Настоящият енергиен модел на България е нестабилен в дългосрочна пер ­спектива както за промишления сектор, така и за домакинствата. Силно подчер ­тана е изключително високата енергийна интензивност на страната в сравнение с други европейски държави, като за България първостепенен приоритет е сти ­мулирането на напредък в сферата на енергийната ефективност чрез използване на повече европейски средства в тази област. Реализирането на успешни мерки за подобряване на енергийната ефективност ще доведe до повишаване заетостта и доходите в малките и средните предприятия(МСП). Същевременно, пестенето на енергия означава оползотворяване на наличния енергиен потенциал без не ­обходимост от допълнителни разходи. Устойчивата околна среда е ключова предпоставка за постигане на устой ­чиво икономическо развитие. Замърсяването на въздуха с прахови частици е постоянен проблем, обхващащ изцяло територията на България и криещ сери ­озни рискове за здравето. Фокусирането на усилията в посока намаляване на вредните емисии на газове в околната среда е задължително. Идентифициране ­то на източника на проблема и изготвянето на всички бъдещи политики в съот ­ветствие с приоритета за намаляване на вредните емисии е от изключително значение. Напредъкът на България в сферата на новите възобновяеми енергийни из ­точници(ВЕИ) е бавен. Същевременно, енергийните загуби при процеси като доставка и трансформация на енергия са значителни. Енергийната мрежа се нуждае от съществено обновление и инвестиции, тъй като понастоящем не може да отговори нито на разрастващата се урбанизация, нито на непрекъсна ­то увеличаващото се количество енергия, произведена от ВЕИ. Устойчиво и на ­деждно развитие в сферата на ВЕИ не може да съществува без подобряването и разширяването на капацитета на енергийната мрежа. Развитието на зелените технологии и бизнес в България зависи от наличи ­ето на висококвалифицирани специалисти. Следователно, са необходими поли ­тики за създаването и изграждането на образован човешки капитал в сферата на зелените технологии. Като цяло, българската енергийна политика омаловажава необходимост ­та от промяна в общественото поведение и възприятията на индивидуалните потребители. Активното участие на общините в тези процеси е задължително условие за постигането на цели като подобряване на енергийната ефективност и спестяването на енергия. Порочното наследство от времето на централно ­то планиране на прекомерно и разхитително използване на енергия трябва да бъде прекъснато чрез изграждането на целенасочени стимули и кампании за повишаване на общественото съзнание и промяна на индивидуалното потре ­бителско поведение. Февруари 2012