София АНАЛИЗИ Политбарометър Политическите партии в България ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ(РЕД.) Година 18, брой 2 – април-юни 2018 година n Председателството на България на Съвета на ЕС може да бъде оценено като ус ­пешно в политически, логистичен и комуникационен план. Темата„Западни Бал ­кани“, която отсъстваше дълго време от най-високите европейски форуми, отно ­во се върна на дневен ред. Въпреки трудностите и предизвикателствата, които стоят пред страните от региона, перспективите за интеграция отварят нови хори ­зонти за разрешаване на дългогодишни противоречия. Решаването на спора за името на Македония, който постигнаха Скопие и Атина, показа, че диалогът е възможен в името на общото европейско бъдеще. n С внесения от БСП вот на недоверие към правителството, социалистите правят опит отново да поемат инициативата като опозиция, диктувайки политическия дневен ред в контекста на свършващото председателство. Проблемите в сектор „Сигурност“, особено борбата с престъпността, са област, в която правителството показва сериозни дефицити и е подходяща тема, по която може да бъде атакува ­но. По всичко личи, че с края на председателството БСП ще засили натискът към правителството по редица обществено чувствителни теми. n П рез изминалите месеци ГЕРБ като партия насочи своите усилия преди всичко в осигуряване на подкрепа и вътрешнополитически комфорт за правителството по работата, свързана с председателството. От ГЕРБ съумяваха бързо да потушават възникналите противоречия със своите коалиционни партньори от Обединените патриоти. Те останаха на заден план, изместени от основните външнополитически събития, които бяха във фокуса на публичното внимание. С края на председател ­ството нерешените проблеми във вътрешен план отново ще излязат на дневен ред и ГЕРБ ще се изправи пред трудната задача да търси пътища за тяхното решение.