В България отсъства дълга традиция на съпротива срещу кому ­нистическия режим. Няма нито политическа опозиция, нито друг тип влиятелно дисидентско движение. България изобщо не преми ­нава през чистилището на Унгарското въстание от 1956 г. или„Праж ­ката пролет” от 1968 г. Основните противоречия в коалицията Съюз на демократични ­те сили /СДС/ присъстват от първия ден на неговото създаване. В него има марксисти, стремящи се към„социализъм с човешко лице”, интелектуалци с либерални идеи, социалдемократи и християнде ­мократи, консерватори и радикалдемократи, монархисти и републи ­канци. Членовете на дясно-центристката коалиция не се заблужда ­ват относно своите различия. Единствено единодушното противо ­поставяне на комунистическия режим и неговото наследство напра ­виха тази коалиция възможна. Ала само за кратък период от време. Правителството на Обединените демократични сили /ОДС/ с министър-председател Иван Костов(1997-2001) изпълни реформа ­торския дневен ред на антикомунизма. В края на мандата на ОДС България е държава с функционираща пазарна икономика, стабилна демокрация и ясна външна политика, насочена към присъединяване на страната към Европейския съюз и НАТО. Но антикомунизмът е обречен да стане жертва на собствения си успех. Не толкова враго ­вете му, колкото неговите постижения станаха причина за неговото отслабване. Без да отричат постиженията, десните гласоподаватели поста ­виха нови изисквания. Появата на нова партия – Граждани за евро ­пейско развитие на България /ГЕРБ/ изглежда отговаря на техните очаквания и дава възможност за намиране на нова формула за раз ­витие на дясноцентристкото политическо пространство, а именно „мирно и конкурентно” съвместно съществуване на„новата” и„ста ­рата” десница. Ноември 2010