлики в съдържанието водят не на интерактивното действие. последно място до това, че профсъюзите насочват вниманието си само в предприятията. С оглед на първоначалния въпрос за социТака съюзите концентрират действията и реалната(ите) държави, обстойният поглед върху сурсите си на ниво предприятия. Последствиучастниците показва, че нито профсъюзите, ята са постоянно отслабване на ресурсите на нито социалдемократическите партии в ЦИЕ равнище извън предприятията, което намира са в състояние да съградят решаващо социализраз във финансово и професионално отнония осигурителен модел. За това от страна на шение и води до неспособност да се обединят партиите не на последно място липсва готовоколо общи, важни за съюза или за отрасъла ност да се придържат към ясни политически цели, защото отделните организации преследпозиции и от страна на профсъюзите- липват само интересите на своите клиенти. сват ресурси на централно ниво да дефинират стратегически цели и да ги преследват. ОбедиНа партиите им липсват здрави отношения с нение на силите в смисъл на общи начини на гражданското общество. Тяхната концентрация действия не се осъществява поради липса на се изразява преди всичко в това да се печелят взаимно доверие. И тъй като населението, воизбори. Често при подготовката на предстоядено от предишния си опит, се бои от инструщи избори биват скалъпвани пъстри коалициментализирането на профсъюзите от партиите онни съюзи, които отчасти издържат само един и затова предпочита стриктно отделяне на помандат или дори само по време на изборите. литиката от гражданското общество, и от двете Едновременно с това на партиите им липсват страни липсва готовност за координация. ясно дефинирани политически цели. За да се улесни образуването на коалиции във всички 17

Литература Agh, Attila(2005): Social Democratic Parties in East-Central Europe. The Party and Civil Society Relationship, in: De Waele, Jean-Michel(Hrg.): Social Democracy in Europe, Bruxelles: Editions de l’Université de Bruxelles, 195–212. Krzywdzinski, Martin(2009): Organisatorischer Wandel von Gewerkschaften in postkommunistischen Ländern: Der Fall Solidarnosc, in: Industrielle Beziehungen 16, 1, 25–45. Busemeyer, Marius/ Kellermann, Christian/ Petring, Alexander/ Stuchlik, Andrej(2006): Politische Positionen zumEuropäischen Wirtschaftsund Sozialmodell – eine Landkarte der Interessen, unter: http://library.fes.de/pdf-files/id/04751.pdf. Crook, Nick/ Dauderstädt, Michael/ Gerrits, André(2002): Social Democracy in Central and Eastern Europe. Integration – Reconciliation – Stagnation, Amsterdam: Bevrijding. Milutinov, Christine(2006): Industrielle Beziehungen und Interessenvertretung in Osteuropa, Dissertation: München, Ludwig-Maximilians-Universität. Müller-Rommel, Ferdinand/ Schultze, Henrike / Harfst, Philipp/ Fettelschoß, Katja(2008): Parteienregierungen in Mit- tel- und Osteuropa: Empirische Befunde im Ländervergleich 1990 bis 2008, in: Zeitschrift für Parlamentsfragen(ZParl), 4,810–831. Dauderstädt, Michael(2002): Die Sozialdemokratie zwischen Triumph und Krise, Bonn: FES unter: http://library.fes.de/full text7id/01367.htm. Deppe, Rainer/ Tartur, Melanie(2002): Rekonstitution und Marginalisierung. Transformationsprozesse und Gewerkschaften in Polen und Ungarn, Frankfurt/ Main: Campus. Gerrits, André W.M.(2002): The Social Democratic Tradition of East Central Europe, East European Politics and Societies,16/1, 54–108. Handl, Vladimir(2002): Die Tschechische Kommunistische Partei: orthodoxes Fossil oder erfolgreiche neo-kommunistische Protestpartei?, unter: http://library.fes.de/fulltext/id/01425.htm. Hantke, Frank(2007): Die Außenbeziehungen der deutschen Gewerkschaften in Mittel-, Ost- und Südeuropa. Ziele, Instru- mente und Perspektiven, Friedrich-Ebert-Stiftung, Bonn: bub Bonner Universitäts-Buchdruckerei. Karasimeonov, Georgi(Ed.)(2008): Barometer. Political Parties Development in Bulgaria, 8/2, Friedrich Ebert Foundation Office Bulgaria Reports. Kaspali, Gergely(2008): Sozialdemokratische Partei MSZDP im Aufschwung, in: Budapester Zeitung, 18.02., unter: http:// www.budapester.hu/index.php?option=com_con tent&task=view&id=1647&Itemid=26. de Nève, Dorothée/ Olteanu, Tina(2009): Die Linken in Bulgarien, in: Daiber, Birgit/ Hildebrandt, Cornelia(Hrsg): Die Linke in Europa. Analysen linker Parteien und Parteiallianzen. Aufsätze zur politischen Bildung, Berlin: RosaLuxemburg-Stiftung,155–160. Ondruska, Peter/ Spanik, Vlado(2008): Die Entwicklung der Gewerkschaften in der Slowakischen Republik 2008, unter: http://library.fes.de/pdf-files/bueros/ slowakei/06028.pdf. Progressives Zentrum(PZ)(2008): Die Zukunft des Europäischen Wirtschafts- und Sozialmodells. Auf dem Weg zur wirt- schaftlichen und sozialen Integration – eine Studie über die sozio-ökonomische Entwicklung der neuen Mitgliedsländer in der EU. Die Beispiele Polen und Rumänien, Berlin: Das Progressive Zentrum. Rode, Clemens(2008a): Gewerkschaften in Polen, in: Aktuelle Informationen aus Mitteleuropa, 19.02.2008, Friedrich-Ebert- Stiftung, Vertretung in Polen, 1–9. Rode, Clemens(2008b): Die aktuelle Situation der Gewerkschaften in Polen, in: Polen-Analysen, Deutsches Polen Institut,36, 01.07.2008, 2–6. Schroeder, Wolfgang(2004): Arbeitsbeziehungen in Mittel- und Osteuropa: weder wilder Osten noch europäisches Sozial- modell, Bonn: FriedrichEbert-Stiftung. Kohl, Heribert(2008): Wo stehen die Gewerkschaften in Osteuropa heute? Eine Zwischenbilanz nach der EU-Erweiterung, unter: http://library.fes.de/pdf-files/ iez/05362.pdf. Kohl, Heribert/ Rode, Clemens(2008): Koalitionsfreiheit und Gewerkschaftsrechte in Osteuropa. Bestandsaufnahme und Entwicklungstrends im Vergleich mit Westeuropa, Unveröffentlichtes Manuskript. Segert, Dieter(2008): Parteiendemokratie in der Krise. Gründe und Grundlagen in Ostmitteleuropa, in: Osteuropa, 58/1,49–61. Wannöffel, Manfred/ Kramer, Julia(2007): Industrielle Beziehungen in Südosteuropa und der Türkei, Bochum: Gemein- same Arbeitsstelle Ruhr-Universität Bochum/ IG Metall. Wiatr, Jerzy J.(2005): The Organisational Structure of Social Democratic Parties in Eastern and Central Europe, in: De Waele, Jean-Michel(ed.): Social Democracy in Europe, Bruxelles: Editions de l’Université de Bruxelles, 237–246. 18

Äî ñåãà èçëåçëè èçäàíèÿ íà ïîðåäèöàòà îò ïóáëèêàöèè „Ôîðóì ñîöèàëíà äåìîêðàöèÿ – âèçèè è îïöèè çà ÞÈÅ“ 1. Âúçäåéñòâèÿòà íà ÅÑ âúðõó Åâðîïåéñêèÿ ñîöèàëåí ìîäåë è ñîöèàëíîòî åäèíñòâî Lothar Witte – Dr. Heinrich Sassenfeld 2. Íîâàòà ïîëèòè÷åñêà èêîíîìèÿ â åâðîïåéñêàòà äúðæàâà íà áëàãîäåíñòâèåòî Patrick Diamond 3. Åâðîïåéñêè èêîíîìè÷åñêè è ñîöèàëåí ìîäåë- ãåîãðàôñêà êàðòà íà ðàçëè÷íèòå èíòåðåñè Marius Busemeyer, Christian Kellermann, Alexander Petring, Andrej Stuchlik 4. Ñîöèàëäåìîêðàòè÷åñêà ïðîãðàìà ñëåä ðàçøèðÿâàíåòî íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç Christoph Z Ï pel 5. Óíãàðñêèòå âúëíåíèÿ – ñèìïòîì íà öåíòðàëíîåâðîïåéñêàòà êðèçà íà ïðèñúåäèíÿâàíåòî Michael Ehrke 6. Ñîöèàëíàòà ñïðàâåäëèâîñò çà 21 âåê ãðóïà àâòîðè 7. Ïî ïúòÿ íà ïðåðàçãëåäàíèÿ åâðîïåéñêè ìîäåë Anthony Giddens 8. Åâðîïà íà ðåãèîíèòå ãðóïà àâòîðè 9. Ìåæäó ñòàðè ðåöåïòè è íîâè ïðåäèçâèêàòåëñòâà: Åâðîïåéñêàòà ëåâèöà òðÿáâà äà ñå ïðåîðèåíòèðà Ernst Hilebrand 10. Ïå÷åëèâøèòå îò íîâèÿ Åâðîïåéñêè Äîãîâîð Jo Leinen 11. Ãúâêàâà ñèãóðíîñò íà òðóäîâèòå ïàçàðè íà Åâðîïà – òúíêàòà ëèíèÿ ìåæäó ãúâêàâîñò è ñîöèàëíà ñèãóðíîñò Inge Kaufmann, Alexander Schwann 12. Ôèíàíñîâàòà êðèçà è ðåàêöèèòå – êàêâî ñå ñëó÷è äîñåãà. Ïåò ïîäõîäà â òúðñåíåòî íà èçõîä Eric Helleiner 13. Îò ôèíàíñîâà êðèçà äî ïîâðàòíà òî÷êà Êàê“ñúáïðàéì êðèçàòà” â ÑÀÙ ñå ïðåâúðíà â ñâåòîâíà è å íà ïúò äà ïðîìåíè ãëîáàëíàòà èêîíîìèêà Jacques Sapir 14. Ãëîáàëíàòà êðèçà â åâðîïåéñêàòà ïåðèôåðèÿ Ïîãëåä îò Öåíòðàëíà è Èçòî÷íà Åâðîïà ãðóïà àâòîðè 15. Îòäàëå÷àâàò ëè ñå åäèí îò äðóã Åâðîïåéñêèÿò ñúþç è Áàëêàíèòå Bj Ï rn K ü hne 16. Çîðàòà íà íîâàòà åðà Çà íåîáõîäèìîñòòà îò èçãðàæäàíå íà ñîöèàëíà äåìîêðàöèÿ â Åâðîïà Åðõàðä Åïëåð 19