Обезпокоителните тенденции за“заграбване на държави” и бизнес партизанството, упорстващите конфликти на интереси, непотизмът и др. най-често се свързват с податливостта на южните култури към корупцион­но поведение. Организираната в мрежи престъпност в много случаи дей­ства като“временнонаети” клиенти на политически и квази-корпоративни патронажи, каквито се нароиха в годините на прехода на Балканите. Неформалните взаимотношения като средство за социално и по­литическо влияние следва да се имат предвид, когато се сблъскваме с корупционното поведение в неговата комплексност. Покровителите и патронажите разпределят не само материални ресуси. Те чест опери­рат успешно чрез симпания, лоялност, власт, и/или покорство, позна­ние и доверие. Тяхната обвързаност с формалните структури на обще­ствата винаги е влияла върху вземането на решения, функционирането на институциите, или дори“висшата политика”. Корупцията и престъпността могат и да изглеждат единствен дохо­доносен“бизнес”, който процъфтява в несигурна среда. Организира­ната престъпност става все по-изобретателна и в определена степен изпре-варва институциите по отошение способността им да ѝ противо­действат ефективно. Това е ново предизвикателство към българската полиция и съдебните органи, които ЕС остро критикува за неефектив­ност и корум-пираност. Доколкото корупционните покровителства и техните мрежи от “приближени” контролират значителни сектори от обществата или са оплетени в“голямата политика”, една нова институционална архитек­тура, изградена и поощрявана чрез взаимно отговорни европейски и национални политики, базирани на европейски стандарти, би гогла да се счита за единствено надеждната стратегия за позитивна промяна в дългосрочен план. Август 2009