Политическата ситуация в страна се изостри след като Европейската ко ­мисия спря отпускането на 220 млн. евро за предприсъединителната про ­грама ФАР. Опозицията използва случая да атакува остро правителството и дори да поиска неговата оставка. Партиите от тройната коалиция отговориха на това предизвикателство с категорично изявление, че няма да се стига до предсрочни избори, въпреки че се усеща нарастващото напрежение между отделните партии в нея. Опозиционните партии в дясноцентристкия спектър усилват своята ак ­тивност с оглед приближаващите догодина избори за парламент. Сред тях водеща политическа партия е ГЕРБ, която вероятно ще има най-голямата парламентарна група в следващото Народно събрание. Същевременно мал ­ките десни партии започват все по-активно да търсят варианти за сближава ­не и евентуално коалиране. Това се отнася преди всичко за партиите ДСБ и СДС, но към тях се присламчват и някои други по-малки партии. Липсата на устойчива мотивация сред електоратите на отделните пар ­тии е причина за нестабилността в подкрепата за тях. Това прави проблема ­тични прогнозите за структурирането на партийната система след изборите догодина. Засега сигурни да влязат в следващия парламент са само четири партии. Факторът, който засилва още повече неизвестните е икономичес ­ката криза, която застрашава страната. Това може да предизвика сериозни размествания на политическите пластове и да направи следващите избори трудни за прогнозиране.