Определящите идеи на политическия либерализъм – правата на личността, спазването на конституционните ценности и пазарната ико номика – са се превърнали в универсални отправни точки за демокра тичната политика и поради това до голяма степен са се деполитизирали. Това положение подсказва и трудностите, които изпитват либерал ните партии: дневният им ред е станал всеобщо приет и това трудно ги разграничава от основните им конкуренти. В България само една партия на практика се е институционализи рала като„либерална”, както по отношение на идеологията си, така и по отношение на центристкото си позициониране, и това НДСВ. Що се отнася до позиционирането, ДПС винаги е била центристка партия, но по отношение на идеологията, която практикува, тя трудно би могла да се нарече„либерална”. Съществуват очевидни условия, при които„либерализмът” като по литическа идеология може да се възроди и да се превърне в успешна платформа в изборните надпревари: надигането на популизма през първото десетилетие на 21 век също създава благоприятна възмож ност за либералните партии да се консолидират и изградят общ фронт срещу опитите да се подкопаят конституционните ценности. Доминиращото положение на мекия популизъм от центристки тип засега пречи на възможността да се появи силна, центристка либерална партия(или за възраждането на съществуващите либерални партии). Непосредствените възможности за възраждане на либералния център зависят от радикализацията на българския популизъм в на ционалистическа или друга псевдо-либерална посока. Ако на сцената излязат агресивни популистки правителства, като това на Орбан в Ун гария, може да се очаква евентуалната консолидация на определена либерална алтернатива. Но можем само да предполагаме дали подоб но развитие ще е причина за либералите да тържествуват. Вероятно в крайна сметка е по-добре да се превърнеш в жертва на собствения си успех и да видиш как идеите ти се споделят и от други партии в широкия политически спектър – дори и да го правят по несъвършен начини или просто от стратегически съображения. Юни 2011 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 1 Съдържание Въведение ................................................................................................................................................. 2 1. НДСВ и кризата на партийната система през първото десетилетие на 21 век .......................... 8 2. Политическата траектория на популисткото движение се трансформира в либерална партия ........................................................................................... 10 3. От масово движение до хлабав съюз на клубове и лобита? ...................................................... 13 4. Стратегии за политическа мобилизация на една либерална политическа партия ................. 15 5. НДСВ и българската конституционна уредба ............................................................................... 19 6. НДСВ и повторното дефиниране на партийната система ........................................................... 20 (a) Българската социалистическа партия ............................................................................................ 20 (б) Съюзът на демократичните сили(християн-демократите) ....................................................... 21 (в) НДСВ – кухите черупки, идеологическата арогантност и опасностите от подтискащото парламентарно мнозинство ................................................. 22 7. НДСВ и предизвикателствата на 90-те години на 20 век: как се справи партията в сравнение с предшествениците си във властта? ............................. 26 а) НДСВ,„идеологическата арогантност” и„подтискащото парламентарно мнозинство” .......... 26 б) НДСВ и правителствената намеса в дейността на съдебната система ................................... 28 в) НДСВ и обществените електронни средства за масова информация .......................................... 29 г) НДСВ и политическият патронаж .................................................................................................... 30 д) НДСВ и прозрачността на политическата среда ........................................................................... 31 8. НДСВ и предизвикателствата на първото десетилетие на 21 век: надигането на популизма ................................................................................................................. 33 Заключния .............................................................................................................................................. 37 2 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи Въведение Политическият либерализъм е жертва на собствения си успех- станал е толкова широко възприет и разпространен, че хората почти не го разпознават като отделна и конкретна политическа идеология и платформа. Идеите, които определят политическия либерализъм – правата на личността, конституционализма и пазарната икономика, са се превърнали в универсални отправни точки на демократичната политика и тъкмо поради това до голяма степен са се деполитизирали. В днешно време политическите битки в утвърдените политически режими рядко се водят по повод на тези проблеми, тъй като те по-скоро изграждат конституционната рамка, в която се провежда„рутинната” им политика. Това положение подсказва трудностите и изпитанията, пред които са изправени либералните партии: дневният им ред е приет повсеместно, което почти не ги отличава от основните им конкуренти. На пръв поглед тези конкуренти предлагат по-разнообразен набор от идеи от тези на либералната демокрация, тъй като наред с нейните те биха могли да прибавят още: социална солидарност, семейни ценности, религиозни или общностни форми на идентификация, пазарен фундаментализъм и прочие. В сравнение с тези добре познати възможности за политически избор политическият либерализъм изглежда доста аскетичен, пестелив и естетически скромен. В съвременния ни живот, широко доминиран от средствата за масова информация и комуникация, скромността печели далеч по-малко почит и уважение отколкото прекаленото излишество по отношение на привличането на гласоподаватели(и на внимание в по-общ план). В подобни обстоятелства за съвременните либерали съществуват две възможности. Едната е да разширят собствената си идеологическа и политическа платформа, така да включат в нея част от„излишествата” на останалите политически идеологии. По такъв начин са се появили мутации на либералните партии и някои от най-широко разпространените от тях са: – Неолиберализмът и пазарният фундаментализъм 1 : това е една обичайна мутация на дадена партия по посока на икономическия детерминизъм. В този случай класическият либерален дневен ред се съчетава с убеждението, че пазарът е всесилен и максимално добре организиран, регулирането му от страна на държавата винаги е в ущърб на неговата ефикасност и пр.; Либералният национализъм: това е мутация, при която се търси либерално оправдание за следването на националистична политика. Най-често това става чрез извинения с местните данъкоплатци, националния капитал, предприемаческия елит и пр.; – Протекционисткият либерализъм на социално задоволеното общество (обществото на всеобщото благоденствие): разновидност на националистическия вариант, при който местните данъкоплатци търсят закрила за социално-икономическите си права и завоевания и се изправят срещу имигрантите, изнасянето на работни места зад граница и пр. Всички тези мутации създават още по-голямо объркване и създават ситуация, в която става буквално невъзможно да се говори за„либерални” партии в съвременния свят като за ясно определена категория. По-скоро се изправяме 1 За влиянието на неолибералната мисъл върху либералните партии виж книгата на Мени, Ив и Андрю Кнап„Управление и политика в Западна Европа”, Oxford University Press, 1998, стр. 60.(Meny, Yves and Knapp, Andrew, Government and Politics in Western Europe, Oxford University Press, 1998, pp. 60.) Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 3 пред едно понятие за родово-семействена прилика, при което толкова различни партии като Либерално демократическата партия във Великобритания(класически либерали) и Либералната партия в Австрия(очевиден случай на мутация) предявяват претенции за общ етикет. Ако съществува някаква тенденция, то тя е в посока на разрояването на още повече мутации, изявяващи се по-успешно от традиционните либерални партии, които постепенно губят територии и почва под краката си. Една конкретна мутация на либерализма – съчетаването на неолибералната вяра в пазара с(умерени) форми на национализма – става особено привлекателна за гласоподавателите в Европа и Северна Америка. 2 Ярък пример за такова развитие е Чаената партия в САЩ, която съсредоточава вниманието си върху същностните ценности на традиционния либерализъм – конституционните норми и пазара – но тълкува тези ценности по извънредно краен начин в либертарианска и националистическа посока. Освен мутациите съществува и втори път, открит пред либералите, а той е те да се превърнат в защитници на конституцията срещу екстремното поведение на останалите. В този случай либералите трябва да изчакат до появата на достатъчно силна заплаха за основния демократичен ред, която ще мобилизира хората срещу конкурентите им. Такъв беше случаят в Полша например, където популистките ексцесии на управлението на Качински доведоха до консолидирането на вота на гласоподавателите в полза на една либерална алтернатива, сформирана около Гражданската платформа на Доналд Туск. 2 Румяна Коларова, Сравнително европейско управление, София, 2009. Румяна Коларова твърди, че през последните десетилетия либералните партии губят електорална подкрепа поради излизането на сцената на крайно десни партии, които не издигат чак толкова крайни ксенофобски и националистични призиви, но мобилизират вота на „честните данъкоплатци”. В Словакия изборите през 2010 г. предвещаваха сходно развитие. Но за да се осъществи такъв сценарий, е необходимо предварително да се е надигнала силна популистка вълна, а това, което е още по-важно, е, че тази вълна задължително трябва да е от особено заразителен тип и да заплашва конституционния ред в страната като цяло. Интересен в това отношение е случаят в Унгария: ако хипотезата е вярна, трябва да се очаква консолидация на либералните партии и на либералния вот след настоящото правителство на Фидес, оглавявано от Виктор Орбан. Източна Европа прибави своя значителен принос към съществуващото объркване по отношение на либералните партии и тяхната природа. Падането на комунистическите режими през 1989 г. задвижи процес на„либерализация”, при който основната политическа конфронтация беше между про-реформистките либерални и демократични партии от една страна и по-консервативните и принципно бивши комунистически партии от друга. В тези обстоятелства„либерализмът” се превърна във всеобхватен термин за всички партии, които подкрепяха трансформацията на предишните сателити на Съветския съюз в страни с пазарна демокрация, членки на Европейския съюз и НАТО. Не е нужно да споменаваме, че до началото на 2000 г. повечето основни партии в Централна Европа бяха станали „либерални” поне в този смисъл, което до голяма степен превърна политическия етикет на либерализма в нещо ненужно и безсмислено в политическата конкуренция между тях. Досега сме въвели само първата определяща характеристика на политическия либерализъм – неговата идеология. Тази негова характерна черта е станала трудно приложима в резултат на многобройните му мутации и хибридизации, които са 4 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи типични за съвременната политика. 3 Ако се придържаме към една тясна, класическа концепция за либералната идеология, наистина ще се окаже, че съвсем малко на брой партии отговарят на нея, тъй като – както вече бе подсказано – съвременните партии предлагат нещо повече от конституционализъм, индивидуални права на личността и пазарна конкуренция. Ако разширим понятието обаче, се изправяме пред опасността да се разконцентрираме и да включим голяма част от останалите партии в либералното семейство. Ето защо се нуждаем от други характеристики, определящи политическия либерализъм. Неговият„центризъм” би могъл да е такъв индикатор, защото съвременните либерали са склонни да се позиционират в политическия център, който се намира между консервативните и социалистическите и социалдемократическите партии. 4 И отново, сам по себе си„центризмът” е прекалено неясно понятие. Той съчетава политическата идентичност с политическата стратегия и тактика в предизборната надпревара. И въпреки това съществуват множество примери, в които съвременните либерални партии се позиционират между център-левите и център-десните партии. Такова е положението в Германия и Великобритания – две от типичните европейски партийни системи. Що се отнася до възможностите на центризма, те са силно зависими от контекстуалните фактори като например: избирателната система, партийното институционализиране и други, но примерът на Великобритания сочи, че либерализмът може да оцелее в качеството си на центристки избор дори в изключително неблагоприятна електорална среда, каквато е системата за печелене на избори от първия кандидат, постигнал най-много гласове от всички останали кандидати в изборната надпревара. Когато съчетаем индикатора за„идеологическата същност” и индикатора за„позиционирането”, вероятно бихме могли да получим по-добре структурирана картина на партиите от либералното семейство. Таблицата по-долу прилага тези индикатори към българския случай, върху който оттук нататък ще се фокусира настоящата студия. Таблица 1: Различните значения и усещания за либерализма Либерали по отношение на идеологията Различни от либерали по отношение на идеологията Либералите като центристи НДСВ(и отцепилите се от него групи – Новото време и БНД), СДС-либерали? Нецентристки партии СДС(1990-те години) ДПС? БСП, Атака, ГЕРБ?, ДСБ, СДС(след 2000 г.) 3 За проникновен и задълбочен анализ на партийните идеологии на българските партии въз основа на предизборните им програми виж Милен Любенов, Българската партийна система: групиране и структуриране на партийните предпочитания 1990-2009, Университетско издателство„Св. Климент Охридски“, 2011 г.. 4 Херберт Китчел въвежда два вида измерители, по които партиите може да се различават: леви-десни и авторитарни-либертариански. Тези два измерителя донякъде съответстват на позиционирането и идеологическите характеристики, които използвам в настоящия текст. Виж„Партийните системи в Централна Източна Европа. Консолидация или флуидност?”, Глазгоу, Център за изследване на публичната политика, Стратклайдски университет(Party Systems in East Central Europe: Consolidation or Fluidity?, Glasgow: Centre for the Study of Public Policy. University of Strathclyde), 1995.г. Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 5 Таблицата илюстрира какви са трудностите при прилагането на идеална типология към политическите реалности, които се характеризират с мутации и хибридизации – поставените в таблицата въпросителни знаци показват колко неловко дадена партия приляга на определена категория. Независимо от това таблицата сочи, че всъщност само една партия успешно се е институционализирала, т.е. влязла е във властта като„либерална” както по отношение на идеологията си, така и по отношение на позиционирането си, и това е НДСВ. Партия СДС-либерали представлява неуспешен опит това да се случи в началото на деветдесетте години на 20 век(а освен това е и трудно да се изведат твърди заключение относно идеологическите й възгледи поради бързото й западане). Поляризацията на вота в ранните години на българския преход предвещаваше обречеността на този проект. През деветдесетте години на 20 век бе възможно СДС да се опише и като либерална партия по отношение на идеологията си, но тя не се позиционира в центъра на политическото пространство. Опитът на Президента Желю Желев да придвижи СДС към поцентристка позиция стана една от причините за възникването на жесток конфликт между него и ръководството на СДС. Този негов опит не е изненадващ. Тъкмо това е причината той да се идентифицира като„либерал” в сравнение с далеч пополяризиращите послания на ядрото на СДС, от което той се дистанцира. В крайна сметка опитите от деветдесетте години за създаване на либерална партия и в двете й значения – идеологическа платформа и позициониране – се провалиха. Едва през 2001 г. стана възможно осъществяването на подобен проект. Случаят с ДПС – Движението за права и свободи – е от особено значение за България. По отношение на позиционирането си ДПС винаги е била центристка партия и се е опитвала да играе ролята на по-малък коалиционен партньор в повечето правителства по време на преходния период. 5 И все пак по отношение на идеологията си ДПС едва ли може да се нарече„либерална” партия въпреки официалните си програмни документи и насочеността си към закрилата на правата на личността и на малцинствата. В крайна сметка партията представлява главно българските турци и защитава техните интереси. Тъй като живеят в слабо развити райони на страната, те са поставени в тежка зависимост от правото на социални помощи и политики. Това превръща ДПС в силно етатистка или държавносоциалистическа политическа партия(в нейната практическа ориентация), което твърде много я отдалечава от либерализма. Показателна за този етатизъм е склонността на партията да настоява за големи държавни инвестиции в инфраструктурата на регионите, обитавани от български турци, опитите й да упражнява контрол върху държавни предприятия като„Булгартабак” например, които са от ключово значение за поминъка на голяма част от нейните гласоподаватели 6 , широко разпространената й практика да упражнява партиен патронаж(назначения в държавната администрация, в публични компании и пр.) и други подобни практики. По принцип би било грешка да приемем ДПС като същностен случай на либерална партия поради многобройните й особени характерни черти. СДС – партията, която оглави процесите на либерализация през първото десетилетие от прехода на страната – също е от голямо значение за разбирането на 5 Дефиницията за ДПС като центристка партия се споделя повсеместно. Виж Георги Карасимеонов, Партийната система в България, NIK, София 2010. 6 Неколкократно ДПС успя успешно да помогне за блокирането на приватизацията на„Булгартабак”. 6 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи българския либерализъм. Що се отнася до идеологията й през 90-те години на 20 век, СДС очевидно бе либерална партия, която обаче преднамерено отбягваше центризма. След 2000-та година партията се опита най-напред да стане християндемократическа, а по сетне(след разцеплението й с по-консервативната ДСБ) тя постепенно еволюира в неолиберална посока, особено по време на управлението на сегашния си лидер Мартин Димитров. Групата около Иван Костов, която образува ДСБ, се позиционира в по-консервативния край на политическия спектър. Тези уводни бележки показват, че могат да съществуват по-широки и по-тесни дефиниции на политическия либерализъм в българския контекст. Ако изберем по- широкия възглед, за либерални партии – или в идеологическия смисъл на думата, или по смисъла на позиционирането си – могат да се възприемат НДСВ (и отцепилите се от нея формирования), ДПС и СДС(през последното десетилетие на 20 век). 7 Ако изберем по-тясната формулировка на дефиницията, която съчетава както позиционирането, така и идеологията на партиите, единствено НДСВ ще попадне във фокуса на изследването. В настоящата студия ще възприемем по-тесния възглед: ще разгледаме по-подробно ролята на НДСВ в българския политически процес като същностен случай на партия, която разкрива всички характеристики на либералните партии. Там, където е уместно, ще се споменава също така и опита на другите партии. Една от трудностите, пред които ни изправя по-тясната дефиниция е, че тя очевидно не се използва от партиите на европейско ниво – както НДСВ, така и ДПС са членки на Алианса на либералите и демократите за Европа(АЛДЕ) и на Европейската либерално-демократическа и реформистка партия. 8 Но членството в европейските партии не може да води до заключение относно идентификацията на формированията, които се изявяват на политическата сцена. Това е особено валидно в случая на България, където съществува висока степен на съвпадение и контекстуалност в принадлежността на партиите към политическите семейства на европейско ниво. Така например, НДСВ подава молба за членство най-напред в Европейската народна партия и едва след отхвърлянето й се присъединява към европейското либерално семейство. Вярно е, че членството в тези партии оказва сериозно влияние върху актьорите, играещи на вътрешнополитическата сцена. В случая на ДПС това влияние се вижда особено силно: с течение на годините тази партия усвои по-голямата част от програмните документи и основните политики на либералите. И все пак, въпреки тези влияния, ДПС продължава до голяма степен да е регионална партия, която предлага представителство на етническо малцинство, и тъкмо това е главната причина за стабилното й място в българския политически процес. Макар че съвременната българска политика по никакъв начин не се доминира от либерални партии(както е и в по-голямата останала част от Европа), очевидно съществуват условия, при които„либерализмът” като политическа иде7 За да онагледим всеобхватността на по-широкия подход, обмислете тезата на Георги Карасимеонов, който говори за три либерални центристки партии – БСП, НДСВ и ДПС – всичките партии членки на управлението на трипартийната коалиция през 2005-2009 г. Виж Георги Карасимеонов(редактор), Партийната система в България 2001-2009 г: Трансформация и еволюция на политическите партии, Представителство на Фондация„Фридрих Еберт” в България, София, април 2010 г. 8 Антоний Тодоров твърди, че освен диференциацията на интересите в обществото, от съществено значение за идентификацията на политическите партии е международната среда, в която те действат. Виж Тодоров, Антоний,„Членуването в партиите след 1989 г.“ в Любенов, Милен(р.), Българската политология пред предизвикателствата на времето, Университетско издателство„Св. Климент Охридски“, 2010 г., стр.144. Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 7 ология може да се съживи и да се превърне в печеливша карта в предизборните надпревари. Опитът на Западна Европа сочи, че принципно има две положения, при които либерализмът може да се превърне във важен инструмент за политическа мобилизация. На първо място това бе контекстът в началото на деветдесетте години на 20 век, когато в повечето страни от региона се извършваха конституционни революции и започна процес на преход към пазарна икономика и демокрация. Партии като Свободните демократи в Унгария(или СДС в България) бяха пример за превъзходството на политическия либерализъм като идеология. На второ място надигането на популизма през първото десетилетие на 21 век също създаде благоприятни възможности за консолидация на либералните партии и за създаване на общ фронт срещу опитите да се подкопаят конституционните ценности като свобода на средствата за масова информация, правата на личността и малцинствата, върховенството на закона. Вече споменатият пример с Полша е показателен за такава възможност. Но както по-нататък ще подскаже казусът, изследван в настоящата студия, връзката между популизма и либерализма е по-сложна, отколкото навярно изглежда. Както показва примерът с НДСВ, либералните партии могат да се опитат да се възползват от популистки стратегии за осъществяването на собствените си цели – например чрез харизматичната визия и привлекателност на своите лидери. Институционализацията на партията като либерална вместо като популистка или харизматична в типичния случай разочарова голяма част от общественото мнение, обаче цената, която се плаща за популистката привлекателност, е много ниското ниво на партийна лоялност.„Привържениците” на популистки-ориентирана партия много често прехвърлят вниманието си към все по-привлекателни и обаятелни лидери, чиято връзка с либералните ценности изтънява все повече и повече. Друга особеност на съвременната ситуация е възможната ротация на либерални и популистки партии във властта (както отново ни подсказват примерите в Полша и Унгария). Ако тази тенденция отново се потвърди, Източна Европа трябва да се готви за нов нестабилен, бурен и хаотичен период в политическото си развитие. Можем да станем свидетели на колебания и размяна във властта на агресивни популисти и войнствени либерали – ситуация, която едва ли ще допринесе за установяването на стабилен и цивилизован политически процес. По такъв начин една от най-важните задачи на настоящето изследване е да осветли и изясни връзката между популизма и либерализма в съвременната политика и да се спре на потенциалните опасности, които тази връзка може да ни донесе. И отново случаят с НДСВ – същностната българска либерална партия – ще се окаже най-информативен и поучителен при осветляването на тези проблеми. Студията е организирана по следния начин. Започва с кратко описание на НДСВ като политическа партия. След това продължава с анализ на влиянието, което тази партия оказва върху партийната система и политическия процес в България. След това се изследва политиката, провеждана от НДСВ, в отговор на предизвикателствата, поставени както през последното десетилетие на миналия век, така и през съвременния период на българския преход. Студията завършва с някои наблюдения върху перспективите пред политическия либерализъм в България. 8 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 1. НДСВ и кризата на партийната система през първото десетилетие на 21 век Националното движение за напредък и възход 9 , чието предишно название беше Национално движение„Симеон Втори”, е партията, която представлява извънредно интересен случай на развитие и еволюция на влиятелен участник в българския политически живот. Този случай може да се анализира като българска ексцентричност, особена смес от различни исторически наследства и съвременни тенденции в политиката. И въпреки това в настоящото изследване ще се твърди, че НДСВ като явление представлява по-широк интерес и има далеч по-съществено значение за изследователя на политиката в съвременна Европа, че съществуването му е обусловено от фактори и процеси, които не се ограничават само и единствено в българския контекст. Накратко, зашеметяващата политическа поява(и не по-малко зашеметяващият провал) на НДСВ ще се представи като ответна реакция на определена криза на представителната демокрация според традиционното разбиране, което влагаме в това понятие. Тази криза е най-видима в спадащото обществено доверие в„традиционните” идеологически ориентирани политически партии – партиите, основани на разделението между„ляво” и„дясно”. В европейския контекст България заема челна позиция в този процес. По този начин изборите за Европейския парламент през юни 2009 г. показаха, че партиите от център-лявото(Българската социалистическа партия – БСП) и център-дясното (Синята коалиция) заедно контролират едва 26.45% от общия вот на гласоподавателите. Ако прибавим към това и„либералния център” – НДСВ и Движението за права и свободи(ДПС) – общият резултат все още ще е по-малък от половината – 48.55%. Останалата част от вота се контролира от ново-появяващи се играчи с популистки и националистки ориентации. Тази тенденция се потвърди от парламентарните избори през юли 2009 г., когато НДСВ не успя да премине 4 процентната бариера и за първи път след 2001 г. се превърна в извънпарламентарна партия. Таблица 2. Резултати от парламентарните избори през 2009 г. № Партия Подадени Процент от гласове общия вот 1 Ред, законност и справедливост(РЗС) 174582 4.13% 2 ЛИДЕР 137795 3.26% 3 ГЕРБ 1678641 39.72% 4 Движение за права и свободи(ДПС) 610521 14.45% 5 ATAKA 395733 9.36% 6 Коалиция за България(БСП) 748147 17.70% 7 Синята коалиция(Съюз на демократичните сили СДС и Демократи за силна България – ДСБ) 285662 6.76% Всеобщата липса на доверие в традиционните„идеологически” партии или 9 Оттук нататък акронимът НДСВ, каквото е популярното название на партията в България, ще обозначава сегашното название на партията – Национално движение за стабилност и възход, а не първоначалното й название Национално движение Симеон Втори. партиите, които подкрепят осъществяването на дългосрочни идеологически обосновани програми, организирани около рационален и логичен набор от цели, отваря място за появата на нови, попрагматични и по-обаятелни политически Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 9 участници, които успяват да завладеят общественото въображение чрез атрактивно представяне в средствата за масова информация, чрез личните качества на лидера си и умели кампании, насочени срещу съществуващите институции в държавата, срещу системата и реда, установени от тях. Както ще обясним по-нататък в текста, конкретната среда бе благоприятна за появата на някои интересни форми на източно-европейски популизъм. НДСВ беше и понастоящем е въвлечена в този динамичен политически процес по доста сложен начин. Появата на движението и партията на българската политическа сцена определено може да се тълкува като първата голяма и значима вълна от цяла поредица от последвали я популистки играчи и формации. Но еволюцията, която НДСВ претърпя в последствие, преобрази тази организация от типично популистко движение, изградено около обаятелен лидер, в повече или по-малко „традиционна” либерална партия, изправила се в защита на либералните социални ценности и свободната пазарна икономика. За нещастие тази еволюция съвпадна с драматичната загуба на обществено доверие в НДСВ. От популярен любимец в обществото, способен да мобилизира огромни тълпи по улиците, партията постепенно се превърна в малка(макар и значима) парламентарна партия, чиято основна силна черта е качеството на нейните членове и управленският им опит. Друг въпрос, който трябва да се спомене в хода на неизбежното въведение, е необикновената роля на бившия български цар Симеон Втори за създаването и развитието на НДСВ. 10 Падането на Берлинската стена и крахът на Живковия ре10 Всеки анализ на политическата траектория на НДСВ е редно да започва с кратка биография на неговия лидер – Симеон Сакскобурготски, който е бил български цар (през 40-те години на 20 век) и Министър председател на Република България(2001 – 2005 г.) Той е роден на 16 юни 1937 г. в София и е син на Цар Борис Трети и жим в България правят възможно връщането на Симеон Втори в страната. Но това не се случва веднага. Едва през 1996 г. той наистина се завръща в България след почти 50 години, прекарани в изгнание. През 1998 г. Конституционният съд взема решение да върне недвижимата собственост на семейството му – решение, посрещнато с ентусиазъм от политическите елити по онова време, но което след 2005 г. се превръща в обект на остри противоречия. На 6 април 2001 г. Симеон Втори прави една от най-важните си крачки, свързани с демократичната му политическа кариера. В обръщение към българския народ той публично разкрива намеренията си да основе Национално движение, носещо неговото име, което ще работи за„нов морал в политиката и честност и неподкупност във всичко останало”. В качеството си на лидер на това движение и след поредица проблеми, свързани с регистрацията на движението в съда, българският цар взема участие в парламентарните избори на 17 юни 2001 г. След зашеметяващата победа на НДСВ с пълно болшинство и парламентарно мнозинство, на 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобурготски полага клетва като Министър председател на Република България. В течение на следващите 4 години Царица Йоанна. Симеон Втори се възкачва на трона на 28 август 1943 г., когато е само на 6-годишна възраст, след внезапната смърт на баща си – Цар Борис Трети. Назначава се Регентство, което управлява България от негово име. След комунистическия държавен преврат на 9 септември 1944 г. Симеон Втори остава на трона, но регентите(между които е и чичо му – Принц Кирил Преславски) биват екзекутирани, както и мнозинството от интелигенцията в България. Две години по-късно –– след проведения референдум през 1946 г. – Цар Симеон, сестра му Принцеса Мария Луиза и Царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от трона младият цар напуска страната в изгнаничество за дълги години. Царското семейство отива най-напред в Александрия, Египет, където в изгнание живее бащата на Царица Йоанна – Виктор Емануел, Крал на Италия. През юли 1951 г. испанското правителство дава убежище на изпратеното в изгнание българско царско семейство. Симеон Втори се препитава като бизнесмен, опит който той често споменава, че е ценен за целите на последващата му кариера на демократичен политик. 10 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи той управлява страната в коалиция с Движението за права и свободи(ДПС). След парламентарните избори през 2005 г. Симеон Сакскобурготски влиза в Съвета на тройната коалиция, формирана от БСП, НДСВ и ДПС, която излъчва свое правителство. След изборите през 2009 г. НДСВ остава извънпарламентарна партия, тъй като не успява да преодолее законовата за парламентарни избори 4-процентна избирателна бариера. В международен план съществуват съвсем малко сходни случаи на замесване на монарх в ежедневната демократична политика. Симеон Втори винаги е проявявал жив интерес към българския политически живот след падането на комунистическия режим през 1989 г., но от съществено значение е фактът, че влизането му в политика става едва след 2001 г. – по времето, когато грандиозната политическа конфронтация между„бившите комунисти” и„демократите” бе започнала да отслабва. Връщането на Симеон Втори се схваща от мнозина като поява на свеж нов„играч” в една вече стагнираща политическа система. Интересно е и че политическо завръщане на Царя като партиен лидер съвпада също с момент, когато демокрацията в България вече е консолидирана. Макар че съществуват различни възгледи и теории за„консолидацията”, може убедително да се твърди, че към 2001 г. демокрацията в България се е превърнала в единствената възможна алтернатива. Това е така, тъй като бившите комунисти – найсериозната опозиция на демокрацията – вече се бяха ангажирали с принципите на демократичното управление, пазарната икономика и Евро-атлантическата интеграция. В този контекст завръщането на бившия Цар Симеон в качеството му на демократичен политически лидер представлява още един символичен триумф за българската демокрация, а значението на този символ е, че монархизмът вече не се разглежда като жизнеспособна алтернатива на либералната демокрация. По такъв начин историята на НДСВ илюстрира два паралелни и на пръв поглед противоречиви процеса: консолидацията на режима в сегашната му конституционна форма на либерална републиканска парламентарна демокрация и кризата на партийната система като главен компонент на политическата система на представителство в страната. НДСВ – в качеството си на основна обяснителна променлива и в двата процеса – ни предоставя много удобна входна позиция към разбирането на съвременната българска демокрация. 2. Политическата траектория на популисткото движение се трансформира в либерална партия НДСВ е основано на 20 април 2001 г. след като Симеон Втори обяви решението си да участва в българската политика. Движението спечели 42.7% от обществения вот на парламентарните избори през 2001 г. и 120 депутатски места в Народното събрание, което е половината от общия им брой. Победителите формираха коалиционно правителство с Движението за права и свободи(ДПС) – либерална регионална партия, представляваща главно българските турци. Постепенно НДСВ се разви в либерална партия, която стана пълноправен член на Либералния интернационал на Конгреса му в София през май 2005 г. На парламентарните избори на 25 юни 2005 г. НДСВ спечели 21.83% от обществения вот и общо 53 от местата в Парламента, което е съществено намаление в сравнение с изборите от 2001 г. Изборните резултати обаче позволяват на НДСВ да остане на власт като се превърне в младши партньор в правителството на Българ- Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 11 ската социалистическа партия(БСП), която бе спечелила 33.98% от гласовете на избирателите и 82 парламентарни кресла. Беше съставена тройна коалиция от БСП, НДСВ и ДПС, която управлява страна в периода 2005-2009 г. Както вече бе споменато, през 2009 г. партия НДСВ не успя да влезе в Народното събрание, тъй като гласовете за нея паднаха под четири-процентната избирателна бариера. По такъв начин в течение на осем години НДСВ успя да привлече и загуби близо 40% от подкрепата на обществото, което представлява наистина изключително развитие от гледна точка на стабилните и утвърдени демокрации. 11 За времето на своето съществуване НДСВ участва в два избора за депутати в Европейския парламент и на два местни избора. Тъкмо тези избори са извънредно показателни за бързия спад в популярността на партията. На изборите за Европейски парламент през 2007 г. НДСВ успя да излъчи само един евродепутат от 17 депутати, избирани от България, с 121,398 гласа(или 6.27% от общия брой на подадените гласове). Партията изтълкува като успешни изборите за Европейски парламент през 2009 г., когато на НДСВ не й достигна съвсем малко 12 , за да излъчи двама евродепутати с получените от нея 205,146 или 7.96% от общия брой на подадените гласове. Но относителното нарастване на броя на гласовете, подадени за партията, не може да се обясни с повишаващата й се популярност, а по-скоро с изключителната популярност на водача на изборната листа на партия – Европейския комисар Меглена Кунева, която несъмнено лично успя да привлече значителен брой гласове. По време на местни избори НДСВ традиционно не се е представяла добре. Това се дължи на факта, че първоначално партията е създадена като народно движение, което се мобилизира по време на парламентарни избори. Общо взето на партията й липсват здрави местни структури и понякога цели местни нейни подразделения дезертират към други партии. Силно показателен в това отношение е случаят с кметицата на Добрич – Детелина Николова, избрана на този пост през 2003 г. като кандидат на НДСВ. През 2007 г. тя премина към новосформираната партия ГЕРБ, оглавявана от Бойко Борисов(а той самият бе започнал кариерата си в правителството на НДСВ като Главен секретар на Министерството на вътрешните работи през целия му мандат от 2001 до 2005 г.). В цифрово изражение през 2003 г. НДСВ спечели само 9 кметски поста в по-големите градове на страната и 101 кметски поста в малки села, а що се отнася до броя на общинските съветници, избрани от листата на НДСВ, те са общо 344. В сравнение с тези числа може да се посочи, че ДПС (младшият коалиционен партньор в правителството на НДСВ) спечели 695 места в общинските съвети, 29 кметски поста в големите градове и още 549 кметски поста в селата и малките градове. НДСВ не успя да спечели кметските избори в нито един от най-големите градски центрове в България(София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе) и това е факт, който също говори за слабостта на местните й структури. Резултати от местните избори през 2007 г. бяха не по-малко разочароващи. 13 НДСВ е участвала също така и в два президентски избора. През 2001 г. партия11 В последващия период, според социологическите проучвания, рейтингът на одобрение на партията и електоралната подкрепа за нея се движат около 1 процент, което е показателно за слабия й избирателен потенциал. 12 Струва си да се отбележи също така, че конкурентите на НДСВ за второто евродепутатско място, а именно дясноцентристката Синя коалиция, спечели 7,95% от гласовете на избирателите, което като резултат е по-малък с няколко стотин гласа. 13 Подробните резултати от местните избори през 2007 г. могат да се намерят на следния адрес: http://www.cikmi2007.org/ 12 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи та подкрепя кандидатурата на тогава действащия президент Петър Стоянов за втори мандат, който е бивш лидер на Съюза на демократичните сили – основната дясно-центристка партия на българския преход. Съвместната кандидатура на НДСВ и СДС обаче губи президентската надпревара, която се печели от кандидата на БСП. 14 На президентските избори през 2006 г. НДСВ всъщност не издига собствен кандидат и подкрепя на балотажа кандидата за втори президентски мандат Г. Първанов (бивш лидер на БСП), който печели убедителна победа срещу националиста Волен Сидеров от партия Атака. Това е една от най-ниските точки в политическото развитие на партията, която сигнализира за много високата степен на изгубена партийна идентичност, а за някои коментатори това е дори краят на самата партия. 15 НДСВ преживява две големи вътрешни разцепления. Тя започва съществуването си като широко народно движение, което се състои от редица най-различни елементи и участници. По такъв начин от самото начало в партията се намират лобитата на така-наречените„юпита”(млади български професионалисти, които са се образовали и живеят в чужбина), юристите(главно професори от Юридическия факултет на Софийския университет), групата на Кошлуков(бивш студентски водач и политик от Съюза на демократичните сили) и др. Тези групи никога не са загубвали своята идентичност и в различни моменти във времето между тях са се появявали търкания или търкания между отделна група и лидера на партията. Двете най-големи кризи, преживени от партията, са свързани най-напред със създаването на партия„Новото време” от Кошлуков, 14 Резултати от балотажа на президентските избори: Петър Стоянов 45.87%(1,731,676 гласа); Георги Първанов 54.13% (2,043,443 гласа). 15 Виж например публикациите във вестник„Капитал”, Няма такава партия от Сибина Кръстева на: http://www.capital.bg/ show.php?storyid=282463(15 септември, 2006 г.). Севлиевски и Цеков, след което идва и голямото разцепление в резултат на създаването на пария„Нова демокрация”. „Новото време”(НВ) 16 е създадено като партия, отцепила се от НДСВ, през юли 2004 г. Историята й започва като дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ, но появилите се покъсно напрежения водят до учредяването на новата партия. Основата причина за отцепването е относителната изолация, в която ръководството на партията поставя Кошлуков, а партийното ръководство по това време се контролира от„юристите” и„юпитата”. Що се отнася до идеологическите подбуди, разцеплението доста прозрачно се маскира зад акцента, който„Новото време” поставя върху реформирането на процедурните закони на българската демокрация, а именно: избирателните закони, законите за финансирането на политическите партии, референдумите, лобистката дейност и пр.„Новото време” участва самостоятелно на парламентарните избори през 2005 г. и получава 3% от гласовете на избирателите, с което попада под четири процентната избирателна бариера. През 2009 г. лидерът на партията участва в изборите за Европейски парламент като водач на изборна листа, както и в изборите за Народно събрание като водач на листа и мажоритарен кандидат в Пловдив град в коалиция с новопоявилата се партия„Лидер” на енергийния бос Христо Ковачки, но не постига търсения успех. Втората група, отцепила се от НДСВ, е партия„Българска нова демокрация” (БНД) 17 , а датата на учредяването й е 11 май 2008 г. Тази нова партия отново възниква въз основа на парламентарната група на НДСВ след остра конфронтация с взаимни обвинения за опорочава16 Виж интернет страницата на партията:: http://www.novotovreme.bg/ 17 Виж интернет страницата на партията::: http://www.bnd.bg/ bg/static/partia-bnd.html Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 13 не на избора за партийно ръководство на Конгреса на партията от юни 2007 г. 18 Този път вътрешното разделение е наистина сериозно и обхваща големи части от НДСВ. Най-изявената група, инициаторка на учредяването на новата партия, е тази на„юристите”, която включва бившия заместник председател на НДСВ Пламен Панайотов и бившия министър на отбраната Николай Свинаров. Други влиятелни членове-основатели на БНД са: Атанас Щерев, Лидия Шулева, Борислав Кралев, Борислав Великов и др. Разцеплението започва през 2007 г., когато на партийния конгрес повечето от гореспоменатите членове на НДСВ не попадат в ръководните органи на партията. Те отказват да приемат резултатите от конгреса и твърдят, че цялата процедура е била компрометирана. В крайна сметка разделението се задълбочава и води до учредяването на БНД. Новата партия участва за първи път в изборна надпревара на изборите за Европейски парламент през 2009 г. Резултатите са разочароващи – нито един кандидат на партията не е избран за евродепутат, а подадените гласове за партията са по-малко от един процент от общия вот. На парламентарните избори през юли 2009 г. партията взема решение да подкрепи кандидатите на Синята коалиция 19 , а след тези избори присъствието й на политическата сцена е почти незабележимо. 18 За повече подробности за тези събития виж: http://www. mediapool.bg/show/?storyid=129173 19 Става въпрос за коалицията, формирана между СДС и Демократи за силна България(ДСБ – партия, създадена около бившия лидер на СДС, бивш министър-председател и депутат Иван Костов)) за участие в изборите за Европейски парламент и парламентарните избори в България през 2009 г. 3. От масово движение до хлабав съюз на клубове и лобита? След като изживя популисткия си разцвет през 2001 г., НДСВ постепенно започна да придобива някои от характерните черти на класическите либерални партии от времето преди появата на масовата демокрация – от известна гледна точка може да ни се стори, че тя е парламентарен(а в момента е дори извънпарламентарен) клуб на политически лица. Най-големият капитал на НДСВ беше и продължава да е качеството на отделните му членове. Партията успя да привлече някои от най-добрите български професионалисти в области като правото и икономиката. През периода 2001 – 2007 г. така-нареченото лоби на юристите надделяваше при определянето на цялостната политика на НДСВ. Пламен Панайотов беше заместник Министър-председател, а Даниел Вълчев беше заместник председател на партията заедно с министъра на отбраната Николай Свинаров. Тримата юристи Свинаров, Вълчев и Герджиков (Председател на българското Народно събрание от 2001 до 2005 г.) са уважавани членове на българската академична общност извън политическата си кариера – всички те са преподаватели по право в Софийския университет, където се намира и най-престижния юридически факултет в страната. В правителството на тристранната коалиция от 2005 до 2009 г. Вълчев е министър на образованието и – според общото убеждение на коментаторите – той е един от най-успешните министри в Министерския съвет. Но клубът на юристите загуби значителна част от силата си по време на разцеплението през 2008 г., когато повечето от тях(Панайотов, Свинаров, Ралчев и др.) се присъединиха към БНД. Вторият по значимост клуб в НДСВ е лобито на така-наречените„юпита” – български професионалисти, образовани 14 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи в чужбина, които са започнали кариерата си в международни финансови институции. Между тях са: Милен Велчев, Николай Василев, Любка Качакова и Владимир Каролев. Всички те са получили висока образователна степен от западни университети и са работили на високи позиции в международни инвестиционни банки, консултантски компании или други подобни фирми. Първите двама стават съответно Министър на финансите и Министър на икономиката(и след това на държавната администрация) в правителства с участието на НДСВ.„Юпитата” винаги са били добре поставени в партията(Милен Велчев е заместник председател на НДСВ в периода 2001-2005 г.). От 2007 г. насам обаче този клуб се превръща в групата, която наистина доминира в НДСВ, след като Панайотов и сподвижниците му юристи напускат партията. В сравнение с групата, сформирала БНД,„юпитата” тежнеят много повече към център-лявото политическо пространство по отношение на желанието си да се коалират с БСП. Тъкмо това беше една от темите, създаващи напрежение в партията, която в крайна сметка доведе до разцеплението на НДСВ. Освен с тези две големи професионални групи в рамките на НДСВ образът на партията също така се свързва и с голям брой публично привлекателни политически личности. На първо място трябва да се спомене един от„марковите продукти” на партията – Меглена Кунева, която извървя стръмния път от български Министър по европейските въпроси до назначението си за Комисар в Европейската комисия през 2007 г. Кунева се превръща в един от най-успешните еврокомисари и след широко гласуване е избрана не само за Комисар на годината, но и за Европеец на годината през 2008 г. По време на изборите за Европейски парламент през 2009 г. тя оглавява листа на НДСВ и носи личната отговорност за учудващо добрия изборен резултат на партията. Понастоящем се обсъжда възможната й кандидатурата за президентската изборна надпревара през есента на 2011 г, която самата Кунева е склонна да приеме. 20 Всъщност на 6 юни 2011 г. се очаква инициативен комитет да обяви, че Кунева ще участва като независим надпартиен кандидат в президентските избори тази есен. Голямо достойнство на партията е, че успя да създаде привлекателни популярни личности и да привлече нови такива дори след като беше напусната от някои от най-влиятелните и обаятелни свои членове. Тази способност на НДСВ може да се илюстрира с примера на Пламен Константинов, когото партията привлече след изборите за Европейски парламент през 2009 г. Константинов е изключително популярен спортист – капитан на националния отбор по волейбол – и той оглави една от партийните листи на НДСВ в София на парламентарните избори през юли 2009 г. Същевременно това търсене на популярни лица извън партията показва, че вътрешното кръвопускане по време на двете й разцепления е оставило своя отпечатък върху нея. И така, ако привличането на популярни личности е едно от главните достойнства на партията, то по всяка вероятност слабостта й се крие в неспособността да ги задържа за по-дълго време. Добър пример, илюстриращ тази слабост, е Бой20 Други важни членове на НДСВ са: Соломон Паси- бивш министър на външните работи 2001-2005 г. и основател на Атлантическия клуб(организация, заела се с мисията да разпространява информация за НАТО), Лидия Шулева – бивш министър на социалната политика и депутат от НДСВ, която преди присъединяването си към НДСВ беше станала известна с кариерата си на успешна бизнес дама, Емил Кошлуков – най-значимият студентски лидер в началото на деветдесетте години на 20 век и други. Мнозина от тях вече не членуват в НДСВ – Кошлуков основа партия„Новото време”, Шулева се присъедини към БНД, Паси едва остана в НДСВ след разцеплението през 2008 г.(Всъщност разпалената му реч на Конгреса от 2007 г., когато той поиска залата за гласува за напускането на управляващата тройна коалиция, доведе до разцеплението на партията и създаването на БНД.) Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 15 ко Борисов – политик, който се появи благодарение на връщането на Симеон Втори в България. Най-напред Борисов беше негов телохранител, а след това стана Главен секретар на Министерството на вътрешните работи(за мандата 2001-2005 г.). На парламентарните избори през 2005 г. Борисов беше водач на изборните листи на НДСВ в два избирателни района и определено допринесе за добрите резултати на партията в тях. В последствие Борисов напусна НДСВ и сформира своя собствена партия – ГЕРБ. Тази партия копира голяма част от изборната стратегия на НДСВ и определено привлича мнозина от потенциалните гласоподаватели на НДСВ. 4. Стратегии за политическа мобилизация на една либерална политическа партия НДСВ повдига редица интересни въпроси за хората, които изучават партийната политика в условия на либерална демокрация. На първо място, как изобщо е станал възможен изключителният успех от 2001 г.? В крайна сметка други популярни личности – като обаятелният Жорж Ганчев от Българския бизнес блок например – са се опитвали да играят с картата на популизма през 90-те години на миналия век, но те никога не са успявали да постигнат сходни резултати. На второ място, защо популярността на НДСВ спадна толкова бързо след зашеметяващата им победа на парламентарните избори през 2001 г.? На трето място, как бе възможно други играчи като партия Атака на Волен Сидеров например и най-важно – партия ГЕРБ на Бойко Борисов – да мобилизират гласоподавателите по сходен начин с този на Симеон Втори през 2001 г., макар и видимо с по-нисък процент на успех в сравнение с„царското движение”? Освен това въпросът е дали можем да намерим паралели в международен план(особено в контекста на Източна Европа) с възхода на НДСВ в България. Съществува ли взаимозависимост между появата на популистки играчи в нашия регион и трансформацията на българската партийна система, която започна с идването на власт на НДСВ? И накрая, как трябва да категоризираме НДСВ? Това популистко движение ли е? Или по-скоро това е парламентарна(картелна) партия, чието внимание е насочено към собствените й членове, заемащи публични ръководни постове? За да се отговори на тези въпроси, движението НДСВ, впоследствие прераснало в партия, трябва да се анализира в качеството му на ответна реакция на конкретни процеси, както вътре в България, така и вън от нея – процеси, които засягат партийната система в България, конституционалната инфраструктура на страната и способността на българските участници на политическата сцена да правят политика. Най-напред ще започнем с кратка предистория, която разказва за развитието на партийната политика преди появата на НДСВ на българската сцена. През първото десетилетие след падането на комунистическия режим през 1989 г. българският политически процес се доминира от два идеологически лагера. От ляво са бившите комунисти от Българската социалистическа партия, а в дясно от центъра са демократите от Съюза на демократичните сили. Именно СДС е движещата сила на повечето процеси на либерализация, които започват през този период. По такъв начин в продължение на повече от десет години се е създала някаква прилика с общо взето установена партийна система в България, структурирана според разделението между лявото и дясното, което е типично за повечето зрели демокрации, с ДПС в допълнение. БСП широко използва идеи като социал- 16 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи на държава, по-голяма намеса на държавата в икономиката, ограничена до минимум приватизация, по-здрави връзки с предишните чуждестранни партньори и с Русия в частност. СДС от своя страна защитава по-радикалните икономически реформи, включително приватизацията и реституцията на земеделските земи и недвижимата градска собственост, която е била национализирана от комунистическия режим, и се обявява за пълна интеграция и членство на страната в Евроатлантическите структури – Европейския съюз, НАТО и пр. Освен това двата блока партии правят различни оценки на комунистическото минало: СДС го отхвърля като период на потисническо тоталитарно управление, докато БСП се отнася към него много по-нюансирано, като се опитва да постави акцент върху постиженията на предшественичките й в управлението на страната. 21 Накратко, двете основни партии се придържат към различни виждания за миналото и бъдещето на България, защитават различни програми пред избирателите и демонстрират доста остри несходства по отношение на конкретните политически мерки. През по-голямата част от 90-те години на 20 век българското общество е фанатично разделено по идеологическите линии, които се чертаят и пропагандират от партийната система. Ролята на личностите в политиката е оставена на задно място: като правило партийно подкрепените кандидати печелят срещу популярните мажоритарни лидери. 22 Завръщането на бившия Цар Симеон от дългогодишно изгнаничество е събитие, приветствано с демонстрации за „добре дошъл” от масово събрани хора в София и другите големи градове на страната. Не предизвиква учудване фактът, че през 2000 – 2001 година тогавашното правителство на СДС под ръководството на Иван Костов реагира доста нервно на голямата популярност на завръщането на Симеон Втори в страната и мобилизира всичките си ресурси с намерението да му попречи да участва във вътрешнополитическия процес. Най-напред Конституционният съд – където СДС имаше ясно надмощие – забранява на Симеон Втори да участва в президентските избори поради конституционните изисквания за определен срок на уседналост в България. 23 След това идва още попротиворечивото решение на Софийски градски съд, с което се отказва регистрация на Национално движение Симеон Втори – организацията, с която бившият български цар възнамерява да участва в парламентарните избори. Отказът е обоснован с процедурни съображения като например липсата на подкрепа, удостоверена с необходимия брой подписи и пр., всички от които изглеждат доста любопитно в случая на една политическа организация, която е на път съвсем скоро да спечели половината от депутатските места в българския парламент. Всички тези усилия се оказват напразни, тъй като Симеон Втори и НДСВ намират начин да участват в изборите и без да са регистри21 Милен Любенов убедително твърди, че основната характеристика на партийната система, определяща разделенията в нея през последното десетилетие на 20 век, е отношението към комунистическото минало. Виж Милен Любенов, Българската партийна система: групиране и структуриране на партийните предпочитания 1990-2009 г., Университетско издателство„Св. Климент Охридски“, 2011 г. 22 Най-поразителният пример за това е спечелването на първичните вътрешнопартийни избори за президентската надпревара от буквално непознатия кандидат на СДС Петър Стоянов срещу първия демократично избран Президент на страната Желю Желев. 23 Конституцията от 1991 г. изисква от кандидатите за президентския пост да са живели пет години в страната преди датата на изборите. Тази разпоредба е въведена през 1991 г. и е специално насочена срещу Симеон Втори. По ирония на съдбата тя се прилага 10 години по-късно от първоначалния й замисъл. В този случай Конституционният съд стриктно се придържа към ясния текст на основния закон, макар че в други случаи той е доказвал способността си творчески да тълкува конституционните разпоредби. Няколко години порано, например, Конституционният съд върна цялата недвижима собственост на Симеон Втори и семейството му, която възлиза на милиони евро. Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 17 рани като отделна партия, като за целта използват регистрациите на две малки и незначителни партийки. Резултатите от парламентарните избори от юни 2001 г. са шокиращи: НДСВ печели повече от 40 процента от подадените гласове и точно половината от местата в българското Народното събрание. Резултатът щеше да е пълно мнозинство за НДСВ, ако няколко малки партии не бяха използвали името на Симеон Втори върху бюлетините си без негово съгласие. Поради объркването на избирателите по този начин са загубени около три процента от гласовете. Всичките утвърдени„традиционни” партии – дясната СДС заедно с левите социалисти – заедно печелят по-малко гласове от гласовете, подадени за НДСВ на Симеон Втори. Изглежда, че партийната система се е превърнала в първата жертва на завръщането на Симеон Втори в страната и това показва, че тази система никак не е добре утвърдена, че партиите не са истински програмни партии и че българската политическата култура е податлива на пристъпи от опортюнизъм и популизъм. Предизборната програма на НДСВ прилича на манифест на приказен герой: на места тя се опълчва на природните закони и още по-често – на икономическите закони. Началото й е невинно: НДСВ декларира, че ще следва основните принципи на политиката на предшествениците си в управлението на страната, но ще осъществи по-радикални икономически реформи и ще изкорени корупцията, която и тогава и сега се възприема като един от най-съществените проблеми в България. Героичната част започва с обещанието, че Царят„значително ще подобри” нещата в страната в рамките на 800 дни. Изкореняването на корупционните практики се решава с проста и праволинейна стратегия – документът твърди, че е невъзможно(бивш) цар и всичките му хора да си цапат ръцете с неуместни дейности. Завръщането на царя по никакъв начин не може да се квалифицира като банално събитие в българската политика. Като начало всички утвърдени партии „от европейски тип” – десните Христиандемократическа партия и Народен съюз заедно с лявата Социалистическа партия печелят заедно по-малко гласове отколкото основаното от Симеон Втори НДСВ. Стабилността на партийната система до този момент е била едно от главните достойнства на българския политически режим. Леви и десни партии се редуват във властта мирно и демократично от 1990 г. до този момент, което помага за превръщането на България в„остров на стабилност и демокрация” на„размирния” Балкански полуостров. Партийната система видимо се превръща в първата жертва на завърналия се от изгнание Симеон Втори и това е ясен знак, че тя не е чак толкова добре утвърдена, че в крайна сметка партиите не са истински програмни партии и че политическата култура на населението съвсем не е имунизирана срещу вирусите на опортюнизма и популизма. Известният български политолог Иван Кръстев е предложил интересно и провокативно обяснение на успеха на НДСВ, постигнат на изборите през юни 2001 г. 24 Той твърди, че бюлетините, пуснати за царя, отразяват предимно естетически предпочитания относно стила на политиката, а не идеологически предпочитания относно същността на идеите за управление. Хората са избрали по-привлекателния Симеон Втори, който има европейски вид, пред прекалено познатия Костов с печално известната му неспособност да се превърне в популярна личност. Това може да се сметне за банализиращо обяснение, но то 24 Иван Кръстев, Когато не съществува никаква алтернатива, 12 юли, 2001 г., http://www.segabg.com/ 18 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи е изведено от главната и едва ли банална теза на Кръстев, а именно: след сриването на големите идеологически различия, политиката – не само в България, но и по целия свят – се е превърнала в състезание, основаващо се на стила и формата, което все по-малко има нещо общо със същностните различия между конкурентите. Както Кръстев казва в друг контекст, балканските демокрации са се превърнали в демокрации без възможности за избор. Както всички елегантни тези, отнасящи се до политическите противоречия, тезата на Кръстев донякъде насилва нещата от действителността. Кръстев е прав дотолкова, доколкото по принцип говори за усещанията на политическите анализатори и на общественото мнение преди изборите от юни 2001 г. Преди тази дата малцина са вярвали, че различна в същността си политика от тази, формулирана от Костов, изобщо е възможна. Следователно Кръстев е прав, че е съществувал растящ консенсус в страната по проблемите, свързани с бюджетната дисциплина, запазването на паричния съвет, интеграцията с Европейския съюз и НАТО и завършването на приватизационния процес. Но той не е прав, обаче, когато казва, че областите на постигнат консенсус изчерпват основанията за съществени идеологически различия. По това време все още съществува пространство за политически и идеологически противоречия. Както отбелязва друг анализатор 25 , изборната победа на НДСВ вещае края на етапа на„перестройка”-та, т.е. на преустройството на преходния период в България със своята зле прикрита носталгия по времето на комунизма. За малко повече от десетината години след 1989 целият политически спектър в страната се е придвижил доста наляво, тъй като социалистите 25 Любен Дилов – син в колонката си във вестник Сега от месец юли 2001 г.(www.segabg.com). или бившите комунисти защитават неясната идея за постепенна реформа, призвана да преобрази България в нещо като хибридна порода, получена от смесицата на„социализъм с човешко лице”, комунистическия идеал от 60-те години на 20 век и пазарен капитализъм. Всеки, който се противопоставяше на този хибриден модел, автоматично бе заклеймяван като „десен реформатор”(„демократ”). През 2001 година хибридната идея на бившите комунисти за прехода вече бе дискредитирана. След финансовия крах в страната през 1997 година преобладаващата част от населението вече бе възприела по-нормалния възглед за целите на българския преход – функционираща пазарна икономика и политическа демокрация. Онези, които изпитваха неохота да приемат безпрекословно капитализма, не разполагаха с позитивна програма и до голяма степен вече не вярваха, че реставрацията на комунистическите практики под някаква форма биха били полезни и изгодни за страната. Този консенсус беше първият признак на утвърждаването на режима в България – демокрацията и капитализмът се бяха превърнали в единствената възможна алтернатива в страната. Ето защо идването на царската партия на политическата сцена просто ускорява един процес, който отдавна е трябвало да започне, а именно: предефинирането на идеологическите платформи на основните партии в страната, което се налага от идеологическите промени в българския политически живот. От тази гледна точка партийната система е само очевидната жертва на връщането на царя в страната. Това, което изборният му успех предизвиква, е просто необходимостта от„разчистване на политическия пазар” от надценените складови запаси, останали от времето на разлома по линията„бивши комунисти – демократи”. Това вече не представлява глав- Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 19 ното разделение в България, породено от сриването на предишния комунистически полюс и западането на БСП като партия на комунистическата носталгия. Най-голямата опасност в навечерието на парламентарните избори през 2001 г. според мнението на много анализатори е вероятността Симеон Втори да се опита просто да дискредитира политическите партии и да управлява страната, скрит зад марионетни правителства. Парламентът в този сценарии би бил само фасада за властта на бившия монарх, който би могъл или да стои скрит зад кулисите или чрез манипулации да си проправи път към президентския пост. Това би сложило края на българския конституционен ред в сегашната му форма и би било триумф за експериментаторството с вълшебните приказки. Но нищо от тези вероятности така и не се реализира, а обяснението за това е свързано по-общо казано с природата на българската конституционна уредба. 5. НДСВ и българската конституционна уредба Конституционната уредба в България спечели първата си голяма победа, когато Симеон Втори обяви, че ще стане Министър-председател на страната и че ще управлява с подкрепата на коалиция, разполагаща с парламентарно мнозинство. В началото той обмисляше идеята за голяма коалиция, която да включва почти всички партии, но накрая се съгласи с една много по-разумна възможност – коалиция с ДПС в качеството му на по-малък коалиционен партньор и двама„експерти” от БСП на министерски постове. По такъв начин се укрепи парламентарната логика: бившият монарх пое ролята на Министър-председател в страна с парламентарна демокрация. Това развитие е потвърждение на теоретичното твърдение, което се изказва в полза на парламентарното управление и срещу президентското, свръхпрезидентското или полу-президентското управление в Източна Европа. Българският опит сочи, че„логиката” на парламентаризма стимулира създаването на големи(макар и не много дълготрайни) партии даже в общества, където липсват установени демократични традиции, в които идеологическата идентификация на основните участници в политическия процес е проблематична. Такава беше ситуацията в 1991 г., когато новата Конституция създаде от нищото партийна система с две достатъчно силни основни партии, които постепенно изградиха идентичността си по политическата ос на лявото и дясното разделение. 26 През 2001 г. същата тази конституционна уредба помогна за създаването на голяма парламентарна партия от едно общо взето неясно и разнородно политическо движение. Непригодността на идеологическото противопоставяне на бившите комунисти срещу демократите беше изобличена от НДСВ като нов участник в политическия процес, но точно както през 1991 г. този нов играч започна да следва парламентарната логика на отговорното управление и отчитащите се правителства, независимо от собствената му идеологическа размитост и несигурност. Ако допуснем, че аналогията с 1991 г. е валидна, бихме очаквали, че постепенно НДСВ на Симеон Втори ще се превърне в политическа партия, чийто успех или провал ще зависи от логиката, яснотата и адекватността на политически мерки, предприемани от нея. 26 Както вече споменахме, това не е класическото тълкуване на полюсите в ляво и в дясно, а е по-скоро противопоставянето на бившите комунисти срещу демократите и реформаторите в продължение на много дълго време. Но независимо от тази аномалия, партиите се отнасяха към политическите си задължения сериозно и играеха ролите си в управлението или в опозиция според правилата на демократичната игра. 20 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи В този смисъл българският пример бе доказателство за надеждността и здравината на парламентаризма в общества, живеещи в преход и нестабилност, където липсват утвърдени и дълбоко вкоренени в тъканта на обществото партии. През последното десетилетие на 20 век Стивън Холмс, докато анализира случая с Русия, лансира тезата, че е вероятно президентската институция да се окаже подходящото средство за точно такива общества. Но както става ясно от руския опит, свръхпрезидентската институцията там увековечава слабостта на партиите. Тежестта на силното президентство превръща партиите на власт в обикновени сдружения на лобисти, които представляват интересите на различни кланове и олигарси, търсещи пряк достъп до президентското благоволение. И в крайна сметка по този начин страда демократичната идея за представителното управление, тъй като е заменено от широките правомощия на президента, получени в резултат на всенародния пряк вот за него, който му дава право да претендира, че представлява интересите на нацията като цяло без да е необходимо да разчита на изричната подкрепа на структурираните партии и други групи. 27 И така, в обобщение на предходната дискусия може да се каже, че връщането на Симеон Втори и идването му на власт наложи необходимостта от едно дълго отлагано повторно дефиниране на партий27 За да илюстрираме опасностите от такова пренебрежение на структурираните групови или партийни интереси, предлагам да се проведе следния мисловен експеримент. Представете си как руското свръх-президентство би се справило с огромната изборна победа на един бивш цар. Разликите между подобен сценарий(който – да си признаем – е съвсем нереалистичен) и имперска Русия от началото на 19 век трудно биха се открили. Царят като върховна еманация на интересите на нацията щеше да е издигнат над всички групови и партийни различия, тъй като той е гарант на Конституцията – върховният суверен. В пълен контраст с това българският парламентарен модел наистина е успял да намери място дори за такава влиятелна личност от миналото на страната, какъвто е бившият цар, без да нанесе видими щети на основната си структурна логика и без възраждането на минали политически модели. ната система, което в крайна сметка щеше да се състои дори и без него. Конституционната уредба оцеля и насочи народната енергия към парламентарния процес, предписан от нея. 6. НДСВ и повторното дефиниране на партийната система В този раздел ще се изследва непосредственото въздействие на влизането на НДСВ в българската политика през 2001 година, включително и влиянието, което НДСВ упражнява върху останалите основни участници в българския политически процес. (а) Българската социалистическа партия Социалистите(а това са бившите комунисти, които се опитват да се разделят с тази своя предишна идентичност) изпитват най-малко напрежение в момента, когато НДСВ се появява на политическата сцена. Никой не очаква от тях в близко бъдеще да са готови да управляват, така че те са в състояние да се отпуснат и усилено да мислят за собственото си преобразяване. Опасността за тях е да продължават да се придържат към губещата карта на„перестройката” – в случай че го направят, ще продължат да се маргинализират, независимо че на думи подкрепят присъединяването към Европейския съюз и НАТО. Предизвикателството за тях е да работят с помощта на европейските социалдемократически партии за изработването на нов образ на партията и на нов набор от политики. Интересен обрат в иначе удобното, но маргинализирано, положение на БСП внесе решението на Симеон Втори да включи двама социалисти в Кабинета си. Без да сключи официално коалиционно Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 21 споразумение БСП влезе в правителството – договореност, която остроумно бе наречена„извънбрачна връзка” от водещ политолог. Равносметката показва, че„любовната афера” изглежда многообещаващо за БСП – така те се легитимират като партия, способна да управлява, а в случай че Кабинетът на Симеон успее да се справи с управлението, социалистите ще могат да твърдят, че падането от власт на Виденов през 1997 г. е редно най-сетне да се забрави. Опасността за партията тук обаче е, че тази покана може да доведе до самодоволство и понататъшно забавяне на идеологическото й признаване и одобрение от страна на европейската социалдемокрация. б) Съюзът на демократичните сили(християн-демократите) Партията, която очевидно бе най-силно заплашена да загуби политическата си идентичност и привлекателност, изглеждаше че е СДС на Иван Костов. Лидерът на партията пое отговорност за тежкото й изборно поражение и след изборите подаде оставка, което само влоши нещата още повече, защото до голяма степен тъкмо той бе най-влиятелният и уважаван политик в тази партия. Кризата на идентичността на СДС предизвика някои опортюнистични и зле премислени обходни действия. Найочевидните от тях бяха редовните заяждания с ДПС, които белязаха цялата предизборна кампания, а след изборите стигнаха връхната си точка с поредица от избухвания. 28 Ако оставим настрана моралните 28 Седмици преди парламентарните избори от СДС създадоха впечатлението, че са приели един иначе нужен закон за разкриване на имената на кандидат-депутатите, които са били свързани с бившата Държавна сигурност, само за да дискредитират лидерите на партията на турското малцинство(ДПС), за мнозина от които се знаеше, че имат досиета на сътрудници на тайната комунистическа полиция. Голяма част от предизборната кампания на СДС бе насочена именно към ДПС. След изборите лидегрешки в този аспект на търсене на нова идентичност от страна на СДС, тези действия на партията в най-добрия случай я доведоха до политическа задънена улица. С този си ход тя пое риска да се подхлъзне към националистичен популизъм. Вероятно в СДС все още са вярвали, че Симеон Втори нечестно е обрал лаврите от успеха на тяхната политика и успешно е ограбил собствената им идеология. Ето защо вместо да потърсят същностните си идеологически различия с НДСВ, те обаче започват да търсят стилистични и в крайна сметка популистки разлики. Без да са националисти те се опитват да се представят за още по-твърди играчи на националистическия фронт от НДСВ и без да са настроени срещу турската партия те започват да използват националистическа риторика, само за да успеят да изглеждат поразлични от партията на Симеон Втори. Това е първият ясен сигнал за появата на пост-идеологическата политика в България. Очевидно е, че основните партии нямат намерение да се конкурират по линията на същностните различия между лявото и дясното, а ще съсредоточат усилията си върху въпросите на естетиката или проблемите с идентичността, като например национализма или личната неподкупност(т.е. корупцията). Пътят напред наистина е опасен, но съвсем не е единственият път открит пред СДС. Истинската политическа битка за центърдясната част от политическия спектър всъщност не бе нужно да се състои на терена на национализма или личната честрите на СДС произнасяха речи, според които да се позволи на ДПС да влезе в правителството би означавало да се направи„безпринципен компромис” и би довело до превръщането на България в„много-етническа демокрация”. Освен това СДС излезе с декларация, че няма да се присъединят към правителство, в което има министри агенти или сътрудници на бившата Държавна сигурност. Този ход целеше изрично да попречи на лидера на ДПС Ахмед Доган, който има такова досие, да стане заместник министър-председател в коалиционното правителство. (Както се оказа впоследствие, Доган така и не стана част от новия Кабинет.) 22 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи ност и неподкупност. Но вероятността да се случи тъкмо това бе наистина голяма. Въпреки този фалстарт в търсенето на нова идеологическа идентичност, по това време СДС все още е в добра позиция да претърпи преобразяване в положителна посока. След включването на двама социалисти в правителството на Симеон СДС остана единствената опозиционна партия в парламента, което незабавно я отграничи от останалите. Това се оказа приятно облекчение, защото предостави на партията още малко време да открие пътя си към бъдещето. в) НДСВ – кухите черупки, идеологическата арогантност и опасностите от подтискащото парламентарно мнозинство Парламентарното управление в България следва идеите за укрепване на правителството и изпълнителната власт, които стават популярни в Европа след Втората световна война и залягат в повечето следвоенни конституции(главно в германския Основен закон, но елементи от тази стратегия могат да се открият в италианската Конституция и в Конституциите на четвъртата и петата Френски Републики) 29 . Тези идеи понякога се групират под надслова рационализиран парламентаризъм, макар че не съществува някакъв ясно очертан научен принцип или съгласие по отношение на конституционните похвати и уредби, попадащи в тази категория. 30 Типичен пример за такъв похват 29 Виж Джоузеф Дънър,„Стабилизация на кабинетната система в Западна Европа”, Конституционна уредба и конституционни тенденции след Втората световна война(Joseph Dunner,“Stabilisation of the Cabinet System in Western Europe”, Constitutionalism and Constitutional Trends Since WW2, ed. Zurcher, 1951.). 30 Изковаването на този термин често се приписва на Борис Миркин Гюцевич, Новите тенденции в конституционното право, второ издание, Париж, 1931 г. (Boris Mirkine-Guetzevitch, Les nouvelles tendances du droit constitutionnel, second edition, Paris, 1931.) За въведение в „рационализирания парламентаризъм” в Източна Европа виж Евгени Танчев, Рационализираният парламентаризъм,(Evgeni Tanchev, Parliamentarism Rationalised, East European Constitutional Review, winter 1993.) е конструктивният германски вот на недоверие, чието предназначение е да осуетява парламентарните кризи като гласуването за отстраняването на канцлера от длъжност се комбинира с назначаването на негов приемник. Повечето от техническите способи са предназначени да създадат трайни и стабилни законодателни мнозинства, способни да формират и подкрепят правителството, чрез въвеждането на правила в области, в които преди това се е действало по собствена преценка и усмотрение. Рационализирането на парламентарната уредба засяга много области на конституционното право, основни от които са: а) изборните процедури(въвеждането на законодателни прагове или бариери, за да се избегне фрагментирането на парламента, забраната за разпускане на парламента и свикване на предсрочни избори в определени случаи, ограничаване на правото на собствена преценка на президент и изпълнителна власт за разпускане на парламента и свикване на предсрочни избори и пр.); б) процесът на формиране на Кабинет (ограничаване на собствената преценка на Президента при назначаване на министърпредседател, улесняване и ускоряване на процедурата по назначаването и пр.); в) процесът на отчетност(ограничаване на възможностите за провеждане на вот на недоверие в правителството); и г) законодателният процес(гарантиране на превъзходството на парламентарното мнозинство и министерския съвет при създаването на законодателни норми и ограничаване на влиянието на Президента, опозицията или на отделни народни представители). 31 31 От теоретична гледна точка е полезно да се разграничи идеята за„рационализиране на парламентарната уредба” от идеята за механизмите на взаимен контрол (‘checks and balances’) като различни подходи към усъвършенстване на конституционната уредба: първата идея не изисква прехвърляне на правомощия от едно разклонение на властта или режима върху друго. С други думи рационализирането запазва основната логика на парламентаризма по отношение на разделението на властите, отчетността и пр. Следователно силното президентство във Франция не приляга добре на идеята за„рационализирана парламентарна уредба”. Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 23 Рационализирането на парламентарната уредба най-добре може да се разбере на фона на непрекъснатите кризи в Германия, Италия и други страни от Европейския континент между двете световни войни, което в крайна сметка доведе до сриването на конституционализма и идването на фашистите и нацистите на власт. Това рационализиране се оказа почти безпрецедентен успех за премахването на условията за такива кризи в Западна Европа след Втората световна война, а в Централна Европа и България – след 1989 година. Редно е тук да посочим един много важен инструмент, който допринася за този успех. По принцип рационализирането предлага много силни институционални стимули за създаването на стабилни парламентарни мнозинства дори и в политически контекст, където не съществуват утвърдени програмни политически партии и демократични традиции. За да е в състояние да упражнява контрол върху правителството и управлението, даден участник в парламентарния процес трябва да разчита на силна(парламентарна) партия или добре споена коалиция от партии – а това е стимул, който до голяма степен често липсва в източно-европейските(полу- и свръх-) президентски модели. По такъв начин самата институционална логика стимулира появата на силни партии, създавани дори и от сдружения с идеологически неясни платформи, веднъж след като те вече са спечелили значителен брой гласове. Понякога рационализираната парламентарна уредба може да създаде партии от типа на„кухите черупки”, които чакат и търсят начин да се напълнят с идеологическа същност. Понякога институционалният натиск„изобретява” фалшиви идеологически различия(гореспоменатия„популистки национализъм” на СДС) или засилва все по-малко значими различия подобно на случая с бившата комунистическа БСП и антикомунистическото СДС в България през 2001 г. И все пак институционалната логика на режима до голяма степен изключва екстремистките партии от влияние върху управлението и създава система, която не се основава на една единствена личност или на импровизирани предизборни съюзи, а по-скоро на стабилни и устойчиви във времето партии. Без съмнение това са положителни резултати от гледна точка не само на стабилността на режима, но също и от гледна точка на демокрацията, защото обществото вече не се разглежда нито като хомогенна общност (нацията като цяло), нито като анархия от конфликтуващи интереси, а като система от структурирани и словесно формулирани предпочитания и ценности, между които е възможно да се проведе дебат чрез рационално разискване. Рационализираната природа на българската парламентарна уредба подари на новосформираното НДСВ всичките предварителни институционални условия, които обуславят превръщането му в устойчива политическа формация и си струва да споменем само две от тях: НДСВ получи достъп до различни форми на обществено финансиране(предимно финансиране в натура) за целите на партийното строителство, а на парламентарната му група бяха наложени дисциплина и подчинение на Министър-председателя и лидер на партията от стриктните парламентарни правила. 32 32 Освен това, евентуалното преизбиране на даден народен представител би зависило напълно от избора на партийното ръководство, освен ако не се възприеме идеята за въвеждане на изборни бюлетини с отворен списък от кандидат-депутати(която беше лансирана от НМС). Дори и в този случай подкрепата на партийното ръководство ще е от решаващо значение, тъй като партиите, а не кандидатите, са основните участници в кампаниите и отговарят за всички останалите въпроси, отнасящи се до набирането на финансови средства за тях. 24 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи И така – със спечелването на половината от депутатските места в Народното събрание НДСВ получи всички изгоди, облагодетелстващи една здрава институционална„куха черупка”, и чак след това на преден план излезе въпросът за същностното й идеологическо съдържание. Комфортната позиция на законодателното мнозинство и на правителството, осигурена от строгата куха черупка на рационализираната парламентарна уредба, създава чувството на институционално всесилие в дошлата на власт управляващата партия или многопартийна коалиция. Постепенно това води до нарастващо отчуждение на партията от политическите реалности, които се изразяват посредством политическите нагласи на гражданите. След като вече веднъж е спечелила изборите, управляващата партия може да се отпусне в продължение на три-четири години и да заздрави и окрупни печалбите си. Това обяснение изяснява по подходящ начин преживяното от всички български правителства след 1990 г. насам, които разчитаха на стабилни и устойчиви законодателни мнозинства, а такива специално са: правителството на Жан Виденов(1994-1997 г.) и правителството на Иван Костов(1997-2001 г.). От идеологическа гледна точка тези две правителства развиха особен вид арогантност, като тази на Виденовото правителство беше далеч по-опасна. Опасността от тази арогантност е поголяма, защото след като БСП спечели абсолютното мнозинство в законодателния орган през 1994 г., социалистическото правителство се увлече от институционалната си сила и започна да провежда свръх-амбициозна, идеологически оцветена, но несъмнено гибелна за страната икономическа политика. Докато цяла Централна Европа приватизираше обществения си сектор, БСП триумфално обяви, че има намерение да запази държавната собственост и монопола в стратегически сектори на икономиката (далекосъобщенията, едрата промишленост, енергийния сектор и пр.). В резултат на това на по късен етап България бе принудена да разпродава тези активи за малка част от първоначалната им стойност, а за някои от тези активи все още липсват подходящи инвеститори. На второ място, въпреки експертните съвети социалистите не приложиха политика на бюджетна дисциплина, а продължиха щедро да субсидират губещи предприятия с надеждата, че държавните субсидии ще задвижат икономиката. Но това, което се задвижи, бе финансовият крах на страната, ускорен от нежеланието на правителството да договори заеми от МВФ и Световната банка. С право можем да наречем това„арогантността на експериментирането”. Следващото правителството на център-дясното СДС, оглавено от Иван Костов, си беше извлякло поуки от Виденовите експерименти и установи стабилни отношения с международната общност(включително и с международните кредитни институции), наложи бюджетна дисциплина и разработи програма за бърза приватизация. Безспорният му успех и сигурността на институционалната„куха черупка”, гарантирана му от конституционните правила, обрекоха него и правителството му на друг вид арогантност, която може да се нарече“арогантността на самодоволството”. С промяната на нагласите на международната общност към България, изразени по-специално чрез включването на страната във втората вълна на разширение на Европейския съюз, отмяната на визовите ограничения за българите и нарасналите възможности за членство в НАТО, самоувереността на правителството растеше и се превърна в нещо като пренебрежение Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 25 към други, не по-малко важни, но обикновени и ежедневни проблеми като например: растящата безработица, влошаването на обществените услуги, усещането за наличие на корупция сред политическия елит и пр. СДС, а също и мнозинството от политическите анализатори, стигнаха до убеждението, че правителството на Костов и политиката, следвана от него, нямат алтернатива и това навярно бе кулминацията на„арогантността на самодоволството”. Очевидно Симеон Втори извлече дивиденти от тази заблуда на българския политически живот и от отчуждението на мнозинството от народа от СДС. Посланието на бившия цар беше, че съществуват алтернативи и че той разполага с екип, който ще ги осъществи. Вероятно това бе най-голямото обещание, дадено от НДСВ, и политическото бъдеще на движението зависеше от способността му да изпълни това обещание. Казано метафорично, НДСВ трябваше да си проправя път като лавира между „Сцилата” на Жан Виденовото злополучно„експериментаторство” и„Харибдата” на Иван Костовото„самодоволство”. Беше очевидно, че българската икономика се нуждае от нови политики и от мъничко експериментаторство, за да се ускори икономическият растеж. Мантрата на монетарната стабилизация, постигната чрез ликвидация на губещи предприятия и стриктна бюджетна дисциплина, бе довела до разочароващ резултат: много висока безработица(17-18%), ниски доходи и ширеща се бедност. Изглеждаше арогантно да се твърди, че държавата не може да направи нищо по отношение на тези проблеми и че трябва просто да се изчака, докато пазарът се погрижи за тях. Правилно или не Костовото правителство беше стигнало до това убеждение и трябваше скъпо да заплати за това. НСДНВ на Симеон Втори разобличи това убеждение като„невярно”, но на негово място трябваше да представи набор от стройни и добре аргументирани политически мерки, за да обоснове твърденията си. Сцилата и Харибдата на арогантността в управлението на икономиката не бяха единствените капани, заложени от конституционната уредба в България. Сигурността на„кухата черупка”, гарантирана от рационализираната парламентарна уредба, също водеше до опасни последици, предизвикани от преместването на центъра на фокусираните усилия на правителството в погрешна посока. Тъй като се чувстват всесилни, управляващите партии – особено онези, които са разполагали с абсолютно парламентарно мнозинство – са били изкушени да се окопават във властта и да продължават престоя си там не чрез лансиране на политики, предназначени да решават важни социални проблеми, а чрез монополизирането на властовите центрове и ограничаването на ресурсите на опозицията. Тези развития, които биха могли да се нарекат„потисническата власт на парламентарното мнозинство”, са добре документирани и за Виденовото и за Костовото правителство. Най-очевидните примери за това са опитите за намеса в обществените средства за масова информация и в съдебната власт – области, в които не трябва да има никакво правителствено влияние. Освен това, други сходни опити за нездрава намеса са правени в сферата на административните назначения, което е довело до обвинения в политически патронаж. И накрая, регулаторните норми за партийното финансиране и набирането на средства за предизборните кампании създаде непрозрачна политическа среда, която стимулира процъфтяването на клиентелистки взаимоотношения между политици и бизнесмени. Както вече бе споменато, всички правителства преди 26 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи Кабинета на Симеон Кобурготски са били въвлечени в подобни действия и са изразходвали много енергия в преследването на тясно партизанска политика. 33 В обобщение на гореизложеното може да се каже, че слабостите на българската конституционна уредба са: а) опасността от идеологическа арогантност(или експериментаторска или самодоволна), която се насърчава както от прекомерната изолация на правителствените партии от нагласите на избирателите, така и от прекомерната концентрация на институционална власт в ръцете на Кабинета и управляващото мнозинство; и б) липсата на достатъчно конституционни гаранции за избягване на правителствената намеса в сфери като обществените електронни медии, съдебната система, назначенията в публичната администрация, както и партийното финансиране и набирането на средства за предизборните кампании. 7. НДСВ и предизвикателствата на 90-те години на 20 век: как се справи партията в сравнение с предшествениците си във властта? В този раздел се изследват резултатите, постигнати от НДСВ за периода 2001-2005 г. на фона на предизвикателствата, които партията наследи от предшествениците си. Към 2000 година България вече бе тръгнала по 33 Рационалността на подобна политика от гледна точка на конституционните правила е ясна – доминиращото влияние над обществените медии и съдебната власт могат да осигурят преизбиране дори и в случая, когато същностната политика на правителството не се радва на популярност. Това е така, защото чрез медиите и с помощта на съдебната система правителството може да успее да формира общественото мнение и да намали силата на опозиционните партии. Същата функция изпълнява и непрозрачната политическа среда и пристрастните назначения в публичната администрация. Дори в общество, където живеят само ангели, ако правителството е убедено, че трябва да остане на власт, тъй като същностната му политика е„правилна”, но„непопулярна”, то може да прибегне до опит да се вмъкне през задната врата, за да си осигури изборен успех. Без да са ангели всички български правителства целенасочено се фокусираха тъкмо върху тези стратегии, като понякога пренебрегваха същностната си политика. пътя на устойчивото икономическо възстановяване. Но също така съществуваха и редица области в управлението на страната, където се бяха натрупали нерешени трайни проблеми и тъкмо те представляваха непосредственото предизвикателство, пред което се изправи НДСВ. а) НДСВ,„идеологическата арогантност” и„потискащото парламентарно мнозинство” Конституционното лекарство за тази болест обикновено е още по-голямо разделение на властите. През 2001 г. България беше една прекомерно рационализирана парламентарна демокрация – всички видове власти и правомощия бяха концентрирани в правителството и управляващото парламентарно мнозинство, което ги насърчаваше да не обръщат внимание на критиките, обществените нагласи и опозиционните възгледи. За управляващото мнозинство проблемът бе, че му липсваха всякакви стимули да приема на сериозно информацията от обратната връзка, за да осъществява политиките си: то можеше да прилага собствена политика и да остава на власт, независимо от всички тревожни сигнали. Обикновено не след дълго мнозинството ставаше арогантно – или в самодоволната или в експериментаторската форма. Дали НДСВ устоя на това предизвикателство, което вече бе вградено в парламентарната система? Какво постигна НДСВ по отношение на по-голямото разделение на властите? Нека да обсъдим следните конкретни сфери: – Една от възможностите беше да се даде по-голяма финансова самостоятелност на общините и на местните власти при определянето на техните бюджети. НДСВ бе обещало тъкмо това в своя манифест от 2001 г. Накрая тези промени бяха въведени, дори Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 27 беше внесено изменение в конституционните разпоредби. Резултатът от тези изменения не е чак толкова видим – финансирането на общините все още е силно зависимо от централната власт. И въпреки това НДСВ промени много неща във взаимоотношенията между местните и централните органи на властта докато управляваше страната. Тъй като НДСВ се представяше зле на местните избори, на практика то предаде местната власт на други партии. Това увеличи разделението на властите между центъра и провинцията в резултат от идването на власт на„царистите”(което казано с други думи е положителен страничен ефект). – Друга мярка от манифеста на НДСВ, която можеше да помогне да се противодейства на идеологическата арогантност, беше приемането на нов закон за референдумите, даващ право на хората да инициират национално допитване до тях. Докато НДСВ имаше пълен контрол върху властта, това обещание така и не се осъществи. Едва през 2009 г. Народното събрание прие нов закон за референдумите, който обаче не съответства на обещанията, дадени от НДСВ в началото на новото столетие. – Като загуби президентския пост, който бе спечелен от кандидата на социалистическата партия, НДСВ увеличи разделението на властите вътре в системата, но това беше доста непреднамерено последствие, за което партията едва ли има някаква заслуга. Част от проблемите на СДС в края на 90-те години на 20 век бе тъкмо прекомерната концентрация на власт, тъй като партията контролираше както изпълнителната власт, така и президентската. Самото желание на Симеон Втори да подкрепи тогава действащия Президент Петър Стоянов за втори президентски мандат означаваше, че НДСВ не се стреми да съсредоточава повече правомощия в себе си. – За да може Конституционният съд(КС) да се превърне в реален балансьор на партийната власт и правомощия е нужно да се въведе конституционна разпоредба, позволяваща внасянето на индивидуални жалби. Понастоящем само някои институции могат да се обръщат към Конституционният съд, с което още повече се циментира доминиращото положение на партиите. НДСВ обаче не успя да инициира и прокара такава институционална промяна, което за нещастие допринесе за относителното маргинализиране на Конституционният съд в периода 2001-2009 г. През последните няколко години например Конституционният съд е разглеждал по около 10 дела годишно с един връх от 15 конституционни дела през 2010 г. В крайна сметка въздействието на НДСВ върху разделението на властите до голяма степен не беше осъществено посредством някакви нарочно въведени институционални реформи, а посредством стила и начина, по който партията взема политическите си решения. На първо място, партията винаги е действала в коалиция с други партии. На второ място, партията често е действала като коалиция, съставена от различни групи, арбитър при споровете на които винаги е бил Симеон Втори. Този вътрешен плурализъм беше наложен по принцип и при управлението на страната. По този начин проблемът с прекомерната концентрация на власт до голяма степен беше облекчен. Особено по времето на тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС политическата власт беше разпръсната до такава степен, че се появи обратният проблем с фрагментирането на правомощията и липсата на отчетност. Както често се случва, коалиционните партньори си предаваха отговорността от един на друг. 28 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи б) НДСВ и правителствената намеса в дейността на съдебната система Повечето от правителствата, управлявали страната през 90-те години на 20 век, включително и правителствата на Виденов и Костов, на практика бяха успели или поне се бяха опитали до подменят членовете на органа, който регулира и управлява работата на съдебната система – Висшия съдебен съвет(ВСС) – преди да изтече срока на конституционно определения мандат за неговата дейност. ВСС е орган от критично важно значение за самостоятелността и независимостта на съдебната система, защото той се занимава с назначенията, йерархичното израстване и отстраняването от длъжност на съдии, прокурори и следователи. 34 Конституционният съд – органът, който е призван да защитава независимостта на съдебната система – не беше много последователен в това отношение в протежение на 90-те години на 20 век. 35 По време на управлението си НДСВ наистина промени преобладаващите дотогава практики. Преките опити за контрол върху съдебната власт намаляха драстично. Тук трябва да се спомене името на Константин Пенчев – едно от важните назначения на партията, заел поста на Председател на Върховния административен съд, който се оказа истински защитник на съдебната независимост и отговорност. Особено в предизборните месеци на 2009 г., когато различни политически органи(и Софийския градски съд) се опитваха да предотвратят участието на дясно-центристката„Синя коалиция” в предизборната надпревара, Върховният административен съд под ръководството на Пенчев се превърна в защитник от последна инстанция на политическите права и морал. Общо взето партия НДСВ не се намесваше толкова арогантно в работата на съдебната власт, колкото нейните предшественички. Тъкмо обратното, по време на пребиваването й във властта се появи обратният проблем: прекомерна независимост на съдебната система и липса на отчетност. Този проблем(споменаван 34 Членският състав и организацията на Висшия съдебен съвет(ВСС) се регулират от чл. 129- 133 на Конституцията на РБ. Броят на членовете му е 25, от които 11 се избират от Народното събрание, а други 11- от органите на съдебната власт(съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите). Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и Главният прокурор на РБ са членове на ВСС по право. 35 Практиката на Конституционния съд(КС) в това отношение прилича на шахматна дъска. През 1991 г. измененията и допълненията към Закона за ВСС отмениха забраната практикуващи юристи(адвокати) да се избират за членове на ВСС. Освен това тези изменения уреждаха прекратяването на мандатите на действащите членове на ВСС и избора на нов ВСС. От конституционна гледна точка проблемът беше, че срокът на действащите членове не бе изтекъл. В Решение №3 от 1992 г. – Конституционност на прекратяването на мандата на ВСС преди конституционно предписания срок І – КС постановява, че предишният закон за ВСС неправомерно е въвел дискриминационен текст срещу адвокатите, включвайки ограничение, което Конституцията не предвижда. По този начин обсъжданото изменение поправя предишна грешка. Съдиите потвърждават правомерността на преждевременното прекратяване на мандата на ВСС с определението, че не се прекратява мандата на отделните съдии, а мандата на органа като цяло. Тъй като Конституцията не обсъжда изрично такава възможност, КС твърди, че в известен смисъл конституционният текст е„неутрален” към изменението. Освен това – тъй като е поправена предишна грешка, прекратяването на мандата не може да е противоконституционно. Дългоочакваният Закон за съдебната власт най-сетне бе приет през 1994 г., почти три години след като конституционно предписаният срок за приемането му беше изтекъл. Той пренарежда правилата за членския състав и дейността на ВСС и предвижда нови възможности за отстраняване на действащи негови членове. Всъщност управляващото мнозинство искаше да си гарантира един лоялен състав на ВСС с нови масови назначения. Традиционната първа стъпка за постигане на тази цел в България е да се въведат нови изисквания към членовете на този регулаторен орган. Новият закон постановява, че членовете на ВСС трябва да имат най-малкото петгодишен професионален опит като съдии, прокурори или като хабилитирани университетски преподаватели или като научни работници в областта на правото(като по този начин адвокатите бяха изключени). Законът също предвижда избор за нови членове на ВСС един месец след влизането му в сила. Тези разпоредби разпалват поредица от конституционни противоречия, а КС най-наред трябваше да отговори дали допълнителните професионални изисквания са съвместими с Конституцията. Що се отнася до избора на нови членове на ВСС в рамките на месец след влизането на закона в сила, в Решение № 8 от 1994 г. Прекратяване на мандата на ВСС ІІ КС постановява, че тази разпоредба фактически предполага прекратяването на мандата на някои от действащите членове. КС твърди, че това е противоконституционно и че такава разпоредба може да поражда действие Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 29 на няколко пъти в редовните доклади на Европейската комисия за напредъка на страната) стана особено очевиден по времето, когато Никола Филчев изпълняваше мандата си като Главен прокурор на Република България. в) НДСВ и обществените електронни средства за масова информация В продължение на около пет години след приемането на Конституцията обществените електронни медии – Българската национална телевизия(БНТ) и Българското национално радио(БНР) – се регулираха и управляваха въз основа на„временни правила” от парламентарна комисия, надмощие в която имаше управляващата партия, поради което идеята за независими средства за масова информация не беше добре уредена от институционална гледна само за бъдещето – след изтичането на мандатите на действащите членове. В мотивите за това си решение КС отхвърля предишната си доктрина за възможността да се прекрати мандата ВСС като цяло. Съдиите променят възгледа си и постановяват, че подобно прекратяване би могло да се извърши само след внасяне на изменение в Конституцията, а не с изменение на закон. Промяната на позицията на КС е подложена на критика от съдия Л. Корнезов в неговото различно мнение по споменатото решение, с което той изразява несъгласие. Корнезов не отхвърля правото на КС да променя мненията си, но критикува липсата на достатъчна аргументация за настъпването на такава промяна. За съжаление през 1999 г. решимостта на КС да предотвратява намесата на правителството в дейността на ВСС отслабва и то във връзка с прокарания от СДС Закон за съдебната власт от 1998 г., който предвижда нова формула за назначаването на съдийската квота в този орган. Следвайки вече установена„традиция”, с този ход правителството искаше главно да разпусне стария ВСС и така да елиминира или ограничи влиянието на някои неудобни негови членове. Съдиите от КС защитиха новия закон с аргумента, че повторно назначаване е необходимо с оглед на окончателното завършване на конституционната структура на съдебната система със създаването на апелативните съдилища и апелативните прокуратури. Така съдиите се връщат към логиката на решенията си от 1991 г. – тъй като съществуват части от съдебната система (магистратите от апелативните съдилища), които не били представени във ВВС, разпускането на стария ВСС и назначаването на нов е оправдано. Дори и да не съществува противоречие между различните решения, както съдиите винаги са твърдели, практиката на КС в тази област е проблематична и се нуждае от внимателно преразглеждане, за да се гарантира липсата на всякаква правителствена намеса в дейността на съдебната система. точка. 36 Правителството на Виденов(БСП) беше първото, което прие специален закон за средствата за масова информация и първото, което създаде„независим” регулаторен орган – Националния съвет по радио и телевизия(НСРТ), чиито членове обаче трябваше да се избират от правителството и управляващото мнозинство в Парламента. С пълно основание Конституционният съд обяви, че тази формула за създаването на НСРТ на практика е противоконституционна, от закона отпаднаха също и редица разпоредби, но той така и не влезе в сила по време на управлението на социалистите. 37 С идването на власт на Кабинета на Костов се съживиха надеждите, че тази ситуация най-сетне ще се разреши в полза на независимостта на 36 Първото важно решение на Конституционния съд в областта на медийната регулация се отнасяше до конституционната съобразност на тези„временни правила”. Решение № 16 от 1995 г. е озаглавено Конституционност на временните правила относно статута на БНТ и БНР. Най-напред съдът изтъкваше, че от обсъжданията във Великото народно събрание по време на приемането на Конституцията става ясно следното: назначаването на директори на обществените електронни медии не трябва да е в компетенциите на Парламента или Президента на Републиката. Дискусията изтъква нуждата от обществен орган – независим съвет, който да регулира тези медии. Въз основа на тези съображения и във връзка с чл.. 40.1 от Конституцията КС отменя разпоредбите на Временните правила за даване на правомощия на комисия на НС пряко да наблюдава БНТ и БНР, да назначава техните директори, да одобрява структурата им и вътрешните им правилници, да се информира и изказва мнения за техните програми и да изслушва доклади от директорите им. Съдиите се обосновават с текста на чл. 40.1 от Конституцията, който забранява намесата на държавата в дейността на средствата за масова информация. 37 Решение 21, 1996 г.: Конституционност на Закона за радио и телевизия(ЗРТ) от 1996 г. КС разсъждава, че чл. 9 от ЗРТ предвижда„Националният съвет за радио и телевизия(НСРТ) да се състои от 11 членове, назначавани от Народното събрание, от които 7 се номинират от НС пропорционално на големината на различните парламентарни групи, 2 се номинират от Президента и 2 – от Министър-председателя.” Очевидно е, че тази формула гарантира преобладаващото влияние на парламентарното мнозинство и правителството, което се избира от това мнозинство. Чл. 9 от ЗРТ противоречи на чл. 40.1 и чл.11.1 от Конституцията. Свободата на медиите е функционално свързана с принципа на политическия плурализъм чл.11.1 от Конституцията. Принципът на неутралност при формирането на независими органи е важна конституционна гаранция за нормалното провеждане на демократичен и плуралистичен дискурс. Този принцип налага да се изключи възможността един или повече участници в политическия процес да институционализират преобладаващото си влияние над НСРТ, а чрез него – и върху управителните органи на БНР и БНТ. 30 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи медиите и професионализма. За съжаление формулата за назначаването на НСРТ, предвиждана от новия закон, не подобряваше съществено предишното положение: членовете му трябваше да се избират с квоти, разделени между Президента на Републиката(4) и парламентарното мнозинство(5). Тъй като Петър Стоянов беше от същата партия като управляващото мнозинство(СДС), макар и формално различна, формулата водеше до същите резултати като предложената в предишния закон – надмощие на една партия в процеса на назначенията. 38 По този начин медийното наследство на всички предишни правителства представляваше истинско предизвикателство за НДСВ. В крайна сметка партията прие предизвикателството и устоя на него. Обществените електронни медии спечелиха значителна независимост по време на мандата на НДСВ. Всъщност, част от проблема бе решен от само себе си поради увеличаващата се конкуренция от частните радио и телевизионни мрежи, кабелни мрежи и пр. Едва към края на мандата на тройната коалиция(2005-2009 г.) наистина се появиха проблеми с медии – любимци на правителството – поради подозрителните придобивания на медийни канали и други средства за масова информация от майката на един от заместник министрите в Кабинета – Ирена Кръстева. Трябва да се спомене обаче, че НДСВ вероятно е най-малко виновният коалиционен партньор за това развитие, тъй като Кръстева е близка до ДПС и БСП. Накратко, в своя управленски мандат НДСВ допринесе за плурализацията на медийния пазар и за независимостта на основните разпространители на медийно съдържание, включително и на обществените електронни медии(макар и в по-малка степен, отколкото това важи за останалите медии). г) НДСВ и политическият патронаж Всички предишни правителства до 2001 г. имаха благоприятната възможност да предприемат важни кадрови промени в държавната администрация. Едва Кабинетът на Костов успя да прокара закони за статута на държавните служители, като въведе ограничения върху практикуването на тази професия. Тези закони обаче бяха приети едва след като Костов вече беше провел някои „чистки” в администрацията. От самото начало на управленския мандат на НДСВ се усещаха положителни знаци, че новата партия няма да предприема масови чистки в държавната админи38 КС пренебрегва някои от собствените си аргументи от предишни свои казуси и в крайна сметка приема законодателния текст, прокаран от СДС. Трудно е да се обясни защо съдиите са се престарали в този случай, като се има предвид сериозният натиск на гражданското общество и организациите на журналистите за отмяна на закона. Това чувство за политическа лоялност към правителството ли беше или просто грешно тълкуване на конституционните принципи? Във всеки случай резултатите от този закон бяха делегитимацията на НСРТ и постоянните обвинения за политическа пристрастност. Впечатлението, че управляващата партия може да посегне и си избере директори на националните радио и телевизия, остана да витае, както и общественото подозрение, че програмите на двете медии обслужват най-общо управляващата партия и правителството. Тъй като процедурата по лицензирането на частни радио и телевизионни станции беше под контрола на НСРТ и правителството(чрез специална комисия, назначавана от Кабинета), имаше и допълнителни подозрения, че кандидати, близки до управляващите, ще се облагодетелстват от това. Тези подозрения се изостриха още повече, когато седмици след като Костов подаде оставка като лидер на СДС, Върховният административен съд поради процедурни нарушения анулира лиценза на Нова Телевизия, частна национална телевизия, която по неофициални твърдения била близка до Костов. КС се занима с новия закон в Решение № 10 от 1999 г.: Конституционност на Закона за радио и телевизия(ЗРТ) от 1998 г. Съдиите твърдят, че първият фактор, гарантиращ независимостта на НСРТ според новите разпоредби, е фактът, че народните представители са задължени от Конституцията(чл. 67,1) да представляват народа като цяло. В същия смисъл Президентът изразява„единството на нацията”(чл. 92,1).(Това решение се взима, въпреки че в предишно решение – No. 25, 1995 г. – съдиите твърдят, че Президентът не е деполитизиран орган на държавата и може да изразява политически възгледи.). Втората основна гаранция за независимостта на НСРТ по мнението на съдиите е принципът на„ротация”, според който трябва да се избират членовете на съвета. На трето място, КС изтъква, че практиката на развитите западни демокрации показва, че такива разпоредби в крайна сметка са приемливи. Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 31 страция. Тъй като много от хората на ключови места в Кабинета идваха от чужбина, натискът върху тях да назначават местните си роднини на административни постове общо взето изглеждаше по-малък. По принцип назначенията вследствие на политически патронаж не бяха многобройни при управлението на НДСВ, макар че и по никакъв начин не бяха премахнати. От сравнителна гледна точка вероятно тези назначения са повече отколкото в други либерални демокрации. Практиката да се назначават верни на партията хора в управителните съвети на компании с държавно участие продължи. И въпреки това, краят на процеса на приватизация ограничи тази практика по естествен начин. С въвеждането на печално известната формула 8:5:3 за подялбата на назначенията на обществени длъжности при правителството на тройната коалиция въпросът с политическия патронаж в назначенията отново стана обект на особено внимание в обществото. Същото се отнася и за разпределението на средствата от европейските фондове – голяма част от нарушенията, които се изнасят в пресата и се огласяват от европейските институции като ОЛАФ например, са свързани с партийно обвързани фирми, партийни спонсори и пр. Накратко, макар вероятно и в ограничени мащаби, политическият патронаж продължава да е проблем за България след две правителства с участието на НДСВ, което сочи, че партията не е успяла да се справи много добре с този наследен проблем. за усещането за корупция в обществото, като се позволява на различните хора да имат пред вид различни неща, когато дават примери за това смътно, изплъзващо се и не подлежащо на дефиниране явление. След тази уговорка можем да кажем, че корупцията в България започва да се усеща като голям обществен проблем по времето на правителството на Костов 39 и това усещане беше една от причините за падането му от власт. Този факт наистина е любопитен, тъй като в периода 1999-2001 г. според индекса за усещане на корупцията, изчисляван от„Прозрачност без граници”, в България ситуацията, свързана с корупцията, съществено се бе подобрила – от страна със корупционен индекс, сходен с този на Румъния, България беше достигнала групата на„напредналите” в Централна Европа и се съизмерваше със страни като Полша и Чешката Република. Ако оставим настрана непредсказуемостта на корупционните индекси, да се установи какво точно става в тази сфера беше трудно, независимо от широко разпространените възприятия за съществуването на корупция. Докладът за 2000 г. на Световната банка за„превземането на държавата” изглежда бе поблизо до истината. В него се твърдеше, че основният проблем на България не се състои чак толкова в класическия подкуп и ориенталския манталитет на бакшишите, а в особените интереси на хора, близки до правителството. 40 С други думи, самите институции(включително и констид) НДСВ и прозрачността на политическата среда „Корупция” е една от тези думи, които понастоящем са натоварени с огромна политическа и символична сила без да притежават твърдо установено значение. Най-безопасно все още е да се говори 39 Предходните правителства изпитваха далеч по-тежки проблеми, свързани с общата философия на политиката си. В частност, правителството на БСП под ръководството на Виденов следваше погрешно насочена икономическа политика, която доведе до финансовия срив на страната. Корупцията се превръща в„централен” проблем, когато основните политики на дадено правителство са общо взето правилни, но начинът на прилагането им е повлиян от корупция. 40 Анти-корупционни мерки в икономиките в преход: Принос към политическия дебат, Световна банка, Вашингтон – окръг Колумбия, 2000 г.( Anticorruption in Transition: A Contribution to the Policy Debate, The World Bank, Washington, DC, 2000.) 32 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи туционните правила) са моделирани по начин, който позволява да се използват обществени ресурси, власт и правомощия, за да се извличат частни облаги. Ако са верни аргументите от предшестващите раздели, посветени на конфликта на интереси, политическия патронаж и намесата в дейността на съдебната система и обществените средства за масова информация, то констатациите на Световната банка могат да се обяснят с пороците на тъкмо тези правила, върху които стъпва българският конституционен ред. Друг порок на регулаторните механизми, който със сигурност е допринесъл за разрастването на корупционните проблеми, е липсата на прозрачност в сферата на финансирането на партиите и предизборните кампании. Първият сериозен опит за регулиране на даренията за партиите и техните разходи бе направен едва през 2000 г., когато беше приет нов Закон за политическите партии заедно с допълнения и изменения на съответните разпоредби на Избирателния закон. За публичното финансиране новоприетото законодателството предвижда механизми за отчетност и разкриване на информация под надзора на Сметната палата. Общо взето, новите регулаторни норми предизвикаха разочарование, тъй като запазваха декларативния характер на старите норми – особено що се отнася до механизмите за прилагането им. Други закони, като например Законът за публичния регистър, който изисква да се декларират активите и финансовото състояние на участниците в политическия процес и управлението(народни представители, министри и пр.), бяха приети в доста зачатъчна форма и разчитаха единствено на добронамерените усилия на политиците. В общи линии тъкмо по този начин предходните правителства бяха подготвили сцената за голямата битка срещу корупцията. Този проблем бе на път да се превърне в едно от главните предизвикателства пред управлението в първото десетилетие на новия век. Как се справяше НДСВ при сблъсъка си с този проблем? В периода 2001- 2009 г. бе направено устойчиво усилие за въвеждане и прилагане на широко разнообразие от антикорупционни мерки. Бяха внесени изменения и допълнения в много закони, бяха създадени нови институции, като например Омбудсман на Републиката, ДАНС и пр. Но все още корупцията си остава найважният обществен проблем. Освен това, тя се превърна в източник на напрежение между България и Европейския съюз и продължава да е проблемът, който много сериозно уврежда качеството на членството на страната в Съюза. Като прибавим към корупцията и неспособността на държавата да се справи с организираната престъпност(и някои особено опасни нейни форми в частност, като например поръчковите убийства и отвличанията), положението в страната по време на участието на НДСВ във властта до голяма степен беше незадоволително. Всъщност твърденията за продължаващата корупция в страната през 2009 г. доведоха на власт ГЕРБ – партията на Бойко Борисов. Най-общо казано, НДСВ не успя да реши ребуса с корупцията: обществените усещания за наличието на корупция продължаваха да растат и тъкмо те обясняват неспособността на което и да е правителството да остане на власт(без съществени промени в баланса на правомощията между властите) след изтичането на съответния му четиригодишен мандат. Проблеми като липсата на прозрачност в партийното финансиране до голяма степен останаха нерешени, независимо от трескавата законодателна дейност в това отношение(особено през периода 2008 – 2009 г.). Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 33 Но това, което НДСВ успя да промени, на първо място бе естеството на корупцията по високите етажи на властта и на второ място – реакцията на правителството към този проблем. Що се отнася до първото – през 90-те години на 20 век хватката на управляващата партията върху държавните средства и ресурси беше много по-силна и централизирана, отколкото в последващия период. Мажоритарният стил на управление при правителствата на Виденов и Костов чрез абсолютното мнозинство в Парламента превърна корупцията в почти изключителен прерогатив на управляващите партии. От 2001 г. насам тази ситуация се промени. Плурализацията на властта(по-високата степен на разделение на властите, нарасналият брой на центровете на властта около президентството, съдебната система, органите на местното самоуправление) доведе до плурализация на корупцията. Очевидно това промени естеството на проблема и обяснява защо корупцията сама по себе си не изчезва при смяната на правителствата. Що се отнася до второто, от 2001 г. насам правителствата имат все по-голямо желание да признаят проблема с корупцията и да си сътрудничат с неправителствените организации и чуждестранните партньори в борбата срещу нея. За нещастие, това им желание все още не е довело до очакваните резултати, макар и да изглежда, че то самото е положителна крачка напред. 8. НДСВ и предизвикателствата на първото десетилетие на 21 век: надигането на популизма В предишните раздели видяхме как НДСВ се справя с предизвикателствата, наследени от предишните правителства. Но на политическата сцена новото столетие породи нови предизвикателства, които станаха особено видими след влизането на Централноевропейските страни в Европейския съюз. Колкото и да е парадоксално, вместо бързи подобрения, присъединяването постави началото на развития, които някои анализатори нарекоха„връщане назад”, а други –„надигането на популизма”. 41 Популизмът е трудно за концептуализиране понятие отчасти защото то зависи изключително много от контекста. Вероятно е по-подходящо да говорим за него в множествено число – т.е. за популизми. Например политолозите използват понятието„популизъм”, за да обяснят Венецуела под управлението на Чавес и Русия под управлението на Путин, независимо че това са два подчертано различни режима. 42 Макар и двата режима да изглеждат като„дубльори или двойници на демокрацията”, и двата се разделят с либералната демокрация по различни начини: Путин – в противовес на Чавес – е по-пазарно ориентиран и е склонен към сътрудничеството със САЩ, особено по отношение на глобална война на Джордж Буш срещу тероризма. Филип Шмитер изтъква, че понятието„популизъм” често се употребява погрешно в политическия дискурс. 43 Когато наричат някого„популист”, хората про41 Виж дискусията в Рупник, Жак, Бутора, Мартин, Кръстев и др.(2000 г.) Връща ли се Източна и Централна Европа назад,(Rupnik, Jacques, Butora, Martin, Krastev et al(2000) Is East-Central Europe Backsliding, Journal of Democracy, volume 18, No 4.) Виж също Смилов, Даниел, и Кръстев, Иван(2008 г.).“Надигането на популизма в Източна Европа. Политически доклад” в Григорий Месезников, Олга Гярфазова, и Даниел Смилов(ред.) Популистката политика и либералната демокрация в Централна и Източна Европа, поредица работни доклади, ИВО, Братислава.(The Rise of Populism in Eastern Europe: Policy Paper”, in Grigorij Meseznikov, Olga Gyarfasova, and Daniel Smilov (eds.), Populist Politics and Liberal Democracy in Central and Eastern Europe, IVO(IPA) working paper series, Bratislava.) Публикациите ще намерите на следния интернет адрес: http://www.ivo.sk/5353/en/news/ivo-released-workingpaper-populist-politics-and-liberal-democracy-in-centraland-eastern-europe 42 “Двойниците на демокрацията”, Journal of Democracy, том 17, No. 2, април 2006 г. 43 Балансов отчет на пороците и добродетелите на „популизмите”, доклад, изнесен на конференцията„Предизвикателството на новия популизъм”, организирана от Центъра за либерални стратегии, София, през май 2006 г. 34 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи сто изразяват отрицателната си оценка за определен участник в политиката или за даден политически дневен ред. Общо казано,„популизмът” най-вероятно е понятие, изразяващо семейна прилика, така че ако търсим много точна дефиниция на явлението, ще изразходваме напразни усилия. Независимо от това, популизмите в Централна и Източна Европа наистина притежават някои важни общи черти. 44 Най-напред, популистите в този регион се харесват на хората като цяло – за разлика от корумпираните и некадърни политически елити. С други думи, популистите се представят като алтернатива не на конкретна политическа партия или платформа, а като алтернатива на съществуващата система на представителна демокрация като цяло. Те обещават да съживят и раздвижат политическия живот, да върнат„същностните въпроси” обратно в политиката. На второ място, популистите (в различни степени) се противопоставят на една от главните идеи на либералната демокрация – че на политическото мнозинство по смислен начин трябва да се налагат конституционни ограничения. Централноевропейското семейство на популизма е открито мажоритарно – то се фокусира върху идеята, че одобрението и съгласието на мнозинството е върховното основание за легитимация в политиката. Тъкмо поради това за този тип популизъм е особено характерно противопоставянето на идеята за правата на малцинствата. На трето място – и отново в различни степени – популистите оспорват поне някои елементи от това, което според тях представлява„либералният консенсус” на преходния период: пазарно-ориентирани ре44 За обсъждане на популизма в Източна Европа виж Кас Мъд,„В името на селячеството, пролетариата и народа. Популизмът в Източна Европа”, в Мени и Сюръл, Демокрациите и популисткото предизвикателство, Палгрейв, 2002 г.(Cas Mudde,“In the Name of the Peasantry, the Proletariat, and the People: Populism in Eastern Europe”, in Meny and Surel, Democracies and the Populist Challenge, Palgrave, 2002.) форми, интеграция в Евроатлантическите организации, отхвърляне на националистическия език и поведение. Популистите оспорва всички тези„табута”, отхвърлят „политическата коректност” на либерализма и дават възможност на гражданите да обсъждат проблеми, които официалните партии са„загърбили”. Следователно това, което поразява при съвременната употреба на термина „популизъм”, е опита му да обхване почти невъобразимото разнообразие от политики и участници. И въпреки това, коментаторите и теоретиците на политиката, които настояват„популизъм” да се използва като общо родово название за толкова различни политически играчи имат своето основание. Само смътно и зле дефинирано понятие като„популизъм” може да ни позволи да схванем и размишляваме за драстичното преобразяване на политиката, което се извършва в много части на света. Макар и смътно и зле дефинирано, понятието„популизъм” върши по-добра работа от всяко от останалите пуснати в обръщение добре дефинирани понятия за улавяне на естеството на предизвикателствата, пред които понастоящем е изправена либералната демокрация. Тези предизвикателства произтичат не от надигането на анти-демократични и авторитарни алтернативи, а от опасните мутации, които се пораждат вътре в концептуалното пространство на самата демокрация. Очевидно е, че новият популизъм е изгубил първоначалното си значение като идеология или изражение на земеделския радикализъм.„Популизмът” също така е прекалено тесен и еклектичен, за да претендира, че е идеология, по начина, по който схващаме като идеологии либерализма, социализма или консерватизма. Но растящият интерес към популизма е завладял главната политическа тенденция в съвременния ни свят – надигането Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 35 на демократичния илиберализъм – т.е. на псевдо-либерализма или както още го наричат – анти-либерализма. 45 От тази гледна точка е много интересно, че НДСВ започна съществуването си като популистко или народно движение, което обаче постепенно се преобразува в либерална партия. Обикновено популизмът е склонен да доведе до псевдолиберализъм, но не такава е историята на НДСВ. В началото си НДСВ беше популисткото движение, което притежаваше много от харатеристиките на популистите в региона – но все пак от по-меката им разновидност, по-скоро като тези на Фико в Словакия, а не като тези на Качински в Полша. Скоро след това обаче движението се трансформира в доста стандартна либерална партия. Оправдано е да квалифицираме НДСВ по време на зачатието си(или по времето на идването на бившия цар на власт) като пример на популистка формация поради следните причини: • Симеон Втори се обръщаше към народа като цяло без да акцентира върху разделителните линии, разликите и особеностите, съществуващи между хората в това общо цяло, и без да предпоставя, че е възможно да съществуват конфликтни интереси между тях, не всички от които могат да се удовлетворят едновременно. 45 Тъкмо надигането на демократичния псевдо-либерализъм или анти-либерализъм е повод за тревога, когато обсъждаме растящия брой популистки революции в Латинска Америка, политическите размирици в Централна Европа или политическата логика, стояща зад отрицателния вот на референдумите за Конституцията на Европейския съюз във Франция и Холандия. Новият популизъм не представлява предизвикателство за демокрацията, схващана като свободни избори или управление на мнозинството. За разлика от екстремистките партии от 30-те години на 20 в.(фашистки, комунистически), новите популисти не планират да забранят изборите и да въведат диктатура. Всъщност новите популисти харесват изборите и – за нещастие – нерядко ги печелят. Това, на което те се противопоставят, е представителното естество на съвременните демокрации, защитата на правата на малцинствата и всякаквите ограничения на суверенитета на народа – отличителна черта на процеса на глобализация. • Кампанията на Симеон Втори до голяма степен рисуваше тогавашния политически елит като политически корумпиран. На този фон той представяше кандидатурата си като тържество на личната почтеност и неподкупност в политиката. • Кампанията на Симеон бе насочена срещу съществуващите партии. Дълго време след пристигането си в страната той отказваше да регистрира НДСВ като политическа партия, 46 като все още подхранваше идеята, че е цар на всички българи, а не е просто лидер на партия. Самият Симеон Втори не беше народен представител – името му стоеше в названието на партийната му листа, но не и сред имената на кандидатите на партията за народни представители. • Движението на Симеон Втори беше скептично и безразлично към политическата идеология. Основното му послание беше, че идеологиите на утвърдените политически партии са вече част от миналото. • Единственият ресурс за мобилизация на хората така, че да застанат зад Симеон Втори, беше личностният му ресурс – личното му обаяние и историческо наследство. Като източник за мобилизиране на електорална подкрепа не съществуваше нито някаква програма, нито някаква партийна структура. Що се отнася до партийната структура, вече бе изяснено, че липсваше достатъчно време за институционализиране на движението в страната. Партийната изборна листа на НДСВ беше съставена неорганизирано, на случаен принцип, който с малко се различаваше от лотарийния принцип, тъй като разчиташе на случайността и чисто формалната 46 Преди парламентарните избори от юни 2001 г. Симеон наистина настояваше за това, за да може движението му да се състезава за представително място в Народното събрание. След като успя да изпрати свои представители в Парламента, той отново отказваше да го регистрира като партия. 36 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи равна възможност, предоставена на Бившият цар обобщи тези очаквания в второешелонния български политичеобещанието си драстично да подобри ски елит, който беше изпаднал от поситуацията в страната за 800 дни. литическия патронаж на двете основни Първата вълна на популизъм в Бългапартии – СДС и БСП. рия, представлявана от НДСВ, показа • Що се отнася до предизборната проелекторалния потенциал на популисткия грама, Симеон Втори твърдеше, че подход. За много кратко време НДСВ успя това е въпрос, който трябва да решат да събере и мобилизира хората зад един експертите, тъй като не е същностно харизматичен лидер. политически въпрос. За целта той поНо трябва да се подчертае, че след кани млади, добре образовани бългакато пое управлението на страната, НДСВ ри, които работеха в чужбина и които претърпя сложна еволюция, която го пренямаха никакъв предишен политичеобрази от популистко движение в„традиски опит, за министри в кабинета си и ционна” политическа партия. именно тях той натовари с разработПървото нещо, което НДСВ направи ването на политиката в различните след идването си на власт, беше да ореже сектори на държавното управление. много от фантастичните обещания, напра• Що се отнася до политическото предвени от лидера му в предизборния периставяне и общуване, Симеон Втори наод. В крайна сметка НДСВ започна да води блягаше много повече на външния вид, политика, която продължаваше политикаотколкото на съдържанието. По отнота, следвана от предишното правителство: шение на съдържанието той беше миполитика на финансова дисциплина и силнималист и бягаше от конкретизация на ангажираност с присъединяването на на посланията си – говореше бавно и България към НАТО и Европейския съюз. произнасяше добре познати и поизтъОбщият резултат от всичко това беше поркани клишета. По отношение на предложителен за страната. От гледна точка на ставянето си обаче, той действаше доНДСВ обаче преразглеждането на преста умело, като наблягаше върху масодизборните обещания доведе до твърде вата подкрепа и народната любов, кодраматичен спад на общественото довеято получава. В политическия му стил рие в Движението и неговия лидер – само нямаше конфронтация, той беше мил два месеца след парламентарните избори и учтив, което беше доста вдъхновявапрез юни 2001 г. този спад на доверието що на фона на липсата на изисканост в започна да се забелязва. На първо място, българската политическа класа. НДСВ не успя да избере свой Президент • Накрая – но вероятно на първо място – изненадващо социалистите спечелиха по значимост – кампанията на Симеон президентските избори през 2001 г. На Втори не се водеше във връзка с някаквторо място, рейтингът на Симеон и парва конкретна и стройна програма, кактията му непрекъснато спадаше и достигто вече изтъкнахме по-горе, а се опина смущаващо ниски нива за по-малко раше на очакванията на хората за това, от година в управлението на страната. което трябва да се направи. Накратко, На парламентарните избори през 2005 г. той създаваше впечатлението, че след НДСВ, вече официално регистрирано като годините, преживени в мерки за икополитическа партия, зае второ място след номии и оскъдица, най-сетне идва Българската социалистическа партия с време на благоденствие за всички. почти една трета от изборния си резултат Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 37 през 2001 г. На изборите за Европейски парламент през 2007 г. подкрепата на избирателите за НДСВ падна до критичния минимум от около 6 процента и партията изпрати в Брюксел само един евродепутат. Тази тенденция беше потвърдена и от крайно слабия изборен резултат на местните избори през 2007 г. Въз основа на всичко гореказано, НДСВ може да се обсъжда смислено като популистки участник в политическия процес само в рамките на първата година от появата си на политическата сцена и особено – по време на изборния цикъл през 2001 г. След това партията постепенно бе дисциплинирана от българската институционална рамка и се превърна в играч, който силно приличаше на партиите, които преди това тя самата бе подложила на радикална критика. Накрая НДСВ стана член на Европейската либерална партия (след неуспешния си опит да стане член на Европейската народна партия) и се трансформира в относително малка партия с дясно-центристка либерална ориентация. Заключения НДСВ е партия, която не вмества лесно в обичайните политологически класификации. През осемте години от своето съществуване във властта тя преминава през различни етапи на развитие и – вероятно – през различни видове организация на партията. Като част от либералното европейско семейство в идеологически измерения тя най-лесно може да се класифицира като либерална партия. И наистина, ценностите и програмите, които партията е защитавала, винаги са били либерални и подходяща илюстрация за това е нейната Декларация за фундаменталните ценности от 2002 г. От момента на създаването си НДСВ е говорила и действала в полза на икономическия либерализъм – за свободна пазарна икономика, ограничена намеса на държавата в икономиката и пр. По отношение на социалните ценности НДСВ също така е защитавала либералните социални ценности като например правата на лицата от етническите и религиозните малцинства. В продължение на 10-те години на своето съществуване партията се превърна в един от най твърдите защитници на„либералния консенсус” на българския преход, който се опираше на следните постулати: • Евроатлантическата интеграция – членство на страната в НАТО и Европейския съюз; • Сериозно отношение към поетите чуждестранните ангажименти и приетите условия; • Икономическа политика, основана на свободната инициатива и конкуренцията, постепенното развитие, финансовата дисциплина, приватизацията и насърчаването на чуждестранните инвестиции; • Политически плурализъм и относителен либерализъм по отношение на политическите свободи; • Уважение към и зачитане на разумните политическите решения във всички важни области(чрез Конституционния съд и другите върховни съдилища). Това описание и класификация на НДСВ обаче няма да ни представят цялата картина на явлението, тъй като то до голяма степен е също така и – пост-идеологическа формация. След появата на епохалния труд на Ото Кирхаймер(Otto Kirchheimer) 47 за общонародните(catch-all) партии, в политологията все повече нараства разбирането, че политическите идеологии имат за47 “Трансформацията на западноевропейската партийна система” в Джоузеф Ла Паломбара и Майрън Уайнър (ред.), Политически партии и политическо развитие, (The Transformation of the Western European Party System” in Joseph La Palombara and Myron Weiner(eds.), Political Parties and Political Development, Princeton University Press 1966, pp. 177-200.) 38 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи тихваща роля в мобилизационните усилия на партиите. Идеологията не изчезва, но все по-малко определя партийните програми и алтернативни възможности. И наистина, ако погледнем политическата програма на НДСВ и техните основни ценности, ще ни е трудно да ги разграничим от партии като СДС и даже БСП и ДСБ (Демократи за силна България). Всички тези партии приемат принципите на„либералния консенсус” на българския преход и се различават една от друга главно по отношение на начина на говорене и изказа си. Програмни разлики, разбира се, все още съществуват, но те се наблюдават все повече в специализирани области, които не са непременно прозрачни за обикновения избирател. Един проект, осъществен от Центъра за либерални стратегии, наречен„Гласоводител” (www.glasovoditel.eu), проведе системно изследване на програмните различия между основните български партии. Една от найзначимите констатации от проекта беше относителната конвергенция на тези платформи по същностните политически въпроси. Тази конвергенция премахва конкуренцията между партиите от терена на политиките и я прехвърля на терена на политическата идентичност и анти-корупционните действия(разбирани главно като политика на личната почтеност и неподкупност). По времето, когато идва на власт, основният капитал и достойнство на НДСВ не беше програмата му, а обаянието на лидера му. Хората не гласуваха за Симеон Втори, тъй като вярваха, че той коренно ще промени политическия курс на страната. Те поскоро вярваха, че той ще отстоява(повече или по-малко) същия курс, но по некорупционен начин. Тъкмо затова личната почтеност на Симеон Втори и неговата харизма бяха главният мобилизационен капитал на НДСВ в периода на неговото създаване. Следователно няма нищо чудно във факта, че първите години от съществуването на НДСВ бяха решително песимистично-скептични по отношение на партийните идеологии и платформи. До пролетта на 2002 г. Симеон Втори се колебаеше дали изобщо да регистрира партия. След това партията премина през процес на търсене на идентичност и обсъждане най-напред да се подаде молба за членство в Европейската народна партия и евентуално след това да се намерят международни партньори сред европейските либерали. Това колебание и доста случайният начин за вземане на решение по въпроса 48 е показателен за идеологическата неопределеност в началните етапи на създаването на партията. Но тази неопределеност продължи дори и в по-късните етапи. Ръководството на партията не използваше активно идентификацията„либерална” във вътрешнонационален контекст, тъй като възприетото разбиране бе, че популярността на партията може да пострада. По една или друга причина понятието„либерализъм” се е превърнало в почти обидна и презрителна думичка в българската политика. Един от неуспехите на НДСВ беше, че партията не успя да поправи това положение. Като пост-идеологическа партия НДСВ се приближаваше най-много до типа електорална общонародна(catch-all) партия 49 , особено през периода 2002 – 2005 г. След като се присъедини към тройната коалиция, НДСВ постепенно губеше идентичността си, а особено след напускането на БНД тя започна сериозно да се маргинализира. В периода 2007 – 2009 г. партия постепенно се 48 Трябва да се има пред вид, че българските партии, членуващи в ЕНП, преднамерено блокираха членството на НДСВ в този съюз. 49 Виж класификацията на Волинец, Стивън Б.„Отвъд общонародната(сatch-all) партия. Подходи към изследването на партиите и партийната организация в съвременните демокрации” в Политическите партии: стари концепции и нови предизвикателства, Монтеро, Гюнтер, Линц(ред.)(Wolinetz, Steven B.“Beyond the Catch-all Party: Approaches to the Study of Parties and Party Organizations in Contemporary Democracies” in Political Parties: Old Concepts and New Challenges, Montero, Gunter, Linz(eds.) Oxford UP, 2002, pp. 136-165.) Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи 39 трансформира в търсеща служебни постове картелна 50 партия, чието най-голямо достойнство и активи бяха висшите служебни постове в публичните институции, на които нейните членове продължаваха да служат. И така, ако трябва да обобщим траекторията на развитието на НДСВ, можем да заключим, че тя обхваща следните етапи: – Популистко движение, създадено около харизматичен лидер(2001 – 2002 г.); – Общонародна(сatch-all) електорална партия(2002 – 2007 г.); – Търсеща служебни постове картелна партия(от 2007 г. до настоящия момент). Изследването на казуса с НДСВ показва, че българската партийна система е в криза. Би било любопитно и подозрително да се каже за дадена политическа партия, че процъфтява при подобни обстоятелства. По принцип проблемите на българските партии са два: – Тяхната програмна природа, ориентирана към определен тип политика, все повече избледнява и отстъпва на поведение, ориентирано към търсене на служебни постове; – Политическите партии се конкурират главно в областта на своята идентичност и политиката си на лична почтеност и неподкупност(по въпроси като национализъм и анти-корупционно поведение). Ето защо когато партиите се възприемат като участници в анти-корупционната борба и като националистически герои, те успяват да привлекат гласоподаватели. В момента, в който загубят този си статут, те губят и общественото доверие. Такава бе историята на НДСВ – политическа формация, която се радваше на огромна обществена подкрепа по времето, когато из50 Виж Кац, Ричард С. И Питър Маир„Променящи се модели на партийно организация и партийна демокрация: Появата на картелната партия”, Партийно политика, том 1, бр. 1, стр. 5-28.(Katz, Richard S. and Peter Mair“Changing Models of Party Organization and Party Democracy: The Emergence of the Cartel Party”, Party Politics, vol. 1, No. 1., pp. 5-28.) бирателите я разглеждаха като участник в анти-корупционната борба(2001 – 2002 г.), който идваше за замени старата и корумпирана(според обществените усещания) политическа система. Веднага щом партията стана част от установените политическите институции, тя бързо загуби гласуваното й обществено доверие. В настоящия момент същинската либерална партия в България се намира в много трудно положение: – Обществената подкрепа за нея е ограничена до граждани, попадащи в тесни сегменти от средната класа в градовете, които получават относително високи доходи; – Повечето от изгодите, които партията получава от партийния картел в управлението и в парламента – длъжности в публичната администрация и държавните институции, обществено финансиране, лесен достъп до средствата за масова информация – са орязани поради извънпарламентарния й статут; – Макар че на преден план в партията излизат обаятелни личности, чиято задача е да заместят Симеон Втори и да компенсират нарастващото избледняване на личната му харизма, в българската политика се усеща значителна празнота, породена от неговото оттегляне. През юни 2009 г. Меглена Кунева успешно изигра тази роля, но въпреки това трябва да се признае, че мобилизацията, за която допринесе тя, е несравнимо послаба от тази през 2001 г. Разбира се, бъдещето е открито и НДСВ досега е показала впечатляващи умения за адаптация. Но навярно е честно да кажем, че предизвикателствата, пред които се изправя НДСВ са много тежки и това са предизвикателства, на които болшинството от „традиционните” български партии трябва да обърнат сериозно внимание. Защото – както вече бе споменато в самото начало 40 Политическият либерализъм в България: Постижения и перспективи на студията – тези традиционни партии могат да имат претенцията, че понастоящем представляват много по-малко от половината от всички български граждани. Най-общо казано, бъдещето на българският либерализъм – като отделно политическо семейство – изглежда, че е свързано с бъдещето на популизма в страната. НДСВ носи отговорността за въвеждането на относително умерени видове популистко управление в България, които до голяма степен са съвместими с основните постулати на„либералния консенсус”. Изглежда, че ГЕРБ следва НДСВ в това отношение. По-радикалните и заразни видове популизъм, като този на партия Атака, засега са ограничени в рамките на политическото пространство. Надмощието на умерения популизъм от центристки тип засега предотвратява възможността за появата на силна, центристка либерална партия(или за съживяването на вече съществуващите). Донякъде е парадоксално, че възможностите за съживяване на либералния център зависят от радикализацията на българския популизъм в националистична или друга псевдо-либерална посока. Ако се появят агресивно-популистки правителства – като това на Орбан в Унгария – може да се очаква възможната консолидация на една либерална алтернатива. Но можем само да предполагаме дали подобно развитие ще е причина за либералите да тържествуват. Вероятно в крайна сметка е по-добре да се превърнеш в жертва на собствения си успех и да видиш как идеите ти се споделят и от други партии в широкия политически спектър – дори и да го правят по несъвършен начини или просто от стратегически съображения. Вярно е, че при такива обстоятелства тези идеи не могат да гарантират определен политически профил – по един или друг начин всички партии ще са либерални. А още по-лошото, което може да се случи в подобни обстоятелства, е„истинските” либерали да останат извън парламента. Но политическата история познава много по-големи драми от тази. В края на краищата, бъдещето на политическия либерализъм не зависи от съдбата на една конкретна либерална партия. За автора: Даниел Смилов е едновременно специалист по сравнителното конституционно право и политолог. Той е Програмен директор по политически и правни изследвания в Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател по сравнително конституционно право в Централно европейския университет, Будапеща, и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ„Св. Кл. Охридски”. Има докторати от Оксфордския университет(DPhil, 2003) и Централно европейския университет в Будапеща(SJD, Summa cum laude, 1999). През 2002 – 2003 г. е научен сътрудник в Центъра по политически изследвания на Централно европейския университет. През 2003 – 2004 г. със стипендия „Жан Моне” специализира в Европейския университетски институт, Флоренция. Бил е специализант и в департамента по право„Boalt Hall” на Калифорнийския университет, Бъркли. Д-р Смилов е съавтор(с Martin Tisne) на книгата„Изграждане от кота нула: Оценка на постиженията, достигнати с помощта и субсидиите за провеждане на анти-корупционни политики в Югоизточна Европа, издателство на Централно европейския университет, 2004 г. Той е съредактор(с Денис Гелигън) на книгата„Административно право в Централна и Източна Европа”, издателство на Централно европейския университет, 1999 г., както и съредактор(заедно с Юрий Топлак) на книгата„Политическо финансиране и корупция в Източна Европа”, Ашгейт, 2007 г. Публикувал е статии в ICON – Международното научно списание по конституционно право, в научното списание„Публично право”, в австрийското научно списание по политология(ÖZP), а също така е публикувал и редица собствени глави в сборни публикации.