FES BRIEFING УКРАИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ В БЪЛГАРИЯ В клопката на несъществуващата интеграция Мария Черешева Април 2022 Два месеца след началото на руската военна инва­зия в Украйна, Аделина Банакиева, доброволка от София, не знае точния брой на украинските бежанци, на които е осигурила подслон и подкрепа. „ В момен­та са 26 човека, възрастните, без децата. Отделно не знам колко котки и кучета”, разказва тя. От години тя работи в помощ на децата с увреждания в България и техните майки, поради което се сблъск­ва и с някои от най-тежките случаи сред бягащите от войната в Украйна – деца с детска церебрална пара­лиза, епилепсия. Тях изпраща в чужбина, защото в България няма нито механизми за осигуряване на адекватното им лечение, нито възможности за роди­телите им да започнат работа. И това прави сама, без съдействие от институциите. Помагат дарители, до­броволци, медии.„Имам усещането, че карам по ау­тобан и нямам време да си погледна навигацията и не знам къде отивам. Така сме всички доброволци в момента”, коментира Аделина. Както в много други страни, и в България именно до­броволци и граждански организации бяха първите, които посрещнаха безпрецедентния бежански по­ток, предизвикан от войната в Украйна. Със светка­вична скорост българските граждани се самооргани­зираха, отвориха домовете си за украинците и започнаха да им осигуряват транспорт до границите както на страната, така и от украинските погранични райони. С помощта на бизнеса и неправителствения сектор, те поеха и осигуряването на хуманитарна и психологична подкрепа, детски грижи, културни и развлекателни дейности, които да внесат капчица нормалност в новото ежедневие на потърсилите временно убежище у нас. И ако в първите дни на кри­зата това можеше да се приеме като нещо съвсем нормално, предвид на по-голямата гъвкавост и адаптивност на гражданския сектор, то във втория месец от началото на военните действия сред до­броволците се наблюдава умора и недоволство от тромавия отговор на институциите. „НИЕ СМЕ ПРЕД ХУМАНИТАРНА КАТАСТРОФА” По данни на Министерски съвет, публикувани на официалния правителствен портал в подкрепа на украинските бежанци, към 18 април границите на страната са преминали близо 195 000 украински граждани, а малко над 91 000 са избрали да останат у нас, 35 000 от които деца. От публикуваните данни става ясно още, че украинските граждани, настанени в хотели или държавни и местни ведомствени сгра­ди по линия на Програмата за ползване на хумани­тарна помощ за разселените от Украйна лица, влязла в сила в средата на март, са над 50 000. Това означава, че над една трета от бежанския поток от Украйна е бил поет от български граждани. Програмата е в сила до края на май и към момента правителството не планира удължаването ѝ. Тя оси­гурява на местата за настаняване по 40 лева на ден на бежанец за подслон и изхранване. От самото ѝ начало тя е обект на критики, тъй като, от една стра­на легитимира само бизнеса и държавните имоти като бенефициент на финансова подкрепа, за смет­ка на доброволците, които посрещат нуждите на бежанците от собствения си бюджет, а от друга – не е устойчива поради наближаващия летен туристи­чески сезон. Болшинството от украинците са настанени именно в хотели по Черноморието заради голямата леглова база, а и поради факта, че самите те познават бъл­гарските морски курорти като туристи и предпочи­тат да заложат на познатото. Не трябва да се прене­брегва и фактът, че в района на Варна и Бургас има сериозни руско и украинскоговорящи общности, които оказват огромна подкрепа на новодошлите. Това обаче води до презаселване на крайморските градове и курорти, които нямат капацитета да пред­ложат на десетките хиляди майки с деца нужните им здравни, социални и образователни услуги. 1