Полето за нови и автентични националистки инициативи бе сво­бодно. Културната и политическа обстановка бе узряла за тях. Няма причина за изненада, че малко познато„ново лице” идваше да запъ­лни вакуума, създаден от липсата на влиятелна формация със силен националистки профил в българския политически живот. Човекът, който правилно разбра и използва ситуацията, беше Волен Сидеров. Стратегическите„20 точки...” ясно разкриват популистката и нереалистична политическа стратегия на партия Атака и нейния лидер. Ако тези точки се четяха и разбираха от повече хора, поли­тическият успех на Волен Сидеров би бил най-малко съмнителен и почти сигурно- невъзможен. Това, което не подлежи на съмнение, е резултатът от изборите. Явлението„Атака” стана възможно едва след отпадането на главните причини за продължителната национална криза. Това на първо място се отнася до разрешаването на стратегически задачи, свързани с националната сигурност на страната. В геостратегиче­ския контекст те можеха да бъдат разрешени с членството на стра­ната в НАТО и в Европейския съюз. Сега е възможно да се каже това, което дълго време бе премълчавано в името на политическа­та коректност, която изискваха обстоятелствата. Не е кризата, която предизвика изненадващата поява на ради­калния национализъм в българския политически живот. Напротив – тъкмо относителната стабилизация на българския вътрешнополи­тически и икономически живот направи възможна появата му. Но стабилизацията направи Атака възможна, тъй като самата тя беше постигната и се възпроизвежда при продължаваща обща неустой­чивост на обществената система. Март 2010