Георги Карасимеонов(Ред.) БАРОМЕТЪР Политическите партии в България Година 14, брой 3, Юли-Септември 2014 Проведените на 5 октомври предсрочни парламентарни избори доведоха до влизането в парламента на 8 партии и коалиции. 32,6% от упражнилите правото си на вот гласуваха за ГЕРБ, 15,29%- за коалиция„БСП-Лява България”, 14,91% от избирателите подкрепиха ДПС, 8,91%- Реформаторския блок, 7,29%- Патри­отичния фронт. В Народното събрание влизат още и„България без цензура“, за която гласуваха 5,65% от избирателите,“Атака“ с 4,54% и АБВ с 4,18%. Този резул­тат води до силна фрагментация на парламента и ще направи трудни преговори­те по сформиране на следващо правителство на страната. ГЕРБ спечели изборите с убедителна преднина пред БСП, но с резултат далеч под очаквания като брой народни представители. Партията ще има под 90 депутата, ко­ето прави невъзможна дясно-центристка коалиция единствено с Реформаторския блок. Затова от ГЕРБ ще потърсят и други коалиционни партньори. От партията оста­виха отворена вратата към всички с изключение на„Атака“ и ББЦ. Радан Кънев от „реформаторите“ заяви, че няма да подкрепи кабинет на ГЕРБ с премиер Борисов. Вероятно този въпрос ще бъде крайъгълен камък за съставяне на правителство. БСП претърпя тежка загуба. Партията получи около половин милион гласа – най­слабият й резултат на парламентарни избори. Това поставя въпроса за необходи­мостта от спешни реформи и промени в партията. Влизането на АБВ в Народното събрание разбива доскорошния монопол на БСП в лявото пространство и показва, че левицата се намира в нова фаза на своето развитие. Дали този път ще бъде на разце­плението и фрагментацията или на обединението ще зависи от лидерите на левицата. Фондация Фридрих Еберт Бюро България Анализи