Фондация Фридрих Еберт Бюро България Анализи Проф. д-р Петер Брандт Европа на Европейския съюз и Русия. Разсъждения относно една нова политика на разведряване в светлината на опита от епохата преди 1990 година От години светът отново се намира в опасно кризисно положение. Мнозина в Европа дълго време не забелязваха, че в един момент кризите и войните„някъде там далеч“ биха могли да пре ­минат в нова конфронтация между Изтока и Запада: международната и регионалната политика за преодоляване на кризите се характеризираше с все по-голяма едностранчивост и готовност за подклаждане на насилие. На противоречията между богати и бедни, горе и долу, север и юг, между културите и религиите политиката реагира все повече с изолиране и конфронтация, откол ­кото със сътрудничество и балансиране. От руска гледна точка, тази на„страна, загубила Студената война“, концепцията на ЕС за парт ­ньорство, разработена след конфликта в Грузия под ръководството на Полша, има очевидни при ­лики с разширяването на НАТО и ЕС и в резултат от това пречи на създаването на общоевропейски структури, повлияни от нови партньори и членове: първоначално се водят двустранни разговори, следват партньорства без членство, а след това – както от време на време се намеква от Брюксел – перспектива за членство на бъдещите„партньори“ Грузия, Молдова и Украйна. С кризата в Украйна политическата сигурност в Европа толкова силно се влоши, че за първи път от края на конфликта между Изтока и Запада Белият дом реши да влезе в конфронтация с Русия. Нарушаването на международното право чрез референдума и последвалото анексиране на Крим от страна на Русия осигури първоначална широка подкрепа за исканите от САЩ и някои съюзници санкции и ограничаването на икономическото сътрудничество с Русия. Същите тези правителства никога не са реагирали по такъв начин на действия, противоречащи на междуна ­родното право, от страна на западни съюзници. Причинената от икономиката екзистенциална криза на Германския Източен блок, тоест вътреш ­на причина, предизвиква смяната на политическата система с участието на масови демократични движения и това прави възможно и обединението на Германия. Заслугите за това и за факта, че монополизиралата властта бюрокрация в СССР и другите страни не прибягва до кръвопролитие във вътрешен или война във външен план, могат да бъдат приписани до голяма степен на полити ­ката на разведряване, водена от Запада и на Новата източна политика на Федералната република. Юли 2016