София АНАЛИЗИ Десет години пропорционално данъчно облагане в България Време за равносметка ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/ ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ София, 2018 n Въвеждането на плосък данък без необлагаем минимум облагодателства висо ­кодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи и на практика отмени традиционното за Европейския съюз задължение на за ­можните слоеве да поемат по-висок дял в държавния бюджет, с което да подпо ­магат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата. n Делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджет се намали, а се увеличиха тежестите по линия на косвените данъци. Подобна схема на вторично разпределение е във вреда на данъкоплатците от обеднява ­щата средна класа, работещите бедни и уязвимите групи. Плоският данък за ­дълбочи неравенствата и от„очакван стимул” той се превърна в„спирачка на пазарната конкуренция и растежа”. n В ъвеждането на плосък данък е в дисонанс с практиките и препоръките на меж ­дународните финансови институции и ЕК за антикризисни стратегии. Междуна ­родният валутен фонд още през 2006-2007 г. призна, че експериментът„плосък данък” се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивна скала. n Промяната в данъчната система би предизвикала процес на още по-ускорена конвергенция на българските заплати към средноевропейските и би направило българския бизнес много по-конкурентоспособен на международните пазари.