Редица зависимости от миналото имат определящо значение за формирането на българската политическа култура през вековете. Българската култура, често описвана като традиционно парохиална, възниква на основите на източноправославните ценности. Източното православие, както е известно, изостава от процеса на възраждане, за ­почнат от западноевропейския Ренесанс. Известна несъвместимост на местната традиционна култура, следователно, се откроява като значим белег, който я отличава от западноевропейските ценности и структури. Търсенето на форми за мирно съвместно съжителство отвъд пре ­ките сблъсъци е ограничило противопоставянето на културите и рели ­гиите и може да бъде считано за същината на българския опит. Това уникално изкуство за справяне с”другостта” и преодоляване на значи ­телни културни асиметрии в днешния глобален свят, може да се окаже значим принос в обогатяването на новото европейско единство. Присъединяването на България към Европейския съюз се възприе ­ма от повечето българи като възстановяване на историческата спра ­ведливост след десетилетия на“наказание” от страна на великите сили, следствие на изолацията по време на тоталитарния режим. България само формално изглежда, че е изпълнила изисквания ­та на Западна Европа за представителна демокрация. Периодичните провали на политическата система, ограниченото“добро управление”, явните дефицити на недостатъчно културно приобщени национални елити, редом с широко занемареното“управление на закона” и т.н. за ­плашват да отклонят младата българска демокрация от нейната евро ­пейска орбита. Българите изглеждат изправени пред необходимостта да открият по-ефикасни форми за обществен контрол и гражданско наблюдение върху дейността на държавата и институциите. Това е огромно пре ­дизвикателство към възникващата нова гражданска култура на участие и активност, която би могла да ги свърже по-тясно с други европейски страни и перспективи за общо бъдеще. Прагматичното осмисляне на този факт може да се счита за единствено реалистичния път за разре ­шаване на стоящите пред България дилеми. Март 2009